| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 08/24/2006 : 10:02:37
|
Пет ВУЗ-а се крепят на един лектор
в. Стандарт
24-08-2006
Съвсем скоро ще се забрани няколко висши училища да се акредитират с един и същи професор или доцент, заяви просветният министър Даниел Вълчев. Това трябва да е първата работа на Националната агенция по акредитациите, след като регистърът заработи. Масова практика е всяко висше училище, искащо оценка, да подава списък на всички хабилитирани лица, които преподават в него. По този начин един професор, който чете лекции в пет ВУЗ-а, може да донесе точки и на петте висши школа, въпреки че е на основен договор само в едното. В бъдеще според министъра само училището, където лекторът е на основно споразумение, ще може да го посочва при акредитацията си. Така школата, които нямат достатъчно преподаватели, просто ще бъдат закрити.
|
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/03/2006 : 18:29:17
|
Борислав Борисов: Електронният регистър на преподавателите ще помогне много на ректорските ръководства на университетите
Фокус Нюз
02-09-2006
Електронният регистър на преподавателите в МОН ще помогне изключително много на ректорските ръководства на университетите. Това каза ректорът на УНСС Борислав Борисов в интервю за Агенция “Фокус”. “Той ще подобри точността на информацията за целите на управлението на университетите и тяхното оценяване и акредитация”, обясни Борисов. По думите му по-голямата част от новосъздадените висши училища нямат собствен научно-преподавателски състав и разчитат основно на хонорувани преподаватели. “Това заедно с неудачното определение на понятието „основен трудов договор”, дадено в Закона за висшето образование, създава прекрасни условия за сформирането на пътуващи групи от преподаватели от типа „хвърковатата чета на Бенковски”, които обикалят от университет на университет и изнасят лекции на хонорар”, допълни Борислав Борисов. Според него университетът, където те са на основна работа, нито може да им забрани, нито да следи за това. Единственото, което може да направи, е да контролира дали преподавателите си взимат часовете по учебен план по основна месторабота. В този смисъл електронният регистър на преподавателите в МОН ще помогне изключително много на ректорските ръководства на университетите, а така също и на Националната агенция по оценяване и акредитация. “Сега се получава абсурдна ситуация - един и същ преподавателски състав е съсредоточен в една четвърт от университетите, а всъщност акредитира всички висши училища в България”, завърши Борисов.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/04/2006 : 12:05:59
|
ПРЕПОДАВАТЕЛИ, СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ В ЕЛЕКТРОННИ РЕГИСТРИ
22 август 2006 г.
Днес 22 август, министърът на образованието и науката Даниел Вълчев представи новите електронни регистри, разработени за нуждите на образователните институции и гражданите.
Регистърът на академичния състав във висшите училища ще дава информация за преподавателите във ВУЗ, какви са квалификациите им, каква е заетостта им и в колко висши училища преподават.
В регистъра на студенти и докторанти всеки студент ще може да провери статуса си, да разбере дали образованието, което получава, е в легитимно висше училище и дали неговият статус на студент е официално припознат в България. В случай, че данните са некоректни, може автоматично да уведоми и МОН и съответното висше училище за допуснатата неточност. След месец октомври ще се прави актуализация на регистъра на всеки 6 месеца.
Регистърът на легализираните дипломи за завършена образователна степен в чужбина е разработен за нуждите на студентите, работодателите и академичните среди в България. Чрез него е възможно гражданите (български и чужди) да се информират как се придвижва процедурата по признаване на техния образователен ценз и да ползват регистъра за доказателство, че имат призната образователна степен.
От днес, регистрите са достъпни чрез уеб страницата на Министерство на образованието и науката (секция Регистри), като единствено този за академичния състав е с ограничен достъп.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/05/2006 : 12:55:44
|
Университети с надути шестици
Зорница Маркова
в. Дневник
05-09-2006
Висшето образование в България е в разгара на своята акредитация, която има основната цел да отсее "добрите" от "лошите" университети. Или да покаже в кои висши училища може да се получи качествено образование и в кои - не. Първата част от процеса на оценяване вече е към своя край и около 80 на сто от университетите в страната са оценени, съобщиха от Националната агенция за оценяване и акредитация. Предстои да започне втората част, която ще продължи и през следващата година. Равносметката е, че няма нито един "скъсан" университет от държавните и само две частни училища са с незадоволителна оценка (виж таблицата). Отличната оценка може да означава две неща - или университетите предлагат високо качество и са готови за конкуренция, или критериите за оценка са сбъркани и това може да изиграе лоша шега след една-две години когато ще излязат на европейския образователен пазар.
От всички 51 университета в България 23 имат най-високата оценка "много добра", 11 са с "добра" и две с "незадоволителна". Останалите са в процес на оценяване. Критериите, по които се прави акредитацията, са разделени в три групи - оценка на преподаването, организацията и управлението и научноизследователската дейност. За оценка "много добра" са необходими съвременни програми за обучение, модерна база, функционираща система за контрол на качеството, достатъчно преподавателски персонал, научни изследвания и др. На практика обаче дори и най-големите отличници не покриват и една трета от поставените критерии. Това е мнението и на на преподаватели, които виждат нещата отвътре.
"Тази оценка не е реална и тя се получи в резултат на сбърканите критерии, казва зам.-деканът на Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Димитър Денков. Изпълнението на замисъла се бюрократизира, не се измерват важните неща - реализацията на студентите, въвеждането на нови програми, привличането на финансиране чрез чужди фондове."
Сред отличниците са много от училищата, които нямат достатъчно собствени преподаватели, а разчитат преди всичко на т.нар. пътуващи професори, които четат лекции на няколко места. Наскоро Министерството на образованието и науката (МОН) представи регистъра на преподавателите, който показа, че има имена, преподаващи едновременно на четири, пет и дори седем места. Рекордьорът, който преподава в седем университета и отчита 4 хил. часа заетост, е послужил за акредитацията на Бургаския свободен университет. Това висше училище е с оценка "добра".
Изкривяване на критериите се получава и от това, че в акредитационните комисии влизат преподаватели. Така висшето образование оценява само себе си.
"У нас идеята за акредитацията се изроди от оценка в механизъм за държавно признаване, обясни Юлиан Попов, който е специалист по проблемите на образованието. Освен акредитационни оценки е необходимо да има и класации от външни наблюдатели. Те може да са от гледна точка на работодателите, на равнището на научните изследвания, на удовлетвореността на студентите и др. Само такава множествена оценка може да претендира за обективност и пълнота."
Според Попов критериите, по които се оценява един университет, са наистина много. "Те са често субективни и едностранни. Важно е да се види какви са международните проекти и програми, съотношението между студенти и преподаватели, дял на научните изследвания, информационните ресурси на университета, съотношението между кандидати и приети студенти, разходите на студентите, броят на цитиранията в международните научни списания, развитието на спорта в университета, сградният фонд и много други."
Акредитацията в САЩ
например се прави от над 6500 неправителствени организации. Годишният бюджет за оценяване на висшето образование е 230 млрд. долара. В САЩ има три вида акредитации - регионална, национална и специализирана, която е предназначена за регулираните професии. Положителната акредитация осигурява достъп на образователната институция към федералните фондове за финансиране. Тя служи и като сигнал за работодателите на какво ниво са кандидатите им за работа.
Акредитацията обикновено се прави по пет основни направления. На първо място, университетът подготвя самоописание по точни критерии, които са му подадени от акредитиращата институция. Вторият етап е сравнителната оценка, която се подготвя от факултетите, администрацията и представители на обществеността. След това специални екипи отиват на проверка в университета и членовете на тези екипи работят на доброволни начала. Последната фаза включва следакредитационно посещение на университета, което се прави веднъж на няколко години.
Рейтингите
са друго средство, което може да пресее качествените университети. Засега в България няма такъв рейтинг, който да покаже реалната картина на висшето образование и да е признат от работодателите. Във Великобритания например съществува Агенцията за гарантиране на качеството на висшето образование, която публикува изследвания на определен етап от време, измерващи качеството по различни критерии. Организацията е независима и е създадена по инициативата на самите университети и колежи.
Оценяването на качеството във всяко висше учебно заведения преминава през различни етапи. Първо, университетът подготвя сам описание на програмите си по стандартна форма, отговаряща на предварителните критерии. В това време се иска от студентите също да оценят работата на университета. На следващ етап се организират срещи между екип на агенцията и представител на университета. Срещата се прави около 24 седмици преди посещението в университета и по време на нея се разяснява какво се очаква от образователните институции и каква е целта на оценката. Преди визитата за одит се организира предварителна визита за общо запознаване с работата на университета. Същинската визита на одит продължава значително по-дълго и включва детайлно изследване на програмите, среща със студенти и др. Накрая екипът на агенцията прави своите препоръки.
С важно значение са и рейтингите, които се правят от различни неправителствени организации, частни консултантски компании и медии. Всяка година вестник "Таймс" публикува своята класация на университетите. От 2003 г. насам се прави класация на топ 500 на университетите в света, изготвен от Шанхайския университет, обяснява Юлиан Попов в своя блог за образование. Тя предизвика недоволството на много образователни институции заради факта, че в нея има много малко европейски университети сред 100-те най-добри. Въпреки това методиката изглежда доста убедителна. Сред първите 25 университета има 19 американски, 4 британски, 2 японски и нито един от континентална Европа. Сред първите 500 няма нито един български университет.
Акредитирани университети
Университет Оценка
1. УНСС Много добра 4.92
2. СУ Много добра 4.87
3. Национална спортна академия Много добра 4.86
4. Медицински университет - София Много добра 4.81
5. Медицински университет - Варна Много добра 4.79
С "Много добра" оценка са и:
6. Стопанска академия - Свищов
7. Технически университет - София
8. Тракийски университет - Стара Загора
9. Икономически университет - Варна
10. Югозападен университет - Благоевград
11. Варненски свободен университет
12. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив
13. Американски университет в България
14. Висше военноморско училище - Варна
15. Военна академия
16. Медицински университет - Пловдив
17. Минно-геоложки университет - София
18. Национален военен университет - Велико Търново
19. НАТФИЗ
20. Национална художествена академия - София
21. Национална музикална академия - София
22. Университет по хранителни технологии - Пловдив
23. Химико-технологичен и металургичен университет
24. Русенски университет
Източник: НАОА
*Останалите акредитирани университети са с оценка "Добра". Две висши училища имат оценка "Незадоволителна". Това са Висшето училище по застраховане и финанси и колеж "Телематика" в Стара Загора
|
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 09/14/2006 : 10:24:31
|
До какво се свежда образователната и научна стратегия на днешните управници доминирани от бившата БКП?
1. Запазване на всяка цена интересите и конфорта на бившата и настояща научна номенклатура - основен кадрови резерв на соц-партията.
2. Създаване на условия за безпрепятствено възпроизводство на тази номенклатура
3. Осигуряване на пълна и безпрепятствена власт върху всички висши училища и научни институти, източници на колосални неконтролируеми държавни финансови средства и надеждна социална база за бившите и настоящи правоимащи - професорски и академични титли, администрация, немалка и изкуствено създавана за наши хора охранителна дейност във висшите училища и институти, да не говорим за обществени поръчки, строителна дейност и др.
4. Съхранение на урудливата и неадекватна кадрова политика служеща, както вече се казва на възпроизводството на служещата на соц-партоята номенклатура. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/19/2006 : 22:09:42
|
Частните ВУЗ сами ще определят броя на студентите си, но при някои условия
Бизнесът иска да участва в обучението и изготвянето на програмите в университетите
Боряна Джамбазова
19 Септември 2006
www.mediapool.bg
Министерството на образованието (МОН) обмисля идеята частните университети сами да определят броя на студентите, които ще обучават. Това заяви във вторник по време на среща с представители на бизнеса образователният министър Даниел Вълчев.
Дискусията за перспективите пред висшето образование в страната бе организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Частните висши училища ще заявяват сами колко студенти ще приемат, но все пак държавата ще контролира този процес като следи капацитета на висшето училище, който се определя от броя на преподавателите, акредитираните специалности и сградния фонд, обясни Вълчев.
В момента правителството определя както броя на студентите, които ще учат в държавните университети, така и тези в частните университети. Министърът смята, че тази ситуация е “неестествена”, тъй като държавата дава субсидията на държавните ВУЗ-ове, но няма никакъв финансов ангажимент към частните.
Предвижда се паралелно с въвеждането на по-свободен прием в частните висши училища да се направи същото и с приема в държавните университети.
Вълчев уточни, че обсъжданите промени за държавните ВУЗ-ове включват и връщане на платеното обучение. Той припомни своето предложение 10% от най-добрите студенти да следват безплатно, а 20-25% от младежите с най-ниски оценки да финансират сами висшето си образование. Останалите студенти ще плащат сегашните такси за висше образование, като 30% от стойността на обучението се заплаща от студентите, а останалите 70% се поемат от държавата.
Според Вълчев по този начин през първите четири години финансирането за държавните университети ще се увеличи двойно.
Идеята за връщане на платеното обучение в университетите се подкрепя и от ректорите на повечето висши училища у нас. Предложението на образователното министерство за това колко студенти да плащат сами следването си наподобява идеята, която преди време бе обявена от ректора на Софийския университет проф. Боян Биолчев.
10% от отличните студенти не само да получават висше образование безплатно, но и да вземат по-високи стипендии, 50% от учащите се да са на сегашната такса, а останалите 40% сами да поемат своето обучение, е неговата идея.
По време на срещата представителите на бизнеса настояха да има независим орган, който да следи и оценява работата на университетите. По думите на Саша Безуханова, съпредседател на КРИБ, в него е добре да участват представители на бизнеса, обществени организации и държавата.
Според образователния министър това може да стане, ако в управлението на висшите училища по подобие на университетите в чужбина участва и настоятелство.
В него могат да членуват както представители на бизнеса, които инвестират във висшето образование, така и бивши ректори, публични личности, които са доказали своята безкористност, и представители на министерствата на образованието и финансите.
Според Безуханова хора от практиката също трябва да се включат в обучението на студентите, а ВУЗ-овете, които използват представители на бизнеса при формирането на своите учебни програми, да бъдат стимулирани.
Ректорът на Великотърновския университет проф. Иван Харалампиев обясни, че в момента законът не позволява представители на бизнеса да участват в обучението, тъй като университетите могат да сключват договор само с хабилитирани преподаватели. Той призова тези пречки да бъдат отстранени с промяна на закона.
В отговор на въпрос дали МОН ще направи такива промени, Вълчев каза: “За нас най-важно е да установим какви са основните идеи за развитието на цялата система. Ако ясно бъдат формулирани проблемите и начините за тяхното решаване, мисля, че законовите промени лесно ще бъдат направени.”
Безуханова се оплака, че работодателите постоянно трябва да организират курсове за допълнителна квалификация на наетите студенти, тъй като не са достатъчно подготвени.
У нас студентите в областта на информационни технологии и естествени науки, които са най-търсените специалисти в момента, са едва 5% от всички, коментира Безуханова.
За сметка на това обучаващите се в хуманитарните специалности са 45%, а в Европа този те са 34%, уточни тя. Безуханова цитира и доклад на Световната банка, според който 40% от 15-годишните деца в България знаят два пъти по-малко от техните връстници в Европа.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/27/2006 : 14:41:21
|
Пазарната карикатура на висшето образование
Велиана Христова
в. Дума
27-09-2006
Ако слушаме бизнеса у нас какви да са програмите на висшите училища, трябва да закрием всички вузове и да оставим само онези, които обучават мениджъри и търговци. Евентуално и медици, понеже и мениджърите понякога боледуват. Така излиза от няколкото опита да се срещнат висшето образование и работодателите и да се разберат какви кадри трябват на България в близките години.
Като завършат висше образование, кадърните млади българи отивали да работят в чужбина, оставали тези, които не могат да вършат работа. Това е една констатация. Бизнесът имал свободни пари, ала не можел да намери добри български вузове, в които да ги вложи. Това е втора констатация. Само че двете си противоречат напълно. Как тъй вузовете ни не са добри, пък подготвят добре за чужбина? Всички разговори досега за връзката между бизнеса и образованието почиват на противоречащи си тези и на нечии случайни разсъждения, без всякаква подготовка и предварителни анализи. И бизнесът, и вузовете, и МОН се явяват на поредните срещи все неподготвени. Стигна се дори до абсурдното обобщение, че университетите трябва да подготвят кадри, които знаят английски, писане и смятане. За такива знания не е нужно висше образование, а е достатъчно едно килийно училище в измерения на ХХI век.
Факт е, че
до момента изобщо няма сериозен анализ
за това какви специалисти са необходими на страната ни в близко, а още по-малко - в по-далечно бъдеще. Ако се допитаме до специализираните икономически анализи, с изненада можем да установим, че най-голямата тайна като че ли е колко са на брой фирмите в България. В системата ДАКСИ узнаваме, че се води статистика за над 1 млн. фирми, като в това число се включват и сдруженията и фондациите. От официалната статистика по косвен път установяваме, че малките и средни предприятия (МПС) у нас били около 200 000 или 99,1% от всички предприятия, поради което "всички предприятия" излизат около 202 000. Тези МПС според икономическото министерство се занимавали главно с търговия и преработваща промишленост и над95 % от заетите в тях били в сферата на покупко-продажбите, ремонт на автомобили и лични вещи. А 90,8 % от МПС (около 182 000) били мини - с до 10 души персонал. Само в енергетиката и добивната промишленост не преобладавали МПС, а индустрията изобщо заемала около 34% от цялата ни икономика, 60% бил сектор услуги. Отделна тема е в коя точно индустрия колко кадри са заети? Оттук обобщаващият въпрос е: за необходимите кадри и перспективите на кой бизнес говорим? Колко са висшистите във въпросните 182 хил. минипредприятия и в онези 0,2% от фирмите изобщо, които се водят с над 250 души персонал. На всички тях едва ли им е необходима новата магистърска програма в НБУ да речем - "Американистика и британистика. Сравнителен анализ". Те едва ли се кахърят и за това, че природните науки във вузовете ни силно изоставали по обем пред обществените и хуманитарните. Би трябвало да закрием НБУ и още куп вузове, ако слушаме хипотетичните разсъждения на бизнеса.
Кой точно бизнес разсъждава за това какво висше образование ни трябва? Големите търговски, дистрибуторски и компютърни представителства у нас или 200-та хиляди МПС, които са основните потребители на кадри? С две думи, държавата не знае
какви са перспективите на трудовия пазар,
финансира заедно с колежите 41 висши училища и подкрепя още 10 частни, парите не й стигат да поддържа дори средно европейско равнище на издръжка на студентите и обръщането й към бизнеса е по-скоро вопъл той да й даде патерица, за да си свърши работата. Малка част от бизнеса пък, която пролет не прави, вероятно наистина има свободни пари, но не познава достатъчно българските университети и наченките на стажове и т.нар. кариерни центрове са само първа крачка в търсенето на подходящи кадри. Колко от работодателите не разрешават на задочниците отпуск за лекции и изпити, колцина плащат допълнителните пари за квалификация на завършилите със степен "доктор", ако такива случайно решат да работят в практиката? Досега самите работодатели тъй и не са дали дори приблизителна сметка колко и какви кадри искат, въпреки неколкократните призиви на министър Даниел Вълчев. Няма как да сметнат поради липсата на анализи, за което стана дума. Истинските стъпки на промяна (въвеждане на адекватни фискални облекчения за спонсорство и инвестиции в образованието, познати по света, както и на ясни договорни отношения вуз-бизнес), никой не предприема, въпреки че Законът за висшето образование (ЗВО)
за 11 години е поправян точно 20 пъти
Поради всичко това либералният модел на висшето образование (обучение с частно заплащане) се лансира като начин за спасяване на висшите училища от бедността. Разбира се, никой не казва, че дори в САЩ частно платеното образование няма превес над държавното. МОН започна с пускането на магистърско обучение срещу заплащане, сега възнамерява да разреши 10 % бакалаври над държавната поръчка, като 20 на сто от студентите (тези със слаб успех) и в държавните вузове плащат от джоба пълната си издръжка.
В същото време държавата ще спре да определя колко студенти да приемат частните вузове, като им остави за горен праг т.нар. капацитет. Той се определя при акредитацията от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) - колко студенти максимално може да обучава вуза с наличните си преподаватели и база. Което предвeщава увеличаване на приема в частните университети и колежи с една трета, а държавните едва ли ще се радват на това, тъй като потенциалните кандидати са определен брой, който постоянно намалява.
Драмите в самата акредитация са не по-малки. Въпреки всички надежди за промяна обновената НАОА продължава да бъде една беззъба и почти безсмислена институция. Всичките 51 висши училища са получили двете високи оценки на акредитация - "много добър" и "добър", макар добре да се знае, че доста от тях са за "задоволителен". Има и такива, които нямат необходимите преподаватели на основна работа и съществуват само благодарение на приходящи от други академични институции хора, т.е. направо са си за "незадоволителен" и не бива да бъдат акредитирани. Всъщност, НАОА се очертава като една от
най-закритите и потайни държавни структури
Според ЗВО тя "създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии" заедно с получените оценки. Би трябвало всеки да може да види в сайта на НАОА поне основните точки от решението й - дата и срок на получена акредитация, капацитет на професионалното направление или специалността от регулирани професии, препоръки и срок за изпълнението им (чл.83 от ЗВО). Оказва се, че капацитетът на вузовете, например на направленията и специалностите им, е едва ли не световна тайна. Регистърът, поддържан от НАОА, е неудобен за ползване, понеже за всяка справка на всеки вуз трябва да се търси в отделно "прозорче".
Малко по-добър е регистърът на акредитациите, който МОН поддържа в сайта си. Разминаванията между двата обаче не са едно и две, баш в периода на приемните кампании, когато много кандидати имат нужда от ясна справка. Международният колеж в Албена например според МОН няма още акредитация, докато според регистъра на НАОА той е акредитиран със срок до 2012 г., но пък в него липсват оценките за дадените акредитации на специалности. Варненският свободен университет според МОН е акдеритиран с "добър", според НАОА - с "много добър". И т.н.
Любопитни факти открива човек, ако се задълбочи малко в данните от акредитацията. Югозападният университет да речем има обща институционална акредитация с оценка "много добър" до 2012 г., но от 47 специалности в него 28 са с оценка "добра", 19 със "задоволителна" и нито една (!) с "много добра". И УНСС е акредитиран до 2012 г. с оценка "много добра", а в същото време от акредитираните му специалности с "много добра" са само 2, с "добра" са 12 и 7 имат акредитация с изтекъл срок с оценка "задоволителна". Стопанската академия в Свищов също има най-високата обща акредитация, а само 3 от специалностите й са с "много добра", 12 са с "добра" и 1 е със "задоволителна". Същото е с Тракийския университет в Стара Загора - обща оценка "много добра", само 1 специалност с високата оценка, 10 с "добра" и 5 със "задоволителна" с изтекъл срок. И ТУ-София общо е оценен най-високо, а от специалностите му 8 са с "много добра" и 11 с "добра".
Има и положителни примери: в СУ например преобладават специалностите с "много добра" оценка, а в МУ-София всички специалности са с "много добра", в ХТМУ - всички без една. Обратното е в ТУ-Варна - обща оценка "добра", а от 19-те специалности 15 имат "много добра". Възниква въпрос - що е то
качествен вуз с некачествени специалности?
Изглежда странно да имаш висока обща оценка, ако специалностите ти масово са оценени по-ниско или обратно.
Освен това, всички вузове с обща акредитация с "много добър" и "добър" имат право да обучават и в най-висшата степен - докторанти, но никой не се интересува правят ли наука изобщо. Единствено за прием на докторанти срещу заплащане трябва по съответната специалност да е получена най-високата оценка. Поне така е според ЗВО. Но НБУ например според регистъра има само една акредитирана специалност и то за магистър - право с оценка "добра". Но спокойно обявява 20 докторски програми. Ако има неточности, да бъдат винени официалните регистри на МОН и НАОА. ЮЗУ няма специалност с оценка "много добър" за бакалавър и магистър, вкл. по информатика, но пък има акредитация за докторанти по тая специалност! Нелогично. Великотърновският университет има висша оценка за магистри само за информатика, но пък за докторанти е акредитирал 4 специалности, без те да са одобрени за магистри. Варненският свободен университет е подобен - с "много добър" има само 3 специалности за магистри, но обявява, че обучава докторанти. Е, за кого се пишат законите тогава?
Да не говорим в какви срокове се получават акредитациите. Само един пример: Международният колеж в Албена подава искането си за акредитиране на 17 юни 2004 г., получава го на 3 август 2006 г. Програмното оценяване трябваше да започне още миналата година, а НАОА обяви срок за подаване на заявките до 1 септември 2006 г. Може да има оправдаване със смяна на закон, състави и правилници, но не може да се посочва и използва ТАКАВА акредитация като мерило за каквото и да било.
Така че пазарната ориентация на нашите висши училища в момента е само една карикатура и е много далеч от европейската практика.
|
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 10/16/2006 : 14:12:54
|
| Както пише днес във вестник "Труд" - "НАШ ЧОВЕК, ОПРАВЯМЕ ТЕ" е от времето на бай Тошо и още е в сила. Носители на този лозунг са управляващите в ТУ-София. Има бариера за хабилитирането на главни асистенти - доктори, които са в страни от роднинската мафия, но са изпълнили критериите за доцентура (катедра "ТЕП", ФКТТ, ТУ-София - гл.ас. д-р Димитър Димитров и гл.ас. д-р Галя Маринова). Избират поръчково рецензенти, които потулват достоверната информация и замъгляват прозрачността. Управлението е с лъжи, които изкривяват истината. Щом се говори за шуробаджанащина, тя трябва да се разкрие до такава степен, че да се минимизира. Роднинството в ТУ-София е среда за развитието на корупцията. Не знаем вече накъде да се обърнем да се жалваме. |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 10/18/2006 : 14:53:49
|
| Това, че в ТУ почнаха да се правят сами професори е противозаконно и е злоупотреба с автономията. Трябва по-широка и независима база за сравнение и оценка на научните кадри. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/24/2006 : 10:46:34
|
Болоня и (или) България?
Доц.д-р Марко Тодоров, ректор на Русенския университет
Източник: в. Сега
23-10-2006
Вече се знае, че от 1 януари България ще се присъедини към Европейския съюз. Събитие, придружено с много очаквания, но и с тревога. Тревога, защото за 15 години преход България не успя да въведе ред в държавата и да се подготви за пълноценно интегриране в европейското семейство. Особено тревожен е сривът на българското образование, в което продължават да се развиват тенденции, противоположни на прокламираните цели на Лисабонската стратегия. Въпреки многословието за значението на висшето образование в създаването на
"икономика, основана на знанието",
в нито един държавен документ не могат да се намерят конкретни данни, които да очертават една по-добра перспектива за развитие. В самата академична общност инстинктът за самосъхранение е толкова силен, че блокира в много голяма степен всеки опит за промяна. Изключение в това отношение правят някои недържавни висши училища, които конструират учебните си планове, подчинени не толкова на интересите на преподавателите, а в интерес на обучаваните студенти и въвеждат отговарящи на изискванията на времето методи на обучение.
Много и комплексни са проблемите на българското висше образование, но един от важните въпроси, свързани със създаването на европейското образователно пространство и присъствието на България в него, е начинът, по който у нас
се възприема тристепенната структура на висшето образование
бакалавър-магистър-доктор. Въпреки че България въведе тристепенната структура на висше образование далеч преди прокламирането на Болонската декларация, претворяването на тази идея на практика беше извършено по чисто формален начин и без ясна представа за квалификационната характеристика на завършващите специалисти. Стремежът в максимална степен да се съхрани старата система доведе до императивната разпоредба на ЗВО, че бакалавърската степен трябва да бъде с продължителност 4 години. Сега сме изправени пред тежкото решение дали да се възприеме формулата 3+2+3 (3 години обучение за "бакалавър", 2 години за "магистър" и три години за "доктор"), или да се запази съществуващото положение 4+1+3, или да се приеме някакъв компромисен вариант.
Този проблем не е само български! В почти всяка европейска държава има дискусии по въпроса и идеята за тригодишно обучение на бакалаври не се посреща еднозначно. Последните изследвания за състоянието на висшето образование в Европа, оформени в доклади за тенденциите в развитието (Trend report) и хармонизирането (Tuning) на образователното пространство, очертават ясна тенденция - срокът на обучение за бакалаври се движи в границата 3 до 3.5 години (180 до 210 образователни кредита), като срокът от 4 години се счита за изключение. Срокът за подготовка на магистри е в границите от 1.5 до 2 години (90 до 120 кредита) и като изключение се възприема обучение на магистри с продължителност една година. Някои от най-новите закони за висше образование в европейските страни предписват по категоричен и еднозначен начин броя на кредитите, които водят до определена степен на висшето образование, съобразен с тези очертани тенденции. В повечето случаи обаче към въпроса се подхожда внимателно, като се дава свобода самите университети да решат този въпрос. Този подход би следвало да се приложи и у нас, за да могат тези висши училища, които се стремят към хармонизиране с тенденциите в Европа, да реформират образователния си процес.
Дълбокият замисъл на болонския процес е да се отговори адекватно на необходимостта, наложена от развитието на световната икономика и от
масовизацията на висшето образование,
като се разшири достъпът до висше образование и да се съкратят сроковете за обучение (цели, обслужвани от бакалавърската степен). Едновременно с това се запазва "елитарният" характер на висшето образование, което се съсредоточава в подготовката на магистри и доктори. Университети, които си поставят високата цел да бъдат водещи в научните изследвания, би следвало еднозначно да са заинтересовани от формулата 3+2+3, защото тя им осигурява възможност да работят по-продължително време с млади хора с по-висок потенциал, докато висши училища, които концентрират своето внимание само върху преподавателската дейност, ще бъдат заинтересовани от бакалаврите да се обучават 4 години.
При очертаващата се тенденция в Европа твърдото запазване на формулата 4+1+3 е свързано с риска
българските студенти да предпочетат обучението в чужбина,
където за три години и вероятно при много по-добри условия за обучение ще придобият степента "бакалавър". Освен това завършващите при нас магистри със срок на обучение 1 година няма да бъдат възприемани добре на европейския пазар на труда. Сега десетки хиляди български младежи се обучават в чужбина, броят на кандидатите за обучение в чужбина нараства експоненциално и ако продължаваме безхаберно да живеем с убеждението, че влизането на България в ЕС няма да създаде проблеми за нашите висши училища, ни очаква още по-сериозна образователна криза. А може би точно това ни е нужно, "за да ни дойде акълът в главата"!?
Причините за съпротивата срещу намаляване на срока за обучение на бакалаври са много: слабата подготовка на завършващите средно образование (но същите деца заминават за обучение в чужбина); носталгията по миналото; инерцията в мисленето; страхът от съкращаване на дисциплини и намаляване на аудиторната заетост, което ще се отрази на преподавателския състав; страх, че ще се намали субсидията към държавните висши училища, и др. Тези притеснения имат своите основания и следва внимателно да се анализират.
Що се отнася до финансирането на държавните висши училища, там и при сега съществуващите принципи за определяне на субсидията за държавните висши училища има възможност да се въведат подходящи коефициенти за обучение на бакалаври и магистри, така че висшето училище да не понесе "загуби", ако премине към формулата 3+2+3 или 3.5+1.5+3. Ако в ЗВО се премахне твърдото изискване бакалаври да се обучават за 4 години и се възприеме възможността периодът на обучение да бъде 3 - 4 години, тогава най - вероятно
недържавните висши училища бързо ще се ориентират
към по-кратки срокове, докато за държавните висши училища процесът ще зависи от финансовите механизми, по които ще се осъществява тяхното субсидиране, и от държавната политика за достъп до висше образование.
Съществува още едно основание, което изисква решителни стъпки от страна на законодателната и изпълнителната власт по отношение на образователните степени в системата на висшето образование. Става дума за степента "специалист". Тук проблемът не е в това, че степента не съществува в ЕС, а в това, че срокът за обучение е с продължителност 3 години и с това, поне формално, отговаря на изискванията за придобиване на бакалавърска степен. С основание колежите и обучаваните там студенти поставят въпроса за мястото на образователната степен "специалист" в системата на нашето висше образование, но този проблем не може да се реши, без да се преосмисли формулата 4+1+3. С промяната в подготовката на медицински сестри от степен "специалист" в степен "бакалавър" вече се допусна грешка, която води до ненужно удължаване на срока на обучение на 4 години вместо 3 до 3.5 години, каквато е обичайната практика в Европа.
Остава ни надеждата, че по един или друг начин членството в Европейския съюз ще ни принуди да се променим. Жалко е само, че сами не можем да намерим сили да преодолеем недостатъците си, които иначе добре съзнаваме. |
Edited by - moderator on 10/24/2006 10:46:56 |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 10/24/2006 : 12:31:57
|
За да може да има ефективно преподаване във висше учено заведение, необходимо е познанията на преподавателя по съответната дисциплина да превъзхождат многократно познанията на обикновения висшист по тази специалност - това е принципа на айсберга - 9/10 са под водата за да стърчи 1/10 над водата.
Не може да има действително преподаване от "професори на ТУ", които след първата си хабилитация са павили "ДУХОВНА ДИЕТА" поне 20 години.
А такива си ги имаме много в ТУ. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/06/2006 : 11:34:32
|
Дипломи за... смет
Автор: Силвия Петрова, сп. "Анна"
Източник: Нетинфо
05-11-2006
Доброто образование е исконна ценност за българина. Като че ли остава традиция стремежът му да изучи детето си, за да му даде път в живота.
В това, разбира се, няма нищо лошо. С една малка подробност. Сякаш все по-често за единствен критерий за завършено образование се смята взетата диплома. И за съжаление много стават жертва от доверчивост. Тъпговци абсолютно безсрамно
ь
продават дипломи, но - без знания
Докато частните детски градини и училища задължително спазват програми, одобрени от Министерството на образованието и науката, при университетите нещата стоят по малко по-различен начин. Думата университет идва от латински - universum, и означава "свят, вселена".
А Законът за висшето образование постановява, че университет е "висше училище, което обучава по широк кръг специалности, поне в три от четирите основните области на науката - хуманитарна, природна, обществена и техническа".
Очевидно е, че тези изисквания се покриват от много малко от българските висши учебни заведения - те са всеизвестни. Останалите също носят гръмкото название "университет", но и преподавателите, и студентите са наясно, че са много далече от академичните критерии.
В някои от тях качеството на учебния процес е, меко казано, комично, преподавателите се появяват от дъжд на вятър, а студентите ходят само за изпити, които не включват елемент на проверка на знанията, а само нанасяне на оценка (между впрочем, никой не го интересува каква, достатъчно е да е различна от "слаб").
За сметка на това таксите често са баснословни и надхвърлят всякакви разумни граници. Но пък, ако родителите издържат на финансовото свръхусилие, един ден отрочето им взима диплома.
Друг е въпросът, че тя няма по-голяма стойност от обикновена хартийка - нито е реално доказателство за знания, нито пък е легитимна пред която и да е институция.
Капан за наивници
Кукичката за наивници е атрактивната реклама. Ако се обадите или отидете на място до съответните псевдоуниверситети, ще ви засипят със суперлативи. Всички се надпреварват да обясняват, че дейността им е абсолютно законна.
Освен това, че преподават само изтъкнати специалисти (всъщност, ако сте запознати дори малко с имената от тази област на науката, ще ви стане ясно, че това са абсолютни врели-некипели).
И накрая дежурната фраза е, че работодателите ще се редят на опашка пред завършилия студент, а за него ще остане само да си избере най-изгодното предложение. Минималната подробност са семестриалните такси.
Често те с пъти надвишават средната месечна работна заплата. Но самоотвержените родители са готови на какви ли не жертви в името на най-доброто (както те си мислят) за децата си. А истината е, че често по този начин им правят много лоша услуга. Защото накрая се оказва, че са влагали парите си в образователна пирамида.
И единственото нещо, което могат да направят с получената диплома, е да я поставят в рамка и гордо да я окачат на стената - тъй като просто никой работодател не се интересува от нея.
Междувременно на вятъра са отишли пет от най-ценните години от живота на сина или дъщерята и доста солидна финансова сума.
Има ли виновни?
Само допреди 15-ина години висшето образование беше нещо престижно и достъп до него имаха сравнително малко хора. Днес се е превърнало в поредната стока, обект на покупко-продажба, нямаща нищо общо с научни критерии. И за все повече хора е нормално да го получат само и единствено срещу финикийски знаци.
Разбира се, най-големият виновник за тази ситуация е държавата, тоест, липсата на ясни закони, които да регламентират появата и функционирането на частните вузове.
Според официалната статистика в момента има около 200 000 студенти. От тях посещаващите нелегитимни университети са приблизително 80 000.
Преспокойно функционират 13 чуждестранни висши учебни заведения, които чрез български фирми обучават студенти незаконно. Предоставяме ви списъка с официално огласените нелегитимни университети, но с предупреждението, че е напълно възможно той да не е изчерпателен.
А най-сигурният начин да не се окажете сред пострадалите, е да се доверявате само на авторитетни вузове, доказали качеството си през годините.
Нелегитимните университети
1. Cook's Institut - САЩ (чрез "Иком-Интелект" ООД) в София. Филиали в Пловдив, Плевен, Монтана, Хасково, Варна.
2. Международен славянски институт - Москва (чрез "Славянски култури и образование" ООД).
3. Киевски институт "Славянски университет", София.
4. Институт по международни отношения към Киевски държавен университет "Т. Шевченко" (чрез Световна академия "Платон"), София, с филиали в Търговище и Албена.
5. Международен университет в Москва (чрез "Международен образователен център" ООД).
6. University of Portsmouth - Великобритания (чрез International Univercity College ООД).
7. Одеска икономическа и юридическа академия.
8. Московски държавен университет по икономика, статистика и информатика - с партньорството на Европейска академия по икономика, управление и право (чрез АсЕ Бизнес университет).
9. Санкт-Петербургски държавен инженерно-икономически университет (чрез Бизнес университет), София, Пловдив и Стара Загора. Представя се и във вариант ИНЖЕКОН Санкт-Петербургска държавна инженерно-икономическа академия (чрез АсЕ Бизнес университет). Центрове в София, Пловдив, Бургас и Шумен.
10. Международен университет - Карлово, учебно заведение на Световна академия на науките - Сан Марино (AIS) (чрез ЕСПЕРИНФОРМ и сдружение с нестопанска цел "Асоциация на учени и специалисти за сътрудничество със Световната академия на науките").
11. Руски държавен технологически университет - Москва (чрез Балкански център за мениджмънт на дистанционното образование, Бизнес университет), София, Пловдив, Бургас.
12. Българо-арменски университет "Евразия"-София.
13. Еврошвейцарски университет във Видин. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/06/2006 : 20:45:35
|
Вълчев с квота в ръководствата на ВУЗ-овете
Отличниците няма да плащат студентски такси
06-11-2006
www.vsekiden.com
Министерството на образованието и науката (МОН) ще има свои представители в ръководствата на висшите училища, за да знае какво е състоянието им. Това ще бъде предвидено в подготвяната от ведомството в стратегия за развитието на висшето образование, обясни министърът на образованието и науката Даниел Вълчев.
В края на миналата седмица ректорът на Софийския университет “Св. Климент Охридски” проф. Боян Биолчев обяви, че ще затвори университета заради липсата на отопление и невъзможност да бъдат платени сметките за парно.
Според Даниел Вълчев е необходима промяна в начина на финансиране на университетите. На път сме основната част от бюджетите им да отиват за издръжка вместо за преподавателска и научноизследователска дейност, посочи министърът. Той припомни, че според новия начин на финансиране от студентски такси ще се освобождават напълно отличниците, студентите със средни постижения ще плащат такси, сходни със сегашните, а студентите с най-слаби резултати ще плащат пълната такса за обучение.
Една реакция от форума на www.vsekidn.com:
аз
Макар и демократ, аз мисля, че решението е правилно. ВУЗ-овете сбъркаха автономията със свободия и станаха символ на корупция и беззаконие. Държавна намеса е необходима незабавно!
06.11.2006 |
Edited by - moderator on 11/07/2006 09:36:59 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/15/2006 : 11:12:52
|
Студенти искат независим академичен омбудсман
в. Дневник
15-11-2006
Студенти от Университета за национално и световно стопаство (УНСС) поставиха на обсъждане въпроса за независимостта на академичния омбудсман. На дискусия вчера младежите изразиха опасения, че утвърждаването на фигурата на омбудсмана с решение на ректора или на Академичния съвет намалява неговата независимост. Студентите попитаха дали посредникът не може да е външа за висшето училище фигура, като например представител на неправителствена организация или специалист от Министерството на образованието.
"Академичният омбудсман е нова институция за България и избирането му трябва да е съобразено с академичната автономия", обясни доц. Лиляна Стракова от екипа на омбудсмана на Софийския университет "Св. Климент Охридски". По думите й той трябва да познава изключително добре висшето училище с всичките му структури и проблеми, за да е ефективна дейността му. Тя и колегите и от УНСС заявиха, че външен човек не би бил толкова полезен, колкото един човек с дългогодишен авторитет сред академичната общност.
В момента академичен омбудсман има само в СУ и УНСС. По думите на Стракова много зависи от ректорите на останалите висши училища дали ще проявят разбиране и ще допуснат създаването на подобна институция като независим посредник в структурите си.
"Не знам защо, но студентите все още ги е страх да отстояват правата си", каза омбудсманът на УНСС проф. Михаил Динев. Той призова младежите да бъдат активната страна в този процес и да не разчитат друг да се бори за правата им вместо тях.
" От академичния омбудсман няма голям ефект в този му вид", коментира председателят на Студентския съвет на СУ Димитър Колев. По думите му той трябва да е независим от учебното заведение, за да може да осъществява ролята на медиатор и контролен орган за нередности. "Корупцията обикновено е във висшите училища, затова е задължително омбудсманът да е външна фигура", допълни неговият колега Александър Тодоров.
Практиката обаче показва, че вече има положителни примери от дейността на омбудсмана. В Софийския университет, например има отстранен хоноруван преподавател, след като студенти се оплакали, че ги задължава да купуват само неговия учебник. Друг положителен пример, по думите на Стракова, е провеждането на втора защита на дипломни работи, ако при първата е имало оплаквания от студентите за нередности.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/21/2006 : 15:09:43
|
Левицата иска автономия за Пловдивския филиал на ТУ
Дарик радио
20-11-2006
Пловдивският филиал на Технически университет София да стане самостоятелно висше учебно заведение. За това ще лобира пред Народното събрание, Министерски съвет и Комисията по акредитиране депутатът от ”Коалиция за България” Захари Георгиев. За целта той ще търси съдействието на всички народни представители от 16-ти и 17-ти МИР. Георгиев е уведомил председателя на парламентарната Комисия по образование и наука Лютви Местан, че в проектобюджет 2007 парите за финансиране на филиала не са разписани отделно от средствата за ТУ София, както е била практиката досега. Депутатът ще настоява с предвидените от бюджета 4 123 800 лева, да се разпорежда пловдивския ВУЗ, а не да се иска одобрението на ръководството на ТУ София. |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Nov zakon za Vissheto obrazovanie
