| T O P I C R E V I E W |
| margarita |
Posted - 03/25/2006 : 13:37:32
Razdelianeto na nauchno zvanie ot nauchna dlqjnost beshe vqvedeno vqv Francia v nachaloto na 90-te godini. Predlojenieto na acad. Kenderov ne e novo v tova otnoshenie. Toy obache e propusnal da otbeleji, che habilitiraneto se podnoviava na vseki 4 godini, t.e. ne e dojivotno. Ako sled habilitiraneto prestanesh da se zanimavash s nauchna deynost, sled 4 godini shte se prerazgleda tvojata deynost i ako se okaje, che ne otbeliazvash nikakqv napredqk, shte bqdesh izkluchen ot listata na habilitiranite litza.
Podkrepiam ideata za razdeliane na zvanie i dlqjnost.
Margarita |
| 15 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 05/06/2008 : 16:53:16
Акад. Кендеров, Благодаря за отговора и се радвам, че сме единомишленици относно това, че "системата с шифрите", така както функционира у нас, спъва развитието на науката.
Единствено не споделям оптимизма Ви относно това, че "Ако тя (концепцията) се приеме и стане нов закон, нещата ще се подобрят значително" - Законът дори и да го промените, тези, които ще ме оценяват, нали са си същите? Параграфите ще са други, ала - начинът им на мислене как ще го промените?
Аз съм готов да помагам, с каквото мога, с моите немощни възможности за реализацията на въпросната концепция - но, за съжаление, не виждам реални възможности за излизане от сегашното блато - то е способно да погълне и да приспособи към себе си дори и далеч по-революционни проекти от това, което предлагате. |
| p_kenderov |
Posted - 04/24/2008 : 12:48:16
quote:
Originally posted by Evropeiski_opit
Защитила съм докторат в европейски университет. Бих желала да попитам ВАК, каква е процедурата зе признаване на европейски докторат в България?
Има определена процедура за легализиране на дипломи за получена научна степен в чужбина. С няколко страни има спогодба за автоматично признаване на дипломите. Списъкът на необходимите документи може да се вземе от сайта на ВАК http://vak.acad.bg/ или от Деловодството на ВАК.
Petar Kenderov |
| p_kenderov |
Posted - 04/24/2008 : 12:32:28
За Андрей Куртенков:
Напълно споделям тревогите Ви за употребата на шифрите от Номенклатурата на специалностите на научните работници. Използването им при обявяването на конкурсите и при дисертационните трудове дава ясен сигнал на учените да концентрират изследванията си в областта на само един шифър. Това е "оптимално поведение" от гледна точка на кариерното израстване на отделния учен, защото при хабилитацията се вземат предвид само постиженията и публикациите в областта на единствения шифър, по който е обявен конкурсът. Дългогодишната употреба на тази система води до ощетяване на учените с интердисциплинарни интереси и постижения. Тъкмо те са и носителите на най-интересните приложения на науката. Българската наука може да даде много повече на обществото, ако потенциалът й бъде използван за прилагане на научните резултати.
Страдат и самите организации, които са длъжни да обявяват конкурса по само един шифър. Дори когато имат нужда от човек с интердисциплинарни интереси и постижения.
Предложената от предишния Президиум на ВАК Концепция за промяна на Закона за научните степени и научните звания беше основана тъкмо на необходимостта да се промени това състояние на нещата. Ако тя се приеме и стане нов закон, нещата ще се подобрят значително. Хабилитацията (научното звание) ще се дава въз основа на атестация от национален орган, като ще се вземат предвид всички постижения на учения (независимо от това към коя научна специалност се отнасят). Така учените, които имат стремеж да прилагат своите и чужди научни постижения, ще получат адекватана оценка. За предизвикване на атестация ще е достатъчно самият учен да заяви, че иска да бъде атестиран, без да чака някой да обяви конкурс.
Petar Kenderov |
| Anton_Stoev |
Posted - 04/01/2008 : 22:46:24
Необходимостта от приемане на нов закон за научните степени и
звания, който да замени досегашния, действащ от 1972 г., е крещяща !
|
| did |
Posted - 04/01/2008 : 22:15:32
Като се приеме закона на академик Кендеров и аз ще мога да стана един хабилитиран преподавател на повикване. Където ме повикат ще мога да им чета токоизправителите. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 09/28/2007 : 14:37:44
Акад. Кендеров, обсъждахме днес тука едно нещо, та, злоупотребявайки (  ) с това, че започнахте да пишете във форума, ще си позволя да Ви помоля да коментирате един проблем. Става въпрос за следното:
На срещата на 12.07 Вие отделихте специално внимание на проблема с интердисциплинарните изследвания. В тази връзка, след срещата, аз споделих, че водещият дисциплините ми доцент ми казва (по повод на научните ми изследвания): “Бягаш си от шифъра!” и Вашият отговор беше много категоричен (направо не е за цитиране  ), в смисъл, че това зацикляне на шифрите е некоректно (мнение което аз напълно споделям).
Ще обясня малко по-подробно конкретния случай, за да е ясно, на тези, които не са запознати с “играта с шифрите” за какво става въпрос. Та, дисертацията ми можеше да мине по четири различни шифъра (01.06.06, 04.02.01, 04.02.09 и 04.02.10) – тогава двамата с научния ми ръководител, след кратко обсъждане, решихме, че най-правилно е да се подходи принципно и да пишем този шифър (а именно 04.02.01), който, все пак, най-точно отговаря на същността й. В работата си след това, още повече “се разпилях” по шифри (казано на езика на водещия дисциплините ми доцент) – което, според мен, само по себе си, не е нещо лошо, още повече, че се занимавам и с материя (хомеопатията), която да началото на 2001-ва изобщо беше забранена във ветеринарната медицина у нас. Е да де, ама – какво ме чака при хабилитация – ами, рецензентите ще кажат – е да, той общо има тридесет и еди-колко си публикации, но от тях само (да речем) 18 са по шифъра му, докато 7 са по друг шифър, 5 – по трети, останалите – и ние не знаем по какъв шифър са (  ) значи – не става за доцент, понеже няма изискуемите 20 публикации  . Подобни “игри с шифрите” изобщо не са единично явление (напр. в този форум, в темата “Кадри в науката и висшето образование”, в постинга си от 09/28/2006 : 09:57:10 съм описал един такъв случай с колега от НЦАН, а веднага след това един форумец от ТУ-София споделя, че и там ги цакат с помощта на тези тъпи шифри), така че, смятам, от обществена полза ще бъде, ако напишете тук своето мнение по въпроса. Та, другия път, като ми кажат “Бягаш си от шифъра!”, да мога да им цитирам какво е написал по този повод самият председател на ваковския президиум (  ). |
| p_kenderov |
Posted - 09/24/2007 : 10:11:29
Благодаря на всички участници във Форума, които са взели отношение по Концепцията на ВАК за промяна на нормативната уредба за научните степени и научните звания. Ще разчитам и занапред на Вашата активна позиция.
Petar Kenderov |
| moderator |
Posted - 04/06/2007 : 16:43:37
Нещо интересно от вестник "Наука и общество" на ФНТС, от 28.02.2007г., брой 2, стр.3:
Дискусии
Нужен е нов закон за научните степени и звания
На 18 януари 2007 г. в Дома на техниката се проведе среща с членовете на Българската инженерна академия (БИА) и ръководството на ФНТС. Гост на тази среща бе академик Петър Кендеров - председател на Висшата атестационна комисия (ВАК).
На срещата присъстваха 20 от членовете на БИА - между тях академиците Кирил Боянов, Ангел Ангелов, Ячко Иванов, Дечко Павлов, Иван Попчев, члек-кореспонденти Минчо Хаджийски, Петко Петков, Георги Младенов, професорите доктори на техническите науки Камен Велев, Филип Филипов, Георги Тасев, Иван Шопов, Георги Милев, Цани Цанев, Христо Радев и доктори на науките доцентите Владимир Заманов и Иван Ячев. Домакин на срещата беше академик Васил Сгурев, който след кратки встъпителни слова даде думата на акад. П. Кендеров да запознае присъстващите авторитетни български учени с един много сериозен проблем - насоките за промяна на Закона за научните степени и звания. Акад. П. Кендеров подчерта, че законът е 35-годишен, правени са много поправки, но вече има осезаема нужда от нов закон, и то такъв, който да бъде силно подкрепен от научната общност и гласуван в Народното събрание. След неговото изказване се получи разгорещена дискусия, изпълнена с много предложения. Всички участващи в срещата взеха активно участие с мнения.
Накрая акад. П.Кендеров искрено благодари на всички и подчерта, че е приятно изненадан от сериозното отношение на членовете на БИА към този въпрос. Присъстващите се обединиха около становището, че още преди внасянето на новия проектозакон той трябва да бъде обсъден и да бъдат дадени препоръки на вносителите.
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 04/06/2007 : 08:31:53
Случайно попаднах на една статия, датирана от септември 2005-та, която завършва по следния начин:
"...Доктурантурата е желателна форма на квалификация, но не е задължително условие за академичен растеж. Например, в клиничните катедри има доценти и професори без тази степен, но с друга - дипломант на някоя от американските ветеринарномедицинските асоциции, която по своята тежест и престиж е изключително висока."
Авторът се казва доц. Илия Цачев, колега от ТрУ - Стара Загора и е бил в САЩ на специализация.
защо това в цитата така ме впечатли - ами то е абсолютна новост за мен и в пълно противоречие с твърдения, започващи или завършващи с израза "навсякъде по света е така!". Така че моля любителите на такива изрази да бъдат малко по-внимателни в изказа си; защото като поприказваш с някой, който е "оттам" или пък е бил там, оказва се, че не "навсякаде е така".
|
| did |
Posted - 11/02/2006 : 10:03:37
В Технически университет има практика да не се зачита закона. В духа на ТУ е да се приемат правилници и други вътрешни документи, които да противоречат на закона. Те са готови да гласуват всичко, което им е изгодно и да са над закона.
И за мен, като им занесох данните за корупцията свързани с моя конкурс за хабилитация, не ми обърнаха никакво внимание, казаха, че не били свързани фундамента на тематиката, моите данни били само за сведение.
Къде да намеря външен човек, арбитър да се намеси за да се разкрият далаверите. Тук е блато. Кога някой ще ги санкционира тези? Те не зачитат но Бог, ни цар. |
| moderator |
Posted - 10/25/2006 : 21:01:00
И титлите на тезгяха!
Велиана Христова
в. Дума
25-10-2006
Ректорският съвет на Техническия университет в София реши на свои доценти със заслуги вузът сам да присъжда званието "професор", което да важи само вътрешно, за тях си. По същия начин ще си назначава по проекти научни сътрудници от абсолвентите, макар че по закон това звание също се присъжда с конкурс. Оказа се, че частните университети отдавна си раздават звания "доцент" и "професор", без да тръбят публично за това.
Според Закона за научните степени и научните звания в момента професор или доцент се става след обявен конкурс за същата длъжност и минаване през ситото на съответния научен съвет, комисия и Президиума на Висшата атестационна комисия (ВАК). Двете звания са национални и пожизнени. Отдавна е ясно, че този закон от 1972 г. е остарял; процедурите му са тромави и се точат по-дълго от износването на едно бебе; последната дума има президиум, в който специалистите по конкретната тема са най-малко. Освен това университетите не искат собствените им кадри да бъдат избирани от външен орган, а не от тях самите. Ала в момента присъждането на научни степени и звания става по правила, които са общи за всички висши училища и институти. А въпреки
постоянния ропот срещу ВАК,
справката сочи, че едва 7 на сто от процедурите завършват неуспешно. В 93 на сто от конкурсите кандидатът получава титлата си, което означава, че летвата за отсяване е достатъчно ниска.
Отдавна няма спор, че тристепенната структура на ВАК е остаряла и бавна. Но опитите да бъде приет нов Закон за научните степени и звания държат първенството по неуспех в парламента. Общо 36 проектозакона са влезли в НС от началото на 90-те години досега, но нито един не е излязъл одобрен оттам. А всичките предвиждаха децентрализация на системата, разбира се, в различна степен и по различен начин. Причината е не толкова в депутатите, колкото в липсата на единно мнение в самата академична общност. Спорът, въпреки многото нюанси, е всъщност по един главен въпрос -
да има ли високи изисквания за качество
и приноси на кандидатите за степен и звание, или да няма. И дали тези изисквания да са национални и да важат за цялата ни малка държавица, или във всяко академично ъгълче някой да си мърда самостоятелно и 3 до 5 души да са достатъчни, за да "произведат" без никакъв друг контрол каквото си иска научно светило. Едни "експерти" дори предлагаха асистентите да участват в избора на професори.
Участниците в групите от двете страни на спора не са равни нито по брой, нито по научни резултати, нито по качество. Пределно ясно е, че акъл за науката могат да дават само хора, постигнали нещо в нея. Първо резултатите на масата, за да видим кой как седи в отрасъл наука! Но през 16-те години досега в парламентарната комисия по образование и наука заради криворазбрана демокрация мнението на един говорител на 10-ина случайни лица от професионалната общност имаше точно толкова тежест, колкото това на 5 доказано водещи научни институции у нас, обединени около една позиция. По тази причина при обсъждането на принципи и проекти за научните титли винаги е настъпвал хаос, който е провалял всяка разумна идея за премахване на ВАК и за промяна в процедурите.
На този фон битуват и
абсолютно неверни митове
за лесния начин, по който в света се добивали научни степени и звания. Наистина, в западна Европа няма ВАК, но има други оценяващи структури, а изискванията им са толкова строги и конкурсите са толкова тежки, че нашата ВАК им е бледа сянка. В самата организация на тази дейност пък колкото са държавите, толкова са и вариантите. В някои страни научните звания и степени се присъждат от национална институция, носителите им влизат в национална листа, от която след това вузове и институти си избират кадри за съответните длъжности (мит е, че в света имало една научна степен и нямало доценти - просто наименованията на научните стъпала са други). Нещо подобно на цитирания вариант предложи неотдавна председателят на ВАК акад. Петър Кендеров. Да не говорим, че водещата научна институция БАН това лято изработи нов вариант на закон и го предложи на МОН, но там изглежда са го забутали някъде по луксозните си чекмеджета. И Съюзът на учените отдавна предложи подробен анализ и виждане за принципите в присъждането на степени и звания - нулево внимание от отговорните държавни институции.
В други западни държави професорите в университетите се назначават от премиера и броят им се регулира от държавата! В трети - изборът им става задължително във вуз, различен от този, който ще ги назначи. В четвърти само на една или две научни институции са вменени права да дават звания и степени. Но навсякъде законът не позволява един човек да преподава на повече от две места. И.т.н., за да стигнем до малък съседен Кипър, където, както и у нас, научната общност не е голяма и всички са "братовчеди", затова в комисиите за научните степени и звания е задължително да участват чуждестранни експерти. Това прави по-редки познатите ни случки "ти на мене, аз на тебе" или
"да изберем нашия човек".
Често чуваме и примери как лесно било в САЩ с професорите. Дали? Ако накараме нашите професори да носят на вуза си (не на себе си) задължителен годишен приход примерно по 20 000 лв. и когато не го донесат, ги уволним, дали ще ни се види лесно? А наскоро министър Даниел Вълчев напомни факта, че от 3000 университета в САЩ, малко над 100 имат качества и права на научни организации за обучение на докторанти. По обективни международни данни у нас само БАН, Центърът за аграрни науки и 6 университета имат научна продукция, която се признава от световните рецензенти и от международните индексиращи институции. Ала 50 вуза получават пари за наука и дават мнение по основните позиции на евентуален закон - на простото основание, че издават собствени световно неизвестни годишници с публикации.
Разбираемо е, че мнозина биха желали изискванията за научни степени да се занижат, а званията да се получават без проблем на кило. Ползата за образованието и науката от това би била нулева, разбира се. Но когато в чужбина започне да се срива сегашният престиж на нашите докторски и професорски дипломи, ще бъде късно. Затова е за приветстване позицията на министър Вълчев, че трябва внимателно да се промени законът, без резки скокове, за да няма девалвация на звания и степени.
След дългото безрезултатно предъвкване на проектозакони обаче на някои изглежда им омръзна да чакат. И си
въведоха нов закон без закон.
Защото според действащия закон титлите се присъждат единствено от ВАК, а с последната поправка в Закона за висшето образование от него бяха премахнати дори хоноруваните извънредни професори. Не защото на депутатите им се свиди, а защото трябваше някак да се затегнат правилата, за да се намали поголовното псевдообучение в градове и паланки от титуловани и псевдотитуловани академични пътници.
По повод на предприетата от някои вузове стъпка министър Вълчев спокойно заяви, че всеки може да се нарича професор или както иска, но от юридическа гледна точка нищо не се било случило, защото по закон човекът не е професор. В ТУ-София били наясно, че бъдещите им професори не отговарят на закона, но титлата била за стимул на заслужили доценти. От всичко това следват поне две опасни неща. Първо - държавата изобщо не я сърби, че някой я хапе. Ако попита човек западни чужденци как се справят при тях с незаконни вузове или с незаконни титли, те не разбират въпроса. Защото такова нещо - и заради манталитета, и заради санкциите - при тях не е възможно да съществува. Би могло да има аргумент, че законът не забранява вузът да си прави професори, значи е разрешено. В България обаче 99 на сто от законите не забраняват нищо, но постановяват правилата за дадена дейност. Няма изписана забрана всяка дивизия да си произведе генерал, но правилата налагат да го направи президентът, нали? Ако не спазваме правилата, защото законът не ни харесва, настъпва анархия. Иначе казано - липса на общество.
Ако съдим по слабия резултат в битката дори срещу напълно незаконните фирми, представящи се за вузове, въпреки гръмко разгласяваните действия на МОН и прокуратури, анархията във висшето образование не смущава държавата. Вълчев оповести с тътен, че е направил регистър на всички преподаватели и имаше надежда да се види кой лъже пред акредитационната агенция и се води на
основен договор на 5 места.
Резултатът е нулев. Министърът се задоволи с благодушната надежда, че самите нарушители ще си посипят главата с пепел и ще се откажат от университетски звена, съществуващи само благодарение на конвейера от гастрольори из страната. Оказа се, че до регистъра достъп имат само ректорите, за да не се излагали пред хората преподаватели, които обучават студенти на сто места. Май е трудно да се изправиш срещу колеги...
Тук опираме до втората последица от непослушанието спрямо закона. Стремежът да се окичат титли пред имената не е заради заплати, защото всеки университет може да си вдига заплатите със собствени средства и сами си определят щата. Но титлата означава престиж, означава да те гледат с друго око хората наоколо. Защото уважението е традиционното отношение у нас към учения и ерудита, а идентификацията му в обществото обикновено става чрез титлата. Затова неминуемо малкото име на мнозина ще стане "професор", без да се споменава естествено на кой вуз са професори. Пък и хората извън професията не правят кой знае каква разлика.
От подсказаната практика бързо ще се възползват всички висши училища със 130-те си звена в страната - от качествените до направо измислените. А от броя на професорите зависи и акредитацията им. Кой ще проверява истината в аналите на ВАК? Утре всеки втори ще се представя като професор. Дори сега всякакъв народ се титулова безразборно, без да е преподавал или да е бил учен. Иди разбери кой какъв е и кой заслужава уважение, а кой - презрение. Защото да си присвояваш успехи, каквито нямаш, е осъдително занимание. Пък е обидно и спрямо доказаните качествени учени, които обществото скоро няма да може да различи в "тълпата титуловани".
Затова не е вярно, че нищо не се е случило. |
| Dimitar_Nikolov |
Posted - 10/20/2006 : 12:50:02
Тези напъни на ръководството и синдиката към Технически Университет-София са все едно научните степени и звания да се раздават на принципа на "ХАЛВАДЖИЯТА НА БОЗАДЖИЯТА". |
| moderator |
Posted - 10/19/2006 : 19:46:04
Фиктивните професори излизат на светло
в. Сега
19-10-2006
Скоро ще се разбере кой е защитил титла професор и доцент у нас. "Готови са регистрите за хабилитираните лица за периода 1995 -2005 г.", съобщи акад. Петър Кендеров, председател на Висшата атестационна комисия. "Регистърът ще бъде качен и на сайта на МОН", съобщи министър Даниел Вълчев. Предстои създаването на електронни регистри и за предходни години, които да позволят да се засекат раздаваните от ВАК титли и преди 1995 г. Комисията иска да направи електронни регистри за 40 г. назад, но в момента не разполага с пари и проверка кой е професор, може да се направи само на хартия в документацията на ВАК.
"Всеки може да се нарича професор, но това не значи нищо. От юридическа гледна точка нищо не се е случило", коментира Вълчев въведената от някои университети практика сами да присъждат званията доцент и професор в разрез със закона за научните степени и звания. Според закона титлата се присъжда единствено от ВАК.
Решение да присъжда своя професорска титла взе през уикенда Техническият университет в София, подобна практика има и в частни вузове. Миналата седмица например Нов български университет се похвали, че произведени от него доценти преподават в чужди учебни заведения. Някои обществени личности пък се титуловат като професори на чужди научни институции, без да са минали през законовите процедури у нас.
ПРОМЯНА
Да бъде променена системата за присъждане на званията доцент и професор, е предложил председателят на ВАК акад. Петър Кендеров на просветния министър. Според него у нас трябва да бъдат въведени т. нар. частни доценти и професори, които да защитават на национално ниво званието си и едва след това да кандидатстват за назначаване в обявен от даден университет конкурс. В момента редът е обратен - вузът обявява конкурс за доцент или професор, а кой от кандидатите да бъде назначен, решава ВАК. Тази система е порочна, ВАК решава нещо, за което после не носи отговорност, обясни академикът.
|
| moderator |
Posted - 10/18/2006 : 20:58:31
Научната степен “доктор” да се дава от университетите, поиска ВАК
Mediapool
18-10-2006
Висшата атестационна комисия (ВАК) предлага научната степен “доктор” да се дава от университетите, които подготвят докторантите, каза в сряда пред журналисти председателят на ВАК проф. д-р Петър Кендеров след среща с образователния министър Даниел Вълчев.
Това е една от идеите на комисията за дългоочакваните промени в закона за научните степени и звания. В момента т.нар. “малък доктор”, бившият “кандидат на науките”, както и всички останали научни степени и звания, се дават от ВАК. Сегашната процедурата обаче е твърде тромава, което води до бавно израстване и застаряване на научните и академични кадри.
Сега предимно частните университети дават научни звания на своите преподаватели, но те важат само в рамките на университета. В понеделник и Техническият университет – София, обяви, че предвижда да въведе званията професор и научен сътрудник на Техническия университет.
Ако научната титла “доктор” се дава от университетите, това значително ще ускори процедурата, каза Кендеров. Той подчерта, че всички доктори трябва да бъдат включвани в национален регистър, а ако една институция не произвежда достатъчно подготвени кадри, то се предвижда неговата акредитация да бъде отнета.
Важно е да се направи разграничение между научното звание и длъжността, коментира Кендеров. Той обясни, че в момента, когато даден университет прави конкурс за нов доцент или професор, в крайна сметка ВАК избира кой да бъде назначен и така няма гаранция дали това е най-добрият избор за висшето училище.
Това трябва да се промени, но все пак е добре да има национален орган, който да контролира процеса, подчерта той.
Министър Вълчев също каза, че преди да бъде изготвен нов закон за научните степени и звания, предложенията трябва да бъдат дискутирани, за да се намери най-пълният и добър вариант.
Предвижда се и публикуване на електронен регистър на хората, притежаващи научни степени и звания. Списъкът на присъдените научни титли за периода 1995-2005 година вече е готов, а съставянето на такъв за последните 40 години ще се стане след намиране на финансиране.
Така всеки ще може да проверява дали дадено лице наистина има научно звание или степен, допълни Кендеров.
Той алармира, че за последните две години има около 20 случая на фалшиви дипломи за научни звания. Те били издавани на чужденци, като се твърдяло, че лицата са хабилитирани от ВАК.
Кендеров обясни, че става дума предимно за германци, които разполагали с фалшивите документи за малък доктор.
Коментари във форума на www.mediapool.bg:
научни степени и звания Автор: любопитен!
Получено на: 18 Октомври 2006 18:57
Крайно време е да има в интернет общ регистър на хората с научни степени и звания. Тогава изведнъж ще стане ясно, че Николай Овчаров не е професор, Божидар Димитров - също, Даниела Агре - дори не е малък доктор. И става една ... Медиите иззеха функциите на ВАК и раздават степени и звания, а някои хорага ги приемат с удоволствие, без да получават фалшив документ, дори!
Ако човек е платежоспособен, може да получи докторат (РhD) за две седмици от Университети в САЩ, които рекламират тази си дейност в Интернет! Това е срамно, но...
Колкото до Голям доктор и Академик, такива титли има и в други държави. Преди 4 години можеше в България да се получи Малък Докторат (РhD) непосредствено след Бакалавър! Да се проверят тези случаи и хората да минат първо през Магистърска степен! И да не се допускат повече такива издънки!
Пантерата
Автор: аха
Получено на: 18 Октомври 2006 20:50
"Ако човек е платежоспособен, може да получи докторат (РhD) за две седмици от Университети в САЩ, които рекламират тази си дейност в Интернет!"
Ами купи си, предлагат дори на неплатежоспособни. Ще ти се радват гаргите. В БГ е още по-лесно... Един орден Стара планина се брои за десетина дисертации.
малък доктор
Автор: малък доктор
Получено на: 18 Октомври 2006 21:26
малък доктор - pak podigravka s uchenite. Po-rano beshe rusko-savetskoto k.t.n., a sega puk малък доктор, na zapad se otnasiat dosta po-uvajitelno kum Ph.D. Tuk tazi titla ti otvaria avtomatichno vratite kum elitnite konsultantski firmi i mnogo prilichno zaplashane. A v BG samo izmisliat novi podigravki.
copy&paste
Автор: edin Ph.D.
Получено на: 18 Октомври 2006 21:30
za copy&paste e viarno, no oshte po-loshoto e, che takiva disertacii minavat...
maluk doktor
Автор: edin Ph.D.
Получено на: 18 Октомври 2006 21:32
tova e taka, zashtoto v BG ne se pravi naistina nauka
|
| Dimitar_Nikolov |
Posted - 10/18/2006 : 12:56:35
Значи по новия начин едни ще стигат до Черни връх пеша, а други с лифта, но няма да може да се различава, кои са истински туристи и кои са фалшиви. Ако Ви харесва така, подкрепяйте идеите на синдиката към ТУ-София. |
|
|
