| Author |
 Topic  |
|
lnikolova
USA
1 Posts |
 Posted - 02/11/2008 : 05:33:29
|
Горещи дни за БАН
Българските учени от целия свят следят е повишен интерес събитията, свързани с избор на нов Председател на Президиума на БАН. Мотивът на акад. Юхновски изглежда основателен, а именно новите академици и член-кореспонденти да бъдат избрани след като се знае кой е новия Председател. Очерта се обаче, открита опозиция на акад. Юхновски като най-активен е акад. Кендеров. Любопитното в случая е, че във форума Проблеми на българската наука се появи предложение за номиниране на акад. Кендеров, за когото се изказаха най-положителни оценки. В същото време обаче, модераторът проф. Лазаров не допусна редица съобщения, при което не става ясно, дали кампанията в полза на акад. Кендеров не беше тенденциознa.
Интервюто на Вeлиана Христова с чл. кор. Георги Марков не внесе яснота, тъй като се отклони в насока към имотите и проблемът за възрастта не беше дискутиран в контекста на съвременните световни академични практики. Какво пречеше на акад. Юхновски да изчака редовното събрание, ако проблемът е наистина страх от реституция на имоти на БАН? А и акад. Юхновски е вече над 70 години. Конфликтното в случая е, че Христова идеологизира проблема с въпросa дали скандализирането на случая с извънаредното събрание не уронва престижа на БАН. Изясняване на истината и проблематизиране на дадени важни събития не могат да уронят престиж, ако тяхната цел е истината. Особено когато се касае за държавни институции. И най-неприятната истина е силно оръжие за опазване на престижа на всяка институция.
В хода на дискусията беше уронен престиж, но не на БАН, а на форума Проблеми на българската наука, където модераторът проф. Лазаров си разреши цензура, която не е допустима за обществени форуми, особено които имат за цел борба с корупцията.
Като че ли основното неоспоримо обвинение към акад. Юхновски е неговата възраст. Възрастта не е критерий за полезност на социална дейност, но е приета като критерий за активна академична административна дейност в световен мащаб главно поради стремеж да се помогне на по-младите. В много случаи един талантлив възрастен ръководител може да бъде заменен от не толкова талантлив и опитен по-млад ръководител, но световните академични практики следват строги правила, тъй като като цяло е доказано, че възрастовите ограничения имат положително въздействие върху академичния живот.
Различни гледища и подходи в горещите дни за БАН at:
http://www.iianthropology.org/kabakchiev.html
http://http://www.iianthropology.org/corruption2007sept-dec.html
Д-р и. Лолита Николова
International Institute of Anthropology
29 S State Street #206
Salt Lake City, Utah 84111
http://www.iianthropology.org
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/15/2008 : 09:10:18
|
Ето едно интервю на директора на института, в който са работили
доц. д-р Любима Йорданова и дфн Красимир Кабакчиев преди да бъдат уволнени.
Проф. В. Райнов: БАН, Светият Синод и БНБ са институции с отделни закони
15.02.2008
www.frognews.bg
Мит е, че БАН е създадена по съветски образ и подобие. Само НС може да реши да я закрие, но не зная кой парламент ще тръгне на подобен акт, казва директорът на ИБЕ при БАН.
Проф. Васил Райнов е директор на Института за български език при БАН. Това е най-старият институт на Академията. Институтът е централно, координиращо звено, определящо националната езикова политика. Проф. Райнов е член на Общото събрание на БАН, институцията която през тази седмица избра своя председател и за пореден път се превърна в обществена дъвка – от страна на знаещи, но и на незнаещи нейната история, настояще, специфични задачи.
интервю на Ана Кочева
- Проф. Райнов, за пореден път БАН се оказа в епицентъра на скандал, който никак не подхожда на академизма. Като че ли през определени периоди от време някой се сеща, че Академията пречи някому и започват приказки по неин адрес. В конкретния случай това беше обвързано с избора на председател на БАН. Дори просветният министър изказа определни възражения. Има ли търкания между МОН и БАН, които би трябвало всъщност да служат на една обща кауза?
- Не бих използвал точно тази дума. Министър Вълчев може би е поизнервен от прекомерната работа, която му се струпва. Цяла година той води битка на друг фронт – за матурите – и очевидно ще я доведе до край. Ето че част от висшите учебни заведения започнаха да обявяват, че ще приемат матурите да бъдат вход за студентите. Той успя да постигне това, направи голям пробив. Министър Вълчев знае много неща и за Академията, но той все пак е университетски, а не академичен човек. Въпреки това обаче със сигурност би искал нещата да вървят, въпреки че де факто не ни е началник. До края на годината той е обещал, че ще прояви инициатива за придвижване на закона за научните степени и звания. Правителството трябва да направи предложенията и парламентът да ги гласува. България трябва да изравни научните си критерии и оценки с европейските. Ще се види какъв вариант ще се приеме – немският или френският, но няма да е настоящият. Така че министърът наистина има много работа за вършене, той е и вицепремиер освен това. Аз, откровено казано, му симпатизирам, само не разбирам защо толкова се вслушва в острите гласове за закриване или рязко реформиране на академията. Впрочем един от гласовете за защита на БАН е този на премиера Станишев. Но освен това се твърди, и аз съм склонен да вярвам, че облаците, които се събират периодически над Академията, са свързани и с апетити към нейната собственост. Вероятно има кръгове, които разсъждават така: ето те са бедни, но няма да им увеличаваме заплатите; като не им вдигаме заплатите, младите хора няма да им идват; като не идват млади, а други напускат, постепенно ще бъдат им подрязани краката, крилете и всички мечтания.
- Но все пак за пръв път от много време насам се заговори за повишаване на заплатите?
- Да, действително заговори се много по този въпрос след експозето на председателя на БАН за новия четиригодишен мандат. Информацията, че от 1. март предстои увеличаване на заплатите в БАН, имаше много сериозен отзвук и се възприе твърде добре. Това е необходима мярка! От друга страна обаче с пълна сила виси 12%-тното съкращение, което е предвидено и в Закона за бюджета. Тук има известно противоречие, защото ние сме управлявани от Закона за БАН, а съкращенията засягат държавната администрация, каквато ние не сме. В Академията по-голямата част са учени, т.е. хора, които заемат изборни длъжности. Между другото БАН, Светият Синод и БНБ са единствените институции, за които има отделни закони. За други институции в България закони няма. Ние имаме академична самостоятелност и това трябва да се взима предвид.
- Кажете, имаше ли в крайна сметка драми при избора на председател на БАН, както някои медии се опитаха да внушат?
- Думата „внушение” е много точна. Първо документацията може да се проследи съвсем точно. Освен това от Правния институт на БАН има юридическа справка за цялата процедура и за това дали има трудово-правен конфликт, становище е дал и проф. Мръчков, който е доайен и най-добър специалист по въпросната проблематика. Параграф 8, алинея 1 за 70-те години на член-кореспонденти и академици е разрешителен, а не забранителен, т.е. той не забранява да се делегират права някому, ако Общото събрание има желание за това, което и направихме. Освен това трябва да отбележа, че #190; от институтите публично застанаха зад акад. Юхновски, а не само директорите им. Има ли по-красноречив факт за това, че академик Юхновски е желаният председател? И нещо друго – който е искал да участва в изборите, е могъл да го направи, издигайки своя програма, показвайки визията си за управлението на БАН. Такъв не се яви!
- Едни от най-честите упреци към БАН е, че тя е създадена по съветски образ и подобие.
- Да, това е друг мит. Само че всички знаят кога е създадено Българското книжовно дружество. През 1911 г. пък се утвърждава името Българска академия на науките и изкуствата, т.е. практически тогава е взето решението за БАН. И решението за институтите е взето преди войната. Така че за какъв съветски модел можем да говорим? Нещо повече – сега в държава като Германия започва окрупняване на отделни научни субекти под егидата на обща структура, която де факто ще е от рода точно на академия на науките. Ако някой реши да закрива БАН, това може да бъде само Народното събрание. А аз не зная кое Народно събрание ще тръгне на подобен акт!
- Но БАН би трябвало да се променя, да става модерна научна институция.
- Разбира се, това е свързано с оптимизирането на Академията, вероятно с окрупняване на звена, за което обаче трябва да има подходящ инструментариум. Директорите, колкото и да са овластени, не могат да взимат решения от чужди компетенции. Никак не е лесно току-тъй БАН да се събуди с освежен състав. Няколко пъти сме се свивали, числеността ни е силно намалена. Прибавям тук, разбира се, и естествените процеси на емиграция и изтичане на мозъци. Това, което обаче всички трябва да разберем, е, че ни трябват европейски проекти; само те могат да улеснят живота ни и да се чувстваме доволни от науката, която правим. |
 |
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 02/15/2008 : 09:48:30
|
Този така наречен директор на този така наречен Институт за български език при БАН е лице със специалност "българска филология", което по някаква причина притежава диплом за "доктор на биологическите науки".
До 1989 г. лицето е работило в така наричащата се Лаборатория за изследване на мозъка при БАН. След промените тя е закрита поради "научна безперспективност". Но лицето Райнов е преместено в така наричащия се Институт за български език при БАН, а след това е издигнато за директор.
За научния, интелектуалния и моралния капацитет на този филолог-биолог може да се направи съвършено точна преценка от неговото съчинение, озаглавено "Мозък – език – съзнание" (София, 1989: БАН). В него се твърди:
"Класиците на марксистката философия задълбочено и последователно са разработили въпросите [...] на човешкото съзнание" (Райнов 1989: 8-9).
За получаване на пределна яснота относно гореупоменатия капацитет на гореупоменатото лице следва откъс от моята статия "ТАКОВА БЕШЕ, И Е, ВРЕМЕТО (лингвистиката като инструмент за политическа пропаганда)", публикувана в: В.Глескер, М.Дозер, Л.Йорданова (ред.), "10 години промяна в Източна Европа" (=Социолингвистика 4), стр. 397-406. София, 1999: Издателство "Буллекс". Тя може да се прочете и в Интернет, тук:
http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1/Vremeto.html
"Първите десетина страници на произведението на Райнов подробно разглеждат приносите на Карл Маркс и Фридрих Енгелс – но не, примерно, в описанието на капитализма през XIX век, а в изследването на мозъка, езика и съзнанието. Освен "приносите на Маркс и Енгелс" и на техните съветски последователи, значителна част в съчинението заемат и определени български постижения. Оказва се, че за разбирането на мозъчната дейност особено са допринесли Тодор Павлов и Людмила Живкова – на "съображенията" на Живкова е посветена цяла страница (от общо стотината) на цитираното съчинение на Райнов (вж. Райнов 1989: стр. 28, 32)."
Както се казва, по-нататъшният коментар е абсолютно излишен!
Красимир Кабакчиев |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/17/2008 : 08:07:32
|
Здравейте Лолита! Добре дошла във Форума www.pueron.org!
Много ни е приятно и интересно да се запознаем с погледа на българските учени в САЩ. Поздравления за интервюто, което сте реализирала с дфн Красимир Кабакчиев! Трябва да се чуят всички гледни точки за да имаме пълна картина при вземане на решения по темата за науката.
Ще се радвам да намерите време и да вземете отношение и по други въпроси, засегнати в други наши топици, например:
- мнението Ви за предложенията на акад. Петър Кендеров за нов закон за научните степени и научните звания;
- мнението Ви за реформата в БАН;
- мнението Ви за множеството кървави инциденти, извършени напоследък в Американски университети, което разглеждаме в темата "Образование на прицел".
- наблюденията Ви върху американската система за висше образование и наука.
- и други Ваши теми, например свързани с Вашата, конкретна научна област.
Галя Маринова |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/19/2008 : 15:04:49
|
Председателят на БАН иска 600 лева стартова заплата за учените
19 Септември 2008
www.mediapool.bg
Стартовата заплата на учените трябва да е 600 лева, заяви в петък председателят на БАН акад.Никола Съботинов. По време на посещение във Варна той изтъкна, че е обнадежден от разговорите си премиера Сергей Станишев и министъра на образованието Даниел Вълчев за сериозно целево подпомагане на БАН главно за увеличение на заплатите и обвързването им с резултатите от научните дейности.
Той коментира още, че съгласно Лисабонската стратегия всяка страна от ЕС трябва да отделя 3 процента от БВП за наука. Два процента трябва да бъдат осигурени от бизнеса, а 1 процент - от държавата. В момента за наука в страната се отделят едва 0.45 процента от БВП, които отиват главно за заплати и издръжка на материалната база.
Съботинов каза още, че сред успехите на българските учени освен участието в експеримента с Големия адронен ускорител в Европейския център за ядрени изследвания е предстоящото изстрелване на индийски космически кораб до Луната, на който има разработена българска апаратура. Спечелихме в резултат на много тежък конкурс, а нашите уреди ще измерват радиацията по маршрута Земя - Луна, обясни академикът. Разработката е на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/07/2008 : 16:35:35
|
БАН с трима нови зам.-председатели
7 Октомври 2008
www.mediapool.bg
Трима нови заместник-председатели на БАН е избрало Общото събрание на академията във вторник. Това са член-кореспондент д-р на химическите науки Александър Попов, член-кореспондент д-р Атанас Атанасов и ст. н. с. първа степен Евгени Николов. Мандатът на тримата заместник-председатели влиза в сила от 3 ноември т.г.
Александър Попов ще отговаря в БАН за новите възобновяеми източници на енергия и енергоспестяващите технологии; за биотехнологиите, аграрните технологии, храните и здравето; за екологията, биоразнообразието и биологичните ресурси. В основните му задачи се включват и дейностите на БАН, свързани с иновациите и патентната дейност.
За културно-историческото наследство, националната идентичност и социалната среда ще отговаря Атанас Атанасов. Сред дейностите в неговия ресор са издателската дейност и публикационната активност, академичната библиотека и архив, връзките с обществеността, и бюджетът на БАН.
Евгени Николов ще отговаря за информационните и комуникационни технологии, за новите материали и нанотехнологиите. Сред основните негови задачи са научната дейност, обслужваща държавата; науката и образованието; международното сътрудничество и европейската интеграция.
Ст. н .с. първа степен д-р Стефан Хаджитодоров е избран за главен научен секретар на БАН. Избрани са и научни секретари в отделните научни направления. Иван Недков ще отговаря за физическите науки, Владимир Димитров - за химическите науки, Любомир Казаков - за биологическите науки, Костадин Костадинов - за инженерните науки, Славия Бърлиева - за хуманитарните науки, Росица Чобанова - за обществените науки. |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/10/2008 : 19:37:36
|
Нов научен център създават БАН и ВУЗ във Варна
в. Дума
10-10-2008
БАН и Варненският медицински университет подписаха вчера в София рамково споразумение за съвместна дейност в областта на образователната и научната политика. Намеренията са съвместна подготовка на специалисти, изследователска дейност, обособяване на научноизследователски център на БАН във Варна и др.
Според министър Даниел Вълчев, който присъства при подписването, между академията и вузовете не трябва да има конфронтация. Той подчерта, че е радетел на сътрудничеството между двете части на академичната общност. БАН е най-авторитетната научна организация в България и с нейна помощ с подписването на това споразумение Варна става център на научна дейност, заяви ректорът на варненския вуз проф. Анелия Клисарова.
Новият изследователски център във Варна се създава с помощта на Института по невробиология при БАН. Академията винаги е била и ще бъде отворена към университетите за най-широко сътрудничество, доказателство за това са множеството договори, които имаме с български университети досега, както и новото споразумение, което подписваме днес, каза председсателят на БАН акад. Никола Съботинов. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/15/2008 : 13:12:11
|
БАН оправи памука на Турция
Мариана Конова
www.news.bg
Това стана ясно на специална пресконференция в централата на академията. От турска страна са потърсили Българската академия на науките във връзка с проблемите по отглеждането на памука.
Учени и изследователи от академията са се заели с решаването на проблема и са установили причината за агропроблемите и са отстранили проблема.
Институтът по генетика на растенията към БАН в момента пък се бори за създаването на специален сорт домати, който да има добър търговски вид и устойчивост, но и да притежава изключителни вкусови и ароматни качества.
Председателят на академията акад. Никола Съботинов още веднъж изтъкна, че според БАН едно от най-важните направления в бъдещата стратегия за научните изследвания трябва да са именно хранителните продукти.
От днес БАН има специален отдел за връзки с обществеността, чиято цел ще бъде да популяризира всичко, случващо се в академията.
„Хората мисля, че ние сме затворено общество, което нищо не прави и тежи на обществото",каза Съботинов.
Той допълни, че реалността в момента е, че БАН е най-ефективната научна организация в страната, концентрираща най-силният научен потенциал.
В момента ректорите на СУ - проф. Иван Илчев и на НБУ - Сергей Игнатовса на работна среща с акад. Съботинов.
Минути преди срещата председателят на БАН изтъкна, че академията е отворила широко вратите си към ВУЗ-овете и няма конфронтация с тях. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/20/2008 : 11:16:50
|
Академиците ще взимат депутатски заплати доживот
от Дневник
20.11.2008 г.
Отпускането на доживотни депутатски заплати на академиците ще гласува на днешното си заседание правителството. Народните представители получават на месец три път над средното възнаграждение за обществения сектор. По последни данни на статистиката основната заплата на депутатите е над 1900 лв. Член-кореспондентите трябва да взимат 30% от заплатите за академиците.
По-високите възнаграждения ще се дават на учени, които не работят на трудов или друг договор, и ще влязат в сила от следващата година. Премиерът Сергей Станишев обеща депутатски заплати на академиците още през юли, когато посети Българската академия на науките, за да се срещне с новото й ръководство. Тогава министър-председателят заяви, че държавата ще отпусне пари и за построяването на жилища за младите учени. Очаква се и това обещание да бъде осъществено догодина.
Академиците с пожизнени депутатски заплати
20 ноември 2008 / News.dir.bg
Академиците, които не работят по трудово или служебно правоотношение, от началото на следващата година ще получават пожизнено месечно възнаграждение в размер на основната заплата на народен представител.
Член-кореспондентите, които отговарят на същите условия, ще вземат 30 на сто от тази сума. Това реши правителството на днешното си заседание, предаде БТА.
Академиците и член-кореспондентите на БАН са личности, обогатили науката с особено значими постижения и получили широка известност и високо признание в страната и в чужбина, които безспорно заслужават възнаграждение, съизмеримо с техния принос, пише в мотивите към решението на правителството. Ангажимент за доходите на академиците премиерът Сергей Станишев пое при посещението си в БАН по-рано тази година.
С правителственото решение отпада заложената досега забрана допълнителните възнаграждения да се получават едновременно с допълнителното месечно трудово възнаграждение за научните степени “доктор“ и “доктор на науките“, тъй като те се дължат на различни правни основания.
Академиците с депутатски заплати
www.news.bg
20.11.2008 г.
Академиците, които не работят по трудов договор, ще получават депутатска заплата пожизнено от началото на следващата година, реши правителството.
Член-кореспондентите, които отговарят на същите условия, ще вземат 30% от тази сума, съобщи БНР.
Мотивите за решението са, че Академиците и член-кореспондентите на БАН са личности, обогатили науката с особено значими постижения с широка известност и високо признание в страната и в чужбина и заслужават възнаграждение, съизмеримо с техния принос.
Академиците с доживотна депутатска заплата
20 Ноември 2008
www.mediapool.bg
Академиците, които не работят по трудово или служебно правоотношение, от началото на следващата година ще получават пожизнено месечно възнаграждение в размер на основната заплата на народен представител. Това реши правителството в четвъртък на редовното си заседание. Член-кореспондентите, които отговарят на същите условия, ще вземат 30% от тази сума.
Мотивите за решението са , че Академиците и член-кореспондентите на БАН са личности, обогатили науката с особено значими постижения с широка известност и високо признание в страната и в чужбина и заслужават възнаграждение, съизмеримо с техния принос.
Ръководството на БАН поиска привилегията за академиците през юли при посещение на премиера Сергей Станишев, който заяви, че подкрепя идеята, облечена в мотото "цветът на българската наука".
За пожизнения доход на академиците всяка година ще трябва да бъдат отделяни около 2 млн. лв. Според председателя на БАН акад. Никола Съботинов става въпрос за по-малко от 60 души.
Бонусът обаче може да накара голяма част от академиците да напуснат щатните си длъжности, които са далеч по-ниско платени, коментират техни по-млади колеги. Това може да има и положителен ефект върху науката, защото ще се отвори път за по-младите.
|
Edited by - moderator on 11/20/2008 11:30:31 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 11/20/2008 : 13:21:10
|
Моето мнение.
Това е поредно гнусно безобразие на некадърната крадлива пасмина, наречена Тристранна коалиция, осъществено за сметка на Данъкоплатеца.
Чрез титлите академик и член-кореспондент абсолютно безспорно се предоставят привилегии! Те са противоконституционни!
Чрез тях грубо се нарушава една от фундаменталните разпоредби в Конституцията, а именно член 6, който гласи:
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/22/2008 : 11:41:12
|
Петима учени са избрани за нови академици на БАН
от Дневник
13 ноември, 16:22
Петима нови академици в областта на математическите, физическите и химическите науки е избрала днес Комисия за провеждане на изборите за академици - действителни членове на БАН, съобщи БТА .
Новоизбраните академици са акад. Стефан Додунеков, акад. Чавдар Палев, акад. Александър Держански, акад. Александър Попов и акад. Димитър Клисурски.
от сайта на БАН:
Публикувано на: 21 11 2008
На 20.11.2008 г, избраната на Събранието на академиците Комисия за провеждане на изборите за академици (действителни членове на БАН) избра за академици:
В областта на историческите науки:
акад. ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ МАРКОВ
В областта на филологическите науки:
акад. МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ ВИДЕНОВ
За член кореспонденти в областта на химическите науки:
Ст.н.с. І ст. дхн. чл. кор. Лъчезар Ангелов Петров
Ст.н.с.І ст. дхн. чл. кор. Илия Благоев Рашков
|
Edited by - moderator on 11/22/2008 11:43:52 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/09/2008 : 13:00:31
|
БАН и Европейската година на творчеството и иновациите
by newswriter on 08/12/2008 5:58 PM
доц. д-р Любима Йорданова
www.kafene.net
Само преди три дни Европейската комисия даде началото на комуникационната кампания за Европейската година на творчеството и иновациите /2009 г./ с лозунга „Въображение – творчество – иновации”.
Целта на Годината е да популяризира творчески и новаторски подходи в различни области на човешката дейност, както и да подобри готовността на Европейския съюз да посрещне бъдещите предизвикателства на глобализирания свят.
За нежеланието на БАН да се реформира
Днес проведох разговор в коридора, разбира се, с главния научен секретар на БАН г-н ст.н.с. І ст. дтн Стефан Хаджитодоров. На 17.12.2008 г. трябваше да говоря на заседание на новия Управителен съвет на БАН за създаване на ново структурно звено според Устава на БАН – Център за европейска комуникация, който да разработи на българска почва Европейската комуникационна политика в цялата й палитра.
Ръководството на БАН обаче се страхува от европеизацията на българската наука. Продължава да се страхува.
Предварителният разговор с г-н чл.-кор. Атанас Атанасов, заместник-председател по обществените науки, начерта тази посока – разговор с Управителния съвет на БАН, т.е. включването на въпроса за създаване на Центъра в дневния ред от страна на главния научен секретар. Такова обаче не последва.
Разговорът с г-н Хаджитодоров ми даде да разбера, че Ръководството на БАН се страхува от иновационни идеи, още повече от такива срещи с членове на Управителния съвет, които тласкат развитието на науката в БАН в посока на европейската интеграция на българската наука.
Тогава, питам се, защо й е на БАН Управителен съвет и не е ли крайно време институцията да се децентрализира, за да не пречи на функционирането на съвременната наука?
Председателят й така и не отговаря на писмена кореспонденция. Затова пък Европейските институции отговарят и на писма, изпратени по електронната поща.
По-лесно е да стигнеш до Европейските институции
отколкото до Централно управление на БАН
Въпроса за изграждането на Центъра съм поставила пред Европейския парламент. На 30.09.2008 г. получих писмо от председателя на Комисията по петициите на европейските граждани, че петицията от България отговаря на изискванията за допустимост и е дадена за превод с цел да бъде разгледана от Комисията. Продължението следва.
Самата петиция може да се намери в Интернет. Тя е структурирана в духа на Европейските изисквания и начертава задачите по комуникацията за Европейския съюз у нас. Само ще припомня, че Комуникационната стратегия по разширяването, дело на Европейската комисия, е от май 2000 г., сега се разработва „План Д” на Европейската комисия. Къде е българската наука обаче? Не се забелязва дори на хоризонта.
Некомпетентност и имитация на компетентност
Некомпетентност и имитация на компетентност излъчва новият Управителен съвет на БАН, в който има представители на математиката, ядрените изследвания, общата и неорганична химия, зоологията, космическите изследвания, геологията, металознанието, фолклора, археологията и философията.
Ето тези хора трябва да решават въпросите на иновациите и изследванията в, да кажем, обществените науки, които бяха най-засегнати от Промяната и Прехода в България. Обществото ни буквално се преобърна на 180 градуса. И сега зоолози, ядрени физици и химици ще решават въпроси за нови, съвременни научни направления в обществените науки.
Няма да ги решат, както не ги решаваха през изминалите 19 години демократичен процес в България.
През 2000 г. пред Управителния съвет на БАН поставих въпроса за изграждане на Институт по европеистика, в който да развия евролингвистиката, наука, която се радваше на мощно развитие в държавите-членки на Европейския съюз в Западна Европа. И тогава Управителният съвет реагира неадекватно, т.е. отклони идеята за европеизация на науката в България. Сега – също.
Запазването на статуквото –
основна грижа на Ръководството на БАН
Не децентрализация, както изисква хармонизацията с науката на Европейския съюз, а оставане в старите идеологически мрежи. Това е БАН днес.
За хората, които са встрани от проблематиката, ще посоча само в. „Работническо дело” от юли 1946 г. Там те биха могли да си направят справка за времето, когато науката е била измъкната от Софийския университет, неблагонадеждните за комунистите преподаватели и студенти, т.е. най-будната част от интелигенцията ни, е била изхвърлена от Университета и е започнало прекрояване на българската наука и структурирането й по съветски модел, който виждаме и сега в централизираната структура на БАН и титлите на учените.
Какво означават титлите член-кореспондент и академик в йерархията на науката? В науката на Западна Европа и развитите държави в света се израства до професор, като се започне от доктор. Член-кореспонденти и академици има в йерархията на руската наука, която наследи съветската. Но Русия е извън Европейския съюз.
БАН за националната стратегия
за развитие на научните изследвания /2008-2018 г./
В мнението си от 2.12.2008 г. БАН рязко се противопоставя на идеята за създаване на университетски научноизследователски комплекси, които да осигурят трайни институционални връзки между висшите училища и други научни звена.
Ръководството на БАН се противопоставя фрапантно на европейската и световната практика на съсредоточаване на науката в университетите в страха си от превръщане в институция със заглъхващи функции. Сочат се различни действащи в момента национални научни организации в Европа – Германия, Австрия, Франция, Холандия, Чехия и др. Забравя се само да се спомене, че тези организации са регистрирани като дружества и фондации и не тежат на държавния бюджет като БАН.
Ако се погледне в сайта на Леополдина в Хале, която се превръща в Германска национална академия, може да се прочете, че Леополдина, като най-старата академия на Европа, ще съветва политиците и ще бъде „гласът на немската наука” в чужбина. При това предметът на действие е ограничен – учените-естественици. В клипчето на сайта се казва, че „Леополдина в Хале вижда задачата си в изследването на природата за благото на хората”.
Т.е. не става дума за научни изследванователски звена като БАН, за концентрация от такъв огромен мащаб, а само за консултантска помощ. Така се играе с думата „академия”, така се подменя съдържание. Така се манипулира обаче обществено съзнание. Академии като образователни и обучителни структури има и у нас – Спортната, Музикалната.
Мастодонтът БАН с многобройните му звена – институти и лаборатории – очевидно трябва да се реформира и се създадат нормални хоризонтални връзки между звената с цел интердисциплинарни и транснационални изследвания, които препоръчва Европейският съюз в новата си политика за изследвания и иновации.
Децентрализация на БАН – това е ключът на реформата в българската наука. Крайно време е тя да започне. Очевидно ще е необходима помощта на българските медии. Български медии, помогнете на учените в България, да се освободят от веригите на централизацията.
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 12/14/2008 : 17:51:34
|
Отправям препоръка към нормалните хора в този форум първо да прочетат статията на проф. Лазарин Лазаров, озаглавена "НЕОБОРИМИТЕ ИСТИНИ ЗА БАН":
http://tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems/message/3448
А след това и моята реакция на тази статия, вече публикувана там. Позволявам си да я предложа и тук, тъй като считам, че разкрива най-важния (според мен) аспект от осъществянаното вече 18 години не само абсолютно некадърно, но и криминално управление на БАН.
Брилянтна статия на професор Лазаров!
Аз съм бил и продължавам да бъда в спор с професор Лазаров заради някои негови подходи като администратор на сайта - докато той не беше обявен за негов блог (сега вече като негов блог, той може да прави каквото си иска), но винаги - и тук, и другаде, съм подчертавал обстоятелството, че той явно много разбира от управление и финансиране на науката и прави забележителни анализи и предложения за решения.
Присъединявайки се към всичко казано в статията "НЕОБОРИМИТЕ ИСТИНИ ЗА БАН", искам да взема отношение по ето този пункт в нея, изключително важен:
"Институтите на БАН не се акредитират и учените не се атестират."
Абсолютно вярно! Но нека да анализираме какъв точно е механизмът на това противоправно и, бих казал, флагрантно криминално, поведение на управата на БАН и на институтите. Това поведение се изразява или в неатестиране, или в атестиране, което е незаконно (доколкото не се извършва законосъобразно - вж. по-долу).
Чл. 58. (1) от Устава на БАН гласи: "Дейността на учените в БАН се оценява периодично по критерии и методика, утвърдени от Общото събрание на академията, допълнени съобразно научната област от научния съвет на постоянното научно звено по процедура, определена в правилника по чл. 36, т. 1 от този устав."
Това означава, че атестирането (т.е. оценяването на научно-изследователската дейност) на учените в БАН трябва да се извършва на базата на УНИФИЦИРАНИ ЗА БАН ОБЩИ КРИТЕРИИ, които, първо, разбира се, трябва да съществуват, второ, трябва да са НАУЧНООБОСНОВАНИ, трето, трябва да са ПУБЛИКУВАНИ, четвърто, ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЛАГАТ. Едва след като са налице създадени такива УНИФИЦИРАНИ ЗА БАН ОБЩИ КРИТЕРИИ, НАУЧНООБОСНОВАНИ и ПУБЛИКУВАНИ, всеки отделен институт има и правото, и задължението да създаде ДОПЪЛНИТЕЛНИ критерии, в които да се отчита спецификата на съответната научна област. Но, съответно, разбира се, тези ДОПЪЛНИТЕЛНИ критерии НЕ МОГАТ ДА ПРОТИВОРЕЧАТ НА УНИФИЦИРАНИТЕ ЗА БАН ОБЩИ КРИТЕРИИ (чието съществуване е задължително по Устава на БАН - чл. 58)!
Осъществено ли е това в БАН? Разбира се, че не е осъществено.
Първо, УНИФИЦИРАНИ ЗА БАН ОБЩИ КРИТЕРИИ (и МЕТОДИКА) НЯМА! До пролетта на март 1999 г. НЯМАШЕ ИЗОБЩО! Но няколко месеца след моята статия "БАН си остава бастион на номенклатурата",
http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1/BAN.html
публикувана през септември 1998 г., беше създадено някакво подобие на критерии и методика по чл. 58 от Устава на БАН, което може би дори е било прието от Общото събрание на БАН. Но критерии и методика не бяха публикувани. Този аспект на проблема съдържа два пункта, които следва да се обсъдят. Първият е, че един негативен факт като липсата на даден нормативен акт, е трудно доказуем или недоказуем. Вторият е, че всеки нормативен акт трябва да се публикува, в противен случай той просто не съществува. Това положение е ясно, записано е в Конституцията:
"Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. [...] (5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок."
Аз лично работих в БАН до март 2002 г. и мога твърдо да заявя, абстрахирайки се от принципното положение, че негативни факти не могат да се докажат или е трудно да се докажат, че до онзи момент критерии и методика за атестиране на учените в БАН не съществуваха! Ако бяха съществували, те щяха да бъдат прилагани, и трябваше да бъдат прилагани. В института в който работех, такива критерии и методика за атестиране на учените НЕ БЯХА ПРИЛАГАНИ! Не бяха никога приложени – и това вече е съвсем сигурно - спрямо моята собствена научноизследователска дейност!
На базата на горепосоченото, както и на допълнителната информация, която имам, мога да направя предположението, че
В БАН И ДО ТОЗИ МОМЕНТ НЯМА УНИФИЦИРАНИ ЗА БАН ОБЩИ КРИТЕРИИ ЗА АТЕСТИРАНЕ (по чл. 58 от Устава на БАН)!
Ако това е вярно, то означава, че
УПРАВАТА НА БАН НЕ ПРОСТО ОСЪЩЕСТВЯВА ПРОТИВОПРАВНА ДЕЙНОСТ, ТЯ ИЗВЪРШВА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, СЪСТОЯЩО СЕ В ТОВА, ДА НЕ СЕ ОЦЕНЯВА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ НА УЧЕНИТЕ!
И, СЪОТВЕТНО, СПОРЕД МЕН, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОБРАЗУВАНО НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ СЪОТВЕТНИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА, КОИТО СА ДОПУСНАЛИ И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ДОПУСКАТ НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЕДНА ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ КЛАУЗИ - А МОЖЕ БИ И НАЙ-ВАЖНАТА - В УСТАВА НА БАН!
Разбира се, дали изобщо е възможно образуването на такова наказателно производство при наличието на една държавна власт (изпълнителна, съдебна), която е направо криминална и заради която България днес е поставена на подсъдимата скамейка от органите на Европейския съюз, е отделен въпрос. Твърде съмнително е, че е възможно. Остава друг вариант:
РАБОТЕЩИТЕ В БАН САМИ ДА СЕ ПОГРИЖАТ ДА БЪДЕ ИЗПЪЛНЯВАНА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА НА БАН, КОЕТО ОЗНАЧАВА ДА ИЗРИТАТ ДОСЕГАШНИТЕ НЕКАДЪРНИЦИ И ПРЕСТЪПНИЦИ, НАРЕЧЕНИ УПРАВА НА БАН, И ДА ДАДАТ МАНДАТ НА НОВИ ХОРА, КОИТО ДА ИЗВЪРШАТ НЕОБХОДИМОТО - КАТО НАПРАВЯТ И ЦЯЛОСТНА РЕФОРМА В БАН!
Сигурно повечето от четящите и пищещите в този блог ще се съгласят с мен, като кажа, че това е още по-малко възможно и дори е почти напълно невероятно!
Ето защо не мога да завърша това съобщение оптимистично. БАН е в тежка ситуация, тя е в тежка ситуация заради своите управници - некадърни, криминални, комунистически. Ако се извърши реформа, тази реформа ще бъде наложена отвън. И дано да бъде наложена!
Красимир Кабакчиев, дфн |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/15/2008 : 11:57:21
|
Космосът и високите технологии са стратегически
www.news.bg
15.12.2008 г.
България да поеме отговорност за развитието на високите технологии, призоваха на пресконференция български учени.
По време на форума главният научен секретар на Българската академия на науките Стефан Хаджитошев заяви, че през последните години липсва достатъчно финансиране и потенциалът в сферата на космическите изследвания се съхранява благодарение на традициите.
Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщенията Пламен Вачков припомни развитието в сферата на спътниковите съобщения у нас.
Като една от най-важните години за развитието на спътниковите съобщения той определи 2003 г., когато е свален монополът на БТК за наземните станции, довело по-късно до либерализиране на пазара на съобщенията и появата на над 20 играчи на него.
Пламен Вачков изрази надежда България скоро да стане член на Европейската космическа агенция и допълни, че това ще ни даде възможност да участваме в настоящи и бъдещи проекти на агенцията.
Според проф. Любомир Иванов, председател на Атлантическия клуб в България космосът и високите технологии са важно стратегическо направление и е добре България да продължи да го развива.
Той поясни, че преди прехода е имало много постижения, за които държавата е помагала, а днес по-голяма част от изследванията в тази област се финансират от бизнеса.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/15/2008 : 16:03:12
|
Председателят на БАН акад. Никола Съботинов:
Престъпление е да се закрива БАН
Марина Чертова
понеделник, 15 декември 2008
www.vsekiden.com
Миналата седмица се разгоря обществена дискусия за реформиране на БАН. Стартът на дебата беше даден по време на кръгла маса с участието на образователния министър Даниел Вълчев и на социолози и политолози. Някои от тях изразиха мнение, че Академията се е превърнала в бюрократична структура от сталинско-брежневски тип и допуснаха тя да бъде закрита. Два дена по-късно председателят на БАН акад. Никола Съботинов също свика среща-разговор по проблема.
Акад. Съботинов, вие организирахте дискусия за състоянието на БАН. Според вас трябва ли да се реформира Академията и от какво се нуждае тя?
Причината за тази дискусия, която се състоя в БАН, беше дискусията между министъра на образованието и науката Даниел Вълчев с представители на социологически структури. Там се е обсъждала стратегията за научни изследвания, както и ролята на БАН. Някои са си позволили остро да нападнат Академията и дори да кажат, че тя смучи пари от бюджета, че не върши работа и подобни заключения, които силно ме изненадаха. Аз не можах да постъпя по друг начин освен да поканя господата, включително и министъра на среща-разговор. За мен такива мисли са крайно недопустими, да се говори за закриване на най-ефективно работещите структури в страната.
Министърът не се отзова на моята покана. Дойдоха обаче Андрей Райчев, Мира Янова, Петя Кабакчиева. По време на срещата се разгоря сериозен дебат, защото не можех спокойно да посрещна изказванията, че БАН не трябва да плаче за пари, а трябва сама да си изкара бюджета, да излезе на пазара и да не чака от данъкоплатеца да я издържа. Не ме разбирайте погрешно, аз също смятам, че реформа трябва да има. Но няма наука, за която държавата да не се грижи. Науката е приоритетно направление на държавата, както образованието, полицията, армията. Всяка една уважаваща себе си държава трябва да се грижи за науката и за научните изследвания. Аз дадох пример с Чехия. Бюджетът на нейната академия е над 250 млн. евро. Подобно е положението с Унгария, Румъния и Полша.
Какъв е бюджетът на БАН?
42 млн. евро за 2008 г. В нашата Академия освен дейностите научни, приложни и фундаментални ние извършваме и една общонационална функция за обслужване на българската държава в научно и информационно отношение. Имаме редица институти, които всеки час от денонощието дават информация за метеорологичното състояние, за прогнозите, за хидрологичните състояния, за сеизмичната активност, за наблюдението на Черно море и т.н. Това е много скъпа дейност. Ние с тези нищожни средства едва-едва успяваме да свършим тази работа за държавата. Имаме около 10 научни звена, които пряко са свързани с обслужване на българската държава. Но това изобщо не се взима под внимание, а всички хора чакат информация от нас.
А от каква реформа се нуждае БАН?
Тя непрекъснато е в процес на реформиране. Ние променихме състава на Академията. С близо 45 % съкратихме персонала на Академията. На базата на определени критерии оставихме най-достойните, които имат научни степени и звания, както и помощния персонал. Още в началото като тръгнахме в тази насока на промени съкратихме и такива идеологически институти, какъвто беше институтът на г-н Андрей Райчев. Може да му е мъчно за онова време и сега си го връща на Академията. Невъзможно е държавата да избегне от финансирането на науката и на научните изследвания.
Бюджетът, който получаваме е за фонд “Работна заплата”. Около 80 % от средствата отиват да се платят мизерните заплати на учените. Нашата средна работна заплата е 628 лв. Другата част отива за поддръжка на инфраструктурата – покриви, ремонти, ток, вода, отопление. Иначе учените си изкарват средствата за изследвания по линия на проектите, чрез проектното финансиране.
Ние сме най-ефективната структура в държавата, която обучава докторанти. 20 % от младите хора се обучават при нас. При цялата висока научна производителност – най-много публикации, най-много патенти, най-много европейски проекти, някой да иска да закрива тази най-ефективна научна организация, е престъпление. Аз го определям като антибългарска проява.
Нашият главен научен секретар Стефан Хаджитодоров намери едни интересни факти, които показаха, че този, който говори, че уж БАН трябва да се бори за пазар, за да не смуче пари, се оказа, че той самият чрез фонда за научни изследвания към МОН изсмуква държавата. Това беше голям парадокс.
Кого имате предвид?
Андрей Райчев.
Колко процента от БВП държавата отделя за научни изследвания?
Около 0,4 %.
Продуктът, който произвеждат българските учени, конкурентен ли е в света?
Разбира се. Ние имаме интересни научни резултати. Първо, фактът, че Европейската общност ни търси за партньор и че ние активно участваме в рамковите програми на ЕС на базата на силна конкурентна борба, говори, че ние сме уважавани за партньор. БАН има около 480 проекта по линия на рамковите програми на обща стойност 28 млн. евро.
Бих добавил, че много от нашите резултати се трансферират към българския бизнес. Но има какво да се желае в тази посока, защото бизнесът трябва да търси тези научни постижения и да ги внедрява. А при нас бизнесът е свързан главно с други дейности, не производствени и поради тази причина търсенето е ограничено. Ние имаме научни постижения, които са внедрени в западната индустрия. Фармацевтичната промишленост в Германия ползва резултати, получени от нашите химически институти, наши лазерни системи, акумулаторни батерии се ползват на много места по света. Последният резултат е, че след тежка конкурентна борба наш прибор беше избран да лети на индийския кораб до Луната.
Как си обяснявате нападките срещу БАН, че е бюрократична структура от сталинско-брежневски тип?
От министър Вълчев не съм чул такива обвинения, даже в последно време развиваме сравнително добри отношения. Не мога да се оплача от министъра. Учудваме, че покани хора, които говориха срещу БАН и им даде поле за разговор и за изява. На негово място, ако действително милее за академията, бих спрял тези разговори и бих преустановил такова нелепо отношение към БАН. А по отношение на Андрей Райчев, който говори такива работи, той не познава Академията. Той явно има ограничени представи за науката, че едва ли не тя трябва да се финансира за продукти, които се реализират на пазара. Това не е търговска организация. Толкова дълго трябва да се работи върху дадени проблеми, за да се стигне до търговска реализация, а може и да не се стигне. Освен това има и изследвания, които нямат търговски характер. Например нашите астрономи, които непрекъснато извършват изследвания важни за развитие на знанието, изведнъж да кажат “Дайте да изкараме пари!” Академията пречи на някого със своята мощ в научното пространство на България, някой се притеснява и гледа по-добре да я няма, за да може по своему да развива науката. |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Hot days for BAS
