| Author |
 Topic  |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 03/04/2008 : 14:11:41
|
България сред изоставащите в прилагане на Лисабонската стратегия
by newswriter on 04/03/2008 1:41 PM
www.kafene.net
04.03.2008 г.
България е сред изостващите страни в Европейския съюз, които не успяват да реализират на практика изискванията на Лисабонската програма за въвеждане на високи технологии в икономиката. Австрия, Холандия и Естония са постигнали най-голям напредък в икономическите реформи и постигането на целите, определени от ЕС, посочва доклад на десния изследователски Център за европейска реформа в Лондон. В същото време, докладът посочва Италия и Гърция като "оставачите" в осъществяване на реформите наред с Малта, Полша, България и Румъния. Анализът, озаглавен "Лисабонската класация", сравнява представянето на 27-те страни-членки в ключовите области, определени в Лисабонската стратегия на съюза от 2000 година, която има за цел да повиши конкуретността на ЕС. Както и през миналата година, начело на таблицата са Дания и Швеция с високи оценки в областта на социалното равенство, представянето на пазара на труда и опазването на околната среда, както и въвеждането на съвременни технологии. Поради слабият ръст на БВП на Дания и високата безработица при младежите в Швеция двете страни не са определени за "герои". Вместо тях, като най-преуспяли са посочени Австрия, която е трета и Холандия, която е четвърта, защото са направили най-много за подобряване на икономиката си. Естония се представя най-добре от новите страни-членки на ЕС, приети след 2004. Великобритания продължава да бъде най-успешната сред големите икономики в ЕС, но Франция и Германия се изкачват нагоре в класирането, благодарение на реформите в пазара на труда. Италия има най-сериозни проблеми в ЕС, посочва докладът, като през 1997 тя беше по-богата от Франция и Великобритания, докато през 2007 изостава далеч назад от двете страни. Гърция е остро критикувана от доклада за бавността, с която се въвеждат новите технологии и недостатъците на образованието. Според лондонския институт, условията за бизнес в Гърция са едни от най-неблагоприятните в ЕС, докато пазарът е един от най-малко либерализираните. |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/15/2008 : 06:55:50
|
Станишев: Правителството работи в параметрите на Лисабонската стратегия
дата : 14 март 2008 г. 19:34 ч.1 2
www.actualno.com
В много отношения страната ни е лидер с увеличаването на заетостта, високия бюджетен излишък и високия ръст на БВП, каза Станишев.
Българското правителство работи изцяло в параметрите на Лисабонската стратегия и в много отношения страната ни е лидер с увеличаването на заетостта, високия бюджетен излишък и високия ръст на БВП.
Това заяви министър-председателят Сергей Станишев на пресконференция след приключването на втората работна сесия на пролетния Европейски съвет.
С актуализираната си управленска програма правителството ще навакса изоставането си в някои други области, добави премиерът пред представителите на българските медии.
Под 20% ниво на публичния дълг, 2,9 на сто икономически ръст на ЕС и 6,5 млн. нови работни места отчетоха държавните и правителствените ръководители на страните членки на Европейския съюз за първия цикъл на Лисабонската стратегия.
На приключилия в Брюксел пролетен Европейски съвет лидерите от ЕС стартираха втория тригодишен цикъл на обновената стратегия за растеж и заетост за периода 2008-2010 г.
Една от целите на приключилия форум бе и старта на обсъжданията за периода след изтичането на срока, регламентиран в стратегията, каза още премиерът. По неговите думи българският принос по общата енергийна политика на съюза се оценява много високо. |
Edited by - moderator on 03/15/2008 06:59:42 |
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/08/2008 : 16:49:43
|
Съд за държавите, които не признават дипломите на румънци и българи
дата : 8 май 2008 г. 17:03 ч.
www.actualno.com
В списъка са включени различни професии, сред които лекари-специалисти, адвокати, моряци и др.
Десет европейски държави ще бъдат изправени пред Европейския съд, тъй като в законодателството си не са признали професионалните квалификации, получени в Румъния и България.
Това са Австрия, Белгия, Кипър, Франция, Гърция, Ирландия, Люксембург, Испания, Великобритания и Португалия.
Според съобщение на Европейската комисия, цитирано от румънската информационна агенция NewsIn, десетте страни още не са въвели законодателно разпоредбите на Директива 100/2006, която предвижда списък от професионални квалификации, които трябва да бъдат признавани автоматично.
В списъка са включени различни професии, сред които лекари-специалисти, адвокати, моряци и др. Крайният срок за приемане на законодателството изтече на 1 януари 2007г.
Неприлагането на директивата в националните законодателства създава излишни бюрократични затруднения за румънските и българските граждани, които желаят да упражнят правото си на работа в която и да е страна от ЕС. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/19/2008 : 22:38:56
|
http://www.duma.bg/2008/0508/200508/index.html
Хъс за стратегии
Идеите и за науката у нас стигат до закриване на държавни структури и плащане за нови - на бизнеса
Велиана Христова
20.05.2008
С оскъден медиен отзвук премина в събота във Варна форум, който в съвременна европейска държава би трябвало да заеме централно място в общественото внимание. За пръв път от 18 години насам просветен министър събра ръководители на висши училища и на институти на БАН за обсъждане на развитието на стратегическия отрасъл на Лисабонската стратегия на ЕС - научните изследвания. Отрасъл, който у нас от две десетилетия се развива под безразличния поглед на държавата и е натрупал болежки, които отдавна се нуждаят от спешно лечение.
Покрай ажиотажната тема за матурите бегло прозвуча една-единствена идея от варианта на стратегия за научните изследвания, предложен от ректора на ТУ - София, проф. Камен Веселинов - може би като най-екстравагантна. Държавата ще дава пари на бизнеса, за да купува той научни продукти и за да се създават нови научни звена, които отначало може да съществуват временно до изпълняването на определени проекти. Според проф. Веселинов сега съществуващите над 100 звена, деклариращи, че се занимават с наука,
били неефективни, а новият вариант щял да стимулира
изследванията и да накара бизнеса да инвестира в тях. Неефективните сред сегашните научни звена щели да бъдат закрити (очевидно пак иде реч за звена на БАН, стана едва ли не мода безотговорно да им се лепят клейма. Но дали е стратегия да унищожим нещо, което дава 60 % от признатата в света българска научна продукция?). Поради структурата на нашата икономика обаче (главно с малки предприятия и търговските фирми) едва ли можело да се очаква съществен ръст в парите за наука от страна на бизнеса.
Така от самото начало се появи усещане за противоречия - хем не очакваме от бизнеса повишена активност, хем основната "революционна" идея е да се наливат тъкмо в него държавни помощи. Освен това - в кой точно бизнес и доколко той е готов в момента и в близките поне 5 години да усвоява български технологии? Къде е анализът? Иначе, по принцип, е добре бизнесът да влага пари за научни проекти. Прави впечатление, че формированието КРИБ прояви интерес, когато т.г. премиерът Станишев успя доста да увеличи съществено парите на научния фонд в МОН - до 60 млн. лв. Проблемът на изследванията не е в структурите у нас - същите ги има навсякъде в Европа. По данни на ЕК за 2007 г. на академии на науките и научни центрове в Европа се падат 77% от научните изследвания и съответно от финансирането за наука, на вузовете - 23%. Препоръчани са мерки за стимулиране на съвместни проекти на екипи от двата типа институции. Защо не ги предвидим и тук? Проблемът на науката у нас е в средата, финансирането, условията и в обществения й статут.
Все пак, за да се правят изводи, би трябвало да има поне някакво основание с конкретни факти след оценка на качеството на различните научни структури. Т.е. да се знае къде, кой, как и колко прави или не прави наука. А са необходими и поне някакви данни какви са производителите ни, колко от тях са собственост на чужди фирми и колко биха могли да поемат български научни продукти и иновации. В противен случай всяко твърдение е само субективна декларация. И всяка идея, откъсната от реалността, остава благопожелание, отнасящо се за някое друго време и за някоя друга държава. Без задълбочен анализ на реални данни просто е несериозно да се прави национална стратегия за най-важния за развитието ни отрасъл.
Основната причина да не се изчака оценяване на изследователските звена е, че стратегията щяла много да се забави. Само че, кел файда от планове с пръст в тавана? Не било уточнено по какви критерии да се оценява науката. А това оценяване в цял свят се прави по един начин - според броя публикации и цитирания от други автори върху тях в международно реферирани списания (тези данни се събират от института ISI във Филаделфия, САЩ), по броя на патентите, на международните научни договори и на привлечените средства. Наръчници, статийки и резюмета в местни годишници и брошурки естествено никъде в света не се отчитат като наука. Събирането на данните по всичките 4 посочени показатели едва ли отнема повече от две седмици. В приложените таблици например се вижда ясно кой и колко прави международно призната наука у нас за последните 10 години. Справките от ISI са с дата 13 май т.г. Би могло да се види същото и по факултети и институти.
В представените във Варна материали трудно се откриват конкретни данни. Според европейската статистика на Eurostat през 2005 г. България е давала за наука 0,5% от своя БВП. Вярно е, но в момента дава 0,4% (последно място в ЕС) и от тях доста под 0,3% идват от държавната хазна, останалите са от международни договори на учените, а бизнесът инвестира пренебрежимо малко. В номинално изражение това означава около 130 млн. лв. от хазната. При подотвянето на стратегия не може да се забравя, че сред страните на ЕС България влага най-нисък процент от брутния си продукт за изследвания и трябва да измислим как да преодолеем изоставането. Похвална е предложената цел - до 2013 г. държавните средства за наука да се увеличат до 1% от БВП, като нарастват всяка година с 0,1%. Но първо, излиза, че за 5 години държавата ще стигне до 0,8% от БВП, а не до 1%, както изисква Европейската комисия. При нашия нисък БВП! И второ, ръстът на средствата при тази схема би бил под 50 млн. лв. годишно -
твърде малки пари за поставените цели
особено при наличната и задаващата се инфлация. Когато Румъния преди две години реши да реализира приоритета на науката, тя увеличи държавния бюджет за изследвания с 50 на сто за 2007 г. и с почти толкова за 2008 г. Подобна мярка у нас би се измерила с допълнителни 130 млн. лв на година. Смешни пари. Да напомним, че бюджетният излишък за 2008 г. до момента е по-голям от миналогодишния за същия период и според прогнозите на експертите до декември се очаква той да стигне 5 млрд лв.
Колкото до българските фирми, по данни на НСИ 99% от тях са микро- и малки предприятия с по 10 души персонал, а ЕК миналата година ни предупреди, че сме на последно място по предприятия, които осъществяват иновации - едва 16%. Учудващо е, че в идеята за стратегия не се акцентира върху основните лостове за стимулиране на инвестициите за наука от бизнеса, които препоръчва ЕК в т.нар. Зелена книга за наука - данъчните и кредитните преференции и облекчения. Те би трябвало
да "населят" празния от съдържание Закон
за насърчаване на научните изследвания. Защото основно изискване в общността е сближаването на практиките в отделните страни, за да се ускорят обменът и изравняването между тях. Вероятно икономическото министерство би могло да даде на МОН точни данни кои предприятия в кои области имат потенциал за наукоемки производства и за усвояване на нови технологии. Участници в срещата във Варна отбелязаха, че приоритетите на икономическото министерство са различни от тези за наука, които се предлагат и се подкрепят от министър Вълчев. През миналата година той искаше да се инвестира с предимство в пет приоритета за изследвания, сега приоритетите са сведени до три:
- биотехнологии, здраве и храни
- енергия и възобновяеми енергийни източници
- информационни технологии (и/или нанотехнологии)
Предлагат се и втори по тип приоритети:
- изследвания за културното наследство, националната идентичност и околната среда
- научно обслужване на традиционни за българската икономика области (кои ли са те днес?)
- поддържане на научен капацитет в неприоритетни области за връзка със световните постижения и подготовката на кадри.
Не е толкова важно дали мястото на околната среда например е при националната идентичност. По-важното е, че приоритет означава не само достатъчни и изпреварващи финанси. Той означава комплекс от мерки, сред които основна част е целенасоченото създаване на кадри. Може да греша, но аз лично не съзирам къде в посочените приоритети бихме вместили целево насърчаван прием на студенти по физика или химия и изобщо тези две области на науката - основни в съвременното модернизиране на икономиката. За цяла Европа е проблем ниският интерес у младите към специалности като физика и химия, но за България това е драстичен проблем. За разлика от обучението в инженерните науки, в което сме около средното равнище в ЕС, както отбеляза и проф. Веселинов.
В стратегия за науката би трябвало да се включат национални мерки поне за 6-те основни измерения на европейското изследователско пространство, поставени като обща цел в ЕС: достатъчен потенциал от компетентни учени; изследователски инфраструктури на световно равнище; засилване на съществуващите изследователски институции; международно сътрудничество в изследванията и технологиите; обмен на знания; оптимизиране на научните програми и приоритети. И още - подготовка на журналисти, пишещи за наука и за нейните резултати. Освен за приоритетите, за останалите цели във Варна почти не стана дума. Разбира се, като проблем бе посочено намаляването и застаряването на изследователския потенциал у нас. Само напомням, че в ЕС се търсят 700 000 нови учени, а България се срина до последното място в съюза по брой на учените на 1000 заети с трудова дейност (3-ма на 1000 през 2006 г.); по брой на изследователите като процент от заетото население до 64 г.; по брой на учените, работещи в предприятия. Ако на срещата във Варна бе поканен председателят на Съюза на учените проф. Дамян Дамянов и присъствието на ректори не бе тъй рехаво, те можеха да посочат и по-конкретни данни. До 10 години огромната част от сегашните професори, доценти, че и асистенти, ще бъдат пенсионирани, младото попълнение е съвсем недостатъчно. Но у нас вече няма проблеми, има предизвикателства. А всъщност се е задало огромно бедствие. Какво правим, за да го предотвратим? Как ще растат мизерните заплати на учените - все по принципа "съкратете хора, за да вдигнете заплатите"?
Прекрасно е, че до дни правителството ще реши стипендиите на докторантите да станат 450 лв. Това обаче ще роди нов проблем - научните сътрудници, на места и доцентите, ще останат с по-ниски заплати от докторантите. Предвижда се от 2009 г. държавата да дава на всеки докторант по 1000 лв., ако напише дисертацията си в срок и още толкова, ако я защити за 4 години. Стимулите са налице, макар че практиката докторантът да връща получените стипендии, ако не защити за 4 години, би била по-подходяща, за да прекрати фиктивното постъпване в докторантура заради твърдите 450 лв. месечно.
Във Варна не стана дума за втора подобна среща. Съществени проблеми останаха без отговор, някои - старателно избегнати. Намеренията на МОН са до юли документът да бъде одобрен от МС, за да влезе наесен в парламента.
- - - -
Справките в ISI са с дата 13.05.08 и са направени по поръчка на БАН от наши учени, работещи в чужбина. Достъп до тази база данни у нас няма, тъй като вузовете и академията нямат пари да платят за него. |
|
|
|
Svetlana
90 Posts |
Posted - 05/25/2008 : 07:26:01
|
Не до 2013, още в 2009 трябва да има 0,8% от БВП, ако не искаме да затрием българската наука, а после нека да ги увеличават с по 0,1 на година. Същевременно да се стимулира и бизнесът да инвестира в научни изследвания.
Министърът трябва най-сетне да престане да обвинява учените за това, че средната им възраст е висока. Причината за това положение не е у учените, а в политиката на правителството, което направи работата в областта на науката непривлекателна за младите хора и способните масово си изнасят там, където има по-добри условия.
Похвално е увеличаването на докторантските стипендии, но със същия процент трябва да се увеличат и заплатите на другите. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/28/2008 : 17:48:50
|
От сайта на МОН:
http://www.mon.bg/opencms/opencms/news/08-06-27_konferenzia.html
Днес, 27 юни, петък, министърът на образованието и науката Даниел Вълчев ще открие българо-немска конференция на тема „България и Лисабонската стратегия. Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера” /9.15 часа, хотел „Витоша”/. |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 07/03/2008 : 09:54:05
|
Конференцията за мен беше едно велико събитие. Специални поздравления и благодарности за Галя Маринова и Васил Гуляшки, които направиха най-много по организирането й. Естествено - благодарности и за фондация "Конрад Аденауер". Ползата от конференцията ще е двойна, когато докладите се появят и в книжно тяло.
Чета днес по интернетските издания на вестниците за новите изяви на доц. Вълчев и се чудя - той изобщо разбра ли за какво ставаше дума на конференцията? Или и той разбира Лисабонката стратегия така елементарно - само като това да се борим за достигането на някакъв процент от БВП? |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/09/2008 : 12:25:42
|
До 15 октовмри трябва да предадем Плана за действи на ЕК
www.news.bg
09.09.2008
Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин се срещна с делегация от експерти на Европейската комисия, водена от Жерар де Грааф, съобщиха от МВнР.
В разговорите е обсъден т. нар. План за действие, който София следва да предаде до 15 октомври тази година на Европейската комисия в отговор на специфичните препоръки в областите на наблюдение по Националната програма за реформи на България. Прилагането на програмата е следствие от заложените цели на обновената Лисабонска стратегия на ЕС за растеж и заетост.
Вицепремиерът е запознал експертите от ЕК с актуалните макроикономически показатели на българската икономика и с мерките на правителството за поддържане на устойчив икономически растеж. Той е откроил антиинфлационните мерки, политиката за повишаване на енергийната ефективност, фискалната дисциплина, изпълнението на показателите за влизане на страната ни в еврозоната, подобряването на инвестиционния климат, експортния капацитет и стимулирането на пазарната конкуренция.
Министър Калфин е посочил, че сегашното правителство в страната е първото, което е постигнало реални резултати в областта на административната реформа. Вицепремиерът акцентирал и на реформите в научната област, образователната система и стратегията за обратно привличане на българи, работещи в чужбина, за нуждите на големите инвестиционни проекти в страната.
Жерар де Грааф е заявил, че прилагането на дългосрочни икономически мерки от българското правителство е тест за доверието на европейските институции към нашата страна. Той е подчертал необходимостта от силна политическа воля за осъществяването на структурните реформи в България.
Изразена е била готовност за оказване на експертна помощ при съставянето и прилагането на "Плана за действие". Експертите са подчертали необходимостта от качествена и ефективна българска администрация, която да е в състояние да усвоява еврофондовете и да осъществява на практика заложените цели на Лисабонската стратегия на ЕС в страната, се посочва в съобщението.
|
|
|
|
kendragnev
Bulgaria
32 Posts |
Posted - 09/09/2008 : 12:56:59
|
Според мен доста се спекулира с процента от БВП за наука. И 5, и 10% да е - това са пари на вятъра, които ще бъдат усвоени от свои хора и от престъпната комунизмо-образна псевдо-академична върхушка.
Дори и в момента има свободни пари за научни изследвания, но къде отиват те - никой не може да даде ясен и подкрепен с аргументи отговор.
Мога да дам един очеваден пример - норматива за издръжка на докторант в техническите науки е малко над 4000 лв. (двойно от този за студент). Тези пари са средства, приведени от държавния бюджет на университета и целево по Наредбата за прием и обучение на докторанта би трябвало да финансират работно място, изследвания, социални разходи. Тези 4000 лв. обаче мистериозно (мистерия е за идеалистите, които не вярват в корупцията) изчезват. Може би някои ще кажат, че отиват за подръжка на лаборатории, хонорари за ръководителя, командировки и т.н. Е да, но всичките ние, участващи във форума знаем, че не е така - докторантите са на автопилот и никой не се интересува от работата им, а и ръководителите, разбиращи от работата с която се занимава докторанта им са единици, клонящи към нула.
По аналогичен начин се отклоняват и средствата за издръжка на студент, както и огромите бюджетни субсидии за университетите.
Всъщност министъра (колкото и да слаб като такъв) е прав да обвинява старците в науката и да твърди, че няма смисъл налива пари в една нереформираан система (отделен е въпроса, че той трябва да реформира системата и да я подмлади).
В България няма наука (ако не броим малцина самостоятелни учени, които правят наука ВЪПРЕКИ, а не ПОДПОМАГАНИ от системата). Така, че ако сме мислещи данъкоплатци, би трябвало да зададем въпроса, защо даже и с 0.8% се финансира нещо, което го няма. Благодарение на това финансиране, ние оставяме действащи тоталитарни пенсионерски псевдо-научни организации с нулева научна компетентност и продуктивност. Това не са УЧЕНИ, а РЪКОВОДИТЕЛИ - системата даже не е комунизъм, а по-скоро академична крепостничество.
Абсурдно е да се мисли, че с финансиране системата ще се реформира и ще стане привлекателна за млади и способни хора. Напротив, псевдо-научната номенклатура ще се замогне повече, ще стане неимоверно по-нагла и доста привлекателна за още по-голяма шуробаджанащина. Ще станес това и много по-противна на младия и способен човек.
Това бе коментар към поста на Светлана.
Иначе общо по темата - България не е сред изоставащите в прилагане на Лисабонската стратегия, а е единствената страна в ЕС, нямаща нищо общо с тази стратегия.
Ако на някой му се струва пресилено това твърдение, може да види "стратегията" на родното МОН (заедно с мои коментари в червено) тук:
http://kendragnev.tripod.com/politika_obrazovanie/Strategiq_VO_Presentciq_MON_.pdf |
Edited by - kendragnev on 09/09/2008 13:10:19 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 10/30/2008 : 20:39:26
|
Борисов открива конференция за Лисабонската стратегия
Дата : 30 Октомври 2008 г. 20:54 ч.
www.news.bg
Мероприятието е част от шестото годишно издание на "Дните на отворени врати 2008 - Европейска седмица на регионите и градовете".
Кметът на София Бойко Борисов ще открие международна конференция на тема "Приложение на Лисабонската стратегия за регионалното развитие на град София." Това съобщиха от пресцентъра на Столична община.
Мероприятието е част от шестото годишно издание на "Дните на отворени врати 2008 - Европейска седмица на регионите и градовете" и се организира от Столична община.
Целта на инициативата е да се изтъкне стратегическата роля на регионите и градовете и значението на връзката наука - бизнес - местна власт в съответствие с актуализираната през 2005 година Лисабонска стратегия за превръщането на ЕС в най-конкурентноспособната и динамична икономика на знанието.
Градовете са основни фактори на устойчив икономически растеж за подобряване на качеството на живот на своите граждани, създаването на по-добри работни места и по-добра социална интеграция. Конференцията се открива в 9 часа. |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 03/06/2009 : 13:51:40
|
Вече мина малко време от тези събития, но си струва да се припомнят (абе, обичам си ги откритите славянски души и това си е...):
Вацлав Клаус разбуни духовете в ЕП
19 Феруари, 2009
Президентът на Чехия Вацлав Клаус, известен с критиките си към посоката на развитие на ЕС, беше посрещнат с освирквания при появата си в пленарната зала на Европейския парламент. Част от депутатите дори напуснаха залата в знак на протест, съобщават информационните агенции.
В своята реч Клаус разкритикува институциите на ЕС, в това число и Европейския парламент, за липсата на демокрация, с което предизвика възмущението на председателя Ханс-Герт Пьотеринг.
Клаус заяви, че Европейският съюз се е превърнал в недемократичен и елитски проект, сравним с комунистическите диктатури в Източна Европа, които забраняваха алтернативното мислене, а сегашните практики в ЕС напомнят на комунистическите времена когато Съветският съюз е контролирал по-голямата част от Източна Европа.
В своята реч пред пленарната зала на Европейския парламент чешкият президент отбеляза навършването на пет години от членството на неговата страна в ЕС. Според него то й е дало възможност да се ползва от предимствата на вече силно интегрираната Европа, като същевременно участва в процеса на по-нататъшно обединение според своите убеждения.
Според него "сегашната система на вземане на решения в ЕС е различна от системата, която е потвърдена и изпитана от историята - на парламентарната демокрация. Парламентарната система се основава на една партия, която поддържа правителството, и на друга, която е в опозиция, което не съществува в Европейския парламент."
Чешкият президент продължи, че отхвърлената Конституция и Договорът от Лисабон увеличават демократичния дефицит, загубата на демократична отговорност и бюрократичния характер на вземането на решения в ЕС.
След тези негови коментари голямата част от депутатите изразиха своето недоволство и напуснаха пленарната зала, докато една част от останалите в залата аплодираха чешкия президент.
Тополанек защити Клаус пред ЕС
24 Феруари, 2009
Чешкият премиер Мирек Тополанек защити президента на страната Вацлав Клаус, който разкритикува институциите на ЕС, в това число и Европарламента, за липсата на демокрация, с което предизвика възмущението на председателя Ханс-Герт Пьотеринг, съобщи АФП. Тополанек заяви, че се подписва под всяко изречение на Клаус.
"Европейският съюз се е превърнал в недемократичен и елитарен проект, сравним с комунистическите диктатури в Източна Европа, които забраняваха алтернативното мислене", каза миналия четвъртък Клаус. "Едно е сигурно, твърде важните решения не се вземат в страните, които са засегнати от тях. Същото беше и в СССР", заяви ден по-късно чешкият президент в интервю за френското сп. "Пари мач".
Европейският данъкоплатец днес пълни гушите на една бюрокрация, която със сигурност не отстъпва на някогашната съветска такава нито по бройка, нито по алчност, нито по безполезност. Всевъзможните стратегии и др.под. документи на тази силно централизирана хищническа и безпардонна бюрокрация може да облагодетелстват само съответните регионални, национални и пр. бюрокрации - в дългосрочен план работещите хора (по-точно е да се каже - "трудещите се" - но това словосъчетание едно време предизвикваше иронични усмивки, та се налага да го избягваме) винаги ще са на загуба, докато позволяват една мощна каста да паразитира на техен гръб. Европейският съюз или ще се реформира в посока на повече демокрация и упростяване на своето функциониране, или ще се разпадне като Съветския такъв - понеже в момента ЕС си е един СССР под прикритие. |
|
|
| |
Topic |
|
|
|
България и Лисабонската стратегия
