| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 01/02/2010 : 12:38:10
|
Обърнете специално внимание на поведението на депутата от ДСБ - Веселин Методиев във връзка със злополучния нов закон за развитие на академичния състав в РБ:
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2644331
Депутатът и бивш образователен министър Веселин Методиев сподели, че ще подкрепи законопроекта, защото в сегашния му вариант ще се стигне до реформиране на системата.
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159990
Веселин Методиев от Синята коалиция заяви, че това е законопроект, който най-после дава свобода на българските университети в израстването на академичния състав. “Това е ден на свободата на българската наука“, заяви Методиев.
След като всички разбрахме, каква е основната цел на прословутият "нов" закон на Игнатов, става ясно, че Веселин Методиев се радва на това, че най-после са взети мерки да се скрият завинаги досиетата към ДС на членовете на ВАК. Най-после ченгетата в науката са свободни от угрозата да им извадят досиетата. Ето, на какво се радва тъмносиният лицемер Веселин Методиев!
Прави ли Ви впечатление, че на сайта на Народното събрание не публикуваха нито пълната стенограма от заседанието на Парламентарната комисия по образование и наука от 16.12.2009 г., нито Стенограмата от Парламентарното заседание на 18.12.2009 г., когато с овации и с дитирамбите на Веселин Методиев за скритите ченгета в науката, беше гласуван законопроектът на Сергей Игнатов на първо четене? А стенограмата на Пленарното заседание от 22.12.2009 г. е публикувана. Случайно ли е това според Вас? Науката минава в нелегалност и в дълбока конспирация, в която са просветени само Сергей Игнатов, Веселин Методиев с дитирамбите за ченгетата в науката и никой друг!
Умилително звучат воплите на някои депутати, че не били догледали закона преди гласуването и не видели последната точка в него, едва ли не станала техническа грешка. Ами че, каква им е работата освен да гледат и четат законите най-внимателно? За какво им плаща българинът след като гласуват без да знаят какво и остават такива като Сергей Игнатов и Веселин Методиев с дитирамбите за ченгетата, да ги водят за носа? И още, като не сте догледали едно нещо, каква е гаранцията, че сте догледали другите неща, драги депутати? Какво сте се разбързали с гласуванията и се водите по акъла на съзаклятниците Сергей Игнатов и Веселин Методиев и тяхната основна цел да скрият и увековечат ченгетата в науката?
Приемането на закона за скриване на ченгетата във ВАК на първо четене в НС под егидата на Сергей Игнатов и Веселин Методиев смело печели Палмата на първенството на гафовете за 2009 г. направени от новото правителство на ГЕРБ!
По значимост този гаф надмина и гафа с референдума за новините на турски език, който Слава Богу твърде бързо беше поправен, докато гафът със скритите от Сергей Игнатов и Веселин Методиев досиета на ченгетата във ВАК и увековечаването на номенклатурата във висшето образование и науката дори не е коментиран публично от двамата горещи привърженици и вносители!
Очаква се двамцата - СИ и ВМ да извият скоростно ръцете на депутатите и още в първите дни на Новата 2010-та година да си прокарат глупостите и на второ четене за да стане резилът наистина исторически!     
|
Edited by - moderator on 01/02/2010 13:56:23 |
 |
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 01/02/2010 : 20:02:52
|
quote:
Originally posted by moderator
...Ето, на какво се радва тъмносиният лицемер Веселин Методиев!...
Имах си хас - ам'чи нали това си е негов закон.
Уви, стана точно както в предизборния клип на БСП, в който Иван Костов изскачаше иззад мощния бойкоборисовски гръб - точно така стана - гласувахме за Борисов - получихме Костов.
Едно от нещата, които доведоха до феноменалната победа на ГЕРБ на 05.07, ИМХО, беше това, че ГЕРБ действително не допусна в кандидат-депутатските си листи хора, свързани с управлението на ОДС и изобщо с българската псевдо-десница. Но - щом минаха изборите - и изведнъж Бойко Борисов зацвъка на отговорни постове кадри на Иван Костов. А, струва ми се - и даже цяло министерство му е харизал...
Виждам от линковете, дадени от Галя, че Екатерина Бончева продължава да лъже наляво и надясно, че текстът за скриване на ченгетата от ВАК не бил на вносителя - значи налага се непрекъснато да се повтаря - този текст се появи на обед, в деня преди законопроектът да бъде приет от МС - просто словоредът беше друг - "§14. Отменя се чл.3, ал.1, т.27 от Закона за достъп..." и т.н. - новият вариант на текста със сигурност е по-прецизен юридически, но смисълът му си е същият - така че опитите на Екатерина Бончева и компания да внушават идеята за "добрия" Игнатов и "лошите" депутати от ГЕРБ е гнусна манипулация - въпросният текст си е рожба на Сергей Игнатов и именно с този текст той е внесъл проектозакона в МС.
А на нас ни остава само да наблюдаваме, как ще се реализира от управляващите на практика още един предизборен клип на БСП - този с брадвата.
Както вече писах в един друг форум - Тодор Живков и Иван Костов не можаха да ме навравят комунист, но Бойко Борисов е на път да успее. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/05/2010 : 13:35:05
|
След допитване към депутата Лъчезар Тошев от Синята коалиция се установи, че на 22.12.2009 г. той е внесъл в НС предложение за отпадане на $14 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за РАС в РБ, т.е. предложение да отпадне точката, която забраняваше проверката за ДС във ВАК. Г-н Тошев изпрати на ИРИОН текста на своето предложение, което поствам тук:
-------------------------
ЧРЕЗ
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА
Г-Н ОГНЯН ЯНАКИЕВ
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 73, ал. 1 от ПОДНС внасям предложение за изменение на приетия на първо четене законопроект за Развитието на академичния състав в Република България № 902-01-56/ 2009 г., внесен от Министерския съвет.
В законопроекта за Развитието на академичния състав в Република България предлагам следната промяна :
В Преходните и заключителни разпоредби на законопроекта § 14 да отпадне.
София, 22.12.2009 г. Вносител:
н.п. Лъчезар Тошев
ПГ на СК
------------------------------------------------- |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/13/2010 : 14:12:34
|
След проверка на комисията по досиетата
Двама академици и трима професори огласени като агенти на ДС
Мартина Бозукова
13 Януари 2010
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160660&srcpos=6
Двама академици и трима професори бяха обявени от Комисията по досиетата като агенти на Държавна сигурност (ДС) в сряда, когато бяха оповестени резултатите от проверката в Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА).
Комисията е обявила имената на петимата от общо проверени 52 лица, работили и работещи в момента в агенцията на ръководни постове – от ръководители и техни заместници до началници на отдели и сектори.
Имената на други четири лица, осветени като сътрудници на ДС, не подлежат на публикуване, тъй като са починали.
НАОА се занимава с оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейността на висшите училища и научните организации в страната. Агенцията е създадена през 1996 година с постановление на Министерския съвет.
Професорът по физика Андрей Апостолов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност с псевдоним Алипиев. Вербуван е през 1967 година и е снет от отчет две години по-късно. Апостолов е бил член на Акредитационния съвет от август 1996 г. до декември 1999 г.
Апостолов преподава във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Нов български университет. Работил е в Департамента по подготовка на преподавателски кадри към ЮНЕСКО (1973-1975) и е бил ръководител на мисия на ЮНЕСКО в Заир.
За него комисията по досиетата е открила собственоръчно написани агентурни сведения; разходни документи, отчетени от ръководил го щатен служител; документи от ръководили го щатни служители и др.
Биохимикът от Института по молекулярна биология към БАН акад. Евгени Головински е бил агент към Второ управление на ДС. Той е сътрудничил под псевдонимите Юрий и Ернст. Вербуван е през 1966 година и няма данни за снемането му от оперативен отчет. Головински е бил член на Акредитационния съвет на агенцията от август 1996 г. до декември 1999 г.
Той е преподавател в Софийския университет "Свети Климент Охридски", в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград, НБУ. Член е на Съюза на учените в България. През 2008 година получава орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за научните си заслуги.
С досие е бил и историкът акад. Константин Косев, вицепремиер и министър на народната просвета в правителството на Андрей Луканов. Той вече е обявяван от комисията през 2002 година. Косев е бил в Акредитационния съвет на агенцията от 1996 до 1999 година. Бил е агент на Второ главно управление на ДС с псевдоним Найденов, а след това и щатен служител на Първо главно управление. През 1976 година е бил уволнен.
Биофизикът проф. Наум Якимов е бил агент на Второ и Четвърто управление на ДС с псевдоним Христо. Бил е член на Акредитационния съвет от 1999 г. До 2004 г. Комисията разполага с документи, удостоверяващи принадлежност на Наум Якимов към службите и след 10 ноември 1989 г.
Физикът от СУ "Св. Климент Охридски" проф. Николай Мартинов е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним Филипов. Вербуван е през 1970 година и е снет от оперативен отчет две години по-късно. Бил е председател на Акредитационния съвет на агенцията от 1999 година до 2004 година.
|
Edited by - moderator on 01/13/2010 14:13:18 |
|
|
|
sivanov
Bulgaria
17 Posts |
Posted - 01/14/2010 : 01:13:17
|
Обърнете внимание на името на Наум Якимов който повече от 10 години беше зам-председател и главен научен секретар на БАН, а и дясната ръка на бившия вече председател Юхновски. Дали ако кажа, че БАН през годините на демокрация се е управлявала от държавна сигурност ще сбъркам?
В момента Якимов продължава да бъде платен съветник на Съботинов. И тези двамцата искат да реформират БАН. От кого ще възприемат стратегията - от Северна Корея или Куба? |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 02/09/2010 : 14:54:43
|
Айде бе, хора, що няма още коментари по новината:
http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1032&Itemid=47
Нека пенсиониранията в БАН започнат от тях!
Виждам, между другото, гербаджии в списъчето - аре ся пак Бойко да се хвърли на амбразурата и да зареве - те са ми приятели, нимой да ги пипате!
Чак сега ми стана ясно какъв бил смисълът на начинанието "Старейшини ГЕРБ" - помните ли, че имаше едно такова нящо -
http://www.gerb.bg/bg/sgerb
- значи - преведено на човешки език - старейшините на ГЕРБ - туй са патриотите, що вярно и пламенно са служили на родината и на Световната революция под знамето на ДС - и този път навреме са се усетили към кого следва да се присламчат. |
Edited by - Andrey_Kurtenkov on 02/09/2010 15:13:48 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/09/2010 : 15:55:54
|
Ето имената на обявените сътрудници на ДС:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/09/855188_razkriti_sa_44_agenti_na_durjavna_sigurnost_na/
Валери Стоянов (1951), зам.-директор на Института по история - съдържател на явочна квартира под псевдонимите Парк и Бела към Второ главно управление (ВГУ, контраразузнаването) на ДС и Софийско градско управление (СГУ)на МВР по линия на ДС от 1987 г.
Васил Проданов (1946), директор на Института за философски изследвания - агент Иванов на Шесто управление за борба за идеологическата диверсия (политическата полиция) на ДС от 1979 г.
Велин Николов (1946), зам.-директор на Института по обща и неорганична химия - агент Митев на Четвърто управление (икономическото) на ДС от 1987 г.
Велина Топалова (1940), директор на Института по социология - агент Георгиев на Шесто управление на ДС от 1987 г.
Венко Бешков (1946), директор на Института по инженерна химия - секретен сътрудник Хаджията на Първо главно управление (разузнаването, ПГУ) на ДС от 1981 г.
Венцеслав Съйнов (1945), директор на Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията - агент и секретен сътрудник Христов на ВГУ и ПГУ от 1984 г.
Владимир Лазаров (1942), зам.-директор на Института по паралелна обработка на информацията - агент Стоянов, сътрудничил на ДС - отдел "Задгранични паспорти" от 1976 г.
Владимир Димитров (1953), зам.-директор на Института по органична химия с център по фитохимия и научен секретар на БАН - секретен сътрудник Чипанов на ПГУ от 1988 г.
Георги Марков (1946), директор на Института по история - секретен сътрудник Роман на ПГУ от 1981 г. Той вече беше обявен за сътрудник на ДС с решение на комисията през декември 2009 г. при проверката на печатните медии.
Георги Ангелов (1948), директор на Центъра по наукознание и история на науката - агент Лазар на Шесто управление на ДС от 1982 г.
Димитър Пеев (1938), директор на Института по ботаника - агент Димитров на Пето управление (Управление за безопасност и охрана, УБО) от 1958 г.
Димчо Солаков (1954), зам.-директор на Геофизичния институт - секретен сътрудник Диен на Разузнавателното управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ) на БНА от 1982 г.
Евгени Головански (1934), научен ръководител на Научноинформационния център "Българска енциклопедия" - агент Юрий и Ернст на ВГУ от 1966 г. Той е бил обявен вече като агент при проверката на Националната агенция за оценяване и акредитация през януари 2010 г.
Евгени Миланов (1945), зам.-директор на Института по хидро и аеродинамика - Варна - агент Филип на Окръжно управление (ОУ) на МВР - Варна по линия на ДС от 1984 г.
Иван Пършоров (1945), научен секретар на Института по металознание - секретен сътрудник Максим на научно-техническото разузнаване (НТР) в ПГУ от 1981 г.
Иван Иванов (1947), научен секретар на БАН - секретен сътрудник Инов на НТР в ПГУ от 1982 г.
Иван Хавезов (1941), член на Управителния съвет на БАН, работещ в Института по обща и неорганична химия - секретен сътрудник Химик на ПГУ от 1969 г.
Йордан Петров (1946), зам.-директор на Института по биофизика - агент Иван на Шесто управление на ДС от 1988 г.
Кирил Боянов (1935), директор на Института по паралелна обработка на информацията - агент Лалчев на Трето управление на ДС от 1959 г.
Кольо Троев (1944), директор на института по полимери - секретен сътрудник Чипев на НТР в ПГУ от 1983 г.
Константин Косев (1937), зам.-председател на БАН - агент Найденов на ВГУ от 1961 г., щатен сътрудник на ПГУ от 1972 г. Той вече е бил обявяван за агент при проверката на народните представители през 2007 г.
Костадин Гечев (1940), директор на Института по генетика - секретен сътрудник Георгиев на ПГУ от 1977 г.
Костадин Йосифов (1943), директор на Института по хидро и аеродинамика - Варна - секретен сътрудник Омуртаг на РУ на ГЩ от 1972 г.
Лъчезар Петров (1939), директор на Института по катализ - секретен сътрудник Климент на ПГУ от 1971 г.
Любомир Казаков (1944), научен секретар на БАН, зам.директор на Института по невробиология, зам.-ректор на Център за обучение - секретен сътрудник Азовски на ПГУ от 1977 г.
Людмил Константинов (1947), зам.-директор на Централна лаборатория по минералогия и кристалография - секретен сътрудник Лаци на НТР в ПГУ от 1987 г.
Наум Якимов (1943), зам.-председател и главен научен секретар на БАН - агент Христо на ВГУ от 1984 г.
Орлин Събев (1970), научен секретар на Института по балканистика - агент Лечев на Трето управление (военното контраразузнаване, ВКР) на ДС от 1989 г.
Пенчо Генешки (1948), директор на Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана - агент Трендафилов на СГУ на МВР по линия на ДС от 1975 г.
Петър Берон (1940), директор на Националния природонаучен музей - сътрудник, осведомител Бончев от 1969 г.. Той е бил обявяван вече за сътрудник при проверката на депутатите през 2007 г.
Радомир Радомиров (1942), директор на Института по невробиология - агент Господинов на отдел "Задгранични паспорти" на ДС от 1974 г.
Радослав Павлов (1847), зам.-директор на Института по математика и информатика - съдържател на явочна квартира под псевдонима Интеграл на Шесто управление на ДС от 1984 г.
Румен Каканаков (1945), директор на Централната лаборатория по приложна физика - Пловдив - агент на ОУ на МВР - Пловдив по линия на ДС и секретен сътрудник на НТР в ПГУ съответно от 1987 г. и 1989 г.
Румяна Радева-Каракашева (1939), директор на дирекция "Международна дейност към Централното управление на БАН - осведомител Раймонда на Шесто управление и на ВГУ от 1970 г.
Светлина Тодорова (1942), директор на Кирилов-Методиев научен център - агент Колева на Шесто управление на ДС от 1978 г.
Стайчо Колев (1948), научен секретар на Националния институт по метрология и хидрология - агент Стоян на Четвърто управление (икономическото) на ДС от 1988 г.
Стефан Андреев (1942), зам.-директор на Института по физика на твърдото тяло - агент, осведомител, секретен сътрудник Асенов на ВГУ, ПГУ и Четвърто управление на ДС от 1968 г.
Стоян Пинтев (1946), директор на Научния архив в БАН - агент Владимиров на Шесто управление на ДС от 1975 г.
Тодор Стойчев (1938), зам.-директор на Института по металознание - осведомител Петров на СГУ на МВР по линия на ДС от 1970 г.
Толя Стоицова (1955), зам.-директор на Института по психология - агент Сергей на Шесто управление на ДС от 1988 г.
Христо Нанев (1938), директор на Института по физикохимия - секретен сътрудник Казански на ПГУ от 1968 г.
Цветан Дачев (1949), директор на Института по слънчево-земни въздействия - секретен сътрудник Първанов на НТР в ПГУ от 1980 г.
Янко Арсов (1934), директор на Института по металознание - агент Серьожа (Сергей) на ВГУ от 1977 г., на Четвърто управление на ДС и секретен сътрудник Володя на ПГУ от 1983 г.
Ячко Иванов (1932), директор на Академично издателство "Марин Дринов" - съдържател на явочна квартира под псевдонима Тополница на Шесто управление на ДС от 1969 г. и секретен сътрудник Тополов на ПГУ от 1979 г.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/09/2010 : 20:24:09
|
Нараства броя на разкрити кадри от ДС, които са в управата на НБУ!!!
Проф. Толя Стоицова, д.н.
Заместник-ректор по международната дейност и връзки с обществеността
http://www.nbu.bg/index.php?l=83
Член е на Научната комисия по обществени науки при ВАК и на Специализирания научен съвет по военни науки. Членувала е и в Специализирания научен съвет по психология. Освен в НБУ проф. Стоицова дълги години е преподавала в НАТФИЗ, НСА, СУ и в други висши училища.
Проф. Георги ФОТЕВ, д. н.
Член на Настоятелството на НБУ от 14.03.1994 г.
http://www.nbu.bg/index.php?l=76
акад. Евгений Головински
проф. Толя Стоицова, д.н.
членове на Академичния съвет на НБУ
До скоро някакъв беше там и проф. Наум Якимов.
2008 декември « Бориславовата видрица 10 Дек 2008 ... на БАН Наум Якимов стана заместник-ректор на Нов български университет ...
sophijski.wordpress.com/2008/12/
www.nbu.bg/.../Tarjestvo%20-%20Naum%20Qkimov_16_12_09.pdf
ПРОЕКТ „ЧЕСТВАНЕ НА ПРОФ. НАУМ ЯКИМОВ”
16.12.2009 г.
Проектът е подкрепен от фонд Учебни програми” на Магистърски факултет
На 16 декември 2009 г. се състоя тържеството по случай пенсионирането на проф. Наум Якимов, д.н. - преподавател в Нов български университет от самото му създаване.
На честването присъстваха Председателят на Настоятелството проф. Богдан Богданов, Ректорът доц. д-р Людмил Георгиев, заместник-ректори, декани на факултети, много колеги и студенти на проф. Якимов. Събитието бе организирано от департамент “Когнитивна наука и психология” и Централно- и Източноевропейския център по когнитивна наука.
Да не забравяме, че в тази приятна ДС компания в настоятелството на НБУ, която си му е лика-прилика, се мъдри и нашият отскорошен "приятел" и опонент Веселин Методиев, който не случайно беше гласувал да не вадят досиетата към ДС на членовете на ВАК.
Ето какво казва по тази тема един читател във форума на Дневник:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/09/855188_razkriti_sa_44_agenti_na_durjavna_sigurnost_na/
АНГАЖИРАН
Гневно 9514:34 09 фев, 2010 Отговор
Толя Стоицова и тя в този списък! В момента е зам. ректор и професор в НБУ. Агент "Сергей" от Шесто в "новия" демократичен университет... А задържат блестящи преподаватели и учени, за да ги тъпчат десарските изверги! Стига с това мерзко лукавство и фарисейщина! Да се подемат някакви национални инициативи и да се тръгва към пълна лустрация, защото народът повече не може да търпи и зле ще свърши всичко!
- + ! Одобрение 51
от 51 гласа
|
Edited by - moderator on 02/09/2010 23:06:34 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/14/2010 : 11:15:09
|
Писмо относно разкритието на агента Головински
by newswriter on 14/02/2010 9:51 AM
http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=10413368
Доктор Иван Бакърджиев, български политически емигрант в Германия от 1972, е известен учен-химик с престижна международна кариера, започната на млади години в БАН, а впоследствие продължена в Германия, където е дългогодишен ръководител на научна лаборатория, с много патенти и важни публикации. Той е син на актрисата Надя Дункин, трагична жертва на лагера в Ловеч, убита през 1994 година в София, когато й предстои да свидетелства по делото за лагерите.
В България през 50-те години е близък приятел с писателя Георги Марков, с когото играят покер и спорят за химия, физика и литература, емигрантските им пътища по-късно ги разделят, за да ги срещнат отново през 1975 в Лондон, в българската редакция на Би Би Си. Сега живее със съпругата си в Хановер и в Калифорния.
Разкритията в БАН, кои са били агенти на ДС, дълбоко разтърсват Иван Бакърджиев. Предлагаме ви неговата спонтанна реакция.
Бележка на Кафене.net
Писмо относно разкритието на агента Головински
Драги Колеги, благодаря ви за информациите, получени от наши общи близки , които са силно потресени от разкритието на дългогодишната и продъжаваща до тези дни дейност на нашия състудент Головински в качеството си на агент при ДС. Възмущението е така експлоэивно главно и поради факта, че таэи дейност не престава преэ последните двадесет години, когато се води толква трудна борба эа установяване на демокрация в страната.
Убеден съм в тази болеэнена и искренна реакция на последните. С тях, както и с почги всички тогавашни колеги, не съм имал контакт преэ последните 40 години, но те эа мен и сега се числят към отстоялите в България честни и почтени граждани. Питате ме, пък и от други страни ми се задава въпроса, какво мисля эа Головински, с който сме следвали заедно. Тази история иэведе и мен от едно дълго равновесие, на което се наслаждавам от много години.
Както е иэвестно, след като успях да скоча от “ускоряващия се влак”` в който бях попаднал (имам предвид напускането на България, эа което бях осъден на 3 г. затвор, лишдване от имущество, научни титли и т. н.), аз напълно се дистанцирах от страната ни. Освен две интервюта пред ББС, когато гостувах на Георги Марков в Лондон и откритото псмо до вестник Демокрация по повод убийството на майка ми (Надя Дункин) не съм се изказвал чрез медиите относно България. В това отношение може би съм повлиян и от майка си, която казваше: “на българския народ, колкото и да се мъчиш, трудно се помага”. Съдбата й потвърди това.
Сега в отговор на въпроса ви как виждам случая с агента Головински, нека най-напред си припомним някой неща.
Малко след войната у нас биде установена комунистическа диктатура. Тогава ние учехме и работехме, като бяхме непрекъснато подложени на една примитивна идеологическа обработка, за да бъдат сътворени нови хора, по примера на съветския човек. Преживяхме и видяхме, че и тази диктатура, е една криминална форма на управление. Законите бяха про форма, разпореждаше се адмистративно, съдопроизводството не беше независимо.
Институциите бяха на всяко едно ниво наблюдавани и контролирани от партийните органи. Но това не беше достатъчно, за да се държи властта. Затова над всички бдяха и тайни сили, които бяха събрани в т. н. ДС. При тези условия хилядите нормални и честни хора трябваше да преживеят. Това означава на първо място да се изхранят, облечат, подслонят, създадат семейство и изучат децата си. И ние, всеки от нас, се мъчеше както и с каквото можеше. Тогава много млади хора се ориентирваха към научно изследователска дейност.
Необходима беше висока квалификация, за която се полагаха много труд и усилия. Бяха предпочитани природо-научните и технически дициплини, защото бяха по-малко подлагани на идеологически натиск. Хората можеха по-свободно да творят. Лично аз познавам много даровити, усърдни и честни хора, които тръгнаха по този път. Проблеми имаше още когато трябваше да бъдат допускани поначало да кандидатствуват за студенски места.
При много специалности, голяма част от местата се даваха на кандидати с “предимства”. Повечето от тях едва успяваха да взимат изпитите си, но след дипломирането им получахаха важни постове. В тази връэка си спомням за един екстремен случай. Срещнах веднаш проф. Д. Е., който в силно възбудено състояние ми каза: “представи си, един мой бивш студент е на важен пост в министерството и трябва да разреши средства за един мой проект.
Преди години трябваше да му дам изпита поради натиск от градския партиен комитет, но и сега както и тогава вярвам, че той притежава само един грам мозък повече от необходимия, за да не е идиот”. Проблеми имаше и при търсене и постъпване на работа. Необходимите характеристики и препоръки, коите се събираха, оставаха непознати за кандидатите. За понятия като права и эащита на личността не можеше и да се мисли.
Правеха се диференцирани преценки от идеологична гледна точка, за да се определи кой за какво става. От моя личен опит мога да кажа, че аз успях да получа място в БАН, но эа педагогическа дейност не бях допуснат. Има решение на тогавашния факултетен съвет под деканството на проф. Симов, според което не съм бил подходящ за възпитанието на подрастващото поколение.
През периода, когато работих в БАН, добих директни впечатления от учени, които се бяха изкачили на върха: член-кореспонденти и академици. Без да се опитвам да правя оценка за тяхните научни постижения имах вечатление, че тогава, преди около 40 години, те се радваха на едно широко признание и уважение от болшинството млади сътридници. Мненията за подрастващата по-нова генерация се раздвояваха.
Чувстваше се влиянието на критерии, които не произтичаха от тяхните възможности за постигане на съответните позиции. За никой не беше тайна, че изборите на тези лица се предрешаваше от контролните органи на режима. Оформяше се една дифузна граница на нивото между старши научни сътрудници І и ІІ степен, която не можеше да бъде премината само чрез професионални успехи.
Не беше достатъчно да бъдеш лоялен към режима, за да отиваш напред. Трудно беше и да се отхвърлят предложения за влизане в партията, ако човек не искаше да бъде забутан изцяло в глуха линия. Но станеш ли партиец, хората знаеха това и можеха сами да определят какво да говорят в твое присъствие.
Съвсем друго беше положението по отношение на ДС. Ние всички съзнавайки или несъзнавайки бяхме нейни жертви. Трудно можем да бъдем убедени, че успяващите в работата си не са изптвали по един или друг начин тази всеобхватна контрола. Както според астрофизиците вселената е обхваната и се държи от една черна материя, така и ние бяхме изцяло потопени и държани в едно смръдливо червено блато. Първична и инстинктивна реакция беше търсенето на по-голема близост помежду ни. Така се чувствахме по-защитени.
Да не се забравя, че тази близост, засилваща чувството за сигурност, спомагаше само при едно неотменно условие. Това е доверието един към друг. В тази връзка бих искал да припомня, че според разкритията за ЩТАЗИ в ГДР, измежду всеки 20-30 души е имало един, който ги е шпионирал. В България беше подобно. Какво можеха да правят хората тогава при това положение? Всеки трябваше да се справя с този проблем. Някои от по-високо стоящите колеги даваха интелигентни примери за това.
Спомням си един такъв случай с покойният академик Йордан Малиновски. При една среща в коридора на зградата, в която работихме, той се обърна към мен с думите: “Човеците бяха при мен и ме питаха как е минал доклада ти в МП. Казах им, че е бил добре посрещнат”. В каква сепен той е бил свързан с органите, не мога да кажа, но по този начин той се постави над хората, които искаха да се върши мръстна работа. Това беше един вид удовлетворение за това, че човек е на по-високо ниво от ”човеците”.
Така той нарчаше служителите на ДС. Пледполагам, че това нарицателно е известно и на много други все още живи колеги. “Човеците” сега, като хвърлим поглед върху изминалите 70 години, можем да ги определим не само като създатели и защитници на режима, но и с това, че притежават огромна криминална енергия.
При други случай, хората успяваха да се предпазват от обвързване за сътрудничество, като се показваха за много убедени в режима, но същевременно, съзнателно или несъзнателно, за неспособни за тайна дейност. Един такъв пример е настоещият канцлер на Германия г-жа Меркел.
Тя произхожда от бившото ГДР и е физичка по професия. Когато е кандидатствала на времето за едно асистентско място, както преди известно време разказа по телевизията, било е изискано от представители на ЩТАЗИ да сътрудничи с тях. Тя е отвърнала, че се смята за неподходяща за тайна дейност поради това, че е много приказлива. Местото не й е било дадено. Но когато “човеците” са били убедени в подходящите качества на вербувания и той е отказвал да им служи, се е стигало до репресивни мерки.
Както сега се установява многократно при проучванията на документацията в ГДР, отмъщавало се е чрез разпространение на слухове, че въпростният работи за тях! По този начин, потърпевшите биват с времето все повече и повече избягвани от колеги, познати, а накрая дори и от приятели. Каква форма на тормоз! Каква перверзна логика!
Бяха тежки времена. Искаше се изобретателност и решителност, за да се спасиш и преживееш. Трябваше да се жонглира между доверие и недоверие във всички посоки. Ние всички бяхме поначало “жертви” на “човеците”. Но, както разбираме много ясно сега, с приемането на една “жертва” да сътрудничи, започваше една метаморфоза. В крайна сметка, тя, “жертвата съучастник” можеше да се преврне накрая и в престъпник.
Така възникна една особена група в т. н. социалитическо общество: “жертви-престъпници”. Разбира се по отношение на вината им трябва да се отчитат много различия. Едни си оставаха повече “жертви”, а други падаха все по-близко до “човеците”. Да вземем за пример случаите с писателите Мутафчиева и Данаилов. Разкритието им преди известно време не само развълнува, а и дълбоко засегна и угорчи голяма част на българската интелигенция.
Последните за мене са останали много по-близо до “жертвите”, тъй като почти не се посочват значителни деяния от тях. Те са поставени по-скоро под контрола, отчитайки тяхните възможности за израстване. Да не забравяме, че отнемеш ли свободата на един човек да пише, когато това е неговото признание и смисъл на живота му, ти го осъждаш на смърт!
Спомням си думите на Георги Марков, малко преди да напусне страната. Ваньо, “не мога вече да пиша, от три-четри работи само една успява да мине през цензурата и то след обширни корекции”, ми каза той на чаша кафе в тогавашното модно кафене “Бразилия”. Години по-късно в Лондон, когато имаше заплахи за живота му, той бързаше да завърши “репортажите си”, за да остави документация за този, както вече казах, “черноІчервен” период в Българската история.
Един много добре познат в нашите среди случай е този с химика Стефан Робев. Изключително способен, години наред не допускан да следва, по някое време завербуван, почти не използуван, но по този начин държан под контрол. Бегло го познавам, но мисля, че и той е виждал в изследванията в областа на органичната химия своето призвание.
Това беше обстановката, при която Головински започна да изгражда своята кариера.За разлика от горе посочените жертви, които оставят на обществото безспорно ценни постижения, агента Головински трябва да бъде поставен на края на посочената скала. Познаваме го още като студент. Отличаваше се с прилежност, послушание и старание за изява.
Всичко това беше в нормални граници, но погледнеш ли по-внимателно, можеше да се забележи и определена грандоманиия. “Дискретно” се беше похвалвал пред някой от нас, че е внук на някакъв княз Головински. Четеше се от някакъв документ с герб. След завършването на университета съм имал рядки контакти с него. Беше ми предложено чрез него да напиша една глава в един сборник. Когато беше вече на работа в БАН, мина веднъж през нашия блок за да си поприказва с Ю. С. и мене.
Поводът беше заминаването му за Германия с хумболтова стипендия. Това ни изненада, защото той беше един от първите пуснати на запад по онва време, въпреки неговият белогвардейски произход. В тази връзка си спомних, че още когато бяхме студенти, той ни се беше похвалил “дискретно”, че родителите му са на посещение във Франция при тяхни родственици. Те бяха белогвардейци и както е добре известно на все още живите от нашата генерация, тогава и птичка не можеше да прехвръкне през “желязната завеса”. Беше време, когато хората мислеха, че никога не ще мгат да пътуват зад граница.
Спомням си също така за някои други особени подробности. Тогава колегата ни Головински още като аспирант написа една публикация за това как като увеличаваш постепенно дозата на антибиотик в култура с микроби, последните придобиват резистентност. За механизма на това явление не се правеха хипотези, но следваше мъдрото заключение за потвъждение на принципа на диалектиката, че количествените промени водят до качествени такива.
Известно е също така, че и ръководителят на института, в който той постъпи, е започнал научната си кариерата още като студент чрез “едно успешно повторение” на опитите на Лепишинская за зараждането на живата материя. Такова беше времето – биологичните науки в България можеха по лестно да бъдат потапяни в блатото на властвуващата идеологията. Корифеи на биологичните науки бяха Мичурин, Лисенко и Лепишинская. Головински тогава не остана да работи в областа на органичната химия, а се насочи към биологичните науки.
Човек съзнателно или незъзнателно започна да бъде по-въздържан при контакти с нашия колега. Интересно, че при една случайна среца в Морага, Калифорния с едно лице (ЛМ), работило в тяхния институт, получих много по-късно подкрепа за моите слаби съмнения. То ми каза, че познава моя състудент, а и това, че повечето от работещите там са внимавали какво говорят пред него.
От преди около 40 години не съм виждал нашият състудент Головински, а само съм чувал за неговата голяма кариера. Тя е неочаквана за много от нас, но сега се намери съответното обяснение. “Човеците” показаха чрез този случай, че всеки тяхен много добър слуга може да постигне всичко. Последният е вероятно много благодарен за това, защото продължава да действа и до сега.
Преди няколко години в един сборник на интервюта с най-видните съвременни учени в България бива представен и Головински. Самият той вероятно не разбира какво означава да възхваляваш периода до преди падането на режима. Относно опита му със сътрудниците, които ръководи, казва, че изисква от тях да дават и развиват идеи, но не се сочат усилията, които ръководещият трябва да полага за тяхната работа. Практиката е, хвърли младите хора в студена вода, пък ако направят нещо, ти с твоята поэиция така или иначе си главният автор. Ако не е нещо особено пак ще бъде прекарано през научния съвет. Важното е да се правят бройки.
На друго място се говори с възторг за академик Ростислав Каишев, но не се споменава за голямия българки учен академик Димитър Иванов. Те и двамата беспорно се числят към най-големите български учени. Те се радваха на всеобщ респект и поради технато скромност и въздържаност. Но, още тогава беше добре известно, че Каишев изпълняваше всичко, което “човеците” изискваха от него. Д. Иванов остана с минимална административна власт, само като завеждащ катедрата по органична химия в СУ, тъй като не скриваше критичното си отношение към много неща, които ставаха. Головински също “скромничи” като казва, че за него няма значение каква кола кара!
В това интервю Головински разказва, че е отказал да даде положителна оценка на слабите резултати на някого, като изтъква, че когато се бръсне, не ще може да се погледне в огледалото от срам, ако е сторил това!
Питам, как си се бръснал от 1966 година до сега? Пустни си поне от сега нататък брада! Това би било един сигнал за нас, че се разкайваш и съжаляваш за дейноста си.
Агента Головински е изцяло продукт на “човеците” Като “човек” на “човеците” той продължава да действа и до сега. Защо? Защото след падането на режима трябва да се подсигуряват останалите “човеци” и тяхните потомци. А за хилядите нормални и честни хора остава само надеждата, че тяхните потомци ще бъдат по-човечни “човеци”. Сега, когато “човеците” и една тяхна издънка “мутрите” са след влизането на България в ЕС в отстъпление, те безскруполно започват да жертват тяхните помощници.
Ситуацията може да се сравни с един балон, който за да не падне, бива освобождаван от товарите си. В началото биваха отваряни досиетата на поставените под контрола “жертви”, както пише Илия Троянов в книгата си “Кучешки Времена”: “Докато досиетата на ДС се използуват като политически инструменти, а не като исторически документи, не може да се изгради онази необходима дистанция, която създава предпоставките за пречистване, освобождаване и опрощаване, именно защото тя прави възможно да се говори за стореното с много езици, които се допълват или си противоречат”
Да се надяваме, че това така късно отваряне на досието на Головински е знак за една качествена промяна в това отношение, тъй като тук се касае за един много злокачествен случай.
Да се надяваме на едно по-нататъшно пробуждане на българите, показано чрез участието им в последните парламентарни избори, въпреки така интензивното “промиване на мозъците им”. Като типичен пример за това промиване бих посочил една от паролите на шоуто на Слави: “не ходете да гласувате, те всички са еднакви”.
Надеждите ни се подхранват и чрез новините през последните дни: убийците на Борилски са осъдени на първа инстанция, агенти на Скотланд Ярд са на път да направят разкрития за убийството на Георги Марков, много дела по злоупотребите са в ход и т.н.
За съжаление агентът Головински, в качеството си на “феодален старец”, нанася и след провала си щети на много способни хора, които в момента се борят за работата си в БАН. Той, както и други, чиито имена завършват със “ски”, ги поставиха чрез тяхното “мъдро ръководство” под един имагинерен “корен”. Но, първият успешен ход на реформите е проведен. Виновниците са навън, и то само с министерски пенсии, които се изплащат за съжаление и от пробудените вече българи.
Хановер, 13 февруари 2010 г. Ваш, Ваньо Бакъра
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/15/2010 : 06:38:52
|
Докога агенти на ДС ще ръководят институти?
Отворено писмо до ръководството на БАН
Проф. Петко Ганчев, доктор на философските и на политологичните науки
От Дневник
14 фев 2010
http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/02/14/857768_dokoga_agenti_na_ds_shte_rukovodiat_instituti/
След твърде закъснялото отваряне на досиетата на ръководството на ЦУ и институтите на БАН (защото през тези години бяха съсипани много съдби на действителни учени и беше възпроизведена системата на назначаваните от Политбюро на ЦК на БКП член-кореспонденти и академици) възниква големият въпрос:
Няма ли да се потърси морална отговорност най-малкото на доносниците на Шести отдел на Шесто управление за техните престъпления спрямо българската научна общност? Тези хора десетилетия стояха на входа и изхода на организираната българска наука в най-авторитетната научна институция.
Те подбираха кадри, те ги оценяваха, пропускаха или спираха, те ги стимулираха, когато ги слушаха, или ги отстраняваха и по същество унищожаваха, ако покажеха свобода на мисленето и своите граждански позиции. Те бяха раковата метастаза на българската наука, която в името на политическите цели и интереси на вербувалите ги адепти на комунистическата власт задаваше ориентирите на научните изследвания.
Повечето от тях, без да блестят с какъвто и да било творчески ум, си устроиха академически титли и звания, възпроизвеждайки посредствеността като норма по високите етажи на българската наука.
Българската академия на науките се намира в тежък период, когато действително трябва радикално да се реформира и да отговори на реалните потребности на обществото. Но не може и дума да става, че академията ще се реформира, като остави същите агенти и доносчици, които в голяма степен са виновни за тежката криза, в която тя се оказа и трябва да бъде спасявана, вместо тя да спасява през тези 20 години преход българското общество, задържано от мъртвата хватка на тоталитарните подходи и мрежи.
Не ще и дума, че бъдещето на БАН в голяма степен ще зависи от смелостта и радикалността на действията на неговото ръководство днес.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/07/2011 : 15:41:04
|
ГЕРБ вади агенти на ДС от БАН
автор(и): Емилия Караабова
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=766704
Декларация под мотото “БАН, свободна от агенти на ДС” пишат в ГЕРБ, научи “Труд”. Депутати от образователната комисия вчера разказаха, че вероятно още следващия вторник на заседание на парламентарната група ще обсъдят с колегите си съдържанието й, след което ще потърсят подкрепа и от останалите партии. “Стремим се към широк консенсус, такъв, какъвто постигнахме с декларацията за отзоваване на посланиците и консулите ченгета. Убедени сме, че доносниците на ДС нямат място в ръководството на БАН”, обясни избраник от ГЕРБ.
От ГЕРБ ще предложат още в новия закон за академията да има точка, коятозабранява присъствието на бивши агенти на ръководни позиции в БАН. “Така ще се даде път на младите и неангажирани с тежкото комунистическо бреме учени”, категорични са управляващите.
Точно преди година комисията по досиетата обяви 44 агенти на бившата ДС и разузнавателните служби в БАН, заемащи отговорни длъжности в академията.
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 07/07/2011 : 08:35:42
|
И последната порция извадени досиета на членовете на ВАК са мижай да те лажем.
Няма ги най-важните агенти. Няма ги кукловодите. Извадени са само битите карти, пуснали са на кучетата тези, които вече не им трябват или са се обадили някъде не според инструкциите отгоре.
На кого извадиха досиетата - на Цоня Събчева и сие, а къде са истинските бандити и престъпници??? |
|
|
|
Philip_Petrov
Bulgaria
69 Posts |
Posted - 07/13/2011 : 07:19:16
|
| А някой от вас чел ли е реално тези досиета, или просто се назовават едни имена? |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Да се извадят ли досиетата на учените?
