| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 03/04/2005 : 10:25:30
|
| Смятата ли, че трябва да се извадят досиетата на заетите в университетите и в научните институти? |
|
|
GenKob
Bulgaria
1 Posts |
Posted - 07/05/2005 : 11:15:20
|
2005-07-05, 09:56 Генерал Кобалт
Хм да. Преди два дни Лилов лансира идеята за премиeр да бъде издигнат или Сендов, или Юхновски. Имам възможност да чета забележителната книга на Хр.Христов "Убийте Скитник"". Ето цитат от нея, отнасящ се до главния идеолог на БКП Александър Лилов:
"Партийният функционер от комунистическата върхушка с най-голям принос за идеологическото "дресиране" на интелигенцията, е Александър Лилов. Негово израстване в партийната йрерахия е тясно свързано с ролята му на безспорен идеолог през 70-те г. и началото на 80-те г. Той е представител на новото поколение комунисти в партийния апарат и за кратко време се превръща във водещ теоретик на марксизма-ленинизма и ЯРОСТЕН КРИТИК НА ЗАПАДНИТЕ КОНЦЕПЦИИ [подч. ГК], готвен да наследи Живков ... Става член на РМС, когато е едва на 14 г., а на комунистическата партия - на 21 г. ... Партийната му кариера започва стремително, като направо заема пост в ЦК на БКП, където е зам-завеждащ отдел "Пропаганда и агитация", а по-късно оглавява отдел "Изкуство и култура" на ЦК на БКП ... От юли 1974 е ЧЛЕН НА ПОЛИБЮРО [подч. ГК]. Един от първите му основни трудове е "Критика на съвременните буржоазни концепции за природата на изкуството". През 1975 г. вече е старши научен сътрудник [в БАН]. Става професор в катедра "Логика и естетика" [в СУ], а през 1981 г. защищава докторска дисертация в Московския държавен университет ... издава на руски "Теория и практика реального социализма".
Неговите виждания са определящи в идеологическите постановки на партията. Той е един от малцината, чиито статии първо се появяват на страниците на съветския вестник "Правда" и след това са препечатвани в "Работническо дело" ... Особено през 80-те г. той е фигурата, която неизменно придружава първия секретар на партията на различни срещи с творческия елит. Неговите постановки, свеждани на творците, следват тесногърдите партийни принципи [следва цитат от писание на А.Лилов]:
"БКП високо цени единството, идейно-политическата чистота и зрялост, голямото съзидателно дело на нашата интелигенция ... партията и народът обкръжават с истинско уважение и любов своите учени, художествени творци, учители, публицисти, културни дейци ..."
Следва коментар.
Ето коментарът. В предишната страница написах остра критика срещу собственик на един друг сайт във връзка с това, че преди месеци той, вместо да работи за разобличаването на днешната огромна окопала се комунистическа върхушка в БАН, СУ и другите институти и университети, откривайки свой вестник, посветен на науката, отива и взема интервю от подлогата на комунистическата власт, подлизуркото на комунистическата върхушка и най-вероятно агент на КГБ Юхновски.
Дали не е закономерно, че в момента в оня сайт няма достъп до предишната страница и дали съобщението ми не е изтрито? Така, както беше изтрита и първата ми критика за интервюто с Юхновски - навремето, когато тръгна вестникът.
Да, собственикът на всеки вестник има право да взема интервюта с когото си поиска и да пише във вестника каквото си поиска.
Но когато той претендира, че е антикомунист и работи за каузата на разобличаването на мръсотията на комунизма и посткомунизма, е ИСТИНСКИ ПОЗОР да отива и да иска морална подкрепа от една от най-големите комунистически подлоги в историята на тази държава - впрочем тази комунистическа подлога не е и етнически българин.
Така. И сега какво? Александър Лилов, за когото вече имахте възможност да прочетете, предлага две комунистически отрепки, едната от които да стане премиер. Ами, ако така стане, хак да му е премиерът на собственика на вестник "Знание"!
А "научните трудове" на индивиди като Лилов, Юхновски, Сендов и др. трява да бъдат подложени на преоценка и да им бъдат отнети съответните научни степени и звания - така, както това стана без много шум и по бързата процедура в Германия.
Но това не е Германия. това е Бълхария, в която комунистически отрепки продължават да се лансират едни други, продължават да реставрират дивашкото комунистическо минало, а за съжаление, за това им помагат и някои претендиращи за демократи!
|
 |
|
|
did
90 Posts |
Posted - 01/20/2006 : 12:06:43
|
Da, opredeleno triabva da se izvadiat dossietata na zaetite v sferata na naukata i vissheto obrazovanie. Problemat na istinskite ucheni e, che v tezi dve sferi e palno s agentura na ds, koiato podtiska, tormozi i darji vlastta.
S kakav nachalen kapital e tragnal v biznesa Micho i negovata sapruga i docentska?
Gostenkata na Margarita Mihneva po Kanal 3 nesluchaino naricha COC Ali Baba i 40-te razboinitsi... |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/25/2006 : 06:43:34
|
Kato ne im se vadiat dosietata, te i dnes se slediat i poslushvat, kakto lichi ot slednia material:
Подслушвали gsm-а на ректора на Шуменския университет
Сигналът, че мобилния ми телефон се подслушва, получих от уважаван от мен човек, но не искам да коментирам случая. Това каза в интервю за Дарик радио ректорът на ШУ "Еп.К.Преславски" проф. Добрин Добрев.
Според него информацията не може да се счита за сигурна, но има вероятност да се подслушват телефоните и на други преподаватели от университета.
Длъжен бях да предупредя на Академическия съвет и другите колеги, каза още ректорът. Не се чувствам притеснен, но е недопустимо да ми подслушват служебния телефон, бе категоричен проф. Добрев.
Източник: Дарик радио
24-02-2006
|
|
|
|
Democrat
Bulgaria
28 Posts |
Posted - 03/10/2006 : 12:51:07
|
Неотварянето на досиетата в България води до трайното установяване на психологическа нагласа в отделния индивид, че всички около него са с досиета, т. е. че "всички са маскари".
Известният народен представител Тошо Пейков споменаваше навремето, че в българските държавни университети и научни институти има над 5 000 научни работници с досиета. Възможно ли е това? Струва ми се, че споменатата цифра е доста скромна. Може би трябва към доносниците да се прибавят и партийните функционери, партийни секретари, директори, зам. директори, ректори, зам. ректори и завеждащи личен състав, които по дефиниция в миналото слухтяха и редовно се отчитаха на партийните си събрания, кой от колегите им колко е благонадежден. Към всички тях трябва да се прибавят и техните роднини и шуробаджанаци на работа в същите университети и институти, които очевидно като облагодетелствани от ръководните постове на по-възрастните си роднини, също са допринасяли за доносите.
Това трябва да се има пред вид при една бъдеща лустрация в научните среди в България.
Да не забравяме, че в бившата Германска Демократична Република 60% от научния кадрови състав, т. е. около 20 000 души, беше лустриран почти веднага след падането на Берлинската стена, т. е. уволнен или предсрочно пенсиониран от източно-германските държавни университети и научни институти. Разбира се никой не спира тези хора да работят в частни фирми, учреждения и организации.
Дали немците не са били много глупави като са лишили държавата си от такъв голям процент "ценни научни кадри"?
Що за път на развитие са си избрали тези немци???
Дано някой ден настъпи разчистване и в България! Ако хората не го направят, дано Господ да го направи, че да светне на душите на останалите българи, ако има разбира се останали!!! |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/14/2006 : 14:46:24
|
Отварянето на досиетата е единственият начин да се излекува обществото от раните на миналото разказва бившият главен пълномощник по досиетата на
ЩАЗИ Йоахим Гаук
Красен Николов
14 Март 2006
Отварянето на досиетата е начин обществото да се отърве от болезнените си спомени от миналото, които могат да го разядат отвътре, каза по време публичната си лекцията в България Йоахим Гаук, бивш ръководител на федералната служба за документите на държавна
сигурност на бившата ГДР и председател на Дружеството за памет и демокрация.
Гаук е станал първият председател на независимата институция в ГДР, а после и в обединена Германия, която е ръководила процеса по отваряне на досиетата на бившата източногерманска тайна полиция ЩАЗИ.
“Ние не искахме хората да унищожат документите и затова осигурихме напълно свободен достъп до тях. Напълно съзнавахме, че да имаш достъп до тези документи означава да властваш над другите”, обясни
Гаук мотивите на безпрецедентното решение на източногерманците да отворят архивите на бившата си Държавна сигурност.
По думите му да имаш познанието и достъпа до тези документи означава да властваш над другите хора.
“Напълно разбирахме, че ако не бъдат отворени тези досиета, за да бъдат разкрити тайните сътрудници на ЩАЗИ, то има много голяма вероятност бившите властници, които са употребявали несправедливо много власт над другите, да останат отново на власт. Никой не искаше бившите управници отново да властват и именно заради това първият източногермански парламент преди обединението гласува напълно единодушно закон за отваряне на досиетата на тайната полиция”, разказа
Гаук.
Той разкри, че след отварянето на документите се оказало, че сътрудниците на ЩАЗИ в ГДР са били 170 000 от общо население 17 милиона (1% от всички източногерманци).
След обединението на Източна със Западна Германия през 1990-та, Бундестагът прие нов закон за досиетата, който е препотвърдил смисъла на първия закон и е разрешил достъпа на всеки германец както до своето
досие, така и до досието на другите.
“Това беше болезнен процес. Не беше приятно, когато доносник се окаже някой известен и уважаван човек на изкуството. Тогава се появяваше публичен конфликт, защото част от обществото отказваше да повярва, че
точно този човек е бил доносник. Така се случи с много хора, но това беше част от оздравителния дебат за обществото, който трябваше да бъде проведен.
Представете си един човек – здрав и силен, професор по право или лекар, който стои пред вас и изглежда непоклатим, но и че същият този човек е преживял нещо ужасно в миналото, бил е бит от баща си или нещо
подобно. Този душевна травма стои в него и го разяжда и рано или късно ще го надвие. Така е и с общество. Такава травма са досиетата и единственият начин да се излекува обществото е да се обърне към миналото и да проведе този оздравителен дебат само за себе си”,
обясни Гаук.
По думите му винаги е имало начин Законът за отваряне на досиетата на бившата Държавна сигурност в България да бъде блокиран от юридически хватки.
“Ние приехме, че защитата на личната информация за тези хора, които са били доносници, означава защитата и за извършителите на злоупотребата с власт. Ако бяхме приели, че не трябва да отворим досиетата, то щяхме да поставим правата на партийните функционери отново над правата на онеправданите от режима. В другите страни
правистите казваха, че отварянето на досиетата не може да стане, да ама ние доказахме, че може”, разказа още бившият главен пълномощник по досиетата на ЩАЗИ.
Той обясни този процес в Германия не като декомунизация, защото законът за досиетата не е бил насочен към членовете на Комунистическата партия.
“Имало е хора - и това го пише в досиетата- , които са били карани да стават доносници, но те са отказали. Казвали са: “ние не можем така, да предаваме другарите” Така, че да станеш доносник, е бил въпрос
на личен избор. Тези, които след 90-та година бяха разкрити и казваха, че не са имали друг избор,обществото им казваше – “ами другите как са отказвали?”, разказа Гаук. |
Edited by - moderator on 03/15/2006 15:47:26 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/31/2006 : 17:47:59
|
Евродепутат настоя България да отвори досиетата на ДС
Яна Венциславова
31 Март 2006
www.mediapool.bg
За отваряне досиетата на бившата Държавна сигурност настоя холандския евродепутат Елс де Гроен в София по време на заседанието на Съвместния парламентарен комитет България - Европейски съюз. Тя изтъкна, че България е единствената страна в Източна Европа, която запази в тайна имената на бившите си функционери, не отвори досиетата на ДС, а нейните генерали корумпират партиите и ги правят свои заложници.
Ако не е гарантирана прозрачността в миналото, не може да се гарантира нейното съществуване в бъдещето, заяви Елс де Гроен, която е депутат от групата на Зелените.
По време на съвместното заседание в петък министрите на вътрешните работи и на правосъдието Румен Петков и Георги Петканов представиха новия НПК, приетите промени в конституцията и предстоящия нов Закон за съдебната власт и Гражданско-процесуален кодекс. Евродепутатите обаче не зададоха никакви въпроси по тази тема.
Вместо това Елс де Гроен настоя България да отвори досиетата на бившата ДС и цитира решение на Народното събрание, с което това искане е отхвърлено.
За това и в миналия, и в настоящия парламент настоява дясната опозиция, но НДСВ и БСП са категорично против.
Холандката страшно смути управляващите и с останалите въпроси: Защо се жертва българската природа за дървената мафия, а не се противодейства; защо има трафик на жени; защо има етническо напрежение в страната.
Затворите в България са пълни с дребни риби, а за извършените от 2000 година до днес над 150 поръчкови убийства няма нито един осъден, каза Елс де Гроен. Това застрашава България, категорична беше холандката.
В същото време Елс де Гроен изтъкна като тревожен факта, че все повече български деца не ходят на училище заради липса на пари и Брюксел трябва да обсъди този въпрос и да помогне на България.
|
Edited by - moderator on 03/31/2006 17:48:43 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/02/2006 : 22:56:36
|
Из книгата "Вербовака и агентура", Йордан Начев, Книгоиздателска къща ТРУД, 2000
Видове разузнаване
Адм. Стансфийлд Търнър - директор на ЦРУ(1977-1981):
Разузнаването трябва все по-често да използва програмите за научно, техническо и културно сътрудничество, туризма и спорта.
....
Връзка между мотивацията на агента и неговото поведение
.....
Ако от партньора се изисква услуга от името на ведомство, фирма, висше учебно заведение, институт и т.н. , към който той е благоразположен, е естествено да се очаква, че задачата ще бъде приета много по-лесно, отколкото, ако тя са постави от името на институция, към която не изпитва симпатия.
.....
Изследване на мотивацията на агента
Символи на престижа са титлите, званията и емблемите.
....
Мотивацията към престиж много по-често се забелязва у сравнително по-млади обекти на вербовка.
Тактика на бездайствие
Когато желаят да се освободят от даден служител, а това е трудно да стае поради закрилата на закона или поради безспорните професионални качества на човека, началниците в държавната администрация прибягват до неговата цялостна изолация от оперативните въпроси на предприятието. Демонстрират пълна назаинтересованост към неговата дейност (в случая бездействие) и по този начин провокират напускането му "по собствено желание".Това беше и все още остава любим маниер на действие на българската администрация след настъпилите промени през 1989г.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/02/2006 : 22:57:59
|
ЩЕ ИМА МНОГО БОЛКА, Проф. Леон КЕРЕС
Проф. Леон Керес е избран на 8.06.2000г. от Сеймът в Полша за председател на Института за националната памет (ИПН).
Из Интервю на Томаш Сигут и Роберт Валенчак, 20.01.2005, вестник "Про и Анти" 22-28 февруари 2005г., стр. 12-13
Т.С.: В кои среди мащабът на разработка е бил най-голям?
Проф. Л.К: Особено силно са били обхванати висшите училища.
Проф. Л.К.:... От друга страна видях документи от оперативната разработка на човек от варшавските артистични среди и медиите чрез оклеветяване и шантажиране. Има доклади по какъв начин са били шантажирани, колко листовки са разхвърляни из квартала, колко клюки са разпространени, колко изнервящи телефонни позвънявания е имало. В резултат на такива действия Халина Миколайска прави неуспешен опит за самоубийство.
Проф. Л.К.: В регистъра липсват много хора, които са били сътрудници на службите.
Т.С.: Например?
Проф. Л.К.: Това са партийните функционери. Както и ръководителите на предприятията, които са доставяли документи вън от определените процедури.Доколкото си спомням, всеки от зам.директор на отдел нагоре е бил длъжен да служи на спецслужбите. Тези хора не са регистрирани, но ги откриваме в оперативните разработки. Те са предавали на службите много практически сведения: кой с кого се среща, какво прави.
Т.С.:Мислили ли сте как ще изглежда страната след досиетата?
Проф. Л.К.: Ще има много болка...
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/26/2006 : 14:42:23
|
ИЗПОВЕД
Журналистът Георги Коритаров:
Откритието на демокрацията като ценност за мен започна с откритието за облика на ДС
Георги Коритаров: Уважаеми зрители на смелата и достойна Нова телевизия,
Уважаеми слушатели на радио “Нова Европа”, продължител на традициите на скъпото ми радио “Свободна Европа”,
Граждани на България, които ме гледате в този момент,
Всички вие очаквате от мен един от най-важните отговори, които трябва да дам през живота си. Трябва да го сторя публично и открито, защото като журналист в продължение на 16 години винаги съм отстоявал принципите на демокрацията, откритостта и истината. Това е отговорът на въпроса бил ли съм сътрудник на бившата ДС и в какво качество. За да ви дам изчерпателен отговор на този въпрос бих искал да започна малко по-отдалеч.
Завършил съм 35-та гимназия с преподаване на руски език. За времето си това бе истинско интелектуално средище, в което руската култура бе реална ценност. Това бе и училище, в което се преплитаха понятията “патриотизъм” и “интернационализъм”, а комунистическата идея и Съветският съюз бяха повече от свещени понятия.
Самият аз, възпитаван в семейство на баща, чиято ремсова младост беше за мен най- красивият житейски пример, възприемах тези понятия с особена и съкровена лична стойност.
През 1977 година завърших средното си образование и бях разпределен да отслужа военната си служба в Строителни войски. Бях чувал често, че в казармата се извършват издевателства, но издевателствата, на които се случи да бъда подложен, надминаха въображението ми. За да се спася от гаврата, започнах да симулирам припадъци. Помолих баща си да ми помогне да се спася и той помогна. Влязох във Военна болница, където военните лекари ми казаха, че има възможност да ми напишат такава диагноза, която да послужи като аргумент за моето уволнение по болест. За целта трябваше да се подложа на тежка лумбална пункция в гръбначния стълб, а някой от лекарите трябваше да бутне писеца на апарата така, че да се получат данни за епилепсия. Такава беше и диагнозата, записана в епикризата - епилепсия.
Тази диагноза направи така, че да се разделя с първата си ученическа приятелка, чието семейство я бе убедило, че е безперспективно да има каквото и да е общо с мен. Приятелката ми се казваше Ваня Димитрова Стоянова. Нейният баща бе министър на вътрешните работи. В онези години с подобна диагноза не беше възможно да се следва в университет и да се запише висше образование. По тази причина, при записването си в Софийския университет в специалността “Славянска филология” със сърбо-хърватски език, аз укрих факта на уволнението си - по болест заради “епилепсия”.
Започнах следването си с големи очаквания, че най-сетне ще намеря своята реализация и час по-скоро ще излекувам спомена за това, че не успях да издържа на терзанията в армията и я напуснах с измама. Това породи у мен дълбоко чувство за вина пред България и аз много се надявах, че ще получа някой ден възможност да реабилитирам името си. В университета заедно с изучаването на сърбо-хърватски език започнах да изучавам още китайски и албански.
Една сутрин ми позвъниха по телефона вкъщи и ме поканиха за разговор с офицер от ДС. Ултиматумът беше недвусмислен. ДС знаеше за фалшивата диагноза и аз трябваше да избирам: или моят скъп баща да бъде уволнен от работа и аз да отида в затвора за симулация и отклонение от военната служба; или, както ми бе казано - “да избера да бъда полезен на България”, чрез сътрудничество на ДС.
Избрах да бъда полезен на България и пожелах да бъда ориентиран към външнополитическото разузнаване. Казаха ми, че преди това да се случи трябва да бъда добре обучен и проверен мога ли да се справям в оперативни ситуации. Не знам дали е било практика или не, но офицерът, чието име дори не желая да си спомням, въпреки че то е известно, не ми каза, че е представител на Шесто управление. Просто каза: “ДС”, защото може би не е имало никаква морална разлика между отделните управления.
По онова време в Софийския университет идваха лектори от бившата Социалистическа федеративна република Югославия, за да ни преподават сърбо-хърватски език. Офицерът от ДС обясни, че повечето от тези лектори били свързани с югославската Служба за сигурност, известната навремето УДБА. Една от моите първи задачи беше да се проверява дали освен с лекторски занимания тези югославски преподаватели вършат и друга дейност, проявявайки някакъв по-специфичен интерес към малцината студенти от групата.
Предположението на ДС беше, че югославските лектори или сътрудници на УДБА под прикритие, правят характеристики на българските студенти, с оглед намирането на уязвими места у тях, за да може при евентуална бъдеща реализация на ключови позиции с тях да се контактува от името на югославската държава. Това е основната причина, поради която ми бе посочено, че от българска страна също трябва да се правят съответни характеристики на студентите и по някакъв начин да се проверява дали контактите на югославските лектори с тях са подчинени на някаква зависимост.
В онзи период бивша Югославия се раздели със своя дългогодишен лидер Йосип Броз Тито и пое по пътя на самоуправленския социализъм. Очертаваше се перспектива за партньорство на различни политически равнища, едно, от които бе размяната на делегации на най-високо равнище между младежките организации на двете страни - ДКМС и Съюзът на югославската социалистическа младеж.
Бях изпратен като преводач на подобни срещи със задачата да завържа дългосрочни контакти с лидерите на югославската младежка организация. Идеята беше, когато след време започна работа във външнополитическото разузнаване на България, да имам предварително спечелени позиции по високите югославски политически върхове, каквато бе кариерата на по-голямата част от лидерите на Югославската социалистическа младеж.
Един от хората, за които ми бе казано, че българската ДС особено разчита да вляза в близки отношения, се нарича Предраг Булатович. В момента той е лидер на най-голямата опозиционна партия в Черна гора. Контактите ми се развиваха добре и аз се чувствах мотивиран, защото вярвах, че съм и ще мога да бъда полезен на България.
С напредването на познанията ми по китайски език ДС реши, че мога да бъда използван ефективно и при противодействието на китайските разузнавателни служби, които водеха специфична дейност на територията на България. Бе замислено да бъде извършен, както се наричаше на езика на ДС, “пробив” в място, за което се предполагаше, че е легендирана позиция на китайското разузнаване в България. Това място бе кореспондентският пункт на агенция “Синхуа”. Пробивът бе извършен успешно и аз станах доста чест посетител на китайските представители. Идеята и тук беше да завързвам дългосрочни контакти, като същевременно трябваше да се проверява дали съответните журналисти използват тази професия за прикритие и ако това е така, каква е истинската им дейност. По китайско направление трябваше да се следи и затова кои от дипломатическите представители на посолството на КНР ще дойдат да разговарят с мен, как ще преминават тези разговори и в зависимост от това да се правят изводи дали тези хора работят за китайските служби, и какво точно работят. По онова време в страната нямаше толкова масирано присъствие на китайски граждани. Предположението беше, че основен източник на политическа информация за китайското посолство е госпожа Джан Сун Фън. Много важно обстоятелство, което беше съобщено от ДС, бе за предполагаеми връзки и размяна на информация между представители на разузнавателните служби на КНР и тогавашната социалистическа република Румъния. Разбира се, размяна на информация на територията на България.
Румъния, макар и страна-член на Варшавския договор, бе обект на активна контраразузнавателна, а така също и разузнавателна дейност от страна на България. Такава бе и структурата на 17-ти отдел на бившето Първо главно управление. Това бе отделът, който работеше по направление “Социалистически страни”. Тези страни бяха: Социалистическа федеративна република Югославия, КНР, Румъния и Албания. Някъде към края на 1983-началото на 1984 година, официално бях прехвърлен към този 17-ти отдел на Първо главно управление. Започнах работа с офицера от югославското направление Данаил Серафидов, който както се оказа, вече е покойник.
Един ден при среща с него той ми каза, че е възникнал сериозен проблем. Имало данни около здравословното ми състояние, а законът не позволявал при такива обстоятелства аз да работя в разузнаването. Обясних му, че нямам проблем със здравословното си състояние и че с този въпрос ДС е била наясно още преди привличането ми към сътрудничество. Нещо повече: тъкмо това е бил проблемът, който е станал повод аз да бъда поставен пред избор: или полезен на държавата, или всички останали последици. Представителят на Първо главно управление обаче ми каза, че не е бил информиран за случая и ме посъветва да се обърна към зам.-завеждащия на отдел “Военна и социална сигурност” към Централния комитет на БКП, ген. Тодор Радулов. Отидох при ген. Радулов с писмено оплакване за шантажа, на който бях подложен. В писмото си описах точно и какво се случи в казармата. Нещо, което дори и днес не съм в състояние да произнеса дори на глас. Тодор Радулов взе писмото, но никога не получих официален отговор. Това писмо впрочем не фигурира в нито един от архивите на бившата ДС. Единственият “отговор” бе от офицера, който ме бе привлякъл към ДС и който твърдеше, че е наясно с фактическата ситуация около моето здраве. Отговорът гласеше: “Ние сме юристи. Ние винаги ще те надговорим. Колкото и да протестираш, и пред когото и да протестираш ние ще казваме, че не сме били информирани за твоята диагноза, че едва сега сме разбрали и че само си въобразяваш, че проблемът с диагнозата е бил изяснен. Не се озлобявай срещу ДС, защото ние винаги ще бъдем по-силни”.
Така още през 1984 година, а не както твърди министър Румен Петков - през декември 1989 година, напуснах ДС със скандал, а в архивите на Първо главно управление продължава да стои епикризата с фалшивата диагноза “епилепсия”. Службите ме обявиха за човек, на когото не може да се вярва, защото си бил въобразявал разни неща, поради заболяването, отразено в диагнозата. Съзнавам, че разказвам неща, които могат да прозвучат шокиращо. Давам си сметка, че ако през годините, когато бях един никому неизвестен български гражданин подобен разказ би предизвикал ужасени погледи, сега, когато съм известен и утвърден журналист имам основания да се надявам, че ще бъда правилно разбран. Още повече, че след 1984 година в условия, при които трябваше да мълча ми бе изключително трудно да потърся нова реализация и изграждането на новата си личност. При опитите ми да потърся адекватна работа според езиците, които владея, ми бяха създавани всякакви препядствия. Веднъж дори един колега на баща ми, когото бях помолил да ми потърси работа ме запита: “Какво си направил с дъщерята на Димитър Стоянов, та службите имат толкова лошо отношение към теб?”. Отговорих, че нищо лошо не съм й сторил. Опитах се да се срещна лично с Димитър Стоянов и да го попитам защо ми пречат. Обърнах се с молба за съдействие да ми бъде организирана среща със Стоянов към една моя преподавателка от университета, чийто съпруг тогава бе секретар по външната политика на ЦК на БКП. Тази жена бе Дина Станишева, която изслуша със съчувствие разказа ми, въпреки че не съм й споменавал за преживяванията си в ДС, а само за пречките, които ми бяха поставени. Просто за връзки с ДС тогава беше страшно да се говори. Дина Станишева не успя да ми помогне да се срещна с Димитър Стоянов, но Дина Станишева беше и ще си остане един от любимите ми преподаватели. Човек, чиято култура и гражданско мислене, и досега са топъл човешки спомен за мен.
За кратко време работих в Института за младежта към ЦК на Комсомола, където попаднах с препоръката на мой приятел от протокола на същата организация - ЦК на ДКМС, Петър Пейчев. И там се натъквах на различни дребни и странни на пръв поглед препядствия, и само след 2 години бях уволнен, като директорът на института по онова време, г-н Андрей Райчев, ми каза, че предпочита да съкрати мен, защото говоря китайски и най-лесно ще си намеря работа. Тук е мястото да кажа, че докато имах отношения с ДС, както за брата на Андрей Райчев - Владимир, така и за редица други мои колеги получавах информации, които трябваше да проверявам дали са верни или не. Някои от фактите се потвърждаваха, а други биваха опровергавани.
Искам да се извиня на всички български граждани, чиито съдби по някакъв начин съм променил и на които съм причинил страдания. Мотивите ми не са били водени от злонамереност, а от представата ми в моята ранна младост, че на тези хора едва ли не се помага да коригират някаква своя грешка. Пътищата и израстването до разбирането за демокрацията са различни за всеки човек. За мен откритието за демокрацията като ценност започна с откритието за облика на ДС. Затова и през всичките години, през които намерих себе си и избрах да се развивам като журналист, най-високо съм ценял демокрацията, свободата и независимостта. Просто, защото знам какво означава за тях да се воюва всекидневно. Много години, след като бях приключил взаимоотношенията си с ДС, през 1993 година, на един прием в китайското посолство, с чиито представители личните ми отношения продължаваха, се запознах с румънски дипломат, един от секретарите в румънското посолство- Александро Лика. Той прояви твърде силен интерес към мен и към възможността да правим заедно анализи на вътрешнополитическата обстановка в България, както и на външнополитическите перспективи пред страната. Подобен тип интерес бе разпознаваем за мен като произход. Поради това, че отдавна нямах контакти със службите за сигурност помолих мои по-близки познати от тогавашната охрана на Андрей Луканов да ме свържат с хора от румънския отдел в българската служба за сигурност, с чиято помощ да изляза от ситуацията. Контактът с румънския дипломат бе прекратен и повече не го видях, нито чух за него. Макар и косвено, за мен този случай бе потвърждение на предположението за партньорство между китайските и румънските служби на територията на България. Това бе и пример колко трудно работи една система за сигурност, в която няма приемственост, а цари хаос и разпокъсаност на информацията.
Искам да кажа още няколко думи за Шесто управление. Това бе звено, което освен своите функции изпълняваше и ролята на посредник при изпълняването на задачи, поставени от други управления в ДС, чиито представители обаче не желаеха да разкриват своята самоличност от съображения за секретност. Така дълго време и по югославска, и по китайска линия се оказа, че с мен контактува представител на Шесто управление. Влизането ми в различни форми на контакти с български граждани ми бе представяно и като част от подготовката за извършване на по-сложни контраразузнавателни и разузнавателни задачи. Беше ми обяснено, че преди човек да се изправи срещу професионалисти от служба на чужда държава той трябва да се контролира в различни психологически ситуации и да се научи да получава различни видове информация. Болезнено е осъзнаването, че тази така наречена “професионална лаборатория” на българските специални служби по онова време е функционирала за сметка на интересите, на чувствата и достойнството на българските граждани. Не се гордея с този период от живота си. Нямаше да мога да издържа издевателствата в армията, но може би трябваше да намеря някакъв друг начин за изход. Не знам точно какъв. Може би изход, при който едва ли днес щяхме да си говорим.
Не знам дали по някакъв начин изобщо съм бил полезен на българската държава, но много по-страшно с годините беше откритието, че такава държава практически няма. Пример за това е и последното действие на министъра на вътрешните работи Румен Петков. Разбрах, че експертите от оперативните управления на МВР са го предупреждавали преди да оповести моето име да се консултира, както с Националната разузнавателна служба, така и с други специализирани служби. Той не ги е послушал, просто задраскал препоръката. И може би за добро, защото иначе нямаше да изслушате този разказ. Но аз разказвам всичко това, защото вече името и честта ми струват много повече, отколкото представата ми за опазване на класифицираната информация. Още повече, папката с разработки по югославска и по китайска линия е предоставена от МВР чрез посредника Ангелина Петрова, не на чужда разузнавателна централа, а на конкурентна телевизия - бТВ. За мен това означава, че МВР е достигнало най-ниската си морална точка на деградация и превръща държавните тайни на България в разменна монета при конкуренцията между две телевизии. Съжалявам, ако при тази неизбежна форма на самозащита дам повод за влошаване на междудържавни отношения или накърня интереси на Националната разузнавателна служба.
Искам обаче да кажа нещо много специално - искам специално да благодаря на ген. Кирчо Киров. С този достоен и отговорен човек обсъдихме ситуацията още след писмото на Ангелина Петрова до Румен Петков. Изрично помолих ген. Киров да не се намесва, за да не постави нито себе си, нито мен в каквото и да било форма на зависимост от хората, които в момента управляват МВР. Аз не вярвам на морала на тези хора, аз имам много сериозни опасения от тях. Аз съм български журналист, отвоювал правото си да бъде независим в много трудна битка. Платих цената за своята свобода с това, че изтърпях върху себе си тонове помия. Платих я и през 2004 година, когато материали от същата папка от архива на МВР бяха изнесени отвътре в драстично противоречие с Закона за класифицираната информация. Папката имаше печат с гриф “Строго секретно”, това беше най-високата степен на секретност. Виждал съм я и съм чел тази папка. Няма да разкривам подробности точно как и къде. Все пак, не забравяйте, това ми е било някога работа. Тогава не проговорих, не само защото не желаех да разпространявам информация, която може да навреди на страната ми, но и защото не исках в българското общество да води дебат за миналото си под натиска на мафията.
Днес, обаче, този дебат е болезнено необходим. Той трябва да започне от решение за пълно и цялостно разсекретяване на всички архивни единици на всички видове специални служби на България от преди 10 ноември 1989 г. Уродливият шантаж, за който ви разказвам днес може да ви звучи стряскащо, но той всъщност беше формулата на принудата, която е накарала хиляди български граждани да се подчинят или да приемат ДС заради зловещия ултиматум, който навремето чух и аз, и който гласеше: “Който не е с нас, е против нас”. Разказвам ви всичко това, защото искам да помоля за вашето доверие към мен като български журналист.
Съзнавам, че в този момент заличавам, този път публично и може би драматично, нереализирания служител на българското разузнаване Георги Коритаров. Искам да направя и едно признание: в други условия за мен би било огромна чест и най-съкровено признание, ако можех да бъда полезен на родината си именно в нейното разузнаване. За мен би било огромна чест и най-съкровено призвание, ако можех да работя с човек като ген. Киров. За съжаление той е единственият, за когото мога да кажа топли думи на благодарност, единственият, но той е и единственият, заради когото няма да си позволя да призова българските граждани да не сътрудничат на специалните служби, макар че нека всеки направи своите изводи.
Ако работите за служби, които са като сегашните и като предишните, някой ден всичко това може да се обърне срещу вас като тонове помия, както се случва през тези дни с мен. Бих се радвал, ако можем с общи усилия да продължим и да превърнем България в демократична държава. Бих се радвал, ако можем заедно да отстояваме на опитите да ни бъде налаган произвол и бих се радвал, ако никога не падаме на колене. И накрая, но не и на последно място, позволете ми да се извиня на вече бившата държава Югославия и на всички мои скъпи приятели от там.
Аз съм работил срещу представители на югославските специални служби, мислейки си, че го правя заради България, оказа се, че не е така. Бих искал да се извиня и на Китайската народна република, където също имам много приятели. Дано не съм навредил особено много на Китай. Бих искал да се извиня и на Република Румъния.
Искам да благодаря на Нова телевизия за смелостта, доблестта и достойнството да застане до мен в един толкова труден момент. Благодаря. Сега продължаваме, имаме време, могат да ни се обаждат и хора. Ще ги включа, защото разговорът е открит. Добро утро.
Зрител: Добро утро. Искам да се обадя на г-н Коритаров. Обаждам се от чужбина. Да му кажа, че ние си го обичаме такъв, какъвто е и нямаше нужда да чете всичките тези неща.
Георги Коритаров: Не, имаше нужда. България трябва да знае какво представлява ДС.
Зрител: Не, аз специално знам какво е Държавна сигурност, просто той прави толкова много за България, при това изтичане на интелект, той е още там и се бори, и ние много го обичаме. Аз го гледам всяка сутрин и си казвам, че за България има още надежда, просто кажете му.
Георги Коритаров:Длъжен бях да говоря. Няма как да не говоря. Добро утро.
Зрител:Добро утро. Е, г-н Коритаров, има ли бивши ченгета? Бивши агенти няма. Едни на други се плюете, едни на други - принуда, рекет. Що не отидохте в някоя мина да работите, да се реализирате? В Кремиковци? Все по високите части, все по.. тоя бил еди-къде си, в коя държава. Сега застава зад вас гръцка телевизия, защото се извинявате на Румъния и на Югославия. Това е животът.
Георги Коритаров:Аз благодаря. Това е също една от гледните точки, които винаги ще бъдат...
Зрител:Това е животът. ДС е това.
Георги Корrтаров:Това е също основателна гледна точка, възможно е да има и такива. Аз съм прекъсвал в продължение на една година образованието си в университета като студент. Не съм потърсил никакви услуги за съдействие, никога не съм се ползвал от каквито и да било облаги. Работейки като строител, аз се опитах да осмисля и тази форма на труд. Колкото до реализацията ми, тя е въпрос на интелект и култура. Аз избрах да бъда журналист и да докажа, както на бившата Държавна сигурност, така и на всички, които ме бяха отписали като човек в годините, когато се чудех какво да правя с толкова езици в главата си, че все пак за мен има бъдеще и мога да бъда човек със стойност. Някога бях неизвестен, сега съм журналистът Георги Коритаров, не го забравяйте. Правете разлика между момчето Георги Коритаров на 20 години и журналиста Георги Коритаров на 47. Добро утро.
Зрител:Ало?
Георги Коритаров:Слушам ви.
Зрител:Нова телевизия ли е?
Георги Коритаров:Да.
Зрител:Може ли връзка с г-н Коритаров?
Георги Коритаров:Във връзка сте.
Зрител:Добро утро, г-н Коритаров. Ние с вас сме на приблизително една и съща възраст. И аз съм бил 2 години в казармата. Познати са ми действителни извращения, действително много гнусни похвати, които съществуваха в онази казарма на 70-те години, но човек трябваше достойно да издържи. Изкушенията бяха от всякакво естество. И на мен са ми предлагали още там някои моменти, но... Моменти за сътрудничество, директно ви казвам, поради което имах и много тежка служба, не само първата година, но и втората. Защо не издържахте достойно?
Георги Коритаров: Защото издевателствата бяха такива, че просто тогава аз не издържах. Съжалявам, съжалявам за това, че цял живот ще трябва да отговарям на въпроса, защо не издържах в българската армия и може би някой ден наистина ще съжалявам, че останах да живея в България. Благодаря ви за това обаждане. Добро утро. Слушам ви.
Зрител: Извинете, Нова телевизия?
Георги Коритаров: Да.
Зрител: Г-н Коритаров?
Георги Коритаров:Аз съм.
Зрител: Така, знаете ли, много ме дразни, не говоря точно срещу вас или срещу някой си ваш колега, но мен ме дразни, когато вие коментирате аз ви разбирам на коя партия симпатизирате. Това за мен е грозно в телевизия. Няма значение коя телевизия.
Георги Коритаров: Според вас на коя партия симпатизирам?
Зрител: Вие симпатизирате на десните, доколкото разбирам. Или някой друг, да речем, е симпатизирал на левите. Аз не искам да разбирам това нещо, разбирате ли ме? Вие трябва да бъдете достатъчно критични към всички. Така съм го разбрала аз.
Георги Коритаров: Благодаря ви за тази препоръка. Разбира се, стремя се да бъда винаги обективен, колкото е възможно и според критериите ми за обективност, но когато става дума за анализи и за изразяване на гледни точки, те винаги са пречупени през някаква логика и това е логиката, която отвежда към изводите, които се правят. Добро утро.
Зрител: Нова телевизия ли е?
Георги Коритаров: Да.
Зрител: Искам да се свържа с г-н Коритаров, в момента гледам предаването, може ли?
Георги Коритаров: В ефир сте, разговаряте с мен.
Зрител: Така, ами искам да кажа, че в Държавна сигурност винаги са влизали хората с най-добър интелект, най-добри познания, така че не бива да се извинявате на публичното пространство за нещо, което сте постъпили достойно.
Георги Коритаров: Не, г-не. Длъжен съм да се извиня, включително и заради това, че всички тези хора, заедно с мен, живеем в България, която днес се управлява точно по този начин, който наблюдавате. Един начин, който ме принуди да се изправя пред вас и да разказвам всичко това.
Зрител: Да, но вие сте постъпил навремето достойно и постъпвате сега пак достойно, така че да се извиняват тези, които ни управляват по другите, мръсните методи.
Георги Коритаров: Аз съм достатъчно зрял и се чувствам личност, за да мога да преценя. Аз се извинявам, защото просто днес осмислям, че не е имало никакъв смисъл от всичко това. Може би наистина човекът, който се обади е бил прав. Аз трябваше да намеря начин да издържа в казармата. Не съм много убеден какъв би бил този начин, но във всички случаи, може би е трябвало да си давам сметка в каква държава живея и колко години ще ми се налага да отговарям на такъв въпрос. Благодаря ви за това обаждане. Добро утро.
Зрител: Добро утро. Бих искала да се включа в предаването.
Георги Коритаров:В предаването сте. Слушам ви.
Зрител: Маргарита Кирилова съм, от Пловдив.
Георги Коритаров: Слушам ви.
Зрител: Аз също съм била подложена на този избор, за който вие говорите. Бях журналистка навремето и за мен нямаше друга алтернатива, освен да сътруднича на Шести отдел. Освен това трябваше задължително да бъда член на БКП. Вестникът беше орган на ОК на БКП.
Георги Коритаров: Да.
Зрител: Така че аз също като вас трябваше да избирам или да върша тази работа, или да работя тази професия, която е моя любима, или да напусна вестника и да отида примерно да тъка текстил, в което няма нищо обидно. Значи, аз съвсем съзнателно, пак ви казвам, избрах тази професия, избрах и този компромис. В последствие обаче, сега като слушам вас и това, на което сте подложен, се поздравявам, че не продължих тази работа и не се включих в политиката, както имах всякакви възможности, защото знаех, че един ден всичко ще се изсипе върху мен. Тоест, аз бях много по-малко смела от вас. Поздравявам ви за смелостта да излезете и да се подложите на всичко това. Мисля, че сте единствен за момента. Дано да има и други.
Георги Коритаров: Благодаря ви, г-жо. Правя всичко това, за да защитя моето име и честта си на човек, и на журналист. Да не позволя да пада и сянка на презрителност върху моите две момчета, за да можа някой ден, когато правя равносметката си да мога да кажа: “В крайна сметка аз бях български журналист”, а един журналист винаги трябва да има правото да говори истината. Винаги трябва да има правото да защитава принципи. Страшно съжалявам, наистина, ако с този разказ съм увредил на някакви интереси, но дано този разказ да бъде повод българският политически елит да се замисли над два въпроса: единият - “Как да се намери принципно, граждански зряло и отговорно решение на въпроса за архивите на бившите специални служби?” и вторият - “За какво служи МВР?”. За да се бори с организираната престъпност или за да прокарва нов шантаж и нови издевателства над български граждани? Как се пази информация за държавните тайни на България, като за държавни тайни или като за нещо, което може да служи като разменна монета при конкуренцията, дори между телевизии? Всичко това са въпроси, които може би ще трябва да получат отговор. Благодаря ви за вниманието в този днешен необичаен и изключително важен за мен ден. Дано България стане достойна държава.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/30/2006 : 16:33:15
|
30 Май 06, 12:54 / Автор: fbi-bg, сайт "Криминален свят"
ДСБ: Киров, Чобанов и Студенков са били служители на Държавна сигурност
.........
Екатерина Михайлова уточни, че трябва да бъдат разкрити досиетата не само на управляващите политици, а и на хората, които заемат ключово място при оформянето на обществените нагласи – в това число водещи журналисти и ректори на висши училища.
Пита се: Защо само досиетата на ректорите? Защо не на всички преподаватели, учени, администратори в науката и висшето образпование? А Кате, какво само гледате, Вие в ДСБ-то да ограничите кръга на тези, на които ще се отварят досиетата. Уж сте "ЗА", ама така че всъщност сте "НЕ"
|
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 06/01/2006 : 14:10:26
|
Copy-paste.
http://dnevnik.bg/show/?storyid=264734
Градушка от досиета
* Коритаров (анонимен) днес, 13:43
Г-н министърът на Външните работи продължава морално да изобличава неморалните доносници. В същото време обаче, докато огънят му е съсредоточен върху нас бедните, моят изповедник от ДС Димитър Иванов се явява на конкурс за доцент, без да има съотнетния шифър на специалността. Пропада в Съвета и Комисията на ВАК, но придърпва конците на академик Кенаров , председателя на ВАК и току виж получил доцентско звания. Ех, аз бедния Коритаров бой! Да бяп станал Кенаров бой, поне. Имаше да господствам в тази пращяща от морал България. |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 06/02/2006 : 11:51:26
|
| Наблюдаваме много интересен сблъсък на нашата политическа сцена между бившите структури на Държавна сигурност и политическите функционери, произлизащи от бившата Българска комунистическа партия. Продължителна е тенденцията в това отношение да се подлага на прицел на общественото мнение само бившата ДС, а не този, който я е създал и който я е използвал срещу една немалка част от българския народ - БКП. Създателите на ДС се правят на Българска социалистическа партия, на бизнесмени и предприемачи и заемат позата на ни лук яли, ни лук мирисали. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/03/2006 : 14:21:44
|
Досиетата на ректорите да бъдат отворени
Дарик радио
02-06-2006
"Аз съм за това досиетата на ректорите в България да бъдат отворени" – каза ректорът на ШУ “Еп. К. Преславски” проф. Добрин Добрев. "Важното е, ако се стигне до това, да имаме категорична позиция" – допълни професорът.
По време на заседание на Академичния съвет, по-рано днес стана ясно ще, че интересът от страна на кандидат-студенти към ШУ за КСК 2006 нараства. Тази година, в различните специалности, ще бъдат приети повече бакалаври, магистърските бройки обаче ще бъдат занижени. Броят на студентите, които ще бъдат обучавани във висшето училище в Шумен, през 2006/2007 г., е приблизително равен на миналогодишния.
Членовете на съвета гласуваха, до 7 юли да бъде изготвена документацията, нужна за преобразуването на колежа към ШУ, в Добрич, във филиал.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/03/2006 : 14:34:33
|
Ван Орден: Отворете досиетата!
3 Юни 2006 | 14:05
България трябва да създаде комисия, в която да влязат надеждни хора, на които може да се има доверие, казва докладчикът на ЕК
Ако въпросът с досиетата е толкова чувствителен за българското общество, трябва да се създаде комисия, в която да влязат надеждни хора, на които може да се има доверие и те да подходят внимателно по тази тема. Това каза в село Свети Влас докладчикът на Европейската комисия за България Джефри Ван Орден. Той е у нас по лична покана на председателя на Комисията по външна политика в НС Соломон Паси.
Не очакваме в никоя страна от Евросъюза специалните служби да отварят досиета, но явно в постсоциалистическите страни и в България положението е по-различно, може би в миналото ви са се случили неща, които хората искат да бъдат обяснени, още той.
Според Ван Орден, някои от тези неща може би са свързани с организираната престъпност, други – с интересни случаи, като убийството на писателя – дисидент Георги Марков в центъра на Лондон, например. Ние и досега не сме получили задоволително обяснение на този случай, но може би отговорът не трябва да се търси в София, а в трета страна, уточни Ван Орден. На въпрос на Дарик радио в коя точно страна, той каза “Сетете се сами”.
Докладчикът за България в Европейската комисия посъветва да не се дава възможност за отваряне само на определени досиета, за да не се обслужват определени политически интереси.
Домакинът на срещата Соломон Паси заяви, че хора, които жонглират с определени досиета в момента, искат да прикрият проблемите в преговорния процес на страната с Европейския съюз.
Надявам се, че в близките месеци ще бъдат предприети спешни действия и за България няма да има проблем да се присъедини към ЕС на 1 януари 2007 г., каза още Джефри ван Орден. Той припомни, че 17 от 25-те страни - членки на ЕС вече са ратифицирали договора за България и подчерта, че се надява останалите да не удължат процедурата. По повод проблемните зони за България в последния доклад на еврокомисията, той заяви, че по-голямата част от това са области, в които проблемите могат да бъдат решени, но една-две от областите са по-сериозни и като пример даде организираната престъпност. В тази област се очакват конкретни резултати не просто да се убеди ЕК, а да се успокоят хората в България, подчерта Ван Орден.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/04/2006 : 15:47:37
|
Румъния отвяря досиетата
24 часа, 04.05.2006
Румънското министерство на отбраната ще разсекрети аривите на Пета дирекция на Секуритате и за военното контраразузнаване , съобщи вестник "Зиарул де Яш".
Сред тези документи е и досието на президента Траян Бъсеску , където се съдържа и информация за сътрудничетвото му с разузнавателните служби. Твърди се, че той бил вербуван от Секуритате през 1973г. , когато бил студент в Мостското училище в Констанца. |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Да се извадят ли досиетата на учените?
