Изказване на гл.ас. д-р инж. Галя Маринова
на Националния форум "НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ"
Секция "Проблеми в науката"
13.05.2005г.
За разлика от преждеговорищите, ще засегна други, нефинансови проблеми пред реализацията на младите учени в България.
· За да се привлекат млади и по-общо - способни учени да работят в България, освен чисто финансово стимулиране, за да ги мотивира, държавата трябва да упражни натиск върху университетите и институтите за възприемане на европейските критерии, без разбира се да се отнема автономията на университетите. По-важно е на младите кадри да се даде перспектива. Всъщност във всяко поколение има хора с призвание за работа в науката, изследванията и иновациите, които биха останали в България, стига да не се създават изкуствени запушалки, за техния напредък в кариерата.
· Трябва да се създадат повече възможности в подкрепа на инициативата на младите учени и най-вече "доктори" (средното поколение 35 - 55 год.) за реализация в България. Младите и способни учени трябва да чувстват държавата зад гърба си. Както със самочувствие казват в САЩ: "Докторите са национален ресурс". Това е и принцип на икономиката, основана на знанието, за която говориха лекторите тази сутрин. За съжаление красивите приказки, които се говорят на официални форуми нямат почти нищо общо с реалните отношения по места в катедрите, факултетите и секциите. Там на инициативата на младите кадри се гледа с подозрение и негативизъм.
· Държавата трябва да подкрепи младия учен при подаване и при работа по международни проекти. Има примери за умишлено провалени международни проекти на млади учени. Чрез манипулиране на съвети им се отнемат проектите и се провалят. В тази ситуация няма къде ущетения млад учен да потърси правата си. На един съвет, който е колективен орган е трудно или дори невъзможно да се търси отговорност. Връщат се неусвоени пари в Европа. Подобни примери могат да се дадат за програмата СОКРАТ, където изкуствено се ограничава мобилността. А мобилността е основен приоритет и гордост на Европейския съюз.
· Жалко, че не се прие новият Закон за научните степени и научните звания.Не мога да се съглася с мнението на акад. Кендеров, че трябва да чакаме един идеален нов закон за научните степени и научните звания, в противен случай ще си стоим със стария. Приемането на един нов закон щеше при всички положения да е крачка напред. Старият закон крепи статуквото. Напълно е субективизирано стартирането на процедурите за хабилитация. Както вече многократно стана дума на различни обсъждания - в университетите се изисква ръководството да разреши на "доктора" да води 45 часа лекции, за да се хабилитира и не е важно дали един млад учен има докторат, специализация, 50 или повече статии, национални и международни научни договори, не се гледа дори ИМПАК ФАКТОРА. Не е важно да си учен, важно е да се харесаш на ръководството.
· Дори настоящия закон не се спазва, има редица нарушения в процедурите за хабилитация или за научни степени. От Инициативния комитет "Учени за нов закон за научните степени и научните звания" подадохме групово възражение към ВАК по повод на груби процедурни нарушения и липса на научна аргументация в 9 процедури, настоявахме да видим научните критерии за хабилитация и за даване на научни степени, но за съжаление получихме формален отговор от ВАК без никакви законови или научни аргументи. Категорично можем да заявим, че не сме удоволетворени от този отговор. Има правоимащи и правонямащи. Т. е. ощетените млади и способни учени няма къде да се обърнат при проблем. Държавата, като че ли не е зад гърба им, като че ли въобще липсва. Или ако говори, говори за пари.
· Като, че ли единственият способ за реакция остана гражданската активност на засегнатите от статуквото способни учени от младото и средното поколения. Израз на такава активност е създаденият миналата година Инициативен комитет "Учени за нов закон за научните степени и научните звания". Този комитет издаде книгата "Храмът", в която са предложени и обосновани редица мерки, които следва да се приемат за да се подобри средата за работа в науката и висшето образование в България. Надяваме се институциите да обърнат внимание на това и държавата по-отчетливо да подкрепи младите и способните учени.