| Author |
 Topic  |
|
|
Philip_Petrov
Bulgaria
69 Posts |
|
|
flatwood
54 Posts |
 Posted - 12/08/2010 : 05:04:24
|
quote:
Originally posted by Philip_Petrov
Днес имаше интересна дискусия в предаването Референдум по БНТ. Ето и моите коментари по нея:
http://www.cphpvb.net/politics/6540-referendum-bnt/
Г-н Петров,
Прочетох с интерес коментарът Ви, но бих бил крайно разочарован ако мислите Ви са представителни за младото поколение университетски преподаватели в България.
Ето с кои Ваши мнения не съм съгласен:
quote:
[i]
......има съществена разлика между принципната функция на учените и преподавателите. Първите се грижат за това да натрупват нови знания и да водят до прогрес, а на вторите да адаптират натрупаните нови знания така, че да могат да бъдат усвоени от младото поколение. Съвместяването на двете длъжности в една ще доведе само и единствено до едно – неефективно разходване на научен потенциал.
Абсолютно грешна теза. Преподавателите, за които говорите имат място само в училищата, полувисшите институции от рода на Community College в Америка и в краен случай в треторазрядни ВУЗ с акредитация най-много до бакалавър. В университет подготвящ магистри и докторанти за такива преподаватели няма място, доколкото една от задачите им е да научат випускниците си как се прави наука, а това може да стане само в симбиоза в работата по научни проекти на студенти и докторанти (чираци), постдокторанти (калфи) и техните професори (майстори).
quote:
[i]
Световната практика е университетите да са разделени на две звена – научна и образователна.
Това просто не е вярно. Истинските университети на всяка страна са и изследователски, а в повечето страни повечето университети са истински.
quote:
[i]
В този смисъл реформата за сливане на институти и университети наистина звучи логично,
Точно това не е логично и не е необходимо. Нека БАН си остане БАН, а в намаленият брой университети да усили научната си база(там където я няма) за да може тя да се допълва с тази в БАН и да се използва съвместно, което впрочем и сега се прави в много научни области между БАН и СУ.
quote:
[i]
След това последва нещо, което ме накара буквално да се смея с глас пред телевизора. То беше предложението на същото това момче Георги Ангелов, което каза: „БАН да стане университет“. На това се посмяха и всички участници в студиото, включително и министъра. Аз по-абсурдно нещо честно казано не бях чувал през живота си. Вероятно Айнщайн наистина е бил прав като е казал: „Две неща на този свят са безкрайни – човешката глупост и вселената. За второто не съм съвсем сигурен“. Повече коментар на това няма да давам.
Аз пък бих казал, че това е много смислено предложение, не е ново, но за съжаление закъсняло, тъй като няма студенти. Ако част от БАН навремето беше станала изследователски университет за обучение на магистри и докторанти, много от сегашните проблеми нямаше да ги има.
quote:
[i]
Сливайки БАН с университетите те наистина ще решат един краткосрочен проблем – ще запълнят огромната дупка от незаети преподавателски места.
Това Ваше твърдение ме очудва. Къде е тази огромна дупка от незаети преподавателски места? Повечето институти на БАН са в областта на естествените науки - физика, химия, биология. Съответните факултети на СУ и малкото други университети с близки специалности имат проблем с многото преподаватели и малкото студенти и съответно часове. Може би такава дупка има само с Техническия университет?
|
 |
|
|
Philip_Petrov
Bulgaria
69 Posts |
Posted - 12/08/2010 : 09:48:58
|
Мнението ми естествено не е представително за никой, а някои цитирани неща от вас са извадени от контекста. На първо място много погрешно интерпретирате думите ми за същината на университетския преподавател - аз не съм казвал, че той не се занимава с наука. Те го правят, но както (смятам добре съм се обосновал) от различна гледна точка спрямо тази на типичния учен, който се занимава само и единствено с развитие на наука. Ето и цитатът:
"Преподавателите са длъжни да са „в тон с научните новости“ и да участват активно в научните изследвания от гледната точка на създаването на педагогически методология и методика на преподаването им към младото поколение. Те трябва да участват в научни изследвания от гледната точка на това, че трябва да въвличат самите студенти със себе си към научно-изследователска дейност. Обект на изследването на типичните учени пък е самото научното знание в неговата теоретична и практическа насоченост, но не и педагогическа."
Университетските преподаватели и учените естествено се допълват в този смисъл.
Относно "Световната практика е университетите да са разделени на две звена – научна и образователна" - не само, че е вярно, а е така "откакто свят светува". Например в университета в Бристол, където работи мой приятел, преподавателите нямат фиксирани "нормативи" за преподавателска дейност. Те имат общ норматив за преподавателска и/или научна дейност. Един служител може да наблегне повече на преподаването или повече на научната дейност като и двата варианта му осигуряват работна заплата. Позволено е дори въобще да не води учебни часове и да се занимава само и единствено с научни изследвания, но обратното не - всеки преподавател има задължителен минимален норматив за публикации. Системата е гъвкава, но научно-изследователското и учебното звено са ясно обособени. Студентите участват в научно-изследователска дейност, но през призмата на учебната. Така и трябва да бъде.
Колкото до "намаленият брой университети" - само споменавам следната фраза: не е важно колко са университетите, а колко са преподавателите и колко са студентите. От тук насетне настъпва тих смут в леко запознатите с предмета "приложна статистика". Защото дали имаме един голям мастодонт като ТУ-София или четири малки университета със същата територия практически дава резултат само в числеността на администрацията. Да, окрупняването принципиално трябва да намали администрацията. От друга страна обаче намалената администрация води до повече безработни. Какво правим с тях?
Ако пък слеем малките университети и ги сложим като притурка на "елитните", то какво става с качеството на елитните ни университети? Пада ли, повишава ли се, стои ли си? Този въпрос остава за размисъл.
Не на последно място - "Стратегия 2020" и прословутите 40% висшисти. Хубаво, ще намалим броя университети. А кой тогава ще обучи тези желани 40% евро-псевдо-висшисти? Е, за щастие поне този проблем не е типично наш, а ни е вносен.
Относно "реформата за сливане на институти и университети" - отново сте копирали изречение от контекста. Още след запетайката в същото аз се противопоставям на тази реформа:
"..., но с една голяма забележка – цитираната световна практика е от ГОЛЕМИ държави, а България е много малка такава! ..."
Нека спазваме коректен тон при цитирането. Така трябва да бъде.
Предложението БАН да стане университет продължава да е абсурдно за мен и граничи със смехотворно. Каквито и да е опити за подобна реформа ще претърпят пълен провал и той е очевиден. В БАН има всичко друго, но не и педагогически опит. А да трансферираме преподаватели от университетите към БАН е точно обратното на това, което реформата иска да прави.
Относно липсата на преподаватели - мисля, че тя е осезаема от всеки един български студент, дори в "мъртвите специалности", които цитирахте. Не защото има празно щатно място и незаети работни места, а защото е пълно с кухи хора, които само са запълнили дупката. Ще се изразя просташки, за което се извинявам - млади хора в системата не влизат, качествените са избягали зад граница, а останалите с възрастта си изкуфяват. И ако това не е хронична липса на заети ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ места, то какво е? Защото за мен ако назначим чистачката за професор, то мястото продължава да е незаето. |
|
|
| |
Topic |
|
|
|
Referendum BNT
