| T O P I C R E V I E W |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 03/07/2006 : 18:12:34
"Целесъобразно е да има ясна разграничителна линия между понятията научно звание, при даването на което централна роля да играе една национална атестационна институция, и научна длъжност, при заемането на която основната отговорност да се носи от организацията, обявила съответния конкурс."
"Следва да се вземе предвид още, че даването на степени и звания не може да е цел на науката в една страна, а само средство за стимулиране на учените и за регулиране на научния живот."
Това, по моето скромно мнение, са двете най-важни изречения в "Концепция за усъвършенстване на нормативната уредба за научните степени и научните звания в България" от Председателя на ВАК акад. Петър Кендеров (предполагам, всички, които посещават този сайт, вече са се запознали с нея). Нека да се опитаме да изброим плюсовете и минусите на идеята за разделянето на званието от длъжността. Например, първото което ми хрумва, е че тогава още по-очевидно става безсмислието на двустепенната хабилитация - веднъж, значи, са те признали за "годен" ("habilis"), но после трябва да доказваш, че си "още по-хабилис". |
| 15 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| p_kenderov |
Posted - 09/24/2007 : 10:12:31
Благодаря на всички участници във Форума, които са взели отношение по Концепцията на ВАК за промяна на нормативната уредба за научните степени и научните звания. Ще разчитам и занапред на Вашата активна позиция.
Petar Kenderov |
| nivine |
Posted - 12/05/2006 : 19:38:43
Много добре си го казал did! В момента употребяват ръководството на ТУ да се орезили и утре комунягите да си върнат властта на бял кон като спасители, много сериозни, тези, които ще оправят работата. Тежко ни! Тежко на ТУ с такива управници! |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/26/2006 : 09:45:58
quote:
Прави впечатление, че има изискване да са в момента или да са били на ръководна длъжност.
Ами тогава да му измислят някакво друго име, та да е ясно за какво става дума - напр.
"Ръководен професор", или
"Професор-администратор", или
"ННН-професор" (това е съкратено от "няма начин да не стане професор).
Ще се радвам, ако тази моя идея бъде от полза за административното ръководство на Техническия университет! |
| did |
Posted - 10/25/2006 : 12:10:37
С новия подход за даване на степени и звания в Техничически университет -София и по специално титлите ментета "Професор на ТУ" се узаконява КОРУПЦИЯТА И ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ в Технически университет. Напълно изчезва независимия контрол над процедуруте за израстване на кадрите и се дава залена светлина на израстване по ПРИЯТЕЛСКИ И РОДНИНСКИ признак. Това е опит да се заобиколи ВАК и по-късно да се закрие за да може местните дерибеи да вилнеят на воля. Прави впечатление, че след като Ректорът изпрати на всички в ТУ-София прословутата си статия от вестник "МОНИТОР", колегите масово критикуват позициите му. Като че ли ще излезат верни предупрежденията на професори близки до ректора, които отдавна го предупреждават "Камене, Стоядинов и Алтимирски ще те закопаят и ще станеш неизбираем в следващия си мандат!!!" В статията на Камен Веселинов прозира стилът на доцент Стоядинов.
Ако ще се прави реформа, тя трябва да бъде точно в противоположната посока. Трябва да е ориентирана към поставянето на реални и обективни критерии за растеж в научната кариера, които да не зависят от конюнктурата. А сега реформата се прави за да могат Стоядинов, Пранчов, Алтимирски и Румен Арнаудов да станат професори, докато са на административните постове заместник-ректори и декани, да си дигнат заплатите, а утре и пенсиите и да се бият в гърдите предпенсионно, че са професори. Ако сами не си дадат титли, тия никога не могат да станат истински професори защото НЕ ПОКРИВАТ НИКАКВИ НАУЧНИ КРИТЕРИИ.
Съгласен съм с доц. Димитър Николов, че предложението на Стоядинов и Алтимирски ще бъде края на Технически университет като университет ако наистина се приеме. И за техникум няма да ставаме, а само за РЕЗИЛ.
Както отдавна предлага доц. Иван Илиев в редица публикации и в книгата "Храмът" трябва да се направи точно обратното, както е в Америка и на Запад - ДОКАТО СИ АДМИНИСТРАТОР ДА НЯМАШ ПРАВО ДА РАСТЕЖ С НАУЧНИ СТЕПЕНИ И ЗВАНИЯ!!! |
| did |
Posted - 10/24/2006 : 16:06:32
Тъкмо се гласях да подам документи за "професор на ТУ" по новата система, а Вие доц. Димитър Николов ми показвате, че са ме посекли от самото начало, щом не съм бил на висока административна длъжност. |
| nivine |
Posted - 10/24/2006 : 14:06:14
Ами да доц. Николов,
Вие добре описвате новата далавера на ТУ. Нали тук са по далаверите.
Прав сте, че това е краят на висшето образование в България, само, че както отдавна съм казвал, катастрофата вече е на лице отдавна, а последните събития само я правят по-видима. И сега университетите са пълни с неграмотници, и сега не дават никакво стойностно образование и сега кадрите са им фалшиви и сега се напредва само по административен и партиен почин, просто не беше записано в документите, а сега ще си го впишат черно на бяло за да изчезнат всякакви съмнения. |
| Dimitar_Nikolov |
Posted - 10/24/2006 : 12:23:21
В момента в ТУ-София набира скорост кампания за учредяване на ново "научно" завание - "професор на Технически университет".
Изборът на този "професор" е необичаен, не се изискват научни степени, нито хабилитационен труд. Не се регламентира и минимален брой публикации в списания или в чуждестранни конференции, нито цитирания. При тези съвсем ниски изисквания почти всички доценти, които след хабилитацията практически не са извършвали научна дейност и имат минимален брой публикации в местни конференции без рецензии и без необходимата публичност покриват тези условия и могат да кандидатстват по този начин. При това те не могат да покрият изискванията на действащия закон за научните степени и звания по никакъв начин и затова новият път за тях е единствено възможния. Прави впечатление, че има изискване да са в момента или да са били на ръководна длъжност. Такива изисквания нямаше дори в най-тоталитарното време. Новият начин за присвояване на званието "професор при ТУ" се подкрепя именно от тази част от преподавателския състав. Най-лошото на е отражениято на този страничен път върху младите кадри. Те вместо да започнат да работят сериозно по аспирантурите си след това хабилитация, голям докторат, професура, те ще са длъжни да се съобразяват с новия начин - ПОСЛУШАНИЕ КЪМ ШЕФОВЕТЕ и ЗАХРАНВАНЕТО НА ШЕФОВЕТЕ ИМ с допълнителни финансови средства получени от договори без научна стойност, но с добър хонорар. Много малко вероятно е тематиката на докторантурата да съвпадне с договор с някаква организация. Затова по нормалния път учените, работят по научни проекти или дори без заплащане. Новият начин създава възможност за получаване на значителни допълнителни средства, с които да ЗАПЛАТЯТ ЗВАНИЕТО "ПРОФЕСОР НА ТУ" на своите шефове. В резултат на това, те няма да повишат своята научна квалификация, дори ще я загубят, доколкото са я имали и ще произвеждаме ПРОФЕСОРИ-ЗАНАЯТЧИИ КЪМ ТУ-София. С това окончателно научното ниво на ТУ ще опре в ДЪНОТО.Най-опасното, обаче е, че целта на тази кампания е да постигне мултипликация на този подход и в други висши учебни заведения и в резултатда се узакони в новия закон за научните степени и звания. След това, трудно ще се прави разлика между "действителни" професори-учени и "фалшиви" професори-занятчии. Това практически ще означава КРАЯ НА НАШЕТО ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ. ВУЗ-овете ще се напълнят с уж "професори" без необходимата квалификация, които практически не могат да обучават студенти. Това на практика проваления румънски модел от 2002 година. Някои се оправдават, че институтите в Западна Европа и в САЩ сами произвеждат своите професори. Тези университети обаче са имунизирани от избор на некадърни - фалшиви професори. Западните ВУЗове нямат държавна поръчка, а изцяло разчитат на собсвения си рейтинг. Фирмите внимателно подбират своите специалисти като се ръководят от рейтинга на съответния университет. Ако някой ВУЗ се изкуши да предложи подобен като на ТУ, метод и произведе некадърни професори, това веднага ще рефлектиора в качеството на кадрите. Ще намалее и ще изчезне потребителското търсене към техните кадри. В резултат ще намалее броя на студентите и ще са длъжнби да намаляъ драстично таксите. Като може да се стигне до пълен срив и ликвидиране на университетите. Има няколко такива случая.
У нас фирмите още не са достигнали нивото да търсят специалисти от най-добрите институти, а назначават всички, които имат дипломи. У нас реално не се оценява нивото на завършилите, а държавната поръчка осигурява спокойно съществуване на преподаватели с много ниска квалификация. Като се има предвид горното добре трябва да се обмисли въвеждането на подобни методи. С такива кадри може да се достигне до парадокса, при записването на студентите и внасяне на съответното заплащане, веднага да им се оформят дипломите, тъй като те и без това няма да има какво да научат от такива преподаватели.
Това е ХИПЕРИНФЛАЦИЯ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ и аналогично на опитите за печатане на фалшиви пари ръководството на ТУ трябва да бъде САНКЦИОНИРАНО ОТ ДЪРЖАВНИТЕ ОРГАНИ.
|
| moderator |
Posted - 10/22/2006 : 21:06:25
Eвропа изпитва професорите ни
в. Стандарт
22-10-2006
Родните професори ще трябва да държат тежък изпит в Брюксел. Това се налага, за да получат вузовете ни пари от Еврокомисията, стана ясно на международна конференция в Нов български университет. Засега само двама наши учени са издържали теста и са включени в академичната мрежа "Жан Моне". Всеки университет трябва да има поне трима преподаватели, минали през цедката, ако иска финансова помощ от ЕК. Средствата се отпускат за магистърски и тематични програми, уточни доц. Маргарита Шивергева, специалист по европейска икономика в НБУ. Професорите и доцентите трябва да защитят научна разработка за развитието на Евросъюза. Друго важно изискване към тях е перфектно да владеят чужди езици. Румъния вече ни изпревари - само в университета "Урадея" в Трансилвания има 4-ма европрофесори.
Комитет с представители от всички страни в ЕС ще се произнася достоен ли е кандидатът да бъде включен в академичната мрежа, обясни доц. Маргарита Шивергева. Само тя и Красимир Николов, експерт по политически науки в НБУ, засега са одобрени за професори по "Жан Моне". Общо 750 са те в Европа. Академичната ни общност непростимо изостава. Нека колегите кандидатстват с проекти, призова доц. Шивергева. Условията и формулярите могат да се видят в сайта на ЕК.
Наши преподаватели от катедрите "Международни отношения" и "Икономикс" вече работят по различни проекти, за да получат званието, каза и доц. Маргарита Атанасова, зам.-ректор на УНСС. Надяваме се някои от тях в най-скоро време да представят свои разработки и защитят званието професори по програмата "Жан Моне", каза още доц. Атанасова.
Европа дава звезди на вузовете ни
в. Стандарт
23-10-2006
Заради членството в Европейския съюз България трябва да готви конкурентоспособни кадри за европейския пазар на труда. Затова университетите ни ще се профилират. Една част ще са на регионално ниво, други ще са само с национален статут, а най-добрите ще бъдат включени в европейските академични мрежи. Тази перспектива беше очертана на международна конференция с домакин Нов български университет. Нова бюджетна политика, усвояване на парите от структурните фондове, справяне с миграцията и енергийна програма - тези проблеми ще са най-важни за обединена Европа. За решаването им ще трябват отлично подготвени специалисти. Ето защо преди 15 години ЕС започна да гради академичната мрежа "Жан Моне". В нея вече членуват 70 университета. Европейската комисия одобри и 750 професори, които отговарят на високите критерии. Мрежата включва представители на бизнеса като Италианската търговска камара и Технологичния международен полис в Ница. Той се занимава не само с производство и нови технологии, но и с много обучителни модули. Взаимодействието е важно, за да могат университетските кадри да отговарят на конкретните нужди на фирмите.
Еврокомисията инвестира в големи тематични мрежи, за да могат институциите, които формират политика в рамките на ЕС, да използват академичното ноу-хау, т. е. качествени експертни мнения.
Професорите в "Жан Моне" се избират от ЕК при сложна академична процедура. Тези преподаватели работят по проблемите на общността, разделени в различни сфери - икономика, право, политически науки, администрация. ЕК непрекъснато следи работата на одобрения преподавател. Целта е да се подготвят студенти с нов профил и виждания. Именно те ще бъдат в основата на икономическия растеж на ЕС.
В университета "Ла Сипиенца" в Рим например има интердисциплинарна програма, която съчетава химия, икономика и качество на живот. Тя е свързана с лансираната от Еврокомисията през септември екологична програма до 2020 г. за цялото Средиземноморие. Темата е качеството на живот от гледна точка намаляване на замърсяването с прах, замърсяването на водите, откриването на нови технологии, които са в състояние да улеснят живота в чисто екологичен аспект.
Всеки семестър в различен университет
Доц. Маргарита Шивергева преподава в Нов български университет европейска икономика. От 2002 г. е член на академичната мрежа "Жан Моне" и е един от двамата български преподаватели, покрили критериите на Европейската комисия.
- Доцент Шивергева, как НБУ участва в мрежата "Жан Моне"?
- Приети сме в нея преди 4 години. Това ни дава възможност за различни тематични модули, финансирани от ЕК. В сегашната инициатива - международната конференция "Еврото и демокрацията", взеха участие 14 професори на "Жан Моне" от 9 страни.
- Защо лекциите се водеха само на английски и френски език?
- Нашите студенти трябва да бъдат добре подготвени не само като професионалисти, но и да няма езикови бариери пред тях.
- Какви са новите възможности пред студентите?
- Освен че участват в магистърски програми с преподаватели от "Жан Моне", те могат да продължат обучението си в университети от европейската академична мрежа или да се включат на ниво бизнес и производство. Студентите сами избират университета, в който искат да учат. Една програма се предлага в няколко ВУЗ-а едновременно. Това дава възможност да бъдат един семестър например в университета "Ла Сипиенца" в Рим, друг - в университета в Ница, трети - в Малта, и т. н. Студентите навсякъде получават кредити и професионална квалификация. Това е новият елемент в образователната система на Европейския съюз. Успехът на всеки зависи от личната инициатива и качества.
- Защо България е с най-малко европрофесори?
- Заради пасивността на академичната ни общност. Не бива да забравяме, че финансовият ресурс на ЕК ще отива там, където има опитни професори. Моят апел към колегите е да бъдат по-активни, да повярват в себе си. Проектите, които трябва да представят пред комисията, трябва да са насочени към общия европейски пазар, който обхваща 480 млн. души. Ако кандидатът се занимава с конституционно право например, трябва да представи своето мнение за проекта за европейска конституция.
|
| moderator |
Posted - 10/21/2006 : 18:30:37
Реформата роди професори-ментета
Таня Петрова
в. Сега
21-10-2006
Наскоро Александър Кьосев подари прекрасен текст на читателите на "Сега" - за набъбването на думата "далавера" и прерастването й в ключ към пазарно-преходната ни вселена. Но докато едни думи избуяват - като доматите върху столичния боклук, други вехнат, загубили почва и смисъл.
Две ключови думи в образованието бяха натикани тези дни в абсурдни словосъчетания, онагледяващи безсилието им да обозначават. Думата "ученик" се сдоби с добавката "фантом", а в университетите - тази свидна общност от майстори и ученици, изскочиха професори-ментета. Така самостоятелното използване на думите става опасно, а бележките под линия - неминуеми.
Уви, това
не е невинно езиково кокетничене
Нито един европеец не би разбрал въпрос за "университети-пирамиди", "ученици-фантоми" и "професори-ментета". Би мигал дълго при обяснението, а в отговор би произвел кратко и вероятно безсмислено буквосъчетание.
Тук математиката, способна да обяснява необяснимото, не помага. Защото какво му е многото на под 1 процент ученици-фантоми и някакви единици наглеци, кичещи се с фиктивни професорски титли?
Зад първото се крият две неща - мърлявщина и откровено престъпление. Съзнателното вписване на ученици-фантоми с цел получаване на субсидия и оцеляване на отделни паралелки, учители или цяло училище по същество е изготвяне на документ с невярно съдържание. Тук математическото изражение на проблема изведнъж от малко става голямо. Защото пренебрежителен процент ученици може да означава куп директори-престъпници. Не по-малко невинен е неволният пропуск официално да се отпише напуснало дете. Защото неволно изгубеният от поглед ученик може все тъй неволно да се окаже на улицата.
Нищо чудно такава да е съдбата на немалка част от учениците-фантоми: записани на много места, а в същност - ничии.
Така е и с вътрешните фантоми -
уж ходещи, но всъщност липсващи от училище. И тази е причината да използваме все повече фразата "дете, подлещажо на задължително образование" (дали тя е съществувала преди 15 години?) вместо краткото - ученик.
Странните словосъчетания в средното образование, разбира се, не се изчерпват дотук. Имали сме и "ученици-спонсори", и "литератори-физкултурници", и прочие екстравагантности.
Още по-грозна е картината при фиктивните професори. Тук реално никой не страда - фалшивите професорски титли не могат да доведат реално до закононарушение. Няма да допринесат за узаконяването на незаконен университет, защото колкото и да е формален контролът при акредитацията, все пак нещо се проверява. Няма да доведат до формално признание при преподаване зад граница (ако не броим общественото). Пък и в крайна сметка - кой се интересува от титли?
Но желанието да се наречеш нещо, което не си, и то най-официално и публично, и то на терена на знанието, е дълбоко проблематично. Това е станиолената корона на
течащата години наред образователна лъжа у нас -
лъжовни професори преподават в лъжовни университети на лъжовни студенти. Това е девалвация, дълбока комплексарщина, потресаващ провинциализъм. И то с тенденция към разрастване - защото повлече ли някой крак в родното висше образование, бързо намира последователи.
Никакви алибита от рода на остарялата система за израстване в академичната йерархия не могат да оправдаят подобна практика. Никакво желание да покажеш уважение към доцент, неуспял да стане професор, не може да води до по-високата и дадена с лека ръка в разрез със закона титла. Не помага и успокоението, че всеки може да се нарича както си иска, но това нищо не значи. Защото какво би било това общество, което не просто нарушава правилата, а дори не може да нарече самото себе си? Освен ако не се примиряваме с факта, че и думите професор и университет са чуждици...
|
| goranovaz |
Posted - 08/15/2006 : 11:05:22
Поддържам концепцията на академик Кендеров за промените в новия Закон за научните степени и научните звания. Смятам, че ще се избегнат по този начин влиянието на научните съвети и съответно действията на научната мафия. |
| kkabakciev |
Posted - 04/27/2006 : 15:36:37
Струва ми се, че това лице по-горе не е г-н Дайнов. Едва ли господин (професор) Дайнов би си позволил да пише на латиница, неграмотно, с използване на цифри вместо букви. Едва ли един професор (според ВАК или според когото и да е) ще си позволи да изкаже, и то без каквито и да е аргументи, изключително нелепата мисъл, че ВАК е ненужна институция. |
| Evgeni_Dainov |
Posted - 04/27/2006 : 12:08:35
mnogo e prosto: VAK e komunisti4eska instituciya za nadzor i ve4e
VAKove ima
samo v strani kato BG, Belarus i Uzbekistan. VAK da bude razpusnat i
ne6tata
se re6avat.
professor (ne i spored VAK) Dainov
|
| Nikolai_Vidinov |
Posted - 04/11/2006 : 14:04:39
Относно вижданията на ВАК за нов закон за научните степен и знания
доц.дмн Николай Видинов - Медицинска Академия, София
10.04.2006г, София
Направеният от акад. Кендеров анализ за необходимостта от нов закон за научните степени и звания показва отлично познаване на проблемите и
оргинално мислене за тяхното решаване. Нещо повече ясно личи загрижеността му за развитие на българската наука. Чудесно е и това, че той се съобразява със съществуващите традиции в развитието на нашaта наука. Като имам предвид досегашните ни традиции си позволявам да направя следните бележки, които според мен са основен
недостатък на досегашната система:
1.Практически нищо не се решава с демократичността при избор на кандидати за научни степени и звания.Няма нито дума как научната
общност ще избира членовете на националната институция, която ще дава научните степен. Пак ли изборът ще се извършва по досегашния порочен
шуро-баджанашки начин- без никакви правила, критерии и отговорности.
2.Като имам предвид българската характеропатия силно се съмнявам, че двете институции, даващи отделно научни степени и отделно научнви звания ще се стиковат и ще работят в синхрон. Няма ли да се
получи така, че едните ще са зависими от другите и
това ще доведе до грандиозни "недоразумения"?
3.Отново цялата система се подготвя да служи само за БАН. Не се
отчита, че във Висшите училища има преподаватели-научни работници. Не се отчита преподавателския талант. Не се взема предвид
способността да се издадат добри учебни помагала, което е много по-важно за България отколкото да се публикува нещо в списание с импакт фактор, което е определено преимущество за кадрите на БАН.
4.Предлаганият проект не опростява нещата, а напротив ги усложнява и затруднява. Това в никакъв случай няма да доведе до бързо израстване на млади специалисти в научната област, на млади талантливи преподаватели, а би трябвало това да е основната цел на един закон. Например защо е необходимо да съществуват отделни конкурси за научната степен?
5.Изобщо не е помислено за финансовата страна на проблема. В момента кандидатите и държавата дават толкова средства за конкурси, колкото получилият научното звание или степен не получава като възнаграждение до края на мизерния си живот.
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 04/07/2006 : 10:19:47
quote:
Originally posted by Dimitar_Nikolov
За тази цел е необходимо да се запази степента “доктор на науките”. В противен случай ще отпадне стимула за продължаване на научната дейност след приключване на първата степен.
Друже, това пък защо? Ти заради това ли си станал учен, заради научните степени и звания?
Напротив, точно всичките тия щурави процедури унищожават науката и убиват желанието за научна дейност. |
| Dimitar_Nikolov |
Posted - 04/04/2006 : 15:17:41
Мнение за концепцията на ВАК за нова уредба за степените и званията
Доц.дтн Димитър Николов
ТУ-София
и гост-професор в американски университет
Най-напред искам да засегна въпросите за откриване на процедури за хабилитация, като се основа на американския опит и практика в това отношение. В американските университети и институти, ако първичното звено (департамента, който е еквивалент на нашите факултети) откаже първа или втора хабилитация на учен, който работи там на щат, този учен има право да се отнесе до ректора с молба за хабилитация. Ректорът нарежда предварителна рецензия на трудовете на учения. Рецензентите изразяват становище дали ученият има готовност за хабилитация и при положително такова, ректорът директно предлага ученият за хабилитиране като прескача първичното звено. Ако в едно първично звено се получат повече от един случаи на тенденциозно ограничаване на развитието, то ректорът има право да освободи от ръководната длъжност шефа на департамента. От друга страна, ако някой преподавател две години няма научни публикации, към него се отправя предупреждение да вземе мерки и да засили научната си дейност. Ако това продължи, на третата година ректорът освобождава такъв преподавател за да не спадне рейтинга на ръководения от него университет.
А сега по въпроса за концепцията. В предложената концепция за усъвършенстване на нормативната уредба на научните степени и научните звания в република България подробно са разгледани проблемите за присъждане на научните звания, но въобще не се разглежда процедурата за даване на научни степени. Тази процедура е от особено значение за развитие на науката в България и в значителна степен влияе и върху присъждането на научните звания.
Считам, че трябва да се запазят двете научни степени: доктор и доктор на науките. За нуждите на преподавателската и научно-преподавателската дейност в страната е необходимо да се обучават стотици млади учени. Най-подходящата форма за тази цел е докторантурата, която е образователна и научна степен. Проведените изследвания дават възможност и за известни приноси в съответната научна област. Не е реално при съществуващата лабораторна база и големия брой докторанти да се изискват значителни научни приноси. В страната има утвърдени учени със значителни възможности, разполагащи с необходимата лабораторна база за да съществени научни приноси. Те са в състояние да постигнат съществени научни приноси. За тази цел е необходимо да се запази степента “доктор на науките”. В противен случай ще отпадне стимула за продължаване на научната дейност след приключване на първата степен. Втората научна степен “доктор на науките” не трябва да бъде задължителна за професура.
Относно научните звания:
1) значителен интерес представлява предложението за разделяне на научните звания от научните длъжности, което дава възможност за хабилитиране и на другите участници в конкурса. Но в този случай служебният избор на кандидата за дадена длъжност се засилва. Известно е, че почти всички научни организации обявяват конкурс, тогава, когато предварително избрания от тях кандидат е готов. Ако, организацията , обявила конкурса избира, кой да заеме длъжността, то ако нейният кандидат премина хабилитацията успешно, той ще бъде назначен независимо от това, че сред останалите кандидати може да има и много по-добри от него.
2) Много съществен е проблемът с формирането на специализираните научни съвети и научните комисии. В тях трябва да влезат най-изявените специалисти по съответните специалности в страната. Те трябва да имат значителна научна продукция в последните 10 години. Може да се предвиди и някакво ограничение на възрастта – и в никой случай да не са над 80 години. Научните степени и научните звания трябва да се присъждат само от национални институции. Така ще се избегне субективния характер на оценката. Освен това Факултетните съвети в провинциални ВУЗ-ове имат само по един хабилитиран по дадена специалност. В такъв случай изборът се извършва от хабилитираните лица от другите специалности.
3) Как да се тълкува посоченото на стр.34 - хабилитирането да се извършва без хабилитационен труд? Каква е връзката в този случай между научните степени и научните звания? Считам, че за получаване на званието “доцент” трябва да се изисква степента “доктор”, а за званието “професор”, трябва званието “доктор на науките” или хабилитационен труд. Избор само по публикации, които често са по различни проблеми не дава правилна представа за възможностите на кандидата. В хабилитационния труд или доктората се правят обобщени изводи от значителни изследвания, изложени в редица публикации.
4) Специализираните научни съвети и научните комисии трябва да се назначават от Президиума на ВАК.
|
|
|
