| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 05/11/2009 : 14:36:31
|
Александър Александров: В година на криза даренията за университетите са най-ценни
От Татяна Пунчева
14:23 на 10 май 2009
www.dnevnik.bg
Финансовата криза не подмина университетите и особено тези отвъд Атлантическия океан, които разчитат основно на събрани и инвестирани средства. В последните няколко години и Американският университет в България (АУБ) в Благоевград вече се самоиздържа по модела на самостоятелните американски университети. За влиянието на кризата и възможностите за противодействие разговаряме с Александър Александров, финансов директор на университета и негов възпитаник.
Кризата вече удари университетите зад океана, какви са първите сигнали за нейното влияние върху Американския университет в България?
- Първият и най-ясен е 20-процентната загуба от стойността на инвестиционния ни фонд през 2008 г. Той е около 15 млн. долара, като голяма част от него се инвестира на Нюйоркската фондова борса. Загубата не е малка, но все пак е по-добре на фона на средните 25% за други американски университети. "Харвард" например се раздели с около 30% от фонда си.
Притеснително е, разбира се, когато стойността на средствата ни се свие с толкова, но според формулата ни за използването на фонда нямаме намерение да теглим повече от 500 хил. долара на година от него като допълнение към оперативния бюджет. А и около 4 млн. долара от 15-те млн. са във фондове на паричния пазар, което означава, че в следващите няколко години можем да теглим средства, без да се налага да продаваме потиснати от кризата акции.
Второто проявление на кризата е по отношение на нашите донори, чието нетно богатство също се свива заради кризата. Затова е възможно те да нямат възможност или желание да дарят толкова, колкото ако не беше кризата, тоест има натиск надолу и по перото от 1 - 1.2 млн. долара годишни дарения.
Кризата влияе и върху родителите на нашите кандидат-студенти и студенти - върху техните спестявания, инвестиции и дори възможност за работа. Затова решихме всички първокурсници да получат 20% допълнително към финансовата помощ според академичния им успех. Мярката е само за първокурсници, защото през следващите години студентите имат по-голяма вероятност да си намерят работа или стаж през лятото. В АУБ първата година от следването е по-трудна за разлика от САЩ, където семействата имат спестявания и за тях по-принцип е трудно да финансират третата и четвъртата година.
И не на последно място - work and travel програмите, които са основен източник за финансиране на обучението. Над 70% от студентите ходят на такива програми. Към днешна дата обаче не е ясно какъв е ефектът на кризата върху възможностите за тези програми. Възможно е да има по-малко работа, съответно да се изкарват по-малко пари. Възможно е обаче и обратното - вместо да ходят на почивка в чужбина, американците да предпочетат местните си курорти, защото им е по-евтино. Но докато не свърши лятото, няма да е ясно кой от ефектите ще надделее.
Предприемате ли и други мерки освен допълнителната помощ за първокурсниците?
- Активно контактуваме с донорите. Обясняваме, че колкото е трудно за тях, още по-трудно е за студентите. Посланието ни е, че ако има година, в която е добре да дарят на университета, то това е тази, макар и да им е по-трудно финансово.
Що се отнася до инвестиционния фонд, не правим нищо по-различно от обичайното - внимателно да управляваме инвестициите. Всякакви резки действия биха били пагубни, защото ще фиксираме ниските цени на акциите.
Освен това имаме и т.нар. фонд "Нужда" (Hardship fund). От него се дават допълнително 10 или 20% към таксата за обучение при временни трудности - загуба на работа на родителите и подобни.
Колко е голям този фонд? Колко студенти се възползват от него и има ли увеличение на молбите?
- В момента има около 100 хил. долара, като сумата не е фиксирана, фондът се попълва непрекъснато. Моите лични дарения например са към него. Всяка година има десетки студенти, които се възползват от него. Засега все още няма завишаване на заявките за средства от фонда. Очаквам подобна тенденция да се появи към септември, ако ефектът на кризата върху work and travel програмите е негативен.
През последните години нови банки освен Уникредит Булбанк и SG Експресбанк вече предлагат заеми за студенти от АУБ. Промениха ли се условията по кредитите?
- Имамe официални споразумения с общо четири банки, кредити вече отпускат и Първа инвестиционна банка и МКБ Юнионбанк. Има и други банки, които дават кредити за наши студенти, но като частна транзакция. На практика повечето заеми само на книга са студентски, а по същество са потребителски, независимо дали са частично гарантирани от университета или не. В момента няма промени в условията на заемите, но всички банки са вдигнали лихвите. В сравнение с преди години студентите ползват по-малко гарантираните от АУБ кредити, предпочитат да финансират образованието си чрез work and travel програмите или спестявания.
Може ли да се очаква кризата да въздейства и върху качеството и заплащането на професорите, които биха дошли да преподават в университета?
- Ефектът от кризата тук играе по-скоро в наша полза. В САЩ много по-голям процент от приходите на университетите идва от инвестиционните им фондове, поддържат и много повече професори, които искат по-високо заплащане според средата, в която живеят, и изследванията, които искат да правят. Така че американските университети намаляват професорите. Ние ги увеличаваме. Вече има сигнали за по-голям интерес към АУБ, защото не могат да си намерят работа или условията, които им се предлагат в САЩ или другаде в Европа, са по-лоши, отколкото при нас.
В последните години приемът на студенти в университета бурно растеше. Сега има ли забавяне и как това ще се отрази на финансите?
- Има омекотяване на процеса, т.е. наесен най-вероятно ще имаме по-малко студенти. Не мога още да прогнозирам с точност, но планираме по-малко студенти. Засега броят на кандидатите за следващата учебна година е близък до нивото от миналата година, но това не е мерило за реалния прием. Освен това кризата все още идва към България и региона, така че е трудно да се направи реална преценка. Ежедневно наблюдаваме процесите.
А какво е положението при магистърската програма на университета Executive MBA?
- Засега върви много добре. Въпреки че непрекъснато вдигаме критериите за прием, е препълнена. Засега няма намаляване на интереса, но е възможно и това да се случи, защото голяма част от студентите в EMBA програмата са спонсорирани напълно или частично от техните работодатели, които в криза намаляват първо бюджетите за обучение.
Успяваше ли досега университетът да генерира печалба от увеличената бройка на студентите, които вече надхвърлиха 1000?
- Печалбата не е цел на университета. Да, над 65% от приходите са от такси за обучение, последните години завършваме с излишък от 300-400 хил. долара. Но на фона на 11 млн. долара годишен бюджет този излишък е по-скоро увереност към донори, студенти и други организации като акредитиращи агенции, че университетът може да продължи да съществува.
Какво се случва с плановете за разширяване на базата на университета?
- Да се надяваме, че кризата ще е в наша полза и в това отношение, що се отнася до цената на строителните материали. Планираме да изградим сграда, която да помещава всички допълнителни студентски инициативи и занимания - клубове, студентско правителство, столова, вестници и др., нарeчена Student Union. Чака ни строителство за над 30 млн. долара. Дилемата е дали да се скрием в ъгъла и да замразим проектите си, или да се възползваме от възможностите, които кризата дава, и да построим по-евтино нещата, които искаме. За да може, когато излезем от кризата, да сме по-силни. Ако зависи от мен, ще изберем второто. Надяваме се и бордът да препотвърди виждането на администрацията. |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/20/2009 : 11:51:00
|
Първият виртуален университет вече е факт
20 Май 2009 | 11:45
www.express.bg
В Интернет се появи първият виртуален университет, съобщава Интерфакс. Обучението в него ще бъде безплатно с изключение на полагането на изпити. Университетът е създаден в рамките на Глобалния алианс на ООН за информационно-комуникационни технологии и развитие.
“През тази година Глобалният алианс реши да съсредоточи своето внимание върху образованието, в това число върху това, как новите технологии може да способстват за осъществяване на цели за осигуряване на достъп до образование за всички”, отбеляза говорителят на алианса Серж Капто.
Основател на университета е израелският бизнесмен Шаи Решеф. Той подчерта, че университетът ще бъде предназначен за всички, които искат да получат образование в домашни условия при минимални разходи с използването на нови технологии. По неговите думи само за две седмици са били подадени 200 заявки за кандидатстване в новото учебно заведение от 52 страни.
|
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/24/2009 : 17:46:31
|
Доган: България няма ресурс за фундаментална наука
24 май 2009 / News.dir.bg
"Най-дефицитният продукт в световен мащаб е представата за бъдещето - ако политиците са далеч от инвестиционното мислене и култура, и то в контекста на новите технологии, ще останем много назад".
Това заяви лидерът на ДПС Ахмед Доган на предизборна среща с интелектуалци в Сливен, на която бяха представени кандидатите на движението за евродепутати, съобщи "Дневник".
Доган обяви, че науката и образованието, както и тяхното планиране, са първостепенна задача за България, защото тя отдавна е загубила силните си позиции в тази сфера отпреди 20-30 години.
Той посочи като пример за необходимостта от реформи Българската академия на науките (БАН): "В момента 8000 души работят в БАН и 150 млн. лв годишно им е само фонд "Работна заплата". Заниманието на повечето от тези хора е да си четат двете публикувани статии и да пишат трета. Освен това, в българската наука има някаква конспиративност – всеки крие работата си от колегите, сякаш разработва световен фундаментален проблем. Ние като държава нямаме ресурс за фундаментална наука. Ние не сме САЩ или Русия, нашите лаборатории са от 60-те години на миналия век и няма как с тях да правиш фундаментална наука".
Доган подчерта, че българското образование "произвежда" професии, които от 20 години не съществуват и допълни: "Сега няма нужда от комини. Отговорът на новото време се нарича високи технологии".
Лидерът на ДПС каза, че след края на световната икономическа криза светът няма да бъде същият и България трябва да направи анализ на последствията от кризата, защото "ако интелектуалният потенциал на страната не вземе бързи мерки, ще останем много назад". Добави и, че страната ни има нужда от нова стратегия за развитие в ЕС.
Доган: Първо да си оправим науката
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-05-25&article=279149
СЛИВЕН. Реформата в образованието трябва да е в науката и да започне от БАН. Това заяви вчера в Сливен лидерът на ДПС Ахмед Доган. "Не може една страна с финансов ресурс като нашия да си поставя непосилната задача да прави фундаментална наука. Сега в БАН има 8000 човека. Те получават годишно 150 млн. лв. Вземат заплати, четат две статии и пишат трета. Трябва да разберем, че само страни като САЩ, Русия, Китай могат да се занимават с фундаментална наука. Ние не можем. Нашите лаборатории са от 60-те г. Как ще правиш наука в тези условия", попита Доган.
Според него у нас в този бранш няма конкуренция. Трябва да се върнем към това, което ние навремето правехме като приложна наука, защото светът проби точно с това, обясни лидерът на ДПС. Сега ние произвеждаме професии, които не са актуализирани от 20 г. Това е първата криза в епохата на информацията, каза Доган. Трябва и да разберем, че светът след кризата няма да е същият. Говорим за криза, която създава условия за преобразуване на този свят. Затова и най-важното днес е анализът, изтъкна още лидерът на ДПС.
По думите му, ако преди 20 години отговаряхме на високи критерии за средно образование в Европа, сега вече сме много назад в ЕС.
Георги Мангинов
|
Edited by - moderator on 05/25/2009 05:17:25 |
|
|
|
Svetlana
90 Posts |
Posted - 05/25/2009 : 07:56:37
|
И още по-назад ще отиваме, докато хора като Доган определят какво можем и какво не можем. Цялото Ви изказване е contradictio in adiecto, господин философ!
Svetlana |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/28/2009 : 14:18:48
|
7 вуза и БАН били пред фалит
28 май 2009 / News.dir.bg
Седем висши училища и БАН няма да могат да си изплатят заплатите на преподавателите си и в края на годината ще са принудени да затворят. Това каза Лилия Вълчева председател на Синдикат Висше образование и наука към КНСБ.
Сигнали за това са подали Шуменският университет „Константин Преславски”, Минно-геоложкият университет, ХМТУ, Бургаският университет „Асен Златаров”, Тракийският университет, Академията за музикално и танцово изкуство, Висшето строително училище „Любен Каравелов”, Колежа по телекомуникации и пощи, Лесотехническият университет, предаде БГНЕС.
Сега бюджетната субсидия към университетите е изпълнена на 90% и така държавата си задържа 39 млн. лв. от издръжката на висшите училища в страната.
От синдиката са категорични, че в края на годината трябва да се осигури пълната субсидия на ВУЗ-овете и БАН. В момента изпълнението на бюджетната субсидия на висшите училища и БАН в частта за заплати е 40%, а парите в БАН се изпълняват на 45%, показват данните на синдикатите. Като антикризисна мярка според Вълчева трябва да залегне планиране на 3% бюджетен излишък за образование.
Синдикатът настоява и за промяна на коефициентите за издръжка на един студент при определяне на субсидията за отделните вузове. По думите на Вълчева той е най-висок за медицинските специалности и военните специалности – близо 10%, докато за инженерните е 2,3%.
Синдикатът за висше образование и наука към КНСБ в БАН очаква, че академията на науките ще затвори врати през зимата, каза още Ивайло Златанов от синдиката, цитиран от "Фокус". Той отбеляза, че в БАН са набелязани около 500 човека, които са в пенсионна възраст. Златанов обясни, че те не могат да бъдат съкратени, защото са натоварени с изпълнението на международните договори, тъй като учени липсват. При евентуално прекъсване на договорите страната ни ще трябва да плаща неустойки. Златанов каза още, че заради недостатъчната субсидия, парите за ток и вода и капиталови разходи, БАН взима от сключените договори. По думите му проблем представлява и заплащането на докторантите и научните сътрудници.
Златанов посочи още, че в БАН като бюджетна субсидия постъпват 95 772 372 лв., от които 1 млн. 600 хил. лв. е за възнаграждение за академици и член-кореспонденти, които пари реално не са за БАН; 1,2 млн. за целеви капиталови разходи, 800 000 за информационен обмен с останалите метеорологични и хидрологични и сеизмологични станции в света. 350 хил. лв. са за възнаграждение на наблюдателите по различните съоръжения в цялата страна, 5 924 хил. са парите за изпълнение на държавните задачи и функции, които изпълнява БАН. Чисто Академията разполага с 80 млн. 863 хил. лв. за годината, което опровергава твърденията на лидера на ДПС Ахмет Доган, че БАН имала на разположение 150 млн. лв. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/29/2009 : 12:17:35
|
8 вуза и институтите - без пари наесен
96% гласуват в интернет срещу скандалното изказване на Доган за науката
Велиана Христова
29.05.2009
http://www.duma.bg/2009/0509/290509/index.html
Осем висши училища и БАН ще имат трудности с плащането на заплатите в последните 3 месеца на годината, прогнозира вчера лидерката на синдиката "Висше образование и наука" (ВОН) в КНСБ доц. Лиляна Вълчева. Това са Шуменският, Бургаският, Тракийският университет, МГУ, ХТМУ, Държавната музикална академия и Академията за изкуства в Пловдив, Колежът по телекомуникации, ЛТУ е на ръба.
В момента годишната държавна субсидия за заплатите е изпълнена на 40%, съобщиха синдикалистите. Според тях МОН не дава признаци да се е притеснило от кризата и от това, че се превеждат само 90 на сто от субсидиите. Според синдиката недодадената сума ще е 39 млн. лв. за вузовете и 9.5 млн. за БАН. ВОН настоява субсидията да се изпълни на 100%. Иначе има опасност БАН да затвори институтите в края на годината и да се съкратят хора, които водят научни проекти, допълни Ивайло Златанов от академията.
В същото време в администрацията на МОН няма проблем, нуждите се покриват в по-висок процент. Министър Даниел Вълчев открива обновени общежития, прави първи копки, но никой не контролира как се харчат 60 млн. лв. за ремонтите, каза доц. Вълчева. МОН си позволява разточителства и пиар футболни състезания с ректори и студенти, в които се харчат пари за екипи, за ваучери с награди за победителите от 150 лв. и 100 лв. Откъде са тези пари, пита ВОН. Отделно се дават 1 млн. лв. за рейтинг на вузовете, които нямат пари за тока, парното и водата. В БАН са спрени научните командировки в чужбина и са ограничени тези в страната, не се плащат наднормени часове, има контрол за разходите на ток.
Според Вълчева ръстът на норматива по професионални направления във вузовете е различен, най-голям е за МУ-София. А базовиият норматив за някои универитети е 963 лв. - по-нисък от издръжката на един ученик. В едни вузове увеличението е 10%, а в други седем е между 25 и 37 на сто и ВОН ще провери има ли ръст на заплатите в тях. Синдикатът иска да знае от кого е подведен Ахмед Доган, за да заяви в Сливен с грешни данни, че БАН харчела пари без полза. В интернет тече допитване на телевизия Европа дали той е прав и 96 на сто от отговорите са, че не е, съобщи доц. Вълчева.
ВОН предлага да се преразгледа раздутият щат на администрацията в МОН, да се замрази и отложи новото строителство, част от парите на фонда за наука в МОН да се прехвърлят към вузовете и БАН, включително за подпомагане на докторантите. Поне 5% от БВП за образование и 1% за наука иска синдикатът за 2010 г., особено ако размерът на БВП се намали. Днес ВОН ще внесе предложенията си за обсъждане в Съвета на ректорите. Синдикатът ще участва в общия протест на 16 юни, организиран от КНСБ. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/30/2009 : 09:49:12
|
Научна Америка: Кризата е предизвикателство, не заплаха
Последна редакция: 29.05.2009, 18:16
Публикуване: 29.05.2009, 14:21
Автор: Янко Долапчиев, "Икономически живот"
http://money.ibox.bg/news/id_1257441890
Орязването на разходите за изследвания обрича държавите на застой, прогнозират на конференция във Вашингтон
Новият президент на САЩ Барак Обама обяви, че за развитие на науката ще бъдат заделяни 3% от брутния им продукт (БВП). Парите ще отиват в изследователска и развойна дейност. Американският план всъщност отговаря на предписанията от Лисабонската стратегия за страните от ЕС.
Това стана ясно от проведената във Вашингтон на 30 април и 1 май в сградата фондация „Роналд Рейгън" международна конференция „Научна и технологична политика на САЩ". На нея със свои средства, но представляваща БАН, участваше ст. н. с. дин. Росица Чобанова (тя е научен секретар в академията). Организатор на форума е Американската асоциация за развитие на науката, която издава едно от най-цитираните в научните среди списание „Science" („Наука"). Участниците са обсъждали новата предизборна политика на американския президент, коментира Росица Чобанова, представена по-рано от него в Националната американска академия. Основните й акценти са масирано инвестиране за научни изследвания, фундаменталните изследвания и институциите, образованието по природни и математически науки и изследването на космоса.
„Акцент на конференцията бе поставен върху държавното инвестиране на науката", уточни Чобанова. Фрапиращо е, че въпреки кризата, парите, които са искали американските държавни и неправителствени органи, разпределящи средства за нейното развитие, не само че не са орязани заради световната криза, но дори са завишени. Не са били увеличени само парите за сигурността и военното дело - техният дял в инвестициите за научни изследвани и без това е рекорден. Забележително е също така, че големият конкурент на САЩ в научните вложения е Китай.
На конференцията във Вашингтон проличава, че американците разглеждат масираното наливане на пари в областта на научните изследвания като на един от ключовете за справяне с икономическата криза. Подходът им е, че на нея трябва да се гледа като предизвикателство, а не като на заплаха. „В анализа се казва, че „страните, които я приемат по втория начин, обикновено мислят за своето оцеляване и затова имат по-малки шансове да се справят с нея. Те свиват разходите, включително и за наука, и намаляват шансовете си за справяне и за по-нататъшно развитие" - казва ст. н. с. Росица Чобанова. Нейният извод по този въпрос е, че без да е изтъкнато директно, Америка вече не гледа на нарастването на БНП като на единствената цел за развитие, а взема под внимание и области, които определят качеството на живота: здравеопазване, енергетика, информационни технологии, екологичните проблеми, националната сигурност, т. е. държавата обръща поглед към човека, а не само към печалбата, извличана от бързото индустриално развитие.
Вторият акцент, засегнат на конференцията във Вашингтон, са фундаменталните изследвания и институциите, които ги развиват. Поощрява се развитието на средата за обсъждане на научните изследвания, макар те в преобладаващата си част да са плод на индивидуални усилия. С развитието на съвременните комуникации вече не е необходимо всички „мозъци" да са струпани в един институт или лаборатория. Важно е да действа качествено взаимодействие между институциите. Общият дух за фундаменталните изследвания бе финансирането им да става от държавно и федерално ниво, докато научно-приложните - от корпорациите, е мнението на икономиста. Мнението й се затвърждава, след като се запознава със статия в „Science" от 1 май т. г. на съветник на президента по наука и технологии Джон Холдрен (John Holdren).
Джон Холдрен, съветникът на американския президент Барак Обама, обяви, че новата администрация разглежда масираното наливане на пари в областта на научните изследвания като важно условие за справяне с икономическата криза
Коментирайки американското преосмисляне на научните изследвания, ще напомним, че покрай изказаното мнение на лидера на ДПС от седмица у нас се спори дали БАН е нужна и дали фундаменталните изследвания са нужни въобще на България. Специално внимание Америка обръща върху образованието, като се набляга на природните, математическите инженерните и природните науки. Държавата вече не трябва да се вглежда единствено върху качеството на висшето образование, а политиката й да е цялата му последователност от началното образование, през средното, та до най-горната му степен. Целта е учене през целия живот.
Призивът, прозвучал на форума за американската научна и технологична политика, е Америка да гледа глобално на космоса, отчитайки отражението както върху хората, така и върху икономиката, от извънземните изследвания. САЩ осъзнават факта, че решението на новите проблеми, пред които е изправено човечеството, са в науката.
Европа също има свой аналог в това отношение, коментира Росица Чобанова - това е процесът Любляна. Той е свързан с развитието на европейското изследователско пространство, което трябва да се подкрепя на всички равнища, така че научните изследвания да решават основните обществени проблеми.
Фронт срещу огъня
На Четвъртия национален конкурс за иновационно предприятие, организиран от Фондация „Приложни изследвания и комуникации" (ПИК), фирмата на Лидия Костова „Интерпроект" ЕООД бе отличена в категорията малко предприятие. Тя е специализирана в разработването и практиката на технологии и материали за огнезащита на интериора на жилищни и обществени сгради, транспортни средства и пр. В конкурса участва с шест разработени и патентовани универсални технологии за огнезащита на текстилни, дървесни, полимерни и кожени материали, които са новост за българския и световния пазар. Една от наградените на Четвъртия национален конкурс технологии е разработена със съдействието на Техническия университет и обединява плазмени технологии, които са комбинирани с химически, вече е патентована, коментира Лидия Костова
От разказа й разбираме, че някога е ръководела направление в Института по текстил, една година е работила за авиацията в областта на материалите и пожарната защита. След като и институтът, и БГА „Балкан" изчезнали, била принудена да направи собствена фирма. „Създадох я през 1997 г. като иновативна на основата на мои патенти" - обяснява тя.
Тази година за първи път „Интерпроект" е сключила два договора за подкрепа - единият одобрен от Националния иновационен фонд, другият - по Оперативна програма „Конкурентоспособност" към Министерството на икономиката и енергетиката. Двата проекта се отнасят до продукти: химически забавители на горене и технологии за огнезащита. „Те засягат сигурността, а пожарната безопасност е основен елемент от националната сигурност - коментира Лидия Костова, - затова тези продукти търпят непрекъснато развитие."
Трудности във финансирането фирмата изпитва, още повече че е от малките. По думите на собственичката „каквото изработим, отива за иновации". Що се отнася до финансирането на проекти от иновационния фонд, управителят признава, че тепърва се сблъсква с фонда и с програмата. Трудностите и неяснотите са много, защото няма ръководство за изготвянето на документите за кандидатстване и реализация за европейските програми. „,Непрекъснато съм на консултации в институциите, които отговарят за програмите" - признава тя. Затова за телефонното интервю сме я „заловили" в Агенцията за малки и средни предприятия.
Мобилен софтуер
„Бианор" е компания с 11-годишна история, обяснява Георги Лазаров - директор корпоративни комуникации (на снимката). Нейната област са проектиране, разработка, тестване и внедряване на софтуерни решения в сферата на телекомуникациите. Фирмата развива тясна специализация в разработването на високотехнологични и иновативни решения в областта на мобилните технологии, телекомуникациите и компютърните приложения. На Петия конкурс за иновативно предприятие за 2008 г. „Бианор" бе отличена в категорията средно и голямо предприятие.
Фирмата е сертифицирана по система за управление на качеството ISO 9001:2000.
Софтуерни продукти, разработени от „Бианор", са били два пъти номинирани за престижната европейска награда за иновации ICT Prize. Компанията е партньор със световни лидери в ИТ индустрията като IBM, Nokia, RedHat и Sun Microsystems.
В конкурса участва с две свои иновативни решения: MobiSDP - софтуерна платформа, която осигурява бързо реализиране и пускане на мобилни мултимедийни и комуникационни приложения и услуги, *MobiECO Business Solutions* - софтуерни решения за оптимизиране на корпоративните разходи за мобилна телефония и контрол върху комуникацията с клиентите.
От разговора с Георги Лазаров става ясно, че иновационните си продукти финансират със собствени средства. „Те са дело на специалното звено за разработката им. Затова нямаме опит с финансиране по линия на програмата „Конкурентоспособност" или фонда за развитие на иновациите" - признава директорът. Коментарът му за въвеждането на иновациите в България е: „Имам усещането, че сме доста консервативни по отношение на внедряването на такива проекти".
Разработките са въз основа на опита, натрупан на външния пазар, и от контактите с чуждите фирми. Отражението на кризата върху печалбите на „Бианор" според директора няма как да няма, защото 80% от клиентите им са от САЩ и Западна Европа. Резултатът е известен консерватизъм по отношение на сделките главно сред американските клиенти, казва Георги Лазаров.
|
Edited by - moderator on 05/30/2009 09:50:28 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 07/23/2009 : 19:22:04
|
Й. Фандъкова: Бюджетите ще зависят от качеството
От Зорница Латева
Последна промяна в 18:33 на 23 юли 2009
http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/07/23/760144_i_fandukova_bjudjetite_shte_zavisiat_ot_kachestvoto/
Г-жо Фандъкова, кои ще са основните приоритети в работата ви като министър на образованието и науката?
- Не може да се изброят два-три основни приоритета, тъй като образователната система е много сложна. Вече сме направили анализ на ситуацията и имаме разработена програма, в която сме заложили нашето виждане за развитието на системата. Тя трябва да е в основата на развитието на всеки един сектор в
страната, трябва да заеме подобаващо място в държавата.
Как може да стане това?
- Чрез политическо решение, което ГЕРБ вече е заявила. Инвестицията в образованието е важна в дългосрочен план, но е и антикризисна мярка. Това е заложено както в управленската, така и в антикризисната програма на ГЕРБ. Образованието е единственият сектор, за който поехме ангажимент, че няма да се редуцират средства, независимо от кризисната ситуация.
Това означава ли, че в следващите години предвиждате увеличаване на средствата за образование?
- Разбира се, но с колко и кога може да се каже, след като се анализира ситуацията.
А тази година може ли да се отпуснат всички предвидени средства и да не се задържат 10% буфер, както е записано в Закона за държавния бюджет?
- Това едва ли ще е възможно. Ръководителите на училища и университети обаче трябва да са спокойни, че ще бъдат отпуснати 90-те процента. Ще отблокираме и средствата по някои от националните образователни програми. Сред тях задължително са тези за диференцирано заплащане и кариерно развитие на учителите, както и за ремонтите на държавните училища. Задължително трябва да се отпуснат средствата, които вече са спечелени по проекти от училищата.
Качеството на българското образование непрекъснато се влошава. Показват го международни проучвания, както и външното оценяване. Как смятате да обърнете тенденцията?
- Мярката не е една. Качествено образование не се постига за една година и с една стъпка, а с целенасочени инвестиции. Аз не съм привърженик на тезата, че добрата политика се изчерпва със залагане на 5% от БВП за образование. Трябва да продължи усъвършенстването на външното оценяване. Но най-важното нещо, което трябва да се направи бързо, е да се инвестира в човешкия капитал, в учителите. Лошите резултати се дължат не само на сложната и натоварена програма, която не развива ключови умения като съставяне на текст. Ако учителите не са достатъчно подготвени, нямат квалификацията, компетентността и самочувствието, няма как да искаме качествено образование. За това ще насочим усилията си към грижа за учителите.
Значи ще има повече програми за квалификация и преквалификация?
- Задължително. Една от първите ни задачи е да се изготви национална програма за подготовка, квалификация и преквалификация на учителите и да се разработи звено, което да се занимава с това. Обучението на преподавателите трябва да е задължително и да се финансира от държавата.
Какво ще включва то?
- На първо място поддържащата квалификация по съответния учебен предмет. Има хора, които години наред не са посещавали квалификационни курсове, а науката, която преподават, се развива. Задължително ще е обучението по съвременни методи на преподаване. Не можем да подминем и курсовете по информационни технологии. Те не трябва да включват само базови умения, а да позволяват на преподавателите да работят с учебните програми в електронен вариант. Това ще върне и задържи децата в училище. Програмата ще включва и обучение по чужди езици и най-вече английски език, като това ще им позволи да преподават езика на по-малките ученици. Експертите в образователната система също трябва да преминат през допълнително обучение. За повишаване на качеството на образованието трябва да се инвестира и във възпитанието на учениците чрез извънкласни занимания, спорт, изкуства. Поне в началните класове постепенно ще се преминава към целодневно обучение. Гражданското образование също трябва да влезе в училище.
Предвиждате ли модернизация и преразглеждане на учебните програми и учебниците? В последните седем години те се променят поетапно, но тази
година процесът спря на осми клас.
- Новият учебен план, който обхвана и седми клас, предвижда нови програми и учебници. Промяната трябва да продължи, защото децата, които учат по плана, трябва да завършат така, както са започнали. Ще правим обаче и периодична ревизия на учебните програми. Тези, които са добри, няма да се променят, а там, където има нужда, ще правим корекции. Това не е самоцел, а е свързано с промяната в ситуацията. Образователната система не трябва да е затворена, а трябва да дава знания и умения, нужни за реализацията в утрешния ден.
На колко време ще се ревизират програмите?
- На четири години. Но пак подчертавам, че не става дума за задължителна промяна. Например по чуждите езици програмите са съобразени с европейските практики и едва ли ще имат нужда от преразглеждане. По български език и литература обаче не е нужно човек да е специалист, за да си направи изводите, че децата трудно съставят текст. Това показаха и резултатите от матурите.
Предишният екип на МОН отвори дискусията за това дали не трябва да се даде повече тежест на текста при оценяването на матурите. Ще има ли промяна в тази посока още за зрелостните изпити догодина?
- Това е смислено, но не бива да се променят драстично нещата в краткосрочен план. Правилно е съставянето на текст да има голяма тежест, защото това ти трябва в живота. Но първо трябва да научим децата да съставят текст и чак след това да контролираме на какво сме ги научили. За това трябва да се преразгледа програмата по български език и литература, да се квалифицират учителите и след това да променяме начина на контрол. Формата и трудността на зрелостните изпити трябва да е съобразена със знанията и уменията, които учениците получават в клас, за да не ги натоварваме с частни уроци.
Задължителното външно оценяване за седмокласниците, предвидено за догодина, ще се превърне ли във вход за гимназиите?
- Не можем отсега да кажем дали то ще е достатъчно качествено, за да изиграе ролята на изпит за гимназиите. Със сигурност трябва да се върви към отказване от изпита и само гимназии, където има много желаещи, да могат да въвеждат собствени критерии за прием. Мисля обаче, че няма да имаме готовност още за следващата година да се откажем от изпитите по математика и български език. При всички случаи ще има отговор преди 15 септември. Най-късно на втората година трябва обаче да се откажем от изпитите, които са психически тормоз за децата и финансов за родителите.
Ще предложите ли нов закон за училищното образование, ще запазите ли философията на проектозакона, предложен от екипа на министър Вълчев?
- Приемането на този закон закъсня много. Подготвеният от екипа на министър Вълчев документ отговаря на мерките, заложени в националната програма за
училищното образование. Някои от нещата задължително ще се случат - като промяната на структурата на средното образование, което трябва да бъде разделено на два гимназиални етапа - до 10-и клас и след това. Редица от нещата, заложени в проектозакона ще останат, но като цяло той според нас няма нова философия. За това имаме готовност да предложим нова рамка, която включва други неща. Всичко трябва да бъде насочено към развитието на детето. Например обучението, възпитанието, санкциите за учениците трябва да са съобразени с възрастта им и това може да се заложи с конкретни текстове в закона. Той трябва да бъде приет още през първата година на мандата и ще очертава рамката, за да е устойчив.
Ще промените ли системата на финансиране на средното образование?
- Няма да отстъпваме от делегираните бюджети, но те трябва да се усъвършенстват и да се обвържат с качественото образование. Не може да се дават само пари за поддържане на сградата и за задължителната подготовка. Средствата за издръжка на един ученик не трябва да зависят, както сега, от големината на населеното място, а от условията в самото училище. Една от първите ми задачи ще е да направим анализ на всички програми, които бяха въведени в последните години. Аз не съм чула да има анализ на резултатите от програмата за безплатните закуски. Със сигурност тя е много ефективна на някои места, но 50 - 60 ст. за закуска в центъра на София не са нещото, което ще задържи децата в училище. Може би ще е по-добре по тази програма да се финансират само общините или училищата, които имат нужда. В същото време диференцираното заплащане трябва да се превърне в част от общата финансова
политика.
Ще успеете ли за четири години да превърнете матурите във вход за големите и предпочитани университети и да ги накарате да се откажат от приемните
изпити?
- Не мога да кажа дали ще успеем. Ще работим обаче за това университетите да имат доверие в зрелостните изпити. Няма нищо страшно, ако не се случи в четиригодишния мандат. Висшето образование се нуждае от бърза реформа чрез приемането на нови закони за висшето образование и за научните степени и
звания. Финансирането му трябва да се обвърже с качеството, като обаче се запази автономията на университетите.
Националната агенция по оценяване и акредитация ли ще мери качеството?
- При всички случаи там е ключът. Резултатите от техните оценки и последващ контрол ще бъдат обвързани с финансирането. Мисля, че ще получим подкрепата
на университети и научната общност за това. Критериите трябва да са обективни, но и мнението на студентите също трябва да се има предвид. Предстои точните условия да бъдат разработени.
Предшественикът ви министър Вълчев спираше опитите за откриване на нови университети. Според вас трябва ли броят на висшите училища да се увеличава или напротив?
- Това не трябва да зависи от министъра, а от законодателството. Няма нищо лошо в България да има много студенти. Икономика на знанието се постига с образовани хора, но от друга страна, образованието трябва да е качествено. Със сигурност не всички университети дават добро качество, но не трябва да се прави административна редукция. Първите и то бързи стъпки са да се заложат законовите и финансовите механизми, които да гарантират съществуването на автономните университети, но при засилен контрол.
Т.е. в закона трябва да се заложат по-високи критерии за откиравен на университети, а финансирането им да е обвързано с последваща оценка и тези,
които не дават качествено образование, да отпаднат по икономически причини?
- Да. Не е нужно във всеки малък град да има университет, но има начин младите хора от малкия град да получат висше образование, но от големи университети с доказано качество. Трябва да има окрупняване на университети, но не административно и механично.
Как ще стимулирате връзките между бизнеса и университетите?
- Задължително бизнесът трябва да бъде включен в целия процес, а не само да го търсим, когато става въпрос за финансиране. Той трябва да има изисквания за програмите и учебните планове и да участва в процеса на разработването им. И в този случай обвързването на финансирането с качеството е ключово. Когато парите ти зависят от качеството, си стимулиран да търсиш най-добрите начини, а това включва и работа с бизнеса.
Какво ще се случи с БАН?
- Няма да закриваме академията, но тя трябва да се реформира. Ръководството и работещите там имат интерес да участват в реформите.Там има ефективни и модерни институти, но и такива, които имат нужда от промяна. БАН трябва да има връзка с университетите и да се финансира на проектен принцип. Тук също парите ще бъдат обвързани с резултатите.
Ще продължите ли идеята за създаване на междууниверситетски научни центрове?
- Да, това е добър подход, който е и в основата на развитието на икономиката.
Ще промените ли Закона за научните степени и звания и предвиждате ли запазването на централна институция, която да присъжда степените?
- Има нужда от нов закон, който да позволява по-бързото развитие и израстване на младите учени. Ще направим анализ на всички, предложени досега законопроекти, за да изработим нашето предложение. То ще е готово в близката половин година. Едва ли обаче ще премахнем директно централната институция.
Вероятно ще се запази едно звен, което да има координиращи или контролиращи функции при присъждането на степените, но трябва да има и децентрализация в
самите университети. |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 07/28/2009 : 07:46:35
|
Йорданка Фандъкова, министър на образованието, младежта и науката: Промените във висшето образование са наложителни
http://www.monitor.bg/article?id=207682
"...Ние имаме едно силно реформаторско мнозинство, което наистина дава гаранцията за успех на реформите в образованието и за случване на тези от тях, които не можаха да се случат досега. Най-вече имам предвид наложителни промени в сферата на висшето образование и науката, които трябва да се случат. Ще разчитам на целия екип в МОН, на всички хора, които имат отношение към образованието, на социалните партньори, на родителите, на бизнеса - най-вече, за да издигнем престижа на учителите и на преподавателите. Това са хората, които правят образованието. Затова инвестициите в тях гарантират успеха на системата..."
"...Истинско предизвикателство е сферата на науката, защото там в много по-кратък период от време ще трябва да се направят реформите, за да може да се защити финансов ресурс за системата. Редно е да бъде ясно за какво отиват средствата. Ще работим за ефективност, като обвържем финансирането на университетите и научните институции с качеството. Надявам се на подкрепата на цялата гилдия, на ректорите на университетите, на ръководството на Българската академия на науките..."
"...При всички случаи финансирането на университетите трябва да бъде на базата на издръжка на студент, както е и в момента. Това е нормалният начин за разпределение на средствата. Друг е въпросът вече за критериите за финансиране. Имаме достатъчно време да подготвим и да обявим проектите за закони, които са дискутирани в последните години много обстойно. Формата е известна, въпросът е експертите да седнат, да я опишат и най-важното е да получим подкрепата на Народното събрание. Аз разчитам на политическата воля на колегите ми от мнозинството в парламента, за да бъдат приети нужните законодателни инициативи..."
"...Екипът на министър Вълчев въведе регистър на дипломите за висше образование, както и поставянето на специални холограмни стикери, които да ги защитават от фалшифициране. Но това не е достатъчно. При всички случаи, когато има подобни скандални случаи като този в УНСС, това трябва да бъде обект на работа на други специализирани органи, както се и случва в момента. При доказване на вина е нужно веднага да се вземат адекватни мерки. Със сигурност, ако има дипломи, които са нелегитимни, те трябва да бъдат обявени за нищожни. Сигурно е също така, че хората, които са участвали във всичко това, трябва да получат не само своето административно наказание - в смисъл, че няма да работят вече в този университет, но и да получат възмездие и присъда от съда..." |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 08/03/2009 : 18:31:13
|
Първи зам.-министър подаде оставка
Румен Пранчов се отказва от поста в МОМН по "здравословни причини"
понеделник, 3 август 2009
www.vsekiden.com
Промените в кабинета вече започнаха. Още не са назначени всички зам.-министри и някои от тях вече започнаха да се оттеглят. Първият, който се раздели с поста си, е доц. Румен Пранчов. Новината бе съобщена официално от пресцентъра на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН). Въпреки оставката му ръководният екип на министерството ще разчита на неговата експертна компетентност за реформирането занапред на висшето образование и науката, се казва още в съобщението.
Пранчов е напуснал сам, изтъквайки като причина здравословното си състояние. Все още няма яснота кой ще заеме овакантеното от него място. На поста зам.-ректорът на Техническия университет устиска по-малко от седмица. Той трябваше да отговаря за държавната политика във висшето образование и науката. При назначаването му министър Фандъкова подчерта, че неговата задача няма да е никак лесна с оглед на скандала около купуването на изпити в УНСС.
Новият зам.-министър бе представен официално миналия четвъртък. Тогава Йорданка Фандъкова обяви и другите са двама заместници - Милка Коджабашиева, която ще отговаря за средното образование, и Светлана Ломева с ресор новия сектор във ведомството - младежката политика.
|
|
|
|
midilev
Bulgaria
25 Posts |
Posted - 08/07/2009 : 06:48:04
|
http://www.monitor.bg/article?id=208947
Да управляваш науката със закон динозавър
6 Август, 2009
Проф. Михаил Константинов
В тази статия няма да определям що е "наука" и няма да давам акъл как точно българската наука да се оправи. Макар че като всеки от 15-те хиляди учени на България имам идеи по този въпрос. Българите впрочем имаме идеи по всички без изключение въпроси, гарнирани с твърдото убеждение, че повече акъл не ни трябва, а е добре някой да ни даде пари. Без да се усетим, че ако наистина имахме достатъчно акъл, то със сигурност щяхме да имаме и парите.
Българските учени и университетски преподаватели, както и техните колеги по света заемат място в служебната йерархия чрез т.нар. научни степени и научни звания. Много неразбиране има в тази област и рядко има ден, в който някоя национална медия да не обърка тези понятия и да не изрече куп неверни неща.
Като заговорих за медийни глупости, не мога да не спомена упоритото споменаване на "големи" и "малки цифри". Тъй като цифрите, които използваме, са десет (0,1,...9), то очевидно "голяма цифра" е някаква примерно петметрова осмица. И за съжаление малко са грамотните люде, които говорят за "числа". А по повод на последното черноморско земетресение в повечето коментари се говореше за "5-а степен по скалата на Рихтер". Няма такава степен и такава скала, уважаеми колеги. Има "магнитуд 5 по Рихтер". За повече подробности си отворете Гугъла, или пък вижте старите броеве на в. "Монитор". Но - толкова с курса по ограмотяване.
Научните степени у нас са три: доктор (до 1995 г. се наричаше с глупавото наименование "кандидат на науките"), доктор на науките и почетен доктор. А научните звания са седем: асистент и научен сътрудник, преподавател, доцент и старши научен сътрудник II степен, професор и старши научен сътрудник I степен. Тук не влизат званията, давани от БАН, а именно член-кореспондент и академик.
С тези термини непрекъснато се греши. Старши научни сътрудници и доценти масово се титулуват професори от страна на видни журналисти, докато самите "потърпевши" скромно мълчат. Не виждам какво лошо има в това човек да е само доцент, но изглежда според някои блондинясали коментатори, ако гостът не е поне професор, предаването няма да е на ниво. Иначе научните степени и звания у нас ги дава Висшата атестационна комисия (ВАК). На нейния сайт (http://vak.acad.bg) може да се провери едно лице какви степени и звания има.
Ето и някои примери с публични личности. Премиерът Бойко Борисов е доктор от 1990 г. с диплома №20109, министърът Божидар Димитров Стоянов е ст.н.с. II ст. от 1985 г., а бившият премиер Иван Костов е доктор от 1985 г. и доцент от 1991 г. Сведения за доскорошния премиер Сергей Станишев в базата данни на ВАК няма, макар че той е защитил дисертация в чужбина. Вероятно не си е направил труда да си легализира дипломата пред ВАК. Аз лично много се забавлявах със собствените си данни. Търсачката на ВАК моментално ми показа кога съм станал доцент и професор, но упорито не искаше да признае, че лицето Михаил Константинов е доктор. Оказа се, че такъв доктор все пак има, но е със сгрешеното име Михайл. Също така се оказа, че няма разумен начин грешката да се поправи. Аз лично след няколко опита за диалог с ВАК се отказах. Изобщо базата данни на ВАК е много полезна, но търсачката и подредбата на данните се нуждаят от подобрения.
Да видим сега как се управлява българската наука, или по-точно това, което е останало от нея. Както си му е ред, българската наука се управлява по закон, наречен Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ). Това е забележителен нормативен акт. Приет е през далечната 1972 г. и вече 37 години регламентира развитието на науката и в частност на научните кадри. Предполагам, че такъв закон динозавър не е останал в която и да е от държавите на бившия соц. ЗНСНЗ е изменян 4 пъти до 10 ноември 1989 г. и цели пет пъти след това. Последното изменение е от 2000 г. - тогава на власт бяха ОДС. Това е добре да се помни, защото историята трябва да помни своите герои. А ето какво направиха (и по-точно не направиха) героите.
Известно е, че
99% от хората не четат конституцията
и законите. Българските учени и преподаватели очевидно също не си четат закона. Затова нека го прочетем заедно. Още в чл. 2, ал. 2 се казва, че научната степен "почетен доктор" се дава на лица, които укрепват, цитирам, "културните връзки с Народна република България". Това не е недоглеждане, това е идиотизъм. И не защото НРБ е била добра или лоша (всеки има право на мнение), а защото според конституцията, приета на 12 юли 1991 г., такова нещо в правния мир няма. Веднага след това, в чл. 3, ал. 2 се говори за "народно стопанство". Което е по своему правилно, след като малко преди това се декларира, че живеем в народна република. Словосъчетанието "народна република" впрочем е тавтология, понеже Res publica на латински означава всички публични, т.е. народни дела. Още по-невъзможна е комбинацията "народно-демократична република", където тавтологията е двойна - известно е, че там, където фактически няма демокрация, тя е концентрирана в заглавието.
Щом като живеем в народна република, не бива да ни изненадва текстът на чл. 16, ал. 1, според който трябва да бъдат решавани проблеми, "свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната". Веднага след това чл. 17 заостря революционната бдителност, като изисква кандидатите за научни звания да се преценяват според техните "политически и морални качества". Познавам няколко души, включително собствената си персона, които са получили научни звания при очевиден дефицит на политически и морални качества според разбиранията, съществували в НРБ.
И с'я к'во, да им отнемем ли званията?
Или да изхвърлим някои особено тъпи текстове от закона? Отправям съвсем сериозно тези два въпроса към Министерството на образованието, младежта и науката, което би следвало незабавно да инициира един малък Закон за изменение и допълнение на ЗНСНЗ. Че да се прекрати този резил.
Обикновено всеки закон си има правилник за прилагането му. ЗНСНЗ също си има правилник. Освен изброените по-горе неща в правилника вече се искат и приноси към "социалистическата култура и изкуство". Така де, щом науката е правилна и социалистическа, що културата и изкуството да не са? Както видяхме, според един действащ български закон ние сме не парламентарна, а народна република. Така че не трябва да ни изненадва чл. 15.6 от правилника, в който се делегират важни функции на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование. Днес и живелите през соца едва ли си спомнят този важен орган на НРБ. Независимо от това органът си битува по страниците на нормативните актове, регламентиращи науката и образованието.
Щеше да е смешно, ако не беше толкова безнадеждно. И не защото някакви чиновници, депутати, министри или каквито там са ни управлявали досега вече 20 години, са допуснали закони, пряко противоречащи на конституцията. А защото ние, хората на науката в България, сме се оставили така да ни управляват.
Законът от 1972 г. и прилежащият му правилник трябва да бъдат спешно заменени с един съвременен Закон за науката и образованието, който да управлява тези две фундаментални области. И сега смятам да си навлека гнева и упреците на цялата научна и преподавателска колегия. За изготвянето на новия закон не трябва мнението на университетите и БАН. Вече 20 години тези институции дават мнения, резултат на които са цели 26 (!) ялови проектозакона и един действащ закон, в който ясно, по социалистически са формулирани разбиранията за наука и образование на ... НРБ. Само дето народната република вече я няма, а ги няма и две трети от учените на страната ни. Тоест има ги, но някъде в глобалния свят. А на нас те ни трябват тук и сега.
Затова - край с консултациите. Писането на новия закон
да се възложи на един-единствен човек,
а той, ако иска, да си събира екип. Параметрите на закона трябва да са ясно очертани, а промяната - решителна, но не и рязка. Не ни трябва румънски вариант (всеки преподавател - професор), но и не бива едно звено с минимална научна компетентност - Президиумът на ВАК, да решава по същество научни въпроси.
От 21 юли 2009 г. ВАК си има нов президиум, назначен със заповед № КВ-79 на премиера. На фона на посланическите назначения в последния момент този въпрос потъна в сянка. Но и този президиум да остане, от работата му през следващите няколко месеца ще разберем дали е имало полза от тази смяна на върха на българската наука. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 08/18/2009 : 19:18:41
|
Премиерът разпредели ресори на заместниците си
Вторник, 18 Август 2009,
автор: Frognews.bg
фотография:Вяра Йовева
Министър-председателят Бойко Борисов разпредели ресорите на двамата вицепремиери - Симеон Дянков, финансов министър, и Цветан Цветанов, вътрешен министър, съобщи правителствената информационна служба.
Цветан Цветанов, министър на вътрешните работи ще координира работата с министерствата на правосъдието, труда и социалната политика, културата и физическото възпитание и спорта. Под надзора му ще е и дейността на държавните агенции "Национална сигурност", за бежанците "Държавен резерв и военновременни запаси", за закрила на детето и Държавната комисия по сигурността на информацията.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ще координира работата на министерствата на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на земеделието и храните, на икономиката, енергетиката и туризма, на здравеопазването, на околната среда и водите, на образованието, младежта и науката, на държавните агенции по горите и за метрология и технически надзор и Национална агенция "Пътна инфраструктура". Той ще следи и за дейността на агенциите за приватизация и следприватизационен контрол, за ядрено регулиране, за оценяване и акредитация, за професионално образование и обучение.
Вицепремиерът Дянков ще координира и работата на държавните комисии за енергийно и водно регулиране и за стоковите борси и тържищата, Комисията за регулиране на съобщенията, Патентното ведомство, Висшата атестационна комисия, Националния статистически институт и Националния компенсационен жилищен фонд.
Министърът без портфейл Божидар Димитров ще отговаря за работата с Държавната агенция "Архиви" и Държавната агенция за българите в чужбина. Той ще отговаря и за координацията на държавната политика, осъществявана от правителството в областта на правото на вероизповедание. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/16/2009 : 12:50:15
|
Пенсионират служители и пестят от ремонти и стипендии
Йейл и Харвард във финансов колапс
Елитните университети на САЩ понесоха загуби в милиарди заради рискови инвестиции
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-09-16&article=294027
Харвард загуби милиарди заради кризатаКризата влезе в Харвард и Йейл. Двата най-елитни американски университета понесоха загуби от порядъка на милиарди заради рискови инвестиции в ценни книжа и в момента авоарите им са спаднали драстично. Мечтите на хиляди кандидат-студенти по света в момента предприемат радикални програми за икономии, като пестят от стипендии, ремонти и кадри.
Харвард вече спря строителен проект за разширяването си и в същото време даде ход на програмата си за ранно пенсиониране на служители, посочва Дойче Веле. Стипендиите, отпускани за даровити младежи, са орязани максимално, а в някои университетски общежития дори са въведени ограничения при раздаването на топла закуска.
С цели 30 на сто са се стопили през изминалата бюджетна година средствата във фондациите, които управляват двете най-значителни американски висши училища. Повечето от парите са били инвестирани в ценни книжа, в резултат на което сега Харвард и Йейл притежават 17 милиарда и 800 милиона долара по-малко.
Авоарите на първия, който е и най-старият американски университет, са спаднали от почти 37 на 26 милиарда долара. В тези суми са включени също и загубите от дарения, които кризата е свела на практика до минимум. Финансовите резерви на Йейлския университет пък са намалели от 23 на 16 милиарда долара. След години на блестящи финансови печалби сега рискованата инвесторска стратегия на университетите си отмъщава, коментират кризисната ситуация американските финансови издания.
Те информират, че много от средствата са били вложени в дялови и в хедж фондове, откъдето парите не може да се изтеглят в кратък срок. Друга част от тях са били под формата на акции в пазари на суровини и също са се оказали нерентабилни. Още преди месеци Йейлският и Харвардският университет започнаха да реагират на загубите в тези пазари с икономии и финансови рестрикции спрямо новите проекти.
Кризата посече не само двете американски емблеми на висшето образование - фондациите на други заможни университети от така наречаната "Бръшлянова лига" като калифорнийския Станфорд, Принстън в щата Ню Джърси и Кеймбридж в щата Масачузетс също понесоха съществени загуби при инвестирането на университетски пари. Наблюдателите твърдят, че причината за тези загуби е главно в рисковите инвестиции, които фондациите са предпочели вместо да се ориентират към традиционните методи за печалба.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/23/2009 : 06:17:30
|
Предрекоха недостиг на учени и преподаватели
22 октомври 2009 / News.dir.bg
Недостиг на научни работници, университетски преподаватели и учители по природни науки ще се усети в страната до пет години, прогнозира пред журналисти в Смолян проф. Иван Лалов.
Бившият министър на образованието и ексректор на СУ "Св. Климент Охридски" участва в Смолян в национална конференция "Четири века от началото на модерната астрономия".
Участниците във форума алармират за тревожна тенденция на отлив на кадри от природните науки.
Финансирането за образованието в България трябва да достигне шест процента от Брутния вътрешен продукт за период от три-четири години, сега за образование се отделят 4,2 на сто, каза проф. Лалов. Според него е невъзможно да продължава практиката със сегашния размер на заплащане на учители и на преподаватели.
Министерството на образованието трябва да внесе промени в учебните планове за средното образование, така че да се увеличат часовете за природни науки, предложи проф. Диана Кюркчиева от Шуменския университет. Според нея е наложително да се увеличат стипендиите за студентите по природни науки, за да се стимулира ново поколение кадри.
Астрономи от цялата страна дискутираха на конференцията проблемите, свързани с мястото на физиката и астрономията в обучението по природни науки. Според участниците във форума все по-ясно се откроява проблемът с дефицита на кадри и с липсата на ново попълнение от преподаватели и изследователи за онези науки, които не са толкова прагматични и привлекателни за младото поколение. Астрономите, работили с телескопа на обсерваторията в Рожен, имат повече от 1000 научни публикации за последните 15 години, което е сериозен научен принос, посочиха участници в конференцията. |
|
|
|
Svetlana
90 Posts |
Posted - 10/27/2009 : 10:34:54
|
Нещо е позакъснял с прогнозата си проф. Лалов. Аз от десетина години не мога да си намеря кандидат за докторант, когото да обуча по моята специалност - никой свестен дипломирал се студент не иска да се занимава с наука за 400 лв.и след 20 години и 100 научни труда да стигне до 600, след като знае, че в разни малоумни професии ще вземе 1000 лв. като начинаещ.
Svetlana |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/29/2009 : 21:19:25
|
quote:
Originally posted by Svetlana
Нещо е позакъснял с прогнозата си проф. Лалов. Аз от десетина години не мога да си намеря кандидат за докторант, когото да обуча по моята специалност - никой свестен дипломирал се студент не иска да се занимава с наука за 400 лв.и след 20 години и 100 научни труда да стигне до 600, след като знае, че в разни малоумни професии ще вземе 1000 лв. като начинаещ.
Svetlana
Госпожо Светлана, крайно неетично е да се заявява, че има малоумни професии. Да, има професии с по-малко изисквания към квалификацията. Но не мога да разбера Вие какво си въобразявате, че сте! Вие лично и вие всичките във Вашата област. Не виждам никакви доказателства тук, че Вие лично сте гениална. Може и да сте, но може и да не сте. Има множество индивиди в БАН, които са малоумни - и чиито публикации са малоумни, и на мнозина от малоумниците публикациите им са много на брой. Писал съм статии по въпроса - с точно посочване на публикации и автори.
А положението в БАН е и малоумно, и жалко! И е такова точно, защото мнозина, а както изглежда и Вие сте сред тях, не можете да разберете, че причината за малоумното и повече от жалко положение в БАН днес е резултат от ЛИПСАТА НА ЛУСТРАЦИЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ НЕКАДЪРНИЦИ И ДИВАЦИ В БАН СЛЕД ПАДАНЕТО НА КОМУНИЗМА!
В бившата Източна Германия такава лустрация беше осъществена през 1991-92 г. светкавично. УВОЛНЕНИ БЯХА ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ДОТОГАВА РАБОТИЛИ В "АКАДЕМИЧНАТА СФЕРА". Прочетете за това статията на проф. Пльон тук, на фронтпейджа. Днес Германия няма никакви кадрови проблеми в университетите и институтите. В България - обратното, в "академичната сфера" работят страшно много малоумници, некадърници, мошеници и диваци - комунистически и техни подлоги (на комунистическите диваци).
Четете и мислете повече, госпожо Светлана, за ПРИЧИНИТЕ за днешното жалко и малоумно положение в БАН.
Кабакчиев |
Edited by - kkabakciev on 10/30/2009 05:28:24 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Висше образование, наука и КРИЗА
