| Author |
 Topic  |
|
Ralitsa_Geleva
Bulgaria
16 Posts |
 Posted - 01/15/2010 : 17:21:32
|
Здравей, Галя!
Подкрепям становището ти, но то има и по-широк резонанс.
Хубави почивни дни и успех в Сейзмограф. Ще гледам!
Поздрави,
Ралица
|
 |
|
|
Rumiana_Russeva
Bulgaria
1 Posts |
Posted - 01/15/2010 : 20:25:06
|
| Подкрепям предложението на Галя. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/15/2010 : 20:29:01
|
Новият проект на Комисията:
http://www.parliame nt.bg/?page= ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=docs&gid=232
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
З А К О Н
за научните степени и научните длъжности
Глава първа
Раздел І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с научните степени и научните длъжности в Република България.
(2) Принципи на придобиване на научните степени и заемане на научни длъжности са:
1. Автономия на висшите училища и научните организации и свързаната с нея децентрализация на процедурите по този закон;
2. Свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване;
3. Гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания, чрез въвеждане на единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното спазване;
4. Международно признание, обмен на експерти и информация при провеждане на процедурите, с оглед изграждането на единно образователно и научно-изследователско пространство.
(3) Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на научни длъжности се урежда със съответния правилник на висшите училища и научните организации в съответствие със закона и подзаконовите нормативни актове, при спазване на единните държавни изисквания (ЕДИ).
Чл. 2. (1) Научните степени са:
1. „Доктор” - основна научна степен, която е и образователна, съгласно ЗВО.
2. „Доктор на науките”.
(2) Научните длъжности са:
1. “асистент”.
2. “доцент”.
3. “професор”.
Раздел ІІ
ОБЩИ ПРОЦЕДУРИ
Чл. 3. (1) Процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и заемане на научни длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности започват с решение на висшето училище и научната организация за провеждане на конкурс. Конкурсът се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на Интернет страницата на съответното висше училище или научна организация, на МОМН и НАОА.
(2) Кандидатите подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация, в срок не по-кратък от 2 месеца след обявата в „Държавен вестник”
Чл. 4. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за научни длъжности се извършва от научно жури, което се определя за всяка конкретна процедура със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на факултетния/научния съвет.
(2) Членовете на научното жури се избират чрез жребий от Национална листа на журита по научни области, а при възможност и по направления и специалности. Националната листа включва хабилитирани лица – български или чуждестранни граждани, със стаж най-малко 3 години след хабилитацията, по предложение на висшите училища или научните организации, МОМН и НАОА. При избор на научно жури се предвижда и един резервен член.
(3) Журито провежда своите заседания при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. На първото заседание журито проверява и изпълнението на процедурните изисквания. Решенията се вземат с явно гласуване.
Глава втора
ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ
Чл. 5. Чл. 5. (1) Научните степени “доктор” и „доктор на науките” се придобиват само във висши училища и научни организации, получили акредитация по съответните специалности от НАОА с оценка „много добра”, и се признават между тях.
(2) Висшите училища по предходната алинея следва да са получили институционална акредитация с оценка „много добра”.
(3) Прием на докторанти от регулирани професии се извършва с оглед изискванията на чл. 9, ал. 3, т. 6 от ЗВО.
(4) Придобитите в чужбина научни степени се признават от висшите училища или научните организации в Република България при условия и по ред, определени с правилниците им, в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 6. (1) Научната степен “доктор” се присъжда на лица, които притежават образователно-квалификационната степен “магистър” и са защитили дисертационен труд при условията и по реда на закона.
(2) Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в докторска програма на висше училище и научна организация, получили акредитация от НАОА. Подготовката е възможна и в дистанционна форма на обучение.
Чл. 7. (1) Приемането на редовни и задочни докторанти се извършва чрез конкурс, който се провежда, не по-рано от един месец след изтичане на срока за подаване на документи по Чл.3, ал.2.
(2) Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт разширен идеен проект на дисертационния труд и библиография.
(2) Зачисляването в професионални направления и специалности на успешно издържалите конкурса кандидати, съответно след одобрение на разширения идеен проект на кандидатите по ал. 2 се извършва с решение на факултетен/научен съвет на висшето училище или научната организация.
Чл. 8. (1) Обучението на докторантите се провежда по план при спазване на държавните изисквания и правилника на съответното висше училище или научна организация.
(2) Редовната и самостоятелна форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната – до 4 години.
(3) По изключение, регламентирано в правилниците на съответното висше училище или научна организация, срокът може да бъде удължаван, но не повече от една година.
Чл. 9. Защитата на дисертационен труд се провежда публично пред жури от пет лица, хабилитирани в научната област на дисертационния труд, избрани от Националната листа, трима от които външни за висшето училище или научната организация. Най-малко един от членовете на журито следва да бъде професор. При интердисциплинарна тема - най-малко един член на журито следва да бъде от друга научна област, към която дисертационния труд има отношение.
Чл. 10. (1) Членовете на журито изготвят две рецензии, една от които на външно лице и три становища. Рецензиите и становищата задължително завършват с положителна или отрицателна оценка.
(2) Рецензиите и становищата се изготвят в срок до три месеца от избора на журито и заедно с автореферата на дисертацията, се публикуват на български и английски език на Интернет страницата на висшето училище или научната организация. Материалите се изпращат на МОМН и НАОА.
(3) При две отрицателни оценки дисертацията се връща за преработване, ако кандидатът желае това, след което се обявява нова процедура за защита, не по-късно от една година, която е окончателна. За връщането се уведомяват МОМН и НАОА.
Чл. 11. (1) В едномесечен срок след публикуването на рецензиите журито провежда открито заседание.
(2) Журито взема решение с явно гласуване за присъждане на докторската степен с „признание”, „уважение” или „почит”.
3)Докторантът придобива научната степен “доктор” от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.
Чл. 12. (1) Научната степен „доктор на науките” се присъжда на лице с магистърска или докторска степен, което е защитило дисертация по условията на този закон.
(2) Дисертационният труд по ал. 1 съдържа публикувана оригинална теория, теоретично или емпирично обобщение, решение на голям научен или приложен проблем на равнището на съвременната наука.
(3) Дисертационният труд по ал. 1 се подготвя самостоятелно и се зачисляването в професионални направления и специалности по реда на чл. 7, ал. 2.
Чл. 13. (1) Защитата на дисертационния труд се осъществява публично пред жури от седем хабилитирани лица, най-малко трима от които професори, избрани от Националната листа при условията и реда на чл. 9. Четирима са външни за съответното висше училище или научна организация.
(2) За защитата се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и 11. Изготвят се три рецензии, две, от които на професори, външни за висшето училище и научната организация.
(3) При три отрицателни оценки дисертацията се счита за неуспешно защитена и не може да се върне за повторна процедура.
(4) Докторантът придобива научната степен „доктор на науките” от деня на успешната защита.
Чл. 14. (1) Научните степени „доктор” и „доктор на науките” се удостоверяват с Диплома издадена от съответното висше училище или научна организация, съгласно регламентирания ред и се изпраща в тридневен срок на МОМН и НАОА за регистриране.
(2) Дипломите по ал. 1 се издават на български и английски език.
Глава трета
ЗАЕМАНЕ НА НАУЧНИ ДЛЪЖНОСТИ
Раздел І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 15. (1) Научните длъжности се откриват и заемат във висши училища и в научни организации въз основа на основен трудов договор при условията и реда, определени със закона и с техните правилници.
(2) Хабилитирано лице на научна длъжност може да участва в акредитацията само на едно висше училище или научна организация.
(3) Преминаването на научна длъжност в друго висше училище или научна организация, включително и от друга европейска държава, може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация, при условия и ред, определени с правилниците им.
(4) Във висшите училища по изкуства и спорт за заемането на научни длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област творчески и спортни постижения.
Раздел ІІ
ЗАЕМАНЕ НА НАУЧНАТА ДЛЪЖНОСТ “АСИСТЕНТ”
Чл. 16. (1) Научната длъжност “асистент” се заема само от лица, с придобита научна степен “доктор”.
(2) В медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт и във военните висши училища, длъжността “асистент” може да се заема и от лица, без придобита научна степен “доктор”, когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище.
(3) Научната длъжност “асистент” се заема въз основа на конкурс и избор.
Чл. 17. (1) Кандидатите за участие в конкурса подават молба за допускане и следните документи:
1.Автобиография;
2.Диплом за образователната и научна степен „доктор”;
3.Медицинско свидетелство;
4. Свидетелство за съдимост;
5. Удостоверение за стаж по специалността (ако има такава)
6.Списък на публикации, изобретения и др. научно-приложни разработки (ако има такива).
Чл. 18. (1) Конкурсът се провежда от жури - хабилитирани лица, което се състои от председател и четирима членове. Двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и са включени в Националната листа на НАОА.
(2) Журито се определя не по-късно от два месеца след обявата в „Държавен вестник”.
Чл. 19. (1) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация, за което се уведомяват писмено за срок от 14 дни след избирането на журито.
(2) Конкурсът се провежда не по-късно от един месец след изпращане на съобщението
Чл. 20. (1) Всеки член на журито оценява кандидатите поотделно.
(2) Председателят на журито представя обобщен доклад-заключение за резултатите от конкурса, не по-късно от 7 дни след провеждането му до факултетния/научния съвет на висшето училище или научна организация, с предложение за провеждане на избор.
(3) При повече от един кандидат, издържал конкурса, журито прави мотивирано предложение за избор в доклада си до съответния съвет.
Чл. 21. (1) Факултетният/научният съвет, провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито.
(2) Всеки от кандидатите за участие в конкурса се уведомява писмено за неговия резултат от конкурса и избора.
Раздел ІІІ
ЗАЕМАНЕ НА НАУЧНАТА ДЛЪЖНОСТ “ДОЦЕНТ”
Чл. 22. (1) Научната длъжност “доцент” се заема от лица с придобита научна степен “доктор”.
(2) Научната длъжност “доцент” се заема въз основа на конкурс и избор.
(3) Конкурс за заемането на научната длъжност “доцент” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска и/или изследователска натовареност, съгласно правилника на висшето училище или научната организация, утвърден НАОА.
Чл. 23. Конкурсът се провежда от научно жури - хабилитирани лица от Националната листа на НАОА и се състои от председател и шестима членове. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори.
Чл. 24. (1) Кандидатите представят документи и трудове, изследвания и творчески постижения, след защита на докторска дисертация, както и авторска справка на научните приноси на трудовете и цитиранията. Оценяват се само публикации в специализирани научни издания.
(2) В 14 дневен срок след изтичане на срока за подаване на документи, научното жури определя двама рецензенти, единия от които е професор. Останалите членове на журито изготвят становища. Рецензиите и становищата завършват с положително или отрицателно заключение за избор.
Чл. 25. (1) Научното жури провежда конкурса до шест месеца от обявата в Държавен вестник. Оценката на кандидатите са прави според съответствието между темата на обявения конкурс и темата на техните докторски тези, заедно с преподавателският им опит и изследователската продукция.
(2) В срок един месец, преди заключителното заседание на научното жури, участниците в процедурата публикуват резюмета на трудовете си, след защита на докторска дисертация, както и рецензиите и становищата на интернет страницата на съответното висше училище или на научната организация на МОМН и на НАОА. Материалите се публикуват на български и на английски език.
(3) Научното жури провежда закрито заседание, на което се разискват качествата на кандидатите, след което с явно гласуване класира кандидатите и ги предлага за избор от факултетния/научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове в седемдневен срок.
(4) Факултетният/научният съвет взема решение за избор на “доцент” по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация, не по-късно от един месец след изготвяне на предложението.
Чл. 26. Избраният “доцент” изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация.
Раздел ІV
ЗАЕМАНЕ НА НАУЧНАТА ДЛЪЖНОСТ “ПРОФЕСОР”
Чл. 27. (1) Научната длъжност “професор” се заема от лица, които имат най-малко пет годишен стаж след придобиване на научната степен “доктор” и представят оригинални научно-изследователски трудове, публикации, изобретения и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения. В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да се предвидят и други задължителни условия.
(2) Конкурсът се открива и научната длъжност “професор” се заема при условията и по реда на раздел ІІІ, като най-малко четирима от седемте члена на журито са професори, най-малко четирима са външни лица и се изготвят три рецензии.
Глава четвърта
ЗАЕМАНЕ НА ДРУГИ ДЛЪЖНОСТИ В ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ ИЛИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ СЪСТАВ
Чл. 28. Висшите училища и научни организации могат да назначават лица на длъжности “младши асистент” и “преподавател по практически дисциплини.
Чл. 29. (1) На длъжност “младши асистент” може да бъде назначен докторант.
(2) Докторант, отчислен с право на защита, се назначава за срок не повече от три семестъра.
(3) Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация по предложение на факултетния/научния съвет.
Чл. 30. На длъжност “преподавател по практически дисциплини” се назначават преподавателите по спорт, чужди езици при неспециалисти и по изкуствата. Те се назначават от ректора на висшето училище след конкурс. Конкурсът се обявява в един всекидневник и се провежда от комисия, която няма функциите на научно жури. Заемащите тези длъжности имат само учебна натовареност и могат да кандидатстват за научна длъжност само след придобиване на научната степен “доктор”.
Глава пета
КОНТРОЛ
Чл. 31. (1) Министърът на образованието, младежта и науката осъществява контрол за спазването на ЕДИ
(2) При откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на научни длъжности, контролът е само за процедурни нарушения и се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или сигнал на заинтересована страна.
(3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят.
(4) Министърът на образованието, младежта и науката назначава проверка и се произнася в 14 дневен срок от получаване на сигнала.
(5)Проверката не е обвързана с обема на сигнала, а обхваща цялата процедура и завършва с констатации по редовността и на всеки отделен етап.
Чл. 32. (1) МОМН може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури.
(2) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката има право да спре защита на дисертация, както и обявените конкурси за “доцент” и “професор”, до отстраняване на нарушението. Спирането е еднократно.
(3) Спирането на защитата или на обявения конкурс се извършва със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на упълномощен от него заместник-министър. В заповедта се определя срок за отстраняване на нарушението.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на висшето училище или на научната организация.
(5) Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят констатираните нарушения и да представят доказателства за това в срока по ал. 3.
(6) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на научна длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на упълномощен от него заместник-министър, ако нарушенията са отстранени.
Чл. 33. (1) Приключилите процедури за придобиване на научна степен и за заемане на научна длъжност могат да се обжалват при допуснати съществени нарушения пред Арбитражния съвет към НАОА.
(2) Съществени са тези нарушения, чието действие би повлияло на крайния резултат.
Чл. 34. (1) Арбитражният съвет към НАОА се съставя за всеки разглеждан спор и се състои от четирима членове и председател.
(2) Засегнатата страна, висшето училище или научната организация, МОМН и НАОА избират по един арбитър, а избраните арбитри избират председател. При избор на Арбитражен съвет всяка една от страните представя по един резервен член
(3) Арбитри се избират от Националната листа на арбитрите към НАОА, която обединява арбитражни списъци по научни области, направления и специалности.
(4) Националната листа на арбитрите включва хабилитирани лица – български или чуждестранни граждани с най- малко 5 години стаж след хабилитацията, по предложение на висшите училища или научните организации, МОМН и НАОА. Едно лице не може да бъде включено едновременно и в Национална листа на арбитри и Национална листа на журита.
(5) За председател на Арбитражния съвет се избира юрист с най-малко 10- годишен юридически стаж
Чл. 35. (1) Производството пред Арбитражен съвет започва по жалба на засегнатата страна подадена чрез висшето училище или научната организация в 14 дни от нейното уведомяване.
(2) Право на жалба имат и други заинтересовани страни не участвали в процедурата със самостоятелни права относно нейния предмет. Жалбата се подава в 14 дневен срок от узнаването, но не по-късно от 1 месец след обявяването на Интернет страницата на висшето училище и научната организация за приключване на процедурата.
(3) В изключителни случаи, при нарушаване на обществен интерес, жалба може да подаде Министъра на образованието, младежта и науката или Директора на НАОА в 2-месечен срок от обявяването на Интернет страницата за приключване на процедурата.
(4) Ректорът/Ръководителят/ на висшето училище или научната организация може сам да отмени постановеното решение след като получи становище по жалбата от факултетския/научен съвет. В противен случай той изпраща жалбата и цялата документация със свое становище до НАОА в 14 дневен срок от жалбата с преписи и до МОМН.
Чл. 36. (1) В 1-месечен срок от получаване на документите по предходната разпоредба се избира състав на арбитри. Същите провеждат първо заседание в 14 дневен срок след избора им, на което се разглеждат жалбата, приложената документация, становището на висшето училище или научната организация и становището на МОМН.
(2) Второ заседание се провежда по изключение при заявени искания за нови писмени доказателства, които по уважителни причини не са могли да се представят на първото заседание. Срокът за провеждане на второто заседание е до 14 дни след първото заседание.
(3) В 14 дневен срок след съответното заседание се насрочва заключително заседание, на което се провежда гласуването, съобщават се мотивите на отделните арбитри и се обявява решението. Решението се приема с обикновено мнозинство.
(4) С решението на Арбитражния съвет може да се потвърди решението на висшето училище или научната организация или да се отмени като се изпрати за нова процедура от друг състав на научното жури, чието решение е окончателно.
(5) За неуредените въпроси относно арбитражната процедура, включително административно- техническата организация, такси, разноски и други се прилага Правилника на Арбитражния съвет към НАОА.
Чл. 37. (1) Научната степен се отнема или/и се освобождава от длъжност:
1. Лице, спрямо което е постановена влязла в сила присъда за умишлено престъпление.
2. Когато бъде установено, че трудовете, въз основа на които е дадена, или значителни части от тях са написани или създадени от другиго.
3. На лице, което, след като е хабилитирано по установения ред, в определения с правилника срок не заеме длъжността, на която е назначено.
4. На член на жури, за когото се установи с влязла в сила присъда, че е дал становище, вследствие на подкуп или друго престъпно действие.
(2) Отнемането на научна степен или/и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно – ръководителя на научната организация.
(3) Министърът на образованието, младежта и науката или заинтересованите лица имат право да обжалват отнемането пред Арбитражния съвет в 30 дневен срок. Той се произнася с окончателно решение в едномесчен срок.
(4) Член на жури по смисъла на ал. 1,т.4 се заличава от Националните листи.
Чл. 39. Отмяната на процедура за придобиване на научна степен или заемане на научна длъжност се отразява при атестирането на висшето училище или научна организация, провела процедурата, както и при атестирането на членовете на съответното жури, а при външните членове на журито и при атестирането на висшето училище или научна организация, към която принадлежат.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на закона „висши училища и научни организации” включват всички висши учебни заведения, БАН, Селскостопанска академия, научни организации, институти и други получили акредитация от НАОА.
§ 2. При обявяване на конкурси за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се прилага Класификаторът на областите на висше образование и професионални направления по чл. 9, ал. 3, т. 4 от Закона за висшето образование.
§ 3. При провеждане на процедури по настоящия закон съдържащи класифицирана информация, заседанията на съответните органи са закрити и се прилагат изискванията на ЗЗКИ.
§ 4. Лицата, заемащи научните длъжности подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на пет години.
§ 5. Националните листи се обнародват в „Държавен вестник” до 30 януари ежегодно. Едно лице не може да бъде в Националните листи повече от 6 години непрекъснато или повече от 12 години общо.
§. 6. Всички обявления на Интернет страници съдържат и дата на публикуване
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§. 7. (1) Законът за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 54 от 2000 г.) се отменя.
(2) Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), се запазват.
§ 8. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
§ 9. Научните звания на членовете на академичния състав, притежаващи научни степени, получени съгласно ЗНСНЗ, се заменят с научни длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва:
1. “Асистент”, “старши асистент” и “главен асистент”, съответно “научен сътрудник”, се заменят с “асистент”.
2. “Старши научен сътрудник II степен” се заменя с “доцент”.
3. “Старши научен сътрудник I степен” се заменя с “професор”.
§ 10. (1) Закрива се Висшата атестационна комисия считано от 1 ноември 2010 г., в който срок се довършват всички открити и неприключили процедури по реда на ЗНСНЗ и ППЗНСНЗ. До тогава се удължава срокът на изтеклите мандати на научните комисии и специализираните научни съвети.
(2) Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката.
(3) Министерският съвет в срок до един месец от закриването на Висшата атестационна комисия определя ликвидационна комисия.
(4) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша атестационна комисия в срок три месеца от определянето й.
(5) Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата Висша атестационна комисия по бюджета й.
(6) Правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научния секретар, както и с членовете на Президиума и на научните комисии на закритата Висша атестационна комисия се прекратяват от министър-председателя или от определено от него длъжностно лице, а трудовите правоотношения с останалите служители от администрацията на Висшата атестационна комисия – от министъра на образованието, младежта и науката или от определено от него длъжностно лице.
§ 11. В двумесечен срок от влизане на закона в сила се издава Правилник за неговото приложение. В същия се регламентират Единните държавни изисквания по смисъла на чл. 1, ал. 3 на закона, процедурите по
прием и обучение на докторанти съгласно Глава ІІ от закона, нормите за преподавателска натовареност при откриване на конкурси за хабилитирани лица съгласно на чл. 23, ал. 3 от Закона.
§ 12. В едномесечен срок от влизането в сила на Правилника за приложение на настоящия закон висшите училища и научни организации изготвят и приемат правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на научни длъжности. Правилникът се приема от Академичния съвет и се утвърждава от НАОА.
§ 13. В тримесечен срок от влизане на настоящия закон в сила НАОА изработва Правилник за работа на Арбитражния съвет, който след одобрението му от Министъра на образованието, младежта и науката се внася в Министерския съвет за утвърждаване. Решенията на Арбитражния съвет имат и действие като следакредитационни препоръки.
§ 14. НАОА изготвя в тримесечен срок от влизането на закона в сила Национална листа на арбитри и Национална листа на журита.
§ 15. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 42 и 74 от 2009 г.) се правят следните изменения:
1. Навсякъде в закона текста „Закона за научните степени и звания” се заменя с текста „Закон за научните степени и научните длъжности”
2. В чл. 21, ал. 4 се заличава думата „добра”
3. В чл. 48,
а) ал. 1 т. 2 текстът „старши асистент и главен асистент” се заличава:
б) ал. 2 се изменя: „Другите длъжности в преподавателския или изследователския състав са “младшиасистент” и “преподавател по практически дисциплини”.”
в) алинея 3 се отменя.
4. В чл. 50, ал. 2 вместо текста „три” се записва текста „два”.
5. В чл. 77, ал. 3 вместо текста „две” се записва текста „едно”
6. В чл. 80, ал. 2 след думата „доктор” се добавя текста „ако имат оценка "много добра" и”.
7. В чл. 87, ал. 4 думите „както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия” се заличават.
§ 15. В чл. 20 от Закона за обществените библиотеки (обн., ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г.) текста “Закона за научните степени и научните звания” се заменя със текста “Закона за научните степени и научни те длъжности”.
Законът е приет от 41-ото НС на ……………………. 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на НС.
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 01/16/2010 : 05:37:14
|
Ето, че можело.
Можело, значи, да се изготви и такъв проектозакон, който да има логика и разум.
Прочетох го подробно. Много по-добър е от предишния, помислено е добре почти за всичко. Само не ми стана ясно какъв ще бъде гласът (явен или не съвсем) на останалите от журито - които не са рецензенти. Това очевидно се предвижда да бъде записано в правилника за прилагане на закона, но аз мисля, че би било много по-добре в самия закон да пише, че оценката на останалите в жуурито е явна и писмена, с мотиви!
Що се отнася до правата по Конституция на участниците в процедурите, на първо четене ми се струва, че те са защитени. Решенията могат да се обжалват и по същество - което е хубаво, и само веднъж, което прави процедурата стегната - изключва възможността за зацикляне в размотаване.
Относно най-важното - критериите за научна дейност и критериите за участие в Национална листа на журита и Арбитражна комисия, те, разбира се, трябва да се изпипат! Там трябва да е борбата на тези, които искат радикална реформа!
Ха, дано разумът да е надделял и този вариант да бъде приет! |
|
|
|
E_Yankulova
Bulgaria
11 Posts |
Posted - 01/16/2010 : 10:35:01
|
Искане за изтегляне от Парламента на проекта за „Закон за развитие на академичния състав”
От: Гражданско движение за защита на науката и образованието в България
Линк на петицията: http://bgpetition.com/Ne-na-ZRAS/index.html
П Е Т И Ц И Я
Ние, подписалите тази петиция, граждани, учени и университетски преподаватели в Република България, протестираме срещу проекта за „Закон за развитие на академичния състав”, преминал на първо четене в Народното събрание и категорично настояваме Министерският съвет да го изтегли преди второ четене.
Считаме, че законът ще доведе до безпрецедентнo и катастрофалнo сваляне на качеството, и на практика - до унищожаването, на науката и висшето образование в страната. Мотивите за това искане са изложени в приложената по-долу декларация на Гражданскотo движение за защита на науката и образованието в България, иницииралo тази подписка.
Напомняме, че против конкретните положения в този закон, и най-вече против самата му философия, се изказаха в декларации най-сериозните научни и учебни институции в Република България - Българската академия на науките и Софийският университет Кл. Oхридски. Срещу закона се произнесоха и Съюзът на българските учени, Съюзът на физиците в България, както и изявени учени в редица публикации и изказвания в медиите.
Тези институции не само, че не бяха консултирани при подготовката на закона, но и всички съществени поправки, предложени от тях преди скорострелното му внасяне на първо четене в Народното събрание, бяха пренебрегнати. Бяха пренебрегнати и мненията на младите колеги, изказани в социологическите проучвания, направени по инициатива на екипа, подготвял предишни варианти на този закон.
Настояваме този закон да бъде изцяло преработен със същественото участие на учени със световно признати постижения. Eкип, в който участниците да стоят открито с имената си, и в който водещо да бъде участието на научните звена в страната, доказали се с реалния си принос в обучението и науката.
Настояваме научната общност, а не тесен анонимен кръг около министъра, да има определяща роля и в подготовката на проектите за всички останали закони, отнасящи се до развитието на висшето образование и науката в Република България.
Категорично не приемаме арогантното поведение спрямо научната общност, демонстрирано от м-р Игнатов, самообявил се за единствен «държател на ноу-хауто» за необходимите реформи. С поведението си той само потвърждава съмненията, че това е един откровено лобистки закон, съобразен с равнището, и направен на равнището, на десетките слаби учебни заведения, нароени през последните 20 години, много от които са просто едни печатници на дипломи. Под претекста за наистина необходимите реформи, «търговците се развилняха в храма на науката».
Д Е К Л А Р А Ц И Я
на Гражданското движение за защита на науката и образованието в България
От години висшето образование и науката в България са в непрестанно задълбочаваща се криза. Наследената от минали времена нормативна уредба е далеч от европейските и световни модели и отблъсква с тежките си процедури, непрозрачността си и многото изключения при прилагането й. Ниският обществен престиж и жизнен стандарт прави научната и академична кариера непривлекателна за завършващите висше образование, не стимулира творческата им активност, и вместо това само поощрява „изтичането на мозъци” в катастрофални за страната мащаби. Оскъдните, непрозрачно и неефективно разпределени ресурси, разпилени между над 50 университета, повечето на изключително ниско научно равнище, не осигуряват конкурентно качество на научните и образователни резултати. Очевидно е, че този възел от проблеми може да бъде разплетен единствено с решителни и добре обмислени действия.
Яхнали вълната на изострените обществени очаквания за коренна промяна в уредбата на висшето образование и науката у нас, авторите на проекта за „Закон за развитие на академичния състав” и анонимните им съветници се опитват да прокарат текст, който не постига никоя от декларираните цели и не само не решава, но и задълбочава съществуващите проблеми. Наистина:
1. Всяка децентрaлизация задължително трябва да се предшества от строг подбор, чрез независима акредитация с международно участие, на учебните и научни звена, които да имат право да дават степени и длъжности. Упоритият отказ от определянето на минимален праг на научно равнище на кандидати за степен и длъжност, специфичен за всяка област и в сила за всички конкурси, неминуемо ще повлече понижаване на качеството на образователната и научна продукция, противно на заклинанията на авторите на проекта, че точно те са малцината „избрани”, които „държат „ноу-хау-то” и „по силата на редица обстоятелства виждат как ще се развият нещата 20-30 години напред”. Налага се убеждението, че всичко това се прави, за да получат степен и длъжност лица, за които и минималните изисквания са непосилно високи.
2. Предлаганата нова нормативна уредба не се доближава до съвременните европейски или световни модели, защото представлява механична смесица от взаимоизключващи се заемки от различни образци: пълната автономия на американските университети, но без задължителната строга и подробна акредитация на всеки 5 години; заимстваната от Германия, но целенасочено изпразнена от съдържание градация доцент – професор; обявяването на доктората за висша научна степени, когато в цял свят това е степен, явяваща се естествен завършек на образованието, и пр. и пр.
3. Без съпътстващи мерки за гарантиране на високо научно ниво, опростяването на процедурите и по-бързият ход на кариерното развитие на новите попълнения в академичния състав няма да допринесат с нищо за повишаването на тяхната конкурентноспособност. На предпочитания от вносителите военен език: армия, в която всички редници са произведени в полковници, не става по-боеспособна.
4. Премахването на градацията в научните степени свежда кариерния растеж единствено до заемане на по-висока длъжност и с това закрепостява учените към едно висше училище и ограничава мобилността им и реализацията на техния пълен изследователски потенциал. Едновременно с това се създават условия както за административен произвол върху младите учени, така и за трудно контролируеми корупционни практики при получаване на висшите академични длъжности.
Проектозаконът беше набързо утвърден на заседанието на Министерския съвет от 9.12.2009 г. в отсъствието на Министър-председателя със смехотворния мотив на председателстващия заседанието, че „това наистина е една голяма стъпка да се възстанови българската наука, да се възстановят традициите и да бъде такава, каквато е била преди последните двадесет години разруха”, т.е. преди началото на демократичните промени у нас!
Гражданското движение за защита на науката и образованието решително призовава Министерския съвет да изтегли от Народното събрание проекта за „Закон за развитие на академичния състав”. Настояваме този проект да бъде основно преработен с участието на академичната общност, в пакет с проектите за промени в „Закона за висшето образование” и „Закона за насърчаване на научните изследвания”!
Декларацията по съдържание и дух е приета с единодушие на срещата-дискусия на движението 11 януари 2010 г. в зала 210 на Химическия факултет, СУ „Климент Охридски“.
Гражданско движение за защита на науката и образованието в България
http://nauka2007.org/2010/
Материали:
1. пълният текст на стенограмата на МС от 09.12.09 (към проблема се отнася т.33):
http://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?DocumentID=PU7WUMEDGyMNr9A8rxaopg==;
2. пълният текст на стенограмата на НС от 18.12.09:
http://www.parliament.bg/?page=plSt&lng=bg&SType=show&id=654;
3. списък с материали, депозирани пред комисията:
http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=docs&gid=232.
4. главната страница на БАН с Декларацията на Общото събрание на БАН и на Събранието на академиците и член-кореспондентите:
http://www.bas.bg/
5. писмото на Ректора на СУ
http://www.uni-sofia.bg/docs/pr/Pismo_rector_deklaracia.pdf
(има и Декларация на Академичния съвет на СУ)
6. линк към страницата на Съюза на учените в България
http://www.usb-bg.org/Bg/diskusionen%20klub.htm
Линк на петицията: http://bgpetition.com/Ne-na-ZRAS/index.html
Елка Янкулова |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 01/16/2010 : 21:23:48
|
| Галя да напише тук това, което не можа да каже в предаването по бТВ! |
|
|
|
Petar_Doshkov
Bulgaria
8 Posts |
Posted - 01/16/2010 : 22:33:29
|
Проектозаконът е с очевидни дефекти.
Да вземем например Раздел 3: спечелване на конкурсната научна длъжност "доцент". Недопустимо е , първо, тежката дума (изборът) да е от факултетен съвет. Факултетният съвет не е хомогенен:излиза, че ще гласуват и студенти и докторанти, както и различни по профил заварени хабилитирани.Второ, нищо не пречи да се избере на тази длъжност класиран на второ и следващо място кандидат, участвал в конкурса. Трето, как ще се процедира, ако обаче висшето училище не е с акредитационна оценка "Много добра". Тогава то ще произвежда собствени доценти, но няма да може - "доктори на науките". Четвърто, не е разработена система на отводи както на член на журито (впрочем френската дума спокойно следва да се замени с Комисия), така и на член на факултетния съвет. Пето, субективизмът остава. Шесто, как ще се процедира, ако две висши училища не признават по ред причини придобитите в тях научни длъжности. Впрочем фразата Научна длъжност Доцент е оксиморон. Следва да се запази старото обозначение: научно звание.
Според мен е необходимо кандидатът, спечелил конкурса за Доцент, да се УТВЪРЖДАВА от факултетния съвет, а да не се избира.Проверката, която предхожда утвърждаването, да е външна, формална. Бележките ми не са окончателни. Идеята на проектозакона е да се появи текучество - ставаш "доктор на науките " в едно висше училище и очевидно напускаш старото, за да станеш в престижното вероятно и професор.
Липсва ранглиста на висшите училища и поради тази причина те не могат да се конкурират помежду си.
Недопустимо е да се откриват възможности, дискриминиращи висшите училища с оценка от институционална акредитация "Добра". Това означава, че ще има висши училища с оценка от програмна акредитация на специалност "Много добра", а висшето училище да е акредитирано институционално с оценка "Добра" (тоест не произвежда лица с научни степени). Това обезсмисля усилия.
Въобще много са дефектите. Липсва даже административно -наказателна част.
Трябва законът да е ясен до степен , изключващ произвол по прилагането му. Затова е целесъобразно Законът да е с Правилник, приет от МС. Ясно какво имам предвид...
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/17/2010 : 06:45:49
|
Чрез секретариата на Комисията по образование и наука при НС и чрез нейния председател г-н Огнян Стоичков отправих Покана за публичен дебат с г-н Веселин Методиев. Той самият няма e-mail адрес на сайта на НС. Ето и текста:
Уважаеми г-н Стоичков,
Уважаеми дами и господа,
Моля да предадете поканата ни за публичен дебат с г-н Веселин Методиев.
Вчера в Сеизмограф по BTV аз и г-жа Светла Петрова отправихме покана към г-н Веселин Методиев за публичен дебат по лансираната от него теза за ограничителя в кариерата на главните аситенти доктори и по съответните членове в законопроекта за развитие на академичния състав (или за научните степени и длъжности).
Очакваме той да се отзове, колкото е възможно по-скоро и се надяваме да спре да се укрива и да прокарва вредните си членове зад гърба на засегнатите учени и университетски преподаватели, предимно млади хора.
Повече данни за развитието на дискусията ше намерите на следните интернет адреси:
http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1094955-veselin-metodiev-noviyat-zakonoproekt-za-nauchnite-stepeni-dava-golyama-svoboda-za-naukata-#yvComment1094955
Дайте шанс на младите учени и университетски преподаватели
След като с години се запушваше развитието на главните асистенти със степен доктор, сега искат да нулират цялата им кариера
ГАЛЯ МАРИНОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА ИРИОН15 Януари, 2010
http://www.politika.bg/article?id=15686
Искрено се надяваме да ни съдействате за да предотвратим приемането на вредни членове в Закона за развитие на академичния състав (или за научните степени и длъжности) и да помогнем за приемането на европейски норми, които ще създадат една привлекателна творческа среда във висшите училища и научните институти.
PS. На сайта на Народното събрание не намерихме e-mail адрес на г-н Методиев и не можем да му предадем поканата лично.
Благодаря Ви за съдействието.
С уважение,
Галя Маринова,
Председател на УС на Института за развитие и иновации на образованието и науката - ИРИОН
www.pueron.org |
Edited by - moderator on 01/17/2010 07:14:07 |
|
|
|
Vassil_Guliashki
Bulgaria
54 Posts |
Posted - 01/17/2010 : 08:23:37
|
Пиша това си мнение по повод на по-горната покана от Красимир Кабакчиев, Галя да напише тук аргументите си срещу тезата на Веселин Методиев, които не е казала по bTV.
Обръщам специално внимание на това, че в събота (09.01.2010г.) Галя Маринова отговори с ясна контратеза спрямо материала на депутата Веселин Методиев от предишния ден на сайта на агенция КРОСС. След това Галя разясни тезата си и по радио Хоризонт в предаването „Преди всички” във вторник (12.01.2010г.). В петък (15.01.2010г.) във вестник „Политика” излезе нейна статия по същата тема. А в събота вечерта (16.01.2010г.) в предаването „Сеизмограф” по bTV Галя и водещата журналистка Светла Петрова отправиха пред три-милионната аудитория от зрители на предаването ясна покана за публичен дебат между Галя Маринова и Веселин Методиев по темата.
В България в последните 20г. се забелязва ясна тенденция учени, голяма част от които са млади хора, да напускат родината си и да отиват да работят за дълъг период от време в чужбина, развивайки по този начин други страни, но не и България. А техният труд, знания и умения са нужни на нашата страна, особено в период, когато трябва да се преодолява икономическа криза, трябва да се създават иновации, нови технологии и да се реализират нови научни открития, които да доведат до повишаване на жизнения стандарт на българите. За тази цел е необходимо правителството да прояви грижовност към българските учени и да създаде подходящи привлекателни условия и творческа среда, така че те да остават в България и да работят тук. Това се постига с подходящи закони, роля за което имат народните представители като законотворци.
Народният представител Веселин Методиев вече четири пъти в рамките на една седмица беше предизвикан на дебат от Галя Маринова по една тема, която очевидно е болезнена за младите учени – асистенти, а именно как чрез административни лостове (изискване за лекционна натовареност) им се ограничава правото за израстване в кариерата, независимо от качествата и научните им постижения, при което конкурс за хабилитация може да не им се открие до чак до пенсия. Тази безперспективност и необходимостта при сегашните условия да се спечелва благоразположението на административното ръководство на университета, респ. научната организация, превръща част от учените в подмазвачи, подлизурки и слагачи, отваря широко вратата към корупционни практики и към израстване в кариерата не благодарение на качества, а благодарение на шуробаджанашки връзки. Друга част от учените, както вече казах, бягат в чужбина. А ето Галя Маринова се бори за промяна на тази система. Какво прави обаче депутатът Веселин Методиев, който е сред поддръжниците на ограничителните механизми за израстване в кариерата на учените? ТОЙ СЕ КРИЕ И НЕ ИЗЛИЗА НА ОБЩЕСТВЕН ДЕБАТ!!!
Ако този депутат има аргументи в подкрепа на тезата си, нека ги развие публично и да ни убеди в правотата им. Ако няма такива и се е заблудил – нека има доблестта да излезе публично и да каже – Не съм прав в този случай, нещата трябва да се променят, както казва Галя Маринова. НО ДА СЕ КРИЕШ КАТО НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ, В МОМЕНТ, В КОЙТО В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ТЕЧЕ ОБСЪЖДАНЕ ПО ЕДИН ТВЪРДЕ НЕДОПРАВЕН ЗАКОНОПРОЕКТ, ЗАСЯГАЩ КАРИЕРНОТО ИЗРАСТВАНЕ НА УЧЕНИТЕ, ДА БЯГАШ ОТ СРЕЩА СЪС ЗАСЕГНАТИТЕ УЧЕНИ И ДА НЕ ИСКАШ ДА ВИДИШ КЪДЕ СА РЕАЛНИТЕ ПРОБЛЕМИ И КАК ТЕ БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ ПРЕОДОЛЕНИ – ЗА МЕН ТОВА Е ПРЕСТЪПНО!
ПРИЗОВАВАМ НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ ДА УЧАСТВА В ПУБЛИЧЕН ДЕБАТ С ГАЛЯ МАРИНОВА ПО РАЗГЛЕЖАНАТА ТЕМА!
АКО ТОЙ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ КРИЕ В МИША ДУПКА И ДА НЕ ИЗЛИЗА ДА ЗАЩИТИ ТЕЗАТА СИ В ОТКРИТ ДЕБАТ, ТОВА МУ ПОЗОРНО ПОВЕДЕНИЕ ЩЕ БЪДЕ ПРИПОМНЯНО ОТ НАС – УЧЕНИТЕ НА ИРИОН ПРИ ВСЕКИ ПОДХОДЯЩ СЛУЧАЙ.
Васил Гуляшки
Vassil |
Edited by - Vassil_Guliashki on 01/17/2010 08:27:44 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 01/17/2010 : 17:42:25
|
Връщам частично думите си назад. Новият закон има доста подобрени елементи спрямо предишния текст, но, както ми обърнаха внимание другаде, всъщност той отново дава избора в ръцете на местните комуно-мафии, състоящи се от некадърници, и дори дава възможност те евентуално да решат изборът да е с тайно гласуване. Решението на научното жури е с явно гласуване. Вж.:
25. ... (3) Научното жури провежда закрито заседание, на което се разискват качествата на кандидатите, след което С ЯВНО ГЛАСУВАНЕ класира кандидатите и ги предлага за избор от факултетния/научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове в седемдневен срок.
Обаче всъщност решението накрая се взема така:
25. ... (4) Факултетният/научният съвет взема решение за избор на “доцент” по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация, не по-късно от един месец след изготвяне на предложението.
И действително тук всеки университет би могъл да реши да е с тайно гласуване.
Аз дори бих попитал: ЗА КАКЪВ ДЯВОЛ ТОГАВА ИЗОБЩО Е ЦЯЛАТА РАБОТА НА НАУЧНОТО ЖУРИ? ТЯ БИ МОГЛА ДА СЕ ОКАЖЕ НАПЪЛНО ИЗЛИШНА - ДА БЪДЕ БЛАМИРАНА, ИГНОРИРАНА. И КОМУНОМАФИИТЕ В ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ И ИНСТИТУТИ - ЕДНИ РАЗВЪДНИЦИ НА КОМУНИЗЪМ, НЕКАДЪРНОСТ И ПРОСТАЩИНА (НА МНОГО МЕСТА) ДОРИ МОГАТ ДА СЕ ПОДИГРАВАТ И ГАВРЯТ С РЕШЕНИЯТА НА НАУЧНОТО ЖУРИ! |
Edited by - kkabakciev on 01/17/2010 17:42:56 |
|
|
|
Stefka_Maneva
Bulgaria
16 Posts |
Posted - 01/18/2010 : 11:51:52
|
На 15.01.2010 г. на сайта на НС събрание бе публикувано Предложение на КОНВДМС с наименование Законопроект за научните степени и длъжности,като предложението е от същъта дата. На 18.01.2010 г. предложението на КОНВДМС,направено на 15.01.2010 г.вече има друго наименование Законопроект за развитието на академичния състав.
Jurist |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/18/2010 : 11:54:44
|
Депутатите захванаха да подкастрят радикалната реформа на Игнатов
Връща се степента "голям доктор", не всички вузове ще произвеждат професори
Мартина Бозукова
18 Януари 2010
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160807&srcpos=3
Замислената от министъра на образованието и науката Сергей Игнатов радикална реформа във висшето образование вече търпи корекции в Народното събрание. Депутатите от комисията по образование са внесли поправки в проектозакона за академичното израстване между първото и второто му четене, с които се връща сегашната организация на степените и званията.
Вариантът, внесен от Игнатов, предвиждаше да има само една научна степен – доктор. При първото четене на законопроекта обаче това предизвика голям отпор сред представители на академичните среди и депутатите от опозицията. От ДПС дори заплашиха, че премахването на "големия доктор" е атакуемо в Конституционния съд. В последния предложен от комисията вариант се връщат двете научни степени – "доктор" и "доктор на науките".
Именно заради опасения, че в парламента реформата ще бъде прекроена, министърът бе посъветван от обществени анализатори да внесе в НС максимално радикален вариант на закона - да има само една степен – "доктор" и да се премахне длъжността "доцент", като останат само "асистент" и "професор". Игнатов обаче запази трите академични длъжности и премахна само едната докторска степен.
С предложенията на образователната комисия се орязва възможността всички висши училища да произвеждат свои доценти и професори на конвейер. Записано е, че научните степени "доктор" и "доктор на науките" се придобиват само във висши училища и научни организации, получили акредитация по съответните специалности от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) с оценка "много добра", т.е. най-високата възможна оценка.
По думите на председателя на комисията по образование Огнян Стоичков ("Атака") има консенсус по направените промени.
Единни държавни изисквания
С внесените между двете четения промени се решава още един от предизвикалите ожесточени спорове въпроси. Въвеждат се единни държавни изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на научни длъжности и национален контрол за тяхното спазване. Те ще бъдат подробно разписани в правилника за прилагане на закона.
За нуждата от единни държавни изисквания се обявиха ректори, преподаватели и депутати от различни политически сили с аргументацията, че без централизирани критерии няма да има съизмеримост между степените и длъжностите в страната.
Игнатов обаче застъпва тезата, че и в момента има такова неравенство. Той смята, че преподавателите трябва да се отличават именно на база на това къде преподават – в престижен университет или не.
Ако разработените от комисията промени бъдат приети на второ четене, от първоначалната идея на Игнатов ще остане само децентрализацията при даването на степени и длъжности и тя ще е привилегия само на вузове с много добра акредитационна оценка.
От форума:258
Автор: до ляв
Получено на: 19 Януари 2010 09:55
Въпросните лица Огнян Минчев и Георги Лозанов са за новия закон, тъй като не можаха да изкласят по стария. Лицето Минчев е доц. д.п.н. Забележете, че му е присъден направо голям докторат, поради "феноменални разкрития" за лейбъристката партия. Вие чели ли сте например някаква научна публикация от дебелака? Покажете ми някаква книга.
Георги Лозанов е доцент, без обаче да е доктор. Този тип няма дисертация. За всеки учен е ясно какво означава това и колко му е науката на дърдоркото.
И двамата са политиканстващи "учени". Каквито са и останалите, подкрепящи "риформата" на Игнатов - Веселин Методиев и Евгений Дайнов.
258
Автор: до ххх
Получено на: 19 Януари 2010 10:53
Да, истина е, че лицето О.М. е голям доктор. Казвам Ви го от първа ръка. Той просто е прескочил нормалния "доктор", тъй като е било преценено, че е много "велик". Това стана, тъй като когато защитаваше, все още беше "наше момче". След това стана "демократ" или по-скоро му потекоха "демократичните хонорари" и бързо забрави, че конкурсът, с който дойде в СУ е по научен комунизъм. След това получи и жилището от БДК от Надежда Михайлова, същото каквото получават и депутати и министри. Неговият бивш "феодален старец" се нарича Минчо Семов, бог да го прости.
Докторатът на Сергей Игнатов просто още не е въведен в база данните на ВАК. Той го получи преди няколко месеца. Ще се появи, не се притеснявайте. Неговият "феодален старец" се нарича Й.П. Той го буташе, тъй като е син на "наш другар". Симеон Игнатов е бивш 2-ри секретар на БКП във Видин и настоящ зам.-председател на Антифашисткия съюз. Негов председател е Велко Вълканов и седалището му е на "Позитано" 20.
несправедливо
Автор: prepodavatel
Получено на: 19 Януари 2010 19:06
Долно и несправедливо е да бъде отнета титлата и на главните асистенти и да бъдат приравнявани с хора без научни постижения. Това е чиста уравновиловка от сталинистки тип.Много от тези хора са станали главни асистенти със защитени докторати и сериозни, сериозни публикации, учебници и солиден преподавателски опит. Най-вероятно няма да му простят на министъра и ще му искат главата. Знам, че се готви мощен протест.Защо си създават допълнително върли врагове? |
Edited by - moderator on 01/19/2010 18:46:10 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/19/2010 : 12:36:51
|
Университетите ще се принудят да закриват факултети
6 големи висши училища ще загубят право да обучават докторанти
ТАНЯ ПЕТРОВА
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4815§ionid=2&id=0000301
Въпреки спадащия брой на кандидат-студентите университетите се опитват на всяка цена да запазят звената си.
След години на мълчаливо съгласие с несъразмерното роене на факултети и цели университети държавата най-накрая е на път да сложи точка на това. В закона за висшето образование са подготвени промени, които ще забранят на преподавателите да участват в акредитацията на повече от 1 висше училище. Досега имената им можеха да се зачитат на две места, т.е. системата е раздута сериозно. Това се разбра от подготвените изменения между първо и второ четене на внесения от кабинета проект за развитие на академичния състав у нас. Проектът бе публикуван на сайта на НС, а председателят на просветната комисия Огнян Стоичков от "Атака" уточни, че промените са съгласувани и с просветния министър Сергей Игнатов.
Не е ясно в какъв мащаб ще се отрази новата забрана на мрежата от висши училища у нас. По данни на НСИ в университетите работят общо 21 106 преподаватели, като само 13 069 от тях са на основен трудов договор. Няма информация каква част от работещите на повече от едно място преподаватели са участвали и в акредитацията на втори университет, пък и това ограничение бе въведено едва през 2007 г. Има и съмнения, че то не е било контролирано стриктно.
"Аз също продължавам да чакам точни данни, но проблемът с "летящите акредитации" съществува", коментира председателят на просветната комисия Огнян Стоичков. Той уточни, че забраната няма да има автоматичен ефект, защото висшите училища имат действащи акредитации, които важат в определен срок в зависимост от получената оценка. "Забраната реално ще влезе в сила при подновяване на тези акредитации", обясни Стоичков. От сайта на Националната агенция за оценяване и акредитация става ясно, че голяма част от университетите са били акредитирани през 2006 г., а акредитациите на най-добрите от тях изтичат през 2012 г.
Големият брой университети на глава от населението у нас нееднократно е било атакуван от международни специалисти. Разрастването на системата тече на фона на задълбочаваща се възрастова криза при преподавателите. Въпреки това и намаляващият брой на кандидат-студентите обаче университетите до последно се опитват да пазят живи на всяка цена звената си. До закриване през годините се стигна само при няколко вътрешни колежа и филиала, а в агенцията по акредитация продължават да се правят опити за разкриване на нови университети. 10 проекта за нови учебни заведения получиха отказ, но с положителна оценка и в очакване на решение на кабинета и парламента са 4 проекта - за частни университети в Перник, София, Бухово и Добрич.
Промените ще доведат и до вдигане на летвата за правото на обучение на докторанти. В момента докторантско обучение могат да осигуряват както университетите, получили максимална оценка много добър, така и тези с добра оценка. Ако новите текстове бъдат приети, 6 университета, които в момента готвят докторанти, няма да могат занапред да приемат в тази степен. Списъкът включва Великотърновския университет, Висшето строително училище, Висшето транспортно училище, Лесотехническия университет, Техническия университет - Габрово, и Нов български университет, на който ректор бе Сергей Игнатов.
ОЩЕ ПРОМЕНИ
С новите текстове ще се дадат и по-големи гаранции, че университетите няма да злоупотребяват при сформирането на журита за конкурсите за докторанти, доценти и професори. Членовете им ще се избират с жребий, а не по усмотрение на висшите училища. За заемането на професорска длъжност пък няма да е задължително преди това да си бил доцент. Изисква се само докторска степен, 5 години трудов стаж след дисертацията и сериозен научен принос. |
|
|
|
Svetlana
90 Posts |
Posted - 01/21/2010 : 08:37:56
|
Новият вариант на закона, изработен от комисията, също има много спорни пунктове. Например назначаването на журито чрез избор по жребий. Във всяка научна дисциплина има значителен брой по-тесни специализации и не могат всички хабилитирани лица да бъдат специалисти по всичко. Поне рецензентите трябва да бъдат избирани така, че да са най-близко до темата на дисертацията/ конкурса. Също така ми се вижда много дълъг периодът от шест месеца, в който журито да се произнесе.
Svetlana |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 01/21/2010 : 09:11:29
|
quote:
Originally posted by Svetlana
Новият вариант на закона, изработен от комисията, също има много спорни пунктове. Например назначаването на журито чрез избор по жребий. Във всяка научна дисциплина има значителен брой по-тесни специализации и не могат всички хабилитирани лица да бъдат специалисти по всичко. Поне рецензентите трябва да бъдат избирани така, че да са най-близко до темата на дисертацията/ конкурса. Също така ми се вижда много дълъг периодът от шест месеца, в който журито да се произнесе.
Svetlana
Светлана, аз по-горе вече обърнах внимание на един много голям проблем. И той е, че работата на журито в крайна сметка НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ! Те може да са най-добрите специалисти - и да допуснем, че могат винаги да си свършат работата.
Добре, но след това всичко отива в ръцете на анонимната колективна профанска мафиотска шайка, наречена научен съвет, която може да си реши всичко, каквото си поиска - в пълно противоречие с решението на журито.
ЗАКОНЪТ ДАВА ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ - ТАКЪВ, КАКЪВТО Е В МОМЕНТА.
Тогава? |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Закон за развитието на академичния състав в РБ
