Author |
Topic |
Svetlana
90 Posts |
Posted - 08/15/2011 : 08:07:58
|
За съжалението т.нар. обществено мнение е глухо и сляпо за подобни провокации. От 20 години насам то неизменно бива манипулирано от най-високо място (разчитайки на максимата на един гениален манипулатор, че една лъжа, поввторена 1000 пъти, става истина), че науката е нещо излишно, което само тежи на държавния бюджет.
Svetlana |
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 08/29/2011 : 12:11:18
|
След като изслушах днешната пресконференция на екипа на проф. Николай Василев във връзка с неговата кандидатура за президент, изведох Фундаменталния закон на Куртенков за президентските избори, който гласи: Щуротиите, излизащи от устата на даден кандидат-президент, са правопропорционални на научните му титли и обратнопропорционални на разстоянието от местоработата му до сградата на Народното събрание. (Абе, няма ли тоя човек приятели - да му кажат да не става на стари години за резил??!!!?? - то не че има някой от основателите на СДС, дето да не е станал за резил, ама все пак...) |
Edited by - Andrey_Kurtenkov on 08/29/2011 12:18:13 |
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 01/28/2012 : 09:07:54
|
Кратък триптих на тема "Неравната битка на учените с журналистите":
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 05/17/2012 : 19:23:49
|
Кратък инструктаж по тълкуване на използваните от научните работници изрази (можете да допълвате): "Счита се, че..." – Аз така мисля "Признато е от всички" - Някои други също така мислят "Отдавна е известно, че..." – Това го прочетох в един стар учебник, но не съм сигурен дали не е отхвърлено вече "Опитните животни бяха разделени на две равни по количество групи" - Две крави няма как да ги разделиш в повече от две групи "След подробен анализ на научните данни и пазарната конюнктура, предпочетохме за обект на нашите изследвания препарата Х на фирмата У" - Само те се съгласиха да ни дадат препарата без пари, а и обещаха, че при добри резултати, може да ни платят някоя командировка в чужбина "Предварителните изследвания показаха, че..." – Едва ли е точно тъй, ама... "Очевидна е определена тенденция..." - Тези данни практически нямат никакво значение "Все още нямаме отговори на конкретни въпроси..." – Експериментът не се получи, но все още имам надежда, че ще го публикуват "Типичната зависимост е показана на Фиг. 1" – Това е най-добрата графика, която успах да направя, след дванайсет часа борба с компютъра "Щателният анализ на получените данни..." - Три страници от изчисленията ги няма, тъй като ги залях с бира "Очевидно са необходими допълнителни изследвания, преди да се достигне до пълното разбиране на този проблем..." - Нищо не ми е ясно "След допълнителните изследвания, проведени от моите колеги..." - На тях също нищо не им е ясно "Искам да благодаря на г-н Х за помощта при проведените експерименти и на г-жа Y за полезните обсъждания..." - Г-н Х направи изчисленията, а г-жа Y ми обясни какво означават те "Цел на изследването беше..." - В хода на работата се изясни каква е "Нашите резултати потвърдиха и допълниха предишните изводи за..." - Ние не открихме нищо ново "Аз се надявам, че тази работа ще способства за продължаване на изследванията в дадената област..." - Предавам се! |
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 01/03/2016 : 12:02:42
|
Мъдри напътствия как да се изказваме при избор на ректор/декан https://www.facebook.com/notes/andrey-kurtenkov/мъдри-напътствия-как-да-се-изказваме-при-избор-на-ректордекан/10153430742392746?notif_t=like Тъй като за значителна част от академичния състав у нас вземането на думата при подобни случаи е основният им научен принос, теорията на такива изказвания е вече отдавна разработена до най-дребни детайли. Всяко изказване се състои от четири части: 1. Встъпителен реверанс. Задължен сте в началото на изказването с максимална галантност да похвалите ВСИЧКИ кандидати. Най-често се използва такава формула: “Аз с голямо (огромно, неотслабващо, напрегнато) внимание (интерес) изслушах съдържателните (блестящи, ярки, дълбоки) изложения на уважаемите кандидат-ректори/декани.” После следва някаква обща характеристика от типа “Всички ние знаем професорите/доцентите еди-кои си като талантливи организатори, дълбоки изследователи и обичани от студентите преподаватели” (други подходящи епитети - оригинални, многостранни, любознателни, трудолюбиви, изключително съвестни, настойчиви, енергични и т.н.). Умението да се направи добър встъпителен реверанс ще определи отношението към вас на цялата аудитория за години напред, понеже по-нататък така или иначе вниманието отслабва и ще ви слушат не повече от десет процента от присъстващите в залата. Много е ефектно да кажете нещо необичайно в началото. Например: “Вчера препрочитах Хемингуей (Достоевски, Куелю, Букай, в краен случай - може и Калин Терзийски)” - никога няма да ви попитат какво отношение има седми том от събраните съчинения на Терзийски към избора, но подобно начало ще украси залата и физиономиите на кандидатите с доброжелателна усмивка. 2. Похвала на себе си. Това е основната част на изказването. Съществува набор от стандартни изрази-преходи - “Бих искал да застъпя още една страна на еди-кой си от повдигнатите проблеми” или “Струва ми се, недостатъчно застъпен бе еди-кой си проблем” и след това на воля може да говорите за себе си и своята собствена роля в развитието на световните наука и образование колкото си искате. По-опитните оратори донасят със себе си готова графика с експоненциалния растеж на собствените си цитирания. Задължително тази част завършва с изказване на увереност, че новоизбраният ректор/декан ще разчита и занапред на огромния ви потенциал. 3. Кимване към кандидатите. Всички съществуващи типове изказвания - похвални, ругателни и неутрални - се различават именно в тази си трета част. Точно в нея следва да отдиференцираме (ако сме решили да го прави) и отношението си към кандидатите. В хвалебствения вариант отбелязвате, че кандидатът правилно (вярно, талантливо, блестящо, сполучливо) е отбелязал състоянието на нещата и набелязал екшън план за бъдещето и за това заслужава всякакви похвали от предците, съвременниците и потомците, така че от само себе си се подразбира необходимостта да бъде избран именно той. Превъзходната степен на епитетите при това няма горна граница. При ругателното изказване, колкото и да сте насъбрали на сответния кандидат, никога не трябва да го наричате глупак (простак, немарливец, мързеливец, тъпак, невежа, празнодумец, крадец, дърдорко, лъжец, малоумник). Напротив, полага се леко да снишите гласа си и като му придадете съчувствени нотки, отбележете, че... и тук е моментът да развихрите фантазията си - ако не може да се сетите друго, то най-елементарното е да подскажете на колектива, че е хубаво да изчака още един мандат, за да се възползва от изключително ценните качества на кандидата. 4. Заключителен акорд. Помнете, че колкото и да са неудачни кандидатите, все някой от тях ще стане ректор/декан. Следователно, не е хубаво да си ритате трудовата книжка. Затова, при всички случаи, трябва да се отбележи, че всички кандидатури безусловно са изключително удачни и заслужават да бъдат избрани, но за съжаление, накрая трябва да остане само един. Трябва и да се изрази увереност, че и загубилите избора ще си сътрудничат с новото ръководство за благото на световните наука и образование. Хубаво е, по някакъв ненатрапчив начин на финала отново да обърнете вниманието към себе си, примерно, подчертавайки, че новоизбраният ректор/декан винаги ще може да разчита на вас и на вашия глас, в случай на евентуална поява на декадентски настроения в колектива. След което изразявате твърда увереност в евроатлантическото ни бъдеще и с това вашата мисия на събранието може да се смята за приключена. (И помнете - при гласуване в академичните среди е прието да се зачертава излишното, а краварката е в левия ъгъл.) |
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 04/09/2016 : 15:35:38
|
КЛУБ „МИЛЕНИУМ“: ВЕЧЕ ВИДЯНО (D#201;J#192;-VU) Или парен царска каша духа Д-р Георги Чалдъков
На 28 март 2016 г. медиите съобщиха, че млади българи, завършили в престижни университети във Великобритания, Франция и Германия, се събрали на конференция на тема "Пътят от Европа: Какво ще върне младите българи?". Конференцията се провела в резиденция "Врана" под покровителството на бившия цар и бивш министър-председател Симеон Сакскобургготски. И младите българи, наричани още юпита (англ. yuppie - акроним на young urban professional), основали клуб "Милениум" с групи в Лондон, Париж и Берлин. Конференцията била организирана от (i) Либерален институт за политически анализи (ЛИПА), в управелния съвет на който е професор Огнян Герджиков - два мандата депутат от листата на Симеон Сакскобургготски, (ii) Българско дружество на университета в Кеймбридж „CantaBulgarian“ (The Cambridge University Bulgarian Society), и (iii) инвестиционна и мениджмънт компания "Експат капитал", на която изпълнителен директор е бившият министър от правителството "Сакскобургготски" Николай Василев – едно от царските юпита, които от Лондон мигрираха в България през 2001 г. На конференцията Симеон Сакскобургготски казал на юпитата от клуб „Милениум“, че „би било много полезно и необходимо за Родината да се поогледате и замислите - да се включите с вашите знания в административния апарат на държавата." И дал пример със своето правителство, в което "влязоха много млади българи, завърнали се от чужбина заради него". Докато при посещението си през 2010 г. в България президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: “Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградат велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел. Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременна България? И да покани образованите българи да влезат в „научните лаборатории да правят великите неща” – добро качество на живот, образование и наука. Защото the world looks so different after learning science, както казва Ричард Файнман – нобелист за физика-1965 г. Накратко, ако и сегашните юпита* са като тези от Симеон Сакскобургготски през 2001-2009 г., по-добре за България е да си стоят по чуждите земи. Защото това вече сме го виждали – deja-vu, my friends! Преведено на български: парен царска каша духа! Все пак, Велислава Петрова, докторантка по вирусология в Кеймбриджкия университет, познавайки Абрахам Маслоу и неговата доктрина за постигането на реализация (self-actualization), показа, че знае „Какво няма да върне младите българи?" Защото го няма „Доброто общество, което позволява на човека да осъществява своите високи цели и да задоволява всички основни потребности.” – както е писал Абрахам Маслоу в „Психология на съществуването“. Като вярвам и като знам, че имаме много талантливи и успяващи българи в САЩ, Канада, Западна Европа и Япония**, ще си позволя да посъветвам отдадената на науката млада докторантка по вирусология в Кеймбриджкия университет да не е толкова наивна, че да участва на конференции, покровителствани от Симеон Сакскобургготски, както и в Шоуто на Слави. По-добре е да сравнява казаното от Симеон Сакскобургготски и Шимон Перес, и да препрочете „Пътят, който не поех“ на Робърт Фрост: Два разделени пътя в гората, и аз - Аз по-запустелия път си избрах, И в това е цялата разлика.
И “Котка и гълъб” на (д-р) Калин Терзийски: От смешна пушка, стреляща със въздух, беше лишен гълъбът от правото си на летене във неговия роден въздух. –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– * Юпитата на Симеон Сакскобургготски от началото на третия милениум компроментираха значението на тази дума и тя сега звучи така: „Определен тип крадлив български политик, подвизаващ се през периода 2001-2009 г., през т. нар. царско и коалиционно управление. При връщането си в България освен кражбата на материални блага, ограбва и вярата и уважението в образованите и интелигентните българи.“ ** За някои от тях съм писал в книгата „Бургас. Сантиментални истории“ - есетата „Един бургазлия в Ню Йорк“ (стр. 127-130) и „Homo Janus Bulgaricus” (стр. 151-154).
|
|
|
Topic |
|
|
|