| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 02/20/2006 : 19:54:08
|
Комисията за защита от дискриминация разгледа жалба срещу Технически университет, филиал Пловдив
Комисията за защита от дискриминация (КЗД) ще проведе свое заседание на 6 март, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Тогава четвърти заседателен състав на комисията с председател – Есен Фикри, докладчик – Хари Алексиев, и член – Зора Генчева, ще се произнесе по жалба от Минчо Илиев срещу Технически Университет, филиал Пловдив. Според подателя на жалбата той е бил дискриминиран по образование, произход и убеждения. Илиев твърди, че от университета неправомерно са отнели преподавателските му права. По време на днешното заседание на комисията адвокатът на Техническия университет Мария Тонкова настоя, че нормативните правилници за дейността на висшето учебно заведение са били спазени. Поради това университета не приема, че Илиев е бил дискриминиран по каквито и да било признаци.
От 15.30 часа КЗД ще проведе второ за деня заседание. То е по жалба на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, гр. Пловдив. Сигналът е срещу Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/, гр. Пловдив. В болницата е проведен конкурс за длъжности. В разрез със законодателството е поставено изискване към кандидатите за необходим минимален 5-годишен стаж в самата болница.
Източник: Фокус Нюз
20-02-2006
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 02/21/2006 : 10:29:19
|
Във Вестник "Труд" от 21.02.2006г., тази информация е допълнена от журналистката Калина Коцева:
"Главни асистенти искат да водят лекции на студенти наравно с доценти и професори. Ръководствата на университетите обаче не допускали главните асиуустенти да четат лекции и те са почувствали дискриминирани. По подобна жалба заседава вчера
"Комосията за борба срещу дискриминацията". След като подканиха страните да се помирят, експертите отложиха окончателното си решение за 6. март 2006г."
Този проблем съществува и в ТУ-София. На гл.ас. д-р инж. Димитър Иванов Димитров не му се разрешава да чете лекции по свободноизбираем предмет, за който той е изготвил програма. Въпреки дългодишния му опит на признат конструктор с държавни награди му се е отнело правото да чете лекции по Конструиране на комуниционните апаратури и Материалознание в електрониката, въпреки отличния му рейтинг сред студентите. |
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/21/2006 : 16:50:24
|
Oshte po temata vav vestnik SEGA ot 21.02.2006g.:Преподавател съди ВУЗ за дискриминация
Наделина Анева, Росен Моллов
Първото дело за дискриминация във ВУЗ по признак образование беше гледано вчера от комисията за защита от дискриминация. Преподавател от пловдивския филиал на Техническия университет се жалва, че е лишен от правото да чете лекции и да води семинарни упражнения, защото не е хабилитиран, макар преди 2 г. да е имал това право. Минчо Илиев съобщи, че е доктор на науките и правилникът на вуза му дава право да води и лекционен курс. От ръководството на Машиностроителния факултет обаче се оправдаха, че лекциите се водят от хабилитирано лице и по изключение до 30% от тях могат да се възлагат и на преподаватели, които не са доценти.
Според Илиев след смяната на ръководството той е дискриминиран и заради социален произход и убеждения. След завеждане на жалбата в комисията той е получил възможност от втория срок да води семинарни занятия. Деканът на факултета доц. Въльо Николов отхвърли обвиненията и дори предложи помирение, но то не беше прието. Комисията ще обяви решението си на 6 март.
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 02/21/2006 : 19:28:36
|
| По отношение на тия проценти от лекциите, дето може да се водят от нехабилитирани преподаватели със степен "доктор", при нас е имало луди спорове. А именно - дали те са проценти от лекциите в рамките на една дисциплина (както се препредава по правилата на традиционното право), или става дума за проценти от изучаваните дисциплини (както би трябвало да е според мен; иначе този нормативен текст ми се струва безсмислен). |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/09/2006 : 14:31:33
|
Мълчанието на администрацията вече ще се счита за отказ
Бизнесът искаше “мълчаливо съгласие”, но такова ще има само за отделни случаи
9 Март 2006 Mediapool
Когато административен орган не се произнесе в законово определения срок по издаването на определен документ, това да се счита за “мълчалив отказ” на искания акт, реши парламентът в четвъртък. Народните депутати приеха на второ четене текстове от проекта за Административно-процесуален кодекс.
Така бизнесът не получи исканото от години “мълчаливо съгласие”, за да се стимулират чиновниците да разглеждат бързо заявленията им, а не да ги бавят.
Отхвърлено беше предложението на Камелия Касабова и група народни представители от НДСВ непроизнасянето в срок да се смята за мълчаливо съгласие да се издаде исканият акт, когато става въпрос за законосъобразно извършване на определена дейност.
Депутатите обаче решиха да се въведе принципът на отказа, което означава, че заради немарливост на чиновници пак ще се бави издаване на разрешителни за стартиране на проекти. “Мълчаливият отказ” ще може да се обжалва пред съда, което отново забавя инвеститорите.
“Мълчаливо съгласие” ще има само при случаи и при условия, предвидени в специални закони, решиха депутатите.
По време на обсъждането на текста председателят на правната комисия Янаки Стоилов /Коалиция за България/ каза, че предлаганият от комисията текст дава възможност за постигане на решения, които са благоприятни за административната практика. Той отбеляза, че в закона за административното регулиране на стопанската дейност е възприет принципът на “мълчаливото съгласие”.
Голямо е изкушението да се опитаме бъдем модерни и да въведем принципа на “мълчаливото съгласие”, който безспорно е по-европейският, но трябва ясно да си дадем сметка за последиците от тази революционна промяна, каза Мая Манолова от левицата. Според нея трябва с малки стъпки да се върви към ново качество на действие на администрацията и постепенно “мълчаливият отказ” чрез специалните закони да се превърне по-скоро в изключение, отколкото в правило.
Манолова изрази съмнение, че с въвеждането на “мълчаливото съгласие” ще се преодолее инертността на администрацията и административното производство ще стане по-бързо, защото административните актове включват няколко съпътстващи производства. Моето притеснение е свързано с правната сигурност, с това по какъв начин ще бъдат защитени правата на третите лица, за които мълчанието или непроизнасянето в срок на администрацията, ще бъде равносилно на облагодетелстващ акт на едни лица за сметка на други, каза тя. Според нея въвеждането по радикален начин на принципа на “мълчаливото съгласие” в сегашното състояние на администрацията, би довело до засилване на корупционните практики.
Депутатът от НДСВ Яни Янев каза, че в предлагания от народните представители от НДСВ текст има предвидени правни гаранции, за да бъдат защитени интересите на трети лица и да няма злоупотреби. Той посочи, че през последните 15 години основният принцип е бил този на “мълчаливия отказ” и излизайки от общество, в което нещата са били силно бюрократизирани, е било оправдано отговорността да се прехвърли от администрацията на правосъдието. По думите му стимулиращ за развитието на българската администрация е другият подход - този на “мълчаливото съгласие”. Ако запазим “мълчаливият отказ”, продължаваме да прехвърляме решаването на проблема, добави депутатът.
Филип Димитров от ОДС каза, че обсъжданият текст е за философията на управление в България. Безспорен е фактът, че тенденцията към установяване на принципа на “мълчаливото съгласие” печели все по-широк терен в света, в който ние отиваме, добави той. По думите му най-лошата реформа е бавната реформа. Ако приемем, че принципът, към който вървим, е на “мълчаливото съгласие”, редно е да се опитаме да го приложим сега, смята народният представител.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/16/2006 : 15:22:27
|
Съдят декан в ЮЗУ
Дарик радио
16-03-2006
Дадоха на съд декана на философския факултет в ЮЗУ "Неофит Рилски" доц. Георги Донев. Преподавателят в катедра "Философски науки" гл. ас. Бойко Илиев съди декана за непозволено увреждане.
В искова молба до Районен съд - Благоевград Бойко Илиев настоява доц. Донев да му плати 400 лв. неимуществени вреди за отправени спрямо него клеветнически твърдения пред факултетн съвет на ЮЗУ.
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 03/23/2006 : 13:13:20
|
Колеги, ако започна да говоря (пиша) по тази тема, ще трябва да не млъквам с дни и седмици. Ако сте прочели "Храмът", сигурно вече знаете за моя казус, при който осъдих институт заради противоправно неатестиране и необявяване на конкурс (прецедент в българското правораздаване) - за периода още от 1988 до 1991 г., а окончателното решение на ВКС излезе през 2002 г. Можете да прочете за казуса ето тук (последната статия):
http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1/BAN.html
Освен това водя три дела срещу ВАК заради забавяне с шест години на процедурата по защита на докторската ми дисертация. Беше издадено осъдително решение срещу ВАК, но то бе отменено по процесуални причини. Делото продължава, другите две срещу ВАК почти още не са "отлепили" (има процесуални проблеми).
Има текущи развития, за които отдавна искам да напиша тук, но все не намирам време. Надявам се да мога скоро. Мисля, че ще ви е интересно. Не се давайте на (както аз ги наричам) академичните чорбаджии и некадърниците, ей! |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 03/28/2006 : 10:48:04
|
Заявих, че съобщя нещо тук, но не го направих доста дни. Май вече е дошло времето за действие.
Това мое съобщение може би ще бъде началото на едно по-широко повествувание по темата. Много мои близки, роднини, приятели, съмишленици и пр., познавайки моите борби в Съда срещу номенклатурата, некадърността и наглостта на онези, които аз наричам академични чорбаджии, отдавна настояват да напиша книга по въпроса. Досега съм се въздържал да започна поради обстоятелството, че всъщност не много от делата ми са приключени. Но са натрупани страшно много изводи както относно академичната област, така и относно съда и правната уредба. Затова не е зле вече да започна.
Между другото, има и страшно забавни истории в Съда, вкл. в самата съдебна зала, за които също ще гледам да разкажа.
Вече написах другаде във форума, че противозаконно не съм атестиран и не ми е обявяван конкурс в продължение на 10 г. Това вече не е мое твърдение, а има влезли в сила осъдителни решения, вкл. на Върховния касационен съд (ВКС), дори на петчленния му състав. Осъденият институт се опита да предизвика отмяна на влязлото в сила през юни 2005 г. осъдително решение на ВКС - чрез петчленния състав на ВКС. Но и петчленният състав на ВКС в края на миналата година отряза нещото, наричащо се научен институт. Името на нещото е: Институт за български език при БАН. Можете да прочетете за него, за неговите "научни постижения" и неговите "учени" в дадения в предишното ми съобщение линк.
И така, засега ще се огранича с три по-общи съобщения. Първото е, че нещото, наричащо се Институт за български език при БАН, завинаги Е ПРИКОВАНО НА ПОЗОРНИЯ СТЪЛБ, като е доказано, че от 05.11.1988 до средата на 1997 г., при изключително грубо нарушение на чл. 42 от ЗНСНЗ, не е извършило атестация на научноизследователската ми дейност и не е обявило конкурс за старши научен сътрудник втора степен. Ще спестя по разбираеми причини подробности около размера на обезщетението, но ще кажа, че по второто дело то е нормално. По първото дело ми беше присъдена незначителна сума, тъй като инфлацията и деноминацията, така да се каже, изядоха иска.
Второто, което тук ще кажа, и което е много съществено и показателно, е, че длъжникът, в лицето на определени финансови органи в БАН, е заявил неофициално, че няма пари да ми изплати присъденото обезщетение. И по тази причина желаел да ми го изплаща на части. Аз казвам така: "Дами и господа длъжници! Първо, изобщо не ме интересува дали имате или нямате пари и защо. Вие сте длъжни да ми изплатите обезщетението, и сте длъжни да ми го изплатите веднага - предявен ви е изпълнителен лист! Не се опитвайте да манкирате! Второ, съобразно с чл. 399 ГПК вие сте длъжни да предвидите сумата в бюджета и, ако не го направите, ще си имате работа и с Прокуратурата, както вече си имате заради неизплатената ми сума по първото дело, по което бяхте осъдени! И недейте, дами и господа длъжници, да се оправдавате, че нямате пари, защото това дело е заведено още през 1997 г. и вие отдавна би трябвало да сте предвидили сумата - още повече че не сте осъдени за цялата, която аз поисках!"
Третото, което искам да кажа, е още по-съществено. Неотдавна в медиите излязоха съобщения, че БАН НЯМА ПАРИ ЗА ТЕЛЕФОНИ И ПАРНО!
Така е! Колежката ми Любима Йорданова и аз отдавна пишем статии в печата и предупреждаваме, че нещото, наречено БАН, е един колос на глинени крака, който един ден ще се срути с гръм и трясък! Защото е БАСТИОН НА КОМУНИСТИЧЕСКАТА НОМЕНКЛАТУРАТА и защото вътре е пълно с некадърници, лентяи и изключителни наглеци - флагрантни нарушители на закона и етиката! Дали вече не е настъпило началото на пропукването на глинените крака на нещото, наречено БАН? |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 04/11/2006 : 10:36:39
|
Поради действията на ръководството понасям материални, морални, здравословни щети от дискриминацията и изолацията.
Като се вземе предвид, че корупцията, според Английския тълковен речник е дефинирана като:
- изопачаване;
- покваряване;
- подкупност;
- продажност;
- развала.
Тези показатели оформят профила на корупцията, от която аз Димитър Иванов Димитров съм потърпевш. Към мен, основната форма на корупция, която се проявява е изопачаването, след това покваряване и развала, което се получава като следствие на тяхната по-ниска квалификация и лесно угодничество на властимеещите, което е форма на продажност.
Става дума за държавни служители, които подтискат изявата на по-квалифицираните кадри и не им разрешават да се хабилитират, въпреки техните постижения и наличието на свободни часове катедрата, в която се привличат външни нехабилитирани преподаватели, които дори не са доктори и нямат право да преподават по закон. Значи не се спазват законите, което също е форма на корупция.
Проблемът е, че няма пред коя институция да да се поставят тези въпроси и да бъдат решени обективно.
Служебното израстване става на династичен, фамилен принцип. Тези, които сме без роднински връзки сме изолирани и потъпквани.
Проблемът е, че след като подам жалби (например до профсъюзи и административни инстанции), или липсва реакциа, или реакциата е формална, а се получава и обтарен ефект с отрицателни резултати. При обективното преценяване на преподавателите по точковата система винаги излизах на челно място. След премахване на обективната преценка деканът ме сезира с ниска оценка и когато направих жалба той още повече ми намали оценката, което ми нанесе съответните морални и материални щети. Отношението на декана беше свързано с докладна записка, която разкриваше приятелски кръг при избор на рецензенти по конкурс за доцент, в който злополучно участвах и ми нанесе допълнителна травма. Към днешна дата имам 2 ръководства и 75 научни публикации, което определено е над средната норма за доцент (изискването за доцент е 20 научну публикации). Имам над 15 внедрявания и специализации във световни водещи фирми по комуникации. Въпреки всичко това, умишлено не ми се разкрива процедура за хабилитация с цел да бъда пенсиониран на 27.05.2006г на 63 години като главен асистент, доктор. |
Edited by - did on 04/11/2006 10:48:05 |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 04/12/2006 : 13:40:25
|
Във връзка с казани вече от мен неща се налага се да направя и една уговорка.
Всеки учен, който не е атестиран, т.е. чиято научноизследователска дейност не е оценена в съответствие с чл. 42 от ЗНСНЗ, може да предяви иск срещу институцията, извършила нарушението, т.е. институцията, непредприела атестиране (или осъществила невярно атестиране и пр.) - в лицето на съответното юридическо лице.
Безспорно е, че предприемането на такива съдебнопроцесуални действия срещу държавни институции е, освен всичко друго, и достоен морален акт, който съдейства за развитието на гражданското общество.
Същевременно всеки, който има намерение да предприеме подобно действие, нека да има предвид, че съдебната система е далеч от перфектна, че едно дело може да продължи дълги години, а накрая поради различни причини, включително възможни съдебни грешки, да завърши неблагополучно.
Длъжен съм да направя това предупреждение.
Повече по въпроса - друг път. |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 06/05/2006 : 09:14:15
|
Без да обезкуражавам ни най-малко желаещите да търсят правата си по съдебен ред срещу комунистическите чорбаджийски "академични" шайки, искам да споделя, че моят личен проблем по делата ми срещу Висшата атестационна комисия (ВАК) продължава. Мисля, че със съобщението си бих могъл да бъда полезен както за онези, които се канят да съдят ВАК, така и за евентуалната, очаквана вече 16 г. и все не идваща, промяна в академичното законодателство.
Водя три дела срещу ВАК заради изключително фрапиращото забавяне процедурата по защита на докторската ми дисертация (за "доктор на науките") - начало на процедурата средата на юни 1993 г., край на процедурата началото на май 1999 г. (когато получих дипломата). Трите дела са съответно за периодите (приблизително) 1994-1995, 1996-1997 и 1998-май 1999 г.
По делото за първия период беше издадено осъдително решение срещу ВАК от Софийския апелативен съд (САС), но беше отменено от Върховния касационен съд (ВКС) заради това, че решението не било мотивирано. Предстои повторно разглеждане и издаване на решение от САС. Делото се точи вече 11 години!
Второто дело, заведено през 2000 г., не само още не е започнало (реално не е проведено първо заседание на първа инстанция за допускане на доказателства), но дори има един много сериозен проблем. ВАК е изключена като ответник! Защо ли? Ами защото, както се оказва в последно време, НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ ВАК Е ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ! Впрочем съществува едно доказателство, и то е влязло в сила решение на ВКС, с което ВАК е осъдена в края на 2004 г. да репарира на един колега нанесените му щети заради забавяне на процедура. Както сами се досещате обаче, това решение все пак не решава по същество проблема за статута на ВАК, а е само нещо като косвено признание за това, че ВАК е юридическо лице. Нещо повече, в самото осъдително решение срещу ВАК въпросът за юридическия статут на комисията изобщо не се обсъжда!
Третото ми дело, заведено през 2004 г., е към края си на първа инстанция, но и по него има неяснота относно юридическия статут на комисията. И по трите дела ответник е Министерският съвет като висшестояща на ВАК инстанция, която безспорно е юридическо лице, но трябва да кажа, че дори и за Министерският съвет имаше юридически спор в самия съд (като глобална институция) дали може да бъде ответник по такова дело или не. Накрая трябваше да се произнесе самият Върховен касационен съд и да постанови, че Министерският съвет може да бъде ответник.
Тук правя едно отклонение, но важно отклонение, и обяснявам, че нещо подобно се получи и по друго мое дело, срещу Института за български език заради неатестиране и необявяване на конкурс, където делото стигна чак до ВКС, за да се докаже, че Министерският съвет може да бъде ответник по такова дело. Искът ми срещу Министерския съвет по това дело е заради това, че не е издал правилник за атестиране по чл. 42, ал. 2 от Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), в следствие на това не е било проведено редовно и законно атестиране на научноизследователската ми дейност и са ми били нанесени щети. Фактологията около Правилника за атестиране по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ е следната. Той съществува от 1972 г. до 1991 г., когато е отменен от комунистическото правителство - вместо да бъде коригиран старият, който беше много добър и можеше в него просто да бъдат премахнати няколкото изречения с политически характер (участие в комунистическото възпитание на младежта и подобни глупости като критерий за оценка на учените). От 1991 г. до този момент Министерският съвет, във всичките си формати (червен, син, жълт, червено-жълто-турски и пр.) нарушава категоричното изискване на чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ и проявява флагрантно противоправно бездействие, като не издава нов правилник за атестиране!
Връщам се на основния проблем - за ВАК. В правното пространство битува твърдението, че ВАК е юридическо лице на основата на постановление № 1441 от края на 1986 г. (публикувано в ДВ). Това постановление се цитира в заповед на Министерския съвет, както и в извадка от документ, удостоверяващ БУЛСТАТ номера на ВАК, а също и във вече споменатото по-горе осъдително решение (отменено) на САС срещу ВАК. Добре, но всъщност в постановление № 1441 от 1986 г. Висшата атестационна комисия дори изобщо не се споменава!
И тогава какво правим? Как да съдим ВАК, когато документите, които би трябвало да уреждат юридическия статут на комисията, са нередовни? В тях има неверни данни! Както казах и на адвокатката, водила делото му, колегата, осъдил ВАК, просто е имал късмет, че съдът тогава и в трите инстанции изобщо не се е занимавал с въпроса за юридическия статут на ВАК и е приел априори, че ВАК е юридическо лице. При мен обаче не е така - или поне определено не е така в едното от трите ми дела срещу ВАК. Тук ще прибавя само, че в пледоарията си пред ВКС по едно от делата ми срещу ВАК адвокатът на ВАК заяви, че не може да се докаже, че ВАК е юридическо лице! Много е удобно така, няма що: "Вие, гражданите, ни съдите нас, ВАК, ама сме ли ние юридическо лице или не сме? Ние самите не знаем, а не може и да се докаже!" Ще добавя тук, че навремето аз специално разговарях по този въпрос с професор Георги Марков, който беше председател на ВАК дълги години. Зададох му въпрос дали той лично може да докаже, че ВАК е юридическо лице. Отговорът му беше категорично отрицателен!
Надявам се, че всеки тук разбира за какво става дума. Преди всичко за това, че, независимо дали ситуацията е била умишлено създадена по този начин или не, ВАК се оказва институция с напълно неясен юридически статут - който затруднява дори и съдилищата! А какво остава за редовите граждани, пострадали от неправомерни действия или бездействия на ВАК и желаещи да си потърсят прават по съдебен ред?* В разговор с опитна юристка на МОН тя ми обясни, че е много вероятно документът за създаването на ВАК като юридичско лице да е бил загубен. И все пак за мен остава сериозният въпрос: как е възможно да се загуби документ, удостоверяващ статута на важна комисия при правителството? И ако наистина е бил загубен и са установили, че е загубен, защо толкова години вече Министерският съвет не благоволява да уреди статута на ВАК? Що за държава е това?
_____
*Тук става дума за граждански дела. По административни дела ВАК може да бъде ответник. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/05/2006 : 18:29:28
|
Поразена съм от написаното от КрКабакчиев.
Всичко е едно мошеничество, една илюзия.
Как да се отговори тогава на въпроса: "Съществува ли ВАК?", Съществува ли тя за правния мир? Вероятно ВАК не съществува, а само някои се правят на ВАК и тормозят хората. На какво основание им се плащат заплати? Валидни ли са документите, които издават? Как може да се прехвърля бюджет, изсмукан от продънените джобове на данъкоплатците в несъществуваща институция? Институция ли е това или призрачен инструмент за инквизиции? Но тези въпроси трябва да се поставят чрез медиите към Министър председателя и като парламентарно питане. Съществува ли ВАК, ако да, какво е доказателството за това, ако не, какви са тия, които се правят на ВАК и на какво основание им се плаща? Луд изяжда и две баници, така че е излишно въпросът да се отнася към самата ВАК или към нейния председател.
Тия пък дето размахват картончета с титли и звания - те какви са и за какви се мислят? Ако институцията, която им е подарила тез хартийки дори не съществува, те на какво основание имат претенции?
Толкова е голям проблемът, че не знам дори как да се подхване. Давайте идеи! |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 06/05/2006 : 20:40:31
|
Ако наистина има повече интересуващи се от проблема за статута на ВАК, ето по-подробна фактология.
Осъдителното решение срещу ВАК, за което говоря по-горе, е на САС, ГК, 4 състав, от 12.01.2004 г., по гр.д. 830/02. Решението е отменено от ВКС, но по причини, които нямат нищо общо със статута на ВАК. На стр. 5 в това решение пише: Висшата атестационна комисия разполага с правосубектност и е самостоятелно юридическо лице, създадено с Указ № 4114/01.12.86 г. на Министерския съвет."
Първо, налице е очевидна грешка - техническа, защото, както е известно, Министерският съвет (МС) не издава укази, а постановления. Укази се издават от президента, преди това от Държавния съвет. На мен това още от началото ми направи впечатление, но не обърнах сериозно внимание, а и първоначално не потърсих този указ, защото не можех да допусна, че един съд, и то второинстанционен, може да допусне някаква груба грешка (извън евентуалната техническа).
Второ, по-късно, за мое огромно удивление, се оказа, че освен техническата грешка е налице и друга - по същество. Когато у мен възникна съмнението относно юридическия статут на ВАК, разрових "Държавен вестник" от края на 1986 г. и открих указа. Оказа се именно указ, издаден от Държавния съвет на Народна република България - № 4114, публикуван на стр. 1 на "Държавен вестник", бр. 94 (5 декември) от 1986 г. Това е указ за изменение на ЗНСНЗ, той е съвсем кратък, и в него ВАК ИЗОБЩО НЕ СЕ СПОМЕНАВА.
Резюмирайки по-нататъшните си дирения в тази област (а те бяха дълги и подробни), ще кажа, че установих, че ВАК отсъства в структурата на МС, подробно представена в Интернет страницата на правителството. Вж.:
http://www1.government.bg/ras/index.html
Дори току-що отново погледнах в нея, за да видя, да не би ВАК да е била включена в последно време. Няма я.
ВАК има Интернет страница, но тя е, ПОДЧЕРТАВАМ, извън Интернет страницата на МС:
http://vak.acad.bg/
По липса на място няма да обяснявам какви разговори (над 100 на брой) проведох по въпроса с различни представители на МС, вкл. отделните министерства и конкретно МОН. Само ще кажа, че всички бяха учудени от факта, че ВАК отсъства от официално оповестената в Интернет структура на МС - въпреки факта, че според чл. 32 от ЗНСНЗ ВАК е при МС.
По съвет на единия от адвокатите си направихме с него две справки относно ВАК в БУЛСТАТ. И в двете е записано, че ВАК има юридически статут. По-новата от двете справки съобщава за някаква заповед на МС № Р-40 от 30.05.2003 г. на МС, а в по-старата фигурира текстът, който очевидно е заблудил и САС: "ВАК ... Юридическо лице ... Документ за създаване: Указ 4114 от 01.12.19986 г. на Министерски съвет".
Както вече обясних по-горе обаче, Указ 4114 от 01.12.19986 г. не е на Министерския съвет, а е на Държавния съвет, и, най-важното, в този указ № 4114/86 ВАК ИЗОБЩО НЕ СЕ СПОМЕНАВА.
След това, по Закона за достъп до информация, след подаване на молба и заплащане на услугата (наистина символично), Министерският съвет беше така любезен да ми предостави заповед на МС № Р-40 от 30.05.2003 г., в която адвокатът ми и аз се надявахме да фигурира текст относно юридическия статут на ВАК. Нищо подобно! Тази заповед е за промяна на състава на Президиума на ВАК и в нея юридическият статут на ВАК не се споменава! (Сама по себе си тя е интересна с това, че е подписана от лицето Сакскобургготски, за което се говори, че е само със средно образование - с тази заповед незавършилият сержантско училище освобождава и назначава професори, доктори на науките и академици.)
И така, дотук усилията ми да докажа юридическия статут на ВАК се оказаха безплодни. Но предстоят нови мои дирения, тъй като на последното заседание по едно от трите дела съдията е дал указание на адвоката ми да бъде проучен и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел. Проблемът тук е този, че, поне доколкото на мен ми е известно, докато за търговските субекти - юридически лица е задължително вписването им в регистър, за юридическите лица с нестопанска цел такова вписване е възможно, но не е задължително.
Текстът дотук е резултат (и синтез) от дълга и упорита работа и многобройни юридически и други консултации. Предоставям безвъзмездно резултата в полза на всеки, който би желал да тръгне по съдебно-процесуалния път на защита на правата си срещу ВАК, респективно срещу Министерския съвет (т.е. държавата).
Последна бележка. Огромният проблем се свежда до това, че в гражданското производство ищецът трябва да "уцели" юридическото лице. Ако то е ВАК, и ВАК бъде конституиран като ответник по делото, добре. Ако ВАК не е юридическо лице, ще отговаря МС. Моят проблем е, че по едното от делата ми ВАК е изключена като ответник (по липса на доказателства за процесуална правоспособност), а ако ВАК в крайна сметка все пак Е юридическо лице, МС не може да отговаря вместо ВАК. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/06/2006 : 01:35:35
|
| КрКабакчиев, не смяташ ли, че такъв сериозен въпрос, би следвало задължително да се зададе като парламентарно питане в рамките на Парламентарния контрол от депутат, който със сигурност ще се намери, към Министър председателя. И така, те ще са длъжни да дадат официално становище по въпроса за юридическия статут на ВАК, което бидейки от премиера и парламента ще върши в крайна сметка работа на официален документ за хората, които се мъчат да търсят правосъдие спрямо въпросната съществуваща или несъществуваща ВАК, а те между другото са все повече, което е напълно логично при събуждането на гражданското съзнание у българина и на фона на безобразията, които ВАК ни сервира в изобилие. |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 06/06/2006 : 09:32:42
|
quote:
Originally posted by moderator
КрКабакчиев, не смяташ ли, че такъв сериозен въпрос, би следвало задължително да се зададе като парламентарно питане в рамките на Парламентарния контрол от депутат, който със сигурност ще се намери, към Министър председателя. И така, те ще са длъжни да дадат официално становище по въпроса за юридическия статут на ВАК, което бидейки от премиера и парламента ще върши в крайна сметка работа на официален документ за хората, които се мъчат да търсят правосъдие спрямо въпросната съществуваща или несъществуваща ВАК, а те между другото са все повече, което е напълно логично при събуждането на гражданското съзнание у българина и на фона на безобразията, които ВАК ни сервира в изобилие.
Отговарям веднага, че няма никакъв начин, по който един отговор в парламента да може да послужи за официален документ за статута на ВАК. Не съм обяснявал това досега, сега ще го кажа. И трите ми дела, за които говоря, бяха заведени първоначално както срещу ВАК, така и срещу Министерския съвет (като висшестояща на ВАК институция). По едното ВАК е изключена като ответник, т.е. в момента и по трите дела ответник е МС, в две ответници са и МС, и ВАК (засега - надявам се, че ВАК няма да бъде изключен и от останалите две). И тъй като МС е ответник, и то е вече от 11 (!) години, по трите дела има натрупани най-малко пет (може и да са повече) ПИСМЕНИ СТАНОВИЩА на МС относно това, трябва ли МС да отговаря за поведението на ВАК. Разбира се, МС би искал да не бъде ответник по тези дела, и това е нормално.
Какво пише в тези становища? (Това са официални документи, и във всеки случай имат по-официален характер, отколкото би имал един евентуален отговор на парламентарно питане.) В тях пише така (парафразирам, резюмирам): "Ама защо ние, МС, да отговаряме за действия или бездействия на ВАК? Ние на ВАК им даваме пари, те имат отделен бюджет, следователно са юридическо лице. Я вижте законите за държавния бюджет от еди-кои си години!" (И започва пространно изброяване на текстове от Закона за държавния бюджет за съответните години.) "Ама те ВАК имат собствена администрация, счетоводство! Ама те имат закон, по който работят (ЗНСНЗ) - в него са изброени техните права и задължения." И така нататък. С други думи, в тези становища - както вече казах, много на брой - и всичките са от по 5-6 страници, МС говорят, говорят, говорят, и само не казват това, което е нужно: "ВАК е юридическо лице, а актът, с който е създадена е еди-кой си, публикуван еди-къде си." (Или: "Не е публикуван, но е еди-кой си, ето копие от него.")
Ситуацията става още по-идиотска и поради факта, че в законодателството не съществува списък от необходими и достатъчни условия, за да бъде една организация юридическо лице. На практика има изрично посочен само един необходим реквизит - организацията да има банкова сметка. Но нали разбирате, че банкова сметка може да има и всяко физическо лице, и всяка организация, включително никъде нерегистраната.
Сега, че "такъв сериозен въпрос, би следвало задължително да се зададе като парламентарно питане в рамките на Парламентарния контрол от депутат", съм напълно съгласен. Нека да се зададе. Предполагам, че например Иван Иванов от ДСБ (Технически университет) би се ангажирал. Ще бъде много хубаво да се чуе отговорът, но уверявам всички тук (убеден съм), че той няма как да е по-различен от дадените вече по делата становища. Разбира се, питането и отговорът биха имали различни други полезни ефекти - политически.
Съгласен съм, че ВАК сервира безобразия. Но ще повторя становището си, което съм изказвал нееднократно. Висша атестационна комисия трябва да има - независимо как ще се казва. Защото не може такъв важен въпрос - кой да бъде доктор/ доктор на науките/ доцент / професор - да бъде решаван на равнище некадърни шуробаджанашки шайки, които преобладават в специализираните съвети в абсолютно всички научни области. Трябва въпросът в крайна сметка да се решава (или най-малкото да може да се решава) от независими и безпристрастни хора от други научни области. Те могат да се ориентират относно научния принос, въпреки че не са специалисти в конкретната област. Ако няма Висша атестационна комисия, тогава ще трябва решенията да се вземат от съда - който отново ще трябва да се обърне към експерти, за да се произнесе окончателно. |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 06/12/2006 : 15:49:59
|
Прекалено много се изложи в синдикалната си дейност председателят на ВОН-КНСБ към Технически университет - София, ст.ас.Йорданка Ангелова. Не можа и не пожела да осигури защита за хабилитирането на нейни членове главни асистенти-доктори. Защото на един главен асистент-доктор, единственото му право е да се хабилитира. Ето тук е ролята на синдиката във висшите учебни заведения. Ст.ас.Йорданка Ангелова не отговори на нито една от подадените жалби на гл.ас. д-р Димитър Димитров. Човек, като нея не е необходим за профсъюза. Трябва да се намери стабилен хабилитиран учен, който аргументирано и професионално, неповлияно от ръководството на университета, да защитава членовете на синдиката и да се бори за техния професионален напредък, като съдейства за снемане на бариерите пред тях. Настоящият лидер няма тези качества. Синдикатът трябва да е коректив на управленческите решения, които създават конфликт на интереси, за да могат ректорът и заместник-ректорите да уважават ролята на профсъюза във ВУЗа. В момента ректорското ръководство не зачита авторитета на ВОН-КНСБ. Лидерката му само присъства на Академичните съвети, но не поставя на дискусия решаването на кадровите въпроси, въпреки, че има писмени жалби към нея по тях. Не се противопоставя на удължаване на престоя след пенсия на някои преподаватели със слаба оценка от студентите, които създават отрицателна нагласа към съответните дисциплини. А съществременно не съдейства да се намерят часове, необходими за разкриването на процедури за хабилитация на главни асистенти и доктори с необходимите качества, които са покрили критериите на ВАК, публикувани на нейния сайт. Факт е, че в ТУ има достатъчно лекторски часове и някои преподавателя правят по 2 и по 3 натоварвания, като не постигат добро качество на преподаването, а съществременно не разрешават някой доктор, квалифициран за тези дисциплини, за да се получи едно по-добро качество на принципа на съвременните пазарни и конкурентни механизми. Умишлено и съзнателно се стопира предлагането на по-съвременни избираеми предмети, като се пишат рецензии по поръчка. Така се избягва конкуренцията и се нанасят морални и материални щети на способни преподаватели и същевременно се лишават студентите да добият съвременна квалификация.
Не са необходими председатели на синдиката - красавици, а са необходими действащи председатели, които имат авторитет и не се страхуват да поставят пред ръководството важните въпроси. |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Правна защита на учените
