| T O P I C R E V I E W |
| kkabakciev |
Posted - 03/05/2008 : 10:41:05
Бих искал да открия рубрика "Бг-политика и Бг-наука", за което съм провокиран от едно съобщение на г-н Ангелов във форума "nauka2007", за който научен съвсем скоро:
http://nauka2007.org/forum/viewtopic.php?t=14&postdays=0&postorder=asc&start=30
В него се казват много интересни неща! Например, съобщава се, че Кендеров, иначе математик, заявил (и то по телевизията) че не признава дисертацията на Любима Йорданова! Това е наистина едновременно интересно и (отчасти) изненадващо! Изненадващо дотолкова, доколкото показва, че комунистите (или може би още по-точно казано сталинистите) в така наричащия се Президиум на ВАК, една, както аз я наричам, политическа групировка, трябва доста да са си загубили нервите! За да се стигне дотам, лидерът на тази групировка, математик, да вземе да се произнася по същество по въпроси на социолингвистиката! Мисля, че не би било лошо самата Любима да обясни точно за какво става дума!
Ето цялото изказване на г-н Ангелов:
"Имах възможността да уча с внука на Любомир Андрейчин. Освен това имам малко подготовка и по български и по англ.ез.
За Красимир Кабакчиев:
Тука няма да коментирам Генерал Кобалт, Аятолах и т.н.
Красимир Кабакчиев има издадена Граматика от изд. Марин Дринов.
Ситуацията която описва за Института се вижда че има двама виновни Пачев и Кабакчиев но е изгонен Кабакчиев....
Друго: Кендеров е математик а по телевизията каза че не признава дисертацията на Любима Йорданова
Аз си мисля че Кабакчиев и Йорданова са изгонени от БАН защото са от СДС.
Зоя Гарелкова и Иван Канев подобна ситуация.
Аз нямам проблеми с БАН."
Другото много интересно нещо е интерпретацията, че Йорданова и аз сме изгонени от БАН заради това, че сме от СДС! Отсега казвам, че не се присъединявам напълно към това тълкуване! Но и не го отхвърлям. Според мен то при всяко положение отчасти е вярно. Въпросът е: именно до каква степен?
Красимир Кабакчиев |
| 3 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| George_Chaldakov |
Posted - 06/10/2015 : 17:40:51
БУЛГРЕСИЯ
Или недейте така, професоре!
Д-р Георги Чалдъков
Белезите имат странната сила да ни напомнят,
че миналото ни е реалност.
Кормак Маккарти, „Тези прекрасни коне“*
Никос Диму в книгата си „Нещастието да си грък“ пише, че споменеш ли нещо добро за някой сънародник, винаги друг ще каже: „Той обаче…“. Както ние, българите, казваме: „Да, но той …“, търсейки „недостатъци“ на другия като утеха за собствената си посредственост.
През 2011 г. Йордан Камджалове избранединодушно за първия чужденец, спечелил конкурса за Генерален музикален директор и Главен диригент на Оперния театър и Филхармоничния оркестър в Хайделберг, Германия. Безпрецидентно през 2014 г. NASA дава на един астероид името "52292 Kamdzhalov".
Споделих възхищението си от този изявено талантлив диригентс един български музикант, отдавна работещ в Германия, и той ми отговори: „Каква филхармония в Хайделберг – тя е много малка!“
Като онзи професор по културна антропология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, който след откриването на паметника на цар Самуил, каза: „... с какво точно е герой Самуил? Че наместо да иде да се бие, е умрял (според легендата) от разрив на сърцето?“**
И онзи журналист, който написа „Време разделно“, мазохистичният избор“ (във вестник „Труд“, 9 юни 2015). Встатията пише: „Това, което изяви класацията, е, че българинът сякаш не забравя и собственото си травматично минало. Има някакъв уклон към мазохизъм да избереш за филм на столетието “Време разделно”.
Ние наБалканите „прокълнати“ ли сме (както мисли Неманя Кустурица)? Или „ние самите сме нашето наказание“ (думи на Марк Теренций, един от най-умните римляни)? Обречени ли сме на егоцентризъм и национален нихилизъм,на липсата на възхищение, съпричастност, доброжелателност, благосклоност, великодушие, благотворителност.
Наричам „булгресия“ тази народопатология - българска изява на агресия. Поетът Илиян Троянски я нарече „Вълк“ – ето част от неговия профил:
Животът ми съвсем не беше песен
и вълчия ми дял не беше лек,
но и с последния си дъх бих произнесъл:
Благодаря ти, Боже, че не се родих човек –
да мразя своите с такава дива радост,
да гоня плячката си с безпощадна стръв,
за да убия – без да бъда гладен,
преследван цял живот от жаждата за кръв.
Все пак, вслушайки се във философията на „Звуковите светове“ на световно известния диригент Йордан Камджалов се обнадеждавам от присъствието в нея на осъзнатата уникалност на българския дух и талант, проявявани „всеки ден на поне едно място по света“.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*От Предисловие на професор Коста Костов, озаглавено „За любовта, вземането и даването“, публикувано в списание InSpiro, април 2015.
**„Ако всичко у нас е приватизирано, то паметта ли ще остане обща?“ -заглавие на интервюто с проф. Ивайло Дичеввъв вестник „Труд“, 10 юни 2015 г.
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 05/27/2015 : 18:32:19
Стоян Панчев този път е надминал себе си:
http://ekipbg.com/kak-maturite-na-mon-si-prilichat-s-proverkite-na-agenciyata-po-bezopanosto-na-hranite/
Как матурите на МОН си приличат с проверките на Агенцията по безопасност на храните
След серия разследващи репортажи на Нова телевизия, тази сутрин всички печатни и онлайн медии започват деня с еднозначни заглавия от типа „Просвеното министерство призна за масово преписване на матурите“. При много подобен сценарий, след оплаквания от собственика на „Аладин Фуудс“ и Националанта асоциация на млекопреработвателите, се разкри друга обществена тайна, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) налага „такса спокойствие“ на не един или два бизнеса в сферата на хранително-вкусовата промишленост.
Това, по което си приличат безозпасните храни и реалистичните образователни постижения е, че регулацията им, поне на ниво закон, е в ръцете и дори е монополизира от държавата. Институциите, ръководени от правителството, поставят своя печат за качеството на продукта – независимо дали говорим за верига дюнерджийници или за цялото средно образование. От този монопол тръгват и проблемите при матурите и при аладинското пилешко.
Тъй като нито дирекция „Организация, контрол и инспектиране“ в МОН , нито БАБХ имат някаква законова конкуренция виждаме възникването на класически пример за нещо, което икономистите наричат морална опасност (moral hazard). Независимо колко зле се справят със задачите си, независимо колко корупция създават или позволят да се създаде, и двете организации ще продължат да съществуват и работят. Може и някоя глава да падне (като на наглия Пламен Моллов, бивш директор на агенцията), но таксите спокойствие са събрани, дирекцията в МОН и БАБХ остават, с тях и все същите проблеми, но с ново поколение молловци.
Неадекватността на двата регулатора не е останала незабелязана от потребяващите техните сертификати и външни оценявания още преди репортажите и студийните сблъсъци. Едва ли има човек, който да чака документа от БАБХ, за да пазарува сандвичи или пица – разчитаме на това, което виждаме като външен вид, на препоръка от приятел, напоследък и на рейтинги от специализирани сайтове като zavedenia.com и TripAdvisor*.Подобна е ситуацията и в образованието – няма работодател, който да се интересува от постиженията на зрелостните изпити, а университетите ги използват като извинение да пълнят раздутите студентски бройки. А, ако искате да кандидаствате във ВУЗ с цедка на входа, ще ви трябват някои други важни тесотви резултати, като SAT, TOEFL, GRE и т.н. Всичките (по една случайност) администрирани частно на конкурентен принцип.
В този конкурентен принцип можем да намерим и разковничето на проблема – регулаторите, които са в състезание помежду си, не могат да разчитат на монопол, наложен с държавен декрет. Дори повече отколкото при други организации и бизнеси, това на което разчитат е репутация. Ако един регулатор изгуби своето добро име, докато се състезава с други, едва ли ще задържи голяма част от клиентите си. Можем ли да си преставим сценарий, при който CNN правят серия репортажи за масово преписване на SAT, които да не доведат до огромни промени в системата за кандидастване? Или ако се окаже, че TripAdvisor искат „такси“ за по-висок рейтинг?
*Още повече, като знаем, че хората, които внасят развалено ирландско месо, после ги правят началници на началниците в БАБХ – или проверете историята за Миро Мършата |
| moderator |
Posted - 02/24/2009 : 15:19:59
Математиците са изчезващ вид, нивото на новите даскали пада
Готвим мозъци само за износ
За най-добрите ни ученици олимпиадите са билет за чужбина
Стела Стоянова
в.Стандарт
24.02.2009 г.
Отборът ни по математика миналата година заедно с шахматната ни гордост Веселин Топалов
ФОТО Личен архив
"Напоследък се чувствам не като ръководител на националния отбор по математика, а като шеф на селекционна комисия за Харвард и Принстън." Това са думи на ръководителя на БГ състезателите по най-сложната и останала извън медийното внимание дисциплина - математиката, ст.н.с. Николай Николов от Института по математика и информатика при БАН. Той твърди, че в последните години само двама младежи от родните таланти, прославили България с ум, а не с мускули, са останали да учат в родината. "Излиза, че ние самите още от ученическа възраст подготвяме най-добрите си умове за изтичане навън. А наблюденията ми сочат, че почти всички математици, които са излезли извън България, не се връщат. Парадоксът е, че ако не работим за подготовката им, май ще е по-добре за страната ни", шегува се Николов. Дори спонсор на отбора през последните години е Американската фондация за България. Основното, което държавата ни прави за българчетата, класирани на международна олимпиада по математика или информатика, е да им признае оценка "Отличен" за влизане в роден университет. Само дето те вече не я искат, защото вратите за чужбина са им широко отворени. На преподавателите, които са им помогнали да стигнат до върха, пък им се признава успех, равен на този на всеки друг, който е извел ученици на някакво състезание на национално ниво. "Недопустимо е да се гледа на нашите млади математици и информатици, които се връщат с медали от чужбина, по еднакъв начин със състезатели по други учебни дисциплини, които имат несравнимо по-малки успехи. Това е все едно държавата да полага еднаква грижа за волейбола и например хандбала", казва Николов. Според него това, че науката ни се оголва откъм добри специалисти, ще даде изключително негативни плодове в следващите няколко години. В университетите и БАН вече няма достатъчно преподаватели и учени, които да подготвят последователи в областта на фундаменталната наука. От друга страна, младите хора бягат от "чистата наука", повечето от завършващите се ориентират към големи компютърни фирми, където са изключително търсени и получават в пъти по-големи възнаграждения. Това обаче означава, че само след 5-6 години няма да има кой да готви даже новите спецове по компютърни науки. И ако не сме си внесли спешно обратно "изнесените" учени, университетите ни ще останат без асистенти, а на малко по-късен етап - без професори. "Младите бягат, защото вече само навън могат да се докоснат до голямата наука. Голяма част от нашите учени "правят бизнес" - тоест усвояват пари по проекти, които уж имат практическо приложение. Развива се една нова дисциплина - "научен туризъм". Всичко това, освен че уронва авторитета ни пред света, лишава и младите от възможността да останат у нас, даже и да го искат. Според него кризата с преподавателите и учените води в частност до лошо подготвени учители с всички произтичащи от това последствия. "Държавата "компенсира" тези слабости с ниско ниво на матурите, съобразявайки го със средното ниво на децата. Дори голяма част от университетите приемат с тестови задачи, които по никакъв начин не проверяват аналитичното мислене. Още на етап селекция летвата е свалена", смята Николов. Държавата напоследък готви редица стратегии за развитие на науката и за поощряване на младите, които имат успехи в нея. Само дето, вероятно поради изкривяване на аршина, се вглежда само в онези области, които имат някакво приложение на практика и видима възвръщаемост. А докато се залага само на бързите успехите, науката ни ще изпусне още поне едно-две поколения и тогава дупката между млади и стари вече ще е страшна.
|
|
|
