| Author |
 Topic  |
|
|
midilev
Bulgaria
25 Posts |
 Posted - 04/13/2007 : 08:19:52
|
Кои са елементарните пречки в обществото ни и как могат да бъдат преодоляни!
Всеки един от нас се опитва да е полезен! Всеки от нас иска нещо и е недоволен от нещо!
И според мен най-ценното за всеки един човек е времето!Следват потенциалните възможности, знанията, уменията и информацията!
Човек(всяко едно човешко същество) започва да се учи от самото раждане. И се учи цял живот. Но какво -какво да мисли а не как да мисли и да разсъждава! Има ли наука за това как човек да мисли- да има, и тя се нарича "Евристкика". Случайно има и български професор по Евристика.
Защо тази наука не е залегнала в обучението още от началното образование!? Защо липсва в средното и висшето образование!?
Защо по теливизиите се пускат "филми на ужаса"(сериали за "домакини") а не уроци по Евристика!? каякво ли би станало ако по дадена телевизия тръгнат такива уроци!
Какво би станало ако и един бюрократ се опита да разбере и разбере че с изяждане на време е нанесъл вреда и на себе си! Ами ако това стане масова практика в България. Май територията на абсурда в ЕО трябва отново да си върне името "България"!
За сега тук обстановката е нормална или казано по друг начин " Нормално за Абсурдистан"! |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/13/2007 : 13:46:41
|
Много интересна тема г-н Мидилев. И кой е професорът по Евристика, къде работи той? За каква точно евристика става дума, защото има евристики и в методите за оптимизация. Това е един от подходите за оптимизация. Може ли да ни обясните малко по-подробно.
Намирам, че Вашата идея да учим не какво да мислим, а как да мислим има нещо общо с дискусията в "Студентски глас" на нашия сайт. Ще бъде интересно да разберем мнението Ви за тезите, които защитават двете студентки - Екатерина и Анелия.  |
Edited by - moderator on 04/14/2007 08:05:18 |
 |
|
|
midilev
Bulgaria
25 Posts |
Posted - 05/04/2007 : 09:52:30
|
Почитаема г-жо Маринова поради голямата ми ангажираност напоследък, рядко влизам в страницата и във форума.
Ще ви изпратя на пощата ви информация за професора по Евристика, моля установете контакт с него и го запитайте дали е съгласен да се афишира името му. Неговото творчество е поместено в електронен вариант!
Част от цитатите ми можете да намерите от Доклад на Съвета на Римския клуб от 1991 год. със заглавие "Първата Глобална Революция"
http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=4282
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 06/01/2007 : 11:22:43
|
Арестуваха Краля на спама, заплашват го до 65 г. затвор
1 Юни 2007 | 12:14
www.express.bg
В САЩ арестуваха по обвинения в изпращане на милиони нежелани електронни послания 27-годишния Робърт Солоуей, известен като Краля на спама. Той беше арестуван в Сиатъл, щата Вашингтон, по обвинения в мошеничество с използване на електронната поща, злоупотреба с лични данни и пране на пари. Солоуей твърди, че е напълно невинен, но според прокуратурата в щата, той е станал един от най-големите спамъри, тоест, хората, които разпращат нежелани електронни съобщения чрез интернет, пише БГНЕС.
Според обвинението Солоуей е отговорен за изпращане на десетки милиони електронни съобщения за периода от 2003 до 2007 година, като нееднократно е сменял адреса на фирмата си, за да не бъде заловен. Солоуей става първият човек, който ще бъде съден за спам по федералните закони за злоупотреба с лични данни.
Прокуратурата иска да получи от него 773 000 долара, които той е спечелил от фирмата си. Ако бъде признат за виновен, той ще бъде глобен 250 хиляди долара и осъден на затвор до 65 години.
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 08/24/2007 : 14:21:32
|
Производство, а не молове!
24.08.2007, 13:11
Автор: Емил Бонев
www.news.bg
Според експертите намаляващият износ и нарастващото вътрешно потребление са един от основните проблеми на България и Румъния, коментираха Дойче Веле.
Този проблем не е никак малък, а и е комбиниран с дръзки политически обещания, които провокират нереалистични очаквания и следователно са фактор за бъдеща политическа криза.
Анализаторите отчитат позитивните статистики за икономическия ръст на България и Румъния.
Като най-бедните членки на съюза те повишават Брутния вътрешен продукт на ЕС само с един процент. Процесът на догонвоне обаче протича със светкавична скорост. През миналата година икономиката на България отчита ръст от 6.1 процента, а тази на Румъния 7.7 на сто.
Тези статистики са в съответствие с тенденциите на развитие в целия регион на централна и източна Европа. При двете страни обаче, при по-внимателно вглеждане, то е едностранчиво и нестабилно.
Динамика на развитие има, но тя като че ли се изразява главно в масовото строителство на търговски центрове. То пък е в отговор на бум в нарастването на вътрешното потрбление.
Повод за тревога в случая е, че икономическата конюнктура разчита преди всичко на вътрешната консумация, която от своя страна разчита на вноса. Това води до постоянно влошаване на външно-икономическия баланс. Пропастта между високото вътрешното потребление и ниския износ става все по-голяма.
Зад бума във вътрешното потребление и повишаването на вноса се крие масовото отпускане на потребителски кредити. В България към края на месец юли кредитният портфейл на банките е нараснал с 50 на сто спрямо миналата година. В Румъния се наблюдава същата тенденция. Според експертите от Международния валутен фонд кредитирането е една от основните причини за нарастващия производствен дефицит (обаче тази теория определено не е неоспорима).
Вместо да никнат нови и нови магазини, трябва по-скоро да се инвестира в технологиите, индустрията и подобряването на качеството на услугите, предупреждават Европейските икономисти. Според тях само така може да се повлияе на низходящата графика на износа.
Трябва да се отбележи, че в двете държави има инвестиции в посочените посоки, но те просто са твърде малко, за да окажат съществено влияние на лошия производствен баланс.
Потокът от преки чуждестранни инвестиции, който влияе положително при формирането на цялостния търговски баланс, наистина е впечатляващ. През 2006 година и в двете страни те са достигнали рекордни нива.
От една страна причина е все още провеждащата се приватизация на някои от големите държавни предприятия. От друга страна положително влияе присъединяването към ЕС. Този процес обаче няма да трае вечно. Потокът преки инвестиции рано или късно ще отбележи спад.
Едностранчивото развитие и нарастването на вътрешното потребление, които са фактор за неравномерно бъдещо развитие не намират отговор в поведението на политическия елит. Вместо предупреждения се чуват смели обещания, които в бъдеще е възможно да създадат у българина впечатление, че е лъган за пореден път и съответно да генерират политическа криза. |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 06/01/2008 : 09:34:07
|
Бих желал да помоля феновете на практиките на ВАК да коментират една "елементарна пречка", която сега с две думи ще опиша; при това - става въпрос за елементарна, именно в смисъла на елементарна като форма.
Става въпрос за задължението, при подаване на документи за конкурс за хабилитиране, с всяка статия да върви ксерокопие на заглавната страница от съответното списание или сборник.
Всяко добро момче (или момиче), което придобива статут на научен работник, знае, че от всяка отпечатан своя статия трябва да си направи по някое и друго ксерокопие. Дотук добре. Съвсем случайно, обаче, преди известно време разбрах, че трябвало към тях да има и ксерокопие от корицата - и то - забележете - от външната корица.
Сега - първото, което искам да кажа тук, е че се оказа много трудно да намеря копирен център, в който да се съгласят да ми копират външните корици - понеже те обикновено са тъмни и ми отказват с мотива "отива много тунер". Тук би трябвало да добавя и че служебния ни ксерокс в ЛТУ аз го ползвам само в изключителни случаи, тъй като той се намира в друга сграда и за да направя някакви копия имам най-малко две пътувания дотам - едно, за да подам заявка и после - да си взема готовите копия - което си струва загубеното време само в изключителни случаи.
Но, както и да е - ще ми кажете - като искаш да станеш доцент - ще обикаляш ксерокси до дупка, докато някой се съгласи да ти ги копира - добре, приемам.
Но, това, което бих помолил феновете на ваковските практики да ми обяснят е - първо, защо това изискване липсва тук - http://vak.acad.bg/docs/Iziskvania.pdf - и трябва за него да се научава чрез устни предания, и, второ - което е и по-важното - за какво ви са, по дяволите, външните корици???
Дайте да поразсъждаваме малко (колкото и да е трудно това за феновете на ВАК в сегашния му вид) - каква информация може да ви даде една външна корица? Ами не виждам каква. Ако става въпрос за списание - без съмнение рецензентите би трябвало да знаят, че има такова списание и да си имат представа от качеството на това списание (а ако все пак точно това списание не им е известно - нали името му фигурира на страниците на статията). Ако става въпрос за сборник научни трудове - то най-елементарното, което рецензентите би трябвало да знаят, за да оценят дадения сборник е състава на организационния комитет - а той винаги фитурира на някоя от вътрешните корици, никога отгоре. Да допуснем, че външните корици са нужни като някакво доказателство, че статията наистина е излязла - ами пак не става - аз - а и не само аз разбира се - знаем за колеги, които внимателно си добавят името към авторите на съответната статия, след това го изкарват на ксерокс - и готово - вече са съавтори; та, с какво ксерокопието на една външна корица ще ви помогне да разобличите такива мошеници?
И така, уважаеми фенове на днешните ваковски практики, смирено моля да ми обясните, за какво са ви външните корици на списанияна и собрниците?
Съвършено ясно ми е, че става въпрос за нещо значително по-маловажно от почти всички други проблеми, които се объждат тук - но - колкото и да са миниатюрни такива пречки - защо трябва да си ги създаваме?
Пак ще повторя, колкото и смешно да звучи вероятно това на административните шефове, дето си имат ксерокс при секретарката - иска се голямо разкарване, докато се намери копирен център, в който да се съгласят да ти копират външните корици - и какво печели българската наука от това разкарване на кандидатите за хабилитация? А какво печелите вие - титаните на българскат наука, от това, че с всяка статия си върви външната корича на списанието (сборника)? Каква информация ви дава тази външна корица? |
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 02/07/2012 : 16:50:31
|
ОРАНЖЕВ КОД В ДУШИТЕ
Или за предвидимост в политиката
Д-р Георги Чалдъков
Ние самите сме нашето наказание.
Марк Теренции (116-27 пр. Хр.)
В „Перуанският евреин, който стана индианец” нобелистът Марио Варгас Льоса разказва за Саул, наричали го „Маската” - негов състудент от Университета „Сан Маркос” в Лима: „Саул Суратас имаше огромно родилно петно, на цвят от тъмномораво до виненооцетночервено, разпростряло се върху цялата дясна половина на лицето му... Родилното петно бе обхванало и ухото, устните и носа, набъбнали от разширените вени. Беше най-грозното момче на света, но едновременно с това имаше приятен и изключително добродушен нрав... От време на време, между лекциите в университета, се отбивахме да изиграем по една партия в потрошената билярдна зала, а заедно с това и гостилница, на улица „Асангаро”. Крачейки редом със Саул, човек ясно виждаше колко труден навярно бе животът му заради нахалството и злобата на околните. Хората се обръщаха след него и дори направо заставаха на пътя му, за да го огледат по-добре, отваряха широко очи, без да крият изумлението или отвращението си от вида на лицето му... Ала всичко това сякаш не го засягаше и на безочията той винаги отвръщаше с духовитости... Пияният се наливаше на бара. Щом ни видя, той се заклатушка срещу нас и се изтъпани пред Саул с ръце на кръста.
- Ега ти изрода! От коя зоологическа градина си избягал бе?
- Ами от коя ще е, братче, от онази в Баранко, друга си нямаме – отговори Маската. – Ако изтичаш, ще завариш клетката ми още отворена.
- Тук няма да влизаш, чудовище. С това лице не трябва да ходиш по улиците, да не плашиш хората.
- Нямам друго, какво да правя – усмихна му се Саул. Пусни ни да минем и не ставай досаден.
Тогава вече изгубих търпение. Хванах пияницата за реверите и започнах да го налагам. Очертаваше се началото на меле, притекоха се хора, настана блъсканица. Ние с Маската трябваше да се измъкнем, без да изиграем партията си.
На следващия ден получих от Саул подарък с кратка бележка: „Най-важното за индианците било самообладанието, братче. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на Природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в Природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство, селото може да изгори от светкавица. Може би злополуката с експреса на булевард „Арекипа” тази сутрин е последица на вчерашния ти юмрук в лицето на пияницата.”
Напомня на “ефекта на пеперудата”, описан в лекцията на професора по метеорология Едуард Лоренц, озаглавена „Предвидимост”.* И още: “Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата вселена", написано от Борис Христов. “Пеперуди” може би има и в нашето: “денят се познава от сутринта.” Но не и в съвременната политика, при която в началото имаше пеперуди, но впоследствие им бе забранено да летят в България. И сега разгневени ястреби се борят за власт.
А пеперудата на Лоренц и мъдростта на Маската ни учат, че крайният резултат на дадено събитие зависи от “малки необходими промени” (minimum necessary changes) в началото. Казано с други думи, предвидимостта на събитията е привилегия на мъдростта. Тя може да прави по-хубав живота на хората. И да го предпазва при екстремни ситуации.**
И си спомних стихотоврението на моя приятел и сьученик Димитър Йотов – беше го озаглавил „Curriculum vitae”:
Едно дете убива пеперуда –
майка му не му казва нищо,
и баща му не му казва нищо,
и баба не му казва нищо,
и дядо не му казва нищо.
Един младеж убива котка –
майка му, баща му, баба и дядо
не му казат нищо.
Един мъж убива друг мъж –
полицаии, адвокати, прокурори и съдии
казват, че няма доказателства.
Днес видях този мъж да говори
от трибуната на Народното събрание.
_______________________________________________________________________
* “Предвидимост: Може ли размахването на крилата на пеперуда в Бразилия да предизвика торнадо в Тексас?” (Predictability; Does the flap of a butterfly’s wings in Brazil set off a tornado in Texas?) е заглавието на лекцията на Лоренц, изнесена на 29 декември 1972 г. във Вашингтон на 139-та конференция на Американската асоциация за напредък на науката. “Ефектът на пеперудата” става една от най-сполучливите метафори на теорията на хаоса.
** По данни на Националния институт по метеорология и хидрология: „Метеорологичната обстановка ще се влошава през следващите 24 часа. Оранжев код е обявен в 27 от 28-те области на страната за 7 февруари.”
|
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 05/03/2012 : 14:38:45
|
Шефовете нямат висше
03.05.2012 14:31
Ръководителите искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд
http://business.actualno.com/news_385299.html#13360478663591&if_height=1083&parent_refresh=1
Над 80% от българските работодатели нямат висше. Те са или със средно или дори по-ниско образование, оповести във Варна доц. Серафим Петров, старши експерт в Българска стопанска камара.
Той изнесе данни от изследване, което буди сериозни притеснения.
"В страната ни има около 300 000 активно действащи фирми. 80% от техните собственици са с ниско образование. Притеснително е защото те искат да наемат висококвалифицирани кадри, които да работят нискоквалифициран труд за малко пари”, заяви доц. Петров.
По думите му българският работодател е на мнението, че неговият работник в никакъв случай не може да знае повече от самия него.
Многократно са били водени разговори с представителите на бизнеса, като им е бил поставян въпросът какви точно кадри са необходими, за да покрият изискванията им.
"И в повечето случаи получаваме като отговор единствено мълчание – не само, че не знаят, те не могат да преценят за какво въобще става въпрос”, категоричен бе експертът от стопанската камара.
Редактор: Иво Георгиев
|
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 05/18/2012 : 18:41:32
|
22 год. живеем в мародерски капитализъм, установиха професори
http://news.ibox.bg/news/id_105926599
Учени от Балканския институт за труда и социалната политика представиха книгата „Глобалната криза и България - социално-икономическа и демографска".
В нея 24-мата автори описват своите виждания за кризата, последиците от нея и поуките, които всяка една страна трябва да си направи.
Професор Стоян Михайлов изтъкна, че докато в международен мащаб перспективите може и да са добри, след 10 ноември в България те имат компрадорски характер „без промишленост и смазано земеделие, заляга се на туризма и главни типажи стават сервитьорите, чистачките и съпътстващата ги проституция", заяви той и добави, че все по-тежко става положението във връзка със заетостта и нарастващата безработица, увеличаването на емигрантите, повишаване на неграмотността и опростачването на обществото.
Проф. Михайлов подчерта, че българската наука е в клинична смърт, като затова основен принос има настоящата власт:
„Сегашните управляващи са полуграмотни, които в по-голямата си част случайно са попаднали на висшите етажи на властта. В морално отношение те постоянно лъжат, а в национално - често действат като лакеи на САЩ".
Проф. Чавдар Николов от своя страна подчерта, че в България има една трезва мисъл, но тя не е дясната, която, по думите му е неграмотна, фанатична, крайна и социално безотговорна.
Той е категоричен, че най-точното описание, което може да се даде за ситуацията у нас през последните 22 години е мародерски капитализъм: „Говорим за пълен разпад на морала. Всеки си мисли, че може да прави каквото си иска", подчерта професорът.
Той изтъкна, че световната криза е резултат от слабо регулиран финансов капитализъм и не се съгласи с изказването на еврокомисар Кристалина Георгиева, че светът се е променил: „Светът не се е променил, той си остана същият и това, което ни очаква е живот в перманентни кризи".
По думите му, олигархия има не само в България, но тя превзема и света, като няколко семейства и групировки поемат управлението му.
Професор Николов изтъкна и, че на ЕС му предстои много тежък период, свързан с трансфер на суверенитета. Това обаче според него няма да стане с фискалния пакт.
Той коментира и че нашата реакция на кризата е закъсняла повече от година: „Помните, имаше един момент, в който управляващите обясняваха как няма да бъдем засегнати. Това нямаше как да бъде избегнато и общо взето кой де що не му е работа, това прави в България", заключи проф. Чавдар Николов. |
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 02/03/2013 : 19:24:18
|
НАЙ-БЕЗОТГОВОРНОТО JAMAIS VU
Почит и признателност към жертвите на комунизма*
Д-р Георги Чалдъков
Полека-лека, изучавайки безкрайните възможности на за¬бравата, Хосе-Аркадио Буендиа проумя, че може да дойде ден, когато нещата да се разпознават по надписите им, ала да не се помни предназначението им.
Гaбриел Гарсия Маркес, „Сто години самота”
В своята аналитична психология Карл Юнг достигна до колективното несъзнавано и една от неговите прояви – криптомнезия, d#233;j#224; vu. Сега аз ще пиша за колективната забрава – амнезията на един народ. И ще питам дали това е липса на памет или липса на откровеност?
На 2 януари 2007 г. по повод влизането на Румъния в ЕС Херта Мюлер написа в един немски вестник статията “Ру¬мънската колективна амнезия”. През октомври 2009 г., когато светът научи, че тя печели Нобелова награда за литература, немската журналистка Андреа Кьолер, която живее в Ню Йорк и работи за един швейцарски вестник, публикуван в Цюрих, написа “Азбуката на страха”, която Херта Мюлер декодира в книгите си – да отричаш румънската комунистическа дикта¬тура в романи, написани с много поезия, е един от най-запом¬нящите се уроци срещу забравата на злото. В нобеловата си лекция на 10 декември 2009 г. Херта Мюлер разказа, как “Всяка дума знае нещо за дяволския кръг” на диктатурата.
След ноември-1989 онези, които имаха смелостта да се оп¬ълчват на комунистическата диктатура 1945-1989, бяха изоли¬рани и от новите демократи. Пребиван от комунистите, Илия Минев е европейски затворнически еквивавалент на Нелсън Мандела: Минев, осъден на 33 години от комунисти¬те в НРБ, Мандела – на 28 години от режима на апартейда в ЮАР. След като е освободен от затвора, Мандела е избран през 1994 г. за президент на ЮАР, Илия Минев умря в забрава и мизерия преди 12 години, на 6 януари 2000 г. И президентът Петър Стоянов го награди посмъртно с ордена “Стара пла¬нина” – иронията да бъдеш истински дисидент е един от най-обидните посткомунистически феномени в България.
Забравен – на 16 декември 2009 г. в САЩ – умря и Едуард Генов. През септември 1968 г. студентите от историче¬ския факултет на Софийския университет: Едуард Генов, Валентин Радев, Александър Димитров и техни колеги раз¬пространяват в София и Пловдив над 200 ръчно написани позиви срещу варшавските танкове, окървавили Prazske jaro. Заради любовта си към Пражката пролет, Едуард Генов е осъден на дълги години затвор. Това не го уплаши и през март 1987 г. той изпрати “Апел на шестимата” – вик, тръг¬нал от Българи до западния свят, за унижените човешки права на българите. На 18 октомври 1988 г. комунистически¬те управници изгониха Едуард Генов от България.
Убити или унижавани от комунистите бяха и много други достойни българи: поетът Кръстьо Хаджииванов (1929-1952), който искаше “да учи в Париж, а не в Москва, защото тя е близо до Сибир”, д-р Радан Сарафов, Петър Бояджиев, Александър Иванов, Алфред Фосколо, Райна Аръ¬шева, Любомир Собаджиев, Константин Павлов, Наум Шопов, Радой Ралин, Борис Димовски, Стефан Цанев...
Национална изява на болестта на Алцхаймер? Страх? Липса на достойнство? Във всички случаи “морските кон¬чета” (мозъчни структури, отговорни за паметта) не плуват свободно в българските мозъци и там се образуват “плаки на деменцията”, настъпва “психиче¬ска кастрация”, която изтрива спомените за достойните хора на България – най-безотговорното jamais vu! Човек без спомени не може да уважава и прощава, нито да гради бъдеще.** В страната, където се случва това, Пандора маха капака на кутията и се разпръсват човешките пороци и болести. Само Надеждата остава на дъното. Според Исак Паси – Мълчанието. Според мен – Колективната амнезия за достойните хора на нацията.
____________________________________________________________________
* На първи февруари 1945 г. по решение на т.нар "народен съд" са били разстреляни и заровени в една яма 150 души - царските регенти и съветници, министри, депутати, командири на всички родове войски, издатели на централните вестници и журналисти. От 2011 г. с решение на Министерския съвет първи февруари е обявен за Ден на почит и признателност към жертвите на комунизма.
** В книгата на Михаел Енде „Приказка без край” момче на име Бастиан попа¬да във вълшебната страна Фантазия. В нея силата, наричана „Нищото”, руши страната и разболява Детската царица. За награда, че я излекува, Бастиан получава талисман, на който пише: „Прави, каквото ти се иска“. С всяко изпълнено желание обаче, той губи един по един спомените си и без да знае кой е бил, не може да се върне обратно в истинския свят. И така ни подсеща, че ако не открием навреме симпто¬мите на забравата, дори терапията на Маркес не може да ни излекува от болестта на Алцхаймер. Другото е „Нищото”, nada y pues nada y nada y pues nada.
|
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 06/03/2013 : 17:07:28
|
РАСПУТИН Е ПРАВ
Спрете песента на козата!
Д-р Георги Чалдъков
През 1735 г. Карл Линей описва човека като „четириног, неговорещ и космат“, нарича го Homo ferus (див, некултивиран човек) - по-късно той добавя „животно, което пуши“.
Така от „животно, което пуши“ през XVIII–XX век, човек може да стане „животно, което спира да пуши“ през XXI век. И по-рядко да боледува от „пушаческите“ болести (англ., lifestyle diseases): атеросклероза, хипертония (мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти), рак на белия дроб, хронична обструктивна белодробна болест...
И мъжка импотентност - разреши на някого да пуши и той ще получи еректилната дисфункция. През 1980 г. за нея ни напомни и Радой Ралин – тогава той написа „Пушенето е стаж за импотентност“. Тъй като това е научнообоснована мисъл, аз написах статията „Радой Ралин е прав”, публикувана във вестник „Народна култура“. И – „Тютюнопушене или полова сила, изберете сами“ - в списание „Здраве“. Вярвах, че това звучи по-убедително, отколкото „Тютюнопушене или здраве, изберете сами“ – тогава апел на Световната здравна организация. След публикуването на тези статии, студентките започнаха да гледат подозрително на момчетата, които пушат. Това мотивира много от тях и те спряха пушенето. Добре е и вие да направите това – така ще увеличите половия си стаж, няма да бъдете млади полови пенсионери.
На вниманието на новото правителство и специално на бившия плейбой-сегашен социалист: учените установиха, че спирането на пушенето увеличава синтеза на азотен оксид (nitric oxide – NO) и адипонектин - хормон, секретиран от адипозната (мастна) тъкан. Тези биомолекули разширяват кръвоносните съдове на сърцето и на пещерните тела на мъжката полова сила, което означава ерекция – истински Homo erectus. Ако и сега още се колебаете и не спрете пушенето, то ще бъдете големи буриданови магарета*, които при наличието на толкова хубави жени ще умирате от полов глад.
Разтревожен от „програмните” предложения на БСП е и Юрий Ангелов, известен още като Распутин от филма „Седем часа разлика”. Във вестник „168 часа” (31 май – 6 юни 2013) той написа: „Скоро бях в Народния театър. Когато се прибрах в с. Фазаново, ми се плачеше. Причината, извинявайте, но няма да я спестя – в националната ни театрална трупа ... скрито се рекламира хомосексуализъм. Това е много по-страшно от тютюнопушенето.” ** Тази тревога е споделена в края на статията на големия артист, озаглавена „Само хомосексуализмът е по-страшен от тютюнопушенето” – с подзаглавие „От цигарите народът се разболява и няма как да е добре икономически”). В същия брой на „168 часа” и журналистът Валери Найденов много аргументирано написа статията „Цигарите се отказват 10 пъти по-трудно от партията. БСП флиртува опасно с пушачи и кръчмари”.
Безотговорно и болестотворно е да отменяш влязал в сила здравословен закон – забрана на тютюнопушенето на обществени места. Наскоро в „Българската песен на козата” (вестник „Демокрация”, 18 – 24 април 2013) писах: „По даннни на Световната здравна организиция българите сме на първите места в света по смъртност от ин¬султи, инфаркти и рак. От тези и други болести според статистика на Националния център по обществено здраве и анализи през 2011 г. са умряли 108 258 българи – един голям български град! Като раз¬делим 108 258 на 365, се получава 296. Толкова много хора умират всеки ден в България - българската песен на козата***, най-тревожната математика, която депутати, правителства и президенти трябва спешно и дългосрочно да решават, за да не настъпи най-ужасното – политици-българоубийци, България без българи!”
Заключение: по-добре да фалират 1000 кръчми, отколкото да умират повече от 100 000 българи годишно!
И „по-страшното” да не бъде „рекламирано”! Распутин не е сам, Путин и Валенса също мислят така.
_________________________________________________________________
* През XIV век френският философ Жан Буридан поставя едно магаре точно по средата между две купчини сено – с еднакъв размер и качество. Но магарето умира от глад, защото не може да вземе решение от коя купчина сено да яде. Този представител на семейството на конете по-късно е наречен „буриданово магаре“.
** Тревога от прояви на сексуално модифицирани организми в Народния театър изразих в „Смокинови листа”, публикувани в някои електронни вестници
|
|
|
|
George_Chaldakov
148 Posts |
Posted - 07/19/2013 : 08:34:17
|
ПРОПРАВИТЕЛСТВЕНИ СИГНАЛИ
Площадите - ДАНСWithMe, „Орешарски” - down regulated
Д-р Георги Чалдъков
От 1971 г. светът слуша Imagine all the people living life in peace – лирика написана и изпята от Джон Ленън. През декември 1989 г. в Берлин рок групата „Пинк Флойд“ на Роджър Уотърс пяха Another brick in the wall. По това време в България прозвучаха „Комунизмът си отива” на „Подуене блус бенд” на Васко Кръпката и „Аз съм просто човек” на рок групата „Щурците” на Кирил Маричков.
От клетъчната биология се знае, че клетките говорят помежду си с молекули, които носят сигнали – те се разпознават от молекулни рецептори, които като антени са разположени на повърхността на клетките. Молекулите се свързват с рецепторите, сигналите им „танцуват” в цитоплазмата, отиват в ядрото и се получават клетъчни ефекти – организмът фунционира в добро здраве. Ако ги няма сигналите и/или рецепторите, се получават болести.*
Така е и с организма на човешкото общество. „Животът е диалог” (La vie en dialogue), в който трябва да бъдеш заговорван, трябва да се настроиш на чуване – пише професор Мартин Бубер в знаменитата си книга „Аз и ти“ (Ich und Du), публикувана за първи през 1923 г. Това обаче бе опровергано още през първите дни на 42-то Народно събрание и достигна своя пик по време на протестите пред Министерския съвет и Народното събрание, продължаващи вече 33 последователни дни. Призиви за оставка на правителството „Орешарски”, поискана мирно, интелигентно, артистично – и с гладни стачки, катерене по високи комини, блокиране на пътища, дори с домати – те също са демократични сигнали. Сигнали много, но депутатите и министрите не са настроени на чуване - липсват им рецепторите, които могат здравословно да разчитат сигналите. Така обществото боледува тежко, настъпва демостофа – демографска катастрофа. Ето защо „народните водачи е добре да се вслушат в гласа на народа”, както каза патриарх Неофит – и президентът Плевнелиев, българските емигранти в 16 напреднали страни по света и посланиците на Германия, Франция, Холандия и Белгия.
Докото ехото на „Няма връщне назад” на Васко Кръпката отеква от анти-правителствените протести, Йордан Караджов от групата „Сигнал” обаче се включи в дискусионния форум „Изходът от политическата криза – възпроизводство на модела или смяна на системата”, организиран от граждани, които подкрепят правителството „Орешарски”.
Et tu, Dancho! Като си спомням мисълта на Зигмунд Фройд: „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли“, се ужасявам още колко „много повече“ зло може да направи човек, отколкото вече е направил – БСП-ДПС-Атака...
*В клетъчната патология има състояния, при които рецепторите за сигнални молекули, например инсулин, са скрити под повърхността на клетките – процес, наричан down regulation. В кръвта на тези хора циркулира достатъчно инсулин, но той няма как да се свърже със „скритите рецептори“ и така не може да изяви ефекта си – поддържане на кръвната захар в нормални стойности. Затова човек се разболява от захарен диабет тип 2 – болест с тежки последствия, ако не се открие и лекува навреме.
|
|
|
| |
Topic |
|
|
|
Кои са елементарните пречки в обществото ни и как!
