| Author |
 Topic  |
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
 Posted - 10/03/2006 : 15:14:51
|
Tекстът, който следва, е последната третина от една статия в новия брой на в-к "Сити-маркет". Пускам го, тъй като в голяма степен споделям изказаните мисли. Авторката се казва Мила Николаева.
"...Бъдещите специалисти се подготвят по презумпция без учебните заведения да имат задание или яснота какви точно експерти са нужни. Например обучаващите се в хуманитарните специалности у нас са 45 %, а в Европа - 34 %. Няма планиране, няма мисъл.
Бълват безработица.
Учебените планове са отпреди 15-16 години, малко пипнати и актуализирани. Най-често промяната се извършва на базата на наличния академичен състав. Професорите и доцентите от 20-30 години си четат едни и същи лекции и учебният план се прави заради тях. А не заради бизнеса. Да не говорим, че ние сме най-застаряващата академична нация - професорите ни са над 55 г., доцентите над 35, а асистенти си имаме и над 60 г. Как тогава да се определят интересите и компетентностите, които трябва да притежава всеки специалист, завършил да речем счетоводство? Счетоводител, но такъв, какъвто го иска пазарът - банките, финансовите институции, фирмите. И то адаптиран към съвременния етап на информационни технологии, които се използват в съответния отрасъл. Това е свързано с нови програмни продукти. Днес никой не борави с халваджийски тефтер! Медалът има и друга страна. Тя е свързана с много други умения, задължителни за преподавателите, които трябва да владеят езици, необходимите програмни продукти, новостите... Трябва да се пренастрои целият учебен план. Да се разработи единен класификатор и да се уточнят професиограмите и компетенциите за всяка една професия. В настоящите учебни планове са описани съвсем различни компетентности, които нямат нищо общо със съвременния бизнес.
Тесен специлист или пенкелер?
Когато дипломираният младеж отиде на интервю за работа и проверят на практика може ли да прави това или онова, оказва се, че не може и една трета от необходимото. За сметка на това пък прави неща или е учил теория, която въобще не му върши работа. В много държави нещата са силно профилирани. Например в Германия излизат специалисти инженери по отвиването, други - по завиването, трети - по сглобяването, четвърти - по разглобяването. Това не е случайно. Технологичното машиностроене търси такъв тип кадри - тесни специалисти. А ние тепърва се питаме какво искаме. На Запад приемат всички, които желаят. Но след първата година има една цедка, която прочиства случайните, несериозните, тези, които не могат да се справят? Основният принцип е широк вход - тесен изход. Обществото трябва да даде шанс на всеки, който иска да учи, но без компромиси. У нас това не се спазва, най-лесно е да си уредиш изпита - и ти доволен, и преподавателят. Никой не се замисля какво се случва с белите полета в главата, когато застанеш пред работодателя…
Объркана ни е системата. Главната функция на образованието е надстроечна - тя обслужва базата. В момента икономическата основа е една, а системата във висшето образование - съвсем друга. Това е добре запазеният стар модел на ВУЗ, успешно обслужвал социалистическа икономика. След като икономиката се е преструктурирала, следователно трябва да се преструктурират и висшите училища в България. Това ще определи колко икономически ВУЗ-ове са необходими, колко - технически, колко за леката индустрия, колко за туризма и т.н. И най-вече ще спре хаотичното бълване на кадри по принципа "тука има - тука нема"." |
 |
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 10/05/2006 : 12:47:05
|
| Г-жа Мила Николаева е права, само че не засяга причината за това състояние във висшето образование. А ние в ИРИОН търсим причините и смятаме, че трябва да се започне с тяхното отстраняване за да се оправят и горепосочените проблеми. |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 10/05/2006 : 13:55:36
|
Едно многогодишно противоборство
проф. Емил Владков срещу проф. Апостол Апостолов
Проф. Апостолов доведе Емил Владков в София като конструктор и после му сърба попарата дълги години, та и до днес. Още с идването си в екипа на Апостолов започна да върти интригите пред шефовете му, докато накрая напусна. Влезе под кожата на Людмила Живкова и на Георги Йорданов и се набута в телевизията. Там стана голям доктор. Конов от НИИС също се напати от него, жалва се, че оня му присвоява резултатите.
Бяха ме предупредили да не контактувам с Емил Владков, когато защитавах дисертация. Аз, като човек от екипа на Апостолов, бях обект на тормоз от него. Реши да си връща на Апостолов чрез мен.
Днес проф. Апостолов е изолоран от всички научни съвети и редколегии. Не му позволяват да бъде дори рецензент, а Емил Владков е заел всички възможни позиции, макар че Владков е 5 години по-стар от Апостолов.
Съучениците му от Русе казват за него "От малък е дженабет".
И днес е още в обръщение като "Пенсионер под прикритие в НБУ". |
Edited by - did on 10/05/2006 14:22:05 |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 10/05/2006 : 14:08:41
|
В отговор на моято жалба до зам. ректора доц. Стоядинов, че с години не ми се отваря конкурс за доцент, въпреки че съм доктор, имам необходимия брой публикации и съм пред пенсия, той най-безцеремонни ми заяви, че дори ВАК да преразгледа моите катастрофи и да ме одобри и да ми присвои званието "доцент", в ТУ-София няма да ме утвърдят през академичния съвет. Такива били процедурите на местно равнище.
А сега същите тези са решили сами да се направят професори и да си дигнат заплатите, а за нас главните асистенти и докторите се предвижда да сме "out". Дали това е законно?
От друга страна главните асистенти без докторати ще си седят тук до пенсия без да ги закачат!!!
 |
Edited by - did on 10/05/2006 14:22:33 |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 10/07/2006 : 11:22:51
|
В понеделник ще има разширен катедрен съвет за разглеждане на хабилитационния труд на нашия декан. Подобни мероприятия винаги сме ги провеждали при отворени врати и аз мислех да ходя. Вчера, обаче, случайно попитах ръководителя на катедрата (който ще води заседанието) и той много категорично ми отговори, че външни лица няма да бъдат допускани и ако се опитам да влезна, веднага ще бъда отстранен. Добави, че ако това беше първична защита на голяма докторска – нямало да има проблем. За хабилитационен труд, обаче – и дума да не става – провеждал се при закрити врати.
Някой може ли да ми обясни каква е тук логиката, както и какви са формалните основания. Според мен, при положение, че последствията, така или иначе, са еднакви (необходимо условие, за да станеш професор), то и логиката за това, да се провежда при свободен достъп, или при закрити врати, също трябва да е еднаква за голямата докторска и за хабилитационния труд. А и, както казах, в досегашната 12-годишна история на факултета, сме имали само по едно мероприятия и от двата вида, като и в двата случая всеки можеше свободно да влиза, да задава въпроси и да се изказва (без да взима участие в гласуванията, естествено, ако не е член на разширения катедрен съвет).
Има и още едно нередно нещо, свързано с тази процедура - за да подсигури успешния си път до професорството, деканът осигури гост-професорска длъжност за човек, чийто асистент няма достатъчно часове - т.е. сега ще трябва да си изсмуквамв от пръстите някакви, за да не му намалят заплатата.
А иначе, декана ни бърза, понеже му остава само една година – това му е втори мандат. А след като вече престане да бъде декан, всички тия, дето сега му се кланят, и като се разминат, пак се обръщат – да му се поклонят още веднъж, вече ще се разминават с него, без изобщо да го поздравяват. И ще трябва да си се пенсионира като доцент, ако сега не използва момента. |
Edited by - Andrey_Kurtenkov on 10/08/2006 08:29:05 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/09/2006 : 12:15:26
|
Андрей, темата, която повдигаш ме вълнува и мен. Още преди седем-осем години се натъкнах на подобен случай. Стана горе-долу така: Обявиха, че във Факултетния съвет ще се разглежда един кандидат за доцент. Аз попитах шефката на катедрата дали процедурата е публична и тя ми отговори "Да". Явно не е знаела, беше току що избрана.
Отивам аз в залата на съвета, който обсъжда доцентурата. Влизам и дори кимам на някои познати. Усещам, че ме гледат изтръпнали. Сядам най-отзад. И тук, слушай - скача нашия декан, който и днес ни е декан -след промените той е вече на пост трети мандат с едно прекъсване, през което беше поставил свой човек. Минаваше за хипер син, разбира се действащ координирано с хипер червените и върло срещу мен и хората като мен, към които таи първична неприязън. Та той скача, разтреперан, зачервен, абе направо не на себе си от гняв. Разкрещява се неистово, но от нерви едвам му се разбира, какво вряка: "Напусни веднага, ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ДОЦЕНТ СА ТАЙНИ!!!". Естествено напуснах, все пак не исках да съм отговорна за инфаркта му. Защо мислиш беше това - еми защото, както сега, така и тогава имам и имах много повече научни публикации у нас и в чужбина и много повече научни договори от всичките доцентуря взети заедно. Това е Андрей, причината за неистовата омраза и ТОВА Е СТРОГО ПАЗЕНАТА ТАЙНА. Тези хора ни ненавиждат и ако им падне не само биха ни наказвали и уволнявали, както го правят непрекъснато, а не биха се подвоумили да ни отстранят и по по-категоричен начин.
Друга част от ТАЙНАТА, която все повече става ЯВНА, защото, както е казано в Библията, всичко тайно става явно един ден и колкото е по-тайно, толкова по-гръмко става явно, е та другата част от тайната изглежда е, че след края на студената война за да се мине прехода мирно и тихо, са сключени освен явните и някои тайни договорки между Запада и Изтока (за тях говорят, доста хора у нас, например Петко Симеонов, Михаил Неделчев и т.н, за тях говореше и Анна Политковская, която плати с живота си своята свобода - ПОКЛОН ДОЗЕМИ И ВО ВЕКИ), а именно ЗАПАДЪТ ДА НЕ СЕ БЪРКА В ПОДБОРА НА КАДРИТЕ НА ИЗТОКА!!! Затова е това неистово търсене на подписи на шеф на институция, а всички ИДЕАЛНО ЗНАЯТ кои са шефове на тези институции. Тоест нашето поколение, Андрей - твоето и моето е ЖЕРТВАНО в името на, и аз не знам, на какво. ТЕ (факторите на запада и изтока) ни дадоха възможност или да емигрираме и да слугуваме там, знаейки, че ни правят благоволение като ни вземат или да седим тук и нашите сънародници, от комунистическо-десарски произход да ни тъпчат докато ни смажат. Извинявай за крайния възглед. Много бих се радвала, ти или някой друг да го опровергае, но не мога да се отпъдя този род мисли, които ме връхлитат все по-често.
Иначе, това, което става около нас и в нашите среди на образованието и науката, просто би било НЕОБЯСНИМО. Тази пълна липса на чуваемост, каквито и данни за злоупотреби да се изнесат, все едно, че нищо. ТЕ ЗНАЯТ, ЧЕ НИЩО НЕ ГИ ГРОЗИ - ИЗГЛЕЖДА Е ДОГОВОРЕНО И ТЕ ГО ЗНАЯТ, ТЕХНИЯТ ПРОИЗВОЛ Е ПЛАНИРАН И РАЗРЕШЕН. Колкото по-компрометиращи данни се изнесат за едно длъжностно лице, толкова по-високо го издигат, като че ли това е критерият - ТАЙНИЯТ КРИТЕРИЙ.
Въпреки всичко, докато можем, трябва да разобличаваме това състояние на нещата. Никой няма право да обрича нашия живот, защото счита своя собствен живот и този на своите деца и на себеподобните си в кликата за по-важен. ТЕ НЕ СА ПО-ВАЖНИ!!! Много им се иска, НО НЕ СА!!!
|
Edited by - moderator on 10/11/2006 06:48:48 |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 10/09/2006 : 13:23:29
|
Андрей, правилата у нас по традиция се изработват в крачка. Не се изненадвай, че следващия път, когато се обсъжда "голям докторат" ще ти кажат, че откритите процедури са само за хабилитационен такъв. Това е едно. Още "по-атрактивна" е масовата практика установена у нас да се използва политическата и административна власт за правене на научна кариера. На този етап възмущението и хабенето на емоции и чувства от това тревожно статукво едва ли ще имат резултат.
Не мога да опровергая опасенията на moderator и това е най-големият проблем. Това е всъщност ПРОБЛЕМЪТ!!! Тия лекета и мекерета ги държат докато са живи, а такива като мен - айде вън, не си от нас. |
Edited by - nivine on 10/09/2006 13:39:24 |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 10/13/2006 : 08:41:03
|
Все пак двама нахалитети влезнали и седнали да слушат - и, разбира се, били позорно изгонени!
Така е, не всички са послушни като мен
Голямата ирония, в случая, е че кандидат-професорът е бивш Генерален директор на НВМС от времето на Жан Виденов (а това е пост на ниво зам.-министър) - време, когато всякакви реформи в тази сфера бяха стопирани, и по което, никой никога няма да може да ни каже колко месо от "луди крави" сме изяли. И този класически комунистически кадър (беше и кандидат-депутат от БСП за 39-тото НС), който е върл противник на опитите да се наложат в работата ни европейските принципи за организация на ветеринарното дело, днес, при днешните условия, ще става професор точно по организация на ветеринарното дело.
И тук също ще си позволя да попитам - а какво ли мисли ВАК за подобни казуси?
Каква е логиката, при положение, че цялата ти научна дейност е в пълен разрез с налаганите ни отвън европейски практики, тя да получава такава висока оценка? |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/23/2006 : 14:13:38
|
Извадка от един друг форум за проблрми в науката
ЛЛ
Попадна ми наскоро излязлата книга на покойния проф. Асен Трифонов (починал на 20.11.2002 г) Съдба ли? Да, химическа!, „Гутенберг”, София, 2005. Това са посмъртно издадени мемоари на основоположника на школата по физични методи в аналитичната и органичната химия в България и сътрудник на откривателя на полярографията, нобеловият лауреат Я. Хейровски. Без да съм бил близък с него, бях свидетел на дейността на проф. Трифонов в Института по органична химия на БАН от 1962 до смърта му. Европеец по душа, изключително коректен и деликатен в отношенията си учен, той беше брутално изместван и обиждан от безкрупулни партийни кариеристи. Той беше трън в очите на безкрупулната партийна върхушка в БАН, особено след като през 1968 г (след Чешките събития) демонстративно се отказа от членството си в БКП. За съжаление, той бе принуден да наблюдава с най-голямо огорчение как „алчни за власт учени” нанесоха допълнителни поражения на българската наука след 1990 г.
Книгата е едно горчиво обвинение (препоръчвам я и на не-химици). Както сполучливо е казано в предговора, когато действуващите лица в тази книга вече няма да са между живите, тя ще послужи за написването на ‘История на българската наука’ и ‘История на БАН’ „за да видят идните поколения как всъщност е било и как изобщо е могло да бъде така”. Сега все още много от описаните ‘герои’ са живи и държат здраво властта в БАН.
В тази група бе дискутиран проблема, че от близо 100 научни списания, издавани в България, по-малко от дест се реферират международно и имат импакт фактор. Изходът за голяма част от нереферираните списания е само тяхното закриване. Проф. Трифонов беше дългогодишен редактор на „Известия по химия”, станало по-късно „Bulgarian Chemical Communications”. Перфекционист в най-добрия смисъл на думата, той милееше за това списание, и под неговото вещо редакторство то имаше добри дни. В мътните преходни времена той беше брутално отстранен от безскрупулни ‘командващи парада в Академията’ наранявайки дълбоко чувствителната му душа. Списанието тръгва стремително надолу, губи шеметно абонаменти и сега вече е късно за да се направи нещо за спасяването му.
Ето, впрочем, някои кратки извадки от книгата по този въпрос:
Големите проблеми около издаването му обаче настъпиха със започването на периода, в който от социалистическа, страната трябваше да се превърне в такава на пазарна икономика... Субсидирането му скоро секна, но имаша реални изгледи то да се справи с тази действителност. Но те бяха проиграни от алчни за власт учени, чието място най-малко е в една академия на науки...
........
Приличният вид на списанието привлече внимание на книготърговския пазар и към редакцията му беше отправено предложение на Kubon&Sagner, най-голямата измежду търгуващите със страната ни германски книготърговски фирми, тя да поема пласирането му по света...
.............
Но главният редактор беше снет от неколцина алчущи господство братя, един от които командваше парада в Академията откак бяха започнали реформите в държавата...
.........
Новият главен редактор отмени обсъждането на ръкописите в редакционната колегия и по този начин сведе научното равнище на списанието до очевидно неприемливо положение... Последиците не закъсняха. През 1990 г имаше 250 абонамента в чужбина, през 2001 – около 80...
Издателите на американските научни списания се оттеглига от книгообмена си с нашенското списание...
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/26/2006 : 09:53:32
|
Има си хас!
Боян Биолчев качи литературния Олимп
в.Стандарт
27.10.2006
Проф. Боян Биолчев е тазгодишният победител в конкурса за български роман на годината. Книгата му "Амазонката на Варое" печели наградата "ВИК". Победителят получава 10 000 лв. и превод на романа на английски език. Съперниците на професора в третото издание на приза бяха Владимир Зарев със "Светове", Леа Коен с "Консорциум Alternus", Виктор Пасков с "Аутопсия на една любов", Иван Голев с "Дани" и Валери Стефанов с "Изгубените магарета". Официалната церемония ще бъде утре в Централния военен клуб. Специално за събитието "КариZма" ще изпълнят най-новата си песен "Не сега". А "Ъпсурт" пък ще представят хитове си "Втора цедка" и "Поп фолк".
Искра Крапачева
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/28/2006 : 09:47:10
|
Хм?!
Професорът дарява 10-те хиляди лева от ВИК за учредяване на награда за стихотворение и разказ на български студент
Не докосвам лесни пари
Да се оставиш да те ласкаят, е най-големият враг на интелекта, казва Боян Биолчев
в.Стандарт, 29.10.2006г.
Професор Биолчев, как ще похарчите парите от наградата?
- Тези пари идват от Господа. Моята баба от Солун, на която дължа писателството си, беше невероятно надарен ум. Тя ми казваше: "Синко, не докосвай лесни пари." Когато получих наградата за сценария "Вик за помощ", я дарих на читалището в Царево. Направиха конкурс за стихотворение и три момиченца отидоха на екскурзия в Германия. И сега ще "вложа" парите в живи хора. То е същото, като да съградиш чешма или като пеещите каруци на Сали Яшар. Ще ги даря на фондацията на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Волята ми е да бъде учредена награда за стихотворение и разказ на български студенти от университета.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/31/2006 : 18:57:48
|
Богомил Райнов с държавната награда "Св. Паисий Хилендарски"
news.bg
Богомил Райнов е носител на тазгодишната държавната награда "Св. Паисий Хилендарски".
По традиция на 1 ноември - Ден на будителите, министър-председателят ще връчи приза на официална церемония в Министерски съвет.
Носителят на наградата - почетен знак и 10 хиляди лева, беше определен от жури в състав: председател - акад. Светлин Русев, и членове - арх. Иван Станишев, Иван Павлов, Велислав Заимов, Милен Вълков, Христо Мутафчиев, Ивайло Мирчев и Николай Петев.
Богомил Райнов е роден на 19 юни 1919 г. в София.
През 1943 г. завършва "Философия" в СУ "Кл. Охридски".
Той е изтъкнат писател, изкуствовед и естет с доказан принос към българската културна идентичност.
Наградата „Св. Паисий Хилендарски" е учредена с Постановление на Министерския съвет от 28 юли 2000 г. и се присъжда за стимулиране на български творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции.
Предложения за нея могат да правят държавни органи и неправителствени организации, свързани с културата.
Министърът на културата назначава комисия, която обсъжда всички постъпили кандидатури и подготвя аргументирано предложение за носителя на престижната награда до министъра на културата.
Носители на наградата до момента са проф. Вера Мутафчиева, проф. Светлин Русев, проф. Стефан Данаилов, Йордан Радичков, проф. Христо Христов и арх. Богдан Томалевски. |
Edited by - moderator on 10/31/2006 18:58:38 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/02/2006 : 17:37:09
|
2 ноември 2006
www.oshte.info
Простетник вогон Райнов*
Веселин Кандимиров
Министър-председателят Сергей Станишев ще връчи в сряда държавната награда "Св. Паисий Хилендарски". Неин носител за 2006 г. е Богомил Райнов. Това съобщиха от правителствената информационна служба във вторник.“Богомил Райнов е изтъкнат писател, изкуствовед и естет с доказан принос към българската културна идентичност”, се казва в съобщението на правителствената пресслужба.
(из печата в началото на тази седмица)
Четат ли се откъси от творчеството на награждавания писател в този тържествен момент? Бих желал да е така. Тогава можем да се представим как в Гранитната зала на Министерския съвет артист в смокинг, с добре поставен глас, отваря папка и започва:
ЧЪРЧИЛ И СРАВНЕНИЯТА
Запитай даже и едно първолаче
“Кой най-стар подпалвач е?”
Въпроса си още дори несвършил
ще чуеш отговора: “Чърчил!”
Някои рисуват го в Неронова тога.
Други го изписват като булдог.
Първото не струва. А над булдога
второто е присмех твърде жесток.
Нерон в историята подпалвач е,
но той запали само Рим.
Чърчил е друго. Чърчил плаче:
“Дайте света да изгорим!”
А булдогът е ангел нежен пред Чърчил.
Булдогът пред Чърчил е просто разкош!
Не, не можеш старика, от злоба сгърчен
да сравниш с никой от него по-лош.
Сравни го с хиена, с усойница, с Юда
- с това направо ще го възвисиш.
Чърчил в един случай само ще изгуби:
ако с него самия го сравниш.
Задавена в пяна, устата се гърчи,
злобно сочат към Изток ръцете
и дере се, дере се неистово Чърчил:
“СССР премахнете!”
Разярен като бик пред звездата червена,
и днеска зли речи повтаря,
макар да напуска на живота арената
подагричният впиянчен старец.
И тук вече ти идва ново сравнение,
и навярно то по-добро е:
на Капитала, чакащ ред за погребение
прилича Чърчил копоя.
И когато гледаш тез бузи подути,
жълти уста, очи атрофирани,
мислиш си: вярно, злобен е, лют е,
но все пак е на умиране.
Това е стихотворение от Богомил Райнов. Из цикъла “Стихове на омразата”, писани през 1948-51. От състрадание към читателите го цитираме със съкращения. Ако то изглежда твърде политизирано и лично, мога да предложа нещо по-лирично:
БОСФОРА
Мъглата се вдигна. Параходът изсвири.
Палубата се изпълни с хора.
И от вятър и чайки лениви сподирени
навлязохме бавно в Босфора.
Покрай нас предмети музейни плуват:
на Абдул харема... Румели хисар...
И всеки се пъчи: “Виж колко съм хубав!”
И всеки вика: “Виж колко съм стар!”
Дворци зеленясали, порутени дувари
вили, измили им варта дъждовете,
и като в бурен хълмовете стари
стоят, обрасли в минарета.
Горките чудеса! Съвсем посивели са
като фракът, от беден музикант износван.
И мислиш: на тия прочути прелести
им трябва мъничко баданосване.
И сравняваш минаретата в мрака вечерен
с кулите на някой наш далекопровод,
по които бригадир синеблуз се катери
да прокарва светлината на новия живот.
И усещаш, че тук нищичко няма
от живота истински, хубав и нов.
И изглежда ти жалък тоз окълцан мрамор
пред бетона в града на Димитров.
И това е стихотворение от същия автор.
Министър-председателят и присъствуващите официални лица ще трябва със сериозни лица да изслушат горното. След това учтиво да поръкопляскат. Защото, според тях самите, то несъмнено е принос към собствената им културна идентичност. Бих дал мило и драго за да присъствувам на такова събитие.
- - - - - -
*ВОГОНИ. Според английският писател-фантаст Дъглас Адамс - представители на галактическа раса, които, между другото, имат навика да принуждават всеки, когото хванат, да слуша собствените им стихове. Известен бил само един случай на оцеляло след такова литературно четене лице - човекът прегризал ръката си, за която било вързан към стола, и успял да избяга. ПРОСТЕТНИКЪТ е високопоставен вогон. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/05/2006 : 10:37:49
|
Ето една информация за по-различна награда. Да пожелаем на повече български учени да получават международно признание, а на наградения колега ЧЕСТИТО!!!
Наш учен получава наградата на ЮНЕСКО
в. 24 часа
5.11.06
Преподавателят от Софийския университет Йордан Пеев ще получи тазгодишната награда на ЮНЕСКО. С високото отличие той бе удостоен заради приноса си към арабската култура "Шарджа", предаде пресслужбата на ООН.
Специалистите от ЮНЕСКО се впечатлили от изследванията и преподавателската дейност на Йордан Пеев, които помагали за осмислянето на съвременния мюсюлмански свят и днешната арабска култура.
Пеев изнася лекции нре само у нас , но също така в Европа и в някои арабски страни и е известен анализатор на мюсюлманската и християнската религиозна система.
Той ще получи престижната награда заедно с д-р Джалал ал Шалаби от Йордания.
P.S. Малко данни за наградения учен: проф. д.и.н. Йордан Пеев (65 год.) "Арабистика и ислямознание", 2001г.,издателство на СУ |
Edited by - moderator on 11/05/2006 10:50:28 |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 11/06/2006 : 12:31:31
|
| Лидерът на СДС в ТУ, призовава към самоуправство. Номенклатурата в ТУ е преминала в режим на пълно самоуправство - колят и бесят, да не им паднеш пред погледа - свършено е с теб. Не признават - ни Бог, ни Цар, ни закон. Над тях е само небето. |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Кадри в науката и висшето образование
