| Author |
 Topic  |
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
 Posted - 01/21/2010 : 09:27:22
|
За срока съм съгласен, но жребият, според мен при нашите условия е по-добър вариант.
Ако се съставя журито от тези, които са "най-близо до материала" - огромна е вероятността то да се състои от хора, лично заинтересовани от това, човекът да не се хабилитира - понеже, колкото по-малко хабилитирани има в тяхното направление - толкова по-дълго те ще ползват всички облаги, които им носи позицията на "уникални за страната" хабилитирани специалисти в съответното направление.
Или - Светлана щеше да е права, ако ставаше въпрос за страни с доста по-голям мащаб от нашата - у нас всички в дадено направление се познаваме лично и сме, на практика, конкуренти за едни и същи позиции - кой ще е толкова глупав сам да си бута конкуренцията напред? Разбира се, това може би не се отнася за науки, където просто популацията е многочислена дори у нас - математици, филолози и др.; но в естествените науки нещата са точно така, както съм ги написал. Чудесна актуална илюстрация за моята теза имам в основната причина, заради която сега се закриват редица малки болници - нямат достатъчно лекари със специализации - А защо нямат? - ами защото през последните двадесет години, благодарение на т.нар. автономия на ВУ, титаните на науката в сътоветните направления съвсем целенасочено проваляха подготовката на нужната за страната бройка специалисти в своето направление - за да може колкото се може по-дълго да задържат (те и тяхното мафиотизирано обкръжение) монополното си положение. Впрочем, неотдавна бяха изнесени фрапиращи данни за липсата на специалисти по дентална медицина в почти цялата ни провинция (ортодонти, дентални хирурзи и др.). Ето какво се получи, като резултат от прехвалената академична автономия у нас!
А има и още нещо - не е нужно да си свръхтесен специалист в дадена материя, за да установиш, че има отпечатани научни публикации, които са компилация от други научни публикации, че въведенията на 90% от публикациите са едни и същи - просто изреченията са разместени, че вариационно-статистическата обработка е направена неграмотно, и др.под. - а точно това е големият проблем днес за българската наука - не че може да се случи да се хабилитира някой учен с не особено големи научни завоевания (но иначе добросъвестен и полезен), а това, че най-безпроблемно и най-бързо растат в йерархията откровени шмекери.
Всичко дотук се отнася за хабилитирането - а още по-очевидно ми се струва, че не е нужно да си свръхтесен специлист, за да можеш да оцениш една дисертация и качествата на докторанта - особено ако се признае най-сетне, че "доктор" - това не е "образователна и научна", а образователна степен; от кандидата за получаване на тази степен не се иска да е направил някакъв световен научен принос (какъвто, за да си в състояние да го оцениш, трябва да си тесен специалист точно в обсъжданата материя), а просто да покаже, че е достигнал едно много високо образователно ниво - като език, усвояване на методики, умение за работа с литературата, умение за осъществяване на причинно-следствени връзки, и пр.quote:
Originally posted by Svetlana
Новият вариант на закона, изработен от комисията, също има много спорни пунктове. Например назначаването на журито чрез избор по жребий. Във всяка научна дисциплина има значителен брой по-тесни специализации и не могат всички хабилитирани лица да бъдат специалисти по всичко. Поне рецензентите трябва да бъдат избирани така, че да са най-близко до темата на дисертацията/ конкурса. Също така ми се вижда много дълъг периодът от шест месеца, в който журито да се произнесе.
Svetlana
|
Edited by - Andrey_Kurtenkov on 01/21/2010 09:39:17 |
 |
|
|
Svetlana
90 Posts |
Posted - 01/22/2010 : 08:48:48
|
quote:
Originally posted by kkabakciev
Светлана, аз по-горе вече обърнах внимание на един много голям проблем. И той е, че работата на журито в крайна сметка НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ! Те може да са най-добрите специалисти - и да допуснем, че могат винаги да си свършат работата.
Добре, но след това всичко отива в ръцете на анонимната колективна профанска мафиотска шайка, наречена научен съвет, която може да си реши всичко, каквото си поиска - в пълно противоречие с решението на журито.
ЗАКОНЪТ ДАВА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ - ТАКЪВ, КАКЪВТО Е В МОМЕНТА.
Тогава?
С това Ваше възражение съм напълно съгласна.
Svetlana |
|
|
|
Svetlana
90 Posts |
Posted - 01/22/2010 : 08:58:39
|
quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
За срока съм съгласен, но жребият, според мен при нашите условия е по-добър вариант.
Ако се съставя журито от тези, които са "най-близо до материала" - огромна е вероятността то да се състои от хора, лично заинтересовани от това, човекът да не се хабилитира - понеже, колкото по-малко хабилитирани има в тяхното направление - толкова по-дълго те ще ползват всички облаги, които им носи позицията на "уникални за страната" хабилитирани специалисти в съответното направление.
Или - Светлана щеше да е права, ако ставаше въпрос за страни с доста по-голям мащаб от нашата - у нас всички в дадено направление се познаваме лично и сме, на практика, конкуренти за едни и същи позиции - кой ще е толкова глупав сам да си бута конкуренцията напред?
Признавам си, че съм толкова глупава  - преди аз да стана доктор на науките написах положителни рецензии за доктор на науките и за професор на много по-млада колега. Първо - беше написала много хубава дисертация и имаше всички данни за професура, и второ - не я смятам за конкуренция. Науката е толкова обширна територия - има място за всички. А пък облаги от наука досега не си спомням да съм получила.
Svetlana |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/25/2010 : 06:59:54
|
Разжалват професори
Отнемат докторската степен и при плагиатство
Стела Стоянова
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-01-25&article=310736
СОФИЯ. Учените ще загубят титлите си, ако бъдат спипани с подкуп, или да преписват чужди трудове. Това предлага образователната комисия в парламента като промяна в Закона за академичния състав. Скоро той ще бъде гледан на второ четене.
Ще бъде отнемани докторската степен или професорската и доцентска длъжност на всеки, който вземе рушвет, или пък дава такъв при утвърждаване на дисертацията му. Същото го чака и ако има влязла в сила присъда по какъвто и да е повод.
Докторски степени ще се отнемат и ако ученият получи две отрицателни атестации за работата си от ръководството на университета, или от Националната агенция за оценяване и акредитации. Ако има док-тор с отнета степен, това вече ще се отразява и на оценката на целия университет. Журито, което ще дава докторската степен пък, вече ще се избира по жребий, за да не може предварително да бъде "обработвано" от съответния кандидат.
Друга новост предвижда, че даден претендент ще може да стане професор и без да е бил доцент. Един хабилитиран учен пък вече ще се брои при акредитацията само на един университет. Досега той можеше да е на две места, което позволи на много вузове да откриват допълнителни факултети, например правни, с чужди лектори. Заради промяната много от тях ще трябва да закриват свои научни звена.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
|
|
Spartak_Paskalevski
Bulgaria
7 Posts |
Posted - 01/29/2010 : 21:04:36
|
След като преглегах проектите на Игнатов и Стоичков правя следните предложения с оглед на европейската практика:
1. Чл. 11(2) Докторантът придобива н.ст. “д-р” от деня на защитата....
Дипломата трябва да бъде обвързана с отпечатване на дисертацията.
Тя е първият значим научен труд на дисертанта. Ето защо той получава званието не от деня на успешната защита, а едва след като е представил след защитата труда си в готов за публикуване вид, т.е. нанесъл е всички искани евентуално от рецензентите поправки, научният му ръководител е дал съгласието си за печат и трудът е приет в съотв. издателство. Едва тогава се получава диплом за научна степен “доктор” (с определена оценка! която се отразява в дипломата).
Финансирането се подпомага от научната институция, където защитава, и е в зависимост от успеха на защитата. Част от финансирането поема самият дисертант.
2. Предлагам рецензиите и авторефератът да се представят не само единствено на английски, но да се допускат и останалите западноевропейски езици за преставянето им, каквато практика е налице в Европейския съюз.
3. Д-р и д-р на науките на какви европейски научни степени отговарят? /Известно е, че много властващи професори в структурите на ВАК нямат голям докторат и мълчанието по отношение на заварената ситуация с лица, защитили големия докторат, издават субективно намерение по обезценя¬ването му./
4. Това налага да се отговори на въпроса:
Не е ли необходимо на големия докторат да се придаде значение на предимство при явяване на конкурс за професура?
5. Твърде недиференциран е текстът по отношение на длъжността „професор”. Във връзка с това възниква въпросът:
6. Как може да бъде защитена индивидуалната инициатива на хабилитиран кандидат /доцент, д-р на науките/ за откриване на конкурс за професор, без това да е в зависимост от субективното отношение или произвола на съответното ръководство.
/Известно е, че редица активно работещи учени в дадени области често не са толерирани от ръководството - по субективни причини/.
7. Подчертавал съм и друг път, че трябва да са налице деблокиращи механизми за продуктивно творящите в научната област. Свидетели сме през годините, че амбициите за власт в науката се прикриват зад „добронамерено” формулирани блокиращи механизми.
На шега ето някои примерни блокиращи формулировки от мен като:
• За Парламента: не може да бъде народен представител човек, не по-нисък от 2м. /следователно, Парламентът трябва да бъде разпуснат.../
• Към „добронамерената” реторика на Методиев:
...Мнението на научния и административен ръководител се смята за окончателно, ако е носител на Нобелова награда /Има ли в България такъв?/ И т.н.
Спартак
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/03/2010 : 15:56:24
|
Политики, права и Законът за развитието на академичния състав
Тодор Христов
Ивелина Иванова
Български Хелзински комитет
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv17309
Един от съществените недостатъци на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет в края на декември на първо четене от Народното събрание, е, че той не предлага правилен баланс между политики и права.
Основната разлика между политики и права се състои в това, че докато политиките разширяват властта на представителите на държавата, правата им налагат задължения. Например, тайната на личната кореспонденция е мое право и поради това държавните органи не са свободни да я ограничат в името на борбата с престъпността. Те са длъжни да ми я осигурят. Изразходването на бюджетния излишък, от друга страна, е въпрос на политика и поради това правителството не е длъжно да ми предостави дял от излишъка, дори да съм убеден, че заслужавам това.
Много от реформите след 1989 г. бяха устроени така, че да стесняват областта на правата и разширяват областта на политиките. Това обикновено се обосноваваше с нуждата от по-добро управление, със стремежа да се привлекат инвестиции или с наличието на извънредна ситуация, изискваща извънредни мерки. Пример за първата стратегия може да бъде начинът, по който бяха аргументирани споменатите опити фактически да се премахне правото на тайна на личната кореспонденция чрез промените в Закона за електронните съобщения, пример за втората стратегия – премахването на контрола над генномодифицирани продукти чрез промените в Закона за генномодифицираните организми, пример за третата стратегия – начинът, по който се аргументира замяната на презумпцията за невинност до доказване на противното с презумпция за виновност до доказване на противното с предвижданите промени в Наказателния кодекс.
Законът за развитието на академичния състав прави същото. Той разширява областта на политиките и стеснява областта на правата в областта на науката. Разширява областта на политиките, защото сега ръководствата на факултетите или научните институции имат не само свободата да решават кога да обявят конкурс за заемането на определена научна длъжност или за получаването на научната степен доктор, но и да определят правилата, по които ще се провежда този конкурс, да избират научното жури, да не се съобразяват с неговото решение или да го променят, ако то се покаже несговорчиво. Законът стеснява областта на правата, защото отнема на учените правото да бъдат оценявани от жури, относително изолирано от сложните отношения на клиентелизъм, съперничество, конфликт, пропиващи работната среда на всяка научна институция. Защото отнема правото на учените да търсят справедливост от по-висша инстанция, в случай че се смятат за несправедливо оценени. Защото освобождава факултетните и научните съвети от задължението да спазват критерии за заемане на научна длъжност.
Това стесняване на областта на правата за сметка на разширяването на областта на политиките е постигнато поне по следните начини:
1. Недостатъчната яснота на текста на закона, засягаща дори толкова важни въпроси като съдбата на асистентите и научните сътрудници без докторска степен, ролята на научния ръководител на докторанта, изискванията за присъждане на научни степени или длъжности.
2. Придаване на ключова тежест на подзаконови актове от рода на университетските правилници за прилагане на закона или министерския правилник за дейността на контролната комисия, които определят начина на прилагане на закона и оттук смисъла му. Отсъствие на ясен механизъм на прилагане на правата, предвидени от закона, в случай на нарушаването им от страна на даден факултет или институт.
3. Трансформирането на контрола над спазването на закона във формален контрол, който следи за законовата форма на процедурите, но не включва случаи, в които той е приложен несправедливо по същество, без да бъдат допуснати формални пропуски.
4. Концентриране на контрола върху прилагането на закона в институция, подчинена на министерството и позволяваща политическо влияние над този контрол.
5. Придаване на ключова роля на социалния капитал за получаването на благоприятно решение от заинтересованите страни, стимулиращо корупцията (защото корупцията днес е породена тъкмо от подобни ситуации, в които никоя от страните няма право; страни, които се стремят да спечелят благосклонността на ръководството на дадена институция, тъй като те са свободни да вземат каквото решение преценят и то в крайна сметка зависи от благосклонността им).
В заключение ще отбележим, че тъй като опитва да разшири областта на политиките с описаните методи, Законът за развитието на научния състав в крайна сметка се оказва подчинен на двойна логика. От една страна, той дава на отделните научни институции властта да решават как и на кого да присъдят научни степени или длъжности. Но от друга страна, авторите изглежда си дават сметка, че тази приватизация на научните степени и длъжности лесно може да доведе до продаването, подаряването и дори до превръщането им в индустрия. Поради това проектозаконът опитва да ограничи самовластието на научните институции, като въведе минимални изисквания и контролна комисия. Тъй като обаче те противоречат на намерението да бъде осъществена пълна и незабавна приватизация на научните степени и длъжности, авторите на проектозакона са опитали да решат това противоречие, като ги отслабят. Резултатът от това е, че изискванията за професор са се оказали по-ниски от изискванията за доцент, които на свой ред са по-ниски от изискванията за получаване на докторска степен. Много от изискванията са формулирани неясно, което позволява те да бъдат допълнително отслабени от правилниците на научните институции. Правомощията на комисията са ограничени единствено до оценяване на спазването на закона, но не позволяват съдържателното оценяване на решенията на научните институции и тъй като процедурите за получаване на научни степени и звания ще бъдат конкретизирани от техните правилници, вероятно няма да позволяват контролирането на нечестни процедури, отговарящи на съответните правилници.
Добрият закон трябва да има поне следните три черти:
Той трябва да не зависи от намеренията на изпълняващите го и следователно трябва да не създава опасности при прилагането му. Добрият закон трябва да предвижда и да балансира между възможностите прилагането му да попадне и в добри, и в лоши ръце.
Трябва да дава възможност на тези, по отношение на които е бил приложен несправедливо, да търсят справедливост и следователно да предвижда ясни права, процедури, срокове на обжалване, както и сериозни и сигурни наказания за виновните за нарушаването му.
Трябва да постига правилен баланс между политики и права или с други думи – между областите, в които представителите на държавната власт имат право да вземат или да не вземат определено решение, и областите, в които те са длъжни да вземат определено решение, защото гражданите имат право на него. Последното е особено важно, защото основният източник на корупция днес са тъкмо областите, в които решенията са оставени на представители на държавата (понеже в такива случаи никой няма право на определено решение, то в крайна сметка зависи от благосклонността на държавния представител, а това принуждава засегнатите страни да опитат да спечелят неговата благосклонност).
С оглед на това проектозаконът за развитието на академичните кадри няма да бъде добър закон, защото не съдържа никаква защита срещу недобронамереното му прилагане, защото ограничава възможностите на жертвите на несправедливи решения да търсят справедливост от по-висша инстанция и защото стеснява областта на правата до степен, която позволява на всяка научна институция да превърне в капитал властта си да решава в полза на един или друг кандидат за научна длъжност или степен.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/15/2010 : 10:18:37
|
"Акредитацията е... безкрайна софра"
Велиана Христова
13 Февруари 2010, брой 36
Доцентите във вузовете ще са доктори с тригодишен стаж, приемането на закона за академичните длъжности е безкраен фарс
Ректорска софра за избор на доценти според новия закон
Човек може да придобие втората научна степен "доктор на науките" и без да има диплома за магистър, т.е. направо от бакалавър. За да станеш доцент обаче, трябва да имаш първата степен - "доктор". Следователно, ако един преподавател е доктор на науките, той не може да стане доцент, защото не е доктор. Този абсурд в текстовете за второ четене на Закона за развитие на акдемичния състав, които се подготвят в ресорната комисия на НС, посочи в поредното нейно заседание депутатът Янаки Стоилов (БСП). Той е предложил да се запише, че и с доктор на науките се става доцент, но удари на камък. Депутатите от мнозинството не се съгласиха, защото били допуснали компромис втората научна степен да се запази, но без всякакво обвързване с научните длъжности.
Това е само една от десетките нелепости, които скоро ще се превърнат в закон, управляващ сферата на висшето образование и науката. В опита си да пооправят поне малко внесения от МС законопроект на анархията, депутатите творят нови проблемни казуси на кило. Ако си доцент и имаш доказани приноси в науката и преподаването, това всъщност нищо не означава, защото не можещ да растеш в йерархията, ако в конкретното висше училище няма щат за професор, забеляза председателят на комисията Огнян Стоичков от "Атака". Той полага неимоверни усилия законът да придобие
малко по-приличен вид
но това едва ли е възможно. Има ли ректор, който няма да открие щат за професор за преподавател, който има талант и е доктор на науките, защо трябва изрично да го записваме, заяви Веселин Методиев (ДСБ). И с тези думи само потвърди диктаторския дух, който налага законът - съдбата на всеки преподавател ще зависи единствено от отношението на ректора към него! Да не говорим, че най-ниската научна длъжност - асистент, вече няма да се заема с конкурс, както е сега, на нея младите преподаватели ще се назначават (!) - може и без да имат защитена дисертация. Добре поне, че отпада текстът от проекта на МС, според който доктор можеше да станеш без дисертация (уникален принос в световната теория и практика!), само с учебни или практико-приложни публикации.
И доколкото след премахването на ВАК няма да остане никакъв независим орган за оценяване на професионалните качества на преподавателя, това обрича всекиго в системата на послушковщина и раболепие пред началника, а и бетонира корупцията и подкупа плюс минус безкрайност. Ако ректорът ти е приятел или знае, че ще му се кланяш, израстването в длъжност ти е в кърпа вързано. Ако обаче си позволяваш "много да знаеш", да се опълчваш на нередности и да отстояваш
собствено мнение - аут
Кое ще попречи да бъде така? Но депутатите от ГЕРБ вдигнаха послушно ръка (дали изобщо разбират какво правят) и гласуваха "големият доктор" да не дава възможност за заемане на доцентска или професорска длъжност. Спазвайки дадената от министър Сергей Игнатов директива: степента "доктор на науките" се запазва под натиска на останалите парламентарни сили, но тя не бива да има никакво реално значение.
Ето друг момент от дебатите в комисията. Според законопроекта присъждането на научна степен или заемането на длъжностите старши асистент, доцент и професор става с конкурс. Правилата и изискванията за него се описват във вътршния правилник на висшето училище или научната организация (включително на колежите, които в момента нямат право да присъждат научни степени поради липса на капацитет от хабилитирани лица). Пак Янаки Стоилов е внесъл предложение тези вътрешни правилници да бъдат одобрявани от Националната агенция за оценяване и акредитация, за да бъде сигурно, че не противоречат на закона и че има поне някакви професионални критерии, които ще се спазват и от Софийския университет, и от дистанционния университет в Бухово. Множество нагли нарушения на закона дори сега си позволяват например частните висши училища, които се правят, че законовите регламентации за тях не важат. Всеки може да си представи какво ще се случи, когато правилата за избор на доктори, на доценти и професори ще се определят единствено с вътрешните правилници. Именно затова трябва да се въведе поне някаква гаранция, че правилниците не нарушават закона, защото за ректорите е много удобно никой да не знае какви са им правилата, обоснова тезата си Янаки Стоилов. Държавата не може да се откаже от задължението си да следи законно ли е това, което се случва в признатите от нея висши училища. Не би. Взе думата министър Сергей Игнатов и изрече: "Какъв е смисълът да се разчита на акредитационната агения, когато и сега какво е акредитацията - едни безкрайни софри за оценяващата комисия..."
Кръшен дружен смях в залата
и "предложението на Янаки Стоилов не се приема". Ето на такова ниво се извършва "обработването" на текстовете на закона преди второто четене в пленарната зала. Може отсега да се предвиди, че след приемането му беззаконието и анархията ще станат начин на съществуване на висшите училища. Контролът върху системата на научните степени и длъжности остава в ръцете единствено и само на... министъра.
Министерството на образованието, младежта и науката не изчака да бъде предложен новият закон за висшето образование, който е основен за системата и ще е готов всеки момент, но сега с този закон се предопределя и неговата философия, възмути се депутатката Валентина Богданова (БСП). Според коментара на Лютви Местан (ДПС) целта е ясна. При акредитацията на висшите училища един преподавател ще може да се впише в състава само на един вуз, при сегашното състояние на преподавателския състав това оначава много вузове да се закрият заради липса на хабилитирани кадри. Затова първо трябва да бъде приет законът за развитие на академичния състав, който ще даде възможност на всички университети и колежчета да си "произведат" набързо и безпрепятствено по сто доценти и професори, а след това - да се явят "целите в бяло" и с достатъчен хабилитиран състав за следваща акредитация според бъдещия закон за висшето образование. Ако в този бъдещ закон изобщо остане място за някакви правила, защото той ще трябва да се подчини на слободията, вече заложена с приемания сега закон за академичния състав. При това ограничението да си на едно място важи само при акредитация, не ограничава възможността да преподаваш на пет места, т.е. с нищо
не пречи на куфарното образование
Най-абсурдното е, че отказвате да запишете поне някакви изисквания за научни постижения на преподавател, който кандидатства за доцент, обърна се Янаки Стоилов към мнозинството. Единственото изискване, което депутатите записаха, е, че за да стане доцент, човек трябва да има три години трудов стаж след защитата на дисертация и получаване на степен "доктор"! Като професионално равнище доцентът е много по-близо до професора, отколкото до докторанта, сега го поставяте в обратното положение - да е нещо като докторант с три години трудов стаж, коментира Янаки Стоилов. Ние участваме конструктивно в дебатите в комисията, опитваме се да внесем поне малко разум в този закон, но ако текстовете останат такива, депутатите от Коалиция за България в пленарната зала ще гласуват против закона, категоричен е той.
Така само в едно заседание на ресорната комисия се очертаха поне 4 мотива за отрицателен вот на левицата - назначаването на асистентите; предоставянето на неограничени феодални права на ректорите; отказ на държавата да упражни какъвто и да било контрол върху правилниците за избор на доктори, доценти и професори; липсата на поне минимум професионални изисквания за заемане на длъжност доцент.
Накрая депутатите от ГЕРБ, ДСБ, "Атака" и ДПС отказаха да гласуват и един текст, предложен от Ивелин Николов (БСП) - за заплащането на длъжностите във висшето образование и науката. Той предлага
стартовата заплата за асистент
да е в размер на три минимални работни заплати (720 лв. сега), за доцент тя да се увеличава с коефициент 1,5 и за професор - с последващ коефициент 1,5. Това е стара идея на БСП, лансирана от Сергей Станишев в миналия кабинет, която - както той сам призна преди дни - не е могла да се осъществи заради коалиционната форма на правителството. Публична тайна е, че против бе бившият просветен министър от НДСВ Даниел Вълчев.
Предложението на Ивелин Николов бе отхвърлено в комисията от депутатите на ГЕРБ, ДСБ и "Атака" с мотива, че "не му е мястото в този закон". А Лютви Местан подчерта, че проблемът с ниските заплати в областта на знанието е изключително важен, но трябва да се уреди с единен класификатор на длъжностите, в който държавата да постанови, че асистентът получава с 10 на сто над тавана на заплащане на учителя, доцентът - с 10 на сто над асистента, а професорът - с 10 на сто над доцента. В кулоарите лидерката на синдиката "Висше образование и наука" в КНСБ доц. Лиляна Вълчева също се противопостави да се впише в закона предложеното от Ивелин Николов, защото заплатите се договаряли между синдикати и работодатели!
А възнагражденията в системата на висшето образование и науката са толкова ниски и социалният статус на преподавателите и учените е толкова мизерен, че би трябвало увеличаването им да се записва безалтернативно във всеки документ, който засяга тези две сфери. Заради ниските заплати младите хора, които се насочват към преподавателска или научна работа в България, вече са толкова малко, че в най-близко време просто няма да има върху кого да се прилагат "законите Франкенщайн", които сега се приемат в парламента. Просто няма да има кой да обучава студентите в българските вузове, в които доценти ще са случайни лица или представители на честната бизнес олигархия с дипломи за "доктор" с тригодишен стаж.
|
Edited by - moderator on 02/15/2010 14:03:32 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/18/2010 : 13:47:23
|
Дискусия: "Трябва ли да влиза в пленарна зала на второ четене Законът за развитието на академичния състав?"
София
На 18 февруари 2010 г., четвъртък, от 11:00 часа, в пресклуб "София прес" ще се проведе дискусия на Федерацията на университетските синдикати (ФУНИС) и Движението за развитие и защита на науката и висшето образование (ДРЗНВО) при Съюза на учените на тема: "Трябва ли да влиза в пленарна зала на второ четене Законът за развитието на академичния състав в Ребублика България?", съобщават от "София прес".
Проблеми за дискусия:
Защо е погрешна философията на закона?
Необходими ли са единни критерии за оценка на качеството на академичния състав в Република България?
С какво този закон утвърждава качеството на академичните кадри, оттук и качеството на висшето образование в Република България?
Защо се изключва научната степен "доктор на науките"?
Защо се премахват научните звания и се утвърждават само научни длъжности?
Не се ли създават условия за утвърждаване на субективизма при оценката на академичния състав?
Защо се поставя категорично изискване асистентът да бъде доктор? Не трябва ли да му се даде време, за да защити докторат, ако няма такъв, след като е назначен на работа?
|
|
|
|
donnka
22 Posts |
Posted - 02/20/2010 : 16:06:06
|
| Днес прочетох стенограмата от заседанието на парламентарната комисия по образование от дата 10/02/2010г. И нещо не ми стана ясно, ама изобщо не ми стана ясно. Тези академични длъжности ги бистрят вече два месеца."Главен асистент" - т. е той вече е доктор за да кандидаства. Ама ще ходи на конкурс, т. е на изпит.Един път в стенограмата пише текста "конкурсен изпит" отпада и се заменя с "конкурс", после пак си е конкурсен изпит. Колко пъти ще го изпитват този кандидат? Един път на докторантски конкурс ( изпит по специалността и западен език), втори път докторантски минимум, който си е почти същото(чела съм конспекти, няма разлика между този на докторантския конкурс и минимума), защитава дисертация която си е най-големия изпит, защото е пред двайсетина специалисти от Специализиран научен съвет. Не станаха ли много пъти? Асистентите бакалаври и магистри ще се назначават. Какво значи това? Как ще се назначават? А след пет години, ако защитят ще се явяват на конкурс за "главен асистент". Кой е превилигированият в момента. До сега казваха докторантите. Да ама не. Асистентите - те са на трудов договор, а докторанта след като е доктор, ако му обявят конкурс ок, ако не да чака. Сега пък още повече - доктора на изпит, бакалавъра не. Него ще го изпитат след пет години,през това време ще трябва да изкара задочна магистратура(мисля, че редовна ще му е доста трудничко)а западния език ще го пропусне.Докторанта трябва да знае западни езици, за асистента не. А какво ще стане със завареното положение доктори избрани с конкурс без изпит, и асистенти без докторска които са се явили на изпит? Аз се обърках, ако някой е наясно, моля за отговор!!! |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 02/20/2010 : 21:07:58
|
Това е точно като великия момент в третия Шрек, когато Пинокио отговаряше на въпроса на принца Славен къде е той:
http://www.youtube.com/watch?v=rd1rXB0rGiE
- с две думи, за тези, които не са гледали трилогията (което значи че са пропиляли половината си живот напразно) - принцът пита именно него, понеже веднага си му личи като лъже, ала Пинокио се опитва да го надхитри с едни доста завъртяни изречения - докато накрая едно от трите прасенца не издържа и изкрещява, че Шрек е отишъл да доведе наследника на трона.
Увъртанията на Сергей Игнатов не ви ли напомнят тези на Пинокио?!?
Аз вече надавам ухо и чакам как някое прасенце ще изкрещи каква е истината...
Само че феята-кръстница вече я няма (тя умря още в края на Шрек-2) и дали ще имаме щастлив край зависи само от нас.
Както е с щастливия край за огри-то Шрек и неговата общност:
"И заживели смрадливо!"
Но засега ми остава само да изкрещя с пълно гърло, като Шрек в началото на първия филм от поредицата: "WHAT ARE YOU DOING IN MY SWAMP!?!"quote:
Originally posted by donnka..."Главен асистент" - т. е той вече е доктор за да кандидаства. Ама ще ходи на конкурс, т. е на изпит.Един път в стенограмата пише текста "конкурсен изпит" отпада и се заменя с "конкурс", после пак си е конкурсен изпит. Колко пъти ще го изпитват този кандидат? Един път на докторантски конкурс ( изпит по специалността и западен език), втори път докторантски минимум, който си е почти същото(чела съм конспекти, няма разлика между този на докторантския конкурс и минимума), защитава дисертация която си е най-големия изпит, защото е пред двайсетина специалисти от Специализиран научен съвет. Не станаха ли много пъти? Асистентите бакалаври и магистри ще се назначават. Какво значи това? Как ще се назначават? А след пет години, ако защитят ще се явяват на конкурс за "главен асистент". Кой е превилигированият в момента. До сега казваха докторантите. Да ама не. Асистентите - те са на трудов договор, а докторанта след като е доктор, ако му обявят конкурс ок, ако не да чака. Сега пък още повече - доктора на изпит, бакалавъра не. Него ще го изпитат след пет години,през това време ще трябва да изкара задочна магистратура(мисля, че редовна ще му е доста трудничко)а западния език ще го пропусне.Докторанта трябва да знае западни езици, за асистента не. А какво ще стане със завареното положение доктори избрани с конкурс без изпит, и асистенти без докторска които са се явили на изпит? Аз се обърках, ако някой е наясно, моля за отговор!!!
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/21/2010 : 15:21:27
|
Май не сме засегнати само ние, които следим обратите в ЗРАС. И други са смаяни.
Всеки закон - скандал!
автор: Александър петров, Сега
21.02.2010 14:49
http://analysis.actualno.com/news_285846.html
Почти няма идея на управляващите, която да не е предизвикала обществен ропот или подозрения в лобизъм. Защо ли никой не иска да въведе малко ред в законотворчеството?
Почти няма закон, който да се внесен или гласуван в парламента и да не предизвика масови протести или съмнения за обслужване на частни интереси.
Няма никакво значение коя политическа партия ще вземе властта, парламентът винаги работи по един и същи начин - със скандал.
Години наред се прокарва нескопосано законодателство, лобистки проекти, позорни поправки, като "Ванко 1" например, текстове, които отварят широко врати за организираната престъпност и корупцията по всички етажи на властта.
Всички надежди, че това ще бъде променено и че най-после законите ще се пишат в полза на хората, а не на чиновника или престъпника, са на път да се изпарят още преди да приключи първата година от това управлението.
Какво се случва на практика?
Почти няма закон, който да се внесен или гласуван в парламента и да не предизвика масови протести или съмнения за обслужване на частни интереси.
Първият законопроект, който пресните управляващи от ГЕРБ внесоха, бе за нотариусите. И той не предвиждаше затягане на правилата, за да няма толкова измами с имоти, или някакви практични облекчения за гражданите.
Той гарантираше, че ще се пази мястото на всеки нотариус, ако той бъде избран за депутат. Както се казва - първо да се погрижим за себе си, после - ако ни остане време и сили, и за другите.
Когато обаче депутатите стигнаха до гражданите, се оказа, че май е било по-добре изобщо да не се грижат за тях. В името на битката с престъпността МВР поиска пълен достъп до всякаква информация - от сърфирането в интернет до комуникацията по мобилни телефони.
След бурните обществени протести идеите бяха модифицирани, а конкретните текстове в закона така овъртяни, че дори специалистите още спорят има ли опасност от злоупотреба с лични данни или не. И в обществото надделява недоверието в МВР, усещането, че ведомството само привидно е отстъпило и пак ще прави каквото си пожелае.
Същите са настроенията и по отношение на другата голяма баталия през последните дни - сблъсъкът "за" и "против" генните мутанти. Откровено лобистките поправки в закона за ГМО и нескопосаните обяснения на управляващите защо те се налагат направо взривиха форумите.
Там се водят денонощни дискусии, събрана е информация за цяла енциклопедия по въпроса, пишат се протестни писма до американския посланик, дръзнал да защити ГМО, и се ражда истинска опозиция на властта.
Дори капитулацията на ГЕРБ по либерализирането на режима за ГМО не успокои духовете. Напротив - в момента всички текстове се разнищват и подозрението, че победата е пирова, а управляващите пак ще прокарат по някакъв начин намеренията си, се увеличава.
Не се мина без скандал и при закона за митингите и събранията, където бяха записаха драстични ограничения за протести пред сградите на правителството, парламента и президенството. И при законите за обществените поръчки, хазарта, данъците и т.н.
Изобщо общото впечатление е, че голяма част от нормативните актове, с които народните избраници се занимават,
са в полза на властта и не са от полза за гражданите
А практиката да не се пишат нови закони, а само да се правят кръпки в старите води до хаос в цели сектори и отваря безкрайни възможности за корупция.
Няма стабилна държава без стабилно законодателство. За съжаление, българското определено не е такова. Администрацията няма време дори да се запознае с един закон и той вече е променен.
Нерядко се случва цялата логика на някой закон да се променя с един невинен запис в преходните и заключителните разпоредби. Затова и мнозина се шегуват, че нормативните актове вече трябва да се четат отзад напред - защото най-важното е в заключителните разпоредби.
При тази бъркотия изобщо не смеем да мечтаем предлаганите промени да бъдат съпроводени с финансова обосновка и обезпеченост. И да се знае още от самото начало колко ще струва приемането и прилагането на всеки нормативен акт - ако е нужно алинея по алинея. Защото много от добрите намерения в законите изобщо
не могат да бъдат приложени на практика заради липсата на пари
Друга част пък се саботират от самите министерства, които безобразно дълго пишат нужните правилници и наредби. Изобщо няма да споменаваме, че в закона за нормативните актове е изрично записано, че "след влизане в сила на нормативния акт се проверяват резултатите от неговото прилагане" и ако е нужно, се прилага "отменяване, изменение или допълнение на нормативния акт".
Някой да е чувал за подобни проверки? Самият закон за нормативните актове пък е от далечната 1973 г. и доскоро в него имаше думи като "социалистическо" и "социалистическа".
За да бъде прекъсната порочната практика, целият законодателен процес трябва да бъде изваден на светло. Всички законопроекти да се приемат задължително след обществено обсъждане.
И на всеки три месеца да се прави анализ на действието на законите, за да се види кой се е облажил и кой е пострадал. И тогава какви неща ще лъснат!
Но ще посмее ли някой да въведе ред? Нали в мътни води най-лесно се ловят златни рибки. |
Edited by - moderator on 02/21/2010 15:23:01 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/21/2010 : 21:40:18
|
Проф. Огнян Герджиков: Правният екип в НС е най-слабият досега
БГНЕС - 21 Февруари 20:42
http://novini.dir.bg/2010/02/21/news5917679.html
Демокрацията изисква спазване на строги правила, уточнява той.За съжаление - нещата са зле. Това е самата истина, колкото и да е неприятно да го кажа. В чисто юридически аспект сегашният парламент е най-слабият досега. Липсват подготвени юристи, добрите от тях се броят на пръстите на едната ръка, коментира Огнян Герджиков законодателната дейност на народното събрание Според него по-добрите юристи в Народното събрание са тези от опозицията. Не искам да ми се обиждат управляващите, но огромна част от юристите им са завършили школата в Симеоново. А тя не може да подготви висококачествени юристи. Те може да са силни в други области, но не и в областта на правото. Правото е изключително сложна материя и иска да му се посветиш изцяло. /БГНЕС |
|
|
|
E_Yankulova
Bulgaria
11 Posts |
Posted - 03/23/2010 : 10:28:14
|
Драги колеги, чува се, че законът ни вече е готов в Парламентарната комисия по образованието и чака да влезе в пленарна зала за второ четене. Някой знае ли, така вече като е готов къде може да се прочете? Много ли промени има след първото приемане?
Елка Янкулова |
|
|
|
E_Yankulova
Bulgaria
11 Posts |
Posted - 03/25/2010 : 09:03:24
|
З А К О Н
за развитието на академичния състав в Република България
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република България.
(2) Принципи за придобиване на научните степени и заемане на академичните длъжности са:
1. автономия на висшите училища и научните организации и свързаната с нея децентрализация на процедурите по този закон;
2. свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване;
3. гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания, чрез въвеждане на единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното спазване;
4. международно признание, обмен на експерти и информация при провеждане на процедурите, с оглед изграждането на единно образователно и научно-изследователско пространство.
(3) Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се уреждат със съответния правилник на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания.
Чл. 2. (1) Академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по Закона за висшето образование.
(2) Научните степени са:
1. „доктор”;
2. „доктор на науките”.
(3) Академичните длъжности са:
1. „асистент”;
2. „главен асистент”;
3. „доцент”;
4. „професор”.
Чл. 3. (1) Процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и заемане на академични длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и специалности се откриват с решение на висшето училище и научната организация за провеждане на конкурс. Конкурсът се обявява в „Държавен вестник” и на Интернет страницата на съответното висше училище или научна организация, на Министерството на образованието, младежта и науката и НАОА.
(2) Кандидатите подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация, в срок не по-кратък от 2 месеца след обявата в „Държавен вестник”.
Чл. 4. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности „главен асистент”, „доцент” и „професор” се извършва от научно жури, което се определя за всяка конкретна процедура със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на факултетния, съответно научния съвет.
(2) Членовете на научното жури се избират чрез жребий от Национална листа на журита по научни области, а при възможност и по направления и специалности. Жребий се тегли от две обособени групи – на външни и на вътрешни членове за съответното висше училище или научна организация. Националната листа включва български граждани - хабилитирани лица, и чуждестранни учени, по предложение на висшите училища или научните организации, МОМН и НАОА. При избор на научно жури се предвижда и един резервен член.
(3) Журито провежда своите заседания при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. На първото заседание журито проверява и изпълнението на процедурните изисквания. Решенията на журито и на съответния съвет се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство.”
Глава втора
ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ “ДОКТОР” И „ДОКТОР НА НАУКИТЕ”
Чл. 5. (1) Научните степени “доктор” и „доктор на науките” се придобиват само във висши училища и научни организации, получили акредитация за обучение в научна степен „доктор” от НАОА, при условията и по реда на Закона за висшето образование.
(2) Научните степени „доктор” и „доктор на науките” са безсрочни и важат на територията на цялата страна.
(3) Придобитите в чужбина научни степени се признават от висшите училища или от научните организации в Република България при условия и по ред, определени с правилниците им, в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.”
Чл. 6. (1) Научната степен “доктор” се придобива от лице с образователно-квалификационната степен “магистър”, защитило дисертационен труд при условията и по реда на този закон.
(2) Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в получила акредитация от НАОА докторска програма на висше училище или научна организация. Подготовката е възможна и в дистанционна форма на обучение.
Чл. 7. (1) Приемането на редовни и задочни докторанти се извършва чрез конкурс, който се провежда, не по-рано от един месец след изтичане на срока за подаване на документи по чл. 3, ал. 2.
(2) Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт проект на дисертационния труд, разработен в основната му част и библиография.
(3) Зачисляването на успешно издържалите конкурса кандидати, съответно на кандидатите с одобрени проекти по ал. 2 се извършва с решение на факултетен, съответно научен съвет на висшето училище или научната организация.
Чл. 8. (1) Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация.
(2) Редовната и самостоятелна форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната – до 4 години.
(3) По изключение, регламентирано в правилниците на съответното висше училище или научна организация, срокът може да бъде удължаван, но не повече от една година.
Чл. 9. Научното жури за защита на дисертационен труд е в състав от пет лица, хабилитирани в научната област на дисертационния труд, определени от Националната листа, като не по-малко от половината са външни за висшето училище или научната организация. Най-малко един от членовете на журито следва да бъде професор. При интердисциплинарна тема най-малко един член на журито следва да бъде от друга научна област, към която дисертационния труд има отношение.
Чл. 10. (1) Членовете на журито изготвят две рецензии, една от които на външно лице и три становища. Рецензиите и становищата задължително завършват с положителна или отрицателна оценка.
(2) Рецензиите и становищата се изготвят в срок до три месеца от избора на журито и заедно с автореферата на дисертацията, се публикуват на български и английски език на Интернет страницата на висшето училище или научната организация. Материалите се изпращат на МОМН и НАОА.
Чл. 11. (1) В едномесечен срок след публикуването на рецензиите и становищата журито провежда открито заседание за защита на дисертацията.
(2) За успешно защитена се смята дисертация, получила на защитата най-малко три положителни оценки, като всеки член от журито публично обявява своята оценка.
(3) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване. За връщането се уведомяват МОМН и НАОА. Ако кандидатът желае не по-късно от една година след това се обявява нова процедура за защита, която е окончателна.
(4) Научната степен “доктор” се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.
Чл. 12. (1) Научната степен „доктор на науките” се придобива от лице с магистърска или докторска степен, което е защитило дисертация по условията на този закон.
(2) Дисертационният труд по ал. 1 съдържа публикувана оригинална теория, теоретично или емпирично обобщение, решение на голям научен или приложен проблем на равнището на съвременната наука.
(3) Дисертационният труд по ал. 1 се подготвя самостоятелно и кандидатът се зачислява по реда на чл. 7, ал. 2 и 3.
Чл. 13. (1) Защитата на дисертационния труд се осъществява публично пред жури от седем хабилитирани лица, избрани от Националната листа при условията и реда на чл. 9, най-малко трима от които професори. Четирима са външни лица за съответното висше училище или научна организация.
(2) За защита се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и 11. Трима от членовете на журито изготвят рецензии, останалите – становища. Две от рецензиите са от професори и най-малко една рецензия – от външно за висшето училище или научната организация лице.
(3) Научната степен „доктор на науките” се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.”
Чл. 14. (1) Научните степени „доктор” и „доктор на науките” се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация, съгласно установения ред, която се изпраща в тридневен срок на МОМН за регистриране.
(2) Дипломата по ал. 1 се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език.
Глава трета
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ
Раздел І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 15. (1) Академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и реда, определени със закона и с техните правилници.
(2) Академичната длъжност се заема при условията на основен трудов договор. Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище.
(3) Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация, включително и от други европейски държави, може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им.
(4) Във висшите училища по изкуства и спорт за заемането на академични длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област творчески и спортни постижения.
(5) При прекратяване на трудовия договор не по вина на хабилитираното лице се запазват всички лични права, произтичащи от съответната академична длъжност.
Чл. 16. Лицата, заемащи академичните длъжности подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години.
Раздел ІІ
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ „АСИСТЕНТ” И “ГЛАВЕН АСИСТЕНТ”
Чл. 17. Висшите училища и научни организации могат да назначават лица на длъжност “асистент” на срочен трудов договор.
Чл. 18. (1) Академичната длъжност “главен асистент” се заема само от лице, с придобита научна степен “доктор”, в съответната научна област.
(2) В медицинските университети или факултети, във висшите училища по изкуства и спорт или факултети, във военните висши училища, както и във висшите училища на Министерство на вътрешните работи длъжността “главен асистент” може да се заема от лица без придобита научна степен “доктор”, когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище.
(3) Академичната длъжност “главен асистент” се заема въз основа на конкурс и избор.
Чл. 19. Кандидатите за участие в конкурса подават молба за допускане и следните документи:
1. автобиография;
2. диплом за образователната и научна степен „доктор”;
3.медицинско свидетелство;
4. свидетелство за съдимост;
5. удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв;
6. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни разработки, ако има такива.
Чл. 20. (1) Конкурсът се провежда от жури, което включва хабилитирани лица и се състои от председател и четирима членове. Двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и са включени в Националната листа по чл. 4, ал. 2.
(2) Журито се определя не по-късно от два месеца след обявата в „Държавен вестник”.
Чл. 21. (1) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация.
(2) Всички кандидати се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок 14 дни след избиране на журито.
(3) Конкурсният изпит се провежда не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2.
Чл. 22. (1) Всеки член на журито оценява кандидатите поотделно.
(2) Председателят на журито представя обобщен доклад-заключение за резултатите от конкурса, не по-късно от 7 дни след провеждането му до факултетния, съответно научния съвет на висшето училище или научна организация, с предложение за провеждане на избор.
(3) При повече от един кандидат, издържал конкурса, журито прави мотивирано предложение за избор в доклада си до съответния съвет.
Чл. 23. (1) Факултетният, съответно научният съвет, провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито.
(2) Кандидатите, които са се явили на конкурса, се уведомяват писмено за резултата от конкурса и избора.
Раздел ІІІ
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНАТА ДЛЪЖНОСТ “ДОЦЕНТ”
Чл. 24. (1) Академичната длъжност “доцент” се заема от лице, което има най-малко три годишен стаж след придобиване на научна степен “доктор”.
(2) Академичната длъжност “доцент” се заема въз основа на конкурс и избор.
(3) Конкурс за заемането на академичната длъжност “доцент” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност, съгласно съответния правилник на висшето училище или научната организация.
Чл. 25. Конкурсът се провежда от научно жури, което включва хабилитирани лица от Националната листа по чл. 4, ал. 2 и се състои от председател и шестима членове. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори.
Чл. 26. (1) Кандидатите представят документи и трудове, изследвания и творчески постижения след защита на докторска дисертация, както и авторска справка на научните приноси на трудовете и цитиранията. Разглеждат се само публикации в специализирани научни издания.
(2) В 14-дневен срок след изтичане на срока за подаване на документи научното жури определя двама рецензенти, от които поне единият е „професор”. Останалите членове на журито изготвят становища. Рецензиите и становищата завършват с положително или отрицателно заключение за избор.
Чл. 27. (1) В срок до един месец преди заключителното заседание на научното жури на Интернет страницата на съответното висше училище или на научната организация се публикуват изготвените от участниците в процедурата резюмета на трудовете им след защита на докторска дисертация, както и рецензията и становищата на членовете на журито. Материалите се публикуват на български и на английски език.
(2) Научното жури провежда конкурса до шест месеца от обявата в Държавен вестник.
(3) Научното жури оценява кандидатите според изследователската им продукция, а при наличие и съобразно преподавателския им опит. Журито класира кандидатите с явно гласуване и ги предлага за избор от факултетния/научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове в седемдневен срок.
(4) Факултетният, съответно научният съвет взема решение за избор на “доцент” по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация, не по-късно от един месец след изготвяне на предложението.
Чл. 28. Избраният “доцент” изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация.
Раздел ІV
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНАТА ДЛЪЖНОСТ „ПРОФЕСОР”
Чл. 29. (1) Академичната длъжност “професор” се заема от лице, което има най-малко пет годишен стаж след придобиване на научната степен “доктор”, представи оригинални научно-изследователски трудове, публикации, изобретения, ръководство на докторанти и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения, оценени в съвкупност. В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да се предвидят и други задължителни условия.
(2) Научното жури е в състав от седем члена – най-малко четирима от тях са „професори” и най-малко трима са външни лица. Изготвят се три рецензии и четири становища. За останалите условия и ред за заемане на научната длъжност “професор” се прилагат разпоредбите на раздел ІІІ.
Глава четвърта
КОНТРОЛ
Чл. 30. (1) Министърът на образованието, младежта и науката осъществява контрол за спазването на единните държавни изисквания.
(2) За откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, контролът е само за процедурни нарушения и се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или сигнал на заинтересована страна.
(3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят. Срокът за подаване на сигнала за участници в процедурата е три дни от узнаване на обстоятелството, а за трети лица – седем дни от публикуване на информацията в „Държавен вестник”, съответно на Интернет страницата на висшето училище и научна организация.
(4) Министърът на образованието, младежта и науката назначава проверка и се произнася в 14 дневен срок от получаване на сигнала.
(5) При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Проверката завършва с констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата.
Чл. 31. (1) Министърът на образованието, младежта и науката може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури.
(2) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката или оправомощен от него заместник - министър има право да спре защитата на дисертацията, съответно конкурса или избора на доцент и професор. В заповедта за спиране се определя срок за отстраняване на нарушението и се съобщава на висшето училище или на научната организация.
(3) Спирането е еднократно и за срок до един месец.
(4) Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят констатираните нарушения и да представят доказателства за това в срока по ал. 2.
(5) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на оправомощен от него заместник-министър, ако нарушенията са отстранени.
(6) Когато министърът не издаде заповед за възобновяване след изтичане на едномесечния срок от спирането, процедурата може да се възобнови от ректора, съответно ръководителя на висшето училище или научна организация. При несъгласие министърът може да подаде жалба по чл. 33, ал. 3 или да предложи отнемане на акредитация пред НАОА.
Чл. 32. (1) Приключилите процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност могат да се обжалват при допуснати съществени нарушения пред Арбитражния съвет към НАОА. Съществени са тези нарушения, чието действие би повлияло на крайния резултат.
(2) Арбитражният съвет към НАОА се съставя за всеки разглеждан спор и се състои от четирима членове и председател.
(3) Засегнатата страна, висшето училище или научната организация, МОМН и НАОА избират по един арбитър, а избраните арбитри избират председател. При избор на Арбитражен съвет всяка една от страните представя по един резервен член
(4) Арбитри се избират от националната листа по чл. 4, ал. 2. Задължително условие е те да не са участвали в съответната процедура в друго качество.
(5) За председател на Арбитражния съвет се избира юрист с най-малко 10 - годишен юридически стаж, включен в националната листа.
Чл. 33. (1) Производството пред Арбитражен съвет започва по жалба на засегнатата страна подадена чрез висшето училище или научната организация в 14 дни от нейното уведомяване.
(2) Право да подадат жалба имат и други заинтересовани страни, които не участвали в процедурата със самостоятелни права относно нейния предмет. Жалбата се подава в 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от 1 месец след обявяването на Интернет страницата на висшето училище и научната организация за приключване на процедурата.
(3) В изключителни случаи при нарушаване на обществен интерес жалба може да подаде Министърът на образованието, младежта и науката или председателят на НАОА в 2-месечен срок от обявяването на Интернет страницата за приключване на процедурата.
(4) Ректорът, съответно ръководителят на висшето училище или научната организация може сам да отмени постановеното решение след като получи становище по жалбата от факултетния, съответно научния съвет. В противен случай той изпраща жалбата и цялата документация със свое становище до НАОА в 14 - дневен срок от жалбата с преписи и до МОМН.
Чл. 34. (1) В едномесечен срок от получаване на документите по чл. 33 се избира състав на арбитри. Същите провеждат първо заседание в 14 дневен срок след избора им, на което се разглеждат жалбата, приложената документация, становището на висшето училище или научната организация и становището на МОМН.
(2) Второ заседание се провежда по изключение при заявени искания за нови писмени доказателства, които по уважителни причини не са могли да се представят на първото заседание. Срокът за провеждане на второто заседание е до 14 дни след първото заседание.
(3) В 14 - дневен срок след съответното заседание се насрочва заключително заседание, на което се провежда гласуването, съобщават се мотивите на отделните арбитри и се обявява решението. Решението се приема с обикновено мнозинство.
(4) С решението на Арбитражния съвет може да се потвърди решението на висшето училище или научната организация или да се отмени като се изпрати за нова процедура от друг състав на научното жури, чието решение е окончателно.
(5) Решенията на Арбитражния съвет и решенията на висшите училища и научните организации по този закон не подлежат на съдебен контрол.
(6) За неуредените въпроси относно арбитражната процедура, включително административно - техническата организация, такси, разноски и други, се прилага правилника на Арбитражния съвет към НАОА.
Чл. 35. (1) Освобождава от академична длъжност лице:
1. когато бъде установено, че трудовете или значителни части от тях, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност са написани или създадени от другиго;
2. което е защитило дисертационен труд или е избрано на академична длъжност в процедура, в която член на жури или на факултетен/научен съвет е дал становище, вследствие на извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда;
3. което е получило отрицателна оценка при две последователни атестации;
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 се отнема и придобитата научна степен.
(3) Отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно – ръководителя на научната организация, по предложение на факултетния/научен съвет.
(4) Министърът на образованието, младежта и науката или засегнатата страна имат право да обжалват отнемането пред Арбитражния съвет в 30 дневен срок. Той се произнася с окончателно решение в едномесечен срок.
(5) Член на жури по смисъла на ал. 1, т. 2 се заличава от Националната листа, като му се отнема научната степен и се освобождава от академична длъжност.
Чл. 36. (1) Освобождаването от академична длъжност по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 и отнемането на научна степен по чл. 35, ал. 2 се отразяват при атестирането на висшето училище или научна организация, провела съответната процедура, както и при атестирането на членовете на съответното жури, заемащи академични длъжности.
(2) При външните членове на журито се отразяват и при атестирането на висшето училище или научна организация, към която принадлежат.
(3) Всички лични права на лицето, произтичащи от научната степен и академичната длъжност се считат за отменени.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон висши училища и научни организации включват всички висши училища, Българска академия на науките, Селскостопанска академия, научни организации, университетски болници, институти и други, получили акредитация от НАОА.
§ 2. (1) Националната листа по чл. 4, ал. 2 се обнародва в „Държавен вестник” до 30 януари ежегодно.
(2) В съответния правилник на висшето училище или научна организация може да се предвиди и по-голям нечетен брой на членове на научното жури при запазване на законоустановените съотношения.
§ 3. (1) Самостоятелните колежи не могат да провеждат процедури за заемане на академични длъжности.
(2) Процедурите за заемане на академични длъжности по ал. 1 се провеждат от висше училище или научна организация, които извършват обучение в същата област на висшето образование, въз основа на сключен договор със съответния самостоятелен колеж.
§ 4. (1) Всички обявления на Интернет страница по този закон съдържат и дата на публикуване. Датата следва да съвпада с датата на обнародване в „Държавен вестник”. Когато информацията се публикува само в Интернет страница, за достоверността на съдържанието и датата се съставя протокол, подписан от председателя на научното жури, съответно факултетният или научният съвет и от поне един кандидат в процедурата.
(2) При провеждане на процедури по този закон, съдържащи класифицирана информация, заседанията на съответните органи са закрити и се прилагат изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 5. (1) Законът за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 54 от 2000 г.) се отменя.
(2) Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания, се запазват.
(3) Лицата, придобили научни степени и звания при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания, запазват научните си звания и научните степени и след като престанат да заемат научни или академични длъжности.
§ 6. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник” ІІІ, ІІ и І степен, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
§ 7. (1) Научните звания на членовете на академичния състав, притежаващи научни степени, получени съгласно ЗНСНЗ, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва:
1. “Асистент”, “старши асистент” и “главен асистент”, съответно “научен сътрудник” ІІІ, ІІ и І степен, се заменят с “главен асистент”;
2. “Доцент”, съответно “старши научен сътрудник II степен” се заменят с “доцент”;
3. “Професор”, съответно “старши научен сътрудник I степен” се заменя с “професор”.
(2) Научните звания на членовете на академичния състав, които не притежават научни степени, получени съгласно ЗНСНЗ, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва:
1. “Асистент”, “старши асистент” и “главен асистент”, съответно “научен сътрудник” ІІІ, ІІ и І степен, се заменят с “асистент”;
2. “Доцент”, съответно “старши научен сътрудник II степен” се заменят с “доцент”;
3. “Професор”, съответно “старши научен сътрудник I степен” се заменя с “професор”.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 запазват трудовите си правоотношения със съответното висше училище или научна организация. Лицата по ал. 2, т. 1 след придобиване на научна степен „доктор” заемат длъжността „главен асистент” без конкурс.”
§ 8. (1) Закрива се Висшата атестационна комисия в срок до 8 месеца след влизане на закона в сила. Специализираните научни съвети прекратяват дейността си два месеца по-рано, като до тогава се удължава срокът на изтеклите им мандати.
(2) Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката.
(3) Министерският съвет в срока по ал. 1 определя ликвидационна комисия.
(4) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша атестационна комисия в срок три месеца от определянето й.
(5) Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата Висша атестационна комисия по бюджета й, както и по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката.
(6) Правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научния секретар, както и с членовете на Президиума и на научните комисии на закритата Висша атестационна комисия се прекратяват от министър-председателя, а трудовите правоотношения с останалите служители от администрацията на Висшата атестационна комисия – от министъра на образованието, младежта и науката.
§ 9. (1) Откритите и неприключили процедури пред Висшата атестационна комисия се довършват при досегашните условия и ред в срока по § 8, ал. 1. За открити процедури се считат тези, по които има избрани рецензенти или е платена такса.
(2) В двумесечен срок от влизане в сила на закона, Министерският съвет приема правилник за неговото прилагане. В правилника се регламентират единните държавни изисквания по смисъла на чл. 1, ал. 3, процедурите по прием и обучение на докторанти съгласно глава втора, нормите за преподавателска натовареност при откриване на конкурси за хабилитирани лица съгласно чл. 24, ал. 3 и други разпоредби по неговото прилагане. В срока по изречение първо Министерският съвет приема и правилник за дейността на Арбитражния съвет.
§ 10. В едномесечен срок от влизане в сила на правилника за прилагане на този закон висшите училища и научни организации изготвят и приемат правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Правилникът се приема от Академичния съвет или от съответния ръководен орган на научната организация.
§ 11. В тримесечен срок от влизане в сила на закона, НАОА изготвя Национална листа на членове на журита и арбитри.
§ 12. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 42 и 74 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 38 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на решенията по Закона за развитието на академичния състав в Република България”
2. В чл. 48:
а) В ал. 1, т. 2 думите „,старши асистент” се заличават.
б) Ал. 3 се изменя така:
„(3) Академичните длъжности „асистент”, „главен асистент”, „доцент” и „професор” се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища.”
3. Член 49 се отменя.
4. В чл. 50, ал. 2 думата „три” се замества с думата „два”.
5. В чл. 77, ал. 3 думата „две” се замества с думата „едно”.
6. В чл. 87, ал. 4 думите „както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия” се заличават.
7. Навсякъде думите “Закона за научните степени и научните звания” се заменят със “Закона за развитието на академичния състав в Република България”.
§ 13. В Закона за обществените библиотеки (обн., ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г.) в чл. 20 думите “Закона за научните степени и научните звания” се заменят със “Закона за развитието на академичния състав в Република България”.
§ 14. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г., доп., бр. 88 от 1999 г., изм., бр. 113 от 1999 г., попр., бр. 114 от 1999 г., изм. и доп., бр. 36 от 2000 г., бр. 65 от 2000 г., бр. 108 от 2000 г., Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 21. 05. 2001 г. - бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 от 2002 г., изм. и доп., бр. 62 от 2002 г., бр. 83 от 2003 г., бр. 102 от 2003 г., изм., бр. 114 от 2003 г., изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., доп., бр. 46 от 2005 г., изм., бр. 76 от 2005 г., бр. 85 от 2005 г., бр. 88 от 2005 г., изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 от 2006 г., изм., бр. 34 от 2006 г., доп., бр. 59 от 2006 г., изм., бр. 80 от 2006 г., бр. 105 от 2006 г., доп., бр. 31 от 2007 г., изм., бр. 53 от 2007 г., изм. и доп., бр. 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 36 от 2009 г., бр. 41 от 2009 г., изм., бр. 99 от 2009 г., изм. и доп., бр. 101 от 2009 г.) в чл. 80, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „които са специалисти в областта на медицината, биологията, химията и физиката”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО, НАУКАТА И ВЪПРОСИТЕ НА ДЕЦАТА, МЛАДЕЖТА И СПОРТА:
Огнян Стоичков
Елка Янкулова |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Закон за развитието на академичния състав в РБ
