| Author |
 Topic  |
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
 Posted - 04/08/2013 : 13:46:43
|
70% от студентите бягат от България при първа възможност
автор(и): Труд онлайн
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1903892
Висшето образование в България не може да подготви студентите за тяхната бъдеща кариера. Така смята всеки трети възпитаник на висше учебно заведение у нас.
Данните са на консултантската компания „Делойт" в актуално проучване „Първи стъпки на пазара на труда", цитирано от Нова телевизия.
Едва 23,4 % считат, че родната образователна система дава необходимите квалификации. 39,1% отговарят, че нивото е средно, а 35,4 %- недостатъчно.
В същото време голяма част от учещите имат сериозни изисквания към своя първи работодател.
Две трети от тях очакват повишение още първата година на работа, а близо 40 на сто желаят заплата от порядъка на 400 евро.
Данните на „Делойт" показват още, че почти 70 процента от анкетираните студенти са готови да заминат в чужбина при първата по-апетитна оферта за работа.
|
 |
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 11/20/2013 : 09:56:58
|
Великобритания замрази студентските заеми за българи и румънци
20 ноември 2013
http://dnes.dir.bg/news/velikobritania-studenti-zaemi-15558924?nt=4
Тази година около 5500 българи и румънци са получили първа вноска по заеми за издръжка
Великобритания замрази студентските заеми за българи и румънци. Причината е подозрително нарастване на броя на записващи се в британски висши учебни заведения от тези две страни, пише в. "Дейли телеграф".
Министърът за университетите и науката Дейвид Уилътс заяви, че е преустановил отпускането на заеми на студенти от тези две страни след необичайно увеличение на броя студенти, които получават заеми от Компанията за студентски заеми (КСЗ).
При сегашните условия КСЗ отпуска два вида заеми - за университетски такси и за издръжка.
Всички граждани на ЕС могат да кандидатстват за заем за покриване на студентски такси.
Само граждани на ЕС обаче, които са пребивавали във Великобритания най-малко три години, имат право да получават студентски заеми за издръжка по време на следването, пояснява "Дейли телеграф", цитиран от БТА.
Тази година около 5500 българи и румънци са получили първа вноска по заеми за издръжка, което е значително увеличение в сравнение с миналата година.
Повечето от тези студенти са регистрирани в малки висши учебни заведения, които предлагат по-ниски степени за образование и други неуниверситетски удостоверения за образование.
Ако всеки от тях получи максималните 3354 лири за тази година и 3387 лири за следващата, това ще означава, че им ще бъдат отпуснати общо 18,5 милиона лири, пише "Дейли експрес", цитиран от "Фокус".
"След установяването на значителния скок в броя на българи и румънци, които кандидатстват за студентски заеми, от тях е поискано да предоставят допълнителна информация за получаване на заем за издръжка, преди да се отпускат повече държавни средства за тях или учебните им заведения", заяви Уилетс.
Според някои източници до три четвърти от тези студенти до момента не са могли да докажат, че имат право на заеми, отбелязва изданието.
Очаква се властите да си върнат около 1 милион лири от неотпуснати заеми за издръжка.
В някои случаи парите ще бъдат възстановени чрез заемите за студентски такси, на които тези студенти продължават да имат право, отбелязва "Дейли телеграф".
Натиск
Междувременно премиерът Дейвид Камерън бе поставен под натиск снощи от депутати консерватори да задържи българските и румънските мигранти за още 5 г. вън от Великобритания, пише "Дейли стар".
Говорител на британското вътрешно министерство обаче заяви, че правителството е удължило преходния контрол до максималния срок - 31 декември, и той няма как да бъде удължен повече. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 03/13/2014 : 14:30:04
|
Български студенти избират между храна и транспорт 2392
13.03.2014 14:49 | Европа
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3643534
Студентката Миглена Зашева (23 г.) се пита дали британските власти не се подиграват с нея, карайки я да доказва с документи, че поне от 3 години живее на Острова.
Български и румънски студенти са принудени да избират между храната и учебниците, след като Лондон спря студентските заеми и грантове на 7500 следващи, разказва АФП.
Лондон мотивира замразяването със “значителното увеличение” на кандидатстванията за кредити от двете страни.
Грантът от 500 паунда на месец на Миглена Зашева (23 г.) е спрян през януари. Тя е във Великобритания от 2010 г., като е принудена да работи лошо платени работи, като бране на плодове и чистене, за да изкара месеца. Сега трябва старателно да предоставя работни фишове, документи за платени данъци и банкови извлечения, за да докаже, че живее в страната от 3 години, за да получи заем. “Питах ги дали не ми се подиграват, а те казват, че не било достатъчно”, оплаква се тя.
Зашева работи като рецепционист във фитнес зала и взема извънредни часове, за да се издържа, но се страхува, че всичките и#768; усилия са като борба с вятърни мелници. “В един момент ще трябва да избирам между храната и транспорта”, казва тя.
Зашева оцелява благодарение на добрата воля на приятели, на които вече дължи 600 паунда и е много тъжна, че не може да изпраща вече по 100 месечно вкъщи, за да помага на родителите си. Българката признава, че може да и#768; се наложи да пропусне годината, след като обещаният и#768; заем от 2000 паунда за края на февруари няма да пристигне.
“Няма да се справя въобще. Не мога да моля приятели за повече пари. Имам важна практика в края на месеца. Нуждая се от специални водонепромокаеми дрехи. Ако не мога да ги платя, не мога да проведа практиката и ще пропадне цяла година”, разказва тя.
Станимира Караиванска (19 г.) също е бясна от решението на британското правителство. “Наистина съм ядосана, разчитам на тези пари, за да посещавам университета”, разказва студентката по екомениджмънт в лондонският Кингстън унивърсити. Нейният заем от 2100 паунда също е замразен за три месеца. “Трябва да изпускам лекции, защото не мога да си платя метрото и автобуса”, казва Караиванова. Тя не може да разбере как така не е покрила критериите, след като живее във Великобритания от 7 години.
Както други студенти в тази позиция, тя смята, че плаща цената за “дискриминационно” решение на правителството, взето по политически причини и заради евроизборите през май. Мерките би трябвало да важат за студенти от всички членки на ЕС, но засега засегнати са само българите и румънците.
Лиляна Габор, румънска студентка, казва, че за нея мярката цели да обезкуражи студентите да продължат следването си. “Мисля, че не ни искат”, казва тя.
През февруари Букурещ поиска ЕК да изясни дали британските мерки са съвместими с европейското право. Адрей Йоан Стан, шеф на британския офис на лигата на румънските студенти в чужбина, няма съмнения, че студентите от Румъния и България са изкупителните жертви. “Лондон избира само румънски и български студенти от всичките 28 националности. Тази избирателност е подозрителна”, казва той.
Група от 20 засегнати от мерките студенти планира да заведе дело срещу британското правителство, съобщи в. “Гардиън”. “Изглежда тези студенти са дискриминирани по политически причини”, заяви адвокатът Стюарт Стивънс, който се занимава със случая. Той посочи, че внимателно се събират доказателства и искът ще бъде заведен през март.
Рестрикцията за студентите бе въведена два месеца преди да бъде вдигната забраната за достъп на българи и румънци до английския трудов пазар от 1 януари, което събуди страховете за имигрантска вълна. Въпреки че те не се оправдаха, имиграцията ще е голямата тема за изборите за европейски парламент през май и на парламентарните догодина. |
|
|
|
moderator
Bulgaria
2231 Posts |
Posted - 04/01/2014 : 14:21:53
|
Програмата "Еразъм +": Учи се, Брюксел плаща!
01.04.2014 14:08 | България
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3900286
Всеки български студент може би вече е чувал за програмата “Еразъм”, която дава шанс дори на хора без свободни финансови средства да учат за семестър или цяла академична година в реномиран европейски университет.
В момента текат и дори вече приключват кампаниите в българските вузове, които са обявили свободните места от университетите в чужбина и ги запълват със свои студенти.
Много български студенти се плашат, че ще живеят продължително време в чужда държава. Стажът е обаче е полезен, за да “сверят” часовниците си със своите връстници, да помислят за реализацията си и да тестват дали ще се чувстват комфортно като евентуални емигранти.
“Известно време преди да замина, от университета ми изпратиха информация за процедурите по започване на учебната дейност и първоначалната ми ориентация в града. Така попаднах на международната студентска организация ЕСН (Erasmus student network). Тя помaга на новодошлите да се ориентират на новото място, като ги свързва с местни студенти. За мен беше голям шок да отида в непознат град с два куфара в ръка, без да познавам никого - разказва пред “Труд” Грета Стаменова, която е била на обмен по “Еразъм” в испанския град Сарагоса. - С мен се свърза момиче на име Ана, тя ми съдейства с информация относно квартири и ме ориентира в кой квартал е най-добре да търся и на кои улици. В деня на моето пристигане тя ме чакаше на автогарата в Сарагоса и ме заведе до вече намерената от мен квартира. На следващия ден ме разведе из града и дори ме заведе до магазини, където мога да си купя продукти за дома като възглавници и чаршафи, каквото в квартирата нямаше.”
“За съжаление повечето български студенти нямат смелостта да поемат този път поради ред причини, като основна е дали парите ще им стигат, тъй като всеки си казва, че българските стандарти са прекалено ниски, за да може да си позволят живот в друга страна. Да, но съществуват Еразъм грантове, които до голяма степен покриват разходите за издръжка и живот по време на престоя и са съобразени със стандарта на живот в съответната държава”, казва Грета. За самостоятелна стая в апартамент в Сарагоса е плащала 250 евро на месец, за храна и забавления е харчела около 40 евро на седмица. Цените на храната в Испания са като тези в България. Оставали са дори пари за различни пътувания в страната. Грантът за Испания през 2012/2013 г. е бил 438 евро за месец - според Грета предостатъчен за престой там. През 2014/2015 стипендиите се определят от Националната агенция за България (Центъра за развитие на човешките ресурси) и Европейската комисия, но са в диапазона между 450 и 500 евро.
Единственият ти проблем може да се окаже получаването на парите. Това става около месец по-късно, затова трябва да отидеш с достатъчно пари. “С Еразъм стипендията си можех да покривам наема на квартирата, която беше на 15 минути от университета, плюс месечните си разходи и дори глезотийките! Това определено не трябва да притеснява никого”, казва и Марина Николова, която е избрала Истанбул за мястото на студентския си обмен.
Когато студентът пристигне в чуждата държава и се настани, финансовите и административните проблеми отстъпват пред тръпката от новите приятелства.
“Имах възможността да се запозная и да комуникирам със студенти от различни националности - испанци, немци, италианци, мексиканци, французи, белгийци, австрийци”, спомня си Радмила Атанасова, която е специализирала в Малага, Испания.
“За всички ни беше изключително интересно да разберем как празнуват празниците си в различните държави, какви са типичните им ястия, какви са техните навици”, казва Радмила.
За всички студенти най-труден и емоционален се оказва краят на приключението, но остават удовлетворени и с много нови приятелства.
Да се ориентираш в цялата обстановка могат да ти помогнат освен университетските центрове за мобилност на студенти, така и международни студентски организации на доброволни начала, като Erasmus Student Network (ЕСН). Това е една от най-големите студентски асоциации в Европа. Създадена е през 1990 г. и подпомага развитието на студентския обмен. В асоциацията членуват около 30 000 студенти, които помагат на над 160 000 международни студенти годишно. Членовете на организацията са вече завърнали се от своето “Еразъм” обучение студенти, които имат желание да помогнат на новобранците.
Организацията има свои представители в 36 държави и има секции и в 8 български университета: Американския университет, Русенския университет “Ангел Кънчев”, Университета за архитектура стройтелство и геодезия, Софийския университет, Нов български университет, Университета за национално и световно стопанство, Варненския икономически университет и университета във Велико Търново “Св. св. Кирил и Методий”, където на около 300 Еразъм студенти помагат около 70 български колеги.
ЕСН организира културни и социални мероприятия като екскурзии в страната, които са на по-ниски цени от самостоятелно организираните, киновечери, езикови проекти, фестивали на международната кухня и накрая, но не на последно място - много партита. Стела Глушкова, президент на ЕСН секцията на Софийския университет, ни разказа за дейността на организацията в България и за международните инициативи, в които ЕСН-България взема участие.
Структурата у нас се стреми да покаже на чужденците различни обичаи и традиции. През зимния семестър е имало екскурзии до Велико Търново и Благоевград, а през летния са планирани до Белоградчик, Триград и Истанбул. Стела сподели развълнувано, че представители на ЕСН София ще представят България на European Youth event 2014: младежка конференция за една по-добра Европа, която ще се проведе между 9 и 11 май в Страсбург около и в сградата на Европейския парламент. Там нашите представители ще имат щанд, където ще промотират програмата “Еразъм+” и защо студентите да изберат България, като дестинация за своя “Еразъм”.
А междувременно кандидатстването по “Еразъм” е пред приключване. Така че българските младежи имат още най-много седмица, за да решат дали да се впуснат в това приключение.
4 млн. младежи ще пътуват
Програмата “Еразъм” е създадена през 1987 г. До края на 2013 г. е била част от програмата “Обучение през целия живот”, а от 1 януари 2014 г. вече е част от “Еразъм +”. Новата програма е с продължителност седем години. През този период над 4 милиона души на възраст между 13 и 30 години ще могат да участват в студентски обмени, стажове и обучения, да се занимават с доброволчество и спорт. Бюджетът е с 40% по-голям от този на предишната програма от 2007-2013 и ще е 14,774 млрд. евро.
Студентите могат да учат в чужбина един или два семестъра или да изкарат стаж от 3 до 12 месеца, като това се признава за част от учебния им план. Те получават стипендии, различни за всяка държава членка, които се променят всяка година.
“Еразъм +”, както и предшестващата я програма “Еразъм”, е призната за една от най-успешните европейски програми. Дори в някои държави студентите задължително учат един семестър в чуждестранен университет. Данните на Европейската комисия показват, че в момента всеки десети студент участва в програма “Еразъм”. Испания е държавата, където заминават и от която идват най-много младежи. От 2000 до 2010 г. общо 9212 български студенти са заминали по “Еразъм”, а 2544 чужденци са дошли тук.
Документи до безкрайност
“Толкова много хартия и имейли трябва да се изпишат, че човек губи представа откъде е започнал, закъде е тръгнал и чак се изненадва, когато цялата тази бюрокрация доведе до някакво реално събитие. Но събитие, и то какво!”, казва пред “Труд” Симона Донкова, която е била по “Eразъм” на обучение в град Оснабрюк, Германия.
Има много документация за уреждане преди самото заминаване, но и още толкова непосредствено след завръщането. Трябва да се направят отчети относно престоя, както и да се предадат конспектите на изучаваните предмети.
Голям проблем се оказва признаването на изпити, след като Еразъм студентите са се завърнали в българските университети. Този проблем произтича от фактори като несъвместимостта на програмите на изпращащия и приемащия университет, различията в самото съдържание на дисциплините, които се преподават.
Често студентите са приети да пътуват по “Еразъм” в университет, където липсва специалността, по която се обучават. Проблем се оказва, че и българските университети рядко предлагат на своите студенти конкретен учебен план, достъпен публично и редовно актуализиран. Например в УНСС изпитите, държани по време на “Еразъм” се признават, дори и да имат минимално покриваемост, но стига те да са в сферата на икономическите науки. В някои катедри има отделни комисии като тази в направлението “Политически науки”. Там обаче се изисква пълна покриваемост на учебните дисциплини, което възпира желаещите да ходят на “Еразъм”, защото има вероятност да повтарят цял семестър или година заради правилото в УНСС, че студент не може да запише годината с повече от един невзет изпит.
В това отношения студентите от СУ са облагодетелствани, тъй като те могат да запишат по-горен курс и по време на него да положат непризнатите изпити.
Всички студенти обаче споделят, че макар и многото бюрократични проблеми, накрая остават само положителните емоции и многото хубави спомени, които ще имат за цял живот.
Всеки студент, който иска да се възползва от програмата, трябва да потърси информация от отговорниците по университети и факултети, да разбере за кои държави са получени оферти и да кандидатства, най-често пред комисия.
|
Edited by - moderator on 04/01/2014 14:23:24 |
|
|
|
Topic |
|
|
|
СТУДЕНТИ
