| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 11/29/2009 : 21:46:15
|
29 Ноември 2009, 12:42
Източник: Агенция КРОСС
Проф.Борислав Борисов: Професорите ще излизат на конвейер
Професорът обясни, че той оглавява групата за промени в Закона за висшето образование
Агенция КРОСС
Професорите ще излизат на конвейер, ако в Закона за научните степени и звания не се заложат механизми за противодействие. За това предупреди в предаването „Неделя 150" на БНР ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов. Той поясни, че в момента с научния потенциал разполагат главно държавните университети и не повече от 2-3 частни. Всички останали или са назначили пенсионирани от държавните университети преподаватели, или разчитат на приходящи.
„Ясно е, че тези висши училища не могат да правят наука и не са в състояние да произведат хабилитирани преподаватели, а са заинтересувани да имат доценти и професори. Създава се стремеж да ги произвеждат на конвейер", обобщи проф. Борисов.
Професорът обясни, че той оглавява групата за промени в Закона за висшето образование, който се надява да бъде внесен за разглеждане в НС след около 3 месеца и изрази увереност, че това ще бъде един добър закон, тъй като много от проблемите през последните няколко години са се изяснили.
|
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/30/2009 : 11:06:07
|
Миналото стовари срещу мен тежка стена
Дата : 30 Ноември 2009 г. 10:44 ч.
http://education.actualno.com/news_273252.html
"Сблъсквам се с една тежка стена, която иска България да продължи да съществува по старому. Миналото все още ни тежи. Има едни висши образователни среди, които не желаят нищо да се променя". Това заяви в студиото на "Тази сутрин" новият министър на образованието Сергей Игнатов, предаде бТВ.
От ден на ден ми става все по-тежко на поста, сподели той.
Това, което знам от срещите с ученици и учители е, че нашите деца са преинформирани, заяви Игнатов. Според него образованието трябва да придобие по-голяма практическа насоченост. Менторският тон трябва да изчезне – учениците, а и студентите, трябва да работят, а училището или университетът – да направляват.
По думите на Игнатов имаме нужда и от по-активно гражданско съзнание. Трябва активна връзка между училището, родителите и мястото, където живеят децата, обясни той.
Министърът определи учебниците, по които учат децата, като трудни. Игнатов се зае да прочете какво пише в книгите на учениците и до момента е стигнал до тези до 4 клас. Един от проблемите в тази област според него е, че липсват текстописци - "преподавателите не умеят да напишат текстовете на достъпен за децата език. На всички нива ние продуцираме едни сложни мисли", подчерта Игнатов.
Езикът на преподавателите е неразбираем дори и за студентите . "Според мен човек, който говори сложно, не познава своята материя", заяви министърът.
Що се отнася до реформата във висшето образование, Игнатов подчерта, че е много важно системата да бъде децентрализирана: "така ще натоварим с истинската отговорност ректорския състав. Тогава всеки професор ще си е професор в своя университет".
Първият етап от реформата ще засегне развитието на академичния състав, а в България той тотално застаря. Тази област не е привлекателна за младите, обясни Игнатов.
По думите му един от проблемите о областта е, че в страната ни има прекалено много ВУЗ-ове при един ограничен брой академичен състав. Липсва и силната университетска общност: "не можем да очакваме в 51 университета да има едно всевиждащо око, което да наблюдава всичко. Една от причините да се случва всичко това е ниската обществена активност", подчерта Игнатов.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/03/2009 : 02:32:16
|
От форума на в.Дневник:
Jordan
Неутрално 318:53 02 дек, 2009
Отговор Нещо автора се объркал със званията на преподавателите в университетите. В САЩ работата е проста.
Имаш работа(часове) назначаваш работници (изискването за тях е просто да са с докторска степен) - асистент професори,
тея асистент професори ако са натрупали минимум 5 год стаж в университета, написали са определено количество статии, започнали са да водят даден предмет и са написали учебник за него, имат обществена дейност в полза на университета - т.е. водят някакво дискусионно общество или отговорят за връзки с работодателите и организират срещи, и т.н. по предложени е на катедрата стават асоциирани професори. Ако са участвали в органите за управление на катедрата факултета колежа и т.н. и и натрупат 15-20 години стаж със съответните статии, учебници и т.н. могат да станат професори.
Разликата в заплащането не е бог знае колко голяма и е само въпрос на престиж за достигнати постижения при обучаване на студентите
Sax
Неутрално 2622:02 02 дек, 2009 Отговор Това което ми се струва, че липсва от закона, или поне никой не коментира, е начин за оценка на научният персонал който е напълно субективен. Няма разлика дали ВАК ще реши дали си професор или това ще го направи местният университет в Долни Богров.
По англо-саксонският модел, който няколко човека коментират, това решение е оставено на университета и обикновено се прави на ниво департамент (катедра). Това което никой не коментира е мотивацията, която стои зад подобно решение в Америка. Тя е много проста - пари. Университетите не получават директни субсидии или ако ги получават те са минимални. Основната част от финансирането е свързано директно със записаните студенти и с получените пари по проекти за иследвания.
За всеки спечелен проект университета получава така нареченият 'overhead', с който се подържа инфраструктура, плаща се на персонала и ако остане нещо се използва за растеж. Стнадартният 'overhead' за проект от NIH спечелен от обществен...
Прочитане на целия коментар университет е 50% над директните разходи по проекта. При частните университети сумата достига до 100%. Абсолютният минимум е 10% и това са изключения за малки проекти от частни фондации.
Всичките тези пари мотивират университетите много старателно подбират, кой точно ще бъде нает като професор. Критерият не е колко талантлив е този човек като учен, а колко пари на квадратен фут (те още са на имперските мерни единици) лабораторна/офис площ може той да привлече от външни източници.
Обикновено новонаетият assistant professor има 3-5 години за да привлече външно финансиране (предпочитат се хора които вече имат такова финасиране). Ако не успее договора му се прекратява и той започва отново да си търси работа. Ако има финансиране, публикува в научни списания, участва в подготовката на студенти и живота на университета (административни комисии, благотворителни акции, т.н.), 5-6 години след назначението му позицията може да бъде преобразувана в постоянна (associate professor). Постояната позиция обаче не е гарантирана до пенсия. Периодично се минава на атестация, така че ако някой се отпусне прекалено много рискува договорът ме да бъде прекратен.
Както виждате не е важно кой взима решенията а каква е метивацията.
Nota Bene
Неутрално 3803:12 03 дек, 2009 Отговор Без ясни количествени критерии (брой публикации за "малка" докторантура, брой външни цитати за "голяма" няма как да се излезе от блатото от шуробаджанащина и посредственост, които се ширят в българската "наука" и "висше образование".
Не съм оптимист, че това ще се приеме защото болшинстжото от сегашните титуляри не биха отговорили на тези критерии (особено по отношение на външните цитати) и защото човекът призван да направи реформата - Сергей Игнатов - самият той не би издържал подобни критерии.
Изобщо скръб и отчаяние навява от всичко свързано с българското висше образование и "наука".
|
Edited by - moderator on 12/03/2009 02:46:33 |
|
|
|
donnka
22 Posts |
Posted - 12/03/2009 : 07:28:11
|
Очаквах нещо по добро да се предложи в този Проектозакон за развитие на академичния състав. Обещаваха, че доцент ще отпадне както е в повечето европейски и не само европейски страни. И хем се разделят научните степени от научните длъжности, хем заедно с "доцент" ставаш и хабилитиран доктор, ама може да си "хабилитиран доктор" без да си доцент. Е как така?
Асистентите да бъдат доктори. Това добре. Ама ще ходят на конкурс по специалността, по език и т. н. Веднъж на конкурс за докторант по специалност и по западен език, втори път тъй наречения докторантски минимум, а сега пак изпити. Ако се явяваш по друга специалност, по която не е доктората това е естествено, но да си "доктор" и пак наново? Ама смешно е по компютърни умения. Една дисертация се набира на компютър. Таблици, графики, математически обработки и т.н. И съм убедена, че доста от "докторите" са на по-високо ниво в компютърните умения от някои доценти и професори. То и без изпит кандидатите за асистентски конкурси са 1-2, а сега с изпит дано да не се сведат под тези цифри. |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 12/03/2009 : 12:03:08
|
Забележки към проектозакона за развитие на академичния състав на Република България
Доц. дтн Димитър Александров Николов
1. Формирането на жури за присъждане на научна степен или научно звание трябва да се извършва от Национална институция (например от Апелативната комисия)
Само така ще се избегне конфликта на интереси и ще се гарантира независима оценка на кандидатите. За целта, обаче е необходимо да се създаде Национална банка с данни за най-известните специалисти в страната (професори дтн, професор д-р , доцент дтн) за всички специалности при назначаване на жури следва да се ползва тази банка като се спазва съотношението между вътрешните и външните членове на журито.
Назначаването на жури от ректора на университета по предложение на декана на факултета въвежда субективен елемент при избора, което обезсмисля самия конкурс и ще създаде условия за корупция.
2. В законопроекта се смесват понятията научна степен, научно звание и научна длъжност. Буди недоумение предложението втората научна степен “доктор на науките”, според проектозакона “хабилитиран доктор” да се изравни с длъжността “доцент”, който също се нарича “хабилитиран доктор”. Практически така се ликвидира втората научна степен. В научната сфера в страната има изявени специалисти, които могат постигнат значителни научни постижения при разработване на втората си научна степен. Тя се явява стимул за задълбочени научни изследвания. При разработката на тази степен се създават и колективи, от които в последствие ще се развият така желаните научни школи.
3. В проектозакона липсва задочната форма на докторантура. При съществуващите малки стипендии за редовни докторанти, броят им непрекъснато намалява. Липсата на задочна форма практически лишава редица специалисти от възможността да повишат своята квалификация. Опитът показва, че самостоятелната докторантура не е ефективна тъй като при липса на научно ръководство времето на разработката силно се увеличава и голяма част от тях никога не завършват.
4. Изискването за асистенти да могат да се назначават само кандидати притежаващи докторска степен е неосъществимо. При ниските заплати в момента, трудно се намират обикновени кандидати.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/03/2009 : 13:08:58
|
Oбразованието има нужда от цивилизационна промяна
Четвъртък, 3 Декември 2009, автор: Frognews.bg
http://frognews.bg/news_17777/Obrazovanieto_ima_nujda_ot_tsivilizatsionna_promiana/
Не приемам презумцията, че ректорите и ректорските ръководства са престъпници. Не се страхувам, че скоро професорите ще са повече от студентите. Това заяви образователният министър Сергей Игнатов по време на дискусия по проекта на Закон за развитие на академичния състав в България.
Пред участващите в дискусията социолози, политолози и анализатори, Игнатов обясни, че с приемането на закона, университетите и институтите на БАН и на Стопанската академия, ще бъдат поставени в една конкурентна среда. Той подчерта, че става дума за една цивилизационна промян и прекаленото обсъждане на проекта би било грешно
разбиране на демокрацията.
Според образователния министър запазването на тристепенната структура - асистент, доцент и професор, и на двете научни степени - доктор и хабилитиран доктор, е проява на слабост. Самият той е готов на крайния вариант, в който има една научна степен и пет длъжности.
Доц. Бойчо Кокинов директор на Централно и източно европейски център по когнитивни науки в НБУ отбеляза, че няма нужда в закона да се разписва изискване за владеене на компютърна грамотност и чужд език за придобиване на научната степен "доктор", както и че степента "хабилитиран доктор" е абсолютно излишна. Той предложи образователното министерство да направи външна международна оценка на ВУЗ-овете в България.
Според социолога доц. Андрей Райчев не трябва да има отделни звания, като "професор-изследовател" в научните структури.
По време на дискусията се появиха и съмнения, дали званието доцент е необходимо - твърдение, подкрепено и от самия доцент Лозанов. Той определи новия закон и неговото бъдещо приемане, като идването на 10-ти ноември в научната сфера.
Според политолога Евгений Дайнов, Висшата атестационна комисия трябва да отпадне, тъй като е средновековна организация, тип инквизиция, която притежава произволна и независима власт, но министерството трябва да убеди обществото, че след закриването на тази дискусия, „баджанаците“ няма да станат професори.
Той, както и политологът Огнян Минчев, подкрепят също максималното опростяване на структурата. Според Дайнов обаче, трябва да се добави след професорското звание и университета, където то е получено.
Мнозинството от изследователите и специалистите подкрепят така предложения закон, като според икономическия анализатор от „Отворено общество“ Георги Ангелов, чрез опростяването на системата, ще се даде път на младите хора, които не искат да чакат да навършат 50 години за да станат професори. |
|
|
|
E_Yankulova
Bulgaria
11 Posts |
Posted - 12/04/2009 : 08:54:21
|
СВЕТОВНАТА БАНКА ОТКАЗА ЛИ СЕ ОТ ТОВА?
(един стар материал)
Готвят ни реформа "Сатър"
Световната банка иска да закрием техникумите, 400 училища и 20 университета, да съкратим 30% от учителите и 8000 преподаватели, студентските такси да скочат на 900 лв., а с икономиите да поддържаме остатъка от образованието и нови чиновници
Велиана Христова
Последният доклад на Световната банка (СБ) - за ускоряване на конвергенцията на България и по-висока производителност, който бе представен преди дни от министър Пламен Орешарски, предвижда рязко орязване на образователната система и драстични икономии от училища и университети. С цел да се повиши ефективността на инвестициите от бюджета, банката предлага подобряване на професионалното обучение, като се закрият професионалните училища с прием на ученици преди 16 години. Трябва освен това да се ликвидират около 400 общообразователни училища и да се съкратят 30% от учителите, като се повиши броят на децата, обучавани от един педагог. За укрепване на висшето образование на закриване и сливане подлежат държавните университети - от сегашните 40 трябва да останат около 20, и от преподавателите 8000 трябва да бъдат пенсионирани или стимулирани да напуснат, пише в документа. Вместо съществуващите 11 колежа трябва да се създадат 7 регионални професионални колежи с по 5000 студенти и кратък курс на обучение. Науката пък трябва да остане почти изцяло приложна.
Националният доход на глава от населението у нас по покупателна способност е 32% от средния за ЕС и 56% от този на новите страни членки. Доходът зависи от производителността, тя - от равнището на образованието и науката. С това се обосновава, че двата сектора са обект на доклада. Ако предприемем препоръчаните мерки и насочим работната сила към иновативни сектори, при 5% годишен ръст на производителността ще настигнем средното ниво в ЕС около 2040 г. За този период обаче работната ръка ще намалява с 35-40 000 души годишно.
Разходите за средно образование у нас според СБ през 2005 г. са 4,3% от БВП и били сравними с тези на другите страни. Скрито е, че този процент не е само за средно образование, а и за висше, и за наука, а за 2007 г.
той е вече 4,2 от БВП,
с което сме на последно място в ЕС. Основна критика СБ отправя за това, че у нас на един учител се падат малко ученици (средно 12,8 при 12,1 в ЕС-15 и 12,2 в новите страни членки, но в 794 училища имало едва до 11 ученици на един учител). Според СБ в България има прекалено много училища, учители и непедагогически персонал и има постановени хорариуми за педагозите, които трябва да се отменят. Главната препоръка е да се децентрализират финансите, като се предоставят чрез делегирани бюджети на всички училища и се изчисляват по единен норматив за обучение на един ученик, включващ издръжката и заплатите на персонала (това вече е направено от МОН). Въвеждането на единния норматив според доклада обаче цели не толкова финансов ред, колкото намаляване на броя на училищата. А всякакви помощи от държавата за парно, за стипендии, за
транспортни разходи трябвало да се отменят.
В бъдеще директорите трябвало да определят сами броя на паралелките, числеността на учителите и сами да ги назначават - идея, която вече бе лансирана от просветния министър Даниел Вълчев.
Ако навсякъде на един учител се съберат по 14 деца, това ще доведе до освобождаване на учители и до икономии. При 30% съкращения на учителите ще се спестят 39 млн. лв. годишно, при 10% съкращение - икономията е 13 млн. лв. на година, сочи банката. Държавата трябва да продължи да стимулира общините за сливане и закриване на училища, пише в доклада. От ликвидиране на училища, от освобождаване на учители и на 7000 души непедагогически персонал се очакват 100 млн. лв. икономии годишно. Първата година спестяването щяло да е 0,1% от БВП, след това - 0,3% от БВП на година. Доколкото до 2009 г. бюджетният план не предвижда промяна в процента от БВП за образование, тези пари можело да се насочат към нуждите на качеството, обучението и ръст на заплатите на останалите в системата учители. Такъв драстичен сатър нямаше дори в прословутия заем от СБ за средното образование, който бе отхвърлен преди 12 години в НС с гласовете на БСП и ДПС, но сетне СДС успя да пробута само първата му част. Накрая самата СБ се отказа да го продължи.
Професионалните училища са създадени за планова икономика и не съответстват на сегашните нужди на бизнеса, който е главно в сферата на леката промишленост и услугите, се казва в доклада на СБ. Според документа завършилите професионални училища по-трудно се ориентират на пазара на труда от тези от общообразователните, но пък са повече наемани на работа според проучване на Българската търговско-промишлена палата. В света и у нас обаче намалявал интересът към професионалните училища (защо ли Англия сега копира нашия остарял" модел?), чиято издръжка е с 23% по-скъпа от тази на общообразователните. Да си дойдем на думата - препоръката е да няма професионални училища, които приемат ученици на възраст под 16 години. Т.е. иска се закриване на сегашните техникуми и другите заведения за ранно професионално обучение. Икономията от това ще е около 27 млн. лв. годишно, сочи СБ. Подобна е идеята и за 11-те ни колежа във висшето образование. Те трябва да се трансформират в
7 регионални професионални колежи
с по 5000 студенти и кратък курс на обучение 1-2 години. В тези колежи ще се намали издръжката на един студент с 10% спрямо сегашните колежански разходи и ще се икономисат 7,5 млн. лв. годишно.
В раздела "Укрепване на висшето образование" се предлагат три вида вузове - елитни университети, по-ниско ниво университети и споменатите 7 професионални колежа. Според доклада частните вузове у нас били малко. Препоръчва се многото на брой малки университети, невинаги с добро качество и неправещи наука, да се слеят или закрият и университетите от около 40 сега да намалеят за пет години до 20-25, от което се спестяват около 68 млн. лв. годишно. Според доклада за висше образование у нас се дават 0,9% от БВП (2004 г.) Не е отчетено, че до 2007 г. процентът е спаднал на 0,5. Броят на студентите на един преподавател трябва да се увеличи и 8000 преподаватели трябва да бъдат пенсионирани или стимулирани да напуснат, иска СБ. Така щяла да се повиши ефективността на вложените ресурси. Финансирането трябва да е според реалния брой приети студенти, а не според обявения от МС прием за всеки вуз (и тази мярка вече е въведена от МОН). Лекционната натовареност можела да бъде 1 час седмично вместо 30.
СБ предвижда студентските такси да достигнат възможния по закон таван - 30% от издръжката, и да бъдат 900 лв. вместо наполовина, както е сега. Така от студентите в системата щели да влизат по 100 млн. лв. годишно. А ако се въведат и студентски заеми, икономиите можело да стигнат до 150 млн. лв. на година. Студентите ни обаче са малко, те са 26,9% от населението, докато в ЕС са средно 58%, се казва в доклада. Затова трябва да се отвори широко приемът, като матурата служи за вход. Академичната автономия на вузовските общности е прекалена, трябва да се създадат настоятелства с външни участници, които да назначават ректора, да управляват финансите и собствеността, а цялата система трябвало да се ръководи от Съвет по висшето образование, който да замести Съвета на ректорите.
В частта за наука се набляга единствено на иновациите.
Непонятно какви експерти
са я правили, но в нея са сбъркани множество факти и данни. Посочено е например, че звената на БАН са 87, а те в действителност са 78, от които 60 бюджетни. Не е посочено, че броят на учените в академията - едва 3500, я нарежда на едно от последните места сред сродните институции в страните на ЕС. Научни резултати не са включени в доклада. В него се предвижда академията да работи само приложни изследвания. Доколкото министър Вълчев публично и пред правителството повтаря същите грешни данни и факти, не е ясно кой на кого ги е пробутал - МОН на банката или обратно.
В доклада се казва, че бизнесът трябва да инвестира в наука, но сочи като непрепоръчителна практиката на ЕС да се правят данъчни облекчения за това. Създаването на среда за конкуренция щяло да стимулира малките фирми да дават пари за иновации, пише СБ. Непонятно защо България се сравнява с Финландия (авторът на раздела познава само тази държава?). Финландия обаче има коренно различна от нашата индустриална структура, нетипична за Евросъюза изследователска организация и според данните на Eurostat е втора в ЕС след Швеция по инвестиции за наука (3,49% от БВП) и първа по брой на учените на 1000 души население (13,77 учени на 1000). А България има главно малки фирми в леката промишленост, търговията и услугите, ние сме последни в ЕС по инвестиции за наука (0,4% от БВП при средно 1,9 за ЕС) и предпоследни преди Кипър по учени на 1000 души население (2,68 на 1000).
В различните раздели на доклада е предвидено създаването на над 10 нови административни държавни структури, парите за чиито чиновници щели да дойдат от икономиите и от структурните фондове на ЕС. България може да постига същите резултати с 40% икономии в ресурсите или 25% по-високи резултати със сегашните ресурси, се казва в края на доклада. В написването му партньор е бил финансовият зам.-министър Любомир Дацов, но той не носи отговорност за препоръките, пише в документа.
Лошото е, че след появата на доклада изведнъж става ясно откъде са повечето идеи на просветното ни министерство и че то негласно, но стриктно, следва идеите на СБ...
05.10.2007
Елка Янкулова |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/04/2009 : 17:30:05
|
От форума на в.Сега:
A Bulgarian in the USA
04.12.2009 г. 04:58:58
Educators who hold a formal title of "Professor" (referred to as tenured/tenure-track faculty) typically begin their careers as assistant professors, with subsequent promotions to the ranks of associate professor and finally professor.
http://en.wikipedia.org/wiki/Professors_in_the_United_States#Salary |
Edited by - moderator on 12/04/2009 17:33:27 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/04/2009 : 20:04:26
|
Съветът на ректорите с резерви към проектозакона за академичния състав
4 Декември 2009
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=159409
Съветът на ректорите изрази резерви към проекта на Закон за развитие на академичния състав, изработен от Министерството на образованието, младежта и науката и представен за обществено обсъждане преди няколко дни. На среща на членовете на съвета с министъра на образованието Сергей Игнатов в Русе в петък, е било изказано мнението, че званието "професор" във висшите училища трябва да се различава от званието "професор", занимаващ се само с наука.
Направено е било предложение въпросът с академичните звания в университетите да се решава от Закона за висшето образование, а за званията за научните работници - в Закон за БАН, което на практика обезсилва идеята за приемането на закон, който да третира научните звания както във, така и в научните центрове. Изразени са били и опасения, че в работата на новосъздаваната Контролна комисия за присъжданите академични звания, която, според проекта, трябва да замени сегашната Висша атестационна комисия (ВАК), може да има много субективизъм. Ректорите са изразили и виждането, че не трябва да се бърза и трябва внимателно да се подготвят законите, за да не се срамуват по-късно създателите им и да не се "хранят адвокатите чрез тях".
Дискутиран е бил проблемът за разбиване на "монопола" във висшето образование и на различията между частните и държавните университети.
Срещата обаче е била определена като възстановящата връзката между Съвета на ректорите и ръководството на просветното министерство, което, по думите на председателя на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов, "показва, че ще има позитивни резултати от подготвяните нови закони, свързани с висшето образование". |
|
|
|
Manoilov
Bulgaria
17 Posts |
Posted - 12/05/2009 : 13:17:22
|
Попълних Анкетата за научните степени и научните звания предложена на вашия сайт. Копирам някои от коментарите си:
Към т.1.
Мисля, че в момента хабилитираните лица прехвърлят много от своите задължения върху нехабилитираните, с което им отнемат голяма част от времето. Трите изредени степени асистент, старши асистент и главен асистент само възпрепятстват научното израстване и го протакат във времето. Само човек, който го е преминал може да го оцени- асистентите провеждат само лабораторни упражнения, които се отчитат едно лабор. упр.=1 час, създават практически и лабораторни упражнения заедно с макети и задачи, проверяват купища протоколи, ремонтират макетите, пишат учебните програми (хабилитираните само се подписват). Кога ще им остане време за научна работа? От друга страна близките на шефовете стават докторанти->доктори и след това за късо време->главни асистенти и се хабилитират.
Към т.3.
Приемам да има Омбудсман в науката стига да не е безполезен фигурант.
Към т.4.
Не приемам комисиите да са 3-членни и 5-членни защото това само би поощрило местната шуробаджанащина.
Към т.20.За атестирането: На нехабилитираните-на 3 години, за хабилитираните-всяка година. То и сега некадърността им е пред очите ни всекидневно. Повечето от тях след като се хабилитират изоставят всякаква научна работа, започват да се занимават с административни длъжности и всичките им публикации са писани от други.
Към т.23.
В момента според чл. Чл. 173. на „Наказателния кодекс” плагиатството се наказва с до 2 години затвор, а давността е 5 години.
Към т.24.
Предложението ми е:
Аналогично на даването на права по определена научна специалност (виж Специализираните научни съвети) чрез публикации, да се отнема дадената научна специалност на хабилитирани лица при доказване на тяхната некомпетентност в съответната област.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/05/2009 : 21:54:39
|
От форума на проф. Лазаров:
http://d.yimg.com/kq/groups/16131609/729181191/name/otziv+za+zakona_VAK.doc
За новия закон развитие на академичния състав
автори:
проф. дмн. Рони Н. Леви,
проф. дмн, ст.н.с. I. ст. Ралица К. Ковачева,
ст.н.с. д-р II. ст. Виржиния Ст. Кирякова,
доц. д-р Георги Димов
Предложеният от министъра на просветата, науката и младежта нов закон за развитие на академичния състав, който ще замени досегашния Закон за научните степени и звания е, според нас, катастрофален. Нашето мнение, базирано на досегашния ни опит, е, че новият закон ще доведе до уравняване на университетите и личностите с различно научно ниво, засилване на административната зависимост на науката, раздробяване на научната общност и ликвидиране на наченките на обществено мнение в дадена специалност. Прилагането му ще предизвика деформации в развитието на науката в България и ще доведе до понижаване на нейното ниво. Това не бива да се допуска.
Ще изброим някои от последствията, до които приемането и прилагането му би довело.
Премахването на ВАК очевидно заема централно място в закона. Така, издигането на научните кадри остава единствено в ръцете на административното ръководство на съответното научно учреждение. Нека не се заблуждаваме, че изборът на външни рецензенти може нещо да промени – всеки ловък администратор може с лекота да подбере външни, а дори и чуждестранни, рецензенти, които да напишат точно необходимата за него рецензия. Очевидно броят на хората с научни титли ще скочи драстично. Всеки ВУЗ ще има точно толкова професори и т.н., колкото пожелае. Досега един важен критерий в акредитацията на университетите беше наличието в тях на достатъчно хабилитирани учени; сега този критерий става абсурден, и не е ясно какво би могло да го замени. По-специално, научните учреждения с високо научно ниво фактически стават равнопоставени с тези, в които истинска наука няма. Можем да си представим също така и реакцията на обществото – когато се появят хиляди нови професори, титлите „професор” и „доцент” ще станат по-скоро обект на присмех, отколкото на уважение.
Законът радикално променя и ситуацията с научните степени. Степента „Доктор на науките” се отменя и се замества с абсурдното понятие „хабилитиран доктор”, присъждано автоматично. За научната степен „Доктор” липсват каквито и да е изисквания за резултати, публикации и т.н, т.е. тя става просто една образователна степен. Съчетано със задължителния характер на степента, това ще доведе до водопад от формални дисертации, които много малко ще допринесат за развитието на науката.
В досегашната система на присъждане, особено на научните степени, имаше силен момент на публичност. В много случаи (главно за „големи докторски”) защитата на една дисертация беше събитие в научния живот и даваше възможност да се запознаем с интересни изследвания на колеги. Има и други случаи: понякога има учени, дори с добри формални показатели, чиято научна несъстоятелност става ясна едва след публичното обсъждане при защитата на тяхната дисертация. С отпадането на „големите докторски”, разбира се, отпада и този централен момент в научния живот, както и възможността за създаване на обществено мнение в науката. Предвидена е известна публичност за „малките докторски” но при тази система на оценяване тя може да доведе само да доведе до допълнителни ръкопляскания във внимателно режисирания сценарий.
Новият закон ще доведе до рязко засилване на зависимостта на учените от административното ръководство. Да си представим един млад учен, който поради някаква причина, например заради избора на тематиката си, не среща разбиране от своите ръководители. В сега съществуващата автономна система на ВАК той можеше да търси реализация чрез защита на докторски дисертации – малка и голяма – пред съответния СНС. Така, ако са стойностни, неговите резултати ще получат известност, и тяхното премълчаване би станало невъзможно. Известни са редица случаи, и то от преди 10. ноември, когато именно „неудобни“ някому учени, но с чудесни резултати, придобиваха докторска степен (голям доктор). В предлаганата от проектозакона структура всичко е в ръцете на академичният съвет на научното учреждение, т.е. в много случаи – в ръцете на един единствен човек, административния ръководител на това учреждение. При липсата на независимо оценяване израстването на всеки млад учен ще зависи не толкова от научните му постижения, колкото от отношенията му с ръководството. Това би довело до раздробяване на науката на „феодални владения”, всяко от които – под пълния контрол на т.н. „феодални старци”.
Досегашната система на ВАК, разбира се, далеч не е съвършена и се нуждае от реформи, но най-лошото би било пълното и ликвидиране. Нашето мнение, базирано на досегашния ни опит, е, че новият закон ще доведе до уравняване на университетите и личностите с различно научно ниво, засилване на административната зависимост на науката, раздробяване на научната общност и ликвидиране на наченките на обществено мнение в дадена специалност. Прилагането му ще предизвика деформации в развитието на науката в България и ще доведе до понижаване на нейното ниво. Това не бива да се допуска.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/06/2009 : 11:26:45
|
От форума на www.mediapool.bg:
http://www.mediapool.bg/forum/popmsg.php?msgid=1137770
Относно: 1400 уволнени асистенти - това ще е резултатът
Автор: Питащ
Получено на: 5 Декември 2009 16:40
от деянието на Игнатов.
Остават на работа:
- ДС преподавателите
- БКП партийни секретари
- леко прикрити плагиати
- откровени автори на баналности
- автори на безумни откъм научен стандарт книги
Относно: Закона за корупцията на науката
Автор: Учен
Получено на: 5 Декември 2009 22:49
Законът на Игнатов ще срине всякакви контролни системи и даването на звания и степени ще се превърне в мощна корупционна машина, а новоизлюпените богаташи, депутати, политици, които имат вече всичко, ще получат и звания и степени.
|
Edited by - moderator on 12/06/2009 11:31:41 |
|
|
|
Nedelcho_Nedelchev
Bulgaria
9 Posts |
Posted - 12/08/2009 : 14:02:16
|
За плагиатството у нас и новият ЗАКОН за развитието на академичния състав в Република България
Не мога да се примиря, че плагиатството у нас се толерира, а жертвите му са безпомощни, и да протестират, и да не протестират. Аз имам публикации, свързани с плагиатството и непубликувани рецензии, но за тях системата си мълчи, и си върши работата критикуващия да замълчи. И често си я върши под благовидни убеждавания на колегиума за отстраняване на хора, които не искат да работят в колектив, които са завистливи, които имат научни слабости и в крайна сметка са „лоши хора”. Този механизъм на репресиране се основава на чл. 17 от Закона за научните степени и научните звания, за изисквани морални качества дори и в редакцията му от 2000-та година.
Колеги, вероятно си спомняте, как бившият председател на ВАК П. Кендеров на международна българо-немска конференция под патронажа на ИРИОН и фондация „Конрад Аденауер” през 2008 г. яростно защитаваше позицията си, че това не било работа на учените и законите им, тъй като имало „Закон за авторското право”. Но според чл. 30 (2) от Закона за научните степени и научните звания се отнема научната степен или звание и „когато бъде установено, че трудовете въз основа на които е дадена, или значителни части от тях са написани или създадени от другиго”.
В ЗНСНЗ не е уточнено и как се извършва установяването за плагиатство, нито са предвидени действия по процедура.
Отсъства изцяло темата за учените, които не отговарят на критика с десетилетия, които растат в научната кариера със своеобразни научни идеи, представяни като нови във времето и нравствени при това, и които определят развитието на науката, образованието и кадрите в тях.
Тези положения за плагиатство отсъстват в Новия ЗАКОН. Старата сегашна ВАК просто не спазва задълженията си, и нейният бивш председател със съмишленици вероятно е спокоен от отсъствието на членове за плагиатството в новия Закон. Всъщност това е целта на онези, които не спазваха стария закон и трябва да държи будно вниманието на създателите на новия.
В писмото на гл. ас. д-р Пламен Маноилов е представен случай на плагиатство и решаването му от комисия. Очевидно и тук ВАК е избягал от задълженията си по закон. А случаят е от най-типичните, за задържане на развитието на науката и свързаните с нея сфери – преписване на чужди трудове и създаването на научни и образователни кадри от хора без собствено мислене. Това е и причината за отсъствието на производителност на труда, а и на интерес към книгите и ума у нас.
В писмото на гл. ас. д-р Маноилов се споменава за случай на плагиатство, разгледан от комисия очевидно не към ВАК, и това е добър пример за това, как институцията, избягала от задълженията си може да решава местни проблеми, без да отговаря на въпроса къде и е мястото при решаване на поставен в закон проблем.
Самото нарушение – преписване със съкращения на чужд труд, като се маха името на автора, за което комисията установила, че не е плагиатство – тук правя уговорката, че не познавам точно тези трудове, е разпространена скандална практика. Действително, издателства работят с предупреждения, че нито части, нито труда в цялост могат да бъдат копирани и преписвани. Очевидно е обаче, че може, дори под формата на съставителства, сборници, при публикуване от един или няколко автори на резултати от колективен труд, в който не е включен целият колектив, при съавторство на основен автор и научен ръководител, или при добри позиции и на учебни или монографични издания.
Проблемът за плагиатството е много сериозен и ще има и международен отзвук. На подобни действия не се смеят само студентите, но се учудвам, защо ощетените автори не си търсят правата по съдебен път. Ако става дума за случаи, които са обвързвани със заплахи за научната им кариера и новият Закон ще бъде безсилен, ако те нямат смелост.
Като установяване плагиатството има две страни. Едната е на ощетените автори, а другата на научните институции и общност. Когато мълчат и двете вместо революция има еволюция на статуквото.
По конкретният случай за научно израстване и колективната работа – ръководство за лабораторни упражнения не мога да взема отношение. Не познавам и конкретното състояние на проблема. Не съм и математик или информатик.
Бих препоръчал като общо условие усилване на научната продукция при кандидатстване за следваща научна степен или звание. Не, че при съществуващите отношения в научните колективи не могат да бъдат обезценени и големи по обем научни изследвания. Препоръчвам и на вносителите на новия ЗАКОН отношение към плагиатството, развитието на науката, приложението й в производството и възпроизводството на човешки отношения. Приключилите процедури не означават, че не е имало действия с престъпен характер на участващите в тях, които да са ненаказуеми и неподлежащи на контрол.
-----------------------------
http://nedelchev.org/ |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/08/2009 : 21:26:56
|
Уважаеми колеги,
от многобройните реакции във връзка с новия проект за закон за развитие на академичния състав в РБ вече се откроява ясна тенденция за силно негативна реакция от страна на всички асистенти - тези, които са доктори и тези, които не са доктори.
Считам, че тези реакции са напълно резонни защото новият проект поставя асистентите в още по-неблагоприятна ситуация от тази породена от действащите в момента нормативни документи и академични практики. Щом асистентите са най-недоволни от липсата на перспектива, за какво подмладяване на академичния състав става дума ?
Аз лично, както и колеги от ИРИОН поставихме въпроса на министър Сергей Игнатов. Засега той отказва да се съобрази и призовава недоволните асистенти да напускат работата си.
Предстои да наблюдаваме развитието на ситуацията.
Но за да има по-голяма чуваемост трябва да се канализират исканията на асистентите за да бъде реално чут гласът им.
Ще се радвам да чуя повече мнения по тази тема.
Ето някои интересни данни в тази връзка от блога на проф. Лазаров:
автор: Иван Колев
Проектът за Закон за развитие на академичния състав предвижда всички асистенти да са защитили докторат (или да защитят такъв в най-кратък срок).
Прилагам данни за СУ.
Факултет Брой на асистенти без защитен докторат
Биологически 39
Богословски 13
ГГФ 22
Журналистически 6
Исторически 17
Математически 51
Медицински 16
Педагогика 5
Славянски 41
Стопански 21
Стопански 21
Физически 16
Философски 34
ФКНФ 105
Химически 19
Юридически 36
Общо за СУ 452
|
Edited by - moderator on 12/08/2009 21:41:58 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/09/2009 : 13:26:05
|
Науката ни минава от "свински тръс" в спринт
09.12.2009, 14:08 (обновена 09.12.2009, 14:16)
Диляна Панайотова
http://news.ibox.bg/news/id_263937713
Днес МС прие закона за развитие на академичния състав. С него се закриват атестационните комисии.
ВУЗ-овете сами ще избират своя преподавателски състав, съобщи образователният министър Сергей Игнатов. Това е един цивилизационен или антропологичен акт, допълни още той.
Според него тази реформа е трябвало да стане още с отпадането на комунизма. Целта е да няма прекалено много професии, а също така и да се стимулират наистина младите учени.
Той каза още, че миналата година образователното ведомство е дало награда за млад учен на 50-годишен мъж. Този закон е рамков, коментира още Сергей Игнатов.
По думите му до сега българските учени бягали в „свински тръс", а сега ще бягат спринтово. За сега остава системата асистент - доцент - професор.
„Аз съм против автоматичното приравняване на доцент към професор", каза още доц. Игнатов.
Сергей Игнатов: Кабинетът прие титли без ВАК с аплаузи
Веселка ВЕНКОВА
10 Декември 2009, брой 282
http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=5545&g=
С аплаузи правителството приело проектозакона за развитие на академичния състав в България, с който се предлага закриването на Висшата атестационна комисия. С това се похвали вчера просветният министър Сергей Игнатов, след което констатира, че администрацията оглупява научно.
Държавната опека се запазва чрез мобилна контролна комисия, поясни министърът, а единственото й право е да следи за законноста на процедурите, но не и да ги провежда. Същата комисия щяла да бди да не би някъде "да се струпат за кратко време много професури". Игнатов определи приемането на проекта като цивилизационен и антропологичен акт, с който ще бъде премахната "пазената 20 години съветска реликва". Според доцента египтолог бъдещият закон е рамков и ще накара българските учени "да пробягват стоте метра спринтово, а не в свински тръст". Тримесечният "период за доноси", който следваше защитата преди получаването на сертификат за научна степен, бил намален на 75 дни, отчете министърът.
Кабинетът е отхвърлил научната степен "хабилитиран доктор" и занапред с една защита ще се става доктор на науките. Сергей Игнатов не можа да каже какво ще спечели или спести държавата от новия закон за развитие на академичния състав. Министърът поясни обаче, че университетите ще пестят от 3 до 6 хил. лв. на процедура, а държавата - от 3 до 5 млн. лв. от премахването на шифрите.
|
Edited by - moderator on 12/09/2009 20:06:56 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Закон за развитието на академичния състав в РБ
