http://www.pueron.org/pueron/forum/
http://www.pueron.org/pueron/forum/
Home | Profile | Register | Active Topics | Members | Search | FAQ
Username:
 Password:
Save Password
Forgot your Password?

 All Forums
 Uceni za nov zakon za naucnite stepeni i zvania
 Forum
 Закон за развитието на академичния състав в РБ		  New Topic  Reply to Topic
 Printer Friendly
Previous Page | Next Page
Author Previous Topic Topic Next Topic
Page: of 17

Vassil_Guliashki

Bulgaria
54 Posts
Posted - 01/04/2010 :  14:27:11  Show Profile  Reply with Quote
Честита Нова Година на всички в този форум!

Относно проектозакона за РАС в Р. България

Ще си позволя най-напред да цитирам две от точките в "Инструкция
за управлението на окупираните от Съветската
армия източноевропейски държави
КАА/08.113 Москва, 2.VI.1947 г. НК/003 47
преведено на български 23.VII.1947 г." от сайта
www.vsekiden.com: http://www.vsekiden.com/?p=62275
и копирана във форума в темата "Та, кой модел щяхме да следваме" - виж постинг Nr. 10 от 10.12.2009г.:
quote:
14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (с изключение на военните).
15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инструкции и т. н., така че никой от тях да няма право на окончателно решение без консултации с останалите.


Обобщено мнението ми за проектозакона се свежда до следното:

1. Горецитираните две точки от Инструкцията са спазени в проектозакона за РАС в Р. България.
2. Както отбелязва А. Куртенков в постинга си тук по-горе - от 30.12.2009г. - заглавието на проектозакона не отговаря на съдържанието му - в този документ се има пред вид "развитие" на академичния състав в отделни организации - университети и научни звена, но не и на национално ниво, а само на локално. Следователно би търябвало в заглавието да се зачеркне Р. България и да се впише "в локалните научни организации".
3. Думата "развитие" наистина трябва да е в кавички, защото вложеният в нея смисъл не отговаря на смисъла й в книжовния български език. Развитие на академичния състав няма да има, защото няма как да бъде измерено - не се предвиждат нито научни критерии за това развитие, нито контрол по научни критерии, нито периодично атестиране по научни критерии.
4. Не са предвидени наказателни мерки за тези лица, които не биха спазили този бъдещ закон, тоест няма никакви охранителни механизми. Тъй като и сегашният ЗНСНЗ няма такива механизми, то произволът и беззаконието в научната сфера в България се затвърждават чрез този законопроект и ще бъдат гарантирани с приемането му като закон.
5. Не е предвидено право на лична инициатива за израстването на учения. Следователно може на учения да му се наложи в такава система да чака до пенсия без да се развива.
6. Тъй като правилниците, по които ще става "развитието", ще бъдат различни във всяка научна организация и ще могат да се променят по всяко време и за всеки конкретен случай, въобще за стандарт не може да се говори и понятията "научни степени", "научни звания" и "научни длъжности" се изпразват от съдържание.
7. Грижата в законопроекта - да не се извадят досиетата на кадрите на бившата Държавна Сигурност във ВАК - говори, че авторът на законопроекта и помагачите му са много тясно свързани с ченгетата - доносници. Тези ченгета - доносници се считат винаги извън и над законите, но за всеки случай са се опитали в този законопроект да отменят член от друг - действащ закон, съгласно който досиетата им ще бъдат извадени.

Коментирам споменатия проектозакон нарочно преди да бъде приет, тъй като няма никакви съмнения, че той ще бъде приет от Народното Събрание в този уродливо-карикатурен и безобразен вид.
Ще си позволя да отбележа, че Политическа Партия ГЕРБ, действащото правителство и лично премиерът Бойко Методиев Борисов ще си залепят ненадминато и ненадминаваемо лайно на имиджа си с приемането на този закон.

Запазвам си също правото да коментирам закона за РАС след приемането му в окончателния му вид.

Vassil
Edited by - Vassil_Guliashki on 01/05/2010 13:17:27
Go to Top of Page

moderator

Bulgaria
2231 Posts
Posted - 01/04/2010 :  17:17:14  Show Profile  Reply with Quote
Частните ВУ подкрепяли проекта на Игнатов. Ами освен проектът на Игнатов да стане валиден само за частните ВУ. Това по би имало смисъл...
Виж:
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=160354&srcpos=10

От форума:
Международен одит!
Автор: наблюдател
Получено на: 4 Януари 2010 17:03
Този нещастен египтолог първо да предизвика международен одит на "частните ВУЗ" и тогава да предлага каквото и да било! А с този закон т.нар. "министър" (нали на латински това значи 'слуга' - слуга на частните вузчета) влиза в директен "конфликт на интереси": ще си произведат две-три хиляди професорчета и после могат да се акредитират. Първо одит, след това - рангова систима за ВУЗ и едва тогава - закон! Но как да очакваш от скапан египтолог логично мислене! На практика настоящият министър си е обикновено корумпе на НБУ&Co ...

Частните ВУЗ
Автор: Научен
Получено на: 4 Януари 2010 16:09
Може ли някой от ректорите на частните ВУЗ-ове да се похвали с това, какви висококвалифицирани кадри са произвели или как ще водят обучение ако не прибягват до услугите на софийски преподаватели от СУ или БАН? Ще се подложат ли тези ВУЗ-ове на международна оценка и акредитация? И кой в чужбина ще признава дипломите на тези нещастни студенти, които те залъгват? Вероятно Оксфордския магистър Евгени Дайнов ще им съдейства!

частните вузове
Автор: бивш студент
Получено на: 4 Януари 2010 15:53
Събират всичко онова което не става за нищо, но може да плаща.
Някой да е чул, в частен вуз да е завършил технолог, инженер, лекар, строител, физик, математик, архитект и т.н., е как тогава подкрепят бизнеса?

da be...
Автор: konfucius
Получено на: 4 Януари 2010 15:49
obache nioto edin ot chastnite vuzove ne otgovaria na iziskvaniata za akredittacia. Iasno e che tam uchat ionezi studenti, koito ne jelaiat ili ne mogat da se podgotviat za priemen izpit. Izpobshto diplomata na tezi VUZove e pod vuprso. I ako az sum rubotodatel. mnogi shte si pomislia, dali da naznacha niakoi zavurshil NBU naprimer. Sorry, no niakoi triabva da kaje neshtata s istonskiote im imena. I mi omruzna "vidiniat uchen" egiptolog, da razbishkva naukata. Koito see viatur.. kvo june :)

konfucius
Получено на: 4 Януари 2010 17:18
Ne plachem nie.. shte plache BG vishe obrazovanie. To triabva da se elitarizira, a ne da bude shir potreba, kakto e v momenta v svobodnite i novi universiteti.

КРИТЕРИЙ ЗА ИСТИНАТА
Автор: гражданин
Получено на: 4 Януари 2010 19:57
"Когато фактите говорят и боговете мълчат".Нека всеки прочете Декларацията на Академичния съвет на Софийски университет, за да се убеди какъв е приносът на държавните и частните ВУЗ.От общо 43 стипендии на студенти за принос в науката, дадени от фондация "Еврика", 27 са на студенти от Софиййския университет.Критерий за истината са практическите резултати,а не кухите декларации на частните ВУЗ,подкрепящи "Красьо"-символът на посредствеността.Нали целта на тази реформа е всяка мутра, милиционер, митничар,депутат да си купи,не само диплома за висше образование, но и да стане доктор и професор?По този начин, ще бъде съсипано и реномето на българската наука и висше образование,след като посредствеността видя сметката на икономиката и здравеопазването.Ще им позволим ли да погребат и българската наука, оставена на автопилот,със жестоко орязан бюджет и тази "реформа" на посредствеността?

мащабната далавера
Автор: Константин
Получено на: 4 Януари 2010 23:37
Частхите вузове са едно огромно мошенничество.
Горките студенти.А министърът е изпечен далавераджия.Няма нито една статия жнормално престижно западно издание.И интернет могат да се намерят две статии в неговото списание???.
РЕформи беспорно са необходими,но ножият закон ще влоши неимоверно нещата и ще разруши и малкото ,което все пак функционираше.

Операция "Кинти"
Автор: Бонд, Джеймс Бонд
Получено на: 5 Януари 2010 05:40
Не се хващайте на въдицата, колеги. Приказките за европейско качество, децентрализация и модернизация са прах в очите. Както винаги, става въпрос за много кинти. Образованието си е як и стабилен бизнес (особено във време на световна криза), а от 3 години Фонд "Научни изследвания" раздава поне по 50-60 млн. годишно, които Европа не контролира. Занапред тези пари ще растат неотклонно. Тъпотии като ВАК, комунизъм, антикомунизъм и т.н. не интересуват вече почти никого под 60 години в България. Първо ще го отнесе БАН (докато държавните университети се подхилкват злорадо). Освободеният кадрови матр'ял ще се влее в най-свободните "университети" в света - българските частни ПУЦ-ове. После иде ред на СУ, УНСС и още 3-4 ВУЗ-а, в които все още има хора за чеп. Догодина по това време ще се редим на опашка за професори в Н-ското частно поделение срещу двойни и тройни заплати. А след 3-4 години може да се направи и международен одит, и класация на университетите - пазарът вече ще е преразпределен. Нали знаете, че поне в едно нещо сме № 1 в Европа - по корупция и крадливост... Нищо не може да се направи, защото ще ни изработят един по един. Това е положението, а който иска нека си лаладжийства за ВАК, комунизъм и всички останали подобни простотии...

за новото законче
Автор: ректорче
Получено на: 5 Януари 2010 14:52
аз съм ректорче на малко столично университетче и приветствам идеите на г-на Игнатя-пълен ЛИБЕРАЛИЗЪМ при присъждане на звания и титли. от 370 преподаватели имаме вече изготвен списък на 40 желаещи за професори и 65 за доценти, но това е само първата вълна на мераклии за тази г. а за догодина още към 96 е следващата вълна. Само дано Игнатя не яхне апелативната и не дойде да ни инспектира- ще го почерпим подобаващо, заслужава момчето за куража...

Вузчета - тип техникумчета
Автор: ГНевен
Получено на: 5 Януари 2010 18:23
Ето я поредната "вълна от подкрепа" за идиотския проект на рИформатора - син на видния деец на Комсомола и БКП от Видин Симеон Игнатов. Преди време с такава подкрепа от боклуците Райчев, Дайнов и пр. Игнатов набързо вкара закона в Народното събрание и то също така бързо го прие на първо четене под милиционерския контрол на гербаджиите. Как няма частните вузчета - техникумчета да подкрепят закона, щом той ги прави еталон за псевдовисше образование. Но защо не се дава трибуна и на държавните университети и изобщо - на истинските университети в България ?! Що пък - нали те могат да объркат далаверата !

и асоциация направили нахалниците
Автор: ГНевен
Получено на: 5 Януари 2010 20:46
Сега стана ли ясно кои са печелившите от скоростния закон на Сергей ІІ Египтолог и терминатор на българското висше образование! Същите те са образували и асоциация и харта са надраскали, миличките. Нали в основата на повечето от тези "свободни" и "нови" подобия на университети стоят калените кадри на АОНСУ и филиалите му отпреди 20 години. Ако в България има още останали честни представители на истинската академична общност, те трябва да не позволят ИГНАТЕВЩИНАТА да не надделее!!!
Edited by - moderator on 01/05/2010 20:01:55
Go to Top of Page

moderator

Bulgaria
2231 Posts
Posted - 01/04/2010 :  19:18:09  Show Profile  Reply with Quote
Най-после се появи скритата стенограма на пленарното заседание на НС от 18.12.2009 г., когато беше приет на първо четене проекта на Игнатов. В случай, че някому скимне отново да скрие стенограмата, аз я пействам тук за сведение:

http://www.parliament.bg/?page=plSt&SType=show&lng=bg&id=654
ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ
София, петък, 18 декември 2009 г.
18.12.2009
Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Христо Бисеров
Секретари: Пламен Нунев и Милена Христова

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 127 народни представители. Налице е необходимият кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни).
...

Пристъпваме към точка дванадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е разпределен само на една комисия – водещата Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Има ли готовност председателят на комисията да докладва становището?
ДОКЛАДЧИК ГАЛИНА БАНКОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 16.12.2009 г., Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за развитие на академичния състав в Република България, № 902 01 56, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха: Симеон Дянков – заместник министър председател и министър на финансите, Сергей Игнатов – министър на образованието, младежта и науката, Тодор Чобанов – заместник министър на културата. Присъстваха и ректори на университети, ръководството на БАН и Селскостопанската академия, както и неправителствени организации, работещи по проблемите на науката и висшето образование.
Законопроектът с мотивите към него бе представен от страна на вносителите от министър Сергей Игнатов.
Основната цел на предложения законопроект е да се установи рамката за развитие на академичния състав в Република България, като от централизирано управление се премине към управление на конкурентоспособност. Намалява се бюрокрацията, променя се системата за защита на дисертационния труд и реда за заемане на академичните длъжности. Съчетава се задълбочаването на академичната автономия с повишаването на контрола по спазване на процедурата. Законът е модерен, защото е рамков. При обсъждането му в министерството са постъпили повече от 1200 предложения, част от които са отразени в окончателния вариант, одобрен от Министерския съвет.
Законопроектът предвижда научната степен в Република България да е „доктор”. Отменя се научната степен „доктор на науките”. Законът въвежда академичните длъжности: „асистент”, „доцент” и „професор” – във висшите училища, и „изследовател”, „старши изследовател” и „главен изследовател” – в БАН и другите научни организации. Научните звания на членовете на академичния състав, получени съгласно Закона за научните степени и научните звания, се заменят с академични длъжности. Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се оставят в прерогативите на висшите училища и научните организации. Закрива се Висшата атестационна комисия, считано от 1 май 2010 г. Контролът по спазване на процедурите се осъществява от комисия, определена със заповед на министъра на образованието, младежта и науката. Дейността на контролната комисия се подпомага от служители в министерството. Рамковият характер на закона дава възможност защитата на дисертационния труд да се извършва пред жури, което се определя „ад хок” за целите на съответната процедура.
Академичните длъжности „асистент” и „изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен „доктор”, като са предвидени и някои изключения в медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт, във военните висши училища, както и в други специализирани висши училища. За целта се провежда конкурс, който отново е пред комисия, назначена по конкретния повод от ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация след избор от съответния факултет на висшето училище или от съответния институт на БАН или Селскостопанската академия. Сходна е процедурата при заемане на академичните длъжности „доцент” и „старши изследовател”, „професор” и „главен изследовател”. Длъжността „професор” се обвързва с наличие на осигурена преподавателска натовареност. Въвеждат се неакадемичните длъжности „стажант асистент” и „преподавател по практически дисциплини” във висшите училища, а в научните организации – „стажант изследовател”.
Процедурите по защита на дисертация или хабилитация могат да бъдат спрени от министъра на образованието, младежта и науката в случай, че контролната комисия констатира нарушение.
Законът за научните степени и научните звания се отменя. Откритите по него и неприключили процедури се довършват при досегашните условия и ред до 1 май 2010 г. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент” и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
В дискусията се включиха народните представители Лютви Местан, Валентина Богданова, Ивелин Николов, Веселин Методиев, Атанас Семов и Станислав Станилов. От гостите свои становища изложиха проф. Иван Илчев – ректор на Софийския университет, проф. Матей Матеев – председател на Съюза на физиците, акад. Александър Попов – заместник председател на БАН, проф. Емил Хорозов – от Софийския университет, доц. Бойчо Кокинов – от Нов български университет, проф. Видин Георгиев – от Движението за развитие и защита на науката и висшето образование, проф. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България, проф. Камен Веселинов – ректор на Техническия университет, доц. Лиляна Вълчева – Синдикат „Висше образование и наука” към КНСБ, доц. Георги Петров от Федерацията на университетските синдикати, и представителите на „Когито” – младите учени Стилиян Георгиев и Димитър Атанасов.
Народните представители от БСП и ДПС обявиха, че представят единствено лично мнение, защото краткият срок за запознаване с проекта не им е позволил да формират позиция в парламентарните си групи.
Всички изказали се подкрепиха нуждата от създаване на нов модел за придобиване на научните степени и академичните длъжности. Нямаше нито едно становище, което да пледира запазване на Висшата атестационна комисия. Дискусията констатира, че има световна тенденция в налагане на англосаксонския модел в развитието на академичния състав, която успешно се съчетава със запазването на специфичните национални традиции. Това съчетаване трябва да бъде цел и на новия закон.
Част от дискусията беше насочена върху въвеждането на „доктор” като единствена научна степен. Мненията се поляризираха до двете крайности. Според едната трябва да има само една докторска степен, която да бъде задължително условие за академично израстване. Другата предлага запазване на две степени – „доктор” и „доктор на науките”, за сметка на сливане на длъжностите „доцент” и „професор”. Отнемането на степента „доктор на науките” бе коментирано с оглед евентуална незаконосъобразност. Очерта се компромисното предложение, основната научна степен да бъде „доктор”, а степента „доктор на науките” под това или под друго име да бъде запазена за малцината, които желаят да правят високи теоретични разработки, без това да им носи предимство при професионалната реализация. Бе поставен на съмнение предложеният начин на оценяване на дисертациите чрез оценки по шестобалната система, което влиза в противоречие с академичния подход, който изисква преценка единствено дали има или няма научен принос. Имаше предложение за запазване на национални критерии при присъждане на докторска степен. Становището на вносителя е, че липсата на такива наистина ще породи различия в качеството на доктори, университети и институти, но това различие ще стимулира конкурентността в академичните среди. Предложеното отпадане на класификацията на специалностите на научните работници с нейните тежки шифри бе коментирана като даваща възможност за развитие на системата в посока интердисциплинарност. Според противоположното мнение това противоречи на съвременната степен на специализация на научното познание.
Академичната длъжност „доцент” се запазва като национална традиция. По-значителни спорове имаше относно длъжностите в научните организации, за които вносителят предлага да бъде изследовател, старши изследовател и главен изследовател. Разграничението професор – главен изследовател бе определено като неуместно, защото университетските преподаватели извършват и научна дейност, а от друга страна изследователите в научните организации извършват и обучение на докторанти. Друг спор бе свързан със състава на журито, което избира професори, защото липсва изискването повече от половината членове на журито да са също професори, за да се спази принципът „равни избират равен”.
Приветствана беше идеята академичните длъжности асистент-изследовател да се заемат само от лица с придобита научна степен доктор. Същевременно бе изказано и съмнението доколко това може да се осъществи на практика, след като само Софийският университет има 460 асистенти, които не са доктори. Задължителното изискване за докторат блокира привличането на млади хора от студентските скамейки за асистенти. Трябва да се има предвид, че хората са различни и добрият преподавател не винаги е добър учен.
Беше предположено, че млади хора ще придобият бързо академични знания само в малките колежи и университети и системата отново ще се запуши. Предвиденото сливане на академични длъжности асистент, старши асистент и главен асистент в една – асистент, и аналогичните длъжности в Българска академия на науките в изследовател поставя въпроса за необходимостта заплатите на двете по-ниски досега степени да се изравнят с по-голямата, защото в противен случай възникват проблеми с трудовото законодателство. Проблемът не е изяснен във финансовата обосновка.
Значителна част от дискусията бе посветена на новата контролна комисия. Едното мнение бе свързано с наличието на достатъчен капацитет при състав само от трима души, другото, че комисията ще действа независимо, след като е подчинена на министъра. Като алтернатива бе предложено комисията да бъде включена в състава на Националната агенция за оценяване и акредитация, и правилниците, по които ще се осъществяват съответните процедури, също да бъдат одобрявани от националната агенция. Ако законът се приеме в този му вид, който го определя като рамков, подобните процедури за присъждане и акредитация трябва да залегнат в нов Закон за висшето образование. Във връзка с това се очерта и необходимостта председателят на комисията да поиска максимален срок между първо и второ четене, за да има достатъчно време да бъдат анализирани и правно прецизирани всички бележки.
Предвид значителния обем предложения е наложително те да бъдат разгледани от специална работна група членове на комисията.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: за – 13 гласа, против – 3, въздържали се – 2, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за развитие на академичния състав в Република България № 902-01-56, внесен от Министерския съвет на 1 декември 2009 г.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Банковска.
Уважаеми господин министър, ако желаете, можете да представите законопроекта от името на Министерския съвет.

МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители, ще представя накратко законопроекта.
Правилно беше подчертано, че в нашия законопроект ние предлагаме преход от централизация и бюрократично управление на системата към децентрализация и широка автономия на висшите училища и научните организации. С този законопроект се закрива като че ли най-святото нещо, в кавички разбира се, в системата на академичната общност – Висшата атестационна комисия. Висшата атестационна комисия е създадена 30-те години по особени съображения. На територията на Евросъюза остана само в България. Тя е обогатена през годините и надхвърля замисъла на своя създател – знаете кой е той през 30-те години в Съветския съюз. Към нея в 1978 г. по решение на Политбюро – нещо, което го няма въобще в закона – са създадени специализираните научни съвети. Днес към Висшата атестационна комисия работят около 1000, 1100, 1200 човека. Висшата атестационна комисия струва на българската държава между 3 и 5 млн. лв. в зависимост от това колко са процедурите. Една процедура в специализираните научни съвети в момента е с различна цена, те сами си определят цената и тя е между 3 и 6 хил. лв. Защитата на научен труд или придобиването на доцентско или професорско звание в най-добрия случай трае между 8 месеца и 1 година.
Смятаме, че Висшата атестационна комисия трябва да бъде закрита като един остатък от миналото. Всички процедури по смисъла на нашия законопроект във висшите училища и научните организации се прехвърлят на самите висши училища и научни организации. Между другото, това е изискване на Европейската научна асоциация. В Европейската научна асоциацията не е възможно да членува университет, който не произвежда сам своите доктори, своите професори. Тоест, нито един български университет в момента не може да бъде член на Европейската научна асоциация, при положение, че България е член на Евросъюза.
Най-дискутираната част е въвеждането на изискването за асистенти, наличието на докторска степен. Въвеждане на това изискване по простата причина, че искаме след назначаването на асистента, вече с докторска степен, следващата бърза крачка в неговото развитие да бъде доцент и професор. В момента в Софийския университет има около 460 асистенти на пенсионна възраст, които в целия си живот в научните среди не са защитили докторската степен. По старому това беше кандидат на науките. Изключение от това правило са медицинските университети, висшите училища по изкуства, спорт, военните и някои други специализирани, където обучението има своята специфика.
Законопроектът предлага да се премахне научната степен доктор на науките. Смятаме я за архаична и абсолютно ненужна в научното израстване на младите кадри. Степента доктор на науките, както е преведена буквално, е от латински език от времето, когато в Европа в университетите са говорили и пишели на латински. През ХІХ век тази степен, под влияние на англосаксонския модел, се превръща първо в „ди фил” – доктор по философия, което вече има различните разновидности в различните страни.
Има няколко университета в света, които са запазили доктор на науките, но в техните правилници е написано, че това е „пи ейч ди”. Примерно, така е в Харвард. За да може хората, които имат нормална докторска степен, когато преминават на работа, да се знае, че са равни.
В няколко университета в света в наше време се дава научна степен доктор на науките, но това е както доктор хонорис кауза – това е оценка за приноса на дадения учен, обикновено в края на неговия път, преди пенсиониране. Ако направите проверка днес в списъка на нобеловите лауреати, ще видите, че има трима-четирима с тази степен. Всичките са „пи ейч ди” или „ди фил” в зависимост от това от какъв университет произлиза.
Българската практика показва, че доктор на науките се придобива средно след 55-годишна възраст, някъде около 60 е най-голямото струпване на желаещи да станат доктори на науките, за да могат след това да кандидатстват за професори. И понеже в България много се говори, че това е истинската докторска степен, задавам въпроса българският народ малоумен ли е или бавноразвиващ се, за да може нормално нашите колеги с докторска степен в света да са на средна възраст 25-30 години, а в България на 60. Ние нямаме такива особености. Единствените български особености са организационни. Нямаме ментални особености в България. Подчертавам това.
Изискването сега по закона за доктор на науките е това да бъдат задълбочени теоретични разсъждения, което прилича на мемоарна литература. Ето защо смятаме, че тя е абсолютно ненужна. Учените са хора, които постоянно пишат и естествено, че всеки в даден етап от живота си ще произвежда такива трудове.
По българска традиция се запазва тристепенната форма асистент – доцент – професор. Искам да подчертая, че премахването асистент, старши и главен, което напомня на младши лейтенант, лейтенант и старши лейтенант от армията е крайно наложително, тъй като това е спомен от милитаризацията на науката, извършена през онези далечни 30 години, когато започна този процес. Няма опасност да бъдат променени заплатите. Тук има юристи и те знаят как става това предоговаряне. То не е автоматично с този закон.
Има едно Българско Оксфорд общество. Активни български общественици ни обвиняват, че ние не сме радикални затова, че запазваме доцента, защото не можем да му намерим място. По сегашния закон никой не може да разбере каква е разликата между доцент и професор, освен заплащането. Но ние го запазваме заради добрата българска традиция.
Запазват се, подчертавам, всички права, всички привилегии, като заплащане, като предимство при участие в конкурси на всички хора, които са придобили вече своите научни степени, звания и длъжности по силата на действащия в момента закон.
Едно от основните обвинения е, че ще стигне до нарояване на твърде много доценти и професори. Аз съм професионалист повече от 25 години и се занимавам само с правене на наука и преподаване на наука. За да стане човек доцент или професор, има определен жизнен цикъл. За да кандидатства за заемането на тази длъжност по смисъла на закона, трябва да представи публикувани научни трудове в специализирани научни издания. Не в сборника, да речем, от Долна Вереница, който описва жителите на селото и кой къде се е разселил по време на миграционните процеси, а в специализирано научно издание.
Абсолютно категорично не съм съгласен с предложението на ректора на Софийския университет Националната агенция по оценяване и акредитация да оценявала правилниците на университетите. Това означава да създадем нова бюрократична процедура. Това означава да обречем нашите университети на втвърдяване, тъй като всъщност, много добре знаете, само мъртъвците и глупаците не се променят.
Не е възможно да има университет, който да не променя своите правилници. Академичната среда, за да бъде жизнена, трябва постоянно да изучава себе си и околната среда, да бъде пластична и да реагира. Ние какво – всеки месец или на два-три месеца ще променяме правилници?! Мисля, че това е абсолютно несериозно предложение.
По време на обсъждането станахме свидетели на организирана разлютена кампания срещу този закон.
Всъщност от м. август аз обикалям различните общности. Преди две седмици в Русе разширен Съвет на ректорите, тоест всички, които вършат висшето образование в България, подкрепиха законопроекта. Те поискаха едни промени и тези промени са залегнали в този текст, който ние ви представяме.
Българската академия на науките, която 3-4 дни преди обсъждането излезе с декларация против закона, по време на обсъждането в комисията заместник-председателят на БАН подкрепи законопроекта, като постави две изисквания, които си заслужава да бъдат обсъдени.
Едното е да приравним длъжностите. Тоест и в университетите, и в Академията да бъдат асистент, доцент, професор и точка. Това, между другото, е правилно, за да създадем възможност за динамика и движение.
Другото изискване, което може да бъде дискутирано, е да остане твърдото им, но не чак толкова твърдо – дали не е възможно да остане „доктор на науките”. Но те са готови да отстъпят от това, защото могат да си направят по вътрешен правилник изискване за още по-тежка дисертационна форма за израстване на техните хора.
Синдикатите в България подкрепиха този законопроект, защото не виждат абсолютно никаква заплаха за своите членове.
Мога само да кажа, и приключвам, че експертните предложения, които бяха направени - казвам експертните предложения - заслужават да бъдат обсъдени и вероятно между първо и второ четене тези, които наистина са експертни, да бъдат приети.
Обаче, уважаеми колеги, този законопроект е завършекът на 20-годишни безплодни обсъждания. Мога да ви кажа, че прекалените обсъждания и празнословието са много лошо разбиране за демокрация. Хората очакват решителни действия.
Не е възможно, напълно естествено, научната общност да постигне съгласие по какъвто и да е въпрос – не само по този, дори по някакъв научен проблем. Тя затова е научна общност.
Не е възможно също така управлението в момента да изиска такова съгласие по простата причина, че хората са получили своите привилегии в условията на друг режим на управление, в различно време.
Въпросът обаче е, че тези, които внасяме законопроекта, по силата на редица обстоятелства виждаме как ще се развият нещата 20-30 години напред. Затова сме го направили рамков, за да бъдат удовлетворени исканията на всички представители на тази многоцветна, многолюдна в България академическа общност.
Затова ви предлагам от празнословие и прекалени обсъждания да преминем към действия. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и СК.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, откривам дебатите.
Желаещи за изказвания по Законопроекта за развитието на академичния състав в Република България на първо четене? Заповядайте, колеги.
Госпожо Богданова, заповядайте.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, госпожи и господа народни представители! Когато се опитвах да подготвя изказването си за днес, имах нагласата да направя едно различно изказване. Вероятно такова, което да заяви мнение, макар и различно от това, което днес предлага министър Игнатов, макар и включвайки се в тази говорилня, която не решава проблеми, а създава подобни, разбирам.
Очевидно е, че няма смисъл днес да говорим за тези, за алтернативни виждания или за коректни разбирания на едно или друго явление, което днес създава физиономията на българското висше образование, на българската наука.
Ще ми се обаче да кажа две неща, които държа да прозвучат в тази зала. Ние като че ли в тази случваща се и неслучила финалната си форма дискусия не спорим по един сериозен проблем. Този проблем обединява всички ни, а той е необходимостта в българското висше образование и в българската наука процесите да бъдат модернизирани, да бъдат динамизирани, да има същностна промяна.
Ние даже не спорим и по това, че Законът за научните степени и научните звания, който е на 37 години, през това време е променян само девет пъти, трябва да бъде заменен с нов. Ние даже не спорим за това, че Висшата атестационна комисия със своите специализирани научни съвети, научни комисии и Президиум едва ли е структурата, която днес си струва да санкционира правенето на наука в България.
Така че доколко този модел е сталински, доколко той днес е спирачка за развитието на науката и образованието в България не е като че ли сериозният проблем, който днес си струва да бъде обсъждан.
Има два въпроса, колеги, които обаче за мен са важни. Аз знам, че вие днес нямате потребност да водите дискусия. Знам, че този законопроект ще бъде приет на първо четене. Само че думите, които ще кажа, са адресирани към вас, не към министър Игнатов.
Той е направил своите дискусии, приел е тезите и предложенията на формати, които е преценил за правилни. Изработил е законопроект, внесъл го е в Министерския съвет, който е дошъл в парламента в сряда, получен от народните представители. В сряда следобед, след четири часа и половина, е приет на първо четене в комисията. Днес, в петък, в удълженото работно време вече е в пленарната зала.
Аз не смятам, че съгласието в тази зала и решенията в нея трябва да бъдат вземани само и единствено с наличието на определящото гласуването парламентарно мнозинство.
Територията на науката и на образованието е територия, в която може да се търси съгласие. Тя е най-малко, според мен, интервенирана от идеология, от идеологеми и от партийност, само че липсата на дискусия, желанието да се чуе обратна теза, необходимостта да се търси общо решение, не е добър ход.
Съгласието в тази зала е условното съгласие, което ние с вас можем да постигнем навън, включително с неудобството да участваме в дискусия, включително с търсене на аргументи, с които да се наложи един или друг проект за закон. (Реплики от ПГ на ГЕРБ.)
Имам време, в което мога да говоря.
Аз съм абсолютно съгласна, че съгласие в академичните среди може да бъде постигнато трудно, но теза за бъдещото й развитие може да бъде убедително представена и защитена от едно по-убедително мнозинство.
Второ, аз добросъвестно успях да видя всички предложения, идеи, тези, които, вярвам, са изпратени до министър Игнатов. Той ги познава – моите притеснения, моите идеи за това какво не бива да се случва, там вече са заложени. И една част от тях не са отчетени, но, така или иначе, аз стоя зад една теза, която се прокрадва и твърдо стои в част от направените вече предложения до министерството и до комисията, включително и до българския парламент.
Редно е да се гледа Закон за академичното развитие или за развитие на академичната общност задължително заедно с новия Закон за висшето образование, защото базовият закон е вторият. Той е този, който урежда отношенията в системата. Той е този, който твърди колко голяма трябва да бъде автономията на висшето училище. Той е този, който дава правомощие на отделните органи. Няма как чрез един такъв закон, какъвто е Законът за развитие на академичната общност, да се предпоставят текстове в базовия Закон за висшето образование. Толкова по двата основни принципа.
Нещо по съдържанието на закона – не е големият проблем и не е вашата победа днес в това, че закриваме Висшата атестационна комисия. Висшата атестационна комисия 37 години определяше резултатите от научната дейност в България. Академичният състав е застарял. Трябват ни нови процедури, очевидно облекчени. Разбира се, предложеното тук скокване от тристепенната към едностепенната система за присъждане на научни степени и заемане на академични длъжности, можем да поспорим дали е най-добрият ход, който днес можем да приемем, само че аз твърдя, че този закон, който ние гледаме днес, трябва да гарантира две много важни, според мен, решения.
Първото е да даде гаранции за повишаване качеството на висшето ни образование и да даде гаранции за развитие на конкурентоспособна българска наука.
На второ място – да даде възможност за ускорено академично разбиране на база процедури, които да бъдат прозрачни, безспорни, които да не дават възможност за девалвация на научните степени и длъжности, които да не дават възможност за комерсализация, които даже да не дават възможност за корупция. Аз не съм убедена, че този проект за закон дава подобни гаранции.
Само три проблема искам да извадя на показ.
Първият – да, ние твърдим, че един закон с национална валидност, макар и рамков, трябва да бъде прилаган, прочитан и защитаван чрез правилници, приети от отделните висши училища и научни организации, без претенции към тяхното съдържание. Те определят специфичните си процедури, те определят специфичните си изисквания, те определят в края на краищата начина, по който ще избират научните журита. И ако ние към този етап имаме претенции към един 20-членен научен специализиран съвет, аз имам сериозни притеснения към едно 5-членно научно жури, което не е ясно как се избира, освен с решение на Академичния съвет. Тук даже няма регламент за експертност.
Освен това аз твърдя, че е опасно ние днес да даваме еднакви правомощия на висши училища с различен научен потенциал, с различни възможности, с различни критерии за качество. В края на краищата в България днес има 51 висши училища. Дали предхождащият този закон – Законът за висшето образование, решава проблема за това как те ще се развиват, е ли това образователната инфраструктура, която днес ни трябва? Кой е научният пазар, който всъщност ще гарантира тази конкурентоспособност? По какъв начин ще я развиваме?
Нека процесът да бъде децентрализиран. Нека в края на краищата, обаче, да има единни критерии за това как ще се присъждат научните степени и как ще се заемат академичните длъжности. Нека висшите училища, нека научните организации да бъдат принудени да се съобразяват с тях. Безконтролното увеличаване на академичната общност в частта „доценти и професори” не е добро решение, колеги. Идеята как тези училища ще се саморегулират днес при условие, че публично ние говорим за това, че имаме сериозни претенции към качеството на българското висше образование, към достиженията на българската наука, не се решава чрез този закон. Няма я технологията. Няма го механизмът.
Как би могъл той да се регулира, след като държавата не поставя своите претенции? Кой заявява държавната позиция? Коя я защитава? Една тричленна държавна комисия – тя не е и държавна, контролна комисия, която се назначава от министъра на образованието, която работи по правилник на министъра на образованието, и която в края на краищата има правомощия, подкрепени от действия на министъра на образованието.
Съжалявам, ако някой трябва да гарантира обективност на решенията, ако някой трябва да гарантира ред, който да бъде безспорен, една тричленка от хабилитирани чиновници, подбрани от министъра, който по същество е политическо лице, дълбоко не разбирам как променя подозренията в политическа пристрастност на един твърде обемен орган, наречен Президиум на Висшата атестационна комисия. При това те са хора, които тук се назначават без мандат, и към които има една-единствена претенция – да бъдат хабилитирани лица.
Аз не се сещам, тъй като чух отговора на министър Игнатов, но не намирам в този текст технология, по която една подобна тричленна комисия може да се спре прекомерното увеличаване на наличието на броя на професори и доценти, когато за тях има формални аргументи. Ние ще откриваме факултети, ние ще увеличаваме броя на студенти, но проблемът при качеството кой гарантира? Е ли това държавен ангажимент и как той може да бъде безспорно заявяван чрез един безспорно поначало предвиден политизиран орган?
Аз знам, че в този обем от време на вас не ви се слушат подобни дискусии – празници идват, само че, уважаеми колеги, вие приехте да удължим работното време днес и ще водим разговора така, както следва.
Давам си сметка, че в този вид този закон днес не си струва да бъде подкрепен, най-малкото тогава, когато той бъде съпроводен с философията и разбирането, заложено в нов Закон за висшето образование. (Силен шум в залата.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги! …
Госпожо Богданова, извинявайте!
Уважаеми колеги, моля за тишина в залата!

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз ще завърша, господин председател, ако позволите, с едно изречение, което отправям към тези, които имат желание да слушат. Това изречение, между другото, предполагам, че господин Методиев, ако е в залата, си спомня… (Шум и реплики.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля ви, колеги!

ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Хайде, че няма да започне банкетът ви!

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Нашият банкет ще се случи.
Това изречение е следното: „Науката се движи от можещите малцинства, които са защитими единствено тогава, когато експертността предхожда вота!”

ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Това кой Ви го написа?

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Цитирам, разбира се. Това изречение, госпожо Фидосова, носи подписа на старши научен сътрудник І степен доктор на науките Георги Марков в качеството му на председател на Висшата атестационна комисия през 1999 г., когато се е гледал другият закон.
Днес след този ваш вот той е главен изследовател, разбирам, и просто доктор. Няма значение, аз държа експертността да предхожда вота. Ваше право е да прецените как ще го упражняват. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Уважаеми колеги, ако желаете да направите реплики – имате възможност, имате свободна трибуна.
Има ли желание за репликиране в рамките на процедурата? Не виждам.
Имате думата за изказвания, колеги. Има ли желаещи за изказване? Все пак това не е законопроект за изменение и допълнение на действащ закон, това е цял нов закон!
Отново подканвам колегите – сега сме в процедура на обсъждане.
Господин Имамов има думата за изказване.

АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Ще започна с това, че е жалко този законопроект да се обсъжда в една такава незаинтересована парламентарна среда. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

РЕПЛИКА: За вашите говорете. Натам гледайте!

АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз говоря по съдържание, уважаеми колеги, не за присъствие. (Шум и реплики от ГЕРБ.) По съдържание ще говоря, не за това кой присъства и кой отсъства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля ви, колеги! Господин Имамов!

АЛИОСМАН ИМАМОВ: Искам да ви кажа следното. Този законопроект десетки пъти е обсъждан в предишни парламенти, десетки пъти.
Слушам Ви, господин Бисеров.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Колеги, вие сте тези, които предложихте да работим в удължено работно време. Моля ви да има условия за работа, нищо повече. Всеки да се изказва в рамките на процедурите. Достатъчно време има за всички законопроекти съобразно нашето гласувано решение, така че продължаваме работата си.
Заповядайте, господин Имамов. (Смях от ГЕРБ.)

АЛИОСМАН ИМАМОВ: Определено смехът е потвърждение на думите, които казах преди малко, защото в този законопроект няма нищо смешно. Напротив, има твърде сериозни неща, които изискват сериозен ангажимент. (Реплика от ГЕРБ.)
Ако вие си бяхте направили труда да отворите всички законопроекти, които са обсъждани досега в този парламент по тази тематика, изключително деликатна и важна за България, ще видите, че всички парламенти са се отнасяли с изключителна сериозност към тази тема. Нещо повече, този законопроект и тази материя е обсъждана в една изключителна дълбочина от самата академична общност и ако наистина досега няма решение на този проблем, една от причините е, че тези проблеми, които трябва да бъдат решени с този законопроект, трябва да разчитат на някакъв консенсус в академичната общност. Защото утре, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, когато приемем закона, тази академична общност, чрез своите законови форми и представители, ще реагира по подобаващ начин. Бъдете сигурни в това.
Определено този законопроект има предимства. Те се изразяват в това, че той привежда в съответствие остарелите отношения в академичната общност с промените, които станаха в тази сфера, с европейския опит. Най-голямото предимство според мен в този законопроект е децентрализацията, опростяването и скъсяването на процедурите за академично израстване на представителите на академичната общност. Но във връзка с тази основна положителна черта има редица проблеми, които будят основателна тревога в академичната общност и които проблеми са споделени на срещи както в комисията, така и на други форуми, като Съвета на ректорите и други срещи на съответните равнища.
На първо място, тази контролна комисия е политически орган. Още когато господин Костов предложи един такъв законопроект, ако го отворите, ще видите, че там има един специален раздел за държавните изисквания по отношение на издигането на кадрите. Какви са държавните изисквания? Ние в случая правим една сериозна децентрализация на процедурите, а в същото време свръхцентрализация по отношение на критериите за оценка. Кой ще каже на какви критерии трябва да отговаря доцентът, професорът в отделните институти, като те имат права по този законопроект сами да правят правилници, сами да организират процедурите и сами да дават съответните длъжности – ти ще бъдеш доцент, професор и т.н.?
Това, уважаеми господин министър, Вие се изразихте, е една бърза крачка от асистент до доцент и професор. Според мен не е така. Не е така, защото професурата означава повторна хабилитация. В тази система няма да се даде допълнителен мотив на доцентите да стават професори, защото там ще се влагат политически съображения чрез контролната комисия, ще се влагат други чисто практически, професионални съображения на професорите, които по никакъв начин не биха били готови да помогнат на един млад 20 25 годишен доцент да стане професор. Пак ще продължаваме със същата, за съжаление, тревожна и тъжна възрастова структура на нашия преподавателски състав – средна възраст на професорите 65 години. Това няма да се преодолее с този закон.
На следващо място, кой ще контролира журито, кой ще оценява това жури? Вероятно ще има нужда от някакъв регистър на това жури. Кой ще влезе в състава на това жури? Можем ли ние да преодолеем чисто субективния подход при подбора на това жури, което или лесно, или трудно ще дава положителни оценки, за да може един преподавател да стане доцент или професор? Ето затова крайно необходимо е да се елиминира политическото влияние върху оценките и критериите за това какво трябва да знае един научен преподавател във висше учебно заведение или научно звено, за да стане доцент, професор и т.н. Този орган трябва да бъде държавен и в голяма степен независим, или да зависи само от равнището и критериите за оценка на научните продукти, а не на политически продукти, защото днес уважаемият министър е министър, утре ще бъде друг, вчера беше друг, който вероятно ще вземе думата - господин Методиев, и т.н. Тези неща се сменят във времето, но в науката нещата са по-устойчиви. Там нещата са устойчиви във времето, те са еднакви, трудно променящи се.
Вторият недостатък на този законопроект е съдбата на заварените случаи. Доколкото аз разбирам, текстовете в този законопроект може би ще предизвикват масови уволнения утре. Тоест ще бъдат освободени старши асистенти, главни асистенти, навършили определена възраст. Трябва ли да преодолеем този недостатък и какво би се случило, какъв би бил евентуално социалният и политическият ефект от едно такова действие?
Какво ще правим с националните професори? Те ще имат ли право да четат във всички университети – тези, които досега са станали професори? Каква ще бъде съдбата на националните доценти, които досега са станали доценти с правомощия да четат в който и да е университет в България? И какво ще стане утре, да речем, с един вундеркинд асистент, който не иска да става доцент, а директно иска да стане професор? Има ли процедура, която да му даде тази възможност? Какво ще стане ако един професор от УНСС реши да чете в Благоевград, да речем? Ще има ли тази възможност, за него ще важат ли тези процедури, други процедури ли ще има? Кой ще оценява тези деликатни и тънки моменти в процедурата, които имат дълбоко съдържателно отношение към работата на всеки научен работник?
Уважаеми колеги, не ви препоръчвам с насилие и грубо намесване на парламентарните правила при приемането на този законопроект. Аз смятам, че е нужно още повече време за дискусии главно в академичния състав. Този законопроект е предназначен за тях, затова те трябва да намерят баланса в текстовете и да направят такъв закон, който да удовлетворява както обществото и националните цели в областта на науката, така и самия състав, който ще се движи по този закон, за да усъвършенства своята професия както в преподаването, така и в научната дейност. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Имамов.
Колеги, имате възможност за реплики.
Първа реплика – госпожо Алексиева, заповядайте.

ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Аз съм много учудена от Вашата нескрита тревога как ще се предоставя на ръководствата на отделните университети да определят критериите за развитието на техните кадри. Та нима Вие не знаете, че ръководството на тези университети се състои от хора не случайни, не току-що назначени на тези длъжности - асистенти например или някои, които не са минали през цялата тази процедура на израстване в университетите? Университетите се ръководят от персони, които са известни в нашата академична общност, защото аз доскоро бях активен член на тази общност. Тези хора имат достатъчно отговорност, знания и критерии да определят кой е достоен да израства нагоре. Не се тревожете, тези хора са опитни и на тях може да се разчита.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика? Не виждам.
Господин Имамов, имате възможност за дуплика.

АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Госпожо Алексиева, ние унифицирахме стандартите за обучение в цялата страна на ниските равнища. Четворката в Пловдив е почти равна на четворката в София, на четворката в с. Горно нанадолнище и т.н. В същото време не уеднаквяваме стандартите на високо равнище по отношение на израстване на научните кадри. Това е парадоксално и недопустимо. Защото професорът в Софийския университет не във всички случаи е равен на професора в Благоевград. Не казвам кой е по-добър и кой по-лош. Няма еднакви стандарти. Няма държавни критерии, по които да кажем: „Ето, той има такава тежест, каквато тежест има преподавателят в университета във Варна, Бургас и т.н.”. Това трябва да го направи независима, тясно свързана с академичната област институция, тяло, което да не е политически зависимо.
Ако това се приеме, ще видите, че много от научните работници в своето израстване оттук нататък ще бъдат повлияни от чисто политически съображения, от чисто професионални съображения, защото даден професор в катедра в Свищов няма да иска еди-кой си да стане доцент, защото ще го измести. Това са много сложни взаимоотношения и вие трябва да ги знаете. Точно тези елементи в закона не са преодолени. Няма пречки за подобни ненаучни съображения, когато израстват кадри.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има думата за изказване господин Лъчезар Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, почитаеми народни представители! На своето заседание във вторник Парламентарната група на Синята коалиция реши да подкрепи предложения законопроект. Той радикално ще реформира въпросите, свързани с науката и образованието в България. Тази реформа досега не е била придвижвана толкова радикално напред.
Тази подкрепа обаче не означава, че в законопроекта няма въпроси, които остават отворени и които би трябвало да бъдат дебатирани сериозно, за да намерят своето решение преди второто четене на законопроекта.
Такъв въпрос например е за записване в закона на минимални стандарти за придобиване на съответните научни степени. Аргументът, че тези, които се занимават с наука, тези, които се занимават с изкуство и култура, военните висши учебни заведения или пък спортните са толкова различни, че не може да има еднакъв стандарт, би могъл да се преодолее, като се създадат предложения за минимални стандарти във всяка една от тези четири области. Така ще гарантираме, че университетите няма да понижат нивото. Господин министърът спомена, че те могат да увеличават колкото желаят повече своите изисквания за научните степени и звания, но да не се дава възможност те да бъдат понижени. Защото целта на законопроекта не е да понижи нивото на образованието и науката в България, а да го повиши. Затова е уместно да се създадат в закона изисквания за минималните стандарти. Такива в науката биха могли да бъдат публикациите в международни издания, които имат цитиране (тъй наречения импакт фактор), тоест стойностни публикации, които да бъдат вземани предвид при решаването за даване на съответната научна степен. В изкуствата съответно трябва да има други критерии, свързани с някакъв вид прояви, но в крайна сметка да се гарантира, че има минимално гарантирано ниво, на което може да се стъпи, за да се направи по-нататък увеличение, ако съответният университет желае така.
Тъй като се премахва Висшата атестационна комисия, тогава би следвало да се завишат критериите при извършването на оценка на самите университети. Тя се извършва периодично, но трябва да се повиши изискването към даден университет, за да се знае, че той ще дава такива степени и звания, които ще съответстват на определено изискуемо ниво.
Ще засегна и друг въпрос. Моите колеги ще продължат тази дискусия след малко. Както в науката, така и в изкуството липсва едно звено, свързано с приложението на постиженията в тези области. Част от учените могат сами да се занимават с приложението на техните открития и постижения, но други не са способни на това, защото са се концентрирали главно в своята научна дейност и нямат възможност да отделят достатъчно време, за да се занимават с приложението на своите открития. А такива има. Това не е само хипотеза.
В нашата система липсва онова звено, което да подпомогне приложенията на научните постижения. Абсолютно същото е положението и в сферата на изкуствата и културата. Бях направил кръгла маса с деятели на различни изкуства, които констатираха, че въпреки Европейският съюз да предлага редица програми, би било добре да има звено, което да подпомага получаването на информация - как се правят съответните проекти и как се кандидатства. Защото хората на изкуството се занимават със своето изкуство и нямат голяма възможност и време, за да се занимават с неговото приложение. Затова очакват да бъдат поканени, за да покажат какво могат. Това е липсващо звено в нашата система – и в областта на науката, и в областта на изкуствата.
Можем да помислим как да направим така, че системата да функционира добре и да даде възможност постиженията на нашите учени и на хората на културата и изкуствата да бъдат реализирани по-добре в обществото. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Николов.

ИВЕЛИН НИКОЛОВ (КБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да ви кажа, че дори идеален да беше този законопроект, има нещо, което притеснява. Това е бързането, с което мнозинството иска той да бъде приет. Става дума за обсъждането в академичната общност, в синдикални организации, в различни професионални гилдии. Още миналия ден, в сряда, те казаха, че до вторник са имали три различни вида законопроекти. Законопроектът в този му вид се появи в началото на тази седмица. Не разбирам кое налага да се появи в началото на тази седмица, та сега бързо да бъде обсъден в комисията и веднага да бъде приет в пленарната зала.
Вече имах възможност да кажа, че ме притеснява, че той може да има някаква друга цел - или на някого да се направи коледен подарък, или по някакъв начин да реши проблеми, които не са в неговото съдържание.
От заседанието на комисията има протокол, който беше прочетен от заместник-председателя на комисията - от шестнадесет писмени становища на различни университети и организации само три бяха в подкрепа на законопроекта и тринадесет бяха против. След 4 часова дискусия в комисията, само двама души се изказаха в подкрепа на законопроекта.
В същото време този законопроект има свои положителни страни.
Първото положително нещо е, че то наистина решава проблем, забатачен двадесет години. Друг е въпросът защо трябва да бъде решен за два дни.
Другото, което е добро, това наистина е рамковият характер на закона, което министър Игнатов подчерта.
Третата положителна страна е, че той продължава децентрализацията и разширява автономията на висшите училища. На моменти обаче разширява тази автономия до безкрайност. И последната положителна черта във философията на този законопроект – пълната яснота по придобиването на единствената научна степен.
В същото време аз не мога да подкрепя законопроекта, защото в него има много сбъркани неща. Ще споделя само три от проблемите, които той създава, а не решава.
Първо, неяснотата и липсата на съответствие между индивидуалната подготовка, научното развитие на отделните кадри и заемането на длъжност. Единственото, което става ясно, е, че за всички видове академични длъжности кандидатстващият трябва да е доктор. Няма абсолютно никаква разлика при кандидатстването за доцент и професор. Оставям настрана, че законопроектът не отговаря и на заглавието си, защото няколко организации са дали мнение, че тук не става въпрос за развитието на академичния състав. Оставям на страна, че има други форми на развитие, че въобще я няма научно-приложната дейност в академичния състав, много малко внимание е обърнато на преподавателската дейност по специалности. (Шум в залата.)Вторият проблем, който ще засегне хиляди хора, това е ретроградната тенденция съвместно да се разглеждат преподавателската и изследователската дейност. (Шум в залата.)Господин председател, ако залата не се интересува, да започнем да се занимаваме с нещо друго.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми колеги, ако има нужда от почивка, бихме могли да направим една кратка почивка. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Аз не искам да правя забележки, защото имаме нужда от спокойна обстановка, но колегите, които са заели поза на квестори, не е правилно да го правят.

КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Не могат ли да стоят прави?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Не искам да правя забележки, защото всички сме изморени, но работата си е работа и тя трябва да се върши нормално.
Господин Николов, имате думата да довършите изказването си.

ИВЕЛИН НИКОЛОВ: Говорим за ретроградната тенденция за съвместно разглеждане на преподавателската и изследователската дейност, за абсолютното уеднаквяване на изискванията за преподаватели и изследователи. Да, това е и в досегашното българско законодателство. Но това означава ли, че трябва да остане така? Стотици са българските преподаватели, които не е задължително да бъдат изследователи. На основата на тази тенденция се появява прословутият чл. 16, срещу който протестират стотици хора – изискването асистентът да бъде задължително доктор. В момента този член засяга над две хиляди души в България. Само в Софийския университет „Св. Климент Охридски” има 460 асистенти, които не са доктори. Този законопроект никъде не предвижда какво се случва с тях. Единственото, което се предвижда в § 5 на Заключителните разпоредби, е, че те веднага могат да бъдат зачислени на докторантура. Но зачисляването на докторантура не означава придобиването на степен „доктор”, както е записано в същия закон. И те питат какво се случва с тях в следващите два месеца и кога се прекратяват трудовите им взаимоотношения? Няма никакъв срок, в който по някакъв начин да се мотивират асистентите да станат доктори, било пет, било седем години. И никой не може да обясни изискването защо асистентът трябва да е доктор, след като всички професори се радват най много на дошли магистри от студентската скамейка?
И ако вносителите твърдят, че виждат 20 30 години в бъдещето, аз ви предлагам да видим два три месеца напред в бъдещето и какво се случва с асистентския колегиум в България.
Неяснотата на завареното положение удря по най младата част на академичния състав. Ние говорим, че по някакъв начин този закон подмладява академичния състав. Законопроектът удря по най младата част от академичния състав, хората, които от студентската скамейка имат желание да се занимават с преподавателска дейност.
Има един опит в чл. 33 все пак да се определят тези длъжности и специалности, в които не се налага да има докторантура. Там са изброени само три длъжности – преподавателите, специалисти по чужди езици, по физическо възпитание и по изкуствата. Питам аз, това ли са единствените длъжности и сфери, в които преподавателят може да е добър преподавател, особено ако асистентът води семинари и конкретни практически занятия, и непременно ли трябва да е доктор?
Стана дума от преждеговорившите колеги за прословутата Контролна комисия на министъра на образованието, младежта и науката. Ако има единомислие по бъдещето на закриваната Висша атестационна комисия, аз не мога да разбера как не се вижда, че се създава един политически орган, съставен от трима души, който контролира изцяло научното развитие в България? Трима чиновници под ръководството на министъра контролират научното развитие в България! Говори се, че вносителите се позовават на световни практики, внасяйки този законопроект. Щом е така, аз ви предлагам тази тричленка да бъде наречена „Чрезвичайна комисия”, има такава световна практика от първата половина на миналия век, и тези хора да бъдат въоръжени.
В заключение, аз питам какъв проблем решава този закон, освен дългото отлагане на решаването на научното развитие в България с това, че най-после има закон? Решава ли проблема с мотивацията и подмладяването на академичния състав? Според мен той не решава проблема с мотивацията и подмладяването на академичния състав, а решава проблема на акредитацията на отделни университети и факултети. След приемането на този закон висшите училища, които имат проблем с акредитацията, ще могат да произведат достатъчно хабилитирани лица, за да имат акредитация още от началото на следващата година. Ако този проблем искаме да решим с този закон, нека вносителите да го заявят.
Има и втори вариант – вторият вариант е този закон да обезсили държавните висши училища, защото оттам ще избягат асистентите и ще бъдат уволнени, за сметка на някои частни висши училища. Ако е така, нека вносителите пак да го заявят.
Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепи този законопроект в този му вид, защото няма време да бъде поправен преди второ четене. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желание за реплики на изказването на господин Ивелин Николов? Не виждам.
Уважаеми колеги, има ли някой, който желае да се изкаже в рамките на тази дискусия?
Господин Радославов, заповядайте.

АЛЕКСАНДЪР РАДОСЛАВОВ (КБ): Господин председател, колеги аз ще говоря кратко и ясно. С една дума, и по съществуващия закон човек можеше да стане старши научен сътрудник, както аз например от конструктор седма степен, с хабилитационен труд, без да съм бил кандидат на науките с дисертация, на базата на внедрени разработки, на икономически ефекти, на патенти защитих дисертационен труд и станах старши научен сътрудник много преди възприетата професорската възраст.
Тук стана приказка от колегата Тошев, че точно научноизследователската работа и конкретното внедряване на разработките бяха приоритет на приложните отраслови институти, когато ги имаше преди промените. Предвижда ли се в закона възможност за развитие на точно такива звена, които да внедряват в практиката създадените научни продукти? Защото има чувството, че в момента в България това е едно от най тесните места. Има си Българска академия на науките, която прави фундаменталната наука. Разбира се, те имат и звена, които правят конкретни разработки. Университетите основно преподават, вършат някаква научноизследователска работа, но за да има българска индустрия и за да можем да дадем тласък на професионалното развитие на кадрите, включително техническо средно специално, би трябвало този закон да осигури възможност за развитие точно на такъв тип кадри, които не вървят точно по академичния ред, а имат възможност на базата на реалния си принос да се развиват и да имат също така нужното признание от обществото. Не съм наясно, мисля, че това би трябвало да се предвиди, защото точно тези са хората, които реално вършиха работата, имаше изделия и технологии и се произвеждаше нещо в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Радославов.
Други изказвания?
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (СК): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, времето напредна. Часът е 16,00 и аз мога да кажа две неща. Първото е да заявя, че подкрепям законопроекта и да си седна. Но ще кажа още нещо в рамките на около две минути. Няма да отнемам от времето на народните представители, които са в залата.
Първо искам да кажа, че това е законопроект, който най-после фактически дава свобода на българските университети в израстването на академичния им състав. Фактически създава възможност за реална конкуренция сред хората, които се занимават с научни изследвания във всички научни организации и институции на България. В някакъв смисъл това е Ден на свободата на българската наука.
На второ място, един от основните упреци към законопроекта – иначе го хвалят всички, дори тези, които няма да го подкрепят – е свързан с това, че има държавни изисквания и стандарти за средно образование, защо ги няма сега тук, при науката? Отговорът е следният: когато България започна разговори с Европейския съюз през лятото на 1999 г., за да получи покана, това, което беше казано в тези срещи и разговори, беше следното: „Вие, за да станете част от нас, трябва да имате закон, с който да направите изисквания за средно образование, а всеки един от нас решава как да направи нещата си във висшето образование и науката си”. Няма такава стандартизация, не се познава в Европейския съюз. Има няколко процеса, които вървят с оглед на синхронизиране на съучастие, на съдействие, но няма такива, на латински казано, курикулни, които да задължават през държавните съответните институти или университети. Така че такъв тип изисквания да се искат по принцип е непостижима задача. Въпрос на самите университетски общности е да бранят своето име.
Още две съвсем кратки неща. Едното е по същество. Независими органи няма. Нека да разберем поне тези, които формираме мнозинството и подкрепяме това правителство. Независими институции в страната няма. Те се формират през пряк избор, през назначаване, през определяне от парламента, в резултат са на воля на гражданите, проявена на парламентарни избори. Това е смисълът на демокрацията. Няма за какво да се покриваме с наметала и да си скриваме очите с независими органи. Има политици, които поемат със своята воля отговорността на предизвикателството на времето. Такъв човек пред очите ми става политик и това е министърът на образованието господин Игнатов, за което го приветствам. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Господин министър, желаете ли да допълните нещо? Не.
В такъв случай, колеги, можем да пристъпим към гласуване на първо четене на Законопроекта за развитието на академичния състав на Република България.
Моля гласувайте, колеги!
Гласували 102 народни представители: за 85, против 10, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Има заявки за обяснение на отрицателен вот.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, господин министър, господа народни представители! Аз не сметнах за необходимо да участвам в дискусията, тъй като не се очакваше дискусия по този въпрос и сигурно не е парадоксален факта, че правилата за научното развитие се определят от мнозинство, в което има най-малко хора - в сравнение с всички предишни години - имащи общо с науката.
Все пак трябва да заявя, ако някой има колебания, от какво е продиктувано моето отрицателно становище. Аз съм член на един от специализираните научни съвети, но не това ме безпокои в момента.
Това, което отличава политиката в областта на висшето образование и науката, поне към днешна дата, е, че тя е подложена на финансови ограничения и се предлага либерализиране на получаването на научни степени и звания като радикален изход и подобряване на сегашното състояние, без да се променя съществено Законът за висшето образование, без да се предлага Закон за научните изследвания и с вече обсъждания закон, по който се изказаха достатъчно критични мнения. Всъщност целта на този закон е да приведе част от фактическото положение в съответствие с правното или по-точно това, което в университета, който ръководеше господин Игнатов, е в несъответствие със закона, днес да стане обща нормативна практика.
Аз не отричам необходимостта да се премахне част от тази тромава процедура, която съществува в момента, но е пълна илюзия да се смята, че без увеличаване на ролята на науката, на свързването й с икономиката, с модернизирането на страната, с повишаване на социалния статус на хората, които се занимават с наука, научни изследвания и с преподаване, сам по себе си този закон може да реши въпроса или той може да реши това, което каза един от неговите поддръжници: днес настъпва свободата. Или, казано по-грубо, всеки, който не е ставал за нещо, днес при по-леки условия може да стане това, което е искал. Защото ние имаме горчивия пример на съседна Румъния, която преди години направи подобна либерализация, и трябваше да я ревизира. При 40-50 университета това ще се отрази на спадане на качеството, без да реши най-сериозните научни въпроси. Затова гласувах против.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За процедура има думата госпожа Банковска.
ГАЛИНА БАНКОВСКА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на закона да бъде удължен с пет дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да разбирам, че процедурата Ви се отнася по предвидения в правилника срок? Вие искате удължаване с пет дни?
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 89 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Edited by - moderator on 01/04/2010 19:44:26
Go to Top of Page

Svetlana

90 Posts
Posted - 01/05/2010 :  09:47:49  Show Profile  Reply with Quote
Янаки Стоилов го е формулирал много точно:

"Аз не отричам необходимостта да се премахне част от тази тромава процедура, която съществува в момента, но е пълна илюзия да се смята, че без увеличаване на ролята на науката, на свързването й с икономиката, с модернизирането на страната, с повишаване на социалния статус на хората, които се занимават с наука, научни изследвания и с преподаване, сам по себе си този закон може да реши въпроса или той може да реши това, което каза един от неговите поддръжници: днес настъпва свободата. Или, казано по-грубо, всеки, който не е ставал за нещо, днес при по-леки условия може да стане това, което е искал."

Искам само да попитам защо когато социалистите бяха на власт не направиха нищо за излизане на науката от финансовия й колапс. Защо всички правителства след 10. ноември се надпреварваха да натикат науката в миша дупка - недалновидност ли е това или откровена злонамереност? Защо до гладките финансови мозъци на страната ни не може да стигне простичкият факт, че от наука може да се печели, а без наука ще затъваме все по-дълбоко и по-дълбоко?

Svetlana
Go to Top of Page

moderator

Bulgaria
2231 Posts
Posted - 01/05/2010 :  13:45:03  Show Profile  Reply with Quote
Днес от ИРИОН сезирахме депутата Лъчезар Тошев от СК във връзка с неговата подкрепа за закона за развитие на академичния състав, изразена в стенограмата на пленарното заседание на 18.12.2009 г.
Благодарим на депутата Лъчезар Тошев за неговия бръз и изчерпателен отговор, който ще постна тук, както и писмото, което му изпратихме. Писмото на г-н Лъчезар Тошев внася известна ясното върху позицията на СДС по тази тема, както и върху някои други мистериозни случки.
------------------------------------------------------------
От Галя Маринова, ИРИОН:
Tuesday, 5 January, 2010, 11:17
Уважаеми Г-н Лъчезар Тошев,
с изненада разбрахме от стенограмата на парламентарното
заседание на 18.12.2009 г., че Вие сте подкрепил проекта на Сергей
Игнатов за развитие на академичния състав в РБ, където
има специална точка за скриване на досиетата към ДС на членовете
на ВАК. Вие дори не споменавате този факт във вашето
хвалебствено изказване в пленарна зала.
Искрено се надяваме да покажете по-последователно поведение
занапред за да не хвърляте сянка върху имиджа, който сте създал с
предишни Ваши принципни позиции по тази тема и заради които
дясномислещите хора в България Ви уважаваха.

Ето една петиция, която бихте могъл да подпишете по тази тема:
-------------------------------------
Петиция за проверка на досиетата и принадлежността на
академичния и преподавателски състав в Република България към ДС
От: СРОКСОС
Линк на петицията: http://bgpetition.com/rektorite-da-si-hodqt/index.html

За предприемане проверка на досиетата и принадлежността на
академичния и преподавателски състав в Република България към
Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия
--------------------------------------
В законопроекта, който разбираме, че подкрепяте има още
съществени недомислия, които бихме споделили с Вас ако
проявявате интерес.
--------------------------------------------------------------------
Отговор на народния представител Лъчезар Тошев:

G-zho Marinova,

Parlamentarnata Grupa na Sinjata Coalitia podkrepja po princip tozi zakonoproject!

Tova e reshenie vzeto na zasedanie na grupata. Ne sum prisustval na tova zasedanie zashtoto bjah na drugo zasedanie v chuzhbina, no priemam positiata na grupata i objavih ot tribunata kakva e tja.
Kakto sigurno znaete,na purvo chetene zakonoprojectite se glasuvat po princip.

Vie verojatno ste procheli i njakoi ot problemite koito postavih po vreme na purvoto chetene na zakonoprojetcta.

Trjabva da e jasno obache, che zapazvaneto na dosegashnata systema njama da bude zashtitavano ot nas!

Sto se otnasja do paragraph 14, oshte na 22 Decemvri 2009 vnesoh prdlozhenie tozi text da otpadne.
Prilagam Vi v attachment-texta na moeto predlozhenie.

Tova predlozgenie predstoi da se glasuva v Commissijata i sled tova v plenarnata zala.
Razbrah che to e bilo vneseno v zakonoprojecta v poslednija moment po predlozhenie na Ministera na Financite G-n Djankov, a ne na Minister Ignatov i e bilo motivirano s tova da ne se izrazhodvat sredstva za dejnosti po zakriti organizazii.
Nie ot Sinjata Colalitia ne sme suglasni s tova predlozhenie i zatova shte iskame to da otpadne!

Osven tova planirame da vnesem predlozhenija za suzdavane na minimalni iziskuemi criterii za davane na nauchni stepeni i zvanija v 4 cathegorii:

Uchilshta v spherata na fundmentalnata naukata
Uchilishta po izkustva
Sportni uchilishta
Voenni uchilishta

Ne smjatame che bi bilo dobre tezi criterii da se zapisvat v pravilnizite na Universitetite-spored zhelanieto na vseki Universitet, zashtoto tova mozhe i da ponizhi nivoto koeto e dobre da ima vseki kojto ima opredelena nauchna ili academichna titla. Razbira se shte predlozhim vseki Universitet da ima pravo da vavede po-visoki criterii, ako zhelae.

S uvazhenie

Latchezar Toshev
Edited by - moderator on 01/05/2010 13:47:04
Go to Top of Page

kkabakciev

Bulgaria
616 Posts
Posted - 01/05/2010 :  18:05:21  Show Profile  Visit kkabakciev's Homepage  Reply with Quote
Някой може да каже, че това днес е неуместно, не на дневен ред, че е стар проблем и прочие, но въпреки това (а и вие тук знаете, че не е така) бих искал да попитам:

КЪДЕ БЯХА "ВЕЛИКИТЕ СИНИ ДЕМОКРАТИ" В ПЕРИОДА МЕЖДУ 1997 И 2001 ГОДИНА, КОИТО ИМАХА БЕЗКРАЙНО МНОГО ВЪЗМОЖНОСТИ И БЕЗКРАЙНО МНОГО ВРЕМЕ - И ДА ПРИЕМАТ НОВ ЗАКОН ЗА НАУКАТА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, И ДА ОТВОРЯТ ДОСИЕТАТА?

ЗНАМ МНОГО ДОБРЕ, ЧЕ Г-Н ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ ВИНАГИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНО СЕ Е БОРИЛ ЗА СЪОТВЕТНИТЕ СПРАВЕДЛИВИ КАУЗИ В ТОВА ОТНОШЕНИЕ, НО ТОЙ НЕ МОЖА ДА СЕ ПРЕБОРИ ПРЕЗ ОНЗИ ПЕРИОД, КАК ОЧАКВАТЕ, ЧЕ ДНЕС, КОГАТО НА ВЛАСТ НЕ Е НЕГОВАТА ПАРТИЯ, ЩЕ ИМА ДУМАТА?
Go to Top of Page

moderator

Bulgaria
2231 Posts
Posted - 01/06/2010 :  20:13:31  Show Profile  Reply with Quote
Разрушаване чрез реформиране
Проф. д.т.н. Младен Георгиев
06 Януари 2010, брой 299
Замислената промяна във висшето образование и науката ще ги унищожи бързо

http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=6039&g=

...
Все пак, ако депутатите не искат чрез реформиране да разрушат окончателно висшето образование и науката, трябва с чисто сърце да върнат този проектозакон обратно за "дълбока" преработка. В противен случай ще им напомним афоризма: "Ако половин година след изборите вие не се срамувате за кандидата, когото сте подкрепили, значи вие не сте ходили на избори".
...
Go to Top of Page

moderator

Bulgaria
2231 Posts
Posted - 01/07/2010 :  13:04:43  Show Profile  Reply with Quote
Ето едно интересно становище по закона на Игнатов от online дискусията в www.cross.bg
http://www.cross-bg.net/component/simplestforum/postlist/4/469/true

Публикувано Преди 1 минута от Доню Драганов Донев
Новият проектозакон е по-лош от стария /естествено и стария е лош/. Но нещата не опират само до закона. Все пак ми се ще нещата да се променят и то радикално към по-добро. Имам какво да предложа като репресиран николапетковист от репресирано семейство, въпреки това д-р инж. мат с реални научни и практически постижения и богат експерименталин, теоретичен и производствен опит. Но като гледам наближава 14.00 и затова си оставям адреса - ако организаторите искат да получат конкретното ми мнение с конкретни предложения могат да ми се обадят:
donjo.donev@gmail.com
Edited by - moderator on 01/07/2010 13:05:22
Go to Top of Page

Svetlana

90 Posts
Posted - 01/08/2010 :  08:11:52  Show Profile  Reply with Quote
През един от линковете в този форум прочетох прекрасна статия от ст.н.с. Николай Витанов от института по механика на БАН.
Не мога да се въздържа да цитирам прекрасното й подзаглавие:

КОГАТО ПРИРОДАТА ТРЯБВА ДА РЕЖЕ ОТ ЕДИН ОРГАНИЗЪМ, ТЯ НИКОГА НЕ РЕЖЕ ОТ МОЗЪКА МУ

У нас за съжаление се прави точно това.


Svetlana
Go to Top of Page

Andrey_Kurtenkov

Bulgaria
578 Posts
Posted - 01/08/2010 :  12:02:36  Show Profile  Send Andrey_Kurtenkov an ICQ Message  Reply with Quote
Имаше един стар виц - един келнер пита друг - "Защо не изхвърлиш онзи пияница навън - от два часа само спи на масата и не поръчва нищо" - а другият отговаря - "Да не съм луд - всеки път каго го бутна - и ми плаща сметката отново".
Благодарение на линк от друга тема в нашия форум, разбрах за една Декларация на Съвета на директорите на Селскостопанска академия (Изх.№ 30-00-05/07.01.2010), под която стоят 33 подписа; та, под номера 19 и 22 един и същ директор -
http://bhss.itp.bg/CV/BgCVMTeoharov.htm
- се е подписал едно след друго два пъти.
Както виждате от приложения от мен линк, пък - титан на науките, та дрънка.
Ама помни като врабче!
Разписал се е веднъж - и веднага след това, като са му поднесли пак листа - още веднъж.
Също като пияндето от вица!;
Е, добре де - редно ли е Сергей Игнатов да слага в ръцете на такива феодални старци бъдещето на българската наука?!?
За n-ти път казвам - абе, хора - какви импакт-фактори, какви международни стандарти - елате и просто поговорете с титаните на българската наука - и ще се шашнете какъв огромен процент от тях просто не са в състояние да подредят що-годе правилно едно изречение, в което има нещо повече от подлог, сказуемо и пряко допълнение.
"Автономия", "децентрализация" и пр. сладко звучащи за европеидното ухо термини - това у нас, при нашите условия, означава само едно - увековечаване на диктатурата на безпросветните феодални старци.
Нека българската държава да си поеме отговорността - и да осъществи реформата в сектора ВОН!
Истинска реформа - а не децентрализираща игнатовка.
(Е, това, ако я има, де... - за българската държава става въпрос...)
Go to Top of Page

kkabakciev

Bulgaria
616 Posts
Posted - 01/08/2010 :  20:41:09  Show Profile  Visit kkabakciev's Homepage  Reply with Quote
quote:
Originally posted by Svetlana

КОГАТО ПРИРОДАТА ТРЯБВА ДА РЕЖЕ ОТ ЕДИН ОРГАНИЗЪМ, ТЯ НИКОГА НЕ РЕЖЕ ОТ МОЗЪКА МУ
У нас за съжаление се прави точно това.
Svetlana


Светлана, а ако приемем, че Бат Бойко и министър Дянков са "природата", не може ли рязането да се разглежда - обратното - като нещо съвсем закономерно?
Защото нима може многобройните дебили в БАН, особено в управата, които нямат нищо общо с науката и които всеки ден и час погазват закона и Устава на БАН - наред с техните безбройни подлоги в институтите - да са "мозък"?
На подобно предположение - криминалните дебили в управата и техните подлоги да са мозък, мога само да се засмея много, ама много високо на глас!
Ха-ха-ха! Ха-ха-ха! Ха-ха-ха!
Go to Top of Page

Svetlana

90 Posts
Posted - 01/09/2010 :  07:52:14  Show Profile  Reply with Quote
Г-н Кабакчиев,
Нямах предвид конкретни лица, а най-малко от всичко - бюрократите от БАН. И не само правителството на Бойко, а и още няколко преди него - всички тъпчат и орязват науката. Имаме най-ниския - неколкократно по-нисък от другите страни в ЕС - брой на учените на 1000 работещи, както и най-ниския процент от БВП за наука - и продължават да режат. За да има постижения е необходима т.нар. критична маса. Не всички са гении, но за да се родят гениите И ДА ОСТАНАТ В БЪЛГАРИЯ е необходима тази критична маса от по-обикновени таланти. А у нас вместо да се стимулират талантите се стимулира само изтичането на мозъци.

Svetlana
Go to Top of Page

moderator

Bulgaria
2231 Posts
Posted - 01/09/2010 :  14:59:33  Show Profile  Reply with Quote
Колеги, моля Ви прочетете изявлението на Веселин Методиев от ДСБ, публикувано от Агенция КРОСС на 08.01.2010 г. Ето човекът - проводник на жестокия тормоз срещу младите учени, които са неудобни на университетската номенклатура. Нарича се ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ и е от ДСБ:

Веселин Методиев: Новият законопроект за научните степени дава голяма свобода за науката
/ Последна редакция: 18:34 /
08 януари 2010 17:50
http://www.cross-bg.net/balgariya/88-novini-i-sabitiya/1094955-veselin-metodiev-noviyat-zakonoproekt-za-nauchnite-stepeni-dava-golyama-svoboda-za-naukata-
София /КРОСС/ Новият законопроект за научните степени дава изключително голяма промяна по посока на свобода за науката. Това е основният ми аргумент да подкрепя законопроекта на първо четене, заяви за Информационна агенция КРОСС членът на парламентарната комисия по образование Веселин Методиев.

Според Методиев досега научното развитие и раждане на всички български учени в крайна сметка е санкционирано по политически път от една институция на правителството, независимо кое е това правителство. "Това е една политическа намеса. За мен това е неприемливо за един свободен научен свят", каза Методиев.
Според Методиев е нелепо, че досегашната яснота за броя на професорите е минавала през политическата целесъобразност на един или друг Министерски съвет.

"Сега броят ще зависи от нуждите на даден университет и институт в БАН. Коментираме с колегите си, че длъжност професор ще има тогава, когато ще има необходимият хорариум от часове. Не може да се произвеждат в университета доценти и професори, без те да имат елементарната лекционна натовареност, така че това само по себе си е един огромен ограничител, т.е. не може да бъдете доцент или професор, без да водите определен брой лекции за учебна година", заяви Методиев.

Според него това, което е сигурно, е, че ще престанем да бъдем с правила, останали от съветската власт. В рамките на ЕС бяхме единствени с тези правила и хората не разбираха защо го правим. Сега ще станем с правила, които са и правила за тези страни, страните - членки на ЕС. От тази гледна точка това е интеграция в ЕС", каза Методиев./КП/

Излиза, че големият противник на ИРИОН и нашите идеи се нарича ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ от ДСБ! Очаквам Вашите реакции за това, как следва да се реагира след като пречката за развитието на способните учени в България се идентифицира в лицето на депутата Веселин Методиев от ДСБ.
Go to Top of Page

Andrey_Kurtenkov

Bulgaria
578 Posts
Posted - 01/09/2010 :  16:13:45  Show Profile  Send Andrey_Kurtenkov an ICQ Message  Reply with Quote
quote:
...Според Методиев досега научното развитие и раждане на всички български учени в крайна сметка е санкционирано по политически път от една институция на правителството, независимо кое е това правителство. "Това е една политическа намеса. За мен това е неприемливо за един свободен научен свят", каза Методиев...
По абсолютно същата логика следва да закрием и НАОА - тя е "институция на правителството" в още по-голяма степен от ВАК. Нима не е "една политическа намеса", което е "неприемливо за един свободен научен свят" политическата структура НАОА да се разпорежда със съдбините на ни?!
quote:
...Според Методиев е нелепо, че досегашната яснота за броя на професорите е минавала през политическата целесъобразност на един или друг Министерски съвет...
Първо, това не вярно - МС и досега е нямало как да принуди която и да е научна организация (освен Селскостопанска академия, която и чисто оперативно се управлява от изпълнителната власт) да обяви какъвто и да е конкурс; и - второ - за мен пък е нелепо една такава тотално осрала се в политическото си битие личност да дава наклон на българската наука.
quote:
..."Сега броят ще зависи от нуждите на даден университет и институт в БАН. Коментираме с колегите си, че длъжност професор ще има тогава, когато ще има необходимият хорариум от часове. Не може да се произвеждат в университета доценти и професори, без те да имат елементарната лекционна натовареност, така че това само по себе си е един огромен ограничител, т.е. не може да бъдете доцент или професор, без да водите определен брой лекции за учебна година", заяви Методиев...
Глупости, глупости, глупости на квадрат. От една страна, никой няма да може да попречи на едно висше училище да направи всичките си асистенти професори - напр. - като им даде лекции по свободно-избираеми дисциплини; но още по-интересен е обратният вариант - че и нищо не задължава висшето училище да обявява конкурси, въпреки че няма да има на щатна длъжност професор (доцент). Да не говорим, че има доценти, които не водят лекции - значи досега е можело - и тези, които са в тази ситуация ще продължават да си се титуловат хабилитирани, въпреки че не водят лекции; ако приемем това за критерий, за да си "доцент" - то би следвало всички сегашни доценти, които си нямат собствен лекционен курс, автоматично да загубят статута си на хабилитирани. Впрочем - лекционните курсове, които самият Веско Методиев има в НБУ, съществували ли са преди него, или са направени специално за случая? Мисля, няма съмнение, че и при новият закон, така както и досега, конкурси ще се обявяват, когато има наш човек, който трябва да се хабилитира, а не "когато висшето училище има нужда от хабилитиран преподавател". Впрочем, наличието на двете хабилитирани звания (длъжности) е най-убедителното опровержение на тези, които твърдят, че конкурси се обявявали "когато висшето училище има нужда от хабилитиран преподавател" - защото, ако приемем, че е така, изобщо не става ясно защо в едни случаи се обявяват (и ще се обявяват) конкурси за доцент, а в други - за професор; хе - всички знаем, че такива конкурси се обявяват (и ще се обявявят), когато на някой "му е дощъл момента" - а не когато има или няма свободен лекционен курс.
quote:
...Според него това, което е сигурно, е, че ще престанем да бъдем с правила, останали от съветската власт...
И това не е вярно - ако ВМ иска да ликвидира всички "правила, останали от съветската власт" - направо да закрива всичко наред и да оставят само частните ВУ.
quote:
..."В рамките на ЕС бяхме единствени с тези правила"...
И това не вярно; единствените сме, при които централизираният контрол се казва ВАК; ама то, от тази гледна точка - единствените сме и в които има ВУ, което се казва "НБУ".
quote:
..."От тази гледна точка това е интеграция в ЕС", каза Методиев.
Законовата интеграция в ЕС приключи преди повече от три години. Никой, никога, на никакво ниво, от никакъв орган на ЕС, не е изисквал от България нещата, които са описани в обсъждания проектозакон; най-малкото пък - да се стопират стопроцентово асистентите и законово да се уреди те да не могат да се хабилитират, докато в тяхната катедра има жив доцент.
Go to Top of Page

Stefan_Detchev

Bulgaria
2 Posts
Posted - 01/09/2010 :  17:59:23  Show Profile  Reply with Quote
Галя, дори няма нужда да чета. Много съм зает, но с удоволствие ще се включа във всяка инициатива и подписка,
Стефан Дечев
Go to Top of Page
Page: of 17 Previous Topic Topic Next Topic  
Previous Page | Next Page
 New Topic  Reply to Topic
 Printer Friendly
Jump To:
http://www.pueron.org/pueron/forum/ © 2000-05 Snitz Communications Go To Top Of Page
Powered By: Snitz Forums 2000 Version 3.4.05