| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 10/20/2010 : 14:01:00
|
Спират конкурсите за професори
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-10-20&article=344351
Университетите са в цайтнот да избират ли нови професори и доценти. Причината - Конституционният съд върна част от текстовете на новия закон за развитие на академичния състав. При това - точно тези, които касаят процедурата по избора. Ако ректорите завършат конкурсите за професори сега, след това има шанс загубилите да оспорят процедурата в съда и университетите да загубят. В момента са обявени 15 конкурса за професори, 14 за доценти и 81 за асистенти. Ректорът на СУ проф. Иван Илчев заяви, че целият Юридически факултет търси решение на казуса. В същото време проблемът става все по-сериозен, защото има хора, които се пенсионират, и няма кой да бъде назначен на техните места.
|
 |
|
|
Rumen_Daskalov
Bulgaria
1 Posts |
Posted - 10/21/2010 : 12:38:20
|
М Н Е Н И Е
относно проекта за
постановление на министерския съвет за приемане на нормативни актове по прилагане на закона за развитието на академичния състав в Република България
от проф. дмн Румен Николов Даскалов
зам. декан НИД и КП, факултет „Стопански”
на Технически Университет – Габрово
1. ДА ОТПАДНЕ § 3 от заключителните разпоредби.
Ако този параграф остане, той ще е причина за катастрофални последствия за науката и висшето образование в България.
За сведение:
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/decree/pms202-2010.pdf
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 202 НА МС ОТ 10.09.2010 Г. ЗА ПРИЕМАНЕ НА
НОРМАТИВНИ АКТОВЕ ПО ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА
АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Обн., ДВ, бр. 75 от 24.09.2010 г.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
Чл. 1. Приема Правилник за прилагане на Закона за развитието на академичния състав
в Република България.
Чл. 2. Приема Правилник за дейността на Арбитражния съвет към Националната
агенция за оценяване и акредитация.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Отменя се Правилникът за прилагане на Закона за научните степени и научните
звания, утвърден с Разпореждане № 303 на Бюрото на Министерския съвет от 1972 г. (обн.,
ДВ, бр. 63 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 13 от 1984 г., бр. 85 от 1985 г., бр. 13 от 1992 г. и бр.
83 от 2002 г.).
§ 2. Отменя се Наредбата за държавните изисквания за приемане и обучение на
докторантите, приета с Постановление № 222 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ,
бр. 90 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2004 г. и бр. 79 от 2009 г.).
§ 3. Класификацията на специалностите на научните работници в Република България,
утвърдена със Заповед № 114-111 на министъра на науката и висшето образование и
председателя на Висшата атестационна комисия от 1990 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 1990 г.; изм.
и доп., бр. 37 от 1994 г. и бр. 81 от 1995 г.), не се прилага след изтичането на срока по § 8,
ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби oт Закона за развитието на академичния
състав в Република България. |
|
|
|
B_Yovchev
Bulgaria
14 Posts |
Posted - 10/21/2010 : 13:23:42
|
Здравейте,
БНР - Хоризонт, преди 2-3 дена излъчи коментара
на зам. председателя на съвета на Ректорите. Той с
удовлетворение подкрепи препоръките на Конституционния съд.
От този коментар обаче се разбра, че тези препоръки същественно
променят филисофията на критериите заложени в новия правилник, от
което следва, че предстоящите промени няма да са "дребни".
Във връзка с това, предлагам ИРИОН спешно да публикува същността
на препоръките на Конституционния съд, за да създаде дискусия, която
да улесни процеса на въвеждане на промените в закона и правилника.
Поздрави,
проф. д-р инж. Б. Йовчев |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 10/21/2010 : 19:29:29
|
Проф. Даскалов, обявявате се срещу най-свястното нещо, което направи Сергей Игнатов.
Защо тази прословута "система с шифрите" е гадория и как тя се използва недобронамерено от научната номенклатура, неведнъж е ставало въпрос и в този форум, и на мероприятията на ИРИОН; в частност и акад. Кендеров се е изказвал срещу нея.
"Системата с шифрите" принуждава учените да се съсредоточават върху един-единствен въпрос, при което се получава неглижиране на научните изследавния в граничните области, при това са ощетени учените с по-широки интереси, а научните търсения се свеждат до преповтаряне на едни и същи неща. В частност, в селскостопанските науки, най-лесно и бързо се хабилитират тези научни работници, които са шефове на някаква база - напр. "имат" си стадо (кавичките са, защото то формално е държавно) и всички колеги, които правят изследвания в тази база ги пишат за съавтори - така те много бързо трупат бройка публикации, а ако са късметлии - и импакт-фактор, без да са си мръднали пръста за някаква собствено научна дейност - само защото оглавяват съответното звено.
Впрочем, дори и да се абстрахираме от реалните вредни последствия от "системата с шифрите" - и при най-бегъл поглед върху списъка се виждат откровени щуротии - напр. шифър "04.03.06.Патология на животните" на практика обхваща почти целия раздел "04.03.00. Ветеринарна медицина" (може би евентуално без някои аспекти на ветсанекспертизата и организацията на ветеринарното дело) - с което напълно се обезсмислят шифри 04.03.07., 04.03.08., 04.03.09. и 04.03.12. - понеже всичко това е все "Патология на животните". И за какво тогава бяха нужни тия шифри? - ами - защото така и 100 публикации да имаш - началникът ти (заинтересован от това да не се хабилитираш - понеже като не се хабилитираш - и ще може да чете лекции докато се разпадне някой ден по стълбите - понеже - "НЯМА КОЙ!") винаги може да каже - ама ти по нито един шифър нямаш 20 публикации - значи няма как да се хабилитираш - и това е довод да не се обявява конкурс.
Или още един проблем - съответен шифър може просто да няма! - когато се е случвало най-доброжелателно да ме попитат аз по кой шифър съм, най-чистосърдечно отговарям "не знам" - защото наистина не знам - защитих по 04.02.01., но реално това, с което се занимавам (биологичното животновъдство) не попада под нито един шифър - и кво правим в такива случаи? - "прилепваме се" за някой шифър, колкото "да минем" - съжалявам, но моят принцип е, че когато нещата са изпразнени от съдържание, по-добре е да ги няма и като форма.
Изобщо, присъединявайки се към общата критична оценка спрямо дейността на Сергей Игнатов като министър, аз смятам, че все пак принципната посока на неговите опити за реформи е правилна - просто той се оптива да ги осъществява по един безобразно некадърен начин - и затова резултатът е плачевен - а не че замисълът е лош.
Сега пак ме призовават утре да излизам да искам пари - не че бих ги отказал - НО - аз искам най-вече да работя във функциониращо научно звено - затова съм станал научен работник - да се занимавам с наука и да преподавам - и моите претенции към министъра са в тази посока - че с липсата на реформи обезсмисля моето старание - а да се пълни каца без дъно - стара истина е - е загубена работа. |
|
|
|
Philip_Petrov
Bulgaria
69 Posts |
Posted - 10/22/2010 : 09:40:46
|
| Аз например изцяло сам си финансирам публикациите - плащам си и таксите за правоучастие, пътя, хотела, храната... Причината мисля, че всички я знаете, затова няма да я коментирам. |
|
|
|
Stefka_Maneva
Bulgaria
16 Posts |
Posted - 10/29/2010 : 21:33:46
|
".. предлагам ИРИОН спешно да публикува същността
на препоръките на Конституционния съд, за да създаде дискусия, която
да улесни процеса на въвеждане на промените в закона и правилника."
Поздрави,
проф. д-р инж. Б. Йовчев
Уважаеми учени,с Решение № 11/05.10.10 г. КС по същество отхвърли концепцията на ЗРАСРБ. В заключителната част на мотивите /с 17/, той препоръча "разработването и приемането на нова, концепцуално завършена,обхватна и единна законодателна уредба на въпросите на образованието и развитието на академичния състав."
Jurist |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 10/30/2010 : 13:19:47
|
quote:
Originally posted by Stefka_Maneva
"..
Уважаеми учени,с Решение № 11/05.10.10 г. КС по същество отхвърли концепцията на ЗРАСРБ. В заключителната част на мотивите /с 17/, той препоръча "разработването и приемането на нова, концепцуално завършена,обхватна и единна законодателна уредба на въпросите на образованието и развитието на академичния състав."
Jurist
ТОЧНО ТАКА Е - и не може дори да има спор по въпроса! Защото в двадесетгодишната история на българската демокрация това е пръв и единствен случай, в който ЦЯЛ ЗАКОН е буквално разбит като противоконституционен! Досега винаги е имало само отделни изолирани думи и изрази, рядко изречения, които са били обявявани за противоконституционни!
И във връзка с това аз питам за пореден път:
ТОЗИ ТАКА НАРЕЧЕН МИНИСТЪР ЗАЩО ВСЕ ОЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ПРАВИ НА ДРЪЖ МИ ШАПКАТА И НЕ ПОДАВА ОСТАВКА? |
|
|
|
Philip_Petrov
Bulgaria
69 Posts |
Posted - 11/01/2010 : 12:30:52
|
| Ето така - може го, прави го... |
|
|
|
Stefka_Maneva
Bulgaria
16 Posts |
Posted - 11/05/2010 : 15:48:17
|
Уважаеми учени, на 03.11.10 г.в НС е внесен от г-жа Ирена Соколова и група народни представители Законопроект за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в РБългария.Законопроектът ще бъде обсъден на заседание на КОНВДМС, което ще се състои на 11.11.10 г. 15 ч.Последният е изготвен за съобразяване на ЗРАСРБ с Решение № 11 на КС на РБългария и е предназначен за първо четене в пленарна зала. С поздрав Ст.Манева.
Jurist |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/09/2010 : 10:55:41
|
След решението на КС
От академичната реформа на Игнатов не остана нищо
Мартина Бозукова
9 Ноември 2010
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=172285&srcpos=2
От първоначално планираната от просветния министър Сергей Игнатов академична реформа половин година след приемането й няма и помен. Основни моменти от нея бяха отменени в началото на октомври от Конституционния съд, което наложи пренаписването на Закона за академичния състав. Новата му редакция вече е внесена в парламента от депутата Ирена Соколова (ГЕРБ) и група народни представители и предстои през тази седмица да се гледа от образователната комисия в Народното събрание.
От внесените поправки става ясно, че на практика цялата философия на реформата на Игнатов е подменена. Така например се реабилитира научната степен доктор на науките и в новите текстове дори се казва, че “при равни други условия, лицата, придобили научна степен "доктор на науките" ползват предимство при заемане на академичните длъжности“.
Мнението на Игнатов е, че тази научна степен е абсолютно излишна. Първоначално идеята бе да има само една степен – доктор, но в крайна сметка степента “доктор на науките“ бе оставена само заради тези, които вече са я придобили. По-високата степен обаче не даваше никакви предимства на притежателите й спрямо носителите на степента доктор. След като този текст бе отменен от КС, сега вече тежестта на по-високата степен се връща.
Друг основен момент в реформата също е вече в историята – автономията на ВУЗ-овете да произвеждат по собствени правила учени. Така бяха попарени мечтите на просветния министър Сергей Игнатов да създаде “модерен рамков закон“, който да дава само основни насоки, а висшите училища да решават всичко сами. С новите текстове се въвеждат диференцирани изисквания към дисертационния труд за придобиване на степените “доктор" и “доктор на науките", както и диференцирани изисквания за заемане на академичните длъжности “доцент" и “професор".
Поправен е и друг спорен текст - процедурите да се обжалват пред Арбитражен съвет, чийто решения обаче не подлежат на съдебен контрол. С новите разпоредби се предвижда всички актове на университетите, свързани с кариерното израстване да могат да се обжалват пред съда по реда на Административно процесуалния кодекс.
Наред с предложенията на ГЕРБ депутати от Коалиция за България също са внесли предложения по Закона за академичния състав. Те предлагат Висшата атестационна комисия (ВАК) да продължи да работи до 30 юни 2011 година. Депутатите от левицата се аргументират с това, че решението на Конституционния съд и липсата на действаща правна уредба са създали сериозни проблеми пред процедурите за развитието на хората, занимаващи се с висше образование и наука.
В мотивите им е записано, че предложението “цели да се нормализира процесът на придобиване на образователната и научната степен “доктор” и на хабилитацията на учените, чиито процедури са стартирали по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания“.Новият Закон за развитието на академичния състав беше приет от депутатите през април, след което президентът Георги Първанов му наложи вето. Мнозинството на ГЕРБ обаче не се съобрази с мотивите на Първанов и затвърди вече гласуваното веднъж. Последва обаче ново изпитание за реформата. Леви депутати оспориха закона пред Конституционния съд, който в крайна сметка отмени общо 15 текста в него.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/09/2010 : 11:41:07
|
От форума на www.mediapool.bg:
Ждановеца
Автор: Зрител
Получено на: 9 Ноември 2010 12:35
Като потомствен номенклатурчик, преминал школата на ЛГУ "Жданов", Сергей Игнатов е шлифовал уменията си да мачка слабите и подчинените (поне два такива случая с 69-годишния акад. Съботинов). В същото време, неговото сервилно отношение към вишестоящите и силните на деня, закономерно превърнаха ръководеното от него министерство в най-ощетеното при разпределението на средствата от държавния бюджет. Конституционните съдии не се оказаха хора от първата категория, но те проявиха прекалена снизходителност към многобройните недостатъци на закона за развитието на академичния състав. Това остави в сила много недомислени текстове, както и такива с откровено лобистка насоченост. По този начин се дават големи възможности за ректорски произвол и корупционни практики, както и за рязко понижаване на нивото на висшето образование в България. Тази тенденция не може да не доведе в недалчно бъдеще до предоговарянето на условията за признаване на дипломите от българските университети в други страни.
|
|
|
|
B_Yovchev
Bulgaria
14 Posts |
Posted - 11/10/2010 : 13:57:04
|
| Като резултат от многото „корекции” след решението на КС, законопроектът за РАС е добил „неясен вид”. Необходимо е да се публикува пълният му окончателен вид. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/13/2010 : 18:04:10
|
Обади се и основният кукловод на Сергей Игнатов:
http://www.glasove.com/article-10687.php
Проф. Богдан Богданов: Нищо не пречи на университетите да се заемат със своята вътрешна уредба по нов начин
13.11.2010 г. 10:54 ч.
ВАК е държавна йерархична система, която създава илюзия за ред, но фактически подтиква към най-голямото безредие, което е възможно
Законът за развитие на академичния състав не е отменен. Точките, в които той е запазен, са достатъчни, за да могат университетите да продължат своята вътрешна грижа. Но не се чува такъв глас. Казва се: „Законът някак си е спрян, ние нямаме какво да правим, чакаме”, заяви пред ГЛАСОВЕ проф. Богдан Богданов*. И още: Конституционният съд, който е съставен от действително консервативни хора, не може да си представи закон, който е рамков. Затова Американската конституция е кратка, а нашата дълга. Законът не може да бъде правилник. Ако един закон иска да бъде правилник, той просто спира нещата. Българският закон е подробен, за да отнеме инициатива в името на реда, което пък поражда безредието на сивата икономика и на заобикалянето на закона.
Проф. Богданов, твърдите, че редът означава ниска активност, а хаосът има добри страни и може да бъде работещ. Кои са според вас добрите и позитивните страни на сегашния хаос в образователната система?
Когато кажем хаос, ние влизаме в една оценка. Понятието, което стои зад тази дума, е натоварено негативно. Използвайки думата хаос, ние правим един вид генерална характеристика на състоянието на българското образование. Става дума обаче за преминаване от един период към друг период и от едно състояние в друго състояние. Няма как междинното състояние да не изглежда хаотично. В настоящия момент в т.нар. хаос има редица позитивни неща. Първото позитивно нещо е, че се поставя въпросът за вътрешната сметка в управлението на едно учебно заведение – независимо дали то е гимназия или университет. При предишното състояние държавата се грижеше пряко за гимназията и за университета и затова основната й грижа беше отпускане на достатъчно средства. Средствата са достатъчни, ако се разходват по някакъв положителен развоен начин. Ако те обаче не се разходват по положителен развоен начин, никога не могат да стигнат. Както знаете, у нас в България, поради това, че дълго време не сме имали самоорганизация на всеки отделен човек и на всяка институция и нещата са зависели от плановете на държавата, ние изобщо нямаме навик на вътрешна сметка. Ние не живеем с мисълта, че в България всичко е по-скъпо. По-скъпа е водата, по-скъп е токът. То е по-скъпо, защото ние поради това, че сме се мислели за подчинени на някого, който се грижи за нас, разпиляваме. Аз самият, който съм толкова подреден – разбира се, в НБУ съм по-подреден, отколкото у дома – вкъщи не се интересувам колко вода и колко ток хабя. Но не само аз. Всички българи сме такива, в този смисъл сме свободни същества. Затова и нашите боклукчийски места не изглеждат добре. Това е един разхвърлян боклук, с който ние не се справяме, не влизаме в европейската норма за разделяне на боклуците. Но не само това, понеже всички без изключение, дори и най-стиснатите хора, дори и тези, които нямат пари, купуваме повече, отколкото трябва, ние хвърляме на боклука неща, които другаде няма да видите изхвърлени. Не е така в Германия. Нито един германец не купува така, както купува един българин. Тоест има една норма на разхитителност, която е много висока. Тази норма на разхитителност, както е с всички неща в живота, може да се възприема от положителна гледна точка. Положителната гледна точка е нашата свобода. Ние сме свободни, имаме пари, харчим ги, купуваме повече, отколкото ни е необходимо, забавляваме се с купуването. Това има своя много хубава страна.
Същото се отнася за организирането на една институция. Ако в едно висше учебно заведение има специалности, за които трябва да има специална грижа и поддръжка от страна на държавата, те трябва да бъдат поддържани. Няма как в един първи университет на България, какъвто е Софийският университет, да не се изучават „Теоретична физика” и „Теоретична математика”. Ясно е, че там трябва да има специалисти, които да бъдат поддържани по специален начин. Държавата наистина е длъжна да се погрижи за тях, а не за цялото заведение, в което има голям брой научни специалности по традиция и голям брой преподаватели, които получават неголеми заплати, но фактически са, така да се каже, в една социална позиция спрямо държавата. Държавата ги поддържа социално. Те не могат да бъдат изгонени на улицата. Следователно зад искането: „Държавата трябва да даде нужните пари”, стои това разчленяване – за какво да даде и за какво не. И това е положително в реакцията на Министерството на образованието и на Министерството на финансите. Без да си даваме сметка за какво да харчим и за какво да не харчим, кое да развиваме и какво да не развиваме, няма как да станат нещата. Тоест в сегашния хаос има един много положителен момент. В настоящия момент българското общество знае в много по-големи подробности какво става във висшите учебни заведения, отколкото по-рано. Това е прогрес.
Тази завишена разхитителност, за която говорите, стои някак парадоксално на фона на присъщата ни оскъдност.
Тя се съчетава с нея. По странен начин, но се съчетава. Разпиляването и оскъдността не са противоположности, защото една част от тази оскъдност се причинява от разпиляването.
Въпросът е до каква степен тази вътрешна сметка може да бъде оптимизирана от самите университети. Не трябва ли преди това все пак да се погрижи държавата, имам предвид нейната активност и инициативност по отношение на законодателния процес. Не е ли малко наивно да очакваме от държавните университети сами да се реформират, сами да започнат да режат от собствените си структури?
Напълно основателен въпрос. Естествено, че тази грижа трябва да идва и отгоре. Може да се каже, че тази грижа е съвсем пасивна, когато държавата казва просто: „Няма пари”. Това не е грижа, трябва да има законодателна грижа, но видяхте какво стана със Закона за развитие на академичния състав.
Да, но това проблем на университетите ли е?
Не, това не е проблем на университетите, това е проблем на държавата. Обаче Законът за развитие на академичния състав не е отменен. Точките, в които той е запазен, са достатъчни, за да могат университетите да продължат своята вътрешна грижа. Но не се чува такъв глас. Казва се: „Законът някак си е спрян, ние нямаме какво да правим, чакаме”.
Да, твърдението е, че отмяната на текстовете ще доведе до сериозно забавяне на процедурите. А тъй като законът не е действащ, правилникът към него също не функционира.
Но това не е вярно. Първо, правилникът не е отменен, отменен е законът. Правилникът действа. Нищо не пречи на университетите да се заемат със своята вътрешна уредба по нов начин. По нов начин означава вътрешно хабилитиране, което протича с много по-голяма грижа, отколкото е било в системата на Висшата атестационна комисия (ВАК). Сега БСП са предложили да продължи съществуването на ВАК до юни 2011 г. Защо е предложено това? Предложено е с идеята да не се стигне до безредие. Но няма, няма признаци на безредие. Когато се прави едно вътрешно промовиране в самия университет, първото голямо добро, което се постига и което го има вече в този закон, е отпадането на по-раншните научни съвети, съставени от пенсионери от различни области, които трябва да преценяват научната дейност на някой млад човек, който работи в съвсем различна от тяхната насока. Сега законът позволява да се направи една комисия от 7 или от 5 души – когато става дума за първата степен, доктор – които са специалисти от висока класа. Следователно по този начин е осигурено качеството на това промовиране, качеството на хабилитирането. Това обаче не се казва. Системата на ВАК е една държавна йерархична система, която създава илюзия за ред, но фактически подтиква към най-голямото безредие, което е възможно. Какво означава да те правят професор хора, които не са специалисти в твоята област. Ето ви един проблем, който не се обсъжда в нашия печат.
Не отчитате ли като крачка назад това, че университетите няма да имат възможност да определят сами правилата за кариерно развитие, тоест да произвеждат учени по собствени правила?
Няма такова нещо. Това, което се казва в новия вариант на закона, който ще се обсъжда в парламентарната комисия по образованието, са някакви дребни допълнителни условия, които набързо се смесват с липсата на собствена отговорност и активност. Университетите ще имат тази отговорност. Има, разбира се точки, които позволяват на онзи, който се хабилитира, да протестира пред определени нива, ако е недоволен. Това е положително.
Доколкото разбирам, не сте съгласен с твърденията, че философията на реформата на Игнатов е изцяло подменена?
Ни най-малко. Наскоро четох една такава статия в иначе хубавия форум „Медиапул”. Нека ви кажа направо – едни от големите виновници нещата да изглеждат зле са самите журналисти поради леността да си служат само с най-едри опозиции. Значи законът или е станал и е наред, или е пропаднал. Е, между това да е пропаднал и да е станал има различни малки степени, които един интелигентен журналист трябва да забелязва.
Тоест вашата оценка е по-умерена – законът почти е станал?
Моята оценка е друга – законът става. Аз не съм настроен много оптимистично в политически план, защото този закон отново ще влезе в зала и ще се гласува и може отново да отиде в Конституционния съд. Да, обаче след като го върнат, тази работа отново ще продължи. Има нужда от упорит министър. Този упорит министър го имаме.
Твърдите, че посоката на съвременното университетско развитие не трябва да бъде спускана „отгоре”, а трябва сама реално да се създаде...
И това беше намерението на министъра – с един закон, който да бъде само рамка, да се уважи правото на университетите да положат своя опит в тази рамка. Да, но Конституционният съд, който е съставен от действително консервативни хора, не може да си представи закон, който е рамков. Затова Американската конституция е кратка, а нашата дълга. Законът не може да бъде правилник. Ако един закон иска да бъде правилник, той просто спира нещата. Българският закон е подробен, за да отнеме инициатива в името на реда, което пък поражда безредието на сивата икономика и на заобикалянето на закона. Това е широката практика у нас.
Това означава ли, че единствено „имагинерната стихия на пазара”, както се изрази един анализатор, трябва да зададе посоката на развитие? Приложима ли е според вас тази философия към нашата реалност и потенциал? Не се ли превръща пазарът в новата идеологема, която отново не може да бъде реализирана?
Той лесно се превръща в нова идеологема, но не може да се реализира добре, защото един от мощните играчи в това, което се нарича пазар, е самата държава. И понеже този играч е много мощен, естествено, че самите пазарни отношения не могат да действат. Представете си, ако имаме един закон за висшето образование и един закон за развитието на академичния състав, който е само рамков и позволява на университетите да вкарат в тази рамка своите различия. Какво добро би се породило! Тогава един университет ще бъде естествено по-умен и по-добър от друг. Така че пазарът не е никаква опасност. При това положение обаче той нищо особено не може да направи, защото така или иначе законът ни се задава така, че да бъдем еднакви. Всички университети просто трябва да си приличат според това, което препоръчват Законът за висшето образование и Законът за научните степени и звания. А там, където няма различие, в никакъв случай няма динамика.
Приемате ли твърдението, че висшето образование трябва да е като фуния – всички да могат да влизат, но малцина да излизат. Точно обратното на социалистическия модел, при който влезлите в университета не срещат никакво съпротивление. Такава ли е практиката в Нов български университет?
Това е много едър и много труден въпрос. В НБУ практиката не е такава. Първо, влизането в университета не е лесно, защото е свързано с един общообразователен тест, който съм сигурен, че и вие, и аз няма да можем да решим, а младите хора го правят. Но в НБУ има либерална система на движение по стълбицата нагоре, която в никакъв случай не спира студента да ходи другаде и да се връща, понеже тук кредитната система работи вече повече от 10 години. Ти можеш да развиваш това, което си натрупал, можеш да отидеш и да работиш или да учиш в чужбина, да се върнеш с кредити, които си набрал оттам, и да направиш своя краен резултат без значение за колко години. Някои го правят бавно и дълго, но както виждате, в сегашното класиране по програми и по отделни фактори НБУ е на едно от първите места по реализиране на младите хора. Фунията е лош образ. Само крайното реализиране може да ни докаже по някакъв начин дали един университет е добър. Затова аз силно одобрявам тази система на рейтинг по области и по точки, а не общо за един университет, която беше предложена от „Отворено общество”. Ясно е, че различните университети имат различни постижения. Необходимо е тези постижения да бъдат отчетени по един точков начин и да бъдат достъпни за онези, които кандидатстват. Аз съм напълно убеден, че картата на висшето образование в България е много сложна и нейното проучване изисква голямо усилие и това е едно от крайно положителните неща, които прави министърът на образованието. Той иска да каже истината за българското образование по-надълго, а не така накратко, както казваме обикновено – „Нямаме качество и затова хората ходят в чужбина”. Това не е така.
Споменахте новата рейтингова система, според която, между другото, Софийският университет е един от лидерите у нас.
Това е съвсем нормално.
Въпреки това мнозина говорят за целенасочени атаки срещу този университет, визирайки орязания бюджет и ако щете, скорошното изказване на финансовия министър, който заяви пред студенти в УНСС, че не им препоръчва да учат в СУ „Св. Климент Охридски”.
- Вижте, това са едни риторични неща. Когато се говори накратко, всичко може да бъде изкарано по този начин. Не бива така накратко да се приключват толкова важни въпроси. Аз не смятам, че има целенасочена атака срещу Софийския университет. Смятам, че тази рейтингова система ясно показва какво е равнището в Софийския университет.
*Проф. Богдан Богданов е роден в София през 1940 г. Завършил е класическа филология в Софийския университет. Специализирал е в Атинския и в Амстердамския университет. Дългогодишен преподавател по класическа филология в Софийския университет. Той е един от основателите на Нов български университет и председател на неговото настоятелство от 1995 г. Съучредител е на фондация „Отворено общество” и председател на Управителния съвет до 1997 г. Автор е на повече от 200 книги, статии и преводи в областта на университетското образование, старогръцката литература, културата, философията, човешките отношения.
С проф. Богдан БОГДАНОВ разговаря Димитрина ЧЕРНЕВА
|
|
|
|
Vassil_Guliashki
Bulgaria
54 Posts |
Posted - 11/14/2010 : 17:19:19
|
Отговор на проф. Богдан Богданов
„ВАК е държавна йерархична система, която създава илюзия за ред, но фактически подтиква към най-голямото безредие, което е възможно.” – твърди проф. Богданов. В действителност в стария ЗНСНЗ има изискване Президиумът на ВАК да конкретизира критериите за даване на научни степени и звания (виж чл. 34. б), както и да упражнява контрол и да внася единство в тези критерии (виж чл. 34. г). Като охранителен механизъм на ЗНСНЗ е предвидено, че за прилагането на ЗНСНЗ се издава правилник, утвърден от Министерския съвет (виж чл. 46), а изпълнението на ЗНСНЗ се възлага на председателя на Министерския съвет (виж чл. 47 от ЗНСНЗ). Това на практика означава, че ако ВАК не е изпълнявал гореспоменатите императивни разпоредби на ЗНСНЗ отговорността за безредието, произтичащо от това неизпълнение се носи от Министерския съвет и по-специално от неговия председател. В действителност българската държава е била и все още е длъжна да упражнява контрол дали ЗНСНЗ се спазва и да налага санкции на Президиума на ВАК в случаите на нарушения. Неизпълняването на тази функция от страна на държавата води до липса на държавност (беззаконие) не само в сферата на науката и образованието, но и във всички други сфери, където не е осигурено изпълняването на законите.
Проф. Богданов заявява още: „Конституционният съд, който е съставен от действително консервативни хора, не може да си представи закон, който е рамков. Затова Американската конституция е кратка, а нашата дълга. Законът не може да бъде правилник. Ако един закон иска да бъде правилник, той просто спира нещата. Българският закон е подробен, за да отнеме инициатива в името на реда, което пък поражда безредието на сивата икономика и на заобикалянето на закона.”
В действителност, както вече посочих именно българската държава трябва да осигури спазването на законите и да избегне тяхното заобикаляне и навлизането в безредието на сивата икономика. Това, което желае да утвърди “проф.” Богданов заедно с подобните му „учени” е налагането на свободата на университетите и научните институти сами да определят в свои вътрешни правилници как да се дават научни степени и звания, както и да осъществяват самото вътрешно даване на научните степени и звания. Тъй като ректорът, респективно директорът на съответния университет / институт назначава вътрешно научните журита и, тъй като вътрешните правилници и научни критерии могат да се променят произволно по всяко време и за всеки отделен случай на отделен кандидат, то при липса на единни държавни изисквания горната свобода ще доведе до тоталитарна власт на ректора / директора над съдбите на членовете на научния състав в повереното му заведение, както и до робска зависимост на този научен състав от съответния ректор / директор.
Така свободата за ректора / директора се превръща в робство за редовите учени.
Преди двадесетина века робската система се е изчерпала исторически като неефективна и неконкурентоспособна. Това вероятно не е известно на проф. Богданов. Вероятно не му е известно, че такива като него бяха масово лустрирани в бившата ГДР още през 1990 г. В България за съжаление това не се случи.
Нима българската държава очаква да догони развитите страни, че и да ги изпревари чрез прилагане на модела на робската зависимост в университетите и научните институти? Ако това наистина е така, аз лично предричам, че младите хора ще продължат да бягат от тази сфера, както и ще продължи да се засилва тенденцията никой младеж да не иска да постъпи на работа в такава среда и в такава система. И изоставането на България в тази сфера ще се задълбочи. Достатъчно е да обърнем очи и да се огледаме къде са съседните ни страни. Ще видим, че всички без изключение са изпреварили България по качеството на своята наука и образование, както и по научното си законодателство.
На България не й пречат подробните закони, а липсата на воля и механизми държавата да наложи изпълнението на законите.
А на лицето Богдан Богданов обяснявам, за да го запомни: С трици маймуни не се ловят. Робската система е намерила мястото си на бунището на историята. Там е мястото и на Богданов и на всички нему подобни.
Васил Гуляшки
|
Edited by - Vassil_Guliashki on 11/14/2010 17:27:12 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Закон за развитието на академичния състав в РБ
