ДИСКУСИЯ

ЗА РЕФОРМАТА ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКАТА

 И НОВИЯ ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ,

 

проведена на 02. 02. 2005г. в зала "Вяра" на Столична библиотека

с участието на авторите на книгата "Храмът" и учени от Инициативния комитет "Учени за нов закон за НСНЗ"

 Водещи: гл. ас. д-р инж. Галя Маринова и

н.с. I ст. д-р инж. Васил Гуляшки

 

Присъстваха около 100 учени от различни специалности и възрасти, от различни университети (СУ, ТУС, ЛТУ, УНСС, МУ, МГУ, НХА, СА и др.) и научни институти (на БАН, НЦАН и др.), представители на неправителствени граждански организации (ИНГА, Комитета за модерно образование и др.), както и докторанти и студенти.

Присъстваха представители на медиите: вестниците "Аз, Буки", "Монитор" и "Политика" и информационния сайт "Политики".

Срещата беше обявена във вестник "Вестникът", по БНР - в програма "Христо Ботев", по телевизия "Седем дни" и на сайта на Столична библиотека.

По повод на срещата се получиха съобщения от кабинета Президента и от кабинета на Министър-председателя. КОН при НС предостави на участниците внесения на 01. 02. 2005г. от проф. Асен Дурмишев нов законопроект за НСНЗ.

Представяме Ви накратко мненията на участниците в дискусията:

 

Гл. ас. д-р инж. Галя Маринова представи историята на Инициативния комитет "Учени за нов закон за НСНЗ", техните основни дейности през изминалата година, включително и медийни изяви, както и книгата "Храмът". Съобщи, че на 01. 02. 2005г. КОН при НС е внесла нов законопроект за НСНЗ, който обединява трите законопроекта, приети на първо четене.

Ст. н. с. II ст. д-р Любима Йорданова Тя представи основните пунктове във внесения от Инициативния комитет чрез Комисията по жалбите и петициите при НС законопроект за научните звания и за научната и образователна степен доктор. Той е внесен в НС през юли 2004г. като петиция и включва следните нови моменти в сравнение със съществуващите законопроекти по темата: Една научна степен - доктор (отпадане на степента доктор на науките като заварените доктори на науките автоматично стават професори), научни звания асистент и професор (отпадане на званието доцент), иницииране на процедури за защита на докторат за хабилитация от редовите учени при покриване на предварително дефинирани обективни критерии, оценка в тричленни и петчленни комисии, формирани ad hoc за всяка конкретна процедура, допускане на рецензенти от чужбина, въвеждане на институцията "Омбудсман в науката" и вземане на мерки за избягване на конфликтите на интереси, пенсиониране на преподавателите и учените в деня на навършване на 65г., независимо от техните титли и звания, деидеологизация и деполитизация на науката, ограничаване на административната управленска дейност на учените до един мандат от 4 години, като през време на управленския мандат те губят правото да кандидатстват за получаване на научни степени и звания, гарантиране на равни възможности за участие в европейските международни научни и образователни програми на всички учени и налагане на обективни критерии за разпределяне на средствата от тези фондове.

Гл. ас. д-р инж. Галя Маринова: На участниците в дискусията е раздадена анкета с 24 въпроса за оценка от тях на новите пунктове в законопроекта на Инициативния комитет. Първите десет въпроса са взети от анкетата, проведена на форума "Антикорупционно образование", проведена от ст.н.с. II ст. д-р Любима Йорданова на 18. 01. 2005г.

Д-р Диана Кристофър Майкълсън направи сравнителен анализ на научната и академична система в САЩ и в България и подкрепи усилията за промяна. Разумно е изискването за един докторат при условие, че се повишат изискванията за научни приноси в докторските дисертации, както и за завишаване на критериите за подбор на магистри и докторанти. Да се избягва порочната практика, която тя е забелязала в някои български университети и институти за непрекъснато въртене на едни и същи десет теми за дипломни работи и докторати, която води до липса на научни приноси и до съществено изоставане от научните изследвания в напредналите страни. Тя предложи да се формират умения за обработване на съвременна информация и за провеждане на елементарни научни изследвания още при магистрите като се стимулира участието им в научни публикации. Също така предложи да се завишат изискванията на изпитите на магистри и докторанти. Отбеляза, че в САЩ статутът на докторанта е също като в България - образователен и научен.

Н. с. д-р Антоний Стоев (Институт за защита на растенията в Костинброд): Трябва да се реагира по-остро на изоставането и направо - на липсата на реформа във Висшето образование и Науката, като се сезира и Европейската Комисия. Той припомни, че преговорната глава за Наука и Висше образование е една от първите затворени, но за съжаление без да се е провела реална реформа. Припомни статията в "Храмът" на проф. д-р Юрген Пльон от Германия, в която са представени данни за реформата във ВО и науката в Източна Германия веднага след падането на Берлинската стена и подчерта, че изваждането на досиетата на преподавателите, учените и служителите в университети и институти, които са сътрудничели на бившата Държавна Сигурност следва да бъде осъществено по примера на Германия. Изрази удовлетворението си от големия интерес и организацията на срещата и предложи такива срещи да се организират системно до решаването на проблемите.

Проф. Дачев (МГУ) изрази подкрепа за една научна степен - доктор, както и за децентрализация на науката. Предупреди при изработването на критерии и при отчитането на Импакт-фактора да се отчитат реалните условия и ситуацията в България, при които работят българските учени.

Ст. н. с. Арнаудов (Институт по механика, БАН) Той сподели опита си от своето едногодишно пребиваване в Германия и подкрепи да има само една степен - доктор (без голям докторат), която обаче трябва да се присъжда само при доказано международно признание в развити страни.

Дроздстой Стоянов (докторант по психиатрия във ВМА) представи примери за извращения, констатирани от негови колеги в техния опит в процедури за защита и хабилитация. Спомена за дела, които се водят във ВАС, включително и за анулиране на конкурси, поради големия брой процедурни и други нарушения. Според него е разумно да се подкрепи приемането на нов закон в настоящия парламент, защото не е ясно какъв ще бъде следващият състав на парламента и тогава може да се окаже още по-трудно приемането на един модерен закон. Той припомни своето предложение оценката на студентите за качествата на един преподавател да влиза в критериите за атестация.

Гл. ас. д-р Димка Гочева (Софийски Университет Философски факултет) заяви, че това е 60-тата или 70-тата среща, на която тя присъства и дискутира реформата във Висшето Образование и Науката. Изтъкна това като исторически аргумент за промяната на закона за НСНЗ, защото настоящият може да намери аналог евентуално в Русия и в Узбекистан. Поиска повече информация за тричленните и петчленните комисии, които Инициативният комитет предлага за оценка на процедурите. Според нея най-добрият подход днес, за да не се бави приемането на новия закон е научната общност в наше лице да подкрепи във всеки един член на предложения от Народното Събрание законопроект по-добрия от вариантите на екипите на проф. Дурмишев, проф. Петко Ганчев и доц. Георги Панев. Припомни, че законът на доц. Панев отразява практиката в средиземноморските страни.

Доц. д-р инж. Николай Казаков (ТУС) подкрепя да има само едно звание за хабилитация и това да бъде професор. Редовият учен да може спокойно да я постигне при покриване на обективни критерии във възрастта между 30 и 40 години, като след това непрекъснато я защитава чрез предлагане на свободно-избираеми дисциплини и редовна атестация. Това ще създаде общност от равностойни преподаватели и ще се избегне присвояването на научни договори и други научни трудове, от което се оплакват асистентите днес. Той подчерта, че в закона няма ясно дефинирано разграничаване между функциите и изискванията към един доцент и към един професор. Следователно даването на научното звание професор се е превърнало в предпенсионно поощрение на преподавателите. Сдружението, в което той членува е за млади професори, които да отдават енергията си в творчеството, а не в административни баталии. Доцент Казаков връчи Становището на Комитета за модерно образование, подписано от доц. Стоядинов.

Н. с. д-р инж. Васил Гуляшки настоява за това рецензентите и членовете на комисиите за оценка да бъдат външни по отношение на звеното, където работи кандидатът, за да се избегнат конфликтите на интереси и субективизма. Съставът на комисиите да се избира по жребий от Национална база с данни на хабилитираните преподаватели в България и при необходимост от чужденци. Вотът на членовете на комисиите да е документиран с ясни научни аргументи.

Емилия Иванова (докторант в ИФИ-БАН) изрази опасения, че много малкият брой на участниците в една комисия може да я направи още по-лесно манипулируема от настоящите научни съвети. Предложи бройката на членовете в комисията да е над десет.

Проф. д.ик.н. Благовест Сивенов изрази становище, че ВАК е репресивен орган, който изпълнява политически поръчки и следва да бъде закрита. Той предложи учените, на които Научните съвети са дали научни степени и звания, а комисиите на ВАК и Президиумът на ВАК не са потвърдили тези звания, при закриването на ВАК автоматично да получат своите дипломи от деня на даването на съответното научно звание или степен в СНС. Предложи да няма давност във времето по този параграф, за да се решат най-после няколкото позорни 20 и повече-годишни процедури.

Д-р Диана Кристофър Майкълсън констатира, че състоянието на библиотечната база на университетите, която тя познава тук е неадекватно и според нея трудно може да се прави наука в тези условия. Трябва библиотеките да получават съвременни периодични научни списания с международен престиж, за да осигурят база, за да се твори съвременна наука в България. Тя представи информация, че СУ след 1977г. е загубил международната си акредитация (преди това е имал акредитация със Сорбоната). Тя предлага занапред да останат тези университети, които получат международна акредитация.

Ст. н. с. II ст. д-р Зойка Гарелкова (бивш служител на Институт по гората - БАН) изрази мнение, че хабилитираните преподаватели в БАН, включително член-кореспонденти и академици трябва да се пенсионират на 65 години. Прочете Становище, което връчи в писмен вид.

П. Лефтеров (студент по Информатика в СУ) смята, че трябва да се повиши качеството с оглед на новите технологии, тъй като днес се получават парадоксални ситуации ученици и студенти да знаят повече от преподавателите си. За съществуването на проблема с плагиатството, който се коментира от участниците в дискусията, има вина и самият начин на преподаване. В известен смисъл преподавателите изискват от студентите да плагиатстват като ги карат да заучат и възпроизведат точно определено знание, а не ги карат да мислят самостоятелно. Счита, че трябва да се подкрепи приемането на нов закон за НСНЗ в настоящия парламент.

Д.ф.н. Красимир Кабакчиев изрази скептицизъм към промените, които могат да се осъществят днес с оглед на липсата на морал и шуробаджанащината. Не е сигурен, че един докторат е по-добрият вариант от два доктората, тъй като липсват научни критерии и мотиви в оценяващите. За него ВАК дори би могъл да остане, въпреки че е политически избран орган, тъй като счита, че изборът винаги ще бъде политически, каквато и да е системата и даде за пример СЕМ. Страхува се да не стане по-зле от сега.

Доц. д-р инж. Иван Илиев (ТУС) се обърна най-вече към представителите на медиите със становището, че често задаваният въпрос за корупцията във Висшето образование не е най-актуалният, защото плащането за вземането на изпит е само върхът на айсберга от проблеми. Счита, че ситуацията е много тежка и трудно може да се промени, но трябва на всяка цена да се опита. Спомена мафия, политически натиск, потискане и отстраняване на всичко талантливо. Констатира, че съществуващата днес система за подбор на кадрите няма отговорност, критерии и мотиви. Предлага рецензентите да носят отговорност за верността на своите рецензии. Да се премахне гилотината на тайното гласуване и всички решения да бъдат протоколирани, мотивирани и прозрачни. Според него е необходимо да се промени системата на подбор, а не в съществуващата система да се сложат по-добри хора, което според него е невъзможно.

Проф. дтн Нягол Манолов (ТУС, акад. в ИНГА) : Когато извеждаме необходимите реформи от личните случаи, стигаме до взаимно изключващи се предложения. Проблемът трябва да се разглежда в неговата глобалност. Образованието е елемент от доктрината на властта, която от своя страна зависи от глобалните световни процеси. В този смисъл малко може да се направи, но гражданският натиск е необходим и аз не отричам приноса на авторите. Все пак съществуват рискове промените на закона да са само козметика, всичко зависи от духа на Парламента. Неговата констатация е, че преподавателите днес са се превърнали в учители без никакви изисквания за научно натоварване. Освен това никой не ги е подготвял да бъдат учители. Затова предлага към отчитането на лекционното натоварване да се добави норматив за научно натоварване и оценка на гражданското поведение. Настоящата система предявява много късно изисквания към учените, твори се на 30-40 години, а не на 70. В този смисъл е безпредметно да се поставят изисквания за професор на някой 70-годишен и тепърва да бъде оценяван.

Доц. д-р инж. Николай Казаков (ТУС): Подкрепям предложенията на Инициативния комитет, които са представени в анкетата.

Ст. н. с. II ст. д-р Любима Йорданова предложи участниците да подкрепят една Декларация.

Проф. Каменов (ЛТУ, Ветеринарен факултет): Моите наблюдения и личен опит показват, че най-добре работят Научните съвети, тъй като те са съставени от професионалисти и не са концентрирани в едно звено. Новият ВАК е необходим, за да играе ролята на арбитър и да не се налага всички процедури да минават през съда.

Доц. д-р инж. Николай Ангелов (ТУС) Опитът му в Министерството на Образованието и Науката показва, че най-ефективно новите идеи се представят чрез медиите и чатовете. Затова предложи анкетата и всички становища, както и законопроектът на Инициативния комитет да бъдат представени в сайтовете (например mediapool, oshte.info и др.), за да се запознаят най-широк кръг заинтересовани с тях и да изразят своите становища по тези въпроси. В сайт да бъде предоставена и една декларация, която да обобщава резултатите от анкетата и дискусията, за да може всички, които я подкрепят да я подпишат.

 

Присъстващите приеха горното предложение и всички материали ще бъдат разпространени в информационни сайтове за най-широка дискусия. Също така ще бъдат предоставени на институциите - Народно събрание, Министерски съвет и Президент.