| Author |
 Topic  |
|
TrefaHard
Bulgaria
1 Posts |
 Posted - 11/02/2007 : 14:47:08
|
| Подкрепям предложението на акад. Кендеров за разделяне на научното звание от научната длъжност, т.е. учените със степен "доктор" да могат да кандидатстват за научното звание "доцент" без осигурено щатно място. В момента в България съществува завеса в научното пространство за нехабилитираните доктори, такова ограничение в Европа не съществува. |
Edited by - TrefaHard on 11/02/2007 14:48:52 |
 |
|
|
Vassil_Guliashki
Bulgaria
54 Posts |
Posted - 11/07/2007 : 21:42:21
|
Отговор на първите три въпроса, зададени от академик Кендеров.
1. Действително само малък процент от хората в България получават научни степени, научни звания и научни длъжности. Дали липсата на адекватно европейско законодателство и нормативни уредби в сферата на науката се отразява само на споменатия малък процент хора, занимаващи се с наука? Ако приемем, че науката няма никакво значение за развитието на страната, че тя е един паразитен товар на гърба на народа и едно излишно парично бреме, което трябва час по скоро да бъде прекратено, то тогава наистина няма нужда нищо да се променя. Сегашната ситуация в нашата страна сравнително бързо изтласква в чужбина кадърните учени или пък довежда до болести и преждевременна смърт незаминалите за чужбина, които се борят да творят наука.
Всъщност къде се намира България по развитие в Европа? – На едно от последните места. Искаме ли тя трайно да си остане там??? – Аз, поне, не искам.
Трябва да се отбележи, че ако качеството на науката и на научните кадри в България е ниско, това се отразява катастрофално на всички сфери, които изискват навлизането на модерни нови технологии за тяхното по-нататъшно развитие. Също така, много важна сфера, пряко засегната от нивото на науката е образованието. Без качествени професори няма добро висше образование – следователно няма добре обучени учители, инженери, лекари, икономисти и, следователно, качеството на средното и началното образование е ниско, промишлеността страда от недостиг на компетентни кадри, здравеопазването е плачевно зле, икономиката се закотвя в дъното на таблицата сред европейските страни. Не на последно място, много хора с научни степени и звания отиват в народното събрание като народни представители или вземат професионално участие в политиката. Ако те са получавали степените и званията си не според качествата и приносите си (тоест без прилагане на строги научни критерии), а според шуробаджанашките си връзки, корупционната си пробивност и майсторство в слагачеството си пред висшестоящите – следва и ниско качество на съответните политици. Това ли искаме???
Горното изложение показва стратегическата важност на науката и доброто регулиране на научната сфера за родината ни. Мисля, че е вече и малките деца у нас са разбрали, че без адекватна промяна в тази сфера просперитет на България не може да се очаква. Дано най-сетне и управляващите разберат това. Защото западният човек е добре нахранен, облечен и обут, има висока заплата и висок жизнен стандарт, работи с най-съвременна техника и модерни технологии и има висококачествено образование. Как ние българите можем да сме конкурентоспособни с ниския си жизнен стандарт, ако не разчитаме на науката и образованието си ???
2. От гледна точка на строгите научни и образователни критерии, които трябва да са еднакви за всяко даване на научната и образователна степен “доктор”, редно е тази степен да има национален характер. В противен случай може да има изкривявания на научните критерии в отделните организации, даващи степента “доктор”, а това трудно може да се контролира. В резултат ще имаме налице негативен ефект дори не на двоен, а на силно размит стандарт. Достатъчни са само малък брой лица получили такава степен без научно и образователно покритие, за да се заговори по цял свят, че нивото на страната ни е ниско.
3. При ТАЙНОТО ГЛАСУВАНЕ и особено при КОЛЕКТИВНОТО ТАЙНО ГЛАСУВАНЕ няма механизъм за адекватно търсене на отговорност от гласувалия некоректно (както положително – за лице, непокриващо научните критерии, така и отрицателно – за лице, което очевидно покрива научните критерии и вече е получило международно признание). По-горе подчертах стратегическото значение на научната сфера за България. Според мен не трябва да се допуска да се гласуват безотговорно и тайно научни степени, научни звания и научни длъжности. ГЛАСУВАНЕТО ТРЯБВА ДА Е ЯВНО И ЗА НЕГО ТРЯБВА ДА ИМА ИЗЧЕРПАТЕЛЕН ПИСМЕН ПРОТОКОЛ, КОПИЕ ОТ КОЙТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СЕ ДАВА НА КАНДИДАТА. Също така трябва да има предвидени адекватни законови санкции за неспазване на постановките на закона, както и подходящи контролни органи, които да следят за строгото му спазване.
Vassil |
Edited by - Vassil_Guliashki on 11/07/2007 22:06:52 |
|
|
|
Vassil_Guliashki
Bulgaria
54 Posts |
Posted - 11/08/2007 : 09:08:29
|
КОМЕНТАРИ НА ЗАКОНОПРОЕКТА НА ЗНСНЗНД НА АКАД. КЕНДЕРОВ
ЗНСНЗ има стратегическо значение за България, тъй като от кадрите с научни степени и звания зависи висшето образование на българите, развитието на новите технологии, увеличаването на икономическия растеж на страната, а също и не на последно място – навлизането на качествени кадри в политиката, тъй като например голяма част от народните представители са с висше образование и с научни степени и звания.
Като стратегически ЗНСНЗ би трябвало да поощрява израстването в научната кариера на най-талантливите и изявени учени, както и да служи за бариера пред посредствените и шарлатаните. Нещо повече – в този закон трябва да са предвидени и наказателни мерки за спирането на най-талантливите и изявените, както и за пропускането в научната кариера на посредствените и шарлатаните, защото това е вредно за България и накърнява българските национални интереси.
Здрава основа на такъв ЗНСНЗ трябва да бъдат вписаните в него строги научни критерии.
Към законопроекта на акад. Кендеров могат да се направят следните коментари:
1.) В този законопроект не са включени научни критерии. Такива задължително трябва да бъдат вписани в него, най-малкото като минимални изисквания, позволяващи на съответния учен да има претенции за растеж.
2.) Всички рецензии и гласувания трябва да се аргументират само въз основа на научните критерии, вписани в закона.
3.) Според чл. 16(14), 26(4) и 36(2) от законопроекта на акад. Кендеров гласуването е тайно. Аз съм на мнение, че ГЛАСУВАНЕТО ТРЯБВА ДА Е ЯВНО И ПОИМЕННО. Трябва да се носи лична отговорност! Тук става въпрос за националните ни интереси. Трябва да се изготви писмен протокол за гласуването. Кандидатът трябва задължително да получава екземпляр от всички рецензии, протоколи от гласувания и писмени документи по процедурата му.
4.) При конкурси с писмен изпит задължително трябва да се публикува в ИНТЕРНЕТ конспект за изпита, при което за всеки въпрос в конспекта трябва да бъде посочен достъпен литературен източник.
5.) В законопроекта не са предвидени никакви начини за търсене на отговорност на съответните докладчици (в процедурите за доктор), нито на рецензентите (в процедурите за доктор на науките и за научни звания).
6.) В законопроекта не са предвидени начини за търсене на отговорност на съответните изпитни комисии, специализирани научни журита (СНЖ), хабилитационни научни журите (ХНЖ), атестационни съвети (АС) и висш атестационен съвет (ВАС). ТЕЗИ СЛУЖИТЕЛИ НЕ ТРЯБВА ДА СА ЛАПАЧИ, КОИТО ДА МОГАТ ДА ВЪРШАТ БЕЗНАКАЗАНО КАДРОВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ!
Последните две точки показват, че законопроектът на акад. Кендеров не предвижда защита на правата на българските учени.
Vassil |
Edited by - Vassil_Guliashki on 01/23/2008 16:03:26 |
|
|
|
diu
Bulgaria
26 Posts |
Posted - 11/08/2007 : 14:17:28
|
напълно поддържам горното становище на Васил Гуляшки.
Съответните критерии следва да са по групи науки:
1. естествени науки (физика, химия, биология) и математика.
2. инженерни науки и технологии
3. медицина (и ветеринарна)
4. селско-стопански науки и биологична технология
5. хуманитария (може 2 подразделения: изкуство и други).
това примерно деление може да се модифицира и детайлизира, но класификацията не бива да надхвърля 10 пункта (общо с подразделенията).
д.и.у.
|
Edited by - diu on 11/08/2007 14:19:53 |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 11/19/2007 : 11:55:46
|
Приветсвам участието на проф. дтн Филип Филипов във форума на ИРИОН,
напълно съм съгласен с тезата му, че не може Технически университет-София сам да си прави доценти и професори защото просто няма кой да му ги прави. Впрочем същото е и в национален мащаб. Абсолютно приемам схващането, че е необходим нов закон за научните степени и звания, неразривно свързан с нов закон за висшето образование.
Що се отнася до призива Ви да се съхрани ВАК тук разбирам Вашето желание да има едни по-високи изисквания, критерии и правила при удостояването на български учени с толкова престижни звания като доцент и професор. Ще бъде обаче за мен необяснимо, ако човек с Вашите научни звания и титли не разбирате, че днешната ВАК не е в състояние да изпълнява тези си функции. Че именно в нейната дейност на всички нива липсват строги научни правила и критерии по европейски стандарти. Че ВАК вместо гарант за научни качества и ценности се явява волно или неволно проводник на най-отвратителни явления в родната наука и образование като присъждане на научни титли и звания на откровени неграмотници и научни шарлатани, че някои от основните и звена като СНС-тата и ФНС-тата са се превърнали в престъпни мафиотски свърталища и присъждат научни титли и звания само на себеподобни, закриляни от плътната завеса на системата за тайното гласуване.
Не съм съгласен и с тезата Ви, че един професор трябва да бъде само бизнесмен. Смятам, че в българската образователна традиция и в европейската, званието "професор" е синоним на висока образованост, на коректни и задълбочени познания, които той е длъжен лично да предаде, а не чрез посредници на подрастващото поколение на нацията. Ще бъда доволен ако не съм Ви засегнал с нещо.
Искрено Ваш
И.Илиев |
Edited by - nivine on 11/19/2007 11:59:50 |
|
|
|
diu
Bulgaria
26 Posts |
Posted - 11/19/2007 : 14:51:49
|
[quote]Originally posted by diu
До: проф. дтн Филип Филипов - Технически Университет, София.
Относно: ``Първият въпрос е поставен неправилно. Естествено е, че нашето общество е силно заинтересовано от това, кой е професор. Но въпросът е какво е това професор. Не може да има професор по български модел, освен може би ако ще е професор по розовото масло. ВАК трябва да съобрази критериите за професор с това, което е професор във Франция, Германия и САЩ. Дефиницията за ПРОФЕСОР според мен е НАУЧЕН МЕНИДЖЪР СЪС СИЛНО ИЗЯВЕНИ НАУЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ!``
Уважаеми проф. Филипов,
Не цитирам онази част от Вашето изложение (по-горе в тази рубрика), защото по него нямам коментар - нищо в него не ме подразни.
Цитатът обаче, изведен по-горе в тази ми дописка ми се струва дискусионен, по-скоро в количествен, отколкото в качествения му аспект. Вие просто ``натежавате везната`` от едната, за съжаление, погрешната страна.
Нека поясня това:
1. Професор е човек със силно изявени творчески възможности в науката и подобаващо натрупана научна ерудиция, довели го в предходен период до забележетелни творчески успехи -оригинални научни приноси, признати у нас и в света.
2. Добре е, когато Професорът има и мениджърски възможности. Тогава той може сам пълноценно да привлича договори и средства за наука.
Но т.2 не е обязателна и характеристична. Това обаче, евентуално съпътстващо качество за личността на професора, може да се поеме като функция чрез други механизми, от хора които не са професори, а мениджъри - управленци, администратори, подчинени в научната област на професора. Функциите, произтичащи от таланта за научно мениджърство не са иманентно и неотменно професорска дейност, а ``псевдо-професорска`` такава, за която не може да се присъжда тази най-висока научна титла.
Второ, най-новата (и древната също) история на науката показват, че често, особено при най-високо-талантливите варианти и при гениите (като изключителен случай), има много малко примери за мениджърство сред професорите, а когато е било така, обществото, меценати, университетски ръководства, са правели всичко възможно да облекчат този високоталантлив професор, така че той да е свободен и има много време да прави именно наука, а не мениджърство. Питали са го и са искали от него указания, как да се направи договор, но са вършели управленската работа и администрация вместо него и в негова полза.
Няма творец професор, който да е заровен в управленска дейност, нито такъв, който да се е борил за това, да бъде управленец и се мъчи да пази с нокти и зъби управленския си пост. Това правят само псевдо-учени и псевдо-професори - и по квалификация, и по манталитет. (Особено характерно в общества с лумпен-интелигенция и лумпен-интелектуална върхушка).
Освен това, поне във физиката - една огромна наука, дала най-много за развитието и оцеляването на човечеството, а и днес даваща най-много, на която за Ваше щастие се основава и Вашата наука, всички големи учени-физици на 20-ти век са мразели да се занимават с друго, освен с изследвания и обучение на учениците си, т.е. бягали са от всичко, за да правят наука и кадри. А когато са приемали управление, за няколко години, то е било почти по принуда и с неудоволствие.
Не говоря зя България, защото България няма такива примери.
Обществото в развитите страни ги е подкрепяло, защото е схващало, че тук - в науката и изследванията, лекциите, те са незаменими и няма достатъчно с техните качества, т.е. в това си занятие са незаменими.
В простите страни незаменими хора няма. И докато се мисли така, страната си остава проста.
Това е професор ! Когато е незаменим и блестящ в изследванията и лекциите ! Доцентът е нещо подобно, но не още блестящ.
Когато професорът е заменим с мениджър, наука вече няма, а има бизнес, производство, търговия. Ако визираме технологиите, там е ``по-либерално`` и Вашата дефиниция може да има някакво обективно приложение, поне приблизително.
Опасно е да се набляга на управленската страна на качествата на професора, като тя се подчертава като първостепенна. Особено при днешната ``хлъзгава почва`` у нас.
Проблемът на България не е, че професорите са слаби мениджъри (управленци), а че са слаби професори (учени, малко знаят и не са творци наистина, а имитират творчество или въобще, както някои, са си профани).
Например, доскоро повечето от тях имитираха и вземаха с пълни шепи от великата руска наука, която от 20 години пък плюят, но такива са си, подлеци.
Даже ще Ви кажа нещо като теорема:
Днешните български професори не страдат откъм липса на управленски качества повече, отколкото от липса на научни качества.
Извън науката, с хитрост, хитър-Петровщина и обиграност може да ви шашнат, но не и с научно творчество и силни научни семинари и съждения. От последните бягат като дявол от тамян и все в управленството се пъхат. Там се чувстват по-добре и уютно, значи по-го могат. Но тия същите книга и статия не отварят, а и няма защо - не разбират какво пише вътре. Но като не разбират от наука, не може да вземат ЕК проекти, защото там се иска научно ниво, а не хитруващо управленство.
Въпреки това, Вие сте изходили, за съжалиние, от невярната постановка, че като че ли имаме учени, но те не са добри управленци, та следва да засилим това им качество. Нищо подобно. Обратно. Следва да им се засили научната подготовка - става само за докторантите, не за професорите, по биологични причини (изкукуригали, там където, в редки случаи е имало нещо за ``изкукуригване`` по начало).
Не знам дали си давате сметка, че облегнати на Вашата дефиниция, множество бодри ``ентусиаст-учени,`` набедени учени и убедени мениджъри, невежи в науката, може да опоскат и последното не-доунищожено в нашата наука. С тази дефиниция, вкарвате вълка в кошарата.
До сега, някои агресивни хора търсеха ``своето`` другаде, не посягаха на науката, не й се месеха, защото имаха вярното усещане, че това е нещо, което не разбират. Сега, като им кажете Вашата дефиниция, в храма на науката може да влезнат куп невежи мениджъри (търговци). ``Ще устремят войнстващата си конница към отворената от Вас мениджърска врата на крепостта на храма на наука.`` А крепостта на нашата наука (``наука``) не се пази от здрави стени, нито от добри ``генерали``, така че ще им е твърде лесно и без Вашето определение. Засега те просто не виждат материален интерес, защото в нашата наука има малко пари ``за свивка.``
Относно изявлението Ви:``Не може да има професор по български модел, освен може би ако...``
От една страна внушавате правилно да се отбягва провинциалността в мисленето - ужасна в науката, а от друга, дискутираната от мен Ваша дефиниция на ``професорството`` налива вода в мелницата на архаичното, ретроградно и назадничаво мислене на българската професорска върхушка. Защо мисля така ?
Именно българския модел е сбъркан и отвратителен в определени аспекти, задушаващи нашата наука. Съгласно този неписан модел и неговата експлицитна и очебийна практика най-вече, добрият професор е високопоставено лице в научно-административната и дори в държавната йерархия, а това предполага и мениджърски качества, конформизъм, такт, дипломация, често лицемерие, демагогия, и др. оръжия на личността, които са несъвместими със социалната и професионална практика на истинския учен и той се погнусява от част от тия ``оръжия`` на поведение, предпочита да е ``невъоръжен`` и точен. У нас почти не схващат някого за силен (добър, уважаван) професор, ако не е станал началник на високо ниво - декан, ректор, директор на институт, министър и др. подобни губи-време чиновничества, управленства=мениджърства. Нещо повече, почти всички лица, станали професори по един или друг начин се стремят да материализират този си дивидент - проф. титла, във висок началнически пост, ако не в държавата, то в научната администрация. Това е еснафството и парвенющината на нашата наука, произтичащи от нездравите представи на нашето общество за това какво е наука, какво е учен и как те се правят. ``Ректорът е голям учен, талантливият професор - не дотолкова.``
Както ученият, така и управленецът са по рождение. Но професорът е учен, а не управленец в науката. Става такъв съмо по необходимост и с неохота и гледа да се организира управление на науката на ротационен принцип, за да може пак скоро да се върне в лабораторията.
Така мислят истинските професори. У нас почти няма такива. Затова и така-наречените ``професори`` мразат мандатността като дявола евангелието. Тяхната работа и пълно щастие в живата им е да се пъчат като началници, да се надуват и важничат като празни тикви на плет, и подтискат, експлоатират и мачкат де що талантливо има под тях (от пълния професор до докторанта).
Много рядко, щастливо рядко, човек може да се роди с един талант и съгласно великия английски математик Харди, считан за едва ли не най-големия математик на 20-ти век, практически не може да се срещне човек с два таланта, толкова е маловероятно в математически смисъл.
С уважение,
Димо И. Узунов.
|
Edited by - diu on 11/20/2007 08:46:37 |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 11/20/2007 : 12:53:30
|
Не съм навършил още 65 години, но преживявам тежко преждевременното ми пенсиониране като главен асистент. Имах знания, умения и възможности да бъда хабилитиран според Вашите критерии акад. Кендеров и поне още 4 години можех да бъда полезен на студентите за да ги науча да конструират комуникационна апаратура. Опитът ми на водещ конструктор на телевизионни приемници и кабелна телевизия не можа да се предаде на новото поколение. След възстановяването ми от току що прекарания мозъчен инсулт, ще отправя поредната жалба към Вас за предсмъртното ми или посмъртното ми хабилитиране.
Документите ми от поредното некачествено оценяване във ВАК и жалбите ми към Вас за преоценка на досегашната ми научна и педагогическа дейност, които при 6-годишното ми присъствие в ТУ-София
самооценявам, че са над нивото на много от избраните преди мен и по мое време доценти.
За съжаление нито Вие, нито членовете на Президиума, нито ръководството на ТУ-София и на Факултета по комуникационна техника и технологии обърнахте внимание на моите аргументи.
Не искам да Ви товаря с допълнителна отговорност, но вярно е, че преживеният стрес от проявеното безразличието към несправедливостите от страна на ръководената и представлявана от Вас институция ВАК/НК/СНС/ФНС допринесоха за кризисните моменти в здравословното ми състояние, които наскоро преживях.
В ИСУЛ ме лекува едно младо докторче, което се оказа синът на доц. Хуго Оскар също починал дори по-млад от мен в хода на епичните битки с Вашата прехвалена ВАК. А Вие, гледам питате "Важен ли бил законът за научните степени и научните звания". Колегата Кабакчиев правилно е определил, че докато Вие питате, питате, мислите, размисляте ... , комай ще си изкарате безоблачно двата мандата с голяма заплата и без никаква свършена работа.
Моите неуспешни опити за летене към заветната хабилитация са представени в жалби с входящи номера:1035/98, 693/04, 1757/04
За комуникация: ул."Янко Сакъзов", 80, тъй като в момента съм пенсионер в стабилизация след инсулт.Ако Ви трябва телефонен номер ще го предоставя.
С поздрав и до нова среща ако има такава, която да ми донесе удоволетворение
д-р Димитър Иванов Димитров |
Edited by - did on 11/20/2007 13:00:40 |
|
|
|
assentochev
1 Posts |
Posted - 11/23/2007 : 10:47:50
|
Отговор на някои от въпросите на академик Кендеров
Смятам, че процедурата за докторантура е много усложнена. Би трябвало да се опрости в евентуалния нов закон за НСНЗНД. Също така цената на самата процедура за защита е завишена.
Би било хубаво ако гласуването по конкретна докторантура е явно.
|
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 12/04/2007 : 14:06:23
|
Не намирам тук никакъв отговор от академика Кендеров от ВАК.
Аз му дадох моя адрес за кореспонденция, ако някой от Вас знае адреса му във ВАК да ми го даде за да му пратя една коледна картичка. Може да ми е подготвил коледна изненада, макар че те изненадите са програмирани, но само за някой и то по шуробаджанашка и партийно-номенклатурна линия.  |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 12/04/2007 : 14:16:15
|
От името на доц. Илиев, Митак приеми пожелания за крепко здраве, бодър дух, поддържани с приятни пенсионерски разходки в благодатната ни планина Витоша и най-вече с пълното скъсване с отвратителната среда, в която ти се налагало да работиш в катедра ТЕП и ТУС.
Да забравиш за Кендеровци, Досевци, Христовци, Алтимировци и цялата тая паплач, за която наистина не си заслужава да си спомняш, каквото и да е. Убеден съм, че това наистина ще ти донесе здраве и бодър дух.
С много поздрави,
Иван Илиев |
Edited by - nivine on 12/04/2007 18:48:42 |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 12/07/2007 : 14:39:45
|
Благодаря на доц. Иван Илиев за добрите думи!
Сега, конкретно по въпросите на академик Петър Кендеров:
Законът за научните степени и звания е брънка в развитието на гражданското общество.
Когато се изчисти университета от бравчедите и семействеността, т.е. от корупционните практики и от шуробаджанащината, тогава вече може да се регламентира изборът на доктори да става в университетите, но при положение че не се очаква в близките 20 години да се изчистят корупционните практики, както пише в пресата, по-добре е да има по-безпристрастни комисии, както за степента "доктор", така и за хабилитацията. ВАК трябва да си върши по-добре контролната функция за да не се налага да прибягваме до съдебната система, която все още няма необходимото доверие и освен това, ходенето по мъките води до разбиване на здравето на учените.
Аз одобрявам Вашия законпроект за обективно и безпристрастно оценяване на процедурите за научната степен "доктор" и за хабилитацията.
По-добре е гласуването да е явно и да е аргументирано. Това ще позволи на учените да поправят своите грешки, когато се явят на поправителен. |
Edited by - did on 12/07/2007 14:40:34 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/13/2008 : 13:34:44
|
Няколко думи и от мен, Галя Маринова:
Във връзка с обсъждането на концепцията за нов закон за научните степени, научните звания и научните длъжности на акад. Петър Кендеров, както и на изработения по-късно от неговия екип законопроект на същата тема, ние от ИРИОН инициирахме широко обсъждане (обхващащо около 2000 учени в различни български институции, както и колеги работещи трайно в чужбина). Някои от колегите предпочетоха да вземат отношение по темата, чрез попълване на Анкетата на ИРИОН, предоставена на нашия сайт, в която се търси мнението им по двадесетина широко-обсъждани предложения за постановки в новия закон за научните степени и научните звания. Този начин за включване в дискусията беше избран спонтанно от най-различни учени и то без да е подсказан по никакъв начин от мен като модератор на сайта, нито като председател на ИРИОН.
Сам по себе си този факт представлява интерес за тълкуване. Една от възможните причини за тази реакция е яснотата на тезите в анкетата на ИРИОН, както и нейната краткост - 1-2 страници, всички учени сме хипер-заети хора, нали. Друго възможно тълкуване, подсказано ни от един форумец, което ние от ИРИОН вероятно ще се съблазним да приемем, понеже ни ласкае, представлява тезата "Ами законът на ИРИОН е по-добър, защо не обсъждаме директно него, а обсъждаме разни други работи".
Съблазнителните тези са съблазнителни затова, защото рядко са най-правилните, затова аз като ползвател на така наречения WORST CASE ANALYSIS ще се въздържа да хиперполизирам тази иначе съблазнителна постановка.
Нека кажем следното - Резултатите от попълнените анкети представляват ценен материал за размисъл и предлагам да ги ползваме за сведение независимо, кой от двата законопроекта разглеждаме - този на ИРИОН или този на екипа на акад. Петър Кендеров. Вероятно истината ще се намери някъде по средата, пък има и една английска мъдрост, която аз много харесвам - Пътят до истината не е един. Комбинирани по един или друг начин различните постановки в законопроектите на ИРИОН и на екипа на акад. Петър Кендеров могат да направят нещо работещо, както могат да направят и един Франкейнщайн, от който Бог да ни пази. Важно е как ще работи СИСТЕМАТА в цялостния си вид - по-скоро добре или по-скоро зле за едни или други групи учени и за България като цяло. За идеална система, не се обръщайте към мен, по тази тема само към НЕБЕТО, моля!
Попълнените анкети, които получихме през 2007 г. - 12 на брой (средно по една на месец), сме публикували своевременно на заглавната страница на сайта в специален раздел. Понеже знам, че не всеки читател на форума има навика да чете материалите на заглавната страница съм извадила за сведение всички предложения, направени от авторите на попълнените анкети. Надявам се да бъдат полезни на тези, които търсят работещ вариант на един нов закон за научните степени и научните звания, във всеки случай по-добър от действащия по настоящем закон от 1972 г., особено след поправките му по "демократично време".
Следват имената на авторите на попълнените анкети (двама са пожелали анонимност) и техните предложения:
1. доц. д-р Иван Евтимов, 22.03.2007 г.
1) Трябва да се преразгледат отказите за присъждане на научна степен и научно звание не само през последните 5 години, а и през годините на социализма. И да се отворят досиетата на всички защитили и хабилитирали се до 90-та година.
2) Хората се променят. Изискаването за наказателна отговорност при плагиатство ще бъде особено пагубно за млад способен изкушил се човек. Да няма давност след втори случай на плагиатсво.
2. д-р архитркт Любинка Стоилова, 10.04.2007 г.
Няма давност за наказателна отговорност при установена недобросъвестност на рецензиране на кандидати за научни степени и звания.
3. проф.дфн Димо Узунов, 20.04.2007 г.
Плагиатството е наркотик.
4. проф.дфн , 65-годишен, САЩ, 21.07.2007 г.
1) Ако става дума за докторанти, комисията трябва да е петчленна, като включва и ръководителя на докторанта
2) Тук прозират частни конфликти и интереси. В повечето случаи новите направления са префасонирани стари. Ако кандидатът или неговия ръководител са тези, които ще предложат потенциалните чуждестранни рецензенти, положителната рецензия е предрешена.
3) Регистър май има, но трябва по-често да се актуализира. Жребий – защо не, може.
4) За някои престоят в науката даже когато са още на 35 години, може да е противопоказен за самата наука. За други, на 65-те години може да са в най-творчески период. За разлика от Европа, в Америка професорите сами решават кога да се пенсионират, но за 35-40 години стаж пенсията вече става равна на заплатата, така че им е все едно. И все пак действащи професори на 75-80 години съвсем не са рядкост.
5) Когато се децентрализира финансирането на науката, тогава може да се мисли за децентрализиране на управлението й.
6) Кандидат-асистентски изпити въобще не трябва да има. Ако университета или институтът има нужда от асистент, назначава комисия по избора, която да подбере най-подходящите 2-3 кандидати (задължително с докторсна степен) и ги покани на интервю, на-добре съчетано с изнасяне на семинар върху досегашните им изследвания. Подборът на докторанти трябва да става по подобна олекотена процедура от бъдещия ръководител.
7) Такава категория – свободен докторант- въобще не трябва да има.
8) Естествено,че инициативата при защита на докторска степен се предоставя в ръшете на докторанта, как иначе?
9) За обявяване на конкурс за хабилитация инициативата се предоставя на кандидата, който може да инициира конкурс с писмо до декана или директора на института, ако е покрил предварително дефинирани критерии, независимо от броя налични преподаватели в областта.
- Ако става въпрос за звание- ДА, за длъжност – НЕ. Трябва да се прави разлика между промоция и спечелване на конкурс. При едното се бориш сам със себе си за привеждане званието ти в съответствие с повишената квалификация.
10) Понятието ‘публикация‘ е силно девалвирано в България, особено в хуманитарната област.
11) При повече от един кандидат на конкурс за хабилитация класирането става по предварително зададени научни и обективни критерии.
- Естествено – и при един, и при повече от един.
12) Обявяването на процедура за хабилитация във ВУ не зависи от това, дали ръководството на ВУ е разрешило на асистента да преподава 45 часа лекции до този момент.
- Само ако става дума за промоция в звание
13) Всеки доктор във ВУ има право да предлага на студентите свободно-избираеми дисциплини.
- Да предлага има право, но не е задължително това да се приеме
14) При подготвено предложение за национален или международен проект, ръководството на ВУ или института е длъжно да подкрепи всички автори на проекти на равни начала, чрез осигуряване на необходимите подписи и други официални документи в срок. При умишлено забавяне и при доказано плагиатство на проекти или при насилствено изземване на договори се налага административно наказание на отговорния администратор и му се налага глоба от 500лв.
- Хм, има ли се предвид, че задълженията на колектива на проекта и на научната организация са взаимни, доколкото се ползват ресурсите и авторитета и на двете страни. В Aмерика това се отразява в така наречените indirect costs, т.е. част от получените средства се предоставят на научната организация и тази част може да достигне 40-50%.
15) Всички откази на присъждане на степен или звание през последните 5 години се преразглеждат, като автоматично се обявяват нови конкурси по новата процедура.
- Глупости
16) Няма давност за наказателна отговорност при установено плагиатство.
- Естествено
17) Законът за научните степени и звания трябва да се актуализира, но не и да се провинциализира.
5. 37-годишен физик от БАН, 09.10.2007 г.
Да се даде пълен картбланш на младите, инициативните и можещите за бързо израстване в кариерата, трупане на международен опит както в науката така и в нейния мениджмънт. В тежката ситуация да се търсят приоритетно и алтернативни проекти, не задължително по тематиката на групата, направлението и т.н. При атестация и хабилитация да се вземат под внимание всички научни постижения независимо от давността им и това дали са постигнати в България или в чужбина, дали са по тематиката или не. Отделяне на по-голямата част от финансовите средства от спечелените проекти за достойно възнаграждение на участниците според техния принос. Пълна отчетност и прозрачност на приходите и дейността на „висшите сановници” в науката включително командировки, симпозиуми и прочие. Да се забрани използуването на резултати и научни идеи от висшестоящи в научната йерархия за каквито и да е било цели без изричното писмено съгласие на учения от когото са произлезли независимо от неговото положение в научната йерархия (вкл. дипломанти и докторанти).
Заличаване на всякакви остатъци от ретроградната съветска научна система.
6. Господинка Гичева, докторантка, 25-годишна, СУ, 11.11.2007 г.
- попълнила е анкетата, но не е правила предложения и коментари
7. гл.ас. д-р Асен Асенов, 33-годишен, Русенски Университет, 11.10.2007 г.
1)Нека тази реформа се направи най-накрая, колкото може по бързо, че докато чакам стане може да се пенсионирам. Имам чувството, че нищо не се прави, а само се говори „прехвърля се от пусто в празно” за да минава времето и да върви службата. (Възмутен съм от бездействието. Трябва ли да се взема „тоягата”?).
2) Пенсионираните хабилитирани учени могат да бъдат ползвани за като консултанти на докторантите.
3) По отношение на минималния необходим стаж за да се кандидатства за хабилитация смятам, че ако кандидатът е бил научен работник или докторант примерно 5 години и още 7 ще минат 15 години. Нека минимумът е поне 5 години*
4) Атестацията на всички преподаватели може да е на 3, а най-добре на 4 години.
8. д-р Илия Илиев, 44-годишен, биолог. 18.10.2007 г.
Да се организира реален пазар на научния труд, а не само публикации, които често сами си четем. Импакт фактора не може да доминира за научните приноси, поради спецификата на неговото изчисляване и явното подтискане на учени от бившия соц. Лагер за самостоятелна изява в международни списания. Не може да те оценяват хабилитирани лица, които не покриват изискванията към настоящия момент и не работят активно по научни проблеми / да ръководят международни проекти/. Възмутително е да се кичат с титли хора, които през последните години не са работили нищо, затова да се прави атестация и да се публикуват СV – тата на всички членове в комисии. При хабилитиране да се допуска право на представяне и защита пред комисията, а не като сега да действат като тричленка или трибунал. Избора на рецензенти да става чрез жребий от предварително предложени поне 5 кандидат – рецензенти.
Гадно е да си учен в България като среда и като пари и разбирам младите защо бягат – те не искат да си тровят нервите с безмислици и да се доказват пред случайни хора в съветите с нисък морал.
9. гл.ас. д-р Елка Янкулова, 53-годишна, Биологически факултет, СУ, 30.10.2007 г.
- попълнила е анкетата без да прави предложения
10. д-р Пламен Георгиев, 39-годишен, ветеринарен лекар, Ветеринарно-медицински факултет, Тракийски университет, Стара Загора, 30.10.2007 г.
- Да се направи всичко възможно за ръководители на български университети и факултети да се привлекат учени от Развитите страни. В противен случай реформи към по-добро не са възможни!
11. н.с. д-р Христо Червенков, 34-годишен, Национален център по метеорология и хидрология, НИМХ-БАН, Пловдив, 02.11.2007 г.
- Във въпрос № 5 има две принципно различни предложения (чуждестранни рецензенти и обсъждане чрез електронни средства) и затова е некоректно да се изисква един отговор.
Имам следното предложение: Да се задължат кандидатите преди провеждане на процедура по предзащита в първичното заведение (университет, институт) да предоставят материали по нея и в електронен вид, на съответните ведомствени сървъри за да се осигури достъп до тях на по-широк кръг от заинтерисовани, включително и такива които по една или друга обективна причина нямат достъп до материалите на хартиен носител.
н. с. д-р Хр. Червенков НИМХ - БАН
12. инж. Марин Мидилев, Хасково, 16.01.2007 г.
- попълнил е анкетата без да прави предложения
Завършвам с БЛАГОДАРНОСТ
- най-напред към акад. ПЕТЪР КЕНДЕРОВ, ЗА ТОВА, ЧЕ ПРЕДСТРАВИ СВОЯТА КОНЦЕПЦИЯ, А ПО-КЪСНО И ЗАКОНОПРОЕКТА НА СВОЯ ЕКИП за обсъждане в нашето сдружение и сайт, както вероятно го е направил и на много други места.
- Благодаря най-сърдечно на всички колеги-учени, които ни изпратиха своите коментари и мнения по двете теми. Държа да подчертая, че техните коментари и мнения са безценни, независимо дали подкрепят или отхвърлят наши предложения и тези или предложения и тези на акад. Петър Кендеров и неговия екип. И в двата случая те ще послужат за създаването на един по-добър закон за научните степени и научните звания, което всъщност е целта на занятието и това, което всички желаем.
- Разбирам всички, които се въздържаха от мнения и коментари, независимо от причините - първата, от които без всякакво съмнение е незначимостта на лицето Галя Маринова, което само по себе си не отрича това. От тук не следва, че на по-късен етап няма да се радваме да разберем техните мнения, защото задачата е многостъпкова и те могат да бъдат безкрайно полезни във всеки един момент. Вероятно имат право и основание да изчакат техните административни ръководители да се обърнат към тях. Ние в ИРИОН не представяме никоя институция, ние сме в сектора на гражданското общество и сами сме си дали права. Нищо не пречи обаче да се изчака подходящия момент и закрилата на институцията - ректор, директор, академичен съвет - по-разумно е и по-безопасно. ИРИОН е направил своя избор, вероятно по-малко разумен и по-малко безопасен, дори не може да Ви защити освен с даване на публичност от евентуална атака към Вас. Вие сте прави, ИРИОН Ви разбира, обича Ви и Ви харесва, такива, каквито сте. ИРИОН не може да изисква от никого нищо, защото не може да нахрани децата Ви ако останете без работа, както се случи с много наши колеги, дръзнали да кажат Бък на системата. А мизерията ражда чудовища, които не са полезни на никого, дори на самите себе си, уви сърцето ме боли за много такива случаи и сред нас. Всеки прави своя избор. В ИРИОН идват преди всичко хората, които не могат инак. Има един определен избор, който ИРИОН би приветствал, но той е Ваш, никой не може да вземе решението вместо Вас.
Галя Маринова
|
Edited by - moderator on 01/15/2008 09:04:09 |
|
|
|
lyu_mit
Bulgaria
3 Posts |
Posted - 01/15/2008 : 11:57:20
|
quote:
Originally posted by p_kenderov
Напоследък не малък брой учени споделят идеята, че няма обществена необходимост от промяна на нормативната уредба за научните степени, звания и длъжности. Твърде ограничена била съвкупността от хора, които са заинтересовани да се реализира тази промяна (само няколко хиляди). Намирам, че тази гледна точка е твърде ограничена. Според мен промяната е необходима за по-доброто развитие на цялата държава. Новата уредба може да създаде предпоставки за увеличаване на приноса на науката за развитието на страната. Ще се радвам да чуя повече мнения по този въпрос.
Друга тема, по която търся мнението на форумците е: Следва ли научната и образователна степен "доктор" да има национален характер (да се дава от национална институция)или трябва изцяло да се делегира на организациите, които подготвят докторантите. Какви междинни варианти биха били приемливи за бъдещите доктори?
Като трета важна тема се обособи въпросът за тайното гласуване при придобиването на научни степени, звания и длъжности. Мненията са доста поляризирани. Ще се радвам на идеи, които обосновават едното или другото или пък предлагат нещо различно.
На заглавната страница на този сайт е публикуван Предварителна работна версия на проект за ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ, НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ И НАУЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ. Ще се радвам на конкретни бележки и предложения.
Petar Kenderov
според мен необходима е ИЗЦЯЛО НОВА нормативна уредба по отношение на научните степени и звания. тази уредба би трябвало да се вземе от Германия или някоя страна с традиции и добре работеща наука, може и щатите. В общи линии там нещата вървят, защото има взаймодействие на науката с бизнеса и частните фирми. Това у нас куца. На нашата група бяха провалени няколко такива проекта...... Тук се набляга на йерархията, което е някак типично за военните организации и неуместно за научно учреждение.
--------------------------
PhD, Plant Biochemisry |
Edited by - lyu_mit on 01/15/2008 12:18:53 |
|
|
|
sivanov
Bulgaria
17 Posts |
Posted - 01/15/2008 : 13:30:23
|
Приемането на новият закон за научните степени и звания (ЗНСЗ) се препъва вече повече от 10 години. Убеден съм, че основната причина за това е нежеланието на т.н. “научна общност” в БГ да приеме промените. Защо, всички могат да се досетят! Колкото и да е лош старият закон той позволява на една цяла генерация от “учени” да не правят нищо, но да получават заплати от държавата. Подобно на Академик Кендеров считам, че има нужда от известно държавно регулиране на така щекотливата тема “степени и звания”. Но май приликите в убежденията ни не са много. В предложението за нов ЗНСЗ има няколко хубави идеи, най-вече в направление хабилитиране, но като цяло този проект няма да промени нищо съществено. Ще остане раздутата йерархично-бюрократична система, политическото въздействие, личностните конфликти, връзкарските истории и корупционните практики в отделните ВУЗ-ове и институти. Не виждам защо трябва да продължим да копираме остарялата съветска система - именно съветска, защото в Русия тя вече се променя за разлика от България. Това безумие е създадено с единствената цел да се упражнява външен, т.е. политически контрол, и вътрешна автоцензура и имайки предвид практиката у нас е преуспяло.
Личното ми мнение е че трябва много по-драстична промяна от козметичните промени в проектът на Академик Кендеров. Целта на държавното регулиране е да осигури качеството на образованието и точни, недвусмислени и категорични правила за кариерно израстване на учените. Не е работа на орган към Министерският съвет да се занимава с всеки отделен случей в научната общност. Имайки предвид практиката у нас е целесъобразно (за разлика от предложеното от Академик Кендеров) единствено защитите на “нормалните” (т.е.за малък доктор или PhD както е разпостранено по света) дисертации да продължават да подлежат на централно регулиране - за де се избегне влиянието на местните институтски феодали които веднага ще използват правомощията си за упажняване на натиск. Предлагам категорично отпадане на “големите” докторски дисертации – те са ненужни от образователна или научна гледна точка, и са по-скоро политически или съсловен акт на приемане, а не реална необходимост. Аналогична е ползата от титлите “академик” и “член-кореспондент”. Ако някоя организация като БАН, изпитва нужда от повдигане на мизерния си авторитет чрез раздаването на титли не виждам защо данъкоплатеца трябва да плаща за това удоволствие. Изобщо колкото по-малко титли съществуват в научната система, толкова по-ефективни ще бъдат науката и образованието в България. Примерът с бившите социалистически страни е достатъчно ясен. Повечето от тях опростиха йерархичните си системи, намалиха степента на държавно регулиране и реформираха академиите, и съвсем логично дръпнаха напред. Спомням си как преди няколко години, когато в Румъния беше променено законодателството, всички “висши” администратори в нашата наука злорадстваха как там щели да се нароят много професори! Това стана, но ефектът беше поразително положителен. За няколко години, гледаните със снизхождение от нас румънци, дръпнаха напред и ние сега само си мечтаем за техните възможности и заплати. При тях започна да се създава реален пазар на научния труд където не титлите, раздадени от немощни и архаични държавни съвети, а реалния потенциал на учените имат значение. Изводите са очевидни и ние трябва да се възползваме от този опит, а не да се чудим как едновременно да се реформираме, ама ако може без да си пипаме привилегиите на научната бюрокрация! Винаги е по-добре да имаш 20 000 млади, активни и освободени от надзор професори, които се конкурират помежду си на реален пазарен принцип, отколкото 5 000 (както сега, като голяма част от тях са избрани на политически или връзкарски принцип) възрастни, мълчащи и смачкани от проблеми и безпаричие хора.
Сергей Иванов |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/18/2008 : 14:25:22
|
Много интересно предложение от един участник в сайта на проф. Л. Лазаров:
Повдигна се нов въпрос, част от кълбото въпроси по
усъвършенстване на научната ни дейност - за персоналния състав на
СНС. Важната му роля за възпроизводството на научния ни потенциал е
ясна, проблемите - също.
Да допуснем, че Законът за научните степени и звания ще
продължи да съществува още неопределено дълго. Нищо не пречи дори и
в неговите древни рамки, да се изготви нов регламент, който най-
малкото да служи като морално-етичен кодекс, ако не може да се
включи в съществуващата нормативната база.
Основите на този регламент са ясни за всички ни и биха
изглеждали в малко по-систематизиран вид така:
1. Комисия (определена да кажем от съществуващия СНС) изготвя
широка проекто-листа за състава на следващия СНС. В него за всички
номинирани се изброяват - задължително в табличен вид - основни
параметри на научната им дейност - така, както те се изискват от да
кажем всеки аспирант :
- брой и вид публикации - у нас, в чуждестранни издания
- брой цитирания - аналогично - и то по данни от електронна система
за регистрация
- брой патенти и пр. приноси
- други разработки - проекти и др. - наши, чужди
- членство в редакционни съвети, програмни съвети, управляващи
комитети на различни научни организации и пр. - наши, чужди
- участие в преподавателска работа като поканен (гост и пр.)-
преподавател - обем на дейността - в наши и чужди учебни звена
- други, за които не се сещам сега.
Горе-долу така изглеждат "визитните картички" на всеки
чуждестранен учен в различни сайтове, проекти и пр.
И това е публична информация, която всеки може да събере (или
провери) от съответните източници, стига да иска. Както писа един
колега - тази информация е част от престижа на всеки учен, която той
сам би трябвало широко да разпространява.
2. Широката Проекто-листа се публикува и подлага на обсъждане
от съответната колегия - с изказване на становища - задължително
писмени и задължително публикувани към проекто-листата.
3. Специализираната комисия във ВАК, избира тези с най-високи
параметри и утвърждава членовете на СНС - като пак публикува
съответните им параметри - за сведение и за намаляване на съмнения.
Знам колко е трудно да се съпоставят разлините видове параметри -
пр. "брой цитирания" с "брой монографии". И все пак - поне има
някаква обективна база - първо за избора и второ - за защита
(оспорване) на този избор. И е по-добре от липса на такава и от
абсолютната непрозрачност съществуваща сега.
4. И нещо важно - регламентира се срок за едноетапна или
двуетапна (до Президиума на ВАК) процедура за обжалване на
решенията, която също е публична.
Очевидно е, че това няма да реши фундаменталните проблеми на
българската наука, които се обсъждат във форума. Но все пак един
малък и немаловажен проблем може да се реши относително бързо - и то
без особени усилия и без (големи) промени в нормативната база.
Разбира се, (ако се стигне изобщо до такава стъпка),
колективният ум може да предложи още много усъвършенствания на
предложението.
Поздрави
проф. Б. Давидов
|
|
|
|
Topic |
|
|
|
ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ, ЗВАНИЯ И ДЛЪЖНОСТИ
