| Author |
 Topic  |
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
 Posted - 06/01/2006 : 11:06:48
|
На „първо четене” го определям като миш-маш от преведени оттук-оттам текстове и опит за узаконяване на господството на мафията във висшето образование и науката. Вместо да се упростят структурите в максимална възможна степен, напротив – създават се нови структури, при това формирани точно по мафиотските правила, а не чрез избори или чрез някакъв механизам за поемане на отговорността от страна на изпълнителната власт. Въвежда се шестгодишен срок (два пъти по три години), в който, вероятно, се допуска, че задължително би трябвало да се хабилитирам:
quote:
Ако притежават научната степен „доктор” могат да бъдат назначавани на срочни трудови договори с продължителност 3 години, но не повече от два пъти.
Е, да де, ами ако, да речем, просто не ми обявят конкурс – какво става? Eй така - часове има, всичко има, ама не обявяват? Тогава?
Изобщо, май, от моя страна, „второ четене” няма да има. Не мисля да си губя времето с оригиналниченето на закоравели номенклатурчици. |
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 06/01/2006 : 11:13:06
|
За тези, които влизат направо във форума - пояснявам, че откривам тази тема с идеята да коментираме тук проекта (който може да намерите на заглавната страница на сайта) на Съвета на ректорите за нов Закон за висшето образование.
Мисля, тъпо е да сменяме нещо недобро с нещо още по-калпаво, само заради амбицията на тоя или оня. Ако ще се приема нов закон, дори и да не е идеален - нека поне да е по-добър от предишния. |
 |
|
|
Vassil_Guliashki
Bulgaria
54 Posts |
Posted - 07/07/2006 : 13:04:29
|
Коментари по Проекта за НОВ ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ съчинен от Съвета на ректорите от 24. 04. 2006г.
При четенето на този проект силно впечатление правят следните основни моменти:
1. Академичната автономия (точка 1.4.1) се изразява във: " ... право на висшето училище да урежда вътрешната си организация, управлението и дейността си в собствени правилници, в съответствие със своите академични традиции и спецификата на образователните си цели...". "Длъжностите (точка 6.3) се заемат с конкурс и избор при условията и по реда, предвидени в този закон и правилници на висшите училища." Май прекалено много се държи на тези вътрешни правилници?
2. Висшите училища имат вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението (виж т. 11.3 - Стратегическо планиране). Не става ясно какви са външните механизми за контрол на качеството на обучението, както и защо системата трябва да е вътрешна.
3. "Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) извършва институционална оценка и акредитация на ВУ." (виж т. 2.5) Не става ясно въз основа на какви критерии и през колко време, периодично ли, еднократно ли? "НАОА публикува резултатите от изпълнените акредитационни процедури." (виж т. 2.5) Ежегодно ли? През колко време? Къде ги публикува? "НАОА осъществява следакредитационно наблюдение върху вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството." Само гледа като зрител ли? И какви са мотивите й да свърши задълбочена работа и евентуално да не приеме отчета на ВУ за функциониране на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството?
4. Съветът за висше образование и наука (СВОН) (виж т. 2.4) към кого е консултативен орган - към Министър-председателя или към Президента? Не става ясно дали е юридическо лице, на бюджетна издръжка ли е и колко време трае мандатът му?
5. Академичният съвет (т. 4.2) "приема правилници за атестиране на академичния и административния състав на ВУ, ... организира процедурите по хабилитация в съответствие с действащата нормативна уредба, ... приема Програма за управление на качеството на обучението във ВУ." А какви са механизмите за външен контрол на дейността на Академичния съвет? Кой точно ще извършва атестирането и от кого ще бъде атестиран самият атестиращ? Да не би някои да трябва сами да се атестират?
6. Както при защитата на дисертационен труд за степента "доктор", така и за хабилитирането на преподаватели и изследователи съставът на комисията по защитата или журито по избора се определя чрез жребий (виж т. 5.6). "Жребият се тегли от комисия, в която задължително участват Ректорът, ръководителят на звеното, председателят на контролния съвет и още двама души." Значи пак вътрешни хора ще си решават кой да участва в състава на журито или комисията. А защо жребият да не се тегли от външни административни лица?
7. По точка 7.4.1 - Кой контролира как се използват средствата от Студентските съвети?
8. Точка 8.4 - Външно оценяване и взаимно признаване на акредитации.
"Да се обмисли въпросът по приемане на оценките и акредитациите на чуждестранни агенции." Съдържанието на тази точка не подлежи на коментар. Да се надяваме, че въпросът ще се обмисли!
9. Точка 8.1 - Задължения и права на Министерски съвет - е оставена без съдържание. Точка 8.2 - Задължения и права на МОН - е оставена без съдържание. Точка 9.1 - Академично и професионално признаване - е оставена без съдържание. Точка 11.5 - Нормативи и стандарти - е оставена без съдържание. Точка 6.3 и точка 12 съдържат някои безсмислени изрази. В целия Проект има доста много правописни и граматически грешки.
10. Органите за управление на ВУ (виж т. 4) са Университетското настоятелство, Академичният съвет, Ректорът и Контролният съвет. Задължително трябва да се прегледат досиетата на всички членове в горните органи, както и да се лустрира съставът им от доносници към ДС до 1989г., секретни сътрудници на ДС до 1989г., сътрудници вербувани от тайните служби на "братски страни", бивши членове на ЦК на БКП и висши партийни (на БКП) функционери. Без лустрация горните органи са си чисто мафиотска структура.
В заключение трябва да отбележа, че предложеният Проект е в доста суров вид. Няколко точки са оставени без съдържание и не позволяват обсъждане. Има още доста какво да се мисли по механизмите за външен контрол, както и по поставените по-горе въпроси.
Vassil |
Edited by - Vassil_Guliashki on 07/12/2006 14:19:49 |
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 07/07/2006 : 20:25:47
|
ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ ПРОЕКТА ЗА ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ПРЕДЛОЖЕН ОТ СЪВЕТА НА РЕКТОРИТЕ
доц. дтн Димитър Николов –Технически университет, София
1. В органите на управление на висшето училище (ВУ) липсва Общото събрание. В настоящия закон то е основния орган на управление – парламент на ВУ. Предлага се то да бъде заменено с университетско настоятелство в състав от 5-9 члена. Това настоятелство става най-висш орган на управление. В Общото събрание участваха всички хабилитирани преподаватели и представители на всички останали групи: администрация, НИС, студенти и аспиранти. То избира Академичен съвет и Ректор и приема Правилник на ВУ. Сега се предлага Университетското настоятелство (УН) да го замени. Така се ликвидира демократичния принцип на управление. В Академичния съвет участват само 4-8% от преподавателите на ВУ. Останалите хабилитирани преподаватели остават само безгласни изпълнители на решенията на УН. Не е посочена процедурата за избор на АС. Прави впечатление още една недемократична процедура при избор на членове за допълване на АС. Основният състав от преподаватели, служители и студенти не участват в избора. Дори и в тоталитарно време нямаше такава концентрация на властта в малка група като УН.
2. Академичният съвет избира Ректора с тайно гласуване. УН избира и Контролния съвет. С това, тази малка група не само взема цялата власт, но си осигурява и несменяемост.
3. В обширния проект на Закон за Висшето образование (35 страници) е определена около 1 страница за Закона за научните степени и звания и то само във висшите училища. Останалите (БАН и научно-изследователските институти) не се третират как ще дават степени и звания. Разгледан е само проблема за защита на малката докторска дисертация. Не е съвсем ясно как се формира журито. Пенсионираните членове на съответното научно звено как ще се третират – като вътрешни или като външни хабилитирани. Освен това при формиране на Специализираните научни съвети, ВАК включва основно изявени хабилитирани лица с поне 10 публикации през последните 5 години. Известно е, че в университетите има хабилитирани преподаватели, които от дълго време 10-20 и повече години нямат никлаква научна продукция. Сега такива ще намерят масто в предлаганите журита, понеже липсва всякакъв контрол. Безсмислено и погрешно е изборът на вътрешните членове на журито да става от всички хабилитирани членове на научното звено. Често в едно научно звено няма достатъчно хабилитирани преподаватели, по научната специалност, по която се извършва защитата на дисертацията или пък хабилитацията, това особено е характерно за провинциалните ВУ, където често няма нито един преподавател по съответната специалност. В такъв случай вътрешните специалоисти ще бъдат далеч от съответната научна специалност. Дори при подбор на външни специалисти може да се достигне до подобна ситуация, тъй като тяхния подбор също е субективен. Липсата на независим контролиращ орган като ВАК ще позволи това. Като пример за това е сформирането на Факултетните научни съвети. Ръководството на факултета в желанието си да формира Факултетен научен съвет по всички специалности представя, че разполага с 3-4 специалисти по всички направления. По една специалност нямяше нито един специалист, а по вторта посочените специалисти бяха без никаква научна продукция в последните 5-10 години. Само своевременната намеса на ВАК предотврати това и не се стигна до неправомерни хабилитации. Контролният съвет няма да може да изпълнява този контрол, защото ще е зависим от УН.
В предлагания проект въобще не се посочва къде ще се защитават дисертации за доктор на науките. Като че ли тази степен въобще не се предвижда. Ако се предполага, че защитата ще протече пред жури от 9 члена, както и избора на професор това би означавало пълна инфлация на тази степен. В преобладаващата част на научните звена, особено в провинциалните ВУ въобще липсват професори и дтн по съответните специалности. Считам за неправилно доценти, някои от които току що произведени да избират професор или доктор на науките по друга специалност.
Предлаганото формиране на журитата създава условия за неправилна оценка на научната продукция на кандидатите и дори за корупция. Въведеният случаен избор на членовете им няма да премахне този проблем. В повечето случаи вътрешните членове на журито не са в съответните специалности и са некомпетентни.. Сформирането на списъка на външните хабилитирани лица ще бъде силно субективно тъй като се формира от факултетното и университетското ръководство. Там избирателно ще попаднат удобни за ръководството специалисти за да се осигури желания резултат от избора. Едва ли във ВУ ще бъде избран външен кандидат. Много по-справедливо е да се сформира Банка от хабилитирани специалисти (проф. дтн, проф д-р, доц. дтн, доц.д-р) по всяка специалност и от нея да се формират постоянни или на случаен принципСпециализирани научни съвети. Те представляват национална институция и те трябва да дават научните степени: докрор или доктор на науките. Така всички ще защитават при равни условия. След това Факултетния научен съвет може да избере избор за доцент от кандидати имащи образователната и научна степен “доктор”. Избор на професор във Факултетен научен съвет може да се извърши сред кандидати, които са “доктори на науките”, но при условие, че 2/3 от членовете на Факултетния научен съвет са професори и доктори на науките. Освен това при даване на научни степени и звания е необходимо да има назависима контролна институция, пред която може да се протестирта при неправилен избор. Контролният съвет не е независима институция и не може да изпълни тези функции.
Дори при настоящия закон има редица опити за закононарушения. Има редица примери в това отношение. Един от тях е следния : През декември 2003-та се състоя предварителна защита за “доктор на науките”. Съгласно Правилника за прилагане на закона за научните степени и звания, член 20, решението на разширения катедрен съвет е тайно. Но ръководството на катедрата с одобрението на бившия декан наложи тайно гласуване за да спести неудобството на наговорените преподаватели да гласуват “против” без да има забележки и отрицателни изказвания. Отнасянето на въпроса до бившето университетско ръководство не даде никакъв резултат. След сезиране на ВАК, закононарушението бе отстранено и протокола – анулиран. Не е ясно от представения проект избираните доценти, професори от журитата съставени от съответния ВУ са такива само в това ВУ или са избрани за цялата страна. Ако те са доценти и професори в национален мащаб, такива ще се провеждат почти само в провинцията, където изискванията са по-малки и после ще се прехвърлят във водещите ВУ.
В заключение за да бъдат поставени в еднакви условияпредлагам научните степени: доктор и доктор на науките да се защитават в национална институция – специализирани научни съвети – формирани в национална институция сред водещите специалисти от цялата страна по съответната специалност. В тези съвети следва да се избират и професорите, които не са доктори на науките, тъй като съответните институти не разполагат с достатъчен брой професори и доктори на науките.
Напълно възможно е доцентите да бъдат избирани от журита, тъй като кандидатите са защитили докторат пред национална институция. Освен това във водещите институции има достатъчно доценти по съответната специалност. Това, обаче не се отнася до малките провинциални ВУ или филиали на водещи ВУ, чиито факултетни съвети нямат достатъчен брой хабилитирани специалисти по всички специалности.
|
|
|
|
Dimitar_Nikolov
Bulgaria
62 Posts |
Posted - 07/12/2006 : 20:01:23
|
Държа да допълня нещо много важно към предишния си коментар.
При липсата на независима контролираща институция, научните съвети или журита ще могат да извършват закононарушения системно и безнаказано. Контролният съвет е ЗАВИСИМА ИНСТИТУЦИЯ, т.е. той нищо не може и няма да контролира. Сами да посмее веднъж да каже нещо срещу ректора си ще му видят сметката и ще сменят състава му, докато се намерят добрички и послушнички! |
|
|
|
nivine
145 Posts |
Posted - 07/18/2006 : 12:14:14
|
Само един бегъл поглед върху съдържанието на предлагания законопроект за Висшето образование от Съвета на ректорите, достатъчно ясно показва, че това е една постройка изградена на крехка пясъчна и гнила основа. Какво имам предвид: за всеки е очевидно, че българското образование и в частност висшето изживяват невиждана по нито една географска ширина тежка и дълбока криза. Без да се направи един обстоен анализ на тази криза, без да се очертаят нейните параметри и най-вече причините довели до нея, какъвто и да е закон, каквито и да са промени ще бъде само една алабалистика от Тодор-Живково време. Наскоро във вестник "Новинар" имаше статия на една доблестна журналистка по повод предлаганата от Министерството на Здравеопазването стратегия за развитие на здравеопазването. Цитирам по памет тази журналистка, че от целия преглед на тази стратегия тя е могла да се убеди в едно единсвено нещо "В министерството на здравеопазването работят само некадърници". След като човек прочете предлагания законопроект за висшето образование, неминуемо ще се убеди, че всичките "кадърници" са в МОН.
По този повод мога ли да попитам господата от МОН в предлаганият в новия законопроект Съвет за Висше Образование смятат ли да включат представители на гражданското сдружение "ИРИОН", които повече от 3 години са от малкото, които водят актовна кампания за ефективни реформи в областта на висшето образование и науката.
|
|
|
|
goranovaz
Bulgaria
5 Posts |
Posted - 08/15/2006 : 12:10:21
|
Относно някои особености на Закона:
На стр. 23 е предложено гост-преподавателя, който работи повече от 1 година в дадено ВУ, да се назначава на постоянен трудов договор за определен период е добре. Това ще му дава възможност да ползва определени права от Кодекса на труда.
На стр. 24 е написано: На всеки 7 години хабилитираните преподаватели имат право на творчески ... Този текст трябва да се диференцира, тъй като обратното предполага, че може да има едностранчиво тълкуване на това време за творческо развитие. А някои, от хабилитираните могат да го използват за почивка!
На стр. 25 е написано 40 работни часа на седмица или = на 8 часа работен ден. Това определя, че академичното лице е администратор и в никакъв случай научен потенциал. Работното време на преподавателите в много от дните на семестъра превишава 8-те часа на работния ден.
Би следвало да се определя работното време с аудиторна и неаудиторна заетост както се отчита пряката работа на преподавателя. Отделно да се предвидят часове за научни разработки.
Текстът с червените букви не е демократичен. Всеки има право сам да избира къде и кога да работи допълнително на друго място. Това дава възможност да се манипулират някои неугодни на ръководството преподаватели или учебни заведения. Това нарушава Хартата за правата на човека и възможностите, които се предоставят от Кодекса на труда. Няма демократичност! 
От текста се установява една пълна дискриминация на асистентите и въобще на научния потенциал.
Относно атестирането на академичния състав, се подразбира, че то в този вид, както е предложено, ще служи единствено на нечий интереси. Атестирането трябва да се извършва чрез документация изработена от преподавателя и от анкети.
В заключение може да се отбележи следното:
Духът на така предложения Закон за висшето образование е предназначен по много тънак начин да се отнемат свободите на преподавателите. Текстовете са предназначени да бъдат държани в определени рамки и ако не са изпълнителни, лесно да бъдат малтретирани и изхвърляни от учебното заведение.
Може да се предполага, че това е вид сериозна дискриминация към личността и към научния потенциал на България. |
|
|
|
Andrey_Kurtenkov
Bulgaria
578 Posts |
Posted - 03/02/2007 : 14:14:00
|
Това по-долу е пуснато днес от Една размишляваща във форума на в-к "Сега". Доста е дългичко, но отрязах само края - всичко друго така ми хареса, че направо не виждам какво още мога да махна.
"Непременно трябва да си припомним, че пред-социалистическата традиция на СУ e била съвършено различна: мандатите на всички изборни ръководни длъжности са продължавали само една година. За това водещи са били съображенията, че колкото по-малко се ангажира с административни тегоби един учен, толкова повече той ще се занимава с преподаване и наука, но и също така, че колкото по-кратки са мандатите, толкова повече колеги ще бъдат реално включени в самоуправлението на университетската общност. Освен това много често е имало едно плодотворно “разделение на властите” и колективно упражняване на власт. Например изборът на ректор в нашия СУ от 1904 до 1948 г. се е провеждал в края на всяка учебна година през месец юни. Новият ректор е “завзимал службата си” 10 дена преди началото на новата учебна година, но официалното му представяне и встъпване в длъжност е ставало на 25 ноември. Мандатът е продължавал една година. При това ректорът е споделял своите отговорности с бившия ректор ex officio (предимно през лятото и есенно-зимния семестър), но също така и с предполагаемия бъдещ ректор (предимно през пролетно-летния семестър). Евентуалният бъдещ ректор много често е бил известен отнапред, защото факултетите поред са издигали една своя кандидатура. Реално се е получавал един ректорски триумвират, предаване и поемане на щафета на управляването на университета.
Освен, че мандатите за управление на ректора и деканите са били едногодишни, нашите предшественици в СУ са поддържали една общоевропейска университетска практика: да има ротационност на управляващите и те да представят последователно различните групи в Университета, сиреч ректорите да се избират последователно от различни факултети. В случай на болест, продължително отсъствие в чужбина или други извънредни обстоятелства факултетите, които са били наред да управляват, са излъчвали нов ректор или проректор. Всеки може лесно да съобрази, че точно този модел, с точно тези два основни негови принципа (1. Кратка продължителност на мандатите; и 2. Последователно, ротационно представяне на всички групи) е моделът, по който са конструирани всички институции от Европейския съюз в момента. Във всички тях различните ръководещи управляват от 6 месеца до една година и представителите на страните-членки се редуват.
Между другото, едва ли е излишно да припомня, че този модел не е измислен от днешните чиновници в Брюксел. Просто най-далновидните европейски политици най-после са попили поуките от историята и историята на философията, политологията, социологията и теорията на управлението, и са убедили днешната бюрокрация и администрация, че това са единствените механизми за справедливо и равнопоставено самоуправляване на една голяма общност, включваща различни човешки групи.
Теоретичната обосновка на това е направена преди повече от 2000 години от Философа. В своята “Политика” Философът е написал: “Затова се смята, че е редно заемащите ръководните длъжности (в случай че длъжностите са основани на равенство и равноправие на гражданите) да управляват по ред – понеже преди хората смятали, че както е естествено, човек трябва да изпълнява служебните си задължения, когато е негов ред и след това да се грижи отново за собственото си благополучие, както преди, когато сам е управлявал, се е грижил за ползата на онзи, който сега го управлява. А в днешно време поради изгодите от обществената дейност и от властта хората искат да управляват непрекъснато…”
Още по-важно е да се припомни, че ако многонационалните европейски институции едва в края на кошмарния ХХ век извлякоха поуките от историята и “мъдростта на вековете”, то в университетските общности тези поуки са били вземани предвид и те са определяли как да се организира животът на академичната communitas. В някои многовековни университети тези традиции не само, че са се запазили и до днес, но и цъфтят и процъфтяват. Всяка година от каталога на Оксфордския университет, например, може да се види, че хората, които го управляват и вземат решения са няколкостотин и че са необходими поне 50-60 страници от каталога за изписването на всичките им имена. Там се съобщава не само кои влизат в техния прословут Хебдомаден съвет, кой от тях от кого е избран и представител на коя група е, но и всевъзможни комисии и техните членове: комисии за заплатите; комисии за помощите за студентите в трудно положение; комисии за пенсионираните преподаватели; комисии за решаване на спорове и административни обжалвания; дарителски фондове; управителни бюра; фондации, консултативни съвети; съвети по комплектуването и поддържането на библиотеките; съвети по поддържането на учебните музеи; комисии за гост-преподавателите; съвети за специализантите и докторантите и пр., и пр. В нашия СУ, който си е една 30 хилядна университетска политейя, управляват не няколкостотин, а не повече от 30 души – ректорът и заместник-ректорите; деканите, повечето от които влизат в Академичния съвет и самият Академичен съвет. А щом една 30 хилядна общност се управлява в продължение на 4 години от 30 души, това означава, че имаме класическа парадигма за университетска аристокрация, която много често се изражда в парадигмата на олигархията. (Особено лесно е особено за факултетските олигархии на богатите факултети да се превърнат в сенчести стопански субекти.) Още по-лошо е, че тези 30 души съвместяват по няколко длъжности и ръководят по няколко отдела. Защо, например, в нашия университет ръководител на програмата “Сократ” стана самият ректор, а координатор – заместник-ректорът? Вярно е, de jure в Правилника на нашия СУ е постановено, че колективните съвещателни органи са “по-първи” от отделните личности (Общото събрание на университета и Академичният съвет е по-важен от ректора; Факултетните съвети и Общите събрания на факултетите са по-важни от деканите; Катедрените съвети са по-важни от едноличните решения на шефовете на катедри). Всеки обаче, който познава хода и на Общото събрание на университета, и на Общото събрание на отделните факултети знае, че те или изобщо не се свикват по-често от веднъж на 4 години, или дори и да се съберат, не обмислят и не решават нищо заедно. Онази “съвещателност” и общо вземане на решения, полезни за общото благо, за които говори Аристотел (или казано с по-модерния жаргон на Хабермас “делиберативните процедури”, от които зависи публичността) de facto при нас не съществуват. Има ги на хартия в Правилника на СУ, но ги няма в реалното случване на академичния ни живот.
От това следва, че ако някога нашият СУ изяви претенциите да бъде автономен, то с това той ще трябва също така да покаже, че може да бъде автономен и самоуправляващ се, да организира стотици хора в дискутирането и вземането на решения: и в най-малките общности на катедрите, и в по-големите – на факултетите, и в самата университетска политейя или communitas. С Правилника, който имаме днес, това е невъзможно. Когато 30 хиляди души бъдат управлявани в продължение на 4 или повече години от една и съща 30-членна олигархична група, дори и в нея да са включени най-изявените академични светила с най-разностранните таланти и художествени заложби, това превръща 30 хилядната “маса” в огромно пасивно множество от незаинтересовани, недоволни и мърморещи “субекти” или “поданици”. При друг регламент на правилата на академичната игра незаинтересованите започват да се интересуват, защото знаят, че от тяхната катедра зависи кой ще бъде декан през следващата година, а също така от техния факултет зависи кой ще бъде ректор през по-следващата година. Тогава и недоволството, и мърморенето може би са по-малко, защото, дори количествено погледнато, при по-кратките мандати, разделението на властите и ротационния принцип активните управляващи и решаващи в академичната общност са стотици пъти повече от сега. Когато пасивните управлявани са много по-малко, всеки знае, че всяка година не просто се делегират правата за управлението на нови и нови лица, но и че всяка година се уточняват и препотвърждават общите цели и ценности за всички в университетския дом… По-кратките мандати, разделянето на отговорностите и принципът на редуването прави хората в една университетска общност много по-ангажирани с общите дела и проблеми. В такава ситуация всеки дългогодишен преподавател разбира, че поне веднъж ще му се случи за една година да отговаря за нещо важно и че не може вече да се оправдава с това, че “лично от него нищо не зависи”, а “онези там” командват както си искат. При сегашния регламент не ни остава нищо друго освен вайкането и мърморенето (което се практикува от почти всички университетски “атоми” в момента) срещу олигархиите, които управляват един и същ факултет и/или университета като цяло. Разбира се, има и изключително редки индивидуални усилия за промяна, които в тази “общност” предварително са обречени на демонизиране и/или диагностициране като юродиви, и съответно - отлъчване.
И накрая нека още веднъж да напиша, че това не са просто изводи от абстрактните умувания на прочути мислители от Аристотел до Ролс, Макинтайър и Хабермас, нито са фантазии на една университетска утопистка, а припомняне за нещо, което и сега го има в други страни, и го е имало и при нас, в нашия Софийски университет. До 1948 година, разбира се...
Какво дължи автономният университет на обществото?
Ако в началото на новия век и хилядолетие някой български университет пожелае най-после да възстанови по-добрата от двете традиции на нашето висше образование, той ще трябва да си припомни и някои важни задължения към обществото:
1. Да помогне за проглеждането и да сложи край на непрекъснатото припознаване на държавната администрация като обществото. Държавната администрация е резултантна от винаги временна политическа констелация. Например, през последните 12 години имахме 8 различни правителства и 9 различни министри на образованието + /най-малко/ 30 различни заместник-министри. Всеки от тях имаше своите собствени виждания, някои от които изцяло противоположни на тези на предшествениците им. Но понеже при нас е регламентиран държавният диктат дори над висшето образование, от всичко това следва, че в него царува субективният произвол от най-висш порядък.
Държавната бюрокрация не е и не може да бъде обществото. Тя е функция на всяка една изпълнителната власт, която се преструва, че субсидира висшето образование като негов благодетел и меценат, водена от високи духовни съображения за ценността на знанието. А всъщност е друго. Държавата е клиент на университетите. Тя отделя (мизерни) средства от общия бюджет не от благотворителност, а защото само по този начин може да си осигури необходимите за бъдещето юристи, учители, лекари, инженери и прочие специалисти. Просто държавата плаща в аванс и колкото по-малко плаща, толкова по-нискокачествена стока получава след това. Реално погледнато държавата е клиент и на частните университети, защото дори и онези, които ги завършват, дори и онези, които работят в частни предприятия и учреждения, чрез данъците, които плащат и чрез работата, която вършат, пълнят хазната и увеличават Брутния вътрешен продукт.
2. Дълг на университета, който пожелае най-после да бъде автономен, ще бъде да подсети обществото по-внимателно и по-рутинно да наблюдава университетите, особено държавните, които се издържат с парите на целокупния български данъкоплатец. Докато продължи медийната практика на информиране и отразяване само на кандидатстудентските кампании или историите по приема в т. нар. “елитни” гимназии, обществото само ще си е виновно за онова, което става и още повече за онова, което за съжаление не става в нашите висши училища. Те ще бъдат като в Европа и света тогава, когато и обществото започне да ги наблюдава чрез медиите какво правят и всяка година да ги класира и определя техния рейтинг – кой кое място заема според качеството на онова, което предлага.
3. Най-висшият дълг на университета, който е държавен, но желае да бъде автономен и самоуправляващ се, ще бъде да възстанови почтеното си отношение към обществото и данъкоплатците...
април-май, 2001 г." |
|
|
| |
Topic |
|
|
|
ЗВО-то на Съвета на Великите Боили
