| Author |
 Topic  |
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
 Posted - 04/27/2010 : 22:54:40
|
СТАНОВИЩЕ
на доц. дтн Димитър Николов от ТУ-София
По-съществените недостатъци на приетия нов закон за академичния състав са следните:
1. В закона не е показано как се сформира националната листа от специалисти, а също така и как от нея се съставят научните „журита”, които дават научните степени и академичните длъжности.
Предлагането на специалистите в тези журита от разширения катедрен съвет и факултетния съвет им придава силен субективен характер. Дава се възможност на кандидатите практически сами да си изберат състава на журито и своите рецензенти, което обезсмисля ролята на конкурса. От друга страна одобряването на състава на журито от ректорите (директорите на научните звена) им дава прекомерно голяма власт. Като се знае, че в подготвения закон за висшето образование е предвидено ректорите (директорите) да нямат мандатност, те се превръщат във всемогъщи феодали, които на практика определят академичния състав. Така се създава възможност и за корупция.
Замяната на научните звания с академични длъжности превръща университетите в предприятия (ООД).
2. По съществуващия закон за научните степени и звания ректорите практически не влияят върху получаването на тези степени и звания. Те не могат и да освобождават доценти и професори, освен при наличие на значителни престъпления. След замяната на научните звания с академични длъжности, които важат само за съответния университет, хабилитираните преподаватели остават зависими от ректорите (директорите) не само в процеса на хабилитирането си, но и през целия период на работа в университетите. След промяна на учебния план (премахване на учебен предмет) ректорът може да се освободи от неудобен хабилитиран преподавател.
3. В закона не е дефинирано какво трябва да съдържа една докторска дисертация и една дисертация за доктор на науките. В съществуващия закон това ясно е показано. Нищо не се казва къде (в какви списания и научни форуми) трябва да са публикувани резултатите от дисертацията, за да се счита, че научната общност е информирана. Кой от журито ще постави този въпрос, след като членовете му ще бъдат подбирани сред приятелите на докторанта и на неговия ръководител?
4. Парадоксален е фактът, че условието за придобиване на академичните длъжности главен асистент, доцент и професор е едно и също – наличие на малка докторска дисертация. Каква академична длъжност ще бъде присъдена на кандидата зависи само от неговите отношения с колектива, с който той работи. Затова е почти сигурно, че придобилите академичната длъжност доцент или професор ще бъдат на ниво главен асистент.
Това се потвърди и от опита с подобен закон в Р. Румъния, където за няколко години се произведоха няколко хиляди професори. В резултат развиващите се страни изтеглиха своите студенти и докторанти от страната, поради заниженото ниво на преподаване.
5. Приетият закон за академичния състав копира до голяма степен подобен закон в СССР от 60-те години. Научните степени се присъждаха във факултетните съвети с помощта на двама или трима специалисти от водещи научни школи. Поради нерегламентираните положения с научните публикации (информационно затъмнение) средно статистически една дисертация (по технически науки) се защитава по 3,6 пъти с различни числови данни, поради голямата териториална отдалеченост на различните Вузове. Подобно развитие, но в по-малка степен, пред вид по-малкото университети, можем да очакваме и при нас при новия закон.
6. Поставя се въпросът, че в последните месеци масово се бърза с дисертации и хабилитации по съществуващия закон. Това е напълно разбираемо. Много докторанти, научни преподаватели и научни сътрудници бързат да защитят дисертация или да се хабилитират по съществуващия закон, за да бъдат национално признати доктори, доценти и професори.
Естествено и в съществуващия закон за научните степени и звания има недостатъци, които може да се коригират. Например, трябва да отпаднат комисиите при ВАК. Докато в специализираните научни съвети (СНС) има поне 4-5 хабилитирани експерти и допълнително няколко специалисти по близки до защитаваната тематика дисциплини, то в комисиите, които контролират 5-6 специализирани научни съвета има най-много по един или въобще липсват такива специалисти.
|
 |
|
|
sivanov
Bulgaria
17 Posts |
Posted - 04/28/2010 : 21:15:44
|
Колега Николов не съм съгласен с повечето Ви критики
По 2: Няма институция по света в която директорът да не може да освобождава служителите. Това което е в момента в нашенските институти е свободия. Има хиляди некадърници с научни титли бетонирали се на различни постове. Колкото за злоупотребата с това право - така е има и вероятно пак ще има. Затова трябва всеки ректор или директор да се контролира от независими надзорни/обществени съвети. Тогава той ще трябва да аргументира всяко назначение или уволнение и това е най-ефикасния начин за контрол.
3 В стария закон критериите за дисертации бяха общи лафове - дайте дефиниция например на важно научно постижение. Не е необходимо в закон да се изброяват колко публикации и къде трябва да има докторанта. Освен това за всяка научна област има специфики. В повечето университети в САЩ или Англия можеш да защитиш без нито една публикация. Тук по-важно е кои ще бъдат ошеняващите. Ако те са водещите учени в областта критериите ще бъдат високи.
4.Голям доктор има в много малко страни по-света и за американците това не е проблем. Какъв учен си се определя от твоите статии и патенти, а не от титлите. Със сигурност у нас има стотици професори които не могат да стъпят и на малкия пръст на докторантите и асистентите от Харвард и Оксфорд.
Примера с Румъния е много неудачем. Извадете статистиката за статиите. Ще видите, че преди 20 години Румъния е произвеждала много по-малко статии от България. През последните години тенденцията се е обърнала на 180 градуса - ние изоставаме драстично, т.е. в Румъния реформата действа и те произвеждат качествена по международните стандарти наука.
|
|
|
|
flatwood
54 Posts |
Posted - 04/29/2010 : 01:36:51
|
quote:
Originally posted by sivanov
.............
Примера с Румъния е много неудачем. Извадете статистиката за статиите. Ще видите, че преди 20 години Румъния е произвеждала много по-малко статии от България. През последните години тенденцията се е обърнала на 180 градуса - ние изоставаме драстично, т.е. в Румъния реформата действа и те произвеждат качествена по международните стандарти наука.
М-да, сравнението с Румъния е впечатляващо, напр. по брой на статиите според Web of Science:
1989 Bulgaria 1583 papers
1989 Romania 853 papers
1999 Bulgaria 1689 papers
1999 Romania 1941 papers
2009 Bulgaria 2548 papers
2009 Romania 7113 papers
|
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 04/29/2010 : 10:21:50
|
Колега SIVANOV, Вие сам си противоречите:
- Уж няма нужда от статии, пък от друга страна нашият професор не можел да стъпи на пръста на този от Харвард по брой статии, пък и румънците имали повече статии от нас.
Не знам дали сте работил в Америка, аз самият работя в американски университет и ми е малко смешно ако вие не сте работил в САЩ, да ме учите, как е там.
- Да прав сте, ако си подберете подходящо жури, може и без публикации, може и без дисертация. Това именно е големият риск и аз заставам срещу това.
- За правото на ректора да уволнява, когото му скимне. Никакъв обществен съвет няма да Ви помогне, защото такива се назначават от самия Ректор, като например Контролния съвет или дори Настоятелството(, което тук у нас на практика пак се подбира от ректора). Ако те започнат да си вършат работата, ректорът има лостове да ги отстреля, така че не разчитайте на това, не бъдете наивен. Това, което Ви се иска може да сработи САМО при частни университети и при конкурентна среда, която липсва у нас. Нали чувате, че Игнатов драпа държавата да плаща и на частните университети и училища.
- За приносите в дисертацията. Какви ще са тези учени, които да не искат да дадат гласност на научните си резултати ако ги имат. Крият се само тези, които нямат нищо. Колега SIVANOV, не бързайте да хвалите неща, от които самият Вие може в скоро време да пострадате и да няма кой да Ви помогне. И сега няма, но е нелегално, а Игнатов ще го направи легално - и тогава битият си е бит и то завинаги.
По въпроса с Румъния засегнат от SIVANOV и FLATWOOD (, с когото и друг път сме спорили и който ако не се лъжа живее в САЩ)- Румънците са 20 милиона, ние сме има няма 7 милиона, т.е. нормално е да произведат повече статии от нас, друг е въпросът, какво е качеството на статиите. Но важното е че нароилите се набързо 75000 професори след това ги отсяха с нов ВАК и на голяма част от тях отнеха правото на ръководят докторанти. Такя че добре е да се осведомите по-пълно за ситуацията в Румъния и да не манипулирате. |
Edited by - Dimitar_Nikolov on 04/29/2010 22:56:47 |
|
|
|
Philip_Petrov
Bulgaria
69 Posts |
Posted - 04/30/2010 : 10:27:58
|
Сутрешен блок на БНТ, заключителни думи на министъра на об(езоб)разованието от днес:
- Хората трябва да разберат, че реформата е добра, защото ние сме я направили добра...
... кратка пауза за осмисляне на казаното...
- ... и от вън казват, че е добра!
Сега майтапа настрана. Колеги реформата в България в този момент е неизбежна. Всички университети в страната, дори частните, са изложени пред много тежка драма - нямат нито халибитирани, нито нехабилитирани преподаватели на щат. И не се вижда откъде ще се зададат нови ако нещата си останат по този начин. За някой да е тайна масовото водене на курсове от студенти, които са ги кандърдисали да се явят като хонорувани преподаватели? Ако останем в това положение до броени години ще останем без университети и ще трябва да внасяме учени от чужбина, за да съживяваме системата. Това няма да е никак евтино на българския данъкоплатец.
Така, че реформа не може да не се направи! Въпросът който стои пред нас е "как да се направи". В момента министър Игнатов предлага пътя на най-малкото съпротивление - "пазара решава". Няма да коментирам неговите лични финансови интереси на този пазар. Ще коментирам моето виждане какво ще се получи при такава ситуация.
На първо време проблемът с кадрите ще бъде решен. Колегата, който каза, че ще "се нароят хиляди професори и доценти" е прав - именно това ще се случи. Истината е, че в краткосрочен план това няма да е толкова лошо действие - системата образно казано "ще се отпуши" и университетите отново ще заработят. Въпросът е "как" ще заработят. Отговорът е ясен - отначало много калпаво (но при силна обществена подкрепа), после ще се усети обществото и ще надигне вой - нещата ще почнат да се подобряват и така с некадърните кадри рано или късно ще достигнеме отново до застой на нивото, на което си бяхме и преди! Така, че в дългосрочен план ние не сме разрешили абсолютно никакъв проблем, а само замазахме положението за още 20 години...
Тогава защо министърът прави именно това? Отговорът е, че той в момента прави политика, а не образователна реформа. Едното единствено желание е хората да поръкопляскат в следващите три години, че всичко при него е тръгнало напред. Това, че сме тръгнали по задънена улица - ще се разбере може би в следващия или по-следващия мандат на друго правителство. И Игнатов ще чака търпеливо връщането си на бял кон.
Тук вече идва и нашата роля. На първо време ние трябва да подкрепим стремежа за реформа. Но освен това не каквато и да е реформа, а качествена такава. В сферата на образованието има остра нужда от съкращаване на администрация. От нея следва, че в сферата на образованието е нужно повишение на заплатите именно за младите хора - в противен случай единствените кандидати за тези работни места "с лесна дипломка" ще бъдат само шепа идеалисти и мнозинство от некадърници. В сферата на образованието има остра нужда от промяна на критериите за финансиране на университетите. Това плащане "на глава студент" трябва да престане колкото се може по-скоро! Именно то е разковничето на всичките ни проблеми. В момента студента не е клиент търсещ качество, а на него се гледа като стока. И докато това е така - всеки ще се стреми да има колкото се може повече стока, която да продава на министерството за пари. Министерството трябва поне да спре да плаща некачествената стока.
Изобщо в сегашния закон за развитие на академичния състав се полагат основите на една много по-мащабна бъдеща реформа, но за съжаление аз мисля, че се прави половинчато. Полагат се основите на система, в която "всичко е постарому", но е леко пришито с конец там, където е скъсано. Ще продължим да си ходим с дрипи по този начин. Нужна е нова дреха. За нея обаче трябва много работа. Не само на министъра, но и от нас. И все пак на първо място стои закона, т.е. реформата, т.е. неслучайно всички сме погледнали министъра и чакаме поредния бисер, който ще изтърси.
Конкретно за закона за развитие на академичния състав трябва да се осъзнае едно простичко нещо - не може хем държавата да се грижи баницата да е вкусна, хем някой друг да прави продуктите в нея и на него да не му се търси отговорност ако ни дава такива с изтекъл срок на годност. Аз, както вече казах приемам, че нуждата от създаване на нови хабилитирани лица е спешна. Но хайде да не изпадаме от едната крайност в другата - хайде да си творим тези хабилитирани лица със сериозен градивен план за действие!
От тази реформа трябва моментално да последва още една реформа. Такава, която ще заяви смело: в университетът най-важните кадри са преподавателите, а всички останали са помощен за тях персонал
От там пак трябва моментално да последва друга реформа - такава, която казва, че държавата няма да плаща на университета за това колко "мауглита" е приел и дундурка, а за това колко инженера е произвел. Ама не от тея инженери, на които са им отпечатали диплома на цветен принтер, а тези, които наистина са инженери...
От там пък трябва моментално да последва още една реформа - такава, която да каже, че акредитацията на един университет няма да зависи от това колко професори, доценти и доктори сме назначили, а от това какво са свършили те в последните години. Защото каквато и комисия да ги изпитва, колкото и строга да е тя - това е еднократен акт. Знаем за закона "всеки човек рано или късно достига своето ниво на некомпетентност". Именно това се случва с "вечни асистенти", "вечни доценти", та дори и "вечни професори". Стигаш позицията, заграбваш 2-3 курса, правиш им програма - и така до гроб. А студентите се оплакват, че проф. Х им преподава от мазни пожълтели листа от преди 20 години и нещата в тях не били актуални. Ами няма да са актуални... Докато няма изискване да се работи - малцина ще се трудят.
И паралелно с тези неща нека да се върнем малко по-надолу - в нашето училище. Защото именно от там се роят големите проблеми, които се мултиплицират и напред. Сега на дневен ред били учебниците. От една страна казват "много е материала, ще го съкратим". От друга казват "сложен е изказа - ще пишем простичко, за да разбират". И пак без план - идея си нямат кой и как да свърши тази работа. Едни викат, че учителите трябвало да пишат учебниците (липса на перспектива в обучението), други пък си държат на своето, че учените трябва (отново липса на разбираем език). А някой да му хрумна, че трябва да се пишат от хора, които именно работата им е да пишат учебници, сиреч методистите в обучението? Естествено в екип с изброените по-горе... А именно методистите в момента са захвърлени в трета глуха. Имаме университети, които въобще нямат катедра по методика - например този, в който преподавам - Софийското ТУ...
Казват също, че частните училища трябва да навлезнат по-дълбоко на пазара, затова ще получават субсидия. Аз нямам нищо против - даже подкрепям, но хайде да не е просто да им даваме пари, а срещу парите и да очакваме нещичко в замяна. Например яка работа и качество на обучение. С много пари всеки знае - нека го направят наравно с другите училища - държавните. А после ще се мерим кой по-добре се е справил. Така, че нека частните училища да бъдат два типа - получаващи субсидия (по-голяма от тези на държавните училища заради липсата на някои блага), но без право да събират такса (т.е. безплатни) и от другата страна сегашните нормални частни, които нямат субсидия, но си събират такси (богатите да си плащат щом могат - никой не им пречи). И нека не е пак издръжка "на глава на ученик" и нека не е ученикът стока, а нека плащаме субсидия при показани съответни резултати! Шарен свят ще се получи, но здрава и лоялна конкуренция ще има. Да, но и това било трудно - трябва някой да мисли колко да е тази субсидия, как ще се гарантира правилното харчене, как ще се контролира качеството... и сие. А май на никой с трудните неща не му се занимава :(
В момента, както казах по-горе, сме тръгнали на юруш да правим нещата по лесния начин. Освен да свършим "под кривата круша" аз друго не виждам. Трябва план, трябва идеология, трябва здрава работа да има в министерството. В момента ни предлагат да сложим кръпка на най-належащия проблем (липсата на кадри) - "пък после ще видим къде пак ще се заскъса, за да кърпим пак". Резултатът са българските пътища и магистрали - целите на кръпки и от година на година все по-зле.
И все пак - разпрострях се много надълго и нашироко. В момента коментираме всъщност най-първата стъпка. Аз подкрепям насоката на реформата, но искам леки корекции в нея:
1. Да се сложи фокуса на този, който подготвя докторантите, а не на този който ги изпитва. Изпитът е просто заключението на всичко. Защо трябва да чакаме години, за да разберем, че нещо няма да стане? И после да си кривим душата и да даваме дипломата с ясното съзнание, че човекът не се е справил добре, но понеже си е загубил много време и понеже ние имаме нужда от човек на щат - дай да му я връчим...
2. Да се опише кратко точно и ясно кой изпитва и как изпитва. Това не е заяждане, че виждаш ли министъра непременно ще направи измама. Това е просто молба да не се дава теоретична възможност за имама...
3. Да вземе цялата общност да признае, че разлика между "преподавател" и "учен" има, и че тя никак не е малка. Един преподавател както трябва да е в час с новостите в неговата сфера, така и трябва да може да ги предаде на своите ученици. Затова само и единствено научни постижения не са достатъчни. Нужна е методика на обучение. Нужна е дидактика. Нужна е подготовка за провеждане на изпити и оценяване на знания. За хабилитираните са нужни и знания за изготвяне на учебни програми. Нужен е и най-просто казано дори елементарен преподавателски трудов стаж. Все неща, които само и единствено научни знания няма как да ви дадат. Затова предлагам:
3.1. Да се въведе критерии за минимален трудов стаж от поне 2-3 години преди да можеш да се хабилитираш;
3.2. Нека вземем като критерии отзив от студентите за този асистентски период - какво мислят за преподавателя и какви знания имат самите те. Така ще знаем, че няма да позволим на темерут да излиза да ръководи 200 студента в лекционна зала. Лирическо отклонение - не си представям здравната ни министърка в момента как излиза и води на студенти;
3.3. Да се изиска по време на хабилитацията човекът да изкара два простички едносеместриални курса по методика на обучение и по дидактива в неговата научна сфера (с такива второкурсниците в учителски специалности се справят отлично, затова едва ли би било проблем за който и да е). Нека не е външно оценяване - нека си изкарат курса вътрешноуниверситетски при своите колеги;
3.4. Да се изкара и още един едносеместриален курс по теория на изпитването и оценяването. Това е курс за магистри все пак, но пак е нужен. И нека пак не е "касапница" - нека си го изкара при колегите в университета;
3.5. От тук насетне нека човекът е показал научни статии и публикации, които от една комисия да бъдат оценени и нека не се заяждаме прекалено. Важни са елементарни неща - престижни ли са конференциите, какъв е отзива от тях в национален мащаб (стига сме се бутали само "какъв е отзива в чужбина" - дайте да имаме и ние малко самочувствие) и естествено каква е реценцията на дисертацията, която логически се пада обобщение на положения досега научен труд.
Така отговорих веднага и на колегата от по-горе, който се чудеше как да се дефинира понятието "дисертация". Тя е просто "синтез и анализ на натрупано определено количество научен труд". Е последна точка:
3.6. Необходимото минимално количество научен труд под формата на статии, публикации и участие в написвавето на учебници също трябва да се дефинира.
и заключителното:
4. Никой не желае "масово преподавателско номадство" и университети, които се крепят на 100% външни хора. Но и никой не желае най-добрите учени да бъдат вкарани в килия. Нека проявим разум и акредитацията на университета да може да включва външни лица, но не повече от например 10% такива. Нека не изпадаме в крайности...
И от тук насетне почва още много, много, много работа... |
|
|
|
Philip_Petrov
Bulgaria
69 Posts |
Posted - 04/30/2010 : 10:32:33
|
Кратко допълнение към точка 3 - много разумно мнение даде мой колега на срещата при президента, а именно - научните степени да са независими от преподавателската длъжност. С други думи нека да не чакаме да се отвори свободно работно място, за да почнем да работим, а да си градим научната кариера независимо от това. Нека си станем качествени като за професор... а пък може още в лабораторни упражнения да си водим. Като се отвори място - тогава.
Хората ще кажат "ама и сега никой не те спира да си развиваш наука независимо". Да така е - мислим в една посока. Нека щом тъй или иначе си я развиваш - да бъдеш и морално награден! |
|
|
|
Philip_Petrov
Bulgaria
69 Posts |
|
|
Philip_Petrov
Bulgaria
69 Posts |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/05/2010 : 18:45:48
|
http://education.actualno.com/news_297232.html
Депутатите от парламентарната Комисия по образование приеха повторно Закона за развитие на академичния състав с 11 гласа „за” и „4” против.
Преди гласуването председателят на парламентарната Комисия по образование Огнян Стоичков каза: „Аз съм далеч от мисълта, че сме създали перфектното юридическо творение и перфектния закон. Но на този закон му е време най-после да влезе в сила. Докато умните са наумуват, други хора правят неща, които не са в полза нито на младите, нито на старите учени”.
Комисията по образованието отхвърли ветото на президента
05.05.2010 21:45
Ивелин Николов от Коалиция за България каза, че в закона липсват национални критерии за академичния състав
"Подкрепям изцяло НАОА да осъществява повече контрол", каза ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев
http://education.actualno.com/news_297242.html
Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта към Народното събрание отхвърли с мнозинство (11 "за" и 4 "против") на днешното си заседание ветото на президента Георги Първанов върху текстове от Закона за развитието на академичния състав в България, предаде БТА.
С този закон трябва да се постигнат две цели - децентрализация на придобиването на научните длъжности и демитологизация на понятието "професор", каза ректорът на Техническия университет проф. Камен Веселинов.
Заместник-председателят на комисията Алиосман Имамов от ДПС заяви, че не е било осигурено достатъчно време на научната общност за обсъждането на законопроекта.
Ивелин Николов от Коалиция за България каза, че в закона липсват национални критерии за академичния състав, както и гаранции за обективността на научното жури и възможности за съдебна защита.
Председателят на Съюза на учените в България проф. Дамян Дамянов попита дали някъде е записано от колко хабилитирани лица имаме нужда в страната и заяви, че за София са достатъчни три университета.
"Една от нашите препоръки е правилниците на висшите училища да подлежат на някакъв вид регулация", каза Дамянов.
"Подкрепям изцяло НАОА да осъществява повече контрол", каза ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Според него с новия закон ще се нароят много доценти и професори във всички висши училища.
Образователната комисия отхвърли ветото на Първанов за закона за академичния състав
От Дневник
05 май 2010
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/05/05/897446_obrazovatelnata_komisiia_othvurli_vetoto_na_purvanov/
Ветото беше отхвърлено с 11 гласа "за" и 4 "против".
Заместник-председателят на комисията Алиосман Имамов от ДПС заяви, че не е било осигурено достатъчно време на научната общност за обсъждането на законопроекта. Според него има нужда от нова допълнителна дискусия по закона, а ветото на президента дава такава възможност.
Ивелин Николов от Коалиция за България смята, че в закона липсват национални критерии за академичния състав, както и гаранции за обективността на научното жури и възможности за съдебна защита.
Темата за развитието на академичния състав винаги ще бъде дискусионна, подчерта Веселин Методиев от ДСБ. Той заяви, че подкрепя възможността контролът да се осъществява от министъра на образованието, младежта и науката, и от Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА).
Заместник-председателят на комисията Галина Банковска от ГЕРБ заяви, че изцяло подкрепя реформаторската политика на министър Игнатов и увери, че когато законът влезе в практиката и ако са необходими някакви промени, те ще бъдат направени.
Председателят на Съюза на учените в България проф. Дамян Дамянов попита дали някъде е записано от колко хабилитирани лица имаме нужда в страната и заяви, че за София са достатъчни три университета. Една от нашите препоръки е правилниците на висшите училища да подлежат на някакъв вид регулация, каза Дамянов.
С този закон трябва да се постигнат две цели - децентрализация на придобиването на научните длъжности и демитологизация на понятието "професор", каза ректорът на Техническия университет проф. Камен Веселинов. Той отбеляза, че навсякъде по света професурата е начало на академичната кариера, тъй като в чужбина професор се става на около 40-годишна възраст.
Проф. Веселинов посочи, че трябва да се направят корекции в Закона за развитието на академичния състав, но той трябва да бъде приет.
Академичната общност има голямо желание за приемането на този закон, каза председателят на синдиката "Висше образование и наука" към КНСБ доц. Лиляна Вълчева. Тя заяви, че според синдикални данни за настоящата академична година 7904-ма преподаватели във висши училища работят на няколко трудови договора в университети в страната.
Подкрепям изцяло НАОА да осъществява повече контрол, каза ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев. Според него с новия закон ще се нароят много доценти и професори във всички висши училища
|
Edited by - moderator on 05/06/2010 07:53:25 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 05/06/2010 : 08:32:11
|
Неведнъж е ставало дума за "компетентността" на така наречения министър на образованието и науката.
Този индивид очевидно не знае основни неща за науката и образованието в България. Като например това, че няма критерии за наука! От две десетилетия липсват два основни нормативни акта (правилник по чл. 42, ал. 2 ЗНСНЗ, критерии методика по чл. 58 от Устава на БАН)!
Не съм чувал този индивид да каже и ГЪК за горните два факта. А иначе самият той е бил ректор на университет - и би следвало да знае! Вероятно знае, но се прави на дръж ми шапката! Защото лансира закон, в който тотално липсват критерии за наука. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/07/2010 : 10:09:05
|
Пристрастие в президентското вето видя просветният министър
05.05.2010, 18:09
Диляна Панайотова
http://news.ibox.bg/news/id_189497314
Изпитвам уважение към президентската институция. Внимателно анализирах мотивите за указа на президента.
Това заяви министърът на образованието Сергей Игнатов по време на дебат в образователната комисия на президентското вето върху Закона за академичния състав.
"Личи пристрастност и емоционалност, личи и непознаване на материята", каза министър Игнатов.
По думите му законът е всъщност по-омекотен вариант на идеите, за които са настоявали младите учени.
Според министъра съвсем ясно е във върнатия от ветото закон как доцентът ще израства в професор. Сергей Игнатов обясни, че за да е сигурен, че действително не е сгрешил с предложения закон, се е обърнал и към европейската практика.
„Смятам, че законът, който сме внесли е добър. Смятам, че нашият закон има право да влезе в обращение",категоричен е министърът и допълни:
"Ветото на президента приемам като загриженост към това, което се случва в българската наука."
Образователната комисия реши да поръча на НС повторно да приеме Закона за развитие на академичния състав. 11 депутати гласуваха „за", против бяха четирима. Така комисията отхвърли ветото на президента.
Указът на президента е проблем, проблем на законотворчеството. Това заяви Огнян Стоичков от „Атака" и допълни: Далеч съм от мисълта, че сме създали перфектното юридическо творение.
Депутатът от ДПС Лютви Местан се противопостави на текста от закона, с който министърът на образованието по собствена инициатива може да назначава проверки и да спира процедури.
Местан го определи като „мракобесническа намеса в научните среди".
„Аз не съм нихилист и никога няма да бъда", посочи още той, допълвайки, че законът е ретрограден, убива модерността, „принася се в жертва на нещо по-ретроградно от така действащата система".
Този закон може да бъде по-добър, смята Ивелин Николов от БСП. Според него в закона обаче няма ясни държавни приоритети по развитието на академичния състав.
Камен Веселинов, ректор на Техническия университет, застана зад позицията на Лютви Местан. Според него в закона няма противоречия с конституцията, обаче не се дават достатъчно възможности, ректорите да назначават експерти в университетите на професорски титли.
Като пример той посочи, че не може да назначи конструктора на Бурдж Халифа, защото той няма достатъчно научни цитати и защитена дисертация.
Според Веселинов забележките на президента са в „украсите на закона, а не в основните неща". Според ректора законът трябва да се приеме, след това могат да се направят някои корекции, подчерта той.
От 52 точки в закона президентът връща 23 за ново разглеждане.
|
|
|
|
Stefka_Maneva
Bulgaria
16 Posts |
Posted - 05/08/2010 : 14:00:51
|
Проф. Дамян Дамянов:Добре е в парламента да чуят разумни доводи, вместо да реагират на инат
04 Май 2010, брой 101
Няма нужда да бъдем обругавани за това, че имаме собствено мнение, казва председателят на СУБ
http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=9150&g=
- Президентът Първанов наложи вето на Закона за развитие на академичния състав. Просветният министър Сергей Игнатов реагира, че от цялата научна гилдия само 27 души били против този закон. Така ли е, след като знаем, че отрицателно становище имат и СУ, и БАН, и Съюзът на учените, но това дори не се споменава?
- Тази формулировка на министъра не отговаря на истината. Всеки има право на мнение и няма защо другият да абсолютизира и да се опитва да пренебрегне това мнение. Едни учени са против целия закон, някои становища в този смисъл се публикуваха. Други са против някои детайли или определени постановки. Последното поред становище, което Съюзът на учените пише, изразява в страница и поливина позитивните страни, които виждаме в този закон. И в същото време виждаме, че има достатъчно основания да изразим негативно мнение. Възловите моменти, които не приемаме, са във връзка с принизения контрол по отношение на работата на университетите и възможността без никаква пречка да се тръгне към "правене" на професори и доценти. Говорим, че са много университетите в България, а същевременно се дава възможност само след половин година те да бъдат абсолютно легитимирани с някакъв хабилитиран състав. В закона не се вижда държавата, която да е разписала основните правила. Всичко е оставено само на вътрешните правилници на висшите училища. Затова казваме: създайте поне модел на правилника, вкарайте абсолютните клаузи, които правилникът задължително трябва да съдържа, и позволете тогава творчество за надграждане. Освен това правилникът трябва да изхожда от определени законови постановки. Но в закона такива липсват.
На този фон ние се изтощаваме от факта, че се демонстрира откровена неуважителност към различните институции. Аз трябва ли да демонстрирам неуважение към министъра на образованието, младежта и науката? Смятам, че това, което се случва, е въпрос на недобро възпитание. Ако това се прави в национален мащаб, какви внушения правим на по-младите хора? В Конституцията е заложено правото на президента да наложи вето. Уважете това негово право. Не е задължително народното събрание да реагира като лоша ученичка и да казва: щом той налага вето, ние пък ще гласуваме против това вето. Може би е разумно да се вслушат в някои разумни доводи, които се изтъкват насреща им. Иначе, освен че дава лош възпитателен пример, това поведение уморява хората. Нека да се демонстрира малко повече уважение и между институциите, и към научната общност!
- Реакцията срещу протеста на младите учени обаче бе, че някой ги бил подучил да реагират така. Кой?
- Не ми е известно някой да им е повлиял. Младите учени ми правят впечатление на хора, които имат собствено мнение. Виждам обаче, че вече не са много дори младите, които публично изразяват мнение. Според мен българските учени реагират повече като мърморковци на чаша кафе, но публично нито изразяват мнение, нито реагират. Което е неприятно като характеристика за българските учени. Това желание за подчиненост и липсата на реактивност, това свеждане на нещата само до мърморене, не е приемливо. Нека да си изразим мнението, а ако то не бъде чуто - здраве да е, макар че това няма да доведе до добро. От тази позиция реагира Съюзът на учените. Няма нито една позиция, в която ние да търсим непременно конфликта, но винаги си изразяваме мнението. Ако не ни чуят, си поемат отговорността. Но няма нужда да бъдем обругавани за това, че имаме собствено мнение. Не е много цивилизовано.
Jurist |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 05/10/2010 : 09:25:57
|
quote:
...Виждам обаче, че вече не са много дори младите, които публично изразяват мнение. Според мен българските учени реагират повече като мърморковци на чаша кафе, но публично нито изразяват мнение, нито реагират. Което е неприятно като характеристика за българските учени...
По време на Втората иракска война сме се събрали няколко човека и коментираме кампанията на БСП срещу подкрепата ни за агресията на "желаещите" - и аз им казвам: "Абе, аз, разбира се, не мога да не съм твърдо против тази война - войната е най-голямото зло и няма как да бъде подкрепяна - ама, като чуя двамата Руменовци (Овчаров и Петков) как говорят срещу войната - и ставам най-големият войнолюбец".
Сега се чувствам малко в същата ситуация - има принципни неща в новия закон, които не ми харесват. Ама няма как да се наредя в една редица с такива като Дамян Дамянов. Какво дебелоочие е един класически феодален старец да упреква "младите" (каквото и да означава това), че се страхували да изразяват публично мнението си!!! Двадесет години тези хора (вклч. Съюза на учените като цяло) направиха всичко възможно да ни натискат главите надолу и сега се учудват, че си стоим прегънати и не искаме да се изправим! Нали това искахте - безпрекословно подчинение!??! Е, получихте го - новият закон го предполага като задължителна необходимост за израстването в йерархията. На нас не ни остава друго, освен да се подчиним на народната воля - в края на краищата - народът е гласувал за ГЕРБ и обича Бойко - не е гласувал за ИРИОН и не се обяснява в любов на Галя или Андрей - длъжни сме да се подчиним на народната воля - нали такава е логиката на демокрацията?! - след като народът иска да има феодални имения вместо научни организации - така да бъде - и по-послушен от мен вече няма... |
|
|
|
sivanov
Bulgaria
17 Posts |
Posted - 05/10/2010 : 22:24:20
|
Браво Андрей
Никой, включително и Игнатов и новия закон не са съвършенни но и аз не се виждам да протестирам с Дамянов и Съботинов. Тези хорица досега действаха подмолно и цинично,. Сега явно не става тяхната и развявайки красиви лозунги искат да им съчустваме. Каквото са си надробили да го сърбат. Лошото, е че за 20 години съсипаха и опорочиха всичко до което се докоснаха и продължават в този дух. Едно време Рейгън беше казал за СССР "империя на злото". Това, макар и не в този мащаб са ръководствата на някои нашенски научни организации. Те са родени незаконно от Сталин, съществували са благодарение на човешките пороци (алчност, властолюбие и некадърност) и е време да си идат, ако трябва и насила.
СИ |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/13/2010 : 14:56:48
|
Не се съобразиха с още едно вето на Първанов
13.05.2010, 13:54 (обновена 13.05.2010, 14:54)
Ива Иванова
http://news.ibox.bg/news/id_613221082
Парламентът отхвърли ветото на президента върху закона за академичния състав.
Със 139 гласа за, 34 против и нито един въздържал се, депутатите прегласуваха Закона за развитието на академичния състав.
Най-остри критики по време на дебата към мнозинството отправиха депутати от БСП и ДПС.
В крайна сметка против закона и в подкрепа на ветото на държавния глава останаха 24 депутати от Коалиция за България и 10 от ДПС.
Един народен представител от ДПС, за разлика от колегите си от парламентарната група, гласува за Закона и против ветото.
„В образованието, в науката, ако щете и в армията, следва да има здравословен съзидателен консерватизъм", настоя от парламентарната трибуна по време на дебата проф. Андрей Пантев и подчерта, че „не всеки консерватизъм е отрицателен, не всяко запазване на традицията влияе върху модерността".
Модернизация, продължи Пантев, означава скъсване с традицията, но не със всички традиции, господин министър и господа народни представители.
Професорът подчерта и че не всяка реформа означава подобрение. Като част от реформите у нас той посочи книжния фураж, който излиза сега по книжарниците.
Пантев каза, че не може да приеме, че министърът следва окончателно да решава кой става за професор и кой не.
По думите на Андрей Пантев този закон е отражение на българската реформация - самоцелна, безрезултатна, изкуствена, въздухарска промяна.
По повод критиките, че в научните среди преобладават кадри на БСП, Пантев каза на мнозинството: „Между вас има повече пагонисти, бекаписти, отколкото там". Имаше некадърници и преди, ще има по новия закон, много, много повече, предрече Пантев.
Лютви Местан изтъкна, че законът не съдържа защитен механизъм срещу риска от олекване на научните степени и длъжности.
„Ако искрено вярваме в необходимостта от самоорганизация на висшите училища, защо в тотална асиметрия на това разбиране, предвиждате свръхконтрол от министъра", попита той представителите на мнозинството. Местан настоя те да приемат ветото като шанс за подобряване на закона.
Такъв апел отправи и Ивелин Николов: „Не гласувайте на инат, законът може да бъде подобрен".
Най-накрая след като ветото на президента падна, министърът на образованието Сергей Игнатов в отговор на критиките каза в кулоарите на парламента, че не се притеснява въобще, че ще падне качеството. То и сега е много ниско, добави той.
След окончателното приемане на закона страстите ще се успокоят. Естествено е в първите месеци да има напрежение, коментира той.
Министърът съобщи, че към момента има 1500 процедури във ВАК и че ако даденият срок до края на ноември се окаже недостатъчен, ще бъде предложено на парламента да гласува отсрочка.
Припомняме, в края на април президентът Първанов наложи вето върху Закона за развитието на академичния състав.
Това стана малко, след като държавният глава се срещна по тяхна молба с представители на сдруженията на младите учени „Когито" и "Ирион".
Според Първанов накои от законодателните разрешения не съответстват на Конституцията на Република България, на правото на Европейския съюз и на други действащи в страната закони. Налице са и съществени празноти в законовата уредба, които ще възпрепятстват нейното точно приложение.
и още по темата в
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=165166&srcpos=1
Министър Игнатов се ядоса на "прекалилия" председател на БАН
Шефът на "феодалните старци" - със "старческа логорея"
Парламентът отхвърли ветото върху закона за академичния състав
Мартина Бозукова
13 Май 2010
Мнението на финансовия министър Симеон Дянков, че в БАН работят "феодални старци", бе доразвито и допълнено от колегата му Сергей Игнатов, който в четвъртък заяви, че председателят на академията страда от "старческа логорея".
Подразнен от изказване на председателя на БАН акад. Никола Съботинов, че не е подходящ за министър на образованието и науката, Игнатов коментира пред БНТ: “Съботинов не е човек, който да казва ставам или не ставам. Това вече е старческа логорея, защото той прекали“.
Игнатов, който миналата седмица обяви, че имотите на БАН ще се преобразуват в публична държавна собственост, в четвъртък заяви, че “никой никога не е казвал, че ще се национализират имотите на БАН, тъкмо обратното“.
“В този проект е написано същото като и в стария закон - има тотална защита на имотите, ако има някакво преобразуване, както и досега само Народното събрание може да се произнесе“, посочи той. Според него БАН спекулират с това, че някой иска да им национализира имотите и това се прави всеки път, когато някой заговори за реформа там.
Министърът смята, че протестите в Софийския университет и недоволството в БАН са политически мотивирани. Мнението си той аргументира и с факта, че подписката на учени в подкрепа на президентското вето върху Закона за развитие на академичния състав е била организирана далеч преди Георги Първанов да реши, че ще връща закона в парламента.
Сергей Игнатов разказа следната любопитна история: “Беше разпространен призивът на г-н Лафчиев (Христо Лафчиев, учен от БАН -бел.ред.), който беше лидер на "Когито", за тези протести, дори за 19-ти, и там беше казано, че те ще подкрепят Софийския университет...Организацията "Когито" е част от "радио-пиеската" във връзка с ветото на закона за академичния състав, само че те не са обърнали внимание, че са подписали подкрепа на ветото две-три седмици преди президентът въобще да се сети, че има вето."
На въпрос дали смята, че БСП стои зад тези протести, Игнатов не се ангажира с конкретен отговор, но напомни изявления на социалистите, че готвят тематични протести около 24-и май и 1 юни.
Междувременно парламентът отхвърли в четвъртък ветото на президента върху Закона за развитие на академичния състав. Основните критики на опозицията бяха срещу липсата на единни държавни изисквания за придобиване на научна степен и срещу възможността, дадена от закона, в своите правилници университетите и научните общности да определят механизма за това.
Андрей Пантев (Коалиция за България) заяви, че с новия закон ще се става професор със статия във вестник. “Това ли е величието на вашата реформа, трябва да има съзидателен и конструктивен консерватизъм“, запита Пантев.
Депутатът от ГЕРБ Ирена Соколова защити приетите текстове, като каза, че “законът носи зрял консерватизъм“, защото при създаването му е взет предвид Законът за висшето образование. В отговор на критиките за занижени изисквания при придобиване на професорска степен, Соколова посочи, че това няма да става с публикации във вестници, а след като се произнесе национално жури.
Именно механизмът за определяне на журитата, пред които се прави защитата, бе обаче един от най-оспорваните моменти в закона, защото опонентите му смятат, че в ръцете на ректорите и министъра на образованието е съсредоточена прекалено голяма власт над научната кариера.
Веселин Методиев от Синята коалиция заяви подкрепата на десните към закона и отбеляза, че с неуспеха на ветото си държавният глава ще изгуби поредната си битка с парламента, а това не се отразява положително на президентската институция. Депутатът посочи, че 70 процента от мотивите на президента да върне закона са "детайли и дребнотения", която не отговаря на конституционните изисквания за вето.
Намаляването на субсидията за висшето образование ще послужи за вдигане на таксите във ВУЗ-овете, предупреди Янаки Стоилов (Коалиция за България).
Всички стартирали процедури за придобиване на научна степен до днес и платени във Висшата атестационна комисия (ВАК), която се закрива с новия закон, трябва да минат по стария ред през научните комисии и през президиума на комисията. Има срок до края на ноември да се приключат тези процедури, а ако това не стане, вероятно парламентът ще удължи срока. |
Edited by - moderator on 05/13/2010 15:11:59 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Закон за развитието на академичния състав в РБ
