T O P I C R E V I E W |
flatwood |
Posted - 10/07/2007 : 18:19:07 Според Чл. 8. (2) от проектозакона “Докторантурата може да бъде редовна, задочна и свободна”
Струва ми се, че потенциални кандидати за задочна и свободна аспирантура са асистентите и научни сътрудници, станали такива без докторска степен. Естественият въпрос е дали вече е уместно законът да го позволява? Мнението ми че не трябва. Бих предложил следните промени в проектозакона: Чл. 8. (2) Докторантурата може да бъде САМО редовна.
Чл. 12. В конкурс за заемане на научните длъжности "асистент" и "научен сътрудник" могат да участват само лица с висше образование, ПРИДОБИЛИ ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННАТА СТЕПЕН „ДОКТОР”.
До влизане в сила на тези изисквания би могло да има преходен период, но не по-дълъг от 3 години
|
9 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
kkabakciev |
Posted - 01/09/2008 : 20:21:33 quote: Originally posted by Andrey_Kurtenkov
Добре де, недоглеждане от моя страна - но не съм съгласен с пренебрежителното Ви отношение - че нали това им е хубавото на форумите, че тук всички сме равни; и тъй като, като правило във форума се пише в момента, нормално е да има такива недоглеждания, като моето по-горе.
Що за предположение, г-н Куртенков, че съм имал пренебрежително отношение към Вас и едва ли не съм гледал на Вас като на "неравен"? Откакто работя в така наричаща се академична общност (българската и международната), никога не съм разглеждал хората като "равни" или "неравни"! И никога не съм цепил басма никому - независимо от длъжността, званието му и пр. Вероятно и затова в България съм имал доста проблеми. Но и българските академичните чорбаджии (както ги наричам) са имали - и продължават да имат - много проблеми с мен!
Преди около 25 години разбих на пух и прах в публикация в международния печат един много известен професор в един от най-престижните университети в Западна Европа (тогава той беше млад, на около 40 г., аз бях на около 28). Когато след това той се срещна с мен случайно на една конференция, се зарадва, и ме покани официално да изнеса лекция в университета му - което аз сторих, разбира се.
Ако и Вие, г-н Куртенков, откриете нещо в мои съобщения тук, което е невярно, и го заявите, дори и много остро, аз ще приема факта по достойнство и без каквито и да е емоции.
Разбира се, че подобно разбиране и подобни отношения не важат в тази "държава". Но мен лично това изобщо не ме интересува. Аз се ръководя от принципите и разбиранията в цивилизования свят, а не от просташките отношения в тази тук кочина.
Красимир Кабакчиев
|
Andrey_Kurtenkov |
Posted - 01/09/2008 : 16:30:08 Добре де, недоглеждане от моя страна - но не съм съгласен с пренебрежителното Ви отношение - че нали това им е хубавото на форумите, че тук всички сме равни; и тъй като, като правило във форума се пише в момента, нормално е да има такива недоглеждания, като моето по-горе. |
kkabakciev |
Posted - 01/09/2008 : 15:39:07 quote: Originally posted by Andrey_Kurtenkov
quote: Originally posted by Andrey_Kurtenkov ...Ще допълня и че в СССР по едно време имаше изискване да си работил най-малко три години, за да имаш право да кандидатстваш за асистент (отделен въпрос е доколко се спазваше). Това за мен е много по-важно като условие, отколкото това дали си "магистър" или "доктор".
Вижте в тази връзка, какъв впечатляващ текст ми се мерна случайно преди малко:
quote: ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ ... III. УСЛОВИЯ ЗА ДАВАНЕ НА НАУЧНИ ЗВАНИЯ ... 7.1. Кандидатите за преподаватели трябва да имат най-малко 2-годишен стаж по специалността след завършване на висшето образование.
В моя факултет аз работя почти от самото му създаване (всъщност в момента съм преподавателят с най-дълъг стаж в него) и твърдя, че сред всички асистенти, назначени през това време (изключая тези, които вече са имали преди това степен "доктор"), само двама (по случайност - понастоящем - единствените двама със степен "доктор") сме имали искания стаж! Т.е. - на конвейр през всичките тези години са се назначавали асистенти в разрез с ППЗНСНЗ. Егати държавата, егати чудото.
Господин Куртенков,
Макар че напълно съм съгласен с Вашето възмущение относно "държавата" ("Егати държавата, егати чудото"), Ви призовавам, преди да пишете, да четете.
Прочетете добре ЗНСНЗ и Правилника за приложението му. И след това вникнете далеч по-задълбочено, отколкото досега, в неговите тънкости (ако стигнете до тях)! Казвам Ви го във връзка с неотдавнашната Ви разпалена защита на върховния номенклатурен кадър на БКП Кендеров, който според Вас уж бил предлагал реформи - а според мен просто се мъчи да задържи статуквото в полза на комуно-ченгесарската каста в българската "академичната област" (всъщност един развъдник на некадърност и откровена простащина).
Конкретно по въпроса, който обсъждате тук: научното звание преподавател е съвсем различно от научното звание асистент. За асистент не се иска стаж, за преподавател се иска.
И тъй като това е много елементарно (изобщо не спада към тънкостите, за които споменах по-горе) отново Ви призовавам: ЧЕТЕТЕ, ПРЕДИ ДА СЕ ИЗКАЗВАТЕ! И дано накрая достигнете до някои от тънкостите и до цялостно задълбочено разбиране на българската "академична общност".
Красимир Кабакчиев |
Andrey_Kurtenkov |
Posted - 01/09/2008 : 15:11:52 quote: Originally posted by Andrey_Kurtenkov ...Ще допълня и че в СССР по едно време имаше изискване да си работил най-малко три години, за да имаш право да кандидатстваш за асистент (отделен въпрос е доколко се спазваше). Това за мен е много по-важно като условие, отколкото това дали си "магистър" или "доктор".
Вижте в тази връзка, какъв впечатляващ текст ми се мерна случайно преди малко:
quote: ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ ... III. УСЛОВИЯ ЗА ДАВАНЕ НА НАУЧНИ ЗВАНИЯ ... 7.1. Кандидатите за преподаватели трябва да имат най-малко 2-годишен стаж по специалността след завършване на висшето образование.
В моя факултет аз работя почти от самото му създаване (всъщност в момента съм преподавателят с най-дълъг стаж в него) и твърдя, че сред всички асистенти, назначени през това време (изключая тези, които вече са имали преди това степен "доктор"), само двама (по случайност - понастоящем - единствените двама със степен "доктор") сме имали искания стаж! Т.е. - на конвейр през всичките тези години са се назначавали асистенти в разрез с ППЗНСНЗ. Егати държавата, егати чудото. |
Dimitar_Nikolov |
Posted - 11/02/2007 : 13:41:54 Flatwood, има резон в това, което предлагате. В Германия например въобще няма асистенти. Само докторанти, които след защитата трябва да поработят в индустрията - не може от банката на студент веднага да се настаниш на банката на професор. Инженерите трябва да съберат и практически опит, не само учебникарски. След това кандидатстват за работа, но имат право да кандидатства само в други университети, а не там където са защитили доктората си. Не знам обаче, как може да се приложи това у нас, при положение, че за много специалности почти няма избор на научни организации, където да се работи, или пък изборът не е равностоен. Трябва да се опитваме да предлагаме решения, които да са приложими за България, която е една малка страна. |
Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/10/2007 : 11:51:09 Днес имах малко работа в МУ-София, та се сетих за тази тема; защото лъвската част от подготовката по хуманна и дентална медицина там се осъществява от главни асистенти на по над 50 години, които изобщо нямат хабер да защитават. Но, общо взето, си вършат работата много старателно, кеф им е и да преподават, и да лекуват и, ако (не го пожелавам на никого, разбира се) ви насочат натам във връзка с някакъв здравен проблем, търсете такива хора, а не хабилитираните. Аз не казвам нито че това е добро, нито че е лошо. Просто съобщавам факт. Вижте, огромен наш (на българските учени) проблем е, че голяма част от нас нямат стаж в реалния сектор. Сигурно, ей така, като си седиш в кабинета и си мечтаеш как трябва да е в науката, е много готино да си кажеш - да няма асистенти без степен "доктор". Е да де, ама кабинетният живот е едно, реалният - съвсем друго. Надявам се, че даже професорът е разбрал какво искам да кажа Ще допълня и че в СССР по едно време имаше изискване да си работил най-малко три години, за да имаш право да кандидатстваш за асистент (отделен въпрос е доколко се спазваше). Това за мен е много по-важно като условие, отколкото това дали си "магистър" или "доктор". |
vas55 |
Posted - 10/09/2007 : 15:21:24 Г-н Flatwood,
Ще ни кажете ли по коя научна специалност (шифър и наименование)
и от коя година сте професор ?
|
flatwood |
Posted - 10/08/2007 : 20:37:47 quote: Originally posted by Andrey_Kurtenkov ................ Ето как е в САЩ! ................
Млади господине, Не е ли по-добре да се осведомявате от първоизточници? Ето Ви връзка към ветеринаромедицинскити факултети по света: http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_schools_of_veterinary_medicine Може да поразгледате кой от assistant-professor-ите и нагоре е доктор и кой не е. Какво е становището на Association of American Veterinary Medical Colleges (AAVMC) по въпросите на обучението и степените можете да видите тук: http://www.jvmeonline.org/cgi/reprint/34/1/1.pdf
Можете да запитате колегата си с впечатленията от Айова как стои там въпроса със задочната и свободната докторантура.
Не разбирам защо смятате, че мнението ми за членове от проектозакона трябва да съвпада с Вашето? На Вас не Ви харесва едно, на мен друго.
Можете и да не ми отговаряте. За Ваше успокоение с това приключвам участието си във форума.
|
Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/08/2007 : 15:28:44 Абе, човек, нали ти казах да не се пра'иш на ударен, пък ти - пак! Я виж какво пише по въпроса най-добрият наш специалист по инфекциозни болести при животните: http://www.bgvet.org/edu/eduabroad/iowa.php Обърнете внимание, драги форумци, на финала на статията:
quote: Доктурантурата е желателна форма на квалификация, но не е задължително условие за академичен растеж. Например, в клиничните катедри има доценти и професори без тази степен, но с друга - дипломант на някоя от американските ветеринарномедицинските асоциции, която по своята тежест и престиж е изключително висока.
Ето как е в САЩ! Явно нашият приятел Флети си мисли, че той е едниствения ни източник за информация как е зад океана и че може да ни ги плещи всякакви. Аз познавам редица специалисти от практиката, които имат много по-дълбоки академични (именно академични) познания и достижения от някои наши доценти, професори и стенесета. Ама не - целта на Флетко е да се капсулира науката в максимално възможна степен! Моята теза е коренно противоположна - максимална откритост към обществото и особено към реалния сектор. |
|
|