| Author |
 Topic  |
|
Svetlana
90 Posts |
 Posted - 05/03/2009 : 07:49:01
|
Добрютро!
Научната общественост от десетина години насам настоява за 1% от БВП за наука, каквато е и директивата на ЕС. Какво направи в това отношение самият г-н Вълчев за четири години на поста си? През цялото време действаше точно в обратна посока. Резултат: "кой крев, кой прав, не знам, но колата и до днес е там" , сиреч 0,4%.
Svetlana |
 |
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 05/09/2009 : 14:51:53
|
Добре, че г-н Вълчев по някаква си своя причина не е направил това, което иска Светлана, защото много излишни пари на данъкоплатеца щяха да бъдат похарчени.
Не познавам работата на самата Светлана, разбира се - тя може и да е гениална.
Но познавам множество дебили, особено в БАН, които твърдят, че правят наука. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/14/2010 : 09:58:12
|
Акад. Съботинов:
Наливат парите не там, където има качество
13 Февруари 2010, брой 36
БАН представи пълен анализ за състоянието на науката у нас до 2009 г.
http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=7141&g=
Стратегията за наука още при предишния екип в МОМН се провали, защото не бе основана на никакъв анализ за състоянието на науката, заяви вчера председателат на БАН акад. Никола Съботинов. Дирекцията за наука в министерството не си върши работата, не може да каже дори колко учени има в България, как са разпределени, какви са резултатите им, добави той. Министър Игнатов нищо не прави да види какво става в собственото му министерство, пък тръгнал да оправя БАН, а дори има подозрения, че дирекцията за наука нарочно не желае да се направи анализ, за да може парите да се изливат не там, където има качество, заяви Съботинов.
Академията по инициатива на акад. Съботинов е направила пълен анализ на състоянието и проблемите на науката у нас в последните години до 2009-а включително. Книгата "Науката в България в началото на ХХI век" на академичното издателство "Проф. Марин Дринов", която съдържа единствения след 1989 г. подробен анализ за качеството на изследванията в страната и сравнително проучване спрямо ЕС, бе представена вчера. Анализът е направен с координацията на зам.-председателя на БАН чл.-кор. Атанасов. Екип от няколко института на БАН е събрал информацията от български и международни източници, която след това е допълнена и анализирана от учени с богат опит в управлението и наукознанието - акад. Иван Юхновски, проф. Константин Хаджииванов, проф. Никола Малиновски, ст.н.с. Матю Матев, както и журналистката от ДУМА д-р Велиана Христова. Книгата съдържа огромно количество информация и сравнителни таблици. Тя ще бъде изпратена на президента, премиера, на министри, депутати, ректори, медии.
Заради липсата досега на такъв анализ е възможно да се хвърля пред обществото невярна информация, отбеляза чл.-кор. Атанасов. Този анализ опровергава създадени митове, на министрите Дянков и Игнатов ще пратим повечко книги, добави акад. Съботинов. Никой не иска да види истината, че в света една трета от науката се прави във висшите училища, останалото - в научни центрове с институти и в центрове на корпорациите. Този младеж, който ни е финансов министър, идва от САЩ и би трябвало да знае какво са лабораториите в Лос Аламос, в Пасадена и т.н. и кой развива научно икономиката на САЩ, каза акад. Съботинов. Не бива да допускаме самозванци да рушат ценностната система на България, заяви той. Нашите учени правят повече с никакви пари, но вместо мисъл за развитие се говорят неверни неща и ни се предлагат с пълно неразбиране някакви сливания с вузовски катедри, каза още той.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/20/2011 : 19:17:23
|
ЕС започва класиране на вузовете
20.09.2011
http://news.ibox.bg/news/id_1089869012
ЕС ще прави класиране на университетите по няколко различни показатели, чрез което студентите ще получават по-добра информация за курсовете, които са най-подходящи за тях, както и схема за предоставяне на гаранции по заеми „Еразъм за магистри", предназначена за студенти, които следват пълен образователен курс в чужбина.
Това е част от представената в Брюксел стратегия за реформа за повишаване на броя на завършващите висше образование, подобряване на качеството на преподаване и за увеличаване в максимална степен на приноса на висшето образование, за да се помогне на икономиката на ЕС да излезе по-силна от кризата.
Представената от ЕК програма е част от европейската стратегия за работни места и растеж.
В стратегията се набелязват приоритетните области, в които държавите от ЕС е необходимо да положат повече усилия за постигането на общи образователни цели, и се посочва по какъв начин Европейският съюз може да подкрепя провежданите от тях политики за модернизиране.
В Европейския съюз има близо 4000 университета и други институции за висше образование, в които учат над 19 млн. студенти. Макар че през последните години броят и разнообразието на висшите учебни заведения, както и броят на студентите, се увеличиха значително, възможностите за финансиране, управленските структури и учебните програми често не успяваха да се развиват със същите темпове, констатират от ЕК.
Брюксел е на мнение, че висшето образование не успява да обучи и да даде на Европа достатъчен брой хора, притежаващи нужните умения за създаване на работни места и растеж. В същото време конкурентите на Европа в останалата част на света, и най-вече страните с бързо развиващи се икономики, увеличават с бързи темпове своите инвестиции във висшето образование.
Приоритетните области, в които е необходимо провеждането на по-нататъшни реформи, включват увеличаване на броя на завършващите висше образование, привличане на по-широка част на различните слоеве на обществото към висшето образование и намаляване на броя на лицата, които напускат, без да са завършили курса си на обучение.
Акцент ще бъде и подобряване на качеството и на практическата приложимост на висшето образование, така че учебните програми да отговарят на нуждите на учащите се, на пазара на труда и на бъдещото кариерно развитие, а също така насърчаване и възнаграждаване на върховите постижения в преподаването и научноизследователската дейност.
Брюксел ще настоява и за:
- предоставяне на повече възможности на студентите за придобиване на допълнителни умения чрез учене или професионално обучение в чужбина, и за насърчаване на трансграничното сътрудничество с цел повишаване на резултатите в областта на висшето образование;
- обучаване на повече научни изследователи с цел подготовка на терена за индустриите на бъдещето;
- укрепване на връзките между образованието, научноизследователската дейност и предприятията с цел насърчаване на върховите постижения и иновациите;
- гарантиране на ефективно финансиране - предоставяне на по-голяма свобода при управлението на висшето образование и инвестиране в качествено образование с цел да се отговори на нуждите на пазара на труда.
Според ЕК потенциалът на европейските висши учебни заведения да допринасят за благоденствието на Европа и да изпълняват по-широката си роля в обществото продължава да бъде недостатъчно използван степен. Ето защо образованието е залегнало в центъра на стратегията „Европа 2020", в която се поставя за цел до края на настоящото десетилетие 40 % от младите хора в Европа да имат диплома за висше образование (през 2010 г. те са 33,6 %).
В предложенията на Комисията за следващия многогодишен бюджет на ЕС (2014-2020 г.), се предвиждат значителни увеличения на средствата за образованието, обучението и младежта (+ 73 %), а така също за научноизследователската дейност (+ 46 %).
|
|
|
|
Democrat
Bulgaria
28 Posts |
Posted - 10/12/2011 : 08:39:25
|
Стратегия за устойчиво развитие на невежеството
by newswriter on 11/10/2011 8:59 PM
Емил Хорозов*
По средата на лятото, практически във ваканционен период, беше приета дългоочакваната стратегия за развитие на науката в България. Всеки, който поне малко се е интересувал от дейността на държавните органи, знае защо този важен документ беше разгледан в последните дни на юли – за да мине незабелязано. Появиха се все пак коментари в някои вестници, но странно защо публични коментари от учените няма (освен цитираните с едно изречение и анонимните във форума на в. Капитал, 12.08.2011). Това пък е причина, аз да изчакам с публикуването на моя текст до октомври, когато моите колеги в общи линии са се върнали.
Противно на прокрадващия се възглед (виж напр. в. Капитал), считам, че стратегията не въвежда нищо ново в научния ни живот. Голямата новост е, че узаконява двадесетгодишната практика на съсипване на българската наука. Практика на чиновнически диктат и политическо безхаберие. Практика да се оставя науката да функционира без финансови средства. Страхувам се, че 20-годишна гладна диета не остава без последствия дори за жилавия български учен. Затова има смисъл да разгледаме стратегията, макар и накратко. Но не е зле да й се направи пълен разбор за ползване от учените и обществениците, особено ако наистина се интересуваме от развитието на науката в България, а и от други проблеми, които тревожат сериозно нашите европейски партньори.
Според замисъла на авторите/авторките „Стратегията има за цел да подпомогне развитието на науката в България за превръщането й във фактор за развитието на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности.“ Това е една достойна цел и си струва да се работи за нея. Преди да разгледам как ще се изпълни благородната задача, ще си позволя да направя някои езикови бележки. На стр. 1 четем „Мнозина анализатори сочат, че държавите от т.нар. група БРИК, както и бързо развиващи се държави, като Япония, Сингапур и Корея,..., до 2050 г. постепенно ще изпреварят по БВП държавите от Г-6 (САЩ, Япония, ....).“ Предвид моята напреднала възраст едва ли ще дочакам деня, когато Япония ще изпревари Япония, но една от писателките вероятно ще има радостта.
Пак на страница 1 четем «В европейски план основните цели до 2020 г. са дефинирани така: (пропускам цели 1, 2, 4 и 5)
3. Целите „20/20/20" по отношение на климата и на енергетиката следва да бъдат изпълнени и като се постигне до 30% намаление на вредните емисии в сравнение с настоящите стойности;“
Част от словесната конструкция като че ли разбрах: една от основните цели на ЕС е да се изпълняват някакви цели. Съдържателната част, обаче ( целите „20/20/20") се оказа над моите въможности и се наложи да направя справка в цитирания документ на ЕС. Оказа се, че там няма такъв текст, а следният доста ясен:
„Промени в климата/енергетиката
20% по-ниски емисии на парниковите газове (и даже 30% ако условията са подходящи)
20% от енергията да е от възобновяеми източници
20% увеличение на енергийната ефективност“
При това не е по-дълго, а освен това различно. И най-вече – разбираемо.
На това място читетелят вече се е раздразнил, че го занимавам с дреболии, вместо със съдържанието на стратегията. Там е работата, че езикът е в синхрон с основните мисли на авторите и горните примери (от стр. 1!) го подготвят добре за възприемане на идейната страна на документа. За да не губя повече време преминавам към най-важното послание – приоритетите за равитие на науката.
Налагането на приоритети не е беда; много държави също въвеждат приоритети. Нещо повече, те обикновено са същите като в нашата стратегия. Аз съм прегледал много стратегии, както на развити, така и на развиващи се страни и у мене остава впечатлението, че общото между тях и нашата се свежда до изброяването на приоритетите. То заема половин страница. Тук някой може да каже, че ако все пак приоритетите са правилни, стратегията би била полезна, независимо от някои „недоглеждания“. Работата е там, че заедно с присъствието на недоглеждания, липсват каквито и да било детайли по приоритетите. Какво имам предвид се вижда ако вземем някакъв приоритет, например енергетиката във Франция и България. Ето какво пише във френската стратегия: „бъдещите технологии за ядрена енергетика ... – прототип на реактор от IV поколение; устойчиво управление на радиоктивните отпадъци.“ Посочени са и други детайли. Какво можем да кажем за българската енергетика? Данните сочат, че тя е в сравнително добро състояние. Вярно, това е в икономиката, а не в науката, но може би ще се развие и науката. И какво точно ще се прави в енергетичната наука? Стратегията не издава тайната. В другите приоритети на нашата стратегия положението е същото – никакви детайли. Във френската (и останалите, за които имам представа) има цели страници детайли. Не знаят ли авторите какво по-конкретно ще се развива или са решили да се развива каквото излезе.
Като има приоритети, има и „Задачи“, „Мерки“, „Инструменти“ и т.н. Те обаче си имат лесна технология на писане. Вместо обяснения пак давам пример. В началото на стр. 48 от документа четем
„Мярка 1. Въвеждане на модел на финансиране, стимулиращ конкуренцията, развитието и резултати за приложение в обществото и икономиката ...“
А с какви „Инструменти“ ще бъде реализирана тази мярка се обяснява в края на страницата:
„Въвеждане на модел на финансиране, стимулиращ конкуренцията и развитието, който се базира на качеството на провежданите изследвания...“
Авторите/авторките показват нагледно как се използват високи технологии, в случая - урока по copy/paste. Читателят, при желание, може с лекота да умножи примерите като прегледа „задачите“ и последващите подпараграфи.
Във френската стратегия се говори за „5 ръководни принципа и 3 оси на изследвания.“ Френските „оси“ отговарят на нашите „приоритети“ и до голяма степен съдържателно се покриват с тях. С принципите работата е доста различна. У нас те са административни принципи – единственото, което вълнува чиновника: 1. Принцип на партньорство; 2. Принцип на допълняемост; 3. Принцип на равно участие на всички заинтересовани лица.
Първият от ръководните принципи във френската стратегия е фундаменталните изследвания: „фундаменталните изследвания са незаменими в цялото общество на знанието. Те трябва да се поддържат във всички техни измерения...Това е политически избор.“ Какво казва нашата стратегия по въпроса за фундаменталните изследвания? В много отношения това е гвоздеят на документа. От една страна, става ясно, че авторите силно ги недолюбват и се стараят не само да ги умаловажат, но и с всички средства да ги преустановят. От друга страна фразеологията отлично отразява отношението на авторите към какъвто и да било принос на страната към ЕС и каквато и да било интеграция. На стр. 51 четем: „Тъй-като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция във световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователният потенциал във висшите ни училища.“ (граматичните и стилистични особености са запазени).
Япония не е интегрирана формално в съюз подобен на ЕС. Мнението на японските държавници за фундаменталните изследвания е записано в закона им за наука и технологии. Целият Чл. 5 е посветен на тях:
„...националното и локалните правителства трябва да се погрижат за осъществяване на ролите си по подпомагане на фундаменталните изследвания като имат предвид, че фундаменталните изследвания имат следните характеристики:
(1) те могат да допринесат за откриване и осветляване на нови явления и да направят създаването на нови технологии възможно;
да се предсказват техните резултати е трудно;
техните резултати не са непременно свързани с практически приложения“.
Франция и Япония са развити във всяко отношение страни и може би примерът не е подходящ за сравнение с България. Ами тогава да вземем Китай. Заблудата, че Китай е изключително развита в икономическо отношение страна е повсеместен, дори в Западна Европа (виж, напр. Pew Research Center ), но данните сочат, че нейният брутен вътрешен продукт на глава от населението (по покупателна способност) е около 2 пъти по-нисък от българския. Горе-долу такива са данните и за публикационната активност на китайските учени, сравнени с българските. Това, което кара мнозинството да приписва на Китай силна икономика, е нейният растеж – 90 пъти увеличение в сравнение с края на 70-те години. Една от основните причини за този растеж е, че той е основан на развитие на науката – 10% годишно се увеличават влаганите средства за наука. Китай също има програма за развитие на науката и „приоритети“: „...фундаменталните и новаторските изследвания трябва да се засилят като двигател на устойчиво развитие на науките и технологиите.“ казва заместник-министърът на науката и технологиите на Китай на церемония при откриването на китайско-европейската година на технологиите. Лично президентът Ху Жинтао е прибавил фундаменталните изследвания сред приоритетите, като целта е „да се издигне страната до най-високото международно ниво във всички главни области на науката и технологиите.“ (Това, че е лично от президента означава, че е особено важно; да не забравяме държавното устройство на Китай.)
Струва си да погледнем мнението на световни учени по темата. Витали Гинсбург, един от създателите на съветската ядрена мощ (т.е. силно ориентиран към приложенията учен) и нобелов лауреат по физика пише по повод аналогично отношение спрямо фундаменталната наука в Русия до тогавашния президент Путин: „Без подхранване с пресни фундаментални идеи само след 5 до 15 години иновационният процес ще започне да изпитва глад от идеи.... Без естествени науки на световно ниво у нас няма да има нито „зародиши“ на нови технологии, нито усет за тях...“ Впрочем както винаги България следва Русия, включително в борбата срещу фундаменталната наука и в движението към дъното на световната наука. Двете страни са сред малкото в света, където няма увеличение на научната продукция, а България е единствената в ЕС.
И така, разбираме, че за света, който напредва, фундаменталните науки са основен принцип, a за тези, които са на опашката, те са враг. Особено впечатлява страхът да не би да се помогне на „световната икономика“. Мисля, че страхът е безпочвен. От доста години приносът на България е пренебрежимо малък (виж напр. анализа на ЕС), така както „скромният принос на България към световната наука остава устойчив“ (Science-metrix - 30 years in science). И няма как да е друго; особено след като чиновници решават и то от десетилетия как да се прави фундаментална наука: „Ударението при финансиране на фундаментални изследвания ще бъде за междуинституционални колективи и научни обединения, които работят в тясно взаимодействие със утвърдени световни центрове и лаборатории във съответните области.“ Авторите няма как да знаят, че фундаментална наука се прави по различни начини – и с колективи, и индивидуално - зависи от много неща. Но ако бяха погледнали как се финансират учените чрез научните фондове на своите страни, щяха да знаят, напр., че в повечето от тях преобладаващото финансиране е за индивидуални проекти. Не случайно те носят и наименованието „стандартни проекти“. За тях се изразходват над 70% от средствата на научните фондове. А освен това почти 100% от средствата (независимо дали са за индивидуални или колективни проекти) са за фундаментална наука. Странните за други фондове ограничения в България многократно са доказвали възможностите си при източването на средствата за българската наука.
За да не пропусна най-голямото достойнство на стратегията според европейските специалисти, трябва непременно да се спра на критичния анализ, направен в нея, и който не отричам. По-долу следват няколко цитата, придружени с мои коментари:
„Държавите, които демонстрират високи равнища на инвестиции в научна и
развойна дейност демонстрират и силен икономически растеж и увеличаващ се дял на световния пазар на знания и иновации.“ „България изостава по отношение на инвестициите в научно-изследователска и с много други държави от Централна и източна Европа, които са членки на ЕС.“ -- Но се предлага България да не е от тези страни като се съкратят средствата за фундаментални изследвания. Защото ако бяха гледали внимателно, смелите критици на анонимния виновник, щяха да видят, че посочените държави, независимо от успехите си, продължават да инвестират във фундаментална наука, а останалата част на науката оставят на бизнеса.
„Причините за неблагоприятния финансов профил на страната по отношение разходите за НИРД са многообразни. Най-общо това са:На първо място архаичен модел на управление, включващ неефективен мениджмънт на човешките ресурси,... раздут административен щат, ненужно утежнени административни процедури и слабо използване на съвременни онлайн технологии за подпомагане на административна дейност.“ -- По отношение на науката най-архаичният модел е в МОНМ, Дирекция „Наука“ и фонд „Научни изследвания“, който от 20 години е на пълно подчинение на МОМН и се управлява включително и в детайлите от Дирекция „Наука“. Това е мястото, където реформа може да се проведе безболезнено за научната общност (и която съм предложил официално). Единствено малка група администратори, които няма да останат на улицата, а само ще трябва да се разделят с някои неполагащи им се облаги, ще останат недоволни. Напротив, в БАН и в университетите, където се изисква да се проведе научна атестация и евентуално да се намали съставът на учените, преподавателите и административния състав, такава реформа ще срещне съпротива от много страни, представени от големи групи хора, които обаче нямат трудово-правната защита на държавните служители.
„Едва 3% от всички средствата по Структурните фондове са предвидени за подкрепа на иновациите, докато средния процент в ЕС е над 30%.“ -- Човек остава с впечатлението, че това е направено от някакви външни сили, враждебни към авторите на Стратегията. Кои ли са тези сили?
Между другото е подхвърлено, че ще се въвежда (!) „оценяване на научната дейност“ - нещо похвално. Кой е пречил досега да се въведе това оценяване, кой е трябвало да го въведе и защо тези, които ще го въвеждат, не са го въвели досега? Такова оценяване (за което има добре отработени техники) има в развити и не дотам развити държави от десетилетия. Защо нищо не се казва за принципите, по които ще става оценяването у нас и ще има ли общо с оценяването в развитите страни? Ще влиза ли публикационната активност в оценяването? Как авторите са открили, че в България най-висока публикационна активност има във физиката, химията и медицината, но не са забелязали, че по посочените области се пишат повече статии в целия свят, не само в България? Ако авторите нямат поглед върху научните процеси, факти и зависимости не е ясно с какво ще допринесат „да се изградят и утвърдят силни научноизследователски звена, които извършват качествени научни изследвания и са конкурентоспособни на европейско и световно равнище.“ Във всеки случай авторите на стратегията, които определено се очаква да играят важна роля при изработване на тези принципи (вместо учените), би трябвало да знаят, че в подредбата по публикации в медицината България е на 50-то място в света, а например в математиката – на 44-то, в науките за земята – на 43-то (данните са за периода 1996-2010, взети от HYPERLINK "http://www.scimagojr.com/"http://www.scimagojr.com и са направени по базите данни на Scopus ). Физиката и химията наистина са най-добрите у нас – 40-то и 41 място съответно.
Цялата стратегия ни натрапва, че науката съществува за да обслужва бизнеса. В равитите страни не е така; бизнесът сам си намира съответни хора, които умеят да преобразуват научните продукти в търговски. Икономиката не само, че не е единствената цел на науката, но не е и най-важната. Науката се стреми към получаване на нови знания, без оглед на приложенията им. (Виж цитирания по-горе текст от японския закон.) А знанието е движеща сила в цялото общество, не само в бизнеса. Не знаят ли авторите за културната мисия на науката, далеч по-важна от техния бизнес? Затова в самото начало на цитирания по-горе японски закон четем: „натрупването на знания в науката и технологиите е интелектуална придобивка, обща за цялото човечество.“ А това, че има принос към цялото човечество (и покрай другото – и към „световната икономика“) не е недостатък, а изключително достойнство. Има ли нещо подобно в новоприетия български закон, базата на стратегията? И двата документа са напълно обърнати срещу знанието.
В стратегията на няколко места се говори за „триъгълник на знанието“. Посоченият „триъгълник“, като повечето триъгълници, би трябвало да има 3 върха. Така е и в европейските документи, откъдето е взет споменатият триъгълник (образование, наука, бизнес). В коментираната стратегия, обаче, триъгълникът се е свил до един връх – бизнес. Науката в техния документ е просто прислужница на бизнеса, а образованието съвсем липсва. Миналата година се появи документ на американския научен борд, озаглавен „Научни и инженерни индикатори“. В него се прави всестранен анализ на американската наука. Две от осемте глави на изследването са посветени изцяло на образованието, а в останалите то участва поне колкото другите компоненти – наука и бизнес. Ще си позволя да цитирам само названията на двете глави – „1. Образованието по математика и природните науки в началното и средно училище; 2. Образованието по природните и инженерни науки в университетите.“ Това е следствие от успешната схема, по която се работи в САЩ и започва от техния закон за научната фондация. Там на училищното образование и поощряването на добрите учители са посветени цели глави. В нашия закон главната грижа е да не се допуснат добрите учени до финансиране и за никакво образование не е останало място. Всички знаят, че образованието е жизнено важно и за науката и за бизнеса, но някои стратези (напр. в България) си мислят, че то идва от само-себе си, докато по други части на света полагат особено големи грижи за него. Тук не е мястото да пиша за нашето образование, но поне за едно ще спомена. Политехниката у нас е създадена с отцепване от СУ на част от специалностите. В това не би имало нищо лошо, ако не беше оставило СУ без истински приложна наука и не бе произвело научно-образователен инвалид – висше училище без теоретична наука. Докато създателят на МИТ, Уилям Роджерс „смята, че интегрирането на теоретичната и практическата наука би могло да ускори развитието на американската индустрия и икономика.“ В изпълнение на неговия завет МИТ, освен че е окупирал първите места на американските класации в инженерните науки, ги заема и в естествените (освен по биология, където е втори след Харвард, данните са за текущата година). От векове техническите училища са гордост за студентите и професорите си и за държавите, където ги има – като започнем от Екол политекник, през Цюрихската политехника и стигнем до МИТ. Но споменатите училища (нито едно от тях не се нарича университет) имат като специалности целия набор от природни науки и почти всички хуманитарни и социални науки. От тях са произлезли Поанкаре, Айнщайн, фон Нойман, над 100 нобелови лауреати по всички науки. Други висши училища никога не са разделяли науките си. Например Харвард, Оксфорд, Кеймбридж, Бъркли и др. знаменити университети имат и инженерни факултети, при това на най-високото световно ниво. Бристолският университет е произвел електро-инженера Дирак, който е един от създателите на квантовата теория. Стратегията ни предлага да се задоволим с минимума и да забраним на българските деца стремежа към висока наука, към науката на Поанкаре, Дирак, Айнщайн, фон Нойман. Който иска наука, да се маха от България, ни казва стратегията в неявна форма. Но в явна обещава (на кого ли?), че ще върне част от българските учени. Нямам желание да коментирам подробно този лицемерен текст. Все пак за хората вън от науката ще дам някои сведения. Един наш асистент преподава 400-600 часа на година и получава за това по 500-600 лв. на месец. В страните, откъдето ще бъдат „върнати“ българските учени, заплатата на асистент е 5000-8000 долара на месец, а те заработват това със 120-180 часа годишно преподаване и с научната си работа, за която им остава достатъчно време и за която имат прекрасни условия. По-специално, не им се забранява да се занимават с фундаментална наука, а силно се поощряват за това. Явно е, че целите на стратегията са други и съвсем не са да помогне на науката или икономиката.
Тук ми се иска да разгледам по-подробно един от основните въпроси при функционирането на научното финансиране - кой финансира науката и кой провежда научните изследвания? Поне в нормалните страни средно 1/3 от финансирането се дава от държавата, 2/3 са от бизнеса. Не е зле да се попитаме какви са посоките на движение на научните парични потоци в развитите държави. Отговорът, който не се намира в нашата стратегия е, че бизнесът, давайки тези 2/3, ги дава преди всичко на себе си, т.е. бизнесът си има свои научно-развойни институти и дори част от науката, която прави, е фундаментална; даже в бизнеса процентно тя е повече от предвидената в нашата стратегия за цялата българска наука. Точните данни за САЩ са следните. Бизнесът е дал 268 млрд долара през 2008 и е употребил 289 млрд. Държавата финансира почти изцяло фундаментални изследвания и изследвания за нуждите на държавните институции, напр. отбрана, сигурност и т.н., общо 100 млрд. Добре е да се знае, че близо 80% от изследванията, които провеждат университетите в САЩ са фундаментални. Към това ли се стремим, това ли са целите залегнали в стратегията? Или точно обратното, целта е да се унищожат тези, които все пак измиват лицето на българската наука. Аналогични данни за България не е лесно да се намерят. Според нашата стратегия в 2009 г. за наука се отделени 0.53% от БВП, от които 0.37 от държавата. В абсолютни числа никъде не съм виждал данни (не смятам трудно, но имам нужда от явни данни), но това е друга тема. Колко са парите, предвидени за наука, които отиват в университети и научни институти и колко отиват в бизнеса е труден въпрос. Стратегията не дава отговор и за бъдещето. Все пак като бивш управител на Фонд „Научни изследвания“ мога да кажа, че фондът дава на частни предприятия и фондации доста пари (десетки милиони лева за 2009) и не изпълнява основното предназначение на един научен фонд, а именно - да финансира фундаменталните изследвания. Тук не е място да обсъждам за каква наука се изразходват парите от нашия бизнес. От години се натрапва на българското общество, че българските учени са виновни за лошото състояние на бизнеса у нас, който класира България на 75-то място в света по БВП без оглед на броя на жителите (според HYPERLINK "http://en.wikipedia.org/"http://en.wikipedia.org ); българската наука като цяло е на 49-то място според посочения по-горе сайт. От тези факти се вижда, че науката, дори заедно с галениците (нямам предвид медицината, която според мене е сред „недохранените“!), дърпащи надолу, все пак се представя доста по-добре. А след като години науката бе сочена с пръст като виновник за бедите на българската икономика, най-накрая тя е осъдена на смърт.
В периода 2008-2009 г. чрез Фонд „Научни изследвания“ бяха разпределени на „конкурсен принцип“ около 250 милиона лева. Комисия установи, че резултатите от конкурсите са манипулирани по много начини, а общественият и в частност научният морал са грубо потъпкани. Дали са нарушени законите е работа на правораздавателните органи, които засега не са забелязали публикациите по темата. Резюме на нарушенията стои на моя сайт. Комисията не е проверявала дали парите са отишли при кадърни учени или при такива със скромни и даже нулеви възможности. А такава проверка, както и проверка как се използват финансовите средства ще донесе далече по-впечатляващи резултати. Какво ще кажат читателите за десетки милиони дадени на проект за развитие на нанотехнологии в универитет без публикации в областта и разбира се, без да е оценяван от специалисти. Голяма част от излетите в пясъка пари (т.е. по джобовете на псевдоучени) се дължи на приетите документи – закони, правилници, а сега и стратегията.
Сега се предлага дори по-големи суми да се разпределят чрез МИЕТ. Това сочи, че те ще отидат в бизнеса и евентуално оттам – при учени. Доколкото знам, в България малко фирми имат научен капацитет (данните са от ЕС и Капитал). Освен това, не ми е известна държава в Европа или на друго място, където бизнесът се финансира с толкова голям дял от държавния бюджет – грубите сметки показват, че това ще са 70-80 % от средствата, които фирмите ще изразходват за научни цели. В ЕС най-високият процент от държвните средства, предоставяни на бизнеса, е на Румъния – 43%. По-висок в Европа е в Русия - 56%. Каква е приликата между двете посочени страни с България, оставям на читателя да се досети, но ще посоча, че всички други бивши соцстрани имат под 15%. (За САЩ данните са дадени по-горе. За ЕС ги има на сайта HYPERLINK "http://epp.eurostat.ec.europa.eu/"http://epp.eurostat.ec.europa.eu .) Сега се очаква чиновниците от МИЕТ да разпределят правилно 350 милиона лева по руски образец. Лично аз съм виждал спечелени и отчетени положително договори, за които е отговаряло това министерство (отхвърлените чудесно допълват картината). Един от тях е достъпен в интернет, заедно с отчетите. Ще видите, че е сътворена машина - чудо на иновативната мисъл, само за половин милион лв. Това, че никой не е виждал устройството, е несъществена подробност, дължаща се на факта, че то не се събира в папките. Българският иновативен гений е сложил героите на Илф и Петров в малкия си джоб. Но да не подценяваме и безкористната помощ на скромния български чиновник.
Съпоставяйки горните факти стигам до (неоригиналното) заключение, че целта е да се раздаде на близки, полезни и обвързани хора поредната обилна порция пари, взети от данъкоплатеца. Сега към опита на Фонд „Научни изследвания“ като разпределител ще се прибави МИЕТ. При това какви са схемите в МИЕТ е малко известно за разлика от ФНИ. А че бъдещите/бивши бенефициенти ще получат своето, не трябва да се съмняваме; дружбата им с опитните и изобретателни чиновници и управляващите, (които и да са те), е гаранция за това.
Крайно време е заключения като горното да се обсъждат преди всичко публично, и по-малко в кръчми и кафенета. Заедно с варианти за изход. (Поради набъбването на този текст аз ще отложа моето виждане за евентуални изходи до следваща публикация.) Другото е да чакаме изчезването на науката у нас. Учените добре знаят, че за разлика от много други неща тя няма да възкръсне лесно.
* Авторът е професор по математика в СУ и БАН и член-кореспондент.
|
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 12/05/2013 : 15:33:46
|
ОБРАЗОВАНИЕ-И-НАУКА, QUO VADIS?
Или трибология, МОН и пеперуди
Д-р Георги Чалдъков
„Къде е знанието, което изгубихме в информацията? Къде е мъдростта, която изгубихме в знанието?” (Т.С. Елиът). Къде е моралът, който губим в комерсиализацията и конкуренцията? Сега аз ще пиша предимно за университета на знанието-и-науката - Alma mater studiorum, стимулираща любознанието, евристиката и свободолюбието.
Университетът не е просто територия, университетът е концепция за хуманна ценностна система. В „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на американския писател Робърт Пърсиг пише: „Истинският университет е състояние на духа. В другия университет съществува една законна юридическа личност, която за нещастие носи същото название, но която е нещо съвършено различно. Тя притежава имущество, може да изплаща заплати или да получава пари и да се поддава на законодателен натиск. Но този втори университет, юридическата личност, не може да преподава, не създава нови знания и не може да оценява идеи. Той не е истинският университет въобще.“
Съвременното образование учи как информацията става знание и как знанието – начин на мислене, йерархия на ценности – „образователните ритми“, за които е писал в „Целта на образованието“ Алфред Уайтхед – един от големите математици, физици и философи на 20-и век. Да се стремиш да бъдеш превъзходен (гръцки – arеte) във всичко, което правиш. Ценностната система на „арете“ включва образование и добродетели, полезни за човека и
обществото. В корените на гръцките думи paidagogos и paideia и на английската education (образование) има „водачество“ – от латински educere – „да изведеш това, което го има“, да разкриеш способностите на студента, където ducere означава „да водя“.
Неотдавна министърът на образованието и науката (МОН) представи проект за развитието на висшето образование (2014-2020). Но преди това – през 2011 и 2013 г. – Европейската комисия критично посочи, че България е забавила значително реформите във висшето образование. Препоръките са за подобряване на качеството на обучението чрез (i) инвестиции в квалификацията на преподавателите (80% от днешните студентите казват, че не са доволни от лекциите на свои преподаватели), (ii) модернизиране на учебните програми и научноизследователските проекти, (iii) увеличаване на мобилността на студентите и (iv) стимулиране на сътрудничеството между университети и индустрия.
Ще добавя: (v) участие на студенти в научноизследователски проекти и (vi) инвестиране на много пари от държавата и - най-после - от частния сектор. Освен в спорт, предимно футбол, не знам български бизнесмен да е вложил пари за образование и/или наука в държавен университет. Дарителството за наука-образование-култура (НОК) е най-благороден начин за опрощаване на грехове. Другото е НОК-аут на държавата, обществото и бизнеса.
През 1999 г. министрите на образованието подписват декларация, с която започва Болонския процес в университетското образование-и-наука. Той прокламира модела на трибологията (гръцки, tribo – плъзгане; трибология – наука за взаимодействията). На университетско равнище това означава (i) взаимодействие на образование-и-наука, (ii) евристичност и интерактивност в учебния процес (participating democracy – демокрация на участието) и (iii) програми за непрекъснато (медицинско) образование, lifelong learning program. Тогава студенти и преподаватели ще могат да почувстват, че the world looks so different after learning science, както казва Ричард Файнман – нобелист за физика, 1965 г.
През 2007 г. Негово превъзходителство посланикът на Ирландия в България Джефри Кийтинг, обяснявайки, че в Ирландия първопричината за икономическото е психологическото чудо, каза: „Не мисля, че става дума за някаква написана стратегия. По-важното е друго: в началото настъпи една генерална промяна на настроението. Тогава нещата започнаха да се задвижват в правилна посока.”
Като в поведението на нелинейните динамични системи, катализатор за големи позитивни събития може понякога да е минималната необходима промяна (minimum necessary change – MNC). В атмосферата например локални, малки явления могат да породят верига от действия, които да доведат до големи, глобални промени в екосистемата, въпреки че като цяло тя е детерминирана и няма случайни параметри.
В теория на хаоса този феномен е метафорично известен като ефект на пеперудата – наричан така от заглавието на лекцията „Може ли движението на крилата на пеперуда в Бразилия да направи торнадо в Тексас?”, изнесена през 1972 г. от Едуард Лоренц пред AAAS (American Academy for the Advancement of Science).
Кои са ирландските пеперуди? – халбите с „Гинес” във всички дни на годината и особено на 17 март – деня на свети Патрик, рокмузиката и „Ривърденс”, споменати от посланик Джефри Кийтинг.
И още ирландски мотиви: на 23 януари 2007 г. правителството на Ирландия представи новия си Национален план за развитие (2007–2013 г.). В него е вложена исторически голяма сума пари – 183.7 млрд. евро – за икономическата, социалната и образователната инфраструктура на страната (от тях за наука – 20 млрд., за образование – 25.8 млрд.).
Негово превъзходителство посланикът на Ирландия „се приведе и започна бавно, тихо и замечтано да говори на езика на келтите: когато не си голям, трябва да си умен”.
И да имаш пеперуди.
Послеслов
Сondiсio sine qua non, за да се получат стойностни научни резултати, е съвременни знания и евристичен потенциал на изследователите – такива резултати се публикуват на английски в реномирани международни списания. Разбиращите тези науки знаят императива publish or perish (публикуваш или загиваш). Неразбиращите, ако имат резултати, ги публикуват на български в нискоразрядни списания и така те - и резултатите, и МОН - не стават достояние на световната научна общност. Както е казал д-р Чехов: „Няма национална наука, както няма национална таблица за умножение.”
В България обаче има и национална наука, и национална таблица за умножение. И често тези автори стават министри на образованието, науката, културата… Какви ти реформи с такива политически слаломисти!* Дано скоро си отидат – иначе пак няма да има български университет всред първите 500 в света. Шанхайският рейтинг показва, че през 2010 г. страните от Европейския съюз са представени със 191 университета сред първите 500, докато САЩ имат 154, Япония – 25. От европейските университети най-много са тези в Германия – 39, и Великобритания – 38. Само 9 университета от Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, Чехия, Словения) са сред първите 500.
Според друга световна класация българските университети са подредени така:
1. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – 777-о място
2. Нов български университет – 1816-о място
3. Американски университет в България – 2380-о място
4. Технически университет в София – 2409-о място
5. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – 3088-о място.
_______________________________________________________________
*„Уви! Всичко е погълнала у нас партизанщината, партията и партийните сдружения във всяка област, дори и влитературата, дори и в науките“ – пише за „организираната посредственост“ проф. Александър Балабанов във вестник
„Мир“, 6 август 1928 г. – 85 години оттогава и никакво репрограмиране на българския политически и социален пейзаж. О времена, о МОН! В такива случаи Мечо Пух казва: Някои имат ум, а други нямат и това е.
А ние с д-р Стоян Стоев и Васил Лаков се гордеем, че сме българи. Но искаме да живеем в Рим, Брюксел, Лондон, Болоня. Ще се върнем, когато за политик на годината бъде избран стойностен министър на образованието и науката.
Освен това мислим, че правителството „Орешарски” трябва да подаде ОСТАВКА. Изписа я и великият Роджър Уотърс – на Стената в София, точно в момента, когато пееше Mother, should I trust the government?
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/06/2014 : 15:08:05
|
СБ: 4 сектора измъкват България от кризата
Георги Брандийски - 6 март 2014, 09:40
http://banks.dir.bg/2014/03/06/news16257063.html
Има четири сектора на икономиката, които могат да извадят България от кризата, се казва в доклад на Световната банка, цитиран от в. "24 часа".
Според експертите това са хранително-вкусова промишленост, машиностроене и електроника, фармация и високи технологии. За последните например е посочено, че печалбите растат с 83% годишно.
При храните пък сме били традиционно силни в износа на вино, сирене и хлебни изделия.
При определянето на секторите са взети предвид наличието на традиции в страната и потенциалът за запазване на сегашните и за стъпване на нови пазари.
За да могат тези сектори да се разгърнат, е необходима активна помощ от държавата в разработването на нови технологии и иновативни продукти, се посочва в доклада.
|
Edited by - moderator on 03/06/2014 15:08:39 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Стратегия за научните изследвания
