| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 10/31/2008 : 15:27:19
|
Проф. Борислав Борисов:Без диалог МОН прави грешки
Целта ни е качественото знание, а не шиенето на "бели якички" за някои бизнесмени, казва председателят на Съвета на ректорите и ректор на УНСС
15.07.2008
Разговаря Велиана Христова
Борислав Борисов е роден на 12 септември 1949 г. в София. Завършил е ВИИ "К. Маркс" (сега УНСС). Специализирал е в Санкт Петербург, Берлин, Прага, Будапеща, Варшава, Москва, Талин, Женева и др. Доктор по икономика, професор в УНСС, където в момента е ректор. От 2007 г. е председател на Съвета на ректорите. Той е председател на Съюза за стопанска инициатива на гражданите. Бил е депутат в 39-о НС. Автор е на над 100 монографии, учебници, статии, доклади в страната и в чужбина. Отлавява Националната асоциация по интелектуална собственост.
- Как приемате идеята на министър Вълчев да внесе в МС проекта на акад. Кендеров за нов Закон за научните степени и звания, в който званието професор се отделя от длъжността и всеки може да получи званието във ВАК, а после да си търси длъжност някъде?
- Ще припомня, че един от ключовите моменти в сега действащия закон е обвързването на научното звание със заемането на съответната длъжност. Например, за да получиш званието доцент или професор, трябва да е налице длъжността доцент или професор и ти да я заемеш. Това обаче са преподавателски длъжности, има ги само в университетските структури и само там се присвояват тези звания.
Изцяло нова е постановката в концепцията на законопроекта, според която званието доцент или професор може да се получи без връзка с наличието или заемането на длъжността доцент или професор. На пръв поглед тази постановка ми хареса, при това доста. Възприех я като смела крачка напред в разкрепостяването на системата за развитие на научните кадри. Но само на пръв поглед. Колкото повече обмислях последствията от нея, толкова повече негативи изпъкваха на преден план. Или както руснаците казват: "Как в сказке - чем дальше, тем страшнее."
Така според новата концепция всеки, който иска да получи званието доцент или професор, подава молба до ВАК, или както ще се нарича този орган, ВАК му назначава жури от 5-7 специалисти в съответната област и то взима решение. Просто и ясно. Какво е лошото ли? Най-слабият, а и най-страшният момент в новата концепция е, че основните академични и научни структури като катедра, факултет, академичен съвет, факултетен научен съвет и специализиран научен съвет са изцяло елиминирани от процедурата по присвояването на научното звание доцент или професор. За какво тогава са тези структури, ако не да осигуряват качествено развитие на кадровия научен потенциал?
При това широко се отварят вратите на специалисти от практиката да стават доценти и професори. Не разбирам обаче защо на тях са им нужни тези звания, след като това са типично и единствено университетски длъжности. Или целта е бързо и лесно да се ушият бели якички на някои бизнесмени?
Няма ли сега съществуващите частни структури под формата на различни институти, агенции и др. вместо с икономисти, социолози и пр. много бързо да се запълнят с доценти и професори? Ако това стане, предимството на университетите - наличието на хабилитиран състав при кандидатстване за 60-те милиона по проекти от фонд "Научни изследвания" към МОН, веднага ще изчезне. Дали пък това не е целта?
Да не говоря за масовите хабилитации, които ще започнат, например в частни медицински клиники, центрове и какви ли не други структури.
Общият резултат от тази концепция ще бъде масовизацията и приложението в най-различни области на чисто университетските звания доцент и професор и нова девалвация на обществения статус и престижа на академичните звания и личностите, които ги притежават.
- Ако в закона се запишат ясни изисквания за получаване на научната степен "доктор" (да кажем три статии в списания с импакт фактор), ще има ли проблем степента да се присъжда във вуза?
- Научната степен "доктор" трябва да се присъжда в университетите. Между другото, към нея трябва да се стремят хората от бизнеса и практиката, а не към званията доцент или професор. Що се отнася до импакт фактора, той едва ли може да бъде разковничето на проблема. За естествените науки - да, но за хуманитарните? Къде ще търсят публикации и цитирания филолозите например? В закона обаче наистина могат да се разпишат ясни параметри за придобиване на степента "доктор", а университетът сам да осъществява процедурата. Доколкото тази степен е и образователна, може да се определи например минималният брой кредити, които трябва да получи докторантът, и т.н.
- Трябва ли на всеки вуз (и в Долно Нанагорнище) да се разрешава да произвежда доктори и доктори на науките?
- Дори мисълта за това ми звучи абсурдно. Ключова роля тук трябва да има акредитацията на университета. И сега не всяко висше училище получава правото да подготвя докторанти. При ясен текст в закона, формулиращ изискванията за придобиване на степента, и при прецизна акредитация не виждам проблем университетите сами да решават този въпрос.
- Как ще коментирате, че с поправка на правилника на МОН бе постановено дирекцията "Научни изследвания" в МОН да направи правила за изразходването на субсидиите на вузовете, дадени им от Закона за висшето образование за научна дейност (10% от издръжката)? Нещо повече - дирекцията да прилага тези правила и да контролира как вузовете изразходват парите?
- Като типичен пример за желанието на администрацията на МОН да властва в системата на висшето образование и по всякакъв начин да орязва академичната автономия. С предлаганите поправки и ножът, и хлябът ще бъдат в ръцете на министерството. Ако университетът е "послушен", ще има средства, ако не е - няма да има. При всички случаи обаче ще внеса този въпрос за обсъждане в Съвета на ректорите.
- Вие възразихте срещу глобите, които министър Вълчев наложи на висшите училища за т.нар. надхвърлен капацитет. Не е ли редно да има санкции за това?
- Редно е, разбира се! В ЗВО е записано - редуциране на бюджета на висшите училища при надхвърляне на капацитета им, определен от НАОА. Каква е грешката обаче на МОН? Много от висшите училища:
Първо, въобще нямат определен капацитет от НАОА и второ, имат непопълнен капацитет от няколко хиляди студенти, но са надхвърлили/неусвоили определения от МС годишен планов прием с няколко десетки (или 100-200) студенти.
Така на практика се получава, че наложените финансови санкции на висшите училища са не за преизпълнен капацитет, а за преизпълнен/неизпълнен планов прием за учебната 2007/2008 г., т.е. става дума за две съвсем различни неща. Затова и санкцията се приема от висшите училища като неправомерно действие спрямо тях от страна на МОН.
При това от страна на администрацията на МОН бе проявена пълна недиалогичност при разработването на тяхната методика за електронна обработка на данните за приема в университетите. Като резултат се получи разминаване в данните и неизяснени моменти, като например:
о какво се включва в графа "Прием" в отчетната форма на МОН - само приетите кандидат-студенти като бройка, утвърдена от Министерския съвет, или и добавените към тях приети студенти по различни параграфи, като сираци, близнаци, инвалиди, както и такива с еднакъв бал, които винаги са над плановата бройка и които висшите училища са длъжни да приемат, но после се оказва, че могат да бъдат санкционирани;
о грешки в кодовете на специалности, които доведоха до нереалност на данните на МОН, въз основа на които бяха наложени финансовите санкции на университетите.
Всичко това можеше да бъде избегнато и да не се създава излишно напрежение и недоволство в системата на висшето образование, ако служителите на главния секретар на министерството вместо чиновническа надменност бяха предпочели нормален диалог с администрацията на висшите училища. Елементарно бе например МОН да организира семинар с информационните служби на висшите училища по този въпрос.
- От години говорим, че частни и държавни висши училища трябва да се подчиняват еднакво на еднакви правила в ЗВО, но това не става.
- За съжаление не става. Ще продължа примера с финансовите санкции на МОН за преизпълнен капацитет. Те бяха наложени само на държавните университети, и то за смешни преизпълнения. В същото време е публична тайна как частни висши училища масово надхвърлят капацитета, определен от НАОА - например той е 600 студенти, а се обучават 6000. Но МОН мълчи. Защо ли?
- Трябва ли да има асоциация на "изследователски университети", всеки вуз ли може да се самообяви за такъв, какви критерии и стимули трябва да има за тези, в които наистина се правят научни изследвания?
- Не бих делил университетите на "изследователски" и "преподавателски". Наистина има университети, в които се провеждат мащабни изследвания, изискващи кадрови ресурс, материално-техническа база и сериозни инвестиции. Университетите са автономни и ако преценят, че едно обединение може да им помогне за осигуряването на повече средства за научни изследвания, естествено е да се сдружат. Не трябва да се забравя обаче, че в много университети също се водят значителни изследвания, без за тях да е необходима специална материално-техническа база. Едва ли това би трябвало да означава, че там не са нужни вложения. Но виждате ли иронията - предлага се това да се преценява не от тях, а от дирекция на МОН. |
 |
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/31/2008 : 16:42:19
|
Знаем какви "учени" бяха така наречените икономисти в България по времето на режима на правешкия дебил и престъпник! Какви простащини, откровено казано, се надпреварваха да пишат за "икономическия подход" и "икономическия механизъм" и как съветската икономика е най-прогресивната в света, за разлика от буржоазната! Съчинения, които бяха представяни за "научни"! Примерът, който дадох със съветската "прогресивна икономика" и буржоазната, е от дисертацията на големия драгалевски соцполитикономист Иван Костов.
Та и това лице. Не го познавам изобщо, и затова, във връзка с въпросите, които са му зададени за импакт фактор и пр., написах името му на латиница в Google Scholar.
Резултатите? Тъжни.
Това лице е напълно непознато за световната академична общност! (Има друго със същото име, което е химик, и което е познато в света.) Обаче в тая "държава" това е изключителен експерт, специализирал в Ленинград, издигнат днес и за ректор! И дава свободно акъл как да правим нАуката!
Можете лесно да си представите какви днес са и другите "големи икономисти" в така наречената държава България!
Кабакчиев |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/02/2008 : 15:45:20
|
Научните степени и звания у нас като в ЕС
www.news.bg
02.12.2008
До края на годината ще бъде подготвен проектът за нов Закон за научните степени и звания. В него процедурите за издигане в научната йерархия ще бъде като в останалите страни на Европейския съюз.
Това съобщи в Стара Загора министърът на науката и образованието Даниел Вълчев. Той бе гост на церемонията по откриването на новия Стопански факултет на Тракийския университет.
Пред журналисти Даниел Вълчев каза, че от 51 висши учебни заведения в страната, акредитацията е приключила за 49. По думите му, за съжаление, е трудна процедурата да закриване тези, които не отговарят на критериите.
При откриването на факултета, министърът се срещна със студенти и преподаватели в университета. Акценти в дискусията бяха законите за висшето образование и за научните степени и научните звания.
Проф. Иван Станков, ректор на Тракийския университет, уточни пред журналисти, че новият Стопански факултет се създава на базата на две специалности - „Аграрна икономика" и „Регионално планиране и развитие на селските райони". Тя засега е единствена в страната. Тази специалност е създадена по програмата ПЛЕДЖ, със съдействието на университета в Айова, САЩ.
В бъдеще се предвижда откриването на още две нови специалности - в сферата на алтернативния и на екотуризма. |
|
|
|
Vern43
Bulgaria
1 Posts |
Posted - 01/15/2009 : 20:06:31
|
Безобразие
Нова година, нови съкращения – така вече трябва да интерпретираме лафа за късмета.
Докога ще слушаме и понасяме тези несправедливи съкращения? Това ли е пътят, по който вървим към Европа – да натирваме младите хора накъдето им видят очите, за да могат да изкарват прехраната си и да съществуват, а в същото време учрежденията и администрацията да бъка от треперещи индивиди, отдавна преминали необходимата за пенсиониране възраст, които едновременно получават и заплата, и пенсия?
Какво имам предвид? - Едно от гореспоменатите административни учреждения, в което ми се наложи да имам работа – ВИСШАТА АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ към Министерски съвет.
Не си споменавам името, защото едва успях да получа дипломата си за Доктор (въпреки нормалното придвижване на процедурата ми в научната комисия), а тепърва ми предстои да участвам и по други процедури в тази “висококомпетентна” институция. Защо казвам “едва”? Защото се оказва, че да получиш дипломата си за научна степен зависи от баба Иванка Тодорова, която очевидно смята, че ВАК е нейната частна фирма и си позволява да се изживява като фактор за това кога и дали кандидатите да получат удостоверенията или дипломите си. Не искам да празнословя, затова ще споделя това, което ми се случи на 22 декември 2008 год. (понеделник).
Пътувах от провинцията, за да си получа документа. Пристигнах във ВАК в прилично време – когато вече и закъснелите са на работните си места – около 10 часа сутринта. Пред вратата на Тодорова вече имаше няколко души. Всички стояха с новогодишните торбички в ръка и безропотно чакаха, тъй като главната специалистка още не беше дошла на работа. Около 10.30 от кабинета си излезе председателят на ВАК ак. Кендеров и, като видя опашката, веднага се свърза по телефона с Тодорова, за да разбере какво става и дали въобще възнамерява да идва на работа. След като приключи разговора си с нея, академикът осведоми опашката, че г-жа Тодорова била болна, но въпреки това щяла да дойде за приемния си час от 14 часа. (Не мога да не спомена, че приемното време на въпросната “специалистка” възлиза на общо 4 часа седмично. Оставям този безобразен факт без кометнар.) Никой не беше очарован от необходимостта да чака повече от три часа, за да си свърши работата, но никой не гъкна. Очевидно повечето от тях бяха идвали повече пъти и бяха по-ориентирани от мен в обстановката. Целият ми ден бе опропастен. Излязох да се разходя и в 14 часа се върнах. Имаше опашка от 15-ина души. Специалистката още я нямаше. Вече започвах да се съмнявам, че въобще ще дойде, защото бях идвал в един петък три седмици по-рано, когато една от експертките ми каза, че Тодорова нямало да идва на работа в този ден. Към 14:20 въпросната г-жа Тодорова се появи, погледна високомерно опашката и, без каквото и да било извинение, си отключи стаята, влезе и се хвана за телефона. По нищо не личеше да е болна. Всички негодуваха, но без да го изразяват. Почудих се що за птица е тази незаменима чиновничка и на какво дължи привилегията си да си прави каквото иска. Разбрах че била непоклатима, защото имала много връзки по министерствата. На какво прилича това? Колко хора изгубиха работата си в условията на финансова криза, правителството говори за Национален план за заетостта, а точно в поделение на Министерски съвет, на възлова позиция да работи жена на преклонна възраст! Не е допустимо хора над 65-годишна възраст, за които са предвидени пенсии, да ядат хляба на младите. Докога ще продължава това? Как е възможно в държавни институции да се държат на работа разни старици, които да губят времето и да пилят нервите на гражданите?!!! Категоричен съм, че такива чиновници може да се крепят на работа само благодарение на лични връзки или политическа подкрепа. Сигурен съм, че те не може да са полезни, тъй като не биха могли да изпълнят съвременните изисквания за каквато и да било административна дейност – не са нито компютърно-грамотни, нито са годни да работят в екип, повечето от тях не знаят чужд език и не могат да се отърсят от самочувствието си на безпогрешни и всезнаещи специалисти, което няма нищо общо с реалното положение. Никой не може да ме убеди, че човек на видима възраст над 70, който едва произнася по-сложните думи и говори по свой си начин, може да удовлетворява изискванията на една модерна администрация. Не е нормално хора над 65-годишна възраст да заемат работни места в държавната администрация. Ако са толкова енергични – нека бъдат ангажирани за някаква по-независима работа, която да не е свързана с административното обслужване – например да чистят, да разнасят поща, да правят различни анкети и т.н. – а не да задръстват канцелариите и харчат държавни пари.
Да не се отклонявам. Хората от опашката започнаха да влизат един по един, но излизаха бавно, защото почти при всеки имаше някакъв проблем. В интерес на истината няколко души излязоха и с дипломи, но не мога да кажа за кой път идваха. Когато дойде моят ред се оказа, че дипломата ми е сбъркана и трябваше да идвам пак. Помолих това да стане в същия ден, но Тодорова започна да ми вика, разпени се, като се мъчеше с треперещо чене да ми обясни, че грешката не била нейна, че колежките й не си гледали работата, че само тя едва ли не работела, че нямало кой да подпише и ред други неща, които не ме интересуваха. За мен беше важно, че никой нямаше да ми поеме разноските и да компенсира изгубеното време за още едно идване. Пък кой е виновен и кой не, кой си гледа работата и кой не... Ако са ти създадени условия да се държиш с хората както можеш и да правиш каквото си поискаш, защо да не го правиш?
А иначе по университетите се откриват необходимите специалности, много хора на трудоспособна възраст се напъват да доказват познания, умения и квалификации, за да могат да си намерят работа и, след като не успеят, защото работните места са окупирани от административни динозаври с връзки (по всяка вероятност без каквото и да било образование) - като баба Иванка Тодорова, по-младите се отправят в чужбина. А работещите хора в България остават с тревогата, че във всеки момент може да станат обект на неотложно съкращение и да изгубят хляба си. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/23/2009 : 13:17:55
|
Получих току що от наши приятели това съобщение. Знаете ли нещо по въпроса? ГМ
Здравейте колеги,
преди няколко дни, под ръководството на министър Вълчев беше разработен един специален, много малък, много фешън и даже малко екшън план за промяна на нещата в Българската наука и висше образование. Този план е съставен както по повод отхвърлянето на неговата стратегия (както и проекта за закон за н. степени и звания) от правителството, така и с надежда за промяна на своя имидж пред премиер и партия и включването му в бъдещите депутатски листи. Разбира се мотивите на г-н Министъра не са интересни за нас, но в случая интересното
е, че тези мерки ще бъдат оформени в проектозакон до 10-15 дни и веднага изпратени в МС и НС за одобрение и прилагане (изборите идат)!
Още по-лошото е, че идеите са събирани набързо, без необходимите поправки в трудовия кодекс, без подготовка и широко обществено обсъждане, без нормални условия за правене на наука у нас и без пари за наука и образование (естествено!) И НАЙ-ВЕЧЕ: КАСАЯТ НИ БОЛЕЗНЕНО!
Те са систематизирани по-долу в 10 точки, от които ето първите 4-ри:
Основни точки, предложени от Вълчев, за науката и степените в България:
1. Временни трудови договори за всички, които не са професори - асистенти и научни сътрудници, доценти и ст.н.с. ІІ ст.,
2. Задължителни критерии за научни степени и звания, наложени от институция, подобна на ВАК, за съжаление – само минимални. Пример – сега минималния критерий на ВАК за професор в техническите науки е 5 публикации от които поне 2!!! в международни реферируеми списания!
3. Ще съществува понятието национален професор – като за такива ще се признаят само тези, които имат вече голям докторат и са професори. Това, което ще се случи със сегашните доценти и ст.н.с.-та ІІ степен е невероятно необичайно – такива степени ще изчезнат, а те ще бъдат наречени „Университетски професори“ (дотук добре , но!). Обаче тази титла ще важи само за конкретното ВУ или Академия и няма задължително да бъде признавана от останалите - т.е. те ще загубят сегашното национално признание на титлите си – тоест всеки
Институт, или Академия, или Н-ският Университет от село Горно-нанадолнище могат да не я признаят по каквито си причини искат! Още по-лошо, те ще преминат на временни трудови договори – също както асистентите и н.с.-тата.
4. Мобилност на учените – при положение, че досегашните доценти, асистенти, н.с., ст.н.с. загубят вече постоянните си трудови договори – тяхния интерес към по-дългосрочни сътрудничества с чужбина, за кандидатстване за пост-докове, за сабатични години в чужди изследователски центрове и т.н. значително намалява заради необходимостта да защитават тук на място продължаването на договора си – при това положение се налагат специални мерки за защитаване на тяхната мобилност. Такива мерки са необходими и за преместване на
учени/преподаватели от Академия/ВУ в друг ВУ или Институт, поради незадължителното признаване на степените и званията им там.
Разбира се много от нещата са направо обидни – след години наред работа т.е. следване в две степени, докторат и конкурс за н.с. или асистент, или още един за доцент или ст.н.с. ІІ ст., изведнъж се оказва, че титла придобита в БАН не може да бъде призната от Н-ския Университет в село Горно-Нанадолнище или пък професура в НБУ може да бъде приравнена само към асистентско място в СУ или специалист-химик в БАН и т.н. и т.н. Още по-лошо – след като няма НИКАКВИ стимули за да привлечем млади хора в науката – и тук липсата на желаещи е просто
крещяща – Министърът иска да изгони и малкото останали, като превърне трудовите им договори от постоянни във временни – обида, която мнозина няма да преглътнат и ще си тръгнат. Хаосът е пълен и е напълно в стил и зап. марка „Вълчев“! За съжаление този хаос ще се приложи до 2-3 месеца, а времето да го спрем е много кратко - днес!
На съвещанието е имало представител на академията и ние силно желаем да научим каква позиция той е заел на това заседание! Ние силно желаем да разберем дали Ръководството на Академията и Общото Събрание ще защитят нашият интерес – на работещите в БАН, пред г-н Министъра, в пресата или на подобни заседания – пред някои по-радикални ректори. Ние искаме бърза, жива и мотивирана реакция, която да се заяви бързо в медиите и да се знае от цялата страна.
ЗАТОВА! Приканваме всички от БАН (а и от Университетите, който желае) да отидем на Общо събрание на БАН (те са открити) и да ИЗИСКАМЕ с мълчаливото си присъствие в галерията позицията на ЗАЩИТА, на която се надяваме – и от ОС, и от Ръководството .
Общото събрание ще се проведе в понеделник, 26-ти януари от 9.00, но поради структурата на дневния ред (започва се с други неща) предлагаме всички да се съберем точно в 10.00 във фоайето на Централно Управление и да се качим в последствие в галерията, откъдето да наблюдаваме дебатите.
Позицията на Институцията ще бъде изработена в този дебат! Много от синдикалистите в БАН ще отидат, както и от други движения – така че нека бъдем многобройни – от всички институти и от всички възрасти!
Същевременно предлагаме да се съберем заедно с колегите от Университетите през следващата седмица и ние – засегнатите от подобни планове да ги обсъдим в някоя от аулите на СУ или в големия салон на БАН и да решим какви действия да предприемем. Очаквайте включване.
Други точки, предложени от Вълчев, за науката и степените в България:
5. PhD ще се нарича “доктор“, а големия докторат - „доктор хабил“. Ще се дават от Университетите и Академиите (както и титлите „Университетски професор“, асистент и изследовател), с малки комисии, по установен ред от ВАК-подобна агенция. Това обаче дава възможност на Н-ския университет/Институт с малко усилия и повечко парични стимули да каже: Здравей доктор (или професор) Череп, д-р Галев или проф. Маргин и т.н.!
6. Нов орган наместо ВАК – но без много функции,
7. Отпада идеята за хабилитиране без обезпечено място – т.е. „частен доцент“,
8. Нов класификатор на научните области – 4 специалности – природни науки, хуманитарни, обществени, ... вместо – 50 много детайлни (така се решават проблемите с интердисциплинарността, може би не лоша идея ...)
9. Прозрачност –
а) всяко гласуване в научно жури да е явно и
б) О чудо – всеки гласувал да напише есе в 2 стр. формат на тема „защо гласувах тъй?“ - веднага след като е гласувал.
Някои неща стават, други не много – ама другите – кой ги измисля???
10. Смяна на названията на длъжностите – вместо само професори – професори и професори-изследователи, и изследователи, и Университетски професори, и Академични професори-изследователи, и асистенти, и ... моля последния в този фейлетон да затвори вратата! (то не че ст.н.с.LXXVІІст. е просто название!)
ЗАЩО ТЕЗИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ СА ПОНЯКОГА АБСУРДНИ?
Ето няколко причини:
1. Липсата на подготовка, време за обсъждане и ненормалната обстановка в българската наука и образование
Истините за българската наука са многобройни, но за съжаление малко от тях – благоприятни:
#61548; Има добре подготвени кадри от старото поколение, малко на брой от средното и не много кандидати от новото, за да наследят традицията и да продължат с постиженията,
#61548; Материалната база остарява,
#61548; Мениджмънта не е на ниво,
#61548; Апетитите на криминално проявени и влиятелни босове към активи на Академията и Университетите – големи, стремежите на политици, олигарси и прочие към титли – също голям.
#61548; Образованието – на все по-ниско ниво, природните науки – напълно занемарени в училище, обществените – слабо застъпени, като резултат нивото на учениците и студентите катастрофално спада и малко условия за нови качествени допълнения настъпват,
#61548; Най-добрите ученици стават студенти в чужди Университети, откъдето започват научна и преподавателска кариера на друго ниво и често отказват да се върнат към родните реалности,
#61548; Финансиране на науката в рамките на реални 0.3 – 0.4 % - далеч, далеч от средноевропейските 2% и от така желателните 3%.
#61548; За щастие има добри съвместни проекти с европейски партньори, които малко подобряват мрачната картинка.
#61548; Най-тежкият проблем остава кадровия – най-мизерните заплати в страната се падат на българските учени, които обаче отсрамват България пред Европа като дават най-много научна продукция на влажени 1 мнл. Евро в наука в целия ЕС – едно противоречие и натрупана обида, които трудно могат да бъдат премълчани.(статистиката е от 2006 г. и е съставена от румънски учени)
Всичките тези натрупани проблеми и тенденции показват, че само едно много добре премислено, широко обсъдено и добре финансово обезпечено предложение може да извади българската наука от комата, в която последния министър (а и някои предишни) я отправи. Затова комплексни реформи + финансии е добрата формула, ако се запътим към крайни варианти на реформиране. Във всички случаи обаче това изключва предизборни спринтови фарсове, защото последствията от реформи без осигуряването на нормална среда за научна работа ще са фатални.
Между другото и постоянните места (Франция), а и временните трудови договори (Германия) се практикуват в различни страни – но общото между тях е много добрите условия на работа, която прави системата на временните трудови договори честна. А за такива условия можем да помислим само когато поне 1% от брутния вътрешен продукт отиват за наука.
2. Политическите Мотиви
Мандатът свършва, правителството е слабо и разединено, НДСВ уви – неизбираемо. Какви са шансовете на г-н Вълчев да бъде преизбран? - само ако при него всичко е наред, ако нещата вървят, ако той е популярен, ако го хареса някоя партия за новите си депутатски листи. За тази цел той предприема:
#61548; Покупка на социолози – невероятен брой шефове на социологически агенции печелят конкурси на ФНИ – дори такъв за научна инфраструктура!
#61548; МОН си (или „му“) осигурява медийно присъствие чрез „онези“ договори за медийно присъствие,
#61548; Пари за научни изследвания са наляти във фонда за сметка на ниските заплати в БАН – нищо - бан-джиите не са неговия електорат – по-важни са недвижимите собствености на 4-ти километър,
#61548; И накрая Ректорите и БАН връщат (чрез премиера) стратегията му за научни изследвания (както и закона за научните степени и звания) => новоскалъпена набързо е необходима за имидж пред С. Станишев
Решението – бързо да се скалъпи консенсус и промяната да се проведе. Дали ще е добра? Ще разберем след изборите – а дотогава я камилата, я камиларя.
Ще породят множество смешни ситуации, ако се приемат набързо горните предложения:
3. Смешна ситуация 1
Новоорганизиран частен университет решава да открие наведнъж 15 нови учебни програми по физика, химия, зоология, ботаника, .... и каквото си представите, но няма преподаватели. Отива в СУ, където има сериозни критерии (и бавен процес) за производство на „Университетски професор“ и примамва всички новопроизведени доктори да дойдат – с обещание за бързо производство в Университетски професори в рамкита на една година – минималните критерии за Университетски професор едва ли ще са по-високи от тези досега и такива даровити
деца ще ги постигнат бързо, а Университетът ще ги произведе в професори веднага. (виж примера с критериите за професор на ВАК за техническите науки). Резултат: СУ остава без асистенти, а новият университет получава тълпа новопроизведени университетски професори (сегашни доценти) + нови специалности + студенти примамени от перспективата бързо да се дипломират – всъщност също без много критерии. Резултат – губи качеството на обучение, губи СУ, губят студентите, печели – бизнеса с дипломи.
4. Смешна ситуация 2
След години същият Университет успява да вдигне нивото си на обучение и се устремява към кандидат-студенти с по-висок успех (и/или доход) и по-високи критерии на обучение. Критериите за Университетски професор вътрешно нарастват, както и времето за получаване на титлата. В този момент съседният новообразуващ се университет открадва всичките му новопроизлязли доктори с примамката от предишната ситуация – бързо производство в чин. Неприятно нали?
5. Смешна ситуация 3
Титлата на доцент (Университетски професор) от СУ или БАН не бива призната от новоорганизиран колеж ... или от акредитационната комисия – защото си е вътрешна. Смешно нали? Същевременно диплома от друг университет се признава, заради други заслуги.
6. Смешна ситуация 4
Млад преподавател заминава на 3-годишен пост-док. в Хага. Тъй като е на временна позиция я губи или просто му заявяват, че ако не бичи по 400-500 часа годишно в този Университет всяка година – няма право на връщане, ако искаш ходи на пост-док и се връщай после!
Същото се случва и със сабатичната година на по-възрастен колега.
7. Смешна ситуация 5
Кадърен ръководител на катедра се възползва от временните трудови договори и се оттървава от всички лентяи в катедрата и на тяхно място назначава млади будни момчета. Дотук добре. Но! Некадърен шеф на катедра се възползва от временните трудови договори и започва да гони по-кадърните от себе си или да „пощипва“ от договорите на всеки, който е спечелил такива – нека посмеят да се оплачат. Тъй като некадърните преобладават – те продължават да го поддържат – съмовъзпроизвеждаща се система.
8. Смешна ситуация 6
Медиен магнат си купува 5 преподавателя (или едно жури) и докторска титла от Н-ския университет. Професорска ли, докторска ли няма значение. Просто нали! Учените я получават само с пот на челото обаче.
9. Смешна ситуация 7
Младите учени в страната започват научна работа на временен трудов договор тук в България, завързват международни контакти и бързо се изстрелват в някоя европейска страна с по-постоянни ангажименти към учените си. Резултат – български пари изграждат за 25 години учен, а Франция или Испания например ще получават плодовете от неговия труд, назначавайки го с по-сигурни ангажиманти. Богати сме, спонсорираме!
10. ... и още много други възможни ситуации.
Не че временните трудови договори са лоши сами по себе си. Но прилагането им изисква невероятна подготовка, финансии, нормални условия на труд и цял министерски мандат пред вносителя – а този лукс го нямаме. Не става просто да се седне на маса и да се измисли. Затова по-добре да не пипаме. Да влезе следващия министър и следващите управляващи ... а после можем и да се върнем към идеите по-горе, но в по-обмислен и не-спешен вариант.
|
|
|
|
flatwood
54 Posts |
Posted - 01/24/2009 : 05:40:21
|
По мое мнение предложените от Вълчев промени са в правилна посока и ето защо:
1. Временни трудови договори за всички, които не са професори - асистенти и научни сътрудници, доценти и ст.н.с. ІІ ст.,
Това е всъщност системата на tenure-track и tenure positions, която работи добре в Америка, а вероятно и в други страни. Важното е временния договор да е за поне 3-5 години и да са ясни критериите за преминаване или не след това на постоянен трудов договор.
2. Задължителни критерии за научни степени и звания, наложени от институция, подобна на ВАК, за съжаление – само минимални. Пример – сега минималния критерий на ВАК за професор в техническите науки е 5 публикации от които поне 2!!! в международни реферируеми списания!
Тук не разбирам очудването. Ясно е, че критериите могат да са само минимални. Друг е въпросът дали са ниски или високи.
3. Ще съществува понятието национален професор – като за такива ще се признаят само тези, които имат вече голям докторат и са професори. Това, което ще се случи със сегашните доценти и ст.н.с.-та ІІ степен е невероятно необичайно – такива степени ще изчезнат, а те ще бъдат наречени „Университетски професори“ (дотук добре , но!). Обаче тази титла ще важи само за конкретното ВУ или Академия и няма задължително да бъде признавана от останалите - т.е. те ще загубят сегашното национално признание на титлите си – тоест всеки
Институт, или Академия, или Н-ският Университет от село Горно-нанадолнище могат да не я признаят по каквито си причини искат! Още по-лошо, те ще преминат на временни трудови договори – също както асистентите и н.с.-тата.
Трудно ми е да разбера какъв е проблемът тук и защо въобще трябва да има понятие "национален професор". Естествено е Н-ският Университет от Горно Нанадолнище да не е задължен да признава титла (струва ми се че тук се смесват понятията "титла" и "длъжност") присъдена от СУ, БАН или Харвард. Университет, който избира професорите си без да иска съгласието на други университети, не може да претендира присъдените от него титли да се признават другаде.
4. Мобилност на учените – при положение, че досегашните доценти, асистенти, н.с., ст.н.с. загубят вече постоянните си трудови договори – тяхния интерес към по-дългосрочни сътрудничества с чужбина, за кандидатстване за пост-докове, за сабатични години в чужди изследователски центрове и т.н. значително намалява заради необходимостта да защитават тук на място продължаването на договора си – при това положение се налагат специални мерки за защитаване на тяхната мобилност. Такива мерки са необходими и за преместване на
учени/преподаватели от Академия/ВУ в друг ВУ или Институт, поради незадължителното признаване на степените и званията им там.
Напротив. Ако издигането в йерархията зависи от натрупания опит и научни резултати, временните договори са стимул за мобилност.
Разбира се много от нещата са направо обидни – след години наред работа т.е. следване в две степени, докторат и конкурс за н.с. или асистент, или още един за доцент или ст.н.с. ІІ ст., изведнъж се оказва, че титла придобита в БАН не може да бъде призната от Н-ския Университет в село Горно-Нанадолнище или пък професура в НБУ може да бъде приравнена само към асистентско място в СУ или специалист-химик в БАН и т.н. и т.н.
Тук явно отново се смесват понятия. Никъде по света заемането на длъжност (професор, доцент и т.н.) в една институция не ти дава автоматично право да заемеш същата или по-висока длъжност в друга институция
Други точки, предложени от Вълчев, за науката и степените в България:
5. PhD ще се нарича “доктор“, а големия докторат - „доктор хабил“. Ще се дават от Университетите и Академиите (както и титлите „Университетски професор“, асистент и изследовател), с малки комисии, по установен ред от ВАК-подобна агенция. Това обаче дава възможност на Н-ския университет/Институт с малко усилия и повечко парични стимули да каже: Здравей доктор (или професор) Череп, д-р Галев или проф. Маргин и т.н.!
Досега критиките бяха срещу големите Специализирани научни съвети, сега срещу малкике комисии. Какво всъщност искате?
6. Нов орган наместо ВАК – но без много функции,
7. Отпада идеята за хабилитиране без обезпечено място – т.е. „частен доцент“,
8. Нов класификатор на научните области – 4 специалности – природни науки, хуманитарни, обществени, ... вместо – 50 много детайлни (така се решават проблемите с интердисциплинарността, може би не лоша идея ...)
9. Прозрачност –
а) всяко гласуване в научно жури да е явно и
б) О чудо – всеки гласувал да напише есе в 2 стр. формат на тема „защо гласувах тъй?“ - веднага след като е гласувал.
Някои неща стават, други не много – ама другите – кой ги измисля???
10. Смяна на названията на длъжностите – вместо само професори – професори и професори-изследователи, и изследователи, и Университетски професори, и Академични професори-изследователи, и асистенти, и ... моля последния в този фейлетон да затвори вратата! (то не че ст.н.с.LXXVІІст. е просто название!)
Фейлетон са титлите "професор" и "доцент", с които се кичат в БАН. Няма такива титли нито в Националните лаборатории на САЩ, нито в Макс-Планк инситутите в Германия. Това, което го има там и само Dr. Researcher, Senior Researcher, Research Fellow, Staff Member, etc.
ЗАЩО ТЕЗИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ СА ПОНЯКОГА АБСУРДНИ?
Ето няколко причини
Аз съм дотук. Не ми се коментират конспиративни теории :) |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 01/27/2009 : 16:50:13
|
Галя, не си ли видяла това?
Дневен Труд, 27.01.2009
Край с доцентите! Всички са професори
Анета ПЕТКОВА
Край с доцентите! Вместо това ще имаме само професори в университетите и научните институти.
Според ново предложение на работна група от ректори, учени и експерти на образователното министерство всички досегашни доценти ще бъдат преквалифицирани на професори.
Те пък ще се делят на два вида - обикновени и национални. Първите ще са сегашните доценти и тези, които тепърва ще израстват - настоящите доктори, научни сътрудници, асистенти и т.н. Вторите ще са наличните професори и тези, на които предстои да се хабилитират. Промяната, която трябвало до 20 дни да стане проектозакон за научните степени и звания, взриви вчера научната и академичната общност.
http://www.trud.bg/Default.asp?statid=107308&rubr=0&izd=2&fsize=&swidth=800&tr=1&im=01&id=27&iy=2009 |
Edited by - kkabakciev on 01/27/2009 16:50:40 |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 01/27/2009 : 16:58:09
|
Това или е поредния кьорфишек на другарите или те се надяват в мътна вода да прокарат, точно това, което им се иска - всичко да им е в ръцете. Това не е никаква реформа, а затвърждаване на статуквото и вземане на мерки да не стават грешки занапред.
Г-н Flatwood, както винаги смесва българската и американската действителност. |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 01/27/2009 : 17:08:43
|
quote:
Originally posted by nivine
Това или е поредния кьорфишек на другарите или те се надяват в мътна вода да прокарат, точно това, което им се иска - всичко да им е в ръцете. Това не е никаква реформа, а затвърждаване на статуквото и вземане на мерки да не стават грешки занапред.
Г-н Flatwood, както винаги смесва българската и американската действителност.
Г-н nivine, обсъжданото от flatwood и съобщението от тази сутрин за едно и също нещо ли се отнасят? |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 01/27/2009 : 17:25:04
|
| Г-н Кабакчиев, доколкото мога да преценя - ДА. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/28/2009 : 07:16:02
|
Още нещо по темата от в. Стандарт:
Революционен закон предлага:
Всеки ВУЗ със свои професори
Ще признават навсякъде само с титла "национален"
Стела Стоянова
Сбогом на доцентите. Всеки университет - с професори собствено производство. От седмица това революционно предложение буни духовете в научната общност. След като вече година и половина експерти от БАН, МОН и университетите готвят нов закон за научните степени и звания поредната революционна идея на просветното ведомство изправи едни срещу други десетки преподаватели.
Предложението доцентската степен да отпадне е лансирано от МОН пред избрана група от университетски ректори и учени от БАН. Идеята предвижда вместо това да има само асистенти и професори, които ще бъдат два типа - едните само в рамките на съответния университет, а другите да бъдат окичени с титлата "национални".
Според лидера на сдружението на младите учени Христо Лафчиев това означава, "че университетите ще започнат свръхпроизводство на професори, които обаче ще бъдат безгласни букви навсякъде другаде освен в собствения си вуз. Ще се провали и акредитациите на висшите училища, защото там изискването е да имаш определено количество професори". "След като университетите сами си ги произвеждат, кой може да каже дали са качествени?", заяви Лафчиев.
Другата дупка в проекта според него е във факта, че всички, които не са професори, ще бъдат назначавани на временни договори. "Това означава, че професорът държи и ножа, и хляба, а асистентите са дискриминирани и в непрестанна несигурност", протестира Лафчиев. Учените от БАН вчера също разпространиха декларация против лансираната идея. Те се възмущават, че тя не е предложена на широко обществено обсъждане и авторите се опитват да я приемат тихомълком по бързата процедура. "Настояваме за прозрачност", заяви акад. Петър Кендеров, който е един от авторите на законопроекта за степените и званията, подготвен от БАН. В него обаче липсват подобни революционни тези. В действителност закостенялата система за получаване на степен, която до голяма степен е запазена още от времето на соца, трябва да бъде променена и според доста ректори. В момента нашите звания и степени не съвпадат в никаква степен с тези на европейските университети. Никъде по света няма "старши научен сътрудник", реагира ректорът на Нов български университет Сергей Игнатов. Той е един от първите поддръжници на идеята вузът сам да произвежда професорите си, вместо да минава през тромавата система на акредитация, която съществува сега. "ВАК е структура на Министерския съвет, значи аз съм доктор на Министерския съвет", шегува се той. Учените на НБУ отдавна са обявили бойкот на външните оценители и се явяват на професорски защити само в собственото си висше учебно заведение. Поради това обаче се появява парадоксът, че техните титли може да са признати в Европа, но не и в България. Един професор на НБУ не е такъв в СУ "Св. Климент Охридски". Много от учените обаче се отказват да минат през национална хабилитация заради мудната система на оценяване. След като напишат един труд, минават около две години, докато работата им получи оценка и им бъде присъдена съответната титла. Вместо да посветят това време на научна работа, те са призвани да "тъпчат на място" и да зациклят в множество защити - веднъж пред вътрешна комисия на университета, втори път - пред ВАК, която е оторизирана да им даде титлата. "Навсякъде по света младите учени стават професори на по 35 години. У нас обаче очевидно младостта е разтегливо понятие, щом милозливата ни система допуска да има и асистенти на по 60 години. Това не е нормално за никой европейски университет. Именно заради мързеливите научни работници аз предложих асистентите да бъдат на временен договор, което явно е разплакало така наречените "млади" учени с по две деца и нито една книга", каза Игнатов.
За промени в системата на оценяване обаче гласува не само частният Нов български. Ректорът на Техническия университет проф. Камен Веселинов също открай време настоява за промяна, която да позволи неговото висше училище само да си издига професорите. Той обаче настоява да има строги критерии кой университет има право да раздава титли, защото в противен случай "и университетът в Долно Уйно ще бълва научни степени". Сергей Игнатов обаче му опонира, че "в момента няма учен, който да драпа да стане професор за 500 лева заплата, ако може да изкарва няколко пъти повече в частния сектор".
Дали проектът ще бъде приет, би трябвало да стане ясно до двадесетина дни. Твърде възможно е той да отпадне или поне да бъде редактиран заради силната съпротива от страна на учените в БАН и на част от съвета на ректорите. Един от проблемите в него е, че не дава отговор какво ще стане със сега съществуващите доценти - автоматично ли ще получат професорска титла? Ако това стане, университети като Софийския ще се препълнят с професори дори само от механичното приравняване на наличния доцентски състав към по-високото ниво. Един от тях ще бъде и сегашният министър Даниел Вълчев, който в момента е само доцент.
Науката не е казарма
Проф. Камен Веселинов
ректор на ТУ - София
Дори и проектът да не се приеме точно в този вид, много е важно да се върви към промяна на системата. Науката не е казарма, за да има в нея звания - ако направите съпоставка с европейските университети, ще видите, че там не съществува такова понятие. Има научни степени, които се дават от съответните университети.
За мен функцията на ВАК трябва да се съсредоточи в това - да следи за спазването на критериите и да дава становище кой университет какви научни степени може да дава. За да не се стига до парадокси Техническият университет да прави доктори по филология, а Медицинският - по инженерни науки. Комисията трябва да контролира институциите, а не като сега да решава персонални въпроси - може ли или не може Камен Веселинов да стане доктор.
Ако погледнете устава на Европейската университетска асоциация, в него изрично е записано, че там може да членуват само университети, които могат да създават собствени доктори. Ние сме членове по изключение - затворили са си очите, защото знаят колко недомислен е законът у нас.
|
Edited by - moderator on 01/28/2009 08:01:56 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/30/2009 : 15:16:05
|
Младите учени: Вълчев съсипва образованието
БГНЕС, 30.01.2009 г.
България е на едно от последните места по брой докторанти и доценти в Европа. Това заяви Стилян Георгиев от асоциацията на младите учени „Когнито“ на пресконференция, посветена на предложените от министър Вълчев десет основни точки в новия закон за научните степени и звания, предаде репортер на БГНЕС.
Историкът Димитър Атанасов допълни, че „това не означава да пуснем евтино производство на професори в стил Хонконгски пластмасови играчки“, което би се случило, ако за да бъде наваксано количеството, се занижат критериите. Според Петко Тодоров от Института по електроника на БАН предложенията не фиксират най-важните проблеми. Приоритетно трябва да бъде разрешен проблемът с финансирането на науката у нас. "Даваме 4 пъти по- малко пари като процент от брутния вътрешен продукт от това, което дават средно държавите в Европа. Косово финансира науката си по добре от нас, а Албания е на светлинни години", категоричен бе той. Според младите учени реформите, визирани от министъра на образованието Даниел Вълчев, биха довели до разрушение на системата, а изграждането на нова изисква огромни инвестиции. Като лош бе оценен и моментът за приемане на такъв нов закон с оглед края на политическия мандат, когато министърът не може да поеме отговорността за решението си. Временните трудови договори също са обидни за учените и освен това противоречат на законодателството категорични са от асоциацията. Унизително е чистачките и администрацията на едно заведение да са на постоянни договори, а учените - на временни, категорични са от "Когнито". Според Симеон Цветанов ситуацията заплашва с обезлюдяване родните научни среди. Временните трудови договори, освен това, облагодетелстват недобросъвестните началници. Според младите учени бъдещи реформи в науката трябва да се обсъждат в широк научен кръг, а по-нататъшната реформа би била добре подготвена, ако подобно на Съединените щати, страната ни изготви класификация на научните учреждения. Според „Когнито“ не е редно титли да бъдат давани от заведения със сериозна научна дейност. Симеон Цветанов обобщи позицията с думите: „Няма как, ако всеки прави званията сам за себе си, те да се признават“. Академик Александър Попов сподели, че от 1989 г. до сега е имало 39 проекта за нов закон за научните степени и звания, и по стратегията има още много неща, които трябва да се обмислят. /БГНЕС
Млади учени се обявяват против занижаването на критериите на хабилитацията
Десислава АНТОВА
30 януари 2009 | 15:06 | Агенция "Фокус"
София. Младите учени се обявяват против занижаването на критериите на хабилитацията, стана ясно по време на пресконференция, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Христо Лафчиев от Движение на младите учени "Когито" обясни, че по този начин ще бъдат произведени много повече доктори и професори, за да бъдат изпълнени определени критерии на ЕС. Младите учени искат обективни критерии за оценяване, които да се прилагат за всички учени за оценка на техния труд. Според тях е необходима външна оценка на работата на всяко висше училище, както БАН е поискала външна оценка на своята работа. Преди да се прави реформа, според тях е необходим отговор на въпроса, каква наука е необходима на българската държава, в противен случай е по-добре да не се предприема реформа. „Искаме читава повсеместна инвентаризация на науката и едва след това да се пристъпи към реформа”, заявиха от движението на учените. Те си пожелаха министърът на образованието и науката да бъде техния Мартин Лутер, който да закове своите 95 тезиса, които да поставят началото на реформацията в българската наука и припомниха, че реформаторът се е позовал, както на целия си житейски опит, така и на опита на другите.
Дори Косово финансира по-добре науката си от България
Дата : 30 Януари 2009 г. 15:06 ч.галерия
www.actualno.com
Дори една новосформирана държава като Косово финансира по-добре науката си, да не говорим за Албания, която е светлинни години преди България по отношение на финансирането на науката.
Това заяви Христо Лафчиев председател на Движение на младите учени "Когито" на пресконференция, предаде агенция Фокус.
Движението на младите учени се обяви категорично против изработените тайно десет точки, които ще залегнат в Стратегията за научните изследвания. Десетте точки са били договорени между вицепремиерът Даниел Вълчев и няколко ректора на университети и акад. Александър Попов от БАН.
Част от предложенията предвиждат временни трудови договори за всички, които не са професори, асистенти и научни сътрудници, задължителни критерии за научни степени и звания, които са минимални, налагане на понятието "национален професор", като за такива ще се признават само тези, които имат голям докторат и са професори, вместо само професори се предлага да има професори-изследователи, изследователи и професори.
Според младите учени е унижение на постоянен трудов договор да бъдат само административните лица и чистачките. Според тях действията на Вълчев са абдикиране на държавата от държавата и висшето образование.
"Не" на временните договори, обявиха младите учени
В същото време просветният министър Вълчев бе на посещение в Института по физика на твърдото тяло към БАН
Елена Петрова
www.news.bg
Сдружението на младите учените „Когито" обяви за крайно радикални предложенията на министъра на образованието Даниел Вълчев за нова стратегия за развитие на науката и изготвяне на промени в Закона за научните звания и степени.
Според тях с това ще промени целия пейзаж на науката в България.
В случай, че тези авантюристични предложения бъдат взети под внимание от НС, от „Когито" са категорични, че са готови да излязат на улицата в знак на протест.
Исканията на учените са увеличаване на финансирането на българската наука до европейски пропорции или 3 % от БВП - 15 пъти повече от моментното финансиране.
Факт, е че България е с най-нисък процент на глава от населението в рамките на ЕС и е единствената страна, в която правителството иска да се съкрати броят, твърдят още те.
Другите искания са свързани с гарантирано достойно заплащане, равностойно на това в държавната администрация, както и на създаване на съвременна научна база.
Временните договори ни обиждат, защото дори чистачките са на безсрочни, а на нас ни се плаща за третокласна наука, заяви един от членовете на организацията.
Младите специалисти обявиха, че в системата е налице загуба на качеството за сметка на количеството.
Те отправиха риторичен въпрос към министър Вълчев какво цели с предвидените промени.
По мнение на Димитър Атанасов, докторант в Историческия факултет, думата реформа се е превърнала в мантра.
Учените приемат част от проекта като са обявяват против някои елементи в него, които за тях са недовършени.
Ние искаме обективни измерители на науката. Дали ни мерят на килограм или карат. Науката не се измерва в количество. Не виждаме какъв е регламентът, по който ще се създават млади учени в България, добави Атанасов.
От Когито заявиха още, че е нарушена симетрията между науката и държавата. Най-критикуваните точки от проекта на министъра са назначаването на „национален професор", назначаването на временни трудови договори на доценти, асистенти и научни сътрудници.
Според планираното от МОН се въвеждат понятията „национален професор" и „университетски професор".
Сегашните доценти и старши научни сътрудници втора степен ще загубят степените си и ще придобият титлата университетски професор.
Тя ще важи само за конкретното висше училище и няма задължително да бъде признавана от останалите.
„Когито" не одобряват идеята на Вълчев да се назначи нов орган вместо ВАК без много функции, както и отпадането на идеята за хабилитиране без обезпечено място.
От сдружението предлагат внимателно обсъждане на новата стратегия сред всички заинтересовани сред всички научни и академични среди.
|
Edited by - moderator on 01/30/2009 16:58:37 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/31/2009 : 11:09:41
|
Младите учени:
Стратегията за наука е недоработена
Писмо от председателя на БАН в подкрепа на документа разбуни духовете
Велиана Христова
31.01.2009
в.Дума
Неуместно е министър в края на мандата си да променя драстично системата на науката, заявиха вчера младите учени от движението "Когито" на нарочна пресконференция. Ако не се дават необходимите пари за реформа, разрушаването на старата система води до разруха - така те коментираха националната стратегия за науката до 2019 г., приета преди ден в МС със срок за доработване, както и идеите от среща на група академични лица при министър Даниел Вълчев доцентите да станат професори, останалите да са на временни договори.
Ако гледаме финансирането ни, то е като за третокласна наука в третокласна държава, заяви н.с. Христо Лафчиев от БАН. Ние обаче правим първокласна и второкласна наука и не заслужаваме да ни наказват с временни договори, докато чистачките ще са на постоянни, добави той.
Колете се, бесете се, правете си каквито искате професори - това е абдикиране на държавата от отговорностите й към науката и висшето образование, смята н.с. Симеон Цветанов, също от БАН. Младите подозират, че трябва да се изпълнят изискванията на ЕС за увеличаване броя на учените, затова Вълчев предлага такива идеи, но те са за сметка на качеството. Стратегията страда от родилното петно на недоизмисленост и недоработеност, обобщи докторантът Димитър Атанасов от СУ. Искаме да ни мерят в науката не на кило, а на карат, каза още той. Младите са за стратегия за науката, която обаче да бъде обсъдена широко в гилдията, а не с почти криминална скорост в тесен кръг при министъра.
Самият Вълчев вчера посети с журналисти Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) на БАН, където получи почетен плакет "Акад. Георги Наджаков". Той нарече слухове, че доцентите ще станат професори и че всички минават на временни договори, но призна, че идната седмица ще се пише закон по идеите от срещата при него. На въпрос вярно ли е съобщеното от него пред МС, че БАН подкрепя стратегията, той отговори: "Акад. Съботинов ми е писал писмо в този смисъл". Общото събрание на БАН обаче е приело становище с много забележки към стратегията и мнение, че тя се нуждае от доработване. Председателят на академията акад. Съботинов, който работи в ИФТТ, обясни, че в стратегията не е пишело как ще се развиват научните институти, каквито има в БАН, но след разговор с министър Вълчев той е приел предложението на академията научни центрове да има и към институти. Тогава с писмо изразих благодарност за полезната дискусия и написах, че при това положение документът може да изиграе положителна роля за развитието на българската наука, каза Съботинов. И добави: "Доволен съм, защото "можеше да бъде и без това". Според него дали ще има ново обсъждане в БАН зависи от активността на Общото събрание. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/31/2009 : 13:06:03
|
ПРОФЕСОРИАДА
След като всички станем професори, никой няма да се пита дали и Иван Славков е такъв
29 Януари, 2009 ПРОФ. МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ
в.Монитор
Няма такава дума в българския език и спелчекърът моментално я светна в червено (то и дума спелчекър няма, ама нейсе). Няма такава дума, но пък се налага да я измислим и да я въведем. А ако на някой това му идва в повече, да седне и да помисли то какво ли на тази държава й е в ред. Аз не можах да се сетя, но и време нямах много, щото главната редакторка каза, че ще изпуснем отпечатването на броя. Но щом четете това, значи не сме го изпуснали.
На фона на световните, газови, заложнически, гранични и всякакви други кризи малко незабелязано остана едно събитие, втрещило яко Съвета на ректорите на българските университети, провел се в понеделник. Това е един орган, от действията на който обикновено нищо не следва, но този път последва новина. И то каква! Пред уважаваните университетски ръководители се изправил наперен момък и с нетърпящ възражения тон заявил, че се слага край на доцентите. Доколкото половината от ректорите все пак са доценти, представям си как са се почувствали. Сигурно е било като след щракването на вратата на немски концлагер, на която пише "Трудът ще ви освободи". От живота, както е известно от историята.
Не знам колко е продължила зловещата сцена, след която все пак станало ясно, че нещата не са толкова кръвожадни. В смисъл, че край на доцентите все пак ще има, но не защото такова ... като в концлагера де, а защото ще ги правят професори. На пръв поглед - няма лошо, особено ако така като на магия да би се повишило и нивото на университетската наука. Макар че надали. На втори поглед пак лошо не се вижда, още повече, че българинът обича разни титли и особено званието "професор". Във връзка с тази любов обяснима се налага да припомня някои факти.
Научните степени и научните звания у нас се присъждат от Висшата атестационна комисия /ВАК/, към работата на която често се отправят заслужени упреци. А че са заслужени знам от личен опит, защото работя в тази система. Но знам и друго. През далечната 1991 г., въодушевени след телевизионната си победа над зловещата "Секуритате" - тамошния вариант на Държавна сигурност, румънските демократи разтуриха тяхната си ВАК и на всички, които имаха нещо общо с висшите училища, им се присвои титлата "професор". След като всеобщата радост и народно ликуване по случая поутихнаха, последва масово чесане по главите, съпроводено от неизменния за Балканите въпрос-констатация: "Бе то ние к'ва я мислихме, па тя к'ва стана". А иначе беше станало точно това, което са си мислели. Само дето вече 18 години в Румъния като се срещнат двама професори, единият непременно пита: "Ти от кои професори си, от истинските ли, или от ония, удостоените?" Та така стоят работите с ВАК - лоша система, но засега необходима. Истината изисква да се отбележи, че у нас ВАК работи по един закон и по един правилник от времето на развития соц през 1972 г., който закон изобилства с откровени тъпотии. Така например в чл. 16 на Закона за научните степени и научните звания (http://vak.acad.bg/docs/zakon. pdf) намираме любопитното изискване научните изследвания и творческите постижения да са насочени към решаване на проблеми, свързани с нуждите на СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ. Звучи невероятно, затова съм дал и горния линк. Както казват руснаците, "Сам не придумаеш". Има там и други бисери, но не искам да лишавам читателя от удоволствието да ги открие сам. Но възниква и един резонен въпрос. За комунистите в лицето на БСП, които управляваха България на няколко пъти, оставането на този текст в закона е обяснимо. Но защо не го премахнаха демократичните правителства на СДС (1991-1992) и на ОДС (1997-2001), остава дълбоко непонятно. Или пък не толкова дълбоко. В резултат на всичко това се оказва, че хилядите учени в България (сред тях съм и аз) са получили научните си степени и звания, защото са успявали някак да задоволяват нуждите на социалистическото развитие. Каквото и да значи това.
Както вече споменах, у нас страстта към титли и звания, особено незаслужени, е национална особеност. И при другите народи също я има, но нашата е показна и смешна. По хартиени и електронни медии всекидневно и всекичасно акъл ни дават хора, сложили пред името си титлата "професор". Но у нас това звание го дава само ВАК и засега никой друг. Отскоро отговор на сакралния въпрос кой в България е професор и кой - не, може да се намери в сайта на комисията на адрес http://vak.acad. bg. Да отворим прочие заедно този сайт.
Доскорошният шеф на БОК и герой на Би Би Си г-н Иван Славков многократно се е появявал пред публика в скромното си качество на ... професор! Затова написваме в търсачката думите "иван славков" (може и с малки букви, системата позволява) и компютърът моментално съобщава, че няма хабилитирано лице с търсените данни. То е ясно, че няма, но е добре да се получи и официален отговор. Повишава се някак доверието към институциите, дето уж било паднало под нулата. От години по различни телевизии ни забавлява г-н Юлиян Вучков. Има човекът и много добри изпълнения там, но не за това е въпросът. А че се представя за професор. Щото не е. Има, вярно е, научната степен "доктор на науките" от 1987 г., но професорско звание няма. Що обаче се пише така, не ми е ясно.
Друга публично известна фигура е наскоро обявеният за сътрудник на ДС телевизионен режисьор г-н Хачо Бояджиев, представящ се също и за професор. Читателят вероятно вече се е досетил, че това не е вярно. Или, за да бъдем съвсем прецизни, господинът не е професор по българския закон. А иначе в Италия викат "професоре" и на детските учители, чиято работа впрочем заслужава най-дълбоки и искрени адмирации.
Не са професори по българския закон според данните на ВАК господата Димитър Луджев (той е доктор на науките и ст. н. с. I ст., но професор не е), Божидар Димитров (ст. н. с. II ст.), Евгений Дайнов (доцент) и т. н. Тези и други хора са уважавани учени и общественици и съвсем, ама съвсем не им е нужно да използват титли, които не са им присъдени. Понякога за този разгул на званията отговорност носят и журналистите. Които изглежда смятат, че събеседниците им не са достатъчно престижни, ако не са от професор нагоре. Но скоро този проблем ще изчезне от само себе си, след като всички станем професори след една масова професориада. Само дето после все ще се питаме "Бе, ти от кои точно професори си?" Както вече 18 години го правят в северната ни съседка. Но то и затова народът е казал, че който каквото сам си направи, друг не може.
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 01/31/2009 : 13:37:17
|
Хубава статия на проф. Константинов! Който може, може! И често пъти можещият може и да пише, както е в случая.
Галя, виж какво е написал проф. Лазаров (впрочем май и той не е професор, но аз така обичам да го назовавам от уважение към точните му позиции по проблема) тук:
http://tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems/message/3530
и е споменал негативно pueron.org:
Желанието за ‘централизация’ и въобще проектът ‘Кендеров’ бяха, обаче, радикално критикувани от разни съмнителни сдружения на млади и не толкова млади учени, новоизлюпени ‘доктори’, нехабилитирани учени, търсещи лесното (кръгът pueron.org и др). Зад аргумента че съществуващият закон бил от 1972 г, че на Запад не било така, и че на младите учени трябвало да се осигури бързо израстване, те ратуваха за пълна децентрализация и либерализация на раздаването на степени и звания и за премахването на ВАК.
Аз лично не съм бил винаги съгласен с позициите на "Пуерон" (каквото и да означава "позиции на Пуерон"), както не съм съгласен и с отделни основни положения в цялостната концепция на Лазаров (но с повечето съм съгласен). Не съм съгласен например с неговото желание така наречените академични титли (академик и член кореспондент) да се запазят. Аз намирам, че те са грубо противоконституционни - аргументирал съм се защо на страшно много места, включително и тук.
Повод за полезна дискусия - още повече като се има предвид текущото изземване на инициативата за нов ЗНСНЗ от страна на МОН.
Красимир Кабакчиев |
|
|
|
Topic |
|
|
|
ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ, ЗВАНИЯ И ДЛЪЖНОСТИ
