| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 02/13/2008 : 09:50:47
|
Прави впечатление изобилието на сътрудници на ДС сред министрите и зам.министрите на образованието, науката, културата и технологиите.
Ето например Райна Гаврилова, която движеше групата за реформи във висшето образование към Отворено Общество, а сега има влияние и в друг донорски тръст за Източна Европа се оказа агент на ДС. Проф. Георги Фотев, който и днес минава за пръв демократ също се оказа агент на ДС.
от сайта vsekiden.com, 13.02.2008:
Председателят на комисията Евтим Костадинов уточни, че се обявяват имената само на живите, иначе броят на агентите е над 120. Проверени са общо 673 лица. “Във всяко следващо от правителствата има тенденция към намаляване на броя на хората работили за бившите служби. Ако има скрити документи те ще бъдат разкрити по-късно”, подчерта още Костадинов.
25 министри и един премиер - сътрудници на ДС
news.bg
13.02.2008 г.
25 български миинистри и един премиер са били сътрудници на Държавна сигурност.
70 страници с имена на 110 министри и зам.министри - сътрудници на ДС, публикува Комисията по досиетата.
Имената са от списък, предоставен на комисията от главния секретар на Министерски съвет, като проверените са участници в българските правителства от 1990 година до момента.
Жан Виденов - премиер на България в периода 1995-97 година, е бил съдържател на явочна квартира, вербуван от ДС Пловдив през 1988 година с псевдоним Дунав, документация - (писмо за унищожаване, снет е 1990 година.
В обявения списък присъстват и 7 имена на зам.министри от настоящия кабинет „Станишев":
Зам.-министър на труда и социалната политика Баки Хюсеинов, агент, псевдоним Трънчев, документи собственоръчно подписана декларация, няма данни да е снеман от действащ отчет.
Зам.-министър на културата Иван Токаджиев, агент, псевдоним Колев, снет от оперативен отчет 1991 година, зам.-министър на културата
Зам.-министър на вътрешните работи Раиф Шабан Мустафа, щатен служител в ОУ на МВР - Кърджали.
Зам.-министър на вътрешните работи Румен Андреев, щатен служител на Главно следствено управление на МВР, директор на отдели в следствието и зам.-директор на следствието.
Зам.- министър на външните работи Феим Чаушев, псевдоним Бисер, агент.
Зам.- министър на външните работи Любомир Кючуков, секретен сътрудник на РУ на ГЩ, псевдоним Николай. Вербуван 1973, снет от оперативен отчет през 1987 година, сред документите са собственоръчно написани агентурни сведения.
Зам.-министърът на здравеопазването Матей Матеев, агент на ДС, регистриран е 1979, няма данни за снемане от отчет, псевдоним Янко, сред документите е писмо за унищожаване на делото
В списъка влиза и настоящият зам.столичен кмет Минко Герджиков, който е бил заместник министър на търговията и външноикономическите отношения в служебния кабинет на Стефан Софиянски.
Оказва се, че и посланикът ни в НАТО Любомир Иванов е бил щатен сътрудник на ДС, ПГУ, отдел ХVII, уволнен е на 1.10. 1990 година.
25 са министрите от българските правителства след 90-а година, които в миналото са били вербувани от ДС.
Атанас Семерджиев, министър на вътрешните работи в кабинета „Луканов". Псевдоним Славейчето, съдържател на явка.
Валентин Александров, министър на отбраната в кабинета на Любен Беров. Псевдоним Дипломат и Александров. Собственоръчно написани агентурни сведения, вербуван през 1976 година.
Васил Чичиба, министър на земеделието в кабинета „Виденов". Агент от 1972 година, псевдоними Митко и Х-2, снет 1990 година, собствено написани агентурни сведения.
Витко Еленков, министър на промишлеността в кабинета „Инджова". Собственоръчно написани документи, агент, псевдоним Лъчезар, вербуван от 1976 година, снет 1989.
Георги Стоилов, министър на енергетиката и енергийните ресурси в служебния кабинет „Софиянски". Псевдоним Георгиев, регистрационен дневник, длъжност агент, няма данни за снемане от отчет
Георги Танев, министър на земеделието и хранителната промишленост от кабинета на Любен Беров. Псевдоними Христов и Милков, агент, собственоръчно написана декларация от 1985.
Георги Костов Георгиев, министър на културата в кабинета „Виденов". Псевдоним Иванов, агент, снет 1960 година.
Георги Фотев Георгиев, Министър на науката и висшето образование в кабинета на Димитър Попов. Псевдоним Йолов, агент.
Димитър Калчев, Министър на държавната администрация в кабинета „Сакскобургготски". Псевдоним Колев и Клуба, агент
Димитър Павлов, Министър на отбраната в кабинета на Жан Виденов. Агент резидент, псевдоним Стойков,
Димо Димов, министър на културата в кабинета на Димитър Попов псевдоним Дангов, агент.
Иван Маразов, министър на културата в кабинета „Виденов". Псевдоним Библиотекара, агент ,снет 1988 г.
Илия Харалампиев Конев - министър на науката и образованието 22.09.1990 - 20.12.1990
Константин Димитров Косев - Зам.председател на МС и Министър на Народната просвета 08.02.1990-22.09.1990
Любен Стоянов Гоцев, Министър на външните работи в кабинета „Луканов"
Матей Драгомиров Матеев - Министър на народната просвета в правителствата на Луканов и Димитър Попов.
Милчо Димитров Ковачев - Министър на транспорта в служебния кабинет на Ренета Инджова.
Нейчо Христов Неев - Министър на транспорта в кабинета „Беров"
Никола Иванов Карадимов - Министър на териториалното развитие, жилищната политика и строителството в кабинетите на Филип Димитров и служебното правителство на Стефан Софиянски.
Петър Георгиев Башикаров - Министър на външноикономическите връзки в кабинета „Луканов".
Станислав Пенков Даскалов - Министър на външните работи в кабинета „Беров".
Стоян Живков Сталев - Министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски.
Хараламби Борисов Анчев - Министър на правосъдието в служебния кабинет „Софиянски"
Чавдар Вельов Червенков - Министър на вътрешните работи в служебния кабинет на Ренета Инджова.
от www.dir.bg
И зам.-министри:
Александър Александров, зам.-министър на науката и висшето образование, сътрудник на ДС, ПГУ, отдел VІІ, бил е агент с псевдоним Влайков, снет е от отчет през 1974 година. Има собственоръчно агентурно сведение.
Ангел Манчев, зам.-министър на отбраната, секретен сътрудник с псевдоним Тенев. Снет е от действащия оперативен отчет.
Бойко Христов Мирчев, зам.-министър на външните работи,
Борис Радев, зам.-министър на отбраната,
Борис Огнянов Данаилов, зам.-министър на културата,
Борислав Георгиев, зам.-министър на търговията и външноикономическото сътрудничество,
Боян Пенков, зам.-министър на науката и висшето образование,
Боян Скопаков, зам.-министър на културата,
Валентин Добрев Петров, зам.-министър на външните работи,
Валентин Гонецевски, зам.-министър на външните работи,
Васил Байчев, зам.-министър на външните работи,
Васил Милков, зам.-министър на икономиката,
Венко Бешков, зам.-министър на околната среда.
Воля Думитров Русев, зам.-министър на културата
Екатерина Лука Драганова-Чорбанова, зам.-министър на образованието и науката
Енчо Недялков Герганов - зам. министър на Народната просвета
Иван Василев Йорданов - зам. министър на образованието, науката и технологиите
Иван Танев Токаджиев - зам.-министър на културата
Матей Драгомиров Матеев - зам.министър на Народната просвета,Министър на Народната просвета 22.09.1990-08.11.1991
Петър Русинов Цибрански -зам.министър на индустрията, търговията и услугите, зам.министър на индустрията и технологиите
Райна Димитрова Гаврилова - зам.министър на културата
Тодор Кръстев Василев - зам. министър на културата
Христо Христов Друмев - зам. министър на културата
из решение Nо25/12.02.2008 г. |
Edited by - moderator on 02/13/2008 11:04:42 |
 |
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 02/13/2008 : 09:59:43
|
Заслужава специално да се отбележи, че по този начин се появява още един индивид, който е агент на терористичната организация Държавна сигурност и е член на днешния така наричащ се президиум на ВАК - един "държавен орган", пълен със сталинисти. За този индивид, бивш кандидат за президент на комунистите (БСП), беше и досега ясно, че ИЗОБЩО НЕ Е безпристрастен учен - а безпристрастността е условие sine qua non за заемане на върховен кадрови експертен пост! Оказва се, че той е и агент на ДС! Браво!
А за другаря Кендеров, автор на мракобеснически закон за научните степени и звания, предвиждащ увековечаване на ТАЙНОТО ГЛАСУВАНЕ, основно оръжие на КОМУНО-ЧЕНГЕСАРСКАТА МАФИЯ В Т.НАР. АКАДЕМИЧНИ СРЕДИ, най-вероятно е чест и гордост да работи с отявлени сталинисти и с агенти на терористичната организация Държавна сигурност. Вече станаха трима агенти на ДС в така наричащия се президиум на ВАК!
Добавка - чрез опция edit! Оп-па! Оказва се, че не били станали трима агентите на терористичната организация Държавна сигурност, ами били вече четирима (поне). Другарят Матей Драгомиров Матеев, физик, също така фигурира в днешния списък. |
Edited by - kkabakciev on 02/13/2008 12:21:20 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/15/2008 : 01:04:34
|
Време е учените да се заемат с „досиетата”
Теодор Дечев
15.02.2008 г.
Реших да напиша тези няколко реда, защото съм един от хората, които най-малко са се изказвали по иначе безкрайно „обговорената" тема за „досиетата", разузнавачите, агентите и доносниците.
Ще започна с това, че нямам намерение да разисквам моралните аспекти на въпроса.
Дискусията по тях винаги е представлявала механичен сбор от монолози, като всеки от участниците е абсолютно убеден в собствената си правота и в абсолютната несъстоятелност на мнението на неговите опоненти.
Не изпитвам особено желание да се включа в подобен разговор.
Бих отбелязъл само, че картината винаги ще си остане непълна, поради изключването от представените списъци на хора по най-различни показатели, в това число - починали, все още действуващи сътрудници на тайните служби и пр.
Ако за действуващите сътрудници причината за изключването им от „помениците" е ясна и разбираема, то за вече покойните общестевни деятели, свързани със „службите" въпросът си остава повече от комплициран.
Разбира се - „за мъртвите или добро или нищо", но тук не става дума за правене на оценки в личен план, а за отварянето на поредните „пробойни" и бели петна в историята.
Значимостта на хората, които са преминали в по-добрия свят за историята и за осмислянето на това, което ни се е случило през последните 45 + 18 години, с нищо не е по-малка от тази на тези, които са още на белия свят.
Въпросът за това „кой за кое главно управление е работил", отдавна вълнува главно историците и политолозите.
Избирателите наблюдават с нескрито отегчение, изсипващите се като от рога на изобилието имена, придружени със специфични термини, илюстриращи доказателствата за причастността им към съответните ведомства.
И наистина - ако целокупната общественост продължаваше да се галванизира при споменаването на думата „досиета" и ако отношението към дадена личност, зависеше от това дали е докладвал някому за нещо през миналите времена, едва ли щеше да се стигне до днешната публичност по въпроса.
Именно историците, политолозите, а защо не и социолозите, философите и психолозите са най-сериозните потенциални читатели на разсекретените досиета.
Точно в ръцете на заинтересувани и мотивирани учени е „смилането" на огромни информационни масиви.
Отдавна въпросът не се свежда до това, донасял ли е за теб комшията.
Големият въпрос е осмислянето на мястото и ролята на държателите на огромна по обем, систематично събирана и пазена в тайна информация през т. нар. „тоталитарен период".
Защо архивите на ДС са важни като исторически източник? Защо те трябва да бъдат обект преди всичко на внимателно, задълбочено и изчерпателно научно изследване?
Има поне три сериозни основания архивите на „тайните служби" да бъдат третирани като научни съкровища.
Преди всичко, поради всеобхватността на наблюдението и следенето.
В тоталитарната държава и следенето е тотално. Това прави събираната и анализирана от „службите" информация безценен извор за историците и уникален източник на теренна информация (макар и в минало време) за социолозите.
За просветената публика би било от изключителен интерес да получи достъп до обобщенията, които са били представяни от съответните аналитици към съответните управления.
Анализите, предоставяни на крайно ограничен и подбран кръг „информирани властимащи", са незаменими документи на епохата, казващи със сигурност много повече от всички обнародвани документи на управляващата партия, взети заедно.
Наблюдението е било тотално както в „площен", териториален план, така и в дълбочина.
Единствено тайните служби, (в тоталитарните държави - със сигурност, за демократичните - не се наемам да правя оценка), са способни да си съберат толкова много „анкетьори" (умишлено използувам термин, свързан с количествените изследвания в социологията) на всички нива в социалната йерархия.
За изминалите години стана ясно, че между „службите" в тоталитарна България дори е имало надпревара, кой да успее да вербува по-способните информатори.
Един деец на стопанската милиция от ардинското корито на времето се оплака, че е бил безкрайно затруднен да си върши работата при убийствената конкуренция на всевъзможните главни управления и на военното разузнаване и контраразузнаване.
Отделен въпрос е стигащото до абсурд престараване на пазителите на държавната сигурност.
Както виждаме, в своя педантизъм, служителите от „стаята на тайните" са идентифицирали като подходящ обект за вербовка и счетоводител на селска потребителна кооперация - може би защото е ром с висше образование.
На второ, но не по важност място, архивите на Държавна сигурност са от важен научен интерес и поради засекретяването на събития от изключително значение за съвременната ни история, респективно - за политологическия й прочит.
Например, няма от къде другаде да научим, имало ли е действително прокитайски заговори в Народна Република България или не е имало?
За засилената активност на китайската дипломация, пропаганда и въобще „инструменти за влияние" на Балканите, в определени периоди, разполагаме и с явни източници - примерно, изключително обстоятелственият дневник на академик Николай Тодоров от времето, когато е бил посланник в Гърция.
Но дали убийството на Горуня е резултат на разчистване на лични сметки между отделните партийни фамилии и „партизански кланове" в БКП или е брутално пресичане на прокитайски заговор, могат да кажат само архивите на ДС и на военното контраразузнаване.
Малко са хората в съвременна България, които се вълнуват силно от този въпрос. Още по-малко са МЛАДИТЕ хора, които се вълнуват от този въпрос.
Но от гледна точка на историческата ни памет и на разбирането на логиката на събитията в най-новата ни история, подобни въпроси са от ключово значение.
В крайна сметка, анализът на философията на събирането и употребата на тази информация, може да обслужва и днешния ден.
Учените от бившите тоталитарни държави могат да добавят много към написаното от Кастелс, Фуко и други автори от демократичния Запад за така нареченото „наблюдавано общество".
Тоталитарната емпирика е къде, къде по-ясна и по-контрастна от кълновете на „наблюдаваното общество" в старите, устойчиви демокрации.
Едновременно с това, стремежът към всепозволеност на новите защитници на държавната сигурност както в България, така и навсякъде по света, поставя на постоянно изпитание спазването на демократичните станадарти за защита на личния живот.
Опитите за трансформиране на информационното общество в „наблюдавано" не са теоретични конструкции на скучаещи философи и социолози.
Освен в личния живот, тоталното наблюдение се намесва най-безпардонно и в икономиката.
То се превръща в предпоставка за тежки проблеми с корпоративната сигурност.
По-компетентни от мен изследователи, отдавна са показали тежкия конфликт на интереси между „приватизацията на националната сигурност" и корпоративната сигурност.
Събирането на търговска информация под прикритието на защита на националната сигурност и търгуването й на свободния пазар на промишления шпионаж, е една от най-лесно осъществимите и едновременно с това - най-опасни форми на „приватизация на националната сигурност" в ново време.
Как стана „приватизацията на националната сигурност" през периода на „прехода", всички вече си даваме сметка.
Изброих само три (достатъчни) причини да третираме архивите на „тайните служби" като национален информационен капитал и дори като научно съкровище.
Въпросът „кой кой е" е безспорно важен за всекиго по различен начин.
Но актуалният въпрос на деня, вече не е толкова в „изваждането на кирливите ризи" на един или друг политик, колкото в опазването, съхраняването и превръщането на „досиетата" в достъпен научен изворов материал.
Времето на политическите борби около „досиетата" е към своя край. Време е да се даде възможност на учените да си кажат думата по тях.
* Изразеното от автора мнение е лично. То по никакъв начин не ангажира Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател, нито Нов български университет (НБУ), където той преподава. |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 02/15/2008 : 10:46:32
|
| Не е случайно, че толкова за.министри на образованието, науката и технологиите се оказаха ченгета. Важно беше титолованите учени да са техни хора и под контро. за да може при нужда да кажат на обществото, каквото им се нареди. Истинските учени няма да кажат, каквото им се нареди, а мижитурките ще кажат, защото иначе ще им се припомни "Ти, нали знаеш, как те наптавихме доцент, професор, академик, значи ще слушкаш!" - И те слушкат. После другарите се позовават на авторитета на утвърдения учен - доцент, професор, академик. Това им служи за идеологическа подкрепа и за контрол и манипулация на населението. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/18/2008 : 13:14:12
|
Царски министър сътрудничил на ДС
Георги Петканов отрича информацията
понеделник, 18 февруари 2008
www.vsekiden.com
Министър от НДСВ, който първоначално ръководеше Министерството на вътрешните работи, а след това беше начело на правосъдното ведомство, е сътрудничил на бившата Държавна сигурност, но името му не беше оповестено при последната проверка. Това стана ясно от думите на бившия военен разузнавач Радион Попов в предаването “Тази сутрин” на бТВ. Той каза, че царски министър е бил прикрит и на въпрос на водещия дали въпросният министър е ръководел министерствата на вътрешните работи и на правосъдието Попов отговори: “Вие се досетихте”.
Единственият министър от НДСВ, който е оглавявал съответните две министерства е Георги Петканов. Пред “Всеки ден” Петканов категорично отрече това да е вярно. “Аз съм проверяван много пъти и най-важното е, че знам как е ставало това”, подчерта настоящият народен представител от НДСВ. Методи Андреев и Евгени Димитров пускаха, че съм бил стипендиант, но се опитват “в мътната вода да ловят рибата”, коментира още Георги Петканов.
Радион Попов заяви още, че категорично протестира срещу “този недоносен” закон за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, който е нарекъл него и колегите му агенти на ДС. Той подчерта, че хората като него са защитавали националната сигурност, а не държавната сигурност или не сигурността на режима. Онези, които са доносничели, могат да се срамуват и да получат общественото презрение, но ние рискувахме здравето и живота си, за да служим на националната сигурност, изтъкна Попов. Според него е позорно, че 20 години този въпрос не може да бъде решен.
Шефът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Попов посочи, ако е трябвало досиетата да се разсекретят, е трябвало архивите изцяло да се предадат на държавния орган – Главно управление на архивите. Той разказа как негов преподавател му е споменал за отдел в Държавна сигурност, чрез което ще може да се издирват нови източници за българската история. В 14-ти отдел, научен, нямаше по-малко от доцент, каза Димитров. Той предположи, че най-вероятно това е отделът, в който е бил и президентът Георги Първанов. В един момент всички качествени историци бяха там, каза шефът на НИМ. Носих псевдоним, беше на името на един от българските ханове, което си избрах сам, разказа още проф. Димитров и изтъкна, че би искал да издаде досието си книга, тъй като то ще има и научна стойност. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/20/2008 : 14:19:54
|
Империята на задграничните фирми III - "Виенските търговци" и тайните фирми на разузнаването Изтеклите капитали през Първо главно управление са табу за всяко мнозинство и президент
от Христо Христов
19 февруари, 19:14
в.Дневник
Секретните министерски заповеди и решения, които дават зелена светлина на образуването на неявни фирми от "ИНКО" и "ДЗУ". Според ревизията на Българската външнотърговска банка секретният проект "Нева" не е постигнал предвидената финансова печалба.
Членът на Политбюро на ЦК на БКП О. Дойнов (вляво), посветен в операциите на разузнаването, посреща през 1984 г. членът на ЦК на КПСС М. Горбачов. На следващата година Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС, но нито една от идеите на двамата не спира рухването на икономиките на СССР и НРБ.
Началото: "Имекстраком" - алжирската оръжейна връзка
Контрабанда под закрила на държавата
Поредицата "Империята на задграничните фирми" е базирана на проучване на архивите на Министерския съвет за периода 1960-1992, в които се намират досиетата на дружествата с българско участие зад граница; на новооткрити архиви на бившето Министерство на външната търговия и на Министерството на външноикономическите връзки; на архивни документи на МВР и Министерството на икономиката, на Народното събрание, на БНБ и партийни архиви. Не на последно място са архивите на дело №4 за икономическата катастрофа от 1990 г. на Главна прокуратура, по което две от основните направления - обект на разследване - са "Външна търговия" и "Задгранични дружества". В архивите на делото освен показанията на висши функционери на БКП, държавни и банкови ръководители, са запазени единствените ревизионни актове на ревизираните след промените задгранични дружества, както и ревизията на Министерството на външноикономическите връзки, разкриваща точната система на финансиране на задграничните дружества и дълговете им към 1990 г.
Разследването е подкрепено от неправителствения Институт за изследване на близкото минало и предстои да бъде издадено като документална книга.
"Благодаря за помощта, която Политбюро на ЦК на КПСС и съветското правителство ни оказаха с отпуснатия кредит. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна." Думите са на Тодор Живков и са отправени към съветския ръководител Леонид Брежнев на среща между двамата на 14 август 1978 г. в Крим. След 1960 г. това е вторият път, когато управлението на БКП е спасено от съветски кредити, защото то е натрупало външен дълг от над 6 млрд. долара, който не е в състояние да обслужва. Този път обаче Брежнев поставя ултиматум на българския партиен и държавен ръководител валутните разходи да бъдат обуздани на всяка цена и отказва да парафира българското искане за количествата и цените на гарантирани суровинни доставки за следващите 10 години. Нещо повече - СССР дори започва да ги намалява. Живков е принуден да търси други решения, чрез които да се осигурят валутни приходи.
Едно от тях е подсказано от отговарящия за машиностроенето член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов. Идеята е усилията да се концентрират в развитието на такова производство на електрониката, с което огромният пазар на СССР да бъде засипан и по този начин да се осигурят липсващите средства за плащане на съветските суровини. Става въпрос за производството на лентови и дискови запаметяващи устройства, металорежещи машини с цифрово програмно управление и други. По това време в социалистическия лагер на България е дадено водещото място в областта на електрониката за нуждите на страните от СИВ. Една част от развитието на сектора е осигурена в резултат на промишлен шпионаж. Подобно на съветския КГБ, в който е обособено специално управление "Научно-техническо разузнаване" за придобиване на нови технологии от развитите западни страни, така и в НРБ към Първо главно управление на ДС (ПГУ) в средата на 60-те години е създаден отдел, който през 1980 г. е издигнат в самостоятелно Управление "Научно-техническо разузнаване" (НТР) към ПГУ на ДС.
"Неявните фирми" на ИНКО
Под контрола на НТР попадат всички научноизследователски звена и държавни институции по линия на технологиите, но за нуждите на разузнаването през 1975 г. със секретна заповед Министерският съвет регистрира и външнотърговско дружество "Индустриално коопериране" (ИНКО). Негова основна задача е да осъществява внос на ембаргово оборудване за изпълнение на програмите от стратегическите направления на електрониката и машиностроенето и други технологии, попадащи в забранителния списък на КОКОМ - Координационен комитет за многостранен контрол на износа, създаден през 1949 г. от страните - членки на НАТО, и Япония за ограничаване на преноса на технологии и търговията със съветския блок. Въпреки търговските функции щатният състав на ИНКО без изключение се състои от оперативни работници на НТР и негови секретни сътрудници. Статутът на фирмата й позволява да извършва търговска дейност, като в основата са специалните операции за заобикаляне на ограниченията на КОКОМ. Подобен статут е даден и на друго търговско предприятие - "Матхим", за да оперира в областта на химията и микробиологията, както и на дъщерната фирма на "Кинтекс" "Авала". Заедно с ИНКО те стават гръбнака на НТР.
Терминът неявни фирми е използван за пръв път именно заради дейността на ИНКО. В строго поверителна заповед от април 1983 г. на министър-председателя Гриша Филипов (виж факсимилето) на дружеството е наредено "да разкрива свои неявни фирми в Западна Европа и в други оперативно интересни райони за извършване на търговско-производствена дейност, като се използват основно средства във валута, натрупани от специфична реекспортна дейност на дирекцията". Тези операции е следвало да бъдат съгласувани с министъра на външната търговия и с министъра на вътрешните работи. Секретният документ указва "участието на българската страна при извършваните от фирмите инвестиционни или организационни разходи да се представя по неявен път чрез доверена фирма, като се осигурява изцяло контролът от нашата страна". ИНКО, която по това време има изградени търговски бюра зад граница, концентрирани във Виена, Франкфурт, Токио и Москва, получава допълнително увеличение на щата. В средите на разузнаването оперативните работници по тази линия пък получават прозвището виенските търговци. Бившите служители на ПГУ оценяват придобиването на западните технологии като над 600 млн. долара спестени средства за социалистическата икономика. Колко са парите, изразходвани от фирмите на разузнаването, обаче винаги премълчават. След падането на комунизма ИНКО стана обект на интензивно източване, като голяма част от "виенските търговци" напускат разузнаването, но не и фирмите, създадени по държавна поръчка. Други от служителите й продължават бизнеса в сферата на безмитната търговия , трети се превръщат в бизнесмени и банкери. През 1990 г. в ПГУ започва друга секретна операция - унищожаване на компрометиращите разузнаването архиви. Разработките на НТР се прочистват именно от материалите, съдържащи данни за валутата, която е налята в дейността на разузнаването. Източените през Първо главно управление капитали се превръщат в табу за всяко политическо мнозинство и президент. Това обяснява и могъщата съпротива срещу отварянето на архива на разузнаването, който и до ден днешен е засекретен под циничната формула за "националните интереси".
Източването на валута чрез ДЗУ
Дори тайните операции на разузнаването обаче не могат да помогнат на плановата икономика и от 1985 г. тя започва своето финално сгромолясване. В търсенето на валутни приходи Политбюро прегръща идеята стопанското обединение ДЗУ - Стара Загора, да щурмува западния пазар, лансирана от директора му Атанас Атанасов лично пред Тодор Живков. За целта със секретно решение на Партийно-държавната комисия по научно-техническата политика през есента на 1986 г. е дадена зелена светлина на проектите "Монблан" и "Нева", осъществявани отново от разузнаването. Създадена е "неявна фирма в Австрия с предмет на дейност разработване, производство и сервиз на външни запаметяващи устройства на магнитни дискове". Когато през 1988 г. за трети път комунистическата власт изпада в неплатежоспособност и разбира, че няма да получи спасителен кредит от СССР, Министерският съвет със строго поверително решение разрешава на ДЗУ да участва непряко в компанията "Дейта Магнетикс", а средствата от 5 млн. долара да бъдат осигурени чрез валутен кредит от Българската външнотърговска банка (БВТБ).
Случаят с ДЗУ е един от най-емблематичните за източването на средства на данъкоплатците, което се потвърждава и от ревизионния акт на БВТБ от 1993 г. За пръв път той хвърля повече светлина върху финансовите операции по проекта "Нева" (изграждане на инженерингов обект на територията на СССР до ключ) и крайния финансов резултат. Приходите предварително са изчислени на 230 млн. долара срещу 300 млн. разходи и 30 млн. долара печалба. Половината от тях е трябвало да са за ДЗУ, а другата за чуждестранния партньор - лихтенщайнската фирма "Сетрон". ДЗУ действа чрез търговското предприятие "Инсист", което ползва от БВТБ общо 86.5 млн. долара кредит по осъществяване на сделката. Кредитът е изплатен въпреки отклонения от сроковете. През декември 1989 г. пред банката "Инсист" отчита печалба от около 25 млн. долара, но са преведени 22.5 млн. От тях обаче са погасени 9.6 млн. долара кредит на "Инсист". Банката заключава, че реалната печалба е 11.2 млн. долара (три пъти по-малко от предвидената) и че планираната печалба следва да се преразгледа, защото ДЗУ има други неизплатени валутни кредити към банката, възлизащи на 43.6 млн. долара.
|
Edited by - moderator on 02/20/2008 14:24:36 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/24/2008 : 05:59:16
|
доц. д-р Любима Йорданова ни изпрати този материал:
Комисията по досиетата да надникне в БАН
доц. д-р Любима Йорданова
Учени-хуманитари, служители на Държавна сигурност
Докато се запознавах с Решение № 25 от 12.02.2008 г. на Комисията по досиетата – www.comdos.com , видях имена на колеги от хуманитарната сфера, бивши министри и заместник-министри на Министерството на образованието и науката, както и то да се е наричало в периода 1989-2008 г.- Енчо Герганов, Иван Маразов, Илия Конев, Константин Косев, Георги Фотев – езиковед, изкуствовед, литератор, историк, социолог. Вече ми е ясно, защо 19 г. реформата във висшето образование и науката не започва.
Имам и лични впечатления от някои от споменатите служители на Държавна сигурност. Енчо Герганов ми е бил рецензент и съм много доволна, че задачата му беше да лансира съветските възпитаници и аз всъщност нямам повишение благодарение на негова рецензия.
Същото мога да кажа и за Константин Косев. През 1997 г. заедно с колеги написахме книга на базата на документален текстов и снимков материал за Януарския мирен протест на гражданите – “От лумпена до гражданина”. Когато стигнахме до издаването на книгата, отидох при Константин Косев, и тогава, и сега заместник-председател на Българската академия на науките, отговарящ за развитието на обществените науки. Разбира се нямаше финансови средства за издаване на книгата, а тя можеше да бъде издадена и в Издателството на БАН. Нали ставаше дума за историята на България, а той е историк по специалност? Наложи се да се обърна към немска фондация, за да издам книгата, регистрираща новата история на България – “Конрад Аденауер”.
Тези хора са били служебно задължени да започнат реформата в българската наука и висше образование в духа на хармонизиране към европейските стандарти. Те никога няма да започнат реформата, защото са оплетени в старите мрежи и продължават да изпълняват поръчения, където и да са в българската наука – като директори, в различни ръководства, комисии във връзка с реформата и т.н.
Комисията по досиетата да надникне в БАН
Съществуващото положение налага обществеността да се запознае с хората, които сега ръководят научните институти на БАН. Структурата, която трябва да се провери, е следната:
• Председател на БАН,
• Ръководство на БАН,
• Управителен съвет на БАН,
• Общо събрание на БАН,
• Директори на научни институти и лаборатории,
• Директорски съвети на научни звена в БАН,
• Научни съвети на научни звена в БАН.
• Ръководители на секции и научни групи в научни звена на БАН.
Добре е учените да имат повече сведения за действителната служба на колегите си, несвързана с развитието на науката. Тези знания ще помогнат за раздвижване на закостенялата система, управлявана от Октопода, наричан Държавна сигурност.
Пак ще пиша, че европейската наука, а и науката в развитите държави на света, е деполитизирана и деидеологизирана. Затова нобеловите лауреати в различните клонове на науката са само хора от развитата част на света.
Колкото до Комисията по досиетата, ако надникне в БАН, само ще помогне на науката да се отърси от зловещото си минало. И да се модернизира.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/12/2008 : 13:48:56
|
Не знам защо не мога да имам доверие на такива лансирани зам.министърки, вечни директорки на всевъзможни фондове и тръстове, лесно пробутани за доцентки, докато за нас, които не сме били комунистки като тая, нито агентки на ДС пак като тая същата хубавица дори конкурси за "доценти" не ни пускат, а ако се явим на конкурси обявени за друг направо се гаврят с нас. Тая същата направи сумати срещи по линия на "Отворено общество" за висшето образование и науката и тези нейни срещи с нищо не помогнаха за решаването на проблемите на младите учени в България. Ние представихме проблемите си на една от срещите, за която по случайност имахме информация, но намерихме безразличие от нейна страна, както и от страна на насъбраната от нея група - вероятно същите като нея комунисти, деца на любими комунистически татковци и майки, и агенти на държавна сигурност.
Гнус ме е от такива като нея, които унищожиха мечтите на българския народ за истинска промяна след 10.11.2008 г.. Не мога да изпитам съчувствие към плача им, в който прозира лицемерие. А сега трябва да се провери дали като директорка на този тръст, където пак са я туронясали като комунистка и ченгесарка не разпределя пари само на такива комунисти(тки) и ченгесари(рки) като нея самата. Досието, което е публикувала добре показва, за какво става дума. Ето, какви довлече СДС-то, а и ДСБ-то.
http://www.raynablog.blogspot.com/
"Отварянето на досиетата трябва да продължи"
Райна Гаврилова публикува документите за нея от ДС
12 Март 2008
Райна Гаврилова
www.mediapool.bg
Преди месец Комисията по досиетата оповести имената на членове на правителствата от 1990 г. до днес, които са свързани с Държавна сигурност. Сред тях беше и това на Райна Гаврилова, зам.-министър на културата в кабинета на ОДС, бивш изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", в момента изпълнителен директор на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа (CEE Trust), както и доцент по културология в Софийския университет. Още тогава тя заяви, че никога не е сътрудничила на ДС и обеща да изиска и даде публичност на документите от ДС, с които е работила Комисията по досиетата.
Публикуваме пълния текст на изявлението на Райна Гаврилова и връзка към блога й , в който са поместени материалите.
На 13 февруари Комисията по разсекретяване на досиетата на бившата Държавна сигурност обяви името ми в списъка на сътрудниците. В писмо до 250 човека в същия ден заявих, че никога не съм сътрудничила на този орган и не съм подозирала, че ме разработва, събира информация за мене, прави картони, дава ми псевдоними и т.н. Заявих също, че ще изискам досието си и ще публикувам съдържащите се в него материали, тъй като това е единственият начин да изчистя името си.
Тук публикувам ксерокопираните и сканирани документи, които ми бяха предоставени от Комисията на 10 март.
Досието съдържа две папки с еднаква сигнатура и разнообразни документи; страниците са преномерирани.
Първата папка съдържа историята на едно неосъществено вербуване. В началото слагам картона, с който е "регистрирано" "ДОП" - както разбрах, това означава Дело за оперативно проучване. Предложението и планът за вербуването са с дата 7 юни 1984 г. Припомням, че на 30 май 1984 г. родих първия си син. Една седмица по-късно без всякакъв контакт с мене ми е отворено досие, сложен ми е псевдоним "Рада" и е поставено началото на тригодишна хартиена история с елементи на реализъм.
Следват доклади, сведения, информация на някакъв човек под прикритие, всевъзможни идеи за какво могат да ме използват, искания за сведения, сведения от университета за мене и съпруга ми, доклади за срещи, планове за вербуване, докладни за прехвърлянето на делото от един агент на друг и т.н. Един от документите е запечатан от НРС и не можах да го видя - очевидно е дело на все още действащ агент. Не съм подозирала, че около мене кипи такава дейност и се пишат толкова глупости, с които поне трима човека са си оправдавали заплатите. Категорично заявявам, че не съм обсъждала, приемала и още по малко изпълнявала каквито и да било задачи.
Единственото ми доказателство е Втората папка, създадена да събира плодовете на моето сътрудничество. В нея има 4 документа
1. Опис
2. Отчетът ми за специализация в САЩ 1986-87 г.;
Единственият документ, създаден от мене. След завръщането ми в края на май 1987 г., ми се обади човек, чието име не съм запомнила, представи се за служител на Министерството на Външните работи и каза, че трябва да разговаряме за престоя ми в САЩ. Срещата се проведе през юни в сладкарница "Пролет” до Университета - запомнила съм защото лицето пристигна с букет карамфили по случай рождения ми ден (22 юни): факт, който тогава ми се видя по-скоро хумористичен. Човекът ме разпитва около половин час с какви чуждестранни учени съм се срещала и какво са говорили за България: по това време "Възродителният процес” вече беше станал международен скандал и затова въпросите му ми се видяха нормални. След края на разговора ме попита дали мога да напиша отчет и аз се съгласих. От документите се вижда, че е имало и една първа среща, преди заминаването, която не помня. И трите са били за мене част от очакваната процедура за брифиране и дебрифиране на служител на държавен университет преди дългосрочна специализация, още повече в държава, на която се гледаше като на основен идеологически враг.
3. Брой на вестник Newspot, турски англоезичен дайджест, който получавах по пощата през цялата 1987 г.;
- бандеролът на вестника;
4. Ксерокопие на лично писмо до мене от моя американска позната - включително и плика. Очевидно отворено и преснимано преди да стигне до мене.
Това е всичко, което има някаква връзка с мене: няма подписани декларации, донесения, информации, консултации, библиографии и пр.
Изкушавам се да цитирам тук текст от предложението за сваляне на дело СС "Рада” в архив: "Лицето е използвано за времето на пребиваването му в САЩ - като стипендиант на фондацията "Фулбрайт”. При изпълнението на поставените от нас задачи не е проявила старание и резултати няма”.
Публикуването на тези документи не е лесно решение за мене поради две причини.
Първо, защото засяга мои близки, които с нищо не са заслужили "характеристиките им” от репресивния апарат да бъдат излагани публично.
Второ, защото показват факт от биографията ми и черта от характера ми, с които не съм особено горда. На 21 години бях пламенно вярваща комунистка, отгледана в семейство на прекрасен баща и убеден комунист. Когато след няколко години осъзнах в каква ужасна лъжа живеем, не напуснах поради същата причина, поради която не говоря за това и до днес: самозащитен рефлекс, който се оказа по-силен от съзнанието за това какво е редно да се направи.
Искам да завърша със съвършено ясно заявление: процесът на отваряне на досиетата трябва да продължи. Трябва да бъдат осветени всички скрити мрежи и зависимости, за да може постепенно да се освободим от това бреме и да започнем да общуваме с някакво доверие, без което не е възможно не само гражданското общество, но и обществото като цяло.
Разрешавам на всеки, който пожелае, да се запознае с документите. За целта трябва да получи от мене нотариално заверена декларация - това ме уведомиха от Комисията.
Страниците в двете папки са 45 в първата и 7 (плюс 1 вестник, 1 бандерол и един плик) във втората. Позволих си да не копирам стандартните бланки (с размер на тотофиш), с които се е искала информация от Университета и вероятно други места; две сведения за съпруга ми и едно за мене, издадени от Университета и буквално повтарящи тези, които съм качила по-долу. Секретарките на комисията са пропуснали да копират втората страница от Предложението за откриване на ДОП, но го видях късно. Късно се сетих да отбележа и кой документ точно е засекретен, но това може да се провери от изследовател. След 5 (пет) посещения в Комисията, за да взема документите и 2 (два) дни, посветени на борба с правенето на блог и ъплоудване на образи, за момента не мога да губя повече време. Ще поискам отново досието за да попълня тези липси.
Май не съм единствената, която мисли така:
Радини вълнения. Или за идеоЛОЦИте на демокрацията
By Borislav Tsekov | March 12, 2008
http://www.btsekov.com/?p=420
Както е известно Райна Гаврилова, бивш зам.министър в кабинета “Костов”, шеф на “Отворено общество”, а сега на Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа беше оповестена от Комисията по досиетата като доносник на Държавна сигурност с псевдоним “Рада”. Днес тя е отворила страница в Интернет (не я наричам блог, защото няма нищо общо с блоговете), в който се опитва със задна дата да оправдава соц-битността си - виж тук. Не я познавам лично - може да е много добър човек. Но в случая това е без значение. Огромно значение има обаче казусът “Рада”. Защото въпросната Гаврилова е част от една група хора, които до скоро се изживяваха като идеолози не просто на десницата, а на целокупната демокрация у нас. И клеймяха всеки, който не е оплетен в тяхната клика, като “комунист”, “ченге”, “предател” и какъв ли не. Даже набеденият от “свещените” умове на идеоЛОЦИте човек да е очевиден антикомунист и демократ. С неоправдано с нищо самочувствие на последна инстанция си позволяваха да раздават морално-политически оценки и присъди на всичко и всички, които не мислеха по техния сектантски и често пъти анти-десен начин. Става дума за цялата кавалкада номенклатурни галеници, преподаватели по марксизъм-ленинизъм и тем подобни, които ако не фактически, то със сигурност бяха духовни съратници на комунистическия апарат и на ДС - дайновци, кръстевци, минчевци, поповци и пр…
Това са идеоЛОЦИте, които излочиха каквото можаха от десницата, доведоха я до колапс и поради собствените си объркани политически ценности я унищожиха! Днес започват да излизат досиетата им. Жалко само, че не всички от тях са заемали държавни постове, за да стане публично тяхното минало на лакеи на тоталитарния режим…
Още по-жалко ще бъде обаче, ако хилядите почтени десни хора не подложат най-сетне въпросните люде на безжалостен обществен остракизъм.
А за Гаврилова - нерде Държавна сигурност, нерде гражданското общество. Нейната случка ме подсеща за един преподавател по теория на правото, Георги Бойчев, който и досега мъти главите на студентите с просъветските си юридически схващания. Та, въпросният “академичен” човечец, в бурните дни на 1990-91 г., четеше лекциите си от едни листа, на които със зелен фулмастер беше зачеркнал израза “развито социалистическо общество” и бе го заменил със “свободно гражданско общество”. И така си каканижеше без да промени по същество нищо. За него нещата си бяха толкова простички… Както може би изглеждат и на “Рада” и нейния приятелски кръг… |
Edited by - moderator on 03/12/2008 16:34:20 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/07/2008 : 10:42:21
|
Ганев: Законът за класифицираната информация трябва да се запази
дата : 7 април 2008 г. 10:52 ч.
www.actualno.com
Според омбудсмана е недопустимо исканите от комисията архиви да се подават от органи, които трябва да бъдат подложени на контрол.
До един месец архивите трябва да бъдат извадени от опеката на тези органи, които са ги създали.
Това каза омбудсманът на Република България Гиньо Ганев, който взе участие в конференция на тема "Една година Комисия по досиетата - обществени очаквания, нагласи и проблеми", предава агенция Фокус.
Според омбудсмана е недопустимо исканите от комисията архиви да се подават от органи, които трябва да бъдат подложени на контрол.
Гиньо Ганев каза, че за ефективната работа на Комисията по досиетата е необходим граждански контрол чрез създаването на обществен съвет.
Законът за класифицираната информация трябва да се запази, защото опитът за промяна е равен на опита той да бъде разрушен, каза още омбудсманът.
Според него трябва да бъдат определени критерии, според които да бъде обявявана информацията след нейното декласифициране.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/07/2008 : 19:15:59
|
Почина простреляният Георги Стоев
07 април 2008 / News.dir.bg
Известният със скандалните си книги за престъпния свят у нас Георги Стоев почина. Стоев бе прострелян с два куршума в главата недалеч от хотел Плиска.
...
Той твърдеше също, че "Държавна сигурност е подпомогнала създаването на групировките. С какво може да се занимава ДС, при положение че е приключила дейността й в паричната схема, а тя познава перфектно престъпността? Само със създаване на нови механизми, чрез които да действа престъпността, в случая тези групировки", твърдeше още той.
от www.vsekiden.com:
....
В “Сеизмограф” хроникьорът на мутрите каза още, че според него Будимир Куйович е на ниско ниво в престъпната йерархия и негова роля се фаворизирала излишно от властите. “Няма жив, или мъртъв бос, който да не е сътрудничил на спецслужбите. Всичките бяха вербувани още от ДС. Аз също съм сътрудничил и съм бил викан на частни разговори”, коментира Стоев.
....
Стоев разказа още, че с Алексей Петров са имали пререкания през 1996 година, когато Петров е вкарвал проститутки в хотел “Хранков”, за които е отказвал да плаща, а по това време Стоев е ръководел казиното в хотела.
...
от форума на www.dir.bg:
Александър Солженицин (07.04.2008 г. | 20:44ч.)
“Да има велик писател за една страна е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, само незначителните.” Ал. Солженицин
|
Edited by - moderator on 04/08/2008 05:23:28 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 04/08/2008 : 07:43:57
|
| В тази ситуация така наричащият се главен прокурор, носещ дори не съвсем косвена отговорност за един човешки живот, трябва да подаде оставка - ако има поне една капка човешко достойнство. Разбира се, аз мисля, че така наричащият се главен прокурор няма да подаде оставка. Защото комунистите нямат абсолютно никакво достойнство. А и е спорно дали изобщо трябва да бъдат мислени за хора. |
|
|
|
RoujkaBG
Bulgaria
1 Posts |
Posted - 04/16/2008 : 10:44:24
|
[quote]Originally posted by moderator
Човекът на ДПС за комисията за досиетата с фалшива диплома?
Орхан Исмаилов станал магистър по право за четири години
Миглена Славова
www.vsekiden.com
23-02-2007
Кандидатът на ДПС за комисията по досиетата - 27-годишният Орхан Исмаилов, вероятно притежава фалшива диплома по право. Това съобщиха пред “Новинар” членове на парламентарната вътрешна комисия. В сряда депутатите изслушали Исмаилов като кандидат-член за разсекретяването на архивите на бившата Държавна сигурност. Съмненията се подхранили от обясненията му, че е магистър по право във Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий”, но се е дипломирал за четири години. Юристите се дипломират за пет години и една година трябва да специализират.
“Не стига, че на 24 години е станал зам.-шеф на Държавната комисия за сигурност на информацията, ами ще ми кандидатства за комисията по досиетата с фалшива диплома”, ядосват се избраниците. Самият Исмаилов коментира, че е “взел на заем” дипломата, без да уточни какво има предвид. Има си компетентни органи, които могат да проверят достоверността на дипломата ми, заяви още той. Кандидатът на ДПС дори предложи да донесе документа, за да го видят всички депутати. Исмаилов е и зам.-шеф на ДКСИ.
“Разберете ме чисто човешки – не искам да коментирам нищо, свързано с Орхан Исмаилов, защото ние сме колеги”, заяви пред “Новинар” шефката на ДКСИ Цвета Маркова. Тя уточни единствено, че Исмаилов не е бил дипломиран юрист при назначаването му като нейн зам.-шеф. Маркова отказа да коментира и факта, че кандидатът на ДПС е на такава висока позиция в държавната администрация от 24-годишна възраст.
“Откъде бих могъл аз да знам на кого дипломата е истинска и на кого е фалшива? Има си университети. Там може да се провери”, заяви Камен Костадинов от ДПС. Познавам Орхан Исмаилов достатъчно добре, за да се интересувам от дипломите му, допълни депутатът. Според него става въпрос за инсинуация. “Доколкото познавам човека, знам, че той не може да си позволи такива неща”, аргументира се Костадинов. Биографията на нашия кандидат е достатъчно показателна за неговите качества, категоричен е народният представител. Той допълни, че Исмаилов защитава докторантура в Академията на МВР.
Ректорът на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий” проф. Иван Иванов предположи, че дипломата е от бившия център в София. Той допълни, че не може да говори в конкретика, без да е запознат с подробности около следването на кандидата на ДПС. Проф. Иванов подчерта, че Орхан Исмаилов е имал диплома за висше образование, когато е започнал следването си по право, и затова може да е завършил в съкратени срокове.
[/quote
Едва ли има някой, който да не знае от къде се изстърси последният главен прокурор на Републиката? Ами от ВТУ,В.Търново, където други студенти му бяха и Лютви Местан, Мехмед Дикме, Стефан Шарлопов и сиета...Оказва се, че в този красив исторически град е било и едно друго змийско гнездо ВНВУ,В.Левски", където са се подтготвяли не само кадрите на ДС и ВКР, но и бъдещи кредитни милионери и терористи под научното ръководство на Димитър Йончев и други... |
Edited by - RoujkaBG on 04/16/2008 10:54:01 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/10/2008 : 18:42:14
|
Писателите Вера Мутафчиева и Георги Данаилов- агенти на ДС
вторник, 10 юни 2008
www.standartnews.com
Писателите Вера Мутафчиева и Георги Данаилов да били агенти на Държавна сигурност, стана ясно днес от публикувана в сайта на комисията по досиетата информация. И двамата са проверени по линия на работата им в Държавната агенция за българите в чужбина.
Вера Мутафчиева е вербувана през 1969 година и е работила за шесто управление на ДС под псевдонима Атанас. Георги Данаилов е вербуван през 1973 година, неговият псевдоним е бил Андрей.
Днес бяха публикувани имената на хората, агенти на ДС, работили в Държавната комисия за младежта и спорта, агенцията за архивите, за българите в чужбина, агенцията за закрила на детето, както и комисията по стоковите борси и тържища.
АСН
Разузнаването укрива четири тома от досието на агент „Атанас” (Вера Мутафчиева)
10 Юни 2008 | 18:01
Разкриха агентите на ДС в три държавни агенции и една комисия
www.express.bg
Четири тома от досието на агент „Атанас” (Вера Мутафчиева), известна до днес само като писател и историк – медиевист, не са предоставени на Комисията по досиетата от Националната разузнавателна служба, съобщи пред ЕКСПРЕС.БГ членът на комисията Татяна Кирякова. Досието и псевдонимът й бяха огласени днес, като бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Комисията по досиетата провери и разкри агенти и щатни служители на бившата Държавна сигурност в четири държавни агенции и една комисия - Държавна агенция "Архиви", Държавна агенция за българите в чужбина, Държавна агенция за закрила на детето, Държавна агенция за младежта и спорта и Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. Единствено в Агенцията за закрила на детето не са открити агенти на ДС.
В решението на комисията за агент „Атанас” се посочва, че личното и работните му дела, общо четири тома, са били изпратени 24.01.1990 г. от Шесто управление, първи отдел, на което е сътрудничила, в Първо главно управление на ДС (негов наследник днес е разузнаването). Комисията по досиетата е изискала документите с писмо от 23.05.2008 г., но отговор няма и до днес. Затова комисията си запазва правото да се произнесе повторно за агент „Атанас”.
Шесто управление на ДС е политическата полиция, а неговият първи отдел се е занимавал с интелигенцията.
В момента в Комисията по досиетата постъпват документите от ДС, съхранявани досега в Националната следствена служба, съобщи още Татяна Кирякова. Това е вторият пакет документи, които постъпват, след като се издължи Военното контраразузнаване.
Скоро архивът, пристигнал от НСлС ще бъде обработен и ще стане публичен и ще разкрие много интересни процеси, каза г-жа Кириякова.
В Държавна агенция "Архиви" са проверени 213 лица. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:
Андрей Василев Печилков - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - "Каюта", Сашо. Директор ДА "Смолян" до 1997 г.
Атанас Методиев Икономов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Люляк. Директор на ДА "Пазарджик" от 1986 г. до 1994 г.
Борис Горанов Иванов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Лале. Директор на ДА "Хасково" от 1985 г. до 1992 г.
Владимир Стоянов Георгиев - щатен служител в ДС, ПГУ. Заместник-председател на ДА „Архиви” от 2008 г.
Димитър Петков Димитров - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Витоша. Директор на ДА "Русе" от 1989 г. до 2000 г.
Кръстю Евтимов Гергинов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Шипка. Председател на ДА „Архиви” през 1991 г. и през 1992 г.
Недялка Георгиева Петрова - агент. Псевдоним - Захариева. Директор на ДА "Пловдив" от 1995 г. до днес.
Никола Стойков Христов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Балкан. Директор на ДА "Враца" от 1978 г. до 1999 г.
Панто Живков Колев - секретен сътрудник към ДС, ПГУ. Псевдоним - Михаел. Председател на ДА "Архиви" от 1997 г. до 2002 г. Главен секретар от 2001 г. до 2007 г. Директор в централната администрация от 2007 г. до днес.
Пламен Светославов Пинтев - щатен служител към ДС, ПГУ. Директор на ДА "Русе" от 2006 г. до 2007 г.
Светослав Ангелов Радев - агент. Псевдоним - Камен. Директор в централната администрация от 2000 г. до 2006 г.
Стоян Борисов Стоименов - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Искър. Директор на ДА "Шумен" от 1958 г. до 1992 г.
Таньо Христов Куков - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Каре. Директор на ДА "Стара Загора" от 1979 г. до 1992 г.
Христо Стефанов Холиолчев - агент, осведомител. Псевдоним - Димов. Директор БИИА в централната администрация от 1984 г. до 1999 г.
Цвета Добрева Башева - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Вихрен. Началник сектор в ДА "Сливен" от 1989 г. до 1992 г.
Цочо Василев Билярски - агент. Псевдоним - Стоян. Директор в Централен държавен архив от 1993 г. до 1997 г. Началник сектор в Централен държавен архив от 2000 г. до 2006 г.
В Държавна агенция за българите в чужбина са проверени 24 лица. Едно лице не подлежи на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:
Вера Петрова Мутафчиева - агент. Псевдоним - Атанас. Председател от 28.02.1997г. до 04.05.1998 г.
Георги Вълчев Василев - агент. Псевдоним - Запрянов. Ръководител сектор от 11.10.1993 г. до 01.03.2000г.
Георги Христов Данаилов - агент. Псевдоним - Андрей. Председател от 15.02.1993г. до 06.02.1995г.
Никола Краев Даскалов - щатен служител, ДС, ПГУ. Началник отдел от 01.02.2007 г. до днес
Спас Ангелов Ташев - агент. Псевдоним - Иван. Заместник-председател от 01.09.1998 г. до 21.03.2003г.
Стефан Димитров Николов - щатен служител, ДС, ПГУ. Главен секретар от 03.06.2002 г. до днес
В Държавна агенция за закрила на детето са проверени 45 лица. Четири лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. За проверените лица не е установена принадлежност към органите по чл. 1 от закона.
В Държавна агенция за младежта и спорта са проверени 153 лица. Установява се и обявява принадлежност за:
Венелин Стоянов Праматаров - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - Мечта, Алексиев. Началник кабинет на министъра на младежта и спорта от 01.01.2003 г. до 16.08.2005 г.
Иван Илиев Илиев - агент. Псевдоним - Валентин. Началник сектор от 21.08.2006 г. до 07.06.2007 г.
Михаил Борисов Делев - съдържател на явочна квартира, агент. Псевдоними - Бор, Милчо. Началник сектор от 01.07.2003 г. до 25.01.2006 г. Началник отдел от 25.01.2006 г. до 21.05.2007 г.
Николай Ангелов Боршуков - съдържател на явочна квартира. Псевдоним - Простор. Главен секретар от 11.10.2001 г. до 08.11.2005 г.
Пламен Стефанов Тодоров - агент, секретен сътрудник. Псевдоним - Кирил. Началник сектор от 11.03.2002 г. до 10.09.2002 г.
Симеон Кръстев Монев - агент. Псевдоним - Лъки. Директор от 11.01.2002 г. до 25.01.2006 г.
Началник отдел от 25.01.2006 г. до 01.12.2006 г.
Тодор Симеонов Лочов - секретен сътрудник. Псевдоним - Станимиров. Началник отдел от 17.04.2002 г. до 17.10.2002 г.
В Държавна комисия по стоковите борси и тържищата са проверени 23 лица. Две лица не подлежат на проверка по силата на чл. 26, ал. 4 от закона. Установява се и обявява принадлежност за:
Георги Костадинов Захариев - секретен сътрудник, агент. Псевдоними - Кокс, Коста. Член на ДКСБТ от 04.06.1997 г. до 28.02.2005 г.
Вера Мутафчиева - агент на ДС
www.news.bg
10.06.2008
Големият наш творец Вера Мутафчиева е била вербувана за агент на Държавна сигурност през 1969г.
Под псевдонима „Атанас" тя е сътрудничела на 6-то управление на ДС.
Това стана ясно, след като Комисията по досиетата публикува данните от проверката си за принадлежност към структурите на ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия на шефове и зам. шефове на държавни комисии и агенции, както и в сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.
Мутафчиева е проверена в качеството си на председател на Агенцията за българите в чужбина, пост заеман от нея през 1997-98г.
Друг наш изявен творец - писателят Георги Данаилов, също е бил агент на Държавна сигурност към Второ гл. управление.
Той е вербуван под псевдонима „Андрей" през 1973г. Снет е от отчет през 1987г.
Данаилов бе председател за Агенцията за българите в чужбина през периода 93-95 година.
Настоящият зам. шеф на държавна агенция "Архиви" Владимир Георгиев е бил щатен служител на ДС, като през 1989 г е изкарал петмесечно обучение в разузнавателната школа на КГБ-СССР.
Друг настоящ висш служител на архивите Панто Колев е бил секретен сътрудник на ДС, вербуван през 1983г. под псевдонима Михаел.
За него в архивите са намерени собственоръчно написани агентурни сведения, документи за парични възнаграждения, разходни документи и други.
Общо 16 души, заемали през годините ръководни постове в архивите са били агенти на ДС.
С досиета са шестима от агенцията за българите в чужбина, както и седем души, заемали постове в Държавна агенция за младежта и спорта.
Komentar ot foruma na www.news.bg:
Kamenitza: 10.06.2008, 17:38
Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.
През 1951 година завършва История в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя ХV-ХVІ век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки.
Асистент е в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник І степен в Института по литература при БАН (1979-1993)
Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-извесните и#768; произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените и#768; “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - "Хан Аспарух".
Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.
Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-199Кул.
Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).
На 10 юни 2008 година Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност огласява, че Вера Мутафчиева е агент на 6-то управление на Комитета за държавна сигурност от 1969 година |
Edited by - moderator on 06/10/2008 19:12:58 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 07/24/2008 : 21:20:38
|
Земеделският министър Валери Цветанов - доносник на ДС
Никола Лалов
24 Юли 2008
www.mediapool.bg
Министърът на земеделието и храните Валери Цветанов е бил агент на Държавна сигурност, обяви Комисията по досиетата в четвъртък. Цветанов е бил вербуван през 1981 г. и е работил под псевдонима "Сендов" като е донасял на столичната полиция. В решението на комисията не е посочена дата за снемането му от оперативен отчет. За дейността си като агент на репресивната машина на бившата тоталитарна власт Цветанов е получавал и възнаграждения. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Валери Цветанов и след 10 ноември 1989 година.
Той бе назначен за министър от квотата на ДПС при рокадите през април. Преди това е бил научен сътрудник в Института по почвознание и агроекология “Никола Пушкаров”. Участвал е в множество фирми, някои от които са съвместни начинания с бившия земеделски министър от ДПС Нихат Кабил, както и с други високопоставени функционери на движението. Той обясни, че участието му в “такива дружества” е било по някогашен проект на лидера на ДПС Ахмед Доган (също агент на ДС) наречен “Наука и земеделие”, но по-известен като плана “Доган".
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 07/30/2008 : 19:59:43
|
express.bg
30.07.2008
Междувременно се разбра, че за принадлежност към бившата Държавна сигурност да бъдат проверявани не само настоящи, а и бивши главни редактори, собственици на медии, банкери, членове на БАН, ректори и зам.-ректори, застрахователи, едноличните търговци, които организират хазартни игри. Това предвижда проект за промяна в Закона за досиетата, внесен от депутата от НДСВ Мариана Костадинова и подписан от още 21 народни представители. Според действащия закон се проверяваха лицата, били на публични длъжности –министри, депутати, посланици и др., от 10 ноември 1989 г. до влизането на закона в сила в края на 2006 г., а персоните, или извършващи публична дейност – единствено към деня, в който Законът за досиетата влезе в сила.
|
|
|
|
Topic |
|
|
|
Да се извадят ли досиетата на учените?
