| Author |
 Topic  |
|
goranovaz
Bulgaria
5 Posts |
 Posted - 08/15/2006 : 13:41:31
|
По повод статията на М. Горанов "Скритите пътеки"
Скъпи колега,
Такова е положението във всички вузове. Корупцията е прогресивно заболяване, а лек за такова не се намира. То може да се спре за известно време, т.е. да мине в ремисия, и после отново се отключва и активира.
Някой е казал, че всички болести се лекуват, но при съответна профилактика и адекватно лечение или чрез определен алтернативен метод.
Мъдрецът не лекува болестта, а той я предотвратява!
Така е и с корупцията!
Трябва да се отчитат етапите на процесите и така да се противодейства и изкорени това, което не ни допада.
За медицинското образование е добре да се вземе под внимание и други изпитани системи. Например от американската. Гледал ли си филма "Анатомията на Грей"? |
 |
|
|
Democrat
Bulgaria
28 Posts |
Posted - 08/17/2006 : 18:17:24
|
Грехът на интелектуалците
или: Защо трябва да се говори? (по Хайек)
Накратко: Грехът на интелектуалците по цял свят, изразен силно подчертано и в България, се състои в това, че изправени пред пропагандна машина, която тласка развитието на обществото в погрешна, често пъти гибелна посока, те или подкрепят съзнателно тази пропагандна машина или просто бездействат – тоест не се противопоставят на масовото промиване на мозъци и на манипулацията на общественото мнение нито с думи, нито с публикации (книги, статии във вестници и списания и пр.), нито с изяви по радио или телевизия. По такъв начин те волно или неволно допринасят за изкривяванията и извращенията в развитието на обществото, за преобръщането на ценностната система на големи обществени маси, за загубата на десетки години в застой или дори връщане назад в развитието на цели нации, за появата и трайното установяване на процеси на гниене, блатясване, мафиотизиране – там, където би трябвало да тече буйната река на свободния живот.
За основа на доказването на горното твърдение ще бъде използвана студията “Интелектуалците и социализма”, издадена за пръв път в обзорното списание по правни въпроси на Чикагския университет през 1949г. с автор професор Фридрих фон Хайек (1899-1992), родом от Виена, нобелов лауреат по икономика 1974г. Горната студия е публикувана на български език през 2005г. от издателската къща МаК, ISBN 954-91541-3-0 .
I. Ролята на интелектуалците:
“Във всички демократични страни, а в САЩ в по-голяма степен от където и да било другаде преобладава ясното убеждение, че влиянието на интелектуалците върху политиката е пренебрежимо малко. Това несъмнено е вярно за възможностите на интелектуалците да оказват влияние върху взимането на решение чрез своите ексцентрични възгледи до степен, която да наклони вота на избирателите в полза на решения, различаващи се от настоящите възгледи на масите. Но в рамките на дълъг период от време те никога не са упражнявали толкова силно влияние, както в тези страни днес. Интелектуалците упражняват тази власт чрез формиране на общественото мнение.” (виж глава I, стр. 33 от българското издание на “Интелектуалците и социализма”)
Тук читателят неволно би се запитал: Що е интелектуалец? Или: Какво разбира проф. Хайек под понятието “интелектуалец”? За проф. Хайек интелектуалците са “хора, които съдят за всичко не по неговите специфични достойнства, а ... единствено в светлината на определени модни общи идеи.” (стр. 38 от българското издание на “Интелектуалците и социализма”) И още: “Не е чудно, че истинският човек на науката или специалистът, както и деловият човек, често пъти проявяват презрение към интелектуалеца; те не са склонни да признаят неговата сила и се дразнят, когато открият наличието й. Те разглеждат интелектуалците предимно като хора, неразбиращи нищо достатъчно добре, чието мнение по въпроси, които те самите владеят, показва малко белези на истинска мъдрост. Би било обаче фатална грешка тяхната власт да се подценява по тази причина. Макар техните познания да са понякога повърхностни, а интелигентността им – ограничена, това не променя факта, че основната преценка за идеите, според които обществото ще действа в недалечно бъдеще, е именно тяхна. Няма да бъде пресилено да се каже, че щом по-активната част от интелектуалците се обърне към определена съвкупност от възгледи, то процесът на тяхното всеобщо приемане става почти автоматичен и неудържим. Те са органът, създаден от съвременното общество за разпространение на знания и идеи и именно техните убеждения и мнения изпълняват функцията на сито, през което трябва да преминат всички нови концепции преди да достигнат до широките обществени маси.” (стр. 39 от българското издание на “Интелектуалците и социализма”)
Оказва се, че в световен план по-голямата част от интелектуалците имат леви убеждения и със своята активност успяват съществено да повлияят на развитието на обществото.
“Поради общото си предразположение интелектуалецът не се интересува от технически детайли или практически трудности. Привличат го просторните визии, правдоподобното схващане за социалния ред като цяло, обещаван от една планова система.
Самият факт, че тези вкусове на интелектуалеца намират по-голямо удовлетворение в теоретичните конструкции на социалистите, се оказа фатален за влиянието на либералната традиция. ... В продължение на малко повече от половин столетие единствено социалистите бяха тези, които предлагаха нещо подобно на ясна програма за социално развитие, картина на бъдещото общество, към което те са устремени, и набор от общи принципи, насочващи решенията по отделните въпроси. И макар, че ако не греша, техните идеали страдат от вродени вътрешни противоречия, а всеки опит да се реализират в практиката води до резултати, абсолютно различни от очакваните, нищо не променя факта, че тяхната обща философия остана единствената ясно формулирана програма за социална политика, поддържана от голяма група хора, и единствената система или теория, която повдига нови проблеми и разкрива нови хоризонти. Така социалистите успяха да запалят въображението на интелектуалците.” (стр. 51 от българското издание на “Интелектуалците и социализма”)
Не случайно в своя Предговор на “Интелектуалците и социализма” проф. Георги Фотев пише за Ф. Хайек: “В центъра на вниманието му са левите интелектуалци и тяхната роля за превръщането на социализма в масова угроза за свободата, превърнала се по толкова труден, дълъг и драматичен начин в основополагащ принцип на модерното западно общество”. (от Предговор към българското издание на “Интелектуалците и социализма” от проф. Г. Фотев)
II. Отговорността на интелектуалците:
Навсякъде по света, където е победил социализмът, а и в някои други страни се изграждат тоталитатрни общества, където пътят на свободното развитие е загърбен. Да видим как става това в България:
“... А на 9. IX. 1944г. се извършва с лекота преврат, който може да изглежда комичен, ако не е цинично да се каже така. Страната е опупирана от Червената армия без никаква, дори символична съпротива. Възможните социални и политически съпротивителни сили са смазани и се смазват при най-малките прояви и дори при подозрение за възможни прояви! ... Грандиозният и безпрецедентен социален експеримент на живо, каквато е насилствената реализация на социалистическата (комунистическа) утопия, и в България има за свои глашатаи тогавашните български леви интелектуалци тъкмо в прецизирания от Хайек смисъл на категорията. И тъкмо есето на Хайек ни предизвиква и ни дава основание да си зададем въпроса: “Как така в една предимно селска страна със сравнително малочислена работническа класа (какъв революционен пролетариат е тя?!), огромни маси хора са патетично завладени от перспективата да строят социализъм?” Хилядите митинги, манифестации, бригадирски движения и какво ли не, са нещо невиждано и дори невъобразимо. Да се твърди, че всичко това са масови спектакли на престореност, че всички играят под страх, че масовият ентусиазъм е някаква измислица, нещо несъществувало, означава да се подменят исторически факти. Съвсем друг е въпросът, че всички тези факти са наистина трагични и скръбни. Илюзиите принадлежат на хора и докато те живеят с тях, съвсем не са илюзии.
Именно това е проблемът. В дъното на смайващата трансформация на масовото съзнание, покорило твърде голяма част от българското население от онова време, са левите български “прекупвачи на идеи”.” (от Предговор към българското издание на “Интелектуалците и социализма” от проф. Г. Фотев)
III. Дилемата (Съзнателният избор на интелектуалците)
Откак свят светува на тази земя тече време разделно. И Господ Бог класифицира хората според житейския им избор, т. е. в духовен план. Затова е много интересно да се прецени ситуацията и съзнателния избор, който интелектуалците правят.
“Есето “Интелектуалците и социализмът” е предупреждение, което както казват позитивистите е верифицирано с реалния тоталитарен социализъм, в който няма как интелектуалците да не са жертва, дори тези, които са най-усърдни, а да не говорим за “непоправимите идеалисти”, които машината по правило смила набързо или животът им бива отровен. ... “Победил социализъм” не е нищо друго и не може да бъде нищо друго освен тоталитарна система, т. е. общество на тотален надзор и контрол. Всеки, който дръзне да е свободен, а особено интелектуалец, дръзнал да прекрачи отвъд границите на левите интелектуалци, има печална съдба. За интелектуално честните дилемата е оцеляване чрез всекидневни компромиси, или гибел, ако цената на оцеляването не е също така в края на краищата гибел.” (от Предговор към българското издание на “Интелектуалците и социализма” от проф. Г. Фотев)
Дали това развитие не се корени идеологически в знаменития труд на Владимир Илич Ленин “Държавата и революцията”? Нали точно там Ленин предначертава ролята на интелигенцията като обслужваща (рабирай по-низша и по-зле поставена социално) прослойка за работническата класа. Този принцип постави интелигенцията в безкрайно унизително и мизерно положение. При това той е в пълно противоречие с природните закони. Ако интелектуалният труд беше лесен, всички щяха да са способни да го извършват. Не породи ли именно Ленинският принцип за мястото на интелигенцията в тоталитарните общества дилемата дали интелектуалецът да стане апологет на социализма, да го хвали гръмко – на всеослушание, с всички сили, и да донася където трябва за забелязаните “нездрави елементи” и техните действия, като по този начин си гарантира един, материално погледнато, по-добър живот? В противен случай, изразявайки явно несъгласието си с липсата на свобода и с извращенията в тоталитарното социалистическо общество – той – интелектуалецът се подлагаше под ударите на системата: затвор, концлагер, физическо унищожение. Немалко българи имаха такава трагична участ. Системата отчиташе това като петна в биографиите на техните роднини и близки, които също биваха тормозени, дискриминирани и репресирани.
IV. Грехът на интелектуалците?
В заключителния параграф на “Интелектуалците и социализма” проф. Ф. Хайек предупреждава: “Докато изграждането на философската основа на свободното общество не се превърне отново в животрептящ интелектуален проблем, а неговото осъществяване – в задача, която предизвиква изобретателността и въображението на нашите най-будни умове, перспективите за свободата остават наистина мрачни. Но ако можем да възкресим отново вярата си в силата на идеите, която беше символ на либерализма в звездния му час, битката не е загубена. На много места по света интелектуалното възраждане на либерализма вече е в ход. Ще се осъществи ли то навреме?” (стр. 59 от българското издание на “Интелектуалците и социализма”).
Според Едуин Дж. Фьолнър – младши (президент на Heritage Foundation от 1977г. и бивш президент на Обществото “Монт Пелерин”: “За щастие предупреждението на професор Хайек дойде точно навреме. Неговите колеги от обществото “Монт Пелерин”, студентите му, както и всички негови почитатели по целия свят взеха присърце това негово послание и посветиха десетилетията след публикуването на тази студия, за да прецизират своите аргументи за свободата, както и за да разпространят тези идеи чрез институции, публикации и конференции, с които постигнаха успех, за който през 1949г. не можеше и да се мечтае.” (от Предговор на “Интелектуалците и социализма” от Е. Дж. Фьолнър – младши).
Не случайно заглавието на този раздел завършва с въпросителен знак. Докато има живот, има надежда. Това е надеждата, че греховният избор може да бъде надмогнат и да започне процес на поправяне на последиците от греха. Колкото повече време минава, тази задача става все по-сложна и по-трудна. Но и най-дългият и труден път започва с една крачка. Ще я направим ли ние българите?
Какво се случи с интелектуалците в постсоциалистическите (посттоталитарните) общества и в частност – в България? Вече на всеослушание е обявено, че има свобода на словото и печата, т. е. няма затвор, концлагер и физическо изтребление за разпространение на идеи. Дали това е наистина така? Много журналисти, дръзнали да проверят това и направили крачка към свободното слово заплатиха горчивата цена да бъдат уволнени и да останат дълги години без работа, точно в годините на постсоциализма в България. Това не би могло да се случи ако крачката към свободата беше направена масово.
И днес всеки, интелектуалец или не, има възможността да избира:
- Дали да застане в удобна поза – например партер – и да повика мафиота, заграбил пари и власт да го възседне с плахата надеждица, че все нещо ще падне в канчето?
- Или пък да се изправи като свободен човек и да заяви с пълни гърди правото си на свободен живот, да посочи престъпленията на мафиотите, които са му известни и да търси съмишленици в борбата за освобождаване от мафията и за възтържествуване на свободата?
Както се казва: Изборът е Ваш!
И нека не забравяме, че в началото беше словото.
|
Edited by - Democrat on 08/17/2006 22:20:22 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 08/17/2006 : 21:25:21
|
Като става дума за интелектуалци, налице са класификация в две групи и още нещо:
Група 1 от 82 интелектуалеца:
1. Стефан Данаилов - актьор
2. Антон Дончев - писател
3. Валери Петров - поет
4. Светлин Русев - художник
5. Божидар Димитров - историк
6. Вили Цанков - режисьор
7. Вежди Рашидов - скулптор
8. Леда Милева - писател
9. Любомир Левчев - поет
10. Иво Папазов - музикант
11. Емил Стойчев - художник
12. Иван Гранитски - писател
13. Николай Овчаров - археолог
14. Георги Китов - археолог
15. Георги Калоянчев - актьор
16. Васил Михайлов - актьор
17. Стефан Мавродиев - актьор
18. Андрей Баташов - актьор
19. Валя Балканска - народна певица
20. Николина Чакърдъкова - народна певица
21. Недялко Йорданов - поет
22. Хайгашот Агасян - композитор
23. Георги Костов - композитор
24. Нешка Робева
25. Велислава Дърева - журналист
26. Деян Славчев - Део - телевизионен водещ
27. Николай Петев - писател
28. Олга Борисова - народна певица
29. Тончо Русев - композитор
30. Евтим Евтимов - поет
31. Венцислав Кисьов - актьор
32. Виктор Пасков - писател
33. Кремена Станчева - народна певица
34. Параскева Джукелова - актриса
35. Георги Лечев - художник
36. Веселин Маринов - музикант
37. Стоян Янкулов - музикант
38. Ивайло Мирчев - художник
39. Христина Ангелакова - оперна певица
40. Александър Янков - юрист
41. Александър Йосифов - композитор
42. Елена Божкова - народна певица
43. Васил Проданов - философ
44. Петър Караангов - поет
45. Димитър Томов - писател, издател
46. Панко Анчев - писател
47. Даниел Спасов - телевизионен водещ
48. Дейзи Стоянова - продуцент
49. Бисер Киров - певец
50. Борислав Геронтиев - поет
51. Васил Стефанов - театровед
52. Райко Кирилов- певец
53. Иван Гоцев - народен певец
54. Мария Петкова - преводач
55. Надя Попова - поетеса
56. Йорданка Варджийска - певица
57. Калина Цанева - писателка
58. Дора Христова - диригент
59. Силвия Томова - примабалерина
60. Хачо Бояджиев - режисьор
61. Олга Сагаева - радиоводещ
62. Лиляна Стефанова - поетеса
63. Милен Иванов - диригент
64. Анжел Вагенщайн - писател, сценарист
65. Надка Караджова - народна певица
66. Иван Дяков - народен певец
67. Стефан Костов - акордионист
68. Кольо Георгиев - писател
69. Никола Инджов - поет
70. Любка Рондова - народна певица
71. Григор Николов - издател
72. Иванка Антонова - режисьор
73. Венета Серкеджиева - режисьор
74. Стоян Попов - оперен певец
75. Васил Банов - актьор
76. Нушка Григорова - режисьор
77. Христо Стефанов - художник
78. Христо Харалампиев - скулптор
79. Сули Сеферов - художник
80. Бойка Присадова - народна певица
81. Христо Димитров - Ансамбъл - "Българе"
82. Албена Вескова - Ансамбъл - "Българе"
Група 2 от 52 интелектуалеца:
1. Албена Стамболиева - писател
2. Александрина Пендачанска – оперна певица
3. Александър Караминков – адвокат
4. Проф. Антони Славински – преподавател в НБУ
5. Асен Манов – конституционен съдия с изтекъл мандат
6. Проф. Богдан Богданов - преподавател по антична литература в СУ „Св. Климент Охридски”
7. Проф. Борис Парашкевов – германист
8. Васил Чобанов – журналист и юрист
9. Велислав Величков – адвокат, депутат в 38 НС
10. Георги Господинов – писател
11. Георги Липовански – художник
12. Проф. д-р Георги Савов
13. Проф. Георги Фотев – социолог
14. Георги Хинчев, журналист, депутат във ВНС
15. Димитър Баталов – писател, Първи председател на Съюза на репресираните
16. Димитър Гочев – конституционен съдия с изтекъл мандат
17. Проф. Димитър Ненов – физикохимия
18. Доц. Васил Гарнизов - политически наблюдател
19. Доц. Нели Огнянова – юрист, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”
20. Евгени Димитров – депутат от 38 НС,, зам.-председател на Комисията „Андреев”
21. Екатерина Арнаудова – математик
22. Емма Москова – архитект, бивш министър на културата
23. Проф. Жени Милева – археолог
24. Иван Бухов – общественик инженер, писател
25. Иван Груйкин – адвокат
26. Йосиф Сърчаджиев – актьор
27. Проф. Калин Янакиев – философ
28. Кирил Маричков – музикант
29. Красен Станчев икономист, изпълнителен директор на Институт за пазарна икономика
30. Лука Станчев – общественик
31. Лъчезар Тодоров – общественик
32. Мартин Заимов – финансист – бивш подуправител на БНБ и шеф на управление емисионно (валутния борд)
33. Проф. д-р Милен Семков – историк
34. Проф. Минко Балкански –физик, преподава в Сорбоната
35. Проф. Михаил Огнянов – лекар
36. Никола Тороманов
37. Проф. Нъшан Ахабабян
38. Панталей Цанков – режисьор
39. Петя Кабакчиева – социолог
40. Светослав Божилов – банкер
41. Станислав Димитров – конституционен съдия с изтекъл мандат
42. Стефан Тафров – дипломат
43. Проф. Стефан Хаджитодоров – био-медицинска информатика
44. Теодора Димова – поетеса
45. Ст.н.с. Тихомир Савов – социолог
46. Харалан Александров – социален антрополог
47. Проф. Христо Баларев – химик
48. Проф. Цочо Бояджиев – философ
49. Чавдар Гюзелев – художник
50. Явор Гърдев – режисьор
51. Явор Дачков – журналист
52. Ясен Гюзелев – художник илюстратор
Група 3 от 32 интелектуалеца...???!!! |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 08/17/2006 : 21:53:59
|
И един по-различен поглед на същата тема от Стефан Влахов-Мицов в книгата му "Необесени мисли", глава "Да пишем като за последно", Пропилер, София 2004
"Но дори, когато българският интелектуалец не се раздвоява между народа и властта, той пак си остава разкрачен. Между слово и поведение, между духовна енергия и публична изява. Извинително звучи фразата, че по такъв начин творците се съхранявали за главната им мисия. Подобно на Чинтулов, чиито бунтовни песни ечат в боевете на въстаниците през Април 1876г. Като досадна подробност изглежда фактът, че поетът ги е пишел нощем, затъмнявайки с всички възможни средства прозорците, да не се прокрадне светлина от свещта. А денем е ходел с хрисим вид из чаршията. За съжаление днес ни е чужда и такава раздвоеност, в т.ч. хермафродитната стойка между народ и власт! Тя, между другото, вече е и излишна, тъй като скопени творци не са нужни никому, освен да озвучат с фанфари някое мероприятие на властта, за чиято цел биват обезпаразитени и напудряни. Останалите помияри ръмжат недоволно, препикават нетърпеливо пространството, в което се кипрят "оглашените" им събратя, и чакат някои от тях да хвърлят топа от вълнение, че да ги заместят. Защото непознато явление е български творец да напусне доброволно копанята и прожекторите - и на 80, и на 100 години той е винаги готов да стане за смях пред публиката, изпускайки се и в буквалния смисъл на сцената или на трибуната както някога Цола Драгойчева. Както се казва: Сеир-резилът не само трябва да е пълен, а и да продължава до края на света. Само че, какво е един сеир-резил без летописци?... Дотук проспахме 13-те години на "преход" към небитието, иде часът на погрома, мигар ще го оставим невъзпят? ... Майсторството на българина - "простосмъртен", властник или творец, не е да се бори срещу заплахите и да ги предотвратява, а да изографисва изтънко катастрофалните последици. Затова художествената ни литература от класиката до днес е сюжетна, фабулна, разказвателна (изберете си, който искате синоним), а не мисловна, синтетична, синкретична. Понеже и историята ни се повтаря безкрайно, до втръсване, а поуката се изгубва в тресавището на повествованието. Второто, би означавало, не само писателите, а и властта и народът да се научат да мислят и да осъзнаят вредата от кръстопътното огъзване. Щото, освен че придобихме хемороиди за столетия напред, обичайният ни вървеж вече е на четири лапи. Казано с една реч, появата на книги, в които достойнството измества слугинския манталитет, ще е крехко свидетелство, че България има някакво бъдеще извън това да е 16-та съветска република или 51-ви американски щат. Стига да не видят овреме сметката на такива творби."
Текстът е поместен в литературното списание "Muse Apprentice Guild" - Сан Диего, Калифорния, САЩ на 31.08.2003 в рубриката , Bulgarian Scene.
Нямам, какво да добавя.... |
Edited by - moderator on 08/17/2006 22:07:56 |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 09/15/2006 : 11:50:13
|
| Винаги съм мислел, че има такива интелигентни хора като Стефан Влахов-Мицов и ето, че е истина. Много добре е написал за "интелектуалците". Евала!!! Както днес каза доц. Огнян Минчев в предаването на Велизар Енчев, не е вярно, че интелектуалците са набутани в ъгъла, всъщност ние нямаме никакви интелектуалци. Тяхната роля е да формират прогресивен обществен мироглед, а не да се оправдават, че са ги набутали в ъгъла. Трябва да обслужват прогреса на нацията, а не на нейния застой, на който сме свидетели днес. А това с подписките въобще не е за комернтиране. Резил! |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 09/19/2006 : 08:29:18
|
Извинявам се, и, надявам се, не възразявате, за това, че тази моя бележка тук всъщност ще бъде не за материалите в този сайт, а за една дискусия, която в момента се води, в един съвсем сроден на този сайт:
http://tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems/
Вижте в частност съобщението ми за дебилите, имбецилите и идиотите в така наричащия се Институт за български език при БАН, които в средата на 90-те г. на ХХ в. сътвориха един нормативен документ, според една разпоредба в който (дишайте дълбоко!):
ПУБЛИКАЦИИТЕ В ЧУЖБИНА НА УЧЕНИ ОТ ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК НЕ СЕ ОТЧИТАТ ПРИ АТЕСТАЦИИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Тъй като този въпрос тук не е бил обсъждан, а е изключително важен, за да се разбере и напълно осъзнае АБСОЛЮТНИЯТ КРЕТЕНИЗЪМ на ученоглавците в един български "институт", продължавам с цитат от съобщението ми в другия форум:
"Даденото обяснение [на "разпоредбата" в този "нормативен документ", всъщност един парцал] е следното: (цитатът ми е по памет, тъй като в момента нямам на разположение този документ):
"българският език е уникален, уникален е и Институтът за български език при БАН, който изследва българския език, а оттам Институтът за български език при БАН е най-компетентната и най-авторитетна институция в света в областта на изследването на българския език"."
За останалото най-добре направо идете там:
http://tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems/message/881
Благодаря ви предварително за вниманието и евентуалните отзиви по този проблем*.
Красимир Кабакчиев
____
*Макар че по-точно това не е проблем, а е ПЪЛЕН КРЕТЕНИЗЪМ - но, същевременно, разбира се, кретенизмът е проблем! |
Edited by - kkabakciev on 09/19/2006 08:39:40 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/28/2006 : 11:16:06
|
Има нов материал от доц. Любима Йорданова на заглавната страница на сайта - в рубриките "Новини и събития", "Статии" и "Публикации"
Това ми дава повод да припомня на форумците да преглеждат и заглавната страница на сайта за новопостъпили материали и ако желаят да ги коментират. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/16/2006 : 18:59:51
|
Уважаеми форумци,
качили сме един нов материал "Сърце" в рубриката "Млади и способни. Репресията продължава". Препоръчвам Ви го, аз го намирам за покъртителен и много поучителен. Ще се радвам да прочета и Вашите оценки и мнения за него.
Имаме и един нов материал от доц.Любима Йорданова в рубриката "Статии" (Публикации) на заглавната страница. Интересни ще са мненията Ви и за него. |
Edited by - moderator on 10/16/2006 19:00:50 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/11/2006 : 21:08:04
|
| Има нов материал от ст.н.с д-р Зойка Гарелкова на заглавната страница в раздел СТАТИИ. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/30/2006 : 15:55:38
|
Засекретените гафове на академик-ексминистъра*
ОТЗИВ за едноименната книга
Доц. д-р Любима Йорданова
29 ноември 2006 www.oshte.info
Излизането от печат на една малка книжка с гъсто изписани редове разтърси научната общност в България. Ст. н. с. д-р Зоя Гарелкова изнася факти за плагиатство, извършено от професор за получаване на академична титла, последвано веднага с овластяването му на директорски пост.
Справката в сайта на Института за гората при БАН – www.fribas.org/structure/leaders.htm идентифицира лицето Prof. DSc. Alexander Alexandrov, Academician of BAS (сайтът е на английски език – бел. авт.), директор на Института. Справката в сайта на БАН – www.bas.bg дава някои данни за академика, попаднал сред 26-те души, станали академици през 2003. Очевидно се натъкваме и на още един администривен факт, който буди съмнение – масовизиране на академизма в БАН през посочената календарна година. Справката сочи: роден през 1938, член-кореспондент от 1995, академик от 2003. Там е и научната справка за безбройните научни постижения на академик Александър Александров, които очевидно трябва да се проверят от учени, специализирани в тясната област, в която работи той.
Тъй като не съм лесовъд, не бих могла да се произнеса по същество. Изнесените научни факти в книгата обаче трябва да бъдат щателно проверени от международна експертна комисия от учени-лесовъди.
Колежката Гарелкова изнася факти за псевдомонографията Pinus peuce Grisb (Series of Tree-Species monographs), Enzyklop#228;die der Holzgew#228;che, ECOMED, Landsberg, Germany, 1998, 1-23. Т. нар. монография е открита в Германия и то издадена като енциклопедична справка, която посочвам. Издирването й, според авторката, е предшествано от отказ от страна на монографиста да я покаже, последвано от безрезултатен официален иск за дискусия в Института за гората при БАН и агресия от страна на автора, която не би изненадала никого.
Като стил на изложение рецензираната книга вплита в едно научния безпристрастен анализ с емоцията и гнева от стореното научно престъпление. Ще цитирам части от съдържанието, които го представят: скритата псевдомонография, поредица от плагиатства, уникална лъжетеория (научно цунами), законспириране, конфиденциалните “научни” консорциуми. Експресията е нещо нормално – плагиатът е едно от най-тежките престъпления в науката, които се преследват и от научното законодателство. Дори и от остарялото научно законодателство в България. Законът за научните степени и научните звания е от 1972 и в също така остарелия си “Правилник” задължава партийни и комсомолски секретари да определят хората, които ще израстват в научната йерархия, а научни степени и звания се раздават и на хора с “трудови отличия”.
Дълг на Българската академия на науките, и в частност на председателя й акад. Иван Юхновски, е да се заеме с разследване на случая и установи истината за него. С молба № 82-01-100 от 27.11.2006 съм го уведомила за случая. Досега не съм потърсена. Авторката – също.
Книгата повдига тревожния въпрос за забравената от държавата вече 17 години българска наука, за адаптирането й към високите стандарти на европейската и световната наука, за степента на подготвеност на колегите от различни научни направления за покриване на критериите, изисквани в Европейския съюз и стратегиите, разработени от него, особено “eLearning” и “Учене през целия живот”.
Книгата повдига тревожния въпрос и за неспособността на Министерството на образованието и науката вече 17 години да създаде “Стратегия за развитие на висшето образование и науката”, която да предложи за обсъждане в Министерския съвет и в парламентарната “Комисия по образованието и науката”, която, заедно с пакет от закони за българското висше образование и наука, да бъде гласувана от Народното събрание. Българските учени са забравени от хората, отговарящи на държавно равнище за ресора и никого не трябва да изненадва фактът, че в някои научни направления българската наука показва равнището на науката в Западна Европа от 70-те г. на миналия век. Ще спомена само почти пълната липса на електронни корпуси, както се наричат дигиталните архиви в развитите страни на Европа и наличието на все още хартиени картотеки.
Книгата повдига и тревожния въпрос за финансирането на научните институти от БАН, сега централизирано по старата съветска схема. Контролът, включително и идеологическия, е в ръцете на шепа възрастни колеги, повечето от тях в надпенсионната за ЕС възраст от 65 години - http://www.bas.bg/index.php?pat=basgovern&glaven=gov&ezik=bg , които, като членове на Управителния съвет на БАН, дирижират науката в институтите и така я държат на равнище, познато им от преди няколко десетилетия. Там липсват основните насоки на Лисабонската стратегия от 2000 г. и последвалите я развития за изграждане на икономика на знанието, за тотално въвеждане на информационните и комуникационните технологии и т. н. Липсва дори и мисъл за даване на автономия на научните институти, за да се научат да плуват свободно в пазарната икономика. Да не говорим за структурата, тъй като научните институти са част от университетите в старите държави-членки на ЕС. В България те са включени в паралелна структура – БАН.
Предстои второ издание на книгата, защото първото потъна в мрежите на научната общност. Вероятно има глад за подобна литература. Колежката просто е сред първите, наред с колегата Янко Янков, които дръзват да изнесат данни за истина, която колегите от системата отдавна знаят и преживяват като лична трагедия.
Като човек, изследващ динамиката на обществените процеси у нас, книгата ме зарадва и с този аспект на пробудено гражданско съзнание и гражданска отговорност да застанеш лице в лице срещу системата.
- - - - - -
* ЗАСЕКРЕТЕНИТЕ ГАФОВЕ НА АКАДЕМИК-ЕКСМИНИСТЪРА, АВТОР СТ.Н.С. Д-Р ЗОЯ ГАРЕЛКОВА, ЗЕМИЗДАТ ЕООД, 2006
За повече информация търсете Издателство ЗЕМИЗДАТ ЕООД, ISBN-10: 954-05-0435-X ; ISBN-13: 978-954-05-0435-3 |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 12/01/2006 : 21:27:35
|
Убийствата не винаги стават с пистолет. Психическият тормоз в научните среди от страна на некадърните далавераджии спрямо кадърните учени е също форма на убийство.
Покупките на некадърниците са като нов чул на дръглив кон!!! Язък за пръснатите средства |
Edited by - nivine on 12/01/2006 21:28:51 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/08/2007 : 15:17:26
|
Ново на сайта:
1. За новата книга на доц. д-р Иван Илиев :
Иван Илиев, Димитър Кожухаров,
МЕХАНИКА, Сборник решени задачи - Статика, Кинематика, Динамика
Издателство на Технически университет - София
София, 2006г.
прочетете в рубриката "УЧЕНИТЕ НА ИРИОН В ДЕЙСТВИЕ"
2. Гледната точка на режисьора Недялко Йорданов за самоубийството на Петя Дубарова - в рубриката "Млади и способни -репресията продължава..."
3. Покана за публичната лекция на доц.дпн Зоя Горанова "Китайската медицина - алтернатива на традиционната медицина" - на заглавната страница
4. Поздравления към сдружение ИРИОН от проф. Юрген Пльон - на заглавната страница в рубриката "Новини и събития"
Очакваме с интерес вашите коментари и мнения по темите в тези материали.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/22/2007 : 13:25:34
|
В рубриката "Млади и способни... Репресията продължава" поместихме препечатка на статия от в. Уикенд, която дава идея за отношенията в БАН по времето на Тодор Живков и обяснява до голяма степен това, което наблюдаваме и днес.
На заглавната страница публикувахме покана за публичната лекция на Надя Велчева по въпросите на Етническия модел в България като част от Европа, кочто ще се проведе на 16.02.07. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/24/2007 : 16:39:29
|
| Настойчиво Ви препоръчван Интервюто на доц. Иван Илиев от заглавната страница на сайта в лявото поле в Новата ни рубрика Интервюта на ИРИОН. |
Edited by - moderator on 01/30/2007 10:01:49 |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 01/29/2007 : 12:42:06
|
От интервюто: quote:
Иван Илиев: Стремежът да се замаскира липсата на пълноценно съвременно съдържание на учебния процес и на учебната политика в нашите Висши технически училища, кръщавайки с “крилати” имена тези ВТУ е напълно очевиден и бих казал смешен. Водеща роля в това отношение има бившият икономически институт “Карл Маркс”, днес – представете си – това е “Университет за Национално и Световно Стопанство”!
Не трябва да се изненадваме ако по тази идея нашият ТУ утре стане “Академия за Национални и Световни Технологии” – бая ще гали ухото на незапознатите.
Сетих се за това, как сума години феновете на най-титулования ни футболен отбор се мъчат да измислят модерен прочит на абревиатурата му и все не могат. Сега начело на този клуб застана един истински учЕн - гордост на социалистическата ни наука (наскоро даже излезна една негова монография, в която той по забележителен начин разнищва наболелите световни проблеми, и т.н. ) - може би най-сетне той с научния си мозък ще успее да "разшифрова" въпросната абревиатура.
Въпреки че за такива като него, винаги ми е било странно как успяват - и политика, и наука, ето сега - и спорт... Тази нашата страна е пълна с Леонардовци.
Е, има нужда и от хора като доц. Илиев - все някой трябва и да работи; само дето знаците за обществено признание после са за други - за тия Леонардовци с преписаните монографии. |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Коментари върху материалите в този сайт
