НАСОКИ В РЕФОРМАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Законотворците са политиците и реформите са техни задачи.

На тази дискусия само се посочват основните проблеми в науката и образованието, които като останат нереформирани отиват на перманентна дискусия в Европа.

ПРОБЛЕМАТИКАТА:

Неправилната реформа се познава по целта й. На първо четене била минала реформа за ЗНСНЗ, което е отказ от цялостна реформа в науката и образованието в период, когато Европа иска 6 университета в България.

При наличието на 3 (три) закона - ЗВО, ЗН на БАН и ЗНСНЗ се реформира само един. Изненада ли е, че първите два са обвързани със структури, които са бюджетни институции (университети и БАН), а ЗНСНЗ е свързан с ВАК (небюджетна организация). Не е изненада, но на това е базирана псевдореформата до сега.

Ще Ви изложа ключови проблеми, които са резултат от неадекватността на ЗНСНЗ, но които са инициирани от другите два закона. За да изясним извършващата се псевдореформа, проблемите следва да са ясно групирани:

Доказателствата:

Първо: Трите закона, действащи разнопосочно днес са осигурили ДИСКРИМИНАЦИОННИ противоречия между двете направления: образование - наука. Ключово доказателство е дискриминацията в университетите спрямо академията по пункта пенсионна възраст на хабилитираните. Според ЗВО (чл. 11 от допълнителните разпоредби) след 65 години професорите са лишени от правото на административна власт, което е в противоречие с чл. 61(2) от устава на БАН, според който "навършилите пенсионна възраст учени остават на изборните си ръководни длъжности до изтичане на мандата им", което означава до 73 години за академиците. Резултат от това противоречие е, че стари професори от университетите бягат в БАН, за да заемат административен пост и да не се пенсионират на 65 години. Предизвиканата миграция не се дължи на ЗНСНЗ, а на другите два закона.

Второ: ЗНСНЗ е негоден да гарантира високо качество на научната продукция със своите членове, обясняващи що е плагиатство. Напразни са останали и ще останат всякакви формулировки на това понятие и не е мястото точно в ЗНСНЗ да се определя срока за затвор за плагиаторите, защото си има НК. Няма да се спрат плагиатствата ако НС не пристъпи към изменение на чл. 173 от НК, като плагиатството да се счита не за частно (двустранно и неформално) престъпление, а за престъпление от общ характер и цялото общество се приеме за потърпевшо.

Трето: ЗНСНЗ чрез допълнението в чл. 1 (2) с това, че цитирам "не урежда академичните звания", дава зелена улица на Закона на БАН да извърши това. Това допълнение доведе до академичната кампания през 2004г. в БАН, до академични титулувания на ексминистри (лустрирани личности) с цел тяхното административно овластяване, за да оглавят европейски проекти с очаквано щедро възнаграждение. Подмениха се научните стойности с политически стойности. До корифеи в науката от ранга на академик Р. Цанев бе издигнат ексминистър Александров, който за целта е трябвало да има монография и я написал в 5 страници текст на немски, която е уникат за плагиатство както от студентски учебник, така и още на 140 нецитирани автори, при това толкова нескопосно скалъпено, че мурата става ела по чисто лисенковски тертип. Академичните титли се раздадоха по силата на Закона за науката в БАН по предобраз на обединението на студентите от Станишев за нуждите на червената политическа хегемония. След 2007 г. сумата от конкретните престъпления в науката безусловно ще се насочи в Хага, а не в Страсбург. Днес академик значи административна властова привилегия и най-малкото директор.

Реформата само на ЗНСНЗ не може да спре тези корупционни прояви, защото те се инициират по Закона за науката в БАН.

- Крещящо доказателство е и третият мандат на Председателя на БАН, базиран на поредното допълнение (тези допълнения едва ли минават през НС). Третият мандат не се учреди от ЗНСНЗ, а ту от Закона, ту от Устава на БАН. В институция с несменяемост на председателя ще продължат поръчкови политически титулувания и назначения и спиране на дискусии при плагиатства, и лъжи в науката, докато се говори за реформа на ЗНСНЗ, вместо на Закона и Устава на БАН.

Последиците от частичната реформа:

С отпадането изцяло на ЗНСНЗ, респ. ВАК без да се реформира Закона на БАН с всичките му допълнения, се гарантира несменяемост и хегемония точно на червената олигархия, на ексминистри и лустрирани директори като Александрова, чиито научни цунамита ще помитат науката в учебниците вече за дезинформация на студенти от всички раси.

Изводът е, че основните проблеми са административни (пенсиониране, плагиатства, назначения и др.), които са решаеми с реформа на ЗВО и З на БАН, а ЗНСНЗ е недействащ и не подлежи на реформа, а на отпадане. Ако това не стане, тогава в затвореното общество БАН степените ще се раздават само срещу доказан опит в плагиатство и за послушание пред червеното братство. Точно това урежда сега реформата в нейното първо четене, което маскира законите, продуциращи реалните проблеми, маска за пред Европа. Може и да мине ..., ако дойдат на власт червените. Така поднесена реформата, тя ползва само БСП, за която е много важно реформата да бъде частична.

Заключението: Ако не се реформират и трите закона ан-блок, проблемите остават нерешени и на вечна дискусия.

На тази дискусия само се посочват основните проблеми. Законтворците са политиците и реформите са техни задачи.

.....

Ст.н.с. З. Гарелкова, член на Ню..., специализирала в....., уволнена през 2000г.