| Author |
 Topic  |
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
 Posted - 01/25/2010 : 20:59:32
|
Дай му на един титан на науката власт - па му гледай сеира.
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=4877§ionid=2&id=0000302
Правителството си купува сглобяема църква
"През пролетта в двора на Министерския съвет на "Дондуков" 1 ще бъде построена сглобяема църква. Това научи "Сега" от министъра без портфейл Божидар Димитров. Неговото предложение е тя да носи името на цар Борис I, който е покръстил българския народ. С това събитие ще бъде дадено началото за изпращане на такива сглобяеми църкви на българските общности в чужбина. Първата от тях ще бъде в ЮАР, където българската общност в скоро време ще закупи терен. Особено активен в инициативата е Христо Стоичков, който в момента е треньор на местния отбор "Мамелъди съндаунс". Подобни храмове ще бъдат пратени в Канада и Швейцария..."
В непосредствена близост до сградата на Министерски съвет аз се сещам за четири православни църкви - "Св. Неделя", "Св. Георги", "Св. Петка" и "Св. Марина" (в полово съотношение на светиите три към едно в полза на жените) - ама, както е отбелязано и в коментарите отдолу - тия гадове ги мързи две крачки да направят, та искат да има църква под носа си. Много ми харесаха и коментарите, че по-подходящи за случая са мобилен сгъваем екарисаж, сглобяем затвор и сглобяема психо-клиника, а също и следния диалог: "Свещенникът в църквата надуваем ли ще е?" - "Не, само попадията". И особено ме трогна това, че и Стоичков се е заел да разпръсква по света православната вяра (май и той стана "доктор хонорис кауза").
А Дедо Божо кука яко! Макар че - може пък и да има голяма далаверка в тия сглобяеми храмчета... |
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 01/29/2010 : 10:21:56
|
Има (поне) две важни статии за проверката на ВСС в така наричащия се съд в Благоевград - населено място с име на комунотерорист в нагло нарушение на Конституцията и Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, които имат много пряко отношение към темата "Кадри в науката и висшето образование"
http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/28/849694_pravosudie_za_semeina_upotreba/
http://mediapool.bg/show/?storyid=161271
Ето какво написах току-що във форума на "Дневник" за ПОРЕДНОТО ТРЕТО УВОЛНЕНИЕ НА ПЕТЪР ДОШКОВ.
Да се върнем отново на текущите съдебни дела на Петър Дошков. Той е уволнен ЗА ТРЕТИ ПЪТ от така наречената управа на така наречения университет ЮЗУ (в града с име на комунотерорист). Уволнен е -не съм виждал документацията, но знам това лично от него - заради това, че не е поел възложени му часове за преподаване в университета.
Какъв е случаят? Някой се опитва да се изгаври с него, като му пробутва часове, които са много, които са по най-различни дисциплини и не съответстват на неговите интереси и разбирания. В трудовите договори на преподавателите в университетите не пише, че ще преподават "всичко".
Така или иначе Дошков (който е юрист) обжалва по надлежния ред акта на възлагане на тези часове. Но администрацията не разглежда жалбата му.
Вместо администрацията на така наречения университет да разгледа жалбата на Дошков срещу възлагането му на тези часове, някакви неграмотни и/или нагли административни плъхове се правят на дръж ми шапката. Чл. 90. (1) на Административнопроцесуалния кодекс гласи: "Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган." Вместо да разгледат жалбата на Дошков, неграмотните и/или нагли административни плъхове УВОЛНЯВАТ ДОШКОВ ЗА ТРЕТИ ПЪТ ОТ ТАКА НАРЕЧЕНИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЗАРАДИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВЪЗЛОЖЕНА МУ ЗАДАЧА - ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ТОЙ Е АТАКУВАЛ ПО НАДЛЕЖНИЯ РЕД ТОВА ВЪЗЛАГАНЕ?
ДЪРЖАВА?
НЕ, НЕ Е ДЪРЖАВА!
ТОВА Е КОЧИНА!
Отново подчертавам, че горното мое описание на случая с Гражданина (с голяма буква) Петър Дошков се базира на неговото собствено устно описание, направено пред мен.
Нямам пряко възприемане на фактите и документацията по случая.
Но аз вярвам напълно на Петър Дошков, че случилото се е точно такова, каквото той го представя. |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 02/02/2010 : 21:08:37
|
| Току-що приключи предаването "Референдум" по държавната телевизия, посветено на ГМО. Едновременно, хем се радвам, хем ме е срам, заради представянето на титана на науката от АУ-Пловдив. Объркан, некомпетентен, непрекъснато повтарящ клишета - радвам се, че така красноречиво беше демонстрирано на цяла България какво е нивото на хората, които би трябвало да ме оценяват, а в същото време ме е срам, защото може би не правя необходимото, за да бъдат изхвърлени такива типове от родната наука. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/20/2010 : 14:30:57
|
Академична общност ли бе, да я опишеш?
Не случайно нашите форумци се въздържат от писане напоследък. Ние пишехме, когато всички мълчаха. Сега започнаха да изригват гейзери от информация, които не само потвърждават това, което ние (авторите на "Храмът" и членовете и симпатизантите на ИРИОН) казвахме, ами дори надминават и най-черните ни предположения. Всички, които пишехме сме били обект на репресия заради изнесените факти и изложени предположения. Започва да става ясно защо. Нещата са били много по-страшни и обвързани отколкото сме предполагали. Просто нямаше здраво, на което да се опрем. Сега обаче е важно всичко да излезе. Ясно е че ще ни се догади, но няма друг начин за прочистване.
Ето поредният информационен гейзер:
Ректор под прикритие
Човекът, който "вербова" Алексей Петров за науката, застраховал УНСС в "Лев инс" От Иван Михалев
http://capital.bg/show.php?storyid=861234
Тънка червена линия
http://capital.bg/show.php?storyid=861234&sp=1#storystart
Сигналите срещу самия ректор
http://capital.bg/show.php?storyid=861234&sp=2#storystart
Фактите, признанията и самопризнанията на г-н професора и ректора са потресаващи. Когато ние от ИРИОН изкажехме предположение само за частица от тези корупции и шуробаджанащини, ни скачаха, че уронваме престижа на разни институции. Сега самите ректори си признават и си се хвалят с подобни неща.
Министър Игнатов от 2 месеца се хвали как възложил на същия този ректор да пише закон за висше образование. Коментарът е излишен. И затова май никой не ще да коментира. Като ще се осветлява, да се освети всичко, като ще се изрива - да се изрине всичко. Защото, това, което се сочи за Ректора на УНСС, явно с разрешение, май още не може да се каже свободно за Ректора X от университета Y или за Министъра W, който му възлага да пише закони. Бих заключила доста екстравагантно, но не смятам, че е пресилено, като изразя тезата - първо да се разчисти, после да се пишат законите - от ДРУГИ, извън X,Y,Z,W.
|
Edited by - moderator on 02/20/2010 14:50:32 |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 08/21/2010 : 08:32:52
|
Гледам, че още никой не е коментирал този нашумял (преди няколко дни) случай на наглост, безправие и тотална липса на морал:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=580601
"Депутатката от ГЕРБ и зам.-шеф на здравната комисия доц. Геновева Алексиева е оценявала собствената си дъщеря в конкурс за доценти. При предварителния подбор щерката е класирана на по-задно място, но печели при тайния вот на журито, в което е и майка й."
Четете там. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 08/23/2010 : 14:32:02
|
Ето още по темата посочена от Краси:
Скандална депутатка източвала Здравната каса
http://dnes.dir.bg/news/gerb-zdravnata-kasa-prof.-pravoslava-guguчkova-genoveva-alexieva-klinichna-pateka-bolnichna-pomosht-6955332?nt=4#cmts
Офталмолотгът проф. Православа Гугучкова обвини депутатката от ГЕРБ д-р Геновева Алексиева, че е източвала Здравната каса чрез безмислена пътека за болнично лечение на "мързеливо око" при децата.
Касата преди месец е включила заболяването в клинична пътека за болнично лечение, въпреки отхвърлянето на това от комисия на Българския лекарски съюз, казва в интервю във в. "Труд" проф. Гугучкова.
Мързеливо око се лекува само извънболнично - с упражнения на зрението, които се правят в продължение на месеци и години, докато се възстанови зрението.
"С 3 дни приемане в болницата нищо не помага и е даже смешо", коментира офталмоложката.
Според нея доц. Геновева Алексиева го е включила в списъка с пътеките за болнично лечение, защото има своя частна клиника по очни болести при децата, работеща със Здравната каса. А дъщеря й е назначена от нея за шеф на детското очно отделение в очната клиника в Александровска болница.
"И двете - майка и дъщеря, имат интерес да идват пари от Касата по тази пътека. Това е едно перфектно източване на малкото средства за нашето здравеопазване. И най-важното - без никаква полза за пациентите", заявява още проф. Гугучкова.
Тя изтъква, че всичките й колеги знаят за това източване, но си мълчат заради страха. "Много е страшно, когато някой с политически протекции налага правила за личната си изгода", допълва лекарката.
Депутатката от ГЕРБ и зам.-председател на здравната комисия Геновева Алексиева стана известна наскоро с друг скандал - че е била в журито, оценявало собствената й дъщеря в конкурс за доценти. Тя е дала гласа си като член на Специализирания научен съвет по офталмология. Въпреки че при предварителния подбор депутатската щерка д-р Виолета Чернодринска е била класирана на 4-то място, тя печели второ място при тайния вот на журито. Така печели една от трите обявени позиции в конкурса за доцент от девет кандидати.
Кандидати са алармирали за недопустимото "родителско" участие, но доц. Алексиева не си е направила отвод. В журито остава и другият родител на кандидат - проф. Веселин Танев. Неговият син обаче не се класира.
Д-р Красимир Коев, главен асистент в Медицинския университет в София, който е един от деветимата участници в скандалния конкурс за доценти, вече обяви, че ще заведе дело в Софийския административен съд за законовите нарушения при провеждането му.
По повод казуса председателят на Народното събрание Цецка Цачева коментира, че доц. Алексиева е трябвало да подаде декларация за конфликт на интереси и да не гласува в този конкурс за дъщеря си.
Самата депутатка коментира случая в сутрешните блокове на Нова тв и bTV. Тя заяви, че атаката срещу нея всъщност се цели в ГЕРБ. Публикацията във вестника пък била “менте, а фактите - изопачени и неверни”. По думите й тя стриктно изпълнила препоръката на Висшата атестационна комисия (ВАК) като родител да не участва в дискусията на конкурса, а гласувала за дъщеря си само защото законът не й давал друг избор. Твърдението, че не е участвала в дискусията обаче, се опровергава от протокола на конкурса от 25 юни т. г.
Заради скандали вече трима депутати от ГЕРБ подадоха оставки от високи постове - Лъчезар Иванов, Пламен Цеков и Светлин Танчев.
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 08/26/2010 : 17:58:26
|
В утрешния в-к "168 часа" има цели три страници (първа, четвърта и пета), посветени на педофилски скандал, в който са замесени трима научни работници (асистент и докторантка от ИЗР и асистент от МУ) плюс още един специалист от НССЗ.
Вината им явно е неоспорима и да се надяваме, че българският съд ще ги накаже адекватно; НО - кой ще потърси сметка на тези с многото буквички преди и след името, чиято безпринципна кадрова политика доведе до заглавието: "Учени в сексоргии с дрогирани деца"? |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 08/30/2010 : 13:54:12
|
Добър коментар по Дойче Веле:
"Достойно" замазване на ситуацията
by newswriter on 30/08/2010 9:18 AM
Дойче Веле
http://kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=13149579
През изминалата седмица поредният случай на конфликт на интереси в редовете на управляващата партия приключи по вече познатия начин - с оставка от някои постове след среща с партийния лидер. Решава ли оставката проблема? Анализ на Ясен Бояджиев:
Депозираните оставки като заместник-председател на две парламентарни комисии премиерът оцени "високо" като "достоен изход от ситуацията". А ситуацията е по балкански проста и банална…
Народна представителка, лекар с доцентско звание, член на Специализиран научен съвет оценява и гласува за собствената си дъщеря, за да стане и тя доцент.
Двете освен това успешно съвместяват ръководни постове в държавната здравна система с ръководството на собствената си частна клиника със същия предмет на дейност.
Което пък прави доста правдоподобни появилите се съмнения около включването на свързана с тази дейност диагноза в клинична пътека, финансирана с обществени средства.
"Абсолютно безпощадният" премиер
Народната представителка би излязла наистина "достойно" от тази ситуация, ако бе отронила поне една дума на съжаление. Вместо това тя повтори обясненията си, които обръщат надолу с главата смисъла на понятия като закон и морал, и само потвърди тягостното впечатление за наглост и липса на елементарно благоприличие.
От което стана ясно, че в никакъв случай не би подала оставка от който и да било от многобройните си постове, ако не й беше наредено.
А дали оставките са "достоен" изход за издалия нареждането за тях? Някога той бе казал, че при подобни прецеденти ще бъде "абсолютно безпощаден", независимо кой се е провинил.
Въпреки че се наблюдават известни изключения, като например с автора на репликата за "шибания народ", не може да се отрече бързината на реакцията спрямо зачестилите "подобни прецеденти".
"Безпощадността" обаче не изглежда никак "абсолютна". Оставките например се ограничават само до някои постове. Но това, разбира се, е формалната и далеч не най-важната страна на въпроса.
"При така създалата се ситуация и скандала около нея е недопустимо тя да остане заместник-председател на тези две комисии”, обясни мотивите си премиерът. От което следва че, ако не се бе създала ситуация и нямаше скандал, щеше да е допустимо. Тоест, проблем има само, ако и когато се разчуе за него.
Важни са не принципите, а кой ги определя
Проблемът освен това, както се оказа, за премиера е плод не на поведението на народната представителка, а на "кампания" срещу нея. Както и в други подобни случаи, той избягва да оценява по същество това поведение и на практика го оневинява, може би защото и не вижда нищо осъдително в него.
Виновни излизат разгласилите и възмущаващите се, а самата народна представителка е тяхна невинна жертва.
"Личните нападки срещу мен не трябва да се отразят върху имиджа на партията", обяснява тя защо подава оставка въпреки невинността си. Искащият оставки вероятно също си мисли, че така спасява имиджа на партията.
Докато прави това обаче, замазва и без това схващаните тук като твърде относителни граници между законно и незаконно, морално и неморално, допустимо и недопустимо.
И затвърждава ширещото се усещане за всепозволеност, както и схващането, че ценностите и принципите сами по себе си нямат значение. Важно е кой ги определя.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 09/02/2010 : 10:14:20
|
Проф. Кръстьо Петков за Симеон Дянков като учен, експерт и политик:
Проф. Кръстьо Петков | 2010-09-02 08:32:00
КРАХЪТ НА ”DOING BUSINESS”
http://bulgaria-news.bg/category/bulgaria/politics/article/post47363.html
През 2003 г. Световната банка стартира проекта „Правене на бизнес”, в който водеща роля като експерт има българинът Симеон Дянков. Проектът заимства принципната идея от разработката „Индекс на икономическата свобода” на консервативната „Heritage Foundation”, оповестена още през 1990 г.
Предназначението на индекса е да подрежда страните според равнищата на регулации и данъчно облагане. Екипът на Световната банка разширява приложното поле на наследената методология и от 2004 г. започва да публикува годишни класации, давайки най-много точки на онези страни, които имат най-ниски равнища на регулация. Първи победител е Колумбия; в по-късните издания шампиони са страни като Маршалските острови и Грузия, прочули се с решението да да се откажат от кодексите на труда и да предоставят пълна свобода на бизнеса да наема и освобождава персонала, да плаща или не социални осигуровки, да спазва или да погазва стандартите на Международната организация на труда (МОТ).
На 27 април 2009 г. ръководството на Световната банка излиза с меморандум, в който информира своите подразделения, че елиминира индикатора за гъвкавите пазари от условията, които поставя на страните, кандидатстващи за заем.
По този начин методологията на Дянков и сие, добила известност като EWI става излишна (EWI e индикатор, който показва административните трудности при наемане и освобождаване на работната сила в частните фирми). Класацията на нейна основа , публикувана за последен път през есента на 2009 г., звучи като епилог на една провалена шестгодишна мисия.
В какво се състои провалът?
Първо, методологията за оценка на бизнес средата е едностранчива, показателите и източниците на информация-непрозрачни, а техниката на изчисление и точкуване е елементарна.
Съществен недостатък е, че се измерват само загубите и се пропускат ползите от регулативните политики. Накратко казано, инструментът за мерене е негоден, поради което произвежда неточни и дори абсурдни резултати: поставя национални икономики от Балканите и Евразия , намиращи се в състояние на хаос, в челото на класациите; праща назад реалните лидери в икономическия пърформънс, каквито са скандинавските страни;
Второ, предназначението на класацията ”Правене на бизнес” - да оценява напредъка в икономическите реформи в сравнителен международен план, не се реализира. (А в условията на криза тази икономическа методология е направо непригодна за анализ и сравнения).
За сметка на това се прокарва разрушителната идея, че колкото по-малко регулации има в една национална икономика, толкова по-високо ще е нейната ефективност. Христоматийна истина е, че конкурентоспособността и растежът зависят много повече от други макроикономически фактори, каквито са достъпа до финансов ресурс, качеството на инфраструктурата, професионалната квалификация, корупцията и др.
Трето, публикациите „Правене на бизнес” предизвикаха остри критики от МОТ, международните синдикални организации, неправителствени организации от САЩ и Европа, водещи световни икономисти. В продължение на шест години Световната банка беше подложена на растящ натиск от всички посоки, което сериозно накърни нейния авторитет като институция, разработваща глобални стратегии за икономически реформи и сравнителни анализи. Макар и закъснял, отговорът беше категоричен: върховният мениджмънт на Банката взе решение за отказ от инструментариума „Правене на бизнес”, което има задължителен характер за аналитичните звена и финансовите структури, пръснати по целия свят.
Така екипът „Дянков” остава без предмет на дейност, а личната кариера на добилия световна известност български икономист е поставена под въпрос.
Не е изключено това твърдение и оценките по-горе да бъдат поставени под съмнение от фенове на новоизгряващия политик Симеон Дянков. Затова предлагам на безпристрастните читатели и професионалните икономисти да се запознаят с първоизточниците, от които черпих информация, преди да изляза с обобщаваща оценка за краха на сравнителната макроикономическа иновация. Препоръчвам на интересуващите се да се запознаят с:
1. Анализ на независимата група за оценка, представила специален доклад пред ръководството на Световната банка за работата на целевата група „Правене на бизнес” (2008 г.):
2. Експертизата на МОТ за адекватността на системата от индикатори и политическите импликации на инструментариума „Правене на бизнес” (2007 г.):
ЗАДГРАНИЧНИТЕ МИСИИ
Симеон Дянков представя себе си като международно известен специалист по сравнителна икономика. Такава е истината, или поне част от нея. Нека да видим обаче в какво стои зад личната популярност и сред кои политически и експертни кръгове тя е доказана.
Първата новина за международната кариера на икономиста Симеон Дянков, която възникна в България, е за неговото постижение като един от най-често цитираните автори. Този рейтинг се дължи на две обстоятелства:
* Едното е пряк резултат от участието му в ежегодните класации и публикации на Световната банка „Правене на бизнес”, превърнали се в бестселър сред институционалната книжнина.
Тук трябва да отчетем и интереса на част от бизнеса и експертите-пазарни фундаменталисти от страните с възникващи пазари, към рейтинговите продукти на Банката. При класическите рейтингови агенции, за да те класират в челото , трябва да си платиш; при Световната банка резултатите от годишните кастинги „Правене на бизнес” се взимат предвид в нейната кредитна дейност. И влияят върху условията, които се поставят, за да се получи поредното финансиране.
По-късно в церемониите на годишните класации се добавят и шоу-елементи, като се избира Реформатор на годината. Което на свой ред ражда парадокси: политици и експерти от диктаторски страни и олигархични общества, които нарушават нормите и стандартите на МОТ, биват лансирани като световни шампиони в дерегулацията.
* Другото обстоятелство е: кой как прави интернет-класациите на най-цитираните автори в икономическата литература.
Наскоро беше публикувано любопитно изследване върху научната стойност на публикациите на Дянков /Виж. „Дума”, 23/01/10/. Като изключим ненужно хапливия език на статията, изводите на автора Г. Георгиев, са достатъчно интригуващи: а/ класирането на Дянков на 96-то място сред първите 100 е по един от възможните 33 критерии; б/интересът към него идва главно от общите публикации с Андрей Шлейфер (утвърден капацитет, но твърде съмнителна фигура от гледна точка на спазването на етичния кодекс на служителите на Световната банка).
Следващото свидетелство за значението на Симеон Дянков като мисионер на Световната банка са неговите задграничните пътешествия и задачи. Тук напускаме света на научната книжнина и навлизаме в друго пространство: на експертния активизъм. В него от международно известните капацитети се очаква не просто да проповядват идеи, а да ги прилагат на практика.
В тази революционно-преобразуваща дейност се открояват две специални мисии на Дянков: грузинската и българската.
Грузинските завоевания
Подготовката за тях се провежда още през ранната 1997 г., когато Симеон Дянков участва в изследване на експортния потенциал на грузински предприятия. След 2004 г. той системно посещава страната - вече не като изследовател, а инструктор по правене на реформи. Още тогава проличава неговата страст към „съзидание чрез разрушение” (виж по-долу).
Първото „постижение” в реформаторската дейност на Дянков и местните му съратници е ликвидирането на грузинската Академия на науките. Нейните институти от „сталинистки” тип са закрити и пратени в небитието. Реконструираната мини- „Академия” започва да работи като придворна институция и се курира от... президента на страната.
Световно известни грузински учени се опитват да предотвратят катастрофата. Те апелират за разум, за постепенност на реформите; предупреждават за непоправимите последици от загубата на вековни просветителски традиции и ценности .В специална декларация на академичната общност се изразява готовност за конструктивен диалог с правителството на Грузия и модернизация на академичната наука. (Виж: 24 саати, 22.06.05 - Тамаз ГАМКРЕЛИДЗЕ, академик, президент Академии нaук Грузии)
Да ви напомня с нещо тази ситуация проточилия се с месеци конфликт с БАН? Същият почерк, сходни квалификации! С една разлика: на родна земя Мисионерът не се посвени да изрече гласно мнението си за академичните учени, наричайки ги „феодални старци”!
Успехът му и в България обаче изглежда предрешен, защото най-важната предпоставка е налице: учени и ръководители от БАН вече са настроени един срещу друг, професионалната солидарност е изместена от индивидуалното и груповото самоизяждане. По този начин уместни идеи на по-младото поколение български учени-за интегриране на изследователската дейност с университетите, за приложна експанзия на науките, за стимулиране на научната кариера и др. остават на заден план.
Пълен разгром на противниците се постига и в другото поле на битките между радикалните реформатори и традиционалистите в Грузия. Целите на завоевателите в тази офанзива са: промоция на частния бизнес - сектор и дерегулация на трудовите пазари.
Инструкторите от Световната банка и новоизлюпени / пост-сталинистки пазарни фундаменталисти са в общ фронт срещу привържениците на трудово-правните стандарти и процедури при наемането и освобождаването на работната сила. Синдикатите са сред най-преследваните еретици. Лозунгът: „Долу всички регулации”, е претворен на дело. Грузия става една от първите страни с отменени трудови закони, за което е бламирана от МОТ.
Един от участниците в проучвателни контра-мисии на МОТ и ЕС в страната на „абсолютната икономическа свобода” сподели пред пишещия тези редове: „Когато се срещнахме с грузинския министър на труда и го попитахме защо е отменен Кодекса на труда, той ни отговори: ”Да се работи по кодекс е въпрос на стил, а не закон!!!”. Както се казва, коментарът е излишен!
Българското предизвикателство
Да се завърнеш в родната си страна като неин финансов министър и вицепремиер в реформаторско правителство, след почти 20-годишно отсъствие, е истинско предизвикателство. Социолозите биха казали, че подобен експеримент може да предизвика културен шок.
Тази страна от политическия експеримент с Дянков ще дискутирам по-долу. Преди да стигнем до нея, е уместно да припомним хронологията на събитията и да проследим маршрута на пътешествието към Родината.
Всичко започва през февруари 2009 г., когато кметът на София и неформален лидер на политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов се среща със Симеон Дянков в САЩ на гала-вечеря на президента Барак Обама. Бъдещият премиер в свойствения си директен стил прави предложение на своя сънародник да се включи в неговия екип.
Офертата е примамлива и навременна (дори изпреварваща предстоящи събития). Работата на Симеон Дянков в Световната банка по проекта „Правене на бизнес” е пред приключване. Предстои неговото закриване поради професионална неадекватност, което става факт в края на април 2009 г. Пътят за завръщането в България, където има шанс да се прави поредна реформаторска революция, е открит. Съекипниците изглеждат надеждни - като привърженици на икономическата доктрина, усвоена от Дянков в Световната банка.
Единственият проблем е, че светът е в безпрецедентна финансова криза. Но и тук се намира решение-Дянков е обявен и представен в България като международно признат специалист по антикризисни стратегии. Фактът, че персоналният му опит се свежда до финансово-статистически калкулации и подреждане на национални икономики, базирани на субективни преценки от юристи в съответните страни, изглежда не смущава нито него, нито новите му ментори.
За по-малко от 6 месеца, преквалифициралият се от инструктор във водещ конструктор и изпълнител на реформи вашингтонски експерт, успява да постигне удивителни резултати. По-крупните от тях са:
* за 50 дни ликвидира наследения недостиг в бюджета от над половин милиард лева и през септември постига положителен баланс; въпреки резкият спад на очакваните приходи в края на годината, успява да отчете балансиран бюджет като залага нова свръх-цел: през 2010 г. да приключи с бюджетен дефицит от 0,8%, което ще е световен рекорд за годината и супер-постижение в условия на глабална криза;
* предприема тотална атака срещу корупцията и черната икономика. Ангажира се с цели, непостигнати от друг финансов министър в света: да изземе за броени месеци от контрабандисти, данъчни измамници, и корумпирани политици милиарди левове, които да инжектира в държавната хазна;
* удря чрез законови промени и данъчни проверки интересите на доскоро недосегаеми за властта олигарси, шоумени и повелители на сенчестия бизнес (например хазарта);
* инициира невиждани за България институционални реформи: преструктуриране на БАН /по модела, приложен в Грузия/; закриване на стотици болници; свръхцентрализиран контрол в митниците;
* демонстрира на практика непознати фискални иновации, като орязва еднолично плащания за 2009 г.; прехвърля други за следващата година, без да се интересува от законовите процедури;отменя/отлага бонуси за висшия държавен апарат и социални плащания за бедни , безработни и лица с увреждания и т.н. и т.н.
Всичко това се прави с рядко срещана енергия и революционен плам.
Трябва да признаем, че Симеон Дянков показа кураж в изпълнението на българската мисия - независимо дали е подкрепен от общественото мнение (както в случая с хазарта и данъчните измами); или е контра-атакуван от влиятелни институции и личности (в казуса с БАН, или след нападките срещу президента на републиката). Което показва, че в България не се е завърнал посредствен и страхлив чиновник от международна финансова институция; нито психически неуравновесен човек, както смятат доста от неговите коментатори и недоброжелатели.
Имаме работа с феномен - продукт на строго определено професионално и културно обкръжение. Знае се, че за мисионери стават само посветени хора, с твърда, дори фанатична вяра в правотата на религията, която изповядва.
Как едно провинциално момче от Ловеч, преминавайки транзит през софийски университет, се добира до висша позиция в Световната банка и след това черпи дивиденти от нея в начеващата си политическа кариера, е въпрос, който изисква обстойно биографично/социологическо проучване. Нужни са и още факти, натрупване на житейски и космополитен опит . Което, при възходящия марш на Симеон Дянков през глобалното пространство, е въпрос на време.
Моята амбиция тук е по-скромна: да видя как се вписва личността „Дянков” в коренно различна културна среда (американската и българската) и доколко това влияе на публичните му изяви.
КУЛТУРНИТЕ ТРАНСФОРМАЦИИ
Според обяснителните теории в културната антропология, човек е продукт както на биосоциалния си произход, така и на факторите на средата (професионална, институционална, неформална), в която действа в зряла възраст. Такъв е и случаят със Симеон Дянков - българин по рождение, янки-бой по поведение.
В България по времето на соца (а и днес в някои микро общности), се цени скромността. Ако си с отлични постижения в училище, притежаваш безспорен талант и дори да си гениален, очакването е: да не се хвалиш.
Само че днешният свят не принадлежи на скромните. Симеон Дянков е усвоил по органичен начин тази ценност, благодарение на продължителното си пребиваване в САЩ, преминавайки през всички ключови фази на житейския цикъл: завършване но висше образование: работа по професията; създаване на семейство; правене на кариера.
Затова за него е естествено да заяви: „ I am the best” (”Аз съм най добрият”) - като цитиран автор; като експерт по сравнителна икономика; като съветник на министър-председатели и президенти; като финансов министър. Така би отговорило всяко амбициозно американско момче, ако му зададат въпроса какъв е той?
В България да си предан последовател на някаква политическа или научна идея се свята за отживелица. Днешният българин се научи да цени смяната на съдружниците, приятелите, религията - дори при условие, че тези обрати са свързани с материална изгода.
Емигрантът Дянков не сменя приятелите си през ден и очевидно не се бои от враговете си. Знае, че първите ще го подкрепят докрай (основен принцип в американското разбиране за съ-гражданство); а вторите няма да му простят, стига да го хванат натясно.
Симеон Дянков отрано се е приобщил към друга, чуждоземна (до преди две десетилетия непозната в България) икономическа доктрина - тази на пазарния фундаментализъм. Той вече й принадлежи с плът и ум, както това се изисква в класическите религиозни ордени. Важно уточнение: като експерт и експериментатор Дянков е представител на най-консервативното крило - това на Учителя Милтън Фридман. Негови идоли са Фридрих Хайек и Йозеф Шумпетер.
От Хайек очевидно е заимствал възгледите за икономическата свобода, но е подценил предупреждението на този гениален представител на либерализма - за неизбежния крах на всеки опит да се налагат върху икономиката проекти за преход по централен път или от някаква външна сила. Икономическите трасформации по проект (като своего рода социално инженерство) според Хайек са сигурен път към робството. Що се отнася до теорията за „съзидателното разрушение”, както грузинския период, така и начеващият български престой в глобалната реформаторска биография на Дянков доказват, че Шумпетер е получил верен исторически последовател.
Да разрушиш наследството / заварените институции до основи, да разчистиш пътя за новото, което ще се появи от развалините на старото - такава е ултра неолибералната революция, която шества главно в страните от бившия соц лагер. Неин виден идеолог и практик е Дянков, превърнал се в един от най-усърдните адвокати на Вашингтонския консенсус.
Замисълът му е грандиозен, усилията - впечатляващи, организацията на работата и комуникациите чрез модерните технологии-далеч изпреварващи българските политически и управленски стандарти. Блогът на Дянков, биографиите и публикациите в „Уикипедия” и водещи световни сайтове, поръчаните коментари във флагмана на конервативното движение „Уолстрийт Джърнъл”, няколкократно надминават пиар-проявите на цялото българско правителство воглаве с премиера.
Всичко това ме кара да мисля, че американизацията (в положителния смисъл на думата) на Симеон Дянков, е завършена. В политически (публичен) и в професионален (експертен) план той се държи и ще продължи да се държи като представител на елитни университетски и финансови институции от САЩ и глобалните капиталови центрове: с високо лично самочувствие, идейно пристрастие, увереност в правотата на делото, на което се е посветил.
И което е най-важното: с ампутирана социална чувствителност...
Професионалният проблем на Симеон Дянков обаче е огромен: той трябва да докаже правотата на делото си и да отчете успешна мисия в период на невиждана, непозната за живеещите днес поколения икономическа криза.
Кризата започна в САЩ (страната на неговата сбъдната мечта), премина през развитите икономики (с доминиращ частен сектор, завършен продукт на доктрината за свободния, перфектен пазар, управляван от „невидима ръка”); опустошава териториите на нововъзникващите пазарни икономики (където Дянков и сие са се отдали на грандиозни експерименти);
Кризата дойде и в България, противно на твърденията на правителството на „Станишев”, носещо главната отговорност за срива на националната икономика и финанси.
За да предпази собствения си народ от това бедствие, Симеон Дянков му инжектира свръхдоза оптимизъм.
Убеждава го, че след април-май 2010 г. ще се измъкне от тресавището и ще заживее по-добре. Вътре в себе си знае, че това е лъжа. Не може да не познава прогнозите на видни сведущи политически лидери и икономисти за опасността от депресия, неконтролирана безработица и дори повторение на финансовия срив.
Тогава защо не казва истината? Вероятно разчита на инерционния месианска психика на поколения българи! Само че не си дава сметка, че тук, в родната България, много бързо месианската вяра бива заменена с активен песимизъм, раждащ омраза. На първо място - към онези, които съзнателно са въвели в заблуждение собствения си народ. Справка-завърналият се като цар и трансформирал се в премиер Симеон Сакскобургготски.
Ако се повтори този сценарий, ще се потвърди моята диагноза, че Симеон Дянков страда от дълбоко вкоренен културен и когнитивен дисонанс.
Роден в България, той не познава и не възприема по органичен път собствената си нация. Това не значи, че е лош по природа човек, или злонамерен по действия икономист. Просто историята, обучението и мисиите са го приобщили към друга, не-българска система от ценности, вярвания и норми на поведение.
Времето, особено това на глобалните революционери и експериментатори, изтича неимоверно бързо. След не повече от година ще разберем, дали моят анализ на явлението „Дянков” е бил обективен и дали прогнозата , че сега се е посветил на „Мисия невъзможна”, ще се сбъдне. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 10/16/2010 : 19:42:38
|
Титанът на науката проф. Михаил Константинов за момент се яви на народа да му каже колко е тъп - а народът май го постави на мястото му - твърде любопитна размяна на реплики днес във форума на в-к "Сега":
http://forum.segabg.com/topic.asp?whichpage=2&topic_id=177857
Мишо Константинов: Пичове, много обичам двойните стандарти. А също и политическата коректност. Та по този повод да ви припомня, че завършилият (вероятно) средно образование Тодор Живков е доктор хорис кауза на Токийския университет, а напълно неграмотната Елена Чаушеску е същият вид доктор на Сорбоната. Добре беше това да се упомене, но не се. Или авторът не го знае, или скромно го премълчава. Така че - подарявам му тази информация.
А иначе аз чета лекции по математика в ЕПУ-Перник, и нивото на студентите там е точно такова, каквото е в момента в УАСГ. Където също чета лекции. Това ниво е ниско. Толкова ниско, колкото е в СУ, ПУ, ЮЗУ, ШУ и РУ.
И понеже сега ще рукнат коментари за моята компетентност, ще напомня, че имам над 500 научни публикации, много висок импакт-фактор, висок g- и h-фактор (за който знае какво е това). И над 1500 цитирания, повечето на Запад. А там с връзки това не става. Или почти не става. И от 30 години преподавам, така че имам представа за някои неща.
Бъдете здрави!
Die Hexe: Г-н Константинов, вие като един същи медиум, от пръв поглед (по снимка) определихте нивото на новите си студенти? Похвално, похвално!
Можете да се гордеете, че сте обратния случай на Чаушеско - интелигентен и образован, а завършвате като преподавател в П.У.Т.К.А. 
StrikeEagle: Позволяваме си да се УСЪМНИМ СИЛНО в
спекулативното твърдение на Мишо Константинов,
че нивото във Факултета по математика на СУ "Климент Охридски" е като в ЮЗУ и УНСС.
Mrx++: На Тодор Живков японците му дадоха доктор хонорис кауза, защото много обичат българското кисело мляко. Елена Чаушеско беше академик (аз знам благодарение точно на кого, ама ми е бил гост в къщи, че не искам да го излагам - един от най-големите румънски учени). Пропуснат е един съветник на Петър Велики, който не знаел да пише, ама е станал член на Кралското дружество по препоръка на самият Нютон. Такива истории по география.
Меркел има само една, а не седем дисертации - по Квантова химия, изработена и защитена в Централния Институт по физикохимия на Академията на науките на ГДР- Адлерсхоф, Берлин. Била е и активна комсомолка, затова сега има организационен опит. И наш Боко беше добър член на БКП, ама маркучите му пречеха да добие такъв опит.
Manrico: Професор Константинов е известен и компетентен математик, но очевидно не е запознат с лемата на Манрико за менталната детерминанта на лузъра, та затова не може да си обясни някои неща
Значи, поставя се въпросът "Що Х са го поканили да преподава (в Перник или някъде другаде) и му плащат добре, пък аз кеся в БАН за 500лв?" Възможните отговори, които изчерпват напълно вероятностното пространство, са:
1. Той е компетентен и известен, аз - не.
2. Лъже, че преподава и му плащат добре, всъщност мие чинии там.
3. Защото там са гадове и непочтени, и той е непочтен, пък аз съм почтен, а почтените не ги канят.
Отговор 1 се отхвърля, защото психологически е невероятно да си признаеш дори пред себе си, че не ставаш. Отговор 2 в случая не важи, защото е известно, че Х преподава, но е сложен за пълнота на пространството, тъй като се използва често в други случаи, когато обстоятелствата около Х не са доказани (например при емигрантите). Значи остава единствено възможен отговор 3, което доказва лемата, чиято точна формулировка оставяме за упражнение на любознателния читател (както обичаше да прави покойният проф. Тагамлицки)
Caravaggio: 4. Абе, имам в малкото джобче доказателството на хипотезата на Голдбах, обаче ме мързи да го извадя - няма да се занимавам с простаци, я!
Die Hexe: Тцъ, Манрико, канят, ама не всеки се съгласява Да цитирам думите, с които отказа например съпругът ми - не бих си лепнал такова петно в биографията.
Mrx++: Средното образование е толкова пропаднало, следствие на различни експерименти, че средното ниво на студентите, които влизат е отчайващо. Разбира се има отделни единици, но това са изключенията. Константинов говори за общият случай. Нещо повече всички помним как се влизаше навремето в унивесритет. Какви бяха изискванията - само отличници можеха да влязат- сега обаче ги чакат само да се появят в двора на университета за да ги запишат, с дипломи, без дипломи само и само да се завъртят къде университета и са записани.
Calina Malina: И на мен ми е странна логиката на г-н Константинов, според която след като нивото на българските студенти е ниско, количеството университети ще подскочи в качество на образУваните в тях. ; ) Поради което с чиста съвест могат да се взимат хонорари и да се издават дипломи без всякакво покритие.
Ми не са достатъчни сертификатите. Тц.
Даскал Цеко: Г-н професорът е подал свеж бъзик с напомняне на някои фрапиращи факти от недалечното „о, минало незабравимо”.
А относно извадката от CV-то си, която той със снизходителна любезност ни е представил, си позволявам да направя няколко дребни корекции.
1) h-фактор няма, има h-индекс, или Хирш-индекс (няма нищо общо с барон Хиршовата железница).
2) Стриктли спийкинг, импакт-фактор може да има научно списание, а не човек.
3) За човек, който е предимно в БГ и при това преподава (т.е. не се занимава само с наука и публикуване), 500 читави публикации за 30 години звучи несериозно. Освен ако в кюпа с „публикации” не се набута всичко – постери, абстракти и дребни съобщения в уъркшопи от рода на „Дни на техниката на Военно училище „Маринчо Бимбелов-Страшния” в Цалапица, или „Всероссийская встреча математиков” в Политехническия институт в Усть-Пиздюйск.
А пропо, в Изследователския център, където работя, има база данни, в която всеки е длъжен да вписва публикациите си за годината. Та по местно решение, вписваме само публикациите в списания с импакт фактор над 2. Другото го шкартираме.
Мдам.
Бъдете здрави и весели.
Ку-Ку: Доколкото знам идеята на пернишкия университет е да взима париците на изпаднали турски, кипърски, сръбски и албански младежи и да има издава някакви тапии. Това си е бизнес и като такъв трябва да го разглеждаме. Същото нещо направи и СУ с новия медицински факултет - там се обучват основно турски граждани.
Господин Константинов се е поизхвърлил със сравненията, нерде студентите в СУ (ФМИ), нерде шуменския пуц или пък пернишкото образувание.
Туткалчев: Импакт-господинчото уверено върви от сериозна кауза към сериозни приходи.
softwind: не дърпай дявола за опашката, че ще ти наскачат Хамеловци, М. Константиновци и други подобни да ти обясняват, че всички следващи след тях поколения са идиоти, на които те за съжаление трябва да преподават. Но те като преподаватели са уникални, почти идеални, незаменими и суперпрофесионалисти.
Мишо Константинов: Да, има неточност, Цеко е прав. Показателите h- и g- се наричат индекси, а не фактори (което впрочем няма никакво значение). А личен импакт-фактор има, и това е добре известно. Всяка статия в списание с импакт-фактор се отчита, като ИФ фактора се раздели на броя на авторите. Като се сумират всички тези числа, се получава индивидуалният приведен ИФ. Който, разбира се, зависи от научната област. Моят индивидуален приведен ИФ е над 40, което за науката математика е добре. А иначе от 500 мои работи, 300 са в реферируеми издания, 200 от които - списания с ИФ. Иначе ИФ в някои случаи наистина е пълен боклук, наскоро в SIAM Review имаше хубава статия по въпроса.
Когато казвам, че нивото е ниско, имам предвид средното ниво. И няма как да е иначе, защото гимназиите (с няколко изключения) са кошмар, а добрите зрелостници отиват на Запад. А нивото на студентите от ЕПУ-Перник го проверих с тест още първия час.
За съжаление, нивото на форума на "Сега" също взе да запада. Както впрочем всичко останало.
Бъдете здрави!
генек: "ГраждАне на града и района, днес в нашия Световен университет по всите нАуки гастролира професор Мишо...Ще ви покаже..."
Като чух накъде обикалял уважаваният колега /по форум - де при простолюдието такива високи pH-ове/, разбрах как накрая и той схванал защо пада нивото на студентите.
Все пак - поклон пред дезодориращия иНпас фактор и високото равнище на алфасинхропозиклинибиквадратиона му! 
Васик: Според мен бай Мишо въобще не казваше, че едни студенти са по-добри от други. Той просто отбелязваше факта, че за последните 20 г. нивото е спаднало рязко като цяло.
Бармалей: Божкеий(както казва форумната Геновева ) Ми то тук - у Форума зе да ми става страшно - професор до професора...учен до учения..Баняджия до баняджия - секакви иеродити...елит дорде не речеш...
Google: Защото знаем какво е ISI, IF и h-index полюбопитствахме какво всъщност казва ISI (Web of Science) за научната продукция на М. Константинов
Results found: 27 (доста далече от 500)
Sum of the Times Cited : 89 (доста далече от 1100)
Average Citations per Item  : 3.30
h-index : 6
Иначе, какви са споменатите от МК 500 публикации се вижда от сайта му
http://uacg.bg/pw/mmk/
но освен 27 другите нямам нищо общо нито с импакт-фактор, нито с h-index.
A h-index = 6 е доста малко за професор по математика.
beagle: Гугле ,
Човека има маса съвместия с Андрюха Райчев , при Волгин . Те влизат в химпакта , а ич не ги броиш ...
Даскал Цеко: Е аз умишлено се въздържах да назова нещата с оная клинична прямота, с която ги е казал форумецът Google. Нямах желание да ви показвам репродукция на картината „Иван Грозни убива баджанака си”.
А пропо, в една Испания например, която не е сред елита на петте водещи в науката страни, се спазва неписаното правило: за да си направиш устата за професор, трябва да имаш h-индекс над 20. Е кога ще ги стигнем хишпанците? За хамериканците да не говорим.
И още нещо – всички тия наукометрични показатели, бройки, фактори, индекси и т.н., не бива да се разглеждат изолирано, а цялостно. Иначе се стига до големи изцепки.
Google: Извинявам се. Поправка за данните за М. Константинов
Results found: 38
Sum of the Times Cited : 203
Average Citations per Item : 5.34
h-index : 8
Това не променя много нещата
G5: Уважаеми колеги,
за импакт фактора изчакайте форумния спец баба ви яга. той/тя ще ви осветли детайлно що е то научна дейност и има ли почва у нас.
Досега си мислех, че има два вида бг научни работници. Едните действат на фронта с лабораториите и експериментите (те стават все по-малко и се изнасят на запад по обясними причини), другите - щъкат из страната, цитирайки наизустени лекции с цел максимално кеширане от всички възможни университети и паланки. Те са "отраканите" в бранша. Бизнес - лошо няма. Както се вижда, колегата Мишо даже е горд от факта, че е разширил бизнеса и в П.У.Т.К.А. Има ли смисъл при това положение да се опитва да парадира с импакт фактор?#8204; ... :-)
А... пропуснах третия вид бг научен работник, клечащ на минимална заплата или на западни стипендии, обаче върл привърженик на развитото соц общество. Той в лаборатории не работи, но и бизнес не развива, поради мързел или некадърност - по избор на клиента. Вместо това е назначен някъде (понякога - към някой световно известен университет (кат шуменския например ; -) и преписва от време на време статийки от тук от там, за отбиване на номера. Основното си житейско призвание този индивид вижда единствено във форума на сега, където може да се оплаква от живота, от капиталистите, от липсата на пари и от арменския поп, и да се жалва за сладкото социалистическо битие едно време и отминалата младост. Типичен представител е маркс с двата плюса.
Мишо Константинов: Сигурно ставам досаден, но освен базата данни на ISI има още поне 4 сериозни бази, примерно Scholar Google, MathSciNet и т.н. Там може да се види, че само монографиите ми са цитирани над 400 пъти. Не е хубаво един преподавател да се оплаква от мат'риала, но когато ти идва студент и пише 1/(a + b) = 1/a + 1/b, няма какво много да се направи. И това са студенти от елитни университети! Същото е в Перник.
Бъдете здрави!
Васик: Бай Мишо се ядосва, но какво да правиш, като тука всеки втори е Риман, а останалите имат повече титли от Меркел и Борисов сумарно.
Stef8: Професор Константинов е голям математик, човек с широка обща култура, ерудит. Но статията не е за неговите постижения в науката, а за дереджето на нашите университети. Ако някой в УАСГ смята, че 1/(a+b)=1/a+1/b, това означава ли, че трябва да откриваме нови университети? Или идеята е да има университети за кандидати с това ниво на математически познания, че в УАСГ, ТУ, СУ да учат само добрите студенти.
Професор Константинов, съмненията не се отнасят до вашите качества като математик. Просто се питаме има ли нужда от такъв университет като Пернишкия и дали той не е създаден за пране на пари или/и за лично обогатяване на някого.
Mrx++: Някои бележки относно броят на статиите, спорът за броят на цитиранията, за импакт фактора и др.
1. Бройката на статиите: могат да се пишат много статии, които са на доста рутинно ниво. Има много активни в тази насока. Статии могат да се произвеждат, като се прилепите към други учени, или ако сте в позиция да ръководите уникална апаратура и да допускате до нея или срещу заплащане или вписване в статия. Знаем, че Ботев е велик поет, но той написал само 20 стихотворения. И в науката е същото. Доколкото си спомням Айнщайн има само 25 статии. Всичките ми покани за чужбина са на основата на няколко статии, които бяха в най-реномираното американско списание в моята област.
2. Цитиранията: Както споменах може присламчвайки се към други учени или ръководейки уникална апаратура е възможно да съберете много статии и цитирания, както и импакт фактор, и в същото време нищо особено да не сте направили. В някои страни, като Великобритания учените не е прието да се гледат цитиранията, тъй като се счита за самоизтъкване. При тях се гледа същността на научната продукция. В САЩ най-важното е ученият да може да печели проекти. През 80-те най-цитиран беше един метод за анализ при правене на сирене. Авторът не считал за нужно да го публикува, но колеги са го помолили, за да не го описват постояно, а да отпращат читателите, към източника. Нобелови лауреати сигурно са имали по-малко цитати. Цитиранията също зависият от това колко лаборатории по света работят върху една такава тематика. Имах колега, който разработваше изключително интересна тематика, но само една, две групи работеха в тази област и от тук той не моежше да получи много цитати. Някога цитатите идват много късно.
Знам учени, които са световно известни, но за това, което са известни е предлоижено и развито от редица техни сътрудници. Чисто и просто те са добри администратори.
beagle: Кучето ми няма въпроси . Само се чуди на Мишо Константинов , за къв чеп извъртя рецепторите ни към себе , че влудна и Фор-умната "търсачка" дори ...
проф. дървингов: Голям майтап с тоя проф. Константинов - самохвалството му прилича на това на СимДян - и тоя имал тезнамсикакво, пък бил....и прочие простотии.
По-скромно, г-н Константинов. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 02/18/2011 : 18:09:11
|
И професурата на Кушлев била фалшива
Петък, 18 Февруари 2011
http://www.frognews.bg/news_32172/I_profesurata_na_Kushlev_bila_falshiva/
...
Харизанов съобщи, че от 20 000 постъпили сигнали едва 490 са обработени. В същото време годишният разход само за заплати на служителите е около 5 млн. лв. „За конкурси въобще не можем да говорим – познанства и шуробаджаначество. Целият състав в София са близки роднини и познати на директора", каза Харизанов.
Харизанов оспори и професурата на Кушлев, защото тя е издадена от Бургаския свободен университет, който нямал право на това. Синият депутат Димо Гяуров пък изчислил, че само заради научната степен Кушлев взел около 60 000 лв. над заплатата си за петте години, в които е начело на комисията. |
|
|
|
Topic |
|
|
|
Кадри в науката и висшето образование
