| T O P I C R E V I E W |
| emilie |
Posted - 02/17/2007 : 18:35:05
Psihi4eskiat tormoz na rabotnoto miasto v BG e pove4e ot 4esto sreshtana praktika. V nau4nite sredi, kadeto vmesto da se pravi nauka v pove4eto slu4ai se praviat samo Intrigi, tazi praktika e prevarnata v sredstvo za otstraniavane na kadarnite i nepokornite.
V sranite ot Zapadna Evropa (i v 4astnost Franzia) sashestvuva specialen zakon srehtu phihi4eskia tormoz na rabotnoto miasto. Toj predvijda ne samo fantasti4ni globi kam rabotodatelia za dokazan psihi4eski tormoz po vreme na rabota, no v niakoi slu4aj dori i zatvor.
V BG, koiato pretendira da bade ve4e evropejska strana, takav zakon ne samo ne sashestvuva, no i niama nikakvi sankzii spriamo tezi, koito saznatelno prilagat psihi4eski tormoz na rabotnoto miasto s zel otstranivane na neudobnite.(V interes na istinata triabva da se otbeleji, 4e v Kodeksa na truda na RB sashestvuva 4len, zabraniavash pshihi4eskia tormoz po vreme na rabota, no za pove4e ot 25 godini saznatelen jivot v tazi drajava az nito sam 4ula, nito sam vidiala niakoj da e bil osaden za tova, dokato samo za edna godina tuk navan - v edna dejstvitelno evropejska darjava, 4uh po televiziata za niakolko sadebni procesa v tazi posoka).
Samata az biah prinudena da napusna rabotata si v Institut kam BAN zaradi sistemen i zelenaso4en psihi4eski tormoz, kojto ne samo stana neponosim za men v poslednite 2 godini ot moeto prebivavane v Instituta, no i zapo4na seriozno da zastrashava zdraveto mi. Uplasheni za nego, vsi4ki moi blizki, vklu4itelno i majka mi, me posavetvaha da napusna rabotata si.(Nadiavam se, mojete da si predstavite do kakvo fizi4esko i emozialno sastoianie sam bila dovedena, za da resha da napusna Nau4en institut kam BAN, v kojto vlizaneto na liza bez "vrazki" e a-priori nedopustimo, i to v usloviata na strasna bezrabotiza). Malko sled tova biah prinudena da napusna i darjavata si, taj kato v svoita vrahna to4ka tozi tormoz stigna do tam, 4e hora ot Instituta blokiraha pred men vsiaka vazmojnost za obrazovanie i, eventualno, za badeshto nau4no razvitie, narushavajki bezceremonno kakto Zakona za nau4nite stepeni i zvania, taka i Konstituciata na republika Balgaria. I ostanaha, razbira se,nenakazani!
Eto zashto predlagam vav Foruma da bade vklu4en nov topik, a imenno "Pshihi4eskiat tormoz na rabotnoto miasto". Sigurna sam, 4e ima mnogo hora, koito sa izjiviali neshta podobni na tezi, koito prejiviah az. Predpolagam, 4e mnogo ot tiah ve4e sa se razboliali ot prejivianoto. I ako zloto, koeto im e bilo pri4ineno, ne moje da bade popraveno, to naj-malkoto moje da bade spodeleno: spodeleno s nadejdata, 4e i BG moje da se prevarne v edna naistina evropejska darjava, v koiato zdraveto i dostojnstvoto na horata sa cennosti, za****avani ot zakona.
S uvajenie kam vsi4ki u4astnizi vav Foruma:
Emilie (France) |
| 15 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| Manoilov |
Posted - 09/29/2011 : 20:41:10
Здравейте колеги, посещаващи сайта на ИРИОН,
Наскоро ми попадна "Откъс от ПРОТКОЛ №4 от заседание на Факултетния съвет на Филологическия факултет, проведено на 15.04.2008 г.", свързан със случая на д-р Петър Дошков (лека му пръст). Останах потресен от подобието му с Протокол №48/15.12.2009 г. на катедра "Комуникационна техника и технологии" където работех, който изпращам.
- и мен ме обвиняваха, че ходя с оръжие (виж стр. 5 на протокол №48);
- и за мен гласуваха да бъда наказан дисциплинарно (стр. 6 до 8 на протокол №48);
- и мен обиждаха и обявиха, че не съм нормален (стр. 6 на протокол №48), дори деканът на факултета, доц. Михаил Илиев, стигна дотам, че не само е разказвал, че "политиката на Университета е да бъда представян като човек с психични отклонения", а според колеги, даже е търсил връзки с управителката на Центъра за психично здраве-Русе, д-р Матева, за да бъда насилствено освидетелстван и изкаран луд. Впрочем, данни за моето психическо състояние се намират в приложеното удостоверение от споменатия център. За разлика от мен, професор Димитър Радев все още не се е подложил на психо-тест за "да видим кой е нормален и кой не е нормален" (стр. 6 от протокол №48);
- и моето професионално развитие бе спирано- и на мен бе отнета дисциплина, за да не мога да издам записките на лекциите си и ръководство за упражнения. (Заедно със съавторката, Адриана Бороджиева, издадохме Ръководството за упражнения със собствените си пари. В него включихме сканирано копие на Рецензията и нашите отговори. Ръководството може да се намери в Националната библиотека, в библиотеките на техническите университети в Русе, София, Пловдив, Варна, Габрово и др., а също и да се закупи на символична цена в книжарниците на ТУ-София и РУ "А. Кънчев"- Русе. Освен забавно четиво (работничките от издателството споделиха, че (цитирам) "умряли от смях", като прочели Рецензията и отговорите), то може да се използва и в практически упражнения по Цифрова обработка на сигнали.
Зададох си въпроса: "Тези хора едни от други ли са гледали?"
И си отговорих: "Не, имали са едни и същи учители." Същите, които в Съветския съюз обявяваха за луди инакомислещите и насила ги вкарваха в психиатрични болници или в лагери, същите, които изгонваха собствените си граждани от страната.
И накрая - по повод обвинението на професор Д. Радев, че съм се държал "арогантно" и съм говорил на "ТИ" (стр. 2 от протокол №48).
Мислех, че ако съм бил свидетел как пред защитата на "голямата" си докторска дисертация, заекващ от страх колега, подготвя кои въпроси да му зададат и как зад гърба му саркастично подмятат "Чакай, да си запиша, че ако забравя, ще взема да го попитам нещо друго, на което няма да може да отговори, хи-хи ...", имам морално право да говоря на този колега на "ти". Докато не бях прочел материала на Чавдар Шинов "Професориада",
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010082800040004802,
По-късно осъзнах грешката си и вътрешно се разкаях за своето действително "арогантно" [ ;) ] поведение.
Да-a, някои от професорите приличат, много приличат на тези от разказа.
***
За клеветите, които М. Илиев написа в становището си до КЗДискриминация, заведох срещу него дело. Но, живеем в България, където съдебната система се нуждае от сериозен ремонт и този ремонт едва ли ще се извърши "отвътре". Няма да обсъждам морала на председателя на съдебния състав, съдията Александър Станчев, който го оправда, нито неистините, с които бе мотивирал присъдата си (поредно подобие със случая на д-р Дошков), но не мога да не посоча web-адресите на статии, отнасящи се за него, които обясняват някои неща на непредубедения читател:
1) http://www.monitor.bg/article?id=183324
"Отрезвител за магистрати-2, Потулват пиянски скандал на съдия в Русе"
Цитат от статията: " Видимо пиян, съдията от русенския районен съд Александър Станчев наел такси, с което искал да се придвижи в студената нощ. Когато шофьорът го откарал на посочения адрес, поискал клиентът да му плати услугата. Пияният обаче се нахвърлил върху него с юмруци и започнал да го заплашва."
2) http://www.ruseinfo.net/news_58329.html
"Съдия осъмнал в полицията заради скандал в такси"
3) и по-общата и информативна, "ТИХИЯТ, БЯЛ ДУНАВ! И НЕ САМО ДУНАВ СЕ ВЪЛНУВА, БУМ!:)"
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=18136
По причина на многобройните нарушения на човешките ми права в хода на съдебния процес и при постановяването на присъдите, съм завел дело в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Поздрави,
Пламен Маноилов
P.S. Към моето писмо, на всички интересуващи се съм готов да предосравя като доказателствен и илюстрационен материал следните документи:
- Протокол от катедрен съвет-15 страници-1_150.jpg до 15_150.jpg;
- Корица, въведение и съдържание на Ръководство за упражнения по ЦОС - 21_korica.jpg, 22_wywedenie.jpg и 23_sydyrjanie.jpg;
- Удостоверение от психо-болница -31_udost_psiho.jpg;
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 04/03/2009 : 14:23:03
Пействам коментара ми към материала от блога на Светла Енчева по повод на това писмо:
http://svetlaen.blogspot.com/2009/04/dolce-far-niente.html
"Не мога да не изразя благодарност на Ръководителя на упоменатата катедра, както и на кряскящите, клеветящите и заплашващите (според писмото) членове на Катедрения съвет - като на истински българин, не може да не ми стане благо на душата, че има хора, при които положението е по-зле, отколкото при мен.
Освен това - вижте, от какво, по ангелите, се оплаква авторката на писмото? - трябвало било да води упражнения по дисциплина, от която си нямала никакво понятие!?! - Ами че - доцентът, който преди седем години пое моята дисциплина си нямаше никакво понятие от нея (той е най-добрият в България - но в една съвсем друга, конкретна област, която се преподава в съвсем друга дисциплина, в съвсем друга катедра) и не го криеше, а напротив - внимателно четеше учебници, разглеждаше картинки, консултираше се с мен (че с кого друтико - нали точно аз съм специалистът в тази област и той ми обещаваше, че ни предстои плодотворна съвместна работа). Когато на първата му лекция му прилоша от вълнение, кой му донесе чаша вода - ами аз, естествено. Кой си мълчеше, когато в началото задаваше понякога безсмислени въпроси - ами аз, естествено - нали не трябва да го излагам пред студентите, пък и нали ни предстои плодотворна съвместна работа... Ела сега да го видиш - по-голям специалист от него в тази наука няма! Така че - не се отчайвай - днес може бъкел да си нямаш от тази наука - след седем години - ще потупваш по рамото преподавалите я преди теб, така както той днес се отнася с пренебрежение към мен.
Или пък - оплаква се авторката, че трябвало да върне ключа от стария кабинет!? Ами - тя да бъде благодарна, че изобщо има кабинет! Мястото на неблагодарниците е под стълбището!
Честно казано, мисля че човек, който не е наясно със ситуацията в сектора, едва ли би разбрал писмото - просто наистина звучи невероятно, че, не в някоя овцеферма високо в планината, ами във висше училище, и не някакви мустакати четници на ВМРО, ами хора с буквички преди и след името, ще тръгнат с такива гадни прийомчета да тормозят нежеланите.
Честно казано, аз не бих дръзнал (поне засега) да си позволя отсъствие от Катедрен съвет (респ. - и от ОС на факултета и на университета). Това, което съм си позволявал (а и ще прилагам това и в бъдеще) е да отказвам участие в гласуванията - никъде не пише, че гласуването е задължително, а за мен този отказ е акт на разграничаване от мръсотията. Разбира се, няма никакви практически последствия, но ми дава шанс да се самозалъгвам, че успявам да се съхраня.
Впрочем, свикването на Катедрени съвети при бившия ни ръккатдр беше много смешна процедура - понеже той си работеше в НБУ и нашите работи не го интересуваха особено, и обикновено ставаше така, че, примерно, към 10:30 му хрумне, че в 13:00 ще имаме Катедрен съвет - и почва едно зверско звънене по телефони, белким се съберем повече хора. Е, това беше преди онзи велик период (продължил повече от година), когато нямахме редовно проведен нито един Катедрен съвет. Ама на кого му пука, де - виж, ако на някой асистент му знае много устата - що пък наистина да го уведомяваме за графика на часовете на задочниците? Въпрос на приоритети. За един на преден план може да са учебния процес и научната дейност, за друг - клюките и интригите.
Иначе, денят е подходящ за разходка. Паркът - също, а за страната и момента - да не говорим. Ей така ще ни мине целият живот в разходки. То това е май доста разпространена сцена в старите съветски мультики - разхождат се, примерно, Котаракът Леопольд, или зайчето от "Ну погоди" и точно тогава им погаждат номер. Ама тези нашите лоши ми приличат повече на лошите от хамериканските анимации - едни такива зъбати, космати, криви, разногледи (визирам, разбира се, дребните им душички, не физическия им облик) - съветските им аналози са далеч по-симпатични." |
| moderator |
Posted - 04/03/2009 : 12:03:29
От http://docs.google.com/Doc?id=dhn59jp3_128kwh29nhf :
demotivation_letter
До
членовете на катедра “Социология”
на Югозападен университет “Неофит Рилски”,
Благоевград
ОТВОРЕНО ПИСМО
Колеги,
В продължение на близо 11 години, откакто работя в Катедрата, няма нито един случай да съм отсъствала от заседание по неуважителни причини. Добре разбирате, че не всички заседания са ми били приятни, но съм считала присъствието си на тях за свой дълг. Поведението на Катедрата през настоящата учебна година и по-специално от началото на летния семестър обаче ме накара да променя позицията си по този въпрос.
Може би Катедрата не е длъжна да ме уведомява за разписа. Може би е мой проблем как по време на ваканция и при липса на служебен транспорт съм се сдобивала с графика на часовете на задочниците. Може би е в реда на нещата да обикалям от факултет на факултет, от катедра на катедра и да питам дали случайно не сте ми предоставили някакви часове там. Може би имате право да не ми съобщите, че сте решили (на заседание, за което не знам? на кафе?) да водя упражнения върху дисциплина, за която нямам никакво понятие; и да ми предоставите програмата няколко седмици, след като съм започнала да ги водя. Може би е трябвало да се науча да чета мислите на титулярите си, за да разбера кога точно, след няколко години безпроблемна съвместна работа, те са решели, че не ги държа достатъчно в течение какво преподавам. Може би докладните записки са по-удачна форма на отношения между титуляр и асистент от личната комуникация. Може би е нормално, когато асистент влезе в кабинета на свой титуляр, последният да го изхвърли физически от стаята. Може би има неписано правило, по силата на което асистентите на катедрата с изключение на мен имат право да запазят и използват ключа от стария кабинет, а ако аз не съм върнала съответния ключ, съм крадец. И така нататък, и така нататък.
Може би няма формално правило, което да възпира Катедрата от вършене на подобни неща, затова и не ви “връзвам кусур” за тях, а ги оставям на вашата съвест и отношение към професията.
Ала има нещо, колеги, което се нарича “академична натовареност”. Обикновено то се гласува през май месец, след което се утвърждава на Факултетен съвет. Промяната на норматива на незащитилите асистенти наложи преизчисляване на академичната натовареност в началото на настоящата учебна година. Това обаче не прамахва санкцията на Факултетния съвет. Решенията за академичната натовареност, колеги, не се променят в хода на учебната година по усмотрение на катедрите, без съгласуване с факултета. Не може в началото на учебната година да сте гласували едни часове за даден преподавател, а в началото на втория семестър да се окаже, че част от тях просто ги няма. Че преподавателят не ви е симпатичен или че не сте доволни от работата му през първия семестър не следва да е основание за подобен произвол.
Та какво се получава, колеги? Аз съвестно идвам на катедрени заседания, на които се налага да търпя вашите крясъци, клевети, заплахи и прочее форми на психически тормоз. Катедрата, от своя страна, нарушава своите задължения единствено защото... не й харесвам. Щом е така, на мен пък не ми харесва да ходя на катедрени заседания. Следвайки вашия светъл пример, реших да започна да ходя на заседания само ако имам настроение за това. Защото съблюдаването на абстрактното понятие за дълг няма смисъл в общност, която не го зачита. На заседанието на 03 април не ми се ходи. Имам някои идеи за по-приятно прекарване на времето си. А и пушачите от вас ще имат възможност да си пушат на спокойствие, без да се чувстват “наблюдавани” от мен.
Колеги, ако желаете, предложете ме за колкото и каквито административни наказания прецените поради неявяването ми на катедрено заседание. Само не забравяйте да приложите и настоящото писмо. Впрочем и да не го приложите, аз сама ще го предоставя, където се наложи.
С пожелание за приятно, ползотворно и институционално коректно заседание,
Светла Енчева
София, 02 април 2009 година.
|
| moderator |
Posted - 04/01/2009 : 08:13:31
5000 лв. глоба за стрес на работното място
01 април 2009 / News.dir.bg
Глоба до 5000 лв. заплашва всеки работодател, който системно тормози подчинените си.
От началото на март трудовите ревизори са започнали проучване за нивото на стрес във фирмите, които проверяват, казва пред "Новинар" директорът на инспекцията по труда Гълъб Донев. За целта инспекторите задават стандартизирани въпроси на служителите, с които целят да научат дали те са подложени на голямо напрежение.
Част от анкетата е свързана с това дали на работниците постоянно се възлага много работа, с която те не могат да се справят. Друга част от въпросите пък касаят отношенията между колегите и това дали те се разбират помежду си, обясни Донев. Ако половината работници не се чувстват добре на работното си място заради тормоз, ревизорите ще отчитат високи нива на стрес и отправят предписания към началниците им.
Така, ако в дадена фирма има спор между колеги, шефът трябва да се опита да изглади отношенията им, за да могат служителите да се трудят в нормална работна среда, смятат експертите. Ако началниците не вземат мерки, с които да ограничат напрежението в офиса или предприятието, те могат да бъдат наказани с глоба.
Идеята е по този начин да се намали нивото на стрес във фирмите, а служителите да работят в по-спокойна и съответно по-здравословна обстановка, смятат експертите.
Според лекарите, ако човек е подложен дълго време на напрежение, съществува риск от появата на психични нарушения или сериозни физически заболявания. При някои хора напрегнатата обстановка е стимул да си свършат работата качествено и в срок, коментират експерти по човешки ресурси.
Други обаче приемат трудно големите изисквания на шефовете и кратките срокове за приключването на поставена задача.
Според различни международни проучвания трима от всеки четири души са подложени на стрес на работното място. Дали това е така и у нас обаче ще стане ясно в края на месеца, когато инспекцията ще обобщи резултатите от проверките си. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 03/17/2009 : 15:07:15
Колежката, с която преди много-много години пристигнахме заедно от Пловдив в несъществуващия вече като самостоятелно звено Институт по птицевъдство - Костинброд, за да се "зафаним с наука" (а след това също по едно време се прехвърлихме в София - само че, аз във висше училище, а тя - в друг институт в рамките на СА), най-сетне напусна. Отчая се окончателно. Най-сетне намери сили да си признае това, което само слепите не виждат - че никаква промяна към по-добро няма да има в българската наука. Има 34 (с думи - тридесет и четири) научни публикации. Но нито една самостоятелна. И нито една, в която да е на първо място. И не би могла да има. Грижливо, грижливо бдят титаните на нАуката да има нещо, заради което да може да ти кажат - "Ама ти не отговаряш на изискванията на ВАК". В нашата област (т.нар. селскостопански науки) изискванията за хабилитиране всъщност са много високи и аз спокойно мога да кажа, че няма доцент или ст.н.с., който към момента на хабилитирането си да отговаря на тях - но са се хабилитирали, понеже тези изсквания имали били само препоръчителен характер. В същото време, обаче, те дават възможност всеки да бъде отрязан - понеже не отговарял на изискванията! Това е една просто идеална ситуация за номенклатурата - копче не можеш да им кажеш, че те спират, понеже не отговаряш на изискванията, като в същото време, нищо не можеш да им кажеш и че дават доцентски дипломи на хора, които ти отстъпват по същите тези изисквания - понеже те били само препоръчителни!
Младите научни работници обикновено започват с голям ентусиазъм, често подведени от големи обещания за проекти, научна дейност и др.под., съвсем съзнателно приемайки ниското заплащане в името на осъществяването на своите мечти. Но много скоро разбират, че предназначението им е да бичат упражнения (респ. - да изпълняват някакви чисто технически спомагателни дейности) - за съответните им хабилитирани водещи е въпрос на живот и смърт да не ги допуснат до хабилитация (изключение се прави само за хора с произход, талантливи подлизурки, дашни метреси и др.под. категории - за тях пътят към хабилитиране е отворен) - и така обезпечават местенцето си до някой ден, в който вземат да се разпаднат, както се качват по стълбите към лекционната зала. (Уви, имахме случай при нас, когато един лектор почина в залата, както си четеше лекцията - просто му беше дошъл момента - все пак не всички доживяват сто и двадесет години.) Разбира се, всичко това не пречи истинските учени и свестни преподаватели да бъдат пенсионирани при първа възможност - благинките на кроткото живуркане до смърт са само за титулованите тарикати.
За разлика от колежката, аз в ЛТУ попаднах при един истински учен и свестен човек - който много ми помогна - само че после на негово място дойде един типичен представител на онези с многото обещания и нищоневършенето. Странното е, че в началото му бях повярвал и даже се радвах, че идва. Казваха ми хора по-мъдри от мен, че на кадър на Хинковски не може да се разчита, ама аз така се бях ентусиазирал тогава... (заб. - Акад. Цено Хинковски е Кандидат-член на ЦК на БКП от живковата епоха и главен кадровик в моето научно направление през последния половин век - включително и по времето, когато "демократи" ни управляваха.)
По същия начин, както за тъпия български люд работа е само да ма'аш с мотиката, "психически тормоз" е когато някой нещо те обижда, приказва ти лоши неща... - такива работи. А какъв по-голям психически тормоз от това, някой да обезсмисли дългогодишните ти усилия, в името на собствения си кеф и в очевиден ущърб на обществения интерес?! Куче, вързано за слива - то не яде, ама и на другите не дава. Доцент от ФВМ - на него не му се работи, ама и на другите не дава.
Успех на колежката в реалния сектор! Сигурен съм, че там качествата й ще бъдат оценени (всъщност - знам, че вече СА оценени) по достойнство. Е, титаните на българската наука може да са доволни - още един истински специалист е изхвърлен от сектора.
Рамин |
| moderator |
Posted - 08/30/2008 : 20:48:17
Емоционалната болка е по-мъчителна от физическата
actualno.com 30.08.2008
Болката, причинена от емоционално страдание, е по-мъчителна и по-продължителна от физическата, показва ново изследване, цитирано от в. "Дейли телеграф".
Психолози от университета "Пардю" в САЩ и от два австралийски университета са направили четири експеримента, за да установят как хората превъзмогват емоционалната и физическата болка.
Участниците са били помолени да преживеят повторно свои минали мъчителни преживявания, като ги опишат подробно и съобщят какви чувства са изпитвали навремето. Резултатите от изследванията показват, че емоционалното страдание е също толкова реално и силно, колкото е физическата болка.
В първите две изследвания лицата е трябвало да преживеят отново и да опишат както емоционални, така и физически страдания, станали преди 5 години, да отговорят на редица въпроси и след това подробно да си спомнят или за физическо нараняване, или за предателство на близък човек, или и за двете.
Лицата, описващи мъчително емоционално преживяване, съобщавали, че са изпитвали по-силна болка, отколкото участниците, които са описвали физическо нараняване.
Участниците са казали също, че изпитват по-слаба болка, когато повторно преживяват съответното страдание, отколкото са изпитвали, преди да опишат съответната случка.
В третия и четвъртия експеримент на изследваните лица са били възложени различно трудни познавателни тестове. Преди тестовете всеки от участниците в две групи е бил подложен на мъчително социално или физическо преживяване.
Хората, преживели емоционален стрес, са се представяли по-зле в тестовете, отколкото тези, които са преживели физическа болка.
Изводът на учените е, че когато си спомнят в подробности за болезнени емоционални събития, хората изпитват същата остра болка. Във всекидневието те обаче обикновено успяват да потиснат мъчителните си спомени. БТА |
| kendragnev |
Posted - 08/05/2008 : 12:59:04
Нека и аз споделя своя опит в средата на "академичен" тормоз.
1) Година и половина (2005-2007) бях хоноруван асистент в ХТМУ (Катедра "Електроника и Електротехника"). Всеки предходен семестър ми обещаваха редовно място на следващия, обявяване на конкурс и т.н. Водих упражнения, някои от които си бяха лекции, защото на редовните лекции се прожектираха филмчета и се преподаваха посредствени знания (което било "европейска практика" - хаха).
Та както и да е - бе весело с почти мои набори, карах си докторантурата в ТУ и завършвах магистратура в УНСС, едвам си плащах пътя у храната съпътстващи упражненията (лабораторни и семинарни) с жалките 1.80лв. за час, но не се отказвах - не финансов бе стимула ми, а ентусиазъм и интерес към обучението на млади инженери.
В катедрата постоянно имаше интриги и напътствия - различни формални и неформални началници ми даваха "препоръки" с кого да общувам и накъде да се насоча.
Година и половина след като направих първите си стъпки в преподаването на закрито заседание, за което не бях уведомен е било прието решение за отпускане на място за редовен асистент и съпътстващите му процедури в държавни вестници и т.н.
Обсъждайки кандидатурата ми, старите глави, и по-младите послушници, имайки предвид, че има вероятност да защитя дисертация, че се занимавам с обществена дейност и т.н. са решили, че застрашавам работните им места и посредствеността в катедрата. Затова си избират друг човек, който слуша, има много по-малко опит, няма никакви обществени прояви и научни амбиции. Тъй като обаче похвата да ме скъсат на изпита бил рискован, поради добрата ми подготовка и слухове за моите деловодни битки в ТУ-София и МОН, е взето решение конкурса да се държи в тайна от мен.
Решението да ме уведомят все пак последния ден преди крайния срок за подаване на документи дойде от шеф-катедра :) Предния ден са гласували да го пенсионират (въпреки че са могли и да го удължат) и той мазно, мазно ми се обади да сподели как катедрата е постъпила подло с мен, колко съжалява за мен, как винаги ми е помагал... и как трябва да се боря за правата си. Тоест да устроя един скандал, от който да може да се възползва и той.
Описах всичко това до Ректора, който вероятно е побеснял, защото бях привикан на личен разговор от междинен шеф-факултет (наричам ги така, защото всякакви академични титли смятам, че не са за тях).
Та оказа се, че съм виновен, че не съм ходил на консултации, че не съм подал някакви документи, че не съм се абонирал за държавен вестник, където имало конкурса, че не съм поемал извънредни часове и т.н.
Майната им! Махнах се - то и да се бориш за работа в такава среда на интриги и посредственост си е чиста лудост.
2) Конкурс за докторант в УНСС 2006-та година, “Счетоводство и контрол”. 20 човека кандидатстваме за 4 места. 17 кандидати идват в уречения час, 3-ма идват час и половина по-късно и знаят, че предния ден следобед часът устно е отложен за по-късно. 3-мата знаещи за закъснението, получават назначения.
Работите на 20 човека бяха проверени за един час от незнайно кого, тъй като членовете на комисията не бяха при работите… фарс. Всъщност едното място бе останало свободно, защото нямаха "свой" човек, а от чужд са нямали необходимост.
Както и да е, разбираемо е в българската псевдо-научна среда да си имаш фаворити и да ги лансираш, но не и по този очеваден начин.
На всичкото отгоре не издържалите бяхме порицани за посредствени знания, липса на посещения и консултации предварителни (да ни опознаят), липса на творческа мисъл и непознаване на специалната литература и анализи в сферата на финанси и счетоводство;
3) Конкурс за асистенти в УНСС по “Математика”, 2005-та година (първо явяване) и 2006-та (второ явяване). Първия път да си призная не бях много добре подготвен, но някои членове на комисията ми препоръчаха материали за подготовка, знаех и какво в общи линии се иска като знания. Бях единствен кандидат тогава.
На втория изпит бях доста добре запознат какво се иска от мен, имах си и компания от още един кандидат.
Изпита бе проведен в присъствието на комисия и добре организиран.
Другия кандидат явно също бе добре подготвен. Малко нечестно бе, но хвърлих по някой поглед да видя какво твори – отговорите ни съвпадаха на 100%, въпреки, че той бе избрал малко по-елегантен път за получаване на отговора, а моите решения бяха праволинейни като комунистическа петилетка.
Съобщиха ни резултатите: аз не съм допуснат до устен изпит, колегата се справил отлично. Намекнаха ми, че съм прекалено млад за тази работа, че задълженията ми като докторант в ТУ-София не са много съвместими с тази работа… и да опитам пак след някоя друга година.
4) Конкурси в МОН, Патентно ведомство и др.: бяха няколко в периода 2005-2007, няма какво да ги описвам – конкурси за определени хора си бяха, точките ми все на косъм не достигаха за класиране, и никой не показва всъщност как са оценявани и къде са грешките. Малко парадоксално е, но на два от конкурсите тестовете бяха еднакви, както и моите твърдоглави отговори – резултатите обаче бяха много различни.
Ходих на тези конкурси за "спорта", даже си бяхме една постоянна компания хора, които си знаехме, че нямаме шанс, но ни бе интересно. някои правеха тези "безумици", заради служебна бележка и скътаване на работа :) Веднъж даже един от "компанията" спечели конкурс, но се отказа - нямаше да може да "спортува", пък и си имаше по-хубава работа.
Дойде обаче времето на Централизирания конкурс за държавна администрация - издържах и двата тура и то доста добре, тоест имах право да участвам само в събеседвания и за всички длъжности. Имайки широкопрофилно техническо (АИУТ) и доста специализирано икономическо (Счетоводство и контрол) образования, нямаше почти длъжност, за която да не покривам критериите.
Звъняха ми няколко пъти - отивах да си побъбря с лелките по подбор на персонал. Винаги си носих въпросник за това дали ще се спазят привилегиите ми, дали имат ведомствени жилища, поемат ли се пътни разходи, храна, имам ли право както е според закона да съм и държавен служител и преподавател във ВУ. Имах и една табличка с това как от 380-те лева заплатка при тях ще бъда на минус поне 150лв. всеки месец, след разходи за жилище, пътни и скромна храна. Бе забавно да гледам тези комунистически лелки как почти експлоадират от гняв.
Последния конкурс, на който се явих бе в направление “Европейски политики, финансирания фондове” (заглавието на дирекцията бе доста по завъртяно и не смятам, че трябва да го помня или издирвам в интернет). “Конкурса” бе в кавички – нямаше и помен от комисия, поговорихме си с някаква дебела лелка и то много нервна, която заяви, че трябва да имам отличен английски език, други знания и инициативност не са ми необходими. Теглихме си наум по една “майна”, разменихме усмивки със скърцащи зъби и аз се прибрах да пусна няколко възражения за липса на комисия, законов произвол и т.н. до Ники Василев и Даниел Вълчев. Заведох жалбите в съответните деловодства – всъщност ГРЕШКА – МДААР след дълго чакане, телефонни акробатики, спешно бе повикана някаква засукана шефка с прекрасна фалшива усмивка и чудесно фалшиво и любезно държание и ми даде “съвети” – да внеса жалбата само до МОН, а не да компрометирам електронния им конкурс в МДААР (за държавни служители). Убеди ме, че цялата вина е в МОН и “порядъчния” Вълчев няма да остави нещата без последствия. Отидох в МОН – там си пиеха вино в деловодството и за малко да заведат жалбата без да забележат какво има в нея, обаче една не толкова пийнала деловодителка видя какво внасям, последва едночасово чакане, звън на телефони, прехвърляне на жалбата, проверка дали могат да приемат това и т.н. Приеха я в крайна сметка, след като целия МОН разбра какво се подава и, че няма опасност за никого.
Да допълня все пак, че бях одобрен веднъж за служител в Агенция "Митници" и имах множество обаждания за събеседване и почти сигурно назначаване. Рекордната раздуващата се държавна администрация има нужда от изпълнители за без пари и вече не подбират, а и няма от кого. Държавната администрация е не по-малко нереформирана от висшите училища и дърти "старши служители" се изживяват като "ръководители" на младите и ги държат в подчинение с доста скандални в демократична държава похвати:
- по закон държавния служител няма право на синдикално участие, защита на правата си и сдружаване за защитата им;
- младшия държавен служител може да бъде уволнен по всяко време и без обяснение през първата година от работата му, за което си проличава дали е "послушен";
- съществуват многобройни процедури за атестация на работата на младшия експер/служител/инспектор, давност за работните му постижения и постепенно израстване в службата. Това не ви ли напомня Академичното израстване о първообраза - БКП?;
5) Докторантурата в ТУ-София 2005-2008. Описал съм я подробно в друга тема (Академичния тоталитаризъм). Но не споменах интересно моменти, като караници с ръководителя ми, който ми напомни, че има нареждане отгоре – или аз, или той, че ако ми позволи дори да се явя на изпити, няма да му бъде ремонтиран кабинета, че няма да му бъде одобрен и проект, че сам съм си виновен за всичко и той се опитал всякак да ми помогне, но личния интерес е над академичния морал. Отказа ми дори да съдейства за организиране на изпити – нямало как да намери комисия, а даже и да намери, членовете и ще бъдат принудени да ме скъсат.
Сега ме гонят от общежитие и искат да върна пари, заради това че не съм си положил изпитите! Всякакви здравословни и семейни, социално-битови и др. причини, изложени в молба до Ректора, са игнорирани;
6) Студентски съвет на ТУ-София, 2004-2006. Ето къде се коренят всичките ми мъки в ТУ-София. Позволих си да покажа несъответствия във финансовите данни на ТУ-София, поисках по смисъла на ЗДОИ информация, оспорвах конкурси, писах писма до МОН, организирах анкети с неудобни резултати, оспорвах легитимност на избора за Ректор, имах и няколко телевизионни и вестникарски изяви по някои от проблемите и др. “противоакадемични” прояви.
Не ми позволиха втори мандат в Студентски съвет и бях изключен от списъците му, по диктовката на инспекторка в общежитията бяха сътворени нечувани клевети срещу мен, като при втората вероятно са участвали повече хора и организираха “академично дело” срещу мен в ректорската зала (нечувана чест за провинение в общежитията). Наложиха ми наказание “предупреждение за отстраняване”, отказаха да дадат копие от протокола и писмено решение обаче. Лошото бе друго обаче – изкараха ме алкохолик, побойник и какъв ли не пред лесно манипулираните от тях “студентски представители”, които разпространиха слуха пред всички останали студенти.
Случаят, за който бях наказан, бе че съм посегнал на портиер (което не е вярно). Всъщност грешка бе че не посегнах да пребия наглия старец, ходещ по стаите на студенти, искащ си алкохол… а в случая бе напсувал моя позната студентка и бе я заплашил, че ако не му даде алкохол, ще я изхвърлят от общежития. Поисках му обяснение за поведението му, той дойде нагло да пуши цигара пред лицето ми, овладях нервите си и само му махнах цигарата.
После клеветите и простотиите нямаха край, случаят бе отразен в официален доклад от нас – Студентската комисия по общежития, половината от която присъства на това събитие и опроверга всичките измислици, но въпреки това на тайно гласуване ми бе наложено наказание и клеветите бяха признати за истина. |
| moderator |
Posted - 07/23/2008 : 07:03:47
http://svetlaen.blogspot.com/2008/07/blog-post_18.html?showComment=1216666860000
Ето още един показателен случай на тормоз на работното място. Копирам съобщение от блога на Светла Енчева, в което се описва тягостната атмосфера в ЮЗУ-Благоевград. Има и друг интересен феномен - отдръпването на студентите от тормозените преподаватели. Администрацията намира начин да настрои негативно студентите към нежелания от нея преподавател и те се поддават доста лесно на манипулацията.ГМ
Нито за миг не съм се съмнявала във Вашата интелигентност, след като попрегледах блога Ви. Разбира се, имате право да се страхувате. Но след като се радвате, че Воденичаров е паднал от власт, добре е да не забравяте, че, образно казано, киселото мляко не се произвежда в супермаркета. За да се махне Воденичаров, някои хора са се борили, рискували са и продължават да рискуват кариерите си, подложени са на изолация, оставяни са без часове, заплашвани са, един от тях дори е платил със собствения си развод. Не ми е приятно непрекъснато да ме следят камерите в университета, защото съм от "белязаните", и да трябва да пиша обяснение до ректора, че съм излязла по-рано от час, защото, примерно, съм имала катедрено заседание. Не ми е приятно да ме изключват от международна конференция и да говорят на студентите ми против мен, и т.н. Но съм си поела риска, понеже каузата си струва. Вас никой не Ви кара да го правите, но се надявам поне, че няма да обвинявате повече онези, които са си "заложили" главите, за да се учите в законна и некорумпирана среда. Защото, макар ПИФ да не възпитава в такъв морал (поне досега), за един юрист законът трябва да има поне някаква ценност.
Всичко добро и още веднъж - успех!
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 12/17/2007 : 15:18:08
Галя, ти хубаво си ни го пейстнала това тука, ама, информирай ни, отговорил ли е и на него (като на мен – вж. стр. 12 от темата “Кадри в науката и висшето образование”) проф. Лазаров, че “Всеки докторант е бил студент, но не всеки студент става докторант”.
А иначе – авторът на темата има едно брилянтно попадение - quote:
Ама аз кандидатствам да уча, бе! “Доктор” е образователна степен, каквато е и “бакалавър” и “магистър”! Не съм написал всичко, не е гениално — ами научете ме, образовайте ме. Ръководете ме в това тригодишно изследване в темата на дисертацията ми. А не ми се оправдавайте, че “то е хубаво, имате данни, ама не е това, което търсим”!
– действително, след като кандидатстваш да бъдеш обучаван – как може на приемния изпит да ти се изтъква, че не знаеш еди-какви си тънкости – ами че нали ти точно затова кандидатстваш – за да ги научиш тези тънкости.
Човече, разбирам те напълно – това съм го преживял – на 07.11.1995, на изпит за асистент в ПУ “Паисий Хилендарски”, ми поставиха оценка 4.88 – само и само за да не стигна до гласуването във Факултетния съвет (за това е нужно 5.00). На устния изпит ме изпитваше, на практика, само един човек от комисията – другият през цялото време стоеше изправен до прозореца и гледаше навън, а третият въобще си излезна. |
| moderator |
Posted - 12/12/2007 : 16:26:47
Mnogo interesen material ot saita na prof. Lazarov, jalko, che ne e posocheno imeto na avtora na materiala.
Materialat e prepechatan s komentar na Simen Pateev, sas slednia komentar na saita http://nabludatel.blogspot.com/2007/12/blog-post_4124.html:
Сряда, Декември 12, 2007
Как СУ спъва развитието на младите учени
Сега ще прочетете един разказ на младеж, който кандидатства за обявено място за докторанти във Философския факултет към Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той е безпринципно отхвърлен от оценяващата комисия - без аргументи, без обективна оценка, без уважение, само защото не е "точния човек".
Аз останах много разочарован от абсолютно безпринципното отношение на преподавателите към ладежа, който кандидатства за докторантското място.
“Имате данни, личи си, че сте чел много, но ние просто търсим друго”. Всичко е ясно — “имате данни”, “чел сте много”, но сори, ама не ни кефиш, ние имаме други планове за тая докторантура. Разказът = >>
"...за втори път за деня, в кабинета ме попитаха “А вие защо не сте идвали на консултации?”. Разберете ме правилно — консултациите са нещо, което се прави след като вече има тема, по която се работи. След като студентът е влязъл в университета, а не преди това."
Ето това е една от големите спънки пред развитието на науката, а не само финансирането, както постоянно плачат определени храненици!
написано от Симион Патеев в 0:40
Имате данни, но не търсим това
Онзи ден бях на изпит, кандидатдокторантски в СУ. Борех се сам за само едно място, това по история на философията на 19 век към катедра “История на философията”. Изборът ми на специалност далеч не беше случаен, философията на 19-ти век ми е интерес, който с кратки прекъсвания съм поддържал почти през цялото време. Втората причина да избера точно “Ново време, втора част” е, че исках да продължа работата си по изследване на Интернет — след дипломната работа, чиято тема беше “Онтология на авторските права в Интернет”, сега бях решил да започна да се занимавам със сравнително изследване на влиянията на философията на 19в. върху съвременната нагласа. Най-вече влиянието на анархизмите и донякъде и на марксизмите върху концепциите за свободен софтуер и култура, върху тези за отворени и общоприети правила в интернет-стандартите и т.н. Много е говорено за влиянието на позитивизма и последвалите го прагматизъм, утилитаризъм и т.н. върху всякакви съвременни нагласи, но малко по-късно появилите се анархизми са били все пренебрегвани. Всъщност това не е изцяло теза за 19в., но и никой не е казал, че точно така щеше да ми е формулирана. Ако ме бяха приели за докторант. Ако.
Накратко, не ме приеха. Не ме и скъсаха — просто не ме допуснаха да вляза. Понеже доста приятели знаят, че щях да кандидатствам, ще разкажа какво стана. Няма да имам сили да разказвам подробно на всекиго всеки път. Даже с усилие се настроих да пиша това сега, и то с два дни закъснение.
Преди да продължа, нека тези, които имат впечатления от друга специалност имат предвид, че става дума за специалност “Философия” в СУ — това, което само 6-7 години преди да му прекрача прага като първокурсник е било сърцето, гнездото, люпилнята на партийните стратези, интелектуалният елит на цялата поддържаща идеологическа структура на комунистическата ера. Това е била специалност, в която философия се е учело докъм 1947г. След това под огромен партиен натиск преподавателските места на известни български философи от началото на миналия век, като Димитър Михалчев и Иван Саръилиев, например, са буквално “разчистени”. И на тяхно място след 47-ма идват политически назначени верни на партията кадри, които започват да налагат еднообразието на курсовете, продължило практически чак до промените през 1989г. — “Истмат” (Исторически материализъм), “Диамат” (Диалектически материализъм) и История на БКП. Сигурно е имало и още двайсетина подобни дисциплини, включително и няколко общи историко-философски, но пак пречупени през призмата на партийната трактовка. Може и да е имало — не зная, за щастие съм следвал след този период.
Та разликата между тази специалност и другите може да е в това, че в нея нищо не става непредвидено или по обявения начин. Особено когато става дума за докторантски места. Може би в някои технически или някои от другите хуманитарни специалности наистина държат на ИЗПИТА за докторанти. Във “Философия” държат на ПОДБОРА. А той започва преди изпита и всъщност самият изпит е само формално част от него. На практика изобщо не е важен. Трябва да са те “харесали”, трябва да са те ”подбрали”.
——
Доста време след семестриалното си завършване и скоро след дипломирането и промоцията ми реших, че е крайно време да отделя време за работата си по философия. Това значи да запиша докторантура, която ще е адекватна на интересите ми и да се подготвя достатъчно добре, за да покрие приемните стандарти. Което и направих, но, както се оказа — само формално. Защото съдържанието на тия стандарти е субективно, а не обективно — не ти се доказваш на изпита, а те преценяват дали да те вземат.
Но по ред на номерата… Първо имах сблъсък с бюрократичната машина на СУ, за пореден път. Ако някой ви е казал, че СУ е подобрил управлението си през последните десетина години, да знаете че или е заблуден, или откровено лъже. Вярно, вече не използват мониторите на компютрите за подпора на дебелите тефтери. Но качеството на обслужването не се е подобрило. Накрая, след няколко пъти ходене из канцелариите, се сдобих и с лелеяния “докторантски справочник”. Трябваше да си го купя.
Обяснението, което ми дадоха беше, че “понеже университетът нелигитимно и в нарушение на правилата се е съгласил да приема документи на кандидатите, съдържащи копие на дипломата, което не е заверено нотариално и понеже цената на една нотариална заверка е горе-долу колкото справочника, затова сега нека кандидатите да приемат, че като компенсация трябва да си закупят справочника”.
Който иска, нека го прочете отново. Аз в първия момент не повярвах на ушите си. Това били думите в телефонната слушалка, които юристката на факултета (или на университета, знам ли) каза на секретарката на катедрата, когато ходих да си търся конспект. Не мога още да го повярвам — това е човек, който очевидно е с юридическо образование, а аз, без да имам изобщо такова образование, ясно виждам, че такова обяснение не може да е правно. Ама в никакъв случай. Все едно — може сега ако някой от чиновниците във ФФ прочете това да се възмути, че постъпвам неколегиално и неетично, като издавам такива неща и те, видите ли, злепоставят специалността и факултета… Специалността, драги ми смехурковци, е злепоставена отдавна. И вие нищо не сте направили откакто съм влязъл в тоя факултет, за да я поставите поне малко по-добре. Добре, че “специалността” не е философията.
——
Отидох на 5-ти декември на изпит, след като доста дълго се готвих по-общо и последните седмици — концентрирано и систематично. За мен това не е малко време и не е малко ресурс, защото е трудно да се отдели дори и един час за учене в стая с бебе на половин година. Ние сами гледаме сина си и в същото време аз работя от вкъщи на свободна практика, за да изкарвам пари за отглеждането му. И за някоя и друга такса за “докторантски справочник”. Само който не е работил и учил така, не знае колко лесно е да се отделя време за подготовка за кандидатдокторантски изпит. Тъй че бях добре и подробно подготвен, не само с учебникарските факти, а и с мои си малки разработки, водени от интересите ми в дисциплината.
Първо се изненадах малко, че пред залата бяхме само пет човека. Вярно, това е само за едната от катедрите, “История на философията”, но доколкото разбрах после и за другите две катедри напливът не е бил чак огромен. Малко след 9 часа вкупом дойдоха Димитър Денков, Цочо Бояджиев, Георги Каприев, Хараламби Паницидис и квесторът, секретарката на катедрата Росинка Тодорова. Разбираемо защо, всички бяха с приповдигнат дух и в добро настроение — 5-ти декември е празник за факултета, в аулата имаше промоция на дипломанти, речи по случай 110 години от завършването на първия випуск на факултета и обсъждания на кръгла маса с колеги от БАН и другите университети. С една дума — празник. Аз лично искрено съжалих, че не мога да се отдам на такова празнуване и да ида да слушам лекциите и да се видя с познатите ми докторанти, защото по същото време бях на изпит.
Аз бях единствен кандидат за мястото и Хари Паницидис дойде при мен с една шепа сгънати листчета — да си тегля сам и да си пиша сам каквото съм си изтеглил. Не пропусна преди това да ме попита леко учуден (както ми се видя тогава, а както сега ми се струва, като си спомням — раздразнен) защо не съм идвал на консултация при тях. Аз хлъцнах искрено учуден и смутолевих нещо, че съм говорил с Емилия Минева още за дипломна работа. Което си е живата истина, на практика тя сама тогава ми подхвърли идеята — макар че нейното, разбира се, беше за сравнение на влиянията на различните марксизми. И евентуално малко анархизми, но по-скоро не, защото тогава тя беше, който работеше по анархизмите и подготвяше сборника “Класици на анархизма. Антология”.
Бях подготвен за който и да е въпрос от конспекта, включително и за въпроси за Киркегор и Соловьов. Философи, каквито, както се шегувахме после с Ванката, днес вече няма, защото има лексотан. Тоест лекуват ги. ;) Падна ми се “Човек, общество, история — О. Конт, Дж. Ст. Мил, Х. Спенсър”. Започнах да пиша почти веднага, въпреки че Паницидис нещо се засуети около мене, замърмори “надявам се да сте чел”. Когато Жоро Каприев разбра от него какво ми се е паднало, се обърна към мен, каза “ох, Спенсър” и закима с глава, “е, нищо, успех, успех”.
Всъщност можех да пиша по всеки въпрос. Но ми хареса, че ми се падна точно този за позитивизма. Харесва ми — не че не зная другите, просто по този ми беше и приятно да пиша. Не заради Спенсър — Спенсър е идиот, истинският гений във въпроса за мен е Мил. Та писах, направих си блок-схема в черновата и после я следвах. Изписах нагъсто 7 страници и реших, че толкова стигат и ги предадох преди края на времето. Паницидис стоя на един стол край мене първите десетина минути и нещо ме гледаше — и аз нямам идея защо, квестор си имаше.
И излязох от “стъкленото” на четвъртия етаж с чувство за добре свършена работа и изпълнен с ентусиазъм. Успокоил нервността на сутринта, вече бях изпълнен с нетърпение да обсъдя на устния изпит други теми от дисциплината и евентуално и идеите ми за дисертация…
——
Изкарах някак три часа навън, пих на обедна почивка кафе с Андрей, той попи от този ми ентусиазъм и ми се зарадва за това. На връщане се видях с Ванката Миков, който беше дошъл от БАН за въпросната кръгла маса по случай празника. Говорих и с него и макар на всички да казвах, че “може и да не ме приемат, то не се знае”, всъщност бях настроен, че съм показал достатъчно знания 1) и ентусиазъм и ангажираност 2), за да вляза.
Устният изпит продължи точно една минута и половина. Всъщност устен изпит нямаше — толкова продължи недопускането ми до устен изпит. В кабинета бяха хората от комисията за дисциплината — Паницидис, Емилия Минева и Асен Давидов. Като влязох, ги почаках малко, бяха ми обърнали гръб, наведени нещо над масата. После видях, че през цялото време се готвеха да излизат. Давидов беше с навлечено яке, а Минева се готвеше да си взима и тя дрехата. В дъното цъкаше на стария си компютър Александър Андонов, дипломният ми ръководител. Не зная дали е бил там и по време на обсъждането, най-вероятно е бил, а това изобщо не е готино, според мен. Като сложим и бързането “да си ходим”, отношението е така отвратително, че е цяло чудо, дето все още в тая специалност им идват кандидати за докторантури…
Буквално думите, с които почна Паницидис бяха, че “Ние прегледахме текста, но за съжаление според нас има доста пропуски и не можем да напишем повече от 4.25. Това е и оценката, която ви поставяме. А то, за съжаление значи, че не можем да продължим.” Прав си е — за устен изпит трябва минимум 4.50 от писмения. Хитрата уловка в случая е, че в специалност “Философия” оценката от писмения не се “поставя” а се “избира” след като вече е взето решение дали тоя човек да се пусне нататък или не. На практика това е “зачот”, булева стойност, “да” или “не”. Дали ще ми пише 4.25 или 3.00 — практически разликата е никаква. 4.25 в случая е застраховка да не им поискам преразглеждане. Тоест “добре е, браво, почти да успеете, колега”. Дрън-дрън.
После и Асен Давидов каза нещо, колкото да не е без хич — той пък каза, че не е видял достатъчно за Спенсър, а той това чакал. И Минева и тя за приглася “да, о, да — Спенсър, ами при Спенсър темата за човека, това е много интересно, то това е най-…, и аз самата чаках да чуя за Спенсър, а то само една страница накрая”. Вижте сега, колеги — ако толкова искате да разберете нещо за Спенсър, прочетете си го. Надявам се, че сте го чели, затова отдавам тия възгласи на някакво очакване за покриване на норми, което очакване аз не съм удовлетворил.
Да, ама не е и така. Защото Паницидис на два пъти в това съвсем кратко “късане” ми каза “Имате данни, личи си, че сте чел много, но ние просто търсим друго”. Всичко е ясно — “имате данни”, “чел сте много”, но сори, ама не ни кефиш, ние имаме други планове за тая докторантура. От този момент ми стана ясно и само закимах усмихнато с глава и чаках кога да им затворя вратата отвън.
Асен Давидов реши да повтори Паницидис с това “имате данни”, но реши и да го допълни с “но имаше някои малко неясни и може би дори противоречиви момента в текста”. Е тук смръщих вежди и щях да го питам къде по-точно, да ми каже пасажа. Емилия Минева вече се обличаше и ме гледаше като натрапник, който как вече не е разбрал намека и не се е пръждосал. Но все пак почнаха да ровят из текста и да търсят “противоречието”. Защото може всичко да съм писал, но противоречия или неверни неща сто на сто няма. Намериха накрая нещо, цитираха ме, че не съм обяснил достатъчно ясно идеята за свободата в принципа за вредата (harm principle) в утилитаризма на Мил.
Ми хубаво — не е ясно, не е подробно, не е и гениално. Ама аз кандидатствам да уча, бе! “Доктор” е образователна степен, каквато е и “бакалавър” и “магистър”! Не съм написал всичко, не е гениално — ами научете ме, образовайте ме. Ръководете ме в това тригодишно изследване в темата на дисертацията ми. А не ми се оправдавайте, че “то е хубаво, имате данни, ама не е това, което търсим”! Какво търсите?!? Хората на крака ви идват, кандидатстват ви, а вие ги гоните и местата остават празни. Търсачи…
——
Това, което беше върхът и заради което два дена не мога да се събера да напиша кратко “не взех изпита”, а вместо това два дена по-късно пиша огромна статия беше, че пак, за втори път за деня, в кабинета ме попитаха “А вие защо не сте идвали на консултации?”.
Разберете ме правилно — консултациите са нещо, което се прави след като вече има тема, по която се работи. След като студентът е влязъл в университета, а не преди това. След като дипломантът има одобрена дипломна тема, а не преди това. Преди това е само въпросът за одобряването на дипломната тема. Преди това консултации няма. Има след като докторантът вече е приет и започва да работи и готви докторската си дисертация. Не и преди това.
Студентите, дипломантите и докторантите се консултират с преподавателите, чак когато има работа, по която да се консултират. Консултацията е работна среща, на която се обсъждат проблемите в работния процес на докторанта. Консултацията не е предварително подмазване и лицемерничене. Поне не е според мен. Затова не ви отидох на консултация. Не ми и хрумна сериозно, макар на няколко пъти да се бях питал пред приятели “дали не е добре да ида да ги питам дали мястото не е запазено, щото нали така стават тия неща в нашата специалност”. И не отидох, защото според мен така трябва. Критерият за приема е изпитът — условията му са публикувани в наредбата, конспектът е в платения справочник. Всичко друго е подмазване.
“Ето аз съм си в кабинета, Емилия и тя — имаме приемно време, е-ее?” Такова “е-ее”, с жест с разперване на ръцете, което казва “е как така, как не ви е срам — да не дойдете на консултация и да искате сега на изпит, е-ее?”
——
Казаха ми да пробвам пак отново, щели даже да отворят пак мястото. Защото, видите ли, сега и те съжалявали, “защото сега ще ни вземат мястото от друга специалност”. Да съм бил дошъл пак, имал съм данни, настоявали, пък и да не съм се обиждал, то е обективна критика.
——
Цял ден бях като ударен с мокър парцал. Към три часа снимах из Докторската градина, после звънна Ванката, свършила им кръглата маса и да се видим. Видяхме се и двамата заедно се убеждавахме в своите си тълкувания на случилото се. Горе-долу еднакви, разбира се — то е ясно какво е станало.
И все пак аз не съжалявам, че кандидатствах. Доста ми е обидно и ужасно много съм разочарован. Но не съжалявам. Ако не бях доволен от писмения си или ако не се бях подготвил по целия конспект или пък ако не ми харесваше дисциплината — тогава може би щях. Но са ми полезни прекараните дни и седмици в четене на всякаква литература по въпроса. Доказах и на себе си, че с 90% четене в Интернет човек пак може да се подготви по философия. Стига да има нагласата и културата да чете от екран, както би чел и книжни тела на маса в библиотека.
Това, което се надявам, е да не си създам лошо чувство към философията на 19в. Е, Киркегор и Соловьов може да ги прежалим ;) Шегувам се. Мисля, че няма да се отдръпна — един изпит при хора, които са си били решили, че няма да ме вземат, защото “търсят друго” и защото “не съм ходил на консултации”. Ами да, звучи тежко и важно, ама не ми е проблем, даже никакъв. Специалност “Философия” просто не струва.
Моят съвет към всеки, който има интереси в областта, е да отбягва българските “академични” институции и среди. Нещо навън, в някой истински университет — да. Нещо отдалечено, онлайн, нови медии, интернет-университети, дори и само гледане на записи от лекции в Бъркли — да. Но иначе не си струва. Поне в днешно време. След години — кой знае… |
| moderator |
Posted - 11/02/2007 : 13:57:28
Заплатите на мъжете са с 24% по-високи от тези на жените
2 ноември 2007 г. 14:19 ч.
www.actualno.com
Професиите в сферата на образованието и услугите са феминизирани, а в областта на IP са заети предимно мъже. Снимка: corbis.com
Разликата в заплащането между мъжете и жените е 24% в полза на мъжа. Професиите в сферата на образованието и услугите са феминизирани, а в областта на IP са заети предимно мъже.
Това съобщи държавният експерт Лилия Абаджиева на Международната конференция "Джендър бюджетирането на практика" в х-л "Рила".
Тя цитира изследване на Министерски съвет, според което на миналите местни избори 9% от кметовете са били жени, както и 23% от общинските съветници пак са жени.
Абаджиева поясни, че според световните изследвания, за да може една група да оказва обществено влияние, тя трябва да има поне 30% участие в социалния живот.
Според ръководителя на Джендър проекта в България, страната трябва да повиши информираността на обществото и социалните партньори чрез увеличаването на заетостта на жените в администрацията на местно, регионално и национално ниво. |
| kkabakciev |
Posted - 10/11/2007 : 14:44:45
Позволих си да кирилизирам горното съобщение и да го пусна във форума Bulgarianscienceproblems, защото намирам, че констатациите в него са напълно верни, а предложенията резонни:
http://tech.groups.yahoo.com/group/bulgarianscienceproblems/message/2222
Ще откроя две от много добрите в него мисли (според мен):
"От моя гледна точка е безмислено да се реформира посредствеността."
"Посредствените разчитат на престижа на институциите; с труда си непокорните създават свое име и престиж за институциите."
Тук възниква обаче въпросът дали определени институции заслужват да им бъдат придавани име и престиж. Специално за котилото на некадърност, комунизъм и откровена простащина на име "Институт за български език при БАН" отдавна съм казал, че то по никакъв начин не заслужава такива неща. Ето доказателства:
http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1/Vremeto.html
http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1/BAN.html
Както изглежда, г-жа Стоилова работи (или е работила) в подобен институт. Затова изобщо не е странно, че изводите ни съвпадат. Много от моите могат да бъдат прочетени, освен в горните линкове, и в този форум, както и в Bulgarianscienceproblems.
Красимир Кабакчиев |
| Lju_Stoilova |
Posted - 10/10/2007 : 04:15:49
Psihi4eskiat tormoz na rabotnoto miasto v BAN e emanatsia na psihicheskia tormoz v rabotna sreda v Bulgaria.
Znam ne edin direktor na nauchno zveno v BAN, koyto gleda svoite podchineni kato krepostni, zavisimi ot personalnite mu reshenia - tehnite sadbi "visiat na vurha na pisalkata mu" (za nakazanie, uvolnenie, razmer na zaplata, honorar, otpuska, komandirovka, proekt, mezhdunarodno satrudnichetsvo, publikatsii, konferentsii).
Pri otpadnalata mandatnost na rukovodnite kadri, pri lipsata na printsipi za rabota i kontrol, i pri preobladavashtata obshta posredstvenost, shansovete statukvoto da se promeni sa nishtozhni - dori i da se pensionirat segashnite rukovodeshti, idva sledvashta falanga ot priemnitsi na tozi stil i metodi na rabota.
Tuzhno i beznadezhdno. Osven ako chrez glasnost i kontrol na EU ne nastupi promiana.
No problemut ne e samo v rukovoditelite.
Masata ot hrantutnitsi v BAN, chieto lentiaystvo biva vuznagradeno s natrupvasht se trudov stazh i protektsii, za smetka na raboteshtite kolegi, niama interes ot promiana na ustanovenata sistema, zashtoto tia im dava vuzmozhnost da praviat neshto drugo v rabotno vreme. Ako izobshto se iaviavat na rabota - po-rano tova im se nalagashe, za da poluchat zaplatite si. Sled preminavaneto kum razplashtane po kartovi smetki i tova razkarvane do rabotnoto miasto mozhe da se spesti.
Kak ochakvate tezi ekzempliari da zastanat zad ideite i printsipite na istinskata suvremennma nauka i aktualna reforma? - 1. te ne gi poznavat; 2. te niamat interes da gi poznavat; 3. te sa mnozinstvo i opredeliat neshtata kato izbirat podhodiashti rukovoditeli na nauchnite zvena; 4. te mogat da napraviat zhivota vi nevuzmozhen vuv vseki izbran ot tiah moment.
Vupros:
Ako gornata umozritelna konstruktsia e viarna, oshte li imate zhelanie da se hvurlite v borbata s viaturni melnitsi, narechena reforma na BAN?
Moiat otgovor:
Sled kato zashtitih uspeshno Ph.D.prez 1989 g., no ne biah naznachena na redoven shtat v nauchnoto zveno, kudeto premina aspiranturata mi; sled kato rabotih kato honoruvan satrudnik i donesoh ne edna polza - ot stranata i chuzhbina - za sushtoto tova nauchno zveno; sled 18 godini, prez koito uchastvah neuspeshno v 4 konkursa za st.n.s. II st., obiaveni ot sushtoto nauchno zveno na BAN, i sled kato izkonsumirah nesmetno kolichestvo lichni obidi za nekadurnost i prepisvane ot strana na negovia direktor, i nespravedlivi otsenki na rezultatite ot profesionalnata mi deynost, koyato e po-dobre priznata v chuzhbina; sled kato s anonimen za men doklad be spriano publikuvaneto na kniga s moe uchastie v izdatelstvoto na BAN; sled kato vseki put se promeniaha kriteriite za ozenka na tsiala nauchna oblast - samo i samo za da buda provalena; sled kato mi se prismivaha horata, koito vupreki nauchnoto si bezdeystvie rastiaha v profesionalnata yerarhia,
Razbrah slednoto:
Posredstvenite razchitat na prestizha na institutsiite; s truda si nepokornite suzdavat svoe ime i prestizh za institutsiite.
Ako chovek iska da se zanimava s istinska nauka, niama smisul da prahosva kratkia si zemen put v skodoumni sporove, intrigi i esnafshtini. V oblastta na humanitaristikata (a veroiatno i v drugi nauchni oblasti) mozhe da se praviat stoynostni neshta vupreki i nezavisimo ot institutsionaliziranata posredstvenost (BAN). I kogato vsichki znaeshti i raboteshti napusnat redovete na nekadurnitsite, posredstvenostta rano ili kusno shte izpadne v nesustoyatelnost - kogato doyde momentut da pokazhe kakvo mozhe i dokolko go mozhe. No tova sa trudno i bavno dokazuemi neshta - te prosto se sluchvat.
I niama polza ot hlench i otricatelni emotsii.
Ot moia gledna tochka e bezmisleno da se reformira posredstvenostta. Vmesto tova triabva da se namirat alternativi za sobstveno razvitie chrez uchastie v proekti i mezhdunardno satrudnichestvo.
Napredukut na individite mozhe da prinese i obshtestvena polza.
Tazi polza shte e tolkoz po-goliama, kolkoto po-uspeshno nepokornite i svobodoliubivi individi se obediniavat sreshtu voynstvashtata posredstvenost.
Togava niama da ima nuzhda chovek da biaga chak vuv France, a BG shte zapochne da se prevrushta v evropejska darjava, chiito zakoni zashtitavat efektivno zdraveto i dostojnstvoto na grazhdanite kato purvostepenna cennost - ako ne za nas samite, to pone za detsata i vnutsite ni.
|
| moderator |
Posted - 10/09/2007 : 12:30:37
Според проучване на РИОКОЗ – Варна всеки четвърти студент е невротик
в. Черно море, Варна
08-10-2007
24,2% от студентите са с данни за невротизъм. Това сочи проучване на РИОКОЗ - Варна, по повод Международния ден за психично здраве 10 октомври. В него са включени 293-ма студенти редовно обучение на възраст 19 - 21 г. от 4 университета. В структурата на невротичните компоненти водещи са емоционалната лабилност, психастенията и тревожността, сочи още проучването.
Резултатите показват, че в благоприятен стрес през семестъра са 55,6% от студентите, а по време на сесия - 21,1%. При това състояние се наблюдава полезна активна реакция с мобилизация за адаптация и успешно реализиране на учебната дейност. В неблагоприятен стрес по време на семестъра са 44,4% от изследваните. Броят им по време на сесия е близо 2 пъти по-голям - 78,9%. Най-високи в това отношение са показателите при студентите от Икономическия и Медицинския университет. Те са били в състояние на по-високо емоционално напрежение, тревожност и безпокойство в сравнение с колегите им от Шуменския и Техническия университет.
59,7% от анкетираните посочват като първа причина за стресовите ситуации прекомерното психическо натоварване от учебните програми. По-нататък в класацията са взаимоотношенията студенти-преподаватели и студенти-студенти. За наличие на конфликтни ситуации с колеги и преподаватели признават 50,5% от запитаните. Отрицателно стресиращо въздействие оказват също социални фактори като смяна на жилище, отдалеченост и изолация от семейството, загуба на близък човек, отчужденост от приятели.
Неблагоприятният стрес и високото психическо натоварване водят до здравословни проблеми. Това са психични или невротични разстройства, соматични и психофизиологични нарушения и други, се казва още в проучването.
Близо 450 млн. души по света страдат от психически или поведенчески разстройства. Стресът е вторият по разпространение здравен и икономически проблем в ЕС след заболяванията на двигателната система. |
| moderator |
Posted - 09/12/2007 : 10:04:53
Българинът - най-стресиран на работа
12 септември 2007 / News.dir.bg
Стресът на работното място в ЕС мъчи най-много италианците, българите и гърците.
Това сочи проучване на European Foundation, цитирано от чешкия всекидневник "Лидове новини", цитирано от БТА. Най-добре на работните си места се чувстват финландците, холандците и датчаните.
63% от анкетираните италианци са отговорили, че са подложени на стрес на работното си място. След тях са българите с 62,8 на сто. Следват Гърция - 62,7%, Португалия - 59,4%, Словакия - 55,1%, Кипър - 53,9%, Полша - 53,5%, Германия - 51,1%, Австрия - 43,6%, Испания - 43,6%, Великобритания - 41,1%, Чешка република - 40,0%, Франция - 38,4%.
Според проучването, над една пета от европейците се прибират у дома си след работа толкова уморени, че не могат да вършат нищо, изискващо натоварване. Повече от половината жители на ЕС смятат, че посвещават повече енергия на работата си, отколкото на свободното си време и на семейството.
За всеки седми европеец работата му е много скучна. Голяма заплаха за европейците е мисълта, че могат да останат без работа. От това най-много се страхуват немците, поляците и французите.
България е на последно място в класацията на ООН за производителността на труда в развитите страни, писа миналата седмица австрийският в. “Дер Щандарт”, който се позова на изследване на Международната организация на труда. На първо място са САЩ, където всеки работещ средно внася $63 885 в БВП на страната. След лидера се подреждат Ирландия и Люксембург. |
|
|
