| T O P I C R E V I E W |
| moderator |
Posted - 12/06/2013 : 10:36:52
Събитията около ССА през последните години, а и днес заслужават по-внимателно обсъждане. |
| 9 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| moderator |
Posted - 10/01/2015 : 18:14:09
Селскостопанска академия може и да оцелее
Публикувана в Четвъртък, 01 Октомври 2015 .
В петицията за запазване на институцията досега са се подписали 339 агроучени
http://www.zemia-news.bg/index.php/zemedelie-2/34361-селскостопанска-академия-може-и-да-оцелее.html
След като се появиха информации, че започва разтурянето на Селскостопанска академия, само за седмица ситуацията около институтите показа признаци на промяна. Петиция за спасяването на академията предизвика откровените мнения на учените и събра 339 подписа до момента. Това накара ръководството да предприеме мерки за решаване на проблема с бъдещето на Селскостопанска академия. Създадена е комисия, включваща главния научен секретар на Академията доц. Виолета Божанова и директорите на няколко института – проф. Росица Бъчварова (АБИ София), проф. Стайка Лалева (ЗИ Стара Загора), проф. Димитър Николов (ИАИ София) и проф. Драгомир Вълчев (ИЗ Карнобат). Комисията ще обсъди предложенията на структурните звена относно реформата в ССА и ще излезе със своя програма.Учените се надяват,че това да доведе до запазване на Академията и осигуряване на нормални условия за нейното функциониране,информира сайтът АгроПловдив.
Какво точно искат институтите, ще се разбере от техните предложения, но засега се очертават следните искания:
Запазване целостта на Селскостопанска академия – без изваждане на структурни звена от състава й; Повече академичност – Академията да се управлява от Общо събрание на учените, а не от Управителен съвет, в който влизат външни лица (ректори, представители на МЗХ и др.); Председателят на ССА да се избира от Общото събрание на учените, а не да се назначава от Министър-председателя; Самостоятелност на Селскостопанска академия – сама да управлява финансите и ресурсите си; ССА да мине под шапката на Министерството на образованието и науката, наравно с БАН и университетите; Определяне на достатъчен бюджет, осигуряващ нормалното функциониране на звената; Повишаване на заплатите на работещите в системата на Селскостопанска академия; Осигуряване на възможности за допълнително финансиране на аграрната наука чрез Фонд „Научни изследвания“, ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и др.национални програми; Подобряване на координацията между ЦУ на ССА и структурните звена
|
| Anton_Stoev |
Posted - 05/18/2015 : 19:46:10
Нямам възражения към коментара на Андрей. Той се покрива и даже допълва фактически казаното от мен. Висшите учебни заведения, имащи отношение към биологията, екологията и селското стопанство имат интерес от интеграция, защото имаме все още лаборатории, апаратура и методики, които са приложими и могат да послужат за изследователска дейност и обучаване на студенти. Съпротивата ще бъде поради драстичното разминаване в заплащането. Едва ли Леонардовците и Леонардовките от ВУЗ ще си намалят хорариумите и ще се съгласят доброволно да преотстъпят някоя дисциплина на бедните си колеги от СА. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 05/17/2015 : 09:19:29
Страхувам се, че Селскостопанска академия е в класически цунг-цванг и вече каквито и промени да се предложат (и приложат) - много трудно ще е (да се надяваме - не и невъзможно) да се стигне до положителен резултат.
През изминалите от началото на прехода години бе направено всичко възможно, та Селскостопанска академия да се превърне в живи мощи.
Да припомня, примерно, че точно четири години - от пролетта на 1991 до пролетта на 1995 - в рамките на цялата академия имаше мораториум върху обявяване на нови конкурси за (младши) научни сътрудници - обявяваха се конкурси само за стенесета; а в много институти и други структури този мораториум продължи и още няколко години. Близко е до ума, че такава голяма дупка в поколенията удря по трудно поправим начин възпроизводството на човешкия потенциал. Ако по време на управлението на ОДС бяха събрали мъжество да интегрират институтите на академията със съответните структури на висши училища - всичко можеше да стане по друг начин. Сега всичко по академията е така опоскано, че не виждам какъв интерес ще имат университетите да присъединят тази база; а от друга страна - не виждам и какъв ще е интереса на големите шефове в академията да загубят властта си. Така че, макар и такова интегриране да би било най-добрия вариант (и сега) - не вярвам, че ще стане. Най-вероятно вегетирането просто ще продължи.
Но има и още нещо - колкото и пропадащо нещо да е Селскостопанска академия - все пак там се вършат полезни неща и се работи; и не приемам доводи от рода на "няма пари" и налагане на процедури, унищожаващи и това малко (в сравнение с миналото), което се прави, докато БАН и държавните университети са пълни с разни философии, социологии, политологии, психологии, пабликрилейшанси, теологии, и прочие щуротии, каквито звена даже непрекъснато се множат - щото е много по-лесно да уредиш пиклата на някй големец да пише трудове за ипостасите на бога, отколкото да събира кръвни проби на течение в обора. |
| Anton_Stoev |
Posted - 05/09/2015 : 19:05:53
--
В сегашния си вид Селскостопанска академия наистина не може да продължи съществуването си. Не искам да посочвам причини и виновници, защото са необходими не обвинения, а бързи целенасочени действия, но не под лозунга "Паре нема, действайте !".
Ще припомня, че истинската селскостопанска академия (СА "Георги Димитров") в България беше закрита някъде към 1975 г. Тогава висшето агрономическо образование остава само в Пловдив, а зоотехниката и ветеринарната медицина - в Стара Загора. По повод на това проф. Янко Енчев се осмели да възрази чрез статията "Развали къща, направи колиба".
Създадената през 80-те години на миналия век Селскостопанска академия е пример за гигантомания и угодничество към местни партийни величия. Тя посрещна събитията през 1989 г. като един анахронизъм. Нито нейните водещи, нито управляващите от всички политически цветове и разцветки имаха добрата воля, знанията и желанието да направят реформи. СА продължи да крее, снишавайки се пред всеки нов властник, задушавайки се в мизерията и собственото си тесногръдие. Тя дори беше за кратко преобразувана като Национален център за аграрни науки (НЦАН), но без съществено вътрешно преустройство.
Профилирането на дейностите и свързването с висшето образование са стъпки в правилната посока, но това изисква осигуряване на пари за преместването на част от материално -техническата база, за пренасочването на специалисти и пр.. Академичните кадри на СА трябва да получат пълноправен статут и равно заплащане в съответните ВУЗ. Трябва да бъдат запазени и квалифицираните кадри извън академичния състав, обслужващи лабораториите в различни изследователски направления. Част от тези кадри могат да бъдат насочени към службите по земеделие и др. места, където ще бъдат полезни. Няма да давам примери с бившата ГДР, където богатият западен батко наля пари след закриването на "гедерманската" Landwirtschaftsakademie.
Там поетапно бяха слети институти, но не формално, а по същество. Кадрите бяха пренасочени според специалността си. Новите назначения за немалко специалисти бяха свързани с преместването в друго населено място. Нищо лошо в това, предвид размерите на България. Някои кадри останаха в научната област, а други преминаха в частното предприемачество или към федералните и провинциалните служби на обединена Германия. За т. нар. лустрация оставям да се досещате.
В бившата Югославия имаше центрове, обединяващи институти според природните дадености, благоприятстващи отглеждането на едни или други културни растения и пр.. Тези центрове бяха подчинени на министерството на земеделието.
След разпада на федерацията поне в Сърбия нещата си останаха така. Например Център за овощарство и лозарство в гр. Чачак и пр.. Академичните кадри от институтите често са и преподаватели във висши училища. Смея да твърдя, че тези институти и кадри оцеляха в драматичните превратности след разпада на Югославия и продължават да поддържат добро ниво на изследователската и приложната дейност, както и да запазят международните си връзки. Имат добро сътрудничество и с частното предприемачество. Сходно е положението в република Босна и Херцеговина. При добра воля, а не тайни намерения за грабеж на имоти, техника и пр., може да бъде приет модела на нашите западни съседи.
Надявам се, че успях накратко и ясно да дам становището си.
|
| moderator |
Posted - 05/09/2015 : 19:04:50
Обсъжда се разделянето на Селскостопанска академия на четири звена
Започват съкращения в Агенцията по храните, посочи зам.-министърът на земеделието Георги Костов
http://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/obsyjda-se-razdelianeto-na-selskostopanska-akademiia-na-chetiri-zvena-194301/ |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 03/20/2015 : 17:26:33
"... и е член на различни специализирани научни съвети..."
Това пък какво би трябвало да означава???
Какви са тия "специализирани научни съвети", на които тя Е член - някой знае ли?
(Или джюрналистическите кифли от трите пола вече бъркат и времената в българския език - тъй де - дето сегашно там и минало...) |
| moderator |
Posted - 03/18/2015 : 21:20:11
Проф. Тотка Трифонова поема Селскостопанската академия
18.03.2015
Автор: Vsekiden.com
http://www.vsekiden.com/168775
Със заповед на министър-председателя за председател на Селскостопанска академия е назначена проф. Тотка Трифонова. Проф. Христо Бозуков, който до момента заемаше този пост подаде оставка по лични причини.
Проф. Трифонова до момента е заемала поста директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров" (ИПАЗР).
По образование е агроном със специалност „Растителна защита" завършено в Агрономическия факултет към Стопанската академия в София. Тя има над 160 научни публикации в областта на земеделието и е член на различни специализирани научни съвети. Владее английски и руски език.
|
| moderator |
Posted - 02/04/2014 : 18:12:24
Учени протестират срещу намаляване на бюджета на Селскостопанската академия
04.02.2014, 18:47 (обновена 04.02.2014, 18:54)
http://news.ibox.bg/news/id_622542718
Годишният бюджет на Селскостопанската академия да бъде намален с 18 % предвиждат промени, обмисляни от Министерството на земеделието. Учените в академията се обединиха в позицията си срещу предвижданите промени и изпратиха отворено писмо от директорите на институти до президента, до председателя на Народното събрание и до лидерите на парламентарно представените партии, съобщава БНР.
В писмото се казва, че орязването на бюджета ще доведе до драстични съкращения в състава и дейността на институцията.
Селскостопанска академия многократно е била обект на неудачни структурни промени, припомнят учените. Само за периода 2007-2013-а година съставът на академията е съкратен с близо 34 %. През последните две години са освободени още над 400 служители, с което е достигнат санитарният минимум за покриване нуждите и дейността на научно-приложна организация.
Учените считат, че днес вече се подготвя физическото ликвидиране на аграрната наука чрез замисленото преминаване на част от институтите към БАН, на други - към някои университети, а трети ще се закрият. Това ще бъде удар не само върху науката, но и върху българското земеделие.
|
| moderator |
Posted - 12/06/2013 : 10:37:56
Полиция въведе проф Кръстева в директорския кабинет на ИРЕМК:
http://www.youtube.com/watch?v=4XhY61lANYs&feature=youtu.be
http://www.youtube.com/watch?v=zGBu4s66HOs#t=588
http://www.kazanlak.com/news-13776.html
|
|
|
