| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 12/09/2009 : 20:09:29
|
http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=5546&g=
Общото събрание прие отрицателно становище по проектозакона на МОМН за научните титли. Според БАН основният недостатък е принизяването на изискванията за качество и липсата на национални критерии за научните степени и звания. Такъв закон ще доведе до уравниловка между различни като ниво университети. Без национални изисквания не може да се децентрализира дейността за научните степени, смятат в БАН. Степента "доктор на науките" да се запази настояват учените. Подобно становище изказа и АС на Софийския университет преди дни. |
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/11/2009 : 14:05:12
|
Учените: Ще има повече професори от асистенти
11 декември 2009 / News.dir.bg
http://dnes.dir.bg/2009/12/11/news5532188.html
Съюзът на учените в България се обяви срещу някои от предложенията в законопроекта за развитието на академичния състав в България, който предлагат от просветното министерство.
Законопроектът предлага радикална промяна на сегашната система – от силна централизация към пълна децентрализация на системата, каза председателят на съюза проф. Дамян Дамянов на нарочна пресконференция, предаде „Фокус”.
Становището на съюза е, че законопроектът предизвиква противоречия в самата научна общност. Той обезценява вложените усилия и творческа работа на носителите на научна степен „доктор на науките” и на научните звания „професор” и „ст.н.с. I степен”
От друга страна се създават много благоприятни условия за „израстване” на хора без доказани качества, за които не са могли или не са искали да станат доктори на науките или професори. На базата на този законопроект ще се става по-лесно професор, отколкото асистент, смятат от Съюза на учените в България.
Либерализацията на присъждането на научните степени и длъжности е необходим и положителен елемент. В същото време не са създадени нормативни и управленски условия, които биха предотвратили корупционните практики, избора на некачествени кадри, влошаването на качеството на преподаването и обучението, смятат от съюза.
Според учените приемането на този закон без нов закон за висшето образование неминуемо ще доведе до провал на опита за реформа, тъй като те са обвързани.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/11/2009 : 16:45:41
|
Из Стенограмата на ЗАСЕДАНИЕТО на Министерския съвет на 9 декември 2009 г.
http://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?DocumentID=PU7WUMEDGyMNr9A8rxaopg==
Точка 33
Проект на Решение за одобряване проект на Закон за развитието на академичния състав в Република България
СИМЕОН ДЯНКОВ: Внася Сергей Игнатов.
СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: С този проект започва серията от промени в управлението на науката и висшето образование в България. Основното в този законопроект е следното.
Първо, преминава се от управление на системата от централизирана бюрократична система в управление чрез конкурентоспособност. За целта предлагаме да се закрие Висшата атестационна комисия с всичките й подразделения – специализирани научни съвети, комисии и президиум.
Висшата атестационна комисия е творение на Сталин от 30-те години във времето, когато започва милитаризация на науката. В България се появява през 1949 г. Първият вариант на закона, по който сега работим, с правилника за приложение е от 1952 г. Виждате с какъв привкус е всичко. След това е осъвременено през 1972 г. Специализираните научни съвети ги няма дори и в закона. Те са по решение на Политбюро от 1978 г. Всъщност това е една форма за поддържане на една тежка номенклатура и едновременно с това в миналото е бил репресивен политически орган. Сега не бихме могли да кажем докрай, че е репресивен, но е достатъчно политизиран. Факт е, че предишният министър-председател една седмица преди да сдаде властта подписа за президиума в нарушение на закона, като добави 29 човека. Така че правим първата крачка да върнем автономията на висшите учебни заведения и научните организации в България.
Обикновено казват, че България е особена и не може да се прави такава промяна. Особеността на българите не е ментална. Тя е в устройството, в нормативните актове, по които живеем. Затова аз предлагам да направим тази решителна крачка, за да може България да стане като света - връщаме всички процедури в университетите и научните организации.
На мястото на тези тежки научни съвети, които са, между другото, едно средновековно устройство, когато има малка група знаещи и голяма група незнаещи и те допускат някои във висшите селения, на тяхно място се появяват динамични, създавани ад хок, журита по конкретната специалност в момента, по конкретната тема.
Приемам всички забележки от съгласувателната процедура, включително и тези на Министерството на финансите. Сутринта се събрахме отново колегиумът на министерството. Затова предлагаме да отпадне ненужната втора научна степен „хабилитиран доктор” и да остане „доктор” – така, както е по целия свят. Дори Франция е една традиционна тежка държава с мощна култура. Мисля, че за последен път човек можеше да стане там държавен доктор на 7 септември 1993 г. Дотогава можеше и вече – не. Има „хабилитиран доктор” в Германия, но те от пет години се опитват да се освободят от тази научна степен и те правят просто така: ставай професор, пък после защитавай, всъщност – не защитавай никога, за да не разтърсят системата.
В момента ние предлагаме една смесица от англосаксонски и германски модел, отчитайки тази особеност, че българското образование все пак има такава германска традиция, но Булонският процес, глобализацията като идеология, са англосаксонски.
Моля ви да ни подкрепите, защото всъщност ние не предлагаме просто законопроект, а цивилизационна промяна или антропологична, както я нарече Андрей Райчев. Всъщност ако това нещо се приеме от Народното събрание 20 години след прехода, Берлинската стена ще падне в сферата на образованието и науката и ще се отпушат възможности за промени в Българската академия на науките, за да може тя наистина от национална ценност да не бъде музеен експонат, а да стане една динамично развиваща се структура, за да може тези наши университети в България, които имат еднакъв облик, след пет-шест години да станат различни.
Съзнавам трудността, защото всъщност ние, няколко човека държим ноу-хауто в момента на тази промяна и ще се наложи цяла година изпадналата в стрес академична общност да й бъде помагано, да бъдат обучавани, защото ще се случи същото както през 1989-1990 г., когато хората изведнъж, като се оттегли тоталитарната грижа, те не знаеха какво да правят. Ние сме готови и това е подготвено в законопроекта – да помагаме, докато тръгнат първите процедури. Взети са мерки. Има контролна комисия към министерството, която ще следи да не се случи това, което се е било случило в Румъния. Не зная какво се е случило там, но твърдят, че се е случило, така че много хора са станали професори, а тази контролна комисия ще следи този процес и ще го спира.
Ще ви кажа обаче, че в Румъния се е случило нещо хубаво, което предстои да се случи и при нас. Всъщност там е разделена академичната власт от финансово-стопанското управление на университетите. Това е много важно да се случи и при нас и то ще бъде обявено в края на януари в рамките на новия Закон за висше образование, който подготвяме. Моля ви да ме подкрепите.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Коментари?
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Веднага получава подкрепата, господин Сергей Игнатов, поне от мен.
СИМЕОН ДЯНКОВ: И аз предлагам да го подкрепим. Това е една от причините, поради която той прие поста.
/Ръкопляскания в залата./
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Особено за „хабилитиран доктор”. Да, доктор трябва да си е „доктор”.
МАРГАРИТА ПОПОВА: Моето изказване ще бъде в този дух, естествено. След решителните реформаторски крачки на правителството в областта на правосъдието и вътрешните работи с изготвянето на проектите - с изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, на Наказателния кодекс и в близко бъдеще и на Закона за отнемане на имущество, придобито по незаконен начин (който се работи в момента и вие ще имате възможност да подкрепите след много кратък срок), с които законопроекти ние спечелихме симпатията и одобрението на демократична Европа, в момента имаме на бюрата си още една реформаторска стъпка от страна на господин Игнатов. Така че аз с готовност ще подкрепя тази стъпка, защото нашето правителство дойде с тази идея, с тази мотивация – реформи, посока към Европа, а не назад или на място.
Така че подкрепям господин Игнатов и всяка реформаторска стъпка от Вас занапред ще бъде подкрепяна в тази насока.
СВИЛЕН НЕЙКОВ: Също изразявам подкрепата си към тази нова реформа. Действително, тя ще даде един нов път, а и това, което е регламентирано в бъдеще като проект, тоест да има трима външни и двама вътрешни в комисията, които ще защитават, напълно е достатъчно, за да може да се случват нещата към добро. Още веднъж: поздравления!
СИМЕОН ДЯНКОВ: И от мен поздравления! Това наистина е една голяма стъпка да се възстанови българската наука, да се възстановят традициите и да бъде такава, каквато е била преди последните двадесет години разруха.
Точка 33 се приема.
|
|
|
|
flatwood
54 Posts |
Posted - 12/11/2009 : 17:32:42
|
[quote
Из Стенограмата на ЗАСЕДАНИЕТО на Министерския съвет на 9 декември 2009 г.
http://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?
.......................................................
СИМЕОН ДЯНКОВ: И от мен поздравления! Това наистина е една голяма стъпка да се възстанови българската наука, да се възстановят традициите и да бъде такава, каквато е била преди последните двадесет години разруха.
[/quote]
Ех, Дянков, Дянков. Дали се усети, че това хич не се вързва с твърдението, че ВАК е пречка на науката?
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 12/12/2009 : 18:13:46
|
Тия напрау къртят мивки:quote:
... но Булонският процес ...
Мисля, че гусин министеро бърка Болонския процес с Булонския лес.quote:
... Всъщност ако това нещо се приеме от Народното събрание 20 години след прехода, Берлинската стена ще падне в сферата на образованието и науката и ще се отпушат възможности за промени ...
... И от мен поздравления! Това наистина е една голяма стъпка да се възстанови българската наука, да се възстановят традициите и да бъде такава, каквато е била преди последните двадесет години разруха...
 - Що не излезнете вънка двамата да се разберете като мъже - с'я - Берлинската стена ли бутаме, или възстановяваме това, дето беше "преди последните двадесет години разруха"?!quote:
... Съзнавам трудността, защото всъщност ние, няколко човека държим ноу-хауто в момента на тази промяна и ще се наложи цяла година изпадналата в стрес академична общност да й бъде помагано, да бъдат обучавани ...
А това пък на мен ми прозвуча страшно обидно. Седят там горе нек'ви богоравни държачи на ноу-хау и между две глътки нектар и две хапки аброзия са готови да ни подръпват за ушенцата, ако е необходимо. Съжалявам, но дори в моя факултет има поне седем-осем хабилитирани колеги, пред които Сергей Игнатов трябва да се кланя; пък за свестните научни звена да не говорим. Този по-горе цитиран текст, аз го възприемам като лична обида.quote:
... се появяват динамични, създавани ад хок, журита ...
Доколкото позволяват познанията ми по Lingua Latina Aeterna (и ветеринарите го учим по малко), по логиката на нещата в случая "аб хок" е по-подходящо от "ад хок".quote:
... Има контролна комисия към министерството, която ще следи да не се случи това, което се е било случило в Румъния. Не зная какво се е случило там ...
Е тука вече тоя изби рибата у целата Европска Уния - значи - ще следи да не се случи, като в Румъния, но не знае какво се е случило там!
Г-н Министър, съветвам ви да наблегнете на здравия сън и витаминозната храна!
А Дянков, той ... не знам ... там работата е по-сериозна.
Западни възпитаници - какво да ги пра'иш! (както казва една съседка). |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/13/2009 : 06:15:10
|
Мнение на проф. Лазарин Лазаров от блога му:
НОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО ВЛИЗА В КОНФЛИКТ С НАУЧНАТА ОБЩНОСТ
Проектозаконът за степените и званията – профански недомислен и непрофесионално подготвен
Орязването на бюджета на БАН – политика срещу науката или принуждаване за реформи?
Вече 20 години българските учени показват неохота за реформи - желание да задържат статуквото на затвореност на управлението и уравниловка. Наследената от тоталитаризма научна номенклатура поддържаше силни лобистки позиции във властта и успяваше до голяма степен да дърпа конците на управлението на институциите, особено в БАН. Народиха се много пазарно ориентирани университети, неотговарящи на съвременните изисквания. Липсата на стимули доведе до недостиг на добри водещи учени и липса на приток от млади такива. БАН раздразни обществеността с нежеланието си да пенсионира силно застарялата си управленска номенклатура, с избора на десетки нови академици в период на пълна стагнация на научните постижения и др.п. Министърът на образованието и културата в последното коалиционно правителство срещна съпротива и протакане от страна институциите в опитите си да подготви някои реформи в духа на европейските изисквания; същевременно, премиерът Станишев удостои академиците с необосновано високи пенсии и назначи президиум на ВАК съставен от най-отявлените представители на старата комунистическа научна номенклатура.
Новото правителство дойде с министър на финансиите, заканващ се да прати половината от БАН към университетите и да закрие другата половина, и с министър на образованието и науката, заканил се да закрие ВАК и да либерализира присъждането на научните степени и звания, предоставяйки ги изцяло на университетите. В министерството на образованието и науката чакаха блокирани проектни варианти за нови Закони за степените и званията, за висшето образование и за Стратегия на научните изследвания, срещнали разннообразни критики от различни среди на учените и институционални ръководители. Действията не закъсняха – в духа на декларираните си намерения министърът внесе в МС набързо съшит проект за „Закон за развитие на академичния състав”, а Народното събрание оряза с още 12% и без това окастрения бюджет на БАН. В условията на финансова криза гласът на лобистите на научната номенклатура от БСП бе заглушен, протестите на Общото събрание на БАН не намират съчувствие сред обществеността и медиите.
Научната общност бе стъписана от изложения за кратко време за обсъждане проект за закон за степените и званията, наречен претенциозно ‘за развитие на академичния състав’. Стана ясно че правителството няма намерение да търси „консенсусен вариант” и че времето на безкрайните дискусии е отминало. Спорът дали да има или няма ВАК изглеждаше приключен, радикалната децентрализация на присъждане на длъжности и степени – неизбежна. Не това, обаче, изненада в голяма степен научната общност. В създадените условия българските учени изглеждат примирени с това. Те бяха изненадани от това че им се предлага един набързо и непрофесионално подготвен проект, пълен с недомислия и с принципни концептуални противоречия. На всеки университетски или БАН-ски учен с повече опит и практика настръхваха косите при мисълта какво би станало ако проектът се узакони в предлагания вид. Учените усещаха че принципните намерения на правителството са правилни и промените - належащи, но с изненада откриха че вместо компетентното им превъплъщаване са изправени пред един хунвейбински акт на радикализъм, заплашващ устоите на българската наука.
Науката е йерархична система, в която ученият има правото да търси признание за своите постижения по собствена лична инициатива. При това, той има правото да търси независима от непосредственото му колегиално обкръжение оценка в условията на публичност. Научните степени се основават на тези принципи. Тези принципи са грубо нарушени в проекта. От друга страна, предлага се проект за закон с национална валидност като изработването на подзаконови актове (правилници), уточняващи прилагането му, се предоставя на различни местни органи (научните организации) – грубо е нарушено правилото че не може да има различни правилници, изработени на поднационално ниво, за изпълнението на единен национален закон.
Горните фундаментални слабости на проекта издават не само суровост и недовършеност - те показват не само прибързан, но и некомпетентен и непрофесионален подход при изготвянето му. В допълнение на това се явяват многобройни недомислия, както и ред други недостатъци. Проектът не се съобразява с ред възникващи права на учените по силата на ‘заварено положение’, произтичащо от съществуващия закон. Обезценяват се усилията на придобилите степента ‘д-р на науките’ и се лишават от възможности желаещите да получат независима оценка и признание. Проектът не само че не поощрява мобилността на учените, но би спомогнал за по-дълбокото им закрепостяване в една организация. Учени работещи в неакадемични организации, както и такива в чужбина, въобще не са взети предвид. Не се взема предвид различното ниво на многобройните, съществуващи у нас, университети, не се предвижда съобразена с проекта акредитация. Определено е съставянето на ‘Контролна комисия’ без да е твърде ясен обема на нейната работа. И не на последно място – проектът далеч не изчерпва факторите от които зависи ‘развитието на академичния състав’.
С всичките си тези слабости проектът постигна само едно - допринесе за известно консолидиране на разкъсваната от различни интереси и различни предложения научна общност. За разлика от обсъждането на различни законопроекти в миналото, сега обсъждането придоби, общо взето, конструктивен характер. Оформи се убедително нежеланието на българската научна общност да приеме такъв закон без дълбока компетентна преработка. Ще видим дали ще се стигне до такава, но отсега може да се каже, че този законопроект допринесе за известно дискредитиране на политиката на новото правителство по отношение на науката и висшето образование.
Несполучливото начало на проекта за осъвременяване и децентрализация на развитието на българските учени не може да не даде отражение върху упражнявания натиск от новото правителство за реформиране на БАН. Сега е най-изгодният момент правителството да наложи такова реформиране защото излязоха резултатите от международната експертиза на БАН-ските институти и защото бюджетните съкращения на БАН могат да се оправдаят и с условията на икономическа криза. Но на българската общественост трябва да стане ясен отговорът на въпроса безпрецедентният натиск за реформиране и съкращаване на БАН ‘политика срещу българската наука’ ли е, или ‘политика за повишаване на нивото и ефективността на българската наука’. Новото правителство има нужда от ясни аргументи за да получи моралната подкрепа на обществеността.
А подкрепата на самите учени от БАН и особено на директорската номенклатура в Общото събрание, назначавана от избирано от нея ръководство, е пределно ясно че то никога няма да получи. Правителството трябва да наложи ефективна аргументирана реформа, а не псевдореформа каквато, по всичко личи, се готвят да направят в БАН. В БАН ще хитруват до последна възможност с оглед само да закрият един-два института, да слеят още един-два, и всичко да си продължи по старому. Както принципите за търсене на ефективност и приближаване до европейското ниво, така и резултатите от направената експертиза, показват, обаче, че е необходимо закриване на два-три института, сливане на още два-три със съкращаване на част от персонала, отделно закриване на половината от хуманитарните и обществено-научните институти с намиране на възможност за прехвърляне на част от заетите в тях учени към университетите, безкомпромисно пенсиониране на всички достигнали залегналите в Закона за БАН пенсионни възрасти, прехвърляне на средства и консолидиране на останалите институти в съгласие с един добър нов закон за „развитие на академичния състав” и една законово утвърдена „Стратегия за научните изследвания”. Това е което е необходимо да се направи по отношение на БАН, но то трябва да стане по ясен и аргументиран начин без гафове и недомислици. Българската държава има и моралното право и законовите средства да наложи това.
Правителството е на път да се конфронтира с българската научна общност. Поради липса на добри професионални администратори и съветници в тази област, принципно правилните му намерения могат да се провалят.
Лазарин Лазаров
доктор на химическите науки
bulgariansciencepro blems |
|
|
|
Lozanka_Peycheva
Bulgaria
1 Posts |
Posted - 12/13/2009 : 13:09:10
|
Нещата около промените се движат на високи скорости, въпреки някои смислени критични реакции на хора от "академичния състав".
Започвам да се страхувам от потенциалната катастрофална сила на тези скорости (в случай че не се намери кой да обуздае "пилотите" на скърцащия отвсякъде самолет).
Lozanka Peycheva |
|
|
|
Svetlana
90 Posts |
Posted - 12/15/2009 : 07:26:09
|
Всички приказки за реформи в науката са прах в очите при 0,3% от БВП за наука. Никоя бяла държава не се отнася така към науката си. От 20 години т.нар. реформи в БАН се изразяват само в съкращения - на хора и средства. Имаме най-ниския брой учени в ЕС на 1000 работещи и въпреки това пак ще съкращаваме учени вместо чиновници. Няма ли някой, който да мисли с главата си, за да разбере, че това не е никаква реформа - да се съкратят учените на по 65 години. Точно обратното, трябва да се запазят те, защото следващото поколение в науката направо липсва - заради "гениалната" политика за изтичане на мозъци на няколко правителства. А няма наука без приемственост. Не е лошо това, че има възрастни учени - повечето учени творят до много късна възраст. Лошото е, че няма млади, а няма млади, защото управляващите насила направиха науката непривлекателна област за изява. Няма да дойдат кадърни, подчертавам - КАДЪРНИ млади хора при това заплащане и тези условия на работа.
Svetlana |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 12/15/2009 : 08:01:21
|
quote:
Originally posted by Svetlana
... това не е никаква реформа - да се съкратят учените на по 65 години. Точно обратното, трябва да се запазят те, защото следващото поколение в науката направо липсва - заради "гениалната" политика за изтичане на мозъци на няколко правителства.
Svetlana
Светлана, няколко въпроса към Вас с изключително понижена трудност.
Какви учени са следните индивиди на посочената от Вас възраст:
- Александър Лилов, член на Политбюро;
- Стоян Михайлов, секретар на ЦК на БКП;
- Васил Проданов, автор на множество съчинения, в които отрича мащабите на зверствата на сталинизма (в почти цяла Европа за аналогично деяние - отричане и подлагане на съмнение на мащабите Холокоста, се отива ва затвора);
- Васил Райнов, директор на така наричащия се Институт за български език (наименуван неотдавна в грубо нарушение на конституцията и законодателството на отявления сталинист Андрейчин), който през 1989 г. в "монография", издадена в БАН, пише, че класиците на марксизма-ленинизма, Тодор Павлов и пламтящата отрочка на правешкия дебил били решили окончателно въпросите на езика и съзнанието (прави го на 30 страници от общо 96-те на монографията - с която става и професор).
Не е ли вярно точно обратното, а именно, че младите хора напуснаха и продължават с още по-високи темпове да напускат, точно затова, защото академичната сфера в България е пълна с индивиди от рода на гореизброените? |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/16/2009 : 11:30:27
|
от проф. Владимир Добрев:
Д е к л а р а ц и я
на Гражданското движение за защита на науката и образованието в България
относно Проекта на Закона за развитие на Академичния състав
в Република България
Гражданското Движение се отнася положително към идеята за нов закон за развитие на академичния състав, който да замени досегашния ЗНСНЗ. За съжаление, предложеният от министър Игнатов проектозакон съдържа много недостатъци, вътрешни противоречия и несъгласуваност.
Основният недостатък на законопроекта e принизяването на изискванията за качество. Присъждането на научната степен доктор се делегира на над 33 ВУ с докторски програми, акредитирани по наследен, доказано неефективен механизъм. Напълно липсват национални критерии за оценка на научните резултати и приноси в докторските дисертации, а се постановява взаимното им признаване от всички национални институции. В същата степен това се отнася за академичните длъжности ”доцент” и „професор”, като съвсем неясни сa критериитe за израстването на доцента в професор. Академичните длъжности привидно имат действие само в институцията, в която са получени, но в действителност по силата на същия закон получават общонационална валидност като критерий при съставяне на жури, държавни органи и др.
Законопроектът не насърчава конкуренцията, а налага уравниловка на университетите с различно научно ниво, и това ще е катастрофално за българското висше образование. Досега важен критерий в акредитацията на университетите беше наличието в тях на достатъчно хабилитирани учени. Сега този критерий става безсмислен, понеже всяко ВУ ще има точно толкова законосъобразно избрани професори и доценти, колкото пожелае. Така университетите и научните институции с високо научно ниво фактически ще бъдат равнопоставени с тези, в които наука няма.
Равнището на централизация в даването на научните степени и звания у нас безспорно е неприемливо високо, но залитането в другата крайност - пълна децентрализация – е не по-малко опасно. Предвижданата децентрализация би била приемлива единствено, ако конкретните научни изисквания за получаване на съответната степен и длъжност, както и
2
процедурата, по която става това, са уредени на законово ниво и, следователно, са общи за целия академичен състав. Контролната комисия по чл.4 не е натоварена, а няма и капацитет да поеме тези функции. М-р Игнатов манипулативно използва неверни твърдения за пълна автономност на университетите в САЩ и Западна Европа при присъждане на научното звание доктор. Във всяка от тези страни съществуват строги и стриктно спазвани правила за акредитация на ВУ и на докторските програми. Едно друго много негативно следствие на предлагания Закон ще бъде това, че българските докторски степени няма да бъдат автоматично признавани в чужбина, с всички произтичащи от тук последствия.
Не е нужно да изброяваме в детайли всички недостатъци на проекто-закона, например, че увеличаването на броя на рецензентите на трудовете от двама или трима на петима обезсилва аргумента за спестени финансови ресурси чрез предлаганата нова процедура. Важно е, обаче, да посочим основния източник на неговите несъвършенства - това, че той е подготвен от чиновници около науката, без участието на учени с международно признание и ръководен опит и без използване на международно установени критерии за научни постижения и равнище! Най-авторитетната част на научната общност у нас ясно заяви, че не приема предложения проект. Проектът се подкрепя единствено от хора, чиято цел е по-нататъшната комерсиализация на образованието, вече довела до ненормално голям брой университети с ниско равнище, а министър Игнатов се опитва да го наложи с чисто политически средства. Възмутени сме, впрочем, от примитивните аргументи и смехотворни претенции за ‘ноу-хау’, използвани от министъра пред МС според стенограмата. Такава арогантност към научната общност досега не е била демонстрирана!
Настояваме преди разглеждането на законопроекта на първо четене, той да бъде да бъде основно преработен от екип от експерти - водещи учени с международно признати резултати и научни приноси, в пакет с необходимите промени в законите, регулиращи акредитаци-ята на ВУЗ и научните организации. Законът не бива да влиза в сила преди да е факт актуализираната акредитация на ВУЗ и научните организации по силата на нов Закон за висшето образование, гарантиращ очакваните от цялото общество реформи.
София, 16.12.2009 г.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/16/2009 : 13:55:45
|
Срам и позор!!!
От последния вариант на проекта на Сергей Игнатов:
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
З А К О Н
ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
''''''
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
......
§ 14. В чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на ……………………. 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(ЦЕЦКА ЦАЧЕВА)
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/16/2009 : 18:29:58
|
16 Дек 2009 16:36 | Новини
http://econ.bg/news/article172640.html
Игнатов: Законът за академичния състав е модерен
В закона има текстове, които противоречат на Конституцията, заяви Лютви Местан от ДПС
Законът за развитие на академичния състав в България е модерен, защото е рамков и предлага децентрализация на цялата система, предлага разтърсващо изискване за високо качество още при старта на академичната кариера. Това каза министърът на образованието и науката Сергей Игнатов по време на представянето на закона пред парламентарната образователна комисия, предаде БГНЕС.
Бившият председател на образователната комисия и депутат от ДПС Лютви Местан заяви, че много хора са получили законопроекта тази сутрин срещу подпис. Той обясни, че законопроектът може да се гледа на комисия най-рано утре сутринта и поиска да се отложи гласуването, но това не беше подложено на обсъждане в комисията. Според него за приемането на закона ще се разчита на силата на мнозинството. Убедителните доказателства, че ще бъдат постигнати целите на закона, няма как да се открият, каза още той.
Местан изтъкна, че в закона има противоречиви текстове и такива, които противоречат на Конституцията. ВАК е ретрограден и се подписвам с две ръце, че не може да остане, но не може дебатите около закона да се сведат около това дали да има ВАК", обясни той. Стои въпросът дали е възможна академическа мобилност без съизмеримост. Не може да се децентрализират националните критерии. Противоконституционно е да се отнемат статути, без да се заменят с по-високи т.е отпадането на "доктор на науките" противоречи на Конституцията, каза още Местан. Според него отпадането на втората докторска степен може да стане от тук нататък, но не и да важи за тези, които вече я имат.
Ректорът на СУ проф. Иван Илчев заяви, че e противоконституционно отмяната на "доктор на науките" и приравняването на придобилите тази степен с другите "доктори", както и приравняването на званията на длъжности. Много от подробностите, нерегламентирани от този закон трябва да влязат в новия Закон за висшето образование у нас. Ако някои от младите хора се надяват, че много бързо ще станат доценти или професори в малките колежи, това няма да се случи, каза още той. Според Илчев няма как с този закон да се спре преподаването в повече от един ВУЗ, единствено промени в Кодекса на труда могат да регламентират това.
Валентина Богданова от "Коалиция за България" отбеляза, че е предвидено в програмата за Народното събрание до края на седмицата в пленарна зала да бъде разгледан законопроекта. Няма как да приема този законодателен конвейер, каза тя. Богданова изрази притеснението от липсата на общ модел за качество, за придобиване на званията. Тя попита какви дипломи трябва да се издадат на хората с незавършени процедури до закриването на ВАК през май месец, както се предвижда.
Акад. Александър Попов, зам.-председател на БАН отбеляза, че Академията приветства този законопроект, но държи да има асистент-изследовател - звание, което беше предвидено в първоначалния законопроект. БАН също иска да има национални критерии за научните длъжности.
При обсъждането на проектозакона за академичния състав
Упорит отпор в парламента срещу премахването на "големия доктор"
Мартина Бозукова
16 Декември 2009
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159900&srcpos=9
Реформаторският проект на образователния министър Сергей Игнатов за развитието на академичния състав беше посрещнат "на нож" в парламентарната образователна комисия в сряда. Най-голямо възмущение в проектозакона предизвика премахването на научната степен доктор на науките, по-известна като "голям доктор", както и липсата на централизирани критерии за академичното израстване.
Лютви Местан (ДПС) заяви, че премахването на тази степен е противоконституционна и ако законопроектът на Игнатов остане в този си вид, тази разпоредба ще бъде атакувана пред Конституционния съд. Той обясни, че при отнемане на някакъв статут, хората, които го имат, трябва да бъдат причислени към по-висока степен, а в случая такава няма. Местан коментира още, че трябва да има децентрализация на процедурите по даване на степени и длъжности, но не може да има децентрализация на критерии. От БСП също се обявиха за единни национални критерии.
Срещу премахването на "големия доктор" се обяви и ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев. Той също намекна, че проектът може да бъде оспорен пред Конституционния съд. Илчев съобщи, че в Софийския университет има 163-ма доктори на науките, в Медицинския университет – 92-ма, в Пловдивския университет – 83-ма, НБУ – 32-ма. "С предложението за отпадането на втората научна степен ние обиждаме тези хора", коментира Илчев.
Игнатов обаче обясни, че с неговия проект не се отнемат никакви сегашни привилегии, а се урежда даването на степени и длъжности оттук нататък. Той обаче заяви, че е готов на отстъпка, ако общото желание е такова. И в първоначалния вариант на проекта му имаше две степени – доктор и хабилитиран доктор.
Бойчо Кокинов от НБУ обясни, че национални критерии е трудно да има и ако се гонят някакви стандарти, то това трябва да са международните стандарти. По думите му това може да стане, като се въведе задължително изискване на защитите да присъстват поне двама международни експерти по темата.
Ректорът на Техническия университет проф. Камен Веселинов също подкрепи проекта на Игнатов и каза, че дори всички доценти да станат професори, пак не би имало проблем. Според него дори е по-логично да останат двете научни степени и да останат само длъжностите асистент и професор. Той заяви, че законът и в момента се нарушава и ако проектът на Игнатов не бъде приет, ще сезира прокуратурата заради това, че във ВАК в нарушение на закона са открити съвети на комисията.
От БАН се оплакаха от последно разписания вариант на закона, според който учените в академията стават изследовател, старши изследовател и главен изследовател. Те настояват да се върне първоначалният вариант, според който длъжностите са асистент-изследовател, доцент-изследовател и професор-изследовател.
За морална подкрепа на обсъждането на законопроекта дойде и финансовият министър Симеон Дянков, който си навлече гнева на академичната общност с изказването си, че в БАН работят "феодални старци".
В крайна сметка законопроектът бе приет от комисията на първо четене, а до края на седмицата се очаква да бъде гласуван и в пленарната зала.
http://www.mediapool.bg/forum/popmsg.php?msgid=1147201
закон - рушител
Автор: ГНевен
Получено на: 16 Декември 2009 20:47
Прави чест на тези депутати, които са вдигнали глас срещу глупостите на закона ! Той не е нищо друго освен явен опит да се легитимират фалшивите научни степени и звания, давани от нароилите се търговски фирми от типа на НБУ. Резултатът от приемането му ще бъде катастрофален за линеещото и без това българско висше образование. Колкото до псевдопрофесорите като Камен Веселинов и пр. няма нищо за чудене - тяхната "академична кариера" се гради единствено върху заобикаляне на досегашния закон при "развитието" им. И какво е това истерично бързане с приемането на творението на този жалък министър ? Да не би съсипаната ни страна ще се съвземе с предвижданите чудновати и нелогични текстове в закона ?! Какво значат думите на господина от НБУ за включване в комисиите на "международни" експерти ? За негово сведение, може да съществуват международни организации и институции, но не и "международни" експерти - такова животно няма! Но какво да се чудим - този корифей, както и самият министър са от НБУ и това обяснява всичко! Колкото и да е невероятно, надявам се, че поне отчасти някои корекции ще бъдат приети.
|
Edited by - moderator on 12/16/2009 19:57:16 |
|
|
|
E_Yankulova
Bulgaria
11 Posts |
Posted - 12/17/2009 : 08:30:49
|
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Проект
З А К О Н
ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда основните принципи за развитието на академичния състав в Република България, както и условията и реда за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академични длъжности.
(2) Този закон не се прилага за придобиване на званията “академик” и “член-кореспондент”.
(3) Конкретните условия и ред за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности се уреждат с правилниците на висшите училища и научните организации в съответствие с този закон.
Чл. 2. Академичният състав включва носителите на научна степен “доктор”, заемащи академични длъжности във висшите училища, в Българската академия на науките (БАН), в Селскостопанската академия и в другите научни организации.
Чл. 3. Академичните длъжности са:
1. “асистент”, “доцент” и “професор” – във висшите училища;
2. “изследовател”, “старши изследовател” и “главен изследовател”
в БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации.
Чл. 4. (1) В Министерството на образованието, младежта и науката се създава контролна комисия, която извършва проверки за спазване на откритите процедури за придобиване на научната степен „доктор” и за заемане на академичните длъжности.
(2) Контролната комисия се състои от председател и двама членове, които са хабилитирани лица и се определят със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.
(3) Дейността на контролната комисия се подпомага от служители в Министерството на образованието, младежта и науката.
(4) За участието в заседанията председателят и членовете на контролната комисия получават възнаграждение, определено от министъра на образованието, младежта и науката.
(5) Контролната комисия провежда заседанията си и извършва дейността си съгласно правилник, издаден от министъра на образованието, младежта и науката.
Чл. 5. Контролната комисия:
1. извършва проверки за спазване на откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности;
2. създава и поддържа информационна банка за кадри – хабилитирани и номинирани за хабилитация специалисти;
3. съблюдава навременното публикуване на дисертационните и хабилитационните трудове и придружаващите ги материали съобразно изискванията на този закон на интернет страницата на висшите училища и научните организации;
4. поддържа интернет страница на български и на английски език.
Глава втора
ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН “ДОКТОР”
Чл. 6. (1) Научната степен “доктор” се присъжда от висши училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация, и се признават между тях.
(2) Придобитите в чужбина научни степени се признават от висшите училища или научните организации в Република България при условия и по ред, определени с правилниците им, в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 7. (1) Научната степен “доктор” се присъжда на лица, които притежават образователно-квалификационната степен “магистър” и са защитили дисертационен труд при условията и по реда на този закон.
(2) Придобиването на научната степен “доктор” се осъществява и чрез учебни и практико-приложни публикации (например университетски учебници, речници и др.) или творчески произведения. Научните разработки се съпровождат от резюме със съответна научна обосновка.
(3) Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в докторска програма на висше училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация.
Чл. 8. (1) Процедурата за прием на редовни и задочни докторанти в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация професионални направления и специалности започва с решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация за провеждане на конкурс за докторанти, който се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до контролната комисия по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
(2) Кандидатите за редовни и задочни докторанти подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация.
(3) Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт разширен идеен проект на дисертационния труд и библиография.
Чл. 9. (1) Приемането на докторанти се извършва чрез конкурс при спазване на:
1. държавните изисквания;
2. определените с правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните.
(2) Конкурсът по ал. 1 се провежда при условията и по реда, определени с правилника на съответното висше училище или научна организация, при спазване изискванията на този закон.
(3) Зачисляването в професионални направления и специалности на успешно издържалите конкурса кандидати се извършва с решение на съответния факултетен съвет на висшето училище или съответния научен съвет на БАН, Селскостопанската академия или научната организация.
Чл. 10. Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация.
Чл. 11. (1) Защитата на дисертационен труд се осъществява публично пред жури от петима хабилитирани в съответната област лица, трима от които външни за висшето училище или научната организация.
(2) Журито се определя “ad hoc” за целите на съответната процедура със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация по предложение на факултетния съвет или на съответния институт на БАН или Селскостопанската академия. Предложението на факултетния съвет и на научната организация се приема след обсъждане на състава на журито с активното участие на докторанта.
(3) Всеки член на журито изготвя рецензия.
(4) Журито провежда своите заседания при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. Решенията се вземат с явно гласуване.
Чл. 12. (1) В едномесечен срок преди заключителното заседание на журито на интернет страницата на висшето училище или научната организация се публикува авторефератът на дисертацията и петте рецензии на български и на английски език.
(2) Висшето училище или научната организация изпраща материалите по ал. 1 на контролната комисия по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
Чл. 13. (1) За успешно защитена се счита дисертацията, получила минимална оценка “Много добър” по шестобалната система, формирана като средноаритметично от оценките на членовете на журито.
(2) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване, след което се обявява нова дата за защита, ако кандидатът желае това.
(3) Докторантът придобива научната степен “доктор” от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно.
Чл. 14. (1) Научната степен “доктор” се удостоверява с диплома, издадена от съответното висше училище, БАН, Селскостопанската академия или съответната научна организация.
(2) Дипломата по ал. 1 се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език.
Глава трета
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ
Раздел І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 15. (1) Академичните длъжности се откриват във висши училища, в БАН, в Селскостопанската академия и в други научни организации и се заемат при условията и по реда, определени с този закон и с правилниците на съответните висши училища и научни организации.
(2) Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им.
(3) Във висшите училища по изкуства и спорт за заемането на академични длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област творчески и спортни постижения.
Раздел ІІ
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “АСИСТЕНТ” И “ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”
Чл. 16. (1) Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат само от лица с придобита научна степен “доктор”.
(2) В медицинските университети, във висшите училища по изкуства и спорт, във военните висши училища, както и в други специализирани висши училища длъжността “асистент” може да заема от лица без придобита научна степен “доктор”, когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище.
(3) Академичните длъжности “асистент” и “изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.
Чл. 17. Конкурсът се провежда при условията и по реда, определени с правилника на съответното висше училище или научна организация, при спазване изискванията на този закон.
Чл. 18. Изборът се провежда от академичния съвет, съответно от факултетния съвет, на висшето училище или от научния съвет на научната организация.
Чл. 19. (1) Конкурсът се открива по решение на висшето училище или научната организация, което се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
(2) Кандидатите за участие в конкурса подават документи съгласно изискванията на този закон и правилника на съответното висше училище или научна организация.
(3) Срокът за подаване на документи за участие в конкурса се определя от висшето училище или научната организация и не може да е
по-кратък от един месец и по-дълъг от 3 месеца от обявяването на конкурса в „Държавен вестник”.
Чл. 20. (1) Конкурсът се провежда от комисия, която се състои от председател и двама членове – хабилитирани лица. Единият от членовете на комисията може да бъде външен за съответното висше училище или научна организация.
(2) Комисията за провеждане на конкурса се определя със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация след избор от съответния факултет на висшето училище или от съответния институт на БАН или Селскостопанската академия.
Чл. 21. (1) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация.
(2) Всички кандидати се уведомяват писмено за датата, часа и мястото на провеждане на конкурса в срок 14 дни след избирането на комисията.
(3) Конкурсният изпит се провежда не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2.
Чл. 22. (1) Всеки член на комисията оценява кандидатите поотделно.
(2) Председателят на комисията представя обобщен доклад-заключение за резултатите от проведените изпити до академичния съвет, съответно – до факултетния съвет или до съответния научен съвет на институт, с предложение за провеждане на избор.
(3) При повече от един кандидат, издържал конкурса, комисията прави мотивирано предложение за избор в доклада си до съответния съвет.
Чл. 23. Академичният съвет, съответно факултетният съвет или научният съвет, провежда избора при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или на научната организация.
Чл. 24. Всеки от кандидатите за участие в конкурса се уведомява писмено за неговия резултат от конкурса и избора.
Раздел ІІІ
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “ДОЦЕНТ” И “СТАРШИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”
Чл. 25. (1) Академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен “доктор”.
(2) Академичните длъжности “доцент” и “старши изследовател” се заемат въз основа на конкурс и избор.
(3) Конкурс за заемането на академичната длъжност “доцент” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност.
Чл. 26. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което се състои от председател и четирима членове – хабилитирани лица. Част от членовете на журито могат да бъдат външни за съответното висше училище или научна организация.
(2) Научното жури се избира от академичния съвет на съответното висше училище или от съответния научен съвет на научната организация.
(3) Изборът се провежда от академичния съвет, съответно от факултетния съвет, на съответното висше училище или от научния съвет на съответната научна организация.
Чл. 27. (1) Конкурсът се открива по решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или друга научна организация, което се обявява в „Държавен вестник”, в един всекидневник и на интернет страницата на висшето училище или научната организация. Висшето училище или научната организация изпраща решението и до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й.
(2) Кандидатите подават документи според изискванията на закона и правилника на висшето училище или научната организация, включително хабилитационен труд или хабилитационна творба и други трудове, изследвания и творчески постижения след защита на докторска дисертация, както и авторска справка на научните приноси на трудовете и цитиранията. Оценяват се само публикации в специализирани научни издания.
(3) Срокът за подаване на документи за участие в конкурса е
3 месеца от обявяването на конкурса в „Държавен вестник”.
(4) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или на съответната научна организация.
Чл. 28. (1) Научното жури провежда конкурса при условията и по реда, определени с правилника на висшето училище или на научната организация, в съответствие с изискванията на този закон.
(2) В срок един месец преди заключителното заседание на научното жури участниците в процедурата публикуват резюмета на хабилитационния труд и на другите си трудове след защита на докторска дисертация, както и рецензиите на петимата рецензенти на интернет страницата на съответното висше училище или на научната организация. Материалите се изпращат от висшето училище или от научната организация до комисията по чл. 4 за публикуване на интернет страницата й. Материалите се публикуват на български и на английски език.
(3) Научното жури провежда закрито заседание, на което се разискват качествата на кандидатите, след което всеки член на журито предлага или не предлага кандидатите за избор от академичния съвет, съответно факултетния съвет или научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове на журито.
(4) Съответният съвет взема решение за избор на “доцент” и “старши изследовател” по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация.
Чл. 29. Избраният “доцент” или “старши изследовател” изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация.
Раздел ІV
ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ “ПРОФЕСОР” И “ГЛАВЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛ”
Чл. 30. (1) Академичните длъжности “професор” и “главен изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен “доктор”, заемащи длъжността “доцент” или “старши изследовател”, които имат публикации, изобретения и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения. В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да се предвидят и други задължителни условия.
(2) Академичните длъжности “професор” и “главен изследовател” се заемат въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на раздел ІІІ. Академичната длъжност “професор” или “главен изследовател” се заема от класирания на първо място кандидат от журито по чл. 26, ал. 1.
(3) Конкурс за заемането на академичната длъжност “професор” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност.
Глава четвърта
ЗАЕМАНЕ НА НЕАКАДEМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ В ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ ИЛИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ СЪСТАВ
Чл. 31. Висшите училища могат да назначават на неакадемични длъжности “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини”, а научните организации – “стажант-изследовател”.
Чл. 32. (1) На длъжност “стажант-асистент” или “стажант-изследовател” може да бъде назначен докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на дисертационния си труд.
(2) Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или от председателя на академията по предложение на департаментен, съответно катедрен или институтски, съвет за срок не повече от три семестъра.
Чл. 33. На длъжност “преподавател по практически дисциплини” се назначават преподавателите по спорт, чужди езици при неспециалисти и по изкуства. Те се назначават от ректора на висшето училище след конкурс. Конкурсът се обявява в един всекидневник и се провежда от комисия, която няма функциите на научен съвет. Заемащите тези длъжности имат само учебна натовареност и могат да кандидатстват за академична длъжност само ако придобият научната степен “доктор”.
Глава пета
КОНТРОЛ НА ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНА СТЕПЕН И ПО ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНА ДЛЪЖНОСТ
Чл. 34. (1) Министърът на образованието, младежта и науката чрез комисията по чл. 4 осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности.
(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез планови проверки или проверки по сигнал на заинтересувана страна.
(3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят.
(4) Подаденият сигнал спира процедурата за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност до произнасянето по него.
(5) Министърът на образованието, младежта и науката се произнася в едномесечен срок от подаването на сигнала по ал. 2.
Чл. 35. (1) Комисията по чл. 4 може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури.
(2) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката има право да спре защита на дисертация или хабилитация, както и обявените конкурси за “доцент”, “професор”, “старши изследовател” и “главен изследовател” до отстраняване на нарушението.
(3) Спирането на защитата или на обявения конкурс се извършва със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на упълномощен от него заместник-министър по мотивирано предложение на комисията по чл. 4. В заповедта се определя срок за отстраняване на нарушението.
(4) Заповедта по ал. 3 се съобщава на висшето училище или на научната организация.
(5) Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят констатираните нарушения и да представят доказателства за това в срока по ал. 3.
(6) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на упълномощен от него заместник-министър, ако нарушенията са отстранени.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Заплащането на труда на заемащите академични длъжности е диференцирано в зависимост от показателите на системата за оценяване и поддържане качеството на академичния състав на съответната институция.
§ 2. При обявяване на конкурси за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се прилага Класификаторът на областите на висше образование по чл. 9, ал. 3, т. 4 от Закона за висшето образование.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), се запазват.
§ 4. Придобилите научна степен „доктор на науките” преди влизането в сила на този закон ползват правата на придобилите научна степен „доктор”.
§ 5. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, които не притежават научна степен „доктор”, заварени на длъжностите „асистент”, „старши асистент и „главен асистент”, съответно „научен сътрудник”, условия за зачисляване за придобиване на научна степен „доктор” в самостоятелна подготовка.
§ 6. Научните звания на членовете на академичния състав, притежаващи научни степени, получени съгласно ЗНСНЗ, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва:
1. “Асистент”, “старши асистент” и “главен асистент”, съответно “научен сътрудник”, се заменят с “асистент”, съответно “изследовател”.
2. “Доцент”, съответно “старши научен сътрудник II степен” се заменят с “доцент”, съответно “старши изследовател”.
3. “Професор”, съответно “старши научен сътрудник I степен” се заменя с “професор”, съответно “главен изследовател”.
§ 7. (1) Закрива се Висшата атестационна комисия считано от 1 май 2010 г.
(2) Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката.
(3) Министерският съвет в срок до един месец от закриването на Висшата атестационна комисия определя ликвидационна комисия.
(4) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша атестационна комисия в срок три месеца от определянето й.
(5) Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата Висша атестационна комисия по бюджета й.
(6) Правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научния секретар, както и с членовете на Президиума и на научните комисии на закритата Висша атестационна комисия се прекратяват от министър-председателя или от определено от него длъжностно лице, а трудовите правоотношения с останалите служители от администрацията на Висшата атестационна комисия – от министъра на образованието, младежта и науката или от определено от него длъжностно лице.
§ 8. Откритите и неприключили процедури пред Висшата атестационна комисия се довършват при досегашните условия и ред в срока по § 7, ал. 1.
§ 9. В едномесечен срок от влизането в сила на закона висшите училища, БАН, Селскостопанската академия и другите научни организации привеждат правилниците си в съответствие с изискванията на този закон.
§ 10. Класификацията на специалностите на научните работници в Република България, (обн., ДВ, бр. 34 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 37 от 1994 г. и бр. 81 от 1995 г.) не се прилага от влизането в сила на този закон.
§ 11. Законът за научните степени и научните звания (обн., ДВ,
бр. 36 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 54 от 2000 г.) се отменя.
§ 12. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от
2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 42 и 74 от 2009 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 48:
а) алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Академичните длъжности са „асистент”, „доцент” и „професор” и се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република Българи и на правилниците на висшите училища.
(2) Длъжностите на нехабилитираните лица са “стажант-асистент” и “преподавател по практически дисциплини” и се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища.”;
б) алинея 3 се отменя.
2. Член 49 се отменя.
3. В чл. 87, ал. 4 думите „както и с участието в научни комисии и в президиума на Висшата атестационна комисия” се заличават.
4. Навсякъде думите “Закона за научните степени и научните звания” се заменят със “Закона за развитието на академичния състав в Република България”.
§ 13. В чл. 20 от Закона за обществените библиотеки (обн., ДВ,
бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г.) думите “Закона за научните степени и научните звания” се заменят със “Закона за развитието на академичния състав в Република България”.
§ 14. В чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г. и бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г.) т. 27 се отменя.
Законът е приет от 41-ото Народно събрание на ……………………. 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(ЦЕЦКА ЦАЧЕВА)
М О Т И В И
КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Причини, които налагат приемането на закона:
Нормативната база, уреждаща придобиването на научни степени и звания, е изключително остаряла и не отговаря напълно на динамиката на обществените отношения към настоящия момент. Действащият Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) е приет през 1972 г. и оттогава е изменян и допълван 9 пъти. Последните изменения в ЗНСНЗ са от 2000 г. Динамичните промени в обществените отношения през последните години поставиха нови предизвикателства за стимулирането и развитието на академичния състав в Република България, поради което е необходимо да бъде създадена адекватна нова уредба.
Стабилното и без противоречия уреждане на основните обществени отношения в областта на развитието на академичния състав и условията и редът за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности предполага приемането на изцяло нов закон, който да отрази настъпилите промени в общественото развитие и да отговори на очакванията на академичната общност в Република България и на обществото за повишаване качеството на научната дейност, на преподаване във висшите училища и децентрализиране на системата за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности.
Цел на закона:
Основната цел на предложения законопроект е да установи рамката за развитие на академичния състав в Република България, като от централизирано управление се премине към управление на конкурентоспособност.
Основни положения в законопроекта:
1. Законопроектът предвижда научната степен в Република България да e „доктор”. Научна степен ще се присъжда от висшите училища, Българската академия на науките (БАН), Селскостопанската академия и другите научни организации, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация, и ще се признава между тях.
Приемането на докторанти ще се извършва чрез конкурс, обявен от висшите училища, БАН, Селскостопанската академия или от друга научна организация. Приемът се осъществява при спазване на държавните изисквания и на конкретни условия и ред, определени с правилниците, ако те не противоречат на държавните изисквания.
Защитата на дисертационен труд ще се осъществява публично пред жури от петима хабилитирани в съответната научна област лица, трима от които външни за висшето училище или научната организация. Журито ще се определя със заповед на ректора на съответното висше училище или на председателя на БАН, на Селскостопанската академия или на съответната научна организация по предложение на факултетния съвет или на съответния институт. Докторантът ще придобие научната степен „доктор” от деня, в който е защитил успешно дисертационния труд.
Научната степен „доктор” ще се удостоверява с диплома, издадена от висшето училище или от научната организация.
2. Академичните длъжности са „асистент”, „доцент” и „професор” - във висшите училища, и “изследовател”, “старши изследовател” и “главен изследовател” - в БАН, Селскостопанската академия и в другите научни организации.
Академичните длъжности ще се заемат при условията и по реда, определени в закона и в правилниците на съответните висши училища и научни организации.
Съгласно законопроекта академичните длъжности „асистент” и „изследовател” може да се заемат от лица с придобита научна степен „доктор”. Тези длъжности ще се заемат въз основа на конкурс и избор.
Конкретните условия и редът за провеждане на конкурса ще се регламентират с правилника на съответното висше училище или научна организация при спазване изискванията на закона.
Конкурсът ще се открива с решение на висшето училище или научната организация и ще се провежда от комисия, която ще се състои от председател и двама членове – хабилитирани лица. Единият от членовете на комисията може да е външен за съответното висше училище или научна организация.
Всеки член на комисията оценява кандидатите поотделно. Председателят на комисията ще представя обобщен доклад-заключение за резултатите от проведените изпити до академичния съвет, съответно до факултетния съвет или до съответния научен съвет на институт, с предложение за провеждане на избор.
Изборът ще се провежда от академичния съвет или от съответния факултетен съвет на висшето училище или от научен съвет на научната организация при условия и по ред, определени с правилника.
В законопроекта е предвидено академичните длъжности „доцент” и „старши изследовател” да се заемат от лица с придобита научна степен „доктор”. Те ще се заемат въз основа на конкурс и избор. Конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент” ще се открива само ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност.
Конкурсът ще се провежда от научно жури, което ще се състои от председател и четирима членове – хабилитирани лица. Част от членовете на журито може да бъдат външни за съответното висше училище или научна организация. Журито ще се избира от академичния съвет на съответното висше училище или от съответния научен съвет на научната организация. Конкурсът ще се открива по решение на висшето училище, БАН, Селскостопанската академия или на друга научна организация. Условията и редът за провеждането на конкурса ще се определят с правилника на висшето училище или научната организация в съответствие с изискванията на закона.
Всеки член от научното жури ще предлага кандидатите за избор от академичния съвет, съответно от факултетния съвет или научния съвет, а те въз основа на предложенията на журито ще вземат решението за избор на „доцент” и „старши изследовател”. Академичните длъжности „професор” и „главен изследовател” ще се заемат от лица с придобита научна степен „доктор”, заемащи длъжността „доцент” или „старши изследовател”, които имат публикации, изобретения и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения. В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да бъдат предвидени и други задължителни условия.
Конкурс за заемането на академичната длъжност “професор” се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска натовареност.
Академичните длъжности ще се заемат въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда, предвидени за академичните длъжности „доцент” и „старши изследовател”.
3. Висшите училища и научните организации могат да назначават на неакадемични длъжности.
Длъжностите, които са предвидени в законопроекта, за висшите училища са „стажант-асистент” и „преподавател по практически дисциплини”, а за научните организации – „стажант-изследовател”. Назначаването ще се извършва от ректора на висшето училище или от председателя на академията по предложение на департаментен, съответно катедрен или институтски, съвет за срок не повече от три семестъра.
4. Към Министерството на образованието, младежта и науката се създава комисия, чрез която министърът на образованието, младежта и науката ще контролира процедурите по придобиване на научна степен и по заемане на академичните длъжности. Комисията ще извършва планови проверки или проверки по сигнал на заинтересувана страна само на открити и неприключили процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности. В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката по предложение на комисията ще има право да спре процедурата до отстраняване на нарушението от висшето училище или от научната организация.
Финансови и други средства, необходими за прилагането на закона:
Законопроектът ще доведе до намаляване размера на бюджетните средства, необходими във връзка с дейността по присъждане на научни степени и заемане на академични длъжности.
Със закриването на Висшата атестационна комисия ще се реализира икономия на бюджетни средства в размер около 450 хил. лв. За финансово обезпечаване дейността на Контролната комисия ще бъдат необходими 100 000 лв. годишно. Пряката бюджетна икономия ще възлезе на около 350 хил. лв. Допълнително от оптимизирането на процедурите от бюджетите на висшите училища и научните организации ще бъдат спестени над 2 млн. лева.
Очаквани резултати:
С приемането на законопроекта се очаква по-бързото децентрализиране на системата за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност. Ще се повиши качеството на преподаването във висшите училища. Очаква се преподавателите да се включат по-активно в научни проекти.
Рамковият характер на законопроекта ще даде възможност конкретните процедури да се развиват и провеждат във висшите училища и научните организации. Академичните длъжности ще имат действие по отношение на висшето училище, съответно на научната организация, в които са получени, както и по отношение на други научни структури, ако те позволят това. Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им.
Чрез предложения законопроект ще се направи първата и основна крачка към преминаване на системата от централизирано управление към управление чрез нейната конкурентоспособност.
Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз:
Във връзка с чл. 28, ал. 2, т. 5 от Закона за нормативните актове предложеният законопроект няма отношение към правото на Европейския съюз.
ЗА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Симеон Дянков)
Елка Янкулова |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/17/2009 : 10:52:45
|
Доволни и недоволни от новия закон за развитие на академичния състав:
Доволен: проф.Васил Райнов от Института за Български език към БАН:
http://frognews.bg/news_18040/Prof_V_Rainov_Zakonat_za_razvitie_na/
Проф. В. Райнов: Законът за развитие на академичния състав е много човешки
Петък, 11 Декември 2009A+
Новият закон е една много европейска система, вероятно в известна степен противоречаща на нашите балкански нрави, които трудно поемат големи дози свобода, демократизъм и академично отношение, казва за Frognews.bg директорът на Института за българския език при БАН.
интервю на Ана Кочева
А.К.: Проф. Райнов не се ли бърза твърде много с новия закон за развитие на академичния състав?
В.Р.: Не, не се бърза, много години минаха в нерешителност и в невъзможност да се задвижи този въпрос. Първо липсваше политическа воля, а когато имаше академична воля, тя не беше достатъчна. Сега новият ни министър е наясно, че ако не задейства механизмите, с които разполага, ще се загуби ритъм, ще започнат преговори, съображения отвсякъде и законът отново ще се забави. Така или иначе той е решен на тези действия. Законът е качен по сайтовете и истината е, че той има действително човешка форма. БАН има сериозни възражения по много елементи от този закон, но аз лично, като човек, който е минал през цялата преизподня на действащите закони, свързани с научните степени и звания, го одобрявам. Това е една много европейска система, която вероятно в известна степен противоречи на нашите балкански нрави, трудно поемащи такива големи дози свобода, демократизъм и академично отношение към въпросите. Сега се премахват номенклатурните специалности, т.нар. шифри и нещата се опростяват. Всичко ще зависи от един тесен кръг хора, които не тайно, а с имената си, ще гласуват. Ще казват: „Да, аз професор еди#8210;кой си гласувам положително за тази кандидатура”, т.е. ще застават с името и подписа си „за” или „против” доцентура, професура и т.н., а отзивите им ще бъдат качвани на сайта на съответното висше учебно заведение или академичен институт и именно така въпросното жури ще определя кандидатурите.
А.К: Всички ли са така благосклонно настроени към промените като Вас?
В.Р.: Не са благосклонно настроени, особено СУ и някои други големи университети; както и БАН има своите сериозни резерви. Отново се апелира към качеството. А нима досега качеството беше високо? Сигурно дебатите предстоят, вероятно ще се направят добри предложения, но този път промените няма да бъдат избегнати.
Недоволни: Докторантите
http://phdgate.net/forum/viewtopic.php?p=174#p174
Заключение
Очевидно проектът е направен за да обслужи червената номенклатура и да смачка младите учени в България!
Както виждаме от текста му, той забранява да се извадят досиетата към ДС на членовете на ВАК. Приказките за европейско развитие, скъсване със сталинизацията и патриархалните връзки и откъсване от Русия са само за заблуда на българския народ и западните партньори. Законът цели и постига точно обратното, а именно: укрепване и увековечаване на научната и преподавателска номенклатура и поставяне на младите български учени в робска зависимост от нея. ГМ |
Edited by - moderator on 12/17/2009 11:00:13 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 12/17/2009 : 14:41:22
|
| Интервюираното лице е "доктор на биологическите науки"!? Титлата му е получена в така наричащата се Лаборатория за изследване на мозъка при БАН, съществувала до 1989 г. През 1990 г. тя е закрита от ръководството на БАН поради "НАУЧНА БЕЗПЕРСПЕКТИВНОСТ"! Конкретните мотиви са тайна. Говори се, че тази "лаборатория" не е била нищо друго, освен едно техническо звено за поддържане мумията на масовия българоубиец Георги Димитров – един напълно деградирал индивид, известен още като Гошо Тарабата, пряко виновен за смъртта на десетки хиляди убити без съд и присъда ългари в комунистическите репресии след 09.09.1944 г., както и за стотиците изпратени българи в ГУЛаг, голяма част от които умират или са избити в този най-мащабен ад в модерната история на човечеството! От няколко години насам този така наречен институт, в който преобладава тоталната некадърност, е именуван на отявления сталинист Любомир Андрейчив - в грубо нарушение на Конституцията и Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Неразбираемо е защо се дава трибуна на този "биолог", който през 1989 г. в "монография" от 96 стр., издадена от БАН, на 30 от тях обявява класиците на марксизма-ленинизма, Тодор Павлов и пламтящата отрочка на правешкия диктатор за "разкрили окончателно механизмите на езика и съзнанието"! |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Закон за развитието на академичния състав в РБ
