| Author |
 Topic  |
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
 Posted - 01/31/2007 : 11:37:25
|
Вчера бях на един дебат за генно-модифицираните организми, където представителят на Агробиоинститута призова за бързо либерализиране на Закона за ГМО с довода "Втори май е крайния срок за Седма рамкова и иначе губим парите" - значи, доводите не са, да речем, че това е, видите ли, нещо хубаво, нещо полезно, и др.под. - доводът е -бързайте, защото НЦАН е пълен с гладни стенесета - ще вземем заради някаква си природа да изпуснем парите от Седма рамкова!
Тук не мога да не вметна, че в петък пък, разговарях с един фермер, отглеждал преди години ГМО-царевица, който твърдеше, че кокошките отказвали да я ядат - както като цяло зърно, така и смляна - представяте ли си, тези пернати твари излязоха по-умни от нас - българите, дето позволяваме на тарикатите от Агробиоинститута да замърсяват необратимо родната ни природа, източвайки при това държавни средства. Защото точно за източване става дума - тези хора не създават никакъв обществено полезен продукт - цялата им дейност се свежда това да УСВОЯВАТ средства - като един и същ кръг от хора пише проектите, одобрява ги, консултира ги, отчита ги, приема отчетите и т.н. Печалбата за обществото - отровената ни природа. |
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/31/2007 : 15:46:22
|
Затова пък се награждаваме на воля!Само като ги видя или чуя, че се и награждават ....
Даниел Вълчев награди най-изявените университети и научни институти
Дарик радио, 31-01-2007
Софийският университет получи приза за университет с най-много успешни участия в Шестата рамкова програма на ЕС - 22 проекта за над 2 милиона евро.
Техническият университет в София получи награда за университет, спечелил най-много средства по проекти в програмата - 3 милиона евро за 20 проекта.
Пловдивският университет "Пайсий Хилендарски" беше отличен като най-активният университет извън столицата, участвал в програмата със седем проекта.
За най-успешен институт на БАН беше определен Институтът по паралелна обработка на информацията - с 13 проекта за над 2 милиона евро.
Това са специални награди на най-изявените университети, научни институти и колективи, участвали в Шестата рамкова програма на ЕС /2002-2006/.
Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев връчи отличията на конференция за началото на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие на ЕС.
и още по темата от www.mediapool.bg
ЕС отделя 54 млрд. евро за научни изследвания
България е участвала в 270 проекта по предишната програма на съюза
Боряна Джамбазова
31 Януари 2007
За следващите седем години Европейският съюз отпуска близо 54 млрд. евро за научни изследвания по Седма рамкова програма, заяви в сряда пред журналисти образователният министър Даниел Вълчев по време на разяснителна конференция по програмата.
Седмата рамкова програма започна от началото на тази година и ще продължи до 2013 година. Тя е част от инициативата на Евросъюза за стимулиране на развитието на науката на Стария континент, който все още изостава от САЩ и Япония в тази област.
Със свой проект може да участва всеки университет, компания, център за изследвания, организация или физическо лице. Подробна информация за условия за кандидатстването и самата програма може да намерите на интернет адрес: http://cordis.europa.eu/fp7/home_en.html.
Вълчев припомни, че у нас за научни изследвания се отделят едва 0.5% от БВП, докато в 15 от страните членки в ЕС финансирането стига до 2% от БВП.
Според Вълчев проблемът се дължи и на факта, че парите се дават на много повече организации и университети, отколкото в действителност правят наука. Друг недостатък е, че една четвърт от средствата се предоставят след като научните колективи са разработили конкретен проект.
По думите на проф. Камен Веселинов, ректор на Техническия университет, у нас парите за наука не са чак толкова малко, колкото се представят. Проблемът е, че отделяните 2% в чужбина идват основно от бизнеса и икономиката, а у нас не е така.
Грешка е, че научните работници не се съобразят с търсенето на пазара и от страна на бизнеса. Вместо това те правят разработки, които след това в България няма кой да купи. Според Веселинов по-голямото финансиране може да се намери именно ако се прави “ниска” наука, ориентирана към практиката.
Вълчев раздаде и специални награди на българските участници, разработили най-много проекти по предишната Шеста рамкова програма. По нея българско участие е имало в 270 проекта, които са спечелили общо 32 млн. евро.
Награда за най-много успешни проекти – 22 на стойност 2 млн. евро взе Софийският университет. Техническият университет бе отличен за това, че е спечелил най-много средства - 3 млн. евро за 20 проекта.
Пловдивският университет "Пайсий Хилендарски" бе обявен за най-активният университет извън столицата, участвал в програмата със седем проекта.
|
Edited by - moderator on 01/31/2007 22:02:37 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/02/2007 : 12:35:34
|
НОВ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ НА ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ"
Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев утвърди новия състав на изпълнителния съвет на фонд „Научни изследвания". Членове на съвета са: чл.-кор. проф. дфзн Соломон Салтиел, проф. д-р Сабина Захариева, проф. д-р инж. Георги Стоянов, доц. д-р Бойчо Кокинов, ст. н. с. ІІ ст. Боряна Дамянова, ст. н. с. ІІ ст. Параскева Михайлова, д-р Ваня Добрева, Любомир Дацов, доц. д-р Лена Русенова.
Изпълнителният съвет е формиран на основата на предложения и консултации с висшите училища, БАН и работодателските организации при балансирано представителство на научните направления в съответствие с Правилника на фонд „Научни изследвания". За първи път в състава на съвета са включени и представители на бизнеса и държавата.
Фонд „Научни изследвания" подкрепя дейности, програми и проекти за насърчаване на научните изследвания в Република България.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/18/2007 : 17:48:34
|
МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ ЗАМИНАВА НА ОФИЦИАЛНО ПОСЕЩЕНИЕ В БРЮКСЕЛ
16 февруари 2007 г.
http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/documents/frontpage/07-02-16_izlojba.html
На 19 февруари 2007 г. делегация на Министерството на образованието и науката, ръководена от министъра на образованието и науката Даниел Вълчев, заминава на двудневно посещение в Брюксел, Белгия.
По повод влизането на България в ЕС, МОН организира в Кралския природонаучен музей изложба за представянето на българската наука като част от Европейското изследователско пространство. Изложбата ще бъде открита от министър Даниел Вълчев /18.30 часа, в Аудиториума на музея/.
Инициативата се организира от Министерството на образованието и науката съвместно с Посолството на Република България в Кралство Белгия, Брюксел и със съдействието на Кралската академия за природни науки на Белгия. Основна цел е популяризиране на българската научна история – открития; постижения; приоритетни направления; „златните деца” на България и други.
След откриването на изложбата ще бъде представен филм, проследяващ научната история на България – открития със световно значение като мистериозния шести тон на сърцето от проф. Иван Митев; революционната автоматична шестскоростна кутия, изобретена от Румен Антонов; киселото мляко, дължащо уникалния си вкус и качества на откритата през 1905 г. от д-р Стамен Григоров Bacterium Bulgaricus, първия в света електронен часовник на Петър Петров, който завинаги променя метода за показване на времето и много други; модерни научни разработки на най-добрите български научни колективи, признати научни центрове, отличени от Европейската комисия и от Министерството на образованието и науката като звена за висока научна компетентност и със съществен принос за развитието на отделни научни направления.
Поканени да присъстват са европейски комисари, отговарящи за наука, образование, иновации; европейските министри на науката и иновациите, посланиците и научните аташета на страните-членки в Брюксел, представители от Европейската комисия от дирекциите «научни изследвания»; «Конкурентоспособност»; «Предприемачество и индустрия» «Образование»; «Заетост» и др.; членовете на различните работни групи по наука и технологично развитие към Комисията, Съвета и Парламента; администрация на различните европейски програми като КОСТ (сътрудничество в областта на науката и технологиите); Европейската научна фондация и много други.
ИНФОРМАЦИЯ:
Една част от постерите и информационните материали от изложбата вече бяха изложени в конферентния център на Европейската комисия „Алберт Бурше”, като част от националната кампания за честване присъединяването на Република България към Европейския съюз. На 19 февруари се представя пълната изложба, описана накратко в приложения списък с материалите, които ще бъдат показани.
още по темата от сайта на МОН:
ИЗЛОЖБА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАУКА ЩЕ БЪДЕ ОТКРИТА В БРЮКСЕЛ
19 февруари 2007 г.
Днес министърът на образованието и науката Даниел Вълчев ще открие в Кралския природонаучен музей в Брюксел, Белгия изложба за представянето на българската наука като част от Европейското изследователско пространство /18.30 часа, в Аудиториума на музея/.
Изложбата се организира по повод влизането на България в ЕС. Основната й цел е популяризиране на българската научна история – открития, постижения, приоритетни направления, „златните деца” на България и други.
Изложбата включва постери, на които ще бъдат представени: Научни изследвания и развитие в България; Изобретения, патенти, технологични и иновационни модели в България; Известни български открития; Науки за живота, геномика и биотехнологии за здравето; Качество и безопасност на храните; Технологии на информационното общество; Нанотехнологии и нанонаука, базирани на знанието материали; Аеронавтика и космос; Устойчиво развитие, глобални промени и екосистеми; ЕВРАТОМ; Участието на България в схемите ERA-NET по Рамковата программа; България в програма КОСТ – европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите; Българското участие в Съвместните изследователски центрове на ЕС; Младите таланти на България.
Поканени да присъстват са Европейски комисари, отговарящи за наука, образование, иновации; европейските министри на науката и иновациите, посланиците и научните аташета на страните-членки в Брюксел, представители от Европейската комисия от дирекциите «научни изследвания»; «Конкурентоспособност»; «Предприемачество и индустрия» «Образование»; «Заетост» и др.; членовете на различинет работни групи по наука и технологично развитие към Комисията, Съвета и Парламента; администрация на различните европейски програми като КОСТ (сътрудничество в областта на науката и технологиите); Европейската научна фондация и много други.
Информация:
• Научни изследвания и развитие в България:Постерът е посветен на развитието на научните изследвания в България и изграждането на благоприятна среда за увеличаване на инвестициите в науката и иновациите. Отделните графики и статистически таблици потвърждават бързото развитие и настъпили промени в сектора. В съгласие с целите на обновената Лисабонска стратегия редица политически решения са предприети с чувствително влияние върху развитието на науката в страната. Въпреки че все още ресурсите, които се заделят за наука са под средното за Европа ниво, последните две години има увеличение. Друга важна характеристика, която е показана на постера е институционалната структура на науката в България – научните организации и структури, както и изградените центрове с висока компетентност, финансирани от Европейски и национални изследователски програми.
• Изобретения, патенти, технологични и иновационни модели в България: Представени са няколко интересни съвременни технологични решения и иновационни модели, разкриващи напредъка на българските учени в технологично и иновативно направление. Избрани са отделни изобретения в областта на медицината, информационните технологии, роботиката, енергийната ефективност и наноматерилите. Последните години българските учени и изобретатели търсят защита на своите интелектуални права на национално, на европейско и на световно ниво. Сравнено с другите европейски страни-членки, според Европейския патентен офис (ЕПО), България се нарежда наравно с 10-те нови страни членки, водейки Румъния и Словения.
• Известни български открития: България е малка страна, но уникална със своето природно богатство, културно-историческо наследство и научните открития, които допринесоха за един по-качествен начин на живот и оставиха на бъдещите поколения едни от най-използваните технологии като копирната машина, електронния часовник и т.н. В началото на XX век д-р Стамен Григоров открива известния бацил “Bacterium bulgaricum” (киселото мляко) и прави изключителни открития довели до изобретяването на ваксина срещу туберколозата. Петдесет години по-късно д-р Митов открива шестия тон на сърцето преобърнал изследванията в кардиологията и известен като феномен на века. Откритието на шестия тон позволява изцяло да се изучи сърцето и да се избегнат редица погрешни диагнози. В постера са включени още изобретателя на шест степенната кутия, която е закупена от най-известните автомобилни компании в света, както и изобретателя на първия български самолет, известен още като един от учителите на Нийл Амстронг.
• Науки за живота, геномика и биотехнологии за здравето: По Шеста Рамкова програма са финансирани редица проекти с българско участие в ключови области като тъкани, възрастови клетки, увеличаване на дълголетието на клетката; развиване на нов подход при оценка на риска в медицината или репродуктивна токсичност; ин-витро технологии и сензорни технологии и др. България участва в шест големи тематични мрежи по този приоритет на Рамковата програма.
• Качество и безопасност на храните: С българско участие са финансирани повече от 16 международни мрежи в ключови области за Европа като генно-модифицирани организми; разработване на ефикасна биологична система; нови стратегии за подобряване на храните и др. Български научни колективи участват в повече от 30 проекта: Европейска мрежа за изграждането на ресурсен център в областта на храните; Безопасност на храните от различни химикали; Екологично земеделие и т.н.
• Технологии на информационното общество: Информационните и комуникационните технологии са традиционно силен сегмент от българската икономика. През последните години този сектор се оформи като един от най-бързо развиващите се и най-конкурентноспособни. Българският изследователски потенциал в областта на информационните технологии е основно фокусиран в приложните изследвания, както и в дейностите, свързани с пазарното развитие на продуктите. Основният акцент е в софтуерните технологии, приложения и услуги в областта на електронното образование, електронното правителство и електронното обучение. Броят на българските участници по Рамковата програма е 662.
• Нанотехнологии и нанонаука, базирани на знанието материали: Значението на нанонауката за бъдещото развитие на електрониката, механиката, медицината е признато в целия свят. През 1998 г. в България е създаден Националния център по Нанотехнологии към Българска академия на науките. Финансирани са повече от 20 европейски мрежи с българско научно участие по този приоритет.
• Аеронавтика и космос: Научните изследвания в областта на аеронавтиката и космоса са изключително важни за засилване на конкурентноспособността чрез намаляване на разходите и вредното влияние на новите технологии и материали върху околната среда. Този приоритет е от важно значение за подобряване на сателитните технологии и тяхното приложение във всекидневния живот. България разполага с една уникална инфраструктура и телескопично оборудване – Националната астрономическа обсерватория – Рожен.
• Устойчиво развитие, глобални промени и екосистеми: Изследванията в тази област се смятат за основата на Европейската стратегия за Устойчиво Развитие, приета през 2001 г. в Гьотеборг. Опазването на околната среда и биоразнообразието са основен фактор за устойчиво развитие и запазване на земните и морските ресурси за бъдещите поколения.
• ЕВРАТОМ: България участва в повече от 15 големи проекта, финансирани по Шеста Рамкова програма в областта на ядрената безопасност, управление на ядрени отпадъци и ядрена защита. През 2006 г. България успешно се асоциира към програмата ФЮЖЪН за изграждане на термоядрен реактор в Европа.
• Участието на България в схемите ERA-NET по Рамковата програма: Целта на Европейската общност е координация на националните политики и програми в областта на научните изследвания, което ще доведе до изграждането на потенциал и интегрирането на ресурси за по-качествени и по-дълготрайни значими за Европа научни и технологични проекти. Министерство на образованието и науката участва в две такива схеми, а като цяло България – в седем, в области като геномика, космос, устойчиво развитие и т.н.
• България в програма КОСТ – европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите: КОСТ е една от най-старите програми на ЕС за сътрудничество между учените. България участва в над 140 проекта в области като земеделие, храни, природни науки.
• Българското участие в Съвместните изследователски центрове на ЕС: Български учени работят успешно в тези европейски институти, а вече има и около 25 текущи големи проекта в значими за Европа области като здраве, безопасност, информационни технологии. Над 140 български учени всяка година взимат участие в работни срещи и семинари.
• Младите таланти на България: Инвестирането в млади таланти е приоритет на българското правителство. От 1999 г. в страната се провежда регулярен конкурс за млади таланти, а през 29005 г. спечелихме първата награда на Европейския конкурс за млади учени – Петър Тодоров от Варна беше отличен с посещение в най-голямата обсерватория в Чили. През 2006 г. Георги Дянков от НПМГ спечели второ място на Европейския конкурс.
|
Edited by - moderator on 02/19/2007 17:43:21 |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 02/20/2007 : 09:58:00
|
quote:
България е малка страна, но уникална със своето природно богатство
Това министера що не го е казал на заседанието, дето са орязали Натура-2000? quote:
В началото на XX век д-р Стамен Григоров открива известния бацил “Bacterium bulgaricum” (киселото мляко)
Само че го открива в Швейцария, а не в България! Защото явно и тогава нравите в българската наука са били като сегашните! И, между другото, за благодарност днес столичните общинари са му объркали името - на кръстената на негово име улица висяха табелки "проф. Стоимен Григоров" (той е Стамен, а не Стоимен).quote:
Качество и безопасност на храните: С българско участие са финансирани повече от 16 международни мрежи в ключови области за Европа като генно-модифицирани организми;
Ей, малоумници, къде сте ръгнали ГМО-тата при безопасността на храните! Освен това, след 01.06.2005 научната работа с ГМО-та в България е забранена! Значи си признавате, че нарушавате закона? Освен това, ГМО-тата изобщо, ама съвсем изобщо, не са приоритет за Европа. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/21/2007 : 12:48:00
|
"БЪЛГАРСКАТА НАУКА - ЧАСТ ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КЪЩА НА ПОЗНАНИЕТО"
http://www.minedu.government.bg/opencms/opencms/
20 февруари 2007 г.
Изложба на български научни открития представи министърът на образованието и науката Даниел Вълчев в Залата с кристалите на Кралския природонаучен музей в Брюксел.
След откриването на изложбата беше представен филм "Българската наука - част от европейската къща на познанието", проследяващ научната история на България. Във филма са представени открития със световно значение като мистериозния шести тон на сърцето от проф. Иван Митев; революционната автоматична шестскоростна кутия, изобретена от Румен Антонов; киселото мляко, дължащо уникалния си вкус и качества на откритата през 1905 г. от д-р Стамен Григоров Bacterium Bulgaricus; първият в света електронен часовник на Петър Петров, който завинаги променя метода за показване на времето и много други.
“Мерки за привличане на млади хора към попрището на науката в България, а не в чужбина ще бъдат включени в национална стратегия на науката. През следващата година МОН ще инициира създаването на такава стратегия. България днес разчита на своите учени да бъдат будителите на настоящето и бъдещето”, казва в интервю министър Даниел Вълчев, включено в документалния филм.
На откриването на изложбата присъстваха посланиците на всички европейски държави, както и висши чиновници от Европейската комисия.
Информация:
Изложбата се организира по повод влизането на България в ЕС. Основната й цел е популяризиране на българската научна история – открития, постижения, приоритетни направления, „златните деца” на България и други. |
Edited by - moderator on 02/21/2007 12:48:49 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/23/2007 : 11:08:21
|
Подкомисия в парламента ще следи парите от еврофондовете
23 Февруари 2007 | 11:29
www.express.bg
С промени в правилника си, Народното събрание реши да създаде подкомисия към Комисията по европейски въпроси, която ще следи за усвояването на еврофондовете, предаде Дарик радио. Отхвърлено беше предложението на депутати от ДСБ и независими да бъде създадена нова парламентарна комисия за контрол върху парите от еврофоновете. по предложение на мнозинството беше прието да няма такава отделна комисия, а само постоянна подкомисия към тази по европейските въпроси. тя ще следи дали средствата от фондовете и програмите на ЕС се усвояват правилно и в срок.
Парламентът реши още, че при посещение на депутатите от европейския парламент ще осигурява кабинет в София с нужните технически средства. Уточнено беше, че финансирането ще се поема не от българското Народно събрание, а от съответния член на парламента.
Одобрените промени в правилника на парламента са свързани само с европейското членство на страната ни. Предложените преди време промени в правилника за санкции за гласуване с чужди карти в пленарна зала, ще бъдат внесени и обсъдени в отделен проект. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/26/2007 : 14:36:36
|
От блога на проф. Лазарин Лазаров - едно интересно мнение
26.02.2007г.
Здравейте колега Лазаров,
Разбирам желанието ви да решите проблема “от раз”, но едва ли това е толкова лесно…..
Да се оцени работата на един учен не е просто, защото само участието в международни проекти едва ли е достатъчен критерий за оценка. Още повече, че Б-я е не само с обременено минало (по отношение на участието в международни научни колективи), но е и с “ограничено” настояще…..
Идеята за нарастващия дял на проектното финансиране е по-принцип много стимулираща – както за изграждане на международни партньорства, така и за допълнително финансиране. Само, че при последния преглед на обявените конкурси за проекти по 7 рамкова програма установих, че според предвидените финансови схеми, средствата похарчени за “research” се възстановяват от Комисията max. до 75%! Това означава, че Института или университета, в които се ще се изпълнява проекта трябва да имат собствен фонд за изследвания, който да им осигурява възможност да кандидатстват за изследователски проекти! Такива фондове, обаче в Б-я няма….!
Тогава какво ни остава – да кандидатстваме за проектчета в “поддържащата” сфера, т.н. Scientific Support Actions, което включва организиране на конференции, сформиране на “научни кафенета, магазини” и пр., пропагандаторска и разпространителска дейности….. Това, обаче е всичко друго но не и научни изследвания! Освен това този тип финансиране не позволява заплащане на труда на учения (и с право – то пък един труд…!)
Има и още един вариант – включване към проект, воден от някоя водеща европейска страна. Това обаче свежда финансирането най-често до някоя и друга командировка, компютър или нещо подобно…..
Така, че поне на настоящия етап проектното финансиране не е в състояние да помогне нито за повишаване авторитета на българския учен (предоставяйки му необходимите условия за извършването на научни открития), нито за подобряване на жизнения му стандарт (по-нисък от най-ниско платенния труд в печелившите компании – телефонни оператори, банки, застрахователни компании и пр.).
Ето защо моето мнение е, едва ли би могло да се мине без сериозно финансиране на науката от държавата….
Що се отнася до въпроса – как да отсеем “качествените” от “некачествените” учени в Б-я – струва ми се, че това не е най-належащия проблем за момента!
По-важно е да се погрижим за оцеляване на учените на настоящия етап!
Н. Килифарска
и още нещо от днес 06.03.2007 г.:
КОЙ СЕ ПРОТИВИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРЕУСТРОЙСТВО В НАУКАТА?
Лазарин Лазаров
bulgarianscienceproblems
През 2003-04 г, във връзка с подготовката за присъединяване на България към ЕС, Европейската комислия и OECD (Организацията за икономическо коопериране и развитие) проявяват интерес към състоянието на българската наука. OECD изпраща в България експертен екип, който провежда посещения по места и интервюта между 10 и 17 април 2003 г. През ноември 2004 г OECD публикува обстоен доклад (70 стр) за състоянието на науката в България. Ето какво се казва в този доклад:
Учените в България вярват, че съществуващите институции трябва да получават адекватни средства по силата на съществуването си. Налице е съпротива по отношение на допускането на пазарните сили да определят разпределянето на институционните средства”
и на друго място:
„Настоящето финансиране поддържа статуквото. То не предлага стимули за развитие. Преминаването към проектно финансиране е от първостепенна важност. А директното държавно финансиране трябва да бъде условно – на базата на доказателства за развитие, например за период от 3-5 години. Отчетността е на много ниско ниво”.
Екипът на OECD, заедно със специално акредитираният експерт, проф. Dermot Diamond от Ирландия, провежда нова обиколка в България и участва на специално организирана среща с ръководителите на българската наука за обсъждане на проекта за „Стратегия за научните изследвания в България за периода 2005-2010 г. На 16 ноември 2004 г, в МОН се провежда срещата, на която присъстват следните ръководители на българската наука:
проф. Камен Велев (тогава зам.министер на МОН)
проф. Камен Веселинов (ТУ-София, бивш зам.министер на МОН)
проф. Наум Якимов, представител на БАН
проф. Стефан Стоянов, представител на СУ
На следващия ден се провежда и среща с тогавашния министер на образованието и науката, Д. Дамянов. Решава се проф. Dermot Diamond да бъде привлечен като постоянен консултант по изготвянето на стратегии за науката в България. OECD-групата съставя собствен протокол за срещата, включващ изказани препоръки, който е бил официално връчен на министера. Ето някои цитати от този протокол:
„Проектът (за стратегия) покрива периода 2005-2010, а се очаква България да бъде приета в ЕС през 2007 г. Важни решения трябва да бъдат взети през следващите 2 години с оглед България да постигне готовност в областта на науката през 2007 г”.
И на друго място:
„Възможно е нещата да се реформират много по-бързо отколкото някои си представят”.
А ето и основните препоръки, дадени от OECD – експертната група:
- Външна международна атестация на научно-изследователските институции;
- Преминаване към проектно финансиране;
- Мобилизация за усвояване на извъндържавните възможности за финансиране, вкл. европейските фондове;
- Обособяване на центрове от силни институти с качествени учени;
- Приоритизиране в научната политика;
- Използване на международно рецензиране на проектите;
- Формулиране, приемане и използване на система от индикатори на научно-изследователската активност и ефективност;
- Финансирането на слабите звена постепенно да намалява с оглед тяхното закриване;
- Държавата да увеличи финансирането си до степен 1% от БВП, но само на проектен/конкурсен принцип.
Не е ли казано ясно и убедително?
Но каква е реакцията на ръководителите на българската наука?
Те забравят за доклада, протокола и препоръките в момента, в който излизат от срещата. Не правят нищо за популяризирането на препоръките и за претворяването им. Председателят на БАН изнася доклад на Националния форум за науката през май 2005 г, според който, единственият проблем бил липсата на достатъчно държавно финансиране. Нито дума за проектно финансиране, за отчетността, за международна атестация и преструктуриране. Държавата трябвало да увеличава субсидията си всяка следваща година с по 25-30 млн лв и толкоз. С неверни статистически данни той „разбива” мита за раздутите научни кадри в България.
Миналата година Съюзът на учените в България излезе с „Меморандум”, в който се заявява, че „Българската наука разполага с потенциал, но с ограничени възможности за активна научноизследователска дейност”(?). Изследванията изисквали по-голяма държавна подкрепа. И пак, нито дума за състоянието спрямо европейските страни, за мнението и препоръките на европейските експерти.
Единствено, по инициатива на МОН е направен някакъв опит за формулиране на приоритетни области на научните изследвания и да се направи нов проект за стратегия за научните изследвания – този път за периода 2005-2013 г. Приоритетните области са формулирани така широко, че почти всичко може да влезе в тях; проектът на стратегията практически не съдържа анализ на състоянието на българската наука по отношение на останалите европейски страни, не е формулирана надеждна система от индикатори, по които да се проследява научната дейност както в европейскитв страни, предвижда се само 50% от държавното финансиране да станело на проектен принцип, и то чак през 2013 г, като 20% да отивали по неприоритетни направления (!?). Проектът е толкова некачествен, че все едно че го няма.
През юли м.г. нова международна експертна група пристига в България – този път по покана на Фонда за научни изследвания към МОН. След направено обследване те депозират доклад, в който недвусмислено се повтарят гореизброените препоръки на OECD – експертната група. Някои от тях са развити и по-детайлно – препоръчва се държавното финансиране да не се формира директно от бюджета чрез Министерството на финансиите, а чрез всички министерства; препоръчва се спирането на финансирането на повечето български научни списания; особено внимание се обръща на интернационализирането на научните изследвания и международното рецензиране.
Сега българската наука няма готовност за пълноценно усвояване на присъединителните фондове. Проектното финансиране чрез Фонда за научни изследвания е в процес на организация и не е обезпечено с достатъчно средства. Защо препоръките на чуждестранните експерти бяха забравени и последните две години бяха пропиляни?
Действително, мнозинството на българските учени като че ли са доволни от сегашната уравниловка, липса на конкурентност и от колективистичния начин на управление на българската наука. „Ощетените” качествени, на европейско ниво, учени като че ли са малцинство. Но всички са неудовлетворени от несравнимо ниското заплащане и липсата на стимули. Всички виждат необходимостта и неизбежността на някои реформи след присъединявато към ЕС; всички съзнават че българските учени трябва да синхронизират порядките си с тези на европейските за да могат да бъдат на равна нога с тях.
Не „ситуацията в България” и особеностите на бългаската научна организация, а ръководителите на българската наука трябва да бъдат упреквани за безочливото игнориране на препоръките на европейските експерти, за задържане и негласна съпротива на ясно очертаните необходими реформи! Тези ръководители се спотайват, мотаят, приказват за реформи, но не предприемат нищо, защото знаят, че изпълнението на европейските препоръки, приобщаването към европейската наука, ще изискава нов тип ръководители и рано или късно ще ги изхвърли. Вместо да се заемат самите те да направят една, научно издържана и истински съответстваща на европейските препоръки, стратегия за научните изследвания, те оставят чиновниците от ‘Дирекцията за научни изследвания’ да се мъчат, а те след това да се мръщят на нововъведенията, да философстват и да ги отхвърлят.
Колкото повече се отлага синхронизирането на българската наука с европейскaтa, толкова повече неизбежните реформи ще стават по-трудни и болезнени. Съзнават ли господата Велев, Веселинов, Юхновски, Съботинов, Якимов, ръководителите на по-големите университети, председателят на СУБ, своята отговорност? Те са поставени на своите постова за да действат. А не да задържат на принципа „След нас потоп”.
Днес 07.03.2007 г. проф. Лазарин Лазаров продължава темата на своя блог:
НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
Лазарин Лазаров
bulgarianscienceproblems
Приетият през 2003 г ‘Закон за стимулиране на научните изследвания’ изискваше в шестмесечен срок да се разработи ‘Национална стратегия за научните изследвания’. До ден днешен такава няма. Кой е виновен?
Българската наука се оказа неподготвена за пълноценно участие в усвояването на присъединителните структурни фондове, въпреки своевременните документирани предупреждения на европейски експерти. Кой е виновен?
Българската наука не е синхронизирана с европейската и продължава да се финансира по начин, който поддържа статуквото и не предлага стимули за развитие. Кой е виновен?
През май 2004 г, с Постановление на МС е създаден Националния съвет за научни изследвания. Правилникът за организацията и дейността му може да бъде видян на сайта на Дирекцията за научни изследвания на МОН:
http://www.nsfb.net/system/storage/pns.htm
Знаете ли нещо за този Национален съвет? Кой влиза в него? Какво би трябвало да е направил и какво е направил?
Националният съвет за научни изследвания е създаден като помощно тяло на Министера на образованието и науката при провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания. Той се явява органът, отговорен за разработването, наблюдението и оценката на изпълнението на Национална стратегия за научни изследвания, която пък от своя страна, ще предостави законовата рамка към която научните организации и университети трябва да пригодят изследователската си дейност.
Ето последният актуализиран състав на Националния съвет за научни изследвания:
Председател: доц. д-р ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ - Заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Заместник-председател: проф. дтн КАМЕН ВЕСЕЛИНОВ
проф. дмн СТЕПАН ТЕРЗИЯН
проф. дбн ИВАН МИНКОВ
проф. д-р ЕКАТЕРИНА ПАВЛОВА
проф. дсн ГЕОРГИ НЕШЕВ
доц. д-р СВЕТЛА РАКАДЖИЙСКА
проф. дхн СТЕФАН СТОЯНОВ
ст.н.с. Іст. дбн НАУМ ЯКИМОВ
ст.н.с. Іст. дтн СТЕФАН ХАДЖИТОДОРОВ
ст.н.с. Іст. дтн ИВАН НЕДКОВ
ст.с.с. Іст. дтн ИВАН ДИМОВ
ст.н.с.Iст. дтн ДИМИТЪР ИВАНОВ
акад. ВАСИЛ СГУРЕВ
д-р ДИМИТЪР БРАНКОВ
БОЖИДАР ХАДЖИЕВ
ЛЮБОМИР ДАЦОВ – Министерство на финансите
ЕЛИ АНАВИ – Министерство на икономиката и енергетиката
ст.н.с. д-р СВЕТЛА БЪЧВЪРОВА – Министерство на земеделието и горите
Нещо не се виждат имената на баш ръководителите на българската наука, на академици и член-кореспонденти. Колко ли публикации и цитати ще изкарат тези членове в Web of Science?
И така, това са хората на които е възложена отговорната задача да разработят Национална стратегия на българската наука, която да отговори на наболелите проблеми и европейските призиви, да повлияе на качеството на научните изследвания и да даде път на по-добро финансиране. Какво са направили те за трите години откакто Съвета е сформиран?
Съгласно правилника, този съвет трябва да провежда заседания най-малко веднаж на 3 месеца и на специализирана страница в Интернет да публикува периодично информация за дейността си (чл.9(1) и чл.10). Изпълнява ли се това? По отношение на предоставяне на публична информация – очевидно не.
Колко заседания е провел Съвета от сформирането си досега, докъде е стигнал проекта за Стратегия? Кои са в работната група, заета пряко с разработването му? Българските учени, цялата общественост, имат правото да имат информация по този въпрос.
Ако се съди по проекта, изложен на сайта на МОН (вж постинг #1600), резултатите са плачевни. Така и не се разбира кой пряко разработва проекта, защо европейските препоръки се отразяват половинчато или модифицирани до неузнаваемост, защо проектното финансиране е разтеглено чак до 2013 г.. По всичко личи, че държавата, в лицето на МОН, не желае да се обвърже със сериозно държавно финансиране преди да бъдат регламентирани обективно рецензиране на проектите, външна (международна) атестация и промени в инфраструктурата. От своя страна, БАН и университетите се чувстват свободни да не се съгласяват с по-радикални мерки зад фасадата си на ‘публични’ организации с академична автономия и под натиска на колективистичните си органи на управление. И така, топката се прехвърля, времето минава, разработката на издържана стратегия е в зачатък, българската наука си остава социалистическо-колективистична и недостатъчно конкурентоспособна сред европейската.
Съгласно правилника, в Съвета влизат четирма представители на БАН, предложени от Управителния съвет и седем представители на университетите, предложени от Съвета на ректорите. Ако тези хора си мислят, че са включени в тази съвет само за да дават мнение, а чиновниците от Дирекцията за научни изследвания да правят стратегията, дълбоко се лъжат. Представителите на БАН и университетите са основното тяло на съвета и те трябва да бъдат мотора на разработването на Националната стратегия. Те са които би трябвало да познават организацията на науката по света, те са които ще изпълняват стратегията, те са които трябва да я разработят. МОН трябва само да се увери че европейските препоръки са изпълнени, че държавните пари няма да отидат на вятъра и да предвиди съответно увеличено държавно финансиране.
Ако българската наука пропилее още някоя друга година и не може да влезе в крак с европейската, отговорността ще падне не на сменящите се министри на образованието и науката, а на ръководните учени и техните представители, мотаещи се в Националния съвет за научни изследвания. |
Edited by - moderator on 03/07/2007 06:03:48 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/07/2007 : 06:39:50
|
За проф. Лазарин Лазаров
Последните няколко дни препечатах в нашия форум на сайта www.pueron.org/pueron няколко много стойностни материала на проф. Лазарин Лазаров. Има негови анализи, под които бих се подписала тъй като споделям неговата позиция.
Питам се обаче, защо ли този същият човек се нахвърли върху нас, когато започнахме с организираните си опити да променим правилата на играта в научната сфера и в сферата на висшето образование в България? Неговите коментари към нашите предложения бяха едни от най-злобните, грубите и отхвърлящите.
Дали той не се ласкае само от изготвяне на просторни анализи на събитията, без двигателна сила за реална промяна?
Дали той е дотам ревнив, че освен себе си не вижда нито един друг учен способен за прозрения и добри идеи за научното ни законодателство? 
Проф. Лазаров показва завидна производителност на материали за проблемите в науката, но все таки един проблем не е засегнат никъде в неговите анализи - а именно проблема с потискането на младите учени в България, потискането на талантливите хора у нас и неприкрития натиск от страна на институциите за напускането на страната ни от тях. Може би защото самият той все пак се е предал и Е НАПУСНАЛ СТРАНАТА СИ ЗА ПОВЕЧЕ ПАРИ и ЗА ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ НА РАБОТА и ЗА ПО-ДОБРА РАБОТНА СРЕДА, както и ЕДНА ВЕЧЕ ДЕЙСТВАЩА СИСТЕМА НА ОБЕКТИНА ОЦЕНКА И ПРИЗНАНИЕ НА НАУЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ. Той не е успял да се пребори за по-обективен ред в сферата на науката в България. Да - ПРЕДАЛ СЕ Е!
Струва ми се, че той би ревнувал ако един ден и у нас се създаде такава среда, т.е. да има условия, при които да не се налага да отиваме всички в САЩ като него, освен разбира се на специализации, конференции, семинари, по други съвместни проекти и т.н. или защо не само на разходка...
Всички анализи на проф. Лазаров остават доста стерилни заради натрапващата се неприязън на професора към младите и талантливи хора в България, които при това желаят да работят основно в България.
Освен това той никога не предлага как реално да стане промяната - кадрово ли, законодателно ли, съдебно ли или по друг начин?
Проф. Лазарин Лазаров като че ли би желал тук вечно да е зле за да може той да се надсмива, да назидава и да се самовъхищава. И да се нахвърля срещу всеки, който желае реално да промени нещата.
С надеждата може би да бъде лично поканен да оглави научната сфера в България.
Нека помисли професора над тези бележки. И ако успее да надделее на егото си бих диалогирала с удоволствие с него. Има още една-две негови заблуди - лансирани съзнателно или не, които бих коментирала с интерес в диалогов режим ако професорът намери сили да се въздържа от обидни и груби квалификации, които уви съм намирала в негови съчинения, а именно талибани, хунвейбини и други такива - негов патент.
Галя Маринова |
Edited by - moderator on 03/07/2007 06:41:09 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 03/07/2007 : 07:23:51
|
quote:
Originally posted by moderator
За проф. Лазарин Лазаров
Последните няколко дни препечатах в нашия форум на сайта www.pueron.org/pueron няколко много стойностни материала на проф. Лазарин Лазаров. Има негови анализи, под които бих се подписала тъй като споделям неговата позиция.
Питам се обаче, защо ли този същият човек се нахвърли върху нас, когато започнахме с организираните си опити да променим правилата на играта в научната сфера и в сферата на висшето образование в България? Неговите коментари към нашите предложения бяха едни от най-злобните, грубите и отхвърлящите.
Дали той не се ласкае само от изготвяне на просторни анализи на събитията, без двигателна сила за реална промяна?
Дали той е дотам ревнив, че освен себе си не вижда нито един друг учен способен за прозрения и добри идеи за научното ни законодателство?
Проф. Лазаров показва завидна производителност на материали за проблемите в науката, но все таки един проблем не е засегнат никъде в неговите анализи - а именно проблема с потискането на младите учени в България, потискането на талантливите хора у нас и неприкрития натиск от страна на институциите за напускането на страната ни от тях. Може би защото самият той все пак се е предал и Е НАПУСНАЛ СТРАНАТА СИ ЗА ПОВЕЧЕ ПАРИ и ЗА ПО-ДОБРИ УСЛОВИЯ НА РАБОТА и ЗА ПО-ДОБРА РАБОТНА СРЕДА, както и ЕДНА ВЕЧЕ ДЕЙСТВАЩА СИСТЕМА НА ОБЕКТИНА ОЦЕНКА И ПРИЗНАНИЕ НА НАУЧНИТЕ РЕЗУЛТАТИ. Той не е успял да се пребори за по-обективен ред в сферата на науката в България. Да - ПРЕДАЛ СЕ Е!
Струва ми се, че той би ревнувал ако един ден и у нас се създаде такава среда, т.е. да има условия, при които да не се налага да отиваме всички в САЩ като него, освен разбира се на специализации, конференции, семинари, по други съвместни проекти и т.н. или защо не само на разходка...
Всички анализи на проф. Лазаров остават доста стерилни заради натрапващата се неприязън на професора към младите и талантливи хора в България, които при това желаят да работят основно в България.
Освен това той никога не предлага как реално да стане промяната - кадрово ли, законодателно ли, съдебно ли или по друг начин?
Проф. Лазарин Лазаров като че ли би желал тук вечно да е зле за да може той да се надсмива, да назидава и да се самовъхищава. И да се нахвърля срещу всеки, който желае реално да промени нещата.
С надеждата може би да бъде лично поканен да оглави научната сфера в България.
Нека помисли професора над тези бележки. И ако успее да надделее на егото си бих диалогирала с удоволствие с него. Има още една-две негови заблуди - лансирани съзнателно или не, които бих коментирала с интерес в диалогов режим ако професорът намери сили да се въздържа от обидни и груби квалификации, които уви съм намирала в негови съчинения, а именно талибани, хунвейбини и други такива - негов патент.
Галя Маринова
Галя, знаеш, аз започнах да участвам много активно във форума на проф. Лазаров, и това стана, след като проф. Иван Канев се свърза с Любима Йорданова и мен, и беше любезен да ни посочи този форум и да ни покани да участваме в него (Любима досега не се е отзовала). Сама признаваш, че статиите на Лазаров са много силни и разкриват страни и подробности от безхаберието на българските академичните чорбаджии, които човек трудно може сам да открие, ако не си постави специално за цел. Проф. Лазаров има много добра визия (според мен) за бъдещето на научната дейност в България, което не пречи да има отделни страни в нея, които да подлежат на някаква корекция и прочие. Нали затова са форумите - и неговият, на който той е модератор, и твоят, който ти модерираш.
Учудвам се на това, което казваш, че той е имал злобни, груби и отхвърлящи коментари на предложенията, които, както казваш, "НИЕ" имахме. Ще се радвам да чуя точно какви са били тези злобни, груби и отхвърлящи коментари. Съобщението ти за тях увисва във въздуха, реакцията ти остава като част от някаква свада, която сте имали. Като си казала А, ще трябва да кажеш и Б. Цитирай неговите коментари и обясни защо те са били злобни, груби и отхвърлящи. И друго. Като казваш отхвърлящи, да не би да имаш предвид, че всеки коментар на "наше предложение" трябва да съдържа съгласие и овации?
Аз също употребявам "ние", когато говоря за групата около теб (приемаме те за лидер), но говоренето от името на всички не ми допада и ме връща към миналото. Ти знаеш много добре, че аз също не съм съгласен, и то много категорично с едно основно положение в предложенията на групата, а именно "да няма ВАК". Разбери, Галя, ако още не си го разбрала, а и другите да го разберат най-после, че просто няма как да няма ВАК (независимо как ще се нарича), защото такава е логиката на цялото административно производство, обвързано и със структурата на съда. Това ти го каза юристката на дискусията по радиото, на която беше и председателят на ВАК, но ти май подмина този пункт. Нещата тук са много прости. Всеки трябва да може да обжалва всеки административен акт (това е фундаментално правило в Конституцията и голямо достижение на българската демокрация), а някои от нас (групата) искат да махнат ВАК. И като махнат ВАК, а те отхвърлят местните деребеи, на кого ще се жалваш? На никого? Е, не може - Конституцията повелява да можеш, което означава да има на кого. Ще трябва да се жалваш направо в съда, но съдът не е длъжен да разбира от научна дейност, и точно затова е създадена ВАК. Разберете го най-после това безкрайно просто нещо всичките, които вече години настоявате да няма ВАК - защото така ви е скимнало и защото ВАК ви е отрязал - за да може да се върви конструктивно напред. Не бих се учудил Лазаров да е прочел искането да се премахне ВАК и точно това да го е подразнило.
Предполагам, че Лазаров може да се е подразнил още и от преобладаващото искане в групата да няма "доктор на науките". Тук пак не може да се разбере, че проблемът не е в това, дали ще има "доктор на науките" или не, а доколко дисертациите и за "доктор", и за "доктор на науките" са качествени. Има дисертации, които са качествени, има които не са, независимо дали са за "доктор" или за "доктор на науките". Е??? Какъв е проблемът??? И не е ли по-добре все пак българите да бъдат разритани по задниците да пишат по още една дисертация, за да стават професори? И то да напишат качествена дисертация. Особено, като знаем колко търтеи се подвизават в академичната област. Сега, вярно, че един търтей и некадърник никога няма да стане талантлив и работлив независимо колко научни степени има или няма, но забележи, че за можещите необходимостта от преодоляване на още едно препятствие е добра предпоставка за негова по-добра работа, а за търтея-некадърник е жълта лампичка, че е по-добре да се откаже.
Галя, предлагам ти следното. Да аргументираш тази своя критика към Лазаров и да я пуснеш за публикуване в модерирания от него сайт. Аз ще имам грижата да се свържа с него и да го помоля диспутът между него и теб да стане (ако той случайно се дърпа).
Красимир Кабакчиев |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/07/2007 : 10:52:05
|
Краси - доброто и злото духче от водопада!
Прекрасно, че има и такъв човек, като теб. Всички сме различни и това е вълшебното, защото това, което можеш да свършиш ти, не мога да го свърша аз или друг, а това, което може да свърши този друг, вероятно няма да можем да го свършим нито аз, нито ти. Признаването на правото на многообразие, на правото на индивида да се изяви в своята същност -творческа и съзидателна ни кара да приемем, че ако истината е една, то пътят към нея не е един.
В този смисъл проф. Лазарин Лазаров не успя да прояви класа, нито пожела да вникне в същността на нашите анализи и предложения. Жалко, ако той се е водил в мнението си за нас само от някои параметри лансирани за една евентуална реформа в науката и висшето образование в България, като ги е разглеждал съвършено повърхностно и напълно извадени от контекста, за да ни се нахвърли пак повтарям злобно. Имам предвид едно писмо, което беше писал преди време в раздела Мнения на Нашия сайт и което повярвай ми бъка от обидни квалификации, като че ли аз лично и хората около мен сме му виновни за личните му неуспехи в живота. Не публикувам писмото нито извадки от него защото смятам, че ще са обидни и за самия него.
Проф. Лазарин Лазаров не се опита и не пожела да схване най-важното, всъщност единственото, което беше и е важно - а именно, че ние желаем да променим системата в България, за да можем да работим наука съизмерима със световната и във връзка със световните научни мрежи, като същевременно живеем в България.
Ако един събеседник не може да схване основната идея и се нахвърля да оборва дребни детайли като ВАК и големи докторати, той трудно може да бъде адекватен събеседник.
За да ти покажа голямата разлика между моята визия и подход и неговия, ще ползвам следния аргумент - аз най-редовно следя дискусиите в неговия блог от самото му създаване и когато нещо ми хареса го препечатвам, ясно и точно цитирайки източника и отношението си към него. Независимо дали проф. Лазаров следи или не Нашия форум и сайт, надявам се няма да отречеш, че никога не се е позовавал на него и дори не бих се изненадала ако Ви каже, че дори не подозира за неговото съществуване. Ето тук, той постъпва едно към едно като своите учители акад. Юхновски, ректорите на ТУС и други подобни, за които основна гордост е, че не са чували за Нашия форум, че не са чели книгата "Храмът", че не знаят и че не желаят да знаят, че в България въпреки звеската екстерминация все още има няколко живи млади, способни и талантливи българи, които обичат науката, творчеството и страната си и се опитват да направят нещо за подобряване на живота в нея, доколкото им стигат силите.
Понеже знам, че държиш на точността, а също и като доказателство на твърдението ми, че следя редовно блога на проф.Лазаров ще си позволя да те коригирам, като ти посоча, че нашата обща приятелка Любима Йорданова се е възползвала от поканата на проф. Канев да пише в техния блог и това се е случило през октомври 2006 г.р което личи от следните постинги 988,989/19.10.2006 г., както и 992,993,994,997/20.10.2006 г.
Ти също си участвал тогава в дискусията с нея и с проф. Лазарин Лазаров, но ето, че си забравил, а аз - не.
Тук е момента да се учудя на становището ти, че проф. Лазаров може или трябва да пише само на собствения си блог. Смятам, че щом към него е отправено публично предизвикателство със средствата на медия като ИНТЕРНЕТ, при това неанонимно, то той би могъл да отговори на място или разбира се да игнорира това предизвикателство и да продължи да се възхищава на себе си и да мери SCI-то на участниците в неговия блог, удостоявайки ги снизходително с информацията, че са нули в това отношение, същевременно намеквайки или натяквайки нееднократно своята дължина по този показател.
И за да завърша отговора си към теб ще повторя, че бих се радвала на диалог с проф. Лазаров, но за сега ще се въздържа да се регистрирам на неговия блог, не от високомерие, напротив, а просто защото бих желала да водя диалог, повтарям ДИАЛОГ, и то диалог не толкова в констативната част - какви са драмата и падението в научната сфера в България и колко по-добре са регулирани тези сфери в Америка (все пак не благодарение на проф. Лазаров), а по-скоро каква стратегия и тактика да предприемем за да променим гадната система у нас с по-добра, защо не и с параметри близки на тази в Америка, Европа или на друго място, ако трябва.
Галя Маринова
|
Edited by - moderator on 03/07/2007 12:06:22 |
|
|
|
Vassil_Guliashki
Bulgaria
54 Posts |
Posted - 03/07/2007 : 11:01:05
|
Коментирам горното съобщение на господин Кабакчиев.
Нашата група не е искала никога да няма ВАК, както Ви е добре известно. Това е лично искане на доц. Любима Йорданова.
Нашето искане накратко е следното:
Искаме да има контолиращ орган, който да извършва атестация, да не пропуска учени с плагиатствани трудове или с долнокачествени такива нагоре в йерархията - чак до академици, а от друга страна да поощрява и издига чрез присъждането на степени и звания талантливите и доказали качествата си с множество лични трудове учени.
Мисля, че това е ясно на всички.
Естествено, ако ВАК не изпълнява горните функции, редно е да се постави въпроса: Защо съществува? Май и там е необходима реформа?
Vassil |
Edited by - Vassil_Guliashki on 03/07/2007 11:03:03 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 03/07/2007 : 12:09:34
|
quote:
Originally posted by moderator
... ще си позволя да те коригирам, като ти посоча, че нашата обща приятелка Любима Йорданова се е възползвала от поканата на проф. Канев да пише в техния блог и това се е случило през октомври 2006 г.р което личи от следните постинги ... Ти също си участвал тогава в дискусията с нея и с проф. Лазарин Лазаров, но ето, че си забравил, а аз - не.
Тук е момента да се учудя на становището ти, че проф. Лазаров може или трябва да пише само на собствения си блог. Смятам, че щом към него е отправено публично предизвикателство със средствата на медия като ИНТЕРНЕТ, при това неанонимно, то той би могъл ...
И за да завърша отговора си към теб ще повторя, че бих се радвала на диалог с проф. Лазаров, но за сега ще се въздържа да се регистрирам на неговия блог ...
Галя Маринова
Галя, никога не съм казвал или смятал, че "проф. Лазаров може или трябва да пише само на собствения си блог", нито мога да напътствам проф. Лазаров в действията му. То си е негова работа къде ще пише, както е и твоя къде ти пишеш, и моя и т.н. Но не виждам нищо лошо в това, като имаш критики спрямо проф. Лазаров, да се регистрираш в Яхуто и да ги изкажеш. Впрочем ти вече си ги изказала тук, но пак не виждам да си обяснила какво толкова той те е обидил, а може би обидил и други наоколо.
Изобщо не разбирам - що за дразги? Ама Любима била участвала там, ама аз съм забравил. И какво от това? Може и проф. Лазаров да е прехвърлил мярката, да е сгафил и пр. - случва се. Дай да обсъждаме конкретни проблеми, а не глупости! И не говори за "дребни детайли като ВАК и големи докторати", защото това са много едри детайли и точно те "поизяждат главата" на групата (дразнят много хора), и не говорете ти и Васко, че не са отхвърляни, защото дори това да го няма черно на бяло (наистина не помня), на сбирките страшно много приказки бяха изприказвани за премахването им, далеч не само от Любима.
Ще уведомя проф. Лазаров, че има публикувана критика срещу него и ще му кажа мнението си, че той би следвало да отговори - на мястото, където тя е публикувана.
Това е нещо като пир по време на чума, обаче пък изобщо не е и пир, ами е дребна караница за нищо.
Красимир |
Edited by - kkabakciev on 03/07/2007 12:15:04 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 03/07/2007 : 12:29:53
|
quote:
Originally posted by Vassil_Guliashki
...
Нашето искане накратко е следното:
Искаме да има контолиращ орган, който да извършва атестация, да не пропуска учени с плагиатствани трудове или с долнокачествени такива нагоре в йерархията - чак до академици, а от друга страна да поощрява и издига чрез присъждането на степени и звания талантливите и доказали качествата си с множество лични трудове учени.
Мисля, че това е ясно на всички.
Естествено, ако ВАК не изпълнява горните функции, редно е да се постави въпроса: Защо съществува? Май и там е необходима реформа?
Vassil
За да се извършва атестация, преди всичко трябва да има критерии. Критерии няма; няма правилник за реда за провеждане на атестация. Васко, трябваше да започнеш с това. Как ще правиш атестация, като няма критерии и няма правилник за атестация?!?!?!?
"да не пропуска учени с плагиатствани трудове" Е, то оставаше да се иска обратното. Плагиатството, ако не се лъжа, е престъпление (омръзна ми да чета НК, но не го знам наизуст)! Ако е престъпление, се уведомява Прокуратурата!
"долнокачествени такива [трудове] нагоре в йерархията - чак до академици" Васко, че те 75% от академиците са некадърници, с долнокачествени трудове. Само че академиците се правят в БАН - и не си прецизирал твърдението си за тях. Къде искаш академиците да не се допускат? Какъв ще е този орган? Той ще се меси в работите на БАН ли? А и академиците вече са стигнали тавана, къде нагоре в йерархията искаш да не бъдат допускани?
"да поощрява и издига чрез присъждането на степени и звания талантливите и доказали качествата си с множество лични трудове учени" Какъв ще е този орган, който ще стои над всички останали? Той какви критерии ще има?
Васко, съвсем откровено казано, почти нищо не разбрах от съобщението ти. Учудвам се, като знам, че доста задълбочено познаваш академичното законодателство.
Красимир |
|
|
|
Vassil_Guliashki
Bulgaria
54 Posts |
Posted - 03/07/2007 : 13:58:14
|
Уважаеми Красимире,
Пояснявам съобщението си, за да можеш да го разбереш:
1) В член 34, буква б) на ЗНСНЗ (от 1972г.) пише, че Президиумът на ВАК конкретизира критериите за даване на научни степени и звания в отделните области на науката. Пак в чл. 34, буква г) пише, че Президиумът на ВАК упражнява контрол и внася единство в критериите за даване на научни степени и звания.
Питам те теб: ВАК изпълнява ли си задълженията по този член?
2) За да стане даден индивид чл. кореспондент на БАН, а впоследствие и академик, преди това той трябва да е станал професор или ст. н. с. I степен. А последните споменати звания се "дават" от ВАК. Това, надявам се, ти е известно!
В книгата "Храмът", а също и в статии, публикувани в печата, както и на нашия сайт са посочени лица, извършили плагиатство. Това обаче не им е попречило да напредват в научната йерархия. Същото важи и за редица индивиди, упражнили морален тормоз на работното място, злоупотребили с власт или уронили престижа на съответния университет или научен институт. ВАК взема ли отношение по тези въпроси?
Питам те теб: Споменатите явления добри ли са или са лоши?
3) В ЗНСНЗ и в правилника към него има редица членове, които са политически, и които правят този ЗНСНЗ противоконституционен. Ние многократно сме говорили и писали по този въпрос.
Питам те теб: ВАК орган за политически контрол ли е, или орган за научен контрол?
Моля те, да изразиш мнението си за функционирането на ВАК през последните 18 години!
Моля те, също и да посочиш кой е органът в Р. България, който защитава правата на учените: съдът ли, ВАК ли, Омбудсманът ли или някой още неизвестен за мен орган!
Ти си по-препатил от мен, по-врял и кипял, би следвало да можеш да дадеш по-компетентно мнение по поставените въпроси.
Пак повтарям моето мнение: Орган за научен и етичен контрол е необходим на България. Ако той се нарича ВАК, пожелавам му от сърце да заработи така, както пише в споменатия член 34 от ЗНСНЗ и в съответствие с интересите на нашата Родина!
Орган за политически контрол и мафиотизация на науката не е необходим нито на България, нито на някоя друга страна в света.
Vassil |
|
|
|
Topic |
|
|
|
ЕВРОНАУКА, БЪЛГАРСКА НАУКА, ЕВРОФОНДОВЕ
