| Author |
 Topic  |
|
nivine
145 Posts |
 Posted - 11/06/2006 : 12:33:54
|
| "Който не е като нас е срещу нас" - това е техния девиз. Цитирам по памет Ифандиев, но и него го изхвърлиха - безпощадни са, обират всеки луфт, както се казва - уплътняват периметъра на глутницата. |
Edited by - nivine on 11/06/2006 12:35:42 |
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/08/2006 : 16:49:06
|
www.news.bg
08.11.2006g.
Из дискусия, водена от Станишев и посветена на идеи за отпразнуване на влизането ни в ЕС 01.01.2007g.
Отразяването в медиите на присъединяването на страната към ЕС да мине под знака на непримиримостта, настоя председателят на Съюза на издателите и главен редактор на в-к „Труд" Тошо Тошев.
Той обяви пред високата аудитория, че неотдавна до Софийски университет срещнал един професор по естетика, който се изплюл на тротоара , а малко по-късно случайно срещнал бивш министър, който пресякъл на червен светофар .
В Европейския съюз няма пресичане на червено , предупреди Тошев.
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 11/09/2006 : 07:24:54
|
quote:
Originally posted by moderator
www.news.bg
Отразяването в медиите на присъединяването на страната към ЕС да мине под знака на непримиримостта, настоя председателят на Съюза на издателите и главен редактор на в-к „Труд" Тошо Тошев.
Той обяви пред високата аудитория, че неотдавна до Софийски университет срещнал един професор по естетика, който се изплюл на тротоара, а малко по-късно случайно срещнал бивш министър, който пресякъл на червен светофар.
В Европейския съюз няма пресичане на червено, предупреди Тошев.
Тоя така наричащ се председател на така наричащите се издатели - повечето от тях елементарни индивиди, плюещи жълти чалгаджийски простащини по хората, явно не е стъпвал в Европейския съюз. Защото не знае, че там пресичане на червено има много. Същото е, както в България. А това, което го няма в тази област, са българските диваци - шофьори, даващи газ и натискащи пешеходците дори по зебрите.
Но друго, много по-важно го няма в Европейския съюз. Няма такава свинска политическа проституция сред класата на издателите! И най-важното: няма комунистически варвари и диваци! И няма агенти на варварската терористична организация с име Държавна сигурност!
Няма агенти "Бор"!
Красимир Кабакчиев |
Edited by - kkabakciev on 11/09/2006 07:25:23 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/01/2006 : 21:21:44
|
ASSOCIATE PROFESSOR DR. VENETZIA MINKOVA
от блога на Лазарин Лазаров
Преди известно време влязох в Интернет-страницата на Института по органична химия на БАН, където съм работил близо 30 години. Кликнах на Solid Fuel Department и прочетох: Head - Associate Professor, Dr. Venetzia Minkova. Представих си лабораторията, в която съм прекарал хиляди часове. Спомените ми бавно ме връщаха назад, назад във времето. Видях лабораторията в началото на 60-те години, в която Венеция в полубяла престилка, боса и разчорлена, се разхождаше и приказваше на висок глас. Замислих се за една особена кариера в най-авторитетната българска научна институция.
Венеция е родена и израстнала в граовското село Косача. Селянинът бай Кольо праща и двете си деца - Венеция и малко по-голямата Магда - да учат гимназия в Перник. Завършват с посредствен успех, не им се учи в университет, но нямат никакво желание да се върнат на село. Магда е хубавелка, изглежда по-секси. Венеция е по-небрежна в облекло и прическа. Магда записва курсове за секретар-машинописки, а Венеция - за химически лаборантки към един пернишки завод.
Заводската лаборантка Венеция умее да си създава приятелства с колегите си и да бъде ласкателна с шефовете си. Предлагат й да учи задочно в ХТИ-то. Перспективата да зубри дебели книги не я блазни, но тя решава да опита - най-малкото заради отпуските и ходенето до София.
В началото на 60-те години Венеция дойде да си прави дипломната работа в нашия институт. Шеф на нашата лаборатория за изследване на въглища беше известната Гергина Ангелова - бивша партизанка и партиен секретар на БАН, която ”колеше и бесеше” в института*). Венеция бързо успя да влезе под кожата й - тя бе назначена за лаборантка в лабораторията и приета за партиен член под личното поръчителство на голямата партийна функционерка.
Учудваше ме способността на Венеция да създава приятелства. Лаборантки, научни сътрудници, секретарки, чиновнички в счетоводството, с които аз бях на ”вие” години наред, й ставаха интимни приятели за броени дни. Тя сондираше за приятелство и старшите сътрудници и професори. Забелязвах че те или се дистанцираха или я приемаха учудващо добре. Беше услужлива.
Междувременно Венеция успя да завърши ХТИ-то. Тя си представи дипломата със среден успех 3.50, която веднага потъна някъде в канцеларията и повече никой не я видя. Но тя веднага бе преназначена от лаборантка в ”химик”.
Беше се омъжила, явно имаше доста приятели и извън института - постоянно я търсеха по телефона. Много си падаше по ”кадровите” въпроси. Ако например, в съседен институт се овакантеше място за химик или лаборантка, тя веднага научаваше. Що перничанки бяха назначени в БАН с помощта на нейните връзки. Спомням си как в съседна секция се беше овакантило място за химик. Имаше доста кандидати, включително две мои добри бивши студентки. Какво стана, назначена бе една нейна приятелка, завършила фармация. Нали имала диплома за ”висше”, другото не било важно - считаше Венеция.
Тя държеше вратата на лабораторията, в която работеше, да стои отворена. Обикновено работеше под камина, която й даваше възможност постоянно да вижда какво става из коридора. Много ме дразнеше навикът й да се разхожда напълно боса из лабораторията. Виждам я така, разчорлена и боса, да се провиква на някой от коридора, така че всички да я чуят: ”Обади ми се по-рано защото от 4. съм на партийно събрание”. Венеция държеще всички да знаят когато имаше партийно събрание. Незнам колко е била активна на тези събрания, но на редовните ни научни колоквиуми тя беше напълно пасивна. Тя не беше в състояние да разбира обсъжданите научни въпроси, но добре схващаше ”научната атмосфера” в института.
Шефката ни - партизанка усещаше, че Венеция не е твърде по науката, но я считаше сродна душа и добре оценяваше другите й качества. Всъщност и двете, като всички които знаят малко, подценяваха работата на другите. Директор по това време ни беше професор Г. Близнаков - един умен човек, който обаче, правеше много политически компромиси заради кариерата си (той по-късно стана академик, ректор на Софийския университет). Институтът ни беше пълен с протежета на хора от ЦК или ДС, които му се обаждаха. Шефката предложи на Венеция да се яви на конкурс за научен сътрудник. Последната започна да използва всеки възможен случай за да ласкае нашия директор. За именния му ден му занесе лично в кабинета най-скъпото възможно, купено от Кореком, уиски. Накрая Близнаков назначи една комисия, състояща се от Шефката и партийния секретар, която избра Венеция за сътрудник.
Венци (така й викахме) не можеше да обсъжда научните задачи, по които работеше и когато се налагаше да напише някакъв материал все гледаше да препише от някъде. Научните й отчети бяха компилация от преписани пасажи от книги и от отчетите на нейни колеги. Но от друга страна, тя наистина имаше някои качества. Имаше бърза мисъл, раздвоено внимание и можеше веднага да си представи каква практическа полза би могла да извлече при всяка тема на разговор. Тя беше добре осведомена за всички, които биха могли при някакъв случай да й помогнат.
Но ”кариерата” на Венци бе безусловно повлияна от помощта от нейната сестра Магда. Пернишката машинописка бе успяла също да дойде в София и да стане машинописка в Стоматологията на Медицинска академия. Нещо повече - тя успява да стане любовница и да обвърже здраво един от шефовете на ДС, полковник, по-късно генерал. От машинописка в стоматологията тя става завеждащ личен състав на цялата Медицинска академия. Колко доктори и зъболекари биха дали много за нейното благоволение. Под влияние на сестра си (а и на Шефката) Венци стана по-цинично уверена, че с връзки всичко се постига.
Единственото сериозно научно препятствие за една кариера в БАН е защитата на кандидатска дисертация. По-нататък всичко се урежда. Венеция си дава сметка за това, споделя го с Шефката, получава нейната подкрепа. Шефката многократно говори на Близнаков, че Венеция имала вече няколко научни публикации, които би могла да оформи в дисертация. Но професорът този път се дръпва. Това забавя нещата с близо две години. Обаждат се и от КДС, накрая издебват когато Близнаков е в чужбина и пред един Научен съвет, председателстван от един партиец-професор, Венеция защити кандидатска дисертация. Спомням си дисертацията й, в която имаше цели пасажи преписани от моята дисертация, писана години преди това. Венеция беше научила наизуст експозето си и буквално го декламираше. На няколкото зададени въпроса отговори със запъване, почти по един и същ начин (че това щяло да се провери в бъдещи изследвания и т.н.) Но при подходящо избрания момент за защита и състав на съвета, тя получи необходимите гласове.
Годините минаваха. Макар и вече научен сътрудник, Венци не държеше да има самостоятелна тема. Но иначе се чувстваше повишеното й самочувствие. С Шефката се разбираха отлично. Влезна в партийното бюро, получи апартамент. Междувременно Шефката стана ректор на ХТИ-Бургас. По молба на Венци, тя уреди приемането на едно протеже на ректора на ИСИ-София в ХТИ-Бургас, а в замяна, синът на Венци бе приет в ИСИ-София.
Аз бях единствен хабилитиран, освен Шефката, в лабораторията и практически я ръководех през дългите периоди, когато тя беше в Бургас. Намирах кадровото състояние на лабораторията - пълна с протежета и приятелки, повечето жени - за отчайващо. Венци, обаче, виждаше в тях верен колектив. Имаше само един мъж - Стефан Ангелов, който беше добър химик и свестно момче. Той не се въодушевяваше от предлаганите приятелство и протекция от страна на Венци и това много я безпокоеше. Започна да търси всякакви начини да го злепоставя. Стефан обаче си гледаше работата. Тогава Венци смени тактиката. Един ден той ми съобщи, че иска да напусне защото му предложили много по-добре платена работа в Научно-техническия съюз. ”Венеция и сестра й са уредили всичко” - каза ми той. ”Явно, Венеция много иска да ме махне от тази лаборатория, но при това положение аз съм склонен да приема предложението”.
Добре че имаше обявен конкурс за двама аспиранти - успях да използвам отсъствието на Шефката и да проведа конкурса обективно. Взех две много кадърни момичета. Те, подобно на Стефан, останаха докрай недоверчиви както към искреността, така и към научните способности на Венеция, която безуспешно се помъчи да ги направи приятелки.
Венци винаги успяваше да направи така, че да бъде съавтор на поредна публикация или доклад на научна конференция, но не тя да докладва материала пред колоквиума или конференцията. Тя, естествено, не знаеше никакъв западен език, нещо повече - тя не можеше да ползва дори руски. В лабораторията често идваха колеги от Донецк, с които имахме сътрудничество. Тя се разбираше много смешно с тях говорейки всъщност на български с руски окончания. Грижеше се много те да бъдат настанени в добър хотел и да получат максималните възможни ”дневни”. Един от руснаците и даде една идея за изследователски проект - карбонизиране на слънчогледово кюспе с оглед получаване на адсорбенти за хранителната промишленост. Така Венци стана ръководител на собствена тема. Удивителен бе начина, по който тя организира работата по проекта. Апаратурата бе изработена от някакъв майстор от Перник (неин стар познат) срещу заплащане, опитите се провеждаха в базата за развитие срещу заплащане, анализите на суровините и продуктите се правеха срещу заплащане в Института по черна металургия, въпреки че можеше и при нас. Данните се обработваха от двете химички-приятелки, Венци само ”ръководеше”.
Шефката и Венци решиха че е време последната да бъде хабилитирана. Междувременно, бяхме в нов институт и имахме нов директор - академик Б. Куртев, който стоеше прав когато му се обаждаха по телефона от ЦК или КДС. Заседанието на научния съвет за нейния избор бе насрочено в ден, когато няколко от добрите обективни учени в института бяха в чужбина. Аз имах право да присъствам като изпълняващ длъжността завеждащ лаборатория, въпреки че не бях член на съвета и нямах право на глас. Спомням си че като влязох в залата Венци прибледня и веднага отиде да каже нещо на ухото на научния секретар. Последният - Кольо Генов - беше новоизбран на тази длъжност партиец със съмнителни научни качества. Той и Венци бяха единствените сътрудници на института, които бяха завършили висшето си образование задочно. Кольо Генов, от своя страна, отиде при Куртев и започна също да му шепне нещо на ухото. Тогава Куртев дойде при мен и ми каза: ”Много Ви моля да не присъствате на заседанието. Другарката Минкова е много притеснителна и считаме че много ще се смущава във Вашето присъствие”**. Аз започнах да фъфля нещо, подвих си опашката и напуснах.
Така станахме двама старши научни сътрудници в лабораторията. Скоро след това Венци навърши 50 години. По някаква създадена традиция й устроиха честване в аулата на института. Всъщност тя сама си организира честването с помощта на приятелки от партийното бюро и профкомитета. Имаше бира, уиски, сандвичи… Дойде време за приветствени речи, но Венци настояваше ораторите да почакат малко. Изведнаж в залата влезе запъхтян Георги Близнаков. Той носеше нещо и първи взе думата. Венеция бе наградена с орден Кирил и Методи втора степен.
Малко след това свалиха Тодор Живков. Аз бях много разочарован както от ситуацията в лабораторията, така и от цялостната научна атмосфера в БАН. Възползвах се от една покана на университета ”Лихай”, заминах за САЩ и не се върнах повече. Малко след мен са се спасили в чужбина и двете аспирантки, които бях подбрал. Едната сега е в PennState, а другата - в един холандски университет. Уж имаше големи съкращения в БАН, уж нямат пари, уж правиха реформи. Само допреди година, до късна пенсионна възраст, Associate Professor Dr. Venetzia Minkova продължи да бъде Head на Лабораторията по въглища в Института по органична химия на БАН.
юни, 2004 г
_______________
*)Този характерен образ на партиен функционер в БАН съм описал в есето ”Заслужил деятел на науката” - вж.
http://incolor.inetnebr.com/llazarov/Doc10.doc
**) Да Джони, така каза другарят академик Куртев.
Thu Nov 30, 2006 3:36 pm
"Lazarin Lazarov" <llazarov@...>
scholar144
Offline
Send Email
Invite to Yahoo! 360°
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 12/05/2006 : 08:59:31
|
quote:
Що перничанки бяха назначени в БАН с помощта на нейните връзки.
Типично - акад. ЦХ (Кандидат-член на ЦК на БКП) беше домъкнал в ИЖ-Костинброд цяла колония от родното си село Борован.
И изобщо, разказаната от г-н Лазаров история, е струва ми се типична за онова време; аз, разбира, не съм бил през този период със статут на научен работник, но съдя по тези, които сега ни командват - колко трудно е да разберат какво им обясняваш, дори когато става въпрос за елементарни неща. |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 12/05/2006 : 15:20:23
|
Да, много хубав е този разказ на проф. Лазаров. И аз написах нещо кратко за една моя бивша началничка, която обичаше да казва "Ама вие знаете ли моите връзки докъде се простират, бе?" Поглеждаше към тавана, вдигаше високо ръка и възклицаваше: "Ехееееееей!" Беше приятелка с всичките началници на БАН, а оттам и "ехееееееей".
Но се появи някакъв във форума и каза: "Тия тук пък нямат ли си работа, та са взели да оплюват колегите и началниците си?"
Въпрос на гледна точка. Интереси, разбирания. И така нататък.
Аз обичам да чета такива неща. Историята и участниците в нея трябва да се познават. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/06/2006 : 17:31:19
|
Kрикор Азарян става почетен професор на Нов български университет
www.vsekiden.com
06-12-2006
Нов български университет (НБУ) ще удостои режисьора Крикор Азарян със званието "почетен професор". Церемонията ще се състои на 7 декември след представлението на "Дванайсета нощ" от Шекспир, най-новата успешна постановка на проф. Азарян в Младежкия театър "Николай Бинев", съобщиха от трупата.
НБУ удостоява с това звание значими личности, допринесли за науката, културата и преподавателската дейност в университета. Носители на високото звание са забележителни личности в изкуството - Райна Кабаиванска, Райна Михайлова, Милчо Левиев и Димитър Христов в музиката, Цветана Манева и Васил Димитров в театъра, Иван Веселинов в анимационното кино, Серафим Серафимов в дизайна.
С титлата "почетен професор на НБУ" са удостоени и изтъкнати български и световни учени - Александър Фол (тракология), Робърт Йънг (психоанализа), Рандъл Бейкър (публична администрация), Джон Дийли (семиотика), Боряна Пирьова и Людмил Мавлов (психология и когнитивна наука), Иванка Апостолова (философия), Александър Джеров (право), Боримир Кръстев (лингвистика).
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/07/2006 : 16:14:01
|
Почина бившият министър-председател Любен Беров
7 Декември 2006 | 16:31
www.express.bg
На 81-годишна възраст след тежко боледуване почина бившият министър-председател на България Любен Беров, съобщиха за Агенция “Фокус” от Министерски съвет. Любен Беров бе министър-председател в периода 30 декември 1992 година до 17 октомври 1994 година.
Агенция “Фокус” припомня:
Любен Борисов Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София. През 1949 г. завършва специалност “Икономика” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. От 1950 г. до 1962 г. е асистент във Висшия икономически институт “Карл Маркс”, София. През 1962 г. става доцент. През 1971 г. става професор. През 1976 г. става доктор на икономическите науки. От 1950 г. до 1976 г. е ръководител-катедра, заместник-декан и декан във ВИИ “Карл Маркс”. От 1985 г. е професор в Института по балканистика към Българската академия на науките и хоноруван професор в Икономическия институт към БАН. От 1990 г. до 1992 г. е съветник по икономическите въпроси на президента на Република България.
От 30 декември 1992 г. до 17 октомври 1994 г. е министър-председател в правителството, съставено с мандата на Движението за права и свободи. От 1995 г. до 1997 г. е член на Съвета на директорите на “Селскостопанската кредитна централа” АД. През 1996 г. е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка. През 1997 г. става член-кореспондент на БАН. През 1997 г. става председател на Съвета на директорите на “Селскостопанска производствена централа” АД. От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на “Агропродукт Б” АД, София.
Беров има публикувани над 200 книги, учебници и статии в областта на икономическата история на България и балканските страни.
----------------------
|
Edited by - moderator on 12/07/2006 16:17:01 |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 12/20/2006 : 12:26:18
|
Съпругът на доцентката Мичо Райковски, според ИНФО РАДИО, е акционер в ТОПЛОФИКАЦИЯ, значи не може да не е приемел някаква форма на възнаграждение в пликове. Стига вече да се разкриват престъпленията надолу, а да се тръгне и нагоре. Това да го чете Борис Велчев - главния прокурор. На българския народ му писна. Този, горния е водач на групата на социалистите в СОС - между бат Бойко и Венци Кисьов. И все акъли раздава по разни интервюта, а трябва него да го проверят най щателно, щото хамъра на жена му - откъде ще да е? Жена му е също шеф на фирма, а про-форма е преподават, занижава качеството на преподавателската дейност в ТУ, за сметка на съвместните далавери с акционера. Във ФКТТ никой не реагира на нейните безкрайни груби и нагли нарушения. Един от зам.ректорите и е ревностен поддържник, което говори, че и той е свързан с клана Райнковски по някакъв невидим път. Крайно време е невидимите пътища да станат видими и стига тия партийно-функционерски мутри и техните мутреси са ни назидавали. Вън от висшето образование на такива мутри и мутреси!  |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/03/2007 : 19:44:44
|
През декември 2006г. вестник 168 часа публикува някои данни за висши професорски кадри на нашия социо-политически небосклон.
Ваня Тодорова, несменяемата секретарка на ВАК не може да намери професорската диплома на проф. Стоян Кушлев (бивш депутат и председател на комисията "Петканов", прочул се с това, че си плаща 7000лв. заплата вж. в-к Монитор, 20.10.2006г. стр.8) из Базите данни и архивите на ВАК. Велко Вълканов, кадър на Института за правни науки на БАН и бивш колега на проф. Стоян Кушлев приглася на г-жа Тодорова, възмущавайки се най-вече на това, че проф. Кушлев взимал добавка от 1000лв. за високата си академична титла (според горецитирания брой на в-к Монитор от 20.10.2005г. стр.9, одобрената от МФ заплата на Кушлев е 2694лв., а 40% надбавка към нея му се изплащала като професор).
В броя си от 22-28 декември 2006г. в-к 168 часа, стр. 20, помества материал на журналистката Нейка Кръстева, която установила след проверка в Публичния регистър на Сметната палата, че друг наш изтъкнат професор, а именно проф. Константин Шушулов, несменяем Председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ДКЕВР, имал годишен доход от 59 822,47лв.
Из интервюто:
"- Г-н Шушулов, каква заплата получавате?
- ... Моята заплата е 1724лв. Заместниците ми вземат по 1669лв.
- Какво означава извършването на услуги с личен труд от държавен служител като Вас?
- Написал съм няколко глави в справочника по топлотехника, експерт съм бил в дружества.
- Какви са тези дружества?
- Такива, които задължително не подлежат на лицензиране. Освен това съм председател на няколко научно-технически дружества, доктор хонорис кауза съм на Пловдивския университет по хранително-вкусова промишленост. В Техническия университет в София не преподавам. Не ми остава време.... "
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 01/04/2007 : 12:13:08
|
quote:
Originally posted by moderator
"- Г-н Шушулов, каква заплата получавате?
- ... Моята заплата е 1724лв. Заместниците ми вземат по 1669лв.
- Какво означава извършването на услуги с личен труд от държавен служител като Вас?
- Написал съм няколко глави в справочника по топлотехника, експерт съм бил в дружества.
- Какви са тези дружества?
- Такива, които задължително не подлежат на лицензиране. Освен това съм председател на няколко научно-технически дружества, доктор хонорис кауза съм на Пловдивския университет по хранително-вкусова промишленост. В Техническия университет в София не преподавам. Не ми остава време.... "
Че откога и за "доктор хонорис кауза" се взимат пари?!?
Тия хора наистина са страшно изобретателни в това да цоцат от хиляда места.
Освен това маститият професор с физиономия, категорично доказваща Дарвиновата теория за произхода на човека, не знае как се казва висшето училище, на което е "дхк" - точното му име е Университет по хранителни технологии (и между другото за мен това е най-доброто висше училище в провинцията, жалко че са обвързали името си с този тип). |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 01/16/2007 : 08:46:05
|
Вижте какво интересно предложение е пуснал тази сутрин във форума на в-к "Сега" форумецът midilev:
"...Май БАН трябваше да е към Отдел "Социални Грижи" на Министерството на Труда и Социалните за да си е всичко намястото!"
Дали е добра идеята?  Нека работещите в БАН да си кажат мнението!
Впрочем, ето го коментирания материал:
"През последните 16 години около 800 учени са напуснали БАН, за да работят в чужбина. Според официалната статистика обаче броят на учените от академията зад граница е само 380. Това съобщи председателят на БАН акад. Иван Юхновски при вчерашното посещение на просветния министър Даниел Вълчев в Института по експериментална морфология и антропология. В момента средната възраст на работещите в Академията е около 50 години, отбеляза председателят на БАН." |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 02/06/2007 : 13:52:26
|
| Както по-рано ви казах, материалът ми "Примери за подражание или знаменосци на упадъка", който пействах на страница 2 по-рано в този топик, не беше отпечатан във Вестник "Технически авангард". Главната редакторка ми отказа, защото такива истини не трябвало да се споделят публично. Вестникът и е пълен с подмазвачество към ръководството и върхушката на ТУ-София и е изпипан в най-добрите традиции на тодор-живковския стил. А моя герой - знаменосецът на упадъка си разхожда гордо шкембето всеки ден в стола и в кафето и продължава да сее некадърност в душите на младите хора, които имат нещастието да се допрат де него. Иначе титли и звания не му липсват, голям доктор, професор и така нататък. Къде пращаме децата си да учат?! Днес вече няма дори към кой да се обърнеш за арбитър в един научен спор или правно-административен казус в Технически университет. Става от зле по-зле. Каква Европа, какви досиета, за какво става дума? Един арогантен грабеж, не ни дерат кожата, а ни режат месото - това е. |
Edited by - nivine on 02/06/2007 13:53:55 |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 02/13/2007 : 10:08:42
|
Eто ви един типичен титан на нАуката - доцент, доктор, водещ преподавател по две-три дисциплини в нашия факултет (сигурно и той не знае колко точно), готви се за професор (бърза да използва докато е на власт), член на Академичния съвет на ЛТУ (беше избран много убедително от Общото ни събрание (на което и аз съм член, та първи се втурнах да го прегърна след славната победа -  )) и т.н. Но, ето, на - да се посмеете малко:
http://www.vbox7.com/play:f8d6dd66
(На мен най ми харесва онова "ай шъ ви съ ни..." накрая!)
И, разбира се - поклон пред Валя Ахчиева! За съжаление тя е по-скоро изключение, а темата за простотията на, най-общо казано, "управляващите" е толкова благодатна! |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/24/2007 : 14:15:33
|
Важното е, че и Бат' Бойко е доктор.
 
Докторе, защо...
магистър Момчил Н. МИЛЕВ
www.capital.bg
24.02.2007
Как Бойко Борисов получи "д-р" пред името си и с кого ще се коалира
И Има ли столичният кмет Бойко Борисов докторска титла, по какво, ще се коалира ли партията ГЕРБ с БСП и има ли конспиративен сценарий за свалянето на социалистите от власт - тези животрептящи въпроси преминаха като тънка червена линия през сутрешните блокове на българските телевизии. Основно действащо лице в тази политико-медийна сапунена опера, както се досещате, е обитателят на "Московска" 33 и бивш главен секретар на МВР, а поддържащата роля се пада на Йордан Цонев - бивш депутат от СДС и настоящ такъв от партията на Ахмед Доган. ...
"Д-р Борисов, добре дошъл в политиката, но трябва да минете през филтъра, през ситото, през изпита на избирателите и тогава ще правим сметки", обяви Йордан Цонев в предаването "Денят започва" на "Канал 1" по повод евентуално участие на ГЕРБ в управлението, уточнявайки, че "няма предвид кварталното джипи" и че се отнася към столичния кмет "така, както подобава дисертацията му". Не е много ясно дали Цонев се опитва да припомни как столичният кмет е завършил висшата школа на МВР със специалност "Противопожарна техника и безопасност", а по-късно защитава докторат на тема "Психо-физическата подготовка на оперативния състав"... |
Edited by - moderator on 02/24/2007 14:18:47 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Кадри в науката и висшето образование
