| Author |
 Topic  |
|
M.Goranov
8 Posts |
 Posted - 08/15/2006 : 11:44:41
|
Поздравления, Галя!
Една добра идея понякога може да има стойността на катедрала, бе казал някой. Твоята идея за издигане на своеобразен ПАНТЕОН НА БЪЛГАРСКАТА НАУЧНА МИСЪЛ е точно такава. Дано да се осъществи, въпреки че е много трудно: докато през вековете другите строяха катедрали, ние все оцелявахме, оцеляваме и сега...
Благодаря и за много хубавите, но и не съвсем заслужени думи по повод драматичния епизод с ККабакчиев. Заради тяхната поетична красота всеки би мечтал да ги чуе, но в друг контекст... Въпреки че тук в сайта би могло наистина, цитирам те, "да се гради класика" дори и по този повод, преставам да се занимавам с неговите неспасяеми Авгиеви обори и да обяснявам най-доброжелателно широките пробойни в своеобразните му и дори уникални представи за "съзвучие" в някои неща от живота и науката - човекът си е заключен в някаква собствена координатна система...
Да следя проблематиката в този сайт за мен бе удоволствие. Успех! |
Edited by - M.Goranov on 08/16/2006 16:06:38 |
 |
|
|
goranovaz
Bulgaria
5 Posts |
Posted - 08/15/2006 : 13:43:47
|
Доц. М. Горанов,
Има материал по повод на Вашата статия в топика "Коментари върху материалите на сайта". |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 08/16/2006 : 08:50:52
|
quote:
Originally posted by moderator
ЧРД на Акад. Иван Юхновски - председател на БАН!
Днес,12.08.2006г., четем във вестник "24 часа", информация, за това, че един от обсъжданите герои на нашия сайт и в книгата "Храмът", акад. Иван Юхновски - председател на БАН има рожден ден. Е, ЧРД и от нас! Все пак най-важно е да се установи диалог, дори, а може би най-вече с нашите опоненти, които може и да се окажат също така хора, знай ли се. Макар и малко сбъркани, или поне на нас така ни изглежда, но затова пък ги и осветляваме и обсъждаме, опитваме се да помогнем, не само на нас и подобните ни, а може и би, и най-вече на тях. Предизвиквайки ги, ние всъщност търсим контакт с тях, но контакт под формата на ДИАЛОГ, не на МОНОЛОГ, както те имат навика да го водят с нас, а именно, "Когато говориш с мен ще мълчиш!". Ако нашите герои имат куража да четат, коментарите ни, първо ще ни опознаят по добре, и второ, за което много се надявам, някой от тях да прояви, като класа, (засега, чак такъв смелчага не се явил), да се опитат да отговорят и то на наш терен, т.е. на нашия сайт и форум, който е ОТВОРЕН ЗА ТЯХ и те ще са "Добре дошли!". Ние тук обичаме спора, можем да оценим разумните аргументи на опонента, който и да е той. Едно, тези господа и дами, велико-академици и висши администратори не могат да отрекат. Засега ТЕ ИЗОСТАВАТ по отношение на КУРАЖА, свиват се в административната си власт и могат да каканижат само на предварително подготвени, постни и скучни форуми, където априори са сигурни в "бурните аплодисменти". При най-малкият щекотлив въпрос, ни обръщат гръб, игнорират ни, даряват ни с презрението си, ТОВА Е НАЙ-СИЛНОТО ИМ ОРЪЖИЕ. Да, но този вид СИЛА е висша форма на БЕЗСИЛИЕ!
Мога да свидетелствам и лично, защото съм била обект на инструкцията "С ТАЗИ Е ЗАБРАНЕНО ДА СЕ ГОВОРИ, ПОД НАЙ-СТРАШНИ ЗАПЛАХИ ЗА НАКАЗАНИЯ, ПРИ НАРУШАВАНЕ НА ЗАПОВЕДТА!!!"
Мога да кажа и друго, най-вече, за по-младите ни колеги -
ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е КЕФ ДА СИ ТАКА НИЗВЕРГНАТ,
и все пак, ако днес лентата на живота ми се върне и ми кажат, ГАЛЯ, поклони ни се, НАПРАВИ СЕ ЧЕ НЕ ВИЖДАШ ТАЗИ ГАДОСТ, че това не е Л...., а букет от рози, ПАК и ПАК и ПАК и ПАК ще кажа "НЕ"!
Затова, ако тези "висши" кадри намерят сили да свалят най-жестокото си оръжие - ПРЕЗРЕНИЕТО, и да застанат лице в лице към нас, техните опоненти, могат да са сигурни, че усилието им, жестът им ще бъде оценен!!!! Може би дори ще открият един по-друг свят, един по-хубав свят! Да им го пожелаем, включително и на Председателя на БАН!
Преди няколко дни казах, че ще пиша тук още за лицето Юхновски, руснак, председател от десет години на Българската академия на науките, но досега нямах време. Сега ще го направя. Ще бъда съвсем конкретен, ще посоча определени деяния, извършени от това лице, като ще се стремя да не давам оценки.
Преди няколко години моя колежка (която познавате, но не споменавам името й, тъй като в момента нямам връзка с нея и не мога да й поискам разрешение за това) беше уволнена от така наричащия се научен съвет на Института за български език при БАН. Както е по закон, решението беше приведено в сила от директора на Института за български език (нарочно не посочвам името му) - който съгласно с КТ следва да носи отговорност при евентуалното обявяване на решението за уволнение за незаконно. Съдът, в лицето на три инстанции, вкл. ВКС, обяви уволнението за незаконно и присъди на колежката определена сума, над 1000 лв. (хиляда лева), като материално обезщетение.
Двамата с колежката се обърнахме няколко пъти към лицето Юхновски с искане в съответствие с чл. 227 от Кодекса на труда да бъде заведен регресен иск срещу директора на института за възстановяване в полза на института на присъденото обезщетение - т.е. и в полза на БАН като разпоредител с бюджета, и в крайна сметка на българския данъкоплатец, тъй като БАН е бюджетна организация. Забележете, че, за разлика от чл. 202, чл. 227 от Кодекса на труда императивно изисква възстановяването на работодателя на изплатените обезщетения, т.е. лицето Юхновски, в качеството си на работодател на директора на Института за български език, беше задължено по закон да поиска възстановяването на изплатеното на колежката обезщетение. Лицето Юхновски се направи на разсеяно, в резултат на което се наложи да му напиша остро заявление с императивно искане да извърши вмененото му от закона!
И сега ще кажа нещо във връзка със споменатото от д-р Галя Маринова, администратор на форума, за това, как лица от типа на Юхновски проявявали "ПРЕЗРЕНИЕ". Очевидно ядосано от отправеното му императивно искане да изпълни закона, лицето Юхновски си позволило да дойде лично в Института за български език и да ме търси, без предварително да бъде поканено или да поиска съгласието ми да ме посети. Забележете, че лицето Юхновски не е мой работодател, така че случаят не може да се интерпретира в смисъл, че лицето Юхновски е искало да ме посети служебно. Позволявам си тук да обърна внимание на лицето Юхновски (ако евентуално прочете това съобщение), когато се върна в Института за български език - след като Съдът обяви уволнението ми за незаконно, да не си позволява да извършва същата постъпка, а в съответствие с изискванията на елементарното възпитание да поиска среща с мен и да изчака евентуалното ми съгласие.
Опитът на лицето Юхновски да се срещне лично с мен, разбира се, съвсем не е най-големият проблем. Големият проблем е, че лицето Юхновски така и не изпълни (НИКОГА до този момент - поне доколкото ми е известно) законовото изискване да бъде възстановено на БАН и на данъкоплатеца изплатеното на колежката обезщетение за незаконно уволнение.
Но има и един още по-голям проблем, от същия характер. Съгласно с предявен изпълнителен лист още през 2001 г. и влязло в сила решение на Съда, Институтът за български език при БАН вече повече от пет години ми дължи обезщетение в размер, сроден на изплатения на колежката. До този момент сумата не ми е изплатена, което е отделен проблем, и се води наказателно производство за евентуално извършено престъпление. Но тъй като решението е в сила и няма как да бъде отменено, сумата някой ден ще трябва да ми бъде изплатена. И тогава ще възникне проблемът, който вече е описан по-горе, а именно ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА СЛУЖЕБНИТЕ ЛИЦА, ДОПУСНАЛИ ПРИСЪЖДАНЕТО НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ.
Но "проблематиката" съвсем не свършва и тук. Защото, съгласно с влязло в сила решение на Съда от м.юни 2005 г., Институтът за български език при БАН ми дължи и друго обезщетение - за нанесени имуществени и неимуществени щети, в размер многократно по голям от изплатеното вече на колежката обезщетение, както и на това, което ми се дължи още от 2001 г. Представители на така наречения институт и на БАН преди няколко месеца заявили неофициално, че нямали пари и щели да ми изплащат сумата на части. Това не е приемливо, но, така или иначе, досега те не са ми изплатили и стотинка.
Тук имам някои въпроси. Първият, естествено, е: кога ще плащате, бе, дами и господа закононарушители? Вторият: след като платите (което е неотменимо ваше задължение), ще бъдат ли заведени съответните регресни искове срещу закононарушителите - срещу лицата, виновни за изплатеното обезщетение?
Тук следва да се добави и следното. Когато една бюджетна организация, т.е. държавна институция, издържаща се от държавния бюджет (от данъкоплатеца) извърши закононарушение и това доведе до изплащане на обезщетение на съответното увредено лице по ЗЗД (Закон за задълженията и договорите), може ли да се приеме, че, така да се каже, за "виновна" следва да се приеме самата институция. Естествено, че не. Една държавна институция не може да бъде "виновна". Виновно е съответното отговорно лице в тази институтция (виновни са съответните отговорни лица). И, за да бъде възстановена нанесената вреда на институцията (и на държавния бюджет), трябва да бъде заведен регресен иск. Това означава, че лицето Юхновски ще трябва да мисли, след като ръководената от него институция уреди изплащането на присъденото ми обезщетение, да бъде заведен съответният регресен иск срещу съответното лице/съответните лица в Института за български език, носещо/носещи отговорност за увреждането ми.
Стана дълго съобщение. Затова прекъсвам тук, но имайте предвид, че имам още много какво да кажа, включително и за лицето Юхновски, руснак, председател от десет години на Българската академия на науките. |
Edited by - kkabakciev on 08/16/2006 09:01:13 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/05/2006 : 12:58:03
|
Наш`та олигархия дойде от Рабфака в СУ, специалност - "Право"
Йовчо Овчаров, "Де Зората"
4 септември 2006
www.oshte.info
В края на 70-те години бях студент последна година в СУ . Бях на квартира, но през последната година имах малко изпити и реших да искам общежитие - по-икономично идваше. Подадох молба където трябва (класациите се правеха от комсомолските комитети) и след месец-два ме одобриха . Нямаше как - бях с отличен успех. Туриха ни в една стая с един друг колега. Аз понеже нямах много за учене, бях взел няколко от изпитите по-рано, бързо се навих и си пренесох куфара в един от високите блокове на Дървеница . Оказа се, обаче, че сме в стая с три легла с комшията. С него някакси се нагласихме - два-три пъти пийнахме съвместно и живота стартира почти без търкания.
След няколко дни стана ясно защо третото легло в стаята е свободно - настаниха при нас един елегантен младеж, с условното име Калин. Ние го посрещнахме топло с евтина полска водка и Швепс (Колата беше дефицит) и Калинчо набързо ни разказа своята одисея - бил приет в Рабфака на СУ и дошъл в София на подготвителни курсове. Аз се зачудих много - не вярвах, че в края на 70-те все още съществува Рабфак - казали ни бяха в средното училище, че по съветски образец от 30-те години това било начин за образоване на най-достойните народни синове и дъщери, които в периода на установяване на социализма не разполагали със средства за следване.
Когато все още пасях трева, приех такова обяснение без много да се замислям и дори не предполагах, че Рабфакът все още съществува. Десетина години след това обаче, подобен факт ме шокира - нима още имаше бедни и пре-експлоатирани пролетарии, които бяха системно издирвани и издигани от средите на пролетариата? Взе да намирисва подозрително.
Станахме "съкафезници" с Калин и до няколко дни картинката на Рабфака лъсна изцяло. На нашия и на съседния етажи бяха пристигнали общо около 40-50 души, приети в подготвителните курсове. Бяха млади мъже и жени по на около 20-25 години и всички до един се бяха уредили във въпросната програма с връзки. Над половината бяха комсомолски активисти - назначени на щатна комсомолска длъжност.
След 2-3 дни, Калин ни запозна с новите си приятели и стаята ни се превърна почти моментално на дискотека. Новите съседи разполагаха с доста "материални блага", а се и оказа, че макар да бяха комсомолци и партийци, съвсем не бяха светци - здраво пийваха и замезваха, всякакви песни и танци знаеха, че и по "тънката" част още бяха квалифицирани изпълнители, макар и повечето да бяха семейни. Какво да правиш - "младостта си иска своето...".
Моите два-три изпита не бяха от най-трудните. Най-лесния взех в самото начало, другите два бяха за януарската сесия, така, че не бях сериозно ангажиран и имах доста свободно време. За през деня си намерих подходяща студентска (сиреч-хамалска) работа, а вечер - щеш не щеш - общувах с рабфакаджиите. Специално на мен ми беше забавно (в началото), но някои други бяха почнали да се оплакват. Комсомол-лидерите бяха станали господари на обстановката и се надпреварваха да измислят най-различни методи за развлечения. Една видна секретарка например (работила преди в ЦК на ДКМС), на няколко пъти прави списък на желаещи за неколкодневна екскурзия из страната. Някои от нас, стари университетски кокали, вече "харесани" от рабфака като добри мохабетчии, също бяхме поканени. Аз, в допълнение на тези си качества, свирех от малък на акордеон, така, че без мен сбирка не ставаше.
Оказа се, че цената на тридневно турне, включително две нощувки в хотел, транспортиране с доста приличен автобус и две другарски вечери, струваше точно ... нула лева. При това за 50 човека! Това, разбира се ми идваше дюшеш, но същевременно ми вдигна любопитството неимоверно (а и страха). Разбирах, че "пролетариите" всички бяха с трудов стаж, сиреч бяха поспечелили по малко пари, но чак пък да се уреди турне с преспиване (и то не едно), системни "другарски вечери" и др., вече ми изглеждаше подозрително.
След още няколко дни народните синове и дъщери почнаха да се оплакват колко много ги товарели в училище. Полюбопитствах и ми беше обяснено, че те от доста време били отвикнали да учат, та затова им идвало нанагорно. Попитах за по-подробна информация каква им е "нагрузката" и какво се очаква от тях за да завършат успешно т.н. подготвителен курс. Казаха, че учели три предмета - история на България, български език и основи на комунизма. Изискването за успешно завършване на курса било да се постигне оценка минимум Мн. добър (4 1/2) по всеки от трите предмета, след което курсистът или курсистката биват приети в предварително избраната специалност. А за всички наши съседи от Рабфака, заветната специалност беше право в СУ. Както е казано в някои библейски източници - има 2 избрани професии на света - адвокат и доктор. Останалото е за тълпата да си губи времето.
Не повярвах на ушите си като ми казаха - четири и половина по три предмета от средния курс беше критерий за бавноразвиващи се олигофрени, в сравнение с бала, който се изискваше за влизане в специалността право на общо основание, или т. нар. свободен прием - искаше се почти стопроцентово отличен успех, усреднен от кандидат-студентски изпити, среден успех на дипломата и 2 предмета. При това, забележете, те пов-та-ря-ха и то само три от предметите цяла година (точно - осем месеца, сиреч академична учебна година), за да изкарат 4 1/2. Един от които - комунизъм - празни дрънканици, а и тогавашната историята на България не беше кой знае колко тежка - изкривена до неузнаваемост и набутана в едно малко, около 3 см. дебело томче, включително дебелите кори. Да не говорим, че четири и половина е нещо като посредствена оценка.
Третият стрес, който получих при следващата доза подробности от веселите ми "приятели", беше като научих, че на повечето от тях заплатата им вървеше почти на 100%, което се водеше нещо като "стипендия" за народния син/респ. дъщеря - за джоб харачлък, докато бохемстват в подготвителния курс. Имало и вариант за по-висока стипендия, към 300 лв, но тя в случай на провал (разбирай - изкарване с бележка под 4 1/2) трябвало да се връща. Не знам дали "стипендията" се продължаваше след подготвителния курс, там вече сработваха други механизми за облагодетелстване на комсомолски и партийни другари и другарки.
Сравних условията на Рабфака с тези за приемане деца на активни борци . Дори и да получаваха почти гарантиран прием при изкарване на тройка на кандидат-студентския изпит, "активните" дечица поне формално не ангажираха допълнителен ресурс. Подобно беше и сравнението с кандидатите от цигански и турски произход. А и тройка на кандидат-студентски изпит е повече от 4.50 по средношколски предмет.
Дори и ако се направи сравнение с тази практика в СССР, резултатът не е в наша полза. В Съюза, в РАБФАК са приемани студенти предимно по инженерни специалности, сиреч работари. А у нас – най-вече в специалностите икономика и право – изходни точки за предимно властови позиции.
Междувременно, безкрайният празник на етажа продължаваше. Пролетарските песни и танци не стихваха, последвани от стенания и ритмично скърцане на креватни пружини зад залостени врати (при това, разбира се, 1-2 студента биваха изстрелвани от стаята по спешност). Започнаха да се оплакват дори и чуждестранните студенти, традиционно ползващи се със славата на плейбои, понеже доходите им бяха над 2-3 нашенски средни заплати от онова време. Не че са били богати, а просто на нашите родители им бяха турили чатала на врата. Това даваше възможност на почти всеки африканец, арабин и тям подобни да съблазняват българските студентки с някой евтин корекомски парцал или чифт нови копита за краката.
Управителят на домсъвета, назначен от Меверето нискочел дебил, явно обръщаше внимание само на оплаквания против беззащитни студенти и в никакъв случай не реагираше адекватно, когато обектът на оплакване беше някой комсомолски фюрер. Той дори с удоволствие се присламчваше кьм разпивките, против които се извършваха оплаквания.
Сутрин, особено през почивните дни, елитът на работническата класа възстановяваше мътния си поглед и своето "дар слово" със шкембе чорба, бира, кисели краставички и империалистическа Кока-Кола в близки крайградски капанчета като "Шумако" напр. Нерядко реанимацията продължаваше по цял ден и след едно-две "малки" преминаваше в подготовка за вечерното щурмуване на "Крепостта Наука" в блока ни в Дървеница (за по-евтино) или някоя студентска кръчма.
Не се чу през последната ми студентска година някой да е отпаднал от програмата или да не е бил приет в СУ. След години всичките станаха наши “уважавани” адвокати, прокурори, съдии и пр. Те сега са на върха на адвокатурата, съда и други властови позиции ! А как иначе – СУ не е някой провинциален ВУЗ, а нашата Алма Матер, строена с даренията на възрожденци, номер едно на образователната ни система.
В допълнение - техния път се излъскваше усърдно от татковци с власт и пари, като на състезание по кърлинг, докато по моя се строяха какви ли не препятствия за да не мога да докопам сладкия комат. Затова и не намерих добро препитание докато не напуснах зоната на влияние на рабфакаджиите – нашата мила Родина.
Впрочем, подробен анализ на явлението привилегия е направен от покойния Георги Марков, за което той получи и съответната отплата. Горното е само един от многобройните варианти на привилегията с който се сблъсках лично. Вариант за допълнително изсмукване на потта и кръвта на и без това оглозгания наш народ.
Не мога да си представя как се чувства сега някой “възпитаник” на Работническия факултет. Най-вероятно се спотайва гузно, за да не се разпространи истината за ползваните привилегии в Рабфака.
До кога точно са приемали в Рабфак? Четох в Интернета, че и през 89-та е имало такъв прием в Свищов, а оттук следва, че и в другите вузове е било така . Началото според някои възрастни е било в първите години след войната. Общо - действал е над 40 години.
Сигурен съм, че от възпитаниците на Рабфака беше невъзможно да се произведат добри специалисти и, че както обясних по-горе, нито един от тях не беше отруден и изпаднал в мизерия цехов работник. Такава роля фактически им беше отредена да играят от тогавашната олигархия, а истинската причина - да имат на разположение и след десетки години послушни марионетки в съдебната система и на други влиятелни места.
Успяха - вижда се от самолет.
Най-лошото е, че нямаше планове А или Б и от страна на онези, които бяха потърпевши от гнета на тоталитаризма. Те предпочетоха поединичното спасение, вместо организирания отпор срещу Номенклатурата, и така предадоха България завинаги в ръцете на една многоглава Хидра.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/10/2006 : 14:32:01
|
Шефът на търновския музей завършил висше с успех 3,93
в. Монитор
09-09-2006
Скандалният директор на историческия музей във Велико Търново Христо Харитонов е завършил висшето си образование с диплома 3,93, а оценката от държавния изпит е среден 3,00, научи "Монитор". Ниският успех обаче не му попречил да се отдаде на научна кариера, а години по-късно да защити и докторска степен. В документите, който е подал за конкурса той първоначално не е приложил дипломата си, но по-късно дал ксерокопие от нея. Това стана ясно по време на среща на членовете на Комисията по култура в община Велико Търново с част от комисията, извършила избора за шеф на музея.
Пред двете комисии бяха прочетени извадки от концепцията на Христо Харитонов, които шокираха с липса на логика. Той признава, че по време на собственото си шестгодишно управление фондовата и научно-изследователската работа в музея е била далеч под нужното ниво. Времето на управлението си в музея той определя като "атмосфера на лош психоклимат и наличие на апатия и демотивация у някои от кадрите в музея".
"Ако всичко това е собственоръчно написано от г-н Харитонов в неговата концепция, това е едно открито самопризнание в некадърност и неспособност за управление. И сега този човек отново кандидатства, че и печели конкурса. Как е допустимо това", възмути се общинският съветник от ВМРО Милен Михов. Неговата колежка от БСП Роза Мишева пък се закани, че ще поиска пълна финансова ревизия и фондова инвентаризация в музея от външни специалисти. "Всичко което се случва ме навежда на мисълта за съществуването на някакви музейни потайности, които не трябва да бъдат разкрити. Затова ще искам пълна ревизия и всичко да излезе наяве", категорична бе тя.
Класираната на трето място в конкурса Елена Мачковска пък се жалва, че все още не може да подаде жалба срещу резултатите от конкурса тъй като от Общината протакали и не и предоставяли конкурсната документация. "Ако изберат Харитонов това ще бъде краят на този музей. Той окончателно ще го съсипе", прогнозира тя.
Членовете на комисията по култура единодушно решиха да изготвят декларация срещу избора на Христо Харитонов за директор на Регионалния исторически музей.
Декларацията ще бъде изпратена до всички национални и местни институции, които могат да вземат някакво отношение по въпроса, обясни членът на комисията, ректорът на ВТУ проф. Иван Харалампиев.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/13/2006 : 14:15:21
|
"Изворът" на Айн Ранд е изключителна книга и планираме да представим подробни извадки от нея в най-скоро време. Използвам повода, че една от най-забележителните постановки в нея е представена в сайта www.oshte.info на 12 септември 2006 и я препечатваме едно към едно.Очаквайте още по темета.
Оцелелият Прометей - Защитна реч на Хауърд Рурк
("Изворът", част IV, глава 18)
Ayn Rand Institute
Ayn Rand: About Her Life
All About Ayn Rand
Айн Ранд
Преди хиляди години първобитният човек открил как да запали огън. Сигурно са го изгорили на кладата, с която е подарил светлина на своите братя. Обявили го за злодей, сключил сделка с демон, от който човечеството изпитвало смъртен страх. Но оттогава хората имали огън, с който се топлели, приготвяли си храна и осветявали пещерите си. Той им оставил дар, чиято стойност те не били в състояние да оценят. Той разсеял мрака на земята. Векове по-късно първобитният човек открил колелото. Вероятно е бил разпънат на същото онова колело, което подарил на братята си. Обявили го за престъпник, позволил си да навлезе в забранена територия. Но оттогава хората можели да преминават всеки хоризонт. Оставил им дар, който те не оценявали, но той им отворил пътищата на света.
Този човек - непокорният, откривателят, е в началото на всяка легенда,
разказваща за ранната история на човечеството. Прометей бил окован на скала и разкъсван от хищни птици, защото откраднал огъня от боговете. Адам бил обречен на мъки, защото опитал плода от дървото на познанието. Легендите са много. Някъде в дълбините на паметта си човечеството съхранява спомена, че славата му се заражда от самотния човек, платил за своята смелост.
През вековете винаги е имало хора, които тръгвали първи по нови пътища, въоръжени единствено със своето въображение. Те имали различни цели, но си приличали по едно: правели първата стъпка по нов път, разчитали само на въображението си и предизвиквали омраза. Великите творци – мислители, художници, учени, изобретатели – се изправяли самотни срещу своите съвременници.
Всяка велика нова мисъл е срещала съпротива. Всяко ново велико изобретение е било заклеймявано. Първият двигател бил смятан за безумие. Самолетът бил обявен за невъзможен. Механичният тъкачен стан бил обявен за зло. Анестезията била обявена за грях. Но хората с въображение продължавали напред. Борели се, страдали и плащали. Но побеждавали.
Никой творец не е вдъхновяван от желание да служи на своите братя, защото братята му отхвърлят дара, поднесен им от него, и този дар унищожава мудната рутина на техния живот. Единственият му мотив е неговата истина. Собствената му истина и собствените му усилия да я постигне по свой начин. Симфонията, книгата, двигателят, философията, самолетът или сградата – това е целта му, това е неговият живот. А не онези, които слушат, четат, летят, използват или обитават неговото творение. Творението, а не неговите потребители. Творението, а не ползите, които другите извличат от него. Творението, което е израз на неговата истина. За него тази истина стои над всички неща и против всички хора.
Той черпи въображението, силата и смелостта си от своя дух.
Но духът на човека, това е самият той. Целостта му, неговата съвест. Способността да мисли и да чувства, да преценява и да действа са функции на егото.
Творците не са самоотвержени. Това е тайната на тяхната сила – че задоволява егото, мотивира се от егото, поражда се от егото. То е първоизточник, извор на енергия, жизнена сила, движещ порив. Творецът не служи на нищо и на никого. Той живее за себе си.
И само ако живее за себе си, той е в състояние да постигне онова, което прославя човечеството. Такава е същността на големите постижения.
Човекът може да оцелее само чрез разума си. Той се явява на бял свят невъоръжен. Разумът е единственото му оръжие. Животните си осигуряват храна със сила. Човекът няма нокти, бивни, рога, няма груба мускулна сила. Той трябва да засее храната си или да си я набави с лов. За да засее, има нужда от мисловен процес. За да ловува, има нужда от оръжия, а за да изкове оръжията – от мисловен процес. От най-всекидневните неща до най-висшата религиозна абстракция, от колелото до небостъргача, всичко, което сме ние, всичко, което притежаваме, произтича от едно единствено качество на човека – функцията на мислещия разум.
Но разумът е присъщ на индивида. Няма такова нещо като колективен ум. Няма такова нещо като колективна мисъл. Съгласието, постигната от група хора, е само компромис или средно аритметично от много индивидуални мисли. То е вторично следствие. Първостепенното действие – мисловният процес – се извършва от отделния човек. Можем да разделим храната между много хора. Но не можем да я смелим с колективен стомах. Никой не може да използва дробовете си, за да диша вместо друг човек. Никой не може да използва мозъка си, за да мисли вместо друг човек. Всички функции на тялото и духа са лични. Те не могат да бъдат споделяни или прехвърляни на друг.
Ние наследяваме продуктите от мисленето на други хора. Наследили сме колелото. Правим каруца. Каруцата се превръща в автомобил. Автомобилът става самолет. Но през целия този процес онова, което получаваме от другите, е само краен продукт от тяхното мислене. Движещата сила е способността да се твори. Тя поема този продукт като суровина, използва го и поражда следващата стъпка. Способността да се твори не може да се преотстъпва или отнема, да се споделя или дава назаем. Тя принадлежи на отделни, индивидуални хора. Сътвореното от нея принадлежи на твореца. Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единствено ни средство за оцеляване.
Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина – или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите. Творецът е създател. Паразитът е крадец. Творецът се изправя сам срещу природата. Паразитът се изправя срещу природата чрез посредник.
Творецът се стреми да властва над природата. Паразитът се стреми да властва над хората.
Творецът живее заради своята работа. Той няма нужда от други хора. Неговата първостепенна цел е вътре в самия него. Паразитът живее живот втора употреба. Той има нужда от другите. Другите се превръщат в негов първостепенен мотив.
Творецът има нужда на първо място от независимост. Мислещият разум не може да работи под никаква форма на принуда. Той не може да бъде обуздаван, жертван или подчиняван на каквито и да е съображения. Той изисква пълна независимост на действието и мотива. За твореца всички отношения с хора са второстепенни.
Посредственият човек има нужда на първо място да си осигури връзки с хората, които да го хранят. За него отношенията с хората имат първостепенно значение. Той твърди, че човекът съществува, за да служи на другите. Той проповядва алтруизъм.
Алтруизмът е доктрина, която изисква човек да живее за другите и да поставя другите над себе си.
Никой не може да живее за другите. Човек не може да споделя нито духа, нито тялото си. Но посредственият човек използва алтруизма като оръжие за експлоатация и преобръща фундамента на нравствените принципи. На хората са натрапвани всевъзможни правила за унищожаване на твореца. Натрапва им се, че зависимостта е добродетел.
Човекът, който се опитва да живее за другите, е зависим. Той е паразит поради своя мотив и превръща в паразити онези, на които служи. Това взаимоотношение не поражда нищо друго освен взаимна поквара. То е невъзможно по същността си. Най-близкото до него състояние в реалността – човекът, който живее, за да служи на другите, е робът. И след като физическото робство е отблъскващо, мигар подчинението на духа не е още по-отблъскващо? Завладеният роб има остатък от чест. Той има заслугата, че е оказвал съпротива и че смята положението си за унизително. Но човекът, който се заробва доброволно в името на любовта, е най-низката от всички твари. Той принизява човешкото достойнство и представата за любовта. Но точно това е същността на алтруизма.
На хората се натрапва, че най-висшата добродетел е не да създават, а да дават. Но човек не може да даде нещо, което не е създадено. Сътворяването предхожда разпределянето – иначе няма да има нищо за разпределяне. Необходимостта от твореца предхожда нуждата от облагодетелствания човек. Но на нас ни се натрапва, че трябва да се възхищаваме от посредствения човек, раздаващ блага, които не е произвел, и да го поставяме над човека, който е създал благата. Възхваляваме проявите на благотворителност. И свиваме рамене, когато някой е създал нещо.
На хората се натрапва, че първата им грижа е да облекчат страданието на другите. Но страданието е болест. Ако човек се натъкне на него, той се опитва да даде лек и помощ. Ако го въздигнем в най-висша проява на добродетел, ще превърнем страданието в най-важната част от живота. Тогава човек ще иска другите да страдат, за да бъде добродетелен. Такава е същността на алтруизма. Творецът не се интересува от болестта, а от живота. И все пак постиженията на творците премахват болест след болест, и в тялото, и в духа на човека, и лекуват страданията много повече, отколкото може да си представи алтруистът.
На хората се натрапва, че е добродетелно да се съгласяват с другите. Но творецът е човек, който не се съгласява. На хората се натрапва, че е добродетелно да плуват по течението. Но творецът е човек, който плува срещу течението. На хората се натрапва, че е добродетелно да са заедно. Но творецът е човек, който действа сам.
На хората се натрапва, че егото е синоним на зло, а себеотрицанието е идеал за добродетел. Но творецът е егоист в абсолютния смисъл, а самоотверженият човек не мисли, не чувства, не преценява и не действа. Това са функции на егото.
Тук преобръщането на фундамента е най-убийствено. Въпросът се изопачава и човек остава без алтернатива и без свобода. Предлагат му се две понятия като полюси на доброто и злото: алтруизъм и егоизъм. Смята се, че егоизмът е да жертваш другите заради себе си. А алтруизмът – да жертваш себе си заради другите. Това обвързва неумолимо човека с другите хора и не му оставя нищо, освен да си избере болка: или собствената си болка, която понася заради другите, или болката, която налага на другите заради себе си. И щом към всичко това се добави, че човекът трябва да изпита радост в саможертвата, капанът се затваря. Човекът е заставен да приеме мазохизма за свой идеал, под заплахата, че садизмът е единствената му алтернатива. Това е най-голямата измама, натрапена на човечеството.
Това е средството, чрез което зависимостта и страданието са увековечени като основни принципи на живота.
Изборът не е между саможертва или господство. Изборът е между независимост и зависимост. Между принципите на твореца и принципите на посредствения човек. Това е основният въпрос. Той почива върху алтернативата на живота и смъртта. Принципите на твореца се опират върху нуждите на мислещия разум, позволяващ на човека да оцелява. Принципите на посредствения човек се градят върху нуждите на разум, неспособен да оцелява. Всичко, произтичащо от независимото его на човека, е добро. Всичко, което произлиза от зависимостта на човека от други хора, е зло.
Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин. Той не функционира чрез тях. Не е обвързан с тях за важни неща. Не зависи от тях нито в избора на цел и мотив, нито в мисленето си, нито в желанията си, нито в източника на своята енергия. Той не съществува заради друг човек и не иска никой друг човек да съществува заради него. Това е единствената възможна форма на братство и взаимно уважение между хората.
Има различни степени на способност, но основният принцип е един и същ:
степента на независимост, инициатива и лична привързаност към работата определя таланта на човека и неговата стойност.
Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност. Важното е какъв е човекът и как се развива, а не какво е направил или не е направил за другите. Няма заместител на личното достойнство. Няма друг стандарт за лично достойнство освен независимостта.
В нормалните отношения никой не се жертва заради друг. Архитектът има нужда от клиенти, но не нагажда работата си към техните желания. Те имат нужда от него, но не си строят къща, само за да му я поръчат. Хората правят размяна на труда си по свободно, взаимно съгласие и във взаимна изгода, когато личните им интереси съвпадат и двете страни желаят размяната. Ако не желаят, не са длъжни да сключват сделка. Търсят други възможности. Това е единствената възможна форма на отношения между равни. Останалото са отношения между роб и господар, между жертва и екзекутор.
Не може да се върши работа колективно, по решение на мнозинството.
Творческата работа може да бъде ръководена само от индивидуална мисъл. Архитектът има нужда от много хора, за да издигне сградата. Но той не ги кара да гласуват за неговия проект. Те работят заедно по силата на свободно съгласие и всеки е свободен, когато изпълнява функцията си. Архитектът използва стомана, стъкло и бетон, произведени от други хора. Но материалите са само стомана, стъкло и бетон, докато той се докосне до тях. Онова, което той съгради с тях, е негов индивидуален продукт и индивидуална собственост. Това е единствената схема на равноправно сътрудничество между хора.
Право номер едно в света е правото на егото.
Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора. Негово морално задължение е да прави онова, което желае, стига желанието му да не зависи главно от други хора. Това включва целия обхват на творческите способности, мисленето и работата. Но то не се отнася за сферата, в която действат гангстерът, алтруистът и диктаторът.
Човек мисли и работи сам. Човек не може да граби, експлоатира или да управлява сам. Грабежът, експлоатацията и властта предполагат жертви. Изискват зависимост. Те са поле за изява на посредствените хора.
Онези, които властват над хора, не са егоисти. Те не създават нищо.
Съществуват изцяло чрез други хора. Тяхната цел са поданиците им, целта им е да заробват. Зависими са като просяка, социалния работник и бандита. Формата на зависимост е без значение.
Но на хората се натрапва, че посредствените личности – тирани, императори, диктатори – са типични егоисти. Целта на тази измама е да се унищожи егото, да бъдат унищожени творците. Или да бъдат поробени. Което е същото.
От самото начало на историята двамата противници се изправили един срещу друг: творецът и посредственият човек. Щом първобитният творец изобретил колелото, първобитният посредствен човек реагирал, като изобретил алтруизма.
Творецът – отричан, отхвърлян, преследван и експлоатиран – не се отказвал, продължавал напред и отдавал енергията си за развитието на цялото човечество. Посредственият човек само пречел на този процес. Този двубой има още едно име: индивидът срещу колектива.
„Общото благо” на колектива – раса, класа или държава – е претекст и оправдание на всяка тирания, налагана над хората. Големите зверства в историята са извършени в името на алтруистичен мотив. Има ли поне една проява на егоизъм, сравнима с кланетата, на които са се отдавали последователите на алтруизма? Дали това се дължи на човешко лицемерие или на естеството на принципа? Най-страховитите сатрапи са най-искрени. Те са вярвали в съвършеното общество, постигнато с гилотина и наказателен взвод. Никой не поставял под съмнение правото им да убиват, защото убивали с алтруистична цел. Приемало се, че човек трябва да бъде пожертван за други хора. Действащите лица се сменят, но действието на трагедията се повтаря. Човеколюбецът започва с декларации за обич към хората и завършва с море от кръв. Това ще продължава по същия начин, докато хората вярват, че дадено действие е добро, ако е самоотвержено. Това развързва ръцете на алтруиста и заставя жертвите му да търпят. Водачите на колективистичните движения не искат нищо за себе си. Но виждате какви са резултатите.
Единственото добро, което хората могат да сторят един на друг, единствената формулировка на нормални отношения между тях е:
долу ръцете!
Вижте какви са резултатите в общество, градено върху принципа на индивидуализма. Така е в нашата страна*. Най-прекрасната страна в човешката история. Страна с най-велики постижения, най-голямо благоденствие, най-голяма свобода. Нашата страна не е градена върху служене на другите, върху жертване, себеотрицание или каквато и да било рецепта на алтруизма. Тя е градена върху правото на човека да се стреми към щастие. Към собственото си щастие. Не към чуждото. Това е личен, частен, егоистичен мотив. Вижте резултатите. Попитайте собствената си съвест.
Конфликтът е отдавнашен. Хората стигали близо до истината, но всеки път тя била унищожавана и цивилизациите рухвали една след друга. Цивилизацията е напредък към общество с неприкосновен личен живот. Дивакът прекарва целия си живот заедно със себеподобните и съществуването му се подчинява на законите на племето.
Цивилизацията е процес на освобождаване на човека от другите хора.
Днес, в нашата епоха колективизмът, принципът на посредствения човек, на човека втора категория, на древния звяр, се развихри и вилнее с пълна сила. Той принизява хората до небивало интелектуално падение. Тласка ги към невиждани жестокости. Трови умовете на всички. Той погълна по-голямата част от Европа. Сега се опитва да погълне и нашата страна.
Преведе Божидар Маринов
|
Edited by - moderator on 09/13/2006 14:17:30 |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 09/14/2006 : 10:17:14
|
| Управленските кадри на предишния режим са все тройкаджии и некадърници и те са решавали и решават съдбата на свестните и кадърни хора, затова не ме изненадва информацията, че директорът на търновския музей е завършил с 3.00. Повсеместно прилагана политическа практика беше характеристики за талантливи младежи да се дават от комсомолко-партийни активисти - откровени бездарници, лишени от всякакъв интелект и образование. |
Edited by - nivine on 09/14/2006 10:27:25 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 09/14/2006 : 21:53:06
|
Има хубава статия по темата тук, с автор Лазарин Лазаров (доктор на химическите науки САЩ), заглавие "Научно-изследователската етика - по света и в България", в "Още инфо":
http://oshte.info/004/09/1309/02.htm
Само бих коментирал, че критериите на автора, които са критерии за едно цивилизовано общество, в България са неприложими. Не, ами направо са немислими за изпълними в тези условия, тук.
Връщам се току-що от Германия и Испания (жена ми беше на Световния конгрес по кардиология в Барселона). Посетихме работното място на сина ни в "Макс Планк" - говорихме си надълго с него и по въпроси от типа на обсъжданите в цитираната по-горе статия.
Сравнението е немислимо, изводите за България са напълно ясни. Даже не си заслужава да се обсъждат. Положението е абсолютно трагично, и напълно неспасяемо. Не знам дали изобщо си заслужава да се обсъжда и да се мисли как може да "се подобри". Дори минимално подобрение е невъзможно с този "човешки ресурс" (то и употребата на думата "човешки" тук е пресилена)! Да не говорим за радикална реформа!
Е, успех на тези, които тук се мъчат да направят нещо! В това число и на мен, защото все пак, както виждате, не се отказвам (и това ми е грешката вероятно). |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 09/15/2006 : 13:12:57
|
Г-н ККабакчиев, споделям вашите тези изцяло, но все пак смятам, че отказът от борба не е продуктивен.
А сега, за цитираната от вас статия. Като цяло от статията лъха наивитет и дори опит за замазване на проблемите в науката в България. За разлика от автора, смятам, че нарушенията на изследователската етика са много добре осъзнати като проблем за науката в България. Нарушението на изследователската етика е целенасочена и дългогодишна практика в историята на науката в България. В този смисъл изразът "нарушенията на изследователската етика не са осъзнати" следва да се замени с "изследователската етика в България е потъпквана целенасочено и умишлено" в продължения на десетилетия. Посоченият от автора пример за конфликт на интереси между кандидат и рецензент с общи публикации е най-безобидния в сравнение с други много по-сериозни конфликти, за които авторът дори не споменава - междуличностни, партийно-идеологически, роднинско-клиентелистки и не на последно място интереси от грубо комерсиално естество, за каквато практика последните десетилетия се говори усилено.
Каква стойност има изразът "че нарушенията на изследователската етика не са осъзнати като проблем на българската наука. Но тази етика е на ниско ниво, отличава се с някои особености, и има спесифично измерение като проблем." без да се конкретизира? Какво значи да се иска нов закон за научните степени и звания, когато ние вече сме създали новия закон и там са взети мерки срещу изброените от автора фактори за нарушаване на научната и изследоватеска етика, но два последователни парламента подмятат законопроекта ни и не го поглеждат. За управляващите фактори, нашият законопроект явно е неприемлив, страх гие от съвременни правила. Но и цитираният от Вас автор далеч не ни подкрепи, даже направо ни оплю за новия ни законопроект. Така, че и неговата позиция е най-малкото себична, ако не и откровено съмнителна. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/15/2006 : 13:28:54
|
Визитка
в.Монитор 15.09.2006
Проф. Боян Биолчев е роден през 1942 г. Завършил е полска филология в Ягелонския университет в Краков. Работи в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 1969 г. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на СУ. От 1995 до 1993 г. е декан на Факултета по славянски филологии в университета, а от 16 ноември 1999 г. е избран за ректор на Алма матер. В момента проф. Биолчев кара втория си мандат като ректор на най-големия български университет.
Проф. Биолчев е автор на повече от 200 научни публикации. Освен литературовед той е и поет и писател. Сред известните му книги са "Очите плачат различно", "Градината на чичо Блум", "Сатурнов кръг", "Пътят на едно възраждане", "Зуброва трева", Мираж под наем", "Нищо за продан", "Внезапна арена", "Отвъд мита", "Писма от рая".
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 09/15/2006 : 13:40:35
|
quote:
Originally posted by nivine
Като цяло от статията лъха наивитет и дори опит за замазване на проблемите в науката в България. За разлика от автора, смятам, че нарушенията на изследователската етика са много добре осъзнати като проблем за науката в България. Нарушението на изследователската етика е целенасочена и дългогодишна практика в историята на науката в България. .....
Така е. Но най-вероятно не е "опит за замазване на проблемите в науката в България", а просто човекът работи в една нормална държава, с нормални взаимоотношения и, най-важното с НОРМАЛНИ ХОРА! Човекът гледа, както се казва, позитивно, а такъв поглед е наивистичен, непрактичен и напълно неадекватен спрямо българската академична действителност (академично чорбаджийство, всеобхватната простащина, профанизъм и пр.).
Това тук - в академичната област, не са хора. Това са, в голямото си мнозинство, ЖИВОТНИ (!!!) - не конкретизирам какви, но са със зурли - или, при една по-"бенигнена" интерпретация на проблема, психиатрично напълно извратени индивиди!!!
И така, от ЖИВОТНИТЕ произлизат проблемите! И за да се решат проблемите, просто ЖИВОТНИТЕ трябва да измрат (но ние сигурно ще ги изпреварим).
И междувременно трябва да не са навъдили прекалено много свои подобия! |
Edited by - kkabakciev on 09/15/2006 21:38:38 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/18/2006 : 13:32:16
|
Шефът на историческия музей във Велико Търново подаде оставка
Зорница Ризова
www.news.bg
Директорът на регионалния исторически музей във Велико Търново, Христо Харитонов, подаде оставка, информира Дарик радио. За временно изпълняващ длъжността е назначен археологът д-р Павлина Владкова, която досега бе негов заместник. Харитонов подаде оставка седмица след като спечели конкурс за шеф на музея.
Комисията по култура към Общински съвет Велико Търново и съветници от различни политически групи реагираха остро на резултатите от конкурса. В позицията им се казва, че в последните 6 години, в които директор също бе Христо Харитонов, музеят е управляван лошо, допуснати са кражби, сред тях и на ценни експонати от трезора на стойност над 2 млн. лв.
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 09/28/2006 : 09:57:10
|
А сега ще представя накратко перипетиите около евентуалното хабилитиране на един колега от Института по животновъдни науки – Костинброд (Институтът е в системата на НЦАН, т.е. намира се на подчинение на Министерството на земеделието и горите). Първо ще изложа само фактите, а после в отделен постинг ще си позволя кратък коментар. И така:
След едногодишно обсъждане на научната продукция на д-р Красимир Кръстев в Държавен в-к бр.50 от 17.06.2005 г. бе обявен конкурс за ст.н.с. II ст.по шифър 02.22.01 – екология и опазване на екосистемите със срок 2 месеца. След изтичане на обявения срок с писмо с изх. № 438/23.08.2005 г. от Директора на ИЖН -Костинброд бяха изпратени документите на единствения кандидат в СНС по животновъдство. С писмо от председателя на СНСЖ с изх. № 87/25.11.05 г. документите бяха върнати със следните препоръки:
Кандидатът е доктор по шифър 04.03.1
26 публикации от 37 са от областта на зоохигиената
След ражглеждане на препоръките в СНС по ветеринарна медицина, и НК по животновъдство и ветеринарна медицина, Президиумът на ВАК с протокол № 14/10.05.2006г. върна материалите по процедурата за разглеждане отново в СНСЖ.
С писмо на председателя на СНСЖ с изх. № 46/16.06.2006 връща отново документите със следните мотиви:
Да се състави комисия с участието но двама еколози
Тъй като кандидатът е специалист в писмото да се подчертае кой ще поеме разходите по конкурса въпреки, че в писмо с изх. № 438 изрично е упоменато, че разходите са сметка на ИЖН, разрешени от ИБ на НЦАН с необходимото писмо за обявяване на конкурса .
Със заповед № 167/03.08.2006 г. на основание решението на НС при ИЖН на двама професори по Екология бе възложено да изготвят становище по искането на писмо с изх. № 46.
След изготвените становища от двамата рецензенти, че научната продукция отговаря на шифър екология отново са върнати документите по процедурата с писмо с изх. № 450/14.09.2006 г.в СНСЖ. |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 09/28/2006 : 10:01:41
|
Ако някой „страничен” посетител на сайта прочете това, със сигурност ще му се завие свят. Ама ние тука сме врели и кипели в материята „изходящ номер еди-кой си” нъл’тъй?  Та,
quote:
Като старите читанки,
Ний завършваме с поука –
И каква е поуката от тази история? На първо място – че няма никакъв смисъл да бъдем кротки и вежливи с разбойниците, които са заели ръководни постове в родната наука. Така или иначе те това няма да го оценят. И никой да не си прави илюзията, че може да получи дори елементарна справедливост, в отговор на коректното си поведение, ако не е елемент от тяхната мафиотизирана система. Много по-добре си е да сме винаги открити с тези хора и честно да си им казваме какви въшльовци са. Понеже – ей на – като се отнасяш към тях като към хора – пак те прекарват. |
Edited by - Andrey_Kurtenkov on 09/28/2006 10:02:13 |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 09/28/2006 : 11:46:31
|
До Андрей Куртенков: Колега, с така наречените научни шифри се спекулира и в Технически университет, примери Аранаудов има дисертация за антени а е хабилитиран в радио-измервания, Досева е специалист в областта на ж.п. транспорт, а я хабилитираха по автоматотизирани технологии в комуникациите, а на гл.ас. д-р. инж. Димитър Димитров, специалист по комуникации и телевизия не ми зачетоха публикациите, защото уж не били по шифъра. А точно аз съм зачислен и съм защитил докторантура в катедра "ТЕП" на ФКТТ, която обявява конкурса за доцент. Вследствие роднинството и приятелския кръг с проф. Христо Ангелов Христов и Неделчо Николаев Неделчев, Досева спечели конкурса, а не аз. Така тя сега е работещ пенсионер, а мен ме изхвърлиха. Да не говорим за двете учебни програми, които предложих и ми ги отхвърлиха за да угодят на други там - проф. Стефан Табаков и проф. Добри Добрев и доц. Йорданова.
Съгласен съм с Андей Куртенков, че такива безобразия трябва да се огласяват, а не да се мълчи, което не помага. Как обаче ще постигнем успех, така че да си решим проблемите, това и аз не знам още. Крайно време е да се разкриват тези неща, за да покаже, че и във вузовете има организирана престъпност и корупция. Ръководителите да не се прикриват зад колективни решения на разни съвети, защото те за тенденциозно изработени. |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Кадри в науката и висшето образование
