| Author |
 Topic  |
|
B_Yovchev
Bulgaria
14 Posts |
 Posted - 10/17/2007 : 10:06:25
|
Уважаема г-жа Галя Маринова,
Изпращам Ви някои мои съображения:
От страна на специалистите от фирма „Елта-Р-Ченкин и сие”
......................................................................
Относно: Закона за научните степени, научни звания и научните длъжности” редакция от Март-2007 съставена от акад. Петър Кендеров.
стр.1
Чл. 2(3) Образователната „доктор” се дава Да се допълни: и се утвърждава от ВАА
Чл 3(3) Въпрос- Какво става с „заварените”? Ще се потвърдят ли от ВАА?
Чл4(г) Въпрос - а) асистент - не е ли също научно звание?
б) Не е ли по справедливо – да се заменят:
ст. н. стр. III –ст. с главен асистент;
ст. н. стр. II –ст. с доцент;
ст. н. стр. I –ст. с професор?
Чл. 4(2) Въпрос – защо се лишават от научни степени и научни звания специалистите по изкуствата; чуждите езици; физкултурата и спорта? Те не са ли специалисти?
стр.3
чл. 10(2) От този текст следва,че звание „професор” се получава „автоматически”?
т.е. „доктор на науките” е еквивалентна и на „професор”?
Но ако е така защо има две понятия?
Има нещо нелогично?
P.S. Oбщо: Материалът е много добър.
Съставил:
Проф. Д-р.инж. Б. Йовчев
|
Edited by - B_Yovchev on 10/17/2007 14:27:58 |
 |
|
|
Stefan Popov
Bulgaria
2 Posts |
Posted - 10/17/2007 : 13:13:39
|
Моята професия е архитект и затова съм подчертано пратматично насочен. Вид гледна точка - професионално изкривяване. Но...
1. Считам че час по-бързо трябва да имаме нов закон за ЗНСНЗ. Перфектен закон няма. Но поне ще се разбъркат старите структури и старите нрави. За начало това не е малко! А след това ще го дооправяме.
2. При настоящото разрояване на университети, които не държат на името си, а на парите, може би все пак не е лошо да има иституция която да подтвърждава званието "доктор".
3. Категорично съм за тайното гласуване! Това дава възможност човек да бъде честен пред себе си дори когато става въпрос за близък човек или човек от който зависиш.
4. Даването на свободни звания "Професор" и "Доцент" без длъжност е нож с две остриета, което напълно осъзнавам. И все пак мисля, че е по правилно да има и тази възможност, за да могат да се прескачат по-лесно някои стари и напълно закостеняли структури в "научната мафия". А след това нека всеки да преценява дали ще приеме или не тези хора за назначаване.
проф.арх.Стефан Попов
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/17/2007 : 13:33:13
|
quote:
Originally posted by Stefan Popov
......
3. Категорично съм за тайното гласуване! Това дава възможност човек да бъде честен пред себе си дори когато става въпрос за близък човек или човек от който зависиш.
......
проф.арх.Стефан Попов
Това се нарича конфликт на интереси. И най-правилният и морален изход от него е оттеглянето (отводът), а не, както настоява проф. Попов, упоритото стоене там! Че даже и настояване да се участва!?!?
Странно! Или може би не. Професор?!? Възраст?!?
Красимир Кабакчиев |
|
|
|
B_Yovchev
Bulgaria
14 Posts |
Posted - 10/18/2007 : 09:16:08
|
Мнение
Относно: „Закон ....” под ръководството на академик П. Кендерев
ПродължениеСтр. 3
Чл.8(1) .........а за „доктор за науките” самостоятелно.
Смятам, че е необходимо да бъдат записани определени „изисквания” към „самостоятелната” подготовка, защото:
· Практиката показва, че в голям % от случаите, доктор на науките се става много по-лесно от „доктор”, който се подготвя чрез доктуратура. Чрез своята дисертация той „нещо” създава – при това приносно, докато докторът на науките по време на своята „самостоятелна подготовка, най-често подготвя и представя „обзорен”-труд.
Чл. 9
От текста не личи трябва ли да „имат” научни трудове извън тези свързани с научната им степен „доктор”?
Чл.10(1)
Въпрос Също като чл.9.
Чл.9(2) От кого получават научното си звание „професор”? (ВАА?)
Чл.13
Този текст показва „противоречието”, че за длъжноста „ст.н.ст I може да се заема и от лице с научно звание”професор”. Следователно това е аргумент в полза на предложението да отпаднат длъжностите „ст.н.ст II и „ст.н.ст I.;
Освен това такива „понятие” не се използват в ЕС. Това е остатък-анахронизъм.
Стр. 4
Чл. 15(3) Защо двама докладчици..., а не рецензенти? Докладчиците биха могли да внасят субективизъм рес. груповщина.
Стр. 5
Чл. 16(1) СНЖ. Защо е необходимо с такива „интерполирано” звено?
Наличието на СНЖ може да се окаже вредно защото:
· Освобождава от отговорност членовете на АС.
· Създава условия за „въздействие” върху членовете на АС.
Чл.16(2)............пет доктори на науките.
· Това число е много-голямо. Предлагам 3.
· Част от 3(5) -та могат да бъдат и от други държави?
Стр.11
IX. Висша атестационна Агенция
Чл. 33(2) След като ръководителите се назначават от:
а) Министър председателя - Кой и как им определя заплатите (възнагражденията)?
б) същото и за членовете на ВАА?
С уважение :
/професор Йовчев/ |
|
|
|
Asasenov
Bulgaria
2 Posts |
Posted - 10/20/2007 : 21:08:50
|
Zdravejte,
cheta izkazvaniata po temata i vizdam che kato cialo mneniata na uchastnicite savpadat. No nikade ne moga da razbera ima li izkazvania na rektori na Univeritetite v stranata (bivshi ot poslednite godini ili nastoiasthi). Az ne poznavam kolegite, koito se izkazvat, kakto i te men, no vizdam 4e kato cialo se oformia edno mnenie. Moeto v slu4aia se izraziava v slednoto:
1. Sega sled kato e nazrial momenta za priemane na nov zakon to neka se sformira rabotna grupa ot cialata strana i v ramkite na mesec ili dva sled obsazdania i debati vav vseki universitet se izleze s predlozenia, koito da badat predvaritelno odobreni ot prepodavatelite v cialata strana ( s mnozinstvo) i togava da se predlozi za priemane i obnarodvane. zastoto sega ste se polu4i "ku4etata si laiat kervanat si varvi". Ne moze edin prepodavatel v universitet ili kolez da niama mnenie po tezi vaprosi i da ne e zaposnat s tiah i da kazva "vse mi e edno".Tova vednaga me naviava na misalta 4e nisto niama da stane, zastoto niama zelanie i volia.
2. Ne smiatam, 4e e neobhodimo da ima prekaleno goliamo razbivane v dlaznostite, zasto e neobhodimo (asistenta si e asistent, kakto i da go poglenem rabotata mu e da asistira da pomaga), ve4e docent i profesor sa drugo. Edin asistent triabv d ima stimul da izrastva. Kakvoto i da se prieme kato kriterii za ocenka i pridobivane na tezi zvania, vinagi moze da se spori. Mislia 4e na tozi vapros naj-dobre ste otgovoriat tezi, koito sa minali po tozi pat i go poznavat naj-dobre. No neka pri opredeliane na pravilata te da badat to4ni, iasni (ne dvuzna4ni), da ot4itat polzata, ot rabotata na pridobilia gi, za obstestvoto i instituciata v koiato raboti (kakto v staitata ot Anglia).Osven tova da ne se protakat prekaleno mnogo tezi proceduri, 4e kato gledam sega pri kolegite te nadhvarliat godina.
3. Po vaprosa za glasuvaneto mislia, 4e vseki tiabva da si kaze stanovisteto i togava da glasuva. V tozi slu4aj venaga stava iasno koj e za i koj protiv ot kadetoto otpada smisala za tajno i iavno glasuvane, kakto kogato se vdiga tost za nazdrave.Neka si kazvame istinite i tova koeto mislim pravo v o4ite.
4. Za da se polu4i stepenta "doktor" e neobhodimo da se proiznese komisia ot profesionalisti v tazi oblast. Tazi komisia saotvetno se sastoi ot specialisti ot razli4ni universiteti v stranata za sega (po natatak moze da ima i 4uzdenci pri dobra volia i uslovia). Sled kato tehnologiite naprednagha tolkova mnogo i mogat da se praviat hirurgi4eski operacii 4rez video vrazka po internet, zasto ne se tarsi togava naj-evtinia, palnocenen i zakonosaobrazen variant pri izvarshvane na edna zastita, a se har4at toolkova vreme i sredstva neobosnovano. I sled kato komisiata se izkaze po dokladvaneto i tia preceni 4e triabva da se dade stepenta doktor na kanditata kakav e problema pri polu4avaneto na dokumenta ne moga da razbera. Ami sled kato komisiata e legitimna dokumenta moze da bade daden ot vseki edin organ polu4il nejnoto reshenie.Toest moze da si bade s nacionalen harakter i bez tova doktor vazi samo v u4ebnite zavedenia i nikade drugade.
I nakrai iskam da pomolia kolegite da ne se karat i nagrubiavat pomezdu si, mislia 4e sme inteligentni hora i triabva da se uvazavame i za4itame kato li4nosti. Diskutirajte samo po problemite. Molia vi ne se mislete za bogove, osaznajte se nezamenimi hora niama.
|
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 10/22/2007 : 15:04:46
|
Моите отговори на въпросите на акад. Кендеров са:
1. Законът за научните степени и научните звание е важен не само за нашата академична общност, но той рефлектира и върху бъдешите студенти, кадри, учни, които ще имаме и тяхната роля в икономиката ни, следователно не можем да продължаваме да назначаваме в университетите боклуците. Законът за научните степени и научните звания е важен за цялото общество.
2. България е малка страна и какво значи в такава страна да се дават разни дипломи от един универтситет или от един институт. Дипломите за "доктор", както и всички други научни титли и звания трябва да имат национален характер и нациаонална институция да участва в тяхното даване. Не може журито или съвета, в който защитава докторанта да са само вътрешни хора. Така всичко ще продължи да е субетивно, както е във факултетните научни съвети при избори на доценти. Всичко е субективно, избира се само "нашия човек".
3. При сегашния вид на съветите е правилно да се гласува тайно, защото иначе ще се изпокараме всички, ще започнат да си връщат един на друг - "То провали моя аспират, значи утре аз ще проваля твоя и т.н", но като се направят по-малки журита, в които задължително да има външни е добре да е явно и аргументирано гласуването. И сега при предварителните защити гласуването е явно, правят се забележки и те позволяват да се отстранят недостатъците навреме за да няма проблеми на официалните защити. |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/23/2007 : 07:36:27
|
quote:
Originally posted by Dimitar_Nikolov
Моите отговори на въпросите на акад. Кендеров са:
1. Законът за научните степени и научните звание е важен не само за нашата академична общност, но той рефлектира и върху бъдешите студенти, кадри, учни, които ще имаме и тяхната роля в икономиката ни, следователно не можем да продължаваме да назначаваме в университетите боклуците. Законът за научните степени и научните звания е важен за цялото общество.
2. България е малка страна и какво значи в такава страна да се дават разни дипломи от един универтситет или от един институт. Дипломите за "доктор", както и всички други научни титли и звания трябва да имат национален характер и нациаонална институция да участва в тяхното даване. Не може журито или съвета, в който защитава докторанта да са само вътрешни хора. Така всичко ще продължи да е субетивно, както е във факултетните научни съвети при избори на доценти. Всичко е субективно, избира се само "нашия човек".
3. При сегашния вид на съветите е правилно да се гласува тайно, защото иначе ще се изпокараме всички, ще започнат да си връщат един на друг - "То провали моя аспират, значи утре аз ще проваля твоя и т.н", но като се направят по-малки журита, в които задължително да има външни е добре да е явно и аргументирано гласуването. И сега при предварителните защити гласуването е явно, правят се забележки и те позволяват да се отстранят недостатъците навреме за да няма проблеми на официалните защити.
Видно от точки (1) и (2), сравнени с т. (3), авторът на това съобщение сам си противоречи. И аз съм на неговото мнение в точки (1) и (2). Но да се иска на първите равнища на оценяване решенията да бъдат прозрачни, а в решаващите съвети да бъдат анонимни, това компрометира изразеното преди това желание за ликвидиране на субективността и е направо нелепо!
И само колко "научнообосновано" е аргументирано: "да се гласува тайно, защото иначе ще се изпокараме". Страхотно, няма що!
Защо, най-добре, господин Николов, не предложите да се хвърля чоп?
|
|
|
|
Asasenov
Bulgaria
2 Posts |
Posted - 10/24/2007 : 07:54:59
|
Ne smiatam 4e iavnoto glasuvane e pri4ina inteligentni hora da se karat i da stigat do tam 4e da si podlivat voda i provaliat doktorantite samo zaradi iavno izrazeno mnenie i glasuvane.
Tova e neosnovatelno i neobsnovano tvardenie dadeno v podkrepa na tajnoto glasuvane.Az sam bil dosega na desetina zastiti i tam e stavalo iasno vednaga sled prebroiavane na glasovete koj kak e glasuval. Daze oste predi da se glasuva spored izkazvaniata e stavalo iasno koi kak ste glasuva. Zatova ako naistina smiatate 4e triabva da se glasuva tajno to poso4ete osnovatelni pri4ini i dajte dokazatelstva, no ne kato tezi za "ti provali moia doktorant sega az ste provalia tvoia". Tova sa detski raboti "daj si mi kuklite, vzemi si parcalite".
Zatova pak kazvam koi kak e glasuval vinagi se razbira sled prebroiavane na buletinite. Ako glasuvalite sa 20 dushi i rezultata e 12 ne 8 za, doktoranta e provalen, taka 4e niama kakvo da se misli. I obratno ako 18 sa za i 2 ne, otnovo e iasno.Sleovatelno za vsi4ki glasuvaneto stava iavno. |
|
|
|
Filip_Filipov
Bulgaria
2 Posts |
Posted - 10/25/2007 : 11:27:04
|
проф. дтн Филип Филипов - Технически Университет, София
Първият въпрос е поставен неправилно. Естествено е, че нашето общество е силно заинтересовано от това, кой е професор. Но въпросът е какво е това професор. Не може да има професор по български модел, освен може би ако ще е професор по розовото масло. ВАК трябва да съобрази критериите за професор с това, което е професор във Франция, Германия и САЩ. Дефиницията за ПРОФЕСОР според мен е НАУЧЕН МЕНИДЖЪР СЪС СИЛНО ИЗЯВЕНИ НАУЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ! Ако той има тази характеристика, професорът ще се научи да преподава и ако не ще си назначи някой да преподава. Важна е изявата на сцената! Т.е. професорът трябва да привлича договори с промишлеността и бизнеса, един инженер да има патенти, лекарят да лекува хора, да спасява човешки животи, строителят да строи и т.н.
Това е критерий номер 1.
Задължително трябва да има ВАК и образно казано ВАК трябва да "стиска", защото започне ли да пуска безразборно, лошо ни се пише.
По втория въпрос за докторите, изключено е да се делегират правомощия на университетите и институтите сами да раздават тази степен. Трябва да участват представители на ВАК и степента да е национална. Но разбира се има браншови изисквания в критериите - изисквания за медицина, изисквания за инженери и т.н. Те са специфични и не могат да се прехвърлят от една област в друга, нещата не са аналогични.
За големите съвети тайното гласуване беше "по-интересното", но в журитата може явно гласуване и за научни степени и за научни звания с научна аргументация. По-важното е ученият да носи духа на професор, отдалеч да му личи, че е професор. Хората трябва да знаят кой е и защо е професор, така да се каже, "сцената" да посочи артиста, не катедрата или както предлагат в ТУС, сами да си се правят. Това не трябва да се допуска!
Трябва да се смени и Закона за Висшето обртазование и да се преразгледа неограничената автономия. |
Edited by - Filip_Filipov on 10/25/2007 11:40:05 |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 10/26/2007 : 10:31:33
|
| Професорът дефиниран като научен мениджър ми се вижда доста доморасло твърдение. |
|
|
|
emilie
France
9 Posts |
Posted - 10/29/2007 : 17:02:28
|
Уважаеми академик Кендеров,
Искрени поздравления за смелостта да поставите на публично обсъждане такива важни въпроси - въпроси, визиращи подобряването на закона за научните степени и звания и засягащи, в крайна сметка, бъдещето на науката в България. Искрени поздравления и за смелостта да се изправите face to face срещу противници от всякакъв тип, както и срещу „пороя” от разнопосочни мнения, криещи риска по-скоро да Ви объркат, отколкото да Ви ориентират, по-скоро да Ви обезкуражат и демотивират във воденето на тази свещена битка, отколкото да Ви помогнат. Към тези поздравления прибявам още пожеланията си към Вас за сила, енергия и кураж, защото съм убедена, че тази битка няма да бъде нито лека, нито кратка.
Предприетата от Вас инициатива за промяна на ЗНСЗ и привеждането му в съответствие с европейските стандарти заслужава дълбоко уважение - уважение, каквото дължим още на д-р Галя Маринова и групата около в нея за техните целенасочените дългогодишни усилията в тази посока.
Пиша това, водена не от някаква формална учтивост, а от дълбокото убеждение, че един от основните критерии за цивилизованост на една държава (или на една личност) е способността й да оценява по достойнство труда и заслугите на своите граждани (респ. на други личности) и да демонстрира (или материализира) тази оценка чрез съответния тип признание.
Именно признанието като оценка за труда, качествата и заслугите на хората, отдаващи всичко от себе си на обществото – хората, за които науката (или изкуството) не са просто професия, а Съдба - е една от основните детерминанти, които липсват на България, за да може тя си позволи да се самоопредели като цивилизована държава и да се самовъзприема, респективно, като равностоен член на европейската общност. В България има всичко друго освен УВАЖЕНИЕ към ТАЛАНТА и СПОСОБНОСТИТЕ, освен ПРИЗНАНИЕ за ТРУДА и КАЧЕСТВАТА на една личност. Затова не случайно в опита си да изследват тенденцията, свързана с ПРИНИЗЯВАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ, която характеризира съвременния свят, западните автори използват термина БАЛКАНИЗАЦИЯ.
В отговорите си към Вашите въпроси един от участващите във форума (diu) обръща внимание, позовавайки се на заключнията на западния учен Tim Hunt, върху феномена, определен от последния като „балканизация в науката”. Аз, от своя страна, попаднах, тук на Запад, на книга, която си поставя за цел изследването на феномена „балканизацията в изкуството.” От краткото резюме към книгата става ясно, че терминът БАЛКАНИЗАЦИЯ, чрез който се характеризират тенденцията и факта на принизяване на художествените ценности в съвременното изкуство, се употребява като синоним на думата ВУЛГАРИЗАЦИЯ, т.е. на нещо, което не кореспондира на... и което деформира в... една повече от недопустима степен ИСТИНСКИТЕ ЦЕННОСТИ. Страшното, тъжното и ПОКАЗАТЕЛНОТО в случая е това, че Балканите продължават да се възприемат (съвсем не без ОСНОВАНИЕ) и днес, т.е. в XXI век, така както са се възприемали векове наред, а именно като места, обитавани от ВАРВАРИ или като земи НЕ-ПРИНАДЛЕЖАЩИ към цивилизования свят, т.е. земи, в които в които са възможни всякакви ВАРВАРСКИ действия. Именно това обяснява под- и дори съвсем съзнателното приравняване на термините балканизация и вулгаризация, разбрана още като варваризация.
В тези уводни думи, които на пръв поглед могат да изглеждат лишени от връзка с темата, се съдържа в най-същностни линии отговора на Вашия въпрос : „необходима ли е промяна в регламентацията на науката и ако „да” „защо”?” (сигурна съм, че всеки интелигентен читател раз-чита този отговор). Но за бъда по-конкретна, ще се опитам да направя анализ на групата не от учени, а на заети в науката, които, както Вие пишете, „споделят идеята, че няма обществена необходимост от промяна на нормативната уредба за научните степени, звания и длъжностите”.
Тази група се разделя, според мен, на 4 основни категории:
1/ лица, промъкнали се случайно в науката, т.е. използвайки своите връзки и способности на слагач и подмазвач, за които един Университет или един Институт се оказват удобно място за печелене на престиж и лесни, макар и не много, пари.
2/ лица, заети в науката, получили вече определени степени и звания и намиращи се на относително пределна възраст, които се страхуват от каквато и да било промяна на статуквото, защото смятат, че тя би рефлектирала по негативен начин върху техния личен статус (сред тези лица има много, които знаейки как са получили своите степени и звания, не желаят никаква промяна, защото добре разбират, че не биха могли да се впишат в нея, т.е да отговорят по адекватен начин на едни нови, по-обективни и по-ЗАВИШЕНИ, критерии за оценка на тяхната работа и на техните способности).
3/ лица, заети в науката, сред които има и стойностни учени, т.е. учени, получили своите титли и звания на основата на реални постижения, които не желаят промяна на статуквото, защото просто не знаят до какво тя би довела или защото се страхуват, че тя би довела до ПО-ЛОШО, а не до ПО-ДОБРО (например до безконтролното „произвеждане” на професори по места, т.е. до още по-голямо снижаване на критериите).
4/ лица, заети в науката, сред които има и стойностни учени, коит са имали шанса да бъдат оценени по достойство, без някой да се опитва им пречи и да ги спъва в тяхното професионално развитие, които считат, че няма нужда от промяна в статуквото защото просто не са наясно с това какви безобразия се вършат в момента в научната сфера – безобразия, които принуждават именно най-кадърните личности от българската нация да напускат България, за да получат (или да продължат) професионалната си реализация навън – там, където качествата им наистина се ценят.
Допускам, че тези, които защитават статуквото са повече от онези, които настояват за промяна. И това е напълно обяснимо. Ситуирането на страната на промяната преполага наличието на далновидност, национална отговорност, гражданска смелост и сериозно професионално самочувствие – самочувствие, което снема страха от новостта, защото е базирано не на ИЗМИСЛЕНИ, а на РЕАЛНИ професионални критерии. Всъщност, може би именно СТРАХЪТ от въвеждането на РЕАЛНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ КРИТЕРИИ за оценка е в основата на КОНФОРМИЗМА и ПАСИВНОСТТА, които определят позицията на повечето от актуално заетите понастоящем в научната сфера. Това, че тази позиция на КОНФОРМИЗЪМ, която те приемат за своя, е пагубна за България не е в състояние да стигне до тяхното съзнание, т.е. да бъде осъзната и подложена на рефлексия, защото единственото, което ги интересува е ТЕХНИЯ ЛИЧЕН СТАТУС в настоящия момент, а не бъдещето на държавата, в която живеят и в която би трябвало да имат възможността да живеят техните наследници.
Разбира се, една промяна в нормативната сфера, регламентираща науката, не би следвало да бъде каквато и да е, още по-малко – да бъде мимикрия на промяна. Тя трябва да бъде РАДИКАЛНА, сериозно обмислена и водеща до въвеждането на наистина демократични норми и правила на действие в научната сфера, до присъждането на титли и звания като функция от признанието на обществото за качествата, труда и заслугите на учения или преподавателя (т.е. титлата или званието, които се присъждат, трябва да бъдат следствие от една реално свършената работа в областта на науката или образованието, а не БРОШКА, с която могат да се кичат всякакви персони, включително и такива, които нямат нищо общо с наука и образование).
Радикална промяна означава, че промяната на нормативната уредва във визираната област не бива да бъде ограничена само до промяната на един закон, а да обхване регламентацията на цялата научна сфера, както и на мястото и ролята на науката в обществото. По-конкретно казано, една радикална промяна означава следното:
1/ създаването, на най-висше политическо равнище, на национална стратегия за науката и нейното бъдещо развитие;
2/ промяна, съответстваща на европейските норми, на законовата уредба, регламентираща цялата научна сфера, т.е. не промяна само на закона за научните степени и звания, но и на всички други, свързани с на науката и образованието закони;
3/ промяна, осигуряваща съдебен контрол над действията на заетите в научната област. Това означава, че законът... (било то ЗНСЗ, било то който и да друг закон, свързан с регламентиране на научната дейност) трябва да постулира ясни и строги санкции (финансови, административни и включително такива, които предполагат отнемане на придобито вече звание) за неспазването на регламентираните от закона правила за действие или за демонстративното погазване на МОРАЛНИЯ КОДЕКС на учения (нещо, което в момента не съществува, но което смятам, че е абослютно необходимо да бъде създадено, подобно на Хипократовата клетва при лекарите). Създаването на морален кодекс на учения и въвеждането на санкции за неговото погазване е абсолютно необходимо, тъй като безобразията от морален и административен характер, на които се оказват подложени почти ежедневно заетите в научната сфера се дължат не само на факта, че няма ефективни съдебни санкции за откровеното нарушаване на създадените от държавата норми и правила на действие, но и на факта, че няма никаква регламентация (нито юридическа, нито етическа) на феномена на ЗЛОБАТА, ЗАВИСТТА, ИНТРИГАНСТВОТ, ЛЪЖИТЕ И КЛЕВЕТИТЕ (проявяващ се България в много по-силна степен, отколкото в която и да е друга държава) който може да унижожи кариерата и живота на всяка по-извисена в интелектуално и духовно отношение личност. Постулирането, например, в самия Закон за научните степени и звания (а не в някакъв друг закон) на високи финасови санкции за злоупотреба със служебно положение, умишлено спъване на професионалното развитие на ангажираните в сферата на науката, лъжа и клевета, уронващи името на учения (или на аспириращия към науката) и т.н. ще доведат не само до въвеждането на някакъв ред в научната сфера, но и до сериозни попълнения в бюджета на държавата. И ако към финасовите санкции за този тип морални престъпления бъдат прибавени санкции, забраняващи на осъдените по един от тези пунктове, да заема ръководни административни постове, шансът безобразията в научната сфера да намалеят нараства двойно повече.
На какви принципи още, освен на строго санкциониране, следва да бъде базиран един нов закон за научните степени извания? (Използвам случая, за да дам някои предложения.)
1/ Както е известно основният принцип на демокрацията е принципът за разделение на властите. Следователно, един закон, претендиращ да осигури демократични промени в науката и да гарантира обективност и контрол на процедурите, свързани с присъждането на научни степени и звания, следва да почива върху реалното разделение на научна и административна власт. Това означава осигуряването на многостепенна структура, базирана върху реалното разделение на властта и отговорностите на всяка отделна степен и предполаща възможността за контрол над действията на низшестоящите структури, ангажирани с процедурата на присъждане на степени и звания. В това отношение се солидаризирам с мнението на г-жа Манева (юрист), че «трябва да има отделни административни инстанции – една, която да се произнася по въпроса за даването на научните степени и звания и друга, която да контролира тези административни актове”, добавяйки от своя страна, че инстанциите могат да бъдат повече от две, защото смятам, че това разделението на властите е предпоставка за осъществяването на ефективен контрол над действията на ръководителите на научни организации.
В тази връзка напомням, че предложеният от Вас проектозакон не кореспондира на този принцип, доколкото ситуира цялата власт (както административна, така и научна) в «ръцете» на ръководителите на първични звена и научни организации и освен това не предвижда никакъв контрол над техните действия. При това положение всеки кандидат се оказва изоставен на благоволението или произвола на съответната личност и лишен от всякаква възможност да защити труда си или името си в случай, че тази личност реши, по едни или други причини, да се саморазправя с него. В този смисъл намирам за изключително ползотворна идеята, залегнала в проектозакона на ИРИОН, за въвеждането на институцията омбутсман като контролираща процеса на промоциране и смятам, че това, което е необходимо, за да се избегнат злоупотребите с власт и служебно положение е конституирането на една наистина независима институция за контрол - независима както в политически, така и в професионален план - каквато би могла да бъде например една институция от чисто юридически характер (т.е. институция, съставена от юристи, която следи за формалното приложение и спазване на Закона и която в случай на необходимост ползва експертното мнение на учени от съответна област.).
2/ Един нов ЗНСЗ, кореспондиращ на европейските норми и правила в областта на науката, както и на Европейската харта на учения, трябва да осигури още демократичност и прозрачност при провеждането на процедурите, свързани с присъждането на научните степени и звания. Това означава, че всяко мнение «за» или «против» трябва не само да бъде явно «поставено на масата», но и ясно аргументирано. Не е допустимо да се гласува «против» без аргументи, както и не е допустимо документите, свързани с изказвания, унищожаващи труда (и кариерата) на една личност, да се изпаряват «яко дим» сякаш никога не са съществували. Всъщност, именно това е западния принцип - гласуването при присъждането на степени и звания е не само явно, но и и професионално аргументирано, т.е. всеки член на комисията изразява своето становище, било то позитивно или негативно, на основата на определени аргументи и се подписва под него. Същото е валидно и на ниво докторанти – давайки своята оценка за работата на докторанта професорът я аргументира, т.е. посочва кои са добрите и кои слабите страни в тази работа и защо тя заслужава (или не) една по-висока оценка.
(С това не само отговарям на третия поставен от Вас въпрос акад. Кендеров, но и визирам някои други нелепости в сега съществуващата практика, като напр. изказвания, които не само не са професионално аргументирани, но и които впоследствие се оказват изчезнали, т.е. това, което се прави в момента е нещо като унищожаване на неудобните и заличаване след това на следите от извършеното престъпление. Ето защо смятам, че един нов ЗНСЗ трябва още ясно да постулира, че всеки кандидат за научна степен или звание има правото да получи всички документи (или копие от тях), свързани с неговата процедура.)
3/ За да бъде съзвучен с европейските стандарти и да осигурява възможността за съизмерване на българската наука със световната, един нов ЗНСЗ трябва също ясно да заявява правото на участието на чуждестранни резензенти при присъждането на научни степени и звания. Освен, че ще намали съществено субективизма на оценките и ще помогне на хората с международно признание да получат такова и в България, това ще осигури още отваряне на българската наука към световната и запознаване на последната с постиженията на българските учени.
4/ За да бъде съзвучен с европейските стандарти, един нов ЗНСЗ трябва още да осигурява свобода на личната инициатива на кандидатите за научни степени и звания при стартирането на техните процедури за промоциране (принцип, залегнал в проектозакона на ИРИОН), а не, както е сега, да предоставя тази процедура на изцяло на „волята” на първичното научно звено, което би могло да бъде заинтересовано, по хиляди причини, от това не да промоцира съответния кандидат, а да му попречи в неговото професионално развитие. По мое мнение, легитимирането на личната инициатива ще съдейства за намаляване на сега съществуващата зависимост на кандидатите за степени и звания от нечие благоволение и избягването на свързаните с това формални хватки за размотаване и изкуствено забавяне. Разбира се, свободата на личната инициатива трябва да бъде обвързана с ясни и валидни за всички критерии, позволяващи на съответния кандидат да поиска, пред независим от първичното звено орган, стартиране на своята процедура за промоциране.
5/ Един, съзвучен на европейските стандарти закон за научните степени и звания би следвало да предвиди още механизми, възпрепятстващи така характерния за България феномен на връзкарството и шуробаджанащината. Какви точно трябва да бъдат тези механизми е работа, която се полага по право на юристите. Но това, което една юридическа регламентация би следвало да предвиди е осигуряването на действително равен старт и равни условия на развитие (или конкуриране) на участващите в „играта”. Защото сега стартът и условията са далеч от онова, което би могло да се нарече „равенство”. Когато, например, синовете и дъщерите на определени професори правят докторантура в същата организация, в която работи техният родител, на тях им се осигурява съвсем целенасочено привилигирована писта на „движение” (участие в проекти и конференции, независимо от качествата на съответния докторант, възможности за публикуване и т.н). Впоследствие, ръководителят на научната организация, който е гарантирал тази привилигирована писта, за да може да си осигури лоялността на своя служител (т.е. на съответния професор) противопоставя този докторант на тези, които нямат подобни връзки, и заявява: „видите ли, той е по-добър от вас”. При това положение за другите, които може и да са по-надарени от природата, остава една неравна и почти обречена битка за доказване на техните качества и способности и евентуално за създаването на продукт, който би могъл да бъде от първостепенна важност за България. В този смисъл може би си заслужава да се помисли върху въвеждането на рестрикции за подготовка на докторантура в същата научна организация, в която работи (или се намира на висш административен пост) роднина на докторанта. (Това предложение подлежи също на сериозно обмисляне от всички посоки). Отделно от това, смятам, че трябва да се въведат изисквания, валидни за всички кандидатстващи – като например завършена магистърска степен по съответната специалност. (Защото сега формално се заявява, че изискването при кандидатстване за докторантура е магистър, а реално се приемат, когато това е удобно някому, и бакалаври и това също е част от горепосочената привилигирована писта, осигурявана за „нашите хора”).
В резюме, един модерен закон за НСЗ трябва да определя ясно и точно правата и задълженията на участващите в него страни (научни организации – докторанти и лица, ангажирани в научния процес от различна степен), както и на санкциите, следващи от тяхното неспазване.
II.
Що се отнася до въпроса на акад. Кендеров : „следва ли научната и образователна степен доктор да има национален характер” моето мнение е КАТЕГОРИЧНО „ДА”. „Да”, защото в случай, че правото за присъждането на тази степен се делегира на организациите, които подготвят докторанти, ще се получи следното:
1/ безконтролно произвеждане на доктори (т.е.всяка организация ще започне по произвежда такива на основата на неясно какви критерии);
2/ тотална неравностойност на получените титли и звания (включително на научно образователната степен „доктор”). Последното е неприемливо, доколкото е напълно несправедливо приравнянето в социален план на титли, степени или звания, получени при неравностойни условия (т.е. не би било справедливо да имат един и същи престиж и респ. един и същ достъп до пазара на труда докторанти защитили, например, в СУ или друга престижна институция и техни конкуренти, получили докторската си степен в един провинциален университет, където критериите за оценка биха могли да бъдат (и често са) няколко пъти по-ниски.
С други думи, запазването на националния характер на дипломата за доктор е необходимо не само, за да се запази престижа на тази диплома, но и за да се осигури някаква, макар и минимална, равностойност на придобитите степени.
Смятам още, че на докторантите трябва да се предостави, подобно на кандидатстващия за промоциране учен, свобода на личната инициатива при цялостния процес на подготовка и защита на дисертацията. Тази свободата означава, в частност, следното:
1/ Макар и формално зачислен в една организация, докторантът не трябва да бъде поставен в условията на тотална зависимост от нея. Той трябва да може както да посещава семинари, които намира за полезни за него в други научни организации, така и да ИМА ПРАВОТО ДА ЗАЩИТИ ДИСЕРТАЦИЯТА си В ДРУГА НАУЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ (при условие, разбира се, че последната е съгласна да се ангажира с него) в случай на проблем с тази, в която е бил зачислен първоначално.
2/ Докторантът трябва да има правото също да кани при обсъждането на своята дисертация в първичното научно звено представители на други НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ, както и да предоставя мнения на чуждестранни специалисти за своя труд.
3/ Докторантът трябва да има още правото да се обръща ДИРЕКТНО към националната институция, отговаряща за присъждането на научните степени и звания, и да се явява ДИРЕКТНО на организирана от нея (на основата на предвидената в проектозакона на акад. Кендеров постановка за избор на научно жури на случаен принцип) защита (като се запази, например, съществуващото сега изискване за две положителни рецензии от специалисти в областта) в случай на конфликт с първичното звено или научната организация, в която е протекла докторантурата му.
Тази опция е напълно реална при положение, че се запази националния характер на дипломата за доктор, т.е. ако така или иначе дипломата за доктор се присъжда от национален орган, то напълно логично докторантът би следвало да има правото да защити дисертацията си пред този орган. В действителност, тази опция кореспондира до голяма степен на предвидената в сега действащия закон възможност докторантът да яви на защита пред СНС дори когато не е препоръчан от своята научна организация при условие, че е подкрепен от двама професори – специалисти в областта. Смятам, че тази възможност трябва да бъде КАТЕГОРИЧНО запазена, за да може да се намали тоталната зависимост на докторантите от първичните научни звена и да се гарантира тяхната свобода на действие, която, всъщност, е част от свободата на личността. Докторантът би следвало да има правото сам да избира дали иска или не в дипломата му да фигурира името на определена научна организация. Защото, ако една научна организация не е направила нищо за неговата подготовка като докторант или, още повече, се е опитала да му попречи в неговото развитие, то напълно оправдано е той да не пожелае да представлява, чрез дипломата си, тази организация. Мисля, че при това положение научните организации ще бъдат заинтересовани да подкрепят не послушните, а способните, защото диплома ще се явява един вид атестатация за самата научна организация.
Предоставям тези предложения за обсъждане от всички участващи във форума. Сигурна съм, че мненията няма да са еднозначни. Но в това няма нищо страшно, защото съм убедена, че най-сигурния път към истината е добросъвестната рационална дискусия. Или както казва Б. Ръсел (цитирам по памет) : „аз може да не съм прав и ти може да не си прав, но в дискусията по между ни, двамата заедно можем да стигнем до истината.”
С уважение към всички форумци и лично към акад. Кендеров:
Emilie
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/30/2007 : 11:11:52
|
quote:
Originally posted by emilie
Уважаеми академик Кендеров,
Искрени поздравления за смелостта да поставите на публично обсъждане такива важни въпроси - въпроси, визиращи подобряването на закона за научните степени и звания и засягащи, в крайна сметка, бъдещето на науката в България. Искрени поздравления и за смелостта да се изправите face to face срещу противници от всякакъв тип, както и срещу „пороя” от разнопосочни мнения, криещи риска по-скоро да Ви объркат, отколкото да Ви ориентират, по-скоро да Ви обезкуражат и демотивират във воденето на тази свещена битка, отколкото да Ви помогнат. Към тези поздравления прибявам още пожеланията си към Вас за сила, енергия и кураж, защото съм убедена, че тази битка няма да бъде нито лека, нито кратка.
Предприетата от Вас инициатива за промяна на ЗНСЗ и привеждането му в съответствие с европейските стандарти заслужава дълбоко уважение - уважение, каквото дължим още на д-р Галя Маринова и групата около в нея за техните целенасочените дългогодишни усилията в тази посока......
С уважение към всички форумци и лично към акад. Кендеров:
Emilie
Уважаема госпожо/госпожице Emilie,
Помня Ви от дискусията за психическия тормоз на работното място. Вие там казахте, че от гледна точка на академичната общност България е на светлинни години от Европа - и това е точно така! Само че Вие, вероятно поради младост, не сте никак наясно с причините за тези светлинни години. А виновник за днешното положение на българската "академична общност" е класата, олицетворявана между другото и от този господин (по точно другар - върховен номенклатурен кадър на БКП) на име Кендеров.
Преценете сама обстоятелството, госпожо/госпожице Emilie, че този господин Кендеров е назначен за председател на ВАК, т.е. да управлява една институция, която решава кой да бъде професор и кой доктор на науките, от лице със средно образование - а именно лицето Сакскобургготски! Подобно невероятно обстоятелство (лице със средно образование да назначава академик) не може да съществува в нормална държава!
Избирането на лица като въпросния господин през последните години е практика, обусловена от необходимостта от реставриране на едрата комунистическа "академична" номенклатура. Ще дам само един пример. На върховни държавни кадрови постове е назначено, и то с покровителството на мадридския индивид със средно образование, лице, което е "професор по право" и което през 1989 г. в свое съчинение ("монография") заявява, че "народният съд" бил "постижение" на българската държава! Същият съд, който осъжда на смърт чичото на господина със средно образование! Разбира се, тук не е мястото да обсъждаме менталните характеристики на един или друг индивид във властта - бил той от Мадрид или Украйна. Проблемът е, че тези индивиди са инсталирани - те просто са назначени, за да назначават, т.е. реставрират, едрата комунистическа номенклатура!
Разберете много добре, госпожо/госпожице Emilie! Въпросният господин/другар Кендеров по никакъв начин не води битка да промени нормативната уредба! Напротив, той упорито, вече години, СИМУЛИРА ДЕЙНОСТ с цел да не се промени статуквото в академичната общност в България!
Доказателството за това твърдение е от просто по-просто! Ако въпросният господин искаше да смени системата, той още преди няколко години щеше да внесе при индивида със средно образование законопроект за промяна на академичното законодателство! За промяна на всички тия неща, за които Вие пишете. Или щеше да внесе законопроект при днешния премиер Станишев, отрок на асоциат на правешкия диктатор! Лице, което е с небългарски произход (също като мадридското) и което няма нито един ден стаж в живота си, а е инсталирано да управлява държава!
Четете повече нова история, госпожо/госпожице Emilie, за да разберете причините за днешното изключително жалко състояние на българската "академична общност"! За умишленото задържане на това състояние и за мотивите на поведението на членовете на комунистическата номенклатура! Анализът Ви на състоянието на академичната общност и предложенията Ви за промяна на академичното законодателство са правилни (по мое мнение, а и по мнението на мнозинството тук), но те изключително сериозно куцат от гледна точка на разбирането на генезиса на проблема!
Красимир Кабакчиев
П.П. Можете да започнете подобряването на разбирането си за проблема с едно просто упражнение: отговор на въпроса колко от членовете на президиума на ВАК са членове на комунистическата ЧЕНГЕСАРНИЦА - агенти, офицери и прочие на Държавна сигурност? За сведение - в една нормална държава като Германия такива индивиди отдавна са изритани на улицата - и не могат и да си помислят да припарят в университетите, какво остава да определят кадровата политика. Можете да прочетете за това статията на проф. Пльон тук, в Пуерон (вж. началната страница). К.К. |
Edited by - kkabakciev on 10/30/2007 11:12:56 |
|
|
|
rafter
Bulgaria
1 Posts |
Posted - 10/30/2007 : 12:03:07
|
Законът за научните степени, звания и длъжностите е важен за цялото общество, тъй като преподавателите във висшите училища и учените са лицето и интелектуалния потенциал на нацията. От друга страна техният престиж трябва да кореспондира с този на учените и преподавателите от страните на ЕС.
Научната титла "доктор" трябва да има национален характер след като опредля растежа на учени.
Гласуването за научни титли и научни звания трябва да е ЯВНО! |
|
|
|
emilie
France
9 Posts |
Posted - 10/31/2007 : 12:04:23
|
Uvajaemi gospodin Kabakciev,
Blagodaria mnogo za Vashata reakcia.
Viarno e, 4e ne sam neasno s genezisa na problema. No mnogo mi se iska da viarvam, 4e ima NADEJDA. Ina4e e strashno tajno - za Balgaria, za vsi4ki, koito otdavat vremeto i sposobnostite si na tazi darjava, za vsi4ki onezi, koito biha iskali da ostanat da jiveiat i da praviat nauka v neia.
Iska mi se sashto da viarvam, 4e akad. Kenderov e iskren v svoite namereniata za podobraivane na ZNSZ i obshtoto sastoianie na nau4nata sfera.
Shto se otnasia do politi4eskite nazna4enia - bilo to ot kompetentni, bilo to ot nekompetentni li4nosti - nali imenno sreshtu tova vazrazaiavame vsi4ki i nali imenno tova e 4ast ot neshtata, koito iskame da badat promeneni. I za da moje edna promiana da se slu4i, smiatam, 4e vsi4ki zaedno triabva da napravim tova, koeto e po silite ni. Kakto zabeliazvate az preduprejdavam imenno za opasnostta ot simulirane na promiana, t.e. ot mimikria. I sre6u tazi opastnost sashto vsi4ki zaedno triabva da badem osobeno bditelni.
S dalboko uvajenie i nojelanie za pove4e optimizam:
Emilie
quote:
Originally posted by kkabakciev
quote:
Originally posted by emilie
Уважаеми академик Кендеров,
Искрени поздравления за смелостта да поставите на публично обсъждане такива важни въпроси - въпроси, визиращи подобряването на закона за научните степени и звания и засягащи, в крайна сметка, бъдещето на науката в България. Искрени поздравления и за смелостта да се изправите face to face срещу противници от всякакъв тип, както и срещу „пороя” от разнопосочни мнения, криещи риска по-скоро да Ви объркат, отколкото да Ви ориентират, по-скоро да Ви обезкуражат и демотивират във воденето на тази свещена битка, отколкото да Ви помогнат. Към тези поздравления прибявам още пожеланията си към Вас за сила, енергия и кураж, защото съм убедена, че тази битка няма да бъде нито лека, нито кратка.
Предприетата от Вас инициатива за промяна на ЗНСЗ и привеждането му в съответствие с европейските стандарти заслужава дълбоко уважение - уважение, каквото дължим още на д-р Галя Маринова и групата около в нея за техните целенасочените дългогодишни усилията в тази посока......
С уважение към всички форумци и лично към акад. Кендеров:
Emilie
Уважаема госпожо/госпожице Emilie,
Помня Ви от дискусията за психическия тормоз на работното място. Вие там казахте, че от гледна точка на академичната общност България е на светлинни години от Европа - и това е точно така! Само че Вие, вероятно поради младост, не сте никак наясно с причините за тези светлинни години. А виновник за днешното положение на българската "академична общност" е класата, олицетворявана между другото и от този господин (по точно другар - върховен номенклатурен кадър на БКП) на име Кендеров.
Преценете сама обстоятелството, госпожо/госпожице Emilie, че този господин Кендеров е назначен за председател на ВАК, т.е. да управлява една институция, която решава кой да бъде професор и кой доктор на науките, от лице със средно образование - а именно лицето Сакскобургготски! Подобно невероятно обстоятелство (лице със средно образование да назначава академик) не може да съществува в нормална държава!
Избирането на лица като въпросния господин през последните години е практика, обусловена от необходимостта от реставриране на едрата комунистическа "академична" номенклатура. Ще дам само един пример. На върховни държавни кадрови постове е назначено, и то с покровителството на мадридския индивид със средно образование, лице, което е "професор по право" и което през 1989 г. в свое съчинение ("монография") заявява, че "народният съд" бил "постижение" на българската държава! Същият съд, който осъжда на смърт чичото на господина със средно образование! Разбира се, тук не е мястото да обсъждаме менталните характеристики на един или друг индивид във властта - бил той от Мадрид или Украйна. Проблемът е, че тези индивиди са инсталирани - те просто са назначени, за да назначават, т.е. реставрират, едрата комунистическа номенклатура!
Разберете много добре, госпожо/госпожице Emilie! Въпросният господин/другар Кендеров по никакъв начин не води битка да промени нормативната уредба! Напротив, той упорито, вече години, СИМУЛИРА ДЕЙНОСТ с цел да не се промени статуквото в академичната общност в България!
Доказателството за това твърдение е от просто по-просто! Ако въпросният господин искаше да смени системата, той още преди няколко години щеше да внесе при индивида със средно образование законопроект за промяна на академичното законодателство! За промяна на всички тия неща, за които Вие пишете. Или щеше да внесе законопроект при днешния премиер Станишев, отрок на асоциат на правешкия диктатор! Лице, което е с небългарски произход (също като мадридското) и което няма нито един ден стаж в живота си, а е инсталирано да управлява държава!
Четете повече нова история, госпожо/госпожице Emilie, за да разберете причините за днешното изключително жалко състояние на българската "академична общност"! За умишленото задържане на това състояние и за мотивите на поведението на членовете на комунистическата номенклатура! Анализът Ви на състоянието на академичната общност и предложенията Ви за промяна на академичното законодателство са правилни (по мое мнение, а и по мнението на мнозинството тук), но те изключително сериозно куцат от гледна точка на разбирането на генезиса на проблема!
Красимир Кабакчиев
П.П. Можете да започнете подобряването на разбирането си за проблема с едно просто упражнение: отговор на въпроса колко от членовете на президиума на ВАК са членове на комунистическата ЧЕНГЕСАРНИЦА - агенти, офицери и прочие на Държавна сигурност? За сведение - в една нормална държава като Германия такива индивиди отдавна са изритани на улицата - и не могат и да си помислят да припарят в университетите, какво остава да определят кадровата политика. Можете да прочетете за това статията на проф. Пльон тук, в Пуерон (вж. началната страница). К.К.
|
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 11/02/2007 : 13:02:21
|
Предложения по проекта за закон за научните степени, звания и длъжности на акад. П. Кендеров
от доц. дтн Димитър Николов - ТУ-София
1) Присъждането на научните степени и звания трябва да се извършва от специализирани научни съвети, в които участват най-изтъкнатите специалисти по съответната специалност в страната. В един такъв съвет може да има компетенции само по няколко сходно специалности. По всяка от тези специалности следва да има по 4-5 хабилитирани специалисти, така че оптималното число на членовете на съвета да е от 12 до 15 човета. Сега съветите са прекалено големи, няма смисъл от толкова. Само в такива национални институции всички кандидати ще са поставени при еднакви условия. Ако присъждането на тези степени и звания са предостави на отделните ВУ и научни институти, в научните факултетни съвети решаващ за избора ще бъде субективния фактор. Опитът показва, че научните факултетни съвети често избират съвсем слаб в научно отношение свой кандидат, въпреки че има външни на звеното кандидати с много високо научно ниво: справка нашия факултетен съвет на Електрофакултета в ТУС може да инбере и магаре, Айнщайн ще го върнем, защото не е наш.
2) Тези специализирани научни съвети трябва да се формират от обществена организация, в момента тази роля се изпълнява от ВАК. За целта трябва да се използват банки с данни за водещите хабилитирани специалисти в страната по съответните специалности (професори дтн, доц.дтн, професори д-р и по изключение доц. д-р) Може би следва да се въведе пределна граница по възраст, за да не събираме изкуфелници.
3) Много правилна е идеята за разделянето на научното звание от научната длъжност. В този случай при обявен конкурс няколко от кандидатите могат да получат научното звание. От тези доказали се на национално ниво хабилитирани специалисти съоветните научни организации могат да изберат най-подходящия за тях специалист. Така научната организация обявеила конкурса също участва в избора.
4) Втората научна степен "доктор на науките" следва да се запази. В страната има способни учени, някои от които и разполагат с необходимата лабораторна база, които са в състояние да разработят съществени научни проблеми, съдържащи значителни научни приноси. Това създава и стимул за учените притежаващи първата степен "доктор" да извършват задълбочени изследвания за да постигнат и втората научна степен. Тази степен не трябва да е задължителна за професор. С цел да се облекчи втората хабилитация целесъобразно е тези, които притежават научната степен "доктор на науките" да получат директно званието професор, както предлага акад. Кендеров, т.е. без допълнителна процедура. Това звание не е свързано с конкретна научна длъжност. В САЩ съществува такава практика - при защита на голям докторат се получава директно и званието "професор", без това да е свързано с длъжност и при обявяване на конкурс по същата специалност в някой университет, той може да кандидатства.
5) Неоходима е корекция в ЗЬакона за висшето образование, която е непосредствено свързана със Закона за научните степени, звания и длъжности. Често поради влошени отношения между членовете на научните колективи, катедрите и факултетите спират развитието на научните кадри, като съзнателно не обявяват конкурси на утвърдени и много талантливи учени със значителна научна продукция и световно признание и връзки. При отказ за обявяване на процедура за хабилитиране от катердра или факултетен съвет се предлага по аналогия със закона за научните степени, звания и длъжности да се предвиди възможност за обявяване на процедурата при наличие на 2 за доцент и 3 за професор положителни предварителни рецензии от хабилитирани специалисти по съответните научни споециалности, може и от Европейския Съюз. За целта е необходимо кандидатът да подаде молба до ректора на ВУ или институт, а Ректорът/Директорът възлага изготвянето не предварителните рецензии във връзка с молбата, тъй като кандидатът е на щат в научното звено хабилитирането му няма да създаде проблеми за щатна бройка, а само ще се повиши заплатата му, но ще се увеличи и престижа на ВУ. Тази практика съществува в САЩ и в Англия. В САЩ при няколкократни спирания на развитието членове на катедрата се налагат санкции на ръководството на катедрата и факултета. |
Edited by - Dimitar_Nikolov on 11/02/2007 13:30:23 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ, ЗВАНИЯ И ДЛЪЖНОСТИ
