РЕЦЕНЗИЯ
на книгата
"Храмът", сборник статии, изд. "Филвест", София, 2004г., цена 10 лв.
МЛАД ПРОФЕСОР - САМО АКО СТАРИЯТ УМРЕ
Ако сте останали само с един лев до края на живота си, за какво го бихте дали? Гадничък въпрос, но социолозите обичат такива ситуитивни игрички. В какво го бихте инвестирали, питали в анкетата и изброявали подсказващите изходи от капана на симулативната ситуация. Най-много хора отговорили: в образованието.
Българинът изпитва изконно преклонение пред четмото и писмото. Затова днес най-много го боли от оскверняването на храма на науката. След бавното и сякаш планомерно убийство на средното училище дойде ред да бъде довършено отвътре и висшето просветно дело. И накрая да се тури кръст и на науката ни като цяло. Защото България можела да пребъде и без хората на мисълта. Тъй като вече няма нужда някои поне измежду нас да мислят. След като вече внасяме ябълки и картофи, защо да не си внесем и учени тикви, и умни спецове. И да спрем да си произвеждаме свои български професори?
Още по-подличко питане.
Всъщност никой не ни пита и невидимата логика на разпада от основите на Храма към камбанарията ритмично си върши зададения проект. Може ли някой да го спре?
Нима шепата наши научни светила могат да въстанат срещу парализиращите порядки в сърдечната дейност на системата. Те не са превозвачи, миньори или таксиметрови шофьори, за да излязат на улицата и да спрат движението на хаоса, като сътворят нов хаос.
Нещо такова обаче се е случило - през миналата година преподаватели учени и експерти се събраха и удариха с юмрук по масата: липсва реформа във висшето образование, нищо не се прави по проблемите, свързани с израстването и развитието на хората, посветили живота си в тази обществена сфера.
"Млад професор - само ако старият умре" е един от мотивите, развити на тази среща, наред с десетки предложения за нови законови правила, за нов закон за научните степени и звания, които да поощряват личната инициатива на творците. Както за това, че имаме остра нужда от съвсем съвременни механизми за контрол и отговорност, за действия по международните научни и образователни програми. За прилагане опита на напредналите страни и университети.
Конференцията щеше да мине и замине, ако организаторите не се бяха бръкнали да издадат в книга всички изказвания, анализи и предложенията по тази завряна в ъгъла на обществото тема. И какво изскача от храстите на анализите - все весели и неочаквани нещица: морален упадък, подмяна на ценностите, шуробаджанащина, корупция, престъпления по служба, злоупотреби, нагласени конкурси, застарял и ялов състав, безнаказаност, упадък. С една дума - търговците са и в Храма на науката, но го няма гражданският фактор, който като Христос да развърти бича. И да катурне сергиите на продалите душата си праведници на четмото и писмото.
Сборникът не е скучен за четене, защото е изпълнен с конкретика: като се захванете за мозайката от личните съдби на неколцина видни доктори и доценти и главни асистенти, и се пуснете чак при препоръките за запознаване и противодействие на номенклатурния шаблон. Всъщност авторите на книгата се целят не само в собствената си десетка от задушаващи проблеми, те не просто роптаят, а чрез правилата на мечтаното гражданско общество заявяват своята твърда, макар и интелектуална, мисъл: "Храмът може да бъде спасен!"
Бих добавил: само ако ние, които споделяме тяхното алармено предупреждение, от кибици и зяпачи на сеири застанем зад мозъците на нацията, без които никоя модерна държава не би могла да оцелее днес.
Сега разбирате ли защо Ви заострям вниманието върху този сборник, чиято проблематика сигурно не Ви интересува.
А трябва. Ако се наричате граждани.
Румен Леонидов
вестник "Ние жените", брой 3 (750), 18. 01. - 24. 01. 2005г. и
вестник "Политика", брой 6, 5-11. 02. 2005г.