| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 03/22/2008 : 15:39:31
|
Днес по обяд в предаването "Седмицата" на радио "Дарик", министърът на образованието и науката Даниел Вълчев даде интервю във връзка с планираната за понеделник среща в Пловдив на тази тема. Някои медии са отразили елементи от това интервю:
в. Дневник:Има над 30 законопроекта за нов закон за научните степени и звания или за изменения в него, които са много противоречиви. Това каза министърът на образованието и науката по повод организираната в понеделник в Пловдив конференция, на която ще бъдат осъдени варианти за реформи в тази област.
Трябва да бъде запазен националният характер на даването на научни степени и звания у нас от един централизиран орган, смята министър Вълчев. |
 |
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 03/22/2008 : 18:03:26
|
| Добре е че министърът е за запазване на националния характер на научните титли и звания. Не трябва да се допуска в никой случай тези въпроси да се решават във факултетите и в катедрите, където всичко е в ръцете на местните феодали. Веднъж овладяли факултетите те могат и в академици да се произведат, макар и без една статия за 20 и повече години. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/23/2008 : 23:34:59
|
В гореспоменатото интервю на вицепремиера Даниел Вълчев в предаването "Седмицата" на Дарик радио, с водещ също с фамилия Вълчев, в събота 21.03.2008 гг от 10.00 до 13.00 часа, на тема нов закон за научните степени и научните звания, министърът каза още следното:
- планирал е на 24.03.08 г. среща с изтъкнати учени в Пловдив.
- Законът и правилникът са много остарели от 1972 г.
- той си имал любим член - Председателят на ВАК се назначава от министър-председателя по предложение на председателя на министерския съвет, какъвто пост не съществувал днес.
- имало изтъкнати учени, които му казали, че съществуващият закон е най-доброто нещо създадено в ссср и в България и такъв шедьовър не трябвало да се пипа при никакви обстоятелства.
- всъщност старият закон представлявал германската система минала през ссср и присадена в България.
- Не са особено полезни тези учени, които призовават да се приеме европейския модел в тази сфера защото в тази сфера европейски мидел не съществува.
- На срещата в понеделник ще се разглежда законопроекта на работната група на акад. Кендеров.
- Учените в България не са много, напротив те са малко:
* в ЕС се падат по 5.5 доктори на 1000 човека
* в България има 2.7 доктори на 1000 човека
* в САЩ има 9.1 доктори на 1000 човека
* в Япония има >10 доктори на 1000 човека
- Целта е да се стимулират учените, а да не се препятстват
* в България няма нито един професор под 35 години.
* има 12 професора между 35 и 40 години.
* 600 професора от общо 1290 са >65 години.
- трябва да се повиши социално-икономическия статус на учения
- проблем е отсъствието на модерна научна инфраструктура
- научната кариера е с ниска популярност
През 19ти век ученият е положителния герой в разказите, а през 20-тия век ученият е най-често негативния герой в разказите, иначе казано - злодеят.
- Трябва научните степени и научните звания да имат национален характер и да има национална институция, която да отговаря за тях - еквивалент на ВАК.
- Трябва да се отдели научното звание от научната длъжност, а след хабилитацията университетите сами да си избират, кой хабилитиран да назначат на длъжност и заплата.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 10:26:24
|
Станишев: Даването на научни звания става непрозрачно
БАН и университетите се ревнували за изследванията
www.vsekiden.com
Процедурата по даване на научна степен е непрозрачна и затворена, тя продължава две или три години. Това заяви премиерът Сергей Станишев при откриването на кръгла маса “Развитие на правната уредба на научните степени и научните звания в България”, която се провежда в Пловдив. Друг основен проблем е получаването на научната степен “малък доктор”, за който трябва да се решава в рамките на висшето учебно заведение, защото тази степен има съчетание на образователен елемент и елемент, който дава качеството на научен работник, допълни министър-председателят.
Ахилесовата пета за развитие на научните изследвания е липсата на достатъчно обвързаност и приложимост на научните изследвания с икономическото развитие на страната, смята Станишев. Според премиера в развитието на научните изследвания трябва да се отчете българската специфика и традиция. Той допълни, че е забелязал “известна ревност” между различните научни общности, като даде за пример БАН, която подчертава развитие на фундаменталната наука, и ВУЗ-овете, които смятат, че именно при тях трябва да се развива науката.
Станишев посочи необходимостта от законодателни промени, тъй като действащият закон е от 1972 г. Законът няколко пъти е бил променян, като последната промяна е от 2000 г., но тези промени са “козметични”. Министър-председателят заяви, че от тази година бюджетът за всички видове наука е ограничен. Той посочи за пример бюджета на фонд “Научни изследвания”, който през 2006 г. е бил 9 млн. лв, а през настоящата е едва 3 млн. лв.
понеделник, 24 март 2008 |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 10:57:04
|
| На тази кръгла маса са поканени администраторите в българската наука, които са най-заинтересовани да не се промени статуквото... Може да се каже, че са поканени галениците на статуквото в науката, как ли ще го променят? |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 11:00:01
|
Обществото трябва да знае как се става професор
www.news.bg
24.03.2008 г.
Процедурата за получаване на научни степени и научни звания е затворена и непрозрачна. Това каза премиерът Сергей Станишев при откриването на кръгла маса "Развитие на правната уредба на научните степени и научните звания в България".
Този процес трябва да стане по-прозрачен както към тези, които очакват да получат тези степени и звания, така и за обществеността, допълни премиерът.
Дискусията се провежда в Пловдив и е по инициатива на вицепремиера и министър на образованието и науката Даниел Вълчев.
Проблемът за качеството на научната дейност и развитието на научните кадри и е свързан с икономическото развитие на България, заяви още Станишев.
Той припомни, че през 2007 г. Европейската комисия е излязла с т.нар. Зелена книга - анализ за нивото на научните изследвания и иновациите, съпоставяйки ЕС с останалите региони на света.
"В зелената книга се констатират тревожни феномени - в редица области в ЕС има изоставане в броя на научните кадри, в качеството и приложението на научните изследвания", посочи Станишев.
Просветният министър Даниел Вълчев заяви пред присъстващите ректори, ръководители на научни институти в БАН, учени и политици, че по отношение на науката у нас трябва да се определят приоритетни области, както и да се реши ще се правят ли промени във Закона за научите степени и научните звена /сега действащият е от 1972 г., променян е през 2000 г./
В България няма нито един професор под 35-годишна възраст, посочи министър Даниел Вълчев.
Станишев: Получаването на научни степени и звания трябва да е по-прозрачно
от Дневник [87 прочитания]
24.03.2008 г.
Процедурата за получаване на научни степени и научни звания е доста затворена и непрозрачна. Този процес трябва да стане по-прозрачен както към тези, които очакват да получат тези степени и звания, така и за обществеността. Това каза премиерът Сергей Станишев при откриването на кръгла маса "Развитие на правната уредба на научните степени и научните звания в България". Той посочи, че тази процедура трябва да се ускори и опрости, тъй като сега продължавала две, три години.
По думите на премиера, темата за научната кариера, за това как се присъждат научните звания, е част от една по-широка дискусия за качеството на научната дейност, за стимулите на развитие на научните кадри. И тази дискусия трябва да бъде обвързана с икономическото развитие на страната.
Сергей Станишев посочи, че данните са достатъчно красноречиви, че сегашното правителство подкрепя науката и висшето образование. Той посочи, че бюджетът за 2008 г. в сравнение с този за 2006 г. във финансирането на БАН и на висшите училища има много сериозен скок. През 2006 г. за фонд "Научни изследвания" са били отделени 9 милиона лева, а сега - 60 милиона лева.
Сергей Станишев посочи, че данните са достатъчно красноречиви, че сегашното правителство подкрепя науката и висшето образование. Той посочи, че бюджетът за 2008 г. в сравнение с този за 2006 г. във финансирането на БАН и на висшите училища бележи много сериозен скок. През 2006 г. за фонд "Научни изследвания" са били отделени девет милиона лева, а сега - 60 милиона лева.
Премиерът каза, че сега действащият Закон за научните степени и звания е от 1972 г., а през 2000-та година в него са били направени "козметични" промени. Станишев допълни, че новият закон трябва да бъде в контекста на Закона за висшето образование, както и да бъде свързан с цялата нормативна база за развитието на науката. |
Edited by - moderator on 03/24/2008 11:02:59 |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 11:53:46
|
Не замъгляват ли тези само общественото съзнание?
Да събереш най-големите противници на реформата и да им кажеш, айде сега ще се реформираме, какво мислите? Какво мислят,я?
Ей сега ще започнем задълбочените реформи, ама не се бойте, то ще си остане пак същото.
Моят опит и познанията ми за бсп, бкп и върхушката на академичната общност ме карат да съм скептик, по-младите може би ще ме определят като краен скептик, но.... |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 12:11:41
|
Казва се, че хабилитационният труд има качествата на голям докторат. Добре де, зщо тогава не го защитават като голям докторат, а предпочитат да е като хабилитационен труд.
Може да се каже, че хабилитационният труд е "голям докторат" без оригинални научни приноси и без публичност. Той се защитава пред актедрата, често от неин административен ръководител, където той е поканил един, двама професори негови приятели, които да го подкрепят и след това на приятелска основа да му станат рецензенти.
Добре е новия закон на Кендеров, че големият доктор веднага става професор, а тия хабилитационни трудове трябва да се премахнат въобще. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 12:44:52
|
Учените у нас били изчезващ вид
24 март 2008 / News.dir.bg
В България няма нито един професор под 35-годишна възраст, а 12 са професорите под 44 години.
Това каза министърът на образованието и науката Даниел Вълчев на кръгла маса в Пловдив за развитие на правната уредба за научните степени и звания у нас, предаде БТА. По думите му от общо 1299 професори у нас повече от 600 са над 65-годишна възраст.
Като цяло в ЕС съществува разбирането, че броят на учените е крайно недостатъчен. Становището на Европейската комисия е, че през следващата година допълнително трябва да бъдат стимулирани да влязат в научна кариера около 700 хиляди души, отбеляза министър Вълчев. Сега в ЕС при 1000 души заето население има 5,5 учени, в САЩ - над 9, в Япония - над 10, - а в България под трима учени, сочат данните на просветният министър.
Процедурата за даване на научни степени у нас е затворена и непрозрачна, изтъкна премиерът Сергей Станишев на форума. Според него механизмът за получаване на степени и звания трябва да се ускори и опрости, тъй като сега отнема 2-3 години.
Според Вълчев новата стратегия за научните степени и звания, която подготвя просветното министерство, трябва да реши дали да се запази националният характер на научните степени и звания, ще се даде ли възможност на директорите на научните институти и на ректорите на ВУЗ да решават сами кого да назначават на длъжност за хабилитирано лице, ще има ли "подвижни научни журита", както и как ще бъде решен въпросът за интердисциплинарните изследвания.
Новата стратегия предвижда висшите училища да решават кои учени да назначат на работа при тях, коментира нейният автор и председател на Висшата атестационна комисия (ВАК) акад. Петър Кендеров. Досега висшите училища и научните структури обявяваха конкурс за научни работници към тях, но ВАК решаваше кой къде да работи. И думата на самите институти не се чуваше. Това е нередно и остаряло и смятам, че трябва да се промени, коментира акад. Кендеров пред в. "Стандарт". Новата стратегия предвижда и промяна на дейността на ВАК, както и смяна на името й. Кандидатите за научна титла вече ще минават през новосъздадена национална атестационна агенция, обясни Кендеров.
Станишев: Научни степени у нас се дават "на тъмно"
24 03 2008
„Има липса на достатъчна обвързаност и приложимост на научните изследвания с икономиката, както и непрозрачност при даването на научната степен у нас”, каза в Пловдив Сергей Станишев при откриването на кръгла маса, посветена на научните звания и степени.
Според премиера Сергей Станишев един от основните проблеми в развитието на науката в България е непрозрачната и затворена процедура по даването на научните степени, която продължава около 2 или 3 години. Министър-председателят каза това днес при откриването на кръглата маса „Развитие на правната уредба на научните степени и научните звания в България”, която се провежда в Пловдив. При взимането на научната степен „малък доктор” трудностите също са непреодолими, тъй като тя се решава в рамките на ВУЗ-овете, защото включва съчетание от образователен елемент и елемент, който дава качеството на научен работник, каза още Станишев. Той не пропусна да отбележи известната ревност между БАН и висшите учебни заведения къде да се развива фундаменталната наука. Според премиера трябва да бъдат направени и спешни промени в закона за българската наука, тъй като действащият е от 1972 г. От тогава до днес са приети няколко „козметични” изменения, които не са имали особено значение за развитието й. Министър-председателят заяви, че тази година бюджетът за всички видове науки е ограничен. За сравнение през 2006 г. той е бил 9 млн. лв., а през 2008 г. – едва 3 млн. лв. В тази връзка Станишев подчерта, че трябва да се направи задължително обвързване между научните открития и икономическото им приложение след това, което е една от основните липсващи връзки в България. Именно над това наблегна в „предизборните си обещания” и ректорът на СУ „Климент Охридски” Иван Илчев, но за сега само на хартия.Frognews.bg
|
Edited by - moderator on 03/24/2008 13:00:20 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 17:35:54
|
Oтпадане на научните звания искат ректорите на НБУ и ТУ-София
www.news.bg
24.03.2008 г.
За отпадането на научните звания се обявиха ректорите на Нов български университет и Техническия университет София - Сергей Игнатов и Камен Веселинов.
Тези бяха изказани в рамките на дискусия в Пловдив за развитието на правната уредба в образованието, предаде БНР.
По думите на Сергей Игнатов Висшата атестационна комисия трябва да се закрие, което означава научните степени да се дават от университетите. Според него в предложения проект за стратегия на научните степени и звания има само козметични промени на действащия закон. В проекта е заложено постоянните научни съвети, пред които се правят защитите за степени и звания, да станат журита, чийто състав да се сменя, а гласуването да е явно, ректорите сами да решават кои хабилитирани лица да назначават след конкурс.
Националната агенция по акредитация ще започне проверки във висшите училища за броя на хабилитираните преподаватели там, съобщи зам.-министърът на образованието Ваня Добрева.
В момента по закон всеки доцент или професор има право да работи на не повече от два трудови договора.
По-рано при откриването на дискусията премиерът Сергей Станишев заяви, че процедурата за даване на научни степени и звания у нас е затворена и непрозрачна. По думите на министър-председателя механизмът по даване на степени и звания трябва да се ускори и опрости, тъй като сега отнема 2-3 години.
Учени искат тотална ревизия на процедурите за научни степени и звания
Според Станишев сегашната система е непрозрачна
24 Март 2008
www.mediapool.bg
Процедурата за получаване на научни степени и звания предизвика спор в академичните среди и бе разкритикувана от премиера Сергей Станишев. Ректорът на първото частно висше учебно заведение Нов български университет (НБУ) доц. Сергей Игнатов заяви на кръгла маса в понеделник, че представената от Висшата атестационна комисия (ВАК) концепция за титлите предлага само козметични промени в действащия закон. Според Игнатов е необходимо да се създаде нов Закон за висшето образование, а атестационната комисия, която дава титлите и званията, да бъде закрита.
По-рано премиерът Станишев, който откри кръглата маса, заяви, че процедурата за получаване на научни степени и звания е доста затворена и непрозрачна. По думите му процесът трябва да стане "по-прозрачен както за тези, които очакват да получат тези степени и звания, така и за обществеността", предаде БТА.
Председателят на Висшата атестационна комисия академик Петър Кендеров представи концепция, целяща да премахне сегашните пороци на процедурите. Точно тя обаче бе атакувана от Игнатов, че предвижда "козметични промени".
Кендеров предлага пълно разделяне на научното звание от научната длъжност, а организацията, обявила конкурса за научна длъжност, да прави избор на подходящия кандидат. Учените да могат да кандидатстват за хабилитация, без да има обявен конкурс от университет или институт, за длъжността доцент или професор. В момента за получаване на тези звания трябва да има свободна длъжност.
Ректорът на Техническия университет Камен Веселинов също разкритикува концепцията и заяви, че проектът на акад. Кендеров, утежнява процедурите.
Станишев обясни, че сега действащият Закон за научните степени и звания е от 1972 г., а през 2000-та година в него са били направени "козметични" промени. Според него е необходимо новият закон да бъде в контекста на Закона за висшето образование, както и да бъде свързан с цялата нормативна база за развитието на науката.
Министърът на образованието Даниел Вълчев, който също участва в кръглата маса, обясни, че в България няма нито един професор под 35-годишна възраст, а 12 са професорите под 44 години. Той допълни, че от общо 1299 професори повече от 600 са над 65-годишна възраст.
В ЕС при 1000 души заето население има 5.5 учени, в САЩ - над 9, в Япония - над 10, а в България са под трима. Според министъра причините за негативните констатации за положението на българските учени са "общият социално-икономически статус на учените у нас, ниското им заплащане и липсата на привлекателен социален пакет".
Проблемът "млади - стари" в научните среди се разрази особено остро при избора за четвърти пореден път на председателя на БАН акад. Иван Юхновски. Преизбирането му преди месец бе оспорено и атакувано от голяма част от научната общност.
Юхновски зае високия пост за четвърти мандат, като още по време на втория му мандат е била приета поправка в устава на БАН, премахваща изискването за максимално два мандата на ръководен пост в академията. Юхновски обаче не отговаря и на критерия за възраст за заемане на такъв пост, той е надхвърлил 70 години. Това също даде основание изборът му да бъде атакуван пред съда.
Според опонентите на Юхновски доста от ръководните постове в научните институти в системата на академията, както и в управата й, се заемат от хора, надхвърлили изискванията за възраст. В това не би имало нищо лошо, ако те не възпроизвеждат модела на управление и развитие на БАН отпреди 20-30 години, което я обрича на непродуктивност и научна изостаналост, смятат радетелите за реформи в нея.
Юхновски обаче този път изкара начело на БАН само месец и "заради развихрилата се персонално срещу него кампания", която уронвала и авторитета на организацията, подаде оставка.
В момента се подготвя избор на ново Общо събрание на Академията, който да подготви процедурата по гласуване на бъдещ председател.
В понеделник просветният министър обясни, че през последните 10 години са написани от различни колективи повече от 30 законопроекта за научните степени и звания.
|
Edited by - moderator on 03/24/2008 17:41:10 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 17:47:04
|
Нов закон за научните степени и звания иска ГЕРБ
дата : 24 март 2008 г. 17:31 ч.
ГЕРБ има нови предложения за хабилитираните лица, правата на учените и автономността на образователните организации.
Необходим е нов закон за научните степени и звания, са казва в становище на ПП ГЕРБ, изпратено до БТА.
Според партията, чрез деидеологизация и децентрализация трябва да бъдат регламентирани правата на учените и стимулирано тяхното развитие и мобилност.
По този начин ще се осъществи реинтеграцията на учените с европейски опит и защитят интересите и автономността на научните и образователните организации, се посочва в позицията.
Политиката на ГЕРБ предвижда замяна на Националната контролна комисия със специализирани комисии, което ще гарантира научното израстване на всеки учен чрез атестация на основата на обективни научни критерии.
Според експертите на партията трябва да се следва принципът за разделянето на научното звание от научната длъжност, а основна роля при провеждане на конкурсите за научна длъжност следва да има организацията, обявила конкурса.
Хабилитираните лица да бъдат професори или старши научни сътрудници и да се избират от съответните академични (факултетни) съвети на висшите учебни заведения или на водещи научни организации, но само от списъка на номинираните от специализираните комисии, предлага ГЕРБ. БТА |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 19:21:02
|
Професор ще може да се става за 10 години
Зорница Латева | zornical@dnevnik.bg
23 март, 19:43
Нова концепция за Закона за научните степени и звания предлага да се съкрати времето за получаването на доцентски и професорски титли. Идеята е да се разделят научните звания от длъжностите, което ще позволи по-бързо израстване. Концепцията ще бъде представена днес от председателя на Висшата атестационна комисия (ВАК) акад. Петър Кендеров при обсъждането на развитието на уредбата на научните степени и звания.
"Званията доцент и професор ще се издават от една национална организация, каквато е ВАК сега. Хабилитацията обаче ще се получава, когато човек реши, че е готов, а не когато университетът или научната институция обяви място", обясни виждането си Кендеров. Така доцент можело да се стане на 32-33 години, а професор - на 40-42. Така университетите ще могат да избират от хората, които националната организация е хабилитирала. Сега времето за получаване на звание е много дълго, защото научната институция трябва да обяви конкурс, за да започне процедурата.
Учените спорят за степени и звания
Университетите искат да произвеждат и доценти
от Зорница Латева | zornical@dnevnik.bg
днес, 16:57
Ректори на университети не харесаха концепцията за нов закон за научните степени и звания (ЗНСЗ). Според тях ще се получи усложняване на процедурата по хабилитация вместо опростяване. Част от ръководителите на висши училища настояват за премахване на званията и закриване на Висшата атестационна комисия (ВАК). Те са на мнение, че научната хабилитация трябва да се дава от университетите и БАН. На обсъждането в Пловдив, което откри премиерът Сергей Станишев, не беше поканен никой от ръководството на академията.
Концепцията за промени в ЗНСЗ е разработена от акад. Петър Кендеров и предлага да се запази централизацията на системата. Университетите ще могат да присъждат само степента доктор, а доцент и професор ще се дават от национален орган. Оценяването на докторантите ще се прави от комисия, в която поне половината изпитващи ще са външни експерти, докато кандидат-доцентите и професорите ще се явяват пред научно жури. Промените щели да съкратят значително процедурата по атестирането и по-млади хора ще могат да стават професори.
"Това са козметични промени на действащия закон, който е от 1972 г.", заяви ректорът на Нов български университет Сергей Игнатов. Според него предлаганата нова система ще доведе до пилеене на пари. Министърът на образованието Даниел Вълчев обеща средствата да се поемат от държавата и предложи хабилитацията да остане приоритет на национален орган, а само докторската степен да се дава от университетите. Според ректора на Техническия университет Камен Веселинов промените ще утежнят процедурата относно израстване от доктор до професор, като това вече ще става на шест етапа. Според зам.-ректора на Софийския университет Недьо Попиванов проблемът с липсата на научни кадри се дължи не на дългата процедура, а на нежеланието на младите да стават докторанти. В момента стипендията им е 250 лв.
За разлика от университетите повечето представители на БАН защитиха съществуването на ВАК с аргумента, че "не може да се пусне духът от бутилката". Според тях децентрализирането на системата ще намали качеството и доцент и професор ще се става много лесно.
"Науката трябва да е обвързана с икономиката и да се дава предимство на приложните изследвания", каза премиерът Сергей Станишев. Според него сегашната процедура на атестиране е прекалено дълга и непрозрачна. |
Edited by - moderator on 03/24/2008 19:21:21 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/24/2008 : 20:30:22
|
От форума на www.mediapool.bg:
званията и степените
Автор: SW
Получено на: 24 Март 2008 20:26
Да отбележим, че в Германия, например, за участие в конкурс за професор се изисква защитен хабилитационен труд, аналог на "доктор на науките" у нас,
а броят на професорските места се контролира от държавата. За избора на професор се назначава специална университетска комисия, като рецензентите са световно признати специалисти в областта, може и чужденци.
У нас, поради ограничения контингент от специалисти почти във всички области, едни и същи хора (обикновено няколко души) си "разменят любезности"
и на практика липсва независима и напълно обективна оценка. Изходът е
или в независима държавна инстанция,
която допълнително да следи за спазването на единни критерии, или в разширяване на кръга от рецензенти, като задължително да участват
и признати учени от чужбина. Премахването на ВАК без да са осигурени защитни механизми, което очевидно много устройва такива като доц. Игнатов, ще доведе в една страна като България с ограничен научен потенциал и провинциална наука до пълна деградация на научните степени и звания, на което сме свидетели и сега, но главно поради липсата на интерес към научна кариера и като резултат - на конкуренция.
Za da stanesh Associate professor v Harvard
Автор: Radko ZP
Получено на: 24 Март 2008 20:38
1/ triabva da imash funding /t.e. finansirane glavno chrez grants/
2/ publikatzii v nai-dobrite izdania v saotvetnata oblast, s goliam impact faktor
3/ opredelen obem prepodavatelska rabota s graduate students.
+ oshte mnogo drugi neshta, no izbroenite po-gore sa nai-vajnite.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/25/2008 : 05:19:11
|
Всеки желаещ - професор?
Ахилесовата пета на изследванията е връзката с икономиката, заяви премиерът
Велиана Христова
в.Дума
25.03.2008
Ахилесовата пета на научните изследвания и в БАН, и във вузовете е недостатъчната връзка с икономиката, заяви премиерът Сергей Станишев при откриването в Пловдив вчера на конференция за необходимите промени в присъждането на научните степени и звания у нас. Светът се променя бързо, необходими са ни промени, които да направят научното израстване по-бързо и процесът на науката по-гъвкав, заяви още Станишев. За конференцията министър Даниел Вълчев бе поканил ректорите, директорите на институти на БАН и членовете на президиума на ВАК.
Оказа се обаче, че ръководството на БАН не е било поканено от министър Вълчев. Директори на институти връчиха на премиера и на Вълчев писмо от ръководството на академията с възмущение, че то е елиминирано от обсъждането на важни за науката проблеми. Вълчев заяви, че не знаел към кого да се обърне, от октомври м.г. не бил общувал с ръководството на БАН.
Основа на форума бяха вижданията на акад. Петър Кендеров за нов закон за научните титли. До момента в МОН има 35 варианта на такъв проектозакон, призна Вълчев. Според проекта "Кендеров" първата научна степен "доктор" ще се присъжда не от ВАК, а в самите организации, като оценяването ще правят журита, назначени за случая. Званията "професор" и "доцент" ще се дават от ВАК, но без да са свързани със заемането на длъжност и дори - без хабилитация. Тоест всеки по свое желание може да стане професор или доцент във ВАК, а след това да се яви на конкурс някъде за заемане на едноименна длъжност. Това е бетониране на ВАК и отнемане на права от организациите при присъждането на звания, коментираха ректори. Някои видяха в новия модел възможност бизнесът да взема лесни хабилитации, за да усвоява еврофондове, в които се иска връзка с науката. Някои от ректорите бяха категорични, че такава система ще бетонира слабите вузове.
Според проф. Камен Веселинов, ректор на ТУ София, сега професор се става с 3 до 4 конкурса, а по модела на Кендеров ще са нужни 6, т.е. процедурите се усложняват. Проф. Стефан. Воденичаров, директор на Института по металознание при БАН, напомни, че академията е предложила в БАН готов проект за закон, който предвижда опростена двустепенна структура за даване на званията и степените, докато в модела на Кендеров се запазват 3 степени. Членовете на оценяващия орган трябва да са избираеми, а не назначавани, добави той. Ректорът на НБУ доц. Сергей Игнатов поиска категорично ВАК и званията да се премахнат, а научните степени и длъжности да се решават в самите организации.
Според Вълчев учените в България не са много, тъй като в ЕС на 1000 души население се падат 5,5 учени, докато у нас - под 3-а. Проблем е също, че от 1290 професори у нас половината са над 65 години, няма професор под 35 г., а до 44 г. са едва 12. От докторантите пък 50 до 10% защитават дисертациите си в срок.
До 2 седмици участниците ще изпратят писмени бележки в МОН по темата, а преди 24 май - в същия формат ще бъде обсъдена стратегия за развитие на науката в България. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/25/2008 : 07:26:24
|
Имало и хора, които мислят така:
От форума на www.frognews.bg
виждащ
2008-03-25 06:13:42
Изключително тъпо мероприятие (по друг начин не мога да го определя. пРОЦЕДУРАТА Е ПОВЕЧЕ ОТ ПРОЗРАЧНА - ОБЯВИ В ЕЖЕДНЕВНИК, В дЪРЖАВЕН ВЕСТНИК (ЗА КОЕТО СЕ ЧАКА МЕСЕЦИ И СЕ ПИТАМ ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА СЕ ПУБЛИКУВА ТАМ КОНКУРС!?!?), ПУБЛИЧНИ ОБСЪЖДАНИЯ И защите, ДОКЛАДИ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА сПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ, НА ЧЛЕН НА нАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ НА вИСША АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ, СЛЕД ТОВА ЧАКАНЕ 2 (ДВА) МЕСЕЦА НЯКОЙ ДА ПРАТИ ДОНОС, ЗА ДА СЕ ЗАПОЧНЕ ОТНОВО (ДО СКОРО СЕ ЧАКАШЕ 3 МЕСЕЦА), ИЗИСКВАНИЯ МЕЖДУ ПОМУЧАВАНЕТО НА ЕДНА ИЛИ ДРУГА СТЕПЕН ДА СА МИНАЛИ ПОНЕ 4 ГОДИНИ и т.н. И всичко това - за да се избегне преписването и да се докажат качества. Прозрачност има, темпо няма. А комисиите са необходими, защото сега преписват далеч повече от преди 20 години. Моята процедура за професор се влачи 2 години заради безумните изисквания за публикуване на редица обяви (заради публичността). Да не говорим, че хората от БАН са принудени заради липса на средства да доплащат процедурата си!!! Никой не пише ...
От форума на Дневник:
от Доц. д-р Борислав Георгиев, НБУ
25.03.2008, 06:26
Вероятно за мнозина ВАК е неразбираемо съкращение, но за хората, опитващи се да правят наука в България, това съкращение най-често ги облива в студена пот. ВАК е Висшата атестационна комисия – институцията, която ти „дава” (все още!) научна степен (доктор и доктор на науките) и научно звание (доцент/ст.н.с. ІІ ст и професор/ст.н.с. І ст.) – подаяние някакво.
ВАК за всички академични лица в България е синоним на безнадеждна бюрокрация, на изхабени нерви и много безсънни нощи, несвързани с творчески процес; на разчистване на лични сметки от страна на „опоненти” (най-често – конкуренти) в науката. Рядко човек, преминал (ако премине!) през процедурите на ВАК, остава без язва и/или без високо кръвно. Случват се и по-страшни работи – например т. нар. „нервен диабет”, инфаркти, инсулти. И всичко това – в името на уж заявеното качество на науката и недопускането на случайни хора да попаднат в академичните среди. А всъщност: Хикс да не напредне повече от Игрек или Хикс да напредне тогава, когато му дойде времето, ако е бил послушен, разбира се.
Няма да обсъждам смислеността на двете научни степени – практика, непозната в по-голямата част от света. Няма да обсъждам и бюрократичната недомислица ,че „доктор” е едновременно и образователна, и научна степен.
Ще представя тезата си, че ВАК е репресивен политически орган на изпълнителната власт в България. Именно като такъв е бил замислен в СССР, като такъв продължава да съществува и до днес в България.
Какво ми дава основания да твърде подобно нещо?
· Председателят на ВАК и по-ниските чинове в тази институция се назначават пряко от министър-председателя на България. Структурата на институцията е усложнена до немай-къде: специализиран научен съвет, научна комисия, президиум на ВАК.
· Не е ясно кой на практика контролира президиума на ВАК: ако всяка по-нисша инстанция на ВАК се контролира от по-висшата, неясен остава моментът кой контролира президиума на ВАК. Номинално вероятно този контрол трябва да се осъществява от министър-председателя, който обаче е политическа фигура. Сетете се тогава в какво се изразява контролът: най-вече в това дали Хикс е „наш”, или не е „наш” от политическа гледна точка.
· Решенията на ВАК не подлежат на съдебно преразглеждане. Този момент от дейността на ВАК е много важен, защото никой пострадал от решенията на ВАК, не може да обжалва пред съд нито решенията на ВАК, нито пък да съди ВАК за пропуснати ползи. Освен това членовете на ВАК от всички равнища не носят никаква отговорност за решенията си. Тайното гласуване им позволява да вършат каквото си искат, защото de jure и de facto те са безотговорни.
· Най-важният момент от процедурата – когато научната комисия взема решение дали да даде, или да не даде това, за което претендира кандидатът (образователна и научна степен, научна степен, научно звание), се осъществява в отсъствието на кандидата!
· Понякога член на ВАК може да реши да провали някого, като го обвини в нещо, което е член на Наказателния кодекс – например в плагиатство. Процедурата според Закона за научните степени и звания допуска без съдебно решение (!) членовете на съответното равнище според случая да приемат/да не приемат плагиатството за истина. А плагиатство се доказва в съдебна зали при наличието на обвинител и защитник, съдебни доказателства и т.н. Тоест ВАК изземва прерогативите на съдебната власт и решава казуси от компетенцията на наказателния съд, без да прилага процедурите, които този съд изисква.
· Ако процедурата се провали, всички пасиви са за сметка на кандидата – в това число и финансовите. Ако става въпрос за научна степен, той трябва да напише друг голям докторат, защото сегашният вече е отхвърлен като негоден.
· Законът за научните степени и звания и правилникът за неговото приложение допускат член на някоя от инстанциите на ВАК по време на мандата си да придобие научна степен и научно звание – и то дори в рамките на един мандат. Конкретно зная такива случаи. Представете си как членовете на специализираните научни съвети или на научните комисии ще гласуват срещу един от тях, когато те също искат да „пробутат” свои протежета и гласът на кандидата е много важен за тях. Разиграва се добре позната сценка „аз на тебе – ти на мене”.
· Законът и правилникът позволяват безкрайни апаратни игри: два мандата си член на специализиран научен съвет, два мандата си член на научната комисия, може и да станеш член на президиума. Това твърде много наподобява игрите между Путин и Медведев. Както някой беше изчислил, по този начин тези двамата може да са във властта до 2033 г. Нека някой се заеме да изчисли до коя година един послушен и предполагаемо корумпиран член на ВАК може да решава кариерата на един или друг свой колега.
· Всичко това е добра основа за поява на корупция. Според наскоро преминали през процедурите на ВАК колеги тя е факт, дори ми беше съобщен ценоразпис на някои членове на ВАК – преди две години беше около 2000 лева на точния член от съответната научна комисия.
· Научните звания са аналогични на офицерските звания: но ако един офицер пет години няма провинения, минава автоматично в по-висш чин; един човек, работещ в университет или в БАН, не минава автоматично в по-високо научно звание.
· За да защитиш „голям докторат” се изисква по-голямата част от труда да бъде публикувана – най-добре целият. Тук вече се намесва връзката между науката и издателствата, която също е предполагаемо корумпирана.
Всеки един човек, работещ в академичната сфера, знае за тези неща и въпреки това гледа, когато му дойде времето, да се сниши и да мине за около година и половина (в най-добрия случай!) през всички иглени уши, след което и той да се корумпира и да върши същите неща, от които се е възмущавал преди това.
Никаква идея за протест, за бойкот на ВАК и специализираните съвети.
Какво е решението, за да остане все пак някой в България да прави наука?
· Да се анулират законът за научните степени и звания и правилникът към него;
· Въпросите около академичната кариера да се уреждат в Закона за висшето образование;
· Да се премахне понятието „научно звание”: научното звание всъщност е длъжност, на която си назначен;
· Да се премахне „големият докторат”;
· Да се създадат смислени единни държавни изисквания във всяка една област за придобиване на образователната степен „доктор”, която да се присъжда от ad hoc държавни научни комисии по дадена тема;
· Академичните институции сами да си създадат процедури за назначаване на академични лица на съответни академични длъжности;
· Да се създаде етична комисия, която да решава възникнали проблеми около кариерата на дадено академично лице, като комисията по такъв въпрос може да бъде сезирана само от засегнатото лице.
P.S. Оказва се, че доц. Борислав Георгиев е бил колега на дфн Красимир Кабакчиев и понеже има коментар в следващия постинг посочвам и линк към блога на доц. Георгиев, където могат да се видят и данни от биографията му. Добре е да знаем кой кой е за да си изясним по-добре и възгледите му.
http://borislavgueorguiev.net/
Още едно мнение от форума на www.mediapool.bg:
То поне да бяха учени
Автор: Иван
Получено на: 25 Март 2008 10:28
Какво им е точно ученото на тези учени, че трябва да стават професори. За да бъдат истински учени трябва да имат статии във водещи списания. Статиите там се рецензират от специалисти и публикуването на труда им означава признание за това, че наистина са учени. Попитайте колко от мераклиите за професори от ВУЗ имат поне една статия в известно списание от областта в която работят.
Не е работа на ръководството на някой си ВУЗ да определя кой е учен и кой не. Може някой си да е много ценен преподавател и не знам си какъв, но ако няма статии, той просто не е учен и няма основание да получава никакво звание свързано с науката. Ако искат да му плащат петорно, но такъв човек няма основание да бъде университетски професор.
Трябва да има единни и ясни критерии в България, свързани с научните публикации и контрактите на даден кандидат за професор. Сега такива няма, няма и да има и в новия закон.
|
Edited by - moderator on 03/25/2008 09:53:59 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ, ЗВАНИЯ И ДЛЪЖНОСТИ
