| Author |
 Topic  |
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
 Posted - 04/04/2008 : 10:30:53
|
quote:
Originally posted by donnka
Здравейте Академик Кендеров,казвам се Донка и съм редовен докторант.Моят въпрос към Вас е следният:Как виждате Вие бъдещето на докторантите над 35г.според сегашния ЗНСЗ.Защо според ЗВО няма възрастови ограничения, а според ЗНСЗ има? И не противоречи ли това със Закона за защита срещу дискриминацията.
Явно, че другарят Кендеров няма да отговори на въпроса. Другарят Кендеров вероятно е зает. С посещения. Както научаваме, другарят Кендеров, като всеки истински български политик (а няма никакво съмнение, че другарят Кендеров е именно политик), е закупил за нуждите си на председател на президиума на ВАК не един а ДВА АВТОМОБИЛА! Вероятно, за да обикаля лесно ректорите - почти всички комунисти и номенклатурни деятели на ЦК на БКП като него, за да ги агитира да подкрепят мракобесния законопроект, увековечаващ тайното гласуване във ВАК.
Чудя се има ли журналистика в България. Защото, ако имаше, щеше да се намери някой журналист, който да отиде да попита другаря Кендеров за необходимостта от два скъпи автомобила за негови лични нужди.
Естествено, уважаема Донке, че ЗНСНЗ, тази рожба на комунизма, противоречи и на Закона за защита срещу дискриминацията!
А аз използвам случая, за да повдигна още един път въпроса за комунистическия и антиконституционния характер на ЗНСНЗ в частта му, в която не се предвижда
ОТЗОВАВАНЕ НА УЧАСТНИЦИ В СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЪВЕТИ, КОМИСИИТЕ И ПРЕЗИДИУМА.
ДРУГАРИТЕ КОМУНИСТИ И НОМЕНКЛАТУРЧИЦИ (НА ОК И ЦК НА БКП) МНОГО ОБИЧАТ ДА ГЛАСУВАТ ТАЙНО, КАКТО И, ПО ВЪЗМОЖНОСТ, ИЗОБЩО ДА НЕ СЕ ЗНАЕ КОИ СА ТЕ, КАКВИ ГИ ВЪРШАТ, КАК ГЛАСУВАТ, ЗАЩО ГЛАСУВАТ И ПРОЧИЕ.
ЕТО ЗАЩО НЕ Е ПРЕДВИЖДАНА НИКОГА И ВЪЗМОЖНОСТТА ДА СЕ ОСЪЩЕСТВИ ОТВОД НА УЧАСТНИК В СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЪВЕТИ, КОМИСИИТЕ И ПРЕЗИДИУМА.
НИЩО ЧЕ ОТВОД МОЖЕ ДА СЕ ИСКА ОТ ВСЕКИ СЪДИЯ!
ОТ ДРУГАРИТЕ КОМУНИСТИ И НОМЕНКЛАТУРЧИЦИ НА ОК И ЦК НА БКП ОТВОД ОТ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ СЪВЕТИ, КОМИСИИТЕ И ПРЕЗИДИУМА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИСКА!
ЗАСЕГА. |
Edited by - kkabakciev on 04/04/2008 10:34:59 |
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/04/2008 : 14:48:35
|
от в."Капитал"
http://www.capital.bg/printversion.php?storyid=477812
Извън времето и пространството
Правителството за пореден път изяви готовност да прави промени в сферата на образованието и науката. За пореден път - плахи
Калина ГОРАНОВА
Автор: АСЯ КОЛЕВА
Едни от най-известните професори на България не са професори. Това го знае предимно професионалната общност, или с други думи група (несъветски) учени. Причината - системата, по която се дават академичните титли и звания, е толкова сложна и оплетена, че дори самото й обясняване изисква голяма доза търпение и мотивация. Затова в публичното пространство професорските титли изглеждат масови - като се започне от историка Божидар Димитров и се стигне до звездата на СКАТ и ТВ2 Юлиян Вучков. Но в действителност директорът на Националния исторически музей е старши научен сътрудник II степен, което съответства на доцент. А вторият е професор само за Университета за национално и световно стопанство, където е преподавал, но не и в национален мащаб (или ефир).
Единствената институция в България, която може да
"произвежда" легитимни учени
е така наречената Висшата атестационна комисия, по-известна просто като ВАК. Тя е орган към Министерския съвет и в регистъра й са реалните звания и научни степени на всеки преподавател в страната. Законът, който регламентира процедурите за академично израстване, обаче е от далечната 1972 г., ако не се броят козметичните поправки през годините. Преди седмица беше направен плах опит за разместване на пластовете в научните среди. Висши представители на изпълнителната власт, сред които просветният министър Даниел Вълчев и премиерът Сергей Станишев, заедно с председателя на ВАК акад. Петър Кендеров предложиха за дебат концепция за нов закон за научните степени и звания.
Основната идея е да се въведе частична децентрализация, която да се отнася само до учените със степен доктор, но не и за доцентите и професорите. Става дума процедурата по взимане на докторантура да стане приоритет на отделните университети вместо на ВАК, както е сега. За останалите научни звания обаче водещата институция ще си остане Висшата атестационна комисия.
Сред по-ключовите нововъведения е и премахването на досегашното условие званията професор и доцент винаги да са обвързани с назначаването на работа на щат в университет. В момента процедурата е такава, че доктор може да стане всеки, който има завършена магистърска степен и просто продължи ученето си (с одобрението на ВАК). За доцентите и професорите обаче е необходимо наличието на свободна щатна бройка в университет. И тук е един от големите системни дефекти, защото всяко учебно заведение обявява свободни бройки за преподаватели, но органът, който хабилитира, т.е. одобрява учените дали са годни да заемат поста, е ВАК. С назначаването на преподаватели техните научни степени "доктор" или "доктор на науките" автоматично се трансформират в длъжностите съответно "доцент" и "професор".
----------------------------------------------------------------------
Монополът на Висшата атестационната комисия
Новата концепция няма претенцията да въвежда радикална реформа в научната сфера, тъй като монополът на Висшата атестационната комисия като върховен орган на национално ниво, които мери постиженията на учените, остава. По-скоро става въпрос за подобряване на някои очевидни дефекти в досегашната система. "Не трябва да се изсилваме да кажем "хоп" и накрая да скочим 10 см", евфемистично охарактеризира реформата министърът на образованието. Въпреки че в "нормалните" държави всеки университет сам произвежда своите научни кадри и вместо сложна система от звания, степени и научни длъжности всички преподаватели са просто професори, у нас консерватизмът все още надделява. Страхът е, че ако на вузовете се делегират прекалено много права, машината за преподаватели няма да подлежи на контрол. По принцип пазарната логика за търсенето и предлагането е в сила дори и за науката - университетите нямат интерес да избират недобри преподаватели, тъй като по-ниското качество на образованието означава по-малко студенти и по-малко средства за учебните заведения. Така или иначе обаче подобна
Пълна либерализация на науката
за момента не се предвижда.
Линия на абсолютната автономия при дебатирането на новия закон бе защитена основно от ректора на Нов български университет Сергей Игнатов, който срещна подкрепата най-вече на колегата си от Техническия университет в София Камен Веселинов. Аргументите им бяха, че институция като ВАК няма аналог никъде по света. А частните университети заобикалят ВАК, като като взимат хора от други ВУЗ-ове, които веднъж вече са минали санкция на комисията и са обявени за професори и доценти.
Сред застъпниците на идеята за по-смела реформа е и зам.-председателят на комисията по образованието към Народното събрание Димитър Камбуров от ДСБ. Според него ВАК трябва да бъде тотално преформатиран. И ако все пак остане идеята, че намеса на национално ниво е необходима, тя трябва да се извършва от временни комисии със специалисти от отделни области, избирани на жребиен принцип. Това може да става под шапката на друга комисия, която да следи за процедурни нарушения, но и там водеща роля следва да имат университетите, респективно ректорите, а не Министерският съвет, към който на практика е ВАК.
Че има проблем в научната сфера, се вижда дори и само от прост поглед на статистическите данни. Процедурите по научното израстване са толкова сложни, че званието "професор" спокойно може да се сравни с награда за цялостно творчество. Броят на професорите в България под 35-годишна възраст е равен на нула, а тези до 44-годишна възраст са 12. Към момента, ако някой млад учен иска да се развива, трябва да чака някой да се пенсионира или да му се случи и нещо по-лошо, за да се пробва за поста му. А различните етапи, през които е нужно да мине всеки кандидат, за получаването на една научна степен или звание траят повече от година. Съответно цялостното израстване от доктор до професор без времето за работа по научните трудове отнема около десетилетие.
Може би големият въпрос в дебата за научните звания обаче е не как те се получават, а защо. На това обърна внимание акад. Кендеров, но като че ли по тази тема не срещна особена съпричастност. Въпросът "как" засяга само трима на всеки 1000 души в България (толкова са учените). За повечето от останалите 997 души ученият е лице, което работи в своята си сфера, някъде извън полезрението им, произвежда нещо с неясна полезност и съществува в състояние на самодостатъчност.
Преди време Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изрази готовност
бизнесът да подкрепи финансово учените
работещи по проекти, които имат за цел да постигнат конкретни практически резултати и да са от полза на икономическото развитие на страната. Сергей Станишев също акцентира на този проблем и определи недостатъчната връзка между наука и икономика като ахилесова пета. В момента обаче действащият закон за учените ощетява онези, на които бизнесът е готов да даде пари. "Приложните изследвания по дефиниция са интердисциплинарни, а учените в България все още се делят строго по науки", обяснява акад. Кендеров. Ако откриете нов математически метод за пресмятане на нещо, това е просто развитие на математиката. Ако направите крачка напред и приложите метода в някоя друга област, например в селското стопанство или в икономиката, вече говорим за приложение. Учените с приложна насоченост обаче израстват по-бавно в йерархията заради закостенялото деление по научни сфери.
Институтите на БАН до ден днешен отразяват структурите на българската икономика, но отпреди десетилетия. Промяната на реалностите не означава задължително и промяна на навиците. Според зам.-председателя на комисията по образование Димитър Камбуров, БАН има отмиращи функции, а в повечето държави университетите са мястото, където се развива науката. Вместо това "за 2008 г. правителството отпуска 187 млн. лв. на БАН, докато сумата, предвидена за висшите учебни заведения, е 50 млн. лв.", продължава той.
Въпреки че по думите му нов проект на Закон за научните степени и научните звания е трябвало да бъде представен за разглеждане в парламентарната комисия още през октомври 2007 г., все още официален такъв няма. По лошото е, че няма и категоричност в каква насока да се работи по държавния приоритет, а обсъжданите промени са недостатъчни.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/08/2008 : 16:53:43
|
Даниел Вълчев ще предложи на МС нов проект за научните степени и звания
дата : 8 април 2008 г. 17:34 ч.
www.actualno.com
Новият проект, според Вълчев, трябва да позволява "по-бързо научно пълнолетие на младите научни работници". Снимка: БГНЕС
Министърът на образованието Даниел Вълчев ще предложи на Министерски съвет нов проект за научните степени и звания. Това съобщи самият Вълчев по време на тържествената церемония по случай патронния празник на Медицинския университет в София.
До сега има внесени над 30 проекта, които предизвикаха остри спорове. Новият проект, според Вълчев, трябва да позволява "по-бързо научно пълнолетие на младите научни работници".
В същото време той трябва да осигурява и контрол на качеството на системата. Според Вълчев безспорен приоритет в научните изследвания тази година трябва да имат биотехнологиите, здравето и храната.
Вълчев напомни, че фондът "Научни изследвания" от 15 милиона лева до сега е нараснал на 60 милиона лева и според новите правила един научен колектив ще може да използва до 50% от средствата по даден проект за възнаграждение.
Министърът на образованието заяви, че е "готов да спечели народната любов", като осигури 3 милиона лева на Медицинския университет, както по-рано го призова ректорът проф. Ваньо Митев.
В приветственото си слово той изтъкна, че университетът е единственото учебно заведение в страната, което не разполага със собствена сграда за ректорат. Ректорът разкритикува предишното ръководство "за погрешна финансова политика". Той подчерта, че до сега не е имало стратегия за повишаване на приходите.
Новият ректор каза още, че е занемерен сградният фонд, преподавателите получават много по-ниски заплати в сравнение с колегите си от другите медицински институти.
В тази връзка проф. Митев предложи да бъде въведена класация на ВУЗ-овете у нас по международни критерии. "Така най-добрите ще получат финансовата подкрепа на държавата", каза той.
Тържеството на Медицинския университет завърши с връчване на награди на отличили се преподаватели и учени в университета.
Още по темата в www.dir.bg:
Вълчев ще подмладява професорите със закон0
8 април 2008 / News.dir.bg
Министърът на образованието Даниел Вълчев ще предложи на Министерски съвет нов проект за научните степени и звания. Това съобщи самият Вълчев по време на тържествената церемония по случай патронния празникна Медицинския университет в София.
До сега има внесени над 30 проекта, които предизвикаха остри спорове. Новият проект, според Вълчев, трябва да позволява “по-бързо научно пълнолетие на младите научни работници“ предаде БГНЕС. В същото време той трябва да осигурява и контрол на качеството на системата. Според Вълчев безспорен приоритет в научните изследвания тази година трябва да имат биотехнологиите, здравето и храната.
Вълчев напомни, че фондът “Научни изследвания“ от 15 милиона лева до сега е нараснал на 60 милиона лева и според новите правила един научен колектив ще може да използва до 50% от средствата по даден проект за възнаграждение. Министърът на образованието заяви, че е “готов да спечели народната любов“, като осигури 3 милиона лева на Медицинския университет, както по-рано го призова ректорът проф. Ваньо Митев. В приветственото си слово той изтъкна, че университетът е единственото учебно заведение в страната, което не разполага със собствена сграда за ректорат. Ректорът разкритикува предишното ръководство “за погрешна финансова политика“. Той подчерта, че до сега не е имало стратегия за повишаване на приходите. Новият ректор каза още, че е занемерен сградният фонд, преподавателите получават много по-ниски заплати в сравнение с колегите си от другите медицински институти. В тази връзка проф. Митев предложи да бъде въведена класация на ВУЗ-овете у нас по международни критерии. Така най-добрите ще получат финансовата подкрепа на държавата, каза той. |
Edited by - moderator on 04/09/2008 10:24:23 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/16/2008 : 16:53:38
|
www.express.bg, 08.04.2008 г.
http://express.bg/story/24072
„Политически лобита произвеждат учените”, твърди в интервю за „Труд” ректорът на Техническия университет в София проф. Камен Веселинов, който допълва: „Ако ще морят институции от глад, по-добре да хващаме пищовите”.
|
Edited by - moderator on 04/16/2008 16:57:13 |
|
|
|
p_kenderov
Bulgaria
6 Posts |
Posted - 04/24/2008 : 12:00:02
|
За Донка:
Мога да изкажа само лично мнение относно възрастовите ограничения, залегнали в сегашния ЗНСНЗ. Тези ограничения са архаизъм и следва да отпаднат.
От друга страна, когато става дума за ръководна длъжност в областта на науката и образованието, е целесъобразно да има въврастови ограничения и ограничения в броя на последователните мандати.
П. Кендеров
Petar Kenderov |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 04/24/2008 : 14:55:14
|
Г-н Кендеров, председател на ВАК, се появил тук да отговаря на поставени му въпроси. Това по принцип е хубаво.
Но той (поне досега) отговаря на маловажни въпроси и НЕ ОТГОВАРЯ на БЕЗКРАЙНО ВАЖНИТЕ, отнасящи се, например, до изключително грубата политическа небезпристрастност на днешния президиум на ВАК, почти до един агенти на ДС, членове и партийни секретари на БКП, върховни номенклатурни кадри, сподвижници на така наречения президент на тази "държава", известен като агент "Гоце" и като така наречен доцент в така наречен Институт по история на БКП - една пропагандна политическа централа, извършвала систематични фалшификации на историята с цел прикриване милионите престъпления на комунистите!
НЕ ОТГОВАРЯ защо е внесъл мракобеснически проектозакон, предвиждащ анонимно гласуване във ВАК!
Може би НЕ ЖЕЛАЕ да отговори. Вероятно НЕ МОЖЕ да отговори. Най-вероятно и двете. И това е разбираемо. Разбираемо е твърде особеното положение: да се явяваш да отговаряш на въпроси, а да избираш единствено най-маловажните.
И това положение, конфузно, се дължи на това, че, по мое мнение,
МЯСТОТО НА ЕДИН ВЪРХОВЕН НОМЕНКЛАТУРЕН КАДЪР И ПАРТИЕН СЕКРЕТАР НА ИНСТИТУТ ПРИ БАН НЕ Е ДА ОГЛАВЯВА ВЪРХОВЕН ЕКСПЕРТЕН КАДРОВИ АКАДЕМИЧЕН ОРГАН!
В Германия подобно обстоятелство, две десетилетия след срутването на Стената, е абсолютно немислимо и невъзможно! И по тази причина, наред със стотици други, Германия е една модерна, просперираща и с изключителни научни постижения държава! За ралика от България - която изобщо не е държава!*
Красимир Кабакчиев
*Какво точно е нещото "България" се опитвам да обяснявам от известно време насам посредством множество факти и аргументи в една съседна рубрика. |
Edited by - kkabakciev on 04/24/2008 14:57:22 |
|
|
|
donnka
22 Posts |
Posted - 04/26/2008 : 13:40:59
|
| Благодаря на Академик Кендеров за отговора.Съгласна съм ,че за ръководни длъжности и за мандатността трябва да има възрастови ограничения,то и сега ги има.И точно тези на които им предстои да се пенсионират те се кандидатират за ръководни длъжности.Почти двадесет години демокрация,а законът си е почти същият от 1972г.Докога с тези тромави процедури?Колко време ще чакаме промяната?Преди време четох че нов ЗНСНЗ че бъде приет до края на май 2007,после до края на 2007г.Сега пък министър Вълчев щял да го внесе в МС.Колко години трябва да се обсъжда нов ЗНСНЗ.просто на някои,или на много не им е изгодно да има промяна. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/30/2008 : 19:51:53
|
Докторантите с двойно по-висока стипендия
Премиерът се закани да промени безнадеждно остарелия закон за научните звания
Кръстьо Петров
30 Април 2008
www.mediapool.bg
Правителството реши в сряда да увеличи близо два пъти месечните стипендии за редовните докторанти държавна поръчка. След публикуването на това решение в Държавен вестник те ще започнат да получават 450 лева месечно вместо досегашните 250 лева.
Ако в рамките на 3 години техните дисертации са готови, държавата ще им отпусне 1000 лева еднократна стипендия. Още 1000 лева ще бъдат отпуснати, ако в едногодишен срок те защитят своите трудове през Висшата атестационна комисия (ВАК).
В сряда премиерът Сергей Станишев даде да се разбере, че е забелязал “известното застаряване” в българските научни среди.
"България изостава от страните в ЕС в обучението на докторантите, а има и застаряване на научните кадри. В България сега има 1985 докторанти редовно обучение. У нас на 1000 души се падат осем доктори на науката, а в ЕС те са средно 12", обоснова решението министър-председателят.
Той допълни, че в скоро време ще бъде обсъден проект за промени в Закона за научните степени и звания. Целта е да се помогне на развитието на научните кадри.
Действащият закон в тази област не е променян основно от времето на т. нар. "развит социализъм". Написан е през 1972 година.
В него изобилства от постулати, които са в пълен разрез с представите за страна член на ЕС. Така например законът изисква научния труд, който ще бъде защитаван, да спомага за "социалистическото развитие на страната", а докторантът трябва да докаже своите "делови, политически и морални качества".
Освен увеличение на стипендиите, за докторантите ще бъдат отпуснати 10 милиона лева за закупуването или абониране за специализирана научна литература. Други 800 000 лева са предвидени за високотехнологични и скъпи дейности по време на обучението.
От правителството съобщиха още, че таксите за кандидатстване във висши учебни заведения няма да бъдат завишавани тази година. За сметка на това ще варират таксите за обучение във висшите учебни заведения.
"Най-голямо увеличение на такси ще има в Югозападния университет в Благоевград, където таксата за определена специалност се качва от 356 на 610 лева, и в Шуменския университет, където има увеличение на таксата от 300 на 500 лева. Ще има и намаления на такси. Например в Софийския университет", съобщи министърът на образованието Даниел Вълчев.
През учебната 2008-2009 година в държавните и частните университети ще могат да влязат 58 802 студенти, което е с 6700 повече от миналата година. Приемът на докторанти държавна поръчка се увеличава с 46% от 963 на 1403. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/08/2008 : 16:35:14
|
Получихме в ИРИОН следния материал от доц. Любима Йорданова:
Във времето на чалгата законопроектите на Юхновски и Кендеров
връщат социализма в науката
доц. д-р Любима Йорданова
Законопроектът Юхновски
В сайта на БАН може да се намери проектът “Закон за научните степени и научните звания”. В мотивите към предложението за законопроект, подготвен в БАН, може да се намери текста “07.03.2007 г., За колектива от БАН, подготвил проекта: академик Иван Юхновски, председател на БАН”. В самите мотиви няма и помен от позоваване на европейски документи при действително членство на Република България в Европейския съюз.
Всъщност няма никакъв законопроект Юхновски. Има законопроект Дурмишев/ Герджиков от 2004 г., леко загатнат чрез текста в края на законопроекта “Проектът е подготвен в БАН със съдействието на отделни колеги от СУ “Св.Климент Охридски” и МУ-София, неназовани естествено.
Самият законопроект е 19 компютърни страници и е добре да се прочете, заедно с мотивите, разбира се, за да се посмеят добре българските учени и да се помъчат да намерят себе си в сложната измислена йерархия, разделяща науката от висшето образование. Веднъж и завинаги!
Кои са най-смешните постановки на това творение, делящо наука и висше образование?
Големият доктор остава, нищо че го няма в науката на развитите страни. Нали ние сме недоразвити?
Дано колегите съумеят да се ориентират в сложната конфигурация: професор и главен изследовател; доцент и старши изследовател; главен асистент и изследовател първа степен; асистент и изследовател втора степен. Къде ли е останал по пътя старшият асистент, който би трябвало да е изследовател втора степен, а асистентът – изследовател трета степен? Бъркотията е пълна.
Докторантурата е редовна, задочна и свободна. Няма обаче виртуална, като че ли не живеем в 21-ви век.
Основните резултати от дисертационния труд за придобиване на научната степен “доктор на науките” трябва да са публикувани в най-малко 25 /психологическо число, написано просто ей така, без да се мисли – бел. ЛЙ/ /статии, монографии, доклади в пълен текст в сборници с редактор и издателство, патенти и др. подобни/, но не са включени виртуални издания, книги на компактдиск, които са обичайна практика в развитите страни и си имат и редактора и издателството – научен институт, университет и под.
Черешката на тортата обаче е Националната агенция за атестиране, т.нар. НАА, която има специализиран научен съвет. Не врат, а шия. Значи не Висша атестационна комисия със специализиран научен съвет, а Национална агенция по акредитация. Т.е. запазена е централизацията, има връщане към социалистическия тип наука с политическия и идеологическия контрол. Европейската наука както и науката на развитите страни е децентрализирана.
Самата Национална агенция за атестиране била деполитизиран, независим, държавно-обществен орган към Президентството на Република България. Като че ли президентът е деполитизиран и не е избран чрез някоя партия. Значи не към Народното събрание, а към Президентството.
Иначе НАА е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. София. Защо да не се разпилеят за ненужда институция още пари от държавния бюджет. Още чиновници в науката, за която няма пари за компютри. Кой смее да мисли за повече за заплащане на 20 или 30% /според проекта/ от държавния бюджет като съфинансиране на науката по европейски проекти?
Законопроектът Кендеров
През януари 2008 г. Кендеров, като дългогодишен председател на ВАК, се е сетил да обоснове необходимостта от промяна в документ, озаглавен “Концепция за усъвършенстване на нормативната уредба за научните степени и научните звания в България”. Дори е забелязал, че “сегашният закон води до нерационално използване на научните кадри”.
Неговият законопроект носи заглавие “Закон за научните степени, научните звания и научните длъжности”. И при него, както и при сега действащия закон от 1972 г. званията, степените и длъжностите се дават, т.е. подаряват, а не присъждат за заслуги в науката. Нищо ново под слънцето.
И той запазва големия докторат като анахронизъм в българската наука.
Остава старото делене с наименованията си в науката – научен сътрудник ІІІ, ІІ и І степен, старши научен сътрудник ІІ степен и старши научен сътрудник І степен и във висшето образование – същите, но с други наименования – асистент, старши асистент, главен асистент, доцент, професор. Значи науката и висшето образование ще си останат разделени завинаги, а не обединени, както е в развитите страни на Европа и света.
Ако прегледате текста, ще научите какво означава текстът “СНЖ се назначава от Председателя на ВАА”, т.е. Специализираното научно жури се назначава от председателя на Висшата атестационна агенция. Значи не от Висшата атестационна комисия, а от Висшата атестационна агенция. Пак централизация, пак партиен контрол.
Има и ХНЖ – Хабилитационно научно жури.
И доколкото в съзнанието на българина журито се свързва с изкуството – жури на конкурс за млади оперни певци, жури на “Мюзикайдъл” и т.н., асоциациите на българина хвръкват в друга посока, различна от науката и обичайните й комисии. Имам предвид сега комисиите, които оценяват кандидатите-учени в развитите страни.
Висшата атестационна агенция ще бъде орган на Министерския съвет, т.е. пак партиен контрол, ще бъде на бюджетна издръжка и ще се състои от Висш атестационен съвет и Атестационни съвети по отделни научни области. Системата, озаконена през 1972 г. е същата, само използва наименованията Висша атестационна комисия, Специализирани научни съвети към ВАК.
Изпълнението на закона се възлага на министър-председателя. Хайде наште, ще правим партийна наука. Както досега.
В интерес на истина трябва да кажа, че през 2004 г. се събрахме учени на възраст от 25 до 60 г. и създадохме законопроект “Закон за научните звания и научната и образователната степен доктор”, който лично аз регистрирах като петиция на граждани. Нито Асен Дурмишев, вече покойник, нито Лютви Местан като председатели на Комисията по образование и наука му обърнаха внимание. И защо ли трябва да се вслушат в мнението на учените? За нашия законопроект обаче – друг път.
Важно е едно, че каквито и нови наименования да се използват за назоваване, и в двата законопроекта прозира социалистическата наука с централизацията и политизацията, тъй като има един безалтернативен орган, който присъжда титлите в науката и той, от своя страна, е прикрепен към партиен орган.
Надявам се научната общност да изрази мнения и да спре тази поредна глупост и да се върви към реформа в науката, като този законопроект бъде предложен заедно с пакета други закони, обединени в “Закон за висшето образование в Република България”.
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 05/08/2008 : 16:56:43
|
Хубава статия на Любима, написана с добро чувство за хумор, и има резон в почти всичко, което е казано.
Виждам за момента два проблема.
Първият е, че Любима е избягала, макар и не съвсем, от няколкото критични пункта, които сме обсъждали много. Единият е повтаряният до втръсване от мнозина рефрен "без ВАК", който, разбира се, е глупав! Не може без ВАК, това нещо е обяснявано много. Ако не ВАК, ще е БАК, ПАК, ДАК и прочие. Защото Конституцията предвижда всеки гражданин да има възможност да обжалва всеки административни акт (чл. 120, ал. 2: "Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон"). И е съвсем разумно специализираната дейност по обжалване да се повери на специална юрисдикция, каквато е ВАК (или БАК, ПАК, ДАК ...).
И, понеже Любима не е съвсем избягала от проблема, а пак говори за необходимост от децентрализация, за пореден път напомням горната конструкция, от която никой не може да избяга, колкото и евентуално да му се иска Цола Цолова и Цоло Цолов от собствения му институт (и само те) да го правят доцент или професор.
Вторият проблем е "деполитизацията". Правилно! Не трябва ВАК (или БАК, ПАК, ДАК ...) да бъдат "при" Министерския съвет или при Президентството!
Добре! А къде да бъдат? Кой е този (кой е този орган, коя е тази институция) в тази държава, който ще осигури необходимата деполитизация? Откъде ще се вземе такъв "над политиката"? Досега не съм чул никога каквото и да било смислено предложение по този въпрос!
Красимир Кабакчиев |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/08/2008 : 18:50:54
|
Доц. Любима Йорданова н изпрати още и следната интересна информация, която е и повод за горната статия:
На 12.05.2008 Общото събрание на БАН ще разглежда законопроекта на Юхновски.
Любима |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/26/2008 : 12:27:38
|
Президентът поиска знанието да не е бюджетно бреме
в.Дума
26.05.2008 г.
Не може да се обръщаме с лице към средното образование само от стачка на стачка, длъжни сме да намерим трайните, дългосрочните решения за социалния и професионалния статус на българския учител. Това каза президентът Георги Първанов на тържеството за 24 май пред Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в събота.
Когато сме обявили науката и образованието за държавен приоритет, това означава, че трябва да престанем да гледаме на средствата, инвестирани в тези сфери, като на бюджетно бреме. Не, това е фактор на развитието, на националното развитие, добави Първанов. Той пожела за оставащата година от мандата МС да предприеме същностна промяна в законите, свързани с висшето образование и с научните титли, както и да създаде действена дългосрочна и ефективно работеща стратегия за научните изследвания.
Първанов почти явно упрекна министър Даниел Вълчев, като заяви, че в условията на предизвикателствата на европейското ни членство, на конкуренцията на идеи и на култури сме длъжни да отклоним всякакви тежнения за отпадане на държавното изискване за усвояване на книжовния език. Президентът посочи още, че е време правителството да инвестира за построяването на национален художествен и исторически музей.
Два нови факултета - по обществено здраве и по фармация, откри премиерът Сергей Станишев в МУ - Пловдив, на 24 май. Въпросът сега е с колко бързи стъпки и с каква решителност вървим напред, за да бъде България една просперираща и модерна във всички смисли на тази дума европейска държава, каза той. Ръководството на вуза го удостои с почетен знак и го провъзгласи за почетен член на Академичния съвет. Малко по-късно премиерът участва в комисията, оценяваща знанията на пловдивските първолаци. Изпитът по родолюбие в стил "Под игото" бе организиран по идея на кмета Славчо Атанасов. |
Edited by - moderator on 05/26/2008 12:29:32 |
|
|
|
prof.Radostin_Moskov
Bulgaria
2 Posts |
Posted - 06/12/2008 : 16:10:55
|
Проф. Радостин Москов, член на научната комисия по медицински науки, задава следните въпроси към съответните административни и създадени за борба с корупцията институции:
Редно ли е, председателя на Н.К.по терапевтични специалности – Проф. Елена Шейретова, да определя докладчик лично, съзнателно и безапелационно, за даване на научна степен на лице, което има 10 общи публикации с дисертанта, който той докладва. Докладчикът е научен ръководител на дисертацията и пряк началник на дисертанта.
Може ли да се счита, че неговото становище е обективно и безпристрастно.!?!
Случаят е: Диана Василева Стефанова, кандидат за “доктор на науките”. Докладчикът избран от проф.Ел. Шейретова “случайно”е проф. Константин Чернев. Заседанието е проведено на 10.06 2008 г.
В този случай има ли конфликт на интереси или е нещо по-сериозно?
2. След като проф.Елена Шейретова определя лично и преднамерена докладчиците в комисията, защо предварително се знае от всички , че доклада за “свой” човек ще бъде направен в максимално кратък срок и ще бъде силно положителен, а за “враговете”- след 3-4 месеца и ще бъде силно отрицателен.В някои от тези случаи се налага намесата на акад. Кендеров, когато срока за представяне надхвърли3-4 месеца. Проф.Ел. Шейретова безучастно наблюдава съзнателното забавяне на докладите, а указанията към докладчиците за сега остават тайна.!!!
3. Може ли в Н.К. да премине дисертация за “доктор на науките” с протекцията на проф.Ел. Шейретова, при която изследванията са правени в чужбина преди15-20 год. и дисертантката не може да никакви документи за направените научни изследвания, не разполага с никакви имена и адреси, но представи сериозни и сигурни резултати.Каква е гаранцията за достоверността на тези данни? Цялата тази процедура протича под явното ръководство на проф.Ел. Шейретова, с абсолютната подкрепа на научния секретар на ПВАК- проф. Ц. Цанкова .
4. Може ли акад.Тодор Николов, който е с минно- геоложко образование, да дава характеристика за мен пред ПВАК,без да ма познава и без някога да сме се виждали и чували.
Може ли да се говори безотговорно пред ПВАК: - “Аз чух нещо за проф. Москов.”
Може ли акад. Т.Николов да се налага в решаването на медицински проблеми, без да е компетентен по тези въпроси и да налага мнението си за супер рецензенти по кадрови въпроси в системата на ВАК и др.
Може ли такъв човек, чието поведение е безотговорно, но съзнателно и преднамерено да бъде член на ПВАК?
Може ли проф.Ел. Шейретова да определя за докладчици за избор за “доктор на науките и професор “, лица които са в момента с научно звание “доцент” и никога не са дисертация за “доктор на науките”.Може ли да се счита за компетентно тяхното становище???
Може ли проф. Ел. Шейретова, да отлага по 3-4 пъти доклади, влезли в официалната програма на заседанията без да дава никакви обяснения на членовете на съвета.
6. Не е ли редно да се направи административна проверка на дейността на Н.К. по мед. терапевтични специалности, след като има сигнали за многобройни и сериозни нарушения на “Закона за научните степени и звания” и указанията на ПВАК от ръководството на тази комисия???
София
12.06. 2008 |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 06/21/2008 : 12:39:13
|
Изпращам това мнение на вниманието на акад. Петър Кендеров във връзка с предстоящото обсъждане на закона за научните степени и научните звания:
Актуален е проблемът за увеличаване на броя на професорите в университетите. Възниква въпросът, какви професори са необходими. Ясно е, че те трябва да бъдат на сравнително високо научно ниво, за да предадат своите знания на студентите. Затова изискванията към тях не бива да се снижават значително. Практически обаче, това се получава. след като отпада изискването за хабилитационен труд. Този труд може и да е на по-ниско ниво от големия докторат , но представлява обобщено изследване на даден проблем. Ако това предложение се приеме, професурата ще се ограничи до 15-20 публикации в различни области. Често пъти, те основно са резултат от разработките на няколко докторанти и дори дипломанти на съответния доцент. Така практически званието "професор" често пъти ще се получава без да е свързано със значително повишаване на научното ниво на кандидата.
Разработването, оформянето и защитата на "големия докторат" е значително по-трудно от подготвянето на професура с хабилитационен труд. В много университети в различни страни след зашита на научната степен "доктор на науките" автоматично се присъжда научното звание "професор". Това звание не се свързва с конкретна научна длъжност.
В резултат на определени отношения в някои научни звена у нас на редица научни работници не се обявяват процедури за професура, въпреки че те притежават научната степен "доктор на науките". На тях се предлага да се присъди от ВАК научното звание "професор" въз основа на научната степен "доктор на науките". Това може да се приложи и за научните работници притежаващи научната степен "доктор на науките", които вече са в пенсионна възраст. Те не могат да претендират за щатни длъжности, но представляват резерв за обучение на докторантии за хонорувани часове при необходимост.
доц.дтн Димитър Николов |
|
|
|
Damian_Mitev
Bulgaria
2 Posts |
Posted - 07/06/2008 : 09:50:50
|
ИЗКАЗВАНЕ
на доц. д-р Дамян Митев
от ШУ „Еп. Константин Преславски”
на Българо-немската конференция, организирана от ИРИОН
и Фондация „Конрад Аденауер”
Когато говорим за необходимост от реформи във висшето образование и свързваме тази необходимост с мотивацията на кадрите, очевидно всички ясно съзнаваме (и признаваме) лошото състояние на образователната ни система. Това състояние се определя от много фактори, но в момента аз бих искал да се спра само на няколко от тях – поради това че са конкретни, осезаеми и с определящи последствия.
Преди мен тук се изразиха редица съображения от по-общ характер и с голямата част от тях аз съм съгласен. В момента бих искал само да не се съглася напълно с изказаното от акад. Кендеров мнение, че законът не е толкова важен и че при добри морални традиции може да се работи дори с лош закон. С лош и силно ограничителен закон не може да се работи добре, не могат да бъдат постигнати добри резултати.
Но преди да говоря за положения, които могат и трябва да бъдат променени и регламентирани от новия закон, ще се спра на ситуацията „на входа” във висшето училище.
1. Тук присъстват достатъчно много колеги от университетите, които знаят, че в момента ние получаваме от средното училище изключително слабо подготвени кандидати. След като ги приемем с редица компромиси (а сме принудени да правим това), трябва да работим – фактически да загубим от времето на университетското образование – един, а понякога и два семестъра, за да ги доведем до необходимото ниво. Да се надяваме, че с въвеждането на матурите постепенно това положение ще се промени. Но засега такива са фактите. Асистентите и професорите хвърлят усилия буквално за „ограмотяване” в съответната област. Кое висше училище ще си позволи да въведе 3-годишен срок за обучение на бакалаври, при положение че едната година е пропиляна за компенсиране на недостатъците от средното образование?
Нужна е промяна. Възможно е, едно от решенията да бъде „широко отворената врата” – прием без ограничения за първи курс, като фактическата селекция става след І-ви курс. Пак ще бъдат хвърлени същите усилия, но поне има голяма вероятност отбраните, т.е. добрите и желаещите да учат студенти, да дадат качествен резултат и отпадащите в следващите курсове да се сведат до минимум. Тук има над какво да се помисли – и по въпроса за таксите, и за това, дали държавната поръчка да не е валидна от ІІ-ри курс, а не за І-ви.
Естествено, в различните университети и специалности нещата могат да бъдат различни. Но това само потвърждава необходимостта университетите сами да определят срока за обучение на бакалаври, при това за 3-годишно обучение –частично, селективно.
2. Смятам, че за да бъде ефективно (= качествено) обучението във висшето училище трябва да получи широко разпространение принципът „Студентите (от различни специалности, курсове и дори факултети) - при преподавателя, а не преподавателят - при студентите от определен курс”. (Преподавателят N чете лекции от х до y, пекциите му са открити за всички желаещи).
Това е свързано и с разработката на модули от сродни дисциплини, които ще покриват интересите на цели групи студенти.
Подобен подход ще усложни организацията, ще наруши спокойствието на „добрата стара традиция” от социалистическото време. Но той е условие за интерес към образование (а не към диплома) от страна на студентите.
Тук възниква и въпросът за кредитите.
3. Сега съществуващата, уредена от закона кредитна сисема е неправилна в самата си основа – тя предполага формално разпределение на някакви, условно и относително разпределени, кредити по учебни години (курсове) в съответствие с учебния план. Според мен, кредитите трябва да се носят от самата дисциплина, от нейното „относително тегло”, без това да се обвързва с определен курс. В това е смисълът и далечната идея на кредитната система. Да, ще има сътресения в положението на някои допълващи дисциплини и в щатното състояние на отделни преподаватели. Но тук отново може да помогне модулният принцип, като в модулите влизат тясно свързани учебни дисциплини, обединени около ядро.
4. Завършителният етап на университетското образование също играе определена мотивационна роля. Ще посоча два различни аспекта, единият е предварително определящ, другият – собствено финален.
4.1. Още в процеса на обучението на студентите трябва да бъде предоставена възможност (и това да бъде отразено в учебния план) за завършване със специалност (например, „бакалавър по немска филология”) и завършване без определена специалност (просто „бакалавър”). Второто може да прозвучи на някого учудващо. Но аз съм убеден, че и в двата случая студентите ще имат мотивация за добра подготовка, а бакалаврите без специалност – и за продължаване в специализираща магистратура.
4.2. Държавният изпит трябва да се провежда от независима комисия (в това число – квесторска!). Комисия от външни за университета специалисти (от МОН, потребители на кадри), като само един е представител на университета, за който се провежда държавният изпит. Той затова се и нарича Държавен изпит.
При сегашното положение изтъкваме: университетът си носи отговорността и сам гради авторитетта си. Така е на теория. Но засега фактите говорят, че или не сме узрели за това, или имаме други интереси. Самата държава е заинтересувана да осъществявя строг контрол „на изхода”.
Спрях се само на няколко въпроса. Според мен те са актуални и важни с оглед темата на конференцията. И в същото време съзнавам, че не са нови за мнозина от присъстващите. Самият аз съм ги поставял при многото поредни обсъждания на поредния проектозакон при поредното намерение за промяна…
Може би е настъпило време за действителни промени. Ще ми се да вярвам в това.
27 06. 2008
София
доц. д-р Дамян Митев
зам. декан на Факултета по Хуманитарни науки
ШУ „Еп. Константин Преславски”
гр. Шумен |
|
|
|
Topic |
|
|
|
ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ, ЗВАНИЯ И ДЛЪЖНОСТИ
