| Author |
 Topic  |
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
 Posted - 10/08/2009 : 11:19:24
|
Предложенията на доц. Б.Георгиев са несериозни. Той предлага доцент и професор да са само длъжности и всичко да се решава в катедрите на принципа халваджията на бозаджията, без научни критерии, а само ти ми харесваш или ти ми буташ, значи ти ще си на длъност. Който не ми харесва или не бута проекти или друго ще има да чака до безкрайност. Няма да го забелязват, ще му слагат прът в колелата. Нямало да има и голям доктор?! Малкият доктор ще бъде само образователна степен. Никой няма да ни взема сериозно по света. Това е краят на науката в България.
Много пъти съм споделял в този форим, но повтарям - аз съм да се премахнат научните комисии, но научните съвети за присъждане на научна СТЕПЕН или научно ЗВАНИЕ трябва да се назначават от външен и независим от университета орган!!! Само така ще има обективна оценка на научните постижения, бързо израстване на кадърните и високо качество на науката и висшето образование.
А НБУ, Сергей Игнатов и сие се подиграват с нас, а повечето се снишават и си траят. Аз съм си изпял песента, но тежко и горко на младите, които се надяват на научна кариера у нас. |
 |
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 10/09/2009 : 14:24:41
|
Отново се включвам за да изясня по-пълно позицията си.
Предложената концепция за закон за длъжностите, която според нейните автори трябва да замени закона за научните степени и научните звания ще превърне университетите и ВУЗ в ПУЦ-ове. В предложението липсва всякакво конкурсно начало при определяне на преподавателите. Ако това се приеме във ВУЗ-овете няма да постъпят най-изявените специалисти в страната, а ще бъдат назначавани лица от кръга на основния работодател - ректора. Това създава и условия за корупция при назначаване на основните преподавателски кадри. Може авторите да посочат поне една европейска или друга западна страна, в която преподавателите да се назначават по аналогична концепция? Ако тя се осъществи дипломите на нашите ВУЗ-ове в никой случай няма да се признават на Запад. Или в краен случай биха били приети като дипломи от специализирани професионални училища. Мисля, че много неща са взаимствани от президента Уго Чавес, който въвежда закон, че студентите постъпват без приемни изпити, могат и да не присъстват на лекции и упражнениа и без да полагат изпити получават диплома. Назначените по тази концепция преподаватели дали ще бъдат в състояние да предадат някакви знания на студентите?
Във връзка с това приканваме към по-голяма активност научната общност докато не е изчезнало напълно понятието наука. |
Edited by - Dimitar_Nikolov on 10/09/2009 15:29:05 |
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 10/20/2009 : 09:10:59
|
ЗВАНИЯ-БЕЗ-ЗНАНИЯ: ЧАЛГАТА В НОК (Наука, Образование, Култура)
През 1977, когато един долар струваше 1,725 лева, бе публикувана статията "Един български професор не трябва да струва 1,725 американски" - във вестник "Капитал". Написаното в статията мнение за научните степени и звания остава в сила и днес.
Накратко:
(i) не степените PhD и DSc, а publish or perish, т.е. IF, citations, h-index и колко BSc и PhD students имаш, са водещите критерии за оценяване - така на "олимпиадата" на науката и образованието ще участват само силните учени и учители - асистенти, доценти, професори, академици,
(ii) това ще прекъсне чалгата на звания-без-знания в нашата мила родина, но лоша държава, която - наред с другите несполуки - стимулира и явлението brain drainage...
С любов към любознателните и почтените и с ненавист към невежеството и корупцията,
ваш Георги Чалдъков от Бургас-Варна*
___________________________________
* Перифраза на "С любов, мой мили/ и с ненавист/ твой Христо Фотев от Бургас."
_____________________________________________________________________
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/20/2009 : 11:09:47
|
quote:
Originally posted by George_Chaldakov
ЗВАНИЯ-БЕЗ-ЗНАНИЯ: ЧАЛГАТА В НОК (Наука, Образование, Култура)
През 1977, когато един долар струваше 1,725 лева, бе публикувана статията "Един български професор не трябва да струва 1,725 американски" - във вестник "Капитал". Написаното в статията мнение за научните степени и звания остава в сила и днес.
Накратко:
(i) не степените PhD и DSc, а publish or perish, т.е. IF, citations, h-index и колко BSc и PhD students имаш, са водещите критерии за оценяване - така на "олимпиадата" на науката и образованието ще участват само силните учени и учители - асистенти, доценти, професори, академици,
(ii) това ще прекъсне чалгата на звания-без-знания в нашата мила родина, но лоша държава, която - наред с другите несполуки - стимулира и явлението brain drainage...
С любов към любознателните и почтените и с ненавист към невежеството и корупцията,
ваш Георги Чалдъков от Бургас-Варна
Господин Чалдъков,
С почитание към Вас лично и към Вашата теза, че
"publish or perish, т.е. IF, citations, h-index и колко BSc и PhD students имаш, са водещите критерии за оценяване",
бихте ли били така добър най-надлежно да уведомите всички тук къде точно са публикувани тези ВАШИ критерии за оценяване и оттам, съответно, регламентирани като официални?
Подчертавам - тези критерии са ЛИЧНО ВАШИ! За да може едни критерии за оценяване на научноизследователската дейност да имат правна значимост, те трябва да бъдат публикувани!
И така, въпросът ми е:
В кой точно български нормативен акт се намират тези критерии за оценяване, и къде е публикуван този акт?
Благодаря предварително за Вашия отговор!
Красимир Кабакчиев |
Edited by - kkabakciev on 10/20/2009 11:19:09 |
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 10/20/2009 : 21:37:19
|
Моля, да бъда извинен, че писах "1977 г." за статията в "Капитал" - годината е 1997 г. - разбира се и по курса на долар-лева.
Няма нормативни актове в тази статия - освен ако човек е забравил, че "вътрешената свобода се основава на автономията сам да си създаваш законодателство" (Кант) - така че това, което пише в "Капитал" и сега във Форума си е моето законодателство...
Георги Чалдъков |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/20/2009 : 21:59:53
|
quote:
Originally posted by George_Chaldakov
Моля, да бъда извинен, че писах "1977 г." за статията в "Капитал" - годината е 1997 г. - разбира се и по курса на долар-лева.
Няма нормативни актове в тази статия - освен ако човек е забравил, че "вътрешената свобода се основава на автономията сам да си създаваш законодателство" (Кант) - така че това, което пише в "Капитал" и сега във Форума си е моето законодателство...
Георги Чалдъков
Точно така, г-н Чалдъков, няма такова законодателство!
Но трябваше да направите тази уговорка в началото - че се позовавате на своето "вътрешно законодателство".
Защото Вашето "вътрешното законодателство" има обвързваща сила (както се казва) само и единствено за Вас.
Кабакчиев |
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 10/21/2009 : 16:39:57
|
Драга ГАЛЯ МАРИНОВА,
Предлагам за публикуване разширен вариант на "Звания-без-знания..."
Поздрави!
д-р Чалдъков
PS:Публикуван на заглавната страница |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/21/2009 : 17:08:43
|
quote:
Originally posted by George_Chaldakov
Драга ГАЛЯ МАРИНОВА,
Предлагам за публикуване разширен вариант на "Звания-без-знания..."
Поздрави!
д-р Чалдъков
PS:Публикуван на заглавната страница
Господин Чалдъков,
Прочетох статията Ви и се присъединявам към принципната позиция в нея - че не трябва да се получават звания без знания (т.е. без приноси в науката - бих го казал аз).
Но има неща, което не проумявам много отдавна. Вие в природните науки приемате категорично за основни критерии за оценка на научноизследователска дейност няколкото параметъра, изброени от Вас. Добре. Възниква въпросът: защо, след като има почти пълен консенсус при вас - в природните науки, за тези критерии, или поне за основните, те не са залегнали в нормативната уредба? Ето го проблемът: няма ги в нормативната уредба, съответно по тази причина незнаещи, неможещи и без приноси придобиват титли! Е, добре, защо се допуска това? Защо има толкова много хора, които настояват за прилагането на тези критерии в природните науки, а същите тези хора не настояват тези критерии да бъдат включени в нормативната уредба?
Другото, което не проумявам, е: защо вие, от природните науки, винаги категорично вземате думата и налагате собствените си разбирания за оценка на научноизследователската дейност ЗА ВСИЧКИ НАУКИ ИЗОБЩО? В хуманитарните и обществените науки (така да ги наречем) вашите разбирания за критерии за оценка на научноизследователската дейност НЕ СЕ ПРИЕМАТ! Не само в България, а изобщо по света. Вие това не го ли знаете? Ако го знаете, защо си мислите, че вие, от природните науки, сте тези, които единствено могат да определят критериите за оценка на научноизследователска дейност във ВСИЧКИ науки изобщо? Защото намирате, че само вашите науки са "истински науки"?
Пиша това от принципни позиции, не от позициите на някакви мои лични интереси. Първо, аз твърдя, че моята област, теоретичната лингвистика, е природна наука, тъй като обектът на нейното изследване е продукт на мозъка на човека - естественият език. Отделен е въпросът, че понятието "езикознание" често пъти се подвежда под родовото "филология" - и това е крайно неправилно и подвеждащо.
И последно за момента - още няколко въпроса.
(1) Ако посочените от Вас критерии за оценка на научноизследователска дейност (които не са само Ваши, а са преобладаващи в природните науки) са толкова безспорни и ясни за природните науки, каквито и Вие ги представяте, защо не са включени в нормативната уредба ПОНЕ за природните науки?
(2) Откъде изобщо произтича този спор, който Вие водите - и изобщо с кого го водите? С администрацията на академичната общност? С представителите на хуманитарните и обществените науки? С друг(и)?
Благодаря за вниманието Ви и за евентуалния Ви отговор.
Красимир Кабакчиев |
Edited by - kkabakciev on 10/21/2009 17:11:41 |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 10/22/2009 : 18:51:47
|
Колеги,
Следващият вторник, 27.10.2009 г. в аулата на СУ от 14.00 часа ще има обсъждане на закона за научните степени и научните звания организирано от Съюза на учените. Ще присъстват Йорданка Фандъкова, Сергей Игнатов и Огнян Стоичков.
Това щяло да е последното обсъждане преди внасянето на закона в Министерския съвет.
Говори се, че някаква приятелка на Фандъкова - учителката Малина Едрева щяла да е министър, а Фандъкова щяла да си е министър в сянка, а пък Бойко Борисов щял да си е кмет в сянка, както и сега.
Сергей Игнатов засега се помазвал на всички, че ако не стане министър, да остане поне заместник-министър и да си прокарва идеите.
Аз ще присъствам във вторник, надявам се да дойдат повече участници от този форум и да се изкажат.
Ръководният състав на ТУС, начело с ректора, засега има само една цел и тя е да остави тези над 65 години противозаконно да си довършат мандатите, за да може и самият ректор да остане след 65 години, защото и той ги навършва преди края на мандата си. |
|
|
|
donnka
22 Posts |
Posted - 10/23/2009 : 10:57:01
|
| Дано това последно обсъждане на Закона за научните степени и научните звания не е предпоследно. И стига да се "задръстват" университетите с над 65 годишни преподаватели. Дай боже всеки да стигне до пенсионна възраст и ако е толкова добър учен и преподавател да си го вземат на хонорар. Но нека се освобаждава пътя и за младите. |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/23/2009 : 14:04:24
|
Нищо против обсъжданията по принцип! Но погледнах кои представляват така наречения Съюз на учените, и - изненада никаква!
В мнозинството - комунодеребей до комунодеребей!
И тия ли, мълчали пред досегашните гнусни безобразия и престъпления в академичната сфера, сега искат да определят какъв да бъде новият закон?
Жалка работа! Типично българска!
Реформата трябва да стане с ПОВСЕМЕСТНА ЛУСТРАЦИЯ НА ВСИЧКИ КОМУНОНЕКАДЪРНИЦИ И ТЕХНИТЕ АСОЦИАТИ - така, както беше направена в Германия през 1991 г., вижте за това статията на проф. Пльон на фронтпейджа. Тази, за която и аз пледирах през 1991 г. - но не стана. Вж. статията ми "Как партията бдеше над науката" (статията написах и публикувах по поръка на Сдружението на работещите в областта на науката при "Подкрепа"):
http://kkabakciev.blog.bg/nauka/2009/10/20/kak-partiiata-bdeshe-nad-naukata.419072
И чак след една такава ЛУСТРАЦИЯ - да се мисли за нов, модерен закон! Защото дори суперперфектен закон от Марс да дадат на комунодеребеите, те пак ще продължат да вършат комунодивашките си деяния! |
Edited by - kkabakciev on 10/23/2009 14:06:47 |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 10/23/2009 : 14:30:00
|
На едно от организираните от ИРИОН мероприятия, Петър Берон беше казал нещо такова: "По същия начин, както се описва един нов вид в издание на БАН, се описва един нов вид и в най-знаменитите западни списания. Защо тези описания да имат различна стойност?"
Изобщо откъде е тръгнала тази тъпотия, че в естествените науки възгледите на индексните фундаменталисти са преобладаващи? Става въпрос за съвсем ограничени кръгове от хора, като правило - далеч от реалния сектор.
Всъщност, без изобщо да се затруднявам, мога да изброя много варианти на ценни научни разработки, които няма с какво да заинтригуват едно надуто западно списание.
Да речем - описването на нови за България видове. Или пък - прецизирането на границите на техните ареали в страната (освен ако не става въпрос за световнозастрашени видове - а от птици и бозайници у нас има само три такива).
Ами трансфера на иновации?!? - това си е научна дейност, та дрънка. Всъщност - всички научни направления у нас, които няма да попаднат в графата "приоритетни" в бъдещата ни Стратегия, ще се занимават главно точно с това - с трансфера на иновации. Е, и - какво - това учени втора категория ли ще са?!
Изобщо, терминът "научно обслужване", известен ли е на тези коне с капаци, които са заболи нос в разните им там индексчета?
(А защо пък за водещ критерий да не приемем икономическия ефект от дадена научна разработка?)
Господа, научния труд е творчество, а не лека атлетика (с цялото ми уважение към труда на спортистите)!
Седмичните класации за албуми и сингли са само най-общ ориентир - основното е музикалния пазар - и само некадърни творци могат да бягат от пазара и да се крият зад класациите.
Нам е нужен свободен пазар на научния продукт и поставяне на учения в конкурентна среда - а не административен диктат - пък бил той и чрез "световнопризнати индекси" - да ви пИкам на индексите... |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/23/2009 : 15:11:52
|
quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
На едно от организираните от ИРИОН мероприятия, Петър Берон беше казал нещо такова: "По същия начин, както се описва един нов вид в издание на БАН, се описва един нов вид и в най-знаменитите западни списания. Защо тези описания да имат различна стойност?"
Изобщо откъде е тръгнала тази тъпотия, че в естествените науки възгледите на индексните фундаменталисти са преобладаващи? Става въпрос за съвсем ограничени кръгове от хора, като правило - далеч от реалния сектор.
Всъщност, без изобщо да се затруднявам, мога да изброя много варианти на ценни научни разработки, които няма с какво да заинтригуват едно надуто западно списание.
Да речем - описването на нови за България видове. Или пък - прецизирането на границите на техните ареали в страната (освен ако не става въпрос за световнозастрашени видове - а от птици и бозайници у нас има само три такива).
Ами трансфера на иновации?!? - това си е научна дейност, та дрънка. Всъщност - всички научни направления у нас, които няма да попаднат в графата "приоритетни" в бъдещата ни Стратегия, ще се занимават главно точно с това - с трансфера на иновации. Е, и - какво - това учени втора категория ли ще са?!
Изобщо, терминът "научно обслужване", известен ли е на тези коне с капаци, които са заболи нос в разните им там индексчета?
(А защо пък за водещ критерий да не приемем икономическия ефект от дадена научна разработка?)
Господа, научния труд е творчество, а не лека атлетика (с цялото ми уважение към труда на спортистите)!
Седмичните класации за албуми и сингли са само най-общ ориентир - основното е музикалния пазар - и само некадърни творци могат да бягат от пазара и да се крият зад класациите.
Нам е нужен свободен пазар на научния продукт и поставяне на учения в конкурентна среда - а не административен диктат - пък бил той и чрез "световнопризнати индекси" - да ви пИкам на индексите...
Разсъжденията на г-н Куртенков на практика са насочени към г-н Чалдъков, който още не е отговорил и на поставените от мен въпроси. Разбира се, че не е длъжен, но нали сме тук, за да изясняваме добросъвестно тези проблеми, които са много важни, а не са решени от много отдавна - и нормативно не са решени, както вече установихме.
Много добра е препратката към биологията, която е природна наука - даже може би, така да се каже, "наи-природната наука" - и специално във връзка с описанието на нови видове. По стечение на обстоятелствата аз влязох донякъде в кухнята на тази дейност, защото през последните години преведох и/или редактирах (на английски език) 5-6 книги в тази област, включително новата Червена книга.
Действително няма никаква логика откриването на нов за даден регион вид да трябва да се счита за "по-ценно", ако е описано в еди-какво-си списание. Не мога да говоря от името на зоолозите, но все пак, доколкото ми е известно, общността им в дадена подобласт е една, те се знаят и знаят публикациите си, независимо къде са направени. Е, стига да са на английски. Но то вече едва ли има сериозна научна област, в която публикациите да не са на английски. И като се прибави Интернет, няма абсолютно никаква пречка всяко ново нещо да става незабавно известно и достъпно на цялата научна подобщност.
Така че - дамите и господата, които много държат на списанията с импакт фактор и прочие, да бъдат така добри да конкретизират и обосновават повече и по-добре за съответната област исканията си за признаване на този параметър за оценка! |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/30/2009 : 12:06:35
|
Eto gi ideite na doc. Sergei Ignatov:
По-голяма автономия за висшите училища, но при прозрачна отчетност
ВАК няма да дава степени и звания
Казва зам.-министърът на образованието Сергей Игнатов в интервю на Мартина Бозукова
30 Октомври 2009
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158038&srcpos=7&p=0#msgs
Образованието беше определено за приоритет на Бюджет 2010 година. В какво се изразява това и върху коя сфера в образованието ще рефлектира най-силно липсата на средства?
Заложената рамка в бюджета за образование за следващата година е 2.6 млрд. лева. Успяхме да договорим защита на системата, при положение, че в много други сфери парите се намаляват. Това, което ще бъде проблемно, ще са парите за наука. БАН ще получи толкова, колкото и тази година. Във Фонд "Научни изследвания" ще влязат до 50 млн. лева. Университетите ще получат около 10 млн. лева за наука.
БАН може да запуши течовете в системата по мениджърския метод – чрез преструктуриране. Това означава, естествено, че трябва да се плати социална цена. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов и екипът му са решени на промяна. Те ще получат подкрепата на министерството.
Очаква се сливане на институти, пенсиониране на близо 500 души. Служители в неефективни звена могат да преминат на половин работен ден. Така че бюджетът на БАН се запазва, но и в сегашния му размер той отива основно за заплати и материална поддръжка. На практика не остава ресурс за правене на наука.
Изходът от кризата в областта на науката е организациите да използват самата криза, за да се преструктурират и модернизират.
Част от промените, които трябва да се случат, са свързани със законови промени, каквито вие подготвяте...
Да, вече имаме почти готов Закон за насърчаване на научните изследвания, в него са залегнали всички европейски изисквания.
В края на ноември в София има среща на мениджъри във висшето образование от ЕС и заедно с нашите ректори, представители на БАН и млади учени ще обсъждат редица проблеми на висшето образование.
Един от спорните въпроси е този за степените и званията. Как ще се регламентира законово той и ще има ли Висша атестационна комисия? Като ректор на НБУ многократно сте се обявявал за нейното закриване...
До края на ноември се надявам да имаме готов Закон за израстване на академичния състав, известен като закон за степените и званията. На мен "званията” не ми харесват, защото в армията имаше звания. Полицията се девоенизира, а науката държи да има звания – смешна работа.
Така че ще направим закон, чийто акцент ще бъде децентрализацията – всички процедури ще бъдат разпределени по университетите и в БАН според техните правилници. Законът ще зададе само рамката.
Академичен състав на университетите ще са асистент, доцент, професор. Защитата на хабилитация ще дава научната степен хабилитиран доктор. Човек се хабилитира около 40-годишна възраст у нас. Доктор на науките се става около 60-годишна възраст, защото между доцент и професор разлика няма и никой не бърза да става професор. Разликата в заплащането е минимална – 50 лева. Професор сега се става, защото има право на три продължения по една година след пенсионирането, а доцентът – две.
Преподаватели преди да се пенсионират, а и заради по-голямата пенсия бързат да стават доктори на науките и после бързат да стават професори, което е безсмислено. Затова казваме, че хабилитацията те прави хабилитиран доктор – всички са щастливи, имат две научни степени и никой не е ощетен. Добавяме обаче, че защитата се прави на публичен научен форум.
За професор ще се изисква да е подготвил поне един докторант и да има принос към развитието на съответното учебно заведение. Можем да сложим още две изисквания. Първо - за да станеш асистент, трябва да имаш докторска степен. И второ - няма да може при пенсиониране на 65 години да се продължава договорът, ако не си подготвил хабилитиран наследник след себе си. Ако има такъв, преподавателят остава в университета още три години. След това може да продължи като гост-професор, както законът позволява. Но ако няма хабилитирано лице, преподавателят не може да остане в университета. Много хора оголват своята дисциплина, за да могат да четат лекции цял живот.
В преходните и заключителните разпоредби на новия закон ще се запише, че привилегиите по сегашния закон се запазват за заварените случаи. На асистентите без докторска степен в заварено положение ще им дадем срок от три години, примерно, да защитят докторантура.
Висшата атестационна комисия (ВАК) при децентрализацията може да се преобразува в апелативна комисия. Трябва да има такава централизирана институция, която да следи за законността на самите процедури.
Притеснявате ли се от силен отпор срещу тези реформи?
Аз не съм привърженик на обществените дискусии, защото те изсмукват енергията и решимостта за реформи. И понеже хората на науката са изключително умни и интелигентни 20 години те привличат всеки нов министър към "широки дискусии", в които не се постига единомислие и реформите се отлагат.
Какви промени залагате в Закона за висшето образование по отношение на университетите?
Основните акценти са два – по-голяма автономия и по-висока отчетност. Трябва да се реши проблемът със собствеността на университетите. В момента те ползват публична държавна собственост и не могат да я защитят. Разумно е да се прехвърли собствеността на висшите училища. Те няма да имат право да продават имоти, но ще ги управляват.
Трябва да има разделение на финансовата и академичната власт в България. Това може да стане и на етапи, не изведнъж. Мисля, че у нас няма да проработи вариантът с настоятелствата, които да имат администрация. Другият вариант е да има главен мениджър във всеки университет, който да отговаря за финансовата и стопанската част. Той може да е към Министерството на финансите, както е в Германия, или към образователното министерство, както е в Румъния. Мениджърът ще отговаря за финансовата част, а ректорът ще отговаря за академичната дейност, за качеството на образованието и т.н. Сега битието на ректорите е тежко – те се занимават с цената на водата и парното наред с всичко останало.
Имате ли план за това как ще се борите с корупцията във висшето образование, за която постоянно се говори, но всички ректори отричат да е в техния университет?
Корупцията е при вземането на изпитите. Затова имаме нужда от нова система за оценяване, която да е прозрачна и многокомпонентна. Т.е. да не може да се поставя субективна оценка само въз основа на изпита, както е сега. Идеята е оценката да се формира от няколко компонента – явяване на тестове, изпити, курсови работи, активност в клас. Може студентът да бъде освобождаван от краен изпит. Да кажем, ако на него му харесва оценка от 4.50, формирана на базата на част от компонентите, защо му е да се явява на краен изпит? И обратното – за да се яви на краен изпит, трябва да покаже първо, че покрива останалите компоненти –предавал е курсови работи и т.н.
Ако това се подкрепи със система на външно оценяване, мисля, че тогава корупцията би била много по-трудна. Тя, разбира се, винаги може да съществува, но при ясни правила ще има много по-голяма прозрачност и съответно крайно ограничени възможности за корупционна практика.
Външното оценяване в университетите може да стане, например, като всяка година се избира определен брой специалности – да кажем 50, които подлежат на външно оценяване. Изпитите минават, работите на студентите се предоставят за проверка на външна комисия. Ако има разминаване в оценките, те няма да бъдат променяни, но ще се отрази на заплащането на преподавателите.
Кога ще заработи система за университетските рейтинги и ще се обвърже ли рейтингът на даден ВУЗ със заплащането?
Има проект за рейтинг на университетите. Но неговата идея е да помогне на потребителите на образователната услуга в търсенето на университети.
За рейтинг на висшите училища, какъвто вие имате предвид, може да се работи в различни посоки. Едната от тях е създаването на рейтинг на базата на публикациите, издадени от университета. Ще се допълни още: какви преподаватели има съответното висше училище, какво е качеството на обучение… При добри показатели този ВУЗ ще получава повече средства. Издръжката на студента обаче е една...
Това вече е въпрос на решение дали да се запази сегашната система на финансиране...
Финансирането трябва да е модерно – да има базова издръжка на университетите, която включва студентската издръжка. Фонд "Научни изследвания" да финансира науката в университетите, като той трябва да бъде разширяван. Може да се измислят варианти за проектно финансиране на учебния процес.
Кога университетите ще престанат да са машина за дипломи, а ще се заложи на качеството на образованието и дипломата ще има някакво покритие?
Трябва да се създаде система за развитие и поддържане на качеството. Тя ще включва изследване на студентското мнение спрямо университета, катедрата, преподавателите. Става въпрос за голям въпросник между 30 и 50 въпроса по отношение на преподавателите – как преподават, какво е качеството на лекциите, ползват ли интерактивни средства, стимулират ли студентите да участват в научно-изследователския процес.
Трудът на самия преподавател ще се раздели на две при оценяването – преподавателска и научна дейност. Ще се взема предвид и къде е правил научни публикации.
Трябва най-накрая да има електронно обучение, да няма разлика между него и контактното. Това означава всички лекции да са качени в Интернет, да са дадени линкове към препоръчваната литература и т.н.
Всичко това ще се обвърже със заплащането на преподавателите. Ще има една базова заплата за асистент, доцент и професор, и оттам нататък ще се доплаща.
Вече стана на няколко пъти дума за БАН. Имаше много разпалени и противоречиви дискусии за бъдещето на академията. Как го виждате вие?
В министерството очакваме БАН да се преструктурира и да се развива с нашата подкрепа. Академията е голяма ценност за държавата, но проблемът е, че тя по структура е свързана с някогашната индустрия. През 20-те години на прехода твърде малко е направено за преструктуриране в синхрон с евроатлантическата общност, към която България принадлежи. И това е основният й проблем. За да влезе в синхрон, БАН трябва да се преструктурира и слабите звена да се преобразуват, да се слеят с други и т.н.
На чисто мениджърски принцип добре работещите звена трябва да получават повече пари, а на слабите дейността им може да бъде временно замразена.
Но на БАН трябва да се гледа като на звено, чиито изследвания в по-голямата си част не са чисто прагматични – т.е. утре да излязат на пазара. Много от изследванията са насочени далеч във времето, така че и едното, и другото трябва да се запази.
|
Edited by - moderator on 10/30/2009 12:09:32 |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 10/30/2009 : 14:08:42
|
Галя, медийните изяви на доц. Игнатов не са спирали - пак ще повторя казаното от мен в друга тема тук - аз мечтая да коментирам действия, а не изказвания и намерения. Така че - чекам действия, интервюта не ме интересуват - освен като любопитен факт. Още повече, че иказванията му са все така разхвърляни и противоречащи си. Ето - и в цитирания от теб материал, човекът веднъж казва: quote:
Аз не съм привърженик на обществените дискусии, защото те изсмукват енергията и решимостта за реформи.
, след като малко преди това се е похвалил, че quote:
В края на ноември в София ще има среша на мениджъри във висшето образование от ЕС и задно с нашите ректори, представители на БАН и млади учени ще обсъждат редица проблеми на висшето образование.
Аз не съм хабилитиран, но виждам противоречието. Хабилитираният зам-министър не може ли да се усети, че си противоречи?
Обсъждали сме тук в други теми и това, че би трябвало до конкурси за асистенти да бъдат допускани само доктори. Съвършено очевидно е, че тази прекрасна картина, която ни се обрисува (с тригодишния гратисен пердиод) би могла да се реализира (евентуално) само в "тебеширените" специалности; в другите научната работа е изключително силно зависима от обективни дадености, което прави невъзможно такова скорострелно фабрикуване на големи количества доктори (освен ако не е формално - а, надявам се, доц. Игнатов не иска това).
Друго очевидно противоречие е между хвалбата, че quote:
всички процедури ще бъдат разпределени в университетите...според техните правилници
и декларираното три абзаца по-долу намерение да са задължени хабилитираните да подготвят quote:
хабилитиран наследник след себе си.
Добре де, байно - дори при сегашната "централизирана" уредба, водещият моята дисциплина доцент безпроблемно ме спира, понеже в Правилника за дейността на ЛТУ пишело ("пишело", а не "пише", понеже въпросният Правилник не може да се намери, нито в сайта на ЛТУ, нито в Библиотеката на ЛТУ, нито в моята катедра - независимо, че неведнъж - включително и на наши Катедрени съвети (което е и протоколирано) аз съм настоявал, че трябва да разполагаме в катедрата с един екземпляр от правилника за дейността на висшето училище - съдържанието на този документ се пази от страна на преките ми началници като военна тайна), че предложенията за откриване на конкурс се правят от Ръководителя на катедрата - и - край - щом той не направи предложение - цял живот ще си стоиш асистент - а неговата логика е - да си стоиш асистент, понеже така ще може да е водещ всички възможни дисциплини, докато някой ден се разпадне по стълбите (друго обяснение засега не съм чул - ако някой има - да го каже). Та - още по-лесно ще е за доцентът да не допусне хабилитирането ми, когато, каквато е фикс-идеята на доц. Игнатов, "всички процедури минат по университетите и БАН" (странно защо и той все забравя Селскостопанска академия?). Много по-важно от това, ще остане, или няма да остане централизираната система, е инициативата за израстването в йерархията да бъде у самия учен - а точно тук ги стяга чепика номенклатурчиците. Голям праз, че нямало да им удължи с годинка-две договорите - по-важен е статутът на уникален хабилитиран в съответното направление - което ти дава възможност да цоцаш от десетки места едновременно. И - естествено - ше продължаваш да четеш лекции - тъй де - к'во да правим, като си незаменим (пак ще напомня, че материята, която сега чете незаменимият ми доцент по моята дисциплина, беше съвършено нова за него, когато спечели конкурса - и - съвсем нормално - тогава често се консултираше с мен по материята, по която сега е незаменим специалист).
Така че - без да оспорвам добрите намерения и волята за промяна на доц. Игнатов - у мен се създава впечатление, че в собствената му глава все още всичко е твърде разхвърляно. А и да не забравяме - има си политическа сила, която спечели изборите и отговорността, в крайна сметка, е главно нейна. В съответствие с най-новите научни съобшения, че г-н Премьерът е първият описан човек-тетраплоид, очаквам и неговата тежка дума за съдбата на българската наука - стига само се е лигавил и цункал с хора - символи на корупцията в българското висше образование (като онзи, дето оневини "колегиалния натиск"). В крайна сметка, както казват някои креационисти - няма еволюция - има същества, които Бойко Борисов е пожалил. |
Edited by - Andrey_Kurtenkov on 10/30/2009 14:34:06 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ, ЗВАНИЯ И ДЛЪЖНОСТИ
