| T O P I C R E V I E W |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 05/09/2009 : 18:56:08
"Както лежах заспал, една овца заръфала бръшляновия венец на главата ми - ръфала и рекла: "Този вече не е учен".
Рекла и отминала надуто и гордо. Едно дете ми го разправи.
Обичам да лежа тук, дето децата играят, край порутената стена, между тръновици и червени макове.
Аз все още съм учен за децата и за тръновиците, и червените макове. Невинни са те, дори и в своята злоба.
Но за овцете не съм вече: такъв ми бил късметът - благословен да бъде!
Защото истина е: изселих се аз от дома на учените, и тръшнах тогаз зад себе си вратата.
Твърде дълго стоя гладна душата ми на тяхната трапеза; не съм, подобно тям, свикнал на познанието като да троша орехи.
Свобода обичам аз и въздух над прясна земя; по-добре да спя на волска кожа, отколкото върху техните достойнства и почести:
Аз съм твърде горещ и изгорен от собствени мисли7 Често се задушавам. Тогаз трябва да бягам на свободен въздух и далеч от прашни стаи.
А те седят хладни на хладна сянка: във всичко искат да бъдат само зрители и пазят се да седнат там, дето слънцето пече на стъплата.
Подобно ония, които стоят по улиците и зяпат хората, които минуват: тъй и те чакат и зяпат мислите, намислени от други.
Хванеш ли ги с ръце, те дигат прах като брашнети чували, и то неволно: но кому би дошло на ум, че прахът им е от жито и от жълтата отрада на летните ниви?
Показват ли се мъдри, хладни тръпки ме побиват от техните дребни изречения и истини: често тяхната мъдрост е миризмата на блато: и наистина аз дори жаба чух да кряка из нея!
Чевръсти са те, имат умни пръсти: що е моята простота при тяхното многообразие! Всяко вдяване и везане, и плетене разбират техните пръсти: и тъй плетат те чорапите на духа!
Добри часовници са те: само трябва човек да се грижи както трябва да ги навива! Тогава те показват часа безпогрешно и правят скромен шум при това.
Подобно мелници работят те и черясла: само житни зърна им сипи! - и те вече знаят зърното ситно да мелят и да правят от него бял прах. Те се взират един друг в пръстите и се боят от най-добрия. Изобретателни в дребните хитрости, те вардят ония, на които знанието върви на хроми нозе - подобно паяци вардят те.
Аз ги виждах винаги с предпазливост да приготвят отрова; и винаги при това туряха те стъклени ръкавици на своите пръсти.
Също и калпави зарове знаят те да хвърлят и аз ги сварих да играят със зарове тъй усърдно, че се потяха при това.
Ние сме чужди едни на други, и техните добродетели са още повече против вкуса ми, отколкото техните хитрости и калпави зарове.
И когато живях при тях, живеех над тях. Затова те ме намразиха. Те не щат да чуят, че някой върви над техните главим и тъй надлагаха дървета и пръст, и смет между мен и главите си.
Тъй заглушиха те шума от моите стъпки: и най-зле бях чут досега от най-учените.
Заблужденията и слабостта на всички хора поставиха те между себе и мен - "лъжлив под" наричат те това в своите къщи.
Но при все това аз вървя със своите мисли над техните глави; а да бих искал да вървя дори по собствените си грешки, пак щях да съм над тях и главите им:
Че хората не са еднакви: тъй говори справедливостта. И което аз искам, те не смеят да искат!" |
| 15 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| George_Chaldakov |
Posted - 04/09/2016 : 15:35:38
КЛУБ „МИЛЕНИУМ“: ВЕЧЕ ВИДЯНО (D#201;J#192;-VU)
Или парен царска каша духа
Д-р Георги Чалдъков
На 28 март 2016 г. медиите съобщиха, че млади българи, завършили в престижни университети във Великобритания, Франция и Германия, се събрали на конференция на тема "Пътят от Европа: Какво ще върне младите българи?". Конференцията се провела в резиденция "Врана" под покровителството на бившия цар и бивш министър-председател Симеон Сакскобургготски. И младите българи, наричани още юпита (англ. yuppie - акроним на young urban professional), основали клуб "Милениум" с групи в Лондон, Париж и Берлин.
Конференцията била организирана от (i) Либерален институт за политически анализи (ЛИПА), в управелния съвет на който е професор Огнян Герджиков - два мандата депутат от листата на Симеон Сакскобургготски, (ii) Българско дружество на университета в Кеймбридж „CantaBulgarian“ (The Cambridge University Bulgarian Society), и (iii) инвестиционна и мениджмънт компания "Експат капитал", на която изпълнителен директор е бившият министър от правителството "Сакскобургготски" Николай Василев – едно от царските юпита, които от Лондон мигрираха в България през 2001 г.
На конференцията Симеон Сакскобургготски казал на юпитата от клуб „Милениум“, че „би било много полезно и необходимо за Родината да се поогледате и замислите - да се включите с вашите знания в административния апарат на държавата." И дал пример със своето правителство, в което "влязоха много млади българи, завърнали се от чужбина заради него".
Докато при посещението си през 2010 г. в България президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: “Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Те могат да изградат велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел.
Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите
на съвременна България? И да покани образованите българи да влезат в „научните лаборатории да правят великите неща” – добро качество на живот, образование и наука. Защото the world looks so different after learning science, както казва Ричард Файнман – нобелист за физика-1965 г.
Накратко, ако и сегашните юпита* са като тези от Симеон Сакскобургготски през 2001-2009 г., по-добре за България е да си стоят по чуждите земи. Защото това вече сме го виждали – deja-vu, my friends! Преведено на български: парен царска каша духа!
Все пак, Велислава Петрова, докторантка по вирусология в Кеймбриджкия университет, познавайки Абрахам Маслоу и неговата доктрина за постигането на реализация (self-actualization), показа, че знае „Какво няма да върне младите българи?" Защото го няма „Доброто общество, което позволява на човека да осъществява своите високи цели и да задоволява всички основни потребности.” – както е писал Абрахам Маслоу в „Психология на съществуването“.
Като вярвам и като знам, че имаме много талантливи и успяващи българи в САЩ, Канада, Западна Европа и Япония**, ще си позволя да посъветвам отдадената на науката млада докторантка по вирусология в Кеймбриджкия университет да не е толкова наивна, че да участва на конференции, покровителствани от Симеон Сакскобургготски, както и в Шоуто на Слави.
По-добре е да сравнява казаното от Симеон Сакскобургготски и Шимон Перес, и да препрочете „Пътят, който не поех“ на Робърт Фрост:
Два разделени пътя в гората, и аз -
Аз по-запустелия път си избрах,
И в това е цялата разлика.
И “Котка и гълъб” на (д-р) Калин Терзийски:
От смешна пушка,
стреляща със въздух,
беше лишен гълъбът от правото си на летене
във неговия роден въздух.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Юпитата на Симеон Сакскобургготски от началото на третия милениум компроментираха значението на тази дума и тя сега звучи така: „Определен тип крадлив български политик, подвизаващ се през периода 2001-2009 г., през т. нар. царско и коалиционно управление. При връщането си в България освен кражбата на материални блага, ограбва и вярата и уважението в образованите и интелигентните българи.“
** За някои от тях съм писал в книгата „Бургас. Сантиментални истории“ - есетата „Един бургазлия в Ню Йорк“ (стр. 127-130) и „Homo Janus Bulgaricus” (стр. 151-154).
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 01/03/2016 : 12:02:42
Мъдри напътствия как да се изказваме при избор на ректор/декан
https://www.facebook.com/notes/andrey-kurtenkov/мъдри-напътствия-как-да-се-изказваме-при-избор-на-ректордекан/10153430742392746?notif_t=like
Тъй като за значителна част от академичния състав у нас вземането на думата при подобни случаи е основният им научен принос, теорията на такива изказвания е вече отдавна разработена до най-дребни детайли. Всяко изказване се състои от четири части:
1. Встъпителен реверанс. Задължен сте в началото на изказването с максимална галантност да похвалите ВСИЧКИ кандидати. Най-често се използва такава формула: “Аз с голямо (огромно, неотслабващо, напрегнато) внимание (интерес) изслушах съдържателните (блестящи, ярки, дълбоки) изложения на уважаемите кандидат-ректори/декани.” После следва някаква обща характеристика от типа “Всички ние знаем професорите/доцентите еди-кои си като талантливи организатори, дълбоки изследователи и обичани от студентите преподаватели” (други подходящи епитети - оригинални, многостранни, любознателни, трудолюбиви, изключително съвестни, настойчиви, енергични и т.н.). Умението да се направи добър встъпителен реверанс ще определи отношението към вас на цялата аудитория за години напред, понеже по-нататък така или иначе вниманието отслабва и ще ви слушат не повече от десет процента от присъстващите в залата. Много е ефектно да кажете нещо необичайно в началото. Например: “Вчера препрочитах Хемингуей (Достоевски, Куелю, Букай, в краен случай - може и Калин Терзийски)” - никога няма да ви попитат какво отношение има седми том от събраните съчинения на Терзийски към избора, но подобно начало ще украси залата и физиономиите на кандидатите с доброжелателна усмивка.
2. Похвала на себе си. Това е основната част на изказването. Съществува набор от стандартни изрази-преходи - “Бих искал да застъпя още една страна на еди-кой си от повдигнатите проблеми” или “Струва ми се, недостатъчно застъпен бе еди-кой си проблем” и след това на воля може да говорите за себе си и своята собствена роля в развитието на световните наука и образование колкото си искате. По-опитните оратори донасят със себе си готова графика с експоненциалния растеж на собствените си цитирания. Задължително тази част завършва с изказване на увереност, че новоизбраният ректор/декан ще разчита и занапред на огромния ви потенциал.
3. Кимване към кандидатите. Всички съществуващи типове изказвания - похвални, ругателни и неутрални - се различават именно в тази си трета част. Точно в нея следва да отдиференцираме (ако сме решили да го прави) и отношението си към кандидатите. В хвалебствения вариант отбелязвате, че кандидатът правилно (вярно, талантливо, блестящо, сполучливо) е отбелязал състоянието на нещата и набелязал екшън план за бъдещето и за това заслужава всякакви похвали от предците, съвременниците и потомците, така че от само себе си се подразбира необходимостта да бъде избран именно той. Превъзходната степен на епитетите при това няма горна граница. При ругателното изказване, колкото и да сте насъбрали на сответния кандидат, никога не трябва да го наричате глупак (простак, немарливец, мързеливец, тъпак, невежа, празнодумец, крадец, дърдорко, лъжец, малоумник). Напротив, полага се леко да снишите гласа си и като му придадете съчувствени нотки, отбележете, че... и тук е моментът да развихрите фантазията си - ако не може да се сетите друго, то най-елементарното е да подскажете на колектива, че е хубаво да изчака още един мандат, за да се възползва от изключително ценните качества на кандидата.
4. Заключителен акорд. Помнете, че колкото и да са неудачни кандидатите, все някой от тях ще стане ректор/декан. Следователно, не е хубаво да си ритате трудовата книжка. Затова, при всички случаи, трябва да се отбележи, че всички кандидатури безусловно са изключително удачни и заслужават да бъдат избрани, но за съжаление, накрая трябва да остане само един. Трябва и да се изрази увереност, че и загубилите избора ще си сътрудничат с новото ръководство за благото на световните наука и образование. Хубаво е, по някакъв ненатрапчив начин на финала отново да обърнете вниманието към себе си, примерно, подчертавайки, че новоизбраният ректор/декан винаги ще може да разчита на вас и на вашия глас, в случай на евентуална поява на декадентски настроения в колектива. След което изразявате твърда увереност в евроатлантическото ни бъдеще и с това вашата мисия на събранието може да се смята за приключена. (И помнете - при гласуване в академичните среди е прието да се зачертава излишното, а краварката е в левия ъгъл.) |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 05/17/2012 : 19:23:49
Кратък инструктаж по тълкуване на използваните от научните работници изрази (можете да допълвате):
"Счита се, че..." – Аз така мисля
"Признато е от всички" - Някои други също така мислят
"Отдавна е известно, че..." – Това го прочетох в един стар учебник, но не съм сигурен дали не е отхвърлено вече
"Опитните животни бяха разделени на две равни по количество групи" - Две крави няма как да ги разделиш в повече от две групи
"След подробен анализ на научните данни и пазарната конюнктура, предпочетохме за обект на нашите изследвания препарата Х на фирмата У" - Само те се съгласиха да ни дадат препарата без пари, а и обещаха, че при добри резултати, може да ни платят някоя командировка в чужбина
"Предварителните изследвания показаха, че..." – Едва ли е точно тъй, ама...
"Очевидна е определена тенденция..." - Тези данни практически нямат никакво значение
"Все още нямаме отговори на конкретни въпроси..." – Експериментът не се получи, но все още имам надежда, че ще го публикуват
"Типичната зависимост е показана на Фиг. 1" – Това е най-добрата графика, която успах да направя, след дванайсет часа борба с компютъра
"Щателният анализ на получените данни..." - Три страници от изчисленията ги няма, тъй като ги залях с бира
"Очевидно са необходими допълнителни изследвания, преди да се достигне до пълното разбиране на този проблем..." - Нищо не ми е ясно
"След допълнителните изследвания, проведени от моите колеги..." - На тях също нищо не им е ясно
"Искам да благодаря на г-н Х за помощта при проведените експерименти и на г-жа Y за полезните обсъждания..." - Г-н Х направи изчисленията, а г-жа Y ми обясни какво означават те
"Цел на изследването беше..." - В хода на работата се изясни каква е
"Нашите резултати потвърдиха и допълниха предишните изводи за..." - Ние не открихме нищо ново
"Аз се надявам, че тази работа ще способства за продължаване на изследванията в дадената област..." - Предавам се! |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 01/28/2012 : 09:07:54
Кратък триптих на тема "Неравната битка на учените с журналистите":
   |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 08/29/2011 : 12:11:18
След като изслушах днешната пресконференция на екипа на проф. Николай Василев във връзка с неговата кандидатура за президент, изведох Фундаменталния закон на Куртенков за президентските избори, който гласи: Щуротиите, излизащи от устата на даден кандидат-президент, са правопропорционални на научните му титли и обратнопропорционални на разстоянието от местоработата му до сградата на Народното събрание.
(Абе, няма ли тоя човек приятели - да му кажат да не става на стари години за резил??!!!?? - то не че има някой от основателите на СДС, дето да не е станал за резил, ама все пак...) |
| Svetlana |
Posted - 08/15/2011 : 08:07:58
За съжалението т.нар. обществено мнение е глухо и сляпо за подобни провокации. От 20 години насам то неизменно бива манипулирано от най-високо място (разчитайки на максимата на един гениален манипулатор, че една лъжа, поввторена 1000 пъти, става истина), че науката е нещо излишно, което само тежи на държавния бюджет.
Svetlana |
| Philip_Petrov |
Posted - 08/12/2011 : 08:25:42
След това, което каза Svetlana виждам, че вече е удобен момент за заключение по темата и отговор на въпроса на Andrey_Kurtenkov:
1. Да, обявата е реална;
2. Да, цели да провокира общественото мнение.
С други думи въпросът е неправилно зададен с логическо "или", вместо с "и". |
| Svetlana |
Posted - 08/11/2011 : 10:09:22
quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
http://nao-rozhen.org/job/fr.htm
Според вас за реална обява ли става въпрос, или за опит да се провокира общественото мнение по въпроса (имам предвид, че никой не оформя така обяви за работа - и затова ми изглежда подозрително - не казвам, че нямат свободен щат - казвам само, че ТОЧНО така оформена обявата очевидно цели провокация, а не да намери човек за мястото)?
Като работеща в БАН смятам, че обявата е напълно реална с оглед на реалните заплати в БАН в момента. Такъв е щатът за специалист с висше образование. Не се търси програмист, а физик с известни познания по програмиране. По една случайност директорът на Института по астрономия, към който е обсерваторията, ми е приятел и знам, че има големи затруднения с фонд работна заплата. В края на миналата година например даваше на всичките си сътрудници (включително и на себе си) минималната заплата, за да не съкрати половината си хора.
Такива са родните ни реалности. В България няма място за наука, особено за фундаментална.
Svetlana |
| Philip_Petrov |
Posted - 08/09/2011 : 22:54:13
Да, ама не. Начинаещ програмист (без опит) може да започне работа със заплата в диапазона 800-1000лв нето (българска фирма) или 1400-1600лв нето (чужда). Второто важи за владеещ английски език човек с добри комуникативни възможности (става sales-телефонист). Още повече - дори само английски език да знае и нищо друго, то пак човек лесно може да си намери работа на стартова заплата от 1000-1200лв като support. При инфантилните случаи - 800. За специалисти с опит - там вече нещата са в други измерения. Но в България специалисти няма и не се задържат... както и скоро няма да има - пример за това е позната на мен фирма, която в продължение на една година издирва човек, специалист в конкретна област на информационните технологии, който да получава 5000-6000лева нетна заплата. Не се намери и се отказаха (а кандидати имаше на талази де) - потърсиха в чужбина и намериха бързо.
Перспективите на научната кариера казваш? Да, има някакви, ако имаш не само знания, а и късмет обаче. Например в университета моята перспектива (и то силно възпрепятствана от новия закон) е след 8-10 години евентуално заплатата да стане цели 560 лева. И да продължа да върша същата работа, която върша и сега естествено - само малко повече задължения като бонус ще дойдат. Не неприятни, признавам.
А можело да се набъркам в някоя далавера и да намеря келепир - да, това признавам, сигурно може, не съм проверявал и не твърдя. Знам, че за научната дейност, която искам и евентуално мога да развивам, пари няма да се дадат. Ще се дадат за друго - обществени поръчки, европроекти и други подобни пръд... извинете, няма да довърша тази дума. Да, определено в научните среди има перспектива за този, който иска да развие частен бизнес. Аз не съм такъв, затова съм и толкова глупав от съвременна евро гледна точка.
Младите хора НЕ виждат перспектива в научно-изследователската работа в България. Факт. В нея виждат възможност да си обогатят автобиографията, с което да се пласират по-добре "на запад". Тъжната истина. Боли ли? За останалите (по-неможещите) е много по-изгодно и по-привлекателно да се работи като "support", "QA" или някоя подобна позиция в голяма чужда фирма. Докога - това "кризата" ще покаже естествено, този "офис пролетариат" също ще види кончина.
400 лева стартова заплата ли? На мен това ми стига за бензина за колата, храната за кучето и годишните данъци и такси - не повече. А младите хора обикновено имат и кредити да изплащат. За ядене, дрехи и удоволствие все още не говорим. Личен пример - с моя режим на работа единствените ми някакви почивки за последните 4 години са били... на три-четири научни конференции за по 2-3 дни (където принципно трябва да се работи де, не да се почива). Докога така - е не знам, ще се види. Докато кипне и избера спокойния живот на човек от офис пролетариата. Ама ще кажете, че "тя баба знае и 2 и 200". Ами че знае - знае баба, но със сигурност ако може да избере, то ще предпочете 200, нали?
Та обобщено - с 400 лева стартова заплата ти НЕ можеш да привлечеш младите хора по никакъв начин. Нито стартовата заплата е конкурентна, нито перспективите за развитие. В днешният свят хората не си го мерят нито онова, нито мозъците (както е било едно време). Сега си мерят дебелината на портфейлите. И ако се огледате ще видите, че няма значение дали си чистач в чалготека или научен работник - "важното е колко взимаш" и "лоша работа нЕма".
П.С. В обявата не пише дали има ведомствен стол и служебна кола... А е важно, за да има "откъде да се крадне по нещо, та да се вържат двата края"! |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 08/09/2011 : 13:07:44
http://nao-rozhen.org/job/fr.htm
Според вас за реална обява ли става въпрос, или за опит да се провокира общественото мнение по въпроса (имам предвид, че никой не оформя така обяви за работа - и затова ми изглежда подозрително - не казвам, че нямат свободен щат - казвам само, че ТОЧНО така оформена обявата очевидно цели провокация, а не да намери човек за мястото)?
Значи, тази обява се мотае по българоезичното интернет-пространство от известно време насам и се обсъжда доста интензивно - естествено, главно в стил - толкова много изисквания, а толкова малко пари.
Аз също споделих на едно място мнението си по въпроса, ще го повторя и тук - не намирам нещо свръхосъдително млад специалист (даже не е асистент) да започне със заплата 400 лв - той тепърва ще има да се доказва; по-важното са перспективите, които дадената работа ти дава. Писнало ми е от мрънкала, които киснат по разни научни звена и основното им занятие е да хленчат колко им е ниска заплатата. И се получава така, че такива типове от само себе си спират развитието на хората, които наистина искат да се занимават с наука.
Във всеки случаи, ако хората от НАО са пуснали умишлено тази обява с цел провокация - това не им прави чест.
Освен това, предявените изисквания звучат не просто прекалени, а направо тъпо прекалени - очевидно е, че на много от изброените неща е нормално един специалист да се научи ЧАК след постъпването си на работа. |
| George_Chaldakov |
Posted - 07/15/2011 : 14:34:11
СВЕТЪТ ИЗГЛЕЖДА МНОГО ПО-РАЗЛИЧЕН, КОГАТО ПРАВИШ НАУКА
Д-р Георги Чалдъков,Лаборатория по невроадипология
Варна-Рим,15 юли 2011
Неотдавна едно пътуване ме срещна в самолета с четирима сингапурци – майка, баща и син – китайци, снахата – евразиатка – естрогенна амалгама от португалски и китайски гени. Сингапурците ми се оплакаха само от едно – главният остров бил много малък и се задушавал от четирите милиона хора, които живеят на него. Но преди години – поясни бащата – моите родители са били много бедни и искали да се върнат на Голямата земя – в комунистически Китай. И ми каза, че на санскритски език Сингапур означава Лъвовград. През 1965 г. Лъвът става независим от Великобритания и държавата влага много средства в образованието. “Така Лъвът се превърна в един от азиатските икономически тигри” – обобщи синът, докато естрогенната амалгама изглеждаше още по-очарователна, а майката през цялото време на разговора одобрително кимаше на китайски. Не беше няма, защото за довиждане ми каза на благозвучен английски: „Вие сте първият българин, с когото имах честта да говоря, сър!”
Преди сингапурският, беше японският, израелският и южнокорейският, сега се роди китайският икономически тигър. Метафорично, тези части на Азия се превърнаха в голям зооикономически парк, където тигрите са голямата атракция. Това обаче няма нищо общо с китайската поговорка “трима човека правят един тигър”.* А е резултат на дългосрочни програми за образование, наука и иновации. Китай се издигна на трета позиция в света – след САЩ и Япония – по инвестиране в научни изследвания и развитие (R & D, Research and Development). Chinese science on the move (китайската наука в развитие/ подем) е заглавие на редакторска статия, публикувана на 7 декември 2007 в Science – едно от водещите научни списания в света.
Защото вярват, че корените на знанието са в книгите, китайците и японците изписват думите “корен” и “книга” с един и същ йероглиф. Неотдавна и президентът на Израел Шимон Перес ни посъветва: “Не ходете в банките, истината е в научните лаборатории – там се правят великите неща. Оставете хората си да поемат инициативата. Както ние правим. Богатството на Израел не идва от банките, идва от хората. Най-великите неща на света са създадени от отделни хора.”**
Кой български политик може да очертае с такава дълбочина проблемите на съвременния свят? И да осъзнае посланието на гениалния физик Ричард Файнман (1918-1988): “Светът изглежда много по-различен, когато си изучил и правил наука.” Тогава, както каза Шимон Перес, можеш “да изграждаш велика държава от една малка територия” – звучи като поезия, превърната в реалност в Израел. И Сингапур, Дания, Южна Корея, Япония.
Ние, о държава, о нрави!, които давате нищожни пари за наука, образование и култура, с тези историци, полицаи, спортисти и артисти, окупирали парламента, правителството и президентството, как да сме
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
– завещано ни от нашите будители.
Така в нашата икономика тигрите са само на манежа на цирк “Монте Карло” и в зоологическата градина в Бургас. Все пак, ние можем да се похвалим с приноси в културната зоология – например, с (60-сантиметровият фалос на) 30-тонния спящ слон, от 18 ноември 1998 г. спрял в храстите пред сградата на ООН в Манхатън, Ню Йорк – бронзова склуптура на българина Михаил Симеонов, от 1966 г. емигрант в САЩ.
________________________________________________________________________
* Един умен министър казал на императора: “Ваше Височество, ако един човек дойде и Ви каже, че на улицата има тигър, Вие ще повярвате ли?” Императорът отвърнал:”Няма да повярвам. Къде се е чуло и видяло тигър да дойде сред хората?” Министърът продължил: “Ако двама човека Ви кажат, че на улицата има тигър, ще повярвате ли?” “Ако двама човека казват така, аз ще започна да се съмнявам.” “Ако трима Ви кажат, че на улицата има тигър, ще повярвате ли?” Императорът помислил и отговорил:”Ако трима човека казват така, ще повярвам.”
** Преди няколко дни на официално посещения в България бе и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху и водена от него правителствена делегация. Направи ми впечатление, че в нея - по данни на медийте - не е включен техният министър на образованието и науката, така както, че в разговорите им с българския премиер и министри, не участва нашият министър на образованието и науката. Да се надяваме поне, че агробизнесът, който са обсъждали, ще бъде полезен и за двете страни.
|
| nivine |
Posted - 07/07/2011 : 08:30:34
Академичната общност – устойчив продукт на миналото
Свидетели сме на тревожни и при това развиващи се с незатихващи темпове явления в българското общество, като прогресираща демографска криза, катастрофално образование на всички нива, несигурно здравеопазване, опустошено селско стопанство, безконтролно ширеща се престъпност, повсеместна корупция и деморализация, безпътица и отчаяние на широки слоеве от населението.
С една дума жертва сме на грандиозен исторически провал, застрашаващ самото ни съществуване като нация и държава.
Дълбоко съм убеден, че докато не бъде направен един задълбочен честен и обективен анализ на причините, които доведоха до този провал, България е обречена.
Понеже темата ни е за академичната ни общност, питам не е ли редно тази общност от учени хора – академици, член-кореспонденти, професори, доценти и др., вместо постоянно да хленчи за пари и да ангажира студенти в своите акции, да предизвика национален дебат по този съдбоносен за оцеляването проблем.
Да напомням ли за известния руски и по-точно съветски учен – академик Сахаров, за доблестните му и самоотвержени прояви като духовен представител на нацията, далеч преди Горбачовата перестройка.
Способна ли е нашата академична общност да изпълни своя национален дълг на будител и духовен ориентир на своя народ? За да си отговорим на този въпрос, да припомним поведението й по време на доста значими социални и политически събития, които се случиха в последните няколко години.
- Учителската стачка през 2007 г. – която разбуни цялото ни общество. Единствено спокойни останаха родните ни академици. Стачкуваха техните ученици – гимназиални и основни учители. Академичната общност не обели и дума в подкрепа или порицание на стачката. Нещо повече – струва ми се, че овчедушието в тази общност е толкова силно, че даже и да обесеха някой стачник на видно място в държавата, тя пак щеше да остане безмълвна.
- На 14.01.2008 г. група достойни млади хора, някои от които лично познавах, организира внушителен протестен митинг пред парламента. Поводът беше станало убийство на студент в Студентския град, но протестът очевидно имаше и политически оттенък – свързан с проблемите на българското общество, за които вече говорих.
Справедливият протест на тези наши деца беше смазан от биячите на другаря Миков по фашистки тертип. Министър Миков похвали подопечните си, че са действали „професионално”. Напълно съм съгласен с него – биеха професионално. Беше очевидно, че това не бяха истински полицаи, а готвени по специална методика добре нахранени и нахъсени юначаги.
Да чухме някой академик, професор, ректор или академична институция да подкрепи своите възпитаници? ... Впрочем, колкото и странно да беше, един ректор ги порица (ако добре си спомням ставаше дума за ректора на Медицинска академия), като заяви, че организатор на протеста е един неуспял докторант от ТУ – София. Как се е добрал ученият господин до тази долнопробна информация – той си знае, но трябва да му се признае, че тъкмо многобройните „успели” докторанти, академици и професори у нас доведоха висшето ни образование до днешния му фалит – необходими ли са доказателства за това?
По-нататък. Понеже споменах достойния руски учен акад. Сахаров, не мога да не отбележа един негов български „аналог”, живял и творил по същото време. Спомнете си за дългогодишния председател на БАН – Ангел Балевски. По времето, когато акад. Сахаров се намираше в затвора заради убежденията си, нашият „учен” забавляваше с вицове ловните излети на правешкия „държавник”. Дали на това не дължеше академичната си титла – аз не зная.
Засягам специално този случай не за друго, а защото е точно по темата, поради факта, че академичната общност в най-голямото техническо училище у нас ТУ – София и днес държи портрета на Ангел Балевски да се мъдри на видни места в коридорите на университета. Достоен учител на още по-достойни ученици!
И накрая идваме до най-съществения въпрос, засягащ тази общност. Става дума за принципите и методите на кадровата политика в нея.
Не приемам твърденията на овластени фактори в тази общност, че нейният застарял състав се дължи на ниските заплати в тази сфера. По-скоро това е резултат на порочна кадрова политика, провеждана в продължение на десетилетия, включително и днес, политика, основана преимуществено на политически и шуробаджанашки критерии. Точно тази политика отблъскваше и отблъсква творческия и съзидателен потенциал на нацията и разгонва нейния талант. Тази политика вместо с национален елит задръсти висшето ни образование и наука с отвратителна смесица от бездарие, неграмотност и научно шарлатанство.
Оръжието на тази политика е системата на тайно гласуване в процедурите по присъждане на научни титли и звания, тоест в кадровото развитие на личния състав в системата.
Използването на тази система позволява без строга и научна аргументация да се спре развитието на талантливия, но не отговарящ на партийно-политическите критерии. Тази именно система на тайно гласуване в кадровата политика позволяваше в така наречените СПЕЦИАЛИЗИРАНИ НАУЧНИ СЪВЕТИ (СНС), които доскоро бяха решаващите звена по присъждане на научни титли и звания, да бъдат внедрявани в условия на пълна непрозрачност хора със съмнителна научна компетентност – дори и неграмотни. От тях се искаше само да гласуват по начин, който ще им бъде подшушнат извън заседателната зала от групата кукловоди в този съвет.
Точно по този начин – с тайно и неаргументирано с научни доводи гласуване – триумфално се окичваха с научни титли и звания неграмотни и бездарни, но партийно доверени или безпартийни слагачи. Пред очите ми са присъждани най-големи докторски титли на такива „учени” по партийни или по други конюнктурно-интригантски съображения.
Кажете ми в една такава, бих я нарекъл потресаваща, среда ще се намери ли що годе надарен и почтен млад учен да се развива в нея? В тази среда ще останат единствено само онези „старци и техни послушни слагачи и мижитурки”, които са я създали и, в която десетилетия властва смъртоносният девиз: „Не приличаш на нас, значи нямаш място при нас.”.
А какво да говорим за изпитната система у нас? Тя също е жертва на характерния белег на едно тоталитарно общество като се вземе пред вид факта, че също действа в условия на пълна непрозрачност. В голяма част от случаите оценката на студента зависи не само от неговите знания, но и от моментното настроение на изпитващия го професор. Всичко зависи от волята и, както казах, от настроението на изпитващия, което означава, че силен студент може да получи слаба оценка и обратно – посредствен да получи висока оценка, в резултат на ходатайство или, не е изключено и в резултат на корупционно-парични или любовно-сексуални фактори.
Всичко изложено до тук, представляващо макар и малка част от истината за академичната общност, за мен е вярно и разполагам с неопровержими факти за това.
Ето защо смятам, че тази общност не може да бъде и не е будител и духовен ориентир на нацията в трудните времена. Които тя изживява, а е по-скоро знаменосец на националния упадък.
В този си вид тази общност, ако не се реформира по европейски модел (убеден съм, че това е невъзможно) и не въведе европейски критерии и ценности в науката и образованието, тя не само, че няма морално право да иска повече средства от оскъдния български залък, но и няма право на съществуване.
Може да изглежда крайно, но е крайно справедливо и необходимо!
|
| Philip_Petrov |
Posted - 02/28/2011 : 11:48:31
До известна степен така може да се приеме - наистина престъпността нараства значително, особено дребната, и наистина никой нищо не прави. Да не говорим, че огромна част от самите полицаи са замесени в престъпни групи, а това е наистина страшно (вече сме я сърбали тази попара с прехода от милиция към полиция, но явно не сме си взели поука).
Тоест положението в страна наистина се е запътило към "всеки за себе си". Това все още не е война, а обикновен хаос. Но недай боже един ден наистина може да доведе и до война. И ще ни дават по западните телевизии телевизии и ще цъкат едни амеропейци с език и ще разправят "колко е недемократично управлението на...". Ама докато ни използваха и бяхме удобни не им пукаше, нали? Правя аналогия със ставащото в Либия... |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 02/28/2011 : 11:43:55
Имах предвид съвсем разюздалата се бандитска дейност по села и махали у нас. Безкрайно обидно е тия хора да ми се изтапанчат по телевизора и да се хвалят как били унищожили престъпността, при положение, че дедовци и баби по цялата страна още по светло се барикадират по домовете си и не смеят да си подадат носа навън, а сутрин веднага отиват да си нагледат кокошките е прасетата - дали са си на мястото. Уж борбата с престъпността била най-силното място на това управление - а българските селяни са оставени сами да си отбраняват както домовете, така и реколтата. Или - едни граждани (бандитите) се изправят срещу други граждани (защитаващите собствеността си) - ето защо смятам, че определението "гражданска война" е точно; а от този конфликт държавата отсъства - полицията има грижата да пази имотите на TzvTzv да не бъдат снимани от журналисти. |
| Philip_Petrov |
Posted - 02/28/2011 : 10:30:36
За некадърността и простотията, която дойде със сегашното правителство може да се говори много. Но твърдението, че "върви гражданска война" е много далеч от вярно. По-правилно е да се каже, че вървим плавно надолу... |
|
|
