| Author |
 Topic  |
|
B_Yovchev
Bulgaria
14 Posts |
 Posted - 10/17/2008 : 13:27:40
|
Становище
Относно: Национална стратегия за развитие на научните изследвания – (Проект) 2008-2018 г.
1. Предложеният материал е много стойностен, но има характер на „констативен” и „пожелателен” доклад; би следвало да бъде по-конкретен.
Например:
1.1 Да се посочат ясно структурните промени в дейността и управлението на научните организации и на тази база да се изработи национална стратегия за развитието на научните изследвания.
1.2 Университетските изследователски комплекси в какво отношение ще бъдат с ректорите на университета?
1.3 Как ще се изграждат, ръководят и финансират предвидените иновативни научни центрове, националните научни мрежи и др.
1.3.1. На какъв принцип ще се осъществява „Достъпът” на „Бизнес структурите” до тези центрове и как ще се управлява и регулира този процес? На базата на данни от Лисабонската програма на ЕС, които да се ползват като „задание”, желателно е да се състави една”Сравнителна таблица”, като план за реализация, прикачена към стратегията за да се улесни нейното отчитане пред Народното събрание както се предлага.
2. Обезателно да се извърши „стиковка” на Стратегията с „Проекто закона за научните степени и звания”.
3. Да бъдат разшифровани много добрите предложения които сега звучат като пожелания:
Например:
3.1.Създаване на „медиатори”, които да срещат науката с бизнеса.
3.2. Държавата да поема част от рисковото финансиране на предприятията (МСП).
3.3. Създаване на центрове по предприемачество за развитието на предприемаческа политика и култура; (Кой ще ги създава, ръководи, финансира и др.)
3.4. Отправният апел към фирмите да финансират „науката” следва да се съобрази с факта, че те финансират това, което е пряко свързано с техния бизнес и освен това по-големите фирми имат собствени специалисти с творчески възможности на учени иследователи, конструктори и технолози.
4. Още в увода на Стратегията следва ясно да проличат:
4.1. Какъв международен модел ще бъде ползван за развитието на научните изследвания в България.
4.2. На базата на анализ да се даде оценка за ползите и вредите от ликвидираните структури за управлението на научните изследвания (ДКНТП); ведомствените институти, изследователските лабораторий и др.) и на базата на тази оценка да се мотивира избраниямодел, който е използван при разработката на националната стратегия.
5. Кой ще утвърди Стратегията? Трябва ли да бъде Народнто събрание?
Проф. д-р. инж, Б. Йовчев
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/22/2008 : 21:32:22
|
Стратегията може да прочетете на заглавната страница на www.pueron.org точно над рубриката "Новини и събития":
ПРОЕКТ НА МОН ЗА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ (2008-2018)
|
 |
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 10/23/2008 : 09:09:39
|
Стратегията се оказа доста по-интересен документ, отколкото предполагах .
Със сигурност и в бъдеще ще я обсъждаме, сега набързо първите ми впечатления:
- написана е доста грамотно и интелигентно (макар, че са прекалили с таблиците) и са казани открито доста неприятни истини;
- съвършено очевидно е, че е прекалено амбициозна и нереалистична и, съответно - неизпълнима;
- когато бъде приета (имам предвид не формално, а като начин на мислене) от научната общност - това ще означава, че българската наука е скъсала със селяндурския манталитет и е станала част от световната наука - понеже именно тази философия аз усещам от почти всеки пасаж в текста;
- не отчита сериозните сътресения, които, без съмнение, тепърва предстоят за Европейския съюз - приема го като някаква даденост во веки веков;
- не ми става ясно, ако всичко това е гледната точка на управляващите, къде бяха те три и половина години, че не направиха нищо поне за да започнат борбата с посочените негативни явления (или казано на административен език - предприетите от тях мерки бяха повърхностни и палиативни). |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/31/2008 : 13:12:59
|
Започна дискусия за висшето образование и наука в присъствието на президента
Десислава АНТОВА
31 октомври 2008 | 12:26 | Агенция "Фокус"
София. Ние не се нуждаем от какво да е образование, ние се нуждаем от качество на образование. Образованието и науката са безспорен приоритет, заложен и в Лисабонската стратегия и това е пътят на развитие на ХХІ век. Това каза президентът Георги Първанов на дискусия „Висшето образование и университетската наука” - част от поредицата „Български дебати”, предаде репортер на Агенция „Фокус” . Президентът Георги Първанов посочи, че този дебат се провежда в предизборна година и ще се радва, ако и политическите партии представят своите виждания по въпросите, свързани с развитието на нацията.
По думите му - темата „Висшето образование и университетската наука” изисква да се вгледаме по-обстойно в университетската наука. „Целта на днешната дискусия е да предложим конкретни идеи за оптимизиране на връзката висше образование и развитие на университетите като интегрални центрове, обръщащи поглед към предприемачеството”, посочи президентът Георги Първанов. Той уточни, че е необходимо превръщането на университета в интегрален център на образование, наука и предприемачество. Президентът Георги Първанов посочи три основни акцента - първият акцент за мястото и ролята на науката и висшето образование в цялостната стратегия за развитие на страната. „Държавата следва да определи стратегическите приоритети за следващите десет - петнадесет години, в съответствие с европейските цели”, заяви президентът Георги Първанов.
По думите му - в страната ни има поредица от стратегически документи в различните сфери. „Това поставя въпроса: Ние умеем ли, знаем ли, как се пишат стратегии?”, попита риторично държавният глава. По думите му - в повечето случаи в голяма част от стратегиите ударният, работещият текст на анализа ни липсва. „Така голяма част от стратегическите разработки остават едни мъртвородени разработки. Ние сме страната с най-много разработени стратегии на глава от населението”, посочи президентът Георги Първанов. Според него ние се затлачваме като общество, като държава, като политика в измислени проблеми.
„Изключително важно е, определяйки стратегията за развитието на страната, на тази база да градим стратегията за разработването на стратегията за наука”, заяви държавният глава.
Той каза още, че след пет - шест години ще имаме АЕЦ „Белене” и още редица инфраструктурни обекти за пренос на газ. „Къде са нашите кадри, ние ли подготвяме своите кадри или разчитаме на внос?”, попита риторично държавният глава.
Президентът Георги Първанов каза още, че ако ние смятаме, че образованието и науката са наш национален приоритет, се предполага да ги третираме като привилегирована сфера, тъй като именно от тях ще зависи качеството на услугите, конкурентноспособността на България, мястото и в европейската икономика и качеството на живот. Той посочи, че като държава следва да изберем област, в която България да се развива, за да е ясно къде насочваме стратегическите държавни инвестиции, къде насочваме усилията си за постигане на публично-частни партньорства. Вторият акцент, който постави държавният глава е финансирането на науката. Той посочи, че ние сме една от страните с най-нисък процент от БВП за образование. „Постигнатото е крайно недостатъчно”, посочи президентът. По думите му трябва да е ясно, че градим стабилна икономика, основана на приоритети за развитието на иновациите и тяхното използване в икономиката.
„Редно е да има по-голям частни инвестиции в научните изследвания и да има по-голям ангажимент на университетите в научно-практическата дейност”, категоричен бе държавният глава. Третият акцент, който открои президентът Георги Първанов е човешкият фактор в науката и образованието.
„Ние сме назад в чисто количествено измерение – силно намалял броят на преподавателите и учените”, каза Георги Първанов. По думите му - в момента в средата, в която се развиват кадрите, е все по-трудно да се задържат младите и способните.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/31/2008 : 13:28:54
|
http://www.president.bg/news.php?id=3209&st=0
Слово на президента Георги Първанов на форума “Български дебати” на тема: "Висшето образование и университетската наука"
31-10-2008 11:00
НДК
Уважаеми дами и господа министри и народни представители,
Госпожи и господа,
В навечерието сме на Деня на будителите, една от най-ярките дати в нашия традиционен национален календар. Не са много нациите, които имат два празника, посветени на духовността в своя празничен календар. Разбира се, ще има достатъчно достатъчно тържества, сигурно ще има и много патетика във всичко онова, което ще кажем, заслужено, посветено на миналото, на нашата култура, наука и образование. Ние решихме, че все пак трябва да има един чисто работен елемент и няма по-добър знак може би от това в навечерието на този ден да се съберат представителите на различни институции, на граждански структури, на науката, на бизнеса, за да коментираме една тема, която има стратегически характер за развитието на българската нация.
Нямаме претенциите да слагаме началото. Този дебат върви на различни нива, на приливи и отливи, има своите постижения, които ние не бива да отричаме. И все пак смятам, че точно в този състав си струва да поговорим и надявам се, успешно. Не само на входа да имаме тези внушителни разработки, започвайки от раздадените вече доклади на професорите Борисов и Илчев, за което им благодаря, но и през всичко онова, което ще минем в хода на самия дебат.
Искам да кажа, че това е поредната дискусия в рамките на формата, на клуба, ако мога така образно да го нарека, “Български дебати”. Няма да е последната. Това, което ни предстои, ще бъде свързано с проблемите на сигурността. Очаквам Министерският съвет да представи така, както сме се договорили, за обсъждане във форума “Български дебати”, концепцията, стратегията за националната сигурност. Имам идеи и за други теми, които не бих искал изпреварващо тук да формулирам, но ни очаква една напрегната в работен смисъл есен.
Бих искал да кажа няколко думи по повод на темата, така както са я избрали инициаторите, организаторите на този форум – “Висшето образование и университетската наука”. Ще се опитаме да направим опит на днешната дискусия да се вгледаме по-обстойно, по-детайлно в специфичните проблеми на университетската наука и образование, което в никакъв случай не означава, дами и господа, че ние се опитваме да създаваме някакво изкуствено разделение, още по-малко да противопоставяме институциите, в които следва да се развива българската наука. Науката не може да бъде делена, както впрочем и науката от висшето образование. И това го знае всеки един от нас, който се е занимавал и продължава да се занимава с тази дейност. И смятам, че си струва в най-скоро време да се занимаем, да проведем подобна дискусия и за академичната наука в страната. Едва ли е нужно да обосновавам тук, в тази среда, а и не само в тази, необходимостта от подобен дебат. Но струва ми се, че е дошло времето за едно по-цялостно, по-комплексно обсъждане. Основният субект на подобно обсъждане, без съмнение, трябва да бъде академичната общност. Без нея държавните институции не биха могли да разработят своите виждания, своята политика. Но е вярно и обратното – все по-често в академичната общност се казва кои са приоритетите на държавата, какви са стратегическите й измерения. И с основание се очаква да има ясен отговор на този въпрос. Това до преди няколко години беше трудно да се постигне, но мисля, че в това отношение сме направили важна крачка напред.
Целта на днешната дискусия е да обсъдим не изобщо проблемите на висшето образование, които сами по себе си не са малко, не изобщо проблемите на науката, които също са много, а да предложим конкретни идеи за оптимизиране на връзката висше образование – университетска наука и за развитието на университетите като интегрални центрове, съчетаващи учебни и изследователски дейности, формиращи ценности и култура, обръщащи поглед към предприемаческата инициатива. Този въпрос, разбира се в последна сметка, не засяга само висшите училища, преподавателите и студентите в тях, а цялото ни общество, бъдещето на нацията.
Надявам се да разберем, че не става дума просто за познати думи, за клишета, защото едва ли се нуждае от аргументация тезата, че в стратегически план с новите предизвикателства ще се справят онези държави, които имат високоразвити научни и образователни иновационни и технологични структури. Структури, изградени върху взаимното интегриране на наука, висше образование и бизнес; високоразвита материално-техническа и технологическа база; общи информационни и комуникационни мрежи; съвместни инфраструктури и звена; изследователски центрове, технологични паркове, лаборатории, стратегическите направления на съвременната наука и технологии. Тоест, ако мога да си позволя, дами и господа, да формулирам изходната постановка на настоящия дебат – необходимостта от превръщането на университета в интегрален център едновременно на образование, наука и предприемачество.
Не бих си позволил да задавам тези тук в рамките на този високопредставителен състав, но все пак ще си позволя като едно лично мнение на един човек, който е свързан с науката и образованието и на който не са му чужди тези проблеми, да формулирам вижданията за подобни акценти на днешния дебат.
Първият акцент е за мястото на науката и висшето образование в цялостната стратегия за развитието на страната и какво следва от това за развитието на самите университети. За да можем да отговорим на този въпрос, уважаеми дами и господа, трябва да сме наясно, че държавата следва да определи ясно стратегическите приоритети на социално-икономическото развитие през следващите 10-15 години в съответствие с националните цели, с европейските й приоритети и рамки и настъпващите промени в света. Ще си позволя да припомня, че в началото на тази година предложих за обсъждане една разработка от научен колектив – стратегия за ускореното икономическо развитие на Република България. Не мога да пренебрегна, ще напомня, че сегашното, предишното правителство, а струва ми се и тези преди тях, предложиха една поредица от стратегически документи в различните сфери.
Доколкото имам претенция да познавам една значителна част от тези разработки, за мен стои големият въпрос умеем ли, знаем ли как се пишат стратегии? В повечето случаи, ще си позволя да използвам научния език, става дума за своего рода принос по въпроса как се пишат научни стратегии. Дори, ако щете, стратегията за научните изследвания има вида по-скоро на една разработка за това как да изглежда научната стратегия, на един, без съмнение, необходим анализ. Но ударният, работещият текст, който ни дава решенията, все още ни липсва в редица сфери на управлението. И затова голяма част от стратегическите разработки остават едни мъртвородени документи, които само пълнят рафтовете на библиотеките и там си остават. И като дойде следващото правителство, то прави свои стратегии по тези въпроси. Аз съм се шегувал дори, че ние сигурно сме страната с най-много разработени стратегии на глава от населението. Какъв е ефектът от това обаче е време да проверим. Още повече, че ние виждаме колко динамично се променя икономическата, не само финансовата, социалната ситуация в целия свят. Виждаме как се променят глобално концепциите, как с един замах цели теории в световната икономика остават в историята. И мисля, дами и господа, че това е големият дебат на българското общество днес. Заявявам го съвсем определено, защото струва ми се, че ние се затлачваме като общество, като държава, като политика в едни измислени проблеми. Това, че някой може да дебатира само по проблемите на отношенията в сферата на сигурността, наличните отношения в сферата на сигурността, не самата сигурност, не означава, че обществото ни трябва да бъде подчинено на тези лични амбиции.
Извинявам се за емоционалното отклонение, но смятам, че това са особено важни неща. Защото изключително важно е, определяйки стратегията за развитието на страната, ние на тази база да градим и своята стратегия за развитието на образованието и науката. Внимателно изчетох, не съм и пропускал да го правя през последните години, обществения, медийния дебат по проблемите на науката и образованието. Много правилно го каза проф. Дамянов в едно интервю: ако ние сме решили, че енергетиката е наш национален приоритет, което едва ли някой би могъл да оспори, веднага трябва да видим кое как рефлектира върху развитието на науката и висшето образование. В този смисъл подкрепям записа в нашата национална стратегия, който визира, при това изведен на преден план, този проблем. Но смятам, че сме го ограничили необосновано единствено, цитирам по спомени, до възобновяемите енергийни източници. Там има много други аспекти – темата за енергетиката, която трябва да видим през призмата на отношението ни към образованието и науката. Защото след 5-6 или 7-8 години, в зависимост от темповете, от динамиката на изграждането, ще имаме новата АЕЦ “Белене” Къде са нашите кадри? Те трябва да бъдат заложени сега. Ще имаме реализирани, дай боже, големите инфраструктурни проекти в сферата на преноса на природен газ, на петролопроводи и други подобни, дано да имаме повече такива. И тук веднага възниква въпросът – ние ли подготвяме своите кадри или разчитаме на това, че ще внесем отвън такива?
Бих могъл да продължа този анализ по другите сфери, разбира се, не толкова компетентно, колкото ще го направят ректорите на отделните университети, хората, които са свързани с конкретната проблематика. Но ако ние смятаме, че образованието и науката са наш действителен национален приоритет, това предполага да насочваме с предимство средства, ресурси и усилия в тази посока. Това означава да третираме науката и образованието като една привилегирована сфера, именно защото от тяхното развитие ще зависи всичко друго – производителност на труда, качеството на услугите и в крайна сметка конкурентоспособността на България, мястото на България в европейската йерархия, и не на последно място - качеството на живот. Ако има друго виждане – това какво друго ще изтегли нашата икономика, респективно социалната ни политика – нека то да бъде обосновано.
Разбира се, ако ние имаме своето виждане, ако го утвърдим като политика на институциите и на обществото за науката и висшето образование като приоритет, това предполага да направим преглед и на образователните, и на научните приоритети, да изберем областите, където България наистина ще бъде конкурентоспособна. Разбира се, трябва да си признаем честно, че ние нямаме силите, ресурса, възможностите като държава да развиваме всички области на науката, особено такива, за които нямаме средства, а може би нямаме достатъчно традиция. Не, че можем и трябва да пренебрегваме едни науки за сметка на други. Но в съвременния свят от решаващо значение е да преценим къде насочваме стратегическите държавни инвестиции. Да видим къде центрираме усилията си за постигане на сериозни публично-частни партньорства с бизнеса. Как постигаме участие, действено, резултатно участие в международни проекти именно в сфери, които ще имат голям, сериозен икономически и социален ефект у нас.
Вторият акцент – финансовият ресурс и развитието на науката и висшето образование. Известни са данните за сегашното състояние, и те са посочени нееднократно, които ни отреждат мястото на една от страните с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за развитие на научните изследвания. Не можем обаче да подценим направеното в последно време – за това, че се осъществява ежегодно увеличение на средствата от държавния бюджет. Въпросът е да преценим дали и доколко можем да поддържаме и да увеличаваме тези темпове, защото, очевидно, постигнатото, макар и немалко, не е достатъчно. То е крайно недостатъчно, за да бъда още по-силен и точен. Още по-неблагоприятна е ситуацията с частната инвестиция, където ние сме на една огромна дистанция, бих казал, от развитите страни. Поради това е необходимо да се обърне много по-голямо внимание на отношението държава – висше образование и наука и бизнес. И това съотношение да се постави на една нова основа. Трябва да покажем, че сме задминали времето на конюнктурния подход в годините на прехода от приемна икономика с краткосрочни цели и вече градим стабилна икономика, за която човешкият капитал става все по-важен. Естествено, този процес е двустранен.
Време е да видим все повече частни инвестиции в изследванията, както и един по-голям ангажимент на университетите в научно-практическата дейност. И затова тук сме поканили не просто ректорите и ръководителите на висшите учебни заведения, на научноизследователските звена, но и представителите на бизнес структурите, които имат интерес и които са заявили, обосновали нееднократно своята позиция.
Другата страна на въпроса за държавното и частното финансиране на науката и образованието е качеството на така наречения краен продукт или казано по друг начин – ефективността на инвестираните средства. Какво е качеството на образованието в много от българските университети? Какво е качеството на постигнатите научни резултати?
И тук стигаме до третия важен акцент – човешкият фактор в науката и образованието. Когато говорим за качеството на университетското образование, за резултатите от научните изследвания, ясно е, че те от своя страна зависят в много голяма степен от качеството на хората, които дават образование и създават наука. И тук, уви, трябва отново да признаем своето сериозно изоставане, което може да се окаже и фатално за бъдещето. Едно на ръка, че ние сме назад в чисто количествено измерение; това, че е намалял силно броят на преподавателите и учените, че сме под средното равнище в Европейския съюз. И другото, разбира се, е тенденцията на застаряване при преподавателите и учените. В средата, в която се развива българската наука, е изключително трудно да се привлекат и задържат най-способните за науката, да се превърне науката отново в тяхно желано призвание и професия. Разбира се, би трябвало да създаваме разделение вътре в самата научна общност, разминаващи се с представи за ефикасно стимулиране на университетските кадри, в т. ч. и по отношение на крайно необходимите промени в системата за научното израстване. За да постигнем по-високо качество на висшето образование и науката, трябва да утвърдим и системи за оценка и управление на това качество. Не се нуждаем от какво и да е образование. Ние се нуждаем от висококачествено образование. България притежава ресурси, за да постигне това по-високо качество. През последните години бяха извършени много реформи, които целяха по-добро качество и съответствие с европейските и международни стандарти. Необходимо е обаче да доразвием тези постижения, отново повтарям, да постигнем една много по-голяма динамика на промените, при ясна визия за крайния резултат, който очакваме и към който се стремим.
Образованието и науката са безспорен приоритет в Европейския съюз, регламентирани включително и в Лисабонската стратегия. Това е пътят на развитие в 21 век. И той е все по-валиден за страните – членки на Евросъюза като България, които могат да наваксат изоставането си само с последователни и целенасочени усилия за подобряване на своето образование и наука. Обединението на нацията около общи просветни и научни цели е предизвикателство, което си струва да се поеме. Ориентацията към стратегически подходи в образованието и науката, към нови методи на контрол и оценка на качеството, към подобряване на средата на образование и наука е задача, която ще се решава в широк и постоянен диалог, част от който е и днешната дискусия.
Очаквам вашите оценки и предложения по поставените тези и въпроси. Надявам се това, че провеждаме този дебат в една предизборна година, да има своето позитивно значение. Много бих се радвал, ако участниците в предизборната надпревара поставят в центъра на своя дебат именно проблемите на развитието на нацията, в частност – проблемите на науката и образованието. Не съм оптимист, но изразявам това пожелание. Надявам се и чрез този високо представителен форум то да бъде разгласено и бъде поето от политиците, още повече че тук, за мое голямо удовлетворение, са представени една голяма част от парламентарните формации, ключови фигури и от парламентарната комисия и вярвам, че този дебат ще има свето резултатно продължение чрез съответните законови и нормативни актове.
Благодаря ви.
|
Edited by - moderator on 10/31/2008 13:30:14 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/31/2008 : 15:11:02
|
Проф. Дамян Дамянов: Проектът на стратегия за науката няма стратегия
Интернет Медия БИГ.БГ 27/10/2008 9:20:00
Информация на вестник Дума
Без анализ на изследванията и икономиката и без адекватни мерки не може да има верни решения, казва председателят на Съюза на учените
Разговаря Велиана Христова
Днес в аулата на СУ ще се състои традиционното честване на Деня на народните будители, организирано от Съюза на учените в България (СУБ). През 1990 г. сдружението Мати Болгария и Съюзът на учените възродиха този български празник.
По повод на честването разговаряме с председателя на СУБ проф. Дамян Дамянов - известен наш хирург, завеждащ хирургично отделение в университетската болница "Царица Йоанна" (ИСУЛ).
- Защо тъй рано е официалното тържество за Деня на будителите?
- За 18-и път отбелязваме този ден. Погледът ни винаги е бил обърнат и към българските учени като продължители на делото на народните будители. По традиция провеждаме това тържество със съорганизаторството на Софийския университет и БАН в аулата на университета. Правим го този път по-рано, защото отдаваме дължимото на 120-ата годишнина от създаването на Софийския университет, в аулата ще има доста прояви в следващите дни. Наред с традиционното връчване на наградите за високи научни постижения, което бе обогатено с награди и на докторанти, за първи път тази година смъкваме тържествения тон до деловитост - срещата ни ще продължи с публично обсъждане на предложената национална стратегия за науката.
- От кого е предложена, не ми е известно официално да има такъв документ?
- Авторският колектив не ни известен, иначе стратегията е на МОН, ние не я получихме по официален път. Но веднага заедно с проекта за научните степени и звания я разпространихме широко по най-бързия начин. Защото смятаме, че дискусията трябва да бъде открита. Не се страхуваме от дискусия, смятаме, че няма основание никой да се страхува. Друг е въпросът дали накрая пак ще направят, каквото искат. Но трябва да има обсъждане. Може пък и да кажем нещо умно.
- Вие какво ще кажете за стратегията?
- Мисля да говоря повече критично, но ще търся надграждането. Защото въпросът е оттук нататък какво ще правим, какво трябва да влезе в стратегията. В четвъртък предстои и обсъждане с президента по темата за университетската наука.
- Защо само вузовската наука, институтската отделно ли ще се обсъжда?
- Според мен е грешка разделянето на науката, проблемите й са едни, независимо от институциите, където се прави тя. Нашият съюз много пъти е излизал с позиция по проблемите на науката, иновациите и технологиите. Тези становище са не само критични, но и творчески. Позволяваме си да бъдем открити и силно критични, когато трябва, защото не сме държавна институция. Но в никакъв случай не стоим в позицията на критикари, а винаги се опитваме да надграждаме. Факт е, че в последните три години не сме канени от екипа на МОН да дадем мнение, може би сме били по-критични, отколкото трябва. Но в този период Съюзът на учените роди два документа, наречени Меморандуми - от 2005 и 2008 г. Те включват и критичност, но и добър анализ, според мен, и идеи.
- Кой е обектът на критиките ви в този период?
- Предлаганите стратегии за висшето образование, сега - и за науката. Преди всичко, приветстваме появата на всякакъв документ от този тип, защото той най-малкото създава база за дискусия. Целта ни винаги е била да подобрим съответния документ. Преди доста време - през 2003 г., бе приет Законът за насърчаване на научните изследвания, където бе казано, че до 6 месеца трябва да се появи Национална стратегия за научните изследвания. Проект за такава стратегия се явява 5 години по-късно. На първо място бих казал няколко думи за държавната политика, която ще се изрази чрез такава стратегия. Нашето основно искане е стратегията за науката да отразява една комплексна стратегия за развитието на страната. За да се развива науката, ние трябва да знаем какъв е погледът на политиците за икономическото развитие на страната. На базата на това трябва да стъпи стратегията за науката. Нямам впечатление да е създадена комплексна държавна политика за развитието на България. Стратегията за науката се явява като продукт на екип от МОН, проблемът за иновациите стои в Министерството на икономиката и енергетиката. Приоритетите, които то си поставя, са различни от тези, които формулира МОН. Ако погледнем документите, които изграждат пък екипите на Министерството на финансите, там се пораждат други звучения. Там има остри изисквания към институциите, които правят научните изследвания, и към образованието. Къде е комплексната държавна политика, избистрена ясно и открито? Има създаден орган - съвет към министъра на образованието и науката с цел да формира становища по научната политика. Каква е неговата функция и събира ли се той изобщо, не става известно в публичното пространство. Без наличието на мозъчен тръст от водещи учени, който да формулира основните стратегически моменти, не виждам начин за създаване на държавна политика като цяло и в частност за науката и висшето образование. Да мислиш стратегически, означава да имаш ясно поставена цел за развитието на страната, да насочиш финанси за постигането на тази цел, да оформиш приоритетните области, чрез които ще я развиваш, както и достатъчен човешки потенциал.
- Стратегията не трябва ли да следва тенденциите в развитието на Европейския съюз, от който сме част?
- Ясно е, че ние национална Лисабонска стратегия нямаме. Проектът, предложен сега, дава малко материал в тази посока. Анализът, който той предлага, е изпълнен с данни единствено от европейски източници, от международната банка данни на ЕС. Имаме ли ние национален инструмент за мониторинг? Имаме ли национални данни за състоянието на българската наука или не? В проекта анализ на състоянието на науката у нас практически липсва. Нито един български факт не е цитиран. Би било добре поне от НСИ да се представят данни. Няма абсолютно никакви данни къде какъв потенциал работи, с какви резултати, с какво финансиране и т.н. Искам да видя управленски анализ на базата на събрани у нас факти. Следователно, включването на такъв мониторинг в стратегията става жизнено необходимо.
- За финансирането все пак е казано, че ще се увеличава с 0,1 от БВП всяка година.
- Няма да повтарям данните за финансирането, които в пресата са изнесяни подробно. Но изрично повтарям, че да мислиш стратегически, това означава да формулираш стратегическите цели и да ги подплатиш финансово. Този процент 0,1 означава, че ние нямаме желание за промяна на статуквото, че научните изследвания, иновациите и технологиите изобщо не са приоритет за държавата. Стратегическо мислене показа Румъния, вдигайки два до три пъти някои от финансовите показатели, свързани с науката и образованието.
- В стратегията няма данни колко учени са пред пенсия и колко от местата за млади учени остават незаети поради ниските заплати.
- Въпросът за кадрите е възлов. Дълго време се казваше, че хората, заети с наука у нас, били много. Сега изведнаж се оказва, че сме на последно място в ЕС по брой на учените на 1000 души население. Заетите с наука у нас са намалели драстично. Да не говорим, че лицата с научни степени и звания са твърде малко и застаряването при тях е реален проблем. Стигаме до младите, които не се блазнят да се занимават с наука тук, "циркулацията" на мозъци е еднопосочна. В проекта за стратегия се казва: "да се превърне трудът на учения във високо платен, престижен и привлекателен". Една формулировка, която е гола фраза. Заплати и добри условия за наука - при това спешно, това са двата фактора, които могат да задържат младите. Така, както "растат" заплатите на българските учени, ние си оставаме на последно място в европейската стълбица. Обидно е професорската заплата да е колкото лейтенантската в армията. Ние, професорите, с ранг на лейтенанти ли сме или с ранг на генерали? Добре е, че се вдигна докторантската стипендия, но тя веднага трябва да бъде поставена в дъното на квалификационната стълбица в науката, за да не се получава драстичното противоречие с младите асистенти и научни сътрудници, че и с доцентите. Не може да решаваш един въпрос, като създаваш ново противоречие.
- Нека да кажем, че поне приоритети са посочени в проекта за стратегия.
- Тези приоритети, които са посочени като основни, остават дискусионни. Това европейските приоритети, пренесени в България ли са? Ако те са национални, би трябвало веднага да бъдат подплатени със стратегическо мислене - т.е. с анализ на съответния икономически отрасъл, на финансирането, кадрите и подготовката им. Един приоритет например е свързан с енергетиката и енергоносителите. Искаме да строим нова атомна електроцентала. Как, след като количеството студенти, които приемаме в университета, не биха осигурили бъдещето на такава електроцентрала.
- Тъкмо във физиката кандидатите и приемът са най-малки!
- В областите на физиката и химията най-много се зараждат иновациите. Но щом нещо е приоритет, значи в него създаваме специални условия - даваме високи стипендии, осигуряваме жилища, залагаме средства, данъчни облекчения. Иначе не става. Впрочем облекченията за дарения в образованието и науката току що ги премахнаха! Ако мислим стратегически, трябва да видим кой от приоритетите - енергетика, информационни технологии и биотехнологии, ще бъде този, в който държавата ще заложи най-големи усилия. Къде имаме все още достатъчен останал кадрови потенциал, къде имаме база и звена за наука и производство, къде имаме резерви? Нито дума няма за това в проекта. Т.е. не виждам стратегия. Би трявало по степен на значимост да формулираме националните приоритети, тези на районите в страната, в географския ни регион и европейските ни приоритети. При това - свързани с икономиката и развитието. Отделно значимите за нас приоритети в областта на духовността. Освен това в тези общи рамки БАН трябва да има свои приоритети, университетите да имат свои. Трябва да заложим това, което бихме искали да развиваме, което трябва да развиваме и което можем да развиваме. И да видим какво финансово покритие трябва да заложим. За едни приоритети държавата трябва да заложи значителни средства, за други можем да останем само на проектно финансиране, за трети проектното финансиране може да създаде отделни комплекси. Иначе за какво говорим изобщо?
- А контактите на науката с бизнеса?
- Приемаме, че бизнесът се подчинява на пазарната икономика, т.е. ще инвестира там, където има полза. Ако не създадем режими и механизми, в които определени клонове от българската икономика да виждат стимули за развитие, нито чуждестранният, нито българският бизнес ще инвестира. Науката не е директен вносител на блага в бюджета. Тя е наистина най-силно приходоносна, но това е разположено във времето, не става бързо. Ако искаме да стимулираме този процес, трябва да се наложат директни регулаторни механизми, да се въведе пазар за научния продукт. Присъствието на държавата като регулаторен орган сега е много слабо. Нека се върнем към бъдещото ни поколение. Това, което наложи неолибералната политика или пък погрешното разбиране за демокрацията като прекалена свобода, носи неприятни последици. Къде е държавната регулация за висшите училища? Това също има отношение към стратегията. Регулаторните механизми са оставени на Националната агенция за оценяване и акредитация. Не може в България да има толкова много висши училища. Необходими ли са? Не! Не може с апломб да казваме, че тази година не се попълниха около 6000 места за студенти, а в същото време да има още 9 кандидат-университети, да се говори за нови университети в Ловеч, в Перник и пр. Искат да се регистрират и да обучават. Кого? Как може в богатата Германия държавата да се намеси в Берлин и Мюнхен и да обедини университетите там в едно? Не ни трябват университетчета, трябват ни големи университетски структури, големи струпвания на научна мисъл, подкрепени финансово, обзаведени с хубави лаборатории, където да се правят сериозно обучение и продуктивна наука. Не всички висши училища отговарят на категорията университет. Или трябва да формулираме две категории университети, или да кажем, че едните са университети, а другите - висши училища. Тогава ще избегнем много противоречия. Ние нямаме и формулировка какво е това научна организация. Дали всяка институция в България може да иска да има самостоятелен научен съвет, който да прави избори на определено ниво? Или такава институция трябва да отговаря на определени изисквания и тогава априори да е ясно, че тя има права. Виждате ли колко много въпроси са свързани с една истинска стратегия за науката? Не ги забелязвам в проекта. Трябва да продължим да сме търпеливи, но да оказваме натиск и да търсим начин за промяна на държавната политика - това ще кажа на колегите си, като им честитя празника днес.
За едни приоритети държавата трябва да заложи значителни средства, за други можем да останем само на проектно финансиране, за трети проектното финансиране може да създаде отделни комплекси. Иначе за какво говорим изобщо?
- А контактите на науката с бизнеса?
- Приемаме, че бизнесът се подчинява на пазарната икономика, т.е. ще инвестира там, където има полза. Ако не създадем режими и механизми, в които определени клонове от българската икономика да виждат стимули за развитие, нито чуждестранният, нито българският бизнес ще инвестира. Науката не е директен вносител на блага в бюджета. Тя е наистина най-силно приходоносна, но това е разположено във времето, не става бързо. Ако искаме да стимулираме този процес, трябва да се наложат директни регулаторни механизми, да се въведе пазар за научния продукт. Присъствието на държавата като регулаторен орган сега е много слабо. Нека се върнем към бъдещото ни поколение. Това, което наложи неолибералната политика или пък погрешното разбиране за демокрацията като прекалена свобода, носи неприятни последици. Къде е държавната регулация за висшите училища? Това също има отношение към стратегията. Регулаторните механизми са оставени на Националната агенция за оценяване и акредитация. Не може в България да има толкова много висши училища. Необходими ли са? Не! Не може с апломб да казваме, че тази година не се попълниха около 6000 места за студенти, а в същото време да има още 9 кандидат-университети, да се говори за нови университети в Ловеч, в Перник и пр. Искат да се регистрират и да обучават. Кого? Как може в богатата Германия държавата да се намеси в Берлин и Мюнхен и да обедини университетите там в едно? Не ни трябват университетчета, трябват ни големи университетски структури, големи струпвания на научна мисъл, подкрепени финансово, обзаведени с хубави лаборатории, където да се правят сериозно обучение и продуктивна наука. Не всички висши училища отговарят на категорията университет. Или трябва да формулираме две категории университети, или да кажем, че едните са университети, а другите - висши училища. Тогава ще избегнем много противоречия. Ние нямаме и формулировка какво е това научна организация. Дали всяка институция в България може да иска да има самостоятелен научен съвет, който да прави избори на определено ниво? Или такава институция трябва да отговаря на определени изисквания и тогава априори да е ясно, че тя има права. Виждате ли колко много въпроси са свързани с една истинска стратегия за науката? Не ги забелязвам в проекта. Трябва да продължим да сме търпеливи, но да оказваме натиск и да търсим начин за промяна на държавната политика - това ще кажа на колегите си, като им честитя празника днес. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/31/2008 : 15:50:52
|
Ректорите искат МОН да се раздели на две министерства
Антон Станков
news.bg
31.10.2008 г.
90 на сто от ректорите подкрепят идеята за разделяне на МОН на две министерства, каза председателят на Съвета на ректорите на висшите училища проф. Борислав Борисов.
Едното от тях да отговаря за средното образование, а другото да бъде Министерство на висшето образование, науката и технологиите, уточни ректорът на УНСС.
По думите му такъв опит за разделяне на МОН у нас е имало.
В половината страни от Европа има Министерства на висшето образование, науката и технологиите, посочи проф. Борисов.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/13/2008 : 15:47:35
|
Кабинетът със стратегия за защита на имотите на МОН
Ива Иванова
13.11.2008 г.
Единодушно МС прие доклада на вицепремиера и министър на образованието Даниел Вълчев за опазване на имотите в образователната система, съобщи премиерът след заседанието на кабинета.
Той поясни, че са се появили много реституционни претенции към публична инфраструктура, която е за обучение.
До 2 седмици министърът на образованието Даниел Вълчев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще внесат законопроект, който решава тези проблеми, каза още Станишев.
Даниел Вълчев каза, че ще бъдат предложени промени в закона за устройството на територията и посочи, че много са зачестили оплакванията от започнали строителни дейности в непосредствена близост до Софийския университет „Св. Климент Охридски", УНСС, Техническия университет и много други.
Същият проблем е налице и по отношение на обекти на министерството на културата. Уместно би било да се наложат ограничения по отношение на такава реституция и по отношение на музеи, а също и зелените площи, каза още Вълчев.
Премиерът съобщи още, че на днешното си заседание правителството е приело национална стратегия за развитие на научните изследвания. Той изтъкна, че в последната година рязко е увеличено финансирането на научните изследвания и посочи, че от 18 млн. се е увеличило на 60 млн. лв., а за догодина се планират 100 млн. лв.
В стратегията са очертани приоритетни научни области със силен иновативен и изследователски потенциал, каза още Станишев и посочи биотехнологиите, храните, здравето, информационните и комуникационни технологии, възобновяемите енергийни източници, нанотехнологиите, културно-историческото наследство и др.
Той съобщи и че се предвижда създаване на университетски научно-изследователски комплекси. Планира се до 2018 г. да бъдат създадени още 5 такива комплекса.
Стратегията включва и мерки за подобряване на статута и възнагражденията на учените до 2013 г. като е планирано вдигане на заплатите и други стъпки още от 2009 г.
Етикети: вълчев гимназия наука образование софия средно
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/28/2009 : 07:43:00
|
От вестник "Дума", 28.01.2008 г.:
Наука
Нещо като стратегия за наука
1. МОН предлага свинско със зеле, но не знае кому дава месото, кому зеленчука
Велиана Христова
Като остави средното и висшето образование да си отдъхнат от душащия му натиск, министър Даниел Вълчев се зае с науката и доведе и нея до точката на кипене. Ката ден подгрява академичната общност с нови "оригиналности", родени в тесен кръжец от приближени към двора му сподвижници. Докато гилдията ври и кипи от прозренията на последната засега "тайна вечеря" - за нов закон за степените и званията; докато асистентите гадаят кога студентите ще получат титла професор, а те самите пълзешком ще измолват постоянен трудов договор, министърът продължава да движи напред документа, наречен Национална стратегия за развитие на научните изследвания в България.
Малцина от затрупаните с дертове учени са забелязали, че леко допълнен вариант на въпросната стратегия е заменил предишния в сайта на МОН. С изместен напред обхват - до 2019 г. В интерес на коректността трябва да признаем, че в документа има известен напредък, някои съвсем очевидни грешки и недомислия са пооправени, появила се е дори възможност и към научните институти да се създават центрове за наука. Така вече изглежда, че изследвания ще има не само във вузовете, както се подразбираше от написаното в първия вариант, но и в научни институти. Иначе в стратегията за наука продължава да липсва националният център за наука - БАН. "Пропуск", който не се случва в нито една подобна стратегия на друга държава.
Много усилия бяха положени в последната година да се внушава, че е неефективна баш работещата най-добре българска научна структура. Дали бленуване по имотите, дали отстраняване на водещ конкурент - причината във всички случаи е извъннаучна. Затова министърът търси лобита да прокара стратегията в МС и в парламента. Непрекъснато
пълзят слухове за тайни срещи
при него на хора, които ни академичните съвети на вузовете, ни управителните съвети на БАН и Селскостопанската академия са упълномощавали да защитават тяхна позиция. Може да се смята, че участниците изразяват просто личното си мнение. Но всеки път отзвуците плъзват като хлебарки из академичните среди, бунейки духове, догадки и протести.
Ако говорим сериозно, уводната част на документа продължава да съдържа само добре известни данни от европейските документи, съпътстващи Лисабонската стратегия, и преповтаря задачите, изписани в тях. В новия вариант поне думата "иновации" най-сетне се е появила след "наука и технологии". Документът обаче продължава да страда от основен дефект - той стъпва върху нищото. Не може да има анализ за състоянието на науката у нас, в който няма и дума за самата наука. Всъщност са посочени само факти "около" нея - че държавата дава нисък процент от БВП за изследвания (най-ниският в ЕС впрочем), че бизнесът не инвестира в тях, че е слаба връзката наука-бизнес, че статусът на научната кариера е нисък и непривлекателен за младите и т.н. Вярно, но толкова може да каже и всеки случайно запитан българин. Защо всичко това се случва вече 20 години в държавата ни - от глупост или целенасочено?
Защо сме се сринали
на последно място преди Кипър по инвестиции в науката и по брой учени на глава от населението, искаме ли да се качим поне малко нагоре в класацията? Такава цел не се забелязва.
Когато се прави основополагащ документ за развитието на науката, трябва поне да има анализ каква наука имаме в момента. Има ли нещо добро в нея, все пак? Как са се отразили 20 години финансови удари върху нея, къде има качество и къде не. Запазени ли са и развиват ли се онези български научни школи, които обикновено се посочват като утвърдени в световната наука - да речем по физико-химия, математика, металознание, геология, биология и генетика (да имаш в историята си учен от калибъра на акад. Дончо Костов и да не отчетеш тази генетика има ли я днес или не?!). Как се прави стратегия, без да знаеш кои научни звена и кои учени работят най-добре и в кои научни области в международните конкурси на ЕС и света? Това има ли някакво значение за бъдещото развитие на изследванията в България или няма? Как се полагат приоритети, без да кажеш: в тази област сме силни,
има ниша за България
Или пък - това са съществуващите силни и водещи научни звена в БАН, тях ще подкрепяме - нали точно такъв подход изискват документите на ЕС. Но, както виждаме, БАН я няма изобщо в стратегията. Как се замислят нови университетски изследователски структури, без да си посочил поне петте университета, които доказано от световните статистики водят по научна продукция - СУ, МУ-София, ХТМУ, университетските болници, Пловдивски университет!
Вместо всичко това четем невярната констатация, че по влезли в науката ресурси не стоим зле, но изоставаме значително в резултатите и следователно трябва да се повиши ефективността на влаганите средства. Знаят ли в МОН, че вече не едно международно изследване констатира, че на единица вложени средства българските учени произвеждат най-много научна продукция в сравнение с колегите си от другите страни и тази опасна степен на интензивност е вредна за научното развитие? Очевидно не знаят. Съвсем некоректна е и общата констатация, че публикациите на нашите учени не бележели ръст в последните години!
Усреднените данни не вършат работа
- в БАН и 5-те водещи университета броят на публикациите трайно расте, а намалява в онези звена, които са на опашката по научна продукция. Без да отчита съществените разлики, стратегията е като онова свинско със зеле, в което един яде свинското, друг зелето. Истинският анализ би трябвало да доведе до различни и адекватни мерки към отличниците и към двойкаджиите в науката. Нищо подобно няма в документа.
В него се декларира, че една от основните цели на стратегията е повишаването на конкурентоспособността на българската икономика. Тя обаче по никакъв начин не е свързана с каквато и да било визия за развитието на икономиката у нас. Не била интензивна концентрацията на малки и средни предприятия около големи икономически играчи, които са в състояние да развиват собствени изследвания, казва документът. Къде са тези играчи у нас? Чия точно конкурентоспособност ще се повишава - на десетките шивашки цехове на ишлеме, на над 90-те процента малки и микрофирми от общо 300 000? На купените от чужденци предприятия или на големите търговци тип "Хюлет пакард", стъпили у нас? Всичко е възможно, но според обекта, към който се насочва науката, трябва да се планират и мерките. Защото приоритет "Научни изследвания в подкрепа на силната и работеща българска икономика" абсолютно нищо не означава. Би трябвало поне да се каже
в кои технологични области
има мегдан да създаваме нови малки иновативни и технологични фирми.
Добре е да се знае също в кои производства ще влязат нанотехнологиите да речем, които са определени като един от приоритетите и ще се финансират с предимство. Ще бъдем ли конкурентоспособни срещу онези милиарди, които се дават в света в тази област? Или във възобновяемите източници на енергия? Излишно е да се напомня колко чужди фирми напъват да строят у нас вятърни електроцентрали, които щели да стигнат мощност 300 мегавата и според ДКВЕР ще оскъпят тока на българина. Тези "вятърни" чужденци ще търсят ли нашите наука и технологии? Доскоро имахме напълно конкурентоспособни разработки на лекарства, пък и сега се създават нови, особено на фитооснова поради богатата биологично активна флора на страната ни. След утрепването на високонаукоемкия НИХФИ съвсем ли се отказваме от нишата за българските лекарства до 2019 г.?
Казва ли ти някой.
Следва "Мизерия-стока-мизерия прим"
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/30/2009 : 11:18:40
|
Рисков фонд с държавно участие ще подпомага хай тек фирми
Финансирането за иновации трябва да стигне процент от БВП
през 2014 г.
Мартина Бозукова
29 Януари 2009
www.mediapool.bg
Държавата ще осигурява финансова подкрепа на стартиращи фирми, занимаващи се с високотехнологични научни разработки. За тази цел ще бъдат използвани различни инструменти за рисково финансиране – венчърни фондове, гаранционни фондове и др. Това е записано в Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г, която правителството прие на заседанието си в четвъртък.
Документът предвижда до 2011 г. да бъде създаден поне един рисков фонд с държавно участие, който ще инвестира в акции и дялове на високотехнологични стартиращи фирми, както и в права на интелектуална собственост. По този начин ще се поема част от риска на фирмата внедрител. Фондът ще се създаде като публично дружество, което функционира с бюджетни и привлечени средства.
"Практиката не само в САЩ, но и в някои по-малки държави, показва убедително, че тези фондове са изключително ефективно средство за внедряване на иновации и високи технологии в съвременната сложна конкурентна пазарна среда, като при това гарантират добра средна норма на печалбата. За да се стимулира частната инициатива за рисково финансиране на високотехнологични и иновативни предприятия, ще бъде създадена схема за поемане от държавата на част от риска на инвеститора. От тази схема ще могат да се възползват на конкурсен принцип частни рискови инвеститори, които отговарят на определени условия", е записано в стратегията.
Тя предвижда още публичните разходи за научни изследвания и иновации да бъдат увеличавани системно до достигане на средното равнище за ЕС. През 2010 г. те ще представляват не по-малко от 0.6 % от БВП, a към 2014 г. ще достигнат 1 %. Заедно с финансирането от небюджетни източници разходите за научноизследователска и иновационна дейност трябва да достигнат равнище от 1.3 % от БВП до 2014 г. и до 1.8 % от БВП до 2019 г. За сравнение ЕС е поставил за цел разходите за изследвания и иновации в отделните държави до достигане на средно 3 % от БВП до 2010 г., като поне 2 % се осигуряват от бизнеса.
Стратегията предвижда динамичен модел на кариерно развитие, опростяване на различни процедури, известна децентрализация на процедурите при запазване на държавната гаранция за качество и др. Не по-късно от 2010 г. ще бъдат въведени срочни договори за заемане на някои научни длъжности (в това число длъжности във висшите училища), продължаването на които ще зависи от резултатите от проведена задължителна атестация.
Новият модел на кариерно израстване ще бъде уреден в специален закон, който ще отмени действащия Закон за научните степени и научните звания.
Ще бъдат създадени университетски научноизследователски комплекси на основата на сключени споразумения. До 2014 г. ще бъде подкрепено изграждането на поне три такива комплекса, а до 2019 г. техният брой ще бъде увеличен на пет. Тези комплекси ще бъдат изградени около водещи висши училища, осъществяващи научноизследователска дейност в приоритетни научни области и отговарящи на определени критерии.
Сред критериите ще бъдат брой проведени докторантури и процент на докторантите, които са защитили в срок дисертационния си труд, спрямо общия брой на докторантите; участие на студентите и докторантите в научноизследователската дейност, която ще осъществяват университетските изследователски комплекси; брой одобрени проекти по национални и по европейски и международни научни програми и др.
В някои от приоритетните научни области ще бъдат изградени иновативни научни центрове включително извън столицата. В тях държавата ще концентрира финансови ресурси, съвременна научна апаратура и оборудване, необходима за провеждането на висококачествени и интердисциплинарни научни изследвания предимно с приложна стойност.
|
Edited by - moderator on 01/30/2009 11:18:56 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/12/2009 : 18:45:08
|
До 2019-а трябва да имаме 5 университетски научни комплекса
Ива Иванова
12.03.2009 г.
Парламентарната бюджетна комисия одобри националната стратегия за развитие на научните изследвания до 2019 г.
Документът предвижда до 2014 г. да бъдат създадени три университетски научноизследователски комплекса, а до 2019 г. те ще станат пет. Ще бъдат изграждани и центрове за върхови постижения в приоритетни научни области.
Целта по отношение на научноизследователските институции е да бъдат изградени такива структури и мрежи, които да са с капацитет да извършат научни изследвания и да създават иновации на европейско и световно равнище.
Предвижда се до 2019 г. да бъдат изградени три иновативни научни центъра в приоритетни научни области, да бъде гарантиран равен достъп на научните организации до електронни бази данни, осъвременяване на инфраструктурата във водещи научни звена в приоритетните области.
В стратегията като национални научни приоритети са посочени области със силен иновационен потенциал, и също научни области с отражение върху качеството на живот.
В националните приоритети са включени и научни изследвания в подкрепа на силната и работеща българска индустрия.
Сред набелязаните приоритетни области са биотехнологии, информационни и комуникационни технологии, енергоспестяващи технологии, нанотехнологии, екология, биоразнообразие, природна среда, културно-историческо наследство, национална идентичност и социална среда.
Предвижда се засилено финансиране като до 2014 г. да бъдат влагани две трети от публичните средства в приоритетните области, а до 2019 г. - три четвърти.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/18/2009 : 19:26:20
|
www.news.bg, 18.03.2009
Комисията по образование реши да се създаде работна група, която до 10 дни да доработи национална стратегия за развитие на научните изследвания.
Групата ще се състои само от депутати и експерти от просветното министерство, без участието на представители на академичната общност. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/26/2009 : 08:17:07
|
www.bas.bg, 24 март 2009
О Б Р Ъ Щ Е Н И Е
от Събранието на академиците и член-кореспондентите
на Българската академия на науките
Уважаеми Народни представители,
Събранието на академиците и член-кореспондентите на Българска академия на науките с голямо внимание и загриженост следи дебатите по предложената от МОН “Национална стратегия за развитие на научните изследвания (2009 – 2019 г.)” в РБългария. Този документ има изключително важно значение за бъдещото на нашата страна и нейната наука.
В Стратегията, като цяло, липсва детайлен анализ на състоянието на научния потенциал в България, както и реална оценка на научните, научно-приложните и обществено значими резултати от дейността на научните организации у нас. Този пропуск не позволява да се направят достатъчно задълбочени изводи за реалните успехи и недостатъци на научната ни общност, така необходими за правилно формиране на политиката на страната в областта на научните изследвания за следващите десет години.
Това ни дава основание да подкрепим критичните бележки към проекта за Стратегията, съдържащи се в официалното становището на Ръководството на БАН от 19.12.2008 г., в Декларацията на Общото събрание на БАН от 09.02.2009 г., както и в изказването на Председателя на БАН пред Комисията по образованието и науката в НС на 11.03.2009 г.
Въпреки че известна част от тези критични бележки бяха взети под внимание, все още в Стратегията има редица съществени пропуски и недостатъци, най-съществените от които могат да бъдат формулирани по следния начин:
• Отсъства ясна визия за инструментариума за приложение на научните постижения (трансферни центрове, рискови фондове, инвестиционно-гаранционни фондове, развитие на корпоративната наука);
• Липсва перспектива за регионалното развитие на науката, за мерките срещу негативното влияние на световната икономическа криза върху научния потенциал;
• Не е дефинирана ролята на обществените и хуманитарни науки за развитието на страната и обществото и т.н.
Буди недоумение и тревога липсата на виждане за бъдещето развитие на Българската академия на науките (БАН) и Селскостопанската академия (ССА). БАН и ССА юридически и фактически са българските комплексни национални организации за научни изследвания. По актуални международни данни БАН произвежда почти 2/3 от научната и научно-приложна продукция на страната. Тя осъществява съществени дейности по научното осигуряване на страната. Играе водеща роля в интеграцията на нашата наука в европейското и световно научноизследователско пространство. За периода от 1975 г. досега националната научна продукция е нараснала със 120%, а без участието на БАН тя би нараснала само с 60%. Подобна е ролята и на ССА в развитието за аграрните науки в България.
Липсата на какъвто и да е текст относно бъдещото развитие на двете утвърдени национални научноизследователски организации (БАН и ССА ) поражда сериозно съмнение и тревога за възможностите за ефективен напредък на науката и технологиите в България.
Настояваме в Стратегията да намери място текстът:
“Българската академия на науките и Селскостопанската академия ще продължават да се развиват и утвърждават като национални научноизследователски центрове.”
Българската наука и технологии заслужават да получат такава стратегия, която да отговаря на повишените изисквания на XXI век и на неговите предизвикателства. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/04/2009 : 23:06:25
|
Учените не искат научната стратегия на МОН
Ванина Стоянова
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3522§ionid=2&id=0000503
Учените и ректорите обявиха за неприемлив проекта на научна стратегия, предложен от просветния министър Даниел Вълчев и одобрен от правителството. Основните им критики са, че липсва анализ на българската наука, заложени са много нива на финансиране, както и че няма анализ в кои отрасли на икономиката има условия да се прилагат научните изследвания.
Срещу сегашния вид на стратегията се обявяват Съюзът на учените, БАН и Съветът на ректорите. Според учените и ректорите проектът трябва да бъде доработен и значително подобрен. В момента документът е в парламента, но не бе гласуван от образователната комисия. Депутатите от комисията решиха, че проектът трябва да бъде доработен и едва тогава да бъде гласуван от комисията и парламента.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/27/2009 : 20:59:43
|
Искайте 5% от БВП за образование, съветва Вълчев академиците
Академик Никола Съботинов с министъра на образованието Даниел Вълчев.
Ива Иванова
www.news.bg
27.04.2009 г.
Научната общност да заяви ясно преди изборите, че очаква от следващите управници не по-малко от 5% от БВП за образование и между 0.8 и 1% за научни изследвания.
Тази препоръка отправи вицепремиерът и министъра на образованието Даниел Вълчев по време на откриването на Национален форум за науката, който се провежда в БАН под патронажа на президента Георги Първанов.
Даниел Вълчев изтъкна като постиженията на правителството за научната общност увеличаването на средствата за фонд Научни изследвания, осигуряването на достъп на българските учени до световните електронни научни бази данни и подобряването на статута на докторантите.
Вълчев посочи като основни нерешени проблеми липсата на ясно дефинирани приоритетни научни области, недостатъчното и неефективното финансиране, а също и неефективната политика по отношение на учените.
„Не ни достигна смелост да се обединим около по-съвременен закон за научните степени и звания", поясни Вълчев и прогнозира, че в следващите години това ще продължи да генерира проблеми.
Според председателя на съюза на учените в България Дамян Дамянов проектът на национална стратегия за научните изследвания по думите днес повече разделя отколкото обединява представителите на научната общност.
Критични бележки по проекта на стратегия направи и председателят на БАН Никола Съботинов.
Той е категоричен, че проектът се нуждае от значително доработване. Според Съботинов задължително трябва да имаме национална стратегия за научни изследвания и иновации. В нея трябва да бъде отделено значително място на науката, която обслужва държавата, на регионалното развитие на науката, на подкрепата на българската индустрия, смята още той.
Като основен недостатък на проекта Съботинов посочи това, че е изготвен на базата на недостатъчно задълбочено проучване и анализ на състоянието на науката в страната.
Проектът е насочен преди всичко към развитие на научните изследвания във висшите учебни заведения, не предвижда бързи мерки за повишаване на социалния статус на учените в България, отбеляза още председателят на БАН.
Съботинов съобщи, че в БАН започва процес за изграждане на нови стартиращи фирми на базата на научни продукти, създадени в нейните институции.
Това е крачка за осъществява на по-бърз трансфер на научните резултати в икономиката, подчерта той.
Вълчев: Науката да се възползва от изборите
Някои признания на просветния министър
понеделник, 27 април 2009
www.vsekiden.com
Научната общност да каже какво очаква от бъдещото управление на страната. За това призова министърът на образованието и науката Даниел Вълчев при откриването на втория Национален форум за науката под патронажа на президента Георги Първанов в рамките на инициативата “Български дебати”.
Министърът призна, че той не би написал научната стратегия по начина, по който тя е била внесена в Министерски съвет, и наблегна на три пропуска на неговото ведомство през отиващия си мандат - липсата на ясно дефинирани приоритетни научни области, недостатъчно финансиране и неефиктивана политика към учените.
„Не ни достигна смелостта да се обединим около един по съвременен Закон за научните степени и звания – това е проблем и ми е трудно да кажа как той ще бъде решен”, каза още Вълчев. Според него средствата за образование трябва да са не по-малко от 5 % от БВП, а за наука – 0,8 – 1 % от БВП.
Вълчев отбеляза, че в започналата предизборна кампания не е почтено да се говори за направеното от правителството в областта на науката, но изброи и три важни, според него, осъществени неща от кабинета – увеличаване на средствата за фонд “Научни изследвания” на 100 млн.лв., възможност за достъп до научните бази с данни и повишаване статута на докторантите.
Назряло е времето за самостоятелно Министерство на науката, иновациите и висшето образование, както и за създаването на национален Съвет за научни изследвания, иновации и технологии. Това заяви председателят на Съюза на учените в България (СУБ) проф. Дамян Дамянов при откриване на форума. Той подчерта, че за 20 години научният потенциал в страната е намалял пет пъти, има и проблеми с възрастовата структура на учените. С 2,62% изследователи на 1000 души у нас България изостава два пъти от средния показател за 15 водещи европейски страни, посочи той.
|
Edited by - moderator on 04/27/2009 22:01:13 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/29/2009 : 17:00:43
|
Президентски "студен душ" заля стратегията за научи изследвания
Ива Иванова
29.04.2009 г.
На остра критика подложи проекта за стратегия за научи изследвания президентът Георги Първанов при закриването на втория Национален форум за науката.
Пълно разминаване в приоритетите на страната и приоритетите на националната научна политика констатира държавният глава и дори предложи да бъде направено помагало за това как се пише стратегия.
Правим в най-добрия случай стратегия за мандата, отбеляза Първанов и подчерта: Ще успеем като нация, когато се освободим от това мандатно мислене. Президентът е категоричен, че изработването на национални приоритети не може да е еднопосочен акт.
Държавата определя своите приоритетите, но и науката експертно трябва да се произнесе по тях, както и за ресурсите, допълни Първанов. Той подчерта, че форумът за науката се провежда в европейската година на творчеството и иновациите в една критична ситуация за света, изискваща и налагаща радикални промени в основни досегашни постулати на политиката. По думите му, не само заплахата от кризата е реална, кризата е у дома.
Президентът заяви, че иска да види ролята на българската научна общност по тези въпроси и че ако не го направи, правителството ще се обърне към БАН - за модели за изход от кризата.
Първанов изтъкна необходимостта от диалог между държавните институти и научната общност. Той е категоричен, че фундаменталната наука не може да бъде закрита, заради приложените разработки. Науката не може и не бива да бъде делена. Няма място за противопоставяне между академичната и университетската наука, заяви държавният глава.
По думите му, „ако един управленец има временен интерес да противопоставя тези нива, тези сектори - това наистина е рискова игра".
Не съществува дилема,университетите или БАН, категоричен е Първанов. Той подчерта, че тези два стълба трябва да се отворят един към друг.
Президентът изтъкна ролята на отговорността на БАН. Той припомни и 140-годишнината от основаването на първата институция на нова съвременна България и авторитетен научен и духовен център. Първанов заяви, че ще продължи да настоява БАН да бъде впрегната във формирането на националните политики.
За проекта на стратегия за развитието на науката и научните изследвания, президентът е категоричен, че в този си вид той не бива да бъде разглеждан в парламента.
Припомняме, при откриването на форума, вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев отправи препоръка към научната общност да заяви ясно преди изборите, че очаква от следващите управници не по-малко от 5% от БВП за образование и между 0.8 и 1% за научни изследвания.
|
|
|
|
Topic |
|
|
|
Стратегия за научните изследвания
