| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 01/31/2009 : 14:10:21
|
Да, Краси, действително проф. Лазаров ни споменава и то не само в негативен план, но и в минало време.:)))
Не знам, доколко той следи нашия сайт и форума.
Но не може да пречим на никого да се самовъзвеличава, нито пък да се самопредлага на един министър, за който очевидно той има много високо мнение. |
 |
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 01/31/2009 : 14:42:32
|
Галя, това е несериозен отговор. Лазаров може да е всякакъв, но не може да не се признае, че има изградена цялостна позиция по проблема, и тя е последователна.
И, откровено казано, много повече обичам да чета неговите анализи, отколкото да чакам тук в седмицата веднъж да се появи някой, който ще обсъжда дребни проблеми.
Но дори да не е Лазаров проблемът, проблем има голям - и той е намерението на правителството.
Искам да знам различава ли се техният проект прекалено много от това, за което ние сме си говорили. И особено ме вълнува въпросът за гласуването - тайно или явно, който неизбежно трябва да бъде решен в едната или другата посока. По този въпрос поне имаме пълен консенсус - необходимо е ЯВНО ГЛАСУВАНЕ на абсолютно всички нива на вземане на решения! Имаше консенсус по този въпрос и преди - дори пълен. Дойде партийният секретар Кендеров, предложи увековечаване на комунистическото мракобесие чрез тайно гласуване, а след това за мое изумление този комунист беше наричан нееднократно "реформатор".
В ШОК И ПОТРЕС СЪМ И ДОСЕГА!
И отговор нямам. |
Edited by - kkabakciev on 01/31/2009 14:43:05 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/31/2009 : 15:47:30
|
| Всички сме в очакване на новия проект на МОН. Нямам никаква вътрешна информация защото не участвам в работните групи на министър Вълчев. |
|
|
|
Paul_Jurov
Bulgaria
5 Posts |
Posted - 01/31/2009 : 18:04:07
|
Драги колеги, радвам се, че имам възможност да споделя мнението си по тези въпроси.
1. Разделянето на длъжност от звание.
Това е много важно за разгръщане потенциала на нацията. Ако има възможност всеки да се яви на конкурс и получи титла извън работното място ще се получи един нов контингент нехабилитирани учени, които сега не могат да се включат в изследователският процес. Още нещо - сегашната организация на получаване на звания е силно зависима от преките ръководители - катедра, департамент, секция. Тези ръководители сега се избират само от хабилитираният състав и веднъж станала хабилитирано лице конкретната личност няма никакъв интерес да дава път на следващите след него. Много често явление е да се наблюдава една и съща личност да заема този пост до пенсиониране в продължение на 20 и повече години. По този начин развитието на другите се спира. Ако има възможност да се разделят званието от работното място ще се избегне нелоялната конкуренция, защото всеки ще има право да си подаде документите.
Тук има един момент по отношение на критериите на ВАК. В момента се признават само публикациите. Къде остават внедряванията, които именно демонстрират стойността на научната разработка. Има дисциплини като фармация, където извеждането на нови лекарствени средства с генеричен произход се явява много важно за родната икономика, а това остава неоценено. По този начин излиза, че публикацията в западно списание с висок импакт фактор е по-важна от създаването на самият препарат.
Може би е по-добре да се разработи методика, която да оценява научните разработки от тази гледна точка, като направеното и внедрено в производството получи оценка поне равна на импакт фактор 10. При такъв подход едно внедрено лекарство, метод за лечение или машина ще има по-висока стойност и ще насочи учените в практическо направление.
Прочетох във сайта мнения за разделяне на званията от властта. Това е интересно, но не се ли пропуска и факта, че за да станат професори или "голям доктор" много често учените заемат декански или поне ръководител катедра длъжности, което по същество измества научната стойност и пак е проява на връзка с властта макар и не политическа.
Затова моето мнение е -
Тази реформа е много необходима. Трябва да се проведе, като хабилитацията не зависи от работното място(хорариум), а само от научните постижения. По този начин се избягва проблем с информации, като например учебна натовареност, брой внедрявания, които зависят от ръководството и те намират начин да не го правят - в моят случай в продължение на година и половина.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/01/2009 : 05:54:33
|
Много добър материал от проф. Н. Янев от блога на проф. Лазаров:
Относно Закона за научните степени и звания
и за безобразията в образованието и науката
Безобразията в българската наука и образование са, разбира се, добре известни на всички. Да припомним, че над 90% от така наречените висши училища в България са всъщност мафиотски или полумафиотски структури за придобиване на дипломи за висше образование. Сега искат да търгуват и с професорски титли, а за това естествено им трябва и нов Закон, който да им развърже ръцете. Та затова е целият този вой. И затова трябва да бъдат оплюти (по всякакъв начин) и няколкото останали прилични научни организации и на първо място БАН и Софийския университет.
Разбира се, че има нужда от нов Закон за научните степени и звания. Но той е нужен само там, където има НАУКА, там където се прави и се преподава НАУКА.
Сега действуващият закон се нуждае от обновление или дори от радикална промяна. Но не в тази насока, в която искат т.н. висши (мафиотски) училища – да издават дипломи за професори. Тези ‘висши’ училища всъщност развращават българската младеж ‘пробутвайки’ най-често някакъв ефтин сурогат за наука. Те мамят българското общество, те изкривяват бъдещето на нацията. Всъщност, околонаучните мафиоти са много по-опасни от дебеловратите си събратя.
Това е един от основните проблеми на българското образование и наука. Въобще, ние сме едно посткомунистическо псевдодемократично общество, в което нормалните западни закони просто не могат да действуват. И най-съвършенният Закон у нас би изглеждал като нова чиста покривка в една мръсна кочина. Та първо трябва да се изчистят тези нашенски ‘Авгиеви обори’. Само че, кой ще влезе в ролята на българския Херпулес?! По закон това би трябвало да бъде така наречената ‘Национална агенция по оценяване и акредитация’ (НАОА). Сигурен съм обаче, че мнозина въобще не подозират, че съществува такава нещо, а още по-малко с какво се занимава. Само че, някой да е повдигал този въпрос?!
А този въпрос е много съществен. И не само той. Един лош закон лесно може да развърже ръцете на бандитите, но един добър закон (уви!) не дава оръжие в ръцете на порядъчните хора. Типичен пример е по-горе цитираната НАОА.
Та със законите трябва да се внимава. За нас кардиналният въпрос трябва да бъде: чии интереси ще обслужва бъдещият Закон за научните степени и звания? – На НАУКАТА или на околонаучните мафиоти.
To be or not to be? This is the question?
Проф. Н. Янев
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 02/03/2009 : 13:28:34
|
quote:
над 90% от така наречените висши училища в България са всъщност мафиотски или полумафиотски структури
По каква методика са изчислени тези проценти?
Редактирам час по-късно, за да помоля по-настоятелно автора на текста (ако случайно погледне тъдява), или някой друг, запознат с логиката, по която са изведени посочените "над 90%", да пусне тук едно списъче с въпросните "над 90% от така наречените висши училища в България" и да обясни по-подробно по какви критерии тези "над 90%" са разграничени от останалите "по-малко от 10%"?
Не свети ли ВАК у нас еднакво за всички? В смисъл - че нали и професорите и доцентите от "мафиотските и полумафиотски структури" също са минали през ВАК и си имат съответните ВАК-овски дипломи - и какво излиза? - коя е най-мафиотската от всички мафиотски структури? Коя е опората на научната мафия в България?
quote:
Сега искат да търгуват и с професорски титли
А понастоящем няма търговия с професорски титли, така ли?!?
quote:
най-често някакъв ефтин сурогат за наука.
Пише се "евтин"; "ефтин" пишат само професорите на ВАК.
quote:
Въобще, ние сме едно посткомунистическо псевдодемократично общество, в което нормалните западни закони просто не могат да действуват.
Радвам се, че моята идея за незабавно напускане на ЕС и обединение с Туркменистан и Сомалия - единствените страни, достойни да бъдат наш партньор - намира все повече привърженици!
quote:
To be or not to be? This is the question?
Това от проф. Н.Янев ли е или от околонаучния мафиот (без никакви научни степени и звания!) Шекспир? - понеже у последния не е така, а е: "To be or not to be, that is the question" - но той, този човек (професор, доктор на науките Янев, не сонетаджията), ако можеше да цитира както трябва - нямаше да стане професор на ВАК - това е структура, която толерира измислените цитирания и плагиатства. |
Edited by - Andrey_Kurtenkov on 02/03/2009 14:44:05 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/04/2009 : 12:49:31
|
КНСБ: Станишев да тури запор на Вълчев, цитира Дума.
04.02.2009
Премиерът Станишев да наложи запор върху идеите на министър Даниел Вълчев, за да не се срамува един ден от тях, настоя вчера доц. Лиляна Вълчева, лидер на браншовия синдикат в КНСБ "Висше образование и наука". Ако министър Вълчев не започне спешно диалог с гилдията от вузовете и научните институции за своите измислени в тесен кръг сепаратистки идеи, цялата гилдия - синдикати, изследователи, ректори, млади учени, студенти, напролет излизаме да търкаляме протестно тикви по улиците, заяви лидерът на КНСБ Желязко Христов. Поводът са подготвената от Вълчев Национална стратегия за науката и идеите за нова система на научните титли от среща на ограничен кръг експерти миналата седмица в резиденция "Лозенец". За пръв път ВОН, Съветът на ректорите, Съюзът на учените, Националното представителство на студентските съвети, движението на младите учени "Когито" сме с обща позиция, подчерта Христов. През целия си мандат този министър нямаше социален диалог с никого, той говори само със себе си, както и Живков не го правеше, заяви синдикалистът. Нашата търпимост доведе до това, че учените сме постоянно унижавани - сутрин плюят БАН, вечер някой вуз, възмути се той. Заради стила на "затворени врати" и "сепаратистките идеи" на министъра за неуместни промени в края на правителствения мандат, вчера ВОН започна да пише отворено писмо до премиера Станишев, което ще бъде подписано от Съвета на ректорите, Съюза на учените, студентските съвети, младите учени, БАН. Ако не ни чуят, стягаме тиквите, каза Христов, напомняйки, че през 2007 г. младите учени протестираха срещу малкото пари за наука с търкаляне на тикви.
|
|
|
|
Paul_Jurov
Bulgaria
5 Posts |
Posted - 02/05/2009 : 16:22:35
|
В момента съм потърпевш от ситуация на загубване на научните права поради уволнение по време на отпуска за специализация. Законът не защитава степените и се получава, че поради възраст не можеш да кандидатстваш на друго работно място от този тип. Правосъдието в България допуска проточване на дела по няколко години (в моят случай 5) и никой не носи отговорност. За този период един учен може да защити спокойно още една дисертация. Затова предлагам при приемане на нов закон да има сформирано звено, което да разисква правни спорове и да ги решава в рамките на месец-два. Това звено може да бъде към ВАК или към комисията по дискриминация, която спечели моето уважение със организацията си. В същото време трябва да се предвиди и по-дълъг срок за разглеждане на нарушения тъй като в момента има лимит от 3 години (в момента чакам отговор от ВУЗ в продължение на 1 4 месеца)
Работил съм в чужбита в системата на ВУЗ на временен трудов договор и се получава, че изобщо нямаш права и не можеш да регулираш живота си да не говорим за провеждане на перспективни изследвания. Освен това като ще се работи на временни трудови договори защо това не се въведе за абсолютно всички включително и академиците, още повече, че техните заплати са осигурени.
Има голямо преувеличаване на опасността да се кичат с титли хора, които не заслужават. Дори да е купена титлата с труда на някой друг временния договор я обезсмисля.За обикновените учени има значение, защото дава възможност за сключване на договори и правене на самостятелни разработки и това е всъщност една възможност да се прибавят пари към оскъдните финанси на семействата на учените.
Искам да кажа нещо и за шифрите. В сегашните условия те определят вида на специализирания съвет, респективно вида на специалистите, които са там. На мен ми се наложи да доказвам, че конкурс се прави не за хабилитация изобщо, а за даване права на специалист, който да поеме преподаването по даден проблем, а не да се прави от няколко учени заедно, доколкото им позволяват знанията и способностите. Това обаче не се разбира и се вменява само като нормативен проблем, без да се забелязва, че това означава, че в един и същи конкурс участват двама (или повече), принципно различни по своята научна ориентация кандидати - например производство и търговия, но общото название дава възможност за обявяване на конкурс с един и същи шифър. |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 02/09/2009 : 16:29:01
|
Тия дни се върнах от САЩ и с изненада разбрах, че министър Вълчев е подел едни стари-нови идеи за науката, които само миналата година два пъти бяха отхвърляни от Общото събрание на Технически университет. Глашатаите на министър Вълчев, ведно с ректорите Игнатов и Веселинов не спират да тръбят, че идеите им били като на Запад.
ДА, АМА НЕ!
ИМА ЕДНА ФАТАЛНА ГРЕШКА, ЕДИН ФАТАЛЕН ПРОПУСК в тезите на Вълчев и Веселинов. За Игнатов е друго - той е шеф на частен университет и той има основание да иска друго. Аз говоря за държавните университети в България.
На Запад, в частност в САЩ, държавата дава най-много 30% от издръжката на университетите. Всичко друго те си го изкарват сами от таксите. В Българя държавата дава 100% от издръжката на държавните университети, в частност на ТУ. При това положение и едно муле да запишеш ще излезе вишист. Стигнало се е дотам, че в единия блок може да подадеш документи и едва ли не в съседния блок да си вземеш дипломата.
Затова за Новия закон за научните степени и звания да се има предвид следното:
1. Новите Специализирани научни съвети да се правят от Държавно-обшествена институция!!! В никой случай не от РЕКТОРИТЕ на ВУ, което значи от ДЕКАНИТЕ на факултетите. Повтарям това не трябва да се допуска в никакъв случай!!! Защото СУБЕКТИВНИЯТ фактор ще завладее на 100% тези съвети. Ще има пълен субективизъм - само за нашите хора, повече дори, отколкото и сега. Даде ли се това право на ректорите, ще стане Ректори-Декани-Наши хора!И без това и сега мулето минава, Айнщайн го отрязват. Вместо да спрем тази страшна тенденция, Вълчев иска да я засили.
2. Трябва да има База с данни от учени - професори доктори на науките, доценти доктори на науките, професори доктори и доценти доктори. Те да имат номенклатири на докторатите и на хабилитациите - малки и големи. Рецензентите и членовете на съветите трябва да се избират от тази База с данни по съответните номенклатури.
Въпросът с КОМПЕТЕНЦИИТЕ е много важен, дори основен.
3. Не е важно малко ли са, много ли са професорите, важно е какви са професорите!Трябва да се отчита и творческата активност през последните 5-10 години. Такива без статии да не се допускат за рецензенти и до съвети.
Надявам се на здрав разум, доскоро министър Вълчев, показваше такъв, но знае ли се в края на мандата ....
Бих се радвал да чуя и други мнения. Колегите трябва да реагират по-активно. Не бива да оставяме ЗАБЛУДАТА да надделее!!! |
Edited by - Dimitar_Nikolov on 02/09/2009 18:20:34 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/10/2009 : 06:32:03
|
Учени от БАН с декларация срещу Вълчев
в.Труд, 10.02.2009 г.
Научната стратегия на просветното министерство, която трябва да бъде одобрена от парламента, не става за нищо. До този извод стигна вчера общото събрание на Българската академия на науките. Учените гласуваха декларация, с която искат документът да не бъде приет. Според тях той бил “неамбициозен документ, предвиждащ нормализация на обстановката в българската наука чак през през 2019 г.”. Това, което най-много ги възмущава, е, че в стратегията науката е разделена на университетска и на институтска, като вузовете били “фаворизирани”. В същото време БАН произвеждала около 60% от международно признатата научна продукция. Учените протестират и срещу идеята някои от тях да преминат на временни трудови договори. Интересното е, че само преди няколко дни от академията изпратиха писмо до образователния министър Даниел Вълчев, в което благодаряха, че 14 от техните предложения са записани в научната стратегия. Вчера обаче този момент бе отминат с мълчание от ръководството на БАН.
Общото събрание гласува и свой проект за закон за научни степени и звания, който ще изпрати за “сведение” на управляващите. |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 02/10/2009 : 10:48:15
|
| Министър Вълчев искал да завърши мандата си като професор затова бързал. Не му се ще да стане Господин Никой. Той е доцент на хонорар, дали е назначен някъде като доцент или е само учител? |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 08/15/2009 : 07:35:50
|
Ще позволим на вузовете да печелят от бизнеса
Доцент е отживелица, да станат професори
Званието да се получава на 45 г., предлага Сергей Игнатов
Стела Стоянова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-08-15&article=289874
Доц. д-р Сергей Игнатов стана заместник-министър на образованието на мястото на овакантилия поста Румен Пранчов. Като ректор на Нов български университет Игнатов често пъти лансира радикални идеи за промени във висшето образование. "Стандарт" го запита как ще ги реализира на практика, след като влезе в управлението.
- Г-н Игнатов, винаги сте твърдели, че в българското висше образование има прекалено много държавна намеса. Как ще я избегнете сега, когато вие сте в ролята на държавата?
- Ще се постарая университетите да получат по-голяма автономия.
Това обаче значи и поемане на по-голяма отговорност. Очевидно трябва
да се направи нов закон за висшето образование
Трябва да се преработи нормативната база, която касае израстването на учените в страната. Когато мине откриването на учебната година, със Съвета на ректорите, представителите на БАН и хората от новия президиум на Висшата атестационна комисия да мислим по създаването на новия закон. Аз искам той да е кратък и рамков. Там, където е възможно, дейностите, които сега са разписани в законови актове, да си станат част от правилника на висшето училище или според нормативната уредба на академията на науките. Когато университетите са различни и повечето дейности са част от вътрешния им правилник, те всъщност се превръщат в истински общности. Така както е била идеята още от Средновековието, защото думата "университет" води първоначалното си значение от "общност". Те трябва да се превърнат в центрове на обществен живот. А когато имаме силна държавна намеса, това са просто гимназии от по-висш ранг. Имаме нужда от силен вътрешен живот в университетите, защото един ден, когато тези структури се допрат, ще се окаже, че благодарение на това и в България има силен обществен живот.
- Законът за научните степени и звания ще изчезне ли? Вие преди настоявахте за неговото премахване.
- Дали законът за степените и званията ще бъде отделен, или ще е част от основния рамков закон, това ще реши колегията. В повечето страни е един закон. Висшата атестационна комисия, която съществува в момента, трябва да се модернизира. Там има едни бюрократични наслоения през годините, които трябва да се отстранят, за да се улесни възможността на младите хора да растат в науката. Ще дадем по-голяма възможност на структурите, където се провежда обучението и се назначават кадрите, да имат по-голяма тежест при техния растеж. Но държавната грижа за качеството на защитените дисертации и качеството на хабилитирания състав, който се назначава, ще си остане.
- Има опасения, че ако се разреши всеки университет да си хабилитира сам кадрите, ще се появят прекалено много "доморасли" професори?
- Идеалното решение би било да има различна стойност на докторската степен и на хабилитирания състав. Всъщност това и днес е така - един професор от Софийския университет не е равен на един професор от университета Х. Както и диплома от СУ има различна стойност от диплома на Оксфорд или Харвард.
- Как ще мотивирате за промени колегията, която е доста консервативна?
- Колегията е консервативна, но понеже много години вече се обсъждат тези промени, назря моментът и самата тя да ги поиска. БАН и университетите трябва да уеднаквят вижданията си. Ще постигнем това, когато видим, че ние, учените от университетите и тези от БАН, не сме различни. Още когато бях в първи курс, Виноградов ме е учил, че университетът е място, където се прави наука и се преподава наука. Ако ти не правиш наука, нямаш място в университета. Ако постигнем консенсус по това, можем да създадем модерен закон. Една съществена част от него трябва да бъде посветена на научното израстване. Защото това даже не е проблем на моето поколение, то вече е израснало в научно отношение. Но от младите хора, отишли да учат навън, малцина се връщат. Трябва да могат да намерят мечтаната чужбина в България. А за тази цел трябва да им създадем условия за една бърза и прозрачна процедура. Противниците на промяната казват, че ще падне качеството. То може да се регулира по много съвременни начини. Освен това живеем във време, което е информационно пренаситено. Вече го няма това положение, при което един знаещ седи на катедрата и чете лекции на болшинството незнаещи. Сега самото научно израстване върви с други темпове. Би трябвало и в България да дадем възможност на един човек до 45 г. да стане професор, за да може да направи научна школа след това. В нашата страна има уникални учени, но какво става - когато достигнат възраст за пенсия, те започват да изолират учениците си, защото това е единственият начин да не ги пенсионират. Затова мисля, че трябва да създадем вариант след пенсия да се подновяват договорите само на учени, които са подготвили свои хабилитирани наследници. Сега добрите ни учени или отиват в чужбина, или работят по европейски проекти. Ние трябва да ги запазим, защото за нас техният потенциал е много по-ценен от петрола.
- Бяхте предложили повечето учени да минат на срочни договори.
- Това разбуни колегията, но в България имаме лошата практика да пазим асистенти на по 60 г.които бродят от университет на университет без защитена дисертация. Трябва да минем към световната практика - условието за заемане на научна и преподавателска длъжност да бъде наличието на докторска дисертация. Асистентската работа могат да я вършат докторантите. А този човек, който е заел научната и преподавателска длъжност, да продължи своето развитие и в скоро време да стане професор. С колегията ще обсъдим и мястото на доцентската степен, защото в момента тя по нищо не се различава от професорската. В единия случай се искат големи заслуги в дадена област, а в другия - "особено големи", така е записано. Доцентът може да бъде временна длъжност и ако след еди-колко години човекът не се е придвижил към професура, да освободи това място. Най-вероятно колегите няма да се съгласят, но наистина молбата ми към тях е да помислим как да облекчим израстването на младите.
- Какво ще промените в модела на финансиране на висшите училища?
- Идвам от частното образование и знам добре как се изкарват парите там. Това, което трябва да се направи първо, е на базата на оценка на университетите финансирането вече да бъде диференцирано.
- Тази оценка същата Национална агенция по акредитации ли ще я прави, която се прослави с това, че пише отличен поголовно на половината университети?
- Не, оценката трябва да бъде дадена от някакъв публично-частен орган. Естествено, издръжката на студента е едно, но парите, които държавата дава допълнително на университета за развитие, трябва да се изчисляват по някакъв коефициент в зависимост от качеството на висшето училище.
- Тоест, независимо къде учи студентът, сумата за издръжката му ще бъде еднаква, както досега?
- Не, мисля, че и мястото, където учи, ще има значение. Както и различните специалности също имат различни изисквания. Това, което трябва да се направи за университетите и академията, е да имат възможност те самите да изкарват пари. И да ги употребяват за собствените си нужди. Да се премахнат сегашните нормативни ограничения, че дори да влязат много пари в един университет, той не може да ги употреби, примерно, за заплати. В България ще се развие бизнесът и той спокойно може да им поръчва изследвания, които да водят до практически резултати. А естествено, това се заплаща.
Искам да развържем ръцете на ректорските ръководства да имат възможност да изкарват повече пари а държавата да ги финансира според оценката им. Освен това трябва да помислим за изграждане на един гръбнак на българското образование от няколко университета, които са най-добри. Естествено, те ще получават повече.
- Ще ви остане ли време за правене на наука?
- Науката не се прави отделно като някакъв бизнес, тя е част от живота. Но истината е, че човек губи концентрация. Когато ти още от сутринта си въвлечен в административни ангажименти и това продължава вечер до късно, естествено, не можеш да бъдеш отдаден така медитативно на научната работа. Но се надявам поне два дни в седмицата да отделям по няколко часа за нея. Аз се занимавам с текстовете от третото хилядолетие и началото на второто, и искам това удоволствие от живота да си го запазя и в бъдеще, независимо от програмата ми. Слава богу, свърших най-важното - тази година успях да защитя за доктор на науките. Сега остава да подготвя книгата си, която ще излезе в Болонския университет. |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 08/15/2009 : 08:30:44
|
| И сега какво? |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/07/2009 : 15:23:00
|
Откакто имат двама заместник министри в МОМН, преподавателите от НБУ са много активни с предложенията за реформи. Ето едно от тях, което може да коментираме:http://www.edunetbg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=302:reforma-na-akademichnat-sfera&catid=91:avtorski&Itemid=113
Реформа на академичната сфера
доц. д-р Борислав Георгиев, Нов български университет
01 Септември 2009, 09:37
Защо Законът за научните степени и научните звания и правилникът за неговото приложение трябва да бъдат премахнати е ясно на всеки човек от академичната област - включително и на тези, които безнаказано и безотговорно злоупотребяват с него, използвайки го за разчистване на лични сметки с колеги.
Освен това този закон е неприложим и поради създалата се конюнктура във висшето образование - наличието на държавни и частни висши училища: членовете на специализираните съвети, на научните комисии и на президиума на ВАК са в постоянен конфликт на интереси, защитавайки интересите на своето ведомство за сметка на останалите. Така например по презумпция кандидат от частен университет с висок рейтинг всред студентите изначално е пропаднал, защото е истинска конкуренция на колегията от СУ, УНСС и от други държавни и частни висши училища.
Затова: как според мен трябва да изглежда този процес в днешните условия?
1.Държавен контрол само върху придобиването на образователна степен - включително и на степента „доктор". Сегашният недомислен хибрид „образователната и научната степен доктор" да отпадне. Той беше създаден с цел да примири текстовете на Закона за висшето образование и на Закона за научните степени и звания.
2.Да се помисли за смислеността от научната степен „доктор на еди-кои си науки" (на големия докторат).
3.Да се запази обаче лицензирането на висшите училища с оглед на това дали имат преподавателски потенциал да обучават студенти на бакалавърско, магистърско и докторско равнище.
4.Понятието „научно звание" да се обяви за нищожно. Академичната институция в днешно време не е нито религиозна институция, нито военна. Да останат само научните длъжности, които имат същите наименования като научните звания. Висшите училища сами да определят реда за заемането на съответната научна длъжност.
5.Да се опрости йерархията на научните длъжности.
6.Висшата атестационна комисия да се преобразува в Комисия по научна етика, която да заседава само когато бъде сезирана. Процедурите, които тя прилага, да се организират като съдебни процедури, като се спазва най-важното нещо - спорещите страни да участват в нейните заседания.
7.Заседателите, участващи в решаването на определен казус, да се избират само за решаването на дадения определен казус по принципа, по който се избират съдебни заседатели в САЩ: лотария в присъствието на спорещите страни, които да имат право да правят определен брой отводи. Имената се теглят измежду всички хора с образователна степен „доктор" в съответната област.
8.Когато една от страните е неудовлетворена от решението на Комисията по научна етика, тя може да обжалва решението пред съда.
9.Когато мотив за отказване на образователна степен или на назначение на определена длъжност е хипотеза, предмет на Наказателния кодекс, тя да се взема предвид само ако има влязла в сила присъда. Тук визирам най-вече обвиненията в плагиатство, които са най-честата причина за отказ на образователна и научна степен и/или на научно звание. Сега дали има плагиатство или не се решава от специализираните научни съвети, научните комисии и президиума на ВАК, като се прилага доста странна „процедура": достатъчно е силният на деня учен да размаха някакви листа под носовете на членовете и те безропотно да приемат неговото обвинение. А плагиатството е член от НК. Тоест - трябва да бъдат прилагани от юристи процедури на Наказателно-процесуалния кодекс.
10.Ясно да се дефинира в Закона за висшето образование на какви условия трябва да отговаря едно висше училище, за да бъде обявено за университет. Оксиморонно е да има тематични университети.
Предложенията ми вероятно за някои са твърде радикални, но така - струва ми се - ще се оптимизират нещата в България. Това, което предлагам, всъщност е държавен контрол върху институциите, а не върху хората на науката, което беше приоритет на тоталитарната държава. Най-важната точка в моите предложения е да се премахне безотговорността на членовете на научните комисии. По презумпция, щом някой е предложен да влезе в процедура, той по-скоро има основания да иска докторската образователна степен или повишение в длъжност. Ето защо гласуването от страна на научния съвет трябва да е явно и този, който е срещу някого, трябва да се аргументира защо е срещу него. Тоест, трябва да се позове на текстовете от автора, на неговата педагогическа дейност и да носи съдебна отговорност за думите си. И това да става в присъствието на засегнатия от процедурата човек. В момента при хабилитация дискусията и гласуването в специализирания научен съвет става в отсъствието на кандидата за научното звание. Да не говорим, че най-възловият момент от процедурата - заседанието на съответната научна комисия - също става в отсъствието на засегнатото лице и той по същество е лишен от възможността да се защити. И това важи както за „даване" (ВАК и до ден-днешен „дава" степени и звания) на съответната образователна и научна степен, така и за хабилитация.
Всичко това е прекалено унизително за немалко хора на науката и те предпочитат да не растат в йерархията, отколкото да се подлагат на унизителни процедури, които обаче са в съответствие със сега действащия Закон за научните степени и звания и Правилника за неговото приложение.
|
Edited by - moderator on 10/07/2009 15:25:44 |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 10/07/2009 : 17:04:29
|
quote:
Академичната институция в днешно време не е нито религиозна институция, нито военна.
Твърде спорно твърдение - и по двата пункта. Като човек, по стечение на обстоятелствата, отделящ твърде много време през последните години на религиозната проблематика, смея да твърдя, че, както по същността си, така и по редица чисто външни признаци, днешната родна академична общност се доближава твърде много до една типична религиозна общност (дори полунашега бих предложил да обединим ЗНСНЗ и ЗВО в един закон със Закона за вероизповеданията). Относно "военния" елемент пък - приликата ми се струва още по-очевидна за всеки мъж, минал през идиотизма на родната казарма.
quote:
...щом някой е предложен да влезе в процедура,...
Забележете - е предложен - т.е., дори и в тези, наистина твърде радикални предложения, липсва моментът, че ученият трябва да е в правото си сам да инициира процедурата! Явно този пункт е твърде щекотлив за всеки, докопал се до хабилитиране (нагледах се на "революционери", които изведнъж променяха разбиранията си на 180 градуса в момента, в който "им пуснат" конкурс...). И така се стига до ситуацията да се заявява най-официално на Катедрен съвет на асистент от неговия декан, че той няма право (????) нито на хабилитиране, нито на водене на лекционен конкурс, докато "неговият" доцент не се пенсионира. (Иначе, извън тази моя забележка, последният абзац на автора е великолепен.)
Сигурен съм, всеки от нас може много да коментира конкретиката на тези предложения, но аз предпочитам да коментирам не предложения, а действия; докато - при новото управление - в сектора ВОН аз виждам само едно мъртвило - всички все нещо чакат. Нещо ми подсказва, че и след промяната на министерския пост чакането на Годо пак ще продължи.
Така че, общата ми нагласа да гледам на родните академични порядки откъм веселата им страна пак ще се окаже правилна  |
|
|
|
Topic |
|
|
|
ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ, ЗВАНИЯ И ДЛЪЖНОСТИ
