| Author |
 Topic  |
|
midilev
Bulgaria
25 Posts |
 Posted - 07/04/2008 : 10:10:06
|
Пред мен на компютъра ми е презентацията на г-н Сергей Иванов, завършваща с "Очакваме Вашите предложения и коментари!".
Хайде дая погледнем ситуацията малко по глобално.
Ние сме Европейски граждани от 01.01.2007. Европейския парламент разглежда създаването на Европейски Технологичен Институт, както и на Европейски Институт по Иновации и Технологии. Материалите са качени от доста време на сайта на ИРИОН. Първите ми въпроси в тази посока към всички са:
България и българските учени как ще участват, принос, визия, изпреварващи технологии и т.н.!?
Къде е мястото на БАН в тези две нови институции!?
Относно реформите в БАН(ако е необходимо да съществува):
Когато човек си прави основен ремонт на апартамента, намира начин временно да се премести да живее на друго място, и си кани майстори специалисти.
Ако административното ръководство, на БАН се повери на експерти с доказан опит в организация и управление(топ мениджъри), какъв ще е ефекта.
Всяка една уважаваща се мулти национална компания ползва услугите на "ловците на глави по мениджмънт на човешките ресурси".
Всяка една уважаваща се мулти национална компания лидер в дадена област, има и отдели за психологически подбор и проверка на кадрите си чрез тестове.
Едно от мъдрите решения тези дни е да се даде пожизнена заплата на академиците равна на депутатската, защото ако академиците ни бяха създадени в дълбока древност, то ....
Единстевните постоянни дейсвия са развитието, времето, прогреса и технологиите. Длъжни сме да се примиряваме с тези действия а не да се опитваме да ги спираме.
А който го е страх от мечки да не влиза в гората,и ако е вътре да излиза докато му е времето.
|
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 07/04/2008 : 12:39:26
|
Ето и коментара на самия проф. Лазарин Лазаров от неговия блог върху доклада на д-р Сергей Иванов и върху коментара на проф. Димо Узунов, който копирах по-рано и честно казано съм изненадана, че никой не взе отношение по него. Очаквам интересни коментари и по постинга на Мидилев, който повдига много важни същностни въпроси, които е важно да се осмислят и доразвият. Ето коментара на проф. Лазаров:
> Ot tekushtata presa se vijda che Pravitelstvoto e inak orientirano po vaprosite na naukata i BAN - deputatski zaplati za akademizite, i veroyatno 90%-deputatski za profs (stnsIst) - tova e pak edno drugo predlojenie, na tezi, narocheni za po-kompetentni ot Dr. S.Ivanov.
----------
Срещата на Станишев и Д. Вълчев със Съботинов бе представена изопачено от медиите и получи неадекватен отзвук. От краткото съобщение на сайта на МОН (пост #3136), както и от неофициална информация, трябва да се заключи че на срещата, всъщност, е обсъден план за модернизиране на работата на БАН.
На срещата са били поставени въпросите за необходимостта от атестация на учените и акредитация на звената с участие на независими експерти, от съкращаване на неефективни структури, от привеждане на заплащането на учените в зависимост от показатели за постижения и ефективност. Държавата е поела ангажимент да поеме разходите по провеждането на съответните реформи.
Раздутите от медиите въпроси – за увеличаване на пожизненото възнаграждение на академиците и за строеж на академично селище с жилища за под наем на учени – са били обвързани с изпълнението на гореспоменатите реформи за модернизиране.
(Впрочем, построяването на академично селце е напълно в съответствие с положението в Европа и по света – подобни квартири имат почти всички университети в развитите страни. Както разбираме, идеята за повишаване на пожизнените ‘пенсии’ на академиците е дошла като реакция на оплакването, че те не можело да бъдат накарани да се пенсионират (има се предвид високи пожизнени възнаграждения само за неработещите академици) - решението, обаче, е наистина Станишевско-комунистическо.)
Това, на което искам да обърна внимание е, че между обсъждания на срещата със Станишев план за реформиране на БАН и ‘плана за действие’, предложен в доклада на С. Иванов, разликата не е чак толкова драматична.
Разбира се, планът на д-р Иванов е по-радикален – това което го характеризира е че според него реформата трябва да бъде наложена отвън тъй като БАН е практически неспособна да я проведе. Според този план в БАН трябва законово да бъде вкаран външен контролен орган. Но ако се изключат тези разлики, забележете че останалите предложения на д-р Иванов – за атестация, акредитация, структурна реформа – стоят и в плана на Правителсвото, обсъждан на срещата.
Пътят, предлаган от С. Иванов, е по-правилен, по-кратък, ще даде резултати по-бързо. Но... той е наистина трудно осъществим при сегашната ситуация в България. Затова не бива да бъдем негативни към предложенията на Правителството и договаряните между БАН и държавата реформи.
Бих искал да се спра на обосновката на плана ‘Иванов’. Част от аргументите – порочна организация, необходимост от отчетност пред Парламента и Правителството – са правилни, но много от останалите аргументи са популистки и несъобразени с принципите на съвременната организация и управление на науката. За щастие, тези неправилни аргументи не са попречили да се стигне до, общо взето, правилни предложения.
Какво имам предвид – преди всичко призива за пряка изборност на зав. секции, директори, УС, Председател от „редовите учени”. Такова понятие „редови учени” с еднакви права не съществува и такава изборност няма никъде в науката. Науката не е „кастова”, но действително е йерархична система, изискваща ученият да премине през „чирак-калфа-майстор” степени именно с оглед осигуряване на ефикасното й управление. В науката съществува правилото „избират само тези, които стоят на същото или по-високо стъпало в научната йерархия. Парадоксално, но една от причините БАН да достигне до сегашното попложение е въведената автономна популистка изборност „отдолу-нагоре”.
Управлението на науката трябва да бъде обвързано с йерархията. Проблемът е йерархията да не се извращава. Тотална автономия, псевдодемократична изборност ‘отдолу-нагоре’, условия за тоталитарни методи, липсата на правила, липсата на контрол – това са бичовете на организацията и управлението на българската наука и специално на БАН.
Лазарин Лазаров
|
Edited by - moderator on 07/04/2008 12:40:04 |
|
|
|
did
90 Posts |
Posted - 07/04/2008 : 15:11:55
|
Аз съм привърженик на концепцията на акад. Петър Кендеров за нов закон за научните степени, звания и длъжности. Само така аз ще мога най-после да се хабилитирам и да работя като доцент на свободна практика. Сега като ме пенсионираха предсрочно аз съм в театър "Сълза и смях" и тук всички артисти са на свободна практика. Така можем да сме и ние учените.
Що се отнася до партийното членство на академик Кендеров, не знам доколко то му е от полза днес, защото аз също съм комунист признат, както знаете всички, но това не спря некадърниците да ми духнат под опашката и да ме издухат. Има и сини и червени некадърници. А ако се намери някой кадърен, не трябва прекалено да се взираме син ли е, червен ли е, жълт ли е, зелен ли е, а трябва да работим с него и ако той предлага нещо разумно, трябва да го подкрепим. Затова аз подкрепям концепцията на академик Кендеров защото я намирам за разумна. Дън Сяо Пин каза "не е важно какъв цвят е котката, важно е да лови мишки" и днес всички гледат гърба на Китай. Един комунист признат като мен, може спокойно да се съгаси с Дън Сяо Пин. |
Edited by - did on 07/04/2008 15:13:11 |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 07/04/2008 : 17:43:57
|
quote:
Равнището на цели отрасли от „аграрните” и „горско-стопанските” науки е невероятно принизено, тъкмо заради тяхното изолиране от истинската фундаментална наука
Това мнение на д-р Златомир Боев направо все едно е взето от моя доклад; радвам се, че и човек на по-високо ниво в йерархията от мен ги казва тези неща, друг път със сигурност ще има повод да ги говорим пак.
Има доклади и изказванията и от конференцията, и тук, които звучат добре, но те са писани така, сякаш в нашата наука само тук-таме трябва нещо да се пипне и нещата ще тръгнат. Аз мисля, че ситуацията е значително по-тъжна и за да се задвижат нещата, трябват изключително нестандартни решения. Сетих се в тази връзка за някои неща, казани от един брат-пастафарянин (с ник e-sinner) в един друг форум по съвсем друга тема (http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=74605&pid=997054&mode=threaded&show=&st=#entry997054), но ще ги пейстна тук, тъй като ми се струват на място:
Разговорът тръгва от твърдението, че въвеждането на западна организация е свързано с огромна съпротива от страна на работниците -
"Може да има съпротива от страна на бачкаторите. Но тя е нищо в сравнение със съпротивата на мениджърите. В една от мултимилиардните щатски компании собственикът, покрай многото нововъведения, измислил по стените да се слагат огромни плакати с надписи: "Възразявай на началника си", " Началникът ти не познава работата на твоите 2 квадрата работно място и наполовина толкова добре, колкото тебе" и др. подобни. В същата компания /машинно производство/ офисите на мениджърите били преместени директно в производствените цехове и всякакви бели ризи и вратовръзки били забравени. На всички бил осигурен достъп до складовете и цеховете по всяко време на денонощието - ако някой се сети нещо да може да експериментира и т.н. Можеш ли да си представиш подобна ситуация в някоя голяма наша компания.
Изглежда са го измислили как да стане, защото същия почин - отворени врати по всяко време - го има например и в Хюлет-Пакард. И не знам тая компания да е пропаднала от тая работа.
В Джонсън & Джонсън пък не може да занесеш какъвто и да е доклад или изобщо писмен документ на когото и да било от най-низшия до най-висшия шеф, който е с обем повече от 1 /една/ машинописна страница. Всеки материал над тоя обем се връща или направо се хвърля в кошчето. Достатъчно е да направим едно малко сравнение с отчетите и докладите на нашите предприятия още от едно време, които сигурно са били минимум по 200 страници. Но кой знае как гигантът Д&Д може да бъде управляван /и то добре/ с документи от по една страница, докато нашата величествена индустрия и с доклади от по 500 пак отиде в батака.
Тия работи може да изглеждат малко недодялани, пресилени или направо смешни, нали така - как ще оставиш складовете и цеховете отворени денонощно за всички, като требе да отчисляваш и зачисляваш, как се обясняват ситуациите в гигантска компания само на един лист хартия и др. подобни неведоми за българската действителност нещица. Обаче всичко тия нещица /и много други подобни/ изглеждат недодялани, пресилени и смешни само докато човек не се запознае с финансовите резултати на тия компании.
Ами всъщност не всичките им документи се побират на една страница. Разбира се трябва да имат и митове, те са важни за оцеляването им. Все пак последното което прочетох за тая любопитна компания е, че, шеф на стоково направление с доклад за внедряване на нов продукт с потенциал 10 милиона долара печалба годишно е бил върнат да "сбие" материала, който той си позволил да разположи върху страница и четвърт. Няма дим без огън, нали знаеш.
Богати и проспериращи компании има много. Но има просперитет и просперитет. Примерно не всяка компания може да си позволи да изгради спортни зали за стотиците хиляди свои служители и да им ги предостави безплатно. Разгледай водещите компании от топ 500 списъка на Форбес и ако имаш желание и време порови за детайлна информация поне за някои от тях. Там няма нито една организация, която да работи "по обичайния" начин в смисъла, който ние влагаме - все нещо "изчанчено" ще видиш, дет да се чудиш и маеш как може да го правят пък това. И не само ние - доста американски менаджери също се чудят и маят.
Моите любимци са "3М" - компанията, в която е изобретена и внедрена на пазара самозалепващата лента "скоч". Стойката за скоча с режещото острие също е създадена от тях. При тия момчета вече съвсем нищо не е "както трябва да е" в една голяма и солидна организация.
Тая компанийка (3М) прави всякакви неща - от измервателни уреди до фотоматериали и от лепила до защитни облекла. Всевъзможните залепващи стоки, начело с прословутия скоч, формират едва 17% от печалбата им. Но няма човек в света, независимо колко е богат, който да не се впечатли ако научи каква цифра стои зад тия 17%. Ма разбира се, ще кажеш ти - нали държат патентите - естествено, че печалбата ще е огромна. Ми държат ги - техни разработки са, те са ги изобретили, те са ги наложили на пазара. Въпросът е ние къв го държим /то е ясно де/. В тая компанийка за период от 5 години, при това независимо кои точно 5 от съществуването и, има повече изобретения отколкото в България за последните 100 години. Изглежда, че фокусниците им си ги бива. Изобщо - ако се огледаш из офиса си, ще видиш, че поне 80% от всички по-сложни, по-прости и съвсем прости технологии - от скоча до компа - са създадени в страната на тия шмекери. При тях някакси фокусите се получават. Докато при нас има само умници като тебе и мене.
...просто на някои това им изглежда като "фокуси", "трикове" и "номера". Тия същите "номера" - най-разнообразни - ги има и в 3М и във всякакви други преуспели бизнеси. Ма тия "номера" наистина не са за всяка уста лъжица. Щото и много провалили се компании са опитвали "насила" да се правят на такива, каквито по определени причини не са можели, само щото са видели, че тия "трикове" ги има при компаниите Х и У. И са се трепали да "създават митове", да "отварят врати", да правят "неформални комуникации", да "подкрепят ентусиастите и иноваторите", да правят "заводи-играчки", да се борят с бумащината и кво ли още не. Само че при някои се получава точно "фокус", "трик" и накрая отпадат от играта, убедени, че и "поредния трик" също като предишните не работи."
Надявам се, няма да ви е трудно да видите връзката между всичко казано в този предълъг цитат и проблемите, обсъждани на конференцията. ситуацията, в която се намира българската наука е изключително нестандартна - значи изисква и нестандартни решения. Разбира се, тези нестандартни решения в никакъв случай не ни гарнтират стопроцентов успех, но ако търсим утъпкани пътеки - провалът ни е сигурен.
В тази връзка, да речем, ще ви обърна внимание на проблем, повдигнат поне от двама души на конференцията - защо нашите т.нар. "научни фондове" не са отворени за кандидатстване за финансиране от абсолютно всеки гражданин на републиката?!? Дет'се вика - ами ако някой, който има вече навършени 35 години и няма как да "придобие статут на научен работник" вземе та открие вечен двигател? И човечеството ще изпусне такова откритие, защото само наемни работници със стаут на "учени" могат да бъдат финвансирани от държавата? Какво значи това "Имам статут на учен"? |
|
|
|
Damian_Mitev
Bulgaria
2 Posts |
Posted - 07/06/2008 : 09:49:01
|
ИЗКАЗВАНЕ
на доц. д-р Дамян Митев
от ШУ „Еп. Константин Преславски”
на Българо-немската конференция, организирана от ИРИОН
и Фондация „Конрад Аденауер”
Когато говорим за необходимост от реформи във висшето образование и свързваме тази необходимост с мотивацията на кадрите, очевидно всички ясно съзнаваме (и признаваме) лошото състояние на образователната ни система. Това състояние се определя от много фактори, но в момента аз бих искал да се спра само на няколко от тях – поради това че са конкретни, осезаеми и с определящи последствия.
Преди мен тук се изразиха редица съображения от по-общ характер и с голямата част от тях аз съм съгласен. В момента бих искал само да не се съглася напълно с изказаното от акад. Кендеров мнение, че законът не е толкова важен и че при добри морални традиции може да се работи дори с лош закон. С лош и силно ограничителен закон не може да се работи добре, не могат да бъдат постигнати добри резултати.
Но преди да говоря за положения, които могат и трябва да бъдат променени и регламентирани от новия закон, ще се спра на ситуацията „на входа” във висшето училище.
1. Тук присъстват достатъчно много колеги от университетите, които знаят, че в момента ние получаваме от средното училище изключително слабо подготвени кандидати. След като ги приемем с редица компромиси (а сме принудени да правим това), трябва да работим – фактически да загубим от времето на университетското образование – един, а понякога и два семестъра, за да ги доведем до необходимото ниво. Да се надяваме, че с въвеждането на матурите постепенно това положение ще се промени. Но засега такива са фактите. Асистентите и професорите хвърлят усилия буквално за „ограмотяване” в съответната област. Кое висше училище ще си позволи да въведе 3-годишен срок за обучение на бакалаври, при положение че едната година е пропиляна за компенсиране на недостатъците от средното образование?
Нужна е промяна. Възможно е, едно от решенията да бъде „широко отворената врата” – прием без ограничения за първи курс, като фактическата селекция става след І-ви курс. Пак ще бъдат хвърлени същите усилия, но поне има голяма вероятност отбраните, т.е. добрите и желаещите да учат студенти, да дадат качествен резултат и отпадащите в следващите курсове да се сведат до минимум. Тук има над какво да се помисли – и по въпроса за таксите, и за това, дали държавната поръчка да не е валидна от ІІ-ри курс, а не за І-ви.
Естествено, в различните университети и специалности нещата могат да бъдат различни. Но това само потвърждава необходимостта университетите сами да определят срока за обучение на бакалаври, при това за 3-годишно обучение –частично, селективно.
2. Смятам, че за да бъде ефективно (= качествено) обучението във висшето училище трябва да получи широко разпространение принципът „Студентите (от различни специалности, курсове и дори факултети) - при преподавателя, а не преподавателят - при студентите от определен курс”. (Преподавателят N чете лекции от х до y, пекциите му са открити за всички желаещи).
Това е свързано и с разработката на модули от сродни дисциплини, които ще покриват интересите на цели групи студенти.
Подобен подход ще усложни организацията, ще наруши спокойствието на „добрата стара традиция” от социалистическото време. Но той е условие за интерес към образование (а не към диплома) от страна на студентите.
Тук възниква и въпросът за кредитите.
3. Сега съществуващата, уредена от закона кредитна сисема е неправилна в самата си основа – тя предполага формално разпределение на някакви, условно и относително разпределени, кредити по учебни години (курсове) в съответствие с учебния план. Според мен, кредитите трябва да се носят от самата дисциплина, от нейното „относително тегло”, без това да се обвързва с определен курс. В това е смисълът и далечната идея на кредитната система. Да, ще има сътресения в положението на някои допълващи дисциплини и в щатното състояние на отделни преподаватели. Но тук отново може да помогне модулният принцип, като в модулите влизат тясно свързани учебни дисциплини, обединени около ядро.
4. Завършителният етап на университетското образование също играе определена мотивационна роля. Ще посоча два различни аспекта, единият е предварително определящ, другият – собствено финален.
4.1. Още в процеса на обучението на студентите трябва да бъде предоставена възможност (и това да бъде отразено в учебния план) за завършване със специалност (например, „бакалавър по немска филология”) и завършване без определена специалност (просто „бакалавър”). Второто може да прозвучи на някого учудващо. Но аз съм убеден, че и в двата случая студентите ще имат мотивация за добра подготовка, а бакалаврите без специалност – и за продължаване в специализираща магистратура.
4.2. Държавният изпит трябва да се провежда от независима комисия (в това число – квесторска!). Комисия от външни за университета специалисти (от МОН, потребители на кадри), като само един е представител на университета, за който се провежда държавният изпит. Той затова се и нарича Държавен изпит.
При сегашното положение изтъкваме: университетът си носи отговорността и сам гради авторитетта си. Така е на теория. Но засега фактите говорят, че или не сме узрели за това, или имаме други интереси. Самата държава е заинтересувана да осъществявя строг контрол „на изхода”.
Спрях се само на няколко въпроса. Според мен те са актуални и важни с оглед темата на конференцията. И в същото време съзнавам, че не са нови за мнозина от присъстващите. Самият аз съм ги поставял при многото поредни обсъждания на поредния проектозакон при поредното намерение за промяна…
Може би е настъпило време за действителни промени. Ще ми се да вярвам в това.
27. 06. 2008
София
доц. д-р Дамян Митев
зам. декан на Факултета по Хуманитарни науки
ШУ „Еп. Константин Преславски”
гр. Шумен |
|
|
|
kkabakciev
Bulgaria
616 Posts |
Posted - 07/08/2008 : 08:02:54
|
След като малко преди края на конференцията говорих за законопроекта Кендеров и неговата безспорна цел
ДА БЪДЕ УВЕКОВЕЧЕНО КОМУНИСТИЧЕСКОТО МРАКОБЕСИЕ ЧРЕЗ ПРЕДВИЖДАНОТО В НЕГО ТАЙНО ГЛАСУВАНЕ,
и след приключването на конференцията при мен дойде едно лице от женски пол, което се ръкува с мен, защото сме били набори, и направи следното оплакване (цитирам по памет).
"От 30 г. работя в академичната област и съм репресирана - не съм хабилитирана. Преподавах история на БКП и имам 80 публикации в чужбина."
След като заяви това, лицето внезапно бързо се отдалечи. Отговорих му (трябваше да повиша глас, за да ме чуе), че все пак на една конференция би следвало да се обсъждат принципни въпроси, а не частни жалби.
Тук обаче искам да продължа това, което не можах (нямах възможност - тъй като лицето напусна мястото на разговора) да кажа.
Комунистическата наглост е безгранична! Преподавала дамата (другарката) "история на БКП" - с други думи лъгала младите хора и ги индоктиринирала с една варварска "идеология". И била имала 80 публикации "в чужбина". Щом е преподавала "история на БКП", тези "научни публикации в чужбина" са били в СССР, ГДР и други подобни "държави" - всъщност едни концентрационни лагери, изградени и поддържани от комунистическите диваци.
И днес другарката се оплаква, че била репресирана!?!?
Не знам какъв е случаят в подробности - както разбрахте, не бях информиран точно, а ми беше хвърлено нещо в лицето. Имам чувството, че точно тази дама беше, която се опита да ме апострофира, докото правех изказване (въпреки че не видях лицето й), споменавайки в него, че Кендеров е бил партиен секретар на институт при БАН - нещо, което той по-късно сам призна.
Ще бъда благодарен, ако бъде хвърлена светлина върху този интересен случай - репресирана комунистка за това, че не били оценени нейните научни приноси в чужбина. |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 07/09/2008 : 08:05:40
|
ЗАЩО СЕ КРИЕТЕ ГОСПОДА РЪКОВОДИТЕЛИ НА
НАЙ-ГОЛЯМОТО ВИСШЕ ТЕХНИЧЕСКО УЧИЛИЩЕ В БЪЛГАРИЯ?
доц. д-р инж. Иван Илиев
На 27.06.2008 г. се провежда Българо-немската конференция "България и Лисабонската стратегия, реформи в образователната система и промени в законодателството за мотивация на научната кариера".
Конференцията се провежда в хотел "Витоша" т.е. в непосредствена близост до ТУ-София. На нея присъстват и активно участват няколко немски професори, представители на ръководствата на редица български висши училища, присъстваше и Министъра на образованието и науката на република България.
Съществено е да се отбележи, че инициатор на конференцията е гражданското сдружение ИРИОН, което е родено на територията на ТУ и създаването му е между другото резултат на съществуващите тук тежки кадрови и организационни проблеми, липса на строги правила и критерии в кадровата и научната политика, занемарен и комерсиализиран учебен процес, шуробаджанащина и скрита политизация, деморализация и корупция, липса на каквито и да е условия и среда за пълноценно развитие на една млада творческа личност.
За всички тези неща повече или по-малко, господа управляващи, стана дума на въпросната конференция. Не е защото не сте знаели предварително за това. Тогава защо не дойдохте да вземете отношение по тях? Да разкажете, например, какво се прави в повереното ви ВУ за излизане от тежката криза, в която се намира висшето ни образование, как пресичате порочната практика на използване на административната власт за правена на научна кариера, и обратното, какви грижи полагате за развитие на младото поколение преподаватели, как се бирите срещу корупцията и деградацията сред преподавателския състав, как контролирате учебния процес и т.н.
Няма Ви! Мълчите! С една дума съпричастни сте на статуквото. А то очевидно е твърде нерадостно и мрачно... |
Edited by - nivine on 07/09/2008 08:14:26 |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 07/09/2008 : 08:13:08
|
| Доц. Илиев, колега, аз ще ви кажа защо не идват. Те не идват защото на тях не им харесва законът, който министър Вълчев внася за научните степени и звания и в който ще се даде право учените сами да си подават документите за хабилитация без да минават през катедри, факултети, академични съвети. Изплъзва им се лоста за издевателство. Това те не го искат. Напротив, те искат да концентрират още повече власт върху кариерата на учените. Искат всичко да зависи само от тях - в катедрите, във факултетите, в академичния съвет. Там съветите са подбрани и послушни. Там местният феодал, концентрирал огромен властови ресурс ще има възможност да дерибейства на воля. Ето - затова. |
|
|
|
midilev
Bulgaria
25 Posts |
Posted - 07/10/2008 : 15:36:56
|
Лисабонската стратегия накратко представлява реализация на"икономика на знанието", но не знанието за самото знание, а на практико- приложното знание.
Основнов България се фокусира върху "Закона за Научните степени, звания и длъжности".
Все още всички дипломи за висше образование са непризнати в ЕО.
Колко ли от българските учени имат и дадено научно звание извън България!? Колко ли български учени могат да потвърдят научното си звание извън България!?(Май само кадърните!). Степените и длъжностите носят само привилегии. Явно че битката е за привилегии, а не за ефективност и ефикасност!(Тези привилегии са аналогични на активните борци против фашизма и капитализма, и други да не ги изреждам).
Какво би станало ако законът се ограничи в "Закон за научните длъжности"!?
Какъв ли би бил ефекта, ако всички български научни степени и звания бъдат премахнати за определен период от време и останат да действат в България научните звания добити от водещите световни институти и университети!?
Тогава няма да има нужда и от Закон срещу "Изтичането на мозъци"!
Това е и една от причините всички български дипломи да бъдат признавани в ЕО!
Надявам се дискусията да продължи! |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 07/10/2008 : 20:02:37
|
Правителството прие програмата си за второто полугодие на 2008 г.
дата : 10 юли 2008 г. 20:12 ч.
www.actualno.com
Правителството прие законодателната си програма за второто полугодие на 2008 г. Тя предвижда вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев да внесе проект на Закон за научните степени и научните звания.
|
|
|
|
Topic |
|
|
|
продължение на дискусиите от конференцията
