| T O P I C R E V I E W |
| sofiyski_universitet |
Posted - 10/24/2007 : 10:11:35
АКАДЕМИЧЕН АБСУРД
или непростимо и недопустимо
(УЧЕБНИК ТУХЛА – ПСЕВДОНАУЧЕН ТРУД С ПРИВКУС НА ДЪЛБОКОНЕОСЪЗНАТА
ПОСРЕДСТВЕНОСТ)
Няма от къде да се започне, защото отвсякъде е хлъзгаво и мирише на
интелектуална некадърност. Неизвестно защо преди няколко месеца получих
студентско писмо, в което колегите усмиват свой преподавател по оригинален
начин. Заинтересувах се и установих, че този балкански герой е навлязъл в
“дълбоки води”, в област на познанието, която или не му е позната, или
просто си приписва научност и академичност в раздели на науката, където
много негови предшественици са работили добросъвестно и не са цапали
ръцете си с псевдонаучни компилации. Събрахме се колеги, имащи отношение
към спомената част на науката, тъй като разбрахме, че героят от известното
студентско стихотворение, написано по идея на Петко Славейков – Малък
Пенчо, е издал свой труд – учебник тухла. С нетърпение прегледахме
огромната маса от листя – над 700! Достойно за Пенча, но не и за
академизма на все още държащия на уважение най-стар Университет “Св.
Климент Охридски”.
Ако започнем отзад напред ще прочетем първо уникалната биография на Пенча:
или както се казва в едно стихотворение на Румянцев: “Какво ли той не бе в
нашата татковина – писател, учен и поет...”, но Пенча е много повече:
канен и чел лекции из всички възможни легитимни и нелегитимни
университети, като Университет “Евразия”, колеж по мениджмънт “Иконом
интелект”, НБУ, УХТ, ПУ, ШУ, ВТУ, дори вТВУ :)))
Явявал се автор на учебни плановe – ха, откога това се пише в биографиите,
толкова много асистенти, доценти и професори също са автори на учебни
планове и програми – и какво от това. Пръв в страната работи след
10.ХI.1989 г. в един куп области, прав е, то кой ли работеше тогава и
Пенча пръв се е сетил да поработи. И пръв въвежда понятия, известни на
науката още от времето на пробуждането й. Явно наш Пенча се е преродил, за
да е пръв и го доказва, като дълбоко навлиза в миналото на народите в
споменатия обемен антитруд. Той създава в Централна и Източна Европа
специалност Регионално развитие и политика, докато другите страни спят и
си сънуват националното развитие и политика. Браво, Пенчо! Ти си пръв!
Декан, учен, преподавател, председател, автор, съавтор, секретар,
консултант, експерт, носител, инициатор, член и какво ли още не! И всичко
това на завидно професионално и научно ниво!?!?!
“Да, ама не!”, както се изразява един известен журналист.
Това с почетната диплома знаем как става. Пращаш, плащаш, дават! Тези от
Кембридж, големи шегаджии са, да вземат така трудно изкараните доцентски
пари на проф. Славейков (наш Пенча). Горките студенти, пак са ги лишили от
заслужени университетски пари, патент на героя ни Пенчо, защото Пенча не
дава на всеки, а на заслужили, на лоялни, на блюдолизци и свои копои, на
леглово близки дами и на шарени глупави шутове. Всичко това научихме с не
една анкета, особено сред хората, длъжни да преглътнат този гигантски и
тежък 9,5 оки труд – студентите и колегите му.
Нека сериозно погледнем към академичната тухла с претенциозното (за първи
път) заглавие Етногеография. На стр. 5 още в съдържанието тя вече е
сбъркана с Етнографията, но това е ясно, Пенча сега изяснява разликата.
Четири страници съдържание ни настройва за огромната информация, чакаща ни
из студентските курсови работи и класически книги по въпросите на
етнографията и религиите, нескопосано преведени и преписани. Но да отдадем
дължимото на студентите! Ако не бяха те, тази книга щеше да има 7,5
страници, а не 700!
Знайни и незнайни студенти, случайно или не избрали дисциплината, паднала
се на Пенча да я чете, се трудеха до късни нощи и ранни утра над курсовите
си работи за народите по света, за техния бит и култура, за техните
традиции и религиозни вярвания, и винаги им искаха литература, литература,
литература... Добре, че е Интернет, добре, че е Уикипедия, добре, че има
милиони сайтове, които им помагаха да изкарат заветната оценка, предавайки
своите трудове на някакъв глупав, средно интелигентен, дебелоглав, леко
мърляв, просташки усмихнат копой на Пенча, неизвестно защо станал асистент
и носещ името на университетския патрон, вероятно затова е взет под
крилото на Пенча, но най-вече заради посредствеността му, за да бъде Пенча
Колос, в сравнение със своите шутове.
После горките курсови работи се сдъвквали от този шут и изплювали обратно
в компютърната система, подредени по зададен от Пенча план. Така
постепенно се родило забележителното студентско творение с името на Пенча
отгоре.
Благодарим ви, знайни и незнайни студенти, по-съвестни, но и не толкова
съвестни, а също и на безсъвестните, защото така или иначе Пенча не е
успял да забележи какво сте натворили, но го издаде. А както е казано -
писаното остава!
Тухлата е нещо, за което не може да се говори със сериозен тон. Има защо.
Цитирайки трудове на велики историци и географи от древността Пенчо си
позволява да ги преиначи, за да ги докара до неизвестната преди него наука
Етногеография. Още в увода четем:
“Според Страбон хората се поделяли на номади (скитите) и градски жители
според условията, в които живеели. В тази връзка номадите са се
придвижвали свободно и са били войнствени, а вторите са били корумпирани и
порочни”. Пази боже да живееш в град и сега! Я да си запазим морала и да
скитаме номадски, но нравствени и чисти пред съвестта си. Не звучи добре
за Пенча, но той си хареса София, къде остана номадския ти произход и
родното ти място, което дори не споменаваш, неблагодарни сине, в
биографията си! Ти дори не споменаваш, че си се родил, няма там рожденна
дата, но иначе съществуваш и дори пишеш, и дори си пръв!
Пенча има великолепен галопиращ стил. Много бързо навлиза в подробностите
и същността на религиите и народите, техните особености, като съобщава на
стр.11: “Така например забраната за евреите още от древността да се хранят
със свинско месо би трябвало да се търси именно в природните условия на
Арабския полуостров. Свинете се нуждаят от вода и сянка, за да наддават
бързо на тегло, но при интензивния процес на опустиняване в полуострова в
Древността (той така си пише – древност ту с малка, ту с голяма буква, но
да му простим, все пак не е филолог, и слава Богу) тези условия не били
налице и в тази връзка се появило религиозно табу, чрез което е създадена
система за преодоляване на несигурността при изхранването на хората със
свинско месо. По същите причини (Кои бе Пенчо – сянка и вода?) се наложила
забраната и в исляма, както и забраната в индуизма хората да се хранят с
месото на кравите (има и цитат от бедния Marvin Harris, 1980, който не
подозира, че е част от гениалния труд Пенчов). И така подобни безсмислици
изпълват и трупат страници, а бедните студенти ще трябва да стоят на вода
и сянка, за да се превърнат в учени прасета, ако следваме логиката на
големия автор Пенча.
В същия увод Пенча утвърждава, че той достига пръв до прозренията –
стр.12.: “Според мен, именно природните фактори са тези, които са
определили голямото културно разнообразие в света, а географията е
науката, която може най-точно да разкрие как е станало това. В тази връзка
в книгата си (навсякъде из тази книга Пенча забравя за съавторите си
студенти) съм разгледал формирането и разпространението на етносите и
религиозните общности по природни региони. Постарал съм се също да изясня
съдържанието на множество термини, свързани с тази проблематика, да изясня
произхода и културните особености на избрани етнически и конфесионални
общности по континенти и региони.” Браво, Пенчо!!!
Учени историци, биолози, етнографи, географи, геолози, етнолози и
представители на всички близки до истината науки, обединявайте се и
докажете на Пенча, че и преди него хората са изказвали подобни мисли още в
най-дълбока древност, а в съвременността авторите на Изток и на Запад
разнищиха и разнищват тези важни за човечеството въпроси. Само балканският
учен Пенча (доц., макар и да го направиха с този труд проф. Петър
Славейков, наречен по нашенски Пенчо), не е разбрал, че научният свят се
изгражда с надграждане, а не с биене в кухите гърди за първенството на
изказаната еретична или не мисъл, отдавна позната в света на истинската
наука.
На стр. 15 започва едно безжалостно изясняване на етногеографията, която
просто я е кръстил етнография, поради недоглеждане или нарочно, защото май
не знае какво иска да изясни и разграничи. Тук четем и недоумяваме как
подбира цитати подходящо, и най-вече неподходящо, от големи учени, като
Гумильов, Анучин, Богораз, Бромлей, Хаджиниколов,Чебоксаров и др.
Изпъстрено с неадекватни изводи и пенчови умотворения четем:
“Единството между хронологията и хорологията е неоспоримо доказано през
вековете и то оказва въздействие върху хората и днес по три причини:
- чрез естественото изменение на географската среда, което личи най-добре
при заледяванията и топенето на ледовете;
- чрез влиянието на различията в териториалните комплекси на географската
среда;
- чрез влиянието на еднообразието на географската среда върху нашите
прадеди, които са обитавали продължително време една и съща територия.
- Хората винаги са били принудени да се приспособяват към географската
среда, срещайки се постоянно с нови нейни компоненти.” (Да бе, тези
компоненти се роят като пчели!)
Пенчови прозрения, достойни и близки до тези на Дарвин!
Стр. 17: “Тя (етногеографията) е израз на разбирането на коренното
население за мястото (територията) и околната среда, в която живее...” Наш
Пенча значи счита, че наука етногеография е “израз на разбирането на
коренното население” – храна за заблудени философи и лапнишарани!
Стр. 18: “Днес почти не съществуват в света “чисти” (моноетнически)
територии. Такива има само там, където има съвпадение между етническите
територии и обхвата на държавните граници. Примери за такова съвпадение са
Армения, Япония, Амазония и др.” Пенчо, приятелю, уж си декан на географи,
все още няма държава Амазония, има я в объркания ти псевдонаучен мозък!!!
Следват в този увод объркващи нормалния и научния мозък умозрения, горките
студенти, които искат да разберат защо Пенча се напъва да бъде пръв – едва
ли ще схванат оттук. Всичко завършва с една неясна по произход и авторство
схема (стр. 23), в която няма допирни точки между етнографията и
етногеографията, а за мястото на културната география трябва да забравим,
или просто Пенча си я причислява към друг вид етно или география, която
прибира при себе си всички упадъчни и отпадъчни хипотези и теории от
общественото мислене, смила ги и ги представя като първооткривателства,
чрез гении като Пенча.
На стр. 24 нашият умник прави откривателства като: “Важен фактор за
появата на етносите са и миграциите. Разбира се, косвено влияние върху
етнообразуването оказват и мотивите за миграции на различни общности от
хора. В тази връзка миграциите са тясно свързани с “комплимерността”
(сиреч симпатията) и предварителната информираност, защото примери за
“безцелни” миграции не са познати в историята.”
Така е, Пенчо, брауновото движение не се отнася за хората – поредното
прозрение на този забележителен балканец ни убеждава, че симпатията,
когато събере съмишленици става псевдонаучна школа. Деца, студенти,
асистенти и преподаватели – Внимание!, можете да попаднете в обсега на
този титаничен учен!!!
На стр. 25 ни убеждава, че “Така например египтяните са разграничавали
хората по цвета на кожата им на черни, бели (семити), кафяво-червени
(нубийци), жълти (египтяни) и др. Подобна подялба обаче не е била широко
разпространена в Древността, защото станало ясно, че народите са много
повече от цветовете на кожата им”- Виж ти, Пенча е навлязъл дълбоко в
разграничаването на почвите, кокошките, тревите и хората. Подобни изводи
са принос на бедната ни наука в световната съкровищница на Псевдонауката.
Ще спрем с теоретичните приноси дотук, защото просто няма да заспите тази
вечер от възхита пред достиженията на Пенча.
Но с практическите неща от живота ще продължим. Невероятните примери,
взети директно от студентските курсови работи, които от своя страна са
вплетени в нишките на студентската мисъл, изтъкала дългата 700 страници
епопея на етногеоглупостта представляват добра забава за малки и големи,
бедни и богати, бели и черни, плачат за превод на международен език:)))
“На сватбените тържества в Кавказ обикновено се канят цели селища, но в
миналото това е било характерно и за немците, и за българите, и може да се
приеме като израз на родствена близост. Сред много народи сватбените
тържества преминават без присъствието на младоженците, което е наложено
обикновено от стопанската необходимост (нужда или що?) и религията.” Така
простичко и елементарно Пенча ни убеждава, че не е необходимо да има
младоженци на сватбите, както не е необходимо да има наука, когато има
учени!
Чувал съм, че без картографията нямало и география, а пък етногеография
съвсем. Но това едва ли важи и за Пенча. Безумно изработени и преработени
студентски интернет схеми и карти се явяват илюстрации за Пенчовите
послания. Излишно е да се изброяват изхабените цветове не носещи никаква
информация дори за невръстно дете, което е добре с цветоусещането! (стр.
35, 51,75,78 и още много).
Странознанието също не е сила на Пенча. На стр. 42 съобщава: “Английският
език е официален за 15 държави в света (Англия, Шотландия, Уелс, Канада,
САЩ, Ямайка и др.).” Брей, откога Англия, Шотландия и Уелс са
държави!?!?!? А Северна Ирландия!?!?! А не бяха ли друго, умнико????
“Немският език се ползва като официален в 4 държави от Централна Европа
(Германия, Австрия, Люксембург, Швейцария)”.
А да си чувал недоучен ми географо, че има и Княжество Лихтенщайн , където
официален е същият този език, или ще го отдадем на невинна студентска
грешка от поредната курсова работа?!? И така станаха 5 държавите, в които
немският е официален!
От стр. 44 до стр. 47 Пенча ни запознава с Кратка история на етническите
процеси, толкова кратка, че се чудиш накъде да погледнеш и как да осмислиш
тези сложни и трудносмилаеми процеси. И четем: “ Според Тур Хейердал
древните египтяни са били първите заселници на Америка, преминали през
Атлантическия океан с папирусови лодки, като за това им помогнала
потъналата Атлантида.”
- Ха, хем потънала, хем им помогнала, кое по-първо?!? Може и известният
норвежец да е изказал хипотеза, но не по този безумноясен и убедителен
начин, драги Пенчо.
Героят ни Пенча не разбира дълбоко и не употребява правилно два
задължителни за всяка наука термина: хипотеза и теория!!! Вярно, на някои
учени не достигат десетилетия, на други – столетия, да ги разграничат!
Нека не бъдем толкова осъдителни и да простим тази лека невежественост на
плодовития псевдоавтор Пенчо Балкански.
Етногенезисът на българския народ е приоритетна тема на големия познавач
на историята от, до и след това. Е, през последните години излязоха
наистина много писания по въпроса. Нищо лошо, но не и за Пенча.
Неподготвен компилира каквото падне и се въоръжава с всички възможни
хипотези и полутеории за произхода ни, като така затрупва студентите с
купища факти и антифакти, артефакти и просто аки, та горките да не могат
да излязат на купата отгоре и да извикат: “Вече знам откъде идваме!!!”
Не, Пенчо къса и наблъсква, поставя и тъпче данни от публикации, проверени
или не, важното е да запълни пространството, отредено на българите между
маститите корици. Не му стигат сили и пълни с карти и схеми (с неизяснено
авторство), интернет неясни фотоси, недовършени таблици (Къде са ти
дарданите Пенчо, в табл.1 на стр. 50?). Именно в Пенчовата катедра преди
година един добросъвестен докторант (И.Н.) събрал и обработил немалко от
литературната каша именно по тези въпроси. Виждаме как Пенчо се е
пресегнал приятелски през рамото на колегата си и с ненаситната си
плагиатско усмихната физиономия е прехвърлил в своята чиния немалко от
гювеча, че и няколко вкусни парчета от младодокторско месо.
Не бива да мислим, че нашият герой се е запознавал с трудовете на някои
наши по-сериозни или не проучвания на учени от миналото и настоящето,
като например Д-р. Генчо Цеков, В. Златарски, П. Добрев и пр. Тук
изчерпателност няма, те са стотици. Ако приемем насериозно всички
компилационни моменти, всички изказани мнения от знайни и незнайни
български и чужди учени и недоучени, то ще разберем от този труд:
“Българите са първите кожари (стр. 65); българите са изобретили парите
(стр. 65), които били правени от кожи на белки и катерици, изобретили
стремето, шашката, сабята, първите картини, дело на човешката ръка, първи
добивали желязо и въвели модата да се носи коса!!!, създали сгъваемия стол
и го нарекли курбас, който по-късно използвали за трон, дали името на р.
Хуанхъ – от българската дума кубан-су – жълта река, името на пустинята
Гоби (от куба – песъчлива – Как са пропуснали Куба, имало си е име за нея,
ама на, не може да се огрее навсякъде!), дали името Монголия, дали основа
на племената Маи (от българското название на духа на Слънцето май), ацтеки
(от българската дума ищяки), инки (от думата еней) (стр. 66), завладели
Индия и й дали името (от българската дума хинди), дали името на реките
Ганг и Инд, създали градовете Бухара и Самара, създали държавата Шумер
(стр. 67), те дали думите и наименованията Балкан, Армения, Албания,
Елбрус, Ереван, построили много пирамиди (хей, я Пенчо проучи , може пък
египетските да са си наши?!?!), дали името на реките Йордан, Ефрат,
основали Истанбул (е, тогава едва ли се е казвал така), основали Троя,
основали Генуа, Болоня, Рим, (Ромул и Рем - е, ряпа да ядат!), дали
наименованието на Тиренско море, дали символите на Палестнина
(шестолъчната звезда, която днес е символ на евреите, българското название
на Бог Йохби е основата на названието на еврейския бог Йехова (Господи, а
самите те дали го подозират?!?!?!), те достигнали Ирландия, Англия,
Исландия, Франция, Германия, Дания, Полша и т.н., българите дали
наименованието на Иберийския полуостров и названието на Белгия - и какво
ли още не”. И накрая стигнахме и до : “Българите тюрки са в основата на
турския етнос днес” (стр. 67). Може и така да е, тогава никога не сме били
под никакво робство, как да си под робство от самия себе си? Ето
етногеографски изводи от научните търсения и намирания на Пенча Балкански.
Този Пенчо ще повдигне самочувствието ни на висини непознати и на
най-отявлените привърженици на арийския корен на немците, на онези
фашистки твърдения, които доведоха до най-страшните войни на ХХ век. Защо
бе Пенчо, ни внушаваш величие, по-голямо от ръста на етноса, направил
толкова много за света и без твоите измислени и нескопосано компилирани
приумици и недоказани твърдения. Едва ли на здравия разум на българина са
нужни тези шизофренично и кривомозъчно измислени от тебе писания?
Отговорът го знаеш само ти и научният съвет, присъдил ти титла за
безумието съдържащо се в порите на маститата тухла. Не сме убедени, че
рецензентите са чели и осъзнали всичките хиляди факти с които е поръсено
обилно етнокулинарното ти произведение, попадащо в категорията етногювеч и
буламач. Но те трябва да си понесат отговорността за приятелското си
нехайство!!!
“Преди около 15 000 г иделците (арийците) създали първата държава в света,
която била оглавена от цар Джам, който бил от рода Дуло. След укрепването
на държавата всички нейни жители получили етнонима Булгар (черноглави или
вълчи хора). ....В тази връзка държавата Идел може да се смята за древно
българско царство...”......”Българите достигнали дори Америка.... В тази
връзка създадените държави от българите в Далечния изток (Северен Китай,
Монголия и Алтай) са известни като хунски”.
Връх в задълбоченото му проучване е стр. 70: “Интересен е и фактът, че
географският център на Евразия се намира на пресечната точка между 45-я
паралел и 80-я меридиан или на северния склон на Тян Шан, над който се
извисява връх Тенгри (7439 м). Върхът се намира на 1 градус встрани (в
географията май нямаше встрани, а на изток, запад, север или юг – но това
се учи в 4-5 клас, та отдавна е било, да простим на Пенча) по паралела и
на 2,5 градуса встрани (ето пак, като грешно е заучено е така!) от
меридиана на центъра на света. Това навежда на мисълта, според С.Иванов,
че Тян Шан е свещена за българите планина, а връх Тенгри е свещен за
всички българи по света.”
И това ако не е научен извод!!! Горките българи, ако знаеха къде е
Гринуичкият меридиан отдавна щяха да са го завзели и сега да живеем там, а
свещен щеше да ни стане върхът на Биг Бен:))) Шегичка!
Следват преписвания и цитати, цитати, а и така не се вижда изходът от
великия въпрос: Откъде сме дошли!?!?!?!? По-важно е сега Пенчо, закъде сме
тръгнали с тази наука! Пардон, твоята наука! Да не обидя някой от научната
гилдия, че и там има свестни хора, както навсякъде, пребивават българи.
На стр. 78 (картата) с ужас установяваме, че Пенчо е изпуснал една голяма
и много важна за развитието на същия този български етнос етнографска
група – тракийците!!!
Защо ги Пенчо забрави, защо ги Пенчо остави, тез истински българи извън
твоята компкарта!?!?!?!?
Да се радват шопите, добруджанците, македонците, северняците, рупците и
капанците! Тракийците изпаднаха от етноса ни, според Пенчо.
Затова пък какви неща можем да научим за добруджанците например: “Хората в
Добруджа традиционно се хранят с продукти, произведени в собствените им
стопанства (Интересно другите от нашите етнографски групи с какво се
хранят):
Растителна храна. Основната част от менюто на добруджанци е съставена от
зърнени храни, плодове, картофи, пипер, домати и др.
Животинска храна – свинско (при добра вода и сянка в Добруджа се раждат
супер свине - я, как оборихме твърденията на Пенча от първите страници,
ако помните- а пък Добруджа е една богата на води и сенки?!?) и птиче
месо, сирене, кисело мляко.
Диви растения – листа от коприва, лапад, киселец, лозови листа, круши,
ябълки (тия май не са само диви), дренки, трънки и др.
Типични добруджански тестени изделия са кирдата (питка със сирене, или още
сиренка), бучките, локумите, сиреникът, зелникът, тиквеникът, баницата
(млин, кета, панета), саралиите, гюзлеми, катмите, пирогите, тепаниците и
др. и т.н.....Пенча изброява всичко онова, което и другите си правят в
България и не ги внасят от Добруджа, но, като е рекъл да поговорим за
храните, да говорим. За капанците можете да научите повече, отколкото
знаете въобще за България, така е по-късно с алианите, македонците,
турците, арменците, каракачаните, аромъните, татарите, гагаузите,
евреите, черкезите, румънците, албанците, гърците, арабите, украинците,
русите, циганите и въобще един коктейл, забъркан от нашия герой, който не
можете да преглътнете години наред, чак докрая ще има какво ново да
научите от псевдонаучните компилации на бележития наукотворец.
“Съществуват различни хипотези за произхода на циганите:
а) произлизат от градовете Содом и Гомор;
б) произлизат от Великите моголи на Тимур;
в) родствени са на сарацините, маврите, черкезите, аварите, келтите и
редица други народи;
г) произхождат от Египет;
На последно място е най-вероятната хипотеза, че родина на ромите е щат
Пенджаб в Северна Индия – това е върхът на преподавателската му методика и
педагогика!!! Хипотезата с най-много доказателства, и етнографски и какви
ли не, е поставена последна, а приумиците на сродните му болни мозъци се
лансират , като основни.
Няма проблем за вас, но за студентите? Питате ли ги как да научат и
възпроизведат стотиците хиляди нововъведения в традициите и нравите на
народите, в техния бит и култура. Има други специалности в този същия
университет, които професионално подхождат към подобни проблеми, но там го
учат няколко години, като бакалаври и после, като магистри, а бедните
студенти от ГГФ трябва всичко да смелят и поднесат на великия магьосник на
антинаучни коктейли с привкус на луда самовлюбеност – Пенча Балкански.
Не си купувайте това творение на академичното ни издателство, скъпо е, но
го прегледайте в библиотеките. Нямаме сили да ви представим всичко из
областта на необятното, огромно пространство в Пенчовия мозък. Това
произведение е задръстило коридорите и таваните на библиотеките, поради
обема си, така че лесно ще го откриете. А ако имате нещо за зидане вкъщи,
договорете се за десетина бройки – ще ви стигнат и ще остане.
Дали да продължим, защото нямат край компилационните изводи на Пенча? Това
рецепти от кухнята на алианите - казълбашите, няма проблем: “Кешке – прави
се от разбито жито с пилешко месо, няколко зрънца бакла, боб, леблебия,
стафиди, соя и царевица”. Хапнете, наздраве, но е по-добре да отидете на
гости на тези симпатични хора, защото Пенча не е дал пропорциите!
Почти на 20 страници героят описва бита и нравите, традициите и вярванията
на алианите. Не е лошо, но си има специализирана литература, от която не
може да се краде така безцеремонно – едно изследване на БАН “Алианите в
България” ще ви даде много по-интересно поднесена информация за живота и
бита им, от безумно забърканата на едро и полята обилно с пенчовски сокове
етнографска (пардон Пенчо, етногеографска) салата!!!! Не мислете, че се е
запознал с трудовете на Евгени Теодоров, Диана Гергова, Божидар Алексиев,
Елена Огнянова и други повече или по-малко изследователи.
В желанието си да обхване целия свят и всичко етно в него Пенчо разглежда
и религиозните секти в България. На по-известните не се спира обстойно, но
пък при описанието на сектата “Мария от село Каравелово”, изследователския
му дух намира покой в подробното описание на виденията на пророчицата: “
Това е изцяло българска секта, която се е появила неотдавна и е свързана с
името на проповедницата Мария. Тя е родена през 1949 г в Павел баня, а
по-късно се е заселила в с. Каравелово (Карловско). Мария имала видения и
пророчески срещи с Бог отдавна. В продължение на 3 години тя записвала
думите на Бог, които започнала да разпространява на видеокасети. Тя
твърди, че Бог я е обявил за своя дъщеря и тя трябва да посочи пътя за
изцеляването на човечеството и да напише Третия завет. (Ех, ако Бог бе
избрал Пенча...какво писане на завети щеше да падне!) Чрез нея Бог се
явява на Земята по време на Второто си пришествие. Според Мария Богът Отец
вижда, че хората ще загинат от влошена екологична обстановка на земята и е
избрал България да опознае белега на Божието присъствие чрез нея. Бог се
отказал от еврейския народ като богоизбран, защото този народ е изпратил
на кръста Божия син Христос. Новият богоизбран народ са българите, които
ще спасят човечеството.”
Да, не й е лесно на Мария с хора като Пенча. Как да ги вкара в правия път,
когато те дори не разбират присъствието си на Земята. За Пенча сектите са
просто сбъркани движения, които трябва да напълнят книгата му с думи, без
да се замисли защо ги има. Но толкова много да не искаме от него. Засега е
само някакъв доцент, обявил се с тухлата за професор. А така ни се иска да
го върнем към асистенството, когато може би по-съвестно е подхождал към
своите научни напъни.
Ха, в частта Произход и значение на имената на селищата и на географските
обекти в българските земи (съвсем не на всички, разбира се), се вижда
уникално съотношение. Писаното е 5 страници (183 – 188), а литературата 4
страници (189 – 192)
- Бре, Пенчо как го постигна това, досега такова чудо в научната
литература нямаше. Но ти винаги си пръв!!!
За народите на Европа ще научите верни и неверни, измислени и необмислени
факти, които ще ви приседнат. Трудно ще ви бъде да смелите всичко за
викингите – от тяхната история, поезия, военни дрехи, религия, войни,
обувки, лампи, постройки, интериор, колиби, домакински съдове, игри,
празници, оръжия, кораби, тъкачни станове, скотовъдство, храна, рецепти,
поеми и песни, изобразително изкуство, стоки, търговия, дори имали “два
търговски маршрута през Централна Европа до Балтика”, като че ли те не са
и там, но Пенча преписва, преписва, използва курсовите възможности на
студентите от стр. 198 до 221, четете и се наслаждавайте на безумната
фактология, необходима само на героя, за да създаде тухлата, на която
някой ден благодарни потомци на викингите да поставят бюста му.
Датчаните, норвежците, шведите, кучета ги яли, за тях общо 6 страници.
Стигат им, и без това едва ли ще ви учуди, че “Традиционната храна на
шведите са месото (говеждо, риба, свинско-там сенките са дебели, а водата
бол) , картофите, млякото и млечните изделия, колбасите, хлябът и др.
Шведите и днес пекат питки като гевреци и ги нижат на пръчки
(най-типичната гледка в Стокхолм е да се видят хиляди шведи с пръти на
рамо, а отзад се поклащат прочутите им гевреци:))). Основните напитки,
използвани от шведите са кафето и бирата. Те се хранят със сандвичи от
риба, масло, месо и дори ягоди”. Да, малините там не ги използват в
сандвичите, много хрускат с гадните си семчици.
Стр. 226: “Шведите имат сказки (хоп, превод от руски, не извършен добре) и
легенди с подобно съдържание на датските.”
А за саамите ще се опитате на стр.229 да научите къде живеят, но
специалното картографско изделие ще ви обърка завинаги!
Но на стр. 230-231 ще научите потресаващи подробности за съвременните
музикални успехи на саамите : “ Известна група сред саамите е тази на
Катарина Уци, Паулус Уци и китариста Юка Толонен. Друга известна сред
саамите група е “Анел Ниеидат”. Най-известният обаче естраден изпълнител
саами е Мари Бойн от Норвегия. Тя има записи и с Питър Гейбриел. Едни от
най-добрите й албуми са “Сред тишината” и “Гула гула”. Последният има
световен успех с продуцента Ян Ерик Конгшаут (Норвегия). Известен и
успешен саами изпълнител е и Вим Саари от Финландия и т.н. През 20-те
години на ХХ век е записана първата южна саами песен на фонограф “Едисон”,
(а за първата северна саами песен, авторът не съобщава нищо!)”
– Сякаш слушаме чаровния глас на Тома Спространов, разказващ за
невероятния музикален живот на тези северни пеещи симпатяги! Дано
запомним имената им, че на изпита как ще изкараме добра оценка, драги
студенти:))
“Холандците са пословични с любовта към цветята. Те се продават навсякъде.
Те се предлагат в саксии, букети, по сортове и по желание на клиентите.”
Остана и да не може клиентът да си избере. И още:” Холандски сос.
Приготвя се от 100 g масло, 4 жълтъка, #189; чаша прясно мляко, сок и
кора на 1 лимон, черен пипер, сол и захар. Жълтъците се разбиват и
постепенно се прибават масло и мляко, докато се получи гъст сос.” Тези
кулинарни подробности хвърлят в смут разбиранията ни за ентногеография,
ако въобще ги имаме, защото Пенча отдавна смята, че е окупирал той тази
издънкова наука и само той е прав във всичко, свързано с нея! Рецепти за
какво ли не от какви ли не кухни, как иначе се пълнят страници, страници,
страници, платени от вас, данъкоплатците, за да може Пенча да сложи щампа
на Университетското издателство и да претендира за академизъм в над 367
области на етноразклоненията. Баластра от всевъзможни факти и измислици,
проверени и непроверени данни. Именно тази баластра натежава толкова в
псевдопроизведението, че с нея може да се покрие единствено пътят към
следващата научна степен на всезнайкото и вездесъщ умник Пенчо Балкански.
В желанието си да покаже връзката между природата и възникването и
развитието на етносите Пенчо повтаря едни и същи факти по няколко пъти, но
задължително всеки път с нови подробности, като например дължините на
реки, които в общата характеристика на съответния континент са с една
дължина, а при регионалната характеристика с друга. Например на стр. 321
р. Об е 4345 км, а на стр. 365 вече е 5570 км, река Енисей първо е 4030
км, а после 5940, река Лена е дълга първоначално 4450, а по-късно на 365
стр. вече е 4400 км. На какво ли се дължат тези разлики Пенчо, нали си
географ, ха обясни де!
На стр. 380 се твърди, че в селището Черапунджи е измерено най-голямото
количество валежи в света, а на стр. 512 - че това място е Хавай!?!?!?
Какво става, драги студенти, не сте преписвали правилно, или интернет ви е
заблудил, както често се случва, важното е Пенча да е доволен от
количеството на курсовата ви работа, както и някакъв негов копой Наум или
Климент беше, а пък да проверявате, забравете. Моля ви, бъдете по-акуратни
и друг път вие проверявайте данните, не оставяйте на Пенча тази трудна
задача, предвид заетостта му в обществения живот.
На стр. 194 и 294 откриваме една и съща информация за Южна Европа, която
ни убеждава, че Апенинският полуостров дължи названието си на Апенините.
Откривателството е присъщо на поузрелия гений Пенчо.
Но има таблица, която няма да преглътнете: Главни божества на етруските -
58 имена, поименик от типа: Лент, Лосна, Аплу, Ларан, Вант, Тхуфта,
Менрва, Нетунс, Тлусква, Фебруус, Харонтес, Каута, Вейве, Витис,
Артуме....Хайде, помолете Пенча да ги изброи докрая, аз съм дотук. На
етруските 14 страници, а на французите две, на италианците две. Стигат
им! Иначе в началото Пенчо ни убеждаваше как е подбирал само важните
етноси. Е, и евенките са представени добре, цели 16 страници, а на
японците само 7 страници. Да, студентите са различни, някои се натягат и
събират стотици неотръскани интернет страници, а други мързеливи, само
3-4, колкото да си изкарат изпитчето. Не е добре така, млади приятели,
бъдете отговорни, защото Пенча не е тази порода и ето какъв
несъразмернонароден учебник се получи.
Китайците са представени повече от достойно в 35 страници, но вътре, не
дай си боже да се опиташ да се ориентираш в лабиринта от история, религия,
китайска кухня и какво ли още не, бъркоч от най-лошите времена, когато в
китайската кухня липсваха хранителни продукти и ги заменяха с
нехранителни. Грешки, граматически и буквени, дразнят погледа и нарушават
философската вглъбеност на автора в конфуцианството и истините на Лао Цзъ.
“Китайците и японците пият истински чай”, а осталите народи не са го
виждали, така ли? Камо ли да го сърбат! Описаната китайската чайна
церемония прави интересно впечатление, пред която недостигът на интернет
информация за японската явно убива желанието да я опиташ. Защо ли ти
трябва?
От бозата, съобщаваща за китайската медицина, трябва да отпиете само
глътка, повече не се препоръчва- смъртта е сигурна за слабите сърца и
празните глави.
“Работата с лепило и други лепкави материали се счита опасна за бременните
жени. За китайските медици (май не само за тях) болестта е само проява на
дисбаланс, който съществува в човешката личност”.
Объркан Пенчо нарича великия китайски император Цин Ши Хуан ту Цин, ту Кин
(стр. 354, 355) и дава противоречиви данни, на и без това неизяснените от
китайците, сведения за живота и желанието му да остане във вечността чрез
теракотената армия, преведена от някой зле знаещ английски или китайски
студент, едва ли от Пенча, като глинена.
Пътят на коприната не е един, но само Пенча нехае, всъщност има ли
значение истината, за този дебелоглав и косооредял балканец.
Не е пожалил наш Пенча и Великите географски открития. Той открива, че
“Португалците се заселили в Индия през 1498 г., когато Вашку да Гама
достигнал Калкута!!!” Пълни глупости, Пенчо, той никога не е бил в
Калкута, а в град по западното крайбрежие с името Каликут, недалече от
Бомбай днешен, но твоята небрежност си е велико географско безхаберие!!!
На следващата 386 стр. в текста се твърди, че в Индия се говорят 15 езика,
а само три сантиметра по-нагоре на картата езиците са 18!?!? Три
сантиметра, три нови езика!
При тамилите “има голямо разнообразие от банани. Един от тях е сехали
(червен банан), който се отличава по цвета и с големите си
размери!?!?!?!?” Бананът, Пенчо, е правопропорционален на цвета си! И
размерът все пак е от значение, нали?
За културите на Перу, Пенчо съобщава важни факти: “Археолозите са открили
и керамика с еротични рисунки. Водеща е била ролята на мъжете в тази
област”. А жените вероятно са били водени, според тази керамика.
Сериозни исторически грешки и измислени хипотези се лансират за инките, по
чужда, основно интернет литература. Да му простим, че известната крепост
Саксайуман е при Куско, а не при Мачу Пикчу, дели ги голямо разстояние,
което е лесно преодолимо в добре ориентирания географски и етногеографски
мозък на приятеля ни.
Да, и тук ако си направите труда да проверите някой от посочените от
шегаджиите студенти сайтове, ще попаднете я на еротичен сайт, я на
неизвестна руска група с екзотичното име “Инки” (от стр. 495 :
http://inki.info/inki.html - проверете де, песните на руската група не са
лоши, но за какво са му потрябвали на Пенчо, за да демонстрира завидна
интернет култура – халтура).
И в същия стил отиваме при аборигените, при толтеките и олмеките, при
догоните и при местните от остров Пасха. Географията на религиите тук е
пълнеж. Това е друг свят, друго научно направление, до което Пенча се
докосва с нечистите си пръсти непрофесионално и дилетантски. Този наш
герой би могъл да подходи по компилационно интелигентния начин, както
много негови колеги на научния фронт, като се запознае например с трудове
на Ролан Бретон, Жан-Пиер Фишу, Доминик Сурдел, Андре Шураки, Люк Бенуа,
Режи Блашер, Мишел Тардио и още много други. Споменаваме тези, тъй като
поне могат да се намерят на български език за любознателния читател или
писател на претенциозни трудове, както е в случая. А подобни начетени, но
нечетени автори са много, но къде ти време и съвест у наш Пенча да отдели
от ценното си балканско време. Позволете ни и ние да четем и използваме
книги, но така както Пенча е изсмукал книгата “Народы и религии мира”
М.2000, не всеки го може. Че и един куп илюстрации със съмнително
първоначално качество при Пенча са падението на печатарската професия в
иначе не чак толкова лошата техника на претенциозното Университетско
издателство.
Навсякъде открития – Пенчовизми. Наистина съжалявам студентите му и
наивните читатели!
Тези кратки, споделени с вас открития в псевдонаучния свят на Пенча ни
навеждат на мисълта, че е добре неговият труд да носи много по-достойното
име “Етногеогаврия”!
Не мислете, че напразно загубихме времето ви. Вие, като хора
интелигентни разбирате, че вече сме в Европа и трудове, като този на
Пенча Балкански (литературния псевдоним на Петър Славейков, декан на
ГГФ) могат само да ни унижат пред колегите ни от научните среди на
Стария континент и не само от него. Добре, че е труден езикът ни, за
да не четат в оригинал безумствата на един псевдоучен, окичил се по
наш си балкански начин с титлата професор.
Бог да пази България, езика ни, науката и културата ни от самите нас!!! За
да не кажем Амин!
|
| 9 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| moderator |
Posted - 09/18/2014 : 21:32:16
Алма Матер в топ класацията на най-престижните университети в света
18.09.2014
http://news.ibox.bg/news/id_1878676515
Най-старото и авторитетно висше училище в България - СУ „Св. Климент Охридски" за трета поредна година запазва позицията си сред 863-те най-престижни университети в света. Това съобщават от Висшето учебно заведение. Класацията QS World University Rankings за 2014 г. е оповестена тази седмица. В нея Софийският университет е поставен в групата от 651-700 място.
Оказва се, че Алма матер е единственото българско висше училище, което от 2012 г. намира място в престижната класация.
Класацията QS World University Rankings се прави за десета поредна година. В нея университетите се оценяват на базата на шест критерия: академична репутация, научна репутация, репутация сред работодателите, съотношение на студенти и факултети, цитирания на факултет, брой чуждестранни студенти и чуждестранни преподаватели, уточняват от университета.
|
| moderator |
Posted - 03/22/2013 : 13:22:41
Днес ми е дена на интересните находки сред статиите. Започват проблясъци на отрезвяване сред общото объркване и манипулации. Една от тях е:
Кой управлява Софийския университет?
http://priziv.org/studenti/koi-upravliava-sofiiskiia-universitet
Статията обръща внимание на ролята на Съвета на настоятелите в университета и дава кратки биографии на настоятелите на СУ.
Заслужава размисъл... |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 08/22/2012 : 12:18:49
Петър Славейков е издал заповед за забрана на продажба на семена от структурите на Селскостопанска академия - първо, заради установена от него продажба на изключително ниски цени, и, второ, заради паралелна работа на някои длъжностни лица от институтите за водещи западни компании.
(Източник - http://www.fermer.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%81%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B6%D0%B1%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%83%D0%BF%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B8-news4173.html)
Не знам дали е наясно проф. Славейков с каква тема се захваща, но мога само да му пожелая успех. Ако продажбата на недопустимо ниски цени като че ли не е нещо много разпространено вече (а и загубите на обществен ресурс заради това явление не са чак толкова големи), то вторият проблем - с титани на науката, които едновременно с това работят и за големи западни фирми - е много фундаментален и с много вредни последствия, както за науката, така и за народното стопанство. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 07/23/2012 : 21:01:50
Институтите - толерантни към новия шеф на Селскостопанска академия
Дават до два месеца на проф. Славейков да влезе в час с аграрната наука, признават веднага качествата му на администратор
http://www.fermer.bg/%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5---%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D1%88%D0%B5%D1%84-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F-(-%D1%81%D1%81%D0%B0-)-news4048.html
"В аграрните среди най-актуалната тема от последната седмица е назначаването на нов председател на Селскостопанската академия.
Изборът на декана на геолого-географския факултет на Софийския университет проф. Петър Славейков определено изненада, дори стресна аграрните институти. Коментират, че сред кандидатите е имало и аграрни специалисти и не крият, че са били изненадани от многото кандидати за поста председател на управителния съвет на Селскостопанската академия.
Мненията поне на този етап са противоречиви. В разговор с експерти от различни институти в страната научаваме, че назначеният на 4 юли шеф на академията вече е тръгнал на обиколка. Първите, с които се е срещнал, са екипите на аграрните институти в Южна България, многото на брой научни институти в Северна България очакват също лична среща.
Общо мнение още от първите дни, обаче, е бързата административна реакция на новия шеф на академията. Първо, защото веднага е предприел обиколка, за да навлезе в материята. И второ, защото само за десетина дни куп административни преписки, бавени още от миналата година, вече са задвижени.
В разговорите става ясно, че на този етап повечето от аграрните институти са толерантни към географа-геолог. „Със сигурност ще му е нужно малко повече време, за да навлезе в нашата специалност. Проблем е, че назначаването се случва в разгара на лятната земеделска кампания и е нужна наистина адекватна реакция във всяка конкретна ситуация. Има две възможности – едната е проф. Славейков да се нуждае от доста време за ориентация, което не се знае как ще се отрази на нашата работа. Другата възможност е като външен за аграрния сектор човек да даде по-реална оценка за институтите”, около това мнение се обединяват повечето от институтите в Северна България. Допълват, че експертен капацитет всеки от тях има, важни „пера” са доброто администриране и финансирането. Защото основният проблем си остава крайно недостатъчното финансиране на аграрните институти – казват, че за тази година бюджетът е намален с 5 милиона лева. „Приходите, обаче, ги искат от нас. Не е възможно да изкараш печалба без да вложиш необходимите средства”, лаконични са от един от плевенските аграрни институти.
Най-общо – около два месеца е срокът, който институтите от системата на Селскостопанската академия дават на проф. Славейков. „Два месеца няма да са фатални за нас, но ще са достатъчни да се види дали той ще може да влезе в час или не”, все още толерантни са експертите.
Определят проф. Славейков като кабинетен учен и посочват като пример бързите му административни реакции. За професионалните тепърва ще коментират. Но, административният шеф е по-добре да е добър администратор, допълват. Защото специфичните аграрни знания екипите на институтите ги имат. Надяват се под добро администриране новият шеф на Селскостопанската академия да не разбира груби рокади, в това число и уволнения на директори на институти.
В разговорите чуваме още, че аграрните специалисти комуникират помежду си и обменят информация какво и как се случва. Защото до момента общо събрание на Селскостопанската академия не е свиквано.
Разказват, че проф. Славейков пътувал почти инкогнито, но държал да влезе във всеки аграрен институт.
В коментарите на някои от експертите се прокрадва задоволство, че доц. Костов се е оттеглил „преди да станат пълните поразии”. Всички са категорични, че новото назначение е партийно, но докато не се убедят сами в качествата на проф. Славейков са склонни да са толерантни. „Ако той носи добри човешки качества, ако е достоен човек, ако наистина има желание да се запознае в детайли с работата – особено на провинциалните институти, то тогава би бил полезен на аграрната наука”.
Проблемът с институтите в столицата и в провинцията не е нов. От един от плевенските институти го определят като „вътрешна неравнопоставеност”, защото столичните институти не са пряко ангажирани със селскостопанска работа, нямат големи бази, каквито има в провинцията. Докато всички институти в провинцията имат огромни бази, много активна производствена и търговска дейност. „Опасяваме се, че ако това не бъде взето предвид, може да се получи разкъсване на системата. Трябва да се подходи много внимателно и разумно. И това очакваме. Дали ще се случи – ще видим скоро”." |
| moderator |
Posted - 12/04/2007 : 14:44:19
УАСГ не успя да избере ректор
в. Дума
03-12-2007
След двудневно гласуване за избор на ректор Общото събрание на Университета за архитектура, строителство и геодезия не успа да избере човека, който ще оглави вуза. Нито един от 9-имата кандидати за поста не успя да събере необходимото мнозинство от гласове.
За втория тур на вота двама от кандидатите се оказаха най-напред с получените гласове и се явиха на балотаж - деканът на транспортно-строителния факултет доц. Добрин Денев и деканът на архитектурния факултет проф. Йордан Радев. Но и при повторното гласуване нито един от двамата не успя да събере 50 плюс 1 гласа "за". Така един от водещите технически университети у нас остана засега без нов началник и ще прескочи Новата година с досегашния си ректор проф. Пеньо Пенев. Започна да тече нова процедура за избор на ректор, като досегашните кандидати имат право отново да мерят сили в състезанието. До 3 януари е срокът кандидатите да подадат документите си, а новите избори са насрочени за 17 януари 2008 г. |
| moderator |
Posted - 11/14/2007 : 10:57:11
Разгорещено начало на Общото събрание в СУ
Цветелина Димитрова
www.news.bg
14.11.2007
Общото събрание за избор на нов ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" започна с обсъждане на точките от дневния ред.
Бяха направени и допълнителни предложения за включване на нови точки.
Разпалени дебати предизвика предложението на Факултета по математика и информатика за отпадане на възрастовото ограничение при кандидатури за ръководни постове.
В момента правилникът гласи, че кандидатстващите не трябва да превишават 61 години.
В продължение на 45 минути бе дебатирано по двете застъпени мнения - че в една правова държава в хода на провеждането на избори не може да се променят правилата, както и да се издигат нови кандидатури, както и позицията, че това са дискриминационни позиции в правилника и не са коректни нито от правна, нито от морална гледна точка.
Предложението на Факултета по математика и информатика беше отхвърлено със 194 срещу 106 гласа.
Друго предложение направиха представители на Богословския факултет.
Те поискаха в дневния ред да се включи точка, в която да се обсъдят действия с предстоящото приемане на Бюджет 2008 за образование.
Това предложение също бе отхвърлено от Общото събрание.
Припомняме, сред основните точки в дневния ред са отчетите на ректорското ръководство и контролната комисия, както и последните три точки - избор на нов ректор на СУ и на членове на Академичния съвет. |
| moderator |
Posted - 11/13/2007 : 10:54:55
(Ди)ректор на златна мина
Предстоят избори за ректор на СУ - разбирай управител на едно от най-големите стопански предприятия в страната
в. Капитал
10-11-2007
Всичко, което влиза и излиза от Софийския университет, минава през ректора. Това е най-опростената, вярна и точна длъжностна характеристика на поста "Ректор на Софийски университет "Св. Климент Охридски"". Той е мениджър на огромно стопанско предприятие с над 23 000 студенти, хиляди преподаватели, хиляди в администрацията, огромен сграден фонд, държавна субсидия и собствени приходи. Ректорът осигурява бизнес, политическите и международните връзки, както и стратегическата визия за развитие на алма матер. Той има последната дума за всички академични и стопански решения. Но най-важното е, че това предприятие не произвежда картофи, а най-ценната стока в България - човешки капитал. Затова е от национална значимост.
На 14 ноември са изборите за нов ректор на СУ. Тъй като оценяваме важността на този човек, който следващите четири години ще определя политиките на най-стария и голям университет в страната, ви представяме кандидатите за този пост.
Ректорът се избира от общото събрание, или от 400 души. От тях 70% са професори и доценти, 13% - асистенти, 1% - докторанти, 15% - студенти, и 1% - администрация. Според правилника ректор може да бъде професор, който има не по-малко от десет последователни години трудов стаж на пълно работно време в СУ и да е на възраст под 61 години.
Георги Ганев, програмен директор икономически изследвания в Центъра за либерални стратегии, казва: "Мен лично, като асистент в СУ, ме интересува какви са мениджърските умения на кандидатите. А това всъщност никой не знае. Аз не виждам и какво лошо има да се вземе човек, който няма нищо общо с този университет." Той нарича правилата за избор на ректор враждебен подбор - "така заложени, критериите означават, че няма да получиш точно тези хора, които ти трябват."
Но тъй като в момента това е правилникът, попитахме кандидат ректорите за техния бизнес план за развитие на СУ, както и за визията им за висшето образование в България. Попитахме ги какво мислят за университетските настоятелства, учебните такси, връзките на университети с бизнеса и със средното образование... Защото алма матер е златна мина и дори при настоящия закон може да си докарва много странични доходи от имоти и допълнителни образователни услуги. Търси се само правилният човек със съответните умения да отпуши този процес.
Проф. Петър Славейков - декан на Геолого-географския факултет
Отливът при нас е по чисто икономически причини и слаба рекламна кампания. Аз съм заложил в програмата си откриване на центрове в големи градове като Кюстендил, Бургас и др. Идеята ми е преподавателите да отидат на място, вместо да чакаме студентите да дойдат при нас.
Приоритет ще е увеличаване на заплатите, свързан с количество и качество на полаган труд. Допълнителните средства ще ги добавим по оперативните програми и проекти. Ще търся всякакви форми на външно финансиране, а и доколкото съм запознат има ръст с 30% от бюджета за издръжката на висшите училища, което автоматично означава и на субсидията за университета. А това, че се афишира, че образованието е приоритет, трябва да се докаже и чрез повече отделяни средства от бюджета.
Песимист съм по отношение на настоятелствата във висшите училища. Настоятелите трябва да са хора, които са доказали, че милеят преди всичко материално, но и морално, към дадено висше училище. И те не могат да бъдат някакви контрольори, защото се наслагват прекомерно функции. Те трябва да са хора, които искат да помагат.
Не съм привърженик университетите да имат свобода по отношение на определяне на броя студенти и размера на таксите, защото ще има нелоялна конкуренция. Тоест, ако СУ обяви такса 1000 лв., може друг университет да обяви 500 лв. и всички студенти да отидат там. Трябва всички вузове да имат равен достъп до пазара. Затова формата на централизирано определяне на таксите е по-добрата.
Бизнесът е този, който формира търсенето. Но засега той говори пожелателно, не е разбрал, че трябва да прояви интерес към нашата дейност. Не съм видял бизнесът да дойде и да предложи договори на студентите, да ги наблюдава как се развиват и после да ги наеме. Има голяма разлика в нивото и очакванията от средното образование. Ние можем да дадем за пример програмите с ПМГ, в които участват преподаватели от СУ, след което първокурсниците се адаптират по-бързо. Може да разработим повече такива.
И сега СУ привлича доста чужди студенти. Например от Турция. За нас това е добре, тъй като тя не е член на ЕС и таксите са високи за тези студенти. Що се отнася за студенти от евросъюза - не знам да сме станали особено актуални. Бихме могли да станем чрез специфични програми като българска филология.
Имам намерение да участвам активно в съвета на ректорите, защото едно е да излизаме с искания от името на СУ и друго - от името на Съвета.
***
Проф. Иван Петков - декан на Химическия факултет
Няма конкретна програма, която да привлича студенти. Трябва самото висше училище да е атрактивно. Отливът тази година не беше чак толкова голям. Но имаше такъв. И причините не са демографски, а това, че учениците ни могат по-лесно да учат в европейските университети.
Не е лоша идея таксите да се определят от университетите, а не от МС. Но има и един елемент - социалният. Би трябвало държавата да поеме социалната си отговорност за умните деца, които нямат възможност да плащат високи такси.
Връзката между висшето и средното образование съществува и сега, но тя е занемарена. И то по вина на МОН. Заради безкрайните промени на учебните планове и разделянето на висшето и средното образование при правенето на реформи. Освен това учителите са много изостанали от научните достижения. Курсовете за квалификация, които им се предлагат, са основно за педагогическите им умения и те изостават професионалната им част.
Това, което трябва да се направи, е подобрение на базата. Иначе изоставаме тотално. По проекти и конкурси трябва да подобрим нивото с една съвременна апаратура, която ще дойде не от държавния бюджет, а по европейски и български проекти. Така е по цял свят. В университета могат да влязат страшно много пари. По цял свят държавните университети са бедни университети и практиката е парите за наука да идват по проектно финансиране.
Увеличава се с 30% от следващата година издръжката на студент или това ще донесе около седем милиона и половина повече, което е добре. Едното перо е това. Друго са проектите, които могат да покрият 80% от нуждите от материална база. Трето е няколко сгради - ректората, журналистическия, биологическия факултети са паметници на културата. Тоест по закон държавата трябва да се грижи за тях и тези средства ще ги освободим за други дейности. Четвърто перо това са приходи от научна продукция. В платформата ми има залегнало изграждане на технологичен парк тук в Лозенец на базата на публично-частно партниране. Има вече запитване от "Майкрософт" и други. Вижте колко пера има, по които могат да влизат средства.
Чужди студенти - трябва да осъществим обучение на чужди езици. Няма да стане на български.
Трябва много тясна връзка с бизнеса. Особено за магистърските програми. Досега бизнесът не е дошъл в университета. Аз няма да го чакам. Аз ще отида. Оттам ще дойдат и още пари, бизнесът ще финансира част от тези програми.
Има мегдан за настоятелства в университетите. Настоятелите ще трябва да са българи и чужденци - сериозни, известни. Една от функциите ще е те да контролират програмите и финансите. Ще възстановя и дарителството. Така е започнал СУ - от братята. Наша е задачата да сме в съвета на ректорите и оттам да подаваме и да подтикваме решаването на много важни неща, свързани с образованието.
***
Проф. Иван Илчев - декан на Историческия факултет
Реакцията на този т.нар. отлив на студенти не е нещо, което ще остане като трайна тенденция. Освен това имаше значение, че СУ има най-тежките приемни изпити, ние не обещаваме лесно влизане, ние обещаваме качествено образование.
Матурата в този вид, в който е сега, все още не е матура. Когато в България има един национален екзаминационен център, в който да се проверяват матуритетните работи в цялата страна, тогава висшите училища нямат основания да не приемат матурите като входен изпит. Ние искахме да участваме активно в подготовката на матурите като институция, която е заинтересувана от качествени кандидат-студенти и качествени студенти. За съжаление матурата си се готви изцяло от министерството.
Ние бихме искали да имаме много студенти от ЕС, но нашият проблем е, че този стремеж влиза в противоречие с финансовите интереси на университета. Защото студентите от ЕС плащат таксите, които плащат нашите български студенти, тоест не плащат по-високи такси. По презумпция е трудно да се очаква, че при нас ще има много студенти от ЕС, които не знаят български език. Така че е трудно да се разчита на масов наплив на студенти от ЕС.
Аз мисля, че идеята университетите сами да определят таксите е добра, стига държавата да не абдикира тотално от подкрепата си към тях, защото все пак те имат значение за обществото като цяло. Не може да се разчита, че университетите ще се издържат само от таксите. Това е безумно поне в днешно време.
Настоятелства се създават в държави като Великобритания, Франция, Германия, скандинавските държави, които имат зад себе си столетия на изграждане на правилата на бизнеса, на изграждане на правилата на взаимоотношенията между бизнеса и държавата, изграждане на отношенията между бизнеса и обществото. Моите контакти с доста хора на бизнеса не ми вдъхват голям оптимизъм. Бизнесът започна да се създава преди 17 години и може би през последните 6-7 години започна да се легализира, така че пак като историк говоря - за това трябва време.
Другият източник на допълнителни средства - това са таксите. Вие добре знаете, че при кандидатстване в по-елитни американски или западноевропейски университети се дава декларация за доходите на семейството. Не виждам защо едно семейство, което има доход от 3000 лв. месечно, ще плаща същата такса за издръжка на студент в държавен университет като семейство, което има доход от 600 лв. Третият допълнителен източник това са имотите. Също така предлагам форма на специално звено за търсене, подготовка за написване на проекти, които да са съсредоточени не в рамките на една катедра или един факултет, а широки, големи проекти, зад които може да застане целият университет. Смятам, че и тримата кандидати сме единодушни - би трябвало ректорът да участва в съвета на ректорите. |
| moderator |
Posted - 11/13/2007 : 10:51:11
Десетки закононарушения в Софийския университет
© Антон Станков
www.news.bg
13.11.2007
Необосновани финансови разходи, незаконни избори по факултети и катедри и съмнителни обществени поръчки са част от десетките закононарушения на ръководството на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ), които е установил контролният съвет на висшето училище.
Докладът се изготвя винаги в края на мандата на всяко ръководство, отбелязва в. „Дневник". В контролния съвет влизат четирима преподаватели от юридическия факултет, по един от журналистическия, геолого-географския и математическия факултети и един студент.
От пресцентъра на университета отговориха, че ректорът Боян Биолчев ще коментира тези заключения утре по време на изборите за нов ректор. Ден по-рано студенти от различни факултети разпратиха документа на медиите.
"Нашите опити да променяме СУ към по-добро функциониране успяват трудно поради тоталната затвореност и непрозрачност на университета, затова търсим подкрепа от обществеността", пишат в писмото студентите.
Според контролния съвет незаконни са изборите за декански ръководства и катедри в няколко факултета, както и изборите за студентски съвет. Той е определен като авторитарна организация, чийто сегашен председател е подправял документи, за да извлече лични облаги.
Според председателя на контролния съвет проф. Красимира Средкова законите са прилагани избирателно от ректора. Нарушения има и при формирането на бюджета, като парите са разпределяни по лично усмотрение без предварителни правила.
"Смятаме, че рязко трябва да бъдат ограничени разходите за луксозни автомобили за ректорското ръководство, броят на скъпите заведения в СУ", пишат одиторите. Те настояват да се сложи край на необоснованите екзотични пътувания извън страната на ръководството и да спрат заседанията на академичния съвет на Черноморието.
Докладът установява нарушения и при обществените поръчки, липса на система за контрол на имуществото. "Тревожно и позорно е, че в нашия университет декан може да посегне физически на преподавател, а преподаватели да подправят документи", завършва докладът на контролния съвет.
Още трима професори най-вероятно ще се включат в битката за ректор на Софийския университет. Това са зам.-ректорът Георги Бакалов, бившият декан на Факултета по математика и информатика акад. Боян Боянов и дългогодишният декан на Философския факултет проф. Витан Стефанов.
Те са обжалвали във Върховния административен съд разпоредба в правилника, която забранява на преподаватели над 61 години да се кандидатират. Делото е насрочено за 21 януари 2008 г., но се очаква днес съдът да реши дали да спре действието на спорните разпоредби до изчистването на казуса.
Ако това стане, в надпреварата за ректорския пост могат да се включат и новите кандидати.
Съдът оставя без ректор Алма матер
100 преподаватели ощетени от избора, били над 61 години
Изборът на ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" утре може да бъде провален заради съдебно решение, научи "Стандарт".
13.11.2007
Стела Стоянова
Теодора Йолчева
Причината е жалба от двама преподаватели - проф. Витан Стефанов и проф. Георги Бакалов. Те протестират срещу изискването в правилника за шеф на СУ да не се кандидатират професори, които в края на четиригодишния си мандат ще навършат 65 години. По този начин над 100 известни професори, които сега са над 61 години, са дискриминирани, оплакаха се те.
Тричленен състав на Върховния административен съд вече е взел становище изборът да бъде отложен, докато се произнесе и петчленка от магистрати. Въпреки това датата не е изместена. Ако съдът прецени, че изискването за възраст подлага на дискриминация професорите, изборът ще трябва да се проведе отново.
В момента СУ е разделен на млади и стари. Правилникът е направен така, че младите да печелят служебно, твърдят преподаватели. Единият от кандидатите - проф. Иван Илчев от Историческия факултет, заяви: "Според мен не е редно да се отнема правото на хората над 60 години да участват в ръководни органи. Но тази промяна в правилника трябваше да стане, преди да започне кампанията по изборите, а не сега."
Освен него кандидати за ректорския стол са деканът на Химическия факултет проф. Иван Петков и на Геолого-географския - проф. Петър Славейков. Най-амбициран за ректорската тога от тримата е химикът Петков, мълви се из СУ. Той събира зад себе си около 400 преподаватели, които имат право на глас. Петков е известен и с участието си в международни проекти и се предполага, че ще докара европейски пари в СУ.
Лобитата в Алма матер са разделени най-вече на "хуманитаристи" и "нехуманитаристи". След като два мандата начело на СУ беше представител на филологиите, сега точните науки са се амбицирали да излъчат свой човек на върха. Ако правилникът се промени, в списъка на кандидатите може да се добави и още един "нехуманитарист" - доскорошният декан на Факултета по математика и информатика - акад. Борислав Боянов.
|
| moderator |
Posted - 10/31/2007 : 14:16:34
Този обемист материал напомня по нещо анализа на монографията на един академик, който ст.н.с. д-р Зойка Гарелкова представя в своята книга. И двата материала показват, че авторите им са положили много усилия за да прочетат, да вникнат и да оценят научен продукт - книга или монография на техни колеги. Неотдавна създадохме в сайта на ИРИОН една рубрика "Научна критика". Струва ми се, че и двата материала заслужават с пълно право да се отнесат към рубриката "Научна критика". Ако ние имаме научна общност, която уважава себе си и учени със самочувствие в двете области - география и науки за гората и по двете теми трябваше да има организирани срещи дискусии с неограничен достъп на специалисти и експерти които да изкажат становища устни или най-добре писмени по спорните трудове, а авторите на трудовете, както и техните рецензенти да опитат да защитят научните си тези, да опитат да докажат правотата си с научни аргументи. Интересно е, че у нас такава форма на научна дискусия не съществува, не се допуска, въпреки че със сигурност би предизвикала интерес и би спомогнала за повишаване на качествата на научните трудове, които се ползват от студенти и учени у нас и в чужбина. Ако двете титуловани светила на науката са допуснали наистина такива неграмотни съчинения, можете да си представите, какви оценители на другите учени ще бъдат. Вече е налице уволнението на ст.н.с. Зойка Гарелкова, но колко са знайните и незнайни настоящи и бъдещи потърпевши. Какво да кажем за компетентността на рецензентите на горните научни трудове, за компетентността на научните съвети и комисии, през които са минали авторите им предвид нелипсващия им арсенал от титли и звания? Лично мен много ме радва спонтанното възникване на такива научни анализи от учени ентусиасти, които явно ги правят само от вътрешно неприемане на фалша в науката. Тяхната преценка за качество в науката ги кара да рискуват кариерата си, но да изобличат неграмотността. От този калибър са и конкретните анализи на доц. д-р Иван Илиев на различни трудове по Теоретична механика, някои от които сме публикували в рубриката "Научна критика" на заглавната ни страница. Проблемът е, че учените към които е насочена критиката, както и техните поддръжници не намират смелост и доблест да излезат пред неутрални научни експерти и да защитят позициите си, тезите си, авторитета си. Те действат от позиция на силата, рефлексът им е да смачкат с един замах този, който е дръзнал да се обади или напълно да го игнорират. Учените, които са обект на критика могат да излезат с чест от ситуацията само ако представят научни аргументи и оборят критичните тези на опонентите си, а не със силови и административни средства. Защото, това е края на науката.
Друго, което ми прави впечатление е че при научните процедури, които преминават през рецензенти, научни съвети, комисии и президиум, най-слаб импакт имат научните възражения на кандидатите в процедурите. На практика на кандидатите е забранено да се защитават с научни аргументи. Прието е априори, че каквото са се наговорили да пишат рецензентите - Това е! Що за теза? Няма непогрешими на този свят, нежели наште доморасли рецензенти. Но опитайте да се защитите пред ВАК с научен аргумент, опитайте да оспорите научна теза или преценка на Ваш рецензент. Ще срещнете такова снисхождение в погледите на овластените "научни светила" като че ли ви се намеква, че не знаете къде се намирате, демек вършите светотатсво, богохулство, ерес. Забележете, в процедура за научна степен и звание може да имате всякакви аргументи в своя защита, но не и научни. Научният аргумент от страна на засегнат кандидат се смята за срам и позор от българските оценители на научни трудове. Как си дръзнал, как си си въобразил, че това е допустимо, мигар не знаеш ти кой си и те кои са?
Тази тема ми се струва много съществена и ще се радвам ако се намерят и други, на които казаното по-горе да говори нещо, да достига до сетивата им, да им се стори близко и познато. Защото струва ми се науката в България ще спре главоломния си срив едва, когато започнем трудния и стръмен път на истинската научна дискусия, на търсенето на една обективна истина в науката, която да сме готови да дисктираме пред напълно свободна научна аудитория, с неограничено право да ни оспорва, пита, оценява, съди.
А иначе, ами иначе е това, което всички ние наблюдаваме, давене в блатото на посредствеността, ниското самочувствие, психологическия и физически тормоз, отровата, варварството, дори смъртта.
|
|
|
