| Author |
 Topic  |
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
 Posted - 01/27/2011 : 21:23:34
|
Нямам си представа на кое място е този "Научен институт Карнеги" в международната наукометрична класация за албуми и сингли, но със сигурност вече знам, че там работят безчовечни идиоти.
Следващото им изследване сигурно ще е за да докажат, че нацистите не са замърсявали кой знае колко природата, понеже комините в лагерите на смъртта са имали добри пречиствателни инсталации.
Не го ща аз този безчовечен научен модел.
http://www.dnes.bg/science/2011/01/25/chingis-han-bil-pazitel-na-okolnata-sreda.109668
Чингис Хан бил пазител на околната среда
25.01.2011
Той избил толкова хора, че намалил вредните емисии въглерод
За мнозина той е кръвожаден воин, за монголците е „баща на нацията”, а според еколози може да се окаже един от хората, направили най-много за опазването на околната среда.
Според ново изследване на Научния институт Карнеги монголският вожд, който в периода XIII-XIV век изгражда най-голямата империя в човешката история, е „спестил” на атмосферата 700 милиона тона въглерод.
Как е станало това? Кървавите му походи са заличили от лицето на Земята огромни населени територии, които впоследствие са се превърнали в гористи местности. Те от своя страна са естествени „пречиствателни станции” на въздуха.
Цената на този екорезултат е 40 милиона убити, уточнява Daily Mail.
За времето си ефектът е бил поразителен. Още повече, че монголската империя се е простирала на 22% от общата земна повърхност на планетата.
В наши дни обаче „спестеното” от Чингис Хан се равнява на годишните вреди, причинени от консумацията на петрол по света. |
 |
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 10/17/2011 : 20:29:03
|
Ухаа - от съобщение на БТА днес стана ясно, че в Софийската районна прокуратура вече (шест месеца след като бе поискана информацията!) са пристигнали част от отговорите, които българската прокуратура поиска по разследването за фалшивата диплома на бившия директор на Държавен фонд "Земеделие" Калина Илиева!!!
Я си представете, ако подобно забавяне беше станало по вина на чиновниците от МОМН и нашата съдебна система - какъв вой щеше да е, какви обиди само... Ама прехвалената Германия чупи всички рекорди и в това отношение - шест месеца не са стигнали на немските бюрократи да дадат цялата необходима информация за една нищо и никаква диплома - шест месеца са им били нужни, за да изпратят САМО ЧАСТ от тази информация.
И за това ли комунистите са виновни?
Или ченгетата?
Или Путин?
Или убийците на Анна Политковская? (чеченски бандити, ако не сте разбрали - а не специалните служби на Русия, както тръбяха родните дермократи)
А междувременно, според цитираното съобщение на БТА, българските разследващи не могат да се ангажират със срок за развръзка на разследването, тъй като не е ясно кога ще бъде получена отговор по останалата част от запитването до Германия...
Ей, ама как все заставаме на губещата страна!
По-бързо да напускаме потъващия кораб на еврокрацията!
Така и не разбрах, по какво днес секторът ВОН в Стара Европа се различава от нашия - само по размерите - ако нашите титани на науката "Шеврон" и "Монсанто" могат да ги купят за скромни суми, онези се продават неизмеримо по-скъпо, за да пишат щуротии за глобалното затопляне и за вулканите в унгарската пуста. Една находчива българка пусна на един високопоставен еврократ - и от прехвалената принципност на висшите училища в Стара Европа не остана и следа - очевидно крият и не искат да дават нужната информация на българските правораздавателни органи, та да си свършат работата. Това ли ви е прехваленият модел, към който се стремим, бе!?! |
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 11/14/2011 : 15:48:04
|
ЯЙЦЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Д-р Георги Чалдъков
С много ентусиазъм и романтика преди 22 години в България бе открита първата учебна година по демокрация. Първите уроци бяха в ресторант „Яйцето” на софийския университет „Свети Климент Охридски”. Да си ученик в такова училище е несравнимо по-добре, отколкото да си войник в казармата на комунизма. Българската демокрация ще бъде изучена от децата и внуците ни: ние сега сме в средата на детската градина на Democracia magna* - тя е сложна и дългосрочна материя за преподаване и изучаване.
На 10 ноември тази година в „Яйцето” се събраха сините бащи на българската демокрация и на „комунизмът си отиде”. Ден-два след това „Яйцето” прие червени възрожденци на демокрацията, водени от един 83-годишен храненик на българската държава преди и след 10 ноември 1989 г. И неговите съмишленици запяха „демокрацията си отива” и разказаха за изгубената свобода на словото – рикошет от изгубените избори.
След като гледах телевизионния вариант на срещата на възрожденците в „Яйцето”, си спомних мислите на големия японски писател Харуки Мураками; ето част от тях: „Избирайки между една висока, солидна стена и яйцето, което се счупва върху нея, аз винаги ще стоя на страната на яйцето. Но какъв е смисълът на тази метафора? Помислете за нея по следния начин: всеки от нас, повече или по-малко, е едно яйце. Всеки от нас е уникална, незаменима душа, обградена от чуплива черупка. Това важи за мен и то важи за всеки от вас. И всеки от нас, в по-голяма или по-малка степен, е изправен пред висока, солидна стена. И стената си има име: това е Системата. От Системата се очаква да ни защищава, но понякога тя заживява свой собствен живот и започва да ни убива или ни принуждава да убиваме други – студено, ефективно, систематично. Целта на една история е да бие тревога, да държи светлината неотлъчно фокусирана върху Системата, за да не й позволи да оплете душите ни в мрежата си и да ги унижи.”
Разказа я и Нели Георгиева - варненска ученичка на 12 годишна възраст: „На 10 ноември сме се освободили от комунизма. Не бих казала, че сега е по-добре, но все пак вече имаме повече права. Всеки, който е по-умен, може да спечели повече. А тези, които не са учили и не работят нищо, имат по-малко развитие.”
Това е най-оптимистичното определение за нашето общество, защото показва, че са посадени кълновете на меритократското мислене – да уважаваме властта на човешките способности и постижения.
_____________________________________________________
* По сходство с Didactica magna (Великата дидактика), написана от един от най-големите европейски учители - чехът Ян Коменски (1592-1670) - основоположник на съвременната педагогика. |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 11/27/2011 : 09:59:59
|
Според елита на западноевропейската научна мисъл, водата не пречи на обезводняването:
http://www.mediapool.bg/%D0%B1%D1%80%D1%8E%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-news186479.html
"...До абсурдното решение на Брюксел се стигна след въпрос, повдигнат от германските професори Андреас Хан и Мориц Хагенмайер, които дават съвети на производителите на храни как да рекламират продуктите си. Те потърсили мнението на ЕК по въпроса дали производителите на вода могат да изписват на етикетите твърдението, че "редовното консумиране на значително количество вода може да намали риска от дехидратиране на организма".
Миналия февруари обаче Европейската агенция за безопасност на храните, изготвяща стандарти за храните, отказа да одобри този текст. Последва среща на 21 учени във Парма, където се намира агенцията. На срещата учените заключиха, че намаленото съдържание на вода в организма е симптом за дехидратация, но не и нещо, което приемането на вода може да контролира. Оценката на европейският орган за храните беше превърната в европейска директива, която беше публикувана в сряда..."
 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 12/20/2011 : 10:29:19
|
Уволниха професор заради Джеймс Франко
Поставил лоша оценка на актьора
http://showbusiness.actualno.com/news_372114.html
Професор от университет в Ню Йорк ще съди Джеймс Франко. Обвинението срещу актьора идва от Хосе Сантана, който му е преподавал по предмета "Режисура при актьора 2 част", пише Ройтерс.
Според Хосе причината да бъде уволнен идва от лошата оценка, която той е поставил на звездата. Франко е получил тройка, не защото се е справял зле в часовете, а защото не ги е посещавал. Актьорът уважил професор Сантана едва два пъти от предвидените 14 занятия.
"Училището направи всичко възможно, за да създаде всички удобства за Франко. В това няма никакво съмнение" – коментира пред Ню Йорк Поуст професорът.
Все още няма доказателства дали уволнението му е пряко свързано със звездата. Ситуацията обаче ще бъде разгледана съвсем скоро в съда.
|
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 12/22/2011 : 12:01:22
|
БЪЛГАРИЯ-2011
Д-р Георги Н. Чалдъков
Ще питам Бог за кой ли път
защо мечтите ни не стават спомен.
Емил Иванов, “Горчив бокал”
На английски Christmas идва от Christ’s mass – литургия, меса за Христос. В България и други страни Коледа и нейният дядо вероятно идват от латинската дума calendarum. И християнската вяра в Раждането – тъй като всеки човек носи у себе си Бога, всяко раждане е една коледа. На латински „раждане“ е natus – оттук е коренът на думата „нация“. Двата основни модела за нация в Европа са западноевропейския и средиземноморския – французите, немците, холандците, англичаните са граждани, развиващи нацията си чрез държа¬вата; италиаците, испанците, гърците, българите и сърбите са роднини – родът, етносът, общите коре¬ни са в основата на живота им; за руснаците „главното е страданието и състраданието” – затова за големия режисьор Никита Михалков „САЩ не е страна, а силен икономически проект”.
Социологичните анализи посочват, а и по лицата и поведението на хората личи, че българите сме най-болните, най-бедните и най-тъжните хора на Европа. Ние на Балканите “прокълнати” ли сме (както мисли Неманя Кустурица)? Или “ние самите сме нашето наказание” (думи на Марк Теренций, един от най-умните римляни)? Обречени ли сме на егоцентризма, на липсата на социална чувствителност и на колективното мълчание? Имаме много талантливи личности, но трудно изграждаме колектив, не действаме като народ, като нация. Никос Диму в книгата си „Нещастието да си грък“ пише, че споменеш ли нещо добро за някой сънародник, винаги друг ще каже „Той обаче…“. Както ние българите казваме „Да, но той …“, търсейки “недостатъци” на другия като утеха на собствената си посредственост.
Какво се случи през 2011 г. в България? Очувствихме ли рецепторите си за род, родина, град, приятели, учители? Превъзмогнахме ли архифлексите на егоизма, алчността и агресията? Ако не възхищение, то поне имахме ли толерантност към таланта и постиженията на другите? Ако отговорите са негативни, през 2011 г. е продължило отдалечаването, следва разделението, накрая идва разпада, увеличава се личния и обществен безпорядък - ентропията.
“Българинът изглежда щастлив, когато е нещастен. Ако няма причина за нещастие, ще се помъчи да открие. Щастието от нещастието на българина се изразява съвършено в “българското мрънкане”. Остатък от робството? Белег на измъчените народи? При никой народ класическият израз “как си?” не води до пълен анализ на историята на заболяванията, на семейното положение, на материалните затруднения и на сексуалните проблеми на запитания. Вербалният мазохизъм на българина (както се изразява в мрънкането) е неизчерпаем, обилен и монотонен.” Ако беше български, а не гръцки писател, Никос Диму щеше да озаглави книгата си “Нещастието да си българин”.
Не че ги няма, ерудираните и морални българи са скрити за политиката, науката, образованието и културата. Вижте “пациентите” - министри, депутати, премиери, президенти, ректори и директори - и ще се съгласите, че някои от тях страдат от хронична булемия (преяждане) за власт (синоним: кратофагия).
В клетъчната патология има състояния, при които рецепторите за биологично активни вещества, например инсулин, се скриват под повърхността на клетките. В кръвта на тези хора циркулира достатъчно инсулин, но той няма как да се свърже със “скритите рецептори” и така не може да изяви ефекта си – поддържане на кръвната захар в нормални стойности. Затова човек се разболява от захарен диабет тип 2 – болест с тежки последствия, ако не се открие и лекува навреме. Когато в едно общество има “скриване” на ерудираните и етични хора, се появява синдромът на придобита интелектуална и етична недостатъчност – СПИЕН, който е не по-малко опасен от СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност). Тогава идват кризите в икономиката, образованието, здравеопазването, науката, културата, религията, спорта. Държавата боледува - гражданите й стават най-болните, най-бедните и най-тъжните хора на Европа. Все пак:
Видях българи да гонят хоризонта.
Аз бях смутен
и спрях хората.
“Безсмислено е – казах аз –
вие няма никога да стигнете хоризонта.”
“Лъжеш!” – извикаха те
и продължиха да тичат. (Стивън Крейн, “Видях човек”)
Здравейте, ембриони на надеждата! “Има още много дни на зазоряване”... и някой някога ще напише книгата “Щастието да си българин”.
ЧНГ от ГНЧ (Георги Ников Чалдъков)!
|
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 01/06/2012 : 20:12:31
|
ГЕНИ VERSUS МЕМИ
Или на „Шест очи”
Д-р Георги Чалдъков
Два разделени пътя в гората, и аз -
Аз по-запустелия път си избрах,
И в това е цялата разлика.
Робърт Фрост, “Пътят, който не поех”
Джеймс Уотсън и Франсис Крик имат копие от кристалографския образ на структурата на деоксирибонуклеинова киселина (ДНК), направен от Розалинд Франклин на 2 май 1952 г. в King’s College в Лондон. Така те правят „своя” модел на ДНК – завършват го в събота вечер на 23 феруари 1953 г. в стая № 103 на Кавендишката лаборатория в Кеймбридж. След това отиват в кръчмата The Eagle (Орелът) и съобщават на приятелите си, че са открили “структурата на живота”. На 25 април 1953 г. списанието Nature публикува статията на Уотсън и Крик за структурата на ДНК – молекулата на наследствеността. На 10 декември 1962 г. Уотсън, Крик и Морис Уилкинс, но не и Розалинд Франклин, получават Нобелова награда за медицина. Малко след церимонията по връчване на наградата, Диоген изрича по улиците на Стокхолм “Морала търся”.
От тогава продължавам да се учудвам и защо всеки се обижда, когато му кажат, че е глупав, а никой не се обижда, когато му кажат, че очите му са зелени, сини или кафеви? За да намерят отговор на този въпрос, Националните институти за здравето на САЩ вложиха през 1990 г. три милиарда долара в Проекта за човешкия геном (общия брой на гените на човек). През 2000 г. Джеймс Уотсън, един от ръководителите на Проекта, каза, че човек има около 30 000 гена, в които е кодирана информация за синтеза на около 100 000 протеина.
Ричард Доукинс завършва зоология в Университета в Оксфорд, учи се от неодарвинистите Уилям Хамилтън и Джордж Уилямс и особено много от Конрад Лоренц – нобелист за медицина-1973. И се влюбва в поведението на животните, особено в инстинктивното “отпечатване” (imprinting) на образи от новоизлюпените сиви гъски на Лоренц край Виена. През 1976 г. Доукинс публикува първата си книга, озаглавена The Selfish Gene (Егоистичният ген). В нея разказва за биологичните гени и за първи път описва гените на човешката културна трансмисия – нарича ги „меми” (гръц. mimemе, mimetismos – имитиране). Мемите са думи, идеи, метафори, мелодии, знания, парадигми; комплексите от меми се наричат „мемеплекси” - в семейството, училището, университета, те се „отпечатват” в мозъка и душата на човек. Така той поема, идентифицира се с културата и морала на другите, които избира за модели, за да създаде, ако успее, своя култура и морал. Доукинс вярва, че човек е продукт на биологична и културна еволюция - коеволюционен феномен, в който “ние сме родени, като генетични машини, и отгледани, като машини на мемите, но ние имаме силата да преодолеем нашата природа – тиранията на себичните гени”.
Така гените/ДНК са репликатори на биологична информация, която се унаследява, а мемите са репликатори на културна информация, която се имитира. “Между двама човека има 0.5% разлика в профила на ДНК - разликите между шимпанзе и човек са само 1.23%. Ние сме генетично по-близо до шимпанзетата, отколкото е мишката спрямо плъха” – каза през 2000 г. Джеймс Уотсън. И ако това е учудващо малка разлика между гените на двама човека, то разликата в техните меми може – според това кой колко е “имитирал”/учил – да бъде многократко по-голяма. “И в това е цялата разлика”, както е написал Робърт Фрост.
Написах този разказ след като чух разговора на телевизионна журналистка с баща и син – известни български поети. Един от въпросите й беше „Какво е мнението ви за Т.Ж.?” Бащата, жалко за таланта и ума му, слугували и кокетничили дълги години на Т.Ж., изрази съкровените си леви симпатии за него. Синът, възприел демократичния модел на мислене, нарече Т.Ж. с точната дума – диктатор.
Наскоро Франция въведе наказание за този, който не признава турския геноцид над арменците. Крайно време е да има наказание за българи, които продължават да хвалят диктатора и неговите васали. Мъдрите римляни наричали подобни закони „lustratio” (прочистване), което през тези 22 години не беше направено в България. Затова продължава да е много мръсно в политиката, бизнеса и на много други места в нашата страна. „Заплашва ни завръщането на ужасния човек” – както е написал Борхес, имайки предвид аржентинския диктатор Хуан Перон.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 01/07/2012 : 09:34:09
|
Есето на доц. Чалдъков ме провокира да насоча вниманието ви към това, което се случва в Унгария под ръководството на Виктор Орбан?
Има ли някой представа, за какво точно става дума? Идват много противоречиви сигнали - официалното мение е пълно отричане на ставащото, а реакциите във форумите са обратните. Има ли някой от вас повече данни и конкретно мнение по въпроса? |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 01/07/2012 : 11:55:02
|
Ето мнението на двама автори, които много ценя по въпроса:
Унгария официално е фашистка държава
http://baidalai.org/?p=1640
"Най-ясният знак за настъпващия фашизъм в Унгария е криминализирането на лявото в страната, като тук имам предвид не само комунисти, а дори и умерени леви като социалистическата партия (които са толкова леви, колкото е БСП да речем, но в името на аргумента нека приемем, че са леви.) Исторически погледнато, няма крайно десен или фашистки режим, който да не е забранявал, криминализирал и преследвал левите сили в страната, в която е на власт и управляващата партия на премиерът Орбан най-сетне показа истинското си лице.
Другите симптоми на фашизацията не са толкова очевидни, но са несъмнени.
Новата година дойде в Унгария с бърз конституционен преврат, познат още като (административна) революция “от горе.” Както знаете, управляващата партия Фидес, която дойде на власт през 2010 г. след провала на управлението на социалистическата партия, има мнозинство в парламента. В последната година и половина доминираният от Фидес парламент се впусна в бясно ковене на антидемократични закони, част от които сега ще опиша накратко.
Първо, страната има нова конституция. Най-странната промяна там е, че Унгария вече не е Република, а просто Унгария. (Докато течеше писането и “дебатирането” на новата конституция, старата беше преустановена като на нейно място имаше документ, указващ че Унгария е чисто и просто в ръцете на бог). А държавата Унгария вече не е държава на гражданите си от всички етноси и религии, а етнически-расова държава на всички унгарци независимо къде живеят.
Тази монументална промяна в схващането за гражданството (като членство в дадена политическа общност) представлява ни повече ни по-малко преход от либералното схващане за гражданството ius soli (принцип на почвата) към националистическото ius sanguinus (принцип на кръвта). Ius soli схваща гражданите като хора, които са родени или живеят в границите на даден държавен суверенитет. Ius sanguinus схваща гражданството като вкоренено в расови-кръвни характеристики. С други думи, унгарецът е унгарец, където и да се намира, затова е гражданин. (Междудругото, Израел като “държава на всички евреи по света” оперира по същата антилиберална схема.)
Тези промени в концепцията за гражданство дават право на глас на етнически унгарци извън границите на Унгария. Това от своя страна хвърля в шок всички здравомислещи либерали, които знаят горе-долу положението на етническите унгарци в Румъния например: като всяко маргинализирано и опресирано малцинство, те са доста, така да се каже, горди с унгарщината си. Шокът е и от паралелите със съдбата на Хърватска, когато фашистът Франьо Туджман дойде на власт с гласовете на ултра-националисти, живеещи извън границите на страната, които се оказаха по-многобройни от мнозинството гласове получени за социалмдемократите в страната.
(Аз също имам възражения към гласуването от хора, неживеещи в страната си, но не защото автоматично ще дойдат фашисти на власт. Според мен хора, които няма да живеят с последствията от своя вот не би трябвало да гласуват. Всички останали, които са вътре в страната, независимо от каква националност би трябвало да имат право да гласуват. За съжаление в България гражданството по произход ius sanguinus също е основният тип гражданство, като ius soli е по-скоро допълнително прилаган принцип, напр. при натурализация на дете на чужденци, родено в България.)
В никоя страна тези две модалности на гражданството не съществуват в чист вид, разбира се, а по-скоро в някаква форма на артикулация. От нова година обаче, Унгария се проплъзна по-близо до принципът на кръвта по спектъра “ius soli – ius sanguinus”.
Други конституционни промени удрят право в сърцето на демократичното разделение на властите. Правителството вече ще може да избира и назначава съдии. Понеже това е противоконституционна мярка, Фидес заобиколи закона като вкара тези мерки в новата конституция и си я прие с мнозинство. Наблюдаваме обсебване на независимата съдебна власт от изпълнителната власт, отново прието с мнозинство в парламента и без дебати. Това реално е успешен ход на антидемократична централизация на власт в ръцете на изпълнителната власт (съжалявам за тавтологията), за което пишат гранд теоритици на нацизма и апологети на “изпълнителната решителност” (в лицето на Фюрера) като политическият и юридически философ Карл Шмит.
Паралелите с Шмит не спират до тук. Както посочих по-горе, всички тези луди закони се приемат без дебати и с овчо гласуване в парламента. Това предефинира самата природа на институцията “парламент” и нейното значение за демокрацията. От пространство, където законите и съдбата на нацията се коват чрез просветлени дебати на разумни хора, парламентът се е превърнал в безмозъчен хор без собствено мнение, припяващ каквото изпълнителната власт му посочи. С други думи, изпълнителната власт е обсебила и законодателната и тук вече най-близо се приближаваме до Шмитианския идеал на фюрерската решителност, която генерира спонтанни закони и решения, без последните да са плод на дебат на конфликтни политически гледни точки както е в плуралистичната демокрация.
А моделът, грубо казано, е следния: политическото за Шмит е дихотомията “приятел-враг” и нейното интензифициране. За нейното осъщетвяване са нужни политическа воля и решение (т.нар. decisionism), т.е. дефинирането на това кой е враг подлежи на решение в името на създаването на вътрешно политическо единство и автономия, насочено срещу външния враг. Решението активира разликите между “вътре” и “вън” като дадени вътрешни елементи трябва да бъдат изключени или преместени във “външната сфера”: напр. малцинства, комунисти и др. “отрепки.” Последствията за плуралистичните демокрации са очевидни: демокрацията за Шмит означава обратното на това, което искат либералите, а именно елиминацията на хетерогенност във всяко отношение: от изхвърлянето на “нечисти” етнически елементи до елиминиране на различни гледни точки в парламентарния дебат.
Всичко това цели хомогенизирането по етно-расова линия на свръх-хетерогенното индустриално общество и неговото консолидиране срещу външен враг чрез основните принципи на автономната решителна суверенност: политика на вътрешна репресия (срещу леви, малцинства и тн) и външна война. Внушаването на страх (от тероризъм, конспирации на евреи и т.н) води до заглаждане на вътрешните класови разлики и генериране на (национално) единство. По този повод Шмит предефинира демокрацията като хомогенна идентичностна група (“Volk” или народ) представена не от плуралистичен парламент, а от политическото ръководство на държавата (по негово време Фюрерът). Шмит систематично деконструира бужоазната правова държава и я заменя с тотална държава, в която връзката между народа и лидера се консолидира и чрез актове на спонтанна директна демокрация (напр. плебисцити по несъществени въпроси като за и против членството Турция в ЕС, да дам по-пресен пример от нашите ширини).
Държавата Унгария, за съжаление, доста точно се вписва в модела на Шмит “вътрешна репресия – външна война.” Криминализирането на левите в конституционния преврат е елемент от първата част на модела. Свиването на правата на малцинствата в страната и антагонизирането на съседни страни, в които живеят етнически унгарци – от втората. Последното се материализира и в реформите на закона за вероизповеданията, според който от над 300 официално разрешени религии преди Орбан останаха само 14 (Ислямът не е сред тях!).
Друг елемент от централизирането на властта е разрушаването на автономността на централната банка на Унгария. Тази автономност е важна за (нео)либералите, защото за тях банката трябва да води независима монетарна политика, без да е отговорна пред гражданите и без да е обект на демократичен натиск от тяхна страна. Ходът на Орбан обаче не цели подлагане на банката на демократична отчетност и прозрачност, а просто консолидиране на собствената му власт. И аз съм против независимостта на банката, но аз искам демократичен контрол върху нея, а не фюрерски. Това ни довежда до елементи от икономическата политика на новата фашистка Унгария.
А там нещата са повече от интересни.
Унгария в момента се дави във външни и вътрешни дългове, които са деноминирани в евро и франкове. Унгарците обаче печелят пари във форинти, а форинтът от лятото насам загуби близо 20% от стойността си спрямо еврото. Това означава автоматично увеличаване на дълговата тежест. За да осъзнаем сериозността на ситуацията, нека дам пример: ако заплатата ви е в националната валута, но имате кредит от 1000 евро, който по време на изтеглянето е бил 260,000 форинта, изведнъж се оказва, че имате да изплащате 20% или 50,000 отгоре само заради движението на валутните пазари.
Освен автоматичното покачване на главницата заради превалутирането, друг проблем дойде от движението на лихвите. Държавните облигации на Унгария бяха обявени за “боклук” от рейтинговите агенции, което оскъпи лихвата на 10-годишните бонове до абсолютно неустойчивите 9.5%. И кредиторите и регулаторните институции в лицето на ЕЦБ и МВФ обаче не искат да разберат, че дълг, който не може да се изплати няма да се изплати. Удобно забравят уроците на историята, визирам специално пълната разруха на Германия след Първата световна война и твърдоглавието на държавите-победителки да изискват пълни военни репарации, без оглед на социалната цена и социалния колапс, до което този тип натискане винаги води. Нататък е ясно. Затова и възходът на такива правителства като това на Орбан си е напълно закономерен.
Има и разлики от междувоенния период разбира се. Нито едно събитие и феномен не може да се повтори по абсолютно идентичен начин в историята. Така например, въпреки че и в Унгария действат мерки за икономии (в името на кредиторите), които допълнително свиват доходите на държавата и правят изплащането на дълга още по-трудно, правителството прие плосък данък (16%; българския все още държи рекорда за най-нисък в Европа); според коментатори Орбан се е заобиколил с шефове и представители на влиятелни корпорации – унгарски и чужди опериращи в Унгария – и този ход е в тяхно име.
Държавата естествено трябва да си прибере от някъде парите и ако не го прави чрез прогресивно облагане на най-високите доходи, обикновено го прави чрез индиректни данъци. Ето например, унгарското ДДС е сред най-високата ставка в ЕС – цели 27%. (Конституционно вече пък е възможно налагането на спешни нови данъци ако правителството реши, че това ще му помогне да си върне дълговете). Тоест, за да може държавата да предложи на капиталистите и висшите класи данъчни облекчения (а на кредиторите да върне два-три повече пари отколкото са й дали), някой друг трябва да плати повече данъци. И това са бедните обикновено. Държавата си прибира парите от потребителите, сред които са и шефовете естествено, но в огромното си мнозинство това са безимотни работници. Тоест, докато конституцията поучава унгарците, че бог и християнството обединяват нацията, правителството прави точно обратното – поларизира я класово на прогресивно обедняваща маса срещу малцинство от още по-богати.
Проблемът с дълга има както външни и така и вътрешни измерения. Ако Унгария се удави в дългове, това няма да е само заради непреклонността на немско-доминирания Европейски съюз, а ще е и заради политиките на Фидес, които привилегироват най-богатите.
В заключение, в Унгария наблюдаваме развитието на особен вид демонична смеска от неолиберални икономически политики и неоконсервативни културно-хегемонни проекти (напр. преформулирането на гражданството и др. антиплуралистични конституционни промени), чието артикулиране е подпомагащо за отделните елементи. Например, докато разпалва омраза към циганите, бедните и малцинствата, правителството прокарва почти незабелязано ултра-десни икономически политики (като плосък данък), насочени срещу най-бедните. Друг пример тук е политиката “накажи жертвата,” която криминализира крайната бедност. Като новият закон срещу бездомниците, който ги обрича на затвор и още повече нищета, вместо да се реши проблемът с бездомността веднъж завинаги чрез строене на социални жилища и политика на социално включване. Но за фунционалното интегриране на неолиберализма и национализма съм писала и преди.
Тук само искам да посоча, че фашизмът сега не е абсолютно идентичен на фашизма в междувоенния период. Ситуацията сега все пак е доста подобна с преди: дългове, растяща бедност и несигурност (не заради война обаче, а заради разрушаването на социалната държава след 1989), ниско доверие в левите и либерални плуралистки проекти в резултат на възходът на неолибералния аполитичен и авторитарен гражданин-консуматор, който ако гласува изобщо, гласува за такива като Орбан и приятелчетата му от непресторено фашистката партия Йобик, които взеха 17% на последните избори (глобален проблем по принцип). Въпреки това Орбан и правителството не съществуват във вакуум и са продукт на контекста, в който живеят. А той е депресиран постсоциалистически хаос на растяща нищеща, съпътстващ авторитаризъм и загуба на вяра, че нещата могат да се променят за добро.
Историята се повтаря два пъти – първо като трагедия, после като фарс, според Карл Маркс. Свидетели сме на повторението на унгарската драма от годините на Белият терор след Първата световна и след унгарската съветска република. Актьорите са други, но сценарият е подобен като най-комичното в цялата работа е, че всичко се случва под носа на Европейския съюз, който или е неспособен да се справи с проблема или не му пука толкова от преврата, поне докато капитализмът не бъде заплашен. Но фашистите, както знаем, се отнасят почтително към него, така че опасност засега няма.
Унгария не е в ръцете на бог. Не е и в ръцете на ЕС. Сега Унгария зависи само и единствено от гражданите си, сред които слава богу, прогресивни опозиционни настроения не липсват. (Този блог също е добър източник на информация за протестите). Но не липсват и авторитарни настроения. Вчера Йобик също са били на протеста, организиран от опозиционните партии срещу новата конституция. Да се надяваме, че прогресивните сили ще преборят фашистките.
П.П. Искрено се надявам, че и много жени подкрепят протестите. Новата антиженска и патриархална конституция направи аборта противоконституционен, защото е записано, че зародишът е човешко същество от първия ден на забременяването. Равноправието на половете и правата на жените никога не са интересували кафяво-сините. За тях жените сме просто контейнери за износване на расово чисти деца на нацията. Затова от нова година в Унгария правата на две клетки станаха по-важни от правата на жените върху телата им."
Борисов се разхубави край погрознялата Унгария
http://www.segabg.com/article.php?id=583967
"Премиерът Бойко Борисов получи неочакван подарък за Нова година от унгарския си колега и европейски съпартиец Виктор Орбан - вече няма да е най-черната овца в ЕС. Благодарение на твърдоглавието на Будапеща да преправя демокрацията за свое удобство 2012 г. се очертава като Годината на Унгария. Брюксел трябва също да е доволен, защото за пет години се видя, че няма сили да се пребори с България за вкарването й в приемливи за Европа норми, и е време да отклони вниманието от провалената си мисия, като започне нова. Унгария все пак не е Ориент, има централноевропейски рефлекси и нищо чудно да се поправи по примера на историческата си сестра Австрия, която в началото на хилядолетието бе подложена на възпитателни мерки от ЕС заради залитане към крайната десница.
Обнадеждена е и европейската левица, която покрай Орбан си намери нова кауза, след като три години не се възползва от финансовата криза в ЕС, предизвикана от спекулатски либерализъм и дерегулация при управлението на доминиращо десни правителства. Левите партии допуснаха много лесно да им бъде прехвърлена отговорността за кризата, под предлог че парите били харчени на вересия за разточителни социални програми. Новият председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев показа европейски рефлекс, като подкрепи митинга в Будапеща на 100 000 унгарци срещу еднопартийното и еднолично управление. Не се разбра дали унгарците го чуха, но посланието му прозвуча не лошо и за българска употреба, защото е ясно кой у нас се изкушава от подобни маниери на управление. По Коледа генералният секретар на ПЕС Филип Кордери заяви, че левицата има амбицията да направи 2012-а Година на европейската демокрация, което е камък в градината на десницата, продължаваща да се ослушва как да прикрие вироглавието на Орбан.
Актуалният лозунг "Дръжте унгарците!" устройва и европейските лидери, които миналата година си вкараха автогол, като фокусираха вниманието на света върху своето безсилие под лозунга "Дръжте гърците!".
Меркел и Саркози се видяха принудени да опростят 100 млрд. евро на Гърция, защото Атина им даде да разберат, че нейните дългове са вече техен проблем. Унгарците са много по-удобни за извиване на ръце, тъй като за разлика от гърците финансовото им потъване няма да повлече нито една от големите германски и френски банки. През ноември те поискаха "предпазна помощ" от ЕС и МВФ за 20 млрд. евро и сами поднесоха финансова тояга в ръцете на Меркел и Саркози, които след миналогодишното си лутане как да се държат в кризата сега могат да покажат принципност и да пооправят образа си преди президентските избори във Франция през април-май и преди задаващите се догодина общи избори в Германия.
Ето как годината се очертава добра от всяка гледна точка, включително и от... унгарска. Орбан наистина прекали с авторитарните си увлечения, с погазването на свободата на медиите, с намесата си в съдебната система, с бърникането в централната банка и с откровеното си кожодерство чрез въвеждането на ДДС от 27%. Унгарците имат нужда от европейска помощ, за да поправят грешката си от 2010 г., когато дадоха прекалено много власт в ръцете на неуправляем човек. Само външен натиск, съчетан с улични протести, може да го вразуми, защото в парламента опозицията няма никакви шансове срещу управляващо мнозинство от 2/3. Орбан се оказа над всякакви закони, включително и над конституцията, защото може да я преправя, както му хрумне.
Каква му е изгодата на Борисов, освен че ще се избави от лидерство в срамната европейска класация на най-критикуваните държави? Досега той надвиваше и Румъния, която е осъждана само за корупция във висшите си управленски среди, а за България към същите критики се добавяше и безнаказаната организирана престъпност. Заслугата не е само негова, защото картината бе същата и при предишните правителства. Но той излъга доверието на приятелите си от Европейската народна партия, които му даваха силна подкрепа, за да покажат колко са влиятелни. Най-бедната държава в ЕС се изплъзна от контрола дори на мощната Германия, която чрез канцлера Меркел бабуваше на раждането на правителството на ГЕРБ. С извинението, че съдът му пречи - а той като демократ не може да се меси на съда, Борисов се изхлузи от европейския натиск и опази всички герои на прехода, заради които България е под специално наблюдение на Еврокомисията още отпреди влизането си в ЕС. Миналата година пролича колко слаби са инструментите за принуда, с които разполага Европа. Заинатяването на Холандия да пречи на България за приемането й в шенгенската зона, докато Брюксел не заяви, че се е преборила с висшата корупция и организираната престъпност, получи подходящ за стила на Борисов отговор: много важно, дори още по-добре - няма да харчим излишни пари за усилен контрол по границите. Което означава, че и контрабандата ще си върви все така безпроблемно.
Дошло е време ЕС да се заеме с колективна регулация не само на финансовата дисциплина, но и на правовия ред. Докладът на Еврокомисията през юли, който ще направи цялостен преглед на действието на Механизма за проверка и сътрудничество за всички години от приемането на България и Румъния в ЕС, ще е повод да се осмислят неговите слабости и да се потърси нов подход. Залогът не е само авторитета на Брюксел, който и без това пострада от избутването на втори план на европейските институции от кризисния щаб на Саркози и Меркел, но и самата концепция за европейско сближаване, заради която си струваше България да влезе в ЕС. Щом пет години след приемането ни продължаваме да се питаме какво се е променило и да си отговаряме, че все сме си същите, излиза, че европейското ни членство поне досега е провалено. И ние имаме нужда като унгарците от по-ефективна европейска намеса. Дано те събудят желание в Европа да погледне отвъд финансовата си залисия и да направи нещо повече за своите граждани, а не само за банките. Иначе ще имаме Европа на Меркел, Саркози и така нататък до Европа на Борисов и Орбан, каквато може да съществува и без Европейския съюз. С всички последици, познати от недалечната история." |
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 01/11/2012 : 20:24:03
|
МИЛИОНИ, А ДУШИТЕ!
Д-р Георги Чалдъков
Човекът е душа, която си служи с тялото. Сократ
“Забравили проблемите на човешкото сърце, вече съществува само един въпрос: кога ще бъдем взривени?” – изрича Уилям Фокнър в Нобеловата си лекция през 1949 г. Години след това, бездушието не отстъпва - през 1972 г. в книгата си Where the Wasteland Ends (Където свършва Изтощената земя), американският историк Теодор Рошак (1933-2011) е написал: “В обществото, в което живеем, човек е изгубил душата си.” За това пишат и професор Ноам Чомски, писателя Дейвид Фостър Уолъс, журналиста Майкъл Мур. А през 2007 г. големият режисьор Никита Михалков каза: „САЩ не е страна, а силен икономически проект”.
Парадоксално или логично, колкото повече напредват технологиите и науката, толкова повече се комерсиализират, хедонизират и агресират, о-без-душа-ват се хората. През 1999 г. в интервю на Олга Боева за вестник „Черно море” казах, че „комерсиализацията е вирусът на века”. Изнасилвания и убийства стават все по-често в ежедневния “мирен” живот на планетата. Агресията настъпва глобално, става пангресия. “Хората, които днес са жестоки, трябва да се преценяват като стъпала, останки от по-стари култури. Това са изостанали хора, техният мозък - поради всевъзможни случайности в генетичния наследствен процес - не е продължил да се развива многостранно и да се усъвършенства” – така е написал Ницше в книгата си “Човешко, твърде човешко". Сега, като си спомням мисълта на Фройд: „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли”, се ужасявам още колко “много повече” зло може да направи човек, отколкото вече е направил!
Аз наричам “булгресия” българската изява на злото. А големият български поет Илиян Троянски я нарече “Вълк” – ето част от него:
“Животът ми съвсем не беше песен
и вълчия ми дял не беше лек,
но и с последния си дъх бих произнесъл:
Благодаря ти, Боже, че не се родих човек –
да мразя своите с такава дива радост,
да гоня плячката си с безпощадна стръв
за да убия – без да бъда гладен,
преследван цял живот от жаждата за кръв.”
Завършил право и икономика в Сорбоната, учил и в Швейцария и Англия, Атанас Буров (1875-1954) е един от най-ерудираните във възрожденска България, голям банкер и политик. През първите години на комунистическия режим Буров е интерниран в Дряново – там Михаил Топалов-Памукчиев (1921-2011) го интервюира и стенографира всички казано от него, например: „В света само ние, българите, гощаваме пътник, непознат без интерес. Българинът е благороден човек, той е рицар по душа. Ако запази прекрасните си качества на гостоприемство и трудолюбие, ще бъде нещо като бяла лястовица сред черни врани и гарвани. Ние все още сме запазили нещо чисто и свято от манталитета си.”
През последните 45 + 22 години обаче алчността и липсата да се прави нещо pro bono publico върлуват в България, „чистото и святото” прогресивно напускат душите ни. И вместо да търси стимули за съхраняването и усъвършенстването им, Министерството на образованието, младежта и науката въвежда от следващата учебна година уроци по „милионерство” – примери за теми по този „предмет” са: „Моят първи милион”, „Как да спечеля колело”, „Как да направя реклама в интернет”. (Вероятни гост-лектори ще бъдат някои от новобогаташите, наричани в медиите „мутри”, „олигарси”, „октоподи”.)
Но като има „своя първи милион”, а няма морал, “Българинът се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешкия образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът с пари се смята за по-умен от този, който ги няма.” – пише Михаил Топалов-Памукчиев в книгата си „Срещи с Буров”.
Послепис
През декември миналата години двама наши студенти и един преподавател по философия участваха в първото издание на Интердисциплинарното училище по стабилност, организирано от Saint Nicholas School for Intercultural Dialogue – в град Бари, Италия. Казаха ми, че са възхитени от лекциите и от гостоприемството на домакините. Единствената „критика” беше, че имало 10-15 минути закъснение от обявения част за лекциите. Но един от италианските професори, само като ги чул, че си говорят за бисквити, отишъл до магазина и на всеки донесъл по една кутия бисквити. Тогава казах на студентите, че в „това е цялата разлика”: германци и американци започват лекциите в точно обявения час. Но пред теб ядат бисквити и въобще не се сещат да те почерпят. Дори ти се усмихват любезно – отвратителното лицемерие на културата “keep smiling”. |
Edited by - George_Chaldakov on 01/12/2012 06:51:50 |
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 01/24/2012 : 18:36:41
|
ВЪЗХВАЛА НА ПОСТЕПЕННОСТТА
Ще бъде ли новият президент различния президент?
Д-р Георги Чалдъков
Въпреки че новият президент на България е технократ, той вероятно е знаел за Карл Линей - автор на класификацията на животните и растенията, който често казвал: Natura non facit saltus (Природата не прави скокове). Постепенно – от едноклетъчни към многоклетъчни до Homo sapiens recens (съвременния мислещ човек).
„По всичко личи”, че новият президент е чел и „Декалог за президента”, който започва с: „Ние сме Народа на България, не „България на гражданите”; Народ твой, да нямаш други народи освен Нас.” И така в своето обръщение той каза: „Получих доверието на хората с ангажимента да бъда прагматичния президент на модерна България. Знам, че за мен ще съдят не по думите, а по делата. Няма да участвам в политически интриги, няма да разделям, няма да преча. Ще бъда политически арбитър, пристрастен единствено към националния интерес и приоритети.”
При положение, че „България не е в средата, а е в дъното на много европейски класации”, това наистина е много трудна, но не невъзможна за изпълнение задача. Защото „днес България има нужда не просто от мечта, а от програма, която се приема от обществото и от политическите сили. Най-страшният дефицит на една нация е дефицитът на бъдещето” – ето как технократът е философ и романтик.
И посочи примери как през 2020 г. ще се увеличат доходите на българите, конкурентоспособността на икономиката, производителността на работника. Дори и учените ще са мотивирани и ще работят заедно с бизнеса по иновационни проекти.
Но когато изрежда националните приоритети, новият президент постави на първите места: „Създаване на най-добрата бизнес среда в Югоизточна Европа. Инфраструктура на европейско ниво. Нов подход в енергетиката.” И за разлика от своя технократичен китайски колега постави на предпоследна позиция: „Образование, наука, инвестиции.” Онези два мотора на научен и икономически растеж - R & D (Research and Development – изследване и развитие). От хипотезите до приложението на получените резултати в технологии за получаване на нови продукти. И така да стане “Bulgarian Science on the move”, както може да напише американското списание Science, където преди няколко години имаше интервю с китайския президент, озаглавено “Chinese science on the move” – китайската наука във възход.
А по вълните на националното Дарик радио в събота преди обед доцент Коста Костов ме запита „Докога българите ще сме „най-болните, най-бедните и най-неграмотните хора в Европа?” Отговорих му в стила на проспективното и „постепенното” обръщение на новия президент: „Ако държавата инвестира много повече пари в здравеопазването, науката и образованието, през 2020 г. българите ще бъдат просто „болните, бедните и неграмотните”, през 2050 г. – „здравите, богатите и грамотните”, през 2070 г. – „най-здравите, най-богатите и най-образованите хора в Европа”.
Следващият въпрос на доцент Костов беше: „Знаете латинското Non ducor, duco (Не ме водят, аз водя) – кой е нашият водач?” Отговорих, че ние 45 + 22 години все чакаме, а не търсим водача на нацията. Така той обещава, ние гласуваме, той става власт, но не изпълнява обещанията си. И след това пак започваме да чакаме другия, различния президент.
„Ще бъда по-различен политик и лидер” – каза новият президент.
Послепис: Като прочел ръкописа на тази статия, един мой приятел ми писа, че в нея няма и дума за сексуалната сила – той прочел заглавието като „Възхвала на потентността”. Ще напиша и за тази „възхвала” – обещах му аз.
|
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 03/23/2012 : 06:31:45
|
ЛИКОКРАЦИЯ
Д-р Георги Чалдъков
Благодяря ти, Боже, че не се родих човек –
да мразя своите с такава дива радост...
Илиян Троянски, „Вълкът“
“Чуйте, няма да се изморя да повтарям: демокрацията не може да бъде подарена като парче шоколад. Демокрацията трябва да бъде завоювана. За да бъде завоювана, трябва да бъде желана. За да бъде желана, трябва да знаеш какво представлява.” – писа голямата италианска журналистка Ориана Фалачи (1929-2006) в последната си книга “Интервю със себе си. Апокалипсис”.
Сега ще перифразирам Фалачи: българите не знаем как да извоюваме демокрацията, желаем я, но не знаем какво представлява. Защото сме били потискани от една жестока диктатура, продължила 45 години. И от една агресивна демокрация, която продължава повече от 22 години.
Като оценявам високо свободата да се движим по света и сравнително свободно да пишем и говорим, по всичко личи, че 22 години не стигнаха да излекуваме 45-годишните рани в начина на мислене. Така от “45 години стигат/ времето е наше” стигнахме до “22 години стигат/ времето е тяхно”.
И ние свободните хора, "отрасли на вълче мляко", не спираме вулгарните си изяви на примитивен хедонизъм, проявен в алкохолизиране, наркотизиране, разврат, проституция, педофилия, безотговорно отразявани в медийте и съдилищата - пред очите на училището, университета, църквата, семейството и държавата. Всичко това, заедно с корупцията, дойде от пуснатия от кутията на Пандора порок: ликантропия (гръцки lykos – вълк, anthropos - чевек). В многотомната си книга Naturalis historia (Естествена история) Плиний Стари (23-79 г.) описва ликантропията като превръщане на човека във вълк.
Сега колкото повече се либерализира съвременното общество, толкова повече атавистично-заложената агресивна енергия възражда “вълка в човека”, онова homo homini lupus est (човек за човек е вълк) става ежедневие - побоища, убийства, грабежи, сексуални изнасилвания... Сега не любовта, а агресията към ближния (и държавата) e съпровождаща проява (епифеномен) на свободата – ликокрация (власт на вълци), ликантропично общество, където правата на вълка са по-защитени от правата на човека. Явлението е глобално, но рикошетът му в България е много тревожно изявен.
По данни от Житието на Климент Охридски, комендантът на Белград е бил титулуван "боритаркан" – от тюркски “бьори”, “берю” - вълк, “таркан” – началник, командир, при което “боритаркан” означава "началник, предводител на вълците" – така пише доцент Стефан Йорданов в статията си “За организацията на граничната охрана в епохата на Първото българско царство” (“1100 години Велики Преслав”, 1. Шумен, Изд. на ВПИ “Константин Преславски”, 1995, 211-226). Според този автор прабългарската държава е поставяла на първо място свободата и никога не е правила роби от пленените врагове, пускала ги е на свобода или им е давала шанс в редовете на армията си да докажат лоялността си към България на бойното поле. Имало е обаче и друг обичай: в Симеонова България, когато военен началник бъде “пенсиониран” или отстранен, той имал - “по военния закон” - право-на-грабеж в съседните неприятелски земи, защото трябвало - пак според закона - да се завърне вкъщи с плячка.
И така е трудно, поне за мен, да разбера къде са корените на ликокрацията в България. Те са по-добре познати на поета Илиян Троянски - описани са във “Вълк”, “Ликантропия” и другите негови стихове от цикъла “Аз и моят вълк”, публикувани през 2009 г. в книгата “Клетвата на вторите стрелци”.
Ще забележите, че там пише и за бездушието на овцете – другата страна на ликантропията.
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 04/22/2012 : 22:16:40
|
Забележителна статия от "Гардиън", преведена в утрешния "Сега":
Кризата е провал и на академичните ни елити
http://www.segabg.com/article.php?id=597895
Когато след време пишем историята на тази криза, вътре със сигурност ще има голяма глава за провала на академичните ни елити. Защото точно като политиците интелектуалците (също финансирани от данъкоплатците) пропуснаха всичките си исторически шансове в този финансов колапс. И всички ние ще платим цената.
От началото на кризата насам въздухът е пълен с плача на икономистите. Как така не са успели да предвидят най-големия срив след 1929 г.! Този въпрос вълнуваше даже кралицата, която веднъж го зададе на професори от London School of Economics и те не посмяха да й отговорят. Алън Грийнспан - доскоро най-влиятелният икономист на планетата, си призна, че моделът му за света има "дефект". Очевидно, икономическата криза е също така и криза на икономиката. И тъй, с дискредитирането на тези авторитети се отвори ниша за социолози, политолози и пр. учени да вземат думата и да променят курса на общественото мнение. В крайна сметка никоя друга дисциплина не е оказала в последните 30 г. такъв огромен ефект върху Великобритания или Америка като икономиката с нейната непоколебима вяра в пазарите и омраза към държавната намеса.
Но дали тези учени неикономисти се възползваха от мига? Ни най-малко. Преди две седмици например топ политолозите на Великобритания се срещнаха в Белфаст. Човек би си помислил, че в дневния им ред ще влязат такива теми като технократските правителства в Южна Европа или парализата на британските политици пред банките. Но не, главните въпроси, които ги вълнуват, са как например да се използват научните изследвания за напредък в кариерата.
Може би вярвате повече на социолозите? Да погледнем сайта на Британската социологическа асоциация. Докъдето поглед стига, няма нито едно съобщение, свързано с кризата. Вместо това насред най-грандиозния социологически случай от десетилетия насам през април 2010 г. асоциацията е публикувала фундаменталните резултати от свое проучване, че "по-възрастните културисти могат да променят начина, по който младите възприемат хората над 60 г."
Защо да не направим и следния експеримент - да влезем на сайтовете на три журнала по социология и да пуснем търсене на "финанси", "икономика" и "пазари" от началото на последното десетилетие. В American Sociological Review статиите са 9, в "Социология" (водещото социологическо издание във Великобритания) - само 3, а в British Journal of Sociology - едва 1. В Британската социологическа асоциация членуват 2500 социолози, а ето всичкото, на което са способни.
Социолозите са особено добри при анализирането на резултатите от кризи: рецесиите, съкращенията, останалите без дом и т.н. Човек би очаквал да са доста натоварени за поне няколко години напред. Само че по отношение на по-сложната материя - причините за кризата, на практика те мълчат. В Единбург Доналд Макензи например прави забележителни проучвания на финансисти в действие, но извън всякакъв политически контекст - скечове на чаркове, но не и на цялата кола. И действително, като сложим настрана три забележителни книги от Карен Хо, Дейвид Гребър и Александра Урусов (и тримата антрополози), голямата картина все още е в ръцете на посрамените, но доста упорити икономисти. Една обещаваща инициатива започна току-що на сайта на Open Democracy. Кръстена Uneconomics, тя предлага платформа за обмяна на мнения от неикономисти по важните въпроси на кризата. Но и тя е просто евтин и жизнерадостен интернет форум. Не е вторият Интернационал. А не е било винаги така. Един начин да обясним какво се случи в Америка и Великобритания през последните 30 години е, че хората на върха обраха каймака на парите, спечелени в техните корпорации и общества. Това е феномен, добре изследван от предишни поколения социолози - дали ще е Маркс с неговото изследване на първоначалното натрупване на капитала, американецът Чарлс Райт Милс и класиката му "Властовият елит" или пък французинът Пиер Бурдийо. Но тези социолози бяха публични академици, които не се страхуваха да прескочат границите на своята дисциплина. Сравнете ги с днешния учител във фабриката за дипломи, който вечно бродира публикацийки за най-престижните издания в неговата област. Той няма простор да опитва смели проекти, които може и да не полетят, нито пък да си сътрудничи със специалисти от други сфери. Да не говорим, че няма никаква причина да иска изява пред обществеността. А точно това ни липсва от останалите социални науки. Иначе никой няма да пробие монопола на икономистите. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/14/2012 : 11:48:21
|
Калинки-малинки по света и у нас...
Директорът на Yahoo си отива – излъгал е, че притежава научна степен
14.05.2012, 06:20
http://news.ibox.bg/news/id_949415711
Генералният директор на интернет гиганта Yahoo Скот Томпсън ще напусне поста си, след като беше обвинен, че е дал невярна информация за образованието си, съобщи Би Би Си.
В биографията си Томпсън е посочил, че има научна степен в областта на компютърните технологии, каквато в действителност не притежава.
Очаква се днес от Yahoo да направят официално изявление, че функциите на генерален директор ще се поемат от Рос Левинсън, ръководител на медийния отдел на компанията.
Представители на Yahoo вече признаха, че Скот Томпсън, който беше назначен на поста през януари тази година, не притежава научната степен, която е посочил в биографията си.
|
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 05/27/2012 : 13:03:41
|
ОТ БУКВИТЕ КЪМ ДУМИТЕ
Д-р Георги Чалдъков
Вий идвате с лица от звук – обичам
лицата ви – живота ви голям!
... чудесния ви звук, и цвят, и вкус!
Христо Фотев, „Възхвала на думите”
Алфред Коржибски (1897-1950) е полски философ, роден и учил във Варшава, живял, работил и умира в Лейквил, Кънектикът, САЩ - той е основоположник на философия на познанието (обща семантика): човешкото познание е ограничено от структурата на мозъка и от структурата на езика.
Веднъж по време на лекция, Алфред Коржибски извадил пред студентите си кутия бисквити, завити в хартия, и им казал, че иска да хапне малко. Взел си бисквита, предложил на студентите и някои от тях също хапнали бисквити. След това, Коржибски махнал хартията и всички видели, че на кутията пише Dog Cookies (Бисквити за кучета). Студентите били шокирани - тези, които яли бисквите, отишли да повърнат. "Току що ви демонстрирах, че хората ядат не само храна, но и думи. И често, вкусът на думите е по-силен от вкуса на храната" - казал Коржибски.
Ето Думата (Ecce Logos!) - перифраза на Ето Човекът (Ecce Homo!) в евангелието от Иоан 19:5. Първоначалното заначение на „Ло¬гос“ е „Дума“, по-късно става „мисъл, разум, понятие, наука“. „В началото бе Слово, и в Словото бе Бог, и Бог бе Слово… – са първите думи, изписани с български букви от св. Кирил - Константин философ през 855 г.” – това е част от мотото на статията “За азбуката или големият български ход”, написана от Кина Къдрева и публикувана в електронното списание „Литературен свят”).*
Възхитително, въпреки че някои от нас забравят да се възхищават, ние вече 1157 (хиляда сто петдесет и седем) години изписваме мисли и чувства с българската азбука – кирилица! С нея Паисий Хилендарски завършва „История славянобългарска” през 1762 г. в Зографския манастир, Иван Вазов написа „Аз съм българче”, Яворов – „Две хубави очи”, Христо Фотев – „Бях на самия връх на мойта младост”...
След много години, използвайки кирилицата, д-р Коста Костов – доцент по белодробни болести и главен редактор на InSpiro, списание за респираторна медицина и вдъхно¬вение – ще изрече: „Писането дори върху етикет за саздърма трябва да бъде от¬говорно и честно. Няма грозни думи! Има грозен контекст, породен от безсмислено подреждане на думите.” За подреждането гениално го е казал (и) Моцарт – на въ¬прос, как създава музика, той отговорил: „Много просто. Подреждам наблизо звуци, които се обичат“. Сега остава „много простото“ за гениите и най-сложното за мен (може би и за някои от вас): „под¬реждане наблизо на думи, които се обичат“. Не на думи, които се мразят, обругават, ненавиждат, иронизират, ароганстват... Забравили послания, където за първи път се срещат Слънцето, Науката и Душите:
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей! – химн на всички български училища, написан от Стоян Михайловски на 15 април 1882 г. в Русе.
Защо, така изписани и изпявани, тези свещени думи започнаха да напускат душите ни, е тема за размисъл – и тревога. Ето епизоди от нея: на 24 май тази година поздравих приятели – българи и чуждестраннци – с 1157-мия рожден ден на нашите букви. Повечето приятели споделиха с уважение нашия празник. Думите на двама български приятели обаче не бяха подредени с обич** – нямаше да им отговоря с Et tu, Brute?, ако и двамата не бяха високо образовани, ерудирани хора, единият (68) - голям в българската писменост, другия (32) – учен в световната биомедицинска наука, работещ в чужбина.
Думите на първия приятел: „Георги, благодаря за вниманието, но не заслужавам подобни антибългарски внушения. Християнството прогони родните ни богове, гръцката азбука ни вкара в чужда, враждебна култура. Проблемът е, че ние празнуваме поробването като освобождение. Вярвам в светлите ти въжделения, но не ги споделям. Желая ти просветление. Бъди щастлив!”
Думите на другия приятел: „Сътворяването на мит**, че Кирил и Методи са измислили българската азбука е безобразно и срамно нещо, при положение, че както отбелязах в предния е-майл, 22 от буквите са идентични с букви на коптската азбука в Египет от IV век.”
Думите на третия приятел (57) – високостойностен лекар и учен – бяха на страната на първите двама, но изписани балансирано и с обич и уважение към българите.
Европейският съюз прокламира, че триъгълникът на знанието, формиран от науката, образованието и иновациите, ще осигури икономически растеж на Европа. За да станем стойностни участници в този процес, крайно време е любознанието на българите да стане държавна политика - да бъде стимулирано и приоритетно финансирано в българските училища и университети. Защото нашите първоучители ни завещаха триъгълника на Слънцето, Науката и Душите - много преди Брюксел и Лисабон да ни посочат триъгълника на знанието.
* От заключителните думи на Кина Къдрева: „В това изложение не отричам търсенията на учени, съсредоточили усилията си върху така важните изследвания на глаголическите и кирилски писмени паметници... Изложението ми не е систематизирано по принципа на академично изследване. То има за цел да възбуди друг подход и да открие нови гледни точки към изследването на българската азбука и делото на Св. Св. Кирил и Методий, както и да бъде осъзната изключителността на създаването и качествата на българската азбука - културен акт, дал ключ за Ренесанса и развитието на съвременна Европа и на първия изблик на тоя Ренесанс - Златният век на България.”
** Въпреки че тази година встъпвам в 50-та си година в биомедицинската наука, тези мои приятели ме съветват да разчитам на данни, базирани на доказателства (evidence based) – това, разбира се, е така, но в живота освен наука и разум (Аполоний), има сантименти и метафори (Дионисий). На 25 април 1973 г. в Мадрид в лекцията си „Моята проза“ Хорхе Луис Борхес пояснява: „Всички знаем или по-скоро чувстваме, кое¬то е най-добрата форма на знанието, че „Дон Кихот“ не се състои само от „наниз от думи“, написани от Сервантес“. Това аз наричам данни, базирани на обич (love based). С други думи: Аполонисий, съчетаване на Аполоний (vita contemplativa) и Дионисий (vita activa). Както в АГАПО; (обичам) – от-А-до-Омега; (първата и последната буква на гръцката азбука). Тогава можем да намерим баланса в българската криза с митологизиране-демитологизиране. Сега образовани българи у нас и чужбина упорито пропагандират, че не само Св. Св. Кирил и Методий, а така също Левски, Ботев и турското робство са българска митология, а не реалност. А забравят или наричат „мит” живота и постиженията на цар Симеон Велики, позлатил културата на България. И Паисий Хилендарски, който написа „История славянобългарска” 22 години преди Имануел Кант да напише „Що е Просвещение?“.
|
Edited by - George_Chaldakov on 05/27/2012 13:08:17 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Та, кой модел щяхме да следваме?
