http://www.pueron.org/pueron/forum/
http://www.pueron.org/pueron/forum/
Home | Profile | Register | Active Topics | Members | Search | FAQ
Username:
Password:
Save Password
Forgot your Password?

 All Forums
 Uceni za nov zakon za naucnite stepeni i zvania
 Forum
 Божията искра
 New Topic  Reply to Topic
 Printer Friendly
Previous Page
Author Previous Topic Topic Next Topic
Page: of 3

George_Chaldakov

148 Posts

Posted - 10/06/2011 :  16:41:28  Show Profile  Reply with Quote
реципрочно на Атанас Далчев:

"Животът е като клечка кибрит:
додето се озърнеш да видиш къде си,
и той угасне."

ВИЖТЕ КЛЕЧКИТЕ КИБРИТ НА ЖАК ПРЕВЕР:
___________________________________________________

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

___________________________________________________

ПОЕЗИЯТА НИ ДАВА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО НАУКАТА!!!!


Георги Чалдъков



Edited by - George_Chaldakov on 10/06/2011 16:42:16
Go to Top of Page

George_Chaldakov

148 Posts

Posted - 12/06/2011 :  08:55:23  Show Profile  Reply with Quote
СИНДРОМ НА ВИСОКИТЕ МАКОВЕ
Д-р Георги Чалдъков


Трябва да умеем да прощаваме на хората техния талант.
Андрей Н. Колмогоров (1903-1987)

Подадене, да ти се подава да правиш нещо хубаво, ми каза бай Васил, тогава мой пациент, преди това учител в селското училище. Така, в края на 60-те години на миналия век, като лекар в бургаските села, научих тази дума. И до сега си мисля, че заедно с “дарование”, това са най-сполучливите преводи на “талант” (гр. talanton - древногръцка монета, мярка за тегло). В нашата богата на таланти страна умеем ли да прощаваме този човешки “грях”?
„Тоя Човек върши чудеса. Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него... и се сговориха да Го убият” – така е написано в светото Евангелие от Иоана 11: 47, 48, 53. Както и в “История на българския народ” (БАН, 1943 г., стр. 89), където професор Петър Мутафчиев пише: “Когато прабългарите виждали сред сънародниците си някой, който особено се отличава по талант и ум от останалите, казвали, че повече му прилича да служи на Бог и го обесвали на някое дърво. Така изпращали в отвъдното надарените.” Този обичай се принася, става традиция и при съврменните потомци на прабългарите. Но само при тях, ли?
Тогава си спомних една екскурзия от Рим до лятната къща на д-р Луиджи Алое в Палестрина – малък, античен град, покатерен по склоновете на планина, на около 40 км източно от Рим. По пътя Луиджи ми разказа за “Историята на Рим”, оригиналното заглавие на книгата било Ab urbe condita – “история на града от неговото създаване”, написана преди повече от две хиляди години. Луций Тарквиний - последният римски цар (до 510 пр. Хр.) - бил много жесток тиранин. Синът му изпратил при баща си пратеник да пита какво да прави с най-умните хора в града. Бащата го завел в градината и с коса отрязал главите на най-високите макове. Върнал се пратеникът при царския син и му разказал метафората на баща му. Синът последвал съвета на баща си и обезглавил най-умните хора в града.
От тази древноримска история, разказана от Луиджи по пътя за Палестрина, идва наименованието “синдром на високите макове” (tall poppy syndrome). Всичко това се случва много преди Константин Иречек да изрече – през декември 1881 г. – прословутото: „За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата”. И преди Елин Пелин, който след години казал, че „ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта”. И десетилетия наред тези постулати са имплантирани в нашата народопсихология, повтаряме ги мазохистично, станаха клишета на акцелерираща ни злоба едни към други. А те са библейско истински и не се отнасят само за българите – те са универсална - за съжаления безкрайно негативна - проява на човешката природа. Различните държави обаче въвеждат правила, които могат да укротяват тази енергия, проявявана като завист, агресия и алчност.
Меритокрацията (лат. merito – заслуга, гр. kratos - власт) – да действа властта на човешките способности и постижения – е засега лечението на синдрома на високите макове. Страните, в които се прилага, напредват в науката, образованието и културата (НОК). А ние изпадаме в нок-аут.
Go to Top of Page

George_Chaldakov

148 Posts

Posted - 03/30/2012 :  16:28:43  Show Profile  Reply with Quote
ПРОКЛЯТИЕТО НА ТАЛАНТА
159 години от раждането на Винсент ван Гог

Д-р Георги Чалдъков


Ако цветовете внезапно изчезнат, те могат да бъдат възстановени по
картините на Винсент ван Гог.*


Увлечени по политическите и жълтите герои на ежедневието, нито една национална медия не пророни и дума на 25 март (Благовещение) за раждането преди 78 години на този ден на Христо Фотев (1934-2002) - един от най-великите български поети. Само стражите на свободното слово и романтичните емоции – електронните издания – и бургаският вестник „Черноморски фар” почетоха Поета.
Да живееш кратко е трагично, несправедливо, нелепо, ужасно – отнесено към таланта, означава и прокълнато, – защото се е случвало с много големи поети – „прокълнатите поети” (poetes maudits): Петя Дубарова (17), Александър Вутимски (24), Николай Катранов (24), Христо Смирненски (25), Шандор Петьофи (26), Христо Ботев (27), Пеньо Пенев (29), Димчо Дебелянов (29), Гео Милев (30), Пърси Шели (30), Димитър Бояджиев (31), Пейо Яворов (36), Джордж Байрон (36), Сергей Есенин (36), Артюр Рембо (37), Робърт Бърнс (37), Федерико Гарсия Лорка (38), Едгар По (40), Джон Ленън (40), Александър Блок (41), Владимир Висоцки (42), Франсоа Вийон (43), Пенчо Славейков (46), Фридрих Шилер (46), Шарл Бодлер (46), Марина Цветаева (49), Янаки Петров (52), Пол Верлен (52), Емил Иванов (53), Емили Дикинсън (56), Аврам Аврамов (62).
Винсент ван Гог - един от най-великите художници на света - е роден преди 159 години, на 30 март 1853 г. в Холандия. И умира на 37 години – „прокълнат художник”. Ужасно тревожна е връзката между „талант” и „проклятие”. Другото е написано от „прокълнатия поет” Христо Фотев (68).
Етюд (Ван Гог)
В чест на художника Винсент ван Гог
Забравен от самия Бог,
живял холандеца Ван Гог!
В самия ад - наречен Арл -
и живял!
Разказват - пиел и абсент!
- Здравейте, господин
Винсент!
Но стига! Вий сте много блед!
- Как стига? Много съм зает!
Рисувам този слънчоглед!
Ах, той е точния портрет
на слънцето... Какъв пожар
е слънчевата юлска жар!
Подобен на жътвар - със плащ
захвърлен, с мозък треперещ -
рисува той... Какъв абсент!
- Здравейте, господин Винсент!
Но вий сте трескав! Много слаб...
- Как трескав? Аз рисувам хляб!
Ах, хляб от кръв и смях, и сол...
А вас... ви виждам с ореол
на ангел... Страшния мистрал
люлее пламналия Арл!
Най-после полудял - със стон
ридай той в пустия си дом -
рисува той - и пий абсент!
- За бога, господин Винсент!
Но стига! Вий сте страшно блед!
- Мълчете! Много съм зает!
Рисувам! Искам... Този път
съм виолетов... Син...
Не!... Жълт!
Но смъртно жълт... Какъв покой! -
Рисува той! Рисува той -
холандеца Винсент Ван Гог...
Портрета на самия Бог!
Накрая, от шега обзет,
изрече той: Автопортрет!
_________________________________________________________

* Перифраза на: „Ако Бургас внезапно изчезне, той може да бъде възстановен по стиховете на Христо Фотев” (професор Владимир Янев).
Go to Top of Page

kkabakciev

Bulgaria
616 Posts

Posted - 04/21/2012 :  10:48:49  Show Profile  Visit kkabakciev's Homepage  Reply with Quote
Хубаво припомняне - и за Христо Фотев, и за Ван Гог, с абсурдите в живота на художника и неговата история след смъртта му, хубава мисъл (парафраза) за цветовете.
Въпреки че може би няма художник, за когото да е писано повече, Ван Гог остава - и най-вероятно ще остане - мистерия. Както с тоталното непризнание приживе - непродадена нито една картина, въпреки че брат му продава картини и се мъчи да го лансира, и с тоталното признание след смъртта му, така и с безспорното художествено послание на творбите му и едновременната невъзможност да се дефинира произходът му.
Go to Top of Page

George_Chaldakov

148 Posts

Posted - 06/14/2012 :  06:57:56  Show Profile  Reply with Quote
ДЖОН ФОРБС НАШ: УЧИТЕЛЯТ ПО ИГРИ
Д-р Георги Чалдъков


Джон Форбс Наш-младши, роден на 13 юни 1928 г. в Блуфийлд, Западна Вирджиния, САЩ – само за хора от неговия ранг може да се използват такива прилагателни: „математически гений”, “красив ум”, “брилянтна лудост”. Животът на Джон Наш е представен в няколко книги и в холивудския филм А Beautiful Mind, който през 2002 г. печели четири награди “Оскар” - за филм, режисура, сценарий и поддържаща женска роля. В книгата си The Essential John Nash Силвия Насар - сценарист на филма - пише, че 20-годишният Джон пристига в университета в Принстън, щата Ню Джърси (където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман) с препоръка от негов професор, на която пише: “Този човек е математически гений.” Това се потвърждава през май 1950 г., когато той защитава докторската си теза на тема: "Некооперативни игри", в която описва “Равновесието на Наш” - баланс на кооперативно и конкурентно поведение, нова парадигма в теорията на игрите, през 1994 г. удостоена с Нобелова награда за икономически науки. В „игрите” Джон Наш доказва, че резултатът не винаги е оптимален, когато всички преследват собствения си интерес и когато работят с паролата greed is good (алчността е добра), като брокерът Гордън Геко в първия “Уолстрийт” на Оливър Стоун. Дотогава в “игрите” са изследвани научно отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби – като в шаха и покера например. Джон Наш доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен “играч” в една ситуация, при която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално. Това доказателство превръща “Равновесието на Наш” от студентска идея в икономическо поведение, прилагано широко в съвременния бизнес и търговия, освен - в покера и “затворническата дилема”.* Изречено метафорично, това напомня на анти-равновесието на егоизма: “някои учени са готови да си обменят четките за зъби, но не да споделят хипотезите и публикациите си”.
Познатото IQ (intelligence quotient) е индивидуален коефициент на интелигентност. Сега вече знаем, че по-важен показател от него е коефициент на колективна интелигентност - CIQ (collective intelligence quotient). Сполучливо звучат и “симбиотична интелигентност”, “споделена интелигентност”, „отзивчива интелигентност". И Наша интелигентност!
През 2009 г. в интервю, на въпроса “Когато сте били на 30 години са Ви поставили диагнозата „параноидна шизофрения”, Джон Наш отговори: “Един психиатър би могъл да установи депресия при куче, ако то не държи правилно опашката си.”
Ето още един отговор на Наш: “В училище не бях най-добрият ученик, но ме считаха за най-оригиналния. В четвърти клас учителката се оплакала на майка ми, че няма да мога да се справя с математиката. Тогава майка ми се засмяла и казала, че ще се справя по начин, различен от другите деца. Често това е проблемът при даровитите – те имат други пътища, различни от предначертаните пътища за решение и затова не ги разбират и дори ги дискриминират.”
__________________________________________________________________
* Маргарет Мид (1901-1978) е известен американски антрополог – когато е изследвала езика и нравите на хората в Папуа-Нова Гвинея, тя запитала един мъж дали се женят за сестрите си, и той отговорил: “Не, ние не спим със сестрите си. Ние даваме нашите сестри на други мъже и другите мъже ни дават техните сестри.”
- Какво ще се случи, ако спите със сестрите си? – повторила въпроса си Маргарет Мид.
- Какво, вие искате да се оженя за моята сестра? Защо? Аз не искам ли да имам нови роднини? Не осъзнавам ли, че ако се оженя за сестрата на друг мъж и друг мъж се ожени за моята сестра, аз ще имам поне трима нови роднини – ако се оженя за сестра си, няма да имам дори един нов роднина. Тогава с кого ще ловувам, с кого ще работя, кой ще ме посещава и аз кой ще посещавам? – отговорил мъжът.
Това е същината на “Алианса” - общата теория на взаимодействието и обмяната, описана от френския антрополог Клод Леви-Строс (1908-2009) в “Структурите на роднинството”, където той цитира диалога между Маргарет Мид и мъжа от Папуа-Нова Гвинея.
Както писах в „Ние и таралежите”: голямата българска (не само политическа) драма продължава - липса на сътрудничество и алтруизъм. Ние вярваме, дори страдаме, че забогатяването (финансово или интелектуално) на едни е винаги загуба за други. Повече за тази (не само българска) драма е написано от Чарлз Дарвин (теория за еволюцията), Джон Наш (теория на игрите) и Робърт Акселрод и Робърт Тривърс (теория на реципрочния алтруизъм). За Homo altruisticus пише и в „Човекът. Мисли, чувства, приятeлство”.
Go to Top of Page

moderator

Bulgaria
2231 Posts

Posted - 09/12/2012 :  12:34:24  Show Profile  Reply with Quote
Борисов се срещна с "интелекта" на България
12.09.2012, 13:13 (обновена 12.09.2012, 13:26)
Соня Колчакова
http://news.ibox.bg/news/id_1388474264

Премиерът Бойко Борисов награди „интелекта" на България с последен модел iPAD. 62-ма ученици медалисти от международни състезания и олимпиади получиха iPAD, а техните ръководители - Iphonе.

Министър-председателят разписа символични чекове на стойност 10 000 на 11 училища от цялата страна за високи постижения на техни ученици.
Всички медалисти имаха възможност да получат лични поздравления от премиера в гранитната зала на МС, където се състоя церемонията.

Целта е да наградим интелекта на България. Това са нашите най-добре представили се ученици, които са бъдещите водачи на нацията, заяви просветният министър Сергей Игнатов, който също взе участие в церемонията.

Преди началото на новата учебна година той отчете, че за 2012 година държавата е платила 100 000 евро за самолетни билети за български ученици за олимпиади. Малко над един милиона лева струва подготовката на нашите ученици, а 1 300 000 лева сме дали за стипендии на талантливи деца, изтъкна Игнатов и добави, че това се прави в условия на криза.

Просветният министър посочи, че не може да упрекне нашите ученици, че продължават образованието си в западна Европа. Игнатов обаче използва церемонията, за да съобщи, че по отношение на конкурентоспособността българското образование е минало напред с 12 пункта, а в сферата на висшето образование сме се предвижили от 70 на 60-то място.

Имате причина да останете тук, обърна се към младите хора той.

От своя страна премиерът Борисов заяви, че всички се гордеят с постиженията на тези ученици. Благодарение на вас ние се придвижихме с 10 пункта, а вие като дойдете на власт, ще отидете на второ-трето място, каза той и добави, че ролята на управляващите е да създадат условия за тези ученици, за да предвиждат страната ни с 30-40 пункта.

С парите, с които бяха наградени училищата, премиерът посъветва учениците да отидат на екскурзии и да се повеселят, защото годините, в които са в момента, са едни от най-хубавите в живота.

На церемонията присъства и вътрешният министър Цветан Цветанов.
Go to Top of Page
Page: of 3 Previous Topic Topic Next Topic  
Previous Page
 New Topic  Reply to Topic
 Printer Friendly
Jump To:
http://www.pueron.org/pueron/forum/ © 2000-05 Snitz Communications Go To Top Of Page
Powered By: Snitz Forums 2000 Version 3.4.05